Всички авторски страници

Авторски

• Днес е ден на Национален траур

  Правителството ни обяви 18 април 2010 г. за ден на национален траур по повод на трагичната смърт на президента на Република Полша Лех Качински, неговата съпруга и полската делегация край руския град Смоленск на 10 април

  Националният флаг на държавните институции ще бъде свален наполовина. В знак на съпричастност към жертвите и техните близки, правителството призова да бъдат отменени планираните масови тържества. Президентът Георги Първанов ще присъства на погребението на президента на Полша Лех Качински и съпругата му Мария Качинска в Краков. Георги Първанов ще бъде придружаван от министъра на външните работи Николай Младенов. Знамената на Министерството на външните работи и на българските дипломатически мисии в чужбина ще бъдат спуснати наполовина в знак на съпричастие със скръбта на полския народ. Министърът на отбраната Аню Ангелов издаде разпореждане на 18 април – Ден на национален траур да бъде спуснат наполовина националният флаг в поделенията от Българската армия, на корабите и в българските военни контингенти зад граница, съобщиха от пресцентъра на МО. Ще бъдат свалени и флаговете за разцветяване на корабите на Военноморските ни сили в знак на съпричастност към жертвите и техните близки. /БГНЕС /

  Редица световни лидери принудени да пропуснат погребението на Лех Качински
  Редица световни лидери, останали на земята поради временното затваряне на въздушния трафик над Европа, бяха принудени да пропуснат погребението на полския президент Лех Качински, въпреки че някои европейски гости тръгнаха по пътищата в събота, за да стигнат навреме за церемонията. Летищата в Европа останаха затворени, за да се избегне рискът от огромния облак вулканична пепел. Американският президент Барак Обама, германският канцлер Ангела Меркел, британският принц Чарлз, френският президент Никола Саркози и южнокорейският премиер обявиха, че няма да може да присъстват на днешното погребение. Засега не е ясно дали руският президент Дмитрий Медведев също ще бъде принуден да остане на земята заради облака вулканична пепел от Исландия, който блокира Европа вчера. Редица лидери се очакваше да присъстват в неделя в Краков за погребението на Лех Качински, който загина при самолетна катастрофа миналата седмица, заедно със съпругата си Мария и други 94 членове на полския политически елит в Смоленск, западна Русия. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу отмени предвиденото си пътуване до Краков, „тъй като не може да пътува по въздух“, заяви неговата говорителка Пия Аренкилде Хансен. Испания обяви, че премиерът Хосе Сапатеро няма да може да пристигне навреме за погребението, а Южна Корея може да бъде представлявана от посланика си в Полша. Шведският крал Карл Густав XVI, турският президент Абдула Гюл и канадският премиер Стивън Харпър също отмениха пътуванията си. Властите на летището в Краков съобщиха вчера, че са готови да приемат до 40 чуждестранни делегации за погребението, въпреки затварянето на полското въздушно пространство за търговски полети. В петък, Полша затвори напълно въздушното си пространство за търговски полети до по-нататъшно известие. Полските власти съобщиха, че 80 чужди делегации са били очаквани да присъстват на погребението. /АФП /

• За медиите – различен поглед

  Две статии на тема медии:

  Лозанов иска истински обществени медии

  Трябва да искаме от телевизията много, но да не забравяме библиотеката, театъра и храма, заяви председателят на Съвета за електронни медии /СЕМ/ доц. Георги Лозанов пред PRO.BG.

  Лозанов заяви, че би искал да гледа телевизия, която да е „някъде на границата между телевизията и библиотеката”.

  Лозанов смята, че в сегашния момент регулацията на медиите прилича на началото, когато беше създаден Националния съвет за радио и телевизия преди 15 години.

  Тогава имаше бум на кабелните телевизии и влизаше съвсем нова среда. Сега става дума за цифровата ера и смятам, че трябва непременно да изпълним това изискване до 2012 година дори това на някой да се струва прекалено бързо, обясни той.

  По повод дебата за статута и начина на управление на БНТ и БНР, Георги Лозанов бе категоричен, че те трябва да останат обществени медии в класическия им вид, финансирани от обществото, в които телевизионният живот тече по различен начин.

  В този смисъл обединението им по модела на Би Би Си може да се окаже един добър начин най-после да изградим модела на обществените медии в България, каза председателят на СЕМ.

  Кафене.нет

  ––––––-

  Петата власт: Рекет

  Ранен следобед. Вниманието на пешеходците по столичния булевард „Витоша“ е привлечено от двама мъже, които излизат от близко заведение. Плътно ескортирани от въоръжените си бодигардове, двамата вървят и обсъждат разпалено нещо. Не след дълго си казват довиждане и се качват по колите си. Фактът, че бронираните им лимузини са паркирани на забранената за движение „Витоша“ посред бял ден, говори достатъчно за самочувствието им – никой не може да ги глоби…

  А ако знаете и кои са героите от снимката, можете да отгатнете по какви теми са си говорили. Човекът с костюма и вратовръзката е Цветан Василев – съсобственик и шеф на Корпоративна банка, с интереси и в недвижимите имоти, пътното строителство и застраховането, а от известно време и нещо като издател на куп вестници. Партньорът му е Делян Пеевски – депутат от ДПС, ковчежник и дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Пеевски е бивш заместник-министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС, освободен от поста заради съмнения в корупция, впоследствие реабилитиран от тогавашния премиер Станишев и върнат във ведомството.

  Свързват ги общите им интереси в политиката и медиите. Цветан Василев на практика контролира „Нова българска медийна група“, а Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Уикенд“, „Меридиан Мач“, „Засада“ (преди „Експрес“) и великотърновският „Борба“, на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.

  Този политико-бизнес-медиен кръг беше оформен по време на управлявалата предния мандат тройна коалиция с цел да предотврати идването на ГЕРБ на власт. Тогава банката на Цветан Василев пое обслужването на почти цялата енергетика и държавните структури, които се намираха под контрола на ДПС. В отплата вестниците от пресгрупа „Монитор“ се хвърлиха в открита предизборна защита на тройната коалиция, като в същото време яростно атакуваха най-големия им политически враг – ГЕРБ.

  Въоръжена с вестниците и с достъп до политическите решения, към края на кабинета „Станишев“ групата около Корпоративна банка беше натрупала и финансова мощ, и спокойствие да прокарва пред очите на всички неизгодни за данъкоплатците решения. Най-публичният пример беше почти осъществения бартер със сградите на Националната агенция по приходите, по който три от сградите на данъчните замалко щяха да станат собственост на фирма от обкръжението на Корпоративна банка. След изборите одобрената от предния Министерски съвет сделка беше отменена. Но пък излязоха други факти за това какво значи да си „банката на властта“. Оказа се, че към края на предното управление именно в Корпоративна са били концентрирани 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева, което представлява близо една четвърт от всички привлечени от нея депозити и е значително повече от собственият й капитал.

  Мнозина очакваха, че след смяната на политическата конюнктура в България конструкцията ще се разпадне, повтаряйки съдбата на тройната коалиция. Това обаче не се случи, защото за една нощ медийната група на Василев – Пеевски (Доган) стана по-голям поддръжник на политиката на правителството на ГЕРБ от пресцентъра на Министерския съвет. Непроменено и безкритично позитивно остана единствено отношението към ДПС и президента Георги Първанов.

  Защо и как държавата, под управлението вече на ГЕРБ, продължава да подкрепя медийната група, свързана с Ахмед Доган, тепърва ще се изяснява, но вече изплуват контурите на гигантска уродлива сделка: медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт. Сигурното на този етап е, че кръгът от фирми около „Корпоративна“ е добре поставен и в новата власт, а контролираните от тях вестници се използват като инструмент за прокарване на политически и бизнес интереси. Най-пресният пример е спечеленият в началото на април договор за застраховане на ТЕЦ „Марица-изток 2“ от дружеството „Виктория“, чийто председател на надзорния съвет е Цветан Василев.

  Убий конкуренцията с вестник

  В средата на март вестниците „Монитор“ и „Телеграф“ излязоха със заглавия на първа страница „Октопод в енергетиката“. Мишена на двете публикации беше застрахователната компания „Алианц“. В статиите се твърдеше, че българското дружество на германския застрахователен концерн и свързаната с него дъщерна компания ЗАД „Енергия“ са „прилапали 200 млн. лева от застраховки“ на имущество на държавни енергийни предприятия. Тези твърдения бяха гарнирани с обилна порция лични нападки към шефа на „Алианц България“ Димитър Желев и други мениджъри във фирмата, които не получиха възможност да се защитят.

  На другия ден стана ясно и каква е била причината за кампанията срещу „Алианц“. Оказа се, че публикациите в „Монитор“ и „Телеграф“ са излезли ден преди да бъде решено кой ще спечели една от големите обществени поръчки в енергетиката – тази за застраховане на имуществото на „ТЕЦ „Марица-изток 2“. Става дума за 4-годишен договор на стойност близо 25 млн. лева. Интересът към процедурата е много голям. На поканата за участие се отзовават първоначално четири дружества – „Енергия“, „Алианц-България“, „Булстрад“ и „Виктория“. Малко преди отварянето на финансовите оферти „Енергия“ е отстранена от надпреварата, с мотива, че не отговаря на едно от условията – да има минимум 3% пазарен дял в общото застраховане по данни от средата на 2009 г. Интересното е, че досега застраховател на ТЕЦ-а беше „Енергия“ и условието за пазарен дял не е било пречка. Отхвърленият кандидат обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията и иска спиране на процедурата, но жалбата му е отхвърлена.

  Междувременно настъпва денят за отваряне на офертите на останалите трима кандидати. Точно в този момент се появяват и двете статии в „Монитор“ и „Телеграф“, които играят в полза на конкурента „Виктория“, чийто шеф на надзорния съвет е Цветан Василев – същият, който де факто контролира пресгрупата „Монитор“. За да се защити от атаката, „Алианц“ публикува отворено писмо в няколко вестника. В него се припомня, че Alianz AG е един от най-големите застрахователи в света с премиен приход за 2009 г. около 100 млрд. евро, с активи под управление над 1200 млрд. евро, 160 000 служители в над 70 страни по света и над 80 милиона клиенти. От засегнатия кандидат посочват също, че „подобно поведение е недопустимо и руши имиджа на българските независими медии пред света“.

  И победителят е… „Виктория“

  Две седмици след това се случва логичното – договорът с ТЕЦ „Марица-изток 2“ е спечелен от смятаната още от началото за фаворит в надпреварата ЗАД „Виктория“. Новината за това беше отбелязана само с кратка дописка под заглавие „Централа избра без търг застраховател“, публикувана на една от вътрешните страници в „24 часа“. Изненадващото в случая не е изборът на победител, а начинът, по който това е станало.

  Оказа се, че първата процедура на ТЕЦ „Марица-изток 2“ е била прекратена на 30 март, тъй като принципалът на държавната топлоцентрала „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) се е забавил с одобрение за стартирането й. Светкавично още същия ден е била обявена нова процедура, но този път методът за набиране на оферти е „договаряне без обявление“. Единственият поканен за преговори кандидат е ЗАД „Виктория“, който логично печели. Договорът с нея е сключен на 31 март – само ден след откриване на обществената поръчка. Цената на застраховката е 22.7 млн. лева без ДДС. Така за по-малко от едно денонощие е избран застраховател на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Останалите двама кандидати научават, че са загубили постфактум – на 4 април.

  Потърсихме за коментар ръководството на БЕХ, но такъв ни беше отказан. Източник, близък до енергийното министерство, твърди, че холдингът не е бил уведомен както за избора на победител в първата процедура, така и за откриването на втора обществена поръчка. На фона на всичките клетви през последните седмици за това как злоупотребите в енергетиката ще бъдат разследвани и прекратени начинът, по който ТЕЦ „Марица-изток 2“ избира застраховател, не показва смяна на стила, нито пък има знаци за по-добър контрол от страна на държавния холдинг.

  Този случай не е първият, в който вестниците, управлявани от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, правят кампании срещу конкуренти на ЗАД „Виктория“ в търгове за застраховане на държавни предприятия. През лятото на миналата година в „Телеграф“ и „Монитор“ отново имаше поредица от публикации срещу „Алианц България“, която съвпадна по време с търга за застраховател на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Едно от заглавията в изданията гласеше „Щипнали милиони от БДЖ със застраховки“, като се имаше предвид „Алианц България“, която в продължение на години беше застраховала БДЖ и дъщерните му поделения.

  В крайна сметка за победител в надпреварата беше определена отново ЗАД „Виктория“, която предложи да застрахова държавните железници срещу 2.5 млн. лева на година. Това стана, след като единственият друг кандидат – „Алианц България“, беше отстранен от търга, въпреки че офертата му се оказва по-ниска с 800 000 лева.

  Случайност или тенденция

  ЗАД „Виктория“ е правоприемник на някогашната застрахователна компания „Мел инс“. Дружеството съществува на пазара от 1998 г. В първите години то беше собственост на двайсетина фирми, свързани с регистрирания в Сливен „Мел инвест холдинг“, и заемаше последното място в общото застраховане – с 0.08% пазарен дял. След това дружеството беше купено от офшорна фирма, свързана с Корпоративна търговска банка, и беше преименувано на „Виктория“. Пет години по-късно Цветан Василев продаде 67% от акциите на „Виктория“ на италианското дружество „Фата асикурациони данни спа“, което е дъщерно на италианския застраховател „Дженерали груп“. Останалите 33% останаха собственост на „Мел финанс“ ЕАД, чийто пълномощник е Василев. Освен това той е и председател на надзорния съвет на ЗАД „Виктория“. Това прави застрахователя и формално свързано лице с Корпоративна търговска банка, тъй като в надзорните съвети на двете дружества участва един и същи човек – Цветан Василев.

  Освен че има пряк интерес във „Виктория“, собственикът на „Корпоративна“ де факто контролира пресгрупата, оглавявана от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Именно с кредит от Корпоративна банка бяха изкупени през 2007 г. дяловете на Петьо Блъсков от „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. В замяна акциите на дружеството купувач „Нова българска медийна група“ бяха заложени като обезпечение в банката. Формалният собственик е бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, но влиянието на банкера е безспорно. „Пресгрупата можеше да бъде фалирана по всяко време от всеки, защото имаше много дългове към доставчици на хартия и ИПК „Родина“, коментира по време на сделката пред „Капитал“ Цветан Василев.

  В момента управител на „Нова българска медийна група“ все още се води Ирена Кръстева, която е записана в редакционните карета като председател на редакционния съвет на „Монитор“ и управител на „Телеграф“ ЕООД. Източници от вестниците твърдят, че след изборите Кръстева е била оттеглена, за да не дразни новите управляващи, а на нейно място оперативното управление е било поето от сина й Делян Пеевски. Бившият журналист в един от вестниците на пресгрупата Стойко Тонев описа ролята на Пеевски в блога си така: „Като един същи Победоносцев той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре… Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери…“

  Власт + Пари + Медии = очаквано добра комбинация

  Подчинените медии са добра разменна монета за достъп до политиците и силно оръжие срещу всеки, който се опита да си играе на конкуренция или да задава въпроси. Ако това е стратегията на групата около Корпоративна банка, те я следват доста настоятелно. След като изкупи „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, пресгрупата продължи да попълва портфолиото си от издания със закупуването на спортния всекидневник „Меридиан мач“, великотърновския вестник „Борба“ и всекидневника „Експрес“ (по-късно преименуван на „Засада“). Към групата впоследствие бяха добавени телевизиите ВВТ и ТВ7, както и жълтият седмичник „Уикенд“.

  Следващата цел на Цветан Василев и Делян Пеевски се оказа овладяването на пазара за разпространение на вестници. Заедно с пресгрупа „Монитор“ те придобиха участие и в една дистрибуторска компания – „ОБВ Близнаци“. Наскоро цялата група се официализира и юридически чрез новосъздадено сдружение „Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания“, чийто председател стана Делян Пеевски, действащ депутат от ДПС… То е регистрирано на адреса, на който се намира и ИПК „Родина“ – „Цариградско шосе“ 113А. В управлението на полиграфическия комбинат пък участва майката на Пеевски – Ирена Кръстева, която е представител на мажоритарния собственик „Обединени български вестници“ АД. На пазара се смята, че всички издателски и разпространителските фирми, включени в сдружението, са под контрола на групата, макар че формалните им собственици нямат пряка връзка с Пеевски или Василев. Според представители на дистрибуторски компании те са получавали предложения да следват политиката на хората около банкера, като в замяна им е предлагано разсрочване или опрощаване на задължения. Медийната група издава тиражния седмичник „Уикенд“ и тиражния всекидневник „Телеграф“, което означава, че разпространителските фирми натрупват големи суми, които дължат на техните издатели.

  Във всички изредени сделки Цветан Василев не участва директно, а чрез свързани помежду си дружества, някои от които с офшорна регистрация. Той за кратко беше председател на съвета на директорите на „Обединени български вестници“. Това дружество е собственост на Василев, който чрез него управлява дяловете си както в ИПК „Родина“, така и в разпространителската фирма „ОБВ Близнаци“. Впоследствие излезе оттам и на негово място като член на борда влезе юридическо лице – „Технологичен център – Институт по микроелектроника“, в което той има акционерно участие.
  Прикриването на собствеността обаче дава основание на банкера да отрича връзката си с медиите, въпреки че вече контролира близо една трета от пазара на вестници и неизвестно каква, но голяма част от разпространението им. Преди седмица той каза, че няма акционерно участие във вестниците. „Допреди година и половина бях съсобственик на тези медии (вестниците – бел. ред.)“, са думите на Василев, който допълва, че сега е само „финансов консултант“ на ТВ7.

  Последната засега придобивка на шефа на Корпоративна банка е закупуването на 50% от НУРТС – дружеството, което контролира разпръскването на телевизионния и радиосигнал в България. Преди дни се разбра, че половината от активите на НУРТС (обособена част от БТК) ще станат собственост на офшорката Mancelord Limited. Представител на купувача е българското дружество „Бромак“, собственост на Цветан Василев. По неговите думи парите идват от „хора без доверие в банки и фондове, които инвестират в идея“. По всички дефиниции легализиране на средства, които са с неясен произход и затова не могат да се инвестират по нормален начин чрез регулирани финансови институции, се нарича пране на пари… Интересно е дали българските регулатори КРС и КЗК ще одобрят сделка за стратегическа инфраструктура като НУРТС, без да изследват собствеността и произхода на капитала на инвеститора.

  Въпросът с медийната собственост беше неколкократно поставен лично на премиера Бойко Борисов от Съюза на издателите в България (СИБ), но въпреки направените конкретни предложения действия за законови промени в посока прозрачност на собствеността в медиите досега няма.

  Какво ни чака

  Разказваме за спечелените търгове от ЗАД „Виктория“, тъй като те показват ясно няколко от пороците на българската медийна среда:

  – трескавото изкупуване на вестници и телевизии от групата фирми около Корпоративна банка няма нищо общо с медийния бизнес

  – вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици

  – търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по-голяма част от българския медиен пазар.

  Странното е, че в България на тези процеси се гледа като на нещо обичайно и приемливо, а единствените притеснения за съдбата на медиите идват от външни анализатори като „Репортери без граници“. В техния последен доклад за България пишеше: „Новите магнати виждат медиите само като начин за по-нататъшно лично обогатяване чрез възможностите, които те предлагат за влияние и изнудване. Новите медийни собственици сега са част от привилегирования кръг на властта, чиито членове често водят битки помежду си чрез медийни кампании.“

  Тези констатации поразително съвпадат с изводите в последния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права в България, където се казва: „Неотдавнашното придобиване на голям брой медии от групировки, свързани с бизнес и политически интереси, е довело до частичен монопол над частните медии и ограничава разнообразието от гледни точки в печата и в електронните медии.“

  Използването на медии за разчистване на сметки с бизнес конкуренти е класически пример за търговия с влияние. Тъй като медиите могат да бъдат мощен инструмент за влияние в политическия и икономическия живот (не случайно са наричани четвъртата власт), в цивилизованите страни подобни техники и прийоми са строго осъждани от обществото и журналистическата гилдия. Противопоставянето срещу тях става чрез етични кодекси и комисии, които санкционират нарушаването им. В България също има такъв етичен кодекс на медиите, но вестниците на Цветан Василев и Делян Пеевски не са го подписали. Защо ли?

  Източник: в-к Капитал
  Снимка сп. Тема

• И днес отмениха повечето полети от и за София

  Въздушният трафик в Европа е нарушен сериозно вече трети ден заради изригването на исландския вулкан на 14 април и образувалия се облак от вулканична пепел
  Повечето полети на летището в София са анулирани, са съобщили за БТА от пресцентъра на аерогарата.

  
  

  Полетите от и за Лондон, Будапеща, Брюксел, Варшава, Париж, Мюнхен, Франкфурт и Виена няма да бъдат осъществени. Към момента няма промяна в разписанието на полетите от и за Москва.

  Въздушният трафик в Европа е нарушен сериозно вече трети ден заради изригването на исландския вулкан на 14 април и образувалия се облак от вулканична пепел.

  Няколко европейски страни обявиха удължаване на срока за затварянето на техните въздушни пространства, а други страни ги затвориха за първи път.

  Великобритания удължи забраната за полети над територията на страната поне до 0.00 ч. по Гринуич в неделя (3.00 ч. българско време в неделя), предаде Ройтерс.

  „Бритиш еъруейз“ съобщи, че всички полети от и до Лондон ще бъдат отменени днес. Според британската служба по въздухоплаване вероятно ще е възможно да се извършат някои кацания в Манчестър и Ливърпул, но за ограничен период от време сутринта. Отново са наложени и ограничения върху въздушния трафик в Шотландия и Северна Ирландия.

  След като ограниченията в ирландското въздушно пространство бяха отменени, сега Ирландия отново ги наложи и затвори въздуха си за полети поне до 17 ч. днес по Гринуич (20 ч. българско време), предаде АФП.

  Компанията „Райънеър“ отмени полетите си за Северна Европа и балтийските страни до 12 ч. по Гринуич в понеделник (15 ч. българско време в понеделник).

  Трите парижки летища – „Роаси“, „Орли“ и „Бурже“, както и 23 провинциални аерогари остават затворени до днес в 18 ч. по Гринуич (21 ч. българско време). Първоначално се предвиждаше летищата да бъдат отворени по обед по Гринуич. Освен това от 14 ч. по Гринуич ще бъдат затворени и летищата в Гренобъл и в Бордо.

  Беларус обяви, че закрива въздушното си пространство в зона от 7 до 11 км над земята, предаде ИТАР-ТАСС.

  Към този момент Германия удължи затварянето на въздушното си пространство до 12 ч. днес по Гринуич (15 ч. българско време).

  „Луфтханза“ обяви, че до 18 ч. по Гринуич (21 ч. българско време) анулира полетите си от и до германски летища. Сега в Германия са затворени 16 международни летища, сред които и летището във Франкфурт, което е третото по-големина и активност в Европа.

  В Полша цялото въздушно пространство остава затворено, в това число и над Краков, където утре би трябвало по план още от ранни зори да пристигнат 80 чуждестранни делегации, за да участват в церемонията по погребението на президента Лех Качински. Сред гостите са президентът на САЩ Барак Обама и президентът на Русия Дмитрий Медведев. Засега те не са анулирали участието си. Редица лидери казаха, че ще се опитат да стигнат до Краков по суша, с кола или влакове, ако не могат да го направят със самолет.

  Полската авиокомпания ЛОТ отмени всички полети за днес и обяви, че ще отмени най-вероятно полетите си и утре.

  В Австрия летищата бяха затворени поетапно в петък до 18 ч. по Гринуич (21 ч. българско време).

  В Холандия въздушното пространство остава затворено поне до 12 ч. днес по Гринуич (15 ч. българско време).

  Белгия обяви, че въздушното й пространство ще остане затворено до 18 ч. днес по Гринуич (21 ч. българско време).

  Подобна мярка обяви и Швейцария. На машините, летящи на височина от 11 хил. м, обаче е позволено да използват въздушното пространство на страната от 7 ч. по Гринуич тази сутрин (10 ч. българско време).

  Италия удължи затварянето на въздушното пространство в северните части на страната до 18 ч.по Гринуич (21 ч. българско време). Мярката засяга летищата във Венеция, Генуа, Болоня, Бергамо, Торино.

  В Унгария въздушното пространство остава затворено от вчера следобед за неопределен период от време. Подобна е обстановката и в трите балтийски държави -Литва, Латвия и Естония.

  В Словакия и Чехия въздушните пространства остават затворени за неопределено време.

  Румъния забрани полетите над цялата си територия, след като вчера беше затворила въздушното пространство само в северозападната част на страната. Мярката влиза в сила от 15 ч. по Гринуич (18 ч. българско време).

  Дания обяви, че удължава затварянето на въздушното си пространство до 0.00 ч. по Гринуич в неделя (3.00 ч. в неделя българско време).

  Финландия обяви анулиране на всички полети от и за страната до 12 ч. по Гринуич днес (15 ч. българско време).

  Швеция започна малко след 6 ч. по Гринуич днес (9 ч. българско време) да отваря въздушното си пространство, но впоследствие отново го затвори и предупреди, че мярката може да бъде удължена и през цялата неделя.

  След като за кратко вчера в Норвегия бяха осъществени полети между централната част на страната и северните части, останалите полети бяха отменени днес.

  Въздушното пространство на Сърбия беше частично затворено тази сутрин. Става дума за зоната, граничеща с Унгария и Хърватия. Полетите от летището в Белград към Западна Европа бяха анулирани.

  В северната част на Хърватия също беше затворено въздушното пространство. Зоната включва и летището в Загреб. Трафикът беше закрит в 0.00 ч. по Гринуич тази нощ.

  Въздушното пространство над Босна и Херцеговина също беше затворено тази сутрин и засега мярката ще продължи до 22 ч. по Гринуич (1 ч. българско време в неделя).

  Десетки полети от турски летища за Западна Европа, главно от летището в Истанбул, бяха също отменени.

  Същевременно руските авиационни власти обявиха, че всички руски летища засега работят при нормален режим но са отменени 170 полета към Европа, предаде ИТАР-ТАСС.

  В Исландия въздушното пространство е отворено, защото вулканичният облак не се застоява над страната.

  В петък редица авиокомпании от азиатско-тихоокеанския регион отмениха полетите си до Европа. Сред тях са полети от Австралия, Нова Зеландия, Индия, Сингапур или Япония. Става дума за около 60 полета.

  От вчера до ново нареждане повечето полети на американски компании от и за Европа са анулирани. Става дума за около 280 полета.

  Заради нарушения трафик в Европа петима ранени в Афганистан германски военни бяха изпратени за лечение временно в Турция, вместо в родната си. САЩ предпочетоха пък да изпращат ранените си военни от Ирак и Афганистан директно в болница във Вашингтон, вместо както обикновено във военна клиника в Германия, предаде Асошиейтед прес.

  Ветровете ще продължат да тласкат пепелта от исландския вулкан към Европа

  и в идните 4 или 5 дни, прогнозира Исландския метеорологичен институт.

  Същевременно британската Метеорологична служба обяви, че вулканичният облак ще продължи пътя си към южната част на континента.

  „До края на деня, ако ветровете се запазят в същата посока и със същата сила, облакът ще се разпростре още по на юг и вероятно около 23 ч. по Гринуич би могъл да достигне френско-испанската граница, остров Корсика, както и Северна Гърция“, каза говорител на британската Метеорологична служба.

  Френските метеорологични служби обявиха, че облакът ще се премести към южните части на Франция и ще достигне тази вечер зоната Средиземно море и Пиренейте.

  Нарушението на въздушния трафик в Европа ще продължи и в следващите 24 часа.

  Това съобщи Европейската агенция за авиационен контрол „Юроконтрол“.

  Засега полети се извършват в южните части на континента, в това число Испания, южните Балкани, южната част на Италия, Гърция и Турция, допълни агенцията. Според нея днес в европейското въздушно пространство ще преминат само 6000 полета.

  Активността на изригналия вулкан продължава да нараства,

  предупредиха ислански вулканолози.

  Стълб от пепел се е издигнал на височина от 8,5 км над вулкана.

  Вулканологът Магнус Туми Гудмунсон от Исландския университет каза, че днес за първи път ветровете са разсеяли малко облаците над вулкана и вулканолозите са успели да прелетят над него, за да направят оценка на активността му.

  Едва след като учените установят колко лед се е стопил в следствие на изригването, то те ще могат с по-голяма лекота да прогнозират и колко време ще продължи изригването.

  Гудмунсон предупреди, че докато има достатъчно лед, то над вулкана може да се образуват още стълбове от пепел и това да стане причина за още нарушения на въздушния трафик в Европа.

  Около една четвърт от пепелта, която е изхвърлена в атмосферата от изригването на вулкана в Исландия съдържат много

  фини частици, които са особено опасни за белите дробове,

  тъй като проникват по-навътре в тях, предупреди Световната здравна организация (СЗО), цитирана от АФП.

  „Частиците с големина под 10 микрона са по-опасни, защото могат да проникват по-навътре в белите дробове. В момента се прави анализ на пепелта и на този етап се смята, че около 25% от пепелните частици са по-малки от 10 микрона“, се казва в изявление на ръководителката на отдела за обществено здраве и околна среда на СЗО Мария Нейра.

  Не би трябвало да има по-висок санитарен риск докато пепелните частици остават на голяма височина, уточнява СЗО.

  Хората, които страдат от хронични дихателни заболявания като астма, емфизема или бронхит „може да са по-чувствителни към дихателни дразнения ако пепелта се намира на по-малка височина и в по-големи концентрации“, посочва СЗО.

  В такива случай са валидни препоръките за случаи на високо замърсяване, обясни Нейра и препоръча на хората с чувствителни бели дробове да избягват всякакви физически усилия.

  „Ако хората са навън и установят, че имат дразнения в гърлото и белите дробове, хремав нос и сърбежи в очите, те трябва да се приберат в закрити помещения“, добави тя.

  Преди ден българските власти увериха, че няма замърсяване на въздуха над страната и облакът едва ли ще ни достигне.

  Източник: По материали на БТА

• България – от емиграция към обратна миграция?

  „България – от емиграция към обратна миграция?” бе темата на публичната дискусия, която Институт за икономическа политика организира с подкрепата на German Marshall Fund в Център за култура и дебат „Червената къща” на 14 април 2010 г.

  На проведената дискусия бе представена една обобщена картина на значението на българските емигранти за родната икономика от г-н Ясен Георгиев, изпълнителен директор на ИИП. Особено стряскащи са фактите относно структурата на емигрантските потоци, които потвърждават, че „изтичането на мозъци” е най-сериозното предизвикателство пред България в този процес. В Доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум страната ни заема 76 позиция, но по подиндикатор “Brain Drain” е 128-а от общо 133 държави. Статистическите данни за количеството на паричните трансфери от чужбина пък сочат, че те са значим фактор в националната икономика, като през 2009 г. тяхното количество е равно на половината от преките чуждестранни инвестиции в страната.

  В центъра на дискусията бе презентацията на д-р Асен Асенов, преподавател в Американския университет във Вашингтон; съосновател и председател на Центъра на българската общност във Вашингтон. Пристигнал специално за дискусията, д-р Асенов представи правните различия в дефинирането на понятието „българин” в американското и българското законодателство, очерта динамиката на миграционните процеси към САЩ в периода 1890-2008 г., както и нарастващите темпове на натурализация сред българските eмигранти. По официални данни от националното преброяване през 2000 година легално пребиваващите в САЩ българи са 35 хил. души, но собствените наблюдения на българската общност за 2008 г. сочат, че броят им е над 100 хил. души, съсредоточени основно в Чикаго и щатите Охайо, Мичиган и от части във Флорида. 53% от българите в САЩ са с висше образование и намират добра професионална реализация, което е свидетелство за мащабните размери на „изтичане на мозъци” от България. Икономическата криза в САЩ не стимулира вълна от завръщане към родината, а причините се коренят в опасенията относно икономическата и социална сигурност в страната. Д-р Асенов представи и препоръки към българската държава: политика на поддържане на български училища в чужбина; организиране на стажове за българските студенти в САЩ в държавни институции и български компании; насърчаване на съвместни научни проекти с участието на български учени отвъд Океана; подпомагане на културни прояви.

  Вторият акцент в дискусията бе българската емиграция към Германия, която представи Весела Ковачева от Хамбургския институт за международна икономика. Тя очерта историческата рамка на миграционните потоци от България към Германия, както и етапите на либерализиране на процеса в хода на европейската интеграция на страната ни. Към 2008 г. българите в Германия наброяват близо 54 хил., от които 10 хил. са студенти. Интересен факт е, че българската студентска общност е петата по численост след тези на Китай, Турция, Русия и Полша, като предпочитани дестинации са провинциите в Южна Германия. След 2004 г. се забелязва тенденция на увеличение броя на българите, получаващи немско гражданство. Г-жа Ковачева илюстрира живота на българската общност в Германия с примера на Хамбург, където живеят 2 400 сънародници.

  Обратната миграция към България стана обект на дискусията чрез личната история на г-н Симеон Семов – директор, Дирекция „Правна” към Българска фондова борса, който сподели опита си относно юридическата практика в САЩ, американската образователна система и мотивите за завръщане в родината.

  Дискусията бе логично продължение на поредицата изследвания върху миграцията, осъществени от ИИП, и отразява трайния интерес на Института към тематиката. В периода 2006-2007 успешно бе реализиран проект „Ролята на човешкия капитал в международната конкурентоспособност. Трансатлантическо сравнение на опита в областта на миграцията в САЩ и Европейския съюз”. През 2008 Институт за икономическа политика задълбочи експертните си компетенции по темата с проект „Последици от членството на България в Европейския съюз върху имиграционните тенденции на българския трудов пазар”. Следвайки динамиката на тенденциите в глобален мащаб, през настоящата година изследователският екип на ИИП се насочи към миграцията в преход, новите предизвикателства и решения. Институтът цели очертаването на възможностите на България да използва потенциала на своите емигранти в средносрочен план и дори да привлече обратно част от тях. Търсят се още нов поглед и допълнения към националната политика спрямо новите емигрантски общности в чужбина.

  Източник: Институт за икономическа политика – България
  http://epi-bg.org/epi_new/index.php?option=com_content&task=view&id=252&Itemid=165

• 2208 киловатчаса по ЧЕЗ

  Напоследък в България доста се говори за т.нар. електроразпределителни дружества (ЕРП), за трите компании, които доставят ток в страната – чешката ЧЕЗ, австрийската ЕВН и германската Е.ОН. За това на каква стойност купуват тока от Националната електрическа компания (НЕК), на каква стойност го продават на потребителите. За условията в приватизационните им договори (сключени по времето на правителството на Сакскобургготски), които са доста благоприятни за тях – загубите по ел. мрежата в тези договори се считат за разходи – според някои експерти те са от около 12 %, а се водят за 20 %. (Тези 20 % загуби значели, впрочем, общо около 5 милиарда киловатчаса ел.енергия и ако се преизчислят в парична стойност, струват милиони левове.) Има и други доста благоприятни за дружествата клаузи, като например тази, че е заложено да работят с печалба от 16 %. Освен това държавата има миноритарен дял в тези дружества, т.е. само наблюдателен статут. Тези дни става ясно още, че 40 % от дейностите на ЕРП-тата са аутсорсвани.

  Важно е да се уточни разбира се, че Националната електрическа компания купува от всички ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове и АЕЦ елекроенергия на миксирана цена от 90 лв. за mWh и след това я продава за 88 лв./mWh на ЕРП-тата, а те я продават на крайния потребител за 146 лв./mWh. (Към цената на тока се прибавя разбира се и цена за доставката, поддръжката на мрежи, подстанции и пр.) За петте години работа у нас трите ЕРП-та – ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН, не можаха да се споразумеят с НЕК за подписване на договори за продажбата на ток. До момента дружествата оправдават покупките си от НЕК единствено на базата на фактури.

  На фона на тези общи данни, които не са изчерпателни, се изкушавам да цитирам данните от една конкретна месечна сметка за ток на един потребител на ЧЕЗ България. В тази месечна фактура става дума за 2208 киловатчаса ел.енергия.

  ==================================================================
  –– Консумирана ел.енергия от 20.02.2010 до 23.03.2010 ––
  СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ от 20.02.2010 до 23.03.2010
  ЕН 345099 п.ново п.старо разл. корек kWh ед.цена сума/лв/
  Дневна 5700 4237 1463 1463 0.09331 136.51253
  Нощна 2267 1522 745 745 0.05005 37.28725
  Общо kWh: 2208
  Добавка за зелена енергия (0.00212 лв на kWh): 4.68096
  Акциз (0,00 лв на mWh): 0.00000
  Обща стойност за снабдяване: 178.48074
  РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ от 20.02.2010 до 23.03.2010
  услуга kWh ед.цена сума/лв/
  Достъп до разпределителната мрежа 2208 0.00553 12.21024
  Пренос през разпределителната мрежа НН 2208 0.04085 90.19680
  Обща стойност за разпределение: 102.40704 лв.
  –––––––––––
  Данъчна основа: 280.89
  ДДС – 20.00% : 56.18
  Стойност на сделката: 337.07
  Сума за плащане: 337.07
  Словом ТРИСТA ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛВ. И 07 СТ.

   ………………………………………………………………………………………………………………..

   

  Както става ясно от сметката, стойността на 2208 kWh (1463 kWh дневна, 745 kWh нощна) е 173, 80 лв. Към тях се добавят 4.68 лв. за “зелена енергия”. Стават 178.48 лв. За пренос и достъп до разпределителната мрежа на 2208 kWh се дължат общо 102.41 лв. (За достъп – 12,21 лв.; за пренос – 90.20 лв.) Като се събере сумата за пренос и достъп със сумата от стойността на 2208 kWh, се получават (178.48 + 102,41)  280.89 лв. (От съотношението между двете суми излиза, че близо 37 % от общата сума на сметката е за пренос и достъп.) Към тези 280.89 лв., които се изписват като данъчна основа, се прибавя ДДС 20 % (56.18 лв.) и така се получава месечна сума за плащане от 337.07 лв.

  В конкретния случай, впрочем, тези 2208 киловатчаса значат консумацията на ел.енергия за бойлер, малка готварска електрическа печка, малък хладилник, телевизор и за няколко електрически крушки. Т.е. ползването на ток за топла вода, готвене, хладилник, телевизор и осветление струва месечно на конкретния потребител 337 лв. Той няма перална машина, нито примерно съдимиялна, стои на студено в къщи и понякога си изключва бойлера с надеждата, че така ще икономиса потребление. Работи всеки ден за месечна заплата от 400-450 лв. и се чуди откъде да изкара някой лев допълнително, за да може някак си да покрие сметките за далеч не луксозния бит. Сметки, които разбира се въобще не са само за ток.

  Някой би могъл да каже, че 400 лв./200 евро заплата е смешна сума. И разбира се би бил прав. Като се има предвид обаче, че минималната работна заплата в България е 240 лв./120 евро, а минималната пенсия – 136 лв./68 евро (средната – 270 лв./135 евро), цитираният пример не е частен, а достатъчно често срещан, и при всички случаи не е най-фрапиращият.

   

  Мариана Христова

• Арести по спецоперация „Недосегаемите“

  Десет души са задържани при поредната специализирана полицейска акция, наречена „Недосегаемите“, съобщи агенция „Фокус“, като цитира министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.

  Цветанов уточнил, че обект на полицейските действия е „йерархически изградена група за пране на пари и данъчни престъпления, които ощетяват държавата“.

  Задържаните по операция „Недосегаемите“ до момента са криминално проявени и обвиняеми по следствени дела.

  Специализираната операция е съвместна реализация на МВР, ДАНС, НСлС, и НАП, осъществява се под ръководството на прокуратурата.

  В кварталите „Бояна“, „Малинова долина“, „Красно село“, „Студентски град“, „Дървеница“, „Захарна фабрика“, „Люлин“ и центъра има засилено полицейско присъствие.

  В тазсутрешната акция на силовите ведомства са прибрани хора със сериозно обществено положение, каза директорът на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов. Мащабът на нарушенията им срещу бюджета по думите му е огромен.

  Това са фирми, свързани в голямата си част с енергетиката. Част от задържаните са криминално проявени, срещу други се водят следствени дела за аналогична престъпна дейност, за което са им повдигнати обвинения и са пуснати под гаранция, обясни Цветан Цветанов.

  Шефът на приходната агенция се въздържа да коментира конкретни имена на хора и фирми, но увери, че са много известни и досега по-мащабна акция срещу нарушители на бюджета не е имало. „Ще разстроим бизнеса с ДДС“, каза той пред Нова тв.

  В момента заедно с арестите се събира и документация. Когато се анализира, ще бъдат изнесени и конкретни данни за щетите.

  Основната схема е следната, поясни Стефанов: ако сте фирма и имате да внасяте 1 млн. лв., има отдолу фирми фантоми, които издават фиктивни фактури и така си намалявате задължението до колкото искате, примерно до 10 000 лв.

  Много от сигналите срещу данъчни служители и извършените арести в Русе, Велико Търново, Петрич били свързани с прикриване и подпомагане на точно такива престъпни схеми.

  Но е крайно време да разберем, че сме вече в Европа и ако искаме да имаме добро здравеопазване и хубави магистрали, трябва да си плащаме данъците, посочи Стефанов.

  Източник: VESTI.bg

• 10/04/14
• Нобелист: Западът остави ченгетата да си върнат властта, но без комунизъм

  Европейският съюз си затваря очите за това как бившите комунистически държави се отнасят към тоталитарното си минало и факта, че служители на бившите секретни служби все още заемат властови позиции.

  Това обвинение отправи в Брюксел нобеловият лауреат по литература Херта Мюлер, цитирана от изданието EUobserver.

  Мюлер – най-новият носител на тази награда, е от германски етнически произход, родена в Румъния, но емигрирала на Запад. Книгите й разказват за живота във времената на комунистическата диктатура под постоянен страх и заплахи от „Секуритате“. Депортиранията в концлагер в СССР и преживяванията на собствените й репресирани родители са описани в най-новия й роман Atemschaukel (в свободен превод – „Всичко, което притежавам, нося със себе си“).

  При представянето на книгата си в Брюксел във вторник Мюлер говори много повече за разочарованието си от това, че ЕС не оказва натиск над новите си членове да разчистят сметките си с комунистическото минало.

  „Мисля, че ЕС действа доста наивно, като прие бързо тези държави и не успя да предвиди изобретателните пречки, пред които те ще се изправят. В Румъния познавам маса народ, който работи за „Секуритате“, а сега са на високи постове и то без никакви последици за тях. Това изглежда не е важно за обществото“, каза Мюлер пред журналисти.

  „Тези хора се сдобиха с такова влияние, че успяха почти да възстановят старата си властова мрежа, където всички се познават и си правят услуги. Това е вторият живот на диктатурата. При различни обстоятелства и организирана по различен начин. Без идеология. Без социализъм.“

  Херта Мюлер дава пример колко малко лустрация има в Румъния като разказва случая на Раду Тину – бивш шеф на „Секуритате“, отговарял за монтирането на подслушвателни устройства в апартамента на писателката.

  В момента Тину ръководи румънското поделение на австрийска застрахователна компания. Миналата година той коментирал, че нобелистката не е наред в главата, че раздува историите, които разказва и дори на шега подхвърлил, че всъщност „Секуритате“ заслужава да получи тази награда.

  „Това ме вбеси. Не само че този човек съществува, но че заема този пост, че най-голямата австрийска застрахователна компания „Щетише версихерунг“ наема такива хора. Както и че хората като него имат такава позиция в Румъния, че днес могат да си позволят да излязат по медиите и да говорят такива работи. Това не би било възможно в една Германия.“

  Източник: Дненик
  http://dnevnik.bg/

• Какъв ще е животът през 2020 г.

  След десет години пътуването за работа ще бъде бързо и евтино, компютрите ще бъдат навсякъде, но няма да се набиват на очи, а хората ще ядат по-здравословни храни благодарение на интелигентни хладилници, това гласи прогнозата на списание „Форбс“ за живота на американците през 2020 г., цитирана от Ройтерс.

  Изданието обаче предрича още, че ще има по-висока безработица, тъй като повече хора ще губят работата си заради износ на производството в чужбина и автоматизацията, а училището, такова, каквото го познаваме сега, няма да съществува.

  „Самотният преподавател ще бъде заменен с екип от учители в напълно различни области. Стегнатите лекции ще бъдат заместени с привидно хаотични практически упражнения“, пише на сайта на списанието.

  „Форбс“ предвижда, че американците ще станат по-съобразителни и ще подхождат по-гъвкаво към пътуването, а 75% от хората по света ще живеят в градовете. Вместо да карат огромни автомобили, нормата сред американците ще бъдат колите с електрически двигатели за кратки разстояния и дизелови автомобили за дълги пътувания.

  „По-често ще ходим пеша на работа, ще караме колело и ще отиваме и ще се връщаме от училище пеша, понякога нагоре по стръмен наклон в снега, както са правили нашите родители“, прогнозира Никол Пърлрот, редактор във „Форбс“.

  За да направи прогнозата си, екипът на „Форбс“ се е свързал с професионални футуролози, които са представили визия за 2020 г.

  „Свързахме се с именити проектанти и професионални футуролози, които направиха проучвания в различни области“, обяснява Пърлрот.

  Те предвиждат, че през следващото десетилетие хората в много отношения ще се върнат към по-реалистичен и финансово отговорен стил на живот. Технологиите и компютрите ще продължават да бъдат основна част от всекидневния живот, но ще се превърнат в нещо обичайно, на което хората няма да обръщат особено внимание, смятат от „Форбс“.

  С помощта на интелигентни уреди и универсална цветова система за класиране на храните според хранителната им стойност, ще имаме възможност да ядем по-здравословно.

  „Всички сме съгласни, че трябва да има някаква универсална система за класифициране на храната. Също трябва да има ясна методология и стимули да се храним по-добре, защото това, което правим сега, не е устойчив модел. Тази нагласа да ядем каквото ни щукне, след което да тренираме един час във фитнес салона и да пием хапче с витамини просто не води до нищо хубаво в САЩ“, коментира Пърлрот.

  Големите къщи също може би са на изчезване, ако търсещите дом спрат да оценяват имотите според техния размер, външен вид и цена на квадратен метър, а вместо това вземат под внимание месечните разходи за живот в тях, включително за отопление, охлаждане, поддръжка и пътуване.

  „Ще се грижим по-добре за себе си и за планетата, въпреки че полагаме огромни усилия да не го правим“, смята Пърлрот.

  „Форбс“ предполага, че хората ще осъзнаят реалното отражение върху тях самите и върху планетата от това, че живеят в големи домове, карат големи коли и ядат каквото си искат.

  „Сега, след като това се превърна в част от колективното ни съзнание, ще започнем да отчитаме тези разходи в бъдещите си решения“, добави тя.

  Без значение кои прогнози ще се сбъднат през следващото десетилетие, Пърлрот вярва, че това мислене несъмнено ще бъде широко разпространено през 2020 г.

  Източник: БТА

• Учителката Поля Даскалова е обрала „Прокредит банк“ в Плевен

  Учителката Поля Даскалова е задържана за въоръжения грабеж на офис на „Прокредит банк“, който смути Плевен на 15 март.

  Шефът на Областна дирекция на полицията комисар Светозар Илиев казал за Дарик радио, че 37-годишната жена е била задържана късно през нощта.

  Учителката е от Славяново – малко градче в близост до Плевен. Очакват я от 6 до 15 години затвор, ако се докаже вината й в съда.

  Поля Даскалова има висше образование, преподава български език и литература и английски език в средното общообразователно училище в Славяново и е председател на местното читалище. Семейна е с две големи деца – момче и момиче.

  Тя разказала пред полицаите, че отдавна имала финансови затруднения. Това я е принудило да извърши обира на банката, за да разплати заемите и кредитите си.

  За първи път в Плевен автор на подобно тежко престъпление е жена, каза на пресконференция комисар Светозар Илиев.

  По думите му тя е обмислила много добре престъплението като няколко пъти преди да го извърши е направила огледи на място, но е допуснала и грешки, които полицията е използвала при разкриването й.

  За да промени външния си вид, жената е използвала светлокестенява перука, тъмни слънчеви очила и шал, които след това е свалила в района на кино „Освобождение“. По първоначални данни е действала самостоятелно по време на обира.

  Макар да е използвала пластмасов детски пистолет, обвинението е за извършен въоръжен грабеж на банков офис. С играчката учителката заплашила трите служителки, които не успели да натиснат паник бутона, и взела 20 хил. лв.
  Била разпозната по материала, заснет от охранителните камери в банката.

  Обирджийката няма предишни провинения. Сега е задържана за 72 часа с мярка от прокуратурата.

  В самопризнанията си пред съдия е казала, че е имала около 20 хил. лв дългове, част от които е върнала след грабежа.

  Според комисар Илиев банковите служители не са допуснали грешка по време на обира и са действали според правилата. В клона не е имало жива охрана, а паник бутон.

  Източник: БТА / dariknews.bg

• Наченки на русофобия в Първанов – не ще да лети на Ту 154

  Автор: Иво Инджев
  http://ivo.bg/

  Поради небивалия интерес към самолетите на гражданската авиация по света и у нас в този блог, предлагам ви експертното мнение на сайта БГ Фактор от 12 август 2009 г.
  Цитирана е статистика на “Бизнес уик”.

  В първата тройка на летящите ковчези, оглавявана от един от семейство Боинг (роднините му същевременно са сред шампионите по сигурност), има два съветски самолета- трети е така нашумелият тези дни Ту 154 ( в Иран пък е номер едно по този показател).

  В десетката на най-сигурните няма руски самолет.

  Топ 3 на “най-опасните” самолети в света:

  1. Boeing-737 JT8D
  Произвеждан: 1967-1988
  Самолети в експлоатация: 517 (към края на 2008)
  Фатални инциденти: Един на всеки 507 500 летателни часа (средно за последните 5 години до края на 2008, ако не е посочено друго)
  Това е най-старата модификация на Boeing 737, като означението JT8D е свързано с двигателите на самолета Pratt & Whitney. Самолетът все още се използва от много авиопревозвачи в по-бедните държави, които често срещат големи затруднения да плащат дори за основната техническа поддръжка на машините и качествено обучение на пилотите. Близо 30-годишен самолет от този модел, използван от авиокомпанията Itek Air от екссъветската република Киргизстан се разби край столицата й Бишкек през август 2008 г., при което загинаха 68 души.

  2. Ил-76
  Произвеждан: от 1974-досега
  Самолети в експлоатация: 247
  Фатални инциденти: на 549 900 летателни часа (към края на 2007)
  Разработен от съветската авиационна промишленост, в т. ч. за товарни превози. Използва се предимно от превозвачи от Русия, бившите държави от СССР, Близкия Изток и Африка. През 2003 г. при катастрофа на Il-76 на Революционната гвардия на Иран загинаха 275 души.

  3. Ту-154
  Произвеждан: 1971-2006
  Самолети в експлоатация: 336
  Фатални инциденти: на 1 041 000 летателни часа
  Най-разпространеният пътнически самолет в повечето бивши съветски републики, изпълняващ рейсове по вътрешни и международни линии. На 15 юли 2009 Tu-154 на иранската авиокомпания Caspian Air се разби при полет от Техеран за Ереван, при което загинаха 168 души. Това бе 4-тата катастрофа на Ту-154 в Иран от 2002 г. насам.

  Най-безопасните самолети:

  1. Boeing 777
  Произвеждан: от 1995-досега
  Самолети в експлоатация: 742
  Без фатални инциденти
  Най-новият широкофюзелажен модел на Boeing в експлоатация досега не е имал нито един фатален инцидент за повече от 19 000 000 летателни часа. Най-близкият случай до това, бе през януари 2008 г., когато Boeing 777 на British Airways извърши “търдо кацане” на лондонското летище “Хийтроу”. Инцидентът, предизвикан от ледени кристали, запушили горивно-масления терморегулатор (fuel-oil heat exchanger), завърши с 13 ранени, без смъртен случай.

  2. Airbus A340
  Произвеждан: от 1993-досега
  Самолети в експлоатация: 341
  Без фатални инциденти
  Моделът A340 има в “трудовата си характеристика” над 13 000 000 летателни часа без фатален инцидент. Въпреки чудесната му летателна статистика, малко авиокомпании го поръчват, тъй като има 4 двигателя, което го прави по-неизгоден като разход на гориво, в сравнение с двумоторните, далекомагистрални модели като Boeing 777 и Airbus А330, например. През август 2005 г. A340 на Air France изхвърча от пистата при кацане в Торонто по време на буря. Инцидентът доведе до разрушаването на самолета, при което пострадаха 43 души, без смъртен случай.

  3. Airbus A330
  Произвеждан: от 1993-досега
  Самолети в експлоатация: 577
  Без фатални инциденти до 1 юни 2009 г.
  Първата катастрофа в историята на модела стана на 1 юни т. г., когато Полет 447 на Air France падна в Атлантическия океан, на път от Рио Де Жанейро за Париж. При катастрофата загинаха всички 228 души на борда, като впоследствие бяха открити телата на само 50 от тях, а “черните кутии” така и не бяха намерени. Причината за катастрофата все още не е уточнена. Към края на 2008 г. A330 имаше статистика от 12 600 000 летателни часа без фатален инцидент.

  4. Boeing 747
  Произвеждан: от 1970-досега
  Самолети в експлоатация: 935
  Фатални инциденти: на 17 358 500 летателни часа
  Сблъсъкът между два Boeing 747 на пистата на Канарските о-ви през 1977 г., който отне живота на 583 души, си остава най-смъртоносната катастрофа в историята на авиацията. Като цяло обаче, “Джъмбо джет” има завидна сигурност на полетите, със само 18 фатални инцидента за почти 40 години служба. Последният от тях стана през май 2002 г., когато 747 на China Airlines се разцепи във въздуха на път от Хонгконг за Тайван, убивайки всички 225 души на борда. Разкъсването на фюзелажа бе предизвикано от износване на метала на мястото на извършен по-рано ремонт.

  5. Boeing 737 NG
  Произвеждан: от 1997-досега
  Самолети в експлоатация: 2 583
  Фатални инциденти: на 16 047 900 летателни часа
  “Следващото поколение” на Boeing 737 замени по-ранните модификации и не бе изненада, че статистиката му за полетна безопасност е в пъти по-добра. В характеристиката му са записани само 3 катастрофи с общо 277 жертви. Последният фатален инцидент с тази модификация е от февруари 2009 г., 737 NG на Turkish Airlines катастрофира при опит за кацане на летище “Схипхол” в Амстердам, при което загинаха 4 членове на екипажа и 5 от пътниците на борда.

  6. Boeing 767
  Произвеждан: от 1982-досега
  Самолети в експлоатация: 867
  Фатални инциденти: на 14 895 100 летателни часа (до края на 2006)
  767 на Boeing е широкофюзелажен самолет със средни размери, изключително популярен сред авиопревозвачите в САЩ и по света за далечномагистрални полети. За последните 20 години има на сметката си само 3 катастрофи с 536 жертви (плюс 157 души, загинали със 767-ците на United и American Airlines ударени от терористи в Кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.). Последната катастрофа на този модел е от април 2002 г., когато лайнер на Air China се разби при кацене в южнокорейския град Бусан, при което загинаха 128 души.

  7. Airbus A320
  Произвеждан: от 1988-досега
  Самолети в експлоатация: 3 604
  Фатални инциденти: на 14 050 200 летателни часа
  A320 и “сестринските” му модели – по-малките A318 и A319, и по-големият A321, са най-популярните в света сред нискобюджетните превозвачи и традиционните авиокомпании за полети на къси и средни разстояния. Въпреки, че небето по света кръстосват над 3 600 такива машини, като цяло моделното семейство има само 8 катастрофи с 597 жертви за последните 20 години. A320 бе самолетът, участвал в “Чудото на Хъдзън”, когато кап. Чесли Съленбъргър (cap. Chesley Sullenberger) приземи машината на USAirways в реката насред Ню Йорк на 15 януари 2009 г. – с два повредени двигателя след среща с ято птици, но без нито една жертва на борда или на земята.

  8. Boeing 757
  Произвеждан: 1982-2005
  Самолети в експлоатация: 973
  Фатални инциденти: на 13 744 400 летателни часа (към края на 2003)
  757, разработен като заместник на 727, все още се използва от много американски авиокомпании в т. ч. American, Delta и United, както и от много световни авиокомпании. На сметката му има само 5 катастрофи с 436 жертви (без двата 757, разбили се при терористичните атаки на 11 септември 2001 г. срещу Пентагона и в полето край Шенксвил (Shanksville), Пенсилвания).

  9. Boeing 737 CFMI
  Произвеждан: 1984-2000
  Самолети в експлоатация: 1 796
  Фатални инциденти: на 4 836 900 летателни часа
  Boeing произвежда общо 1 988 машини от това второ поколение на модела 737 и почти всички от тях още обикалят света. CFMI бележи двигателите на лайнера, създадени съвместно от General Electric Co. и френската група Snecma. През август 2008 г., 16-годишен 737 CFMI на руския авиопревозвач Aeroflot Nord, се разби край Перм, Русия, убивайки всички 88 души на борда.

  Най-разпространеният пътнически самолет в повечето бивши съветски републики, изпълняващ рейсове по вътрешни и международни линии. На 15 юли 2009 Tu-154 на иранската авиокомпания Caspian Air се разби при полет от Техеран за Ереван, при което загинаха 168 души. Това бе 4-тата катастрофа на Ту-154 в Иран от 2002 г. насам.
  ——————————————————————————————————————–
  В друга статистика, която вече може да прозвучи досадно в един блог, който не е специализиран по темата, сред най-продаваните за граждански цели самолети в света се появява руска марка на 18-то място в класацията.

  От себе си ще добавя само, че в пристъп на внезапна русофобия самолетът Ту 154 на българския президент Първанов получи забрана да лети в светлината на мъглата около катастрофата край Смоленск. Май някой тук се съмнява в сигурността на руската машина въпреки категоричните твърдения за вината на полския пилот за катастрофата и също толкова рязкото отхвърляне на версията за шести, успешен най-накрая опит на полския президентски Ту 154 да катастрофира ?

  Излиза ,че Първанов се проявява почти като предшественика си, русофоба Стоянов. На пресконференция в чужбина Петър Стоянов каза на един руски журналист, че обича Русия, но България му е по-мила.

  Първанов също показва наченки на русофобия: обича Русия, при това безкрайно – доказал го е. Но явно милее за кожата си повече.

• В Германия се наяждаш за по-малко пари, отколкото в България

  Източник: Дойче Веле

  Германските супермаркети продължават да свалят цените. Докато експерти смятат, че това ще намали качеството, потребителите потриват доволно ръце. Сега ще ви докажем, че германската храна е по-евтина от българската.

  Вече повече от година супермаркетите в Германия водят тежка „ценова битка“. И докато за 2009 те намалиха цените си общо 12 пъти, за 2010, само до този месец, те вече за четвърти път обявяват понижаване на цените. Според експертите причината за надпреварата е жестоката конкуренция между вериги като Алди, Нето и Лидъл.

  Хляб за по-малко от левче

  От ожесточената ценова битка със сигурност печелят германските потребители, които и без друго са далеч по-облекчени в разходите си за хранителни продукти в сравнение с гражданите на други европейски държави, включително българите. Статистиката сочи, че разходите за храна представляват съвсем малка част от ежедневните разходи на германците – нещо, с което другите европейци не могат да се похвалят.

  Въпреки че някои експерти сигнализират, че ниските цени ще се отразят зле на качеството и разнообразието на храните, подобни последствия все още не се забелязват.
  Германия си остава лидер в производството на хляб – предлагат се над 300 вида, а тестените изделия наброяват около 1 200. Най-евтино в супермаркетите може да се закупи франзела – за 0,35 евро. Цените на хлебните изделия в Алди напр. достигат до 1,05 евро, колкото струва пълнозърнест диетичен хляб.

  Асортиментът на маргарините също е доста богат, а спектърът на цените е от 0,39 до 1,79 евро. Откъм мазнини за готвене на германския пазар може да се намери както обикновено слънчогледово олио за 0,99 евро, така и придобилото изключителна популярност напоследък олио от рапица, което струва около 1,79 евро. Зехтинът е малко по-скъп – цената му достига до 2,59 евро.

  Пълен хладилник срещу малко пари

  За килограм захар германският потребител брои около 0,69 евро, а килограм брашно супермаркетите предлагат на цена от 0,25 до 0,65 евро. В зависимост от вида килограм ориз може да се намери на цена от 0,89 евро до 1,39 – за ориз тип басмати. 600 грама кисело мляко пък могат да се купят за 0,55 евро.

  При такива цени потребителската кошница на германците едва ли ще остане празна.
  Експерти обаче предупреждават, че политиката на намаляване на цените несъмнено ще се отрази негативно върху цялата верига на производство и предлагане на хранителни продукти – от земеделците до търговците на дребно.

• ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОНЛАЙН МЕДИЯ БЕ НАГРАДЕНА С „ПУЛИЦЪР“

  За пръв път в историята на наградите „Пулицър“ за журналистика бе отличен интернет сайт.
  Спечелилата най-престижната американска награда за жуурналистика медия е „ПроПублика“, сайт, който се обявява за „журналистика в публичен интерес“. Отличието е получено за поредица репортажи, разследващи решенията на лекари относно пациентите по време на урагана „Катрина“.

  За първи път онлайн медии бяха допуснати да се състезават за най-авторитетната медийна награда в света през миналата година.

  Обичайният лидер, вестник „Вашингтон пост“ и тази година обра наградите: изданието спечели „Пулицър“ в четири категории – международни новини, репортажи, коментари и критика и изпревари големия си конкурент „Ню Йорк таймс“.

  Вестник „Паблик куриър ъв Бристъл“ получи награда „Пулицър“ за социално значими новини със серията от материали за злоупотребата с права за ползване на терени за добив на природен газ в щата Вирджиния.

  Специално почетно отличие бе присъдено посмъртно на иконата на кънтри музиката Хенк Уилиямс, починал на 29-годишна възраст през 1953 г.

  Наградите бяха обявени снощи в Колумбийския университет в Ню Йорк./БЛИЦ

• Премиерът към Сините: Не ми се бъркайте в работата

  Премиерът Бойко Борисов не знае какви мерки са предложили от Синята коалиция за справяне с кризата и не ги е слушал какво са казали. Днес той присъства в бившата сграда на МЕИ на площада до паметника на Васил Левски в столицата и заедно с министъра на културата Вежди Рашидов символично дадоха старта за реконструкцията на сградата, която ще се превърне в музей на българското изобразително изкуство, предаде репортер на БГНЕС. Сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство и реставрираната и реконструирана част, която ще бъде ремонтирана около средата на 2012 г. ще се превърне в бъдещ музей на световното изкуство в България. Като жест от страна на държавата за бъдещия музей Бойко Борисов подари три оригинални творби на Марк Шагал, Пикасо и Салвадор Дали. „Такива реформи каквито се правят в момента, аз не знам някой да е правил“. Така Бойко Борисов отговори на въпроса дали е запознат с обвинението към него в ляв популизъм от страната на лидера на ДСБ Иван Костов.

  Аз не се бъркам в работите на чуждите партии и не давам да ми се бъркат в моята.

  Според премиера всяка партия има право да прави това, което иска.

  „Не знам какви мерки са предложили, не съм ги слушал какво са казали.

  Такива реформи каквито се правят в момента, аз не знам някой да е правил“, каза премиерът.

  Борисов каза, че това, което Сините са направили по време на своето управление, търпи много критики и особено в сферата на енергетиката.

  Премиерът повтори, че от Синята коалиция не са разговаряли с него. Знаят ми телефона, да ми се обадят, призова той.

  Запитан каква ще бъде реакцията му, ако Синята коалиция оттегли подкрепата си за сегашното управление, Борисов отговори: „Аз завися само от народа. Ако искат

  да оттеглят подкрепата си – отиваме на избори

  и народът пак ще каже кой иска да го управлява.“ Борисов и министърът на културата Вежди Рашидов символично дадоха старт на реконструкцията на сградата, която ще се превърне в музей на българското изобразително изкуство.

  Днес в предаването „Тази сутрин“ по Би Ти Ви лидерът на ДСБ

  Иван Костов предвиди неизпълнение на бюджета от порядъка на 20% в приходите.

  Това означава, че ще има и много сериозна фискална криза, предупреди Костов.

  „Това са мерките – страх от реформи, опит да се съберат пари, за да оцелее тази система с нереформираните й части. Синята коалиция не оттегля подкрепата си за правителството, но ако не се проведат реформи, тя не може да бъде гарант на управлението“, заяви лидерът на ДСБ.

  “По-добре да имаме един прекрасен музей и когато минат туристите оттук, да видят цялото ни изкуство, стига ние сме знаели за Пикасо и Дали“. Така емоционално културният министър Вежди Рашидов описа ситуацията около бившата сграда на МЕИ, до паметника на Васил Левски, която сега е в руини, но ще се превърне в истински музей на националния талант. Рашидов каза още, че имаме големи творци, с които България трябва да се гордее, само че самите ние не можем да съзерцаваме техните творби, защото сега се съхраняват в депа. Министърът поясни, че ремонтът ще се прави на етапи и ще приключи до няколко години. В момента текат конкурсите по реконструкцията на сградата и вероятно инвестираната сума ще бъде в рамките на 20-25 млн. лв. Рашидов допълни, че за първи път от 20 години насам, въпреки кризата, държавата ще отдели и малка сума за откупуване на произведения на изобразителното изкуство, с които ще бъде попълнен фонда на музея.

  Източник: БТА,БГНЕС

• Обществото може да извлече полза от суетата на Борисов

  Няма спор, че с шумните арести и обвинения ГЕРБ преследва политически цели. Но трябва ли заради това да порицаем желанието да бъде раздадено правосъдие?

  Шумните напоследък арести и обвинения срещу водещи политически фигури както винаги станаха повод за крайни оценки – от една страна, е въздигната до небесата „твърдата решимост“ на Цветан Цветанов и Бойко Борисов, а от друга – тезата, че всичко е пропаганда, опит да се отвлича вниманието и разчистване на територии чрез политически атаки. Общо взето, това е дебат „за“ и „против“ Бойко Борисов със стара давност – който си го харесва, одобрява полицейските активности, който не – нищо не му харесва.

  Дискусията тече както в кръчми и електронни форуми, така и в официалния политически дебат. С дейния принос на медиите за поляризацията на мненията. БСП казва, че зад черния Борисов наднича кафявият Костов и се връщат политическите репресии от времето на ОДС. МВР твърди, че няма „мои и твои“ и привежда в доказателство обвиненията срещу кметовете на Сливен и Ямбол.

  Толкова много си се харесва МВР, че пробва да вкара в Наказателния кодекс откровени полицейщини. Повечето медии пък са тъй трогнати, че скоро Петър Стоянов може да се раздели с титлата „Мъж на столетието“. Един от Цветанов и Борисов със сигурност ще стане мъж на новата и старата ера.

  Непродуктивната дискусия традиционно се опира на съжденията в „черно и бяло“, както и на обърната пирамида в дискурса. Главният въпрос не би следвало да е какво печели ГЕРБ или губи БСП, а каква е ползата или вредата за обществото. Има ли смисъл от всичко, ние печелим ли?

  Какво точно искаме и на какво можем да се надяваме

  Безспорно ГЕРБ печели много. И съвсем не от безкористни мотиви. Прави си PR, отвлича вниманието от тежката криза, от слабите и некоординирани министри, извлича чисто партийни дивиденти. Борисов също не е цвете – нито по отношение на миналото, нито към настоящето си.

  Полицаите пък често престъпват границите на допустимата сила. Но следва ли заради това например да осъдим ареста на Николай Цонев за класическа схема за „уреждане на дело“? Следва ли да заклеймим и обвиненията срещу Борислав Гуцанов във Варна? Да, сега там ГЕРБ най-после ще овладее мнозинството в общинския съвет. Отстрани един потенциален кандидат-кмет.

  Но това значи ли, че Гуцанов не бива да бъде разследван и осъден, ако е извършил престъпления? Фактът, че не е и няма да бъде арестуван Доган, значи ли, че стартиращото дело срещу Валери Цветанов не е успех?

  Нищо не започва от ГЕРБ и няма да свърши с него. Това е една обикновена българска партия (лидерски проект), който обаче има шанса да стъпи върху многото грешки на предшествениците си. ГЕРБ нито ще накаже всички, нито ще удари олигархията. Дори и не иска. Но оценявайки дали в борбата срещу престъпността всичко е по старому или все пак има някаква промяна, то не може да се отрече, че този път

  има желание да бъде раздадено правосъдие

  Мотиви – всякакви. Но го има. На път е да се появи здравословният страх у властниците, че Видов ден все някога настъпва. Връщането му компенсира натрапчивата показност на МВР и прокуратурата.

  Горните редове не са възхвала за „непоколебимите борци срещу корупцията Борисов и Цветанов“. Крайната оценка ще бъде дадена тогава, когато в съда се види какви са доказателствата. Тогава най-ясно ще проличи дали днешната суматоха е пропагандна пушилка, или истинска борба с мафията.

  Но към момента ГЕРБ наистина притиска до стената някои от дебеловратите вълци на тройната коалиция. Което си е изненада, но приятна. И не означава, че е поставено „ново начало“, че Борисов е Робин Худ. А просто, че е налице една сфера, в която властта до момента не се проваля. За огромно съжаление – за другите не може да се каже същото.

  Борисов има неутолимата потребност да се харесва

  Ласкателите му шепнат, че непременно е българският Дьо Гол. Той самият вероятно осъзнава, че шансът да бъде запомнен с добро, е да вкара все някой министър в затвора. Тези му качества и желания го карат да ходи по тънък лед, разстоянието между справедливото възмездие и беззаконовите жертвоприношения е котешка стъпка.

  И все пак към момента по отношение на борбата срещу лошите (а знаем, че те бяха наистина такива) Борисовата суета е от обществена полза. Стремежът му да се харесва, да гони рейтинг, да не падне тъй бързо както царят го кара да се стреми да натика в клетка червените пеликани.

  Сега задачата на обществото, в т.ч. и на медиите, трябва да е не да бъде адвокат или прокурор на Борисов, а просто да следи да не се счупи тънкият лед. И главно – след година или две да направим оценка какво е постигнато, след като помним какво е обещавано и как е вършено. Обичаме да забравяме, защото все сме заети с хули и дитирамби.

  Скоро ще си проличи дали всичко си е струвало. Няма, ако нови хора наследят старите престъпни схеми, дори и да има присъди. А ако схемите намалеят и останем правова държава, значи си е струвало. Без значение дали мотивът е бил слава, рейтинг или отвличане на вниманието от други проблеми.

  Николай Иванов
  „Сега“

• Cекретният доклад „Добрев”

  След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов. Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките.

  Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка. Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото.

  Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава. По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби.

  Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър – покойният Николай Добрев. Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки.

  Авторът на секретния доклад

  Специалният доклад е бил конструиран в три варианта – два по кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. От него до сега са цитирани само части, но никога не е публикуван в пълен обем, поради секретната информация и засегнатите лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата.

  В доклада „Добрев”, както е известен по онова време, се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми.

  През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения.

  Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ.

  Авторите на доклада отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари.

  Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт.

  Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”.

  Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „…веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”.

  След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация.

  Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната.

  Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената.

  Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт.

  Frognews.bg публикува целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР. Той е ценна нишка за разплитане и осветяване на важна част от изгубените икономически досиета.
  

  ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ”

  Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации.
  Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор.
  Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор.
  Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство.
  За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:
  – противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор;
  – рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната;
  – липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода;
  – нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, „торпилираха“ разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система;
  – възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление „спекулативни“, интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките;
  – не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена.
  Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера.
  Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние.

  ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА

  До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.
  През 1981 г. е учредена „Минералбанк“ /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури.
  В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация.
  От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост.
  На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките.
  След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на
  24.07.1990 г. като акционерна фирма „Първа частна банка АД“ с предмет „извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид …“ фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „Кореком“ и „Металхим“. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.
  През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ
  „Съединение“; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен „взрив“.
  Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система.
  Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети
  лица или по други механизми.
  За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.
  През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им.
  ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ „Електроника“ от фирма „Василка“. Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. „Елитбанк“ е създадена чрез теглен валутен кредит от „Биохим“ и средства на ПЧМБ; „Моллов“ – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; „Агробизнесбанк“ е създадена с дадени средства от ЗПД „МИК“ АД и кредити; „Първа инвестиционна банка“ – като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; „Частна земеделска и инвестиционна банка“ е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на „Кредитекспрес банк“ е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от „Минералбанк“ и ПЧБ.

  Фрапиращи са примерите за „лиценз по принцип“ за „Капиталбанк“, или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка.
  Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират „определени слабости в лицензионната дейност на управление „Банков надзор“ и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем
  ръководител на „Банков надзор“ през всичките тези години е Камен Тошков.
  Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като „Лоро“-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като „Туристспортбанк“, „Кредитна банка“, ПЧБ, Банка „Моллов“, „Елитбанк“ и др.
  Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са
  навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри.
  В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките:
  – използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;
  – раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;
  – включването на някои банки в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.

  БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА

  Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата.
  Икономическите реформи стартираха в условията на „прекредитирана“ икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това
  способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити.
  Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост.
  Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система.

  

  Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и
  финансови операции в чужбина.

  Сумата на „лошите“ и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна – 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., „Балканбанк“ – 14,4 млрд.лв., „Биохим“ – 8,2 млрд.лв., „Минбанк“ – 7,7 млрд.лв.,
  „Агробизнесбанк“ – 8,2 млрд.лв., ПЧБ – 7,3 млрд.лв., БЗК – 5,6 млрд.лв.

  През последните години „на входа и изхода“ на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на „паяка“, бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК – кредитиране от търговските банки на крупни производители – реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това „преливане“ на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите.
  Седем от 16-те големи „лоши“ длъжника на „Балканбанк“ са фирми от групировката на „Мултигруп“ или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са „Дисконтова къща“ АД – 2,97 млрд.лв., „Индустриал-М“ АД – 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на „Мултигруп“ са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани.
  Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми – взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на „Балканбанк“ Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства.
  По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само „Булгарлизинг“ например, свързана със ЗД „Корона Инс“ е получила 24 млн.ЩД.
  През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев.
  Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от „лошите“ кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях.
  През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на „Балканбанк“ АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност.
  Георги Агафонов – председател на ТБ „Славяни“ предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов „ИФФ груп“, в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ „Славяни“ над 1 млрд.лв. Друга негова фирма – „Ес Джи Ей“, е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма „ИФФ груп“ от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на
  свои фирми.
  „Бизнесбанк“ АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери.
  Най-големи длъжници на банката са „Свети Йоан“ АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка.

  Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала „Бизнесбанк“ с над 6,5 млрд.лв.
  Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките „Дару“ и „Орион“. Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад
  граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД.

  Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер.
  Тежкото състояние на ТБ „Компас“ /бивша „Моллов“/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ „Моллов“, той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ „Моллов“, В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД
  и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на „Моллов ФИГ“ – 44 066 хил.лв., „Ем Еф Ай Брос“ – 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на „Сторма“ – 80 554 хил.лв. и „Ем Еф Ай Брос“ – 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е „Крами“ ООД със 721 089 хил.лв.

  В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на „Моллов ФИГ“. Членовете на УС на ТБ „Моллов“ са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите – кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми.
  Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ „Моллов“. Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов – председател на ПИМБ и „координатор и разпоредител“ на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ „Моллов“.
  Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от
  предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността.
  Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС – Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката – Елза Цветанова Ботева, Илиян
  Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за „превъртане“ на крупни суми. Характерен пример е клон „Надежда“ и изп. директор Петко Цеков Каменов.
  В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение.
  ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като „Дива – Р. Златев и Сие“, „СПОРТ-РЕЙ“ ООД, ЕТ „Николай Райчев“ и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки „Прайм ИнвестмънтТръст“ АД, ФК „СПОРТ-РЕЙД“, в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба.
  Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата „лобисти – политици – банкови чиновници – частни фирми“ са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които
  предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %.

  ***

  Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система.
  Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните
  валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от „Агробизнесбанк“ – Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК „Дилър“ от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара.
  От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара „София“ са изнесени 2811 кг. „ценни“ пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на „Елитбанк“, изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки.
  Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от „ИНГ банк“, „Булбанк“ и „Елитбанк“.
  Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да „изперат“ и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и
  впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната.
  Председателят на СД на „Елитбанк“ Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за „пране“ на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин – бивш член на СД на ПИМБ.
  Основни кредитополучатели на ТБ „Елитбанк“ са фирмите от холдинга „Макском“. Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма „Кремакс“ /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ „Елитбанк“ и формалното изчистване на „Макском“ от задължения с цел
  участие в приватизацията.

  Председателят на ТБ „Славяни“ Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП „Дуранкулак“. По разпореждане на Агафонов от ТБ „Славяни“ е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата „Демос“.
  Бившето ръководство на „Балканбанк“ АД в лицето на изпълнителните директори – Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от „Балканбанк“ са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /“Балканкарт“, „МКК“, „Хай Тек Сис“, „БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв.
  Месечната издръжка на „Балканинкасо“ с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между „Балканбанк“ . АД и „Балканмашинари“ АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента.
  Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование „Брюкселски“ е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута.
  Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов – бивш главен счетоводител на „Балканбанк“ е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев – постоянно пребиваващ в Брюксел.
  Един от най-големите длъжници на „Балканбанк“ АД е „Балканкар холдинг“, чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ „Балканкар-Норд Америка“ е отпуснат от „Балканбанк“ кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите
  банката сконтира задължението на „Балканкар холдинг“ по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на „Балканкар холдинг“ са празни.

  * * *

  Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол.

  Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове.
  Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с „най-рационален подход“ в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за
  източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход.
  Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на „бушони“. На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически – за отделни политически сили, икономически – за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха.
  През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се „управлява“, скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън
  описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на „изсмукване“ по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби.
  Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не
  представляваше проблем за лицензираните чужди банки.

  През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като „държава в държавата“. Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе „катализатор“ за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които „затвориха“ информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица.
  Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години.

  Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ „Славяни“ и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и „Тексим“ не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия.
  БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона.
  Камен Тошков, несменяем началник управление „Банков надзор“ от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството.
  Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на „Тракиябанк“ – Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ „Ямбол“ отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв.
  Влиянието на началник управление „Валутни операции“ Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и „неочаквани“ промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха
  мащабни неконтролируеми финансови спекулации.
  Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на „изпомпване“ на парични
  средства от банките.
  Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили,
  терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута.

  Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си
  задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база.
  Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници
  на реални средства. Участници в Пф са: „Балканбанк“ АД, „Добруджанска“ ТБ, „Елитбанк“ АД, „Славяни“ АД, „Стопанска банка“ АД и ТСБ – АД. Засегнати са общо 24 фонда.

  * * *

  Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности – изтичане на валута от страната; „изпиране“ на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова
  и масова приватизация.
  За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно:
  1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с:
  – реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения;
  – приемане на Закон за държавния служител;
  – адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс.
  2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност.
  3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи.
  Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси.
  Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за „пране на мръсни пари“.
  Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и
  другите компетентни ведомства и организации.
  Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната.
  За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо:
  – На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към
  наказателна отговорност.
  – На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции.
  – Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки.

  

  ––––––––––

  К. Райдовски: Луканов е конструкторът на банковия грабеж

  
  

  За причините довели до създаването на доклада и какво още обществото не знае за банковата мафия, разговаряме с Красимир Райдовски.

  Интервю на Стойко Стоянов

  – Г-н Райдовски, познавате ли банковия доклад “Добрев”, автентичен ли е документът, публикуван във Frognes.bg ?

  – Ходих до приятел и от неговия интернет видях публикувания във Frognes.bg доклад на МВР за банките. Автентичен е, чел съм го още през 1996 г., когато бе изготвен. Първо беше представен на закрито заседание на Министерски съвет, но после Виденов настоя да се разсекрети и правителството взе такова решение. Мотивите бяха, че събраната от службите информация в него не представлява държавна тайна, а в същото време е с голяма обществена значимост. Сведенията за това кой, как и защо са създали предпоставки да се срути банковата система и да се разграби държавата в никакъв случай не може да бъде държавна тайна.

  – Защо тогава правителството на БСП не публикува материала, скрихте го?

  – Въпросът е логичен. Покойният министър на МВР Николай Добрев чрез свои приятели в медиите пусна тогава само избирателни откъси от доклада. Аз направих опит да го пубикувам целия във в. “Дума”, но покойният главен редактор Стефан Продев, който ми беше и съсед, отказа. Мотивира се, че обемът му е много голям. Според мен причината беше друга – чрез тази гореща информация и за идиота става ясно кога беше положено началото на Вартоломеевата нощ във банковия и финансовия сегмент на държавата.

  Според мен в новата българска история има три момента на бързо натрупване на капитал чрез грабеж. Първият – след Освобождението от турско робство, когато са ограбени имотите и богатството на богатите турци. Вторият е след 9-ти септември 1944 г. и третият – след 10-и ноември 1989 година. Но докато в първите два случая се е ограбвало частно имущество, в третия бе окрадена държавата.

  – Кой според вас положи началото на този грабеж в банковата система?

  – Бумът на създаването на частни банки с държавни пари, кредити и гаранции, както е ясно от доклада, е конструиран по време на правителството на Андрей Луканов. За това не трябва да има никакво съмнение. Луканов упражняваше своето влияние върху ръководството на БНБ за издаване на лицензи. Само на него са известни мотивите за такъв антинационален подход, но в никакъв случай не може да се говори за незнание, грешка, липса на прозорливост. Днес съм убеден, че този процес е бил целенасочен.

  Сега много хора от обкръжението му, в стремежа си да го оневинят, твърдят, че той е нямал отношение към парите, а само към властта. Но допускат грешка, съзнателно или не. Фирмата “Ликом”, в която е бил съдружник сина му, според публикации на в. “Капитал” е била собственик на 5% от М-тел. С какви пари са закупени акциите? Друга фирма на сина му пък беше споменавана с случая с “Хардланд”, а да не забравяме, че брат му бе представител на “Мултигруп” в Москва.

  – Каква беше причината Жан Виденов да поиска от МВР да изготви този анализ?

  – Международният валутен фонд през средата на 1996 г. бяха вече наясно какво се случва с банките у нас и упражняваше силен натиск върху правителството на БСП и лично върху Виденов да ликвидират трезорите, чиито собствениците са си раздавали кредите на свои фирми и на роднини, без необходимата обезпеченост. Това наложи изготвяното на доклада, за да добие правителството ясна представа за състоянието на сектора.

  И до днес обаче на хора с плитка памет по различни политически причини се вменява тенденциозно, че Виденов носи вината за банковата криза. Истината е обаче, че взривът на тази система бе заложен от друг, а реализацията осъществиха самите собственици, които окрадоха държавните пари от частните банки.

  – По партиен прицип ли са раздавани лицензите за частни банки?

  – От публикувания документ става ясно, че не партийния принцип е бил водещ, а финансовата шуро-баджанащина. Защото се вижда, че собствениците на банки са хора от целия политически спектър. А и съм изкушен да припомня, че основната опозиционна сила в началото на прехода – СДС, се роди благодарение на инкубатора майка – БКП.

  – Как премиерът Виденов реагира на доклада, какви действия нареди да се предприемат?

  – Виденов беше гневен за събраните факти и затова на заседанието на правителството бе взето решение за закриване на съсипаните съзнателно банки. Бяха набелязани и мерки, които да предприеме правораздавателната система, но на правителството не му остана време да действа.

  От позицията на днешният ден съм категоричен, че Виденов реагира адекватно, държавнически. Това обаче му създаде после много ядове – огромният финансов ресурс, с който разполагаха левините, собственици на банки, бе ангажиран в технологията за дискредитирането и свалянето на премиера и правителството от власт. Това бе и една от причините, за да се организират протестите на 10 януари 1997 г. , зад които реално стоеше “Промяна” на Митко Диманов, днешният ковчежник на НДСВ. Този човек преди това искаше да се продаде на “Позитано” 20, но след като не стана се предложи на СДС.

  – Но нали тогава бе арестуван за далавери шефът на БЗК – Янко Янев?

  – Задържането му бе в резултат на донос от страна на бившият агент на Държавна сигурност Румянцев, който се оказа, че е собственика на БЗК. Говоря за лицето Атанас Тилев. В доклада “Добрев” се вижда този човек какви кредити си е раздавал и е изсмукал от банката си.

  Не трябва да се забравя една твърде любопитна подробност, когато банката му тръгна към процедура по фалиране, той я предложи срещу символичната цена от 1 лев на СДС. Това предложение е било обсъждано на заседание на НИС на сините, но Филип Димитров се възпротивил, въпреки, че Костов бил склонен да приеме.

  Въпреки опитите да търси някакви политически гаранти, на Атанас Тилев бе наложено запрещение от МВР да напуска страната и предстоеше задържането му, заради банкови измами. Но операцията бе осуетена от неговият приятел и началник тогава, а днес подчинен – ген. Бриго Аспарухов. Той го придружи до лично до VIP-а на Аерогара – София и го изведе безпроблемно от страната. Така Тилев се спаси от възмездие и от закона.

  Но името на Бриго Аспарухов, тогава шеф на Националната разузнавателна служба, е намесено и в доклада за банките, чрез снаха му Елена Аспарухова. Тя е успяла да вземе от “Балканбанк” финасови инжекции за фирмата си, регистрирана в чужбина.

  И тъй като вече коментирахме извеждането на Атанас Тилев през VIP-а на Аерогарата, на обществото трябва да е ясно, че имено от там, освен като ценни пратки официално през митницата, има и оперативна информация, че огромни суми пари са изнасяни и незаконно по време на банковите фалити. Но въпреки това от 20 г. на този VIP шеф е пенсионираният служител от ДС Борис Попов, който посреща и изпраща, целувайки сега най-големите демократи на България и борци срещу ДС, но затова оцелява на поста. Присътвието му там е поредното доказателство за разнопосочните стандарти, по които ръководят нашите управници.

  – Преди 15 години упорито се говореше, че групировката “Орион”, близка и до Виденов, е допринесла за фалита на БЗК?

  – В доклада, както хората могат сами да се убедят, няма нищо скрито за “Орион”, а това е доказателство, че неоснователно бе приписван като приятелски на Виденов. В действителност, от събраните оперативни материали от МВР се вижда, че той не го е покровителствал. Най-големият кредитополучател от БЗК са фирмите на Тилев, в нарушение на законодателството. Кредит е взел и покойният собственик на “Орион” Румен Спасов. Известно ми е, че в началото той и Тилев бяха близки, ходеха по вечери и обяди. Вероятно така са договорили и огромния заем – около 10 млн. долара, дадени от Тилев на фирми на Спасов. По-късно обаче Румен Спасов ми се оплака, че въпреки договорите, Тилев си поискал ненадейно парите, цялата сума и то незабавно. Тогава Спасов спрял да обслужва кредитите.

  През този период по настояване на правителството се полагаха усилия да се изясни и ролята на “Мултигруп” в унищожаването на “Балканбанк”. По време на мой разговор с шефа на финансовата институция Иван Миронов, той изрази готовност да разкрие пред компетентните органи ролята и мястото на Илия Павлов и групировктата му, както и методите, по които е ставала финансовата далавера. Но Миронов виждаше всичко като сделка, която да го остави на поста. Такъв подход не бе възприет и той бе освободен от ръководното място. После избяга зад граница.

  – Изненадани ли бяхте, че МВР е събрало информация и за Ортодоксална банка “Свети Никола”, спряганата в медиите като трезор на ДС ?

  – Тя не е на ДС. Това, че сред учредителите й има бивши хора от службите, не значи нищо. Лица от тези служби бяха използвани активно и от най-демократичните правителства след 1990 година. А що се отнася до присъствието на почетния старец Любен Гоцев в надзорния съвет на този трезор, аз нямам обяснение. Наскоро в интервю, оправдавайки себе си, той твърдеше, че нищо не разбира от банково дело. Явно се е пообъркал, но това е поредното доказателство как са създавани по онова време банките и как професионално са подбирани шефовете им.

  – Данните от доклада “Добрев” могат ли да послужат за разкриване на икономическите досиета, за които настоява президентът Първанов, а престъпниците, макар и след 15 години, да бъдат наказани?

  – Сама по себе си идеята е носител на справедлив заряд. По действията на настоящото правителство, което предприе битка срещу Октопода и мафията, може да се съди, че има воля да положи началото на един такъв справедлив процес. Но да не изпадаме в позицията на прокурора Роман Василев и да говорим прибързано за престъпници. На базата на този доклад и на още един сериозен документ, изготвен и разпространен от БНБ през 1998 г. – списък на кредитните милионери в България, могат да бъдат направени съответните изводи и да бъдат предприети конкретни мерки.

  Ако се засекат връзки между банковия доклад и списъка с кредитните милионери, ще се откроят много интересни лица, вързани с всички политически сили в страната. Сред тях, за съжаление, е и фирмата на покойния Венцел Райчев, баща на уважавания от мен, известен български учен, социолог, предприемач и познавач на голфа Андрей Райчев. Там има даже и фирми на днешни депутати, но какво от това.

  – Защо няма реално осъден банкер за финансовите нарушения до 1996 година?

  – Според мен това е в резултат на липсата на каквато и да е воля – административна, политическа. Но това е логично за начина, по който беше извършена реформата и преходът в България.

  Но сега е важно да се разбере защо правителствата и премиерите след Жан Виденов не направиха необходимото, за да се разкрият истината и да се потърси отговорност, съгласно закона? Имаха цялата информация на готово, но не предприеха мерки. Нещо повече, в удобно за и за СДС и за БСП време винаги обвиняват Виденов за фалита на банките. Но и защо ли е трябвало да предприемат някакви действия, след като само преди година уважаваният учен, социологът Кънчо Стойчев, убеждаваше народа, че правителството на Тройната коалиция е толкова перфектно, че народът не го заслужава.

  http://frognews.bg/

• На Томина неделя боядисваме яйца за покойните

  Великденският празничен цикъл завършва с Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

  На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали.“ Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка. Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек.

  На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
  Имен ден празнуват всички, носещи имената Тома, Томислав, Томислава. Да са живи и здрави!

  Източник: Фрогнюз

• Живеем 21 г. повече, отколкото преди 1/2 век

  Продължителността на живота по света значително се е увеличила от 47 години през 1950-1955 г. на 68 години през 2005-2010 г., обяви ООН, цитирана от Асошиейтед прес.

  В доклада на генералния секретар на световната организация Бан Ки-мун се казва, че хората по света като цяло живеят по-дълго благодарение на подобренията в храненето и хигиената и напредъка на медицинското лечение на инфекциозни и паразитни болести.

  Според документа смъртността сред младите хора е намаляла и се е концентрирала главно сред по-възрастните, при които е по-голяма вероятността за развитие на незаразни хронични и дегенеративни болести като рак, диабет, сърдечни и респираторни заболявания.

  В глобален мащаб смъртността сред хората от 60 години нагоре се е увеличила от 26% през 1950-1955 г. на 54% през 2005-2010 г., се казва в доклада.

  Според ООН изместването на основната причина за смъртността от заразните към незаразните болести се наблюдава във всички региони на света, с изключение на Субсахарска Африка, където епидемията от СПИН е широкоразпространена, а инфекциозните и паразитните заболявания все още вземат много жертви.

  Ако смъртността като цяло по света продължи да намалява, ще се увеличи още повече бремето от незаразните болести.

  Тъй като повечето от тези заболявания са хронични и изискват продължително лечение, световната организация препоръчва държавите да вземат мерки за намаляване на рисковите фактори за появата не тези болести – наднормено тегло, обездвижване, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.

  Докладът също така призовава правителствата да положат усилия за решаване на проблема с недостига на здравни работници, особено в развиващите се страни, посочва АП.

  Източник: БТА

• Частни трезори създадени с държавни пари

  След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов.

  Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките.

  Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка.

  Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото.

  Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава.

  По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби.

  Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър – покойният Николай Добрев.

  Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки.

  Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната.

  Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената.

  Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт.

• Полският президент Лех Качински загина в авиокатастрофа

  Самолетът Ту-154М, на борда на който пътуваше полският президент Лех Качински (Presydent.pl), се разби при приземяването си край Смоленск, съобщи говорителят на полското външно министерство Пьотр Пашковски.

  Няма оцелели, предаде агенция ПАП.

  В самолета е имало около 100 души. Първоначалните информации варираха между 85 и 132 пасажери. По-късно от руското министерство на извънредните ситуации потвърдиха за 96 души на борда.

  В самолета заедно с президента е била и съпругата му Мария. Двамата имат една дъщеря и две внучки.

  Полската делегация, която се състоеше от 88 души, включваше началникът на президентската канцелария Владислав Сташак, началникът на генералния щаб на въоръжените сили Франчишек Гангор, бившият министър на националната отбрана Йежи Шмайджински и управителят на централната банка Славомир Скшипек, заместник-министърът на външните работи Анджей Кремер, бившият полски президент в изгнание Ришард Качоровски, председателят на Полския комитет за местата на националната памет Анджей Пшевожник, депутати и историци.

  Машината е паднала на 300-400 м от пистата за приземяване на летище Северно в Смоленска област.

  Има предположения, че самолетът – поне 20-годишен, но ремонтиран неотдавна, е закачил дърво, докато се е снижавал. По време на кацането е имало гъста мъгла.

  Възможно е грешка на пилота да е причина за катастрофата, предаде агенция Новости, цитирайки източници от руските правоохранителни органи.

  Интерфакс твърди, че руските власти предложили на екипажа на президентския самолет да се приземи в Минск или в Москва заради мъглата в Смоленск. Пилотът обаче решил на приземи самолета там.

  Машината се разбила при четвъртия опит да кацне

  Руският президент Дмитрий Медведев създаде специална комисия за разследване на обстоятелствата около катастрофата Смоленск. Според съобщение на пресслужбата на Кремъл комисията ръководи премиерът Владимир Путин.

  На мястото на катастрофата по указание на Медведев е изпратен министърът на извънредните ситуации Сергей Шойгу.

  Следствието предстои да установи защо е имало толкова опити за кацане.

  Разглеждат се различни версии за причините, довели до катастрофата – неблагоприятни метеорологични условия, човешки фактор, технически повреди и други. Образуваното дело е за нарушаване на правилата за безопасност на въздушното движение поради непредпазливост, довело до смъртта на две и повече лица, информира Следственият комитет към прокуратурата на Руската федерация.

  Точната причина ще бъде установена едва след проучване на данните от черните кутии на самолета и серия от специални експертизи, заяви за ИТАР-ТАСС информиран източник от органите на реда в Смоленския регион.

  Секунди преди експлозията шумът от двигателите на самолета рязко се засили – очевидно, вече близо до земята пилотът се е опитал още веднъж да набере височина, разказал пред ИТАР-ТАСС очевидец от местно село.

  Според полски експерт, говорил пред местната телевизия „Полсат“, причина за катастрофата е най-вероятно съчетание между „фатални метеорологични условия“ и „неправилно решение на екипажа“, отбелязва ИТАР-ТАСС.

  Полша очаква Русия да й предостави цялата информация от разследването на причините за трагедията, заяви Павел Коч, прессекретар на варшавското посолство в Москва. Руските служби „провеждат всички необходими действия“, потвърди той.

  Полша обаче ще проведе собствено разследване,

  заяви междувременно във Варшава генералният прокурор на страната Анджей Шеремет.

  Външното министерство на Полша ще поиска Русия да допусне на местопроизшествието полски следователи и да им осигури достъп до частите от изгорелия самолет, се казва в информацията.

  Мястото на трагедията е отцепено, не се допускат журналисти и местни жители, съобщи репортер на ИТАР-ТАСС, отразяващ събитието.

  В Полша бе обявен едноседмичен национален траур.

  Лех Качински трябваше да участва в церемония на мемориалния комплекс Катин, създаден на мястото където са погребани жертви на политическите репресии по съветско време (1918-1953 г.), и няколко хиляди полски военнослужещи през 1940 г.

  Комплексът бе открит през 2000 г.

  След новината за катастрофата планираните церемонии бяха отменени. Присъстващите заявиха, че вместо това ще се молят за жертвите при самолетната катастрофа.

  Лех Качински пое президентският пост през декември 2005 г., като победи на балотажа съперника си Доналд Туск.

  Пълният 60-годишен Качински влезе в центъра на вниманието в своята родина

  още на 13-годишна възраст,

  когато заедно със своя брат близнак Ярослав играха в популярен детски филм, наречен „За двамата, които откраднаха Луната“.

  Братя Качински са родени на 18 юни 1949 г. във Варшава. По време на Втората световна война техните родители участват във Варшавското въстание срещу германската окупация.

  Набожен католик, Лех учи право, преди да влезе в политиката.

  Той е поддръжник на лидера на първия независим синдикат в тогавашния Източен блок „Солидарност“ Лех Валенса, който се надигна срещу комунистическия режим.

  След падането на комунизма, той е избран за депутат и заема редица постове, включително на директор на службата за национална сигурност към канцеларията на президента.

  През пролетта на 2001 г. Лех Качински и неговият брат Ярослав основаха дясната консервативна партия „Право и справедливост“, която защитава националните ценности, и подеха шумна кампания за законност и ред.

  Лех Качински стана министър на правосъдието през 2000 г. От 2002 до 2005 г. бе кмет на Варшава.

  През 2006 г. Ярослав бе назначен от брат си за министър-председател, но година по-късно партията им загуби изборите и премиерският пост пое Туск.

  Качински бе обявил намерението си да се кандидатира за втори мандат, като основният опонент се очакваше да бъде сегашният председател на парламента Бронислав Коморовски, член на управляващата партия „Гражданска платформа“.

  Според разпоредбите на полската конституция сега именно Коморовски трябва да поеме задълженията на държавния глава. До 14 дни той трябва да обяви избори за нов президент.

  ––––––––

  Днешният завършил трагично инцидент със самолета на полския президент Лех Качински е шестият от поредицата неприятности, сполетявали държавния глава по време на пътуванията му. Той обаче завърши трагично, предаде РИА Новости. Агенцията цитира по-специално случката на 2 декември 2008 г., когато при минус 20 градуса по Целзий в Монголия от строя излязъл самолетът Ту-154 на полския президент, който тогава бил на посещение в страната. Наложило се да лети до Токио, следващия етап от обиколката му, с чартърен полет. На 3 декември правителството на Полша решило да купи нови правителствени самолети. Премиерът Туск обаче предупредил, че не възнамерява да купува на Качински луксозен еърбъс и ще се ограничи със самолет, който да гарантира на държавния глава елементарна безопасност. На 5 декември 2008 г. самолетът на полския президент попаднал в зона на силна турболентност в Южна Корея. Тогава, за да приземи машината, се наложило пилотът да издигне самолета на голяма височина и отново да направи опит. Това обаче не подкопало оптимизма на Качински, който заявил: Всеки полет със самолет е свързан с определен риск, но и задълженията на президента са свързани с много сериозен риск и затова му се налага да пътува постоянно. На 14 януари 2009 г. заради обледеняване на самолета Лех Качински със закъснение отлетял за среща с украинския президент Виктор Юшченко. През септември 2009 г. пък от строя излезли и двата полски правителствени самолета Ту-154. Така президентът е трябвало да лети за Ню Йорк с редовен полет. /БГНЕС /

• <<
• 1
...
• 384
• 385
• 386
• 387
• 388
• 389
• 390
• 391
• 392
• 393
• 394
...
• 414
• >>