Според футуристични прогнози на специалисти до 2021 година 50% от съдържанието в класическите медии ще се списва от граждани, или другояче казано, ще е генерирано от социални мрежи, блогъри и влогъри. 90% ще са публикациите, подготвени от изкуствено създаден интелект, и оставащата част от медийното съдържание ще е плод на…

Убийството на Виктория Маринова е спонтанно – обявиха днес сутринта българско време на брифинг вътрешният министър Младен Маринов и главният прокурор Сотир Цацаров. В брифинга участваше и премиерът Борисов, който прави пространно изявление. Из информация на Нова ТВ: „Късно снощи беше задържано лицето Северин Надеждов Красимиров, роден през 1997 г. в Русе, във връзка с убийството на журналистката Виктория Маринова. Адресът, който е обитавал, е в близост до мястото на престъплението”- каза Маринов. Част от ДНК експертизите са готови и дават информация за наличие на негов ДНК-материал върху тялото на жертвата.

Това не е нищо ново за сръбския печат. Нова е само последната дата. Датата, която за кой ли пореден път показва, че сръбските журналисти са замръзнали във времето и все още оперират с пропагандните клишета от времето на Първата световна война. Извадени от времевия контекст и сложени в днешните рамки, техните писания няма как да се прочетат, освен като обиден говор на омразата и неоснователни претенции към българската история и култура. „Чисто сръбската“ шопска салата от чисто българския град Босилеград е „бисерът“ на статията, с която авторът ни разсмива иудивлява с великосръбските си комплекси.

Да си искаш чиниите, лъжиците и вилиците на сръбският крал Петър, при положение, че си окупирал изконни български територии, към които един век провеждаш чисто колониална политика, наистина е върхът на безобразието. Безобразие, което просто плаче за остър и съкрушителен отговор от българска страна.

Над 350 американски вестника се ангажираха да публикуват днес редакционни статии в защита на свободата на печата и в отговор на атаките на президента Доналд Тръмп срещу медиите. Към тях се присъединява и британският в. “Гардиън”.

И послушният ще Ви каже утре, уважаеми читатели, зрители, слушатели, какво се е случило, как се е случило или нещо ще Ви каже, а друго ще Ви спести. Той, впрочем, ще го прави и го прави всеки ден от трибуните на почти всички медии. А Вие ще го харесвате или ще го псувате понякога, все едно, но ако той не е достатъчно гъвкав и удобен, няма да е там, на тази трибуна, на която е, той ще е някъде другаде, примерно в личния блог. Или ще е сменил професията си. Или ще е някой, за когото ще забравите лесно, когато друг, по-удобен от него, го смени. Това ще е цената, която ще плати, заради това, че не е се родил послушен и удобен, или заради това, че не са успели да го направят такъв, дори когато не са го гонили веднъж, а повече пъти.

По инициатива на БОЕЦ, на 24.05.2018 г. в кабинета на когресмена Джо Уилсън (Joe Wilson), отговарящ в Конгреса на САЩ за контактите и сътрудничеството с България, бе внесена Петиция за възстановяване на дейността на радио „СВОБОДНА ЕВРОПА“ за територията на България…

На 28 април 2018 г. в столицата на САЩ Вашингтон (Дистрикт Колумбия) се проведе традиционният прием на Асоциацията на кореспондентите, акредитирани към Белия дом. Водеща роля в него имаше българката по произход Маргарет Талев.

Ден след като сайтовете на “Дневник” и “Медиапул” пуснаха реклами на фирмата на Гинчето – “Инерком”, която купува ЧЕЗ – България, още няколко медии се сдобиха с рекламни карета. Това са агенция ПИК, Фрог нюз и Инвестор.бг, съобщи Webcafe.bg. Всъщност, не са няколко, а далеч повече – например и „24 часа”, и bTV, и да не изброявам целия списък, че ще стане ферман.
Банери на “Инерком” заляха и редица новинарски сайтове. Те са директно програмирани в тях, а не се появяват през програматик-система. Т.е., контактите им с Гинчето са преки, а не опосредстени.

Еднакви теми, еднообразна стилистика, едни и същи фрази и най-важното – една и съща анонимност. Вече не са нужни журналисти със свой почерк, нито редакции със собствена физиономия. Не е нужна дори самата професия, защото повсеместно е избутана от пиар (бял и черен), който редакционно или извънредакционно спуска готови текстове. Читателите си мислят, че си купуват различни вестници и може би не подозират, че различно е само названието и графичното им оформление, плюс отделни информационни ситнежи. Трябва някой ден да се прежалят и да си вземат по един брой от всеки вестник, за да разберат колко е безсмислено да продължават.
Казват, че който плаща, той поръчва музиката. Въпросът е какъв може да бъде неговият интерес да поръчва медиен талаш?

За последните пет години, откакто Пеевски реши да се институционализира по времето на Орешарски, медиите-бухалки претърпяха развитие. Първо бяха семплите очернящи дописки, а после безименният автор започна да издава и книги, разпространявани безплатно. След това стана ясно, че няма защо някой да се преработва и затова един и същи материал се появява няколко пъти в рамките на броени часове, препечатан в информационни сайтове и вестници, а за разкош – преразказан и телевизионно. Но начинът на действие се изтърка, прийомите станаха отегчителни. Ето защо Пеевски очевидно има нужда от нов инструмент за овладяване на държавата. И този “инструмент” се появи от само себе си – след медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки. Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за когото иначе се твърди, че не стъпва често в парламента, очаквано се оказа фалиралата КТБ. В края на миналата година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат обезсилването на стотици сделки със задна дата повече от три години след сключването им.

Не напразно думата „преход“ у нас звучи като диагноза. През този мътен и лъжовен „преход“ бившата номенклатура с помощта на нереформираните или мимикрирали тайни служби на комунистическата държава успяха да трансформират политическата си власт в икономическа. Това стана като си отгледаха компромисна и недалновидна опозиция в дясно. Успяха да конституират така съдебната система, че тя да бъде податлива на политически и задкулисен контрол. Това отвори пътя към срастването на държавата с частни, често криминални и мафиотски интереси. На тази основа се роди олигархията. Тя на свой ред успява чрез своите подставени партии и лица във властта да окупира всяка една от независимите институции и власти, да монополизира цели сектори от пазара, да сложи ръка на обществените поръчки, да притиска бизнеса в свой интерес, да убива инициативата и гражданските свободи, да окупира медиите, да ограничи свободата на словото до мащаби, присъщи на тоталитарната държава.