Странно е, че нито една международна организация не изпрати наблюдатели да наблюдават изборите. Дали международната общност се отнесе с пълно доверие към държавата или не е заинтересирана за положението на малцинствата в Сърбия?
На този общ фон, и на фона на общата апатия, се проведоха и изборите, ако изобщо можем да ги наречем така, за Национален съвет на българското малцинство. Случи се нещо като имитация на избори с предизвестен край. Или по-точно, активно мероприятие на спецслужбите, проведено точно по учебник, с асистенцията на трите избирателни листи, пряко контролирани и направлявани от политическата централа на управляващата Прогресивна партия в Белград.

На фона на случилото се, има няколко впечатления, които не мога да не споделя.
1. Идеята избори да се провеждат веднъж на две години, в точно определено време (първата седмица на ноември) е страхотна. Предвидимо, ясно за всички, кога могат да очакват промени. Няма истерия, протести “оставка” и пр. Има избрано правителство и сенатори за две години – чакаш, като минат – променяш избора си.
2. Не знам дали знаете, но и времето е избрано подходящо – веднага след активния селскостопански сезон, когато реколтата е прибрана, и преди Коледните празници – за да има минимално количество “неуспели да да гласуват”. Умно и практично.

Всичко останало, свързано с изборите за Национален съвет на българите, беше един добре изигран сценарий, в който, под режисурата на Белград, марионетките на Сръбската прогресивна партия в Босилеград и Цариброд блестящо изиграха ролята си на „супер сръбски патриоти“.
Оттеглянето на листата „Съединение на българите в Сърбия“ в последния момент, мигновеното „обединение“ на кметовете на Босилеград Владимир Захариев и Владица Димитров в една листа „Това сме ние“, отказът на Стефан Костов да изтегли листата „Да върнем достойнството на народа“, с цел да спаси изборите и да легитимира убедителната победа на Захариев, ясно показва, че всичките участници в изборите играят в екипа на Сръбската прогресивна партия срещу интересите на българите в Западните покрайнини.
Не може и да бъде другояче с оглед на това, че Зоран Гюров, Владица Димитров и Стефан Костов са членове на Сръбската прогресивна партия, а Владимир Захариев и официално бе подкрепен от нейното ръководство и от останалите силови държавни структури.

След изненадващото оттегляне на листата за изборите за Национален съвет на българското национално малцинство “Уједињење Бугара – Съединение на българите” на Зоран Гюров и формирането на листата “Това сме ние – природно движение”, начело с кметовете на Босилеград и Цариброд Владимир Захариев и Владица Димитров, в Босилеград се появи силно съмнение, че управляващата Сръбска напредна странка иска да упражни пълен контрол над Националния съвет на българите, и че изборите са предрешени в полза на сегашният председател на Националния съвет Владимир Захариев.

Полицията в Босилеград не разреши провеждането на публично събрание в центъра на Босилеград, организирано от Стефан Костов, частен бизнесмен и водач на листата „Да върнем достойнството на народа“ на изборите за Национален съвет на българското малцинство в Сърбия, които ще се проведат на 4 ноември.
С това в Босилеград бе засегнат чл. 54 от сръбската Конституция за свободата на събранията. Потвърдиха се опасенията, че изборите за Национален съвет на българското малцинство в Босилеград ще се проведат под натиск на кметската власт, полицията и управляващата партия.

Министърът за държавно управление и местно самоуправление Бранко Ружич днес разписа редовните избори за национални съвети на националните малцинства за 4 ноември т.г. Тогава ще се проведат изборите за национални съвети на 22 регистрирани малцинства в Р. Сърбия, в които ще участват около половин милион сръбски граждани, регистрирали се в отделни избирателни списъци по общините, като принадлежащи към националните малцинства.

На първата снимка е бюлетина от референдум при фашисткия режим на Адолф Хитлер, а на втората е бюлетината за предстоящите през март президентски избори, на които Владимир Путин може да бъде избран за четвърти път.
И да не знаете немски и руски, отгатнете…

Демократичният съюз на българите поздравява и подкрепя студентските и граждански „Протести срещу диктатурата“, които се провеждат в Белград и други градове на Сърбия. Като демократична, малцинствена и национално отговорна партия ДСБ споделя исканията на протестиращите за свободни, честни и демократични избори, свободен достъп до медиите, правова и социално справедлива държава.
Управляващите на всички нива, включително и в общините, където живеят българи, десетилетия наред злоупотребяват с властта и държавните ресурси за печелене на изборите за собствени интереси. Стремежът за овладяване на властта се превърна в средство за неконтролиран грабеж и манипулация на гражданите, а не в средство за нормално функциониране на държавата и обслужване на интересите на гражданите.

Случи се това, което месеци и седмици се говореше и внушаваше по всички сръбски телевизии – на президентските избори в Сърбия още на първи тур убедително победи досегашният премиер Александър Вучич. Политическите анализатори сега си броят пилците и си задават въпроса накъде отива Сърбия – към демокрация или към диктатура? Начинът, по който се проведоха и отразиха тези избори, пробуди спомените за последните месеци от управлението на Милошевич.

В чл. 307 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България“ – това гласи предложението. Колко удобно е да отрежем крилата на сънародниците ни в чужбина, да премахнем разкриването на секции, караниците, изборния туризъм, проблемите с желаещите да участват в комисиите, броенето и куп други проблеми около изборите, свързани все с нашите сънародници в чужбина!
Ами да, защо не! Като не можем за орежем турския вот, я за по-лесно да орежем цялата диаспора! КАКВО ПО ЛЕСНО ОТ ТАКОВА СТАЛИНСКО КАРДИНАЛНО РЕШЕНИЕ! Има секции – има проблем…
НЯМА СЕКЦИИ – НЯМА ПРОБЛЕМ!

Централната избирателна комисия обяви разпределението на мандатите в новия парламент на страната. В 44-ото Народно събрание ГЕРБ получава 95 мандата, „БСП за България“ – 80, „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“ – 27 мандата, ДПС – 26, ПП „Воля“ – 12.
Разпределението на мандатите по райони е…