Всички авторски страници

Авторски

• Празници на българската култура в Чикаго по случай на 24 май

  Представяме ви фотопоглед на културния афиш на столицата на българската емиграция в САЩ по случай 24 май – Денят на славянската писменост и култура.

  

  

  Редакцията на Еврочикаго пожелава на всички българи в Чикаго и по света – ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

• 24 май в българските посолства

  Културната програма на българските мисии през месец май е посветена на 24 май- Денят на славянската писменост и култура.

  Великобритания – На 18 май беше открита изложбата „Изгубената цивилизация на Стара Европа” в музея „Ашмолиан” в Оксфорд. В своето слово посланик Любомир Кючуков подчерта, че България има хилядолетна история, пазеща следите на древни цивилизации, чиито култура и ценности формират основите на съвременна Европа.

  Йордания – Посланик Петър Драгнев проведе срещи с представители на ръководството на Йорданското радио и телевизия / РТВ / във връзка с отбелязването на 24 май – Ден на славянската азбука и българската култура. Връчен бе компактдиск от „Арабска редакция” на БНР на арабски език, както и DVD с рекламен документален филм за България на английски език. Очаква се да бъде излъчен от йорданската телевизия в навечерието на празника.

  Испания – По случай празника на славянската писменост и култура, испано –българска асоциация за интеграция и развитие организира щанд на изложението “Ferica de las Americas” в периода 14-18 май , където може да бъде видяна библиографската изложба “Книгите на България”. Беше изнесен и празничен концерт на “Трио траки” на българска народна музика под надслов “Опознай България – опознай своите съседи”.

  Русия, Москва – На 17 май 2010 г. във Факултета за чужди езици на Московския държавен университет “М. Ломоносов” посланик Пламен Грозданов откри изложбата “Светите братя Кирил и Методий и България – Държавата на духа” посветена на 24 май – Ден на славянската писменост и култура.

  Посланик Грозданов отличи с грамоти победителите в ежегодния литературен конкурс за превод на художествен текст от български език.

  Редица от проявите в българските мисии в чужбина са реализирани със съдействието на Държавния културен институт, който предостави мобилни експозиции от проекта „Пътуващи изложби“

  Финландия, Хелзинки – ще бъде представена фотоизложбата „Покривите на София” на Бистра Бошнакова. Копие от нея беше вече показано и в Скопие, в рамките на посещението на министър Николай Младенов в Македония. Той откри в Тетово и изложбата “Традиции” на Александър Михайлов.

  Молдова, Кишинев – ще се представи фотоекспозицията „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО”.

  Албания, Тирана – ще отбележи празника с изложбата „Традиции”.

  Швейцария, Берн – На 24 май в посолството ни в Берн ще бъде официално представена изложбата “Кирилицата“.

  Корея, Сеул – На 18 май 2010 г. в галерията на Колежа по изкуствата на университета Кукмин бе открита изложбата „Сборяново”. В отделен кът на галерията са изложени графики на Захари Каменов от фонда на посолството.

  Изложбата е представена по време на големия ежегоден студентски фестивал на университета Кукмин и е посветена на 24 май и 20-годишнината от установяване на дипломатически отношения с Република Корея

  Източник: government.bg

• Украйна чества Деня на Кирил и Методий

  Българите в Украйна ще отбележат 24 май – Денят на славянската писменост и култура. Това каза Антон Киссе, президент на Асоциацията на българите в Украйна, цитиран от Фокус.

  По думите му празникът ще бъде съпътстван от много и различни меропиятия в Одеса и околните селища. Още на 22 май ще се открит фестивалът на националните култури в град Болград. На 24 май ще се проведе Михайловският събор в Киев, където също има паметник на солунските братя Кирил и Методий. Чествания ще има и в други селища на Украйна.

  Киссе отбеляза, че кметството на Болград е разрешило и одобрило строителството на паметник на българските опълченци в града. Вече е определено и мястото на бъдещия мемориал – в центъра, до църквата „Св. Никола”.

  „Църквата е построена със средства на наши предци, болградски българи, която в момента се реконструира. Около храма има градски парк, който се предвижда да бъде благоустроен”, споделя Киссе.

  Източник: Фрогнюз.бг

• Български абитуренти пред 24 май (видео)

  Видео от абитурентско изпращане в Хуманитарна гимназия във Велико Търново
  
  Източник: http://method-x.net/

• Поздравителен адрес и важно съобщение

  Обръщение на министъра без портфейл Божидар Димитров към всички българи зад граница
  

  Поздравителният адрес завържва с думите:

  Драги сънародници,
  Щастлив съм, че имам възможността да Ви поздравя с най-българския национален празник – празник на словото, духа, културата и българската индентичност. Днес вие с вашите дела където и да сте по по света, сте своеобразни продължители на светлата мисия на Първоучителите ни, за да се съхранява и разпространява българския език, българската култура, фолклор и традиции.
  ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

  Съобщение на редакцията

  Младата и талантлива българска пианистка Виктория Василенко е вече в Чикаго (на снимката от днес, заедно с нейната майка Ася Василенко)
  
  Съобщаваме ви, че все още има билети за големия концерт в Чикаго с нейно участие по случай празника.
  За подробности четете тук- линк.
  Очакваме ви!

• „Интер“ е новият шампион на Европа

  Байерн Мюнхен 2:0 Интер Милано (Bayern Munich 2:0 Internazionale Milan)

  Специалният срещу Късметлията – 2:0. Така завъши финалът в най-интересния европейски клубен турнир, Шампионска лига, където един срещу друг се изправиха Байерн Мюнхен и Интер, водени от Късметлията Луис ван Гаал и Специалния Жозе Моуриньо.
  На стадион „Сантяго Бернабеу“ в Мадрид безспорно по-силни и по-хитри се оказаха футболистите от Италия. А двата красиви гола на аржентинския нападател Диего Милито украсиха футболниия спектакъл.

  Организаторите на финала в Шампионската лига се бяха постарали да посрещнат двата тима с много стилна церемония по откриването на стадион „Сантяго Бернабеу“. Логично и двата отбора започнаха срещата много предпазливо и макар да имаше атаки и към двете врати до удар към вратите в началните минути така и не се стигаше.

  Десет минути след първия съдийски сигнал на Хауърд Уеб, холандският халф на Байерн, Ариен Робен, напредна по дясното крило, преодоля Кристиан Киву и Валтер Самуел, нахлу в наказателното поле и подаде към Ивица Олич, който стреля веднага, но не успя данамери очертанията на вратата.

  Седем минути по-късно Майкон си помогна с ръка при една ситуация в наказателното поле на Интер и играчите на Байерн веднага сигнализираха, но Хауърд Уеб невидя положението и остана безмълвен.

  В 18-ата минута събитията вече бяха пренесени пред вратата на германците, където Уесли Снайдер стреля директно от фаул. Топката се отби в главата на Алтънтоп и Ханс Йорг Бут боксира коженотокълбо, за да предотврати опасността. В 26-ата минута Снайдер отново опита късмета си с удар от фаул от около 30 метра, но и този път Бут бе на мястото си и улови топката.

  Така се стигна до 35-ата минута,когато резултатът на“Сантяго Бернабеу“ бе открит и за радост на тифозите на Интер, попадението бе във вратата на Байерн Мюнхен. Уесли Снайдер асистира на Диего Милито, извеждайки го зад немската отбрана и аржентинецът не пропусна да прати топката в мрежатазад Бут за 0:1.

  Отговорът на баварците дойде три минути преди края на първото полувреме, когато Ариен Робен опитада възстанови равенството с директен изстрел от пряк свободен удар от около 25 метра, но нямаше късмет и не успя да намери очертанията на вратата.

  В ответната атака голмайсторът Милито даде хубав пас на асистента си, Уесли Снайдер, който стреля, но право в ръцете на стража на Байерн Мюнхен. Това бе последната възможност за промяна в резултата през първото полувреме и „нерадзурите“ се оттеглиха на почивката с минимална преднина от един гол.

  След подновяването на играта баварците изглеждаха решени давърнат попадението и да възстановят надеждите си краен успех в мача. Още в46-ата минута Ивица Олич подаде към Томас Мюлер в наказателното поле на Интер, който отправи изстрел към съперниковата врата, но Жулио Сезар се справи с положението.

  Минута по-късно „нерадзурите“ отговориха с опасен удар на Горан Пандев, след пас от голмайстора Милито, от границите на наказателното поле на Байерн, но Бут показа висока класа и успя да избие топката. В 53-ата минута Уесли Снайдер изпълни пореден пряк свободен удар на около 36 метра от голлинията на германците, но отново нямаше късмет и прати коженото кълбо в аут.

  Десет минути по-късно дойде най-опасното положение пред вратата на италианскитешампиони. Ариен Робен центрира в наказателното поле, където Томас Мюлер засече топката и от точката за изпълнение на дузпа стреля към вратата на Жулио Сезар, но се намеси Естебан Камбиасо, който изчисти топката от голлинията.

  Така се стигна до 70-ата минута, когато на „Сантяго Бернабеу“ най-накрая падна втори гол, който отново бе във вратата на мюнхенският гранд. Самуел Ето’о даде страхотен пас към Диего Милито, който финтира Даниел ван Буйтен, нахлу в наказателното поле и удвои преднината в полза на своя отбор – 0:2.

  До края на двубоя играчите на Байерн Мюнхен наравиха всичко по силите си, за да се върнат в мача, но така и не успяха да върнат поне едното попадение. В крайна сметка Интер спечели с 2:0 и е новият носител на трофея в Шампионската лига.

  45 години след като за последен път спечелиха това отличие за последен път, „нерадзурите“ ликуваха отново и записаха уникален требъл, след като по-рано този месец станаха шампиони на Италия и вдигнаха Купата на страната.

  Те са едва шестият отбор в историята, който постига това, след отборите на Селтик (1967), Аякс (1972), ПСВ Айндховен (1988), Манчестър Юнайтед (1999) и Барселона (2009).

  Байерн Мюнхен – Интер – 0:2
  голмайстори: 0:1 Диего Милито 35, 0:2 Диего Милито 70
  жълти картони: Мартин Демикелис, Марк ван Бомел (Байерн Мюнхен); Кристиян Киву (Интер)
  стадион: „Сантяго Бернабеу“, Мадрид
  зрители: 75 954
  главен съдия: Хауърд Уеб (Англия)

  Състави:

  за Байерн Мюнхен: Ханс-Йорг Бут, Филип Лам, Даниел ван Буйтен, Мартин Демикелис, Холгер Бадщубер, Ариен Робен, Марк ван Бомел, Бащиан Швайнщайгер, Хамит Алтънтоп (63-Мирослав Клозе), Ивица Олич (74-Марио Гомес), Томас Мюлер.

  за Интер: Жулио Сесар, Дъглас Майкон, Валтер Самуел, Лусио, Кристиян Киву (68-Деян Станкович), Хавиер Санети, Естебан Камбиасо, Уесли Снайдер, Самуел Ето’о, Диего Милито (90-Марко Матераци), Горан Пандев (79-Съли Мунтари)

  Автор: Надежда Велкова (Спортни.бг)

• Кой не харесва свободната журналистика?

  Правозащитната организация „Репортери без граници“ осъди опитите за сплашване на журналиста Атанас Чобанов от кмета на град Царево.

  Представители на местните власти са влезли в имота му в село Варвара на 13 май и са казали заплашително на родителите му, че действат от името на кмета Петко Арнаудов и, че дървеното им бунгало е незаконно.

  Чобанов незабавно е съобщил за инцидента в полицията и прокуратурата, като е поискал случаят да бъде третиран като влизане в чужд имот без разрешение и злоупотреба с власт.

  Властите в Царево нямат никакво юридическо основание за тази визита, съобщи „Репортери без граници“. Семейството на Чобанов съвсем очевидно е станало жертва на опит за сплашване, който в България обикновено предшества по-жестоки „предупреждения“.

  Призоваваме правителството да вземе мерки и да осъди поведението на местните власти, както и да разследва случилото се, пише в съобщението на световната правозащитна организация.

  Чобанов каза за „Репортери без граници“, че е убеден, че властите в Царево са реагирали в отговор на негово разследване на злоупотреба с публични ресурси и корупция.

  Кметът може да ме съди за обида, ако не харесва статиите ми и аз ще докажа в съда, че съм прав, каза Чобанов. Методите, използвани от него, са характерни за стария режим. Това, което ми се случва не е изолиран случай.

  Местни журналисти стават често жертва на яростни реакции от страна на управниците, но те не смеят да се оплачат, защото са икономически зависими и се страхуват от отмъщение, казва Чобанов.

  Хронология на случилото се или, защо кметът на Царево се засегна.

  Реквием за гергьовско кокиче

  Или как са преточени десетки милиони от препродажба на общинска земя, купена на безценица

  Автори: Асен Йорданов, Атанас Чобанов

  Блатното кокиче, наричано още „гергьовско“, е по-високо и по-едро от обикновеното кокиче. Цветът му е във форма на камбанка и издава силен аромат. Съдържа токсичен алкалоид, чийто екстракт има приложение във фармацевтичната промишленост. Расте в засенчени места и лонгозни гори.

  Блатното кокиче е включено е в Червената книга като застрашено и популацията му в диво състояние намалява. Това личи и от заповедта, с която през 2003 г тогавашният заместник-министър на околната среда и водите Николай Куюмджиев заличава защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“ край плажа „Корал“ „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.

  Решението на зам.- министъра от НДСВ е изключително изгодно за собственика на земите на първа линия до плажа, който се гласи да реализира мащабен инвестиционен проект – ваканционно селище. За целта фирмата инвеститор е придобила 130 декара общинска земя срещу 950000 долара. Скромната цена от 7 долара на квадратен метър е постигната след интензивни преговори с общинарите в Царево и обещания за разкриване на 350 работни места, дарение във фонд „Благоустройство на територията“ на общината и ангажимент за неустойки от 10 000 лв. на месец, ако проектът не се реализира до 25 юли 2005 г.

  Това не става в срок и съгласно договора към днешна дата община Царево има да получава от фирмата близо 1 млн. лева.

  След като се сдобива с общинската земя, инвеститорът изкупува и прилежащи терени покрай плажа. В периода 2006-2007 г. земята е препродадена на свързани фирми. Последният купувач на земята е испанската енергийна компания „Ибердрола“. Тя планира да построи комплекса „Корал Бийч Елит“ с 2500 апартамента и афишира на сайта си инвестиция от 44.6 млн евро „за покупка на земя, инфраструктура, дизайн и одобрение на проекта, маркетингов и комуникационен план“.

  Строителен изпълнител е същата фирма, която е закупила земята от общината през 2002 г по 7 долара на квадратен метър.

  На практика застрояването на все още девствения плаж не е започнало, въпреки обещанията то да бъде завършено през 2009 г. Прокарани са ток и вода, изкопан е и ров за бъдещата колекторно-помпена станция, който трябва да изтласка проектофекалиите от 2500 апартамента към пречиствателната станция в Лозенец. Изкопано е и ново русло за ручея, който преди е заблатявал бившата защитена територия с гергьовските кокичета.

  Макар, че блатото им е пресъхнало и МОСВ ги е отписало, упоритите блатни кокичета са поникнали и тази година по Гергьовден. Белите им камбанки красят дори и грозния изоставен изкоп с неясно предназначение, който предизвестява пълното унищожаване на последния голям девствен плаж на юг от Китен.

  Блатното кокиче и плажът „Корал“ имат шанс да оцелеят, ако се случи чудо и МОСВ се сети да ревизира премахването на защитената зона. Ако чудото подмине това диво и красиво място, на неговите приятели им остава да цитират класика: „…нека като жабите, кога им пресъхне блатото да прокълнем…“

  Предстои също да видим дали прокуратурата, която е сезирана със сигнал № 14770/09 V от 28.04.2010 ще прояви интерес към преточените в частни джобове десетки милиони от препродажба на общинска земя купена на безценица. Да изясни въпроса дали община Царево си е потърсила пропуснатите ползи от инвеститора. Да се изясни също дали премахването на защитената зона от зам-министър Куюмджиев е обосновано или е обвързано със сложните имотни маневри с общинската земя и грандиозните строителни проекти.

  Отговорите на тези въпроси вече са известни на всички, които се интересуват от случая, освен на институциите, които си пасуват.

  Вместо реквием за кокичето и плажа може би си струва да се разкаже подробно в отделна публикация как в отстраняването на препятствията пред развития морски туризъм в община Царево са се включили кметове и политици от всички цветове, които заедно са закопали трупа на скромното блатно кокиче през 2002-2003 г.

  И днес всички заедно имат интерес аферата им с общинска земя за 45 млн евро никога да не бъде разкопана.
  Заповед № РД-1030 от 11 август 2003 г. на министъра на околната среда и водите за заличаване от регистъра на защитените територии природната забележителност „Блатно кокиче“ в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас:

  ЗАПОВЕД № РД-1030

  от 11 август 2003 г.

  На основание чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 41, т. 1 и чл. 42,
  ал. 4 от Закона за защитените територии поради необратимо увреждане на
  местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му:

  1. Заличавам от регистъра на защитените територии природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас, обявена със Заповед № 4051 от 29.ХII.1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда (ДВ, бр. 29 от 1974 г.) с площ от 0,5 ха и заведена в Държавния регистър на защитените територии
  под № 142.

  2. Промяната да се отрази в Държавния регистър на защитените
  територии.

  Зам. министър: Николай Куюмджиев

  Видео материал от местността, където според ековедомството не вирее блатното кокиче

  –––––––––––

  Петко вчера, днес и завинаги ли?

  От Атанас Чобанов

  Кметът на Царево Петко Арнаудов вчера:

  „Но нека не стигаме до популисткото каране на стари коли само и само да впечатлим избирателите. В съвременния свят добрата кола е добро работно средство. При бюджет близо 20 млн. една общинска администрация може да си позволи приличен автомобил.“
  www.burgasnews.com/content/view/21542/112

  Петко Арнаудов днес:

  „Публикациите в медиите ме накараха да преосмисля решението си. Прекратяваме действието на договора за закупуване на нов автомобил. Парите ще бъдат пренасочени за ремонтите в детските градини и за подготовка на първия учебен ден. На 15 септември всеки първокласник ще получи от общината подарък – ученическа раница и учебни пособия“
  www.burgasinfo.com/show_news.php?id=19552

  И още:

  „По повод изнесените неверни данни от журналиста Атанас Чобанов за извършени разходи от общината пресцентърът на община Царево предоставя конкретна информация. Стойността на озеленяването на цялата община възлиза на 129 хил. лв., а във въпросната информация некоректно е посочено, че се касае само за с. Варвара. Конкретно за озеленяването на кметство Варвара са изразходвани 11 715 лв. Прилагаме копие от фактурата“
  Информация на сайта на община Царево: www.burgasinfo.com/show_news.php?id=19552

  Изнесените от мен данни за договора на община Царево с фирма „Бургасцвет-90-Танев“ ЕООД за доставка на растения за 129 000 лв без ДДС са от публичния регистър за обществени поръчки. В него всеки може да види, че в краткото описание на поръчката с номер 00079-2007-0008 е написано: „Допълнителни СМР по изграждане на сграда кметство в УПИ VІІІ, кв. 13 по ПУП на с. Варвара, Община Царево“.

  Договорът е достъпен онлайн на следния адрес:

  www.aop.bg/case2.php?mode=show_doc&doc_id=117100&newver=2

  В случай, че общината или Агенцията за обществени поръчки са допуснали грешка във въвеждането на публичната информация за сключения договор, те трябва да я коригират, а не да поставят под съмнение моят професионализъм и обективност.

  Похвално е, че кметът Арнаудов е показал фактура за озеленяването на кметство Варвара, но е желателно да предостави също и договора с фирма „Бургасцвет“, за да има пълна яснота за количеството и предназначението на доставените растения, които се явяват също „Допълнителни СМР“. Припомням, че съгласно ЗОП не може да се смесват в една поръчка „Строително монтажни работи“ и „Доставка“.

  Същата фирма „Бургасцвет-90-Танев“ ЕООД печели и следващата обществена поръчка за озеленяване на община Царево на стойност 150 000 лева.

  Желателно е кметът Арнаудов да даде обяснение и за сключения договор с ГБС-Бургас за преустройство на лятното кино в музей. Този договор е на стойност 566 720.8 без ДДС и е сключен на 10.07.2009. В бюджета на община Царево за 2009 г. има заложени 200 000 лв. за този обект. На 17-ти август, седмица след сключването на договора с ГБС-Бургас, кметът Арнаудов представя на общинарите докладна записка за необходимостта от сключване на заем за 3 000 000 лева. Един от обектите, които кметът предлага да бъдат финансирани с този заем, е въпросното лятно кино/музей, а посочената сума е 200 000 лева.

  Моето мнение е, че подобни несъответствия изискват по- задълбочена проверка на финансите на общината от компетентни органи като Сметната палата. Последният външен одит на община Царево е публикуван през август 2005 г. и съдържа информация за 112 нарушения по ЗОП, продажби на имоти на занижени цени и сключване на договори с фирми на свързани лица.

  Редно е също всички договори за обществени поръчки да бъдат публикувани на сайта на Агенцията за обществени поръчки, а не да се укриват в общините и държавните институции с мотив, че съдържат лични данни или да бъдат засекретявани по неясни критерии. Напълно възможно е да се публикуват версии на договорите със заличени лични данни. Надявам се, че новият парламент ще направи нужните законодателни промени в ЗОП, за да застави институциите да публикуват цялата информация за харченето на средствата на данъкоплатците.

  Източник: www.atanas.fr, Кафене.нет и Репортери без граници

• Как кучката Мима получи протези и нов живот, а баба Гена – кошмари и евтино погребение

  През март 2009 година в ловешкото село Лисец четири полудомашни кучета нападат 85-годишната баба Гена и оглозгват до кокал краката й така, че на лекарите се налага да ги ампутират много над коляното. Кучетата са прибрани в приют и за тях се грижат добре. За Цанка Делимаринска, сочена от съселяните си за собственичка на кучетата последствия няма. Няма и чувство за вина! Жертвата баба Гена остава в инвалидна количка без помощ, без личен асистент и без обезщетение… През октомври миналата година в село Сушево 6-годишната Кристияна е нападната от четири полудомашни кучета, които прегризват гърлото й. Детето умира в ръцете на майка си. Въпреки че няколко дни преди това същите кучета нападат друго дете в селото, собственичката им Елена Банкова не е взела мерки. И все още търси къде е вината й! Родителите на жертвата няма да получат възмездие или обезщетение… През март тази година в Дряново 5-годишното куче Мима остава без крака заради човешка жестокост. 160 000 души се обявяват в защита на кучката Мима – тя получава помощ и отива в Германия, където й поставят протези. „Това, което се случи, беше хубаво!” – коментира Мартин Карбовски. – „Днешното предаване е за едни хора, които никога няма да имат късмета да бъдат кучета! Баба Гена не получи милостта, която вие дадохте на кучето Мима! Едно дете – казваше се Кристияна – също не получи милостта, която вие дадохте на кучката Мима! Днес правим паралел как жестоките собственици на кучета се държат като идиоти, когато става дума за пострадал човек. За милостта, която хората у нас проявяват за кучката Мима, но никога не биха проявили същата милост за бабата Гена. Обичате кучета?! Нямаме нищо против – стига да имате милост и за хората около вас!”

  Когато през юни миналата година показахме най-коравата баба, която сме срещали – изядената наполовина от кучета баба Гена, тя каза: „Ако си имам аз крачка, ще взема една пушка и направо ще ида да ги убия! Аз ще ги убия – дето ме ядоха…” Баба Гена обаче не получи протези! Не получи и помощ и никой не се обяви в нейна защита. Тя не намери възмездие, нито получи обезщетение за изядените си крака. У нас има закон, който пази кучетата от хората, но няма закон, който да прави обратното. Напротив, у нас законът приспива бабите – буквално! Защото баба Гена умря – мъчително, бавно и болезнено, борейки се в кошмарите и халюцинациите си за краката си с четири кучета – две черни, едно кафяво и едно шарено…
  6-годишната Кристияна умира мъчително, с прегризано гърло, в ръцете на майка си Марияна. Бащата Радостин иска отмъщение, но няма да го направи, защото ще влезе в затвора. Собственичката на кучетата-убийци – госпожа Елена – не иска да понесе отговорността си за смъртта на детето. Полустопанката на 14 кучета не може да разбере къде е вината й! И така всичко, което ще получи малката Кристияна е кръст от хоросан върху мястото, където е убита.
  „Това, което се случва на кучетата като загриженост, никога няма да се случи на българите!” – коментира Карбовски. – „Кучката Мима, жертва на човешка жестокост, днес има крака. Родителите на малката Кристияна нямат този късмет. Те няма да получат правосъдие за това, че детето им си отиде, захапано за врата от кучетата на госпожа Елена. Точно както баба Гена не получи протези. Кой получи протези – получи ги кучката Мима! Нещо не е наред, но няма кой да го каже…
  Нямам нищо против нито едно животно! Имам нещо против хората, които се правят, че обичат животни. У нас хората не обичат животните – просто ги ползват като оръжие в омразата си към други хора. Вие, точно вие кучкарите, трябваше да отидете на погребението на баба Гена! Настанете се удобно – баба Гена получи гроб, кучката Мима получи нов живот. Това сте вие, кучкарите! Вашата любов към животните е незаконна, неприемлива и отвратителна. Вие сте тези, които оставяте бездомните кучета зад ъгъла. По правило вие се криете зад тухлената стена на закона, зад дувара на неуредената държава, зад идиотската си идея, че състраданието е нещо, което се дава на куче. Някой път правя предаване и ми се плаче. Някой път не ми се плаче. Някой път просто разбирам сред какви хора съм се родил – за кучетата ние сме всемилостиви, а с хората се държим кучешки, живеем като овце в кочина така, щото всеки ден караме Господ да избира свинар ли да ни бъде или да ни бъде пастир.
  Напомням ви – кучето Мима се сдоби с протези. Това е хубаво! Баба Гена се сдоби с кошмари и евтино погребение. Кучетата на госпожа Елена се сдобиха с държавна издръжка. Малката Кристияна се сдоби кръст, начертан с хоросан. Отечество любезно, как хубаво си ти!”

  Предаване ”Отечествен фронт”, събота, 15 май 2010 г., 18:00 по Нова телевизия

• Конспирацията, от която ОР (оперативният работник) А.Д. стана лидер

  
  Всички български партии изразяват интересите на един и същи субект – този на управляващата при “социализма” номенклатура

  “Воинът-победител първо печели войната, а след това влиза в битка, докато воинът, обречен на поражение, първо влиза в битка, а след това се стреми да спечели войната.”
  Сун Дзъ (Изкуството на войната)

  Автор: Д-р Мирослав Дърмов*
  

  За полезността от използуването на разсъжденията на Сун Дзъ при анализ на политическата реалност пръв ми обърна внимание по време на Седмото Велико Народно Събрание изключителният ерудит Юлий Бахнев. Той беше изпратен в Движението за права и свободи от ЦК на БКП, защото трябваше да се пише нова Конституция и нямаше друг, който да свърши тази работа по-добре от него. И днес, 20 години след момента, в който имах възможност да разговарям с него, в съзнанието ми са останали две от неговите изключително точни прогнози. Първо, че Конституцията, която по негов израз, се пишеше “на коляно”, ще бъде основополагащ документ за държавата за продължителен период от време и второ, че преходът или, по-точно, преразпределението на собствеността ще бъде толкова изпълнен с насилие, че Чикагските събития от тридесетте години на 20-ти век ще изглеждат като детско забавление в сравнение с това, което предстои да се случи в България. Бахнев се оказа безкомпромисно прецизен.

  Съпоставяйки годините на промени в България с това, което стана в другите страни от Източна Европа (може би само с изключение на страните от бившия СССР), преразпределението на собствеността у нас се оказа най-брутално, а обедняването на населението – най-тотално.
  Основна причина за случилото се е политическата незрялост на народа като цяло, което даде възможност той да бъде манипулиран и доведен двадесет години по-късно до пълна аморфност, а политическият хоризонт – изпълнен с квази-партии, независимо дали те се наричат БСП, СДС, ДСБ, РЗС, ГЕРБ или АТАКА, които изразяват интересите на един и същи субект – този на управляващата при “социализма” номенклатура. Това едва ли е особена изненада, като се има предвид, че близо половин век преди 1989 година населението е лишено от каквато и да е информация

  за политиката като процес на реализиране на интереси,

  докато управляващата прослойка знае всичко не само за страната, но и това, което се случва в света. Библиотеката на ЦК на БКП не съдържа само “трудовете” на др. Тодор Живков, но и всичко по-интересно, издадено на Запад. Една от задачите на партийните организации в българските посолства по света е с част от членския внос да се закупува всичко от интерес за библиотеката на ЦК. Съществуват поредица от институти, анализиращи процесите на управление, които притежават завидна информационна база и за мен все още е загадка кой в началото на 90-те години открадна библиотеката на Института за съвременни социални теории. Просто е забравено или не е било известно, че реализирането на всяко по-значимо политическо решение е предхождано от дълъг период на анализ на проблема, оценка на възможните варианти и кадровото му обезпечаване. При това всичко е съгласувано, одобрено и координирано от Москва. За това е много наивно твърдението, че петима души от Политбюро на ЦК на БКП свалят Т. Живков и под натиска на улицата промените се отприщват. За съжаление, твърде еднозначно, за да бъде вярно, макар че за неинформирания зрител може би е било интересно да гледа как националната телевизия, която до вчера славослови Живков, показва кадри от пленума на неговото сваляне, на които той изглежда като зомби, а после като по чудо ефирът на контролираната то БКП телевизия се изпълва с брадати субекти, искащи властта. Подобна ситуация Сун Дзъ описва като “Симулирай немощ, окуражавай арогантността!” Истината за случилото се е, че още в средата на 50-те години в ЦК на КПСС започва да се обсъжда евентуална промяна на системата и в малкото документи в неговия архив, до които западни изследователи са имали достъп е видно, че думата

  “преустройство” фигурира в анализите още от 1956 г.

  А, както в Москва, така и в София, се планират събития, чрез които номенклатурата се превръща от управляващ собствеността в неин собственик и са подбрани основните актьори, които ще се явят пред публиката. Примерите за подготовката на отделни лица за дадена социална роля са безкрайни и те могат да бъдат идентифицирани в различни идеологически окраски, като общият знаменател между тях е принадлежността им към разузнавателни структури. Като например випускникът на школата на ГРУ в Украйна, майор с униформа на ВВС, който за една нощ от служител на сухопътни войски става заместник-министър на отбраната по времето на Иван Костов, а днес е виден натовец. Това става, след като е одобрен за тази роля от обитателите на софийския адрес ул. “Велико Търново” 10. Осветяването на тези воини на тихия фронт, които реално пускаха дезинформационната мъгла, зад която се осъществи ограбването на българския народ, далеч надхвърля обема на настоящия материал, поради което ще се концентрирам само на

  един от тези актьори

  Интересното за българския преход е ролята, която играе в него етническото Движение за права и свободи. За анализаторите в ЦК на БКП не е било тайна, че мнозинството от населението в страната е отвратено от управляващата партия и при евентуални свободни избори загубата на БКП е неизбежна, поради което се планират действия за фрагментиране на опозицията, като особено внимание се обръща на турското население. В България темата за възродителния процес е обект на съзнателна амнезия, но именно в опита за изясняването му могат да се намерят някои от обясненията за последващите събития. За съжаление, никой не желае да си зададе въпроса кой, кога и защо взема решението за този процес, макар че участниците в него са десетки хиляди, а жертвите – стотици хиляди. Забравено е, че всяко значимо решение в България е съгласувано и одобрено в ЦК на КПСС. И поради тази причина звучи потресаващо неубедително твърдението на руснаците, че те не са се намесили, защото това е било “вътрешно българско решение”.

  Малко известен е фактът, че в началото на 70-те години в Москва започват силно да се тревожат от промяната в етническия баланс в СССР в полза на неславянското население, което в значителната си част изповядва исляма. В последствие този дисбаланс е и една от причините за разпадането на СССР и формирането на ОНД със славянско ядро от Русия, Украйна и Беларус, което икономически доминира “близката чужбина”. В средата на 70-те проблемите все още се наблюдават и анализират, като се оценяват различните варианти. В България, по подобие на ставащото в Москва, текат аналогични разработки и много от тях все още съществуват. Във връзка с наблюдаваните събития в ЦК на КПСС се взема решение в България да се постави началото на един социален експеримент за промяна на етническото самосъзнание чрез държавно насилие. В случай на успех системата е следвало да се приложи и на територията на СССР. За провеждане на експеримента в България в Политбюро на ЦК на БКП е създаден щаб начело с Димитър Стоянов, а дейността на Външно Министерство и ПГУ се ръководи от Димитър Станишев, като разузнавателната активност по възродителния процес се осъществява от зам.-началника на ПГУ Тодор Генов с псевдоним “Михайлов”. Първоначално процесът стартира с промяна на имената на работещите в държавния и партиен апарат етнически турци, като се предполага, че те едва ли ще рискуват кариерата си в условията на тоталитарна държава. В повечето случаи тези хора се оказват опортюнисти. Но това е само началото. Предстои прилагане на схемата в национален мащаб, при което държавното насилие е неизбежно. Основно това е задача на МВР, но участват и части на Министерство на отбраната. Преди отприщването на насилието, обаче, е било необходимо да се минимизира ефектът на външната реакция.

  
  Димитър Станишев, Тодор Генов, с псевдоним Михайлов, сътрудника на ЦК но БКП Парушев.
  На заден план – Мирослав Дърмов с генералния секретар на
  Турската комунистическа партия Хайдар Котлу и съпругата му.

  За ЦК на БКП е ясно, че Турция, ислямският свят и Западът ще се противопоставят остро, но тяхната реакция няма да достигне до военна намеса, аналогична на тази в Кипър. Поради това, извън провеждането на някои пропагандни мероприятия, основната цел извън границите на България е осигуряването на солидарността на комунистическите партии или поне тяхното мълчание. Разбира се, като

  поръчители на експеримента,

  от Москва затягат редиците в комунистическото движение, за да се осигури тишина, като в този период основният проблем остава Генералният Секретар на Турската компартия И. Билен с партиен псевдоним Марат. Той е стар кадър на Коминтерна, с международен авторитет, който дори в годините на Сталин се е противопоставял на безумия в националната политика. За ЦК на КПСС и следователно за БКП няма съмнения, че неговата реакция ще бъде остра и безкомпромисна, което би могло да доведе до разцепление в комунистическото мълчание и, следователно, до предсрочно прекратяване на експеримента. Заради това в Москва и София се планират мероприятия, изпълнението на които се възлага на Станишев и Генов. Планът е да се осъществи сливане на ТКП с Турската работническа партия, която е инфилтрирана с агенти на българското и турското разузнаване и по този начин Марат да бъде маргинализиран. Натискът е паралелен, но планът не се осъществява. Последва предложение за пенсионирането на Марат, разбирай поставянето му под домашен арест в България, отново отказ, след което, за голяма радост на ЦК на БКП, Марат умира в Правителствена болница в София и, по мое мнение, той е

  първата жертва на Възродителния процес

  Първо главно управление на ДС предприема поредица от действия този факт да бъда заличен.
  Резултатите от възродителния процес са известни. Етническо самосъзнание не може да бъде променено с насилие. Турското население в България в навечерието на 1989 година е отчуждено, затворено в себе си, не приемащо нищо, което не е етнически или религиозно обусловено. Този факт е отчетен от ЦК на БКП и при подготовката на промяната е взето решение за изграждане на затворена организация, която по същността си трябва да бъде структурирана от агенти на ДС. Политбюро се обръща към ПГУ и ръководството на управлението определя за тази цел оперативния работник (ОР) майор Ахмед – подготвен от няколко години за нелегална работа в Турция и притежаващ подходяща за периода на промените легенда. В справка до ЦК на БКП Тодор Генов описва предложения от него ОР като “може да се разчита, солиден е, верен, може да работи за държавата”. Представям този ОР, избран от ЦК на БКП да бъде лидер на ДПС, само с името Ахмед, защото и досега не знам коя е истинската му самоличност. В началото името му е Ахмед Исмаилов Ахмедов. По-късно се казва Ахмед Хасанов Аптулов, Ахмед Хасанов Доганов, по време на Възродителния процес Ахмед става Меди, а през 1989 година – Ахмед Доган. Това многообразие от имена не е следствие от Възродителния процес. Това е промяна на идентичността на този агент, издигнал се до кадрови офицер, за да се затрудни всяка евентуална проверка.

  Същевременно подобно многообразие на имена е и доста груба грешка, защото при наличието на нормативна основа – закон за промяна на имената на българските граждани, както и при отношението, което има държавата към турското малцинство, подобна метаморфоза е немислима без помощта на ДС. За ОР Ахмед е писано доста в българските средства за масова информация, но представяните данни за Сава, Сергей и т.н. не надхвърлят програмираното изтичане на данни за лицето от самото ПГУ. Причината е доста елементарна – в годините на тоталитарна България и особено след края на 60-те съществува система за тотално привличане към сътрудничество с ДС на всеки турчин, който е достатъчно грамотен да си напише името, с цел създаване на ресурси за повсеместно наблюдение на тази група от населението на страната. Заради това Ахмед е вербуван още като трудовак и е развит от ДС до научен сътрудник. И за да не се даде възможност отсъствието на каквито и да е данни за агентурното сътрудничество да породи съмнения по легендата, съответните служби контролирано пропускат информацията за агента “Сава”. Това са данни само за ранните години на сътрудничеството и те спират, когато той става ОР от ПГУ и стартира неговата подготовка като нелегал. Дейността на ОР Ахмед е в услуга на тоталитарния режим, което дава основание по-късно при избора му за лидер на ДПС да бъде определен от Т. Генов като “верен, който може да работи за държавата”. Освен участието му в няколко разработки по възродителния процес, ОР Ахмед получава и задачата да организира Турското национално-освободително движение в България. Целта на мероприятието е създаване на претекст, че съществува съпротива и това в определена степен да оправдае безпрецедентното насилие на българската държава срещу част от собствения й народ. Логиката е, че национално-освободително движение звучи страшно и внушава сепаратизъм и следователно държавата трябва да отговори с цялата си мощ.

  ОР Ахмед, на когото по-късно е разпоредено да се нарече Доган, е основният играч в тази разузнавателна операция, дала възможност за репресиране на стотици хиляди български граждани. Впоследствие, когато на ЦК на БКП преценява, че тази резултатите са неубедителни, ПГУ, по разпореждане на Политбюро, организира няколко взрива, които са представени като дело на етническите турци.

  В този период започва и изграждането на

  легендата на Ахмед

  за внедряването му в Турция. Организиран е процес, произнесена е присъда и той е изпратен в затвора като целта е впоследствие да бъде разменен с някой задържан разузнавач от социалистическа страна. Идеята по принцип е добра – освобождава се “наш човек”, а на врага се пробутва “нелегал”. Пребиваването на нелегал в затвора не е необичайна практика. На това лице се създава ореол на мъченик за каузата. Още повече, че по време на престоя в затвора ОР Ахмед получава заплатата си на офицер от ПГУ. Но при него има и един малък детайл, който може би го прави безинтересен за размяна. Това за документите на “нелегалната” организация, написани и напечатани на машина на турски език. За запознатите със ситуацията в България през този период е известно, че още от средата на 60- те години властите закриват всички възможности за изучаване на турски език и средствата за размножаване на печатни материали са под строгия контрол на ДС. Следователно, след като Турското националноосвободително движение в България, организирано от Ахмед, предявява документи на турски език, то това е резултат от дейността на ДС. В допълнение към този факт, един анализ на абстрактността и богатството на изказа в говоримата реч на ОР Ахмед и на написания текст прави очевидна разликата, което потвърждава хипотезата, че написаното не е негово творение.

  Настъпват промените от 1989 година и ОР Ахмед получава нова задача – оглавяването на етническа структура, която чрез политически действия ще държи под контрол турците в България и ще бъде партньор на други креатури на ЦК на БКП в управлението и икономическото престуктуриране, защото схемата е коалиционно управление, за да се размие отговорността. Първата стъпка е представянето на ОР Ахмед като борец за правата на турците. На различни сбирки на зараждащата се неформална опозиция са поставени ръчно написани плакати за освобождаването му от затвора. Таня Желязкова е манипулирана на тъмно, за да поеме инициативата за това. Последва “освобождаването” му и планиране на неговото налагане като политически лидер. Дадена му е инструкция да търси конфликти с останалите опозиционни представители, за да се пресекат каквито и да е контакти и възможна коалиция между етническите турци и недоволните българи. Единственият, с когото му е разрешено да контактува, е лидерът на “Подкрепа” д-р Тренчев и като се припомни ролята на “Подкрепа” за реализиране на плановете на Мултигруп, обяснението е еднозначно. За стратезите в ЦК е ясно, че не може да започнат промени, без премахването на някои от безобразията на възродителния процес. Подготвя се пленум на ЦК на БКП за 29 декември 1989 г. за “преодоляване на допуснатите извращения сред турскоезичното население в страната”. Същевременно на ПГУ е разпоредено да подготви своя кандидат за дебют на политическата сцена. Тодор Генов инструктира Ахмед и от негово име се изпраща писмо с искания, които 100 % съвпадат с подготвяните решения. Доста наивно, но българският зрител не е особено критичен към подобни алогизми, а и времето беше такова, че обществеността беше залята с фрагментирана информация. Просто като материал за размишление читателят може да се запита как един политически “затворник” може да изпрати писмо до Петър Младенов и исканията да залегнат в решения на ЦК на БКП, на Държавния и Министерски Съвет на НРБ?

  Клоунадата продължава. Организиран е протест на българо-мохамеданите (турците са все още много уплашени от изживените репресии), които заобикалят Народното събрание и скандират: “Върнете ни имената!” От нищото се появява ОР Ахмед и използувайки високоговорителят на една милиционерска кола, обещава, че той, Ахмед Доган, ще им върне имената! До вечерта всичко е реалност и медиите налагат на обществото версията на ПГУ, че премахването на последиците от възродителния процес е дело на Ахмед Доган.

  На 4 януари 1990 г. във Варна на контролирано от ДС събрание на група турци ОР Ахмед обявява създаването на ДПС. След което, вече като самопровъзгласил се лидер, заминава за Кърджали. Варна е избрана като място за създаването на ДПС поради причината, че до този момент ОР Ахмед не е познат на турците в Кърджалийско и Делиормана. А и по тези места все още са останали някои неформални лидери. Ахмед вече има митичен образ и декларирана организация и останалите турци-лидери са тези, които трябва да се интегрират и да го признаят за лидер. По-късно тези лица, както и активисти от опозицията, са изолирани или изхвърлени от ДПС, а някои други, като пишещият тези редове, информиран за реалността, се отказват да участват в това

  мероприятие на ПГУ

  Това е моментът, в който се започва изграждането на обкръжението на лидера Доган от проверени лица и за илюстрация споменавам само Юнал Лютфи (агент “Сидер”) и други. Интересното е, че те не са принудени да правят това, а много добре знаят за какво става дума. Преди изборите за Велико Народно Събрание и по време на това събрание в ЦК на БКП и ПГУ все още няма ясна концепция до каква степен да позволят участието на ДПС в политическия живот на България – дали то да бъде еднодневка, създадена от провокатор, само за да отклони вниманието за изборите или да продължи да се изгражда като квазиполитически субект. Илюстрация на тази неопределеност са и някои хаотични действия на ОР Ахмед като например да изгради ДПС като ислямска партия и следователно отново да подложи турците под ударите на държавата, забавянето на регистрирането на Движението за участие в изборите или дори предложението ДПС да напусне Великото Народно Събрание в момента на неговото откриване, което по своята същност е политическо самоубийство. Надделява мнението за конституиране на ДПС като партньор в управлението и последва сваляне на правителството на Филип Димитров, кабинетът “Беров”, управлението с НДСВ и тройната коалиция. През всичкото това време около ДПС гравитира плеяда от оперативни работници на ПГУ, които са наложени в управлението или стопанския живот. И ако някой си направи труда да прегледа публикациите по темата, може да идентифицира десетки имена, но сега може би две са достатъчни: това на Стоян Денчев, който ту е от Мултигруп, ту от ДПС и това на Феим Чаушев, който за определен период е и съветник на един друг кадър от балканското направление на ПГУ – Георги Първанов.

  Ако все още съществува въпросът защо преходът в България стана по този начин, може би ще е полезно да се върнем към разсъжденията на Сун Дзъ отпреди четири века преди Христа, че воинът победител първо печели войната, а след това влиза в битка, т.е. започва промяна …

  * Мирослав Дърмов е бивш депутат във Великото народно събрание, живее в САЩ.

  Източник: Фрогнюз.бг

• Позор: Бюрократи събарят приюта на отец Иван

  След сигнал от полицията в Елин Пелин приютът на отец Иван от Нови хан (за който писа и Еврочикаго – на БГ. и на АНГ.) е подложен на серия от проверки за законността му. От тях става ясно, че приютът е незаконен, не отговаря на изискванията за пожарна безопасност и има голяма вероятност да бъде съборен или закрит. 130 души от цялата страна живеят там и има опасност да останат без подслон. От тях 80 са деца, като някои от тях са бебета, които се нуждаят от всекидневна родителска грижа. Всички те имат личен лекар, направени са им задължителните ваксинации и посещават училище и детска градина.

  От общината в град Елин Пелин твърдят, че ако се стигне до закриване на приюта, те нямат капацитет да поемат толкова хора и ще трябва да ги разпратят по родните им места. Повечето от тях обаче нямат дом и близки.

  Отецът не е регистриран и като доставчик на социална услуга, което допълнително усложнява ситуацията. Свещеникът подозира, че има заговор срещу него и е готов да се бори с всички сили. От общината твърдят, че следят единствено за законността, а отецът притежава единствено копие от нотариален акт и разрешително за строеж.

  Областният съвет по наркотични вещества в Благоевград веднага изрази остър протест срещу циничния и античовешки натиск върху отец Иван. В социалната мрежа Фейсбук до вчера 6000 души заявиха подкрепата си за свещеника.

  Приютът на отец Иван от Нови хан е незаконен

  В село Нови хан е време за обяд. Сополиви деца подскачат, разхождат се с пластмасови чинии. В привидния хаос отецът е център на вниманието. Като един колективен баща всяко дете иска да се хване за расото му, да получи бонбон от джоба му, просто да се поглези или изпроси прегръдка. Възрастният свещеник не отказва. Оказва внимание на всички, дори храни някои от децата, защото обичта и уважението в онзи древен християнски смисъл живее на това място. Като едно голямо семейство всички очакват свещеникът да се погрижи за всичко – за подслона, за прехраната, за справедливостта. 130 човека живеят в приюта. От тях 80 деца, включително бебета, съвсем малки деца и цели семейства, които са приютени там доброволно. Двадесет и четири деца ходят на училище в селото, а три в Елин Пелин.

  От няколко месеца в приюта на отец Иван проверките следват една след друга и всички те констатират нарушения. Според Румяна Младенова-Бонева – зам.-кмет по социалните дейности на община Елин Пелин, сигналът за проверките идва от полицията в Елин Пелин, които поради наличието на много хора там са искали да се уверят, че всичко е законно. „Всички тези проверки са провокирани от писмо от полицията, която поради това, че има много хора, иска да се запознае с това, доколко всичко е законно. Това провокира всички проверки. Затова именно ни трябваше и становище от общината”, казва тя. Според отец Иван обаче срещу него е твърде вероятно да е организиран заговор, чиято цел е приютът да се закрие. Проверките целят да проверят дали са налични всички документи и дали сградата отговаря на всички нормативни изисквания. Сградата обаче не отговаря на изискванията, а свещеникът притежава единствено копие на нотариален акт и разрешение за строеж. Отец Иван твърди, че и да е имало някакви документи, те са изгубени. Според Младенова-Бонева отец Иван трябва да бъде регистриран и като доставчик на социална услуга и от общината са готови да съдействат за това. За да се случи обаче каквото и да е, имотът трябва да бъде узаконен, а такава процедура не съществува. От общината в Елин Пелин заявяват своето желание дейността на отец Иван да се регламентира, но сякаш регламентът не позволява това да се случи. От една страна, общината иска всичко да е законно, за да не бъде обвинявана по-късно в пропуск, но вместо това на повърхността изплуваха заплахи за бутане, закриване, които ужасяват малките обитатели на приюта в Нови хан.

  Приютът на отец Иван съществува от 1989 г., строежът му е започнал още от 1987 г. Оттогава това е животът за него и той му посвещава всичко. За тези повече от 20 години през приюта са минали повече от 500 човека. Отецът си има регистър, в който записва всичко. Има лекар, когото той е успял да убеди да работи в селото, а вече е успял да обзаведе и зъболекарски кабинет. Свещеникът е положил всички усилия приютът да се „изхранва” сам. Има стопанство, което осигурява мляко, яйца и месо. Сто хляба всеки ден се даряват. Парите от даренията отиват за плащане на сметките, за лекарства, за храна. Това, от което има най-голяма нужда, са пари, а хората най-често даряват дрехи. Дрехите са толкова много, че голяма част от тях се налага да се изгарят. Отец Иван споделя: „Който е дошъл да помага, добре е дошъл да помага, който е дошъл да руши, навънка го гоним и това е.”
  Защо е решил това да е мисията му в живота?

  „Важното е, че повярвах в Бога и видях, че действително Бог съществува. Има такава сила, не е измислица, не е допинг за народа. Чета евангелието и там пише какъв трябва да бъде християнинът. Добре де, не може аз да говоря на хората, идете и помогнете на еди-кой, а после да си отида в кръчмата и да си пиша. Не гледат какво говориш, а какво вършиш. Ако не го покажеш на дело, как ще ти повярват тези хора?”.
  Дейността на отец Иван от Нови хан винаги е предизвиквала противоречиви реакции, но подкрепата на хората никога не е спирала, защото той притежава особено излъчване, което те грабва. И този път той е убеден, че Бог ще му помогне и всичко ще се оправи въпреки проверките на държавните и общински институции.

  АНГЕЛ ЗАФИРОВ
  http://www.novinar.net/

• Сенатът одобри реформата на Уолстрийт

  Часове след като преодоля бюрократичните препятствия пред закона за всеобхватна реформа на Уолстрийт, Сенатът на САЩ одобри най-мащабният ремонт на финансовите регулации от времената на Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Законът бе одобрен с 59 на 39 гласа. Той трябва да бъде обединен с версия на Камарата на представителите, като създава нови начини за наблюдение на финансови рискове и улеснява ликвидацията на огромни фалирали фирми. Президентът Обама заяви, че американците никога повече няма да плащат “за грешките на Уолстрийт“, добавяйки, че финансовото сърце на страната се е опитало неуспешно да надделее над закона. По силата на одобрените текстове предстои създаването на агенция за наблюдение на финансовите институции и ще бъде реформиран сложният пазар на вторични финансови инструменти. Законът засилва ограниченията за по-големите банки и изисква доказателства от страна на кредитополучателите, че са в състояние да изплатят дори най-елементарните ипотеки. /Би Би Си /

• В САЩ създадоха синтетична клетка

  Американски учени създадоха за пръв път жива синтетична клетка.

  Учените са създали генетичния софтуеър на бактерия и са го трансплантирали в клетка.

  Създаденият в резултат на това микроб изглежда и се държи като организъм, чието поведение се диктува от синтетичната ДНК.

  Съобщението, публикувано в списание „Сайънс“, се определя като историческо, но критици смятат, че изкуствените организми представляват сериозна опасност.

  Учените се надяват в крайна сметка да създадат бактерии, които ще произвеждат лекарства и горива и дори ще усвояват газовете, причиняващи парниковия ефект.

  Екипът учени ръководен от д-р Крейг Вентър от института „Джей Крейг Вентър“ в щатите Мериленд и Калфирония.

  Той и колегите му и преди са произвеждали синтетичен бактериен геном и са трансплантирали геном от една бактерия на друга.

  Сега те са обединили двата метода, за да създадат „синтетична клетка“, въпреки, че единствено геномът е изкуствен.

  Д-р Вентър сравни направеното със създаване на нов софтуеър за клетките.

  Учените са копирари съществуващ геном на бактерия. Те са използвали синтетични машини, за да създадат химическо копие на оригинала.

  Източник: Кафене.нет

• Българката Виктория Василенко покори Ню Йорк, пристига в Чикаго

  Младата ни пианистка Виктория Василенко пристига днес в Чикаго, където в неделя заедно с камерния оркестър на Ликълнууд, танцовия ансамбъл «Хоро» и музикантите от “Колорит” ще участва в честванията по случай 24 май, организирани от Българо-американския център за културно наследство в града ни.

  В Ню Йорк Виктория бе изпратена от публиката на японския културен институт TENRI CULTURAL INSTITUTE с овации и суперлативи. Нейните изпълнения на Шопен, Дебюси, Шчедрин и Албенис развълнуваха даже маститите критици. Ето какво пише за концерта (link) един от тях, какви оценки дава за младия ни талат:

  At only 17 years of age, Ms. Vassilenko has already been awarded numerous prizes in her native country and abroad, and one could immediately sense in the young performer and experienced stage presence and musical maturity. The program started with an all-Chopin set that included elegant and sensitive renditions of two Mazurkas and nocturnes, and tempestuous and passionate readings of the Polish master’s B minor Etude from Op. 25 and his F Major Ballade. After intermission we heard Debussy’s Suite Pour le Piano.
  The suite’s opening Prélude has a fast, savvy infectiousness, using the whole-tone scale and closing with a harp-like cadenza flourish that is unmistakably Debussyian. Ms. Vassilenko played it with both great poise and energy. The remaining two movements, including the wonderful Toccata, where also played with great extroversion and gracefulness. After Debussy, the audience was treated to the dark-hued rhythms of Albeniz’s El Albaicin, whose idiom was understood to perfection by the pianist who played it with great conviction and rhythmic verve. To conclude the concert, we heard Rodion Shchedrin famous virtuoso blockbuster, Basso Ostinato, were all the virtuosistic resources of the young artist were displayed. After the insistence of the audience, Mr. Vassilenko played an early Szymanowski prelude with great charm and wistful poetry. There is no doubt in this reviewer’s mind that a great future awaits Ms. Vassilenko in the world of music.

  За предстоящия концерт в Чикаго може да прочете още в нашите материали съответно на български, на английски и на руски.

  За справки и билети може да се обръщате и на редакционния ни имейл – линк.

  Очакваме ви заедно да отбележим чудесния български празник!

  
  
  

• КАК ДА ОЦЕЛЕЕМ В СОФИЙСКИЯ АФГАНИСТАН?

  Българският правозащитник проф.Янко Янков пише до премиера:

  ====================================

  До г-н Бойко М. Борисов –

  Министър-Председател на България

  Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1

  1000 (1194) София

  Към: (персонален) вх. № 4379/2003-2009 г.

  Господин Министър-Председател,

  Неотдавна, в началото на този месец, при и по повод Вашата отправена към Министрите-членове на ръководеното от Вас Правителство препоръка да пътуват по улиците на София с градския транспорт или с лични велосипеди, бившият Министър на отбраната и настоящ Министър на външните работи Николай Младенов публично бе заявил пред медиите, че няма да се съобрази с Вашето мнение, тъй като вероятността човек да оцелее в Афганистан е много по-голяма, отколкото да оцелее по улиците на София.

  Тъй като, Господин Министър-Председател, доколкото ми е известно, съгласно един от текстовете на българската Констуция (чл.105, ал.2) „Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност”;

  тъй като, освен това, приемам, че въпросното лице както в качеството му на ангажирано с предишните правителства, така и в качеството му на бивш военeн специалист и Министър на отбраната, така и в качеството му на член на ръководеното от Вас Правителство несъмнено превъзходно знае, как точно и доколко както предишните правителства, така и сегашното Правителство са обезпечавали и обезпечават сигурността на обществения ред в София;

  тъй като, също така, само преди нeколко месеци високопоставени служители на тайните (специалните) служби на държавата публично признаха (доколкото си спомням не къде да е, а пред Комисията по националната сигурност в Парламента), че в България държавни специални служби действуват включително и като като улични банди;

  тъй като както официалните разкрития, така и мнението на юристите-специалисти е, че всъщност всички извършени в България през последните две десетилетия систематични престъпни актове са ръководени именно от бивши и настоящи ченгета от специалните служби;

  тъй като съществуват още твърде много съображения от посочения по-горе тип, на които поне засега не е нужно да се спирам,

  С НАСТОЯЩИТЕ РЕДОВЕ СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВАС С ИСКАНЕТО ДА МЕ УВЕДОМИТЕ

  КАК АЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО БИХМЕ МОГЛИ ДА ОЦЕЛЕЕМ В СОФИЙСКИЯ АФГАНИСТАН?;

  ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ СМЕ БИЛИ И ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СМЕ ОБЕКТ НА ОНЕЗИ ИМЕННО „УЛИЧНИ БАНДИ”, КОИТО СА СИ ЧИСТОПРОБНИ ЧЕНГЕТА ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ.

  *******

  Бъдете здрав, Господин Министър-Председател, и КОГАТО СЕ ДВИЖИТЕ ПО СОФИЙСКИТЕ УЛИЦИ, СЕ ПАЗЕТЕ ИМЕННО ОТ ОНЕЗИ „УЛИЧНИ БАНДИ”, ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОИТО СА СЛУЖИТЕЛИ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ!!!

  19 май (съвпадението е случайно) 2010 г. Янко Н. Янков

• ПРАКТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧИКАГО

  (Актуализация 17 май 2010)
  Българо-Американска Асоциация

  Дванадесетият пореден Фестивал „Български дни в Чикаго – Пролет 2010” се стоя на 1 май 2010 година. Той започна със Семинара „Практична информация за българите в Чикаго”. Основната тема на Семинара беше „Българите в Чикаго през време на икономическата криза”. Като лектори и консултанти бяха поканени топ-специалисти и много добри професионалисти в области като недвижими имоти, финанси и застраховки, закон и право и т. н. от българската диаспора и от щатските институции на Илиной. Това бе и една от отличителните черти на Семинара.

  Три бяха силните страни на този Семинар: Първо -Участието на американски държавни институции и частни компании, Второ – Впечатляващото професионално присъствие на „Генералното консулство на Република България в Чикаго” и Трето – Силният интелектуален потенциал на една нова професионална и експертна българска вълна от специалисти в чикагската икономика.

  Другата новост бе промененото място на събитието. Удобната и кокетна зала в „Pavilion Apartments” бе заменена от салона на Българското училище „Джон Атанасов” – по-обширен и с по-добри условия за показване на илюстративен за беседите материал. Тази оптимална за събитието обстановка бе осигурена от Патрона на събитието – директорът на училището Боянка Иванова, която е с особени заслуги за създаването на Асоциацията на българските училища зад граница, чиято дейност непрекъснато е насочена към преодоляване на езиковата асимилация у младото поколение български емигранти в Чикаго и съхранение на българското им самосъзнание. Благодарение нейните усилия учениците в „Джон Атанасов” действително притежават едни от най-добрите условия за учебен процес сред българските училища в чужбина. Класните му стаи и сервизни помещения са разположени в учебен комплекс на известния чикагски DePaul University – O’Hare Campus. В самото начало на срещата присъствуващите бяха приятно изненадани от малък поздравителен концерт, подготвен от българските деца. Тези оптимистични краски създадоха настроение и вяра при обсъждането на трудните казуси, които предстояха.

  Срещата бе открита от председателя на БАА Цветелина Бойновска. Основателят на Българо-Американската Асоциация, вицепрезидента Динко Динев, отново беше водещ на работния процес на Семинара.

  Още в самото начало проличаха някои традиции в досегашния организационен опит и новости, които очаквано бяха факт. Освен Българското училище „Джон Атанасов” спонсори на събитието бяха още Валентин Георгиев (Mortgage Consultant), Park Ridge Taxi and Community Cab (Динко Динев), Българска Евангелска Божия Църква „Нов живот”, вестниците „България”, „България сега”, ресторант „Вкусен свят”, „България”,”Механата” „Авангард”, магазин „София” и други.

  Впечатляващо беше участието на Генералното консулство на Република България в Чикаго, което бе представено в почти пълния си състав: Валентин Дончев – Генерален консул, Лила Георгиева – Консул, Петър Чапанов – експертен сътрудник. Постоянното внимание и близост до проблемите на нашата диаспора в Чикаго са характерни за настоящия състав на консулската мисия. На този семинар предстоеше да се коментира въпрос, който засяга всички българи – придобиването на новите документи за самоличност.

  С особен интерес се очакваше участието на нашите гости от американски институции и компании – Nettie Lasko и Raymond Garza от Office of the Attorney General, State of Illinois, както и бизнесменът Irwin Dubin от Warehouse Direct.

  В работният екип на семинара влизаха: Мениджмънт – Петранка Стаматова, Фотограф – Илия Танчев, Звук и образ – Никола Перфанов, „Българският вкус в Чикаго – пролет 2010” – Звезделина и Иван Ковачеви, Дизайн на събитието -Александър Лазов.

  Сред най-познатите в Чикаго консултанти по недвижимост е Валентин Георгиев, който сега е представител на MetLife Home Loans. В своята презентация по време на Семинара той представи сложната картина на съвременното кредитиране, възможностите и перспективите в близкото бъдеще.

  Велина Иванова, специалист по недвижима собственост от Avian Realty, д-р Стоян Стоев и Петранка Стаматова говориха за някои възможности да се направи добър бизнес дори и в лошото време на криза.

  Много успешно представи своята фирма – „Пирин Консулт” ЕООД, както и своите съвети към сънародниците си при техните бизнес-дейности, новият член на консултантския екип на семинара – Асен Трамбев, дипломиран експерт-счетоводител, магистър по счетоводство, завършил Стопанска Академия „Д. А. Ценов” – Свищов. От 2000 г. той е в САЩ и работи като член на Данъчни отдели в средни и регионални фирми за публично счетоводство. През 2005 г. полага успешно Националния изпит за Дипломиран Експерт-Счетоводител. През 2006 става член на престижните професионални организации – Американският и Пенсилванският институти за дипломирани експерт-счетоводители. Лицензиран е да практикува в Илиной и Пенсилвания. Фирмата му осигурява целогодишно планиране и данъчни услуги на физически и юридически лица, месечни и годишни данъчни услуги, обучение за работа с данъчен и счетоводен софтуер, подготовка и подаване формуляри за платежни ведомости.

  Нашият сънародник Тони Нинов е представител на NEST Investment Group, финансова и инвестиционна компания, която предлага финансово консултиране и услуги в сферата на капиталовите пазари и инвестиционните продукти..

  Красимира Калчева е представител на „K Trans Solutions” LLC. Тема на презентацията й беше «Преводачът – ключ към вашия успех». Нейната компания има всички необходими лицензии – както за превод и заверяване на документи, така и за представителство на клиенти пред американски учреждения.

  Галя Должева изложи дейностите на известната американската компания, която представя – Primerica Life Insurance Company и Primerica Financial Services Home Mortgage, Inc. Това е уникална организация. Тя помага на своите клиенти да изучат същността на операциите, които се готвят да предприемат – да се застраховат, да получат жилищен заем и т. н. Компанията осигурява почти напълно застрахователните и финансови нужди на средния американец.

  Щилиян Костов сподели с присъстващите своя многогодишен опит и препоръки при оформяне на годишните данъчни декларации в САЩ.

  Меглена Барашка представи своята визия за развитие на застрахователния бизнес в новото време.

  Динко Динев, един възпитаник на Философския факултет на Софийския университет, романтичен и разочарован след това строител на опита за демократично развитие на страната ни, сега бизнесмен в САЩ, собственик на транспортна таксиметрова фирма в „Парк Ридж”, изказа свои оценки и предвиждания за пътищата, по които би могла да тръгне икономиката .

  Цветелина Бойновска, сред личностите и професионалистите с най-висок обществен рейтинг в Българското Чикаго, направи анализ на възможностите за промени в имиграционните закони, очаквани с нетърпение и надежда от много емигранти. Нейната основна специалност е Имиграционно право и нейната загриженост и отговорност, дълбоки познания на американските закони, безукорната й почтеност, са направили по-добър живота на мнозина.

  Г-жа Лина Кърк представи добре познатия на всички вестник “България”, който е първият безплатен седмичен вестник за българите в Чикаго и който 10 години е сред нас. Вестникът отразява събития от политическия, културния и обществения живот в България, САЩ и света. Акцентира върху проблемите на българската общност в САЩ, публикувайки правни, здравни и бизнес консултации, както и статии за по-важните имигрантски проблеми. Екипът на вестник “България” с голям успех ежегодно организира официалното честване на националния празник 3-ти март и денят на демокрацията 10-ти ноември. Организатор е на спортни мероприятия и турнири по футбол, шах, табла, бридж, белот.

  Българо-Американският център за духовно и културно наследство в Чикаго е сравнително млада организация, която много бързо натрупа опит и разви впечатляваща дейност. Концерти, на които български таланти имат възможност да покажат и утвърдят своите възможности, представяне на български филмови фестивали, гостувания на актьори и културни дейци от България, организиране на Национални празници и чествания на велики българи, лансиране на идеята за изграждане на Български дом на културата в Чикаго – това са само част от дейностите на организацията.

  Адвокат София Знаймер представи кантората Знаймер и Знаймер, www.zneimerlaw.com. Тя обясни, че те са съдебни адвокати, които помагат на хора, ранени при злополука, в резултат на катастрофа с кола, автобус, колело, влак, камион и др., ухапване от кучета, падане поради дефекти на пода, по стълби, на улицата, и други., както и професионална малпрактика. Кантората също така практикува имиграционно право, включително апелативни дела.

  Съобщение за развитието на т. н. „Български ДНК проект” представи проф. д-р Никола Чаракчиев. Той съобщи, че до сега са изследвани около 100 българи относно пътя на миграция на нашите предшественици преди 150 000 години от Африка до България. Авторът е един от тази стотица и неговата т. н. „Хаплогрупа” е Е1b1b1. Бяха представени книгите „ДНК – тайните на живота” и „Езикът на Бог”. Изказа се предположението, че „…чрез човешкия геном изучаваме езика, на който Господ е създал живота”. Д-р Боян Пешлов, представител на Българска Евангелска Божия Църква „Нов живот”, защити много убедително тезата за т. н. „Интелигентен дизайн”, относно създаването на живота на нашата планета.

  Nettie Lasko – Immigrant Assistance Program Coordinator Community Outreach Liaison Strategic Communications и адвокат Raymond Garza от департамента на Главната прокуратура на Илиной (Lisa Madigan, Illinois Attorney General), представиха в изказванията си основните случаи, при които имигрантите може да разчитат на информация и помощ от американските служби и институции. Често, когато неподготвеният достатъчно за новия си живот и работа имигрант попада в трудни ситуации Той може да бъде експлоатиран или унижаван, пренебрегван поради етническия си произход, заплашван или насилван. Но винаги той може и да разчита на помощ от американските федерални или щатски институции. Не са основателни страховете, че свързвайки се с тях се увеличава опасността да бъдат разкрити пропуски в неговия статут и да бъде депортиран. Американските служби се интересуват от конкретното правило – дали е спазен законът в конкретния случай и не са информатори на имиграционните служби. Американските лектори предоставиха на присъствуващите брошури, информация за контакти и още веднъж повториха, че по-добрите контакти на имигрантите с американските институции ще им донесат повече преимущества, отколкото животът инкогнито.

  Интересно представяне на своя бизнес, като пример за дейността на едно предприятие, направи Irwin Dubin. В САЩ добрата информация е с цента на златото. Човек трябва да знае с кого трябва да търгува, кого да търси за дадена услуга и кога е моментът да стартира или да се оттегли от някое свое начинание. Познанството на присъствуващите с Дубин може да се окаже полезно за мнозина.

  Срещата с Генералното консулство на Република България в Чикаго продължи повече от определеното време. Беше необходима и полезна. Предстоящата смяна на личните документи, получаването на паспорти с биометрични данни, нови лични карти и шофьорски книжки е процес, който засяга всички. Останахме удовлетворени от възможностите, които ни се предоставят в случая. Заснемането на данните и подаването на необходимите документи става за броени минути в приемния офис на Генералното консулство. Необходимо е и малко добра и точна информация за да се извърши всичко спокойно и точно. Беше ни предоставена в писмен вид и конкретна информация. Тя спестява време, което може да се загуби при непознаване правилата на процедурата.

  Сесията завърши с първата крачка за създаването на нова традиция – „Българският вкус в Чикаго”. Този път най-добро представяне на кулинарните си специалитети направиха гостилница „Вкусен Свят”, ресторантите „България”, „Механата”, „Авангард” и магазин „София”. Очаквахме присъствието и на други български ресторанти, търговци и производители на хранителни и вкусови продукти, които да се гордеят, популяризират и защитят в Чикаго (както техните колеги) предимствата на нашия „Българският вкус”.

  Краят на срещата дойде в оптимистичен олимпийски дух: „Ще се срещнем отново на Български дни в Чикаго – Есен 2010”!

  File: Bd10p-s-NCs
  17 май 2010

• Лаура Чуканов взе интервю от Тръмп и изпрати поздрави до колегите журналисти във Виена

  Пред закриване е Шестата световна среща на българските медии във Виена (линк).

  С редакцията на www.Eurochicago.com по телефона от Лас Вегас, се свърза миналогодишната победителка в конкурса Мис Юта и трета подгласничка в конкурса Мис САЩ 2009, българката Лаура Чуканов. Миналото лято тя бе гост на Българската телеграфна агенция на Петия форум, провел се в Бургас и във Варна. Снимка на Еврочикаго от тогава:

  
  Лаура с друга известна българка – Даниела Симидчиева, притежаваща най-висок коефициент на интелигентност в света.

  По телефона, чрез нас, Лаура Чуканов предаде своите поздрави до участниците в срещата, като им пожела здраве и творчески успехи и да се чува само с добро името на България.
  Лаура ни обясни още, че именно миналогодишната среща е изиграла важна роля в избора на бъдеща професия и тя се надява да бъде свързана с телевизионната журналистика. Ние вече публикувахме първите нейни изяви – линк.

  Тази година на конкурса Мис САЩ 2010 зрителите я видяха в нова роля – на телевизионен репортер на TMG Entertainment. Ето част от нейното интервю с Доналд Тръмп, което ще бъде излъчено в програмата The Strip Vegas.

  Дали Donald John Trump няма да я привлече в екипа си? Може би съвсем скоро ще узнаем…

• Георги Котев: 500 млн. евро щети от далавери с гориво в АЕЦ

  Руснаците ползват България като база за ядрени експерименти. Напуснах страната си защото там съм ходеща мишена, казва ядреният физик пред Стойко Стоянов от Фрогнюз /frognews.bg/

  След 53 дни българският атомен физик Георги Котев ще започне гладна стачка. Решението си той оповести преди дни, с нарочни писма до посланиците на европейските държави и САЩ у нас. Протестът му е заради отказ от прозрачност по въпроси на ядрената безопасност.

  Котев е 45-годишен. През 1991 г. е завършил Масковския енергетичен институт. Над 17 години работи тясно в областта на реакторната и ядрена физика в АЕЦ „Козлодуй”. В момента живее в Италия.

  Интервю на Стойко Стоянов

  – Г-н Котев, как стигнахте до крайното решение да обявите гладна стачка заради прикривани престъпления в АЕЦ „Козлодуй”?

  – Причината е, че на 10 юли се навършват две години откакто разкрих за пръв път публично за груби нарушения в атомната електроцентрала. Надявах се на разследване и изясняване на скандала, но вече почти 24 месеца съм свидетел на пълна блокада и бездействие от страна на националните и европейските институции, които съм сезирал. Процесът на разследване е тотално блокиран. Протестът ми ще да бъде безсрочен. Мога евентуално да прекъсна гладната стачка, ако някоя институция влезе в нормалната си роля да ми даде възможност да работя за изясняването на скандала.

  Реално гладната стачката е последна форма на протест срещу едно уникално, мащабно криминално престъпление, което не само, че не се разследва, но се прикрива, а и продължава да се извършва. Институционалната блокада е от страна на прокуратурата, следствието, Министерски съвет, Министерството на икономиката и енергетиката, Агенцията за ядрено регулиране, за АЕЦ да не говорим. Всички те са заедно и не дават възможност да се разкрият истините.

  – Кога установихте, че има някаква мистерията с експериментално гориво в АЕЦ?

  – В началото на този век предишното гориво, което се използваше на 5-и и 6-и блок показа трайни дефекти. Бе взето решение да се премине към гориво от ново поколение, с нови по-добри конструктивни и материални характеристики. Тръгна се с процедура по подмяната. Поискано бе разрешение от Агенцията за ядрено регулиране и първата партида с новия вид гориво се внесе в България през есента на 2004 г. С него за пръв път бяха заредени касетите на 6-и блок. От там нататък реакторите на 5-и и 6-и блок се зареждат вече само с новия вид гориво.

  Всеки един от реакторите разполага с по 163 броя касети, които са вътре в активната зона на реактора, където е разположено горивото. Постепенно през годините се заработи само с новото гориво. Тогава започнаха да се забелязват разлики в поведението му. Проблемът се усети някъде към 2007 г. Разминаванията се изразяват в това, че се забелязва удължаване на времето на работа на реакторите спрямо прогнозното. То се смята чрез специализирани компютърни програми, които имат паспорт от руския регулаторен орган, който е аналог на нашата Агенция за ядрено регулиране. Тези паспорти регламентират до каква погрешност може да се пресмята една или друга характеристика, в това число по отношение на продължителността на работа на една горивна кампания. А една горивна кампания е времето между две презареждания на реактора с ядрено гориво. Този паспорт декларира, че погрешността не може да бъде по-голяма от +, – 3%. А на практика в началото на 2007 година ние забелязахме, че тази разлика надскача 3% и държи тенденция за нарастване. Тогава се породиха първите ни съмнения за нещо нередно. Все още не допусках, че горивото е подменено. Почнахме да мислим и анализираме на какво се дължат причините. Но много ме усъмни поведението на най-висшето ръководство на АЕЦ и на моят пряк ръководител на сектора, който беше спуснат на поста с парашут без необходимия ценз, образование, стаж, но послушен и удобен. Той и до ден днешен участва в прикриването на това мероприятие. Ръководството на централата се опитваше да прикрие проблема, да го омаловажи. Почнаха да се пишат доклади с антинаучно съдържание, а ние сме физици и всичко е подчинено на законите на физиката. Тези материали бяха по-достойни за вестник „Стършел”, но не и за един физик от атомна централа.

  – Как ДАНС попадна в следите на вашите разкрития?

  – През лятото на 2007 г. с мен се свързаха офицери от тогавашната Национална служба сигурност, сега вече част от ДАНС, но контактът ни бе по друг повод. Тогава ги запознах с моите съмнения, свързани с горивото. Те проявиха интерес и ме поощриха да събирам материали, да ги анализирам. Включих се да им помагам, за да се разкрие криминално престъпление. Започнах по-сериозно да следя и анализирам всичко, което става около горивото. През пролетта на 2008 г. бях събрал вече достатъчно доказателства и на 100% бях сигурен, че горивото което се използва не е това, което официално се обявява, че се внася и влага. Поисках от агентите вече на ДАНС да предприемат някакви конкретни действия, но те отказаха да се занимават със случая. Всъщност не те, а ръководството на ДАНС не искаше да се работи по проблема. Това ме принуди да напусна централата и страната. Единственият шанс да се разкрият далаверите намерих в публичното оповестяване, но и това не помогна.

  – Защо ДАНС спряха разработката, правителството на Станишев ли е оказало натиск?

  – Просто няма предишно, няма сегашно правителство. Разполагам с тайната кореспонденция, водена през 2008 г. между ДАНС и атомната централа, след моя сигнал. От нея се вижда, че ДАНС никога не е искала и няма да иска да разследва този случай, а камо ли да го разкрие. Агенцията защитава чужди интереси, руски интереси. Тези документи ми изпрати анонимен източник, съмишленик. Получих ги в края на март тази година. Интересното е, че кореспонденцията е водена формално, а от страна на АЕЦ е подавана манипулативна информация и на никой прокурор или разследващ няма да му стане ясно какво точно се случва там.

  – Но не само българските, а и европейските институции отказват да се занимават със случая, как си обяснявате поведението им, какво прикриват?

  – Установил съм защо е така. В края на миналата година попаднах на документи, които показват, че повече от 10 години едни от най-богатите и водещи западноевропейски държави изнасят отработеното си ядрено гориво в Русия и по-голямата част от него остава там без всякакъв контрол. Само по-малко от 10% от него се рециклира и се връща на Запад за повторно изгаряне. Имам силни съмнения, че именно този остатък от гориво, което веднъж е отработено в западни атомни централи, се използва като суровина, с която работи АЕЦ „Козлодуй”. Но истината е, че само Господ знае какво гориво точно се внася у нас. За да не изпуснат своя келипир, западните държави не желаят да разследват тази измама, а България е подложена на риск и се ограбва със стотици милиони евро.

  – Какъв е случаят с укриването на 6 броя касети в АЕЦ, при проверка за изясняване на изотопния състав на горивото?

  – Фактът е изключително интересен и разобличаващ. Всичко става между средата на месец август и средата на месец септември 2008 г. В началото на м. юли излиза публично първата част от моите обвинения и шефът на антикорупционната комисия към парламента подава сигнал в Министерството на енергетиката, като в основата на сигнала са 10 въпроса, формулирани от гражданския комитет в моя защита. На въпросите от министерството отговарят с доклад, изготвен от Васил Хаджиев, бивш служител в централата. Интересното е, че първият въпрос от този доклад касае темата за горивото.

  Споменава се, че в помещението, където се съхранява то, са налични 96 броя касети. Докладът е подписан на 15 август 2008 г. Между 10 и 13 септември, по-малко от месец след това, се провежда проверка на изотопния състав на горивото от шведска външна фирма. В протокола й пише, че в момента на измерването в помещението са се намирали три купчини с по 30 касети всяка. Това прави общо 90 касети, тоест 6 изчезват. А за този период от около месец не е имало презареждане на нито един от двата реактора с гориво. Къде са тогава тези касети, защо ги няма в помещението, защо не участват в проверката за измерване на изотопния състав? Имам съмнение, че са липсвали доста повече касети и реално там е имало 81. Тази разлика се установява чрез официални документи и те не отхвърлят моите обвинения, а ги подкрепят.

  – Какви опасности крие за здравето и сигурността на хората това съмнително гориво?

  – Според мен то не е лицензирано, защото атомната електроцентрала, като обект, си има свой паспорт. Този паспорт се нарича Техническа обосновка на безопасността. Когато се сменят горивата пристига съответно и нова глава към този паспорт. Един вид изменя се паспортът, за да обясним безопасното използване на новия вид гориво. Когато този паспорт е получен през 2003 г., още преди да се внесе новото гориво никой нарочно, подчертавам нарочно, не е разгледал какво точно представлява този паспорт. Има си процедура в АЕЦ, за да влезне във валидност и експлоатация един нов документ – той трябва да мине през процедура на одобрение, през специализиран експертен съвет. Това не е направено с паспорта на централата и по точно с частта, свързана с новото ядрено гориво. Когато започнах да разплитам случая, се върнах към този паспорт, прегледах го детайлно като експерт, под лупа и открих, че описаното в него гориво фактически абсолютно, абсолютно не отговаря на горивото, което се доставя за работа. В паспорта е описано съвсем друг вид гориво, което никога и по никакъв начин не е идвало в България и няма да идва. Или по документи се представя едно гориво, а реално се внася и използва друго. От тук идва проблемът с опасността от използването му – тя може да бъде разнопосочна.

  Давам пример – вместо паспорт на тенджера под налягане, получавате паспорт на обикновен тиган. Така вие не знаете какво да очаквате при експлоатацията й. Тя може да гръмне, да убие някого. Но вие не можете да предвидите какво ще се случи, след като не е преминала процедура на изпитание и за експлоатацията й няма валиден документ. По същия начин стоят нещата и с горивото в АЕЦ. То реално не е изследвано и това не е отразено в паспорта му. Тоест всичко може да се очаква и за здравето и за сигурността на хората. Това, че до сега нищо не се е случило е добре, но гаранция абсолютно никаква няма. Проблемът е, че не се знае кой ще поеме отговорност, ако все пак нещо се случи? Истината обаче е, че руснаците си правят експерименти с това гориво на наша територия и за наша сметка. Заради шепа продажни българи страната ни просто е една експериментална база за руснаците.

  – А какви са финансовите щети от тази криминална подмяна?

  – Можем да говорим за загуби в размер на стотици милиони, от 2004 до 2010 г. Реално около 450-500 милиона евро са щетите до сега за държавата. Преди две години цената на една горивна касета беше около 870 хил. евро, сега може и да е повече. А за зареждането на един блок отиват между 40 и 50 броя касети.

  Имам всички съмнения да твърдя, че горивото най-вероятно е рециклирано, тоест веднъж използвано, изчистено, до обогатено и върнато обратно за употреба. Самата технология на рециклиране е по-евтина от използването на свеж уран. Виждате, че става въпрос за огромни печалби, които някъде се реализират и затова съпротивата срещу моите разкрития е тотална.

  – Имате ли представа кой стои зад тези криминални схеми и машинации, кой ги покровителства?

  – Може да се говори и с имена – със сигурност аз обвинявам всички бивши ръководства на АЕЦ от 2004 г. насам. Ще ви изброя само изпълнителните директори от тогава – Йордан Костадинов, впоследствие станал жълт депутат, след него Иван Иванов, вече пенсионер, Иван Генов, доскорошният и настоящи шеф Димитър Ангелов. Тук визирам и бившия председател на борда на директорите на АЕЦ Иван Гризанов, впоследствие станал червен депутат. В по-високите нива нещата вероятно стигат до бившия енергиен министър Р. Овч., а и по-нависоко – до президентската институция. Но вероятно зад тези имена стоят задкулисно и други среди и фирми.

  – Защо след 18 г. демокрация в България решихте да емигрирате?

  – В България съм ходеща мишена, абсолютно. Реално не съм получавал някакви сериозни заплахи, с изключение на един случай. В последния работен ден в АЕЦ по телефона ме заплашиха със саморазправа. Имаше хора, които ме съветваха да напусна централата преди оповестяването на разкритията от мен. Целта е била да могат да кажат той не е наш служител. По-късно това стана. Напуснах страната и първоначално бях във Виена. Появиха се хора, които ме увещаваха да подам молба за напускане на работа, като в замяна ми обещаваха съдействие в разследването и изясняването на случая. Аз наистина напуснах АЕЦ „Козлодуй”, но посредниците не спазиха обещанието си. Голяма изненада ще бъде за всички, като разберат кой е човекът, който ме подведе и излъга. Ще го обявя малко преди започването на гладната стачка.

  Единственото положително нещо, че сега съм на Запад, е че там са малко по-хуманни. Ако бях все още в България и ако случаят беше заплетен само между нас и Русия, нямаше да водим този разговор. На Запад все още ценят малко повече живота.

  – В някои от форумите в Интернет открито ви обвиняват, че сте луд, че си внушавате и измисляте цялата тази конспирация?

  – Чувствам се безсилен срещу такива обвинения, но имам съмнения, че щатен служител на ДАНС следи всяка моя изява и пише нарочни и тенденциозни постинги в Интернет. Обяснимо е да действат срещу мен чрез подобни психоатаки, но всичко което съм разкрил е въз основа на официални документи. Факт е и това, че няма институция, която да е поискала да провери паспорта на централа. За него изобщо не се говори, а камо ли да се мисли за проверка и анализ. Опитват се да ми въздействат психически, 2 години вече не успяват, но продължават. Тези, които ме правят на луд и открито го говорят пред медиите, се чувстват недосегаеми в България. Но въпросът е, ако наистина съм имал психични проблеми, как години наред съм бил главен експерт „Реакторно-физични анализи” в АЕЦ? Няма логика да съм луд и да заемам този отговорен пост.

  А що се отнася до някаква глобална конспирация, наистина я съзирам и ще дам един пример. Преди два месеца лондонският „Таймс” публикува материал, че западноевропейски страни се гласят да изнасят отработено ядрено гориво в трети държави, извън ЕС. Новият комисар по енергетика веднага скочи срещу това изявление и почна да говори, че всяка страна трябва да си контролира горивото, а не да го изпраща в трети страни безконтролно. Успях да се свържа с този журналист, предложих му повече информация. Той отговори положително и аз му изпратих материали по темата, доказващи, че повече от 10 години западноевропейски страни си изнасят горивото в Русия. Великобритания обаче е също сред тези страни. А журналистът, който много се интересуваше от темата, млъкна и повече не ми отговори. Очевидно има някакъв по-глобален интерес, който обвързва страни от ЕС с Русия и затова никой не иска да се занимава с проблема.

  Още по темата (линк):

  https://www.eurochicago.com/2009/07/kotev_1_year/

• Уволнена заради 6 цента…

  В Германия в последно време нашумяха редица случаи на уволнения в резултат на странни и граничещи с абсурда обвинения, пише „Дойче веле“.

  Списъкът на абсурдните уволнения става все по-дълъг: един служител беше съкратен, защото зареждал батерията на мобифона си от служебния контакт, т.е. ползвал непозволено и неплатено електроенергия на работодателя си.

  Продавачка в пекарна беше уволнена, защото си позволила да изяде едно изостанало хлебче на стойност 6 цента.

  Една фирма се раздели със свой сътрудник, който от купоните за обяд, които получавал от фирмата безплатно, закупил сандвич за 80 цента на приятелката си.

  „Нетрадиционните“ методи на работодателя

  Последният случай впрочем беше разглеждан от трудовия съд в Ройтлинген, който обяви уволнението за неправомерно и несъответстващо на размера на провинението.

  От фирмата, където мъжът е работел като закупчик на спортни стоки, се аргументирали с това, че купоните не подлежат на преотстъпване на трети лица.

  След като си е позволил това нарушение, не можем да му имаме доверие, че няма да постъпи по същия начин и по отношение на служебните си и финансови задължения – заявиха от фирмата.

  Съдът обаче отказа да приеме аргумента, че нарушението е съзнателно и мотивирано от целта да навреди на работодателя.

  Дали във времена на криза броят на абсурдните уволнения се увеличава – не е съвсем ясно. От средите на съдебната система твъдят, че подобна тенденция няма. Синдикални организации оспорват това.

  Според тях някои работодатели се опитват по „нетрадиционен начин“ да се разделят със служители, от които не са доволни. Аргументът за уволнението – следователно – понякога е само чакан и търсен претекст.

  Още повече, че мотивът „поведенческа несъвместимост“ дава възможност на работодателя да си спести редица неудобни за него процедури, пред които би бил изправен, ако ставаше дума за „уволнение по вътрешнопроизводствени причини“.

  А мениджърите, злоупотребили с милиони?

  В някои от случаите обаче трудовите съдилища взимат страната на работодателите.

  Уволнението на една служителка в старчески дом, която беше изяла порция изостанали макарони, беше обявено за правилно поради изричната забрана да се отклонява от храната на възрастните хора.

  Вследствие на този и други подобни случаи в германското общество се разгоря дискусия по въпроса какво е позволено на работното място и какво – не.

  „Много хора не осъзнават, че в сферата на трудовото право, за разлика от наказателното, няма граница за незначителност. Кражбата е кражба, дори да става дума за 6 цента“ – казва специалист по трудово право.

  От синдикалните среди контрират с аргумента, че е почти невъзможно да се обясни на хората как могат да бъдат уволнявани заради 6 цента, при положение, че водещи мениджъри понякога злоупотребяват за милиони без да бъдат докоснати и с пръст.

  Източник: „Дойче веле“

• ПЪТЯТ НА НАГРАДЕНИТЕ ПРЕМИНАВА ПРЕЗ БЪЛГАРСКИТЕ ДНИ В ЧИКАГО

  ПЪТЯТ НА НАГРАДЕНИТЕ ПРЕМИНАВА ПРЕЗ БЪЛГАРСКИТЕ ДНИ В ЧИКАГО

  Уважаеми приятели,
  Имаме удоволствието да споделим радостта си от спечелената 3-та награда в категория „Наследство“ на филма ни „Гурбетчийство или емигранство – орисия или съдба на българина“ на провелия се наскоро в София Флмов фестивал на културното наследство. Радваме се, че сме били забелязани с аматьорските си усилия сред многобройните професионалисти в документалното кино. Това е добър знак за това, че в България има мислещи хора, които оценяват приноса на едно българско училище зад граница в съхраняването на родовата памет и извисяване на българското.

  За повече информация отворете по-горе дадения линк и кликнете на Наградените.
  Сърдечен поздрав,
  Боянка

  http://deteva.blog.bg/novini/2010/05/16/nagradi-na-treti-filmov-festival-za-kulturno-nasledstvo-2010.546141

  http://bulgarianfilms.com/

  Приятели ,
  Вижте в категория НАСЛЕДСТВО наградения ни филм. Конкуренцията е била голяма – повечето филми са на БНТ.
  Гордеем се с постижението си.

  Поздрав Боянка

  Приятели,
  Честито и от Българо-Американска Асоциация. Презентацията на филма беше през време на „Българските дни в Чикаго – 2009”
  БАА

• Награден филм на училище „Джон Атанасов“ (Чикаго)

  Уважаеми приятели,
  Имаме удоволствието да споделим радостта си от спечелената 3-та награда в категория „Наследство“ на филма ни „Гурбетчийство или емигранство – орисия или съдба на българина“ на провелия се наскоро в София филмов фестивал на културното наследство. Радваме се, че сме били забелязани с аматьорските си усилия сред многобройните професионалисти в документалното кино. Това е добър знак за това, че в България има мислещи хора, които оценяват приноса на едно българско училище зад граница в съхраняването на родовата памет и извисяване на българското.

  Сърдечен поздрав,

  Боянка Иванова

  Информация за наградените филми:

  НАГРАДИ НА ТРЕТИ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ
  ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО – 2010

  п р о т о к о л

  Журито отличи по три филма в трите категории – „История”, „Археология” и „Наследство”:

  КАТЕГОРИЯ „История”:

  Първа награда се присъжда на филма „ Освободителите на България”
  сценарист и режисьор – Пламен Петков
  оператор – Цветомир Михайлов
  продуцент – Котраг Продакшънс ЕООД
  (Пламен Петков)
  за драматургични и режисьорски постижения в преразказа на драматичните събития около Освободителната война, за убедителното художествено послание, осмислящо масовата саможертва в потока на историята.

  Втора награда печели филмът „Един изстрел”

  сценарист и режисьор – Васил Барков
  оператор – Мартин Димитров
  продуцент – Васил Барков със съдействието
  на НФЦ
  за талантливо пресъздаване със средствата на кинодоку-менталистиката драмата на таврическите българи, опитали да се преселят в България през фронтовата линия на Втората световна война.

  Трета награда в тази категория бе присъдена на филма „По пътя на спомена за Кукуш”

  сценарист – Надежда Василева
  режисьор – Румяна Ангелакова
  оператор – Александър Караджов
  Феодор Сургов
  продуцент – РТВЦ – Благоевград
  за документалното пресъздаване трагедията на бежанците и жертвите на Балканската война чрез живите им потомци

  КАТЕГОРИЯ „Археология”:

  Първа награда за „Севт безсмъртният-тайните на един тракийски цар”

  сценарист – Златина Русева и Делфин Морел
  режисьор – Златина Русева
  оператор – Пламен Герасимов
  продуцент – Делфин Морел, Серж Гез, Мария
  Павлова, Любомир Георгиев
  за висок професионализъм в труднопостижимото популярно представяне на забележителното археологическо откритие и връзката му с тракийския орфизъм.

  Втора награда за филма „ Скалите проговарят”

  сценарист – Елена Димитрова
  режисьор – Румен Смилевски
  оператор – Румен Смилевски
  Славчо Димитров
  продуцент – Елена Димитрова
  за впечатляващото откритие на проф. Ана Радучева на скални форми в мегалитните паметници на Източните Родопи, видими единствено през окото на специалиста и камерата на екипа му мегалитните паметници в Източните родопи
  и

  Трета награда за „Боговете на Пловдив”

  сценарист – Златин Бояджиев
  режисьор – Златин Бояджиев
  оператор – Виолин Палейков
  продуцент – БНТ – Пловдив
  за принос в популяризирането на уникалното културно наследство на Пловдив – един от най-старите градове в съвременната цивилизация

  КАТЕГОРИЯ „Наследство”:

  Първа награда се присъжда на филма на БНТ „Пътепис с елементи на оптимизъм”
  сценарист – Петя Тетевенска
  режисьор – Дамян Петров
  оператор – Цветан Недков
  продуцент – БНТ
  за аналитичен подход и новаторство в осмислянето на темата за духовните ценности, за находчивост в аналогиите с творчеството на Иван Хаджийски в духа на българската народопсихология.

  Втора награда печели филмът „В примката на мълчанието”
  сценарист – Виолета Радева
  режисьор – Елена Машкова
  оператор – Стилян Антонов
  продуцент – Владимир Кондов
  на РТВЦ – Русе – за талантлив режисьорски подход към непреходната тема за драмата на твореца в болното време на най-новата ни история

  Трета награда се присъжда на филма „Гурбетчийство или емигрантство – съдба на българина”
  сценарист – Боянка Иванова
  Елена Липкова
  режисьор – Мария Илиева
  оператор – Мария Илиева
  продуцент – Мария Илиева
  Българско училище „Джон Атанасов” – Чикаго
  за спонтанността и очарованието в първите опити на децата от
  българското училище в Чикаго да изследват историята на българската емиграция в Америка.

  Специална награда на Международната фондация за българско наследство професор Петър Детев и ОП „Туристическо обслужване” награждават за принос към опазване на културното наследство

  ФИЛМА “Архивите на трафика”

  Сценарист Канна Цекова Рачева
  Режисьор Канна Цекова Рачева
  Оператор Иван Георгиев Филчев
  Продуцент Венелин Ненчев Петков

  Жури в състав:

  1. ст. н.с. ІІ ст. д-р Маргарита Ваклинова – Директор на
  Национален археологически институт с музей – БАН

  2. ст. н.с. ІІ ст. д-р Бистра Божкова – зам.-директор
  Национален археологически институт с музей – БАН

  3. Вергиния Костадинова – режисьор

  15.05. 2010
  София

• <<
• 1
...
• 379
• 380
• 381
• 382
• 383
• 384
• 385
• 386
• 387
• 388
• 389
...
• 414
• >>