Home » Избрано

Cекретният доклад „Добрев”

2010.04.12 Един коментар
Spread the love

След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов. Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките.

Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка. Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото.

Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава. По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби.

Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър – покойният Николай Добрев. Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки.

Авторът на секретния доклад

Специалният доклад е бил конструиран в три варианта – два по кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. От него до сега са цитирани само части, но никога не е публикуван в пълен обем, поради секретната информация и засегнатите лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата.

В доклада „Добрев”, както е известен по онова време, се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми.

През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения.

Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ.

Авторите на доклада отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари.

Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт.

Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”.

Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „…веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”.

След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация.

Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната.

Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената.

Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт.

Frognews.bg публикува целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР. Той е ценна нишка за разплитане и осветяване на важна част от изгубените икономически досиета.

ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ”

Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации.
Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор.
Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор.
Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство.
За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:
– противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор;
– рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната;
– липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода;
– нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, “торпилираха” разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система;
– възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление “спекулативни”, интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките;
– не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена.
Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера.
Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние.

ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА

До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.
През 1981 г. е учредена “Минералбанк” /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури.
В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация.
От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост.
На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките.
След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на
24.07.1990 г. като акционерна фирма “Първа частна банка АД” с предмет “извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид …” фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми “Кореком” и “Металхим”. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.
През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ
“Съединение”; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен “взрив”.
Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система.
Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети
лица или по други механизми.
За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.
През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им.
ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ “Електроника” от фирма “Василка”. Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. “Елитбанк” е създадена чрез теглен валутен кредит от “Биохим” и средства на ПЧМБ; “Моллов” – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; “Агробизнесбанк” е създадена с дадени средства от ЗПД “МИК” АД и кредити; “Първа инвестиционна банка” – като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; “Частна земеделска и инвестиционна банка” е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на “Кредитекспрес банк” е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от “Минералбанк” и ПЧБ.

Фрапиращи са примерите за “лиценз по принцип” за “Капиталбанк”, или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка.
Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират “определени слабости в лицензионната дейност на управление “Банков надзор” и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем
ръководител на “Банков надзор” през всичките тези години е Камен Тошков.
Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като “Лоро”-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като “Туристспортбанк”, “Кредитна банка”, ПЧБ, Банка “Моллов”, “Елитбанк” и др.
Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са
навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри.
В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките:
– използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;
– раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;
– включването на някои банки в механизмите за “пране на пари” и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.

БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА

Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата.
Икономическите реформи стартираха в условията на “прекредитирана” икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това
способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити.
Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост.
Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система.

1

Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и
финансови операции в чужбина.

Сумата на “лошите” и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна – 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., “Балканбанк” – 14,4 млрд.лв., “Биохим” – 8,2 млрд.лв., “Минбанк” – 7,7 млрд.лв.,
“Агробизнесбанк” – 8,2 млрд.лв., ПЧБ – 7,3 млрд.лв., БЗК – 5,6 млрд.лв.

През последните години “на входа и изхода” на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на “паяка”, бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК – кредитиране от търговските банки на крупни производители – реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това “преливане” на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите.
Седем от 16-те големи “лоши” длъжника на “Балканбанк” са фирми от групировката на “Мултигруп” или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са “Дисконтова къща” АД – 2,97 млрд.лв., “Индустриал-М” АД – 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на “Мултигруп” са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани.
Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми – взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на “Балканбанк” Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства.
По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само “Булгарлизинг” например, свързана със ЗД “Корона Инс” е получила 24 млн.ЩД.
През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев.
Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от “лошите” кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях.
През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на “Балканбанк” АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност.
Георги Агафонов – председател на ТБ “Славяни” предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов “ИФФ груп”, в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ “Славяни” над 1 млрд.лв. Друга негова фирма – “Ес Джи Ей”, е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма “ИФФ груп” от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на
свои фирми.
“Бизнесбанк” АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери.
Най-големи длъжници на банката са “Свети Йоан” АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка.

Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала “Бизнесбанк” с над 6,5 млрд.лв.
Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките “Дару” и “Орион”. Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад
граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД.

Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер.
Тежкото състояние на ТБ “Компас” /бивша “Моллов”/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ “Моллов”, той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ “Моллов”, В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД
и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на “Моллов ФИГ” – 44 066 хил.лв., “Ем Еф Ай Брос” – 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на “Сторма” – 80 554 хил.лв. и “Ем Еф Ай Брос” – 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е “Крами” ООД със 721 089 хил.лв.

В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на “Моллов ФИГ”. Членовете на УС на ТБ “Моллов” са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите – кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми.
Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ “Моллов”. Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов – председател на ПИМБ и “координатор и разпоредител” на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ “Моллов”.
Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от
предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността.
Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС – Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката – Елза Цветанова Ботева, Илиян
Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за “превъртане” на крупни суми. Характерен пример е клон “Надежда” и изп. директор Петко Цеков Каменов.
В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение.
ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като “Дива – Р. Златев и Сие”, “СПОРТ-РЕЙ” ООД, ЕТ “Николай Райчев” и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки “Прайм ИнвестмънтТръст” АД, ФК “СПОРТ-РЕЙД”, в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба.
Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата “лобисти – политици – банкови чиновници – частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които
предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %.

***

Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за “пране на пари” и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система.
Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните
валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от “Агробизнесбанк” – Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК “Дилър” от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара.
От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара “София” са изнесени 2811 кг. “ценни” пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на “Елитбанк”, изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки.
Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от “ИНГ банк”, „Булбанк” и “Елитбанк”.
Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да “изперат” и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и
впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната.
Председателят на СД на “Елитбанк” Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за “пране” на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин – бивш член на СД на ПИМБ.
Основни кредитополучатели на ТБ “Елитбанк” са фирмите от холдинга “Макском”. Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма “Кремакс” /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ “Елитбанк” и формалното изчистване на “Макском” от задължения с цел
участие в приватизацията.

Председателят на ТБ “Славяни” Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП “Дуранкулак”. По разпореждане на Агафонов от ТБ “Славяни” е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата “Демос”.
Бившето ръководство на “Балканбанк” АД в лицето на изпълнителните директори – Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от “Балканбанк” са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /”Балканкарт”, “МКК”, “Хай Тек Сис”, “БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв.
Месечната издръжка на “Балканинкасо” с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между “Балканбанк” . АД и “Балканмашинари” АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента.
Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование “Брюкселски” е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута.
Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов – бивш главен счетоводител на “Балканбанк” е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев – постоянно пребиваващ в Брюксел.
Един от най-големите длъжници на “Балканбанк” АД е “Балканкар холдинг”, чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ “Балканкар-Норд Америка” е отпуснат от “Балканбанк” кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите
банката сконтира задължението на “Балканкар холдинг” по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на “Балканкар холдинг” са празни.

* * *

Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол.

Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове.
Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с “най-рационален подход” в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за
източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход.
Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на “бушони”. На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически – за отделни политически сили, икономически – за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха.
През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се “управлява”, скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън
описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на “изсмукване” по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби.
Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не
представляваше проблем за лицензираните чужди банки.

През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като “държава в държавата”. Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе “катализатор” за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които “затвориха” информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица.
Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години.

Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ “Славяни” и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и “Тексим” не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия.
БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона.
Камен Тошков, несменяем началник управление “Банков надзор” от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството.
Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на “Тракиябанк” – Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ “Ямбол” отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв.
Влиянието на началник управление “Валутни операции” Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и “неочаквани” промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха
мащабни неконтролируеми финансови спекулации.
Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на “изпомпване” на парични
средства от банките.
Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили,
терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута.

Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си
задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база.
Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници
на реални средства. Участници в Пф са: “Балканбанк” АД, “Добруджанска” ТБ, “Елитбанк” АД, “Славяни” АД, “Стопанска банка” АД и ТСБ – АД. Засегнати са общо 24 фонда.

* * *

Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности – изтичане на валута от страната; “изпиране” на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова
и масова приватизация.
За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно:
1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с:
– реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения;
– приемане на Закон за държавния служител;
– адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс.
2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност.
3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи.
Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси.
Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за “пране на мръсни пари”.
Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и
другите компетентни ведомства и организации.
Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната.
За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо:
– На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към
наказателна отговорност.
– На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции.
– Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки.

2

—————————–

К. Райдовски: Луканов е конструкторът на банковия грабеж


За причините довели до създаването на доклада и какво още обществото не знае за банковата мафия, разговаряме с Красимир Райдовски.

Интервю на Стойко Стоянов

– Г-н Райдовски, познавате ли банковия доклад “Добрев”, автентичен ли е документът, публикуван във Frognes.bg ?

– Ходих до приятел и от неговия интернет видях публикувания във Frognes.bg доклад на МВР за банките. Автентичен е, чел съм го още през 1996 г., когато бе изготвен. Първо беше представен на закрито заседание на Министерски съвет, но после Виденов настоя да се разсекрети и правителството взе такова решение. Мотивите бяха, че събраната от службите информация в него не представлява държавна тайна, а в същото време е с голяма обществена значимост. Сведенията за това кой, как и защо са създали предпоставки да се срути банковата система и да се разграби държавата в никакъв случай не може да бъде държавна тайна.

– Защо тогава правителството на БСП не публикува материала, скрихте го?

– Въпросът е логичен. Покойният министър на МВР Николай Добрев чрез свои приятели в медиите пусна тогава само избирателни откъси от доклада. Аз направих опит да го пубикувам целия във в. “Дума”, но покойният главен редактор Стефан Продев, който ми беше и съсед, отказа. Мотивира се, че обемът му е много голям. Според мен причината беше друга – чрез тази гореща информация и за идиота става ясно кога беше положено началото на Вартоломеевата нощ във банковия и финансовия сегмент на държавата.

Според мен в новата българска история има три момента на бързо натрупване на капитал чрез грабеж. Първият – след Освобождението от турско робство, когато са ограбени имотите и богатството на богатите турци. Вторият е след 9-ти септември 1944 г. и третият – след 10-и ноември 1989 година. Но докато в първите два случая се е ограбвало частно имущество, в третия бе окрадена държавата.

– Кой според вас положи началото на този грабеж в банковата система?

– Бумът на създаването на частни банки с държавни пари, кредити и гаранции, както е ясно от доклада, е конструиран по време на правителството на Андрей Луканов. За това не трябва да има никакво съмнение. Луканов упражняваше своето влияние върху ръководството на БНБ за издаване на лицензи. Само на него са известни мотивите за такъв антинационален подход, но в никакъв случай не може да се говори за незнание, грешка, липса на прозорливост. Днес съм убеден, че този процес е бил целенасочен.

Сега много хора от обкръжението му, в стремежа си да го оневинят, твърдят, че той е нямал отношение към парите, а само към властта. Но допускат грешка, съзнателно или не. Фирмата “Ликом”, в която е бил съдружник сина му, според публикации на в. “Капитал” е била собственик на 5% от М-тел. С какви пари са закупени акциите? Друга фирма на сина му пък беше споменавана с случая с “Хардланд”, а да не забравяме, че брат му бе представител на “Мултигруп” в Москва.

– Каква беше причината Жан Виденов да поиска от МВР да изготви този анализ?

– Международният валутен фонд през средата на 1996 г. бяха вече наясно какво се случва с банките у нас и упражняваше силен натиск върху правителството на БСП и лично върху Виденов да ликвидират трезорите, чиито собствениците са си раздавали кредите на свои фирми и на роднини, без необходимата обезпеченост. Това наложи изготвяното на доклада, за да добие правителството ясна представа за състоянието на сектора.

И до днес обаче на хора с плитка памет по различни политически причини се вменява тенденциозно, че Виденов носи вината за банковата криза. Истината е обаче, че взривът на тази система бе заложен от друг, а реализацията осъществиха самите собственици, които окрадоха държавните пари от частните банки.

– По партиен прицип ли са раздавани лицензите за частни банки?

– От публикувания документ става ясно, че не партийния принцип е бил водещ, а финансовата шуро-баджанащина. Защото се вижда, че собствениците на банки са хора от целия политически спектър. А и съм изкушен да припомня, че основната опозиционна сила в началото на прехода – СДС, се роди благодарение на инкубатора майка – БКП.

– Как премиерът Виденов реагира на доклада, какви действия нареди да се предприемат?

– Виденов беше гневен за събраните факти и затова на заседанието на правителството бе взето решение за закриване на съсипаните съзнателно банки. Бяха набелязани и мерки, които да предприеме правораздавателната система, но на правителството не му остана време да действа.

От позицията на днешният ден съм категоричен, че Виденов реагира адекватно, държавнически. Това обаче му създаде после много ядове – огромният финансов ресурс, с който разполагаха левините, собственици на банки, бе ангажиран в технологията за дискредитирането и свалянето на премиера и правителството от власт. Това бе и една от причините, за да се организират протестите на 10 януари 1997 г. , зад които реално стоеше “Промяна” на Митко Диманов, днешният ковчежник на НДСВ. Този човек преди това искаше да се продаде на “Позитано” 20, но след като не стана се предложи на СДС.

– Но нали тогава бе арестуван за далавери шефът на БЗК – Янко Янев?

– Задържането му бе в резултат на донос от страна на бившият агент на Държавна сигурност Румянцев, който се оказа, че е собственика на БЗК. Говоря за лицето Атанас Тилев. В доклада “Добрев” се вижда този човек какви кредити си е раздавал и е изсмукал от банката си.

Не трябва да се забравя една твърде любопитна подробност, когато банката му тръгна към процедура по фалиране, той я предложи срещу символичната цена от 1 лев на СДС. Това предложение е било обсъждано на заседание на НИС на сините, но Филип Димитров се възпротивил, въпреки, че Костов бил склонен да приеме.

Въпреки опитите да търси някакви политически гаранти, на Атанас Тилев бе наложено запрещение от МВР да напуска страната и предстоеше задържането му, заради банкови измами. Но операцията бе осуетена от неговият приятел и началник тогава, а днес подчинен – ген. Бриго Аспарухов. Той го придружи до лично до VIP-а на Аерогара – София и го изведе безпроблемно от страната. Така Тилев се спаси от възмездие и от закона.

Но името на Бриго Аспарухов, тогава шеф на Националната разузнавателна служба, е намесено и в доклада за банките, чрез снаха му Елена Аспарухова. Тя е успяла да вземе от “Балканбанк” финасови инжекции за фирмата си, регистрирана в чужбина.

И тъй като вече коментирахме извеждането на Атанас Тилев през VIP-а на Аерогарата, на обществото трябва да е ясно, че имено от там, освен като ценни пратки официално през митницата, има и оперативна информация, че огромни суми пари са изнасяни и незаконно по време на банковите фалити. Но въпреки това от 20 г. на този VIP шеф е пенсионираният служител от ДС Борис Попов, който посреща и изпраща, целувайки сега най-големите демократи на България и борци срещу ДС, но затова оцелява на поста. Присътвието му там е поредното доказателство за разнопосочните стандарти, по които ръководят нашите управници.

– Преди 15 години упорито се говореше, че групировката “Орион”, близка и до Виденов, е допринесла за фалита на БЗК?

– В доклада, както хората могат сами да се убедят, няма нищо скрито за “Орион”, а това е доказателство, че неоснователно бе приписван като приятелски на Виденов. В действителност, от събраните оперативни материали от МВР се вижда, че той не го е покровителствал. Най-големият кредитополучател от БЗК са фирмите на Тилев, в нарушение на законодателството. Кредит е взел и покойният собственик на “Орион” Румен Спасов. Известно ми е, че в началото той и Тилев бяха близки, ходеха по вечери и обяди. Вероятно така са договорили и огромния заем – около 10 млн. долара, дадени от Тилев на фирми на Спасов. По-късно обаче Румен Спасов ми се оплака, че въпреки договорите, Тилев си поискал ненадейно парите, цялата сума и то незабавно. Тогава Спасов спрял да обслужва кредитите.

През този период по настояване на правителството се полагаха усилия да се изясни и ролята на “Мултигруп” в унищожаването на “Балканбанк”. По време на мой разговор с шефа на финансовата институция Иван Миронов, той изрази готовност да разкрие пред компетентните органи ролята и мястото на Илия Павлов и групировктата му, както и методите, по които е ставала финансовата далавера. Но Миронов виждаше всичко като сделка, която да го остави на поста. Такъв подход не бе възприет и той бе освободен от ръководното място. После избяга зад граница.

– Изненадани ли бяхте, че МВР е събрало информация и за Ортодоксална банка “Свети Никола”, спряганата в медиите като трезор на ДС ?

– Тя не е на ДС. Това, че сред учредителите й има бивши хора от службите, не значи нищо. Лица от тези служби бяха използвани активно и от най-демократичните правителства след 1990 година. А що се отнася до присъствието на почетния старец Любен Гоцев в надзорния съвет на този трезор, аз нямам обяснение. Наскоро в интервю, оправдавайки себе си, той твърдеше, че нищо не разбира от банково дело. Явно се е пообъркал, но това е поредното доказателство как са създавани по онова време банките и как професионално са подбирани шефовете им.

– Данните от доклада “Добрев” могат ли да послужат за разкриване на икономическите досиета, за които настоява президентът Първанов, а престъпниците, макар и след 15 години, да бъдат наказани?

– Сама по себе си идеята е носител на справедлив заряд. По действията на настоящото правителство, което предприе битка срещу Октопода и мафията, може да се съди, че има воля да положи началото на един такъв справедлив процес. Но да не изпадаме в позицията на прокурора Роман Василев и да говорим прибързано за престъпници. На базата на този доклад и на още един сериозен документ, изготвен и разпространен от БНБ през 1998 г. – списък на кредитните милионери в България, могат да бъдат направени съответните изводи и да бъдат предприети конкретни мерки.

Ако се засекат връзки между банковия доклад и списъка с кредитните милионери, ще се откроят много интересни лица, вързани с всички политически сили в страната. Сред тях, за съжаление, е и фирмата на покойния Венцел Райчев, баща на уважавания от мен, известен български учен, социолог, предприемач и познавач на голфа Андрей Райчев. Там има даже и фирми на днешни депутати, но какво от това.

– Защо няма реално осъден банкер за финансовите нарушения до 1996 година?

– Според мен това е в резултат на липсата на каквато и да е воля – административна, политическа. Но това е логично за начина, по който беше извършена реформата и преходът в България.

Но сега е важно да се разбере защо правителствата и премиерите след Жан Виденов не направиха необходимото, за да се разкрият истината и да се потърси отговорност, съгласно закона? Имаха цялата информация на готово, но не предприеха мерки. Нещо повече, в удобно за и за СДС и за БСП време винаги обвиняват Виденов за фалита на банките. Но и защо ли е трябвало да предприемат някакви действия, след като само преди година уважаваният учен, социологът Кънчо Стойчев, убеждаваше народа, че правителството на Тройната коалиция е толкова перфектно, че народът не го заслужава.

http://frognews.bg/

One Comment »

  • Pesho said:

    Симов: Убиецът на Луканов е Вячеслав Струмски!

    Рисунката на убиеца от фоторобота беше едно към едно Славчо Струмски.

    Славчо беше особен човек. Освен с
    оръжие се занимаваше и с платина, а и с друго, твърди П. Симов,
    генсек на Моряшкия синдикат.

    Покойният експремиер беше първата жертва на мегааферата на прехода – разграбването на “Океански риболов”. Според Пламен Симов “Океански риболов” е бил най-рентабилният отрасъл в българската икономика преди 1989 г. и унищожаването му е най-голямата далавера на прехода. Миналата седмица Симов направи и зловещото предсказание, че тази бандитска приватизация е постлана и ще продължава да бъде постилана с трупове. Към сметката на преките убийства на участници и свидетели на далаверата с “Океански риболов” той прибавя и труповете на моряците от корабите “Хера” и “Ванеса”.

    – Кой е първият труп в тази гигантска афера?

    – За мен това е Андрей Луканов. Причината? Още през 1990 г. с негово разпореждане 120 млн. долара са преведени по тайна сметка в “Берклийз банк” в Лондон. Тези милиони са собствен фонд на “Океански риболов”, натрупани с годините, след като са изчистени абсолютно всички финансови взаимоотношения с държавата. 120 млн. долара – готови, ясни пари, които дружеството при необходимост може да инвестира, може да употреби за социални нужди и т.н. И тази сума изчезва в самото начало на 90-те с разпореждане на Луканов! През секретната сметка впоследствие минават скрити приходи от океански улов на риба, наркотици и оръжие от каналите чрез корабите на “Океански риболов” и т.н.

    – Вие кога и как разбрахте за тази сметка?

    – През 1997 г. успях да открия, че има такава сметка. Даде ми я мой човек от Лондон. Той е един от хората на Ай Ти Еф – международна транспортна организация, която има информация и връзки навсякъде. И като говорим за големите игри на Луканов в тази мегадалавера, довела до убийството му, трябва да добавим, че брат му Атанасов, който беше посланик в Зимбабве, отговаряше и за Нигерия, и за помощите от България за цяла Африка. Беше свързан и с фирмата “Глоуб фиш” – задгранично дружество на “Океански риболов” в Нигерия, което беше основен играч в наркотиците и оръжието.

    – Какво общо има всичко това с убийството на Луканов?

    – Ще ви обясня. Защо ви казвам, че “Океански риболов” беше най-рентабилният отрасъл преди 1989 г.? Освен всичко друго и защото се работеше в тясно сътрудничество с руснаците. Те осигуряваха горивата, съоръженията. Имаше едно съвместно дружество “Созопол-Камчатка”. Знаете ли какво е да ви пуснат да ловите в Камчатка? Там е най-скъпата риба. И всичко директно отива на пазара в Япония. Руснаците и “Океански риболов” имаха още няколко съвместни дружества у нас. След 1990 г. вече настана хаосът. Даже капитани на кораби си позволяваха да продават риба в Кения, Конго и прибираха парите, но основното отиваше в тая сметка в “Берклийз банк”. Разбирате, че в тоя хаос тясното сътрудничество с руснаците се трансформира и придобива друг характер, нали? Те се усещат, че някой, т.е. Луканов с всичките си плетеници и игри, им дърпа мръвка и стават много сърдити. Междувременно обръчът около него в България започва да се стяга. Той един път беше задържан, но това беше слаба стъпка. А 120 млн., прехвърлени с неговия подпис, са изключително тежко престъпление, което носи 30 години затвор. В началото Татарчев още нямаше пълна информация, още не беше въведен във всичко, но имаше вътрешна готовност да действа. Представете си един Луканов в ареста, обвинен в такова тежко престъпление, за което не се излиза под гаранция. Помислете си, ако види, че всичко е безнадеждно плюс заплахата, че може да се спомине по някакъв начин още в самия арест, какво би могъл да направи? Ще се разприказва. А ако се разприказва, може да каже такива неща, че мегадалаверата да се разкисне отвсякъде. И точно в тоя период, който ви описвам, през октомври 1996 г. гръмнаха изстрелите.

    – Най-популярната версия е, че изстрелите гръмнаха, когато Луканов и Илия Павлов се скараха кой да кара влака, а руснаците от “Газпром” се разсърдиха на експремиера, когато плановете им за тръбите през България се разкиснаха?

    – Глупости. Луканов имал някакви намерения и интереси в газовия отрасъл и в други енергийни сектори… За бъдещи проекти, където нещата тепърва ще се нареждат и пренареждат, не се убива. А “Океански риболов” и тия 120 млн. долара са нещо реално, нещо сготвено и готово.

    – Излиза, че убиецът на Луканов е “Океански риболов”?

    – Така излиза. Колкото до изпълнителя, сега ще ви разкажа нещо много интересно. Имах от дълги години един приятел Славчо, българин с руски паспорт – Вячеслав Струмски. Баща му беше полковникът от авиацията Струмски, женен за рускиня. Майка му беше графиня, е хайде, от графски род, една от дъщерите. Оженил се полковник Струмски от ВВС там, в СССР. Майката и бащата – със съветски паспорти, та и Славчо. И двамата бяхме запалени риболовци. Това най-много ни свързваше. Но не само това. Славчо беше голям особняк. От една страна, страшно потаен, дискретен човек, от друга – много прямо момче, абсолютно искрен, чистосърдечен приятел. Винаги е питал: “Пламене, имаш ли проблеми, нещо да помогна?” Наемал се е дори да ми бъде нещо като личен бодигард в някои по-напечени периоди от живота ми. Винаги носеше по два пистолета в джобовете си и никога не се страхуваше, че МВР може да го спипа. Някои се опитваха да го преследват, но накрая се отказаха. И знаете ли защо? Защото беше най-добрият оръжейник в България. Хващат го, да речем, с един много хубав “Парабел”, 9-милиметров и – а сега кажи това какво е. Ами това е на генерал Мурджев. У мен е, защото ще го поправям. Пристигне друг сигнал. Хващат Славчо със “Смит енд Уесън” и след справка отгоре се оказва, че пищовът е на Предов от Института по криминалистика. Изобщо нямаше генерал или който и да е високопоставен маниак на тема оръжие, който да не ползваше Славчо. Ползван беше и от колекционери, и от служби. Освен от оръжие разбираше и от всякаква техника и електроника. Както и да е. Някъде през август 1996 г. беше дошъл у дома и като специалист по всичко пак човъркаше нещо, някакъв магнетофон, мисля. И тогава Славчо направи едно странно изпълнение. Както си човърка в хола, аз бях някъде в друга стая, изведнъж казва на Грейзи, жена ми, Пламен да бъде спокоен. За какво бе, пита го тя. Скоро Луканов няма да го има, заминава си, отговаря Славчо и прави така, все едно натиска спусъка на пистолет. И докато той си човъркаше, идва жена ми и ми казва. Аз отивам тогава и му казвам, такива работи недей да приказваш на Грейзи. Не, вика той, Луканов си отива, не го мисли, какво го жалиш. Ама аз го искам не мъртъв, а жив в затвора, бе. Не, Луканов умира, запъна се той. Каза ми го, защото знаеше, че Луканов ми е враг. Знаете ли какво е да имаш такъв враг? Във Великото народно събрание бях първият, единственият, който обвини от трибуната Андрей Луканов за спиране на плащанията по външния дълг. Исках разследване. Още на другия ден започнаха разправиите и неприятностите ми. А вече ви казах, Славчо беше много особен човек. Колкото дискретен, толкова и…, как да ви кажа, приказваше за някои работи. Знаех, че освен с оръжие се занимаваше и с платина, а и с друго. Лично у мен се беше появило вътрешното усещане, подозрението за изпълнение на мокри поръчки след този случай, а и малко преди това. Имаше страшно твърда ръка, беше много печен за тия неща. Два месеца след този случай Луканов беше убит.

    – И вие заподозряхте вашия приятел Славчо Струмски?

    – Не още тогава, а след като убиха самия Славчо Струмски. Едва тогава нещата започнаха да се подреждат в главата ми. Рисунката на убиеца от фоторобота беше едно към едно Славчо Струмски, само да й махнеш каскета… Може би не съм обърнал особено внимание на случая у дома, защото не само той, много други са ми казвали за Луканов – абе тоя мръсник няма ли кой да го…
    Месец-два след Луканов Славчо беше убит по особено жесток начин. Вечерта преди да го убият, той се стяга за пръв път официално. Никога не съм го виждал да носи костюм и вратовръзка, винаги движеше с едно кожено яке. Въпросната вечер обаче започва да се стяга, облича нов костюм. Казва на жената, с която живееше повече от пет години на семейни начала, че има важна среща с някакъв много важен човек. Вероятно е имал среща с посредника на поръчителя на убийството на Луканов. Отива в Бояна на срещата, там го чакат трима души и щом се появява – бум в сърцето, с един изстрел.

    – В кое заведение на Бояна става това?

    – Не е в заведение. В къща. После щял да бъде заведен някъде според уговорката. След като го гръмват, тези три лица му отрязват главата, разфасоват го, слагат го в чувал и го помъкват по улицата. Да, но лош късмет. Среща ги случайно цивилен, но въоръжен полицай, явно също голям бабаит, спира ги и ги арестува. Тоест убийците на Славчо Струмски са задържани. Тръгва процес. Колкото вие знаете, толкова и аз знам как свършва той. Макар че аз знам повече от вас. Отивам да видя с нашия юридически съветник адвокат Николов какво става на тоя процес и виждам тримата – убийците, които са извършили разфасовката, стоят и чакат да влязат в съдебната зала. Щях да падна! Ама, питам го, тия на свобода ли са? Ами да, пуснати са под гаранция. Представяте ли си, тримата си се разхождат свободни. И спокойни, между другото. Говорят си най-спокойно в коридора в адвоката си. От един, който беше по-запознат, разбрах, че готвели споразумение с прокуратурата да минат без затвор, без нищо.

    – За убийство с разфасовка!?

    – Да. Версията щяла да бъде, че той се бил гръмнал сам. Показвал им нещо и в един момент “бум” – застрелял се в сърцето.

    – Но това е смешно. Ами разфасоването, чувала!?

    – Не е смешно. Зловещо е. Нека, ако някой може, да ми каже как е завършило това дело. Аз каквото и да съм се помъчил да знам по-нататък, ще бъде само догадка, клюка, някаква информация, но… Аз съм убеден, че убийците не са в затвора и изобщо не са лежали. Между другото, аз не знам къде е погребан Славчо, а и никой не знае. Държаха го около 20 дни в хладилна камера. Право на погребение имат само близки роднини, а той нямаше истински такива. Имаше там някакъв брат, който умря наскоро, имаше и някакъв син, голям измамник и мръсник, който също беше убит. За тях не ми се говори.
    Аз давах показания в следствието. Отивам и разказвам всичко. Разказвам на Богдан Карайотов как Славчо ме канил у дома си. Вадил ми е бомби на масата, той обичаше да показва. Виждал съм у тях карабина “Щайер”, страшно оръжие, с каквато, между другото, беше убит Илия Павлов. Не ми е показвал, но ми е говорил за някакъв уникален заглушител, сплав от алуминий и еди какво си. Само издавал едно съвсем лекичко “пуф” и готово. Всичко било изпробвано, проверено. Надяваше се да изкара големи пари от тоя заглушител. Караше ме да го свързвам с френски оръжейни фирми, защото знаеше, че имам връзки там. Между другото, Луканов също беше убит със заглушител. При първия обиск бяха намерили готови два такива. Откриха и едно уникално оръжие – пистолет за 6 на 35 мм с натаманена цев за 9-милиметров куршум. Спецовете се бяха хванали за главата – такова чудо не бяхме виждали. Първият обиск обаче беше доста повърхностен и набързо направен. При втория откриха едно тефтерче с телефоните на Ботьо Ботев и куп други не случайни хора от МВР. Откриха и други неща. Така или иначе, следствието насочи търсенето в друга посока.

    Славей Костадинов
    http://www.blitz.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.