От две години правим опити да внушим на българските политици и управляващи необходимостта в рамките на една нова проактивна политика да се популяризират неизвестните факти, свързани с Македония в периода 1944-1991 г., а дори и до днес. Въобще не е ясно дали нашите документи стигат до тези, до които са адресирани, или някой съвсем целенасочено филтрира…

Името на Виктор Иванович Григорович (1815-1876) заема достойно място в историята на европейската славистика, а и на българското Възраждане. Със своята изключителна ерудиция, енергия и изследователски талант големият учен е сред изтъкнатите представители на руската и европейската наука през ХIX век. Дългогодишните…

Време е правителството на РС Македония да се откаже от манипулативната теза, че България оспорва правото на самоопределение и идентичността на гражданите на РСМ, или правото им да наричат езика си, както пожелаят – се казва в съобщение на пресцентъра на българското Външно министерство. Във връзка с изявлението на правителството на Република Северна Македония, МВнР заявява следното…

Реших да напиша някои мои лични мнения и наблюдения, които мисля, че имат поне малко връзка със спора между двете държави. Мисля, че имам право на мнение по въпроса като човек, роден и живял в едната от частите (най-малката) на географската област Македония, останала в границите на днешна Република Албания. Ще се опитам да разкажа за хората от тази част, като обърна повече внимание на…

Задачата на настоящия текст е да обясни как се е стигнало до формирането на такива възгледи за Македония сред редица представители на българските академични среди и каква трябва да бъде интерпретацията на техните действия в настоящия момент. Авторът разкрива…

Ако македонец се чувства българин, е добре дошъл в България – така са направили моите собствени дядовци. Нито ще са първите, нито последните. Не помня българин да е отишъл да проси милост в Македония, да получи покрив над главата си, платен му от македонското правителство. Да му бъде дадена…

Може да се каже, че през първата половината на ХХ век така наречените македонски песни се превръщат в относително самостоятелен жанр на тогавашната българска музика – не само народна, но и популярна в модерния смисъл на думата. Те се създават и изпълняват не само в Македония, но не по-малко в София и в цяла България и се пеят от всички. И ако интелигенцията

На 10 септември 1944 г. в Горна Джумая (Благоевград) е убит Данаил Крапчев – журналист номер 1 в България в ХХ век. В продължение на 25 години (1919-1944) вестник “Зора” – или българският “Таймс”, както го характеризира изследователката Цвета Трифонова, се ръководи от македонски интелектуалци, начело с директора Данаил Крапчев. Водещи фигури са Йордан Бадев и Димитър Талев.

Руcия зaличaвa Бългaрия oт иcтoриятa зa пиcмeнocттa, cъздaдeнa oт cвeтитe брaтя Кирил и Мeтoдий – тoвa cтaвa яcнo oт излoжбaтa прeд вхoдa нa Руcкия културнo-инфoрмaциoнeн цeнтър в Coфия, пocвeтeнa нa 24 мaй…
Снимка от оригинала на Краткото житие на Св. Кирил (Успение Кирилово – X в.), в което пише, че той е българин по рождение.

На твърдението на Мерсия Макдермот, че: „Яне не остави нито пари, нито имущество; човекът, през чиито ръце бяха минали хиляди жълтици, умрял като бедняк”, Стоян Бояджиев отговаря: „Това измислено и неотговарящо на истината твърдение е плод на желанието на Мерсия Макдермот на всяка цена да увенчае образа на един революционер, облагороден от марксистката идеология, и по този начин да бъде възвеличан до степента на национален герой. И така „полуграмотният” Яне Сандански е представен на българския читател като образец на обществен деец… След смъртта си Яне Сандански, по направен опис на Мелнишкото общинско управление, е оставил следното имущество: 1. 30 000 оки вино; 2. 9000 оки ракия; 3. Тютюни в складовете му – за 300 000 лв. тогавашни пари (20 000 000 лв. по курса от април 1996 г.).

Само наивници можеха да смятат, че смесената комисия по въпросите на “общата” ни история ще свърши нещо. За съжаление никой не се вслуша в предупрежденията!
Подходът на България към Македония е изключително погрешен. Най-голямата заблуда е, че някой в Скопие ще свърши нашата работа, която ние упорито отказваме да вършим. Историята не е “обща”, а наша и е наша работа да я защитим и популяризираме.