Постепенно картината ми от детството избледня. Над Тирол се беше стъмнило. Отворих очи и пред мен отново се показаха заспиващите Алпи. Една продължителна въздишка се изтръгна от устата ми и се смеси с песента на вятъра от север. Той вероятно я понесе със себе си и мислено им пожелах да минат над София и да достигнат до Черното море. Усетих, че очите ми се замрежиха и една тънко ручейче проблясна за кратко по лявата ми буза. Въпреки това се опитах да скрия от себе си тези сакрални нотки на духа. След дългите години в странство научих, че тъгата и носталгията са като лютата ракия – знаеш, че ще те изгори отвътре и ще те напие, но въпреки това жадно я поглъщаш… Затова доскоро считах, че емоциите са нещо, което само може да навреди на целеустремения човек… Но този път бе различно.

На 19 септември 2018 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: “1. Актуални въпроси за развитието на сътрудничеството в областта на средствата за масова информация в съответствие с Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония; 2. Разни”. На заседанието присъстват представители на БНТ, БНР, БТА, СЕМ, Държавната агенция за българите в чужбина. Стенограмата от това заседание на Комисията, която е качена в сайта на НС, може да се види по-долу.

В този час се очаква избирателната комисия да обяви края на референдума в Македония по въпроса за договора с Гърция за името на страната, така че да се открие пътят пред присъединяването й към НАТО и Европейския съюз. Последните данни за избирателната активност са от преди час и сочат, че тя е достигнала…

В обръщението се казва:
“Ние, потомците на македонските български фамилии, на дедите ни, основали историческата ВМРО, ще се противопоставяме на острите атаки срещу започналия процес на затопляне. Какво имат да крадат съседите ни, като историята и езикът са ни общи? Какво ще крадеш от СЕБЕ СИ? Припомняме, че чужди държави успяха да се справят с Българската православна църква. След среща с чужди генерали, Св. Синод забрани на български свещеници да участват в честванията по повод 1000 г. Българска Охридска Архиепископия в Охрид. Не бива да допуснем подобна злощастна участ да сполети и договора за добросъседство.”

„Държавата съществува само благодарение на Щатите. Падането от власт на ДПМНЕ и на Груевски се случи благодарение на западната намеса. Сама по себе си Македония нямаше да може да го направи, защото хората в Македония имат тези проюгославски и просръбски сантименти. Повечето македонци са такива и ДПМНЕ най-много отговаряше на тяхната идеологическа идентичност“, обясни Канзуров.
Според него основният въпрос сега е какво искат американците – Република Македония или Република Северна Македония.

Именно в Щип сръбските асоциации празнуваха победата във Втората балканска война, известна като Междусъюзническа. Тържеството бе в присъствието на официални лица на град Щип, оглавени от кмета на града Благой Бочварски, който едновременно е и заместник-председател на СДСМ, т.е. на Зоран Заев. В негово присъствие се открива паметна плоча, върху която се споменава “българският фашистки нашественик”.
Същевременно от българското сдружение от Македония направиха панихида на Дойран за загиналия български пълководец в същата Междусъюзническа война, Константин Каварналиев, но никой от актуалната власт, нито пък от опозицията, не намериха за добре да дойдат на възпоменателна служба на прочутия воин.

Министерството на външните работи на България отговаря за политиката за развитие и иска да помага на своите съседи, каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева при срещата си с Коста Яневски, кмет на гр. Струмица в Р. Македония. „Призовавам всички общини – бъдете активни“, обърна се министър Захариева към своя домакин. „В рамките на тази политика парите не са много, но се финансират проекти, които не се включват в други програми“, допълни тя. По думите й програмата подпомага различни малки, но с голяма социална значимост, проекти. Такива са например обновяването на междуселски пътища, ремонти на училища, детски градини и други.

„Вярвам, че занапред Р. Македония ще дава всички гаранции, нужни на България“ – каза македонският премиер Зоран Заев при срещата си с българския външен министър Екатерина Захариева, съобщи пресцентърът на МВнР. Двамата разговаряха в Струмица, където заедно гледаха постановката на театър „Българска армия“ “Железният светилник“, по едноименния роман на Димитър Талев. Представлението в Струмица бе предпоследното от турнето на театралната трупа в Р. Македония, което започна на 11 юни в Скопие и ще завърши на 16 юни в Щип.

Георге Иванов беше ли обещал да дойде на парада на 6 май? Беше обещал. Дойде ли? Не.
Георге Иванов беше ли обещал да присъства на поклонението на българските военни гробища край Струмица? Беше обещал. Изпълни ли си обещанието? Не.
Със своята дейност като президент подкрепял ли е антибългарските сили в Македония, против интересите на самата Македония, все като послушник на още по-северна държава?
Май че да.

На 15 юни Екатерина Захариева ще посети детска градина „Сонце” в община Ново село. От името на МВнР тя ще връчи дарение от компютърна техника за детското заведение. По-късно същия ден г-жа Захариева ще отпътува за град Струмица. Там тя ще присъства на постановката „Железния светилник“ на Театър „Българска армия“,  за която нашето издание вече писа. От 11-ти до 16-ти българският театър представя една от своите най-знакови постановки, по едноименния роман на Димитър Талев в няколко града на Р. Македония, сред които е и Струмица. Турнето започна на 11 юни с представление в Скопие и ще завърши на 16 юни в Щип.

Тържествата по случай 1000-годишнината на Охридската архиепископия даваха невероятен шанс Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Р. Македония да се превърне в незаобиколим фактор в по-нататъшното задълбочаване на отношенията между двете братски държави.
Уви! Това не стана.
Не стана, защото протегнатата ръка на македонските архиереи към българските им духовни братя остана да виси безпомощно във въздуха, неподкрепена с братска любов и отзивчивост, проявявани многократно през вековете.
Не стана и поради малодушието на българския държавен връх, който предпочете да остане скрит в просторните си кабинети, безмълвен, нерешителен и подвластен на съветите, идващи от инфантилни чиновници, користолюбиви „доброжелатели” и геополитически влъхви.