Едни от най-великите хора на епохата изразяваха защитата си за българската кауза.
Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, княз Ото фон Бисмарк, Уилям Гладстон, княз Алексей Николаевич Церетелев, Джанюариъс Алоуишиъс Макгахан, Юджийн Скайлер, граф Николай Павлович Игнатиев, Хорас Мейнард, Чарлз Дарвин, Лев Николаевич Толстой, Фьодор Михайлович Достоевски, Иван Сергеевич Тургенев, Дмитрий Иванович Менделеев, Константин Иречек, Уолтър Беринг, Иван дьо Вестин, Жул Верн, сър Едуин Пиърс, Всеволод Михайлович Гаршин, Василий Иванович Немирович-Данченко, художникът Василий Василевич Верещагин, Иван Сергеевич Аксаков, Оскар Уайлд, журналиститеЕмил Жирарден, Жан Петри и Жан дьо Вестин…

Като продължих да се ровя по темата, се оказа, че ние, българите, сме първите, които са променили буквалния превод, за да се запази смисълът на Христовото послание.
Още в кирилския превод се използват думите “и не введи нас в напаст”. Старобългарската дума “напаст” съвсем не е “изкушение”, а по-скоро беда, нещастие, зло. Някои “специалисти” днес се опитват да кажат, че означава и “изкушение”, но нито една от производните и думи няма подобно значение. Глаголът “напаствовати” означава да се (пре)търпи беда, да се напати (изпати).
Още по-голяма бе моята изненада, когато попаднах на един среднобългарски вариант на “Отче наш”: “нъ избави ни от лукаваго що би не въвести нас в искушение” (мисля, че няма нужда от адаптация на новобългарски). Звучи много логично и всъщност именно това е посланието на Христос, а не, че небесният ни Отец ни изкушава.

Бях на една вечеря с испанци на Палма де Майорка. Като разбраха, че съм българка, при мен дойде един професор от университет в Барселона и ми зададе в упор четири въпроса от рода на знаете ли, че:
– една от хипотезите за произхода на каталунския език е, че произлиза от българското адамитство;
– една от първите опери, написани в Каталуния, е за българката Мария;
– една от най-важните личности в испанската армада през XV век е бил българин, един от откривателите на Америка, Алонсо де Охеда, по произход e българин…

Само наивници можеха да смятат, че смесената комисия по въпросите на “общата” ни история ще свърши нещо. За съжаление никой не се вслуша в предупрежденията!
Подходът на България към Македония е изключително погрешен. Най-голямата заблуда е, че някой в Скопие ще свърши нашата работа, която ние упорито отказваме да вършим. Историята не е “обща”, а наша и е наша работа да я защитим и популяризираме.

Тази година се навършват 100 години от трагедията Ньой. Преди 100 години в това парижко предградие е подписан катастрофалният за България мирен договор, с който страната ни приключва участието си в Първата световна война. Това е поводът за състоялия се наскоро в гр. Трън възпоменателен форум. Открита бе и изложба на тематични фотографии, предоставени от фонда на Държавен архив – Перник. Организатори на събитието бяха Трънско културно-просветно дружество „Руй”, с подкрепата на Сдружение „Трън”, Сдружение „Трънски глагоръц” и Община Трън.

Очаква се да бъдат представени 31 доклада във връзка със 100-годишнината от подписването на Ньойския договор. Ще участват известни български учени от Института за исторически изследвания към БАН, Университета за национално и световно стопанство, Военна академия „Г. С. Раковски“, Министерството на отбраната, Албаноложкият институт от Косово, университети от Италия и Унгария, регионалните музеи от Кюстендил и Хасково, и КИЦ „Босилеград“.

В съботната вечер на 23 ноември МПО “Пирин” – Чикаго и Център “Българика” организираха кръгла маса на тема “100 години от подписването на Ньойския договор 1919-2019”. Събитието започна с кратка презентация на Веселин Андреев, секретар на МПО “Пирин”, посветена на събитията, довели до диктата от 1919 г.
Беше приета и декларация срещу ветото на Франция за разширяването на ЕС, касаещо Северна Македония и Албания, подкрепена от Българският национален фронт – Чикаго, МПО “Пирин” – Чикаго и представители на българската общност в града.

Думи на Екатерина Захариева, изречени в ефира на bTV: “България няма претенции към историята на Република Северна Македония след 1944 г. Ама никакви нямаме. Наистина всеки си е тръгнал по пътя.”
Не знам как да опиша какво точно чувствам…
Знае ли Захариева колко души бяха избити и колко репресирани като българи в Р Македония в периода 1944 – 1990 г.?
Знае ли колко нелегални организации възникнаха там и отстояваха истината?

Посланията на това предаване са порочни.
1. Отрича се диктаторския характер на договора, като се счита за нормална международна процедура. По никакъв начин не бе споменато, че всъщност в Ньой срещу България е осъществен съдебен процес по обвинения за геноцид в Сърбия и нарушения на Хагските конвенции за водене на война, и поради тази причина няма никакви преговори, които да са предмет на договаряне. Не бе коментирано, че България е подложена на система от обвинения, основани на системни фалшификации, подготвени от Сръбския генерален щаб на армията и Сръбското правителство чрез фабрикуването на т.нар. международни анкетни комисии.

Тези молекулни аспекти на диабета, пренесени в българската политика, звучат така: когато цялостните хора не се допускат в управлението на държавата, настъпва политически диабет тип 30. Този диабет е с тежки социални, образователни, културни и икономически последствия за България.
През есента на 1989 г. много българи излязоха възторжени на площадите в Русе, София, Бургас, Варна, Пловдив и други градове и запяха „Комунизмът си отива“ и „45 години стигат, времето е наше!“. Демократично избраните правителства, обаче, предадоха ценностите на демократичния възторг и обезвериха много българи. Тогава разбрахме, че сме били наивни участници в отвратителния сценарий на уж-отиващия-си-комунизъм. И песента се промени: от „45 години стигат, времето е наше!“ стана „30 години не стигат, времето е тяхно!“

На 8 ноември в България се отбелязва Денят на Западните покрайнини, в знак на солидарност и протест срещу окупацията от страна на Сръбско-Хърватско-Словенскатата държава на Българските области Струмишко, Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско, предвидено в клаузите на Ньойския диктат, но извършено без санкцията на международната гранична комисия.
По повод на 99-годишнината от окупацията, Граждански комитет „Западни покрайнини“ организира 6-та конференция, която е под надслов „100 години от Ньойския диктат и съдбата на нашите сънародници в Западните покрайнини“.