Home » Archive

Articles in the история Category

Авторски страници, история »

[23 февр. 2019 | No Comment | ]

3. Включване на ученици от българските училища от Европа и света за насърчаване на интереса им историята и културата на България, и чувство за принадлежност към родината. Опазване чистотата на българския език и съхраняване на родовата памет.
4. Включване на ученици от небългарски училища от България и чужбина с цел запознаване и популяризиране на българската история и култура. Създаване на приятелски връзки между български и чуждестранни ученици.

Авторски страници, история »

[20 ян. 2019 | No Comment | ]

Полк. Христо Гюлмезов е и преподавател във Военното училище в София, учен, психолог, писател, преводач, автор е на един от първите учебници в България по Военна психология – Войската и нейната психология, издаден през 1906 г.
На него принадлежат думите, чиято актуалност в наши дни е многократно по-голяма:
“Велико и благородно е назначението на войската, защото тя е будната съвест, която олицетворява в себе си висшия патриотизъм и военния гений на народа. Тя е, която денонощно бди и пази свободата, живота, честта и имота на съгражданите си.”

Избрано, история, политика »

[7 ян. 2019 | No Comment | ]

Историята на прехода може по-добре да бъде разбрана през историята на възродения капитализъм и натрупването на българския частен капитал след 10 ноември 1989 г. Общата нишка на всички етапи в този процес е, че държавата в лицето на нейното текущо политическо представителство способства за прехвърлянето на публични активи и средства към конкретни частни субекти чрез търговия с влияние. На практика акумулацията и концентрацията на частен капитал е предшествана от идването на власт на подходящи за целта и етапа на развитие партии и политици.

Авторски страници, история »

[16 дек. 2018 | No Comment | ]

В монографията през 2009 г. достигнах чрез научни доказателства до идеята за учредяване за Вапцаровска международна морска премия, която получи подкрепа у нас и в чужбина и бе публикувана в научни форуми на български и английски език. Предлагам през 2019 г. да се учреди Президентска награда “Вапцаровска международна премия “Морето и машините”…

Избрано, история »

[8 дек. 2018 | No Comment | ]

„Източниците на глаголицата трябва да се търсят в трако-фригийското писмо.“
(Д-р Клемент Грубишич, ректор на университета в Падова, в статията Disquisitio in originem et historiam alpfabeti Slavonici Glagolitici, „Изследване на произхода и историята на славянската глаголска азбука“, 1766, Падова)

Авторски страници, история »

[29 ное. 2018 | No Comment | ]

Темата на филма е Ньойският договор и е изработен в копродукция с Национален военноисторически музей, Държавна агенция „Архиви“ и ПИК Аудио. Използвани са кадри от документални филми от Първата и Втората световна война, съвременни кадри от протестните прояви срещу Ньойския договор и кадри от Босилеградско.
Сценарист на филма е бившият ректор на Софийски университет проф. Иван Илчев, режисьор е Ралица Димитрова, оператор и продуцент е Пламен Герасимов, със специалното участие на Валентин Ганев и Мак Маринов.

Авторски страници, история, политика »

[11 ное. 2018 | No Comment | ]

72 лидери на различни страни от Европа, Америка, Азия и Африка, сред които президентите Еманюел Макрон, Доналд Тръмп, Владимир Путин, канцлера Ангела Меркел, монарси и премиери, участваха днес във възпоменателна церемония в Париж, във връзка с 100-годишнината от края на Първата световна война. На церемонията присъства и българският президент Румен Радев, който се видя преди това във Версай с американския президент Доналд Тръмп.

Авторски страници, българи зад граница, история »

[6 ное. 2018 | No Comment | ]

Изразяваме нашето убеждение, че Холокостът, най-очевидният, отвратителен и гротесктен пример за съвременно варварство и антисемитизъм, причинил страданието и смъртта на милиони невинни хора, жени и деца, някои от които са били православни християни, включително и 6 милиона евреи, които не трябва да бъдат забравени, а по-скоро трябва да бъдат преподавани и изучавани в християнските и еврейските постановления, тъй като не на последно място те напомнят какво е направил човекът срещу човека и Бога.
Достойно и правилно е да се твърди, че Българската православна църква героично се противопоставя на антисемитизма по времето на Втората световна война и упражнява своята християнска вяра и влияние, с които е надделяла над чуждия натиск и в резултат на това никой от родените в България не е бил депортиран, нито е бил убит.

Авторски страници, история »

[1 ное. 2018 | No Comment | ]

Оттогава си мисля често – колко ли са били онези хиляди, незнайни смели българи, които са полагали без страх костите си пред олтара на майка България, за да оцелее през тези тринадесет века?
Мисля си още, че не сме направили почти нищо, за да увековечим с трайни знаци паметта на героите, за да могат идните поколения да знаят повечко за героичното ни минало.
Стрико ми Марин почина точно на сто години. Отиде си ей така, кротко, без претенции.

Авторски страници, история, политика »

[8 окт. 2018 | No Comment | ]

Но ИМА едно огромно историческо ПРОТИВОРЕЧИЕ, специално за България. Тук се намира една основна разлика с другите сателити. Съветската армия НЕ беше водила бойни действия в България, нито България беше участвала във войната срещу Съветския съюз. Напротив, България се отказва през август 1944 г. от участието си с Германия и се присъедини към Съюзниците, подобно на Италия, ПРЕДИ руските танкове да влязат в страната. Съветските войски бяха посрещнати в България като съюзническа армия. Те не изстреляха нито един куршум в България. Обявяването на война бе само на книга, без реални действия.
Функцията на войските в България също бе различна. България не беше повече съюзник на Германия и не представляваше опасност за Москва. Задачата бе изтърбушването на страната и превръщането й в съветски сателит, както и осигуряването на снабдяването на войските на фронта. За това бяха отделени и изпратени войските на НКВД.

Избрано, история, политика »

[25 юни 2018 | No Comment | ]

Двете думи, с които Иван Вазов обезсмърти образа на Георги Стойков Раковски, са вечният символ на живот, белязан от знака на гения. Да буди заспалите, да чертае нови хоризонти, да формулира несъзнаваните копнежи и желания на сънародниците си, да бъде сладкогласна лира и зовяща тръба – такова е божественото предопределение на най-харизматичната личност от Българското възраждане. Огненият темперамент, интелектуалните търсения, практическата дейност и разностранната насоченост на Раковски към различни области както на знанието и литературата, така и на обществено-политическия живот на своя век, привличат интереса и критичното внимание не само на неговите съвременници, но и на следващите поколения.