Бях на една вечеря с испанци на Палма де Майорка. Като разбраха, че съм българка, при мен дойде един професор от университет в Барселона и ми зададе в упор четири въпроса от рода на знаете ли, че:
– една от хипотезите за произхода на каталунския език е, че произлиза от българското адамитство;
– една от първите опери, написани в Каталуния, е за българката Мария;
– една от най-важните личности в испанската армада през XV век е бил българин, един от откривателите на Америка, Алонсо де Охеда, по произход e българин…

Само наивници можеха да смятат, че смесената комисия по въпросите на “общата” ни история ще свърши нещо. За съжаление никой не се вслуша в предупрежденията!
Подходът на България към Македония е изключително погрешен. Най-голямата заблуда е, че някой в Скопие ще свърши нашата работа, която ние упорито отказваме да вършим. Историята не е “обща”, а наша и е наша работа да я защитим и популяризираме.

Тази година се навършват 100 години от трагедията Ньой. Преди 100 години в това парижко предградие е подписан катастрофалният за България мирен договор, с който страната ни приключва участието си в Първата световна война. Това е поводът за състоялия се наскоро в гр. Трън възпоменателен форум. Открита бе и изложба на тематични фотографии, предоставени от фонда на Държавен архив – Перник. Организатори на събитието бяха Трънско културно-просветно дружество „Руй”, с подкрепата на Сдружение „Трън”, Сдружение „Трънски глагоръц” и Община Трън.

Очаква се да бъдат представени 31 доклада във връзка със 100-годишнината от подписването на Ньойския договор. Ще участват известни български учени от Института за исторически изследвания към БАН, Университета за национално и световно стопанство, Военна академия „Г. С. Раковски“, Министерството на отбраната, Албаноложкият институт от Косово, университети от Италия и Унгария, регионалните музеи от Кюстендил и Хасково, и КИЦ „Босилеград“.

В съботната вечер на 23 ноември МПО “Пирин” – Чикаго и Център “Българика” организираха кръгла маса на тема “100 години от подписването на Ньойския договор 1919-2019”. Събитието започна с кратка презентация на Веселин Андреев, секретар на МПО “Пирин”, посветена на събитията, довели до диктата от 1919 г.
Беше приета и декларация срещу ветото на Франция за разширяването на ЕС, касаещо Северна Македония и Албания, подкрепена от Българският национален фронт – Чикаго, МПО “Пирин” – Чикаго и представители на българската общност в града.

Думи на Екатерина Захариева, изречени в ефира на bTV: “България няма претенции към историята на Република Северна Македония след 1944 г. Ама никакви нямаме. Наистина всеки си е тръгнал по пътя.”
Не знам как да опиша какво точно чувствам…
Знае ли Захариева колко души бяха избити и колко репресирани като българи в Р Македония в периода 1944 – 1990 г.?
Знае ли колко нелегални организации възникнаха там и отстояваха истината?

Посланията на това предаване са порочни.
1. Отрича се диктаторския характер на договора, като се счита за нормална международна процедура. По никакъв начин не бе споменато, че всъщност в Ньой срещу България е осъществен съдебен процес по обвинения за геноцид в Сърбия и нарушения на Хагските конвенции за водене на война, и поради тази причина няма никакви преговори, които да са предмет на договаряне. Не бе коментирано, че България е подложена на система от обвинения, основани на системни фалшификации, подготвени от Сръбския генерален щаб на армията и Сръбското правителство чрез фабрикуването на т.нар. международни анкетни комисии.

Тези молекулни аспекти на диабета, пренесени в българската политика, звучат така: когато цялостните хора не се допускат в управлението на държавата, настъпва политически диабет тип 30. Този диабет е с тежки социални, образователни, културни и икономически последствия за България.
През есента на 1989 г. много българи излязоха възторжени на площадите в Русе, София, Бургас, Варна, Пловдив и други градове и запяха „Комунизмът си отива“ и „45 години стигат, времето е наше!“. Демократично избраните правителства, обаче, предадоха ценностите на демократичния възторг и обезвериха много българи. Тогава разбрахме, че сме били наивни участници в отвратителния сценарий на уж-отиващия-си-комунизъм. И песента се промени: от „45 години стигат, времето е наше!“ стана „30 години не стигат, времето е тяхно!“

На 8 ноември в България се отбелязва Денят на Западните покрайнини, в знак на солидарност и протест срещу окупацията от страна на Сръбско-Хърватско-Словенскатата държава на Българските области Струмишко, Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско, предвидено в клаузите на Ньойския диктат, но извършено без санкцията на международната гранична комисия.
По повод на 99-годишнината от окупацията, Граждански комитет „Западни покрайнини“ организира 6-та конференция, която е под надслов „100 години от Ньойския диктат и съдбата на нашите сънародници в Западните покрайнини“.

Историческият парк е разположен на 500 декара, до с. Неофит Рилски, Варненско, и касае периода от праисторията до средновековието. Пресъздадени са отделни експозиции за бита и културата по нашите земи от най-дълбока древност (неолитно и халколитно жилище, тракийски музей, възстановка на Александровска гробница и др.). Паркът предлага и атракции като стрелба с лък, ритуално пиене на вино по тракийски обичай от ритони и фиали, снимки с традиционни за различните епохи облекла, тур с тракийска колесница, тематичен детски кът и др.

По време на събитие на 30 октомври във Военния клуб в София, в навечерието на Деня на Будителите, ще бъдат представени генетичните изследвания на инж. физик Евгени Делев, управител на Българския генетичен проект към американската лаборатория «Фемили Три ДНА». За момента проектът е с най-голям брой изследвани от генетична гледна точка българи, а генетиците са установили, че българите са народ с много по-древен произход от това, което четем в учебниците по история. Тези изследвания изключват всички други хипотези за нашия произход и създават предпоставки нашата история да бъде изцяло ревизирана и пренаписана.