Home » Archive

Articles in the история Category

история, политика »

[8 мар. 2020 | One Comment | ]

История, пишет Карамзин, памятливее людей, История помнит — «Мучитель»… Советую не забывать эти слова великого Карамзина. Так же, как вопрос, который он задал: «Народ ли наш порождает таких правителей или такие Правители порождают такой покорный готовый терпеть народ?». Иосиф Сталин умер 5 марта 1953 года, согласно…

Авторски страници, история, литература »

[6 мар. 2020 | No Comment | ]

Излязоха от печат първите бройки на том първи “АЛБАНИЯ”, от изследването на доц. д-р СПАС ТАШЕВ “БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ. Политически процеси и етнодемографски последици (1913-2019)”. Целият тираж на том първи ще е наличен до три седмици. Книгата се издава от изд. “Орбел”, с подкрепата на българския евродепутат Андрей Ковачев. Тя е без корична цена и ще се разпространява безплатно.

Е-Списание, история »

[22 февр. 2020 | 2 коментара | ]

Само за шест месеца от началото на действието му се регистрират и започват дейност 1500 фирми. Според повелите на указа “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост” и “основна форма на осъществяване на стопанската дейност е фирмата”. Фирмите могат да бъдат…

Авторски страници, история »

[20 февр. 2020 | No Comment | ]

Сред тези благородни дами, които по думите на Николай Иванович Пирогов, „безропотно понасят всички трудности и опасности, безкористно жертвайки себе си с геройство, което прави чест на всеки войник”, се откроява името на баронеса Юлия Петровна Вревская (25.01.1838 – 24.01.1878), милосърдна сестра, доброволка, в състава на медицинската служба на Руската армия по време на Руско-Турската Освободителна война 1877/1878 година. От Действащата армия Баронеса Вревская е преместена в 48-ма военна болница в Бяла, където, заедно с приятелката й Мария Неелова, спасява живота на стотици ранени войници. В Бяла пет милосърдни сестри се грижат за 400 ранени войници.

Авторски страници, българи зад граница, история »

[30 ян. 2020 | 7 коментара | ]

И веднага след това хипотезите тръгнаха от само себе си. Рекох си: казва се “Сардиния” заради това, че е в средата на морето (вж. картата на Средиземно море) – също като град Сердика или Средица (“Sardica“, „Srеdec“, както е изписана на някои стари карти), който пък е в средата на Балканския полуостров… Ако отчетем и общопознатия факт, че местното население на Сардиния се нарича “сарди”, подобно на нашето тракийско племе “серди”, то картината става още по-пълна…

Авторски страници, история »

[17 ян. 2020 | No Comment | ]

Едни от най-великите хора на епохата изразяваха защитата си за българската кауза.
Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, княз Ото фон Бисмарк, Уилям Гладстон, княз Алексей Николаевич Церетелев, Джанюариъс Алоуишиъс Макгахан, Юджийн Скайлер, граф Николай Павлович Игнатиев, Хорас Мейнард, Чарлз Дарвин, Лев Николаевич Толстой, Фьодор Михайлович Достоевски, Иван Сергеевич Тургенев, Дмитрий Иванович Менделеев, Константин Иречек, Уолтър Беринг, Иван дьо Вестин, Жул Верн, сър Едуин Пиърс, Всеволод Михайлович Гаршин, Василий Иванович Немирович-Данченко, художникът Василий Василевич Верещагин, Иван Сергеевич Аксаков, Оскар Уайлд, журналиститеЕмил Жирарден, Жан Петри и Жан дьо Вестин…

Авторски страници, история »

[10 ян. 2020 | No Comment | ]

Като продължих да се ровя по темата, се оказа, че ние, българите, сме първите, които са променили буквалния превод, за да се запази смисълът на Христовото послание.
Още в кирилския превод се използват думите “и не введи нас в напаст”. Старобългарската дума “напаст” съвсем не е “изкушение”, а по-скоро беда, нещастие, зло. Някои “специалисти” днес се опитват да кажат, че означава и “изкушение”, но нито една от производните и думи няма подобно значение. Глаголът “напаствовати” означава да се (пре)търпи беда, да се напати (изпати).
Още по-голяма бе моята изненада, когато попаднах на един среднобългарски вариант на “Отче наш”: “нъ избави ни от лукаваго що би не въвести нас в искушение” (мисля, че няма нужда от адаптация на новобългарски). Звучи много логично и всъщност именно това е посланието на Христос, а не, че небесният ни Отец ни изкушава.

Авторски страници, българи зад граница, история »

[14 дек. 2019 | No Comment | ]

Бях на една вечеря с испанци на Палма де Майорка. Като разбраха, че съм българка, при мен дойде един професор от университет в Барселона и ми зададе в упор четири въпроса от рода на знаете ли, че:
– една от хипотезите за произхода на каталунския език е, че произлиза от българското адамитство;
– една от първите опери, написани в Каталуния, е за българката Мария;
– една от най-важните личности в испанската армада през XV век е бил българин, един от откривателите на Америка, Алонсо де Охеда, по произход e българин…

Авторски страници, история, политика »

[1 дек. 2019 | No Comment | ]

Само наивници можеха да смятат, че смесената комисия по въпросите на “общата” ни история ще свърши нещо. За съжаление никой не се вслуша в предупрежденията!
Подходът на България към Македония е изключително погрешен. Най-голямата заблуда е, че някой в Скопие ще свърши нашата работа, която ние упорито отказваме да вършим. Историята не е “обща”, а наша и е наша работа да я защитим и популяризираме.

Авторски страници, история, политика »

[29 ное. 2019 | No Comment | ]

Тази година се навършват 100 години от трагедията Ньой. Преди 100 години в това парижко предградие е подписан катастрофалният за България мирен договор, с който страната ни приключва участието си в Първата световна война. Това е поводът за състоялия се наскоро в гр. Трън възпоменателен форум. Открита бе и изложба на тематични фотографии, предоставени от фонда на Държавен архив – Перник. Организатори на събитието бяха Трънско културно-просветно дружество „Руй”, с подкрепата на Сдружение „Трън”, Сдружение „Трънски глагоръц” и Община Трън.

Авторски страници, история, политика »

[26 ное. 2019 | No Comment | ]

Очаква се да бъдат представени 31 доклада във връзка със 100-годишнината от подписването на Ньойския договор. Ще участват известни български учени от Института за исторически изследвания към БАН, Университета за национално и световно стопанство, Военна академия „Г. С. Раковски“, Министерството на отбраната, Албаноложкият институт от Косово, университети от Италия и Унгария, регионалните музеи от Кюстендил и Хасково, и КИЦ „Босилеград“.