Home » Archive

Articles tagged with: интервю

Авторски страници, политика »

[7 февр. 2021 | One Comment | ]

Тези избори ще струват над 100 милиона лева, а ще излязат да гласуват 3 милиона избиратели. Значи ще излезе средно по над 30 лева на глас. За чужбина е по-скъпо, но не много по-скъпо. Не знам какви са разходите за гласуване в другите европейски държави. Един път обаче другарят Уво Чавес плати 150 милиона долара за едни избори. Е, тя и Венецуела е с 4 пъти по-голямо население. Така и…

българи зад граница, Избрано, политика »

[22 ян. 2021 | One Comment | ]

Създадена беше и петиция за въвеждане на явно гласуване. Последва писмо на информационния портал за българите по света Еврочикаго, подписано от Петранка Стаматова – български гражданин в чужбина, до Президентството на Република България, в което отново се призова за въвеждане на дистанционен явен вот. На 20 януари Еврочикаго публикува и отворено писмо до партии и движения в България, в което призовава за въвеждане на…

българи зад граница, Е-Списание, политика »

[30 ян. 2020 | No Comment | ]

От 27 февруари до 1 март в Белфаст ще има отново конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, под надслов “Обединени добри практики – сигурно бъдеще в образованието в несигурния свят на промените”. Както знаете, Брекзит е реалност и за нас е много важно ние да обменяме идеи, практики, опит и да чертаем бъдещето, което в условията на Брекзит не е толкова сигурно, но ние трябва по някакъв начин да се готвим за това. А много скоро след това ще има конференция на асоциацията в Кеймбридж, под надслов “Ползата от училищата зад граница – проблеми и възможни решения”. И там ще се направи сравнителен анализ на образователната система между България и Англия.

българи зад граница, Е-Списание, политика »

[19 ян. 2020 | No Comment | ]

За положението на българското малцинство в Сърбия и продължаващата политика на асимилация и сърбизация; за икономическите и екологичните проблеми в Босилеградския край, който все повече се обезлюдява и нарастват онкологичните заболявания; за изказването на Ивица Дачич относно българското малцинство в Сърбия; за посоките, в които върви днес сръбската политика и нейната външнополитическа ориентация; за предстоящите парламентарни избори там; за състоянието на българо-сръбските отношения в миналото и днес, на които отношения според г-н Николов българското малцинство винаги е било жертва, и други въпроси – чуйте във видеозаписа на интервюто.

българи зад граница, Избрано »

[3 ное. 2019 | No Comment | ]

Българската православна църква брани изконното, традиционно християнско семейство като благодатен съюз между мъжа и жената, тъй като основна задача на родителите е да създадат деца и да ги възпитат в християнски морал, ценности и норми. Естествено, опитите за размиването на границите на християнското семейство и свеждайки, принизявайки го до едно само съжителство между мъж и жена без конкретни ангажименти нито пред Бога, нито пред държавните власти, се оказват целенасочен стремеж за разрушаване на основната градивна единица на нашето човешко общество. А семейството, както знаем, се явява спойката между различните пластове в обществото. В наши дни изкушенията са големи и все повече зачестяват опитите да се получи една латентна маса, която се съгласява с всичко, което се предлага днес: модерно, ултрамодерно и не толкова полезно за човешките души.

българи зад граница, Избрано »

[24 юни 2019 | No Comment | ]

– Какво е мнението Ви за българо-македонската комисия по историческите въпроси?
– Както се чува, работата й е в пълен застой. Мисля, че ще трябва да минат две поколения в Македония, за да се намерят хора, с които можем да се разберем. Факти и документи срещу македонистките тези има достатъчно, включително и в архива на баща ми.
Например тук, в института, на стълбите има снимки на обяви във вестници, издавани отвъд Океана от българи от Македония на чист български език, още отпреди Втората световна война. Една от многото например е озаглавена „Български склад за каменни въглища, лед и храни за добитък“ и е подписана от бизнесмена Христо Лабаничаров от с. Любаница, Костурско. Има много такива обяви от хора от всички краища на Македония, станали търговци в Америка.

Авторски страници, българи зад граница »

[30 май 2019 | No Comment | ]

Духът е вечният, изначален и безкраен пламък, душата е искрица от него. Духът е другото проявление на Създателя, който на иврит е в множествено число, но дали Господ е един или сбор от 12 висши създания, няма никакво значение. По-важното е, че ни е замислил с души, които са безсмъртни, и с тела, в които душата ни да е облечена, докато пребивава в гравитацията на земното привличане. В този план Божий всички сме безсмъртни, но в цивилизационното ни разбиране безсмъртен е само онзи, който остави на човечеството святи дела, продукт на духовността или на аналитичния му ум. И това е неосъзнатият стремеж на всеки, който е изкушен от изкуството, на всеки, който като Тесла или Айнщайн търси тайната на безсмъртието в науката, в откритията, в необятността на интелекта.

Избрано, политика »

[27 май 2019 | No Comment | ]

За мен събраните 2% на евроизборите е победа. Все пак две големи партии останаха зад нас. Считам резултата за голяма победа, тъй като водихме кампанията от ареста и дома ми. Това също така е добра възможност да се опитаме да станем по-силни на следващите избори през есента. С кандидатурата си на тези избори исках да покажа, че хората можем да участваме в управлението. Резултатите го показаха – щом толкова хора гласуваха за нас, значи ни подкрепят и вярват, че сме невинни. Стимулиращо е, че изпреварихме “Атака” и НФСБ”.
Оттук нататък ще продължим борбата. Ясно е, че гражданите искаме да участваме в управлението на страната…

Авторски страници, българи зад граница »

[19 ян. 2019 | No Comment | ]

Любовта е поезия, поезията е любов – може би в тази сентенция съм опитал да намеря най-точната диалектика между слово и чувство. Стихията на любовта е по-голяма от другите четири стихии – огън, земя, въздух и вода с това, че тя е осмислящата всичко и може би жената е нейната точна проекция на този свят. В момента подготвям втората си книга, която се надявам да излезе от печат тук, в Чикаго, през тази година. Тя ще е с мои стихове на български и английски езици.

българи зад граница, Избрано »

[26 ное. 2018 | 2 коментара | ]

Малко се знае, че първоначално имаше само няколко училища в чужбина към дипломатическите представителства на България и няколко държавни. Тези, които се създадоха в последствие, когато започна голямата емиграция от България, бяха създавани от общностите ни в чужбина. Първите сред тях години наред работеха на самоиздръжка, а учителите – без заплащане или със символично такова. Това бяха крачки на пионери, нелесни. Българско училище има в Лондон от 1987 година и до 1991 г. то е държавно към мисията ни. После е закрито, но благодарение на големия възрожденец – посланик Иван Станчов, бе възстановено и почти 20 години се самофинансира. Министърът на образованието и науката г-н Сергей Игнатов направи съфинансирането на българските училища в чужбина част от държавния бюджет и въведе Постановление 334 на Министерския съвет, което бе най-голямата крачка. Оттогава започна разрастването на съботно-неделните училища в чужбина и днес те са над 400. 20 години във Великобритания имаше само едно училище – нашето към Посолството, а сега са над 50. Български училища има на шест континента. Това не е случайно – над 2,5 млн. българи живеят зад граница.

Авторски страници »

[25 окт. 2018 | No Comment | ]

Нас ни отличава от другите начинът, по който си гледаме тези болни. Претендирам, че те са най-онеправданите, защото, поради естеството на болестта си, не могат да защитят интересите си. А и у нас е социално неприемливо детето ти да има шизофрения, стремиш се да го скриеш, а не да го заявиш и да се бориш за него. Това е, защото все още обществото заклеймява психично болните, просто не е узряло за идеята, че това не са хора, които генерират проблеми, а хора, които имат страшно много проблеми от това обществено безхаберие към тях. Смятам, че именно то е в основата на липсата на реформи – просто проблемът не се припознава като грамаден такъв, все още е почти срамно да се говори, че имаш такава болест или такъв близък. Затова у нас няма и силни пациентски организации, едва от няколко години започват по-категорично да заявяват присъствието си. За съжаление у нас психичната болест е равна на социална смърт. 