Авторски

• Бате Бойко, какъвто си го пожелахме

  

  Всичко ми просветна, когато разбрах, че г-н Борисов е от зодията на близнаците. Зад хайдушко-мутренската фасада следва да очакваме един многолик играч, който не взима света чак толкова на сериозно, пише Ивайло Дичев.

  Трябва да си призная, че в този ракурс персонажът започна да ми става симпатичен. Има нещо забавно в това превръщане на политиката в суматохата на Радичков, в която героите се втурват с възгласи: „Кво става там?“, „Стой!“, „Дръж!“ и „Ах, майка му стара!”. Във всеки ресор артистичен министър започва едни много радикални промени, после се завърта на пети и също така радикално се затичва в обратната посока. Наместо да се закрие БАН, въпросното свърталище на „феодални старци” може да стане университет, макар министърът уж беше почнал реформата и за да намали университетите.

  Здравният министър всяка седмица се вижда с някоя от застрашените провинциални болници, за да я увери, че точно тя покрива критериите и значи остава. По-рано финансовият министър пък излезе с шеметна идея да се залага резервът в търговски банки, която лично премиерът трябваше да оттегли. Министърът на „външните българи” Димитров пък заяви, че ще шантажираме Турция с 20 милиарда за еврочленство, за което беше скастрен. Г-жа Желева изложи партията и страната си пред Европарламента, а един вицепремиер и един икономически съветник бяха предложени и мигновено оттеглени. Лобизмът в случаи като закона за ГМО поражда скандали, а в други като промяната на закона с цел легализирането на собствеността над бТВ на Красимир Гергов раздразва само шепа информирани експерти. Върхът е отказът от забрана за пушене на публични места, обяснено в недомлъвка с това, че акцизът върху цигарите бил основно перо в държавния бюджет и ако пушим по-малко, няма да имаме пари.

  

  Тайната на феномена „Борисов“

  Какво следва от тази забележителна серия? Непоколебима подкрепа за г-н Борисов! Феноменът заслужава анализ. Работата не е просто в гениалната способност на премиера да задава интерпретативен ключ на всяко събитие (Желева се оказа атакувана от антибългарски сили и т.н.). За пръв път ни управлява правителство, което така леко е готово да се отмята от решенията си. Досегашните, и особено тези от двата идеологически полюса, се чувстваха длъжни да отстояват (тъпо и упорито?) някакви позиции. Новият стил – мигновено съобразяване с повеите на общественото мнение – е сякаш заимстван от ТВ риалити формат. Хората недоволстват, че мнението им няма значение, те искат незабавно да се изкажат, да изпратят СМС, да гласуват за изхвърлянето на несимпатичния участник от политическия Big Brother и нямат търпение да чакат до следващите избори. Ами ще им дадем, каквото искат!

  При старата политика да отстъпиш, значи да загубиш престиж (спомнете си средновековните рицари, които се срещат на моста и никой не помръдва встрани). При новата въпросът е в това да се гледа шоуто. Някакви хора протестират срещу теб? Толкова по-добре, значи участват, значи спектакълът е успешен.

  Новият политик, както е разбрал интуитивно г-н Борисов, не е автор на твърдения или позиции – той се превръща в информационен поток. Този стил владеят хиперактивни лидери като Блеър и Саркози, макар тяхната работа да е по-трудна заради по-структурираните им стари демокрации. Успехът на г-н Борисов е подпомогнат от пълното ликвидиране на българската интелигенция през последните години и дискредитираната за дълго опозиция. Така, за разлика от Обединеното кралство или Франция, ситуацията в България е изчистена от всякакви посредници – имаме източник на съобщения и публика. Колкото повече и по-противоречиви съобщенията, толкова по-голям интересът.

  Удивително високата подкрепа за г-н Борисов налага в персонажа да залегнат определени двусмислия. Иначе как толкова разнопосочни интереси могат да се пресекат в една точка? При споменатите двама европейски майстори на политическия пи ар операцията се състоеше в ловкото заличаване на идеологическите разлики. При г-н Борисов има и едно специфично за българската ситуация измерение: двусмисленото отношение към комунизма.

  Колкото по-двусмислено, толкова по-добре

  Няма световна агенция, която да не съобщи репликата му в деня на изборите за това, че посвещава победата си на своя дядо, убит от комунистите „като куче” на Девети септември. Но няма и такава, която да не отбеляза стажа му като бодигард на Живков. Той е за отварянето на досиетата, всеки да чете, да види какво е било. От друга страна, уважава постигнатото в онова време. Всеки може да се идентифицира с онази страна на образа, която му е по-близка. Доносниците са жалки, но офицерите са служили на родината. НС приема правилник за лустрация на бивши агенти, но в акт на царска милост той издига за министър един бивш агент (споменатия г-н Димитров), защото му е приятел. Тази безпринципност го направи, парадоксално, още по-популярен именно поради неизговореното, амбивалентно отношение към комунизма в България.

  

  Тодор Живков беше обвеян в една такава двусмисленост – комунист или агент на Гешев? Правешки селянин или незаконен син на Борис? Слуга на Москва или хитър прагматик? Марксист-ленинец или балкански националист? Спомнете си и как диктаторът се хвалеше, че бил най-критичният в държавата, как окрупняваше и разкрупняваше, сменяше на всеки две години неоправдали доверието свои съперници, пускаше цветисти фрази, които тогава се разпространяваха не по медиите, а като слухове. Тъкмо тази неопределеност го правеше близък на всекидневния българин. В известен смисъл г-н Борисов иска да е нов Тато – народен човек, който ни брани от самозабравили се бюрократи.

  Турската тема е в сърцевината на комунистическото двусмислие: насилията на режима през 80-те бяха осъдени с половин уста заради „Европа”, само че неофициално повечето етнически българи са убедени, че Възродителният процес е ОК. Неизкоренимият израз „турско робство” е тайната, неразбираема за чужденците парола за това, което само ние тук си знаем. Играта с тънката граница в отношението към турското малцинство става все по-мощен генератор на емоции. ДПС беше превърнато от ГЕРБ в символ на корупцията. После – подхвърлената реплика на г-н Борисов за Възродителния процес, който бил правилен по идея, но лошо изпълнен. После – подкрепата за абсурдната идея да се прави референдум за новините на турски… И всеки път залп от емоции, заглавия с огромни букви, попържни във форумите, умишления на експерти по медиите. Докато г-н Борисов се появи и с многозначителна лаконичност успокои духовете.

  Народът – в хипнотичен унес

  Но най-важното двусмислие, в което се крие тайната на феномена Борисов, е превръщането на борбата срещу престъпността в спектакъл. Много други неолиберални политици тръгнаха по този път: Буш и Путин с техния тероризъм, Саркози и Берлускони – защитници на народа от имигранти-престъпници. Престъпността в развития свят не се е увеличила драматично – нараснало е чувството за несигурност в глобалния свят. Загубил опора в националните граници, в традиционния морал или политическата воля на нацията, човекът все по-отчаяно се оглежда за жестове на твърдост и ред. Тази несигурност стигна до кресчендо у нас след скоростното, престъпно и безсмислено разрушаване на държавата през 90-те.

  Г-н Борисов, политическо животно с невероятна интуиция, усети, че държи печеливша карта и сложи всички чипове на нея. Политиката изцяло беше изместена от криминалната хроника. Всеки ден някой е арестуван, окован с белезници и проснат на земята пред камерите, всеки ден се разкриват злоупотреби и се разклащат политически величия. А ние искрено се радваме и в някакъв почти хипнотичен унес искаме още и още. Казвам го искрено за самия себе си, макар с разума си да разбирам, че тая работа с арести и сплашване на съдиите по телефона няма да ни доведе далеч. Че за да има траен оздравителен ефект, трябва да се променят законите и институциите. И въпреки това, когато ми кажат, че поредният министър на предишните ще бъде даден на прокурор, ми става някак хубаво. Един приятел каза: „Знам, че нищо няма да излезе, но поне няколко дни ще поживеем с чувството, че има справедливост”.

  Наблюдатели почват да се питат ще падне ли правителството, ако се провали акцията срещу Алексей Петров (може би вдъхновена от съюзническите тайни служби). Според мен ще се случи съвсем друго: разбуненото чувство за мъст на медийните маси ще се пренасочи върху съдиите на принципа „аз ги хващам, те ги пускат”. Добре, ще почне акция срещу корумпираната съдебна власт. И изведнъж ще се окаже, че сега пък Европа пречи – хайде ново преориентиране на емоциите, нови врагове…

  Дори Алексей Петров да извади компрометиращи документи за г-н Борисов от 90-те, това може да изиграе точно обратната роля: виж на какъв риск се е решил премиерът в името на националния интерес! Българските граждани не само ще му простят, а дори ще го възлюбят още повече. В политически план печалбата тук е ни повече, ни по-малко ликвидирането на БСП плюс дискредитирането на всички управлявали през прехода партии. За един играч като (близнака) г-н Борисов рисковият залог е най-добрата политика – блъфираш, запазваш каменно лице, утрояваш пода и печалбата идва мигновено, без да са нужни дълги, търпеливи усилия, които рискуват да ти омръзнат.

  „Обичам да мразя“

  Ако в близките месеци акциите завършат успешно и заживеем нормално, тези редове са излишни. Страхувам се обаче, че започваме да свикваме с медийната полицейщина, която е изместила всяка по-дълготрайна стратегия на държавата. По-старите ще си спомнят темата за несвършващата „извънредна ситуация” при сталинизма, когато непрекъснатата битка с класови врагове, диверсанти и саботьори огрубява душите, отменя нормалните норми, вдига прага на психологическа допустимост и прави възможни чудовищни насилия. Е, сега чак дотам няма да стигнем. Но си заслужава да се питаме какво скрива от общественото внимание зрелищната битка срещу престъпността? Безработицата? Разгрома на социалната система? Лобистките закони?

  За борбата срещу престъпността не бива да се говори – не само заради секретността, но защото тези неща травмират, отприщват опасни за обществото енергии. Съдът в европейската цивилизация по определение се е развил като място безстрастно, невидимо, отвъд коментар и дискусия. Само така тази институция може да слага точка на конфликтите, да осъществява студена справедливост, която прекратява цикъла на индивидуалните отмъщения.

  

  Новата медийна констелация прави все по-лесно инструментализирането на агресивните енергии. Това е стара тема – нали тъкмо лидерът е онзи, който посочва врага и ни кара да го мразим. Днес обаче омразите преминават от телевизията във вестника, от блога във форума; и в крайна сметка се изгубва следата на онзи, който ги е породил и отговаря за тяхното успокояване. Омразите са се превърнали в продукт, който можем сладостно да консумираме отвъд моралните си принципи. Налагането на специална дума за тази наслада – хейтърство – е показателно („обичам да обичам”, беше казал св. Августин; „обичам да мразя”, казва съвременният хейтър).

  И тук интуицията на г-н Борисов го води право в психологическата цел: у нас невероятно обичат да гледат унижението на онези, известните горе. Като наследници на османската и комунистическата империи, ние сме уверени, че всяка власт е лоша и чужда, така че колкото по-зле за нея, толкова по-добре за нас (затова сме и на този хал, но нейсе). Ако така интерпретираме изминалата половин година, зад хаотичната повърхност на новото дясно управление ще открием система. Атакуват се елити от всякакъв вид – най-вече политици и чиновници, но също не платили данъците си чалга звезди, ТВ водещи (двама от най-известните бяха мистериозно свалени от екран), съдии, публично обвинявани, че сътрудничат с бандитите, „малоумни” държавни учени, корпоративно мотивирани лекари… А тъкмо за това жадува зрителят на българския политически спектакъл.

  Ето ви я учебникарската дефиниция на популизма: властта буни у гражданите антивластови чувства, властта крепне, самоотричайки се.

  Автор: Ивайло Дичев

  Редактор: Александър Андреев (www.dw-world.de)

  Текста от в. „Култура“ публикуваме без съгласието на автора, с надеждата да ни прости в празничния ден.
  

• Румънците смятат, че Баба Марта е тяхна

  Aвтор: Милан Николов

  Баба Марта – празникът, който ни окичва с червено и бяло и го смятаме за типично българска традиция, се празнува и в други страни, които имат своите обичаи. Румънците също смятат, че този празник е свързан с типичните за северната ни съседка традиции.
  В румънския фолклор 1 март е официалното начало на пролетта. Още преди да настъпи тази дата, пазарите в Румъния се изпълват с амулети, наречени Martenitzas. В румънските мартеници важен елемент е цветето или малкото животно, което се приема като символ на късмет.

  Според писанията в Румъния, мартениците идват от Даките, които ги слагат на гърдите си преди боевете с Римската империя. Тогава древните румънци слагали малко злато, сребро или метални монети с въже от прежда, като в дрвеността цветовете били черно и бяло. Даките носили тогавашните мартеници на китката или закачени до сърцето, като вярвали, че това е знак за късмет в сериозните битки, които водили. Те също така вярвали, че именно тези мартеници хармонизират баланса между зимата, лятото и смъртта. Древните румънци смятали, че този символ подобрявал и плодовитостта. Подобно на нашата традиция, румънците още тогава започвали да връзват мартениците по дърветата в началото на пролетта, за да може природата да им носи повече плодове.

  Най-интересната легенда в Румъния за мартениците е, че слънцето е поискало да се нарадва на човешкия живот, като е напуснало мястото на небето и се е превърнало в млад човек. Той, обаче бил отвлечен и хвърлен в затвора, а така много хора загубили надеждата, че ще видят пак някога слънцето, че птиците отново ще пеят. Че цветята ще цъфнат отново.
  Тогава един войн сторил всичко възможно да освободи слънцето и пролял кръвта си върху снега, а една червена роза израстнала на това място. Така цветовете на мартениците станали червено и бяло и до днес се раздават на мъже, жени и деца, за да носят късмет и обич.

  Румънците вярват, че този подарък носи късмет и богатство. Те смятат, че червеното е символ на пролетта, а бялото на зимата, затова традицията се провежда точно между двата сезона. На двата цвята се гледа още като на любов и искреност. Цветята в Румъния също се свързват с тази традиция, като най-вече кокичетата са символ на Баба Марта.

  Северните ни съседи твърдят, че имат и археологически доказателства, според които се вижда, че традицията на този празник е с история от над 8 000 години.

  Справка на frognews.bg показа, че освен в Румъния и България, подобни традиции имат и в Македония и Албания.

• БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРИ В COOK COUNTY HOSPITAL

  Българо-Американска Асоциация, Чикаго желае да осъществи връзка със следните лекари, работещи в Cook County Hospital:
  Доктор Силвия Велинова
  Доктор Таню Желев
  Доктор Ангел Ангелов
  Молим, за връзка пишете до [email protected] или позвънете на телефон 773-517-2143.
  Благодарим Ви.
  Българо-Американска Асоциация

• Какво ние българите сме дали на света?

  Наближава националният празник на България 3-ти март.  По молба на наш читател поместваме една вече написана и разпространена из нета статия, но с важно уточнение за авторството й.

  Какво сме дали на света?

  
  

  Преди някой и друг месец един англичанин ме попита :
  Какво вие, българите, сте дали на света?
  Подразнена от въпроса, аз се хванах да защитавам Родината си. Но уви не стигнах много далеч. Оказа се, че хич не знам толкоз много.
  Това ме амбицира. Разрових се из нета и книжките. Събрах не едно или две значими постижения. Всичките до едно – дело на българи. Ден след ден ще публикувам българските постижения и открития.
  Кръстих поредицата „Какво сме дали на света?“

  На мнение съм, че това трябва здраво да залегне в учебната програма.
  Но тъй като за някой от нас е късно да се връщаме на скамейката. Нека се поучим от българското дело и го запомним. И като ни попитат утре – да отговорим: Горди, че сме българи.

  А дано някой от нас и се вдъхновят, утре да се похвалим с нови открития, а не лежим само на стара слава.

  1. Киселото мляко
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е първият отговор.
  
  Върху опаковката на всеки млечно-кисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечно-киселата бактерия :

  Д-р Стамен Григоров, българин.

  Д-р Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, през 1878 г. През 1905 г. за пръв път описва млечно-киселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. По-късно микроорганизмът е наречен: lactobacillus bulgaricus, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е: lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.

  Има един куп теории за произхода на Киселото МЛЯКО. Турците казват, че е тяхно. Гърците направо си го рекламират като тяхно. Иранци и какви ли не още се борят за тази слава. Tраките, обаче, са първите, които са хапвали кисело мляко. На мен това ми се вижда достатъчно и спорът е излишен.
  Помни само, че българин е открил млечно-киселата бактерия.
  Нещо интересно: българското кисело мляко и надписа Lactobacillus bulgaricus са патентовани в България.
  Българското кисело мляко се произвежда само от 2 съставки: мляко и закваска.
  Продуктите, съдържащи и друго, например сухо мляко, соя, нишесте, консерванти за спиране на ферментацията, не са българско кисело мляко.

  2. Компютърът
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е вторият отговор.
  
  За да съм абсолютно точна ще кажа: Първата автоматична електронноизчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера, е изобретена през 1939 от:

  Джон Винсент Атанасов, българин.

  А, за да съм още по-изрядна: през септември 1939 Джон Атанасов заедно с Клифърд Бери започва работа по проекта на компютъра на Атанасов – Бери (АВС) и през ноември 1939 двамата демонстрират прототипа.
  Какво не знаем за Джон Атанасов?
  Роден е на 4 октомври 1903 г. в град Хамилтън, щата Ню Йорк. Родители – Айва и Иван Атанасови. Носител е на един куп награди. Работел е във Флота на САЩ. Бил е директор на различни корпорации.
  Нещо интересно: Астероид, близо до Марс, носи името на Джон Атанасов. Той е открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория Рожен.

  3. Електронният часовник
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е третият отговор.
  
  Прототипът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам е създаден от:

  Петър Петров, българин.

  За Петър Петров казват, че е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Така ли? Защо?
  Какво не знаем за откривателя на Електронния часовник?
  Петър Петров е роден в Берковица на 21 октомври 1919 г. През 1939 г. се записва в Чуждестранния легион. Пленен е от немците и пратен във военнопленнически лагер в Полша. През 1941 г. се връща в България и става царски офицер. През 1944 г. отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. През 1951 г се преселва в Канада, след това в САЩ.
  Работи за американските BBC. През 1956 г. отива в Индокитай. Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. Проектира катамаран и се отправя към Мелбърн, Флорида. През 1959 г. започва да се занимава с космическа техника. От 1963 г. работи за НАСА по програмата „Аполо“ и ракетата „Сатурн“. През 1968 г. започва собствен бизнес. Компанията му Care Electrics или Кеър илектрикс разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 г. създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Точно преди 40 години! Часовникът е пуснат на пазара през 1971 г. с марката Пулсар (Pulsar). През 1975 г. Петров създава нова фирма. Започва да произвежда компютри за следене на замърсявания.
  Нещо интересно:
  Електронният ръчен часовник на Петър Петров се е продавал през 1969 г. за сумата от 2100 щатски долара.
  Сега да си отговорим на въпроса Защо?
  Сред изобретенията на Петър Петров са:
  Първият дигитален ръчен часовник.
  Първата компютъризирана система за измерване на замърсявания.
  Телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити.
  Първият в света безжичен сърдечен монитор.
  Искам само да попитам: Колко от нас могат да се похвалят, че са и на половина толкова дейни?

  4. Българският фолклор
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е четвъртият отговор.
  
  През 1977 г. американските космически станции Вояджър 1 и Вояджър 2 политат към космоса в търсене на разумен живот. Основната цел на мисията е да изследват планетите Юпитер и Сатурн, и техните спътници и пръстени. Прикрепена към двата апарата Вояджър, към космоса полита и Златната плоча на Вояджър. Грамофонна плоча, която съдържа 115 снимки, поздравления на 55 езика, множество природни звуци от прибой, вятър, гръмотевици и животни.
  В добавка – златният диск на борда съдържа и най-красивата музика на Земята:
  Бетховен с 2 произведения, едното е Пета симфония.
  Бах с 3 произведения.
  Моцарт с „Вълшебната флейта“.
  Стравински — „Пролетно тайнство“, жертвен танц.
  „Меланхоличен блус“, изпълнен от Луис Армстронг.
  Песен от остров Ява.
  Песен от Нова Гвинея.
  Заирска песен.
  Австралийски аборигенски песни.
  Мексиканска песен.
  Сватбена песен от Перу.
  Китайска песен.
  Индийска рага.
  Японска песен.
  Хор от Грузия.
  Панови флейти и перкусия от Перу.
  Гайди от Азербайджан.
  Сенегалски ударни инструменти.
  Индианци от племето навахо.
  Панови флейти от Соломонови острови.
  Сред тях е и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпята от:

  Валя Балканска, българка.

  Първи вариант на песента:

  Излел е Дельо хайдутин,
  хайдутин ен кесаджие,
  с толовци и с Караджовци.
  Заръчал Дельо, порочал
  дериданскине айене,
  айене кабадайе.
  -В селоно имам две лели,
  да ми ги не потурчите,
  да ми ги не почорните,
  че га си слезам в селоно,
  мночко щат майки да плакнат,
  по-мночко, млади невести.

  Втори вариант на песента:

  Излел е Делю хайдутин,
  хайдутин ян кеседжия
  в Домбровци и Караджовци.
  Оттам си Делю зароча
  деридеремскем айяне,
  айяне, кабадайе:
  – Две лели имам в селоно,
  да ми ги не потурчите,
  да ми ги не почорните,
  че кога флезем в селоно,
  млого щат майки да плакнат,
  по-млого млади невести,
  дете ще в корем поплака.
  Гюлсюме Делю зароче:
  – Варди са, Делю, чувай са,
  че ти са канят, Делю лю,
  деридеренски айяне,
  айяне, кабадайе:
  сребърен куршум ти леят,
  та ще та, Делю, прибият.
  – Гюлсюме, любе Гюлсюме,
  не са е родил чилякън,
  дену ще Деля убие.

  Думи за Валя Балканска: Валя Балканска е космическият глас на България. Родена е през 1942 г. в Лъкът махала над село Арда, Смолянско.
  Изпяла е до момента около 300 български народни песни.

  Думи за Българския фолклор: Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени през 18 век.
  Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песента се е предавала от певец на певец. Така са се родили многото и различни варианти на една песен. Народните ни песни са най-точното отражение на бита на българина.

  5. Най-далечната планета
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е петият отговор.
  
  Най-отдалечената планета, известна на астрономите, се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец. Ръководител на екипа, направил откритието, е:

  проф. Димитър Съселов, българин.

  Какво трябва да запомним за проф. Димитър Съселов?
  Родом е от София. През 1980 г. негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание. Така го забелязват от Световната астрономическа асоциация и го канят да специализира в Торонто, Канада. През 1998 г. вече е поканен за професор в Харвард.
  Добива международна известност с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Проф.Съселов и сътрудниците му разработват метода на транзитното търсене, чрез него те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.
  Понастоящем проф. Съселов е директор на Харвард – Смитсониън Център по астрофизика.

  6. Фотокопирната Техника
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е шестият отговор.
  
  Построяването на фотокопирната техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено през 1937 г. от:

  Академик Георги Наджаков, българин.

  Днес е невъзможно да си представя цивилизования свят без копирната техника. И отново всичко тръгва от един българин.
  Няколко думи за акад. Георги Наджаков.
  Академик Георги Наджаков е роден през 1897 г. в гр. Дупница. Завършва физика и математика през 1920 г. в Софийския университет. Специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен. И в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Бил е ректор на Софийския университет в периода 1947 – 1951. Негови открития в областта на физиката са:
  – фотоволтаичния ефект при диелектрици и полупроводници, признат като ефект на Наджаков-Андрейчин;
  – фотоелектретно състояние на веществото, за което стана дума;
  – открития по фотоелектричната проводимост;
  – ланжвеновите йони;
  – магнитните изследвания;
  – латентния фотографски образ и други.

  В добавка: Академик Георги Наджаков е създателят на Физическия институт при Българската академия на науките. Той е и един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените и на Световното движение за защита на мира, също така е член и почетен председател на Световния съвет на мира.
  Още нещо! Носител е на златен медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри“.

  7. Douglas DC-3 и …
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е седмият отговор.
  
  Главният конструктор на първия в света траспортен пътнически самолет Douglas DC-3 (Дъглас ДС-3) е:

  Асен Йорданов, българин.

  Легендата за майстор Манол, българския Дедал, който се опитва да полети със саморъчно направени крила, сигурно си я чувал, но знаеш ли за Асен Йорданов?
  Историята му е много интересна. И признавам си, ако не беше цялата дандания около „Какво сме дали на света?“, сигурно никога нямаше и да я науча.

  Световноизвестният летец и авиоконструктор е роден през 1896 г. в София. Като дете летенето го завладява. Сам си намира книги и започва да конструира първите си самолети. Не разбирай истински машини, а нещо подобно. През 1912 г., когато Асен Йорданов е на 16 години, извършва първия полет с планер в България – безмоторен самолет, който изработва сам. Още същата година заминава да учи в пилотското училище в Етан, Франция. Балканската война обаче променя плановете му и той се връща в България. Заминава за фронта като доброволец и постъпва като аеромеханик. По това време (1912 г.) Българската армия притежава следните самолети:
  3 Албатрос (Albatros)
  4 Фарман (Farman),
  1 Воазен (Voisin),
  1 Сомер (Somer),
  1 Сикорски (Sikorsky),
  1 Бристъл (Bristol),
  2 Нюпор (Nieuport)
  и около 10 Блерио (Bleriot).

  Аз ги преброих като 23 самолета. По това време България се нарежда до страни като Великобритания и изпреварва Италия, САЩ и Япония.

  Малко преди включването на България във военните действия, Асен Йорданов изпитва пред публика първия български моторен самолет. Датата е 10 август 1915 г. В този самолет той въвежда третото крило за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса. Аеропланът е признат за изобретение от специална комисия на Министерството на войната и е бил изложен в Царския манеж. Оттогава 10 август 1915 г. се смята за начало на българското самолетостроене.

  Поощрен от блестящите отзиви за изобретението си, Асен Йорданов искал да започне неговото серийно производство, но войната пак се намесва и попречва на плановете му.
  През Първата световна война Асен е приет в Школата за запасни офицери и заминава отново за фронта. Този път му поверяват и боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве. За проявена изключителна смелост е награден с Орден за храброст.

  Войната свърша. Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ни са унищожени, пилотите – уволнени.
  Лишен от възможността да прави самолети в България, той намира шанс за нова изява в обявения от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан. Наградата е 1 милион долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни.

  Въодушевен от перспективата, Асен Йорданов веднага решава да замине. В състезанието решава да се включи и неговият приятел и летец Александър Стоянов. Оказало се обаче, че паричната сума за пътуването била непосилна за тях. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството. (!!!)
  Какво пишат двамата пилоти: „…Светът ще види, понеже този конкурс е велико дело и на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област с всички, признати за цивилизовани, народи. Ще се явим пред всички краища на света и там ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: Нали столицата на България е Букурещ?…“

  И молбата им е удовлетворена лично от Александър Стамболийски – министър председател на България по това време. (!!!)

  И така, двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Александър Стоянов се завръща в родината, докато Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ, и го получава.
  И учи, отново. Започва работа като чертожник в концерна Къртис, и се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене Боинг, Локхийд и Дъглас. И така се стига до: Tранспортния самолет Дъглас ДС-3, а по-късно известните от Втората световна война летящи крепости Боинг Б-17 Фортрес, Боинг 29 Суперфортрес, тежкия изтребител Лайтинг П-38, на които главен конструктор е Асен Йорданов.

  Мисля си само едно, този човек не е имал граници. Той открива и специална съставка, която предпазва авиационното гориво от ниски температури, особено необходима за самолетите, извършващи полети на големи височини. Известният физик Томас Едисон се допитва до него, когато работи върху поредното си изобретение – радара.

  Открива авиационно училище, което се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.
  Започва да пише книги. Не една или две, 9 книги. Милионен тираж. Пише увлекателно, добавя комикси, илюстрации.
  Flying and How to Do It („Летенето и как то да се извърши“)
  Your Wings („Вашите криле“)
  Through the Overcast („През облаците“)
  Safety in Flight („Сигурност при летенето“)
  The Man behind the Flight („Човекът в сянката на самолетите“)
  Power and Flight („Мощност и полет“)
  Dials and Flight („Уредите при полет“)
  Men and Wings („Хора и криле“)
  Jordanoff’s Illustrated Aviation Dictionary

  Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, признава: „От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация.“

  Асен Йорданов – български авиоинжинер със световна известност. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, портретът му е изложен в Залата на славните в нюйоркското летище Ла Гуардия, а в музея Ер спейс са изложени негови лични вещи.

  И нещо тъжно: Трябваше да прекося океана, за да видя какво един българин е направил. А той самият до последно е държал на табелката в дома му в САЩ да пише: „Асен Йорданов – български пилот авиатор“.

  8. Въздушната възглавница
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е осмият отговор.
  
  Катастрофите не са проблем само на нашето време.
  Още през 50-те години на миналия век се е търсило средство за обезопасяване на автомобилите, днес то е известно като въздушна възглавница (air bag) и един от създателите му е:

  Асен Йорданов, българин.

  Цитат от Уикипедия: „The world’s first air bag, meant to ensure the safety of pilots and automobile drivers alike, was designed by Jordanoff in (1957).“

  9. Телефонният секретар
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е деветият отговор.
  
  Прадядото на днешния телефонен секретар е дело на:

  Асен Йорданов, българин. (отново)

  Безжичният телефонен апарат Jordanoff (Джорданоф) е имал секретар, усилвател и възможност за няколко души едновременно да разговарят помежду си, или т.нар конферентен разговор.

  Няма какво друго да добавя!

  10. Хапчето Анти-Бебе
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е десетият отговор.
  
  Откривателя на хапчетo Aнти-Бебе, което промени живота на мъжете и жените, е:

  Карл Джераси, евреин с български произход.

  Kaрл Джераси е роден във Виена. Майка му е австрийска еврейка, а баща му е български евреин, кожен лекар в София. Детските си години прекарва в България с родителите си. Когато става на 5 години, заминава с майка си за Виена. Родителите му се развеждат, но не за дълго. През 1938 г. той и майка му са изгонени от Австрия заради еврейския си произход. Те се връщат в България, като родителите му отново се събират, за да могат Карл и майка му да получат българско гражданство. Живее още една година в София при баща си и учи в Американския колеж. През това време майка му заминава за Англия, за да уреди имигрантски визи за САЩ за тях двамата. Така през 1939 г. 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати.
  Самият Джераси признава, че ако не е била България, не би успял: „Австрия ме изхвърли, но България ме прие и направи възможно заминаването ми за САЩ…”
  Следват училище, работа, сватби и раздели. През 1951 г. Карл Джераси, заедно с бостънските фармаколози Грегъри Пинкъс и Джон Рок Джераси, откриват първото хапче Анти-Бебe, известно още като първото противозачатъчно хапче.
  Какво щяхме да правим без неговото откритие? (усмивки)

  11. Двигателите на модула Орел
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е единадесетият отговор.
  
  Реактивните двигатели на лунния модул „Орел“, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от:

  д-р инж. Иван Ночев, българин.

  Първи стъпки на Луната. На 16 юли 1969 от космодрума „Кенеди“ на полуостров Кейп Канаверал във Флорида стартира американският космически кораб „Аполо 11“ с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул „Орел“, който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват благополучно модула в Морето на спокойствието. След няколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време) Армстронг отваря люка и в 4.56 часа стъпва на лунната повърхност с думите:
  „Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството…”
  Малко по-късно той е последван от Олдрин.

  По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин поставят върху лунната повърхност автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която провеждат редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни образци. На 21 юли в 19.54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата – „кубическата стаичка” с двамата дръзновени изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скача с „Аполо 11“, който поема обратно към Земята. Човечеството със затаен дъх проследява тази лунна одисея.

  Изобретените от Иван Начев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула „Орел“ с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.

  Малко информация за българина Иван Начев.
  Иван Ночев е роден през 1916 г. в Карлово. От малък Ночев се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия завод „Арсенал“, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
  През 1942 г. с група техници Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 г. продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена.
  През 1951 г. инж.Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 г. – за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс Корпорейшън. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
  През 1962 г. д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети.
  Още един знаменит българин и още една причина за гордост!

  12. Световен рекорд на 100 метра с препятствия
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е дванадесетият отговор.
  
  Световният рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия (12.21 секунди) принадлежи на :

  Йорданка Донкова, българка.

  Йорданка Донкова е българска състезателка по лека атлетика. Тя поставя своя рекорд в 100 метра с препятствия през 1988 г. и до днес той все още не е подобрен. Йорданка Донкова притежава европейския и олимпийския рекорд в същата дисциплина на 100 метра с препятствия от 12.38 секунди.
  Има 2 олимпийски медала и 9 медала от европейски първенства.
  Най-силната й дисциплина е 100 метра с препятствия.
  Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка – победителка в крайното генерално класиране от веригата „Мобил Гран При“.

  13. Статуята на Леонардо да Винчи
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е тринадесетият отговор.
  
  Статуята на Леонардо да Винчи, на входа на международното летище в Рим, е дело на :

  скулптора Асен Пейков, българин.

  Какво се знае за Асен Пейков?
  Роден е в Севлиево през 1908 г. Завършва Художествената академия в София със златен медал. Като студент взима участие в конкурса за паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, получава втора награда. През 1938 г. открива първата си самостоятелна изложба в ателието си на бул. „Цар Освободител“ в София. Няколко месеца след това напуска България. Живее в Париж, Мадрид, САЩ, и накрая се установява в Италия.
  Създава над 1300 творби. В ателието си на улица „Маргута“ 54 в Рим прави потрети на много изтъкнатите италиански интелектуалци, както и на редица световноизвестни личности.
  Известните произведения на Асен Пейков:
  – статуята на Леонардо да Винчи на летището на Рим;
  – бронзовата Минерва в Университа в Бари;
  – мраморната статуя на Сан Джовани в Рим;
  – фигурата на Атлета в Чекиньола;
  – бюстът на папа Пий XII за конгресния център „Мондо Милиоре“;
  – бронзовата роза – символ на Премия симпатия (престижна римска награда, учредена през 1967 г.).

  Интересно: Наскоро при реставрирането на статуята на Леонардо да Винчи е открит люк,  в който 40 години е бил съхраняван документ, написан на латински. Документът е бил поставен в цинкова кутия. Текстът на документа се отнасял за древните територии около района на летището „Леонардо да Винчи“.

  Била съм на това летище, видях и статуята, но изобщо нямах представа, че тя е дело на един българин. Сега вече знам.

  14. Рекорд в Художествената гимнастика
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е четиринадесетият отговор.
  
  Най-много световни титли в художествената гимнастика (многобой) имат:

  Мария Гигова (1969, 1971,1973), българка,
  и
  Мария Петрова (1993,1994,1995), българка.

  Мария Гигова и Мария Петрова са в Книгата на Гинес като единствените трикратни световни шампионки.
  Ние, българите, можем да се гордеем и с най-много записани отборни световни титли в художествената гимнастика – 9,  както и с най-много индивидуални световни титли в същата дисциплина – 10.

  15. 209 см
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е петнадесетият отговор.
  
  Един от най-старите рекорди в леката атлетика е в скока на височина (жени). Постижението от 209 см не е подобрено от 1987 г. насам. То принадлежи на:

  Стефка Костадинова, българка.

  Няколко думи за Стефка.
  Стефка Костадинова е състезателка по лека атлетика. Родена е в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив. Кариерата й започва с гимнастика и плуване, и чак после с лека атлетика.
  Стефка Костадинова има 7 златни медала от световни първенства и европейски шампионати.
  На 30 август 1987 г. Стефка поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см. През 1988 г. печели сребърен медал от игрите в Сеул. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През 1997 г. тя се отказва официално от състезателната си кариера. Към днешна дата Стефка Костадинова е председател на Българския олимпийски комитет.

  16. Първата жена – пилот на боен самолет
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е шестнадесетият отговор.
  
  За първи път в света жена участва в боен полет по време на Балканската война. Името й е:

  Райна Касабова, българка.

  По време на Балканската война (1912-1913 г.) Касабова е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин. През 1913 г. тя взема участие в боен полет със самолет „Воазен“, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. Полетът продължава 43 минути.

  Тук идва интересното!
  От самолета Райна хвърля над Одрин позиви с призив за спиране на кръвопролитията.
  Евала, това е била миротворческа мисия!

  За тази българска жена има много малко написано в интернет пространството. Но пък открих, че през 2004 г. е издадена книга за нея. „Полетът на самарянката: Документална повест за Райна Касабова“.

  17. Космическа храна
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е седемнадесетият отговор.
  
  Третата държава, регистрирана в ООН, която е изпратила храни в Космоса след САЩ и Съветския съюз, е:

  БЪЛГАРИЯ.

  Българската космическа храна е дело на учените от Института по криобиология и лиофилизация. Тук трябва да спомена името на акад. Цветан Цетков.
  Екипът на акад. Цветан Цветков разработва биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум.
  За какво става дума?
  Начинът на консервиране на храната се нарича лиофилизация (вакуумно сублимационно сушене). Това е най-съвършеният метод на консервиране, измислен досега. Тя позволява на практика напълно (до 95%) да се съхранят хранителните вещества, витамините, микроелементите, даже първоначалната форма, естественият аромат, вкус и цвят продължително време, при температури от -50 до +50 градуса. В процеса не се използват ароматизатори, оцветители или консерванти. Високото качество и биологичната пълноценност на съхранените по този начин продукти се обуславя и от това, че на лиофилизация могат да се подложат само свежи продукти. Например, съхраняването на ягоди преди обработка не трябва да превишава 8 часа от момента на брането им.
  В списъка на българските храни за космоса са включени: кисело мляко с овесено брашно, няколко вида ядки, набор от лиофилизирани плодове – ягоди, ябълки кайсии, праскови, пъпеш и какво ли още не.
  Българското меню е адаптирано за четирикратен дневен хранителен режим – две закуски, обяд и вечеря. Тези храни покриват изискванията на организма от хранителни биологични вещества, като средната стойност е 3000-3200 ккал.
  За разработките на лиофилизирани продукти колективът на акад. Цветан Цветков има два патента.
  Уви, няма как да си купиш малко българска космическа храна, за да е опиташ. Но за това пък може да опиташ малко американска – или – ягоди с неаполитански сладолед.

  18. Шестият сърдечен тон
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е осемнадесетият отговор.
  
  Откриването на шестия сърдечен тон спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки. Негов откривател е:

  проф. д-р Иван Митев, българин.

  Шестият тон на сърцето е първото откритие в българската медицина. За него се знае малко, както и за проф. д-р Иван Митев.
  През 1974 г. професорът усеща в сърцето на пациент странен тон, различен от познатите и описани досега. Проверява внимателно стотици пациенти – дали наистина долавя нещо различно. Използва наличната по това време техника и успява да регистрира тона. Това е единственият тон, който се улавя на необичайно място в сърцето – в систолата. Няма го при всички хора. Открива се при някои здрави хора, както и при различни заболявания. Регистрира се и при фонокардиография.
  Нещо различно:
  Държавата ни издава пощенска марка – VI тон на сърцето. Още едно нещо, в което сме първенци. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Марката става много популярна, след като я публикува елитно западно списание по кардиология.
  Продължението на историята:
  Проф. Ваньо Митев – ректорът на Медицинския университет в София – е син на проф. д-р Иван Митев.

  19. Лекарство от кокиче
  Какво сме дали на света? въпросът. А това е деветнадесетият отговор.
  
  Чувал ли си за нивалина – лекарството, което се извлича от блатното кокиче? То помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна система, и за лечение на деменции от Алцхаймеров тип. Лекарството ‘Нивелин’ е създадено през 1956 г. от:

  проф. д-р Димитър Пасков, българин.

  Главен помощник в откритието на фармаколога проф. д-р Димитър Пасков се явява едно момиче – то пиело водата от чашата с кокичета, които родителите му  оставили в стаята.
  Неведоми се пътищата Божи! – само това мога да добавя.
  С оригиналните си фармакологични изследвания върху галантамина (Nivalin®) проф. д-р Д. Пасков прославя името на България сред фармаколозите и лекарите на Европа. Неговата монография ‘Нивалин’ е преведена и издадена в Италия. Съвместно с проф. д-р Д. Пейчев той издава и учебник по фармакология, който е преиздаван няколко пъти.
  Интересно!
  Лекарственият продукт ‘Нивалин’ е отличен с Фармацевтичен Оскар – Еньо за принос в науката.
  Идеята за тази публикация е на Maxim wolfie.

  20. 1497 победи
  Какво сме дали на cвета е въпросът. А това е двадесетият отговор.
  
  Шампионът по свободна борба, който пропуска само три победи в над 1500 официални мача с противници от пет континента, e :

  ДОНЧО КОЛЕВ ДАНЕВ (ДАН КОЛОВ), българин.

  Роден е през 1892 г. в с.Чадърлии (сега с. Сенник), Севлиевско. Заминава за САЩ, когато е на 17 години. Работи, каквото му попадне. Започва кариерата си на борец в организираните сред работниците борби.
  През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925 г. самият той става професионалист.
  През цялата си спортна кариера побеждава противници от 5 континента, включително в страни като Австралия, Нова Зеландия, Япония и Китай.
  През 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата Европейски шампион по свободна борба.
  Наричат го Кинг Конг, Кралят на кеча, Балканският лъв.
  През целия си живот Дан Колов запазва българското си гражданство, като отказва предложенията за чуждо поданство с думите:
  „Дан Колов е българин.”

  Нещо, което не знаем.
  Раздава цялото си състояние за благотворителност.
  Първият самолет на Българските пощи е купен от него.

  Където и да си, каквото и да правиш, остани си българин.

  21. Скоростната кутия
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и първият отговор.
  
  В моделите на Сузуки, Хонда, Рено, Toйота се вграждат автоматични скоростни кутии, изобретени от:

  Румен Антонов, българин.

  Историята на един български изобретател:
  Всичко започнало през 1944 г. в София. Тогава е роден Румен Антонов. Той учи инженерство, после промишлен дизайн, завършва и курс по физика. Още тогава Румен е наясно, че ако иска да види идеите си реализирани, трябва да избяга на Запад. Прави няколко безуспешни опита да напусне страната и същевременно трескаво работи. Заема се сериозно с идеята за създаване на четиритактов двигател с нов принцип на работа и успява. През 1976 г. получава частен патент за Двигател с вътрешно горене по четиритактов цикъл,  като това е първият частен патент в страната. Работи по макет на автомобил.
  По това време се захваща с нещо много различно от автомобилите – като търсенето на лекарство за атеросклерозата. Експериментира върху себе си. Според теорията му всички многобройни натрупвания на мъртва тъкан в организма, включително и в кръвоносните съдове, се дължат на една причина – жизнената активност на гъбичката Candida albicans.
  След 2 брака, през 1988 г. се жени за французойка и заминава за Франция. По-късно вече се установява в Англия.
  Първия си пробив прави с проект на автоматичната скоростна кутия. Успява да я патентова и продаде на водещи компании като Хонда, Сузуки, Рено, Пежо, Роувър. Тойота също е ползват, но без лиценз, за което изобретателят ги съди.
  После регистрира в Ротердам друга компания – Антонов Аутомотив Технолоджийс. Следващата стъпка е изобретяването на 6-степенна скоростна кутия, която е далеч по-проста и по-малка от познатите подобни.
  И двете му компании се котират много повече от добре на световните фондови борси.
  Следва продължение…
  Румен Антонов изобретява нов малък спортен автомобил (хвърли един поглед на картинката), наречен 4 Stroke. Автомобилът е направен по стара идея на изобретателя от 1977 г.. Дизайнът на колата е ретро и възродява популярната от 30-те години на миналия век – Бугати.
  Двуместният малък звяр, чиято каросерия от фибро-карбон, тежи само 18 килограма, е предвиден да излезе на пазара през 2009 г. в ограничена бройка (50 автомобила) и с предварително калкулирана цена от 40 000 евро.
  Продукт на лукса е и кола, наречена на името на изобретателя си – Румен.
  По-нататък…
  Следващата стъпка на Румен Антонов е двигателят без клапани и какво ли още не.

  Румен Антонов и България:
  През лятото на 2002 г. изобретателят регистрира у нас фондация „Антонов“, която да подкрепя проекти в областта на медицината и микробиологията. Прави и няколко опита да започне бизнес в България, в това число и производство на луксозна спортна кола. Обаче всичко спира дотам. Не среща голяма подкрепа и се отказва.

  (Дано това да е само временно явление. Утре някой млад и буден български ум може да се сети за Румен Антонов и да му подаде ръка в създаването на следващия му бизнес проект. Само че този път – на родна земя.)

  22. Идеите за ООН
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и вторият отговор.
  
  Идеите, развити в книгата „Звезда на съгласието”, служат на американския президент Уилсън за формулиране на неговите 14 точки за омиротворяване на света и полагане основите на Обществото на народите. Автор на „Звезда на съгласието” е:

  Никола Димков, българин.

  Биографични данни:
  Никола Димков е роден в 1859 г. в българското село в Серско – Горно Броди, по онова време – в пределите на Османската империя, в днешно време – под името Ано Вронду в Гърция. Получава образованието си в Париж. След което се установява в Цариград, днес Истанбул. Развива бизнес с подкови, открива фабрика.
  Участва активно в живота на българската колония в града. Член е на Съвета на Българската екзархия. Почетен гражданин на османската столица.
  С две думи – влиятелна личност.
  Българско дело:
  В края на 1916 г. и началото на 1917  г. инж. Никола Димков написва книгата „Звезда на съгласието”. Книгата сама по себе си представлява проект за създаване на световна организация на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии.
  Никола Димков отпечатва проекта си на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на тогавашния президент на САЩ – Томас Уилсън. Това е по времето, когато САЩ все още не са се намесили в Първата световна война и прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенното уреждане на света и създаване на Общество на народите не са съществували.
  Дори биографът на Томас Уилсън – Бекер, свидетелства, че идеята не е била на президента, а е заимствана.
  В проекта си Никола Димков предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва „средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света”.
  В интервю за гръцкия вестник „Фарос“, отпечатано като притурка към второто издание на книгата „Звезда на съгласието”, Никола Димков доразвива идеята си за устройството на Постоянния съвет.
  Освен 3 главни съвета авторът предлага той да се подразделя на 20 върховни бюра, уреждащи: вътрешното устройство на съвета, световната безопасност и разоръжаване, междуверските отношения, въпросите на националните малцинства, световното правосъдие, просветата и културата, здравеопазването, земеделието, промишлеността, търговията, труда и т. н.
  Дори само бегло съпоставяне на тия формулировки на инж. Никола Димков с устава на Обществото на народите и особено на днешната Организация на обединените нации е достатъчно, за да открием сходствата.
  Каквото и да си говорим:
  Проектът на инж. Никола Димков е български принос в създаването и дейността на днешната световна организация за мир и сигурност.

  23. Опакованият Райхстаг
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и третият отговор.
  
  През 1995 г. опакованият Райхстаг привлече 5 милиона посетители в центъра на Берлин. Уникалният проект е дело на:

  Христо Явашев, българин, и съпругата му Жан-Клод.

  Историята:
  Родом от Габрово, Христо Явашев произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритос. Братята му са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев.
  Учи в Художествената академия. През 1957 г. емигрира и е лишен от българско гражданство. Отива в Париж и там среща бъдещата си съпруга Жан-Клод. И двамата са родени на една и съща дата – 13 юни 1935 г.
  Уникалното:
  Христо Явашев, или както го знаят из цял свят – Кристо, е създател на опаковането като художествен похват. Работи съвместно със съпругата си, французойката Жан-Клод.
  Началото:
  Един от първите проекти на Кристо в Париж е да задръсти една улица с празни варели на Shell. Идеята му е да докаже, че желязна завеса твърде лесно се издига, но изключително трудно се отстранява.
  Проектите:
  Опаковал е моста Пон Ньоф в Париж (най-стария мост във френската столица). Опакова пристанище Колони на река Сена, за да покаже, че найлонът като материя на бъдещето е достатъчно подходящ за творческа изява.
  Сред най-мащабните му проекти са Завеса в долината Чадърите, и разбира се, опаковането на Райхстага.
  Обкръжените острови е следващото значимо начинание на авангардиста. Проектът е осъществен през 1980-1983 г. в басейна на плитководието на Маями, Флорида. 11 острова с изкуствен произход са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен.
  Последното:
  Последната инсталация на Кристо – Портите (The Gates) – бе изложена в продължение на 2 седмици в Сентръл парк в Ню Йорк през февруари 2005 г. и привлече милиони посетители. 7 503 парчета оранжев плат са монтирани на 23 мили по алеите на Сентръл парк в Ню Йорк. Хилядите тонове стомана, плат и пластмаса, от които са направени Портите, впоследствие са рециклирани.

  Поглед към опазването на околната среда:
  Кристо и Жан-Клод се гордеят, че са екологични художници, и, че отстраняват всяка следа от художествените си творби, сглобявани с години, някои от които са се виждали дори от Космоса.

  В България:
  Първата в България изложба на знаменития авангарден художник Христо Явашев е открита в София през 2006 г. в галерията на Националната художествена академия. Изложени са 62 постера, собственоръчно подписани от художникa.
  Очаквай:
  Най-новият проект на Кристо и Жан-Клод е: Over the River – инсталация от платна, които ще покрият река Арканзас в щата Колорадо. Очаква се да го видим през 2010 г.

  Повече може да видиш на страницата на Christo: www.christojeanneclaude.net

  24. Сюрреализъм
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и четвъртият отговор.
  
  В първата изложба на сюрреалистите в Салона на независимите в Париж са представени творби на Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пикасо и

  Жорж Папазов, българин.

  Историята говори:
  Авангардният творец е роден в Ямбол като последно момче от шестте деца на търговеца Панайот Папазов.
  Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). След войните учи в Прага в Инженерно-строително училище. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където среща и бъдещата си съпруга Беатриче. През 1920 и 1921 г. е във Виена, където изучава старите майстори и следи съвременния художествен живот. През 1922 г. Жорж Папазов се установява в Берлин. През 1923 г. участва в голямата художествена изложба в немската столица. Оттогава е приятел с Оскар Кокошка. През 1923 г. заминава за Швейцария, а 1924 г. се озовава във френската столица.
  Твори в Париж. Отдава се изцяло на изкуството си. Приятел е с Жул Паскен, който го посвещава в културния живот на френската столица. Първите му експерименти в абстрактната живопис го сближават с Пикасо, Брак, Леже, Ханс Арп, Макс Ернст, Андре Масон, Хуан Миро. Така се ражда и първата изложба на сюрреалистите в Париж.
  През 1926 г. открива първата си самостоятелна изложба във Франция, в галерия Вавен-Распай. Поканен е и отвъд Океана. Следват експозиция по целия свят почти всяка година.
  В България прави 4 изложби – през 1919, 1928, 1934 и 1935 г.

  Малко известно:
  Жорж Папазов е автор на няколко романа:
  – „Паскен!…Паскен!…Аз съм!” (1932)
  – „Братя Дренови” (1951)
  – „Моят приятел Дерен” (1960)
  – „Писма до Дерен” (1966)
  – повестта „Поп Васил” (1968)

  Днес:
  Ако имаш път към Женева, посети музея „Пти пале“, където се съхраняват негови картини. Днес творбите на Жорж Папазов по аукционите се оценяват между 10 000 и 15 000 евро. Заслужава си да ги видиш.

  
  25. Матрицата
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и петият отговор.
  
  Един от създателите на революционния метод на виртуалната кинематография, използван за супер ефектите на Матрицата, е:

  Георги Боршуков, българин.

  Как стана така?
  Георги Боршуков заминава за страната на неограничените възможности през 1992 г. Има бакалавърска степен от университета Рочестър, щата Ню Йорк, и магистърска – от Бъркли, Калифорния. Специализира компютърна графика. Дипломният му проект, в който лети заедно със свои състуденти около университета, е забелязан, и Боршуков получава първия си ангажимент.

  Първа награда:
  Георги Боршуков е на 26 години, когато за първи път държи в ръцете най-високото киноотличие на планетата – статуетката Оскар. През 1999 г. то е отредено за филма ‘В какво се превръщат мечтите’ с Робин Уилямс, по който е работи и българинът.

  Следва:
  Георги Бoршуков измисля уникалните спецефекти за филма „Матрицата” „Матрицата: презареждане”, „Матрицата: революции”,
  „Мисията невъзможна 2”.

  Киану Рийвс полетява благодарение на българина в първата част на филма „Матрицата”. Сцената, в която неговият герой Нео и агент Смит стрелят един срещу друг, въртейки се във въздуха, е създадена благодарение на уменията на Георги Боршуков (виж картинката).

  Признанието.
  През 2001 г. българинът Георги Бoршуков получава специален сертификат за техническо постижение за: разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика дакери.
  Церемонията е на 3 март в Риджънт Бевърли Уилшайър хотел в Бевърли Хилс. Боршуков получава своя приз от актрисата Рене Зелуегър.

  „Само за три години и половина реалността надмина мечтата ми да се занимавам с визуални ефекти… Искам да благодаря на майка ми и баща ми в България, на сестра ми Марги и на теб, Kристина…”

  Това са част от думите на българина при връчването на голямата награда.

  26. Евромонета
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и шестият отговор.
  
  Автори на проекта на немските евромонети от 1 и 2 евро са:

  Хайнц Хойер и Снежана Русева-Хойер, българка.

  През 1997 г. Хайнц и Снежана Хойер печелят националния конкурс за щемпел на евромонетите в Германия. Предполагам всички знаем – гърбовете на евромонетите са различни във всяка страна от Европейския съюз. Проектът на сънародничката ни и нейния съпруг е избран сред 30 други.
  Федералният орел е техният избор за изображението на гърба на монетата от 2 евро, а надписът гласи: „EINIGKEIT UND RECHT UND FREIHEIT“ или „Единство, справедливост и свобода“.
  Историята започва преди 29 години, когато Снежана отива в Източен Берлин да следва графичен дизайн. Още през първата седмица се среща с Хайнц. Оженват се през 1976 г. Връщат се заедно в България, където остават 4 години, през които Снежана работи в издателство и си изплаща стипендията. А Хайнц вае от мрамор статуята на бога на виното Дионисий в Балчик.
  След завръщането си в Източна Германия започват да работят по пощенски марки, медали и монети. В допълнение Хайнц преподава в старото си училище, а Снежана илюстрира детски книжки. Някъде по това време се раждат и децата им. Появяват се и първите им монети – тогавашните дойче марки.
  След падането на Берлинската стена успехът идва бавно, но сигурно. Появяват се техните монетите за общата марка на обединена Германия, последвани от техните евромонети.
  Снежана и Хайнц Хойер имат зад гърба си 16 години успехи в дизайна на монети. Те са правили проекти за монети за три валути, правили са и възпоменателни монети за екзотични републики като Науру и Вануату.
  Тук трябва да се добавят и юбилейните монети.
  Семейство Хойер работи върху юбилейната монета на България за Световното първенство по футбол в Германия през 2006 г.. Силуетът на Христо Стоичков е на гърба. По проект на Снежана Хойер са и 112-те медала за Мондиала.
  Талантливата българка проектира и юбилейната монета за 775-годишнината на Берлин, която ще се чества през 2012 г. На гърба на момента е изобразена Берлинската стена, която рухва, а на фона й се събират разделените от нея в миналото брат и сестра.

  27. Най-младият член на Световната организация за слънчева енергия
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и седмият отговор.
  
  Най-младият член на Световната организация за слънчева енергия е:

  Тодор Нанчев, българин.

  През 2002 г. Тодор Нанчев, тогава само на 16 години, се включва в конкурса „Архитектура и енергия“, организиран от Съюза на архитектите в България.
  На конкурса Тодор Нанчев се явява с 2 проекта на сгради, използващи в максимална степен природната енергия на слънчевото греене, като печели награда.
  Веднага след като получава награда от конкурса „Архитектура и енергия”, той е поканен да се включи в Световната организация за слънчева енергия. Седалището на организацията се намира във Фрайбург, Германия.
  В нея членуват 30-40 българи. Болшинството от тях са специалисти, занимаващи се от години с оползотворяването на слънчевата енергия. Той, разбира се, е най-младият. Браво!
  
  28. Най-добрият студент
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и осмият отговор.
  
  Най-добрият студент за Европа, Близкия Изток и Африка на компютърната академия Cisco Systems за 2003 г. е:

  Йордан Кацаров, българин.

  Йордан Кацаров започва започва обучение по CCNA (Cisco Certified Network Associate), когато е на 13 години. На 15 години вече изучава CCNP в Cisco aкадемията към Българската Стопанска Камара. Успява да премине всички семестри и спечелва признанието за най-добър студент. Мечтата му е да стане експерт. Експертите в света са едва 9000. България е една от страните с най-много експерти (7).
  Това си е голямо постижение за България, като се има предвид, че броят на Cisco академиите е 3270, а на курсистите – над 153 хиляди.
  От наградата вече са минали 6 години.
  Йордан Кацаров вече е понатрупал опит из IT-компаниите в България. Сдобил се с със сертификати и специализации, включително и дипломи по мениджмънт от Ritsumeikan University – Япония и Open University – Англия.
  В момента е на 20 години и е изпълнителен директор и съосновател на NG Systems. Първият им софтуерен продукт – Voice Clerk е за таксуване на гласови обаждания в корпоративния сектор.

  29. Българските математици
  Какво сме дали на света е е въпросът. А това е двадесет и деветият отговор.
  
  Годината е 2003-та. 6 златни медала и 1-во място като отбор на Международната олимпиада по математика в Токио печелят:
  
  Росен Кралев, Калоян Славов, Александър Лишков, Добромир Рахнев, Илия Цеков, Румен Зарев, българи.

  Тези българчета изместват Китай от 1-вото място в отборната надпревара. Те обикалят света, за да решават задачи. Калоян, един от тях, споделя пред наш вестник:
  “Мит е, че по света не знаят къде е нашата страна, винаги когато съм съобщавал, че съм българин, реагират отлично, издигам им се в очите, защото сънародниците, които вече познават, се оказват или най- добрите студенти, или най-кадърните специалисти.”

  Историята продължава. Година 2005-та. 6 медала на Международната олимпиада по математика в Мексико печелят:

  Росен Кралев, Александър Лишков, Цветелина Ценева, Иван Димитров, Веселин Димитров и Димитър Симеонов, българи.

  Година 2006-та. Учениците от втория представителен отбор по математика на България печелят 1 златен и 3 сребърни медала на Всерусийската олимпиада в Русия.

  Златният медал е на Николай Белухов, българин.
  Сребърните медали на Александър Даскалов, Борислав Вълков и Добрин Урумов, българи.

  Година 2007-ма. Три момчета от България печелят олимпиада по математика в Индия. Допълнение: Олимпиадата по математика в Индия се смята за една от най-силните в света.

  Златен медал за Румен Томов, българин.
  Сребърни медали за Антон Пенов и Борис Николов, българи.

  Година 2008-ма. Българските деца с 1 златен и 2 сребърни медала от Международна олимпиада по математика в Хонг Конг и 1 място в отборното класиране за не-азиатските държави.

  Златен медал за 12-годишната Катрин Крем, българка.
  Сребърни медала за 13-годишните Снежана Вескова и Петър Пенков, българи.
  4 място в неазиатското класиране за Павлена Ненова, българка.

  Аз съм в шах: тези хлапета се справят брилянтно. Дали не си измисляме повод да се надуем? – О, НЕ, твърдо НЕ.

  30. Мартеничката
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е тридесетият отговор.
  
  Днес ще спомена за една изцяло българска традиция. Традицията, която повелява на 1-ви март всяка година да се закичваме с Пижо и Пенда за здраве и против уроки. Както ние ги наричаме – Мартеници.
  В класическия си вид Mартеницата e усукан бял и червен конец. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв и живот, а бяло – чистота и щастие.
  Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че когато хан Аспарух победил византийските войници, той написал писмо и го вързал с бял конец за крака на една птица. Птицата била ранена от византийските войници, обаче успяла да пристигне в българския лагер. Но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта й. Оттам и идеята за бялото и червено конче, което наричаме Мартеница.
  Друга легенда гласи, че древните корени на този ритуал почитат бог Марс. Той е бог на пролетта, а по-късно и бог на войната. Обикновено войните започвали в началото на март. Тогава жените завързвали на мъжете си червени и бели парчета плат с малки фигури на момиченце и момченце.
  Има две версии защо се правело така: Първата е да напомнят на мъжете за техните семейства. Втората – да се молят на Баба Марта за хубаво и топло време, за да има по-малко загинали от измръзване войни.

  Мартеничката се носи до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. Ако нямаме късмет да видим нито дръвче, нито щъркел, до Благовец – 25 март.
  Тогава я връзваме на дърво или я слагаме под камък. А после гадаем. Ако на следващия ден под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Ако е червейче, ще имаме здраве и успех. Ако в паяче, тогава сме в беда. Може да нямаме голям късмет със здравето и личните успехи. Но кой знае?

  31. Граховозелената рокля
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е тридесет и първият отговор.
  
  В 83-тия епизод на любимия ни сериал „Сексът и Градът” Миранда Хобс (амбициозната адвокатка) се появи с асиметрична рокля в цвят: граховозелено.

  Шеметният тоалет е дело на:
  дизайнерката Илиaна Рикетс, българка.

  Илиана Рикетс или Иля е добре позната в модните среди в САЩ. Но в България се знае малко за нея.
  Иля е от Варна. Заминава за САЩ през 1996-та. Учи моден дизайн в Академията за изкуства в Сан Франциско. А днес е топ преподавател по мода в същата.
  Илиана прави серия от авангардни ревюта във Варна. Това става преди да замине за САЩ.
  Роклята за филма „Сексът и Градът” е намерена в Henri Bendel, моден център в Ню Йорк. Общо граховозелените рокли са 6. Всяка една от тях с цена от 380 долара.

  Илиана е млада, амбициозна и способна. Дано занапред да чуваме повече за нея и в САЩ, и в България.

   

  33. GSM за космоса

  Какво сме дали на света е въпросът.
  А това е тридесет и третия отговор.

  Мобилен телефон за Космоса измисли: 23-годишният Милен Николов, българин.
  
  Милен е студент по компютърни системи и технологии в колежа Брокпорт, САЩ.Идеята го осенила в нюйоркското метро, докато му чезнело покритето на телефона.

  А каква е идеята?
  Чип за мобилен телефон, който чрез системата МANET(?) получава покритие на сигнала във всички точки на Земята, дори и в открития Космос.

  Според учените революционното изобретение се равнява на откриването на радиото от руския физик А.С.Попов.

  А как разбрахме за откритието му?
  От новините, разбира се.

  Милен Николов печели с изобретението си една от 10-те награди в световното състезание за изследователски есета на Symbian – британската компания, известна с едноименната операционна система за мобилни телефони.

  Тема на състезанието е следващата вълна на смартфон иновации.

  В есето си от 11 страници със заглавие“Exploiting Social and Mobile Ad Hoc Networking to Achieve Ubiquitous Connectivity“, той описва как ще бъде решен проблема с липсата на мобилен сигнал в някои сгради и на места като тунели на метрото.

  ––––-=–––-

  34. Брауновият газ

  поредицата продължава благодарение на всички онези, които споделиха събития, хора и истории в коментарите си по темата.демонстрация на Юл Браун

  Откривателят на т.нар. Браунов газ, който гори с над 6000 градуса по Целзий (най-високата тeмпeратура, която можe да сe наблюдава на Земята и на Слънцето) е:

  профeсор Юл Браун, българин.

  Историята започва така:
  Юл Браун, с българското име Иван Вълков, е роден във Варна през 1922 г. Прави опит някъде около 1940 г. за бягство през Гърция, за което влиза в затвора. През 1950 г. се жени, а през 1952 г. бяга в Турция и бива арестуван, отново лежи в затвора. След 6 години австралийското посолство в Анкара му дава политичeско убeжищe. След затвора си сменя името. Взима малкото име на актьора Юл Бринър и фамилното име на майор Браун (негов освободител от затвора). Заминава за Сидни, където първо учи, а после и работи. През 1971 г. прави своето откритие – Брауновият газ.

  Брауновият газ.
  Брауновият газ е смес между водород и кислород в обемно отношение 2:1. Брауновият газ се получава чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Елeктролиза на водата е най-общо разлаганe на водата на водород и кислород, под влияниe на прeминаващ прeз нeя eлектрически ток. Електролизата е открита преди близо 2 века от Фарадей и дотук нищо ново. Новото е откритието на проф. Вълков как да съхранява двата газа заeдно в eдин и същ рeзeрвоар, бeз тe да избухнат. В химията подобна смес сe нарича гърмящ газ.

  В практиката приложенията на Брауновия газ са много. Най-коментираното: кола може да измине 1600 километра (4 пъти разстоянието от София до Варна ) с 4 литра вода и 2 браунови батерии, които преобразуват водата в газ. Без никакво друго гориво.

  Юл Браун (Иван Вълков) формулира откритието си така :

  „От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.“

  Брауновият газ може да реже стомана като кашкавал, да топи и да споява, да изгаря и да разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, да прави от водата гориво, да произвежда електричество, да създава вода в пустинята, да суши въглища, да пречиства рудата… да се продължи може още.

  Пламъкът на брауновия газ повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него. Това свойство на брануновия газ все още не е разгадано. И въпреки, че откритето е патентовано през далечната 1978-ма, все още не е прието. Просто няма обяснение – защо и как се случва с тази газова смес.

  Историята продължава.
  През 1981 г. Юл Браун основава фирмата си Brown Energy. Продава първият си генератор за Браунов газ на Китай. Той и досега се използват в Китай за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Към момента 14 компании в цял свят произвеждат генератори за браунов газ.

  Въпреки всичко, фирмата на Юл Браун фалира и той заминава за САЩ, където през 1998 г. умира от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност.

  Заключението.
  Ще пропусна тъжните факти около смъртта му, също и ролята на България в историята. Ще натъртя, че Юл Браун е Иван Вълков, българин и откривател на Брауновия газ. И, че ние също сме българи и не трябва да повтаряме грешките на сънародниците си, който са прокудили не един или двама учени, музиканти, артисти от страната ни.

  ––––––––

  35. Най-умната жена

  Според Daily Telegraph най-умната жена в Света е: Даниела Симидчиева, българка.2500 души биват подложени от психолози на тестове по математика, информатика, английски и т.натам. Резултатът на Даниела от тестовете е = IQ над 200 точки при средно 100. Kоефициентът й на интелигентност е сравняван единствено с този на Мария Кюри, която два пъти е получавала Нобелова награда.

  Даниела Симидчиева е на 46 години (към момента), майка е на 3 деца и е притежателка на 5 дипломи. Магистър по Икономика и Социология. Промишлен инженер. Английска филология + допълнителна квалификация за учител.

  (Когато гръмва новината за високия й IQ коефициент, Даниела е без работа. впоследствие получава предложение за добре платена работа.)

  –––=––-

  36. Първата въздушна бомбардировка

  Първата в света въздушна бомбандировка е извършена при обсадата на Одрин през 1912 от пилотите :Радул Миков и Продан Таракчиев, българи.Полетът на пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев продължава час и 20 минути на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград.

  Радул Милков разказва за драматичния полет:

  В самолета взехме две бомби за проба. Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха ‘одринки’. Времето бе великолепно, слънчево. Излетяхме в 9:30 – посока Одрин. Летяхме в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите.

  Докато на 16 октомври извършихме първото бойно летене, докато на 30 октомври българска жена взе участие в бойно летене над Одрин, днес 12 ноември 1912, ние българите, извършихме бомбардиране на крепостта Одрин – първо по рода си от световен мащаб.

  Радул Милков
  Полковник Радул Милков е роден на 5 март 1883 г. в Пловдив. Завършва курс за пилоти в Германия. Участва в Балканската война като авиатор-пилот, поручик, началник на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. В Първата световна война участва като капитан, военен пилот, началник на Първо аеропланно отделение, действащо на Струмския фронт, и по-късно като майор, началник на Аеропланната група. След войната е активен член на управляващия БЗНС на Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 е арестуван и затворен в Обществената безопасност. През 1924 е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС, в което заема отговорния пост секретар-касиер. След 1939 работи в самолетната фабрика Български Капрони в Казанлък и издава списание „Нашата авиация“. През 1948 е произведен в чин полковник от ВВС на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г.

  Продан Таракчиев
  Продан Таракчиев е роден на 12 ноември 1885 г. Завършва е Военното училище в София през 1908. Служи като офицер в 11и Сливенски пехотен полк. Участва е в Балканските войни като летец-наблюдател. Завършва въздухоплавателна школа в Русия. По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение. След войната е началник на Аеропланното училище. Умира на 29 април 1957 г .

  ––––=––––

   

  37. Райна Кабаиванска

  Кавалер на Ордена на Италия, 5 пъти най-популярна личност на Италия и 2 пъти музикант на годината е:

  оперната певица Райна Кабаиванска, българка.

  В България
  Райна Кабаиванска, родена в Бургас на 15 декември 1934. Баща й Яким Кабаивански е ветеринарен лекар, писател и университетски преподавател. Майка й Стайка е учителка по физика. Райна Кабаиванска свири на пиано като дете и пее в детския хор „Бодра смяна“. Завършва оперно пеене и пиано в държавната консерватория Панчо Владигеров. В 1958 г. заминава за Италия да специализира при Дзита Фумагали.

  
  В Италия
  През 1959 г. Райна Кабаиванска дебютира като Жоржета в „Мантията“ на Пучини и печели оперния конкурс във Верчелли заедно с Лучано Павароти. Същата година дебютира и в Палячи във Фано. По-късно печели конкурса за млади изпълнители към школата на Миланската Скала. През 1961 я аплодират в Миланската скала [един от най-реномираните театри в света] в операта Беатриче ди тенда от Белини. Година след това в Метрополитен опера в Ню Йорк. Лондонската Ковънт Гардън е следващата сцена, на която Райна Кабаиванска дебютира през 1962, в ролята на Дездемона от Отело на Верди.

  Ролите на Райна Кабаиванска
  Райна Кабаиванска е изпълнила около 100 роли на оперната сцена. Ролите на Тоска и Мадам Бътерфлай от едноименните опери на Пучини тя е изпяла повече от 400 пъти из цял свят. [Райна Кабаиванска изпълнява Un Bel Di от Madama Butterfly.]

  Репертоарът на Райна Кабаиванска

  Мадам Бътерфлай, Тоска, Манон Леско, Мантията на Пучини = Дон Карлос, Отело, Фалстаф, Травиата, Трубадур, Силата на съдбата, Сицилиански вечери, Ернани, Реквием на Верди = Беатриче ди тенда от Белини = Риенци на Вагнер = Адриана Лекуврьор на Чилеа = Роберто Деверьо на Доницети = Палячи на Леонкавало = Фауст на Гуно = Манон на Масне = Ла Вали на Каталани = Дама Пика и Евгений Онегин на Чайковски = Капричо на Щраус = Франческа да Рамини на Дзандонай = Весталката на Спонтини = Армина на Глук = Делото Макропулос на Яначек = Веселата вдовица на Лехар = Въртенето на винта на Бритън.

  
  Розите „Райна“

  Първите разцъфнали рози в Сан Ремо [в  годините 1965, 1970 и 1973] са кръстени Райна на Райна Кабаиванска. Италианското признание за българското сопрано, което жъне успехи по цял свят.

  
  Семейството на Райна Кабаиванска
  През 1969 г. се запознава със съпруга си Франко Гуандалини, оперен режисьор, колекционер на произведения на изкуството и потомствен фармацевт от Модена. През 1975 се ражда дъщеря й Франческа, кръстена на героинята от операта Франческа да Рамини на Дзандонай.  Към днешна дата Франческа е доктор по археология.

  
  Наградите на Райна Кабаиванска
  Белини [1965]
  Viotti d’oro [1970]
  Златен Пучини [1978]
  Илика [1979]
  Монте Верди [1980]
  Лоренцо Великолепни [1990]
  Академия Медичеа [1990]
  Абиати [1995]
  Един живот за музиката [2000]
  орден Стара планина [1994]

  Сопраното Райна Кабаиванска
  Райна Кабаиванска води майсторски класове в Италия, България, Испания и Франция. Професор е в италианската музикалната академия Чиджияна и в Нов български университет. Член е в журита на редица престижни конкурси. Учредител е на фондация за подпомагане на културното и духовно изграждане на талантливи български деца-сираци.

  ===============================================

  
  

  Поредицата може би ще продължи на сайта на автора www.nathalie.jenite.net
  Авторът или по скоро авторката се нарича Натали, а нейното место в нета е озаглавено „Сайтът на една жена“.

  За съжаление на много места в интернет под статията й стои не нейното име, а името на някаква преписвачка… Решихме да не споменаваме името й, за да бъде забравено по-скоро.

  
  

  И накарая, поздрави за Натали за опита й да събере на едно място толкова положителни за България достижения, в които пръст има българският ген. И да подчертаем, че без нея и без всички останали български жени, този български ген отдавна да е изчезнал. За нас най-ценното, което сме дали на света са умните ни и красиви български жени.  Мисля, че нямаме нужда от доказателства, но ако ви е интересно погледнете разказите ни за 3 български красавици извън България – тук, тук и тук.
  

  
  

  Още информация за България – тук и тук

  
  
• 8,8 по Рихтер в Чили, десетки са жертвите

  Силно земетресение с магнитуд 8,8 по Рихтер разтърси тази сутрин чилийския град Консепсион, в централната част на страната, и вече предизвика гигантска вълна, заляла острова Хуан Фернандес.

  Десетки – близо 80, са първите известни жертви в страната, като продължават да растат.

  В блога си в „Туитър“ външният министър Николай Младенов съобщава, че в българското посолство в Сантяго няма разрушения и данни за пострадали наши сънародници.

  Според информацията, с която разполага външно министерство, в Чили има между 120 и 150 българи. В близост до района на земетресението живее българска гражданка, с която от посолството се опитват да установят контакт.

  Трусът е бил регистриран в 8,53 ч. българско време и е продължил между 10 и 30 секунди. Епицентърът му е бил на 90 км североизточно от Консепсион, на дълбочина 34 км в океана.

  Той бе последван от няколко вторични труса – от 6,2, усетен северозападно от чилийския град Талка, от 6,9 по крайбрежието на Чили и един по-слаб, северозападно от град Темуко.

  Първото земетресение бе усетено и в столицата Сантяго, където са били регистрирани прекъсвания в електрозахранването. Местни репортажи съобщават за разрушения, вкл. на исторически сгради.

  Прекъснатите телефонни връзки и интернет достъп на места затрудняват получаването на актуална информация за положението в района.

  Президентката на страната Мишел Бачелет обяви Чили за зона на стихийно бедствие. Международното летище в Сантяго е затворено и всички полети от и към него бяха отменени до второ нареждане.

  Трус с такава сила може да предизвика разрушителни цунами, които да ударят крайбрежните райони най-близо до центъра за минути, предупреждава в съобщение Американската геофизическа служба.

  Цунами може да предзизвика разрушения и по брега на Хавайските острови,

  алармира Тихоокеанският център за предупреждение за цунами, според който вълните ще са около 5 м.

  Предупреждения за цунами са били отправени почти навсякъде в Тихия океан, включително в Южна Америка, Хавайските острови, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Филипините и Русия.

  По тази причина се евакуира населението на Великденските острови, на около 3600 км западно от Чили.

  Европейският съюз е готов да окаже незабавна помощ на пострадалите при земетресението в Чили. Еврокомисарят по въпросите на хуманитарната помощ Кристалина Георгиева е наредила на своите експерти „да извършат оценка на неотложните нужди“, посочва сайтът EUBusiness.

  Според Георгиева при земетресение с такава сила незабавно е задействала групата за мониторинг на кризисни ситуации.

  Силно земетресение от 7 по Рихтер имаше и по-рано в Тихия океан, южно от бреговете на Япония. Две жени са пострадали при падане на остров Окинава.

  Трусът, регистриран в 5.31 ч. сутринта местно време вчера, е предизвикал множество повреди във водопроводната система на острова.

  Епицентърът е бил на дълбочина 22 км в Тихия океан, на около 84 км източно от Наха, главен град на южната префектура Окинава.

  Според местните това е най-силното земетресние, разтърсвало острова от 1909 г. насам.

  Японската метеорологична агенция издаде предупреждение за цунами, като посочи, че вълните в някои райони могат да достигнат до два метра височина. Два часа по-късно обаче го отмени.

  Според метеоролозите наблюдаваните вълни цунами по южните брегове на Окинава не представляват сериозна опасност, тъй като са с височина от едва 10 см.

  Япония е разположена в един от най-сеизмично активните райони в света. През 1995 г. трус от 7,2 по Рихтер отне живота на 6400 души в западния пристанищен град Кобе.

  БТА

• ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

  Проф. Марин Деведжиев е роден на 18 юни 1922 г. в с. Леденик, В.Търновско. През 1947 г. завършва Търговската академия в гр. Свищов. Участва във Втората световна война като командир на рота. Оглавява опозиционния Академически земеделски съюз, заради което по-късно работи в Содовия завод в Девня. Реабилитиран. От 1986 г. е професор. Автор на над 50 книги. Специалист по геодемография, география на транспорта, география на селищата. Носител на редица български и международни награди. За приноса си към развитието на съвременното общество през декември 2009 е включен в Международния речник на изтъкнатите личности издаван от  Международния биографичен институт на САЩ.

  Проф. Деведжиев, Вие сте българският доайен в областта на геодемографията, географията на населението и селищата, на териториалното и селищно устройство. Какви са основните въпросителни  днес пред тази проблематика?

  През 1985 година, когато беше преброяването, населението на България беше 8,949 млн. души. От тогава до сега се наблюдава истински национален демографски срив – през 2008 г. страната наброяваше 7 606 600 души, т.е. с 1 342 400 по-малко. И това само за 15 години. Не е трудно да се изчисли при този темп на намаление кога българите ще станат малцинство в собствената си държава /говоря за българския етнос, тъй като при другите два етноса-циганския и турския се отчита прираст/. Ами… след десетина години, а може и по-скоро.

  Българите ще бъдем малцинство?
  Да, нищо чудно. Защото циганите, които никъде в света нямат държава и нямат дисциплината да я създават, и турците, които пък са изключително много дисциплинирани, и въпреки изселването нарастват.
  Вторият фактор, който тласка това намаление, е че раждаемостта у българите е три пъти по-ниска от тази при ромите и 1,5 – 2 пъти, отколкото е при турците. Българското население намалява, защото възрастните измират. Няма раждаемост. Стигнахме до положението, че делът на населението от 0 до 16-18 години  е на половина на старците над 60 г.
  Една статистика от 2004 г. сочи, че от 183 държави в света, ние държим първото място по степен на ускоряване стопяването на населението. И от тогава до днес устояваме първенството.
  Фактор за това положение е и състоянието на селата – няма добро обслужване, няма пътища, няма поминък, здравеопазване, училищата са затворени. Това е факт, който ускорява процеса на обезлюдяване. В момента в България има 188 напълно обезлюдени села, но аз смятам, че са някъде над 200.
  Аз съм напълно съгласен със социолога Михаил Мирчев, който в статия от 13 юли. 2004 г. във в.”Труд” пише, че ние сме в процес на автогеноцид, т.е. ние се самозатриваме.

  Други фактори, които ни тласкат към самозатриване, както се изразихте?
  Това е, че няма обществен дебат по тези въпроси, те нямат и медийно присъствие. Преди няколко години по линията на ООН бяхме предупредени за демографския срив и тогава имаше идея да се направи програма, такава, с каквато навремето Де Гол спаси Франция. Представяте ли си, главната задача на водача на съпротивата срещу немците, беше да спаси страната си от демографския срив. Но…

  Стоеше ли демографският проблем по времето на Тодор Живков?
  По времето на Тодор Живков разработвахме схеми и планове, които имаха отношение към демографията. През 1969 г. работих върху Националната схема по битовото обслужване. Моя работа е Генералната схема по териториалното разпределение на производителните сили. Тези разработки лично Тодор Живков ги представи на Министерския съвет.  Генералната  схема беше съпроводена с 49 големи карти на България. Беше описано по окръзи, общини на какво население се разчита, на каква земя, вода, пътища, жп транспорт. С други думи всички жизнени ресурси. Създадени бяха и комисии по окръзи, които да обобщят необходимите данни.
  От 1976 до 1982 г. бях главен директор на Комплексният научно-изследователски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура /КНИПИТУГА / и то с личното одобрение на Тодор Живков. И така аз станах първия безпартиен директор на този институт. По това време разработихме Единен териториално – устройствен план – ЕТУП, който обхваща като икономическа основа  постановките на генералната схема и цялата жизнена среда. В Москва поискаха да се докладва моя труд “Селищни системи” пред всички републики. И в Куба също. Той е преведен на руски и на кубински.

  Намери ли практическо приложение този устройствен план?
  За да се приложи, трябваше да се извърши административна промяна – общините от 1294 да се окрупнят на 300 селищни системи. За целта се проведе нарочен пленум, изготвен беше и закон. Нещо повече – аз обучих бъдещия министър на строителството Иван Сакарев , за да бъде всичко правилно приложено. Но… още когато се  уточняваше законът, кои селища да са център, какво да обхващат и т.н., всички окръжни и всякакви комитети скочиха срещу него. Защо ли? Защото законът щял да им отнеме властта. Тодор Живков се облегна на мотивите за Закона на КНИПИТУГА и персонално на Емил Христов /секретар на ЦК на БКП/ и Тодор Божинов /член на Политбюро /, но в края на краищата се направиха корекции.

  И какво се случи?
  Пловдив беше разделен на друга схема, Варна направи Аксаково селищна система, а селата отидоха към Добрич, Аксаково после се съедини с Варна, от Добруджа населението се смъкна към Аксаково. Видин пък не направи Арчар селищна система, защото първия секретар на Видин бил скаран с партийния секретар на Арчар… И стана всичко твърде различно от приетия проект за селищните системи. Безконечни спорове заради партийни пристрастия. Накратко – оспорва се водещата роля на Партията.
  Причина за затлачването била и безпартийността на главния директор. Как може безпартиен да изпълнява партийни указания?
  В последствие КНИПИТУГА стана Център за териториално развитие, Генералната схема се забрави. И когато СДС дойде на власт първата му работа бе да срине института.

  Имаше ли ги автомагистралите в Генералната схема?
  Те не са свързани с нея. То по време на Студената война се появи понятието “пръстен” – магистрален, железопътен, енергиен. Което оозначаваше капсулиране на България.
  Аз съм и създател на Комитет за строителство на втори мост на Дунав при Белене – Чоара. Ние трябваше да определим и мястото за втора АЕЦ.  Правихме проучване при р. Струма, при Нова Черна, Силистренско, Варвара – Мичурин. Накрая се одобри тя да бъде на устието на р.Янтра, вдясно. Това АЕЦ да бъде при Белене, бе измислено за една нощ. Замисълът беше там да се построи мост, но имаше опасност Никопол да бъде залят. Отидохме за последната експертиза за моста, но през нощта се решило там да се строи вместо мост, АЕЦ. Румънците бяха доволни от това развитие на нещата, а и СИВ.

  Какво се прави днес по отношение на демографските въпроси?
  Днес, пряко отговорен за съставянето на  План за устройството на националната територия е Центърът за териториално развитие. А изготвянето на такъв план е основна предпоставка за формиране комплекна фундаментална позиция на страната ни, която да и даде възможност да води равностоен диалог със съседните / и не само /държави.
  Пред лицето на топящото се население, принадлежащо към основния държавен етнос, и ускореното му застаряване и на фона на задълбочаващия се процес на обезлюдяване на територията, нуждата от регулиращи и строго спазвани териториално-устройствени документи е от съдбоносно значение. По нататъшното й пренебрегване може да се окаже пагубно за държавата ни.

  Автор : Интервю на Соня СИРОМАХОВА

  Източник: Общество.нет
  

• Монополът Кръстева–Пеевски ще ликвидира медиите, в които няма цензура!

  Отворено писмо до „Репортери без граници”

  Пишем ви това писмо, защото искаме да ви информираме за сериозни нарушения на свободата на словото в страната членка на ЕС – България.

  От последната ни среща в България през 2008 г. настъпиха сериозни изменения, които засягат както възможността на журналистите да пишат без цензура, така и разпространителската политика на свободни издания на медийния пазар.

  Проблемът настъпи с идването на власт на медийна групировка, свързана с бившата директорка на “Български тотализатор” Ирена Кръстева и синът й Дилян Пеевски.

  В края на 2008 г. тя започна поетапно да изкупува издания. Неофициално още тогава се твърдеше, че финансирането идва от и от структури, свързани с партията ДПС. Погазването на всякакви права на журналистите започна още тогава. Първо се въведоха негласни правила, че не може да се пише нищо срещу тогавашният премиер на България Сергей Станишев, както и партията, която той представлява – БСП. Подобни условия важаха и за партията ДПС. Тази политика на журналистичекска диктатура важеше за изданията на Ирена Кръстева и Дилян Пеевски (по настоящем – депутат от ДПС) – вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, а по-късно и “Експрес”, който вече е ликвидиран и прекръстен на “Засада”.

  Колеги – журналисти държим да ви информираме за случващото се в България,

  защото сме убедени, че ако не се вземат мерки, свободата на словото в страната ни ще бъде унищожена.

  В продължение на няколко години ние бяхме свидетели как са спирани разследвания, касаещи злоупотреби за милиони, свързани със структурите на БСП и ДПС. Беше въведена и практиката всяка вечер главните редактори на описаните по-горе издания да се явяват лично в кабинета на Ирена Кръстева и Дилян Пеевски с предварително напечатани страници от вестниците, които трябваше да излязат на следващия ден. Ако случайно дадена публикация не съвпадаше с издателската политика на Ирена Кръстева, страницата “падаше” и се налагаше да бъде написван нов материал, вече по-удобен.

  В продължение на месеци от периода януари – юли 2009 бяха свалени редица разследвания, които биха могли да допринесат за промяна в страната.

  Бяха покрити също така разследвания за източване на европейски фондове, публикации, свързвани с тайни партийни каси.

  В повечето от случаите на самите журналисти не бяха давани никакви обяснения за това каква е причината материалите да бъдат спрени.

  Още по-опасна бе и тенденцията за автоцензура, която самите колеги от тези издания започнаха да си налагат.

  До влизането във власт на сегашния премиер Бойко Борисов на журналистите, работещи в медиите на Ирена Кръстева бе забрането дори да пишат името му в предизборните публикации, според издаденото разпореждане той трябваше да бъде споменаван само като “столичния кмет”. Тези няколко примера, за дават представа за това, което се случва в част от основните печатни медии в България.

  След изборите и избирането на премиера Бойко Борисов ситуацията в отразяването на събития, свързани с него, се промени в обратна насока. Бяха издадени нови разпореждания, според които за него не може да се пишат негативни материали.

  Сваляни са страници дори ако Делян Пеевски не е харесал снимка на премиера Бойко Борисов, защото на нея изглеждал намръщен.

  Към момента групировката на Ирена Кръстева притежава всекидневниците Монитор, Телеграф, Меридиан мач, Засада, седмичника Политика, имат дялово участие и в седмичника Уикенд, както и в провинциалните ежедневници Борба, Нов глас, Янтра днес и Черноморски фар, както и телевизиите ББТ и ТВ7. Водят се преговори за закупуването и на други медии.

  С това се създава медиен картгел, които притиска останалите всеакидневници  чрез  разпространителските си фирми.

  Искаме да ви алармираме за това, което се случва и да помолим за помощ и разследване.

  Преди две седмици беше учреден медиен консорциум “Сдружение съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания”. В него членуват вестниците под контрола на тандема Пеевски- Кръстева.

  Новата организация е оповестена като сдружение, но на практика в нея членуват само издания, близки до издателската групировка на Пеевски. Там са и няколко разпространителски агенции, които продават преференциално  изданията на трупировката..

  Вече са получавани сигнали от провинцията, че по-малки разпространителски фирми са били рекетирани да не поръчват други издания, освен тези, свързани със самата медийна групировка.

  Председател на новоучредения медиен консорциум е Дилян Пеевски, в него влизат още главният секретар на медийната му групировка Яни Янев, главният редактор на седмичника “Уикенд”, както и главният редактор на “Черноморски фар Галентин Влахов, Въпреки, че декларират, че новосъзданеният консорциум е от различни медии, на практика той включва само издания, свързани с групировката на Ирена Кръстева и Дилян Пеевски, както и с разпространителските им фирми. Вече има постъпили оплаквания в “Комисията за конкуренцията” за това, че разпространителски фирми, свързани с групировката, умишлено не продават издания на медии, на които собственици не са Дилян Пеевски и Ирена Кръстева.

  По този начин се ограничава тотално възможността за свободни медии. Нашето опасение е, че малкото останали необвързани издания ще бъдат притиснати финансово и няма да могат да съществуват заради рекета на монополистите.

  Молбата ни е да ни помогнете, за да не се ограничава свободата на словото в България. Опасенията ни са, че това, което се случва в момента, е траен процес и има опасност след време много медиите, в които сега няма цензура, да бъдат ликвидирани.

  Група български журналисти, борещи се за свободата на словото

• ЧЕСТИТА БАБА МАРТА

  Писма до Българо-Американска Асоциация

  Честита Баба Марта ! Бъдете здрави и все така ентусиазирани!
  Изпращам малко пролетно настроение в снимки, които съм правила из Б-я миналата година – за тази още не съм виждала щъркели и лястовици

  Rumyana Panayotova – BNR

  Огледало – Българско национално радио

  tel. 00359 2/866 73 48

• „Принцовете“ от Горна баня учат за недосегаеми

  Баровски джипове, спрени пред училищния двор, охрана на всеки метър, развълнувани родители, облечени по последен писък на модата. Това не е сбирка за рожден ден на някой роден олигарх, а прелюдия преди родителска среща в Италианския лицей в Горна баня.

  Васил Василев /Фрогнюз/

  Националният комплекс по култура е сред култовите училища, в които депутати, бизнесмени и известни личности предпочитат да изпращат децата си, наричани иронично от местните „малките принцове”. Още от създаването си необикновеното школо е предназначено за свръх надарени деца. Обществена тайна обаче е, че както преди 34 години, така и сега в горнобанското училище привилегията да учат изкуство и италиански език имат единствено децата на по-заможни майки и татковци. Не така смята директорката на лицея Величка Велянова.

  Според нея тук учат децата на хора, които активно участват в културния живот на страната и категорично отхвърля твърденията, че учебното заведение разполага със значително по-големи средства от останалите, които се финансират от културното министерство. По думите й по-добрата материална база идвала от Италия, а организираните 25 ученически автобуса и медицинското обслужване се поемат от родителите. Не така мислят майките в един от най-популярните интернет форуми, някои от които лично са се сблъсквали с кандидатстването в лицея.

  Дамите с потрес си разказват най-различни истории. Заможна майка се оплаква как кихала за втора поредна година по 2 000 лв. за частни уроци на 4-годишния си син, за да бъде приет на всяка цена в забавачката на лицея. Родителите масово се оплакват от един и същи проблем при кандидатстването на първолаците – децата имат 78-79 точки от нужните 80 за прием в детската градина, което изглеждало доста подозрително.

  В същия форум майка констатира: „Всъщност „надарени” се оказва че трябва да са бащите, за да могат да влязат децата им там.” Родителите стигат до там, че всичко около приема на „по-специалните” деца е нагласено с помощта на предварителни дарения, което не е необичайна практика за нашите ширини. Останалите школници пък се взимали по-скоро на случаен принцип и служели само за декор. Те трябвало да „помогнат” на малките принцове да израснат в читава среда.

  Днешното училище в Горна баня започва историята си като експериментално на 19 ноември 1976 г. Министерският съвет издава решение за основаването му към тогавашния Комитет за култура. Идеята е на Людмила Живкова. В него трябва да се избистри моделът на съвременното българско училище, където изкуство, обучение и възпитание са едно цяло.

  Още преди 10-ти ноември, по неписани правила, там учат децата на властта. През цялото му 34-годишно съществуване, въпреки всички промени, и днес върли политически опоненти сядат рамо до рамо на родителските срещи и записват препоръки и задачи. Милионери и властимащи политици трескаво снимат децата си на първия учебен ден, а майките размахват букети за по 100 лева. Тук всички загърбват личностните си спорове и обединяват сили в името на хлапетата. Местни хора разказват, че на подобни родителски сбирки кварталът им се превръща в своеобразен автопарк от луксозни возила, последни модели коли и джипове. Бронирани стъкла и бодигардове обкръжават училището като най-секретен обект на НАСА. Навсякъде се носи ароматът на парите…

  Със слизането от автобуса в Горна баня се открива невероятната гледка на лицея, скътан в полите на Люлин планина. Пред централния вход на паркинга стоят около 25 автобуса на известна фирма за превози, които всеки ден карат децата от коя да е точка на София до Горна баня. Необезпокоена от новите цени на цигарите, група хлапета пушат на импровизиран „пушком” зад автобусите, където остават скрити от учители и възпитатели. На входа ни посреща полицай, който любезно ни спря и ни помоли за личен документ. За сведение в 99% от останалите училища в страната охранителите на пенсионна възраст дори не се интересуват кой си и къде отиваш. Любезният полицай ни забрани да снимаме докато не получим лично разрешение от директорката.

  Часът е 11:30, пристига малко камионче, което зарежда минерална вода в лавката на лицея. Служителят на портала обаче не вдига бариерата и остава непреклонен: „След 11:00 ч не приемаме доставки.” Звънва телефонът и след кратък разговор полицаят ни упътва към дирекцията. Докато преминаваме през стерилно чистите коридори, ни прави впечатление, че се правят пълни медицински изследвания на учениците – една практика, която отдавна е премахната от останалите училища в страната. Няколко минути по-късно влизаме в директорския кабинет. В кожените кресла започваме разговор с Величка Велянова, която развълнувано разказва за невероятните деца, които учат тук.

  Естествено един от най-важните въпроси, които ни вълнуват е кои са известните родители, чиито отрочета са записани в лицея. „Вижте, не ми се говори по тази тема, тъй като децата, чиито родители не са популярни, остават малко обидени, че не им се обръща същото внимание. Това са не повече от двайсетина деца. Родителите на преобладаващата част от учениците ни участват активно в културния живот на страната.”, разясни Велянова, която повече от 20 години е директор на школото. За да се запознаем обстойно с качествата на учениците, директорката извика учител, който ни развежда из класните стаи. Малчуганите ни посрещнаха със ставане на крака и поздрав. По време на обиколката учителят с въодушевление ни предлага да снимаме всички картини в коридорите, спортни награди във витрините и отличията от отделни конкурси, завоювани от възпитаниците на лицея. Разказа ни и за параклиса в двора на училището, построен с пари на родителите и по идея на настоятелството.

  Със средствата на Ахмед Доган, Румен Петков, Гергана Грънчарова, Ивайло Калфин, Цветан Цветанов, Весела Драганова, депутата от БСП Кирил Добрев, тв водещите Наталия Симеонова и Мариана Векилска, певците Петя Буюклиева, Нели Рангелова, Михаил Белчев, чиито деца учат в лицея. За параклиса пари са кихнали още екпремиера Иван Костов и Георги Първанов, чиито деца също са били възпитаници на лицея.

  Самата директорка преди време заяви уж на шега, че в училището се обучава бъдещото управление на страната, което само по себе си е страшно и не говори за принципи на демокрацията, а за един омагьосан кръг на съвременно престолонаследничество. Различният аршин, с който се мерят децата, боде в очите и показва още един от минусите на образователната система, която не може да даде равен старт на учениците. Ако наистина хората, които свободно пишат из форумите, са прави за живия декор в лицея, то не е честно. Както за малчуганите, попаднали случайно в училището за богоизбрани, така и за малките принцове, заблуждавани в своите качества до края на обучението си. Остава и въпросът с какво децата в лицея са по-различни от тези в останалите училища освен по родителите и най-вече по парите и властта, с която разполагат.

• Хайде на избори – „за“ Борисов, но само за единия!

  Иво Инджев
  http://ivo.bg

  На няколко пъти вече Бойко Борисов заплаши, че ако го ядосват ще предизвика предсрочни избори. Стига да можех, бих го ядосал.

  Не бързайте с изводите, знам, че пак би спечелил.

  Може и с по-голямо мнозинство. Така поне твърдят социолозите. Независимо, че рейтингът му е спаднал значително, той все още е без конкуренция и на фона на останалите ниски показатели сред политическия “елит” и е безспорен фаворит към днешна дата.

  Въпросът е да бъдат организирани избори за Бойко Борисов. За един от двамата, които се проявяват в него.

  За Борисов, който е голям фен на спорта и привърженик на повишения акциз върху цигарите, защото е загрижен за здравето на хората.

  Или за Борисов, който смята, че е по-важно здравето на ресторантьорски бизнес, отколкото здравето изобщо и затова се произнесе за преразглеждане на всеобщата забрана на тютюнопушеното на обществени места.

  За Борисов, който призова да спрат нападките между институциите, свързани с борбата срещу престъпността.

  Или за Борисов, който 10 дни по-късно обвини съда в изпълняване на поръчка по делото “Стойков – Николов”, казвайки, че знае кой разпъва чадъра над обвиняемите ( но без да го назовава).

  За Борисов, който потърси легитимност за операцията “Октопод” в окуражаващите думи на американския посланик.

  Или за Борисов, който на практика изпадна в противоречие със същия, когато дипломатът призовава днес България хубаво да си помисли по въпросите на енергийната независимост и руския натиск ( на който Борисов явно се поддава).

  За Борисов, който обоснова довършването на АЕЦ “Белене” като предопределено, заради закопаните там милиарди и страха да не му се кара опозицията(!).

  Или за Борисов, който е голям привърженик на закриването на гиганта в Кремиковци, където са закопани много пъти по толкова милиарди, пък каквото ще да каже опозицията.

  За Борисов, който демонстрира готовност да приеме руското финансиране на Белене и да увековечи и без това прекомерната ни едностранна зависимост от една чужда държава.

  Или за Борисов, който заявява сега в Будапеща, че е за обща европейска стратегия за енергийна независимост.

  За Борисов, който беше лют противник на “Атака” като фактор в политиката, който загрозява пред Европа европейското лице на Гражданите за европейско развитие на България.

  Или за Борисов, който сега приема да бъде обичан страстно и съответно – подкрепян, хвален сочен за пример от лидера на “Атака” Сидеров дори и след доста грозното поведение на Сидеров на германска територия – територията, откъдето партията на Борисов получава най-важната си външна подкрепа.

  Мога да продължа с предизборната агитация, но мисля, че и тези отправни точки са достатъчни за организиране на избори.

  Гласувайте за Борисов! Но този път само за един от двамата.

• Джеймс Уорлик: Инвестирайте в България!

  България е привлекателна за чуждестранните инвеститори.
  Това заяви американският посланик у нас Джеймс Уорлик, който представи визията си за българо-американско икономическо сътрудничество по време на обяд, организиран от Американската търговска камара в България.

  С фискалния консерватизъм България избегна заеми от МВФ, посочи той и допълни, че банковият сектор е много добре капитализиран“.

  По думите на Уорлик хората в България са добре образовани и талантливи, а ниските данъчни ставки са допълнителен стимул за американския бизнес да инвестира на родна територия.

  Американският дипломат очаква по-голям обем на двустранната търговия. Той изтъкна, че САЩ е шестият най-голям инвеститор в България. Инвестиционното сътрудничество трябва да е двустранно, посочи американският посланик и призова българите също да инвестират в САЩ.

  Джеймс Уорлик подкрепя членството на България в еврозоната. „Една България, която е интегрирана във всички европейски структури, включително и в еврозоната, е по-силна“, посочи още той.

  Финансовата дисциплина, която налага това правителство, ще доведе до влизането на България в ИРМ – 2, смята американският посланик.

  Той подкрепи усилията на правителството за борба с престъпността, похвали кабинета, че е постигнал най-нисък дефицит в Европа и очаква България да е единствената европейска страна, която ще балансира бюджета си за 2010 г.

  Джеймс Уорлик е убеден, че страната ни ще отговори на критериите от Маахстрихт. Американският посланик очаква България да развива IT-технологиите и припомни, че по време на комунизма страната ни е била известна с това, че е „силиконовата долина“ на бившия Съветски съюз.

  Уорлик изтъкна, че 20% от българите говорят чужди езици. В България са наети 20 хил. IT-специалисти, което поставя страната ни на трето място в света по сертифицирани IT-кадри.

  Американският посланик препоръчва да инвестираме и в нанотехнологиите, тъй като инвестициите са малки, а възвращаемостта идва бързо. България ще стане IT-център, ако инвестира в обучението на младите хора, категоричен е Джеймс Уорлик.

  Според него в образованието ни трябва да се въвеждат модерни технологии. По думите му, България има пълния капацитет да се превърне в регионален център по биотехнологии. Добре е страната ни да се насочи и към инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и да търси нови енергийни източници.

  Дипломатът е убеден, че и Америка, и България трябва да търсят енергийна независимост. Той изтъкна, че Америка разчита единствено на петрола от Изтока, а България на газ от Русия. „Енергийната сигурност се постига чрез многообразие на горивата и чрез разнообразие на доставчиците“, изтъкна Джеймс Уорлик.

  По думите му в момента България разчита на един доставчик, а това я поставя в много опасна ситуация. Той припомни зимната криза от 2009 г. България трябва да има диверсифицирани източници на енергия, категоричен е американският посланик.

  Що се отнася до възможността САЩ да инвестират в проекта АЕЦ „Белене“, той отговори, че по всяка вероятност американските компании ще разгледат инвестиционните предложения и ще направят много критичен поглед върху проекта.

  Ако виждат икономическа изгода в това, сигурно ще инвестират в „Белене“, каза Джеймс Уорлик.

• Започва внос на българи от чужбина

  Депутатите приеха единодушно в сряда на първо четене промените в Закона за българското гражданство, а министърът без портфейл Божидар Димитров обеща „внос“ на 30 000 българи годишно, информира Медиапул.

  С промените в закона отпада възможността да се подават молби за гражданство от посредници и се въвежда задължителен срок от една година, в който трябва да бъде даден отговор на кандидатстващите. До момента разглеждането на молбите се точеше с години.

  Според Димитров с облекчаването на процедурите може да се стигне до одобряването на 30 000 молби годишно и така да се реагира на демографския срив в страната. По изчисленията на министъра, отговарящ за българите в чужбина, около 2.5 млн. етнически българи в момента живеят извън страната.

  Тенденцията е по около 5 хил. преписки за промяна на гражданството да бъдат получавани всяка календарна година за периода 2009-12 г, каза правосъдният министър Маргарита Попова. Към момента обаче има натрупани над 50 000 молби заради тромавите процедури.

  Основният дебат в пленарна зала се завъртя около понятията „народност“, „етнос“
  и „нация“. Според ДПС понятието „българин по народност“, с което се заменя „лице от български произход“ е равнозначно на етнически българин, а лицата от български произход не са само етническите българи.

  Божидар Димитров заяви от своя страна, че изясняването на понятието ще стане между двете четения на закона в пленарна зала.

  Виждам, че всичко се свежда – народност или националност. В една западна страна не би съществувал този спор, защото ви казах, че там няма разлика между народност и нация, коментира Димитров.

• Емин агент на Октопода – получил мокра поръчка срещу Доган

  Смъртта на Ахмед Емин в сараите на Доган е била старателно прикрита от ДАНС. Дясната ръка на лидера на ДПС е бил агент на родното ФБР. Той имал секретна мисия да шпионира Доган и дори да го убие, като инсценира самоубийството му.
  Това обяви сайтът bnews, позовавайки се на източници от спецслужбите и кабинета.

  Мократа поръчка за Сокола била негласно поставена от Алексей Петров, съветник на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. Емин сложил край на живота си, защото подозирал, че може да е разкрит от Доган и нервите му не издържали.

  Емин е бил агент първо на НСС, после на ДАНС, потвърдиха за „Стандарт“ източници от МВР. От ДПС отказаха да коментират скандалната версия. Разследването е водено безобразно, коментира Бойко Борисов.

  Шефът на политическия кабинет на Ахмед Доган – Ахмед Емин, е бил човек с лице назаем. Много лесно може да се провери дали чрез него ДАНС е следила Ахмед Доган, обяви днес лидерът на ДСБ Иван Костов.

  „Просто трябва да се види дали Емин е бил сътрудник на службите. Но тъй като той няма как да излезе от Комисията по досиетата, защото не е заемал никаква длъжност, ние няма как да знаем какъв е отговорът, но компетентните органи сигурно могат да научат повече, стига да се заинтересуват“, призова Командира.

  Агенция BNews пък съобщи, че смъртта на Ахмед Емин в сараите на ДПС е била старателно прикрита от агентите на ДАНС. Според източниците на сайта убийството или самоубийството на бившия шеф на кабинета на Доган е заради акция на службите, която той е изпълнявал.

  По всяка вероятност Емин е имал задача да шпионира лидера на ДПС и дори да го убие, като инсценира самоубийството му. Мисията по убийството на Доган е била поставена негласно от предишното ръководство на родното ФБР в лицето на съветника на Петко Сертов Алексей Петров, твърди BNews. Мисията на Ахмед Емин обаче завършила фатално за него самия, защото не са му издържали нервите или защото е бил неутрализиран от охраната на Доган.

  „Има нещо, което беше прикрито. Това е очевидно и по него нямаше резултат. Това е иззетият архив от кабинета на Емин. Този архив аз не знам къде е, но съм получил устен сигнал, който съм пратил, както трябва, за да акцентирам вниманието на прокуратурата да разпореди разследване на точно този вид документация“, обяви още Костов.

  Така той коментира дали част от документите по случая с Ахмед Емин са били в ДАНС. „Ако Емин е бил дясната ръка на Доган, има сериозно поле за разследване, обработка и анализ на тази документация“, посочи Костов и припомни, че името на Емин е изплувало и по делото „Галерия“.

  Бившият шеф на НСС Атанас Атанасов пък определи като „достоверна“ информацията, че ДАНС е следяла Доган чрез Ахмед Емин. По думите му в хода на разследването по „Октопод“ са излезли факти и доказателства, свързани със самоубийството на Ахмед Емин.

  Според Атанасов е имало натиск върху разследващите да се прикриват основни факти и обстоятелства. Една част от материалите по разследването на самоубийството на Емин са били изпратени в ДАНС, за да се направи проверка каква е връзката с националната сигурност, защото в писмото си Ахмед Емин говори, че не е предател.

  „Сега се установява, че от толкова време тези материали са изпратени в ДАНС, а никой не е работил по тях. Трябва да се установи кой и защо не си е изпълнил задълженията“, каза ген. Атанасов. И веднага допълни: „Аз съм убеден в това, че бившето ръководство на ДАНС не е предприело никакви действия и това е станало абсолютно умишлено, защото зад целия този случай стои Държавна сигурност. Тази дейност, която се преследва по „Октопод“, е многопрофилна и вероятно това е само един детайл от механизмите, по които тази група е притискала институциите“.

  Възложено е на Софийската градска прокуратура да направи проверка на цялото дело за смъртта на Ахмед Емин, обясни днес говорителката на обвинител номер 1 Стеляна Кожухарова пред „Стандарт“.

  СГП ще изземе по служебен път делото и ще прецени отново доказателствата, след което ще се произнесе. След като всички материали пристигнат в деловодството, компютър ще реши кой от градските обвинители ще наблюдава проверката. Ако справката на ДАНС дава нова насока, разследването ще бъде подновено.

  Ахмед Емин се самоуби с един куршум в главата на етаж минус четири пред турската баня в сарая на Доган на 17.10.2008 г.
  По делото за смъртта му бяха събрани 10 тома материали и 21 експертизи. Разследващите откриха в сакото му тефтерче с предсмъртно писмо. 4 от назначените експертизи бяха графологични и трябваше да установят дали той е написал „не съм предател и никога няма да стана“.

  Екип на „Стандарт“

• Отложиха делото срещу Спаска Митрова

  Делото срещу Спаска Митрова, което трябваше да се гледа от основния съд в македонския град Гевгели, беше отложено днес. Митрова е съдена от бившия си съпруг Воислав Савич за отнемане на родителските права над 3-годишната им дъщеря Сузана.

  Новото заседание беше насрочено за 11 март. На излизане от съдебната зала Спаска Митрова не скри разочарованието си от поредния съдебен произвол на Гевгелийския съд.

  Детето бе отнето от майката през юли месец миналата година, когато магистратите от Гевгели пратиха в затвора Митрова по иск на бившия си съпруг и местния Социален център.

  На излизане от съда, видимо разочарована, Митрова коментира, че не знае колко време може да продължи делото. Тя допълни, че в петък се е видяла с дъщеря си и са се потвърдили думите на бившия й съпруг, че детето вече не я нарича мамо и не иска да се вижда с нея. Ако иска да продължи да я вижда, Митрова ще се наложи да посети социалния дом, където е била и в петък при последната си среща с нея.

  „Същите хора, които ме тормозиха 3 години, продължават да ме тормозят и сега“, коментира тя във връзка със свижданията с детето си. Митрова благодари на българските медии за подкрепата и ги призова да не се отказват да следят случая. На въпрос дали очаква Македония да й върне детето, македонката с български паспорт заяви, че се надява това да се случи.

  По информация на Дарик радио

• Империята “Епщайн” в Русе

  Бившият общински съветник от Русе Виктор Епщайн може да изгуби имоти и спестявания за близо 62 млн. лв.

  Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, внесе в Русенския окръжен съд иск за отнемане в полза на държавата на негово движимо и недвижимо имущество, съобщи нейният председател проф. Стоян Кушлев вчера.

  Общата сума на имотите е 61 848 397 лв. и е най-голямата, искана от комисията от създаването й през януари 2006 г.

  Молбата е депозирана в понеделник. Предстои определяне на съдийския състав и насрочване на датата за процес, обясниха вчера от съда.

  Комисията „Кушлев“ подхваща Епщайн, след като окръжната прокуратура образува досъдебно производство срещу бизнесмена за подкуп по времето, когато е общински съветник. Той е разследван и за рекет на клиенти, извличане на имотна облага, както и за получаване на значителни неправомерни доходи.

  В резултат на това през юли миналата година комисията наложи обезпечителни мерки върху имуществото на Епщайн и неговата съпруга.

  Събрани са данни, че за проверявания период съпрузите са направили разходи за придобиване на недвижими имоти, движимо имущество, издръжка на семейството, пътувания в чужбина, дялове в търговски дружества, разходи за откриване на депозити, платени данъци и глоби и други разходи в размер на 82 229 минимални работни заплати, т.е. 19 734 960 лв.

  В същото време доходите на Виктор Епщайн и жена му от дейност като еднолични търговци, от заплата и от изборна длъжност са общо в размер на 169 минимални работни заплати, или 40 560 лв.

  В изготвения икономически анализ комисията констатира, че превишаването на разходите над доходите е 82 060 минимални заплати – 19 694 400 лв.

  Събраните доказателства са дали основание за внасяне на иск за завеждане на дело за отнемане на 3 апартамента в столичния кв. Лозенец, още толкова в центъра на Русе. В дунавския град трябва да бъдат отнети още снекбар с пристройка на един етаж и офис в града на мястото на бившата книжарница „Н. Й. Вапцаров“. Списъкът за конфискация включва още 9 магазина в Русе и мандра в Семерджиево.

  Държавата се надява да конфискува дворно място във Ветово с цех за сирене, 2 къщи в дунавския град, шест новопостроени жилищни сгради на по 5 и 6 етажа, един лек автомобил БМВ, пет коли „Шевролет Авео“ и камион „Мерцедес 609 Д“.

  В иска на комисията „Кушлев“ са описани още 1 353 746 лв. от продажба на 32 леки коли, 2 товарни автомобила и един трактор.

  Семейство Епщайн имат и 33 531 664 лв. от продажбата на жилищни сгради, магазини, апартаменти и стопанска сграда. Те притежават 89 депозитни сметки в размер на 1 913 954 евро и 697 734 евро от получена авансово лихва по договорите за депозити. В списъка за конфискация са 2 084 481 евро, изтеглени от депозитни сметки в 2 банки и 30 000 лв. парична сума, равностойна на дружествените дялове от капитала на фирмите на Епщайн „Вулкан“ЕООД, ДАВ ЕООД, „ДАВ-Виктор Симонов“ЕООД, „ДАВ-Виктор Епщайн“ЕООД, „Вулкан-В.С.“ЕООД, „Вулкан В.Е.“ЕООД.

  Възходът на Виктор Епщайн започва в началото на 90-те години, когато купува мандрата в Бъзън, община Ветово. С реализираните приходи той разшири млечния си бизнес в Семерджиево. Така Епщайн постепенно набира скорост и става притежател на 10 магазина, обединени във веригата ДАВ. По-късно обаче се преориентира и постепенно ги продава на веригата „Ал Март“.

  През 2003 г. той навлиза в строителния бизнес и до 2008 г. вече е построил над 730 апартамента. Седмият му блок остана незавършен. Тъй като жилищата вече са обявени за конфискация, собствениците иммогат да се явят като трета страна пред съда и да претендират за тях като добросъвестни купувачи, поясниха от комисията „Кушлев“.

  Първата жилищна кооперация на Епщайн е вдигната на мястото на някогашното кино „Цанко Церковски“, но той става известен покрай търговете за общинските терени пред Русенския университет. Блоковете, които вдигна там, взривиха общинския съвет. За кооперацията към ул. „Плиска“ Епщайн използва вратичка в закона и придоби допълнителна квадратура, без да му се налага да наддава за нея на търг. Напълно законно. За друга от кооперациите пред университета той бе обвинен в отклонения от първоначалния проект, но по-късно всечко бе узаконено.

  Друг скандал, с който строителният предприемач влезе в устата на русенци, беше далаверата с магазините на блок „Афродита“. Едва когато влизат във владение, купувачите им разбират, че част от продадената им площ е стъпила върху тротоара, но без съответното разрешение. Така изведнъж хората се оказват без вина виновни, а Епщайн се измъква сух. Скандалът е огромен и общинският съвет след няколко поредни отхвърляния в крайна сметка узаконява магазините, след като собствениците си доплащат.

  Напредъкът в бизнеса даде основания на Епщайн да помисли и за политическа кариера. Имаше слух, че се готви за депутат, но се озова в местния парламент като независим общински съветник. По-късно създаде общинската група „Развитие“, която се оказа, че е развил добре като инструмент за работа за себе си.

  Възходът на Епщайн се пречупи на 16 ноември 2008 година, когато той предизвика зверска катастрофа на магистралата в района на разклона за Провадия по пътя Русе-Варна. Тогава управляваният от него „Мерцедес“ се вряза в шуменски ван. На място загинаха возещият се до русенеца Вихрен Петров и лекарка в ударения автомобил. Разследването по случая установи, че в този момент шофьорската книжка на Епщайн е била отнета за превишена скорост, а след много перипетии в края на миналото лято той подписа споразумение за 2 години ефективен затвор и влезе зад решетките.

  Междувременно в началото на юни Епщайн и колегите му общински съветници Тодор Тодоров и Николай Станчев бяха заловени при вземане на 30 000 лв. подкуп от бизнесмен за узаконяване на терен за тераса към сградата му на бул.“Липник“. Защитата му бе подсилена от адвоката Людмил Рангелов, придобил известност като защитник на Сретен Йосич и Маргините. В късната есен и тримата подсъдими признаха фактите в обвинителния акт и поискаха съкратено производство. Съдът уважи искането и наложи на тримата по 2 г. условно, 10 000 лв. глоба и временно лишаване от право да заемат обществени и административни длъжности.

  „В затвора е просто ужасно“, успя да отрони бившият общински съветник пред съда. А че това е така, явно личеше от външния му вид. Могъщият допреди 6 месеца бизнесмен бе отслабнал, много блед и видимо сринат психически.

  След края на делото Епщайн отново бе поведен към затвора, където лежи с присъда за катастрофата край Провадия. Но пък вече има шанс след няколко месеца да излезе на свобода с предсрочно условно освобождаване заради добро поведение. А ако му разрешат и да работи, два дни от присъдата ще му се броят за три и освобождаването му ще дойде още по-рано. Но при успех на комисията „Кушлев“ ще му се наложи да се прости с бляскавия живот.

  http://www.24chasa.bg

• ДО ПРИЯТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

  (Във връзка с писма до Българо-Американска Асоциация)

  Скъпи приятели,

  Благодарим Ви за интереса към Българо-Американска Асоциация, Чикаго (БАА) и за Вашите предложения.

  Молим Ви, ориентирайте се за възможностите и предлаганите продукти на БАА чрез сайта на Асоциацията www.BAAChicago.com и www.BulgarianDaysInChicago.com .

  Ще Ви припомним, че основната цел на БАА е „Адаптиране на българската имиграция в Чикаго към американските стандарти на живот”, както и че в БАА членуват висококвалифицирани браншови експерти, които изпълняват главно консултантки услуги. БАА отделя повече внимание на анализи, прогнози и стратегия за развитие на българската общност в Чикаго, както и за реализиране на някой пилотни проекти. За изпълнения на конкретни поръчки Асоциацията наема подизпълнители (при осигурени ресурси от Възложителя), съобразени с американските пазарни условия.

  Уведомяваме Ви, че Българският пазар в Чикаго е разпределен и компаниите и институциите спазват партньорски споразумения. За да се ориентирате във Вашите интереси, молим свържете се с компании, които предлагат интересуващите Ви продукти. За ориентация може да ползвайте обзорите и анализите на БАА, както следва:

  КОМПАНИИ И ИНСТИТУЦИИ.
  За състояние на българската общност в Чикаго.

  ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В ЧИКАГО и САЩ*

  ПАЗАРЕН ДЯЛ.
  Предизвикателства пред българската общност в Чикаго

  ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В ЧИКАГО

  Ако имате въпроси, молим ползвайте електронния адрес на Асоциацията [email protected] , като ни пишете на български език с кирилица и всички документи (т. е. „Прикачени, приложени документи”) изпращайте в т. н. „Тяло на съобщението”.

  Желаем Ви успех.

  Българо-Американска Асоциация
  22 Февруари 2010

• Българската мафия 13-а в света

  Най-сетне си дойдохме на думата. Въпросът има ли в България мафия вече има отговор? Има, разбира се, и още как. Само политиците не признаваха и използваха обиколни изрази като „организирана престъпност”, „престъпни групи”, „силови групировки” и пр.

  Те ни лъжеха от амвона на политиката, но никой не им вярваше. След началото на операция „Октопод” съмненията отпаднаха. И вече няма значение дали съдът ще пусне арестуваният Алексей Петров или ще го държи в ареста до започване на делото срещу него.

  Не са от особено значение и пледоариите на адвокатите, защото хората отдавна са припознали представителите на мафията и Петров се вписва в този формат, колкото й да не е доказана все още вината му. Отсъствието на ясна биография, ясен бизнес и мъглата около кариерата му го превръщат в лице на понятието, въпреки неизвестните по разкриване на деянията му.

  Арестът на доц. Петров наруши съня на немалко видни политически фигури. От една страна сегашните управляващи трескаво пресмятат, какво ще стане, ако топ агентът, шампионът и икономистът излезе на свобода. Ще се окаже, че пушилката около неговото задържане е била повече от огъня. Язък за барута. Може да се стигне и до оставки, до правителствена криза, дори до предсрочни избори.

  И не, защото Алексей Петров е толкова велик, а защото залогът в обявената война на мафията ще се изпари, а с него и очакванията на избирателите. Те искат мафиоти от всякакви рангове и най-вече от властта, да отидат зад решетките. Някои наричат това върховенство на закона, работеща правосъдна система или възмездие. За обикновения човек е отмъщение. Милиони българи преживяха гадни години, несправедлив преход и отчаяно се борят за оцеляването си. Сританите им илюзии и мечти лелеят мъст.

  Какъв е потенциалът на задругата около Петров ще се разбере на 10 март. Тогава РЗС на Яне Янев свиква национален протест в София. Темата уж е свикване на Велико народно събрание и нова конституция, но всъщност е опит да се подлее вода на управляващите по казуса с „Октопод”, представяйки събитието като опозиционни вълнения. В крайна сметка обаче е възможен и вариант при който Янев да се разграничи от Алексей Петров, както вече се раграничиха от самия Яне Марио Тагарински и Димитър Абаджиев, с переспектива същото да стори и Атанас Семов.

  Ако системата все пак се справи с огромното предизвикателство, обществото ще въздъхне с облекчение. Говоренето на видни политолози, социолози и политици, че има по-важни неща като здравеопозване, безработица, криза, цени, неработеща икономика са брътвеж за отвличане на вниманието от мафията. Не че изброените проблеми не са важни. Но трябва да стане пределно ясно, че когато се отрежат поне част от пипалата на октопода и се атакуват трите му сърца (много е модно това сравнение напоследък), ще потръгнат и другите неща.

  Уродливата муцуна на корупцията ще се скрие поне за известно време. Недосегаемите ще се почувстват поне малко досегаеми и няма да ни ходят по главите. Пладнешкото крадене на държавни средства ще секне или поне кранчето ще се притвори. Свободата ще се почувства и в медиите. Дори тези, които венцехвалят Бойко Борисов, ще имат едно наум, защото нищо не им гарантира защита срещу данъчни и прокурори.

  Магистратите ще могат да гледат хората в очите. Все по-трудно ще се крадат арендовани ниви, ще секнат заменки от типа кон за кокошка, по-рядко ще се дирижират цените на гъбите, билките, лекарствата, напитките, плажовете, млякото, месото… Най-накрая българската демокрация ще получи шанс, защото ще я извадим от кувьоза, в който е пъхнато рахитичното й телце вече 20 години.

  В Уикипедия пише следното за мафията. Думата идва от италианската mafiа, която пък е производна най-вероятно от съкращението M.A.F.I.A. – „Morte Alla Francia, Italia Anela“ – „Италия копнее за смъртта на цяла Франция”. Мафията е мащабна форма на организирана престъпност, способна да се намесва негативно (чрез корупция, изнудване, директно насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и облагодетелстване) в развитието и нормалното функциониране на държавата и в личните дела на хората.

  Мафията има собствена йерархия, ритуали, система от поощрения и наказания. Трафикът на дрога и оръжия, скланянето към проституция, рекетът, хазартът и строителни афери са типичното ѝ поле на изява. В това число могат да влизат и лихварството, отвличането на хора за откуп, обирите и пр.

  Отначало „мафия“ се отнася само до сицилианската Коза Ностра, първоначално създадена с цел да защитава слабите и да пази честта на бедните. Останалите италиански криминални организации имат други имена (неаполитанската камора, калабрийската ндрангета, апулийската сакра корона унита). С течение на времето обаче терминът добива все по-широко значение и става все по-употребяван.

  Днес е загубил изключително италианската си първоначална конотация и е станал синоним на „организирана престъпност“, използван в цял свят (в днешно време едни от най-силните и опасни мафии в Европа например са руската и албанската). Според някои източници „m.a.f.i.a.“ e съкращение на партизанска организация, бореща се за освобождението на някои части от Италия от френска зависимост, а именно: morta a la franca italia abundere (смърт на Франция Италия желае).

  Българската мафия не е сред водещите, но все пак се нарежда на престижното 13-о място в света. Така поне смятат чужди уикипедии, посветени на темата за мафията.

  Средно по 35 поръчкови убийства годишно се извършват в България. През последните 5 години броят им рязко се е увеличил. На моменти бройката минава границата от 60, но статистиката е много условна, тъй като дълго време МВР и прокуратурата са представяли някои убийства като случайни, битови и като самоубийства.

  Българската мафия отдавна е стъпила на полето на „белия“ бизнес, което не й пречи да върти добре организиран престъпен бизнес. Освен това родните мафиоти са пред очите на обществото, те се държат предизвикателно, демонстрират луксозен живот и близост с видни политици.

  Границата между мафиоти и оригарси съвсем е изтъняла, а разбогатяването им се превръща в социален проблем, който създава напрежение в обществото.

  Парите идват преди всичко от митнически и данъчни измами, рекет, далавери с имоти. Моделът на българската мафия е взаимстван изцяло от руската мафия. Това е обусловено от икономическите връзки през последните десетилетия, от тесните контакти на държавно и политическо ниво още от 50-години на миналия век.

  Българските мафиоти са замесени в трафика на хора, канали за проституция,
  оръжие и наркотици, фалшифициране на пари, компютърни престъпления и кражби на коли.

  Типичната йерархия на мафиотската фамилия е следната:

  – Бос, дон или кръстника са глава на семейството. Той е информиран за всяка стъпка на всеки член от семейството. Босът се избира чрез гласуване, наречено капо.

  – Заместник – това е вторият човек след боса. Назначава се от кръстника. Той отговаря за действията на всички капо – имащи право да гласуват. Заема мястото на боса след негавата смърт или докато е в затвора.

  – Консилиери – съветник, на когото боса има голямо доверие. Той е посредник при спорове във фамилията, осъществява корумпирането на профсъязни дейци, съдии, полицаи и политици.

  – Капореджиме – „капитан”, глава на команда или бойна група, съставена от „войници”. Отговаря за криминалната дейност в даден район или град. В една фамилия има между 6 и 9 „капитана”. Групите са обикновено от 10 души.

  – Войник – това са най-млазите членове на семейството, които се въвеждат постепенно в бизнеса, но задължително с поръчителството на някой от капо.

  – Съучастник – все още не е член на фамилията, но е набелязан и се ползва с доверие. Обикновено посредничи при продажбата на наркотици, носи подкупи, взима пари от рекет и пр.

  ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА МАФИЯТА

  Става дума за неофициалното законодателство на мафиотите. Всички членове на фамилията спазват законите. За първи път документ с десетте заповеди е открит през 2007 г. при ареста на Салваторе Ло Пиколо. Текстът вероятно е написан от кръстника Бернардо Провенцано.

  „Десетте заповеди”
  1. Никой няма право самостоятелно да се представя на някой от нашите приятели. Той трябва да бъде представен от друг наш приятел.
  2. Не поглеждайте жените на нашите приятели.
  3. Не допускайта да ви видят в компанията на полицаи.
  4. Не посещавайте клубове и барове.
  5. Ваш дълг е винаги да сте на разположение на „Коза Ностра”, дори когато жена ви ражда.

  6. Винаги спазвайте уречения час за среща.
  7. Отнасяйте се уважително към жените.
  8. Ако ви помолят за информация, отговаряйте честно.
  9. Не присвоявайте пари на друг член на „Коза Ностра” или на негови роднини.
  10. В „Коза Ностра” не могат да членуват: роднина на полицай, човек, който изневерява на жена си, човек, който се държи лошо и не спазва нравствените принципи.
  Тези десет заповеди се прилагат с изключителна строгост към младите членове на организацията.

  ТОП 15 НА ЕТНИЧЕСКИТЕ МАФИИ

  1. Грузинската мафия
  2. Руската мафия
  3. Чеченската мафия
  4. Якудза – Япония
  5. Триада – Китай
  6. Ирландската мафия в САЩ
  7. Колумбийските картели
  8. Албанската мафия
  9. Турската мафия
  10. Мексиканската мафия
  11. Нигерийската мафия
  12. Косовската мафия
  13. БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ
  14. Украинската мафия – САЩ и Канада
  15. Арменската мафия – САЩ, Австралия, Азия, Африка

  frognews.bg

• Полицаи плашат Спаска Митрова с вендета

  Десетина полицаи нахлули в двора на къщата, където живеят родителите на Спаска Митрова в градчето Гевгели. Това съобщиха представители на ВМРО.

  Случката се разиграла около 11.15 ч. тази сутрин, когато полицаите извикали Спаска и грубо я заплашили, че ако има дори една кола с българска регистрация или един български журналист на делото й в сряда, тя ще преживее още по-голям ужас от досегашния.

  Митрова трябва да се яви на поредното дело в средата на седмицата. Подкрепата от страна на българското гражданско общество в страната и чужбина срещу безобразията, извършвани със сънародничката ни в Македония, очевидно изнервя официалните власти там.

  Очевидно е, че напъните на Македонското правителство страната да стане член на европейското семейство преминават през полицейски заплахи и съдебни процеси с фабрикувани доказателства, коментират от ВМРО.

  От движението припомнят позицията си, че България не би могла да подкрепи членство на Македония в ЕС докато властите там репресират най-арогантно хората с българско самосъзнание.

  От ВМРО обявиха, че подкрепят Спаска Митрова в справедливата й кауза, и категорично заявиха, че ще бъдат с нея на поредното й дело в сряда.

  Припомняме, че на 8 октомври Митрова излезе от скопския затвор „Идризово“, където излежа тримесечна присъда, след като бе осъдена за това, че не позволявала на бившия си съпруг да вижда тяхната двегодишна дъщеря.

  В средата на декември стана ясно, че в Македония е заведено ново наказателно дело срещу българката. Този път тя е обвинена, че не допуска бившия си съпруг при детето им, въпреки че то не е при нея и Спаска не го е виждала, след като е излязла от затвора.

  ––––––-=––––––-

  Емигранти гневни на властта в София за гаврата с Митрова

  
  

  Президентът, премиерът и външно министерство мълчат престъпно след поредната гавра в Македония с българската гражданка Спаска Митрова.

  Дипломацията ни трябваше да изпрати вече поне протестна нота до македонското посолство в нашата страна. За това настоява историкът и бивш председател на Агенцията за българите в чужбина Пламен Павлов. Бурната му реакция е в следствие на днешния скандал с Митрова. Сутринта македонски полицаи са нахлули в дома на Спаска в Гевгели. Те и отправили заплахи, че ако на съдебния процес тази сряда се появи дори и само една кола с българска регистрации, или нейни защитници от България, ще преживее още по-страшни неприятности.

  Доц. Пламен Павлов разкри, че непрекъснато му звънели разочаровани сънародници от Украйна, Канада, САЩ. Те недоумявали, че българските власти са пасивни в защитата на Митрова и мудно реагират на македонските предизвикателства. Павлов припомни, че българските медии по света се обединиха в защита на Спаска, а в Чикаго се създаде и комитет в нейна подкрепа.

  Според бившият председател на Агенцията за българите в чужбина през миналата седмица наши съграждани, които са преминавали през Македония са се оплакали, че безпричинно са спирани за неоснователни проверки от македонската полиция.

  Днес пък бившият македонски премиер Любчо Георгиевски, призна пред „Фокус”, че Македония трябваше да покаже малко повече топлина спрямо България.

  Източник: Фрогнюз

• Георги Лозанов: Трактора е нарицателно на заплахата за журналисти

  Според дясната антикорупционна заявка на Борисов, Първанов и Доган трябва да влязат заслужено в ролята на врага, казва медийният експерт
  

  
  
  Интервю на Стойко Стоянов (Фрогнюз)
  
  – Г-н Лозанов, операцията срещу мафията „Октопод” е медийна бомба вече втора седмица. Защо българските разследващи журналисти не видяха за 10 години съмнителния бизнес и подозрителен обществен имидж на Алексей Петров?
  
  – Общо взето е правило, че журналистическата машина не тръгва сама. За да се задвижи, й трябва събитие. И Алексей Петров във връзка с атентатите срещу него, или с осветляването му от Румен Петков след срещата с братя Галеви влизаше в полето на засилено медийно внимание и то съвсем не откъм добрите. Но също така е вярно, че не журналистиката го идентифицира като едно от най-опасните сенчести лица на прехода. И за това си има причини от различен порядък.
  
  Първо е тъй наречената банализация на злото – толкова е устойчиво всекидневното нарушаване на нормите във всичко, че самото то се е превърнало в норма. Това е прокобата на прехода – не можеш да видиш злото, дори сам да не му принадлежиш. Под плаща на тази придобита морална слепота Алексей Петров е изминавал безпроблемно усуканите си социални маршрути.
  
  Второ – страхът! Да се посочват публично конкретните носители на злото навсякъде по света е опасна работа, а в България двойно по-опасна, защото почти не съществуват територии извън него, където да се спасиш. Нито правораздавателната система, нито политиците, нито дори собствените им редакции не изглеждат достатъчно сигурна защита за нашите разследващи журналисти. Най-много те да използват конфликта на едни бандити с други, за да могат под покровителството на първите да разобличат вторите. Но тогава не можеш вече да си сигурен дали продължаваш да си журналист или си станал съучастник. А и не знаеш кога интересът отново ще ги съюзи довчерашните врагове и заедно ще те „поръчат”.
  
  Трето – пак страхът! Съвсем конкретен, физически – да те залеят с киселина, да ти изпочупят кокалите… Алексей Петров съзнателно или неволно стана едно от нарицателните на заплахата срещу журналисти у нас. И сега, когато е арестуван, много от казаното или написаното за него в медиите носи реванша на дългото принудително премълчаване… Прилича на отприщена река, макар страхът да не е изчезнал, а само е паднал на дъното й: ами ако се измъкне, ако го пуснат?
  
  Четвърто – неписаният договор. В нашето малко предмодерно общество повечето от силните на деня, включително и в медийната сфера, се познават добре и ако нямат специален повод да враждуват помежду си, се подкрепят, пазят се взаимно, според поговорката „Гарван гарвану…”. А от всичко, което излезе за Алексей Петров, стана ясно, че той им е принадлежал, бил е от недосегаемите, които са такива именно според неписания договор помежду им. Кълбо косми в гърлото на днешна България, което тя нито може да преглътне, нито да изплюе. Поне не наведнъж. Случаят с Алексей Петров дава надежда, че ако опита един по един, може би ще успее.
  
  – Не е ли странно, че медиите демонстрират, че всичко знаят, а вадят факти, разработки и истории чак след като убият или арестуват някого?
  
  – Вън от необходимата събитийност, за която вече споменах, тук, разбира се, влияе един неоконформизъм, в който обществото ни влезе след романтическия период на прехода и често медиите, вместо да търсят критически или поне алтернативни стратегии на властта, продължават нейните, харесва им да влизат в ролята на „орган” на този или онзи държавен мъж политик, полицай, прокурор и пр.
  
  Но има и едно дефинитивно професионално разделение, която опира до това какво значи да знаеш – да си научил за нещо в частен разговор или да си получил публична информация за него. За жълтите вестници и сходните електронни издания обикновено е достатъчно първото. Така там излизат повече и по-скандални истини, но пък самото понятие за истина се размива, губи се. Тя се измерва по това доколкото те забавлява и ти вдига адреналина. Получава се някакъв екстремен инфотеймънт, за който не са и сънували там, откъдето идва понятието.
  
  – Скандалът с октопода не е ли черна точка за свободното слово, как хората да вярват на медиите, че не са поръчкови и не работят избирателно, още повече, че Едвин Сугарев вече твърди, че мафията си има и вестник, а пък отдавна една политическа партия контролира дузина издания?
  
  – Скандалът в случая не е толкова с Алексей Петров сам по себе си – това е в сферата на баналното, колкото във формите на легитимация, които нашата държава и общество му дадоха. Персоната „Алексей Петров” се появява в пресечната точка на бившата ДС и спортните школи, където поначало се акушираха субектите на посткомунистическото насилие, естествен „правоприемник” на комунистическото. Само че първото беше повече идеологическо, докато второто е повече физическо, което пък правеше решаващи силните мускули. Тук в скоби искам да кажа нещо за спорта – на стадиона или в залата той може да роди върхови човешки постижения, но щом излезе навън се превръща в културно неовладян източник на агресия. Независимо дали резултатът ще са счупени пейки от запалянковци или счупени глави от мутри, които преди това издайнически се наричаха борци.
  
  Та Алексей Петров е такъв продукт – ДС-спортист-извън-спорта, който обаче службите на уж новата демократична държава пускат под една или друга форма до върховете си, от което пък кой знае защо той се оказва на ключови постове в държавни предприятия, като „Кремиковци” и НОИ. Но и това е малко – „пагонизираното” му мускулесто тяло е легитимирано и в академичната публичност от УНСС, а и в медийната – със статии и интервюта, докато накрая сам се сдобива с медиа. Поне според изключително настойчивата мълва, подклаждана и от това, че у нас правната прозрачност на медийните капитали е слаба.
  
  Тъкмо търсенето на медийно влияние и легитимация обаче сякаш беше фаталната грешка на Алексей Петров, защото колко на светло може да излезе една тъмна фигура, без да му се опърлят мустаците. Едно е да дърпаш конците от мазето, а друго е да имаш публичен разказ за себе си, дори да ти помагат да го напишеш такива тренирани журналисти, като Патрашкова и Дачков.
  
  Впрочем, преди да арестуват Петров, те се усетиха и демонстрираха желание да се еманципират от него, но след ареста му явно трябваше да изпълнят поети ангажименти и да се превърнат в пътуващата трупа за защитата му. Но според мен и това е временно, ако Алексей Петров бъде признат за виновен, те постепенно ще обърнат отношението си към него, докато се причислят към най-активните му критици, които при това знаят повече от другите. А и поне за Дачков вярвам, че накрая журналистическите мотиви побеждават останалите.
  
  Иначе, разбира се, че нито има основание, нито по принцип може да се вярва на медиите вкупом. Човек, според индивидуалния си опит и вкуса си, трябва внимателно да си избере онази от тях, на която да се осланя и дори не на цялата, а само на отделни журналисти в нея. Аз мисля, че такива, които да го заслужават, винаги има. Личат си по посоката на погледа – когато говорят или пишат, гледат напред към аудиторията си, а не през рамо към някой зад тях.
  
  – Във форумите на интернет хората искат битката с октопода да се пренесе и в медиите, които са зависими от политически и корпоративни интереси, и отдавна не са обективни?
  
  – Дори тези негативни оценки да са справедливи – за съжаление потвърждават ги и докладите на външните наблюдатели, не мисля, че полицейски операции могат да помогнат на медийната независимост. Да не забравяме, че разработката „Галерия” се представяше за нещо подобно, а всъщност беше поредния опит за политическо „саниране” на журналистиката в памет на Живков и Брежнев. Въобще, в демократичния свят тайните служби нямат печеливш ход по отношение на медиите, те са тяхното обратно, доколкото медииите могат да бъдат наречени „явни служби”.
  
  Възелът от проблеми, за който говорите, далеч по-лесно може да бъде развързан отвътре – чрез критически натиск на медиите една към друга. Чрез прекратяването на фалшивото примирие, в което те сега пребивават и влизането им в техния собствен дневен ред, така както наблюдават престъпността, корупцията или конфликта на интереси във всяка друга област.
  
  – Хората са объркани, как да разчетат образа на Алексей Петров по знаците, които излъчи от ареста – представя се за жертва на Цветанов и Борисов, иска среща с американския посланик, страх го е, че ще го убият в килията, дъвчи дъвка пред независимия съд?
  
  – Едва ли си заслужава хората да разчитат знаците, които Алексей Петров дава сам за себе си. Едно, защото голяма част от тях са тенденциозно разнопосочни, чиято цел е на принципа на заешките следи – да объркат аудиторията и да мистифицират образа му, така че да не се разбере кой е той всъщност, и в общата мъгла да се измъкне от собствената си самоличност. А някои от тях определено са „мафиотски нишани” – предупреждения и закани, адресирани към конкретни лица, за което само те си знаят.
  
  Връзките и аналогии с Бойко Борисов обаче са далеч по-сериозна тема, защото изтъкването им в момента е основната стратегия на публичната защита на Алексей Петров – чрез полагането му като жертва на общия крах на справедливостта у нас. В смисъл: ако той е обвиняван, а Бойко го обвинява, това ще е несправедливост по-голяма и от тази, в която е обвиняван. Но дори да приемем, че пресичането в миналото на биографиите им може да е аргумент с днешна дата, в момента Борисов е министър-председател, т.е. той представлява не себе си, а тези, които са го избрали и Петров в последна сметка отговаря пред тях. А те нито са имали общ бизнес с него, нито са тренирали заедно… С други думи, Петров и застъпниците му искат да използват Бойко за спасителна лодка. Все още прошепваното, но с перспектива да увеличава децибелите си в търсене на подобия между им, трябва да измъкне Петров от бурята на общественото недоволство. Генералът, ще не ще, невидимо да му прелее имдж, или измерено по друг начин – спечелени на изборите гласове. Макар че той ги спечели, тъкмо за да вкара престъпниците на прехода в съда и съответно в затвора. Тоест, Петров иска невъзможното, вероятно окуражен, че досега неведнъж го е получавал. И ако този път не го получи има шанс това да се окаже повратна точка в отношенията между лидерите на държавата и лидерите на беззаконието, между публични ангажименти и лични сметки.
  
  – Ще се отрази ли задържането на Алексей Петров и хората му върху политическия живот, какви трусове да очакваме?
  
  – Ще се отрази, но не задържането им, а осъждането им и то и да бъдат осъдени, и да не бъдат. Осъждането на Петров има потенциала да се преживее като ритуалното разсичане на кентавъра „държава-мутра”, който от години опустошава нашите земи. А и Петров очевидно е достатъчно дълбоко забъркан в аферите на прехода, така че изваден от тях ще събори като плочки на домино каскади от злоупотреби с власт в различни времена и посоки.
  
  Неосъждането му пък има потенциала да събори правителството, защото именно този случай, а не Маргините или Наглите, да речем, се преживява като начало на обещаното от Бойко и вече предизвикващо признаци на нетърпение възстановяване на справедливостта в нашето общество. Ако не стане нищо и Петров излезе от ареста на бял кон, на генерала ще му се наложи да слезе от своя, защото ще се подреди във върволицата от политици на прехода, излъгали очакванията на избирателите си. И тяхното недоволство, пропорционално на вложеното доверие, ще е в непознати досега размери. Въобще, както Бойко споделя, те с Петров от младостта си са били в състезание и сега на неговата карта е заложена самата държавна власт.
  
  – Защо, въпреки силната пропаганда на МВР и прокуратурата с акциите срещу мафията, липсва ясен дебат в обществото по тази тема, хората сякаш не искат да се ангажират?
  
  – Причините са много и някои от тях вече изтъкнах. Тук ми се иска да добавя само, че висящите съдебни дела водят до висящи обществени дебати, а висящите обществени дебати бързо излизат от публичността, тръгват по масите, обрастват със слухове и измислици, докато затихнат в черната дупка на „всичко е все същото”.
  
  – Има ли опасност имената, които сега се изваждат около „Октопод”, да се превърнат в герои?
  
  – Ако не бъдат осъдени, има, защото ще са победили новата власт и макар и негласно, ще са капитализирали доверието, което тя е загубила. На този принцип въобще в нас се създаде псевдогероическия разказ за мутрите и далавераджиите, а самата далавера се превърна в знак за престиж.
  
  – Казват, че калпавите и корумпираните останали в България, а качествените се изнесли от тази територия. Имаме ли ясна представа в какъв народ се превръщаме извън митовете, които си самовнушаваме?
  
  – На народа нищо му няма, народ като народ, той е „природна даденост”, като ромона на реката или звездното небе над нас. Оттам нататък започва неговата културна идентичност, а тя минава през колективната идентификацията с елитите. И тук вече идва проблемът, защото те най-често са отдадени на своето признание не заради него самото, а заради битовите облаги, които им носи; практикуват го не в перспективата на вечността, а на тленните привилегии. Така всичко става евтино, еснафско, кичозно. Бай Ганьо, който е създаден от Алеко като карикатурен герой, се е превърнал в типичен. И това в най-голяма степен се отнася за политическия ни елит, който не използва властта като шанс за историческо безсмъртие, а за да придобие нещо, което не му се полага. Заменя славата и величието й за джип, 50 декара край морето и службица за роднини и съпартийци. Заменката стана метафора на елитите на прехода, от което те самите бяха заменени със собствените си фалшиви подобия.
  
  Но ако през всичките тези години все пак се появиха двама лидери, които като характер и целенасоченост да носят автентична воля за власт – Костов и Борисов. И след като въпреки това Костов се провали и сега му се налага да спи в политическия чертог на ГЕРБ, надеждите опират само до Борисов, т.е. в момента зависят от изхода от операция „Октопод”.
  Иначе в глобалния свят едва ли вече си заслужава да говорим за емиграция – държавите и културите се разпростират далеч извън териториалните си граници. А и както сме свидетели, най-успелите ни емигранти се връщат и поемат ключови постове в управлението на държавата – напоследък Кристалина Георгиева, преди юпитата на царя. Друг въпрос е доколко това е в състояние да промени нещо.
  
  – Какво да очакваме от опрощението, което Станишев и Борисов си дадоха на Заговезни?
  
  – Нищо да не очакваме, защото и без това Станишев напълно се износи като политически враг на Борисов, при това сякаш единственият, и дори вече имаше риск клонът да се привие и той да започне да буди съчувствие. А и според заявката на Борисов, като носител на дясна власт, която се бори с корупцията във властта, други двама лидери много по-заслужено трябва да влязат в ролята на врага – Първанов и Доган. Това обаче в най-добрия случай са предстоящи серии от българския сериал, който, както знаем, все не се получава. И продължаваме да гледаме турски, докато не спираме да се оплакваме, че ги пускат.

• Сто души не платили ДДС за хонорари между 1.3 и 17 млн. лв

  Над 90 процента от физическите лица, които получават най-високите доходи в България са били длъжни, но не са се регистрирали по ДДС и така не са платили данък върху добавената стойност върху общо 347 млн. лв. допълнителни приходи за 2009 г. Това съобщи изпълнителният директор на Националната агенция по приходите (НАП) Красимир Стефанов пред БНР.

  Стоте граждани с най-много доходи извън трудови правоотношения са декларирали изкараните суми извън заплатите им, но не са се регистрирали по ДДС, както са били длъжни при положение, че са получили над 50 хил. лв. доходи от хонорари, консултантски услуги или даден под наем имот. Изискването е те да се регистрират по ДДС в срок от 14 дни след надвишаването на тавана от 50 хил. лв.

  Според изпратената от НАП справка само първите трима души от списъка са спечелили над 48 млн. лв., като само на първите двама приходите са за по близо 17 млн. лв. Шестима са изкарали над 10 млн. лв., други седем – между 5 и 7 млн. лв., а по 14 души са отчели между 3 и 4 млн. лв. и по близо 2 млн. лв. допълнителни възнаграждения извън заплатата си. Най-ниската сума в списъка е за 1.3 млн. лв.

  Всеки гражданин, който е пропуснал да направи регистрацията сам, ще бъде служебно регистриран от данъчните инспектори, допълниха от НАП. Освен това обаче ще му бъде начислен и дължимият ДДС за времето от което е трябвало да се регистрира заедно с всички лихви за периода до момента.

  В близките няколко седмици на ДДС регистрация ще бъдат подложени и всички български граждани, които за последната данъчна година са получили повече от 50 000 лв. извън трудовия си доход.

  След като бъдат регистрирани по ДДС, физическите лица задължително ще трябва да начисляват косвения данък при извършваните от тях услуги, но и ще имат право да ползват данъчен кредит за направените покупки според общите правила на Закона за данък върху добавената стойност.

  От приходната агенция съобщиха още, че 17 души, които имат сметки в швейцарски банки, вече са се свързали с НАП и питали какво ще предприеме звеното срещу тях.

  “Поддържането на банкова сметка в алпийската държава не означава автоматично, че има нарушение или престъпление. Такова би имало, ако титулярът на сметката няма достатъчно официално обявени печалби или доходи, за да си позволи да спести парите, които са депозирани в Швейцария“, посочиха от НАП.

  http://mediapool.bg/

• <<
• 1
...
• 389
• 390
• 391
• 392
• 393
• 394
• 395
• 396
• 397
• 398
• 399
...
• 414
• >>