Всички авторски страници

Авторски

• Излезе от печат стихосбирката „Американски тетрадки“ на Пейчо Кънев (от Чикаго)

  Издателство Сиела Ви представя стихосбирката от П. Г. Кънев “Американски тетрадки”

  П.Г. Кънев е поет и писател роден в България. През последните няколко години живее в Чикаго и САЩ. Досега стихотворенията му са отпечатани в повече от двеста литературни издания, главно в Северна Америка и Европа. През май 2009 г. беше отпечатана в САЩ дебютната му стихосбирка, носеща името “r”. Включен е в няколко американски и европейски антологии за поезия.
  През 2009 г. Асоциацията на литературните издания в САЩ го номинира за престижната награда Pushcart Prize. В момента подготвя вторият си сборник с поезия, който ще излезе от печат в САЩ през лятото на 2010 г. В края на 2009 г. излезе от печат и сборника му с разкази “Разходка през стените” (Сиела). “Американски тетрадки” е дебютната му стихосбирка на български.

  Чета отново и отново думите на този поет, изгладнял за тях. Той може да засища глада на ума. Показа ми какъв стар пес съм аз самия и ме накара да лая за още. Но искам да говоря за г-н Кънев. А това е проблем… Трябва да използвам моите слаби думи, за да опиша неговите. Затова ще прибегна до най-висока форма на ласкателство. Този поет е великолепен художник. Но въпреки това четенето на Пейчо Кънев, въобще не е лека, литературна разходка. То е предизвикателство, подтикващо ни всички нас да се взрем в Живота. Думите му са твърди и тежки. Той би трябвало да ги държи на разстояние, иначе биха го удушили. Неговата поезия не е пир на суетата, а причастие водещо до тих самоанализ. Причастието на Кънев е само за вярващите в поезията. То е тялото и кръвта на целия му живот, излян върху тези страници. Не се впускайте лекомислено в неговите думи. Те са тест. Съветвам ви да прочетете този поет. Съветвам ви, да сте седнали, докато четете.

  Кънев е духовно четиво.
  М. Х. Клей
  Поет, сценарист и редактор Поезия за “Mad Swirl” Далас, Тексас

• ПРЕДСТОИ ВТОРИЯT ЕТАП НА ЕКСПЕДИЦИЯ „РИО БУЛГАРИЯ“

  На 24-ти май, по повод Деня на българската писменост, просвета и култура, започва втория етап от Експедиция Рио Булгариа край град Ла Сеиба в Хондурас.

  За участие в експедицията от България на 19 май заминава група в състав Спас Ташев – Председател на Дружеството за приятелство България – Хондурас, Томи Йовчев – член на Върховния читалищен съвет на Съюза на народните читалища и Йордан Грозданов – Зам.-кмет на Община Велико Търново. Очаква се в делегацията да има представител и на българския бизнес.

  На 24-ти май в 6,30 ч. участниците в експедицията тръгват от Щаба на 4-ти батальон край гр. Ла Сеиба и ще навлязат в джунглата по поречието на река България. Целта е да се достигне платото България в планината Грасиас а Диос. В експедицията ще участват представители на хондураските медии, а също така представители на българската общност.

  След края на експедицията, на 1-ви юни, българската делегация ще участва в предаването „Лице в лице“ на журналиста Ренато Алварес по хондураската национална телевизия. Програмата на посещението предвижда също така срещи с кмета на Ла Сеиба, губернатора на Департамента Атлантида, Търговската камара, Туристическата камара, народни представители, Министрите на външните работи, културата и туризма, а също така и посещение в Президентския дворец и среща с Президента на Хондурас Порфирио Лобо.

  При проявен интерес от Ваша страна относно подробности за експедицията, можете да се обърнете към Председателя на Дружеството за приятелство България – Хондурас г-н Спас Ташев на:
  0878 651865
  e-mail: [email protected]
  http://bulg-hond.blogspot.com

  ЕЛЕОНОРА МАГДЕЛИНОВА
  ЕКСПЕРТ ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

• Отново затворени аерогари в Европа

  Облак вулканична пепел, който се разпространява над югоизточна Франция и Северна Италия доведе до затваряне на аерогари и наруши въздушния транспорт в Европа.

  Облакът предизвика затваряне на летища в Испания в събота, където бяха отменени полети от и за 19 аерогари.

  Друг облак, който се намира високо над Атлантическия океан, предизвика закъснения на полетите между САЩ и Европа.

  Британската метеорологична служба съобщи, че през следващите няколко дни облакът може да засегне и въздушното пространство над Обединеното кралство.

  Шест аерогари в Шотландия са затворени в неделя поне до 12 часа по Гринуич /15 часа българско време/.

  В Италия бяха затворени летищата в Милано, Пиза и Флоренция, съобщи агенцията за контрол на въздушния трафик Евроконтрол.

  Френските власти съобщиха, че вулканичната пепел е предизвикала отменяне на около 20 полета от аерогарата в Ница.

  В неделя въздушното пространство над Испания се нормализира, като 3 от общо 19 аерогари, затворени в събота, започват да работят отново – Сантяго де Компостела, Виго и Ла Коруня.

  В Португалия всички полети от град Порто бяха отменени до 12 часа по Гринуич в неделя.

  През миналия месец облак вулканична пепел затвори въздушното пространство над цяла Европа в продължение на пет дни.

• ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО С ЧИКАГСКО ПРИСЪСТВИЕ

  8 – 15 МАЙ НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ ПРИ БАН

  
  ОТКРИВАНЕ – 8 МАЙ, СЪБОТА, 11 ЧАСА, ЦЕНТРАЛНА ЗАЛА
  ФЕСТИВАЛНИ ДНИ 9, 10 И 11 МАЙ ОТ 10 ДО 18 ЧАСА
  НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ “КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И НОВИ ТЕХНОЛОГИИ”
  11 МАЙ, 14 – 18 ЧАСА, ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА
  12 МАЙ, 17 ЧАСА, ГАЛЕРИЯ “АРХИВИ” НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “АРХИВИ – ЕКСПОЗИЦИЯ
  “ПАМЕТ ЗА ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗАСЕЛНИЦИ – ПРОУЧВАНИЯ НА АРХЕОЛОГА ПЕТЪР ДЕТЕВ”
  20 МАЙ, 16 ЧАСА, СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА
  ПРЕМИЕРА НА РОМАНА “ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ” ОТ ДОБРИ КАРАБОНЕВ

  Третият филмов фестивал за културно наследство беше открит в София. В рамките на четири дни в Архелогическия музей ще бъдат прожектирани 43 филма в три категории – археология, история и наследство. Най- впечатляващите документални продукции ще бъдат отличени на 15 май.

  25 филма ще имат своите премиери на тазгодишния фестивал за културно наследство.

  Йордан Детев, организатор на “Български дни на наследството”:
  – Състезават се основно филми на БНТ и нейните поделения в страната>

  Мария Детева, председател на Международна фондация за българско наследство „Проф. Петър Детев“:
  – Повече хора започват да снимат за българското наследство за българската археология и история. Това е много хубаво, защото само по този начин можем да покажем страната не само тук, но и в чужбина.

  Маргарита Ваклинова, директор НАИМ при БАН:
  – Очкаванията ни са повече хора, хора, които не са тясно обвързани с нашата професия, да могат да видят докъде е стигнала науката и какви са възможностите тя да бъде заедно с изкуството.
  Филмите ще се прожектират до 11 май от 10 до 18 ч. Входът е свободен.

  Автор: Таня Илиева /BNT/

  Изтеглете от тук вестника на фестивала (PDF file) vestnik2010

• 9 май в Русия – започват тържества по случай победата и спасителни акции след взрив в каменовъглена мина

  Руският президент Дмитрий Медведев откри в Александровската градина в Москва нов паметник на Градовете на войнската слава по повод 65-та годишнина от победата във Втората световна война.

  В тържествената церемония по повод победата над фашистка Германия и нейните съюзници участваха също така президентите на Беларус Александър Лукашенко и на Украйна Виктор Янукович, както и ветерани от войната.

  Лидерите на трите страни и ветераните положиха венци и букети цветя пред новия паметник и пред Могилата на неизвестния войн.

  Законът за „Градовете на войнската слава“ беше приет през 2006 година и в съответствие с него това звание се присъжда на населени места, където са водени ожесточени боеве с германските войски.

  В Русия вече има 27 града, удостоени със званието. Първите градове, които го получиха са Белгород, Курск и Орел.

  В Москва ще бъде проведен тържествен военен парад по повод победата във войната, в който за пръв път ще участват и военни от Франция и Великобритания.

  ––––––

  Взрив на метан в руска каменовъглена мина

  Взрив на метан в руска каменовъглена мина е убил поне 8 души, съобщават представители по извънредните ситуации, цитирани от руски агенции. РИА Новости се позовава на представител на Министерството на извънредните ситуации, който посочил, че около 120 миньори все още се намират под земята около 2 часа след взрива. Както БГНЕС съобщи, инцидентът е станал в мина “Распадская“ в Междуреченск, в региона Кемерово. Той е част от богатия на въглища район на Кузбас.
  В резултат от повторен взрив в най-голямата каменовъглена мина в Русия „Распадская“ в Междуреченск, Кемеровска област е изгубена връзката с три отряда спасители. Това съобщава ИТАР-ТАСС като се позовава на източник от добивната компания. Според него вследствие на втория взрив, станал на 9 май в 01:25, в мината има силно задимяване. Заради това е взето решение за преустановяване на спасителните работи до разсейването му. В резултат от повторния взрив е изгубена връзката с три отряда планински спасители, общо 20 души, според източника. По данни на областната администрация в спасителната операция участват 152 сътрудници на министерството на извънредните ситуации и 29 единици техника. По данни на министерството, къв 3:30 московско време на повърхността са изведени 295 миньори. Под земята остават 54 техни колеги и 20 спасители. Установено е, че жертвите на първия взрив са 8 души, 24 са ранени. Общият брой на намиращите се в мината по време на инцидента е бил 359 души (според компанията-собственик са били 312 души). Междувременно Интерфакс съобщава, че в Междуреченск вече е пристигнал губернаторът на Кемеровска област Аман Тулеев, който ще контролира работата на отделните служби на мястото на инцидента. По-рано руският премиер Владимир Путин бе запознат с подробности за случилото се в телефонен разговор с Тулеев. /Lenta.ru /

• ДНЕШНИТЕ ПРОБЛЕМИ– ПРЕЗ ОЧИТЕ НА АМЕРИКАНЕЦА И НА ИМИГРАНТА

  „Български дни в Чикаго – Пролет 2010”
  Българо-Американска Асоциация – Чикаго
  Климент Величков
  Вестник ”България Сега”, брой 19 (259) 6 май 2010
  www.BulgariaSega.com

  Понякога се заглеждам из сайтовете на емигрантските ни общности по света и други някои писания из живота на хората като нас – стъпили решително по нови и непознати пътища в живота. Далече от родната къща. И вижда се как навсякъде опитваме да създадем някакво общение помежду си. Да чуем нещо близко от предишното, но и да се посъветваме за новото. Да си помогнем един другиму, ако потрябва. И го правим по различни начини.
  Например в Унгария има Българско републиканско самоуправление, една стройна и силна организация, която е с 37 местни подразделения, издава вестници и списания, печата книги, грижи се за училища и култура. Но по други места хората, побягнали главно от лошото управление из старите си предприятия, градове и държавата, предпочитат да не се пристрастяват отново към недолюбваните, рамкирани от някаква управа, обществени взаимоотношения. И стоят настрана.
  Българо-Американската Асоциация в Чикаго събра на 1 май т.г. своите членове, покани гости от цялата общност – личности и български бизнеси, доведе експерти, българи и американци, и направи една крайно полезна дискусия – къде сме ние, как сме ние, в условията на упорито досаждащата ни криза.
  Асоциацията се опитва елегантно да се справи с трудната задача: без да „управлява”, без да „ръководи”, без да налага „вярната линия”, да осъществява все пак необходимото общение, да осигурява повече информация, да подсказва как се избягват неприятности и се прави по-добър животът ни в Чикаго.
  Беше за 12-ти път в рамките на популярните „Български дни в Чикаго”, Пролетната сесия на 2010 година.
  За първи път на събитието присъстваше целият състав на Генералното консулство на Република България в Чикаго, начело с генералния консул Валентин Дончев. Срещата ни разби всякакви ограничения във времето. Вместо трийсет минути говорихме час и половина. Разбира се център на вниманието бяха новите документи. Но покрай тях усетихме, че можем да правим заедно доста неща. Имахме в момента един окуражителен факт. Преди време стана дума, че с тяхна помощ е възможно да поканим за наши събеседници и лектори специалисти от важни за нас американски институции. И ето че сега срещу нас бяха двама асистенти на главния прокурор на Илиной Лиза Мадиган! Чакаха реда си да поговорят с нас, и ние с тях…
  Що се отнася до информациите по консулските въпроси – не сега, но скоро ще намерим възможности да споделим чутото и с тези, които не присъстваха на Пролетните дни на Чикаго.
  Първомайският симпозиум на БАА този път стана на друго място. Свежата симпатична зала на „Павилиън” отстъпи пред салона на DePaul University, O’Hare Campus, където от година и повече време е Българското училище „Джон Атанасов”. За първи път училището е спонсор на БАА и този дебют се оказа много ползотворен. Салонът създаде по-добри условия за работа. Компютрите, екраните и микрофоните на Никола Перфанов този път имаха и достатъчно пространство за мащаба на този отговорен симпозиум, обективът на фотографа Илия Танчев имаше простор и целият порядък на събитието, дирижиран от Звезделина и Иван Ковачеви беше перфектен.
  Патронът на симпозиума, директорката на училището Боянка Иванова, беше подготвила и един малък, но прелестен поздравителен концерт в изпълнение на нейните ученици. С детските си гласове те направиха старта приятен и оптимистичен. Боянка Иванова има още и сериозни заслуги за създаването на една особено продуктивна Асоциация на българските училища в чужбина. Дейността на тази организация се чувства вече осезателно – не само с моралната подкрепа, но и в съвсем конкретни нови учебници и помагала по чиновете на учениците, нови перспективни идеи, които очакват своето развитие.
  Председателят на БАА, адвокат Цветелина Бойновска, откри срещата, а Динко Динев, учредител на Асоциацията преди години, пое традиционната си задача – стана водещ на изложенията и дискусиите в програмата.
  Години наред досега бяло поле в дейността на Българо- Американската асоциация бе… отсъствието на американци. Този път на срещата дойдоха двама специалисти от департамента на Главната прокурорка на Илиной – Лиса Мадигън (Lisa Madigan, Illinois Attorney General). Те очертаха в изложенията си основните случаи, при които емигрантите може да получат необходимата им информация и помощ от американските институции. Още по обнадеждаващ беше и прекрасният синхрон, който се получи и между българските адвокати Цветелина Бойновска и София Знаймер. В динамично работно темпо, при което се включиха и присъствуващите със своите конкретни въпроси, беше очертан пътят на бъдещо сътрудничество. И в този случай БАА ще направи необходимото да предостави получената информация на повече хора. От голям интерес са и споделените аргументи на Цветелина Бойновска за очаквани промени в имиграционното право, които се очакват с надежда от доста имигранти.
  Казаното беше много актуално в контекста на приетия наскоро закон в Аризона. Nettie Lasko – Immigrant Assistance Program Coordinator Community Outreach Liaison Strategic Communications и адвокат Raymond Garza представиха в твърде подходяща по обем версия основните правила и обязаности, които има имигрантът в страната, където е дошъл. При това – и правата на онези, които нямат легализиран статус, но плащат данъци и нямат криминални петна в биографията си. Разгледаха се и такива въпроси – ще помогнат ли специалистите от техния офис, примерно, в спора на имигрант без необходимия статут, който е извършил възложена му работа, но не е получил възнаграждението си от работодателя. Да, за всяка извършена работа трябва да се заплати. Страхът, че липсата на статут може да бъде използувана срещу човека, който търси правата си е неоправдан. Американските служби и учреждения не са информатори на имиграционните служби.
  Друг гост на симпозиума от американска страна бе Irwin Dubin, който направи преглед на някои традиционни черти в американски мениджмънт и ръководство на бизнеса.
  Сред горещите раздели на дискусиите бяха и традиционните въпросителни около жилищните заеми и все още нестабилната обстановка при недвижимите имоти.
  „Българското ДНК” с модератор проф. Никола Чаракчиев, представи актуални моменти от генеалогията. Беше завладяваща тема, въпреки, че не е нещо, от което зависи закуската ти , но човек с право се вълнува от въпроси около своя произход…
  Тони Нинов изложи свои виждания и коментари по острите финансови проблеми на нашето време, като провокира сериозни размисли у присъствуващите – как биха предпазили и малкото, което е спестено от инфлационните бури?
  В панела „Финансиране, застраховки, образователни и пенсионни фондове” взеха участие мнозина присъствуващи, които имаха собствени проблеми, нуждаещи се от спешно решение.
  Проведоха се дискусии и по новите данъчни промени, после и по въпросите за превода, които съпътствуват почти всяка крачка на хората с трудности при английската реч.
  Към края на семинара интерес предизвика изложението на проф. Чаракчиев относно степента на популярност и влияние на различните институции и личности в българското Чикаго.
  Сесията завърши с първата проява на „Български вкус в Чикаго”. Свои кулинарни деликатеси представиха ресторантите ”България”, ”Механата” и др.
  Сред личностите и организациите, спомогнали за провеждането на „Български дни в Чикаго” – Пролет 2010 са Българското училище „Джон Атанасов”, вестник „България Сега”, „Българо- Американски център за духовно и културно наследство – Чикаго” и др.

  bd10p-s-KVs

• В Чикаго гласуват за филм на Илко Давидов

  Филмов конкурс в Чикаго с българско участие

  Илко Давидов е продуцент, монтажист и режисьор на много отличени документални филми. В Чикаго той е президент на BulletProof Film, Inc. Неговият нов проект, кратък документален филм за Чикагската хип хоп група All Natural, който е направил с румънския си колега Дан Михаил, е сред участниците на конкурса One Chicago, One Nation на Линк ТВ. Целта на този конкурс, който скоро ще прерасне в национален е да открие и покаже филми за това как хора от различни етнически и религиозни общности намират разбирателство. Филмите се състезават в шест различни категории. Първите пет филма от всяка категория, избрани от зрители, ще бъдат представени на журито в този понеделник.
  Зрителското гласуване приключва в полунощ в неделя, 9-ти май (8:00 сутринта в понеделник в България). Победителите ще бъдат обявени на 17-ти юни.
  Да подкрепим българския творец!

  За да гласувате за филма, трябва първо да се регистрирате на сайта на Линк ТВ: http://www.linktv.org/community/join
  Филмът се намира на адрес:
  http://www.linktv.org/onechicago/films/view/719
  Гласуването се извършва чрез избиране на броя на звездите под екрана.

• Джон Кехоу в София

  Джон Кехоу накара 1000 баламурници да се изръсят с по една минимална месечна заплата, за да бъдат подценени.

  Както е известно, България преживява всички детски болести на Запада с половин век по-късно. Така доживяхме да видим и гуруто на оптимизма на западния свят – Джон Кехоу, чиято книга „Подсъзнанието може всичко” клекна и на книжния пазар у нас. Богати софиянци се бръкнаха в джоба за билети от 220, 230 и 350 лева за ВИП-места, за да видят на живо автора на „вълшебната” книга.

  В рекламата за събитието изрично се подчертаваше жеста на лектора, че ни учи „по-евтино”, отколкото върши това в други страни в света. Там изтръсквал балъците с 500 долара. За потрес на светските наблюдатели в залата на НДК бяха забелязани да си водят записки като прилежни ученици собственици на хотелски и ресторантьорски вериги като „Хепи”, дизайнерката на бижута „Сваровски” Валя Брадшоу от Брюксел, ВИП-красавици като обявената за най-секси бг-водеща за 2010-а Симона Първанова, гаджето на Доган Алтен Алиева и други родни знаменитости.

  „Обществена тайна” е, че българите са отчаян народ, който в продължение на дълги години търсеше спасение във врачки и баячки. Сега попадна на интелигентен манипулатор, надарен с тренирано дар-слово и чувство за хумор. „Кехоу е търговец на надежди, който умее с часове да ти разказва нещата от живота по начин, с който можеш да ги обсъждаш и със съседката, но съседката не може да ти обещае, че след този разговор ще ти е по-добре! Именно това умее той – внушава ти, че нещо ще се промени. Това щеше да бъде твърде благородно, ако не беше скъпо платено!”, пише участничка в семинара в
  коментари по темата.

  Кехоу дойде да ни продаде елементарно езотерично познание на равнището на „първи клас” за посветените. Теориите му, че има разлика между ум и разум се учат у нас по психология в 9-ти клас; че вселената е „разумна” знае всеки физик от миналия век насам; а че Земята се върти, е научно доказан факт от Коперниково време. Друго си е обаче да дойде и да ти го каже един артист в бяла риза, ръкомахащ на черен фон в зала номер 3 на НДК. Заобиколен с две видеостени, визиращи в едър план жестовете му, Кехоу разиграваше заучени похвати от практиката си на лектор като изкусен актьор.

  Проповедникът на щастие, със съответните артистични интонации, разказа обикновени случки от живота, гарнирани с хумор. Но и това бе безсилно да спаси от скуката по-будните присъстващи в залата. Вероятно единственото, което ги задържаше там до почивките, бе или чувството им за дисциплина, или хвърлените на халос пари. Нещо нормално за байганьовския ни манталитет:

  „Пени се не пени, ке се яде- паре сме давали!”

  А то не само се пенеше, ами и завираше. Кехоу почти не понасяше въпроси от публиката, а на някои от тях отговаряше неприкрито раздразнително и общовато. Примерно на въпроса: ”Пишете в книгите си, че можете да разговаряте с животните – как го правите?”, Кехоу отговори, че теоретично човек можел да разговаря с всичко живо – дори с камъка. Но не обясни как би постъпил, ако срещу него наистина стои разярена пантера – по какъв начин положителното му мислене би повлияло на звяра да не го кльопне за закуска? По същия начин „писателят” на книги за позитивизма ни натика под носа старата истина за причината и следствието, учена от всяко дете в час по физика, но не можа да обясни собствения си пример. Примерно защо, ако ни блъсне кола отзад, докато съвсем правилно си чакаме на червен светофар, причината е в нас?! След куп разяснения, затрупващи първоначалния казус, взе да ни обяснява, че ние сами привличаме лошото с „лошите” си мисли, но не каза как точно трябва да се почувстваме в момента на удара, за да останем „вътрешно” щастливи.

  В една от почивките дама от семинара сполучливо се пошегува, че „лудите също са щастливи”. Самият Кехоу даде подобен пример как в Индия забелязал колко щастлив изглеждал в бедността си бездомник, който имал само едно килимче под небето, което разстилал вечер и не изглеждало по никакъв начин да е недоволен от живота си. Тук лекторът с реторична патетика каза, че сигурно в залата няма човек, който да няма къде да живее, а вероятно мнозина разполагат дори със собствена спалня; че сигурно в залата няма човек без тоалетна с казанче в дома си; а може би и много от присъстващите имат дори коли…”Е, какво искате повече?! Вие сте щастливи хора!”, заключи Кехоу с тържествуващ тон на премиер по време на парламентарен контрол. Дори успя да накара присъстващите да се почувстват леко виновни за „щастието” си.

  Кехоу предписва правила за пропъждането на негативните мисли още с появата им. Като срещу досадни мухи-заразоносителки – цап, с бухалката в междувеждието! Лошите очаквания, проникнали в мислите ни чрез разума, трябвало моментално да се заменят със светли, или дори глуповати мисли. Терапия можело да се провежда и с писане. Без претенции какво пишем. Каквото ни дойде на ума. Да пишем до полуда, докато напълно забравим проблема си. Метод, който бил близък до медитацията. А между впрочем, това е стар метод на Фройд, още от 30-те години на миналия век. Кехоу зададе работно упражнение всички да пишат прилежно „невчесаните” си мисли в продължение на двайсетина минути, в което време лекторът очевидно имаше нужда от почивка.

  След упражнението запита присъстващите иска ли някой да сподели как се е почувствал след писането. Повечето от отишлите до микрофоните оставиха с изказванията си съмнителното впечатление за подставени лица, защото изкараха 20-те минути над листа най-пълноценните в живота си, като не забравяха да споменат и по нещо за великите книги на мислителя Кехоу. Една дори го изкара свой „баща”. Макар да изглежда като проповедник, Кехоу нямал фанатични религиозни пристрастия и разреши всеки да се моли на когото и както си поиска.

  Най-добрата молитва била благодарността.

  Двамата с жена му не сядали на масата, без да благодарят с молитва. „Нито един Божи ден!!!” Като споменахме за жена му, Кехоу пропусна сред безбройните си разкази нещо твърде пикантно. Той изпя на аудиторията песничка, хрумнала му в радостен момент от единението с природата по време на негово пътуване в Нова Зеландия. С дама! Двамата прекарали там една седмица в пълно съзерцание.

  На това място от семинара репортерът на „ШОУ” се почувства изкушен да запита за повече подробности около „съзерцанието” и имало ли е „обмен на енергии” между гуруто и въпросната негова сподвижница, която не бе представена да е съпругата му. Но въпроси не се допускаха. Вместо отговор Кехоу изпя песничката, породена от природната мистерия. Слушателите й чуха безконечно повтаряне на рефрена:„О, свят! О, свят, О, свят!”, гарниран с няколко нескопосани стиха. Преводачката Мариана Хил лоялно се опита да поизглади текста на песничката, като уточни, че „свят” трябвало да се възприема като „свещен”, но дори тази поправка не успя да промени впечатлението за някакво песенно малоумие, претендиращо за мантра /думи-заклинание – б.а./. За съжаление, доста неубедителна и като текст и като мелодия. Въпреки това публиката аплодира изпълнението.

  Как няма да ръкопляска, след като всеки един от тълпата се беше изръсил с по една минимална работна заплата, за да бъде подценен до видиотеност.

  Еми МАРИЯНСКА / Blitz.bg/

  ……………………………………………..
  Досие

  Джон Кехоу е канадец, автор на множество книги за позитивното мислене. През 1978 г. разработва програма за невероятната сила на мисълта и как да я насочим в наша полза. Създадено като методика, учението му представлява стратегия как да променим личния си живот, работа и общество чрез насочването на позитивни мисли в тази посока

• Да си българин в Македония

  Македония не зачита особено правата на своите граждани с българско самосъзнание, но и България не се ангажира с тях, смятат двама събеседници на Горан Петрески, кореспондент на македонската програма на Дойче Веле.

  Българо-македонските отношения са обременени от миналото. Тъкмо в миналото трябва да се търси решението на сегашните проблеми, смятат македонци с българско самосъзнание, с които разговаря Дойче Веле.

  Владимир Перев и Виктор Канзуров са скопчани от различни поколения. Още в най-ранна възраст те си изяснили въпроса за своята етническа принадлежност. Днес 65-годишният Перев и 30 години по-младият Канзуров се идентифицират като македонски българи. Канзуров обяснява:

  Преследвани, защото са българи

  „Първо това е част от семейното наследство – от родителите, от бабите, дядовците, прабабите и прадядовците. И второ – четейки историята и дори македонските книги, печатани в едновремешна Югославия, ако се абстрахираме от смешната интерпретация, етническото чувство, етническото деклариране на славянското население от Св. Климент и Св. Наум до 1944 е българско.“

  А Перев допълва: „Няма генетични разлики. Има разлики само в образованието. Македонците, които са останали днес, са сърцевината на българската нация. Частта от българската нация, която е останала тук, формира Македония и македонската нация“, казва Перев. И той, и Канзуров смятат, че – за разлика от останалите малцинства – българите, които живеят в Македония, са дискриминирани. Демокрацията в страната е селективна, а правата на хората с българско самосъзнание са ограничени, обяснява Канзуров:

  „Мога да изборя много примери на хора, които само поради българската си етническа принадлежност са били преследвани с измислени обвинения.“ Перев допълва: „В Македония има 10 сръбски телевизии, но няма нито една българска. Вие сте млад човек – кажете ми, гледали ли сте в Македония поне един български филм?“

  Двамата отказват да коментират в подробности отношението на България към българите в Македония, обяснявайки, че не са адвокати на българската държава. Все пак те не спестяват някои критики по адрес на София, когато става дума за техните собствени интереси. Според тях България е вдигнала ръце от българите, които живеят извън границите й.

  „Ние сме последната им грижа“

  Виктор Канзуров казва: „Последната грижа на Николай Младенов са македонските българи. Той, Първанов и зам.-министърът Марин Райков познават настроенията в България и се грижат за защитата на своята западна граница и за стабилността.“

  Перев е още по-категоричен: „Има няколко фукльовци, ексхибиционисти и шарлатани, които монополизират македонската тема и освен бързи политически печалби и самопоказване не постигат нищо друго. Аз се боя обаче, че става дума за нещо по-лошо, че фактически България, също както и Македония, не осъзнават, че Версайската система се срива.“

  Според последното преброяване от 2002 година в Македония официално живеят около 1.500 българи. Броят на гражданите, които имат и български паспорт, е доста по-голям – няколко десетки хиляди.

  Deutsche Welle

• Гергьовден – един от най-народните празници

  Гергьовден – един от най-големите народни празници, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Чества се в дена на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.
  В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, коетоще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.

  Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат, след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете – предой, предуй. В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Ако агнето е мъжко, се дава в дар (курбан) на св. Георги, ако е женско – се оставя за разплод.

  В Северозападна България овчарят изкопава дупка в кошарата и върху нея слага ведрото. След доенето се полива малко мляко върху яйце (някъде то е червено великденско яйце) и го закопава в дупката. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести.

  В Западна България млада булка или девойка търкаля между стадото хляба, през който е текло млякото. По това, на коя страна ще се обърне хлябът, се гадае за количеството мляко. Зелени клонки окачват на съдовете за мляко и млечни произведения, по кошарата и др. стопански постройки, за доброто отглеждане на стадата и увеличаване на млякото.

  На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави „на зелено“ в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за „да стават високи конопите“. После хукват да бягат, а децата ги замерват с хляб за плодородие. На други места хвърлят по младоженците бучки сирене за плодовитост.

  Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.

  На места в Западна България палят огън на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.

  Според народното вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се може да се вземат плодовете на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.

  В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (обичая Ладуване). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Раниполе) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

  Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец-покровител на войната и войската.

  В народните поверия и легенди св. Георги е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографията – върху бял кон надясно, убиващ ламята.

  Aвтор: Frognews.bg

• Реквием за гергьовско кокиче

  Автори: Асен Йорданов, Атанас Чобанов*

  Блатното кокиче, наричано още „гергьовско“, е по-високо и по-едро от обикновеното кокиче. Цветът му е във форма на камбанка и издава силен аромат. Съдържа токсичен алкалоид, чийто екстракт има приложение във фармацевтичната промишленост. Расте в засенчени места и лонгозни гори.

  Блатното кокиче е включено е в Червената книга като застрашено и популацията му в диво състояние намалява. Това личи и от заповедта, с която през 2003 г тогавашният заместник-министър на околната среда и водите Николай Куюмджиев заличава защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“ край плажа „Корал“ „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.

  Решението на зам.- министъра от НДСВ е изключително изгодно за собственика на земите на първа линия до плажа, който се гласи да реализира мащабен инвестиционен проект – ваканционно селище. За целта фирмата инвеститор е придобила 130 декара общинска земя срещу 950000 долара. Скромната цена от 7 долара на квадратен метър е постигната след интензивни преговори с общинарите в Царево и обещания за разкриване на 350 работни места, дарение във фонд „Благоустройство на територията“ на общината и ангажимент за неустойки от 10 000 лв. на месец, ако проектът не се реализира до 25 юли 2005 г.

  Това не става в срок и съгласно договора към днешна дата община Царево има да получава от фирмата близо 1 млн. лева.

  След като се сдобива с общинската земя, инвеститорът изкупува и прилежащи терени покрай плажа. В периода 2006-2007 г. земята е препродадена на свързани фирми. Последният купувач на земята е испанската енергийна компания „Ибердрола“. Тя планира да построи комплекса „Корал Бийч Елит“ с 2500 апартамента и афишира на сайта си инвестиция от 44.6 млн евро „за покупка на земя, инфраструктура, дизайн и одобрение на проекта, маркетингов и комуникационен план“.

  Строителен изпълнител е същата фирма, която е закупила земята от общината през 2002 г по 7 долара на квадратен метър.

  На практика застрояването на все още девствения плаж не е започнало, въпреки обещанията то да бъде завършено през 2009 г. Прокарани са ток и вода, изкопан е и ров за бъдещата колекторно-помпена станция, който трябва да изтласка проектофекалиите от 2500 апартамента към пречиствателната станция в Лозенец. Изкопано е и ново русло за ручея, който преди е заблатявал бившата защитена територия с гергьовските кокичета.

  Макар, че блатото им е пресъхнало и МОСВ ги е отписало, упоритите блатни кокичета са поникнали и тази година по Гергьовден. Белите им камбанки красят дори и грозния изоставен изкоп с неясно предназначение, който предизвестява пълното унищожаване на последния голям девствен плаж на юг от Китен.

  Блатното кокиче и плажът „Корал“ имат шанс да оцелеят, ако се случи чудо и МОСВ се сети да ревизира премахването на защитената зона. Ако чудото подмине това диво и красиво място, на неговите приятели им остава да цитират класика: „…нека като жабите, кога им пресъхне блатото да прокълнем…“

  Предстои също да видим дали прокуратурата, която е сезирана със сигнал № 14770/09 V от 28.04.2010 ще прояви интерес към преточените в частни джобове десетки милиони от препродажба на общинска земя купена на безценица. Да изясни въпроса дали община Царево си е потърсила пропуснатите ползи от инвеститора. Да се изясни също дали премахването на защитената зона от зам-министър Куюмджиев е обосновано или е обвързано със сложните имотни маневри с общинската земя и грандиозните строителни проекти.

  Отговорите на тези въпроси вече са известни на всички, които се интересуват от случая, освен на институциите, които си пасуват.

  Вместо реквием за кокичето и плажа може би си струва да се разкаже подробно в отделна публикация как в отстраняването на препятствията пред развития морски туризъм в община Царево са се включили кметове и политици от всички цветове, които заедно са закопали трупа на скромното блатно кокиче през 2002-2003 г.

  И днес всички заедно имат интерес аферата им с общинска земя за 45 млн евро никога да не бъде разкопана.
  Заповед № РД-1030 от 11 август 2003 г. на министъра на околната среда и водите за заличаване от регистъра на защитените територии природната забележителност „Блатно кокиче“ в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас:

  ЗАПОВЕД № РД-1030

  от 11 август 2003 г.

  На основание чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 41, т. 1 и чл. 42,
  ал. 4 от Закона за защитените територии поради необратимо увреждане на
  местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му:

  1. Заличавам от регистъра на защитените територии природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас, обявена със Заповед № 4051 от 29.ХII.1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда (ДВ, бр. 29 от 1974 г.) с площ от 0,5 ха и заведена в Държавния регистър на защитените територии
  под № 142.

  2. Промяната да се отрази в Държавния регистър на защитените
  територии.

  Зам. министър: Николай Куюмджиев

  Видео материал от местността, където според ековедомството не вирее блатното кокиче

  *Още материали от същия автор може да прочетете на блога му

• ГЕРГЬОВДЕНСКИТЕ ПОСТИ НА ПОСТУПРАВЛЯВАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ

  Не е необходимо да напомняме на обществото какво всеки от нас, ортодоксалните и лоялни към държавата безпартийни /звучащо като осъдителен недъг и в двата случая – „такова животно нe съществува“/, и през тоталитаризма, и през псевдодемократичното й управление преживявахме. В резултат на деструктивния, бих го нарекъл „арогантен политически атавизъм“, на управляващите, иманентната българска интелигенция се херметизира до екзистенция. Това бе инплицитната „цел“. Тъкмо този престъпен метод на дискредитиране и дискриминиране на същинския мисловен елит на нацията осакати прогреса й. Овълчени и предани на режимите ведомствени пешки менторски затръшваха под носа вратата на всеки перспективен и интелектуалец, сервилно вършейки „черната работа“. За креативни и еталони перманентно биваха въздигани манипулирани марионетки. Пред обектива – шарлатани и неграмотни духом, клоуни и мачовци… Властимащите видимо се бояха от таланти и учени, които притежават мъжеството и достойнството да не не им отдават изискуемата йерархична почит на обществен ментор – и вчера, и доскоро… Раболепието бе въздигано в култ. Разнокалибрието – също. С хляба и зрелищата нещата също вървяха по баналния космополитен /римски/ сценарий. А народът ни е достатъчно мъдър, етичен и търпелив, защо не и миролюбив към кого ли не, за да не афишира природната си одареност показно. Той е Героят през тези дълги години на експерименти с него и никога не е губил битките с потискащите благородния му дух. Доказа го и с избора на своя фаворит след последните избори, в тази гнила опровинциалена епоха. Разчистването на Авгиевите обори неминуемо предизвиква свиреп вой сред чакалите и хиените на „преходите“. Така че всеки хуманен апел е съвсем навременен. Набатът не бива да секва, а архаичното „Vox populi – vox dei“ нека си го придъвкат по Гергьовден „тарикатите“ пораженци /отляво и дясно/, които спекулираха с лозунгарството пред невежите и имаха наглостта да си въобразят, че „рахатлъкът“ им ще трае вечно. Всуе! Ресто!

  © Валери Иванов*

  –-
  *Авторът е известен български поет, литературен критик, педагог; член на СБП

• „Манчестър Юнайтед“ изпробва вратар № 1 у нас

  Вратарят на „Славия“, Раис М` Боли, който бе определен за най – добър вратар в българското първенство, заминава за пробен период в английския колос „Манчестър Юнайтед“. Французинът бе наблюдаван от скаути на „червените дяволи“ в мача на „Славия“ срещу „Черно море“. Докладът на Вуячич и видеозаписи от блестящите прояви на алжирският национал явно са впечатлили Сър Алекс Фъргюсън и така М`Боли може да се превърне във втория голям трансфер на вратар на „Славия“ след този на Марио Кирев в „Ювентус“ за 800 000 евро в края на 2009 г.

  До края на първенството „белите“ ще трябва да се оправят без наказаният за един мач Раис, защото след пробите той ще отлети за лагер – сбора на Алжир преди световното първенство. Ако остане в групата на Рабах Саадане и след подготовката в Швейцария, М`Боли ще бъде единственият представител на родното първенство на мондиала в ЮАР.

• ПАСЕ: България има нужда от закон срещу концентрацията на медии

  Големи медии в България се управляват от хора със значително политическо влияние, което води до липсата на доверие и до усещането, че те са зависими както от изпълнителната власт, така и от други сфери. Има неразкрити заплахи и нападения срещу разследващи журналисти.

  Това са част от заключенията в доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), който е бил изготвен след две посещения в София през 2008 г. и 2009 г.

  Според документа някои медии стават податливи на политическо влияние заради корпоративните си интереси. Затова ПАСЕ предлага на парламента да проведе дебат за създаването на проектозакон, който да реши проблемите с концентрацията на медии в България и да въведе стандарти за независимост от политическо или икономическо влияние. Съветът на Европа изразява пълна готовност да подпомогне изработването на подобен проект.

  „Формално България се радва на свобода на словото, зад това обаче стоят редица проблеми, свързани с непрозрачната собственост на медиите, автоцензурата и превръщането на пресата в булевардна“. Това заяви Матиас Барнер, ръководител на медийната програма към фондация „Конрад Аденауер“ в София в интервю за радио „Доче веле“.

  Според него у нас има непрозрачност около собствениците на медии. „Често не се знае кой стои зад някоя медия. Или пък, ако се знае поне отчасти, то това са отношения на собственост, които се отличават с корупция и олигархични структури на власт“, казва Барнер.

  Другата опасност пред българските медии според него е процесът на булевардизация, който у нас бил „особено интензивен“. Той водел до това, че малкото качествени вестници нямат широко разпространение и се борят за оцеляването си.

  През последните две години най-сериозна концентрация на медийна собственост направи „Нова българска медийна група“, която на практика е контролирана от банкера Цветан Василев. Медийните си интереси той представя като консултант на ТВ7, но в момента представлявана от него офшорна компания който иска да придобие 50% от НУРТС (виж горния текст).

  Депутът от ДПС Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Уикенд“, „Меридиан Мач“, „Засада“ (преди „Експрес“) и великотърновският „Борба“, на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.

  В края на миналата година стана ясно, че Корпоративна банка към към края на кабинета „Станишев“ е управлявала 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева. В момента след искане на главните редактори на най-големите печатни издания, финансовото министерство трябва да предостави данни в кои банки са в момента депозитите на държавните компании.

  На КАПИТАЛ. БГ целият доклад на ПАСЕ

  –––––––––––––

  В БНТ си раздавали огромни хонорари

  Впечатляващо високи хонорари, възлагане на големи проекти на един и същ кръг от хора и назначаване на репортери от техни родители са част от нередностите в БНТ, които Етичната комисия на медията е открила, научи “Труд”.

  Най-сериозно място в становището е отделено на седмичното предаване “В неделя с…” с водещ Димитър Цонев. “Към 2009 г. хонорарните възнаграждения представляват 36% от общата сума на хонорарите за всички останали рубрики в “Програмна дирекция”. След решение на Управителния съвет да се намалят хонорарите в дирекцията делът на “В неделя с…” нараства на 40%!”, се посочва документа.

  Комисията е установила още, че за всеки епизод работят между 10 и 14 сценаристи, които получават “впечатляващ общ хонорар”. Самият Цонев взимал пари освен за водещ, но и за съсценарист, като изпълнявал втората си дейност в извънработно време. За извънредния си труд през 2009 г. той е получил пари, които надхвърляли 3 пъти годишното щатно възнаграждение на отговорен редактор в “Програмна дирекция”, твърди Етичната комисия.

  Освен това Цонев заема поста зам. програмен директор на БНТ. Според структурата на телевизията той е шеф на началничката на редакция “Култура и образование” Федя Тодорова. Тя пък създава бюджета на “В неделя с…” и определя възнагражденията на екипа. “Създава се един порочен кръг, при който началникът се явява подчинен на подчинения си”, недоумяват в комисията.

  Конфликт на интереси пък имало, защото Цонев назначил дъщеря си Десислава за репортер в предаването и годишното й възнаграждение за 2009 г. надхвърляло заплатата на щатен редактор в БНТ. Дъщерята на Федя Тодорова – Надежда, е отговорник за гостите в 5-часовата продукция, а синът Димитър е нещатен сценарист в “ПътеводителБГ” по БНТ-САТ.

  Според становището е притеснително, че най-големите и скъпоструващи продукции на националната телевизия – “Великите българи” и “Голямото четене”, са поверени на една и съща фирма – “Криейтив филмс” с управител Милко Лазаров. Към днешна дата той е член на УС на БНТ, а компанията му се управлява от авторския кръг, с който е работил при големите проекти. Именно тези лица продължават да реализират “Българските събития на ХХ век” и “Златните песни на Златният Орфей”.

  Оказва се, че БНТ, в която работят 1670 души, разпределя субсидията от държавния бюджет за високи хонорари. Докато в частните национални медии Би Ти Ви (около 400 души) и Нова телевизия (около 200 души) работят с доста по-ограничени бюджети и персонал, без да натоварват данъкоплатците.

  Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова: Всеки втори при нас назначава роднини

  Големите проекти на Българската национална телевизия са давани на фирмата “Криейтив филмс”, защото тя се справи успешно при “Голямото четене” и решихме да разчитаме и след това на тях, заяви пред “Труд” Уляна Пръмова.

  И добави: “В момента, в който Милко Лазаров беше назначен за член на Управителния съвет на БНТ, той напусна фирмата и подписа декларация, че няма участие в нея.

  Разходите по едно предаване “В неделя с…” са в размер на 20 000 лева за 5 часа. Това е далеч по-евтино за телевизията, отколкото, ако даваме нещо друго. Защото един филм ни струва 5000-6000 евро, а за мач на националния отбор от квалификации плащаме по 220 000 лева.

  Относно назначаванията на близки и роднини мога да кажа, че всеки втори служител в телевизията го прави. Знам, че не би трябвало да е така и съм говорила с колегите си. Но това е практика от 50 години.”

  Телевизионният водещ Димитър Цонев:

  Обвиненията, че вземам огромни хонорари, са неоснователни, защото заплащането ми е наполовина от парите, които би вземал всеки друг водещ.

  Парите за предаването се утвърждават от бюджетна комисия и аз там нямам участие. Пълен абсурд е да се говори, че нашите хонорари са 40% от всички възнаграждения в “Програмна дирекция”. Реалната им стойност е около 2-3%.

  Дъщеря ми Десислава получава пари само когато направи репортаж, и това не е във всяко предаване. Тя може да получи за труда си 100-150 лв.

  Членът на УС на БНТ Милко Лазаров:

  Когато за пръв път се справихме успешно с голям проект на БНТ, ме поканиха да работим отново заедно.

  Доброто реализиране на “Голямото четене” беше причината да бъда назначен за член на Управителния съвет на телевизията. Не виждам нищо лошо, че се назначават едни и същи хора, защото сме малцина, които работим вече 11-12 години в този бранш.

  Художествената комисия към Българската национална телевизия решава кои да бъдат избраните за реализиране на проекти, а там има хора, които дори не познавам, камо ли да им влияя.

• 24 часа: Досието на Тодор Живков

  
  Пред полицията Живков твърдял, че е националлиберал

  Два тома е досието на Тодор Живков в отдел „Архиви“ на МВР. След като ръководството на министерството го разсекрети, вече можем да видим какви тайни крие то. Разказва Пенчо Ковачев  / 24 часа/

  Запазени са две тънички папки с документи за Живков до 1944 г. и след това. В първата има 20 листа, във втората – едва 13.

  Почти веднага след 9 септември 1944 г. Тодор Живков постъпва на работа в народната милиция, както комунистите прекръстват дотогавашната полиция. Ето какво пише в акта за назначаването му. ( Тук и в следващите документи запазвам тогавашния правопис, както и стила на Живков.)

  „Днесъ, 1 Октомврий 1944 година, съгласно указа на г. М.В.Р. подъ №79 отъ 17 Октомврий 1944 година, назначениятъ за главенъ инспекторъ при Отделъ униформена милиция и учебно – подготвителень отъ Дирекцията на народната милиция – ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ встъпи в длъжностъ въ 8 часа сутринъта.

  Същиятъ се назначава съ 8400 лева основна месечна заплата, 300 лева за едно повишение или всичко заплата съ повишение 8700 лева месечно.“

  Следват подписите на Тодор Живков и началника на отдела.

  А въпросният Указ 79 е издаден „Въ името на Негово величество Симеонъ ІІ, съ Божия милостъ и народна воля Царъ на българите.“ Подписан е от регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.

  И такива шеги си прави историята понякога.

  Предположенията са, че докато е в милицията Тодор Живков внимателно прочиства от досието си всички нелицеприятни и опасни за него страници. Дали това е било така, досега няма доказателства.

  Затова от предположенията да преминем към документите. Първата страница гласи „Опис на книжата, нахождящи се в досие 10 515/1954 г. на лицето Тодор Христов Живков“.

  Първият документ, който свидетелства за интереса на полицията към Живков, е от 29 януари 1934 г. В протокол за разпит в Дирекцията на полицията са записани неговите показания. След като е описал месторождението и местоживееното си в София, Живков разказва:

  „На 27 І ме задължи хазаина да отида в студентския стол и да намеря там Петков и му съобщя че хазаина ще го даде под съд ако не си плати наема. Понеже в стола го нямаше отидох в клуба на Р. партия (Работническата партия – б.а.), защото ми казаха от стола, че мога да го намеря там. Към 17 часа дойде полиция и ме арестува. Не се числя към никаква организация. Горното подписах саморъчно“.

  Подписът Т.Хр. Жи и завъртулка (виж факсимилето) няма нищо общо с отработения подпис, който 36 години се мъдреше под всички най-важни документи в държавата.
  

  На същата дата – 29 януари 1934 г., Тодор Живков попълва един „Въпросникъ за установяване самоличностъта на лицето.“ Така от собственоръчно написаните отговори (освен до болка познатите ни данни) научаваме, че има: телосложение – нормално, ръст – среден, лице – обло, цвят на лицето – „черъ“, чело – обло, очи – черни, нос – правилен, уши – средни, уста – малки, брада – бръсната, вежди – черни, коса – прическа назад, мустаци – бръснати, прическа – нагоре, особени белези – няма.

  От този въпросник става ясно още, че не е женен, главното му занятие е работник и не е осъждан. Както и, че до началото на 1934 г. той не е попадал в полезрението на полицията.

  Следващият документ (дознание) е от 6 март 1934 г. Ако правилно разчитам подписа – Н.Ге (и завъртулка), разпиталият го следовател при Дирекцията на полицията трябва да е бил самият Никола Гешев. Тодор Живков написва собственоръчно:

  „Именувамъ се Тодоръ Христовъ Живковъ род. с.Правец, Орханийско по занятие печатарски работник ергенъ грамотенъ неосъжданъ.

  Дошълъ съмъ въ София през 1929 год. и постъпихъ ученикъ в Средното графическо училище което завърших и бехъ назначен на работа в Държавната печатница от национал-либераралътъ (г. Сариевъ). След като земеделците вземаха министерството на търговията, ме уволниха като национал-либералъ. Следъ уволнението стояхь 3-4 м.(месеца – б.а.) безъ работа и след това постъпихъ на работа на у-ца „Осогово“ №14 където и понастоящемъ работя.

  Живялъ съмъ на у-ца „Кариакъ“, „Гълъбецъ“. Отъ у-ца „Гълъбецъ“ №40 се преместихъ през 4-5 м на у-ца „Петроханъ“ при братовчедъ ми г. Н. Георгиевъ. В същата квартира намерих съселянина ми Н. Груевъ и Н. П. Янчевъ отъ с. Липница, Орханийско. Съ последния не се познавахъ запознахъ се тогава.

  Азъ узнахъ, че Н.П.Янчев е комунистъ. След инцидента в Градското казино ние помолихме хазяина да го изпъди за да не пострадаме заедно с него и ние. Хазяина му върна адресните билети и му каза да не идва вече.

  Н.П.Янчев не идва известно време но следъ това пакъ дойде една вечеръ. Братовчеда му се скара и му каза да не идва вече. Той се извиняваше че немогълъ да си намери квартира защото немал лична карта.

  Въ Дирекц. на полиц. бех задържан съ съквратирланта ми Н. Груевъ когато стана обиска въ клуба на Работ. партия.

  Членъ съмъ на Типографския работнически съюзъ. Преди една година бехъ членъ на младежката националлиберална организация. Освенъ тези две организации в друга не се числа.

  Горните показания написахъ саморъчно.“

  От признанията на Тодор Живков следователят подчертава неговото име, името на г. Сариев и израза „следъ инцидента въ градското казино ние помолихме хазаина…“

  В папката има един не датиран документ за уволнението на Живков. Документът излиза от управление „Политическа полиция“ е с гриф „Лично. Поверително“ и е до директора на Държавната печатница:

  „По сведения, лицето Тодоръ (Тошо) Живковъ – работникъ-гравьоръ, е комунист и като такъв провежда противодържавна дейностъ.

  Съгласно чл.20 отъ ЗЗЗД следва да бъде уволнен, за което моля да бъдемъ уведомени.“

  В папката няма запазени документи, от които можем да разберем откога Тодор Живков е преминал от националлиберализма към идеите на комунизма.

  От документ с дата 2 февруари 1935 г. научаваме за арест на Живков, но не и дали той е първият в „революционната му дейност“. Документът е адресиран до прокурора при Софийския апелативен съд.

  „Къмъ №20494. Понеже при разкритията по овденото дознание се установи, че и Тодоръ Христовъ Живковъ е участвалъ въ нападенията на фабриките и издигане на трибуни, и за да може успешно да се привърши започнатото дознание и по отношение на него, моля да иска разрешение отъ Съда, съгласно чл. 79 отъ З.У.С. лицето да бъде задържано още 10 дни. Задържането му е разрешено съ №61 отъ 4.II. 1935 г.

  (Началник на политическата полиция: Драганов)

  Отговорът на Софийския апелативен съд е с дата 23 февруари 1935 г. Той е на отдел Държавна сигурност и гласи:

  „Съобщава Ви се, че съдът съ определението си № 106 отъ 15. II. т.г., постанови по наказат. преписка №30. I. 935 г., разрешава задържането съ още 10 дена на лицето Тодоръ Хр. Живковъ“.

  На разпита си при този арест Живков все така отрича, че е комунист.

  „…Въ миналото съм билъ членъ на Българския графически съюзъ, до 19 май 34 г., когато се разтури. Бехъ член на Младежкия земед. съюзъ Врабча 1. Не съм членувал в никакви комунистически организации, нито съмъ вземалъ участие по комунистически трибуни…“

  Излиза, че до началото на 1935 г. Тодор Живков е бил (или се е прикривал) като националлиберал и земеделец. Всичко това отсъстваше в официалната му биография като „пръв партиен и държавен ръководител“, както и в мемоарите му след 1989 г.

  Следва: И от документи в досието излиза, че Тодор Живков е бил полунелегален…

  Кръволокът Цанков копира БКП, за да лъже

  До сега ви разказахме за първите срещи на Тодор Живков с политическата полиция и разпитите му. При всичките той твърдо отрича, че е комунист и че членува в Работническата партия. Веднъж казва, че е бил националлиберал, друг път – член на младежката формация на земеделците от „Врабча 1“.

  На 11 август 1937 г. П. Петров от отделение „А“ на отдел „Политическа полиция“ на ръка написва задача № 535.(Тук и по-нататък запазвам правописа и словореда на авторите.)

  „Да се проследи лицето Тодоръ (Тошо) Христовъ Живковъ – работникъ гравьоръ в Държ. печатница. Същия на неколко пъти е организиралъ излети и събрания на Витоша, които са имали чисто комунистически характери и определенъ дневенъ редъ“

  За тези излети е писано много в биографията на Тодор Живков и в спомените на другарите му от онова време.

  След като е изпълнил задача № 535, на 30 декември 1937 г. разузнавач № 3252 (Б. Янков) изпраща следния рапорт до началника на отделение „А“.

  Началник вече е прословутият Никола Гешев, за когото се твърди, че е знаел почти всичко за най-активните комунисти.

  „Отъ проследяването на лицето ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ, родомъ отъ село Правецъ-Орханийско презъ 1911 година, живущъ в София, ул. „Петроханъ“ №21, работник букволеяръ въ Държавната печатница, установихъ, че същиятъ всеки денъ излиза отъ работа в 12.5 ч. и отива да се храни въ гостилница „Средецъ“ на ул. „Бенковски“ № 12. След като се нахрани, прибира се обратно въ Държавната печатница.

  Следъ обедъ излиза от работа въ 18.10 ч. и отива въ същата гостилница, нахранва се и отъ тамъ се прибира въ къщи. Отъ срещите му съ лица, не пролича да прави такива предварително подготвени са случайни.Отъ събраните сведения се установи, че лицето е комунистъ, в миналото е бил активенъ, но от проследяването не се установи да проявява такава дейностъ“.

  Документ с пореден № 8 в досието на Тошо, както са го наричали и тогава, но без свойското „бай“, е лист без дата, без входящ или изходящ номер, без подписи и печати. Има само написано на ръка: „П.Петров задача за проследяване“. И тексът, написан на пишеща машина, е като продължение на донесенито за излетите на Витоша.

  „Относно К.П. (Комунистическата партия – б.а.)

  Лицето ТОДОРЪ (Тошо) ЖИВКОВЪ – работникъ гравьоръ въ Държавната печатница е секретаръ на Р.К. на К.М.С (Комунистически младежки съюз – б.а.) въ Подуене същия на неколко пъти вечел (така е написано – б.а.) организира екскурзии низъ Витоша които са чисти комунистически събрания с определен дневен редъ. Същия въ единъ разговоръ каза следното: – Фашизма около двореца подготвя заместникъ въ лицето на Цанковъ. Цанковите събрания на организацията имъ не е обезпокоявана от полицията, дори и се приветствува т.е. води се борба срещу класовото работническо движение което засилва борбата си срещу кръволока Цанковъ. Ние виждаме Цанковъ да създава организация по типа на К.П. и паралелно съ това по директиви отъ Хитлеръ да създава щурмови отряди, което е явенъ признакъ че му се готви даване на власта, подъ булото че той я взелъ отъ улицата. Цанковъ пристъпя смело и къмъ войската и о.з. офицерство средъ който създава организация. така той е успелъ да привлече на своя страна мнозина големи войни и чрезъ техното съдействие ще вземе власта чрезъ преврат.

  Цанковъ си организира война организация по подобие на нашата и отделъ като копира структурата и наименованията отъ К.П. с единствена цел да залъжи масите. Обаче нашата борба все повече и повече се засилва срещу бъдещия ни класовъ врагъ.“

  Този текст е много интересен и се надявам някой ерудиран историк да го разясни. Впечатлява сравнението на Комунистическата партия с организацията, която правел Александър Цанков. Тоест действията и на двете организации са еднакви по същност и съдържание в борбата за властта.

  През май 1932 г. след разцеплението на Демократическия сговор Цанков застава начело на Народното социално движение, но то е забранено след май 1934 г. А през 1937 г., когато в полицията идват донесения за излетите на Витоша, Цанков дори не е депутат. А и на практика не Цанков, а комунистите правят преврат на 9 септември 1944 г.

  Има голяма вероятност този текст да е писан след 1944 г., при напъните Живков да бъде героизиран допълнително. Такъв фалшификат е например бойното писмо, подписано от Янко/Марко.

  Такива са били нелегалните имена на Тодор Живков. Този текст е с дата „юний 1944 г.“ Не ми е ясно как авторите на идеята и на самия текст са допуснали следната съществена грешка. Писмото е написано без „ъ“ в края на думите, завършващи със съгласна буква, и без е-двойно.

  С дата 6. VI. 1938 г. е следващият документ в досието на Живков. Но отново е без подписи, печати и резолюции.

  „ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ (…) Проследяванъ отъ тайна група и констатирано през 1934 г., че той е членъ на ОК на КП, завежда III районъ и замества организационния секретаръ на ОК, следь което му се възлага техническа задача към 1936 г. Прави интересни срещи съ важни функционери на КП, като Райко Райковъ – 15.I. 1935 г., Петъръ Нешевъ – 16.ттт. 1934 г., Константинъ Езекиевъ – 14.ХI.1934 г. и др., а сега – съ: членъ на ЦК на КМС Мишо Димитровъ Мишовъ, съ псевдонимъ Фильо“.

  В това „донесение“ има нужда е от сериозен анализ за истинност. Например буквите от пишещата машина, на която е написано, се различават много от буквите на пишещите машини, използвани за донесенията с всичките атрибути на такъв вид документи.

  В досието има един „Протоколъ за личен обискъ“

  „Днесъ на 31 януари 1935 г.од гр. София подписания агент Михаилъ Пенчевъ отъ пол. полиция по заповедъ на Началника на същата и въ присъствието на мл. пеши стражар Найденъ П. Георгиевъ отъ дир. на Полицията, Стоянъ Стояновъ чиновникъ жив. ул. „Доростолъ“ 15 и Боянъ Янковъ, чиновник жив. ул. „Клокотница“ 63 направихъ обискъ на Тодоръ Христовъ Живковъ р. с. Правец (…) при който обискъ въ десния джобъ на панталона намерихъ едно скъсано листче и смачкано тевтерче съ сини квадрати на което е съ написани (7) седем точки започващи „1. събранието на Попзатевъ… и завършващо 6 септември…“

  Настоящият протоколъ се състави, прочете и подписа въ присъствието на горе-изброените лица.“

  Това е всичко най-интересно от полицейското досие на Тодор Живков.

  Следва: Какво има в досието на Тодор Живков след 1944 г.

  От милицията го уволнява Югов.Той му връща през 1961 г.

  Точно 2 месеца служи в народната милиция подполковник Тодор Христов Живков – от 1 октомври до 1 декември 1944 г. (Поне така е според датите на указите.)

  За това време в папката на полицейското му досие има едва 16 стр. 12 от тях са ведомости за заплатите на служителите от отдел „Униформена милиция и учебно-подготвителен“.Живков е получавал 8400 лв. основна месечна заплата плюс 300 лв. за едно повишение.

  Подполковник Живков е назначен за главен инспектор в този отдел с указ №79 „Въ името на Негово Величество Симеонъ II. С божия милостъ и народна воля Царъ на българите“.

  Указът е подписан от регентите проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. (След 9 септември тримата сменят принц Кирил, Богдан Филов и ген. Никола Михов, упълномощени да управляват България след смъртта на цар Борис Трети през 1943 г. поради непълнолетието на престолонаследника Симеон II.)

  С указ №105 от 1 декември 1944 г. тримата регенти постановяват министърът на вътрешните работи „ДА ОСВОБОДИ от длъжностъ къмъ отделъ Униформена милиция и Учебно-подготвителенъ при Дирекция на народната милиция подполковникъ Тодоръ Христовъ Живковъ.“ Министър по това време е Антон Югов, един от най-известните дейци на БКП по онова време. Може би и това е една от причините през 1961 г. в навечерието на VII конгрес на БКП Живков да го изхвърли от всички държавни и партийни постове. И самият той да стане министър-председател на България.

  Няма дори ред защо подполковникът е освободен – поради непригодност, по целесъобразност или поради преминаване на друга работа.

  За тези два месеца в досието няма и нито един документ, от който да става ясно какво точно е вършил Тодор Живков: арестувал ли е „врагове на народа“, участвал ли е в разпити, измъчвал ли е арестанти, унищожавал ли е документи? Или пък е създал нови програма и система за обучение на постъпващите милиционери?

  В официалната му биография пише: „…И започва новият период от живота на Тодор Живков. Оперативното бюро, което той ръководи, от орган на въстанието (Деветосептемврийското – б.а.) се превръща в орган за защита на новата власт, в орган на Народната милиция. Скоро след това

  Тодор Живков преминава на партийна работа”. Толкоз. За историяата не е останала дори една снимка на Живков в милиционерска униформа. Или поне не е публикувана в суперизданието „Син на своя народ, син на своето време“. То излиза от печат през 1981 г. по случай 70-годишнината на „първия държавен и партиен ръководител“ под редакцията на поета Димитър Методиев. В него има фотоси, от всички най-важни събития свързани с дейността на Живков.

  Но от милиционерския му период, както и като войник от Трудови войски – няма. Впрочем има една снимка на Живков като трудовак, но той не я е обичал.

  През 1982 г. излиза сборник със спомени от бойни другари и съратници на Живков от годините преди 1944 г. Съставител и редактор на изданието е потетът Матей Шопкин, рецензент – проф. Недю Т. Недев.

  В спомена на Тодор Попов, озаглавен „Незабравими денонощия“, е описан кратък епизод от битността на Тодор Живков като милиционерски началник.

  При едно от заседанията на Народния съд Тодор Попов опитва да влезе в Съдебната палата и на входа среща приятеля си Тошо. Той му изглежда по-висок в дългия си шлифер, отслабнал, но с приветлива усмивка на лицето.

  Двамата се познават от времето, когато Живков събира съучениците си и им казва, че създава кръжок за изучаване на марксизъм.

  При тази случайна среща Тодор Живков казва на приятеля си, че е ръководител в Народната милиция и отговаря за охраната на Съдебната палата. Кани го на сутринта да го посети в „Славянска беседа“ на ул. „Раковски“ 127, за да си поговорят по-спокойно. (И днес „Славянска беседа“ си е на същия адрес – б.а.)

  На другия ден Попов намира Живков да разговаря със съветски генерал в скромно обзаведен кабинет.

  След като генералът си тръгва, двамата започват „сърдечен разговор“ и Живков подхвърля, че няма да остане дълго на това място, щели да го местят в Министерството на народната отбрана. Дори кани приятеля си на работа там, понеже е служил в Школата за запасни офицери, а на новата армия са необходими подготвени и верни кадри.

  Разказът на Тодор Попов продължава така:

  „Сега ела да видиш нещо – каза той (Тодор Живков – б.а.). И ме изведе от кабинета. Влязохме в един широк коридор, от едната страна на който бяха преградени решетки-килии.

  В тези килии бяха някои от намерените и арестувани виновници за страданията на нашия народ.

  Тези, които бяха виновни за смъртта на хиляди синове и дъщери, за сълзите и мъките на бащи и майки, тези, които разпореждаха, убиваха, бесеха, палеха, унищожаваха и безчинстваха. Сега се разхождаха като вълци – уплашени, жалки – и чакаха със страх законното народно възмездие.

  – Това са едни от най-големите! – ми каза тихо другарят Живков. – Чакат реда си пред Народния съд.“

  Ако съдим от този разказ, излиза, че подполковникът може би е бил началник или поне служител на охранителен отдел в милицията.

  http://www.24chasa.bg/

• България раздава децата си в чужбина

  Източник: Дойче Веле

  ООН публикува първия по рода си доклад за осиновяванията по света. Въпреки ниското ниво на раждаемост в България, страната е един от главните източници на деца за международни осиновявания, става ясно от доклада.

  Докладът на ООН обхваща 195 държави и за първи път събира на едно място данни за броя на осиновяванията по света.

  Всяка година биват осиновявани над 260 хиляди деца, повечето от които момичета. Почти половината от тези осиновявания стават в САЩ (127 хиляди през 2001 г.), Китай (46 хиляди през 2001 г.) и Русия (над 23 хиляди през 2001 г.).

  85 процента от всички осиновявания са „вътрешни”, в границите на отделните страни. Но според събраните от ООН данни броят на международните осиновявания расте.

  САЩ, Франция и Испания са държавите с най-много регистрирани международни осиновявания. Веднага след тях се нареждат Канада, Германия, Италия и Холандия.

  България – по петите на Китай и Русия

  Най-големи източници на деца за международни осиновявания, според доклада на ООН, са Азия и Източна Европа. В рамките на Източна Европа най-много деца идват от Русия и Украйна.

  Сред 195-те проучени държави България е 19-та по брой на вътрешните осиновявания. Според ООН съществува зависимост между високия брой вътрешни осиновявания и ниската раждаемост.

  Доста изненадващо е, че България е цитирана в доклада на ООН и като една от главните държави-източници на деца за международно осиновяване.

  Най-големите източници, от които идват 35 процента от всички международно осиновявани деца, са големи нации като Китай и Русия. Следват България, Гватемала, Индия, Република Корея, Украйна и Виетнам.

  В доклада се казва: „В последните години всяка от тези страни е била източник на повече от 1000 деца на година, осиновени в чужди държави.” Сред изброените държави само България и Гватемала имат население под 15 милиона, като населението на Гватемала е почти двойно по-голямо от българското.

  По какво България изпреварва САЩ?

  България е на 8-мо място по брой на деца, осиновени в чужбина. По данни за 1999 година главно направление за децата от България е била Италия. Другите направления – по ред на важността им – са били САЩ, Испания, Швеция и Дания.

  България, Монголия и САЩ – точно в този ред – са трите водещи държави по брой осиновявания на всеки 100 хиляди родени деца.

  Монголия и България са респективно на 3-то и 4-то място в света и по брой на осиновени деца на възраст под 5 години. САЩ са едва след тях, на 5-то място.

  Повечето данни в доклада на ООН са за периода 1998 – 2006 година.

• Б.Борисов: Арестът на министъра показа как се проваляли дела 20 г.

  С министър-председателя Бойко Борисов разговаря БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ в-к „24 часа“

  – Г-н Борисов, ДДС ще се вдига ли – кога и с колко?

  – Тази тема, съм казал, в сряда на МС ще я обявя. Сега работим с финансисти, икономисти, експерти, включително и в неделя – “за” и “против”, слушам всички мнения и в сряда ще вземем окончателно решение.

  – А вие “за” или “против” сте?

  – Аз съм против вдигане на ДДС. Моето разбиране е, че и в рамките на този мандат ние ще минем под 20% ДДС. Въпросът е дали трябва като временна краткосрочна мярка да се вдигне, или не. И днес ще продължат да ме убеждават тези, които са на мнение да се вдигне.

  – Кои са те? Какви са им аргументите?Финансисти казват, че когато Виденов е вдигнал с 4% ДДС, с 40% е паднало плащането на данъците.

  – Времето е различно. Тогава нито службите, нито данъчните, никой не работеше в държавата, а тя беше пропита от контрабандни канали от всякакви схеми. Аз съм убеден, че това ние няма да го допуснем, но повтарям – трябва много, много да ме убеждават и те, както виждате, от миналия ноември ме убеждават, сега сме май, аз не съм го вдигнал ДДС. Нека да отчитаме тези реалности, половин година мина, сиреч половината от данъчния период, и ние не сме го пипнали ДДС. Освен това съм си оставил тази крайна вратичка за ДДС, защото 750 млн. трябва да се намерят. Могат да крият ДДС, ако не ги пресираме. Факт е, че с 10% са повече данъчните декларации, все повече хора си викат: “Тоя че ни улови, по-добре да си пуснем”. Горе-долу същото е и във фирмите. Сега една от големите далавери, по които не са работили, но ще работят от днес, е строителното желязо. Купуват строително желязо, включително и от българските заводи, оформят го като износ и като отидеш в магазина, те питат – искаш ли фактура, или не искаш?

  Ако е без 20% ДДС, ти дават и ДДС, и 10% по-ниска цена. Фактически един път нанасят щета на ДДС и втори път заводът си го тегли това ДДС. И пернишкият, и много други.

  – “Стомана” – Перник?

  – Да. Просто, където и да ги изпуснеш, веднага правят схема.

  – Схеми винаги ще има. Проблемът с ДДС е силно намалялото потребление. Не е ли безсмислено от фискална гледна точка вдигането на ДДС, защото 23% от 80 ст. са по-малко от 20% от 1 лв., а колкото е по-висок ДДС, толкова по-малко ще е потреблението?

  – И аз разсъждавам като вас. Затова има финансово-икономически екип, да ги наречем – експерти, които това им е работата. За съжаление няма идеални рецепти, няма доказани рецепти. Виждате, сега поне, като сме в голямото европейско семейство, можем непрекъснато да сравняваме какво се случва по останалите държави. Там работят също от най-добрите икономисти и финансисти. Безспорен факт е, че ако се подведем по исканията на левицата и президента и ги послушаме, ние ще банкрутираме държавата, както всички в момента, където има социалистически правителства. Къде са най-големите дефицити в Европа? Във Великобритания, в Испания, в Португалия, в Гърция, Унгария, където беше социалистическо. Разбирам сегашната активност на Първанов, това се дължи на новия му политически проект, но ако иска да е президент на всички българи и да е нашият арбитър, на политическите партии, защото по конституция той трябва да е безпартиен. Нали така?

  – Съветвате да чака края на мандата?

  – Да, и тогава да се занимава с политика. Защото дотогава, а и начинът, по който се обозначи, и начинът, по който действа той в момента, ме кара и мен, и всички хора да считаме, че всъщност той използва лостовете на президентската институция да си прави политически проект, което не е редно.

  Не ме разбирайте, че съм против такъв проект – Първанов има и опит, и знания, и е по-дълго в политиката от мене. Много по-дълго… Единственото, което искам, е да потвърди, че прави подобен проект и този проект минава през падането на нашето правителство. Тогава ще падне и лицемерието между институциите, в което сега се надлъгваме.

  – Но и вие ходихте на една от кръглите маси за икономиката, когато бе в криза?

  – Когато смятах, че това се прави добронамерено, аз ходих. Но аз освен критики не чух нищо градивно. И повтарям, аз ако изпълня това, което се говореше по тези кръгли маси, ние в момента щяхме да сме много по-рано, на много по-голям свръхдефицит.

  И тогава, и сега продължавам да се питам дали г-н Първанов като върховен главнокомандващ си е мръднал пръста да спре източването на армията. Да излезе и да говори срещу далаверите във военно министерство по начин, по който сега клейми Симеон Дянконв. Защо не направи кръгла маса на военното НДК, при военния тв канал, в хотел „Шипка“, където е една от фитнес залите на Николай Цонев, и да пита там – и да пита кой открадна парите на армията.

  Защо нямаше кръгли маси, когато се правеха заменките, продажбите на енергоразпределителните дружества или се правеше сделката с Пловдивския панаир.

  – Не мислите ли за други опции за запълване дупката от 750 млн. в бюджета, напр. акциз върху тока за бита?

  – Прочетох го днес някъде сутринта. Естествено, ще го обмислим. Ние ще се опитаме максимално да потърсим резерви за увеличаване на приходите. И са именно в много по-мощен контрол – всички служби ще бъдат преориентирани в момента да работят по цигарите, алкохола, строителното желязо, горивата. Аз съм убеден, че в рамките на две седмици ще четете за резултата.

  – Предвас стои човек, който подкрепя национализирането на енергийноразпределителни дружествата. Ще дочакаме ли такава новина?

  – Било е достатъчно в приватизационния договор да се запише, че държавата запазва 35%, а не 34%, и щяхме да имаме блокираща квота, представител в борда и дружествата щяха да се държат, както в собствените си страни. Е.оn е една от най-големите фирми в Германия и немските потребители нямат претенции към нея. Или EVN в Австрия. Австрийските потребители нямат проблем с тях. Проблемът идва, като дойдат в България, побългаряват се веднага.

  – Защо?

  – Договорът им предразполага веднага да започнеш да монополизираш пазара, да влагаш по-малко инвестиции, когато никой не те контролира да го правиш. Ами всяка фирма ще предпочете да изпрати към майката, сиреч към голямата фирма, повече пари, чрез т.нар. аутсорсване, или даването за извършване на различни услуги на собствените си фирми, което надвишава 40% от всичките им приходи. А знаете, че държавният регулатор ДКЕВР не контролира аутсорсваните дейности, просто законът така е направен, че той ги предразполага към тези действия. И ние затова сега полагаме такива усилия, ДКЕВР прави мащабна проверка по инвестициите.

  Все повече хора си викат: “Тоя че ни улови, по-добре да пуснем декларации.”

  – Какво показва тази проверка?

  – Вчера разговарях със Семерджиев, обеща до понеделник-вторник първите резултати да ми ги докладва. Защото ние сме принудени, а от своя страна, ако се приеме това, което казва Зюмбюлев, национализирането пък ще доведе до такъв скандал в Европа, какъвто ние не можем като държава да го понесем.

  – Какъвто започна с влизането на ДАНС в Еon.

  – Да, но така се опитах да изпратя сигналите към съответните държави – да знаят, че ние нямаме претенции към тях като към европейски компании, а към дейността им тук. И между това да имам подкрепа на техните правителства и българският народ да страда от тяхната дейност и аз да си мълча избирам да понеса скандал с тях, но максимално да се опитаме да ги дисциплинираме. И тези проверки ще го докажат и съм убеден, че те ще бъдат принудени да спазват правилата.

  – Чули ли сте, че днес никой не подписва, защото всеки подпис е крачка към затвора? Администрацията е стресирана, че може да сгреши, че може да бъде хваната?

  – Истински бих се радвал, ако това е така. Защото първият и най-важен антикризисен ефект, който сме търсили, е този. Какво значи да ги е страх да подпишат нещо, за да не влязат в затвора? Ами това означава, че те досега са подписвали така, че са харчили хайвански държавни или общински пари, някакъв кръг бизнесмени в кавички са се облагодетелствали от това и държавата е затъвала. Разбира се, че подписваш само тогава, когато си сигурен, че това е законосъобразно.

  Ами ние точно това искаме, дано е така, както казвате.

  – А защо махнахте шефката на НЗОК два месеца след като я назначихте?

  – Ами защото дойдоха сигнали от прокуратурата и ДАНС.

  – За два месеца дали е възможно да откраднеш?!

  – А да оставя обществото да живее в съмнение, че шефът на НЗОК, разследван отДАНС и прокуратурата, да изпълнява тази функция и да разпределя парите за болните хора? Истински бих и съжалил за махането й, ако се окаже, че е невинна, но дори и съмненията ни карат да бъдем много резки. Защо? Защото българинът е мнителен човек. Години наред по един и същи начин управлява. И само като има съмнение – оо, и тея са същите. Ние затова го правим. Да, ако трябваше да постъпим възможно най-етично е точната дума, етично, примерно министър Нанев, Жанет Начева трябваше да ги изведем в отпуск и да чакаме да се произнесат съдебните органи. Ако има нарушения, съответно да понесат отговорност, ако няма – да ги върнем на работа. Само че в тези условия на криза аз не мога да си поставя, ние именно заради това, примерно ето тук упреците на критиците, че забавихме здравната реформа, са абсолютно основателни и затова в следващите две седмици ние ще ускорим и ще влезем в ритъма, който трябва да има.

  – Почва ли закриването на болниците?

  – Закриване на болници няма. Има преструктуриране. И сега има болници, които всъщност работят като спешни центрове. Второ – пълният преглед на клиничните пътеки. Защото като погледнеш в момента клиничните пътеки на здравната каса, виждаш всъщност това са кардиолозите.

  – Защо Първанов ви стана най-големият враг – преди обвинявахте за всичко Станишев?

  – Аз се опитвам да бъда обективен. Понеже и аз непрекъснато трябва да отбивам отляво и отдясно удари, изчетох старите стенограми на МС от предишното правителство. И трябва да кажа, че там почти не намерих нещо, в което да упрекна самия Станишев. На практика тази неконституционна тричленка, която се е събирала, вземала е решения, образно казано, са се разбирали парите от бюджета как да се харчат по схемата осем- пет-три и просто Станишев е бил длъжен по бюджет да им осигури тези пари. На МС това, което са си говорили министрите и са предупреждавали дори за кризата някои от тях, това, че буквално НДСВ е било излъгано за вдигането на пенсиите, там са имали категорично разбиране в тричленката да не се вдигат пенсиите, те ги вдигат в последния момент, януари или февруари, там някъде кога е било и то ги вдигат, когато ние идваме на власт – от 1 юли. С явното намерение да провалят бюджета на следващото правителство. Защото кой премиер ще дойде на власт и веднага ще намали пенсиите, да изкара пенсионерите на улицата и да те обвинят, че ги уморяваш от глад? Затова искам българските пенсионери да знаят, че тези високи пенсии, колкото и да им се виждат малки, в сравнение с БВП те са много големи. Парите, които изкарват работещите хора или икономиката, са много по-малко от това, което бихме разпределяли за пенсии. Затова обективно казах, че

  Станишев е бил поставен в много трудни условия.

  Той е трябвало да крепи и да изпълнява статуквото. Обаче нека да се върнем пак и да не бъдем късопаметни – какво казваше президентът по време на тези избори? Трябва незабавно да се направи правителство. Защото без правителство държавата ще катастрофира. Нали това бяха думите? Аз имах идеалния вариант и може би ако знаех, че такива безобразия са направили и така неблагодарно ще се отнасят в момента за жертвите, които ние понасяме, за жеста, който ние направихме като партия, на нас не ни стигаха гласове за правителство. С такива непредсказуеми партньори – СДС, РЗС,никой не можеше да ме упрекне, че съм направил правителство. Освен финансова и икономическа криза държавата щеше да има и политическа криза. Аз щях още, вече може би нямаше да съм кмет, защото народът щеше да ги е изпъдил с камъни и щяхме да сме точно на варианта Унгария – щяхме да имаме две трети от парламента. Мисля, че няма съмнение, всеки анализатор съм сигурен, че ще го потвърди това. Само че държавата щеше да банкрутира. Какво постигнахме ние с това, че поехме целия риск, и с това, че питахме защо? Неблагодарност! Ударите в гърба в каратето дори са забранени. Наказват се. Това трябваше да се отчете от президента, че ние постъпихме честно към държавата, поехме и я държим здраво.

  – Президентските избори – вие няма да се кандидатирате?

  – Понеже слушах едни анализатори вчера сутринта?

  – И на това ли се ядосахте?

  – На които им се ядосах, които казват, че едва ли не аз искам да дезертирам от премиер, та да стана президент. Напротив. Ще стоя, както стоях като кмет на София до тогава, докато не си свърших работата. Това искам да знаят. И понеже ГЕРБ е голяма партия, за радост Цветанов много добре се движи, сиреч имаме и други фигури, които могат да победят на президентски избори, мога да си остана премиер, както си останах първия път кмет.

  – Тоест вашият кандидат е Цветанов?

  – Толкова по темата. Темата президентски избори ние ще я обсъждаме, като дойде време за нея.

  – Обичат ли ви министрите, защото г-жа Желева казва, че ви обичат само тези, които не са работили с вас в екип?

  – Аз не искам да ме обичат.

  – А тогава страхуват ли се от вас?

  – Мога да цитирам Моуриньо: Аз не искам да ме обичат, те получават заплата за това, което правят, те трябва да изпълняват това, което им кажа на терена.

  – Говори се усилено, че на 13 май махате Дянков и Танов, идва Михов, Красимир Стефанов става зам.-министър, в смисъл вече са подредени, някой друг вместо вас?

  – Ако наблюдавате писането във вестниците или слуховете, то никога не става при мен. Това, че имам претенции за събираемостта от НАП и от митниците, не значи, че ще ги сменям. Това значи, че те трябва да балансират (заглушава) това, че аз съм се скарал на някого, това не значи, че..за Дянков въобще не е ставало и въпрос. Напротив, на Дянков съм му казвал: Хубаво е да намери трети зам.-министър на финансите, който пряко да отговаря за НАП или митниците, за да упражним максимален контрол върху събираемостта, защото имат точно там са резервите, ако не се вдигне ДДС, това са резервите да покрием дупката в бюджета. И там мисля, че ще се съсредоточим максимум.

  – Г-н Борисов, как живеете? Страх ли ви е – от времето, в което бяхте главен секретар, сте една от фигурите в България, която може би е най-заплашвана.

  – Естествено, с всичко това, което правим. Защото става въпрос за схеми за милиарди – като се започне с източването през “Цанков камък”, “Белене”, къде ли не. Всеки човек се страхува, но ако успея, това ще гарантира, че България ще стане средноевропейска държава. Ще усвоим еврофондовете, докладите ще бъдат добри за България, просто няма да се срамуваме от оценките.

  – Стигат ли до вас сигнали?

  – При мен лошите новини стигат първи, но подобен сценарий би върнал държавата много назад…

  – Колко са лоши лошите новини?

  – Мога да кажа само, че никак не са безобидни.

  – Обвиняват ви, че прекалено много летите насам-натам в страната.

  – Първо, навсякъде в света премиерите ползват такъв транспорт, защото времето е ценно. Второ, поради мерките за сигурност се налага да бъде осигурен ескорт. По-евтино излиза така, по-бързо и по-безопасно.

  Единственият компромис, който няма да правя, каквото и да говорят, е свързан с моята безопасност.

  Затова има правителствен авиоотряд, не съм го измислил аз. Затова предишното правителство ни е набутало да плащаме стотици милиони за правителствени самолети. Ако не са били нужни и ги няма, тогава нямаше да летим с тях. Нека не бъда по-свят от папата. Когато касае сигурността и времето, което мога да спестя, мога да определям кога и как да летя. Още повече, когато с мен са по двама-трима министри плюс офицерите от НСО, по закон пътува и доктор, преводач. Много по-евтино е вместо 10 или 15 коли да пътуват, отивам, свършвам работа и по най-бързия начин се връщам. Не се налага да нощувам в много от случаите. Често срещите са в 10 сутринта, това означава, че с кола трябва да тръгна в 5-6 ч. За това време мога да свърша доста работи.

  – Какво става с проверката на Ахмед Доган или съзнателно сте се дистанцирали от действията на прокуратурата?

  – Напротив! От изказването на главния прокурор знам, че правят проверки по сигналите…

  – Докъде са стигнали – до искане на имунитет на лидера на ДПС или не чак дотам?

  – Главният прокурор не е и длъжен да ми докладва. Негова работа е да си направи проверките както трябва, особено когато става въпрос за такива знакови хора в обществото, трябва да е изрядна проверката. По-бавно се работи, за да е по-прецизно.

  – Как се сработихте с прокуратурата толкова добре? Прокуратурата се държи, сякаш е отдел на МВР.

  – Какво е прокуратурата? Това е адвокатът, защитникът на държавата. Той е човекът, който, като види нещо скандално в “24 часа”, да се самосезира и почва да проверява.

  Сиреч аз мисля, че за първи път прокуратурата започна да работи както трябва. Без оглед на цветове, политици, длъжност. Виждате – обвиняват кметове на ГЕРБ, министри на ГЕРБ, всичко.

  Ние не сме избрали, нито назначили нито един човек в прокуратурата. Нито един! Обратно, казали сме – нека прокуратурата да бъде независима. Много от прокурорите са работили с мен пет години като главен секретар. По много от всичките тези престъпни кръгове, които сега арестуваме и тогава сме знаели, но не сме съумявали да стигнем докрая поради чадъри, поради политическа воля, поради необходимост от промяна на някои от законите.

  Сега тези прокурори чувстват политическата воля на кабинета и работят безотказно. В предишното правителство имаше министри, които викат прокурорите в своите кабинети да ги разпитват.

  – Кои бяха министрите?

  – Например помня Овчаров за “Топлофикация” викна прокурора в своя кабинет, за да го разпита. Какво да очаквате после от прокурора?

  – Следите ли проверката срещу Алексей Петров?

  – Аз мисля, че и МВР, и ДАНС, и прокуратурата, а и няколкото инстанции, които минаха, до този момент са категорични по процеса.

  – Говори се, че той ще бъде осъден само по свидетелски показания до 1999 г. Т.е. за неща, случили се, преди да стане важен фактор в ДАНС.

  – Ако бях главен секретар, щях да си кажа мнението. Но сега от позицията, която заемам, няма как. Между другото и мои приятели юристи ме посъветваха още преди няколко месеца, когато вече тече съдебен процес, че изказването на премиера по него може да послужи в Страсбург да бъде подадена жалба за намеса на държавата в съдебния процес.

  – Вие разбрахте ли като какъв е работил в НСС и ДАНС Алексей Петров – офицер под прикритие, агент, секретен сътрудник? Ако е бил офицер, е получавал заплата. Има ли фишове?

  – На този въпрос не мога да отговоря, защото агентите под прикритие и списъците с тях се утвърждаваха и се подписваха от министрите. И мисля, че така е и до ден-днешен. Срещу което тогава винаги съм протестирал, защото би трябвало агентурите и тези неща министърът да не ги знае. Той е политическо лице и всичко би трябвало да се сведе при главния секретар. Но за съжаление не ме послушаха.

  – Кой се опитва да ни убеди, че ставаме полицейска държава?

  – Всички, които са уязвими. Няма по-добро нещо от това! Имам много добри приятели съдии, фантастични съдии. Но като цяло съдебната система никога не ме е обичала.

  – За какво да ви обичат?! Заради онази реплика – ние ги хващаме, те ги пускат?

  – Но е безспорен фактът, че във всички акции, обявени като политически, съдилищата на няколкото инстанции потвърждават мерките за задържане.

  Защото се и научихме как да събираме доказателства и вече знаем какво бих питал съдията.

  И преди да се съберат тези доказателства, просто не се прави операция.

  С арестуването на военния министър, с бившия главния секретар на МФ, който пък след това отишъл по незнайни причини в Българския енергиен холдинг. Всъщност тази операция е важна не заради арестуваните висши политици. Тя за първи път даде на обществото схема, защото сега 20 години всички съдии казват – МВР не събира годни доказателства. Тази операция за първи път даде възможност да се разбере механизмът, по който се провалят делата. Имаш съдия, който казва – направете така, че следователят или дознателят, или полицаят, или прокурорът еди-кое си доказателство или да го унищожи, или така да го събере, или направи, че като влезе при мен, аз да чукна с чука и да кажа – то е негодно. По този начин са шиканирани най-важните процеси в държавата. Как? Или се налага втора експертиза и чак при нея се вземат мерки. Кои са хората, които участват в експертизата – едни се подкупват, други се плашат и накрая те дават някаква такава експертиза, за която съдията може да каже – тя не е достатъчна. Или ключов свидетел се отказва, тогава не може да продължи процесът. Съдията вече също е в правото си, казва: ами МВР да си намери качествения свидетел. Удря с чука. Или свидетелят сменя показанията. Тогава вече съдията пак казва: извинете, господа, аз искам да го осъдя, но при тези доказателства не мога.

  – Защо скочиха срещу анонимните свидетели?

  – Ами защото България е малка, свидетелите ги е страх. Аз съм разказвал много пъти като главен секретар и сега, когато с хърватските, със сръбските служби си говорим, се оказва, че съм бил много прав тогава по всички лица, за които съм говорил. И ние имахме убийства, при които имахме свидетел, който пред нас казва – това е човекът, сигурен съм, видях го от един метър, имаше кариес. Имахме случая на убиец, свидетелят го вижда през витрината. На един метър от него. Да не казвам човека да не го утрепат.

  – Какъв е случаят?

  – Свидетелят ми каза: в момента, в който се наведе и го стреляше и имаше гримаса на лицето, на ето този зъб горе има кариес, тук му е изяден зъбът. Тогава бях главен секретар. Когато арестувахме заподозрения, бяхме сигурни, вдигнахме му джуката, точно там му е кариесът. Но свидетелят, който посочи убиеца, цяла нощ ми се е молил тогава – моля ти се, моля ти се – свидетелят, не жертвата. Ако той беше отишъл в съда да каже – да, ето този е човекът, другият щеше да е в затвора. Но страхът за неговия живот беше такъв, че той не посмя да го каже.

  – Има ли кръг бизнесмени, за които говори Таня Дончева, на които им връщат ДДС-то по-бързо, защото знаели на кого да се обадят?

  – През тези 20 години това, което Таня Дончева е казала, хората вече не му обръщат внимание. Защото тя каза и за червени куфарчета, които ходят в централата. Най-логично беше да каже – видях едно червено куфарче, което отиваше при еди-кого си. От такива подмятания няма смисъл.

  – “Белене” и “Цанков камък”, защо просто не ги спрете?

  – Ами защото спирането на “Цанков камък” означава 1 млрд. инвестиции да отидат в канала.

  – Продайте ги.

  – На кого? Кой будала ще дойде да купи 80 мегавата за 1 млрд. лева, кой?

  Такива будали няма. “Белене” е единственият проект в Европа, който има разрешително. Ако е в друга държава примерно и е подреден правилно, инвеститорите ще се избият за него. Защо в България никой не иска да дойде? Защото така са провели конкурса, че да могат да бъдат само руски реактори. След като руските реактори печелят, се решава да бъде взет другият модел руски реактори и събарят за маса пари всичко, което всъщност е послужило за конкурса да изберат тези реактори. Разбираш ли?

  Сега чужденците искат цялостен анализ. Затова в момента имаме избор на консултант, който всичко това ще го напише и ще каже – тази централа има смисъл при такива пари, ще носи ток еди-къде си, ще произвежда, ще дава. Ето Сърбия е готова с до 5% да влезе, оформя се като един балкански, европейски проект, прозрачен и тогава, ако дойдат инвеститори – строим го.

  Държавата пари за ядрена централа няма.

  Само съм дал едни пари сега – 7 млн. и нещо, да се консервира всичко това, което е направено, за да не ни обвинят утре, че се е разрушило нещо, за което са дали 800 млн. Ето това е “Белене”. Както всичките им други проекти.

  – Някои от големите в енергетиката ще гръмнат ли?

  – Те вече гръмнаха. Националната енергийна компания, която по принцип е флагманът на всяка една икономика. В Германия и Франция са на милиарди печалба. А нашите са милиарди минус. Нашата енергийна компания, заради тези врътки, които са правени, е на минус милиард и 200.

  – Говоря за физическите имена на хора, които преминаваха от едно правителство на друго. Знаете ли кои са олигарси?

  – За да кажеш на един човек, че е олигарх, той трябва да има освен икономическа власт политическа и медийна.

  – Георги Гергов например има и медии, но Валентин Златев май няма.

  – Затова, когато сравняваме с руските олигарси, българските не отговарят на това сравнение.

  – Ние сме страната на средните олигарси.

  – Виждате, ние караме сделки по сделки. Проверяваме, даваме на прокуратурата, съдът се произнася. Там се казва кой какъв е. С това ние не кичим етикети, но пък и на никого не правим чадър. Така че не случайно са истински разтревожени този път, защото те не са мислили никога, че ще дойде някой, който няма да се съобразява със статуквото, с тройна коалиция, с Доган, с президент.

  – Истински ли са разтревожени тези, които са ви приятели, защото, да го кажем по-грубо, ще предадете всеки, за да си свършите работата?

  – Какво значи приятели? Това, че ние с дадени хора сме се познавали, не значи, че сме първи приятели. Второ, тогава съм чел във вестниците, но не съм знаел дали това, което се говори, е истина или не. Сега обаче съм длъжен да го проверя и възлагам проверки. Да дойде Трайков и да ми каже: искам да възложа проверка на Пловдивския панаир, а аз, понеже познавам Георги Гергов, да му кажа: недей да проверяваш. Няма да прикрия никого за това, че съм го познавал или го познавам.

  – И това не е предателство?

  – Това, ако го направя, е предателство към тези 8 млн. или, да речем, 2,5млн. – колкото са гласували за нас. Не само, че не го смятам за предателство, а по-важното е, че аз далавера с никого не съм правил. Не може да дойде сега и да каже – виж какво, га зимахме парите заедно, ти беше хубаво, а сега ме гониш.

  Затова ми е чиста съвестта. И ако тези хора са правили честен и чист бизнес, в съда това е по-добре за тях. Защото ще отидат в съда и веднъж завинаги ще се разбере това дали е честна сделка или не. Дали е законна или не. Като се разбере, той или ще е обвиняем, или ще има документ, че не е извършил престъпление.

  – Казахте, че има кръг бизнесмени, чийто бизнес е благодарение на обществени поръчки. Ще посочите ли този кръг?

  – Той в момента е и най-гласовит.

  – Кой?

  – Ами вижте пак в изказванията на президента, на тройната коалиция. Казват: платете пари на бизнеса. На кой бизнас? На кой бизнес не сме платили?

  – Започваме сигурно със строителния.

  – Ние в строителния бизнес дотук сме налели над 200 млн. Но какво им казахме? Първо ще ви проверим договорите, тогава ще ви ги платим. Ето най-елементарен пример – пътният възел на Търново. Беше 9 млн. лева през ноември. След преговорите със строителя стигнахме до 4,5 млн. и да го направят за 60 работни дни. Онзи ден им заверихме сметката и те сега работят активно. За държавата едно и също ли е 9 или 4,5? Понеже милея за държавата, за всеки лев се пазаря така, както, ако бях частник. Когато дойде строител да ти прави къща, ти съгласяваш ли се на това, което ти каже майсторът като цена, или сядаш и почваш да пазариш – колко струват плочките, циментът, колко за лепило, за труд, за да направи цената по-ниска. Ето за тези строители говоря. Договорихме спортната зала да е с близо 18-19 млн. по-евтина, малко ли са тези пари? Толкова ще струва пътният възел на Южната дъга на Околовръстното със спестените пари.

  – Какво ще се случи с прословутите стари отпуски?

  – Искаме всеки български гражданин да може да си ползва отпуската, да почине, да възстанови своето здраве и да се върне на работа по-работоспособен. Погледнете европейската практика. През август можеш ли да намериш някого в ЕК, в Европейския парламент, в някоя европейска институция? Ако истински си работил 11 месеца, не може да не си се преуморил. Именно това е отпуската, да възстанови здравето на хората.

  – Да де, но например учителите имат 48 дни отпуск по закон. Те физически не могат да ги ползват всяка година и им се натрупва. Те гледат на натрупаните отпуски катона спестявания и са прави.

  – Пак се връщаме към времето, когато се правят законите. Защо са направени така законите?

  – Вие може да намалите законово размера на отпуската, но старите задължения не е редно да се национализират.

  – Затова сме казали до 2011 година да се изчистят.

  – Според мен не е възможно.

  – Ами като не се изчистят, специално за образованието, тогава ще седнем и ще мислим пак. Дори повдигането на този въпрос ме кара да си мисля за коренно изкривеното мислене в хората. Значи дай да не работим качествено, за да натрупаме повече отпуски, които държавата после да ни плати.

  – Не е само държавата.

  – Добре, и частникът. Защото в противен случай по-добре да се каже, че се плаща една заплата допълнително за всеки, който не ползва отпуск на година. Знаеш, че нямаш отпуска. Това са сега тарикатски номера – имаш отпуска, ама ще си вземеш един петък болнични, който да се събере със събота и неделя. Ако съвпадне с някои национални празници, ти се събират десет дни почивка. Всъщност кого лъжеш? И себе си, защото по този начин ще излъжат 200-300 000 души и накрая всичко това ще се върне като бумеранг върху публичните разходи.

  www.24chasa.bg

• „Литекс“ спечели титлата предсрочно

  „Литекс“ е новият шампион на България по футбол. Това стана ясно два кръга преди края на шампионата в Пловдив, където ловчанлии разгромиха закъсалия отбор на „Локомотив“ (Пд) с 3:0. Головете вкараха Уилфред Нифлор и Франсиско да Силва – Дока.Така отбора на Гриша Ганчев стана недостижим на върха със седем точки преднина пред ЦСКА два кръга преди края, а мачовете срещу финалиста за купата „Берое“ и отдавна изпадналия отбор на „Спортист“ (Св) ще останат само за протокола. Положението на „Локомотив“ (Пд) се комплицира до крайност като преднината пред „Локомотив“ (Мз) е само точка. Следващите мачове на тима са гостуване на „Славия“ и домакинство на „Локомотив“ (Сф), който, въпреки че беше разгромен от ЦСКА с 1:5, продължава борбата с „Левски“ за третото място.

  Резултатите от 28-ми кръга:

  „Локомотив“ (Пд) – „Литекс“ 0:3

  „Черноморец“ – „Славия“ 2:2

  „ЦСКА – „Локомотив“ (Сф) 5:1

  „Черно море“ – „Левски“ 1:1

  „Локомотив“ (Мз) – „Сливен“ 1:0

  „Пирин“ – „Монтана“ 2:0

  „Берое“ – „Миньор“ 0:3

  „Спортист“ – „Ботев“ (Пд) 3:0 (служебно)

  КЛАСИРАНЕ

  1	Литекс	28	20	4	4	37	52-15	64
  2	ЦСКА	28	16	9	3	28	49-21	57
  3	Локомотив София	28	15	7	6	16	46-30	52
  4	Левски	28	15	6	7	27	53-26	51
  5	Славия	28	13	8	7	7	32-25	47
  6	Черноморец Бургас	28	13	6	9	12	41-29	45
  7	Черно море	28	12	8	8	11	36-25	44
  8	Миньор Перник	28	12	6	10	12	36-24	42
  9	Пирин	28	10	10	8	3	31-28	40
  10	Берое	28	10	8	10	-2	30-32	38
  11	Монтана	28	9	9	10	-4	29-33	36
  12	Сливен	28	8	4	16	-14	24-38	28
  13	Локомотив Пловдив	28	7	6	15	-19	31-50	27
  14	Локомотив Мездра	28	7	5	16	-19	27-46	26
  15	Спортист Своге	28	4	4	20	-35	19-54	16
  16	Ботев Пловдив	28	1	4	23	-60	12-72	7

• ПОКАНА ЗА СРЕЩА С ПРОФ. ИВАН БЪРЗАКОВ

  БЪЛГАРО – АМЕРИКАНСКИЯТ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
  СЪС ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА КЛУБ „БЪЛГАРСКО СЛОВО“, ЧИКАГО
  ВИ КАНИ НА СРЕЩА С ПРОФ. ИВАН БЪРЗАКОВ
  23 май 2010, неделя, от11:00 до 14:00 часа
  Lady Bug Book Café
  2903 W. Irving Park Rd. Chicago, IL, 60618

  Проф. Иван Бързаков гостува в Чикаго по покана на ВАНС за среща с българската общност тук по повод Дните на българската култура в Чикаго.
  Иван Бързаков емигрира от България в 1976г. Понастоящем живее в San Francisco Bay Area. Пътува до Родината често, особено след издаването на първата си книга “Яростно в скръбта” през 2009г..

  Проф.Иван Бързаков е създател на уникалния метод Accelerative Optima Learning in Art (AOLIA) – за ускорено обучение и дълбочинно възприемане на изобразителното изкуство. Методът му AOLIA се преподава в основания от него и съмишленици Educational Institute International в San Francisco .
  Срещата-разговор с проф. Бързаков е отворена за всички. По време на дискусията ще имате шанса да се докоснете до човека, поета, твореца, педагога, психолога, откривателя на път за самоусъвършенстване.
  Авторът лично ще разписва екземпляри от стихосбирката “Яростно в скръбта“ на срещата в клуба, както и във фойяето на Northeastern Illinois University Auditorium, 5500 N.St.Lous, Chicago, 60625, преди гала концерта, посветен на 24-ти май, с начало 15:00ч. , на 23-ти май 2010, неделя. Цена на книгата: $5.00.

• Борисов: Цветанов ще е кандидат за президент

  “Цветан Цветанов ще е кандидатът ни за президент”. Това казва пред вестник “24 часа” лидерът на ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов. “Вбесих се на анализатори, които се упражняваха на мой гръб, че ще избягам от отговорност в президентските избори. Аз не бягам, останах кмет, докато си свърших работата. Сега ще остана премиер докрай. Ако исках да бягам, още миналата година нямаше да съставям правителство с несигурни партньори в парламента и щях да предизвикам предсрочни избори, а сега щях да имам мнозинство от 2/3”, казва още Борисов. Той опроверга слухове, че около 13 май ще има ремонт на правителството и ще отстрани министъра на финансите Симеон Дянков и шефа на митниците Ваньо Танов заради спадналите приходи, както и че шефът на данъчните Красимир Стефанов ще влезе като зам.-министър, а неизвестният Филип Тодоров поема митниците. “Това, че се карам заради спадналите приходи, не значи, че ще махам хора. На Дянков съм му възложил да намери нов, трети зам.-министър на финансите, който да отговаря лично за приходите”, каза Борисов.

  БГНЕС

• <<
• 1
...
• 381
• 382
• 383
• 384
• 385
• 386
• 387
• 388
• 389
• 390
• 391
...
• 414
• >>