Ньойският диктат обаче не целеше само да отслаби България и българите, той имаше за цел да ги унижи морално и да им вмени чувство за вина. Неслучайно датата, на която бе подписан, умишлено съвпадна с Деня на победите – бойният празник на Българската армия, прославящ нейния последен победен ден в Сръбско-българаската война от 1885 г. (15/27 ноември). Със същата реваншистка цел тогава беше създадена и легендата за „българските насилия“ в Поморавието, която се превърна в сръбска държавна стратегия, политика и пропаганда, насочена срещу България, от която обаче най-много страдаха българите в Западните покрайнини. Вместо да се укроти и затихне с времето, в последните години тази политика се възражда с нова сила в Р. Сърбия.

The open air art installation appeared in the heart of Paris at the initiative of the Bulgarian Cultural Institute in Paris! The original benches, in the form of Bulgarian letters, will stay until the end of September this year.

Прочетох с известно закъснение съобщението за медиите, с което кметът на Босилеград Владимир Захариев, председателят на НС на БНМ Стефан Стойков и председателят на Общинския съвет на Босилеград Славчо Владимиров обясняват защо не могат да участват на Кръгла маса „Публично информиране на български език“, организирана от портал ФАР, посолството на Р. България в Белград и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. И трябва да призная, че останах изненадан от безцеремонността и липсата на елементарна политическа култура, които този текст демонстрира.

Това станало любимо събитие, провеждано досега в австрийската столица и в Гутенщайн за откриване на лятото, се организира от генералния секретар на VEF д-р Елена Кирчева, заедно с посланиците във Виена на държавите, членове на форума: Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Литва, Македония, Молдова, Румъния, Словения, Турция, Украйна, Хърватска, Черна Гора.

“Случващото се срещу мен е мракобесие” – това каза пред Фрог нюз журналистът от Биволъ Асен Йорданов.
“Положението е много страшно, това е настъпление на подмолна диктатура и смазване на всякакво гражданско общество” – казва Асен Йорданов пред в. “Капитал”. Поводът за неговите думи е прокурорското производство, образувано по анонимен сигнал срещу него и колегата му от “Биволъ” Атанас Чобанов.
“Ако мафията посегне на Биволите, ще отговорим с всички сили и средства!” – с тази позиция излезе Гражданско движение “БОЕЦ”.

Макар че вече е прехвърлил 70-тата си година и е правил редица самостоятелни изложби във Франция, в други европейски страни и на други континенти, това изгежда е първата самостоятелна изложба на Владо Стан в родната му София, от която заминава през далечната 1986 г., установявайки се във Франция като политически емигрант.

След разказа ми – вече много сериозна – журналистката ме попита: „Като психолог какви качества мислите, че трябва да притежава един бъдещ премиер на България, ако е различен от сегашния?”
Ето накратко отговорът ми, който май я ужаси и я накара да се откаже от интервюто по-късно. Казах й буквално следното, защото преди да дойде четях статия от в. “Гардиън”: “В нашата токсична политическа система от психологическа гледна точка – започнах отговора си, – е напълно обяснимо, как и защо се възнаграждават най-лошите черти. Такава система няма как да не произвежда непрекъснато най-лошите възможни лидери”.

Изложбата на Василен Васевски бе открита в София преди три дни и ще продължи до 29 септември 2019 г. По време на откриването проф. Васевски бе награден с почетна грамота от Държавната агенция за българите в чужбина.

Народното събрание на Р. България е взето принципно решение за осигуряване на средства за почивка на 146 деца от Р. Сърбия, съответно 50 деца от Цариброд /Димитровград/, 50 деца от Босилеград и 46 деца от Звонци, съобщи Културно-информационен център “Босилерад”.

Тазгодишната Черешова задушница по православния календар е след три дни. В събота, 15 юни, от 11 часа, в църквата “Св. Иван Рилски Чудотворец” в Чикаго ще има заупокойна служба за душите на починалите.

Изведнъж, раздрънканите врати на колите се отварят и оттам излизат хора, доста хора. Заобикалят ме, говорят ми нещо. Не знаех, че тръпките ужас могат да бъдат толкова приказливи. Някой протяга ръка към мен и тогава разбирам защо никога досега не съм виждала истинско черно. През цялото време то се е крило под ноктите на тази ръка. Разбирам думата „цигара“. Подавам кутията си и тя изчезва, буквално се анихилира във въздуха с колективното вдишване и издишване на тълпата. Авек плезир. Едно съвсем малко момченце съсредоточено ака върху вестник зад багажника на ръждясала кола, майка му, с коси – недогорели клечки – се оглежда като дива котка наоколо, а очите на детето са вперени в мен. Примирени. Бездънни. Съгласни на всичко очи. Много ми е студено. Вятърът, откачен диригент, завихря празни пластмасови торбички и прах над главите ни.