В резултат на целенасочена работа на българската държава в последните две години и след като въпросът е бил поставен от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева, принадлежащите на българското национално малцинство сръбски граждани вече ще могат да използват изписване на женските фамилни имена и съгласно правилата на българския език и азбука, с окончания на „-ова“, „-ева“ и „-ска“ – съобщи пресцентърът на МВнР.

Така че, ако някому все още пука за истината, тя е, че жестокостта на сръбските и услужливото нехайство на българските управници, които така и не можаха да заживеят със самочувствието на европейци, застрашава не само нас, но и жителите по течението на реките Драговищица и Струма.

Всяко следващо от изредилите се през годините на прехода правителства бе с все по-неограничена власт, по-необвързано с политика и по-неограничавано от идеология. Всяко оставяше предшествениците си безнаказано да се измъкват с плячката си. Това се наричаше и продължава да се нарича…

На 9 януари 2019 г., в предаването “ДЕНЯТ с В. Дремджиев”, Татяна Дончева прави образни сравнения на днешната българска политика и лидерите й. За президента Радев тя заявява, че “няма топки”. Вижте сами…

Едноличното и безконтролно управление на кмета Владимир Захариев, без конструктивната и балансираща роля на опозицията, доведе до формални и лекомислени управленски решения, чиито последствия днес са налице и които са на път да се превърнат и в междудържавен проблем.
Гражданите бяха излъгани, че с откриването на мината в Караманица и изграждането на десетки ВЕЦ-ове, ще се открият стотици нови работни места, ще се напълни общинският бюджет и ще се постигне висок жизнен стандарт. На практика се откриха няколко десетки работни места дълбоко под земята, с нечовешки условия за работа, в която миньорите рискуват живота си за минимални заплати, без бенефициран трудов стаж и без сигурност за живота и здравето си.

Историята на прехода може по-добре да бъде разбрана през историята на възродения капитализъм и натрупването на българския частен капитал след 10 ноември 1989 г. Общата нишка на всички етапи в този процес е, че държавата в лицето на нейното текущо политическо представителство способства за прехвърлянето на публични активи и средства към конкретни частни субекти чрез търговия с влияние. На практика акумулацията и концентрацията на частен капитал е предшествана от идването на власт на подходящи за целта и етапа на развитие партии и политици.

Министерството на образованието и науката /МОН/, Дирекция „Висше образование“, дава разширени възможности за продължаване на образованието във висшите учебни заведения в България на млади българи, живеещи в чужбина. Важно е да се знае, че известното Постановление № 103 на Министерски съвет от 1993 г. не касае само български младежи от историческите общности, а и тези от емигрантските общности, но като цяло досега от него са се възползвали най-вече наши младежи от историческите общности в страните, където има такива, и там са били правени информационни кампании на МОН, не и сред емигрантските общности.
В тази посока усилия влага и Асоциацията на българските училища в чужбина…

А как е всъщност?
Зелените не мразят Цеко или собственика на концесията на “Миджур”, а искат да се спазва законодателството, но това не устройва управляващите. Затова днес министър Нено Димов каза, че Зелените сега и за “Миджур” рипали и не искали местните хора да са богати.
Сериозно промиват мозъци и клетите местни хора почват да вярват в големия враг Зелените и милото правителство, което иска да им осигури работа.

Да сме българи, когато трябва да ни представят пред гостите от София, когато да запишем децата си на българските университети, когато трябва да си извадим български „пасош“, когато трябва да се лекуваме на ВМА и когато да намажем нещо от европейските програми. Иначе си говорим на сръбски или поне на оня, овчарско-говедарския диалект, който, според сръбските езиковеди, се казвал „сърбо-шопски“ или „торлашки“. Ако не вярвате, вдигнете телефона на някой ваш познат от Босилеград и Цариброд, и слушайте на кой език ще ви заговори.
Щото така… Не се знае кой е от другата страна на слушалката, пък и да не кажат тия, дето ни подслушват, че сме „великобългарски националисти“, които мечтаят за Сан-Стефанска България на сръбскa територия?

Във всички инциденти или проблеми, свързани с противоречията между България и Сърбия около съществуванието на Българите в Западните покрайнини, ще се установи, че все нарушителите сме ние и нито един път Сърбия. Като се започне от 1920 година, с избиване на селяни по границата заради навлизане в техните имоти, които са вече в Кралството на Сърбите, Хърватите и Словенците, та до сегашния Коледен инцидент. А нарушителите, както е известно, са тези, които носят вината. И понеже виновни не могат да бъдат Сръбските власти никога, виновни не могат да бъдат висшите политици, защото именно те са носителите на идеята за „чудесното приятелство“, остава да се търсят виновните, които най-често са от средите на потърпевшите, от тези, които „мътят“ водата на приятелството и от двете страни на границата.

Откровена лъжа е твърдението, че санкцията на Европейската комисия срещу България е заради нежеланието ни да приватизираме газопреносната система. Приказките за защита на националния ни интерес са смокиновия лист, който трябва да прикрие истината, която ще лъсне, ако бъдат публикувани всички документи по този въпрос, свързани с разговорите между нашата страна и Европейската комисия. Поредното безобразие ни се пробутва като действие, извършено в името на народа и в името на националния интерес.