По-скоро в „Яд Вашем” не искат да се забъркват в балканския котел от кипящи национални страсти и трагедии, на фона на които се развива и еврейската драма през ХХ век. За еврейската национална идеология след Шоа, светът удобно и просто е подреден и обяснен, почти като в холивудски филм. От едната страна са добрите, жертвите, а от другата лошите, фашистите и нацистите. Преходът между двете е тънък и трябва да бъдат така наречените Праведници. И изведнъж в някаква неуредена балканска провинция се появява някакъв народ, който не е така елементарно подреден. Не стига, че претърпява няколко национални катастрофи от изгубени войни, но там, сред българите след 1918 г., на приливи и отливи тече някакъв граждански конфликт. Първоначално, в тази вътрешна разпра, която се точи и до днес, доминират десните, които след 1944 г. тотално ще бъдат обявени от победилите с външна помощ комунисти за „фашисти“. Но най-непонятно и дразнещо е, че и царят на тези българи Борис ІІІ уж е „фашист“, ама не чак дотам, че да прати своите евреи в концлагерите на смъртта. Е вярно, праща момчетата и мъжете да строят пътища, но пък така пак ги спасява от хватката на Хитлер. После в лятото на 1943 г. умира при мистериозни обстоятелства точно, когато не трябва, за да не може да бъде осъден от Народния съд, като доказан „фашист“. В тази неподредена страна дори и фашистите им не са антисемити. Например „кръволокът“ професор Александър Цанков – този, който сваля левия земеделски режим през 1923 г., а след това смазва и организирания от Коминтерна червен терор през 1925 г., този открит почитател на Хитлер и нацистите, като депутат се подписва под подписката в 25-тото Народно събрание срещу депортирането на българските евреи.

Както вече писахме, вицепрезидентът Илияна Йотова е изпратила чрез свои сътрудници съобщения до български организации зад граница, във връзка със създаването на „платформа в интернет пространството, която да свързва българите по света и в България, за да можем по-бързо и лесно да общуваме чрез съвременните комуникационни технологии.“ По-долу може да се видят коментари по темата на членове на групата „Първи форум на Българската диаспора“ и други български емигранти.

Министерството на външните работи на България отговаря за политиката за развитие и иска да помага на своите съседи, каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева при срещата си с Коста Яневски, кмет на гр. Струмица в Р. Македония. „Призовавам всички общини – бъдете активни“, обърна се министър Захариева към своя домакин. „В рамките на тази политика парите не са много, но се финансират проекти, които не се включват в други програми“, допълни тя. По думите й програмата подпомага различни малки, но с голяма социална значимост, проекти. Такива са например обновяването на междуселски пътища, ремонти на училища, детски градини и други.

„Вярвам, че занапред Р. Македония ще дава всички гаранции, нужни на България“ – каза македонският премиер Зоран Заев при срещата си с българския външен министър Екатерина Захариева, съобщи пресцентърът на МВнР. Двамата разговаряха в Струмица, където заедно гледаха постановката на театър „Българска армия“ “Железният светилник“, по едноименния роман на Димитър Талев. Представлението в Струмица бе предпоследното от турнето на театралната трупа в Р. Македония, което започна на 11 юни в Скопие и ще завърши на 16 юни в Щип.

Войводинците от време на време си искат отнетата от Милошевич автономия или даже опипват почвата с искания за република в рамките на Сърбия – нещо, което хвърля в ужас белградските политици. Всеки опит да се говори за икономическите проблеми и човешките права в многонационалната Войводина, в Белград се посреща с яростни обвинения за сепаратизъм и отцепление от Сърбия. За доказателство винаги се сочи Косово. Така реалните проблеми се трупат, а напрежението нараства. Вместо демократичен диалог за реалните житейски проблеми, управляващите в Белград се опитват да разбият автентичните политически партии и движения във Войводина, и да наложат своите националистически партии и лидери.
Войводина от време на време изпраща своите предупредителни сигнали. Последният е отпреди няколко дни.

Георге Иванов беше ли обещал да дойде на парада на 6 май? Беше обещал. Дойде ли? Не.
Георге Иванов беше ли обещал да присъства на поклонението на българските военни гробища край Струмица? Беше обещал. Изпълни ли си обещанието? Не.
Със своята дейност като президент подкрепял ли е антибългарските сили в Македония, против интересите на самата Македония, все като послушник на още по-северна държава?
Май че да.

Надяваме се все пак, че българските институции ще се научат да уважават повече не само стратегиите и програмите, които сами приемат, но и, че представителите на всички тези институции ще започнат да обединяват усилията си не само, за да не отиде примерно една парламентарна подкомисия в Р. Чехия, където има проблем между българската държава и местни български организации. Както и на това, че няма как да има адекватна политика на българската държава към цялата й, твърде многобройната вече и разнолика диаспора, ако едни български институции общуват с едни нейни представители и организации, други – с други представители и организации; ако не се работи за туширане на противоречия между тези организации; ако няма легитимни представители, избрани от самите български общности; и ако не се доразвива адекватно това, което предишни представители на институциите са се опитали да направят.

Отношение по темата взе и зам.-председателят Димитър Владимиров, който каза следното по отношение на електронната система на ДАБЧ за записване на входящи номера: 
„Сайтът работи. Проблемът е, че има много кандидати, които искат да се запишат, но не успяват. Ние пускаме всеки ден определени бройки примерно за целия месец май пускаме за целия месец юни, като за месец юни за всеки един ден се записват по 60 човека. Тоест през месец май се записват за месец юни по 60 човека за работен ден. Това ни е ограничението като прием, за да можем да наваксаме и тези, които са изостанали. В един перфектен вариант ще приемаме по 80 човека и ще обработваме по 80 преписки в рамките на един месец. Надявам се, когато изчистим периода юли и август, ще може да увеличим и капацитета за прием.
Всеки работен ден в 8,00 ч.вечерта се отваря електронната система за записване, за да могат хората да се запишат за следващия месец. Това сме го направили не с цел да усложняваме, от една страна, а защото хората пътуват много километри и е хубаво те да си резервират датата предварително, да знаят, че на този ден ще минат. Иначе, ако работи с определения капацитет, това значи човекът да дойде в България, да чака на гише и да не може да мине примерно, защото ще са дошли 300 човека за този ден.“

14 юни 2013 г. – Гласуваме Пеевски за шеф на ДАНС или правителството пада.

Е, падна, но след година, но пък Орешарски научи всички задни входове.
Днес Пеевски е пак шеф, но на Парламента, защото законопроектите му минават без неговото присъствие и той управлява и прокуратурата, и изпълнителната власт, която пък се надсмива над Парламента, който й е като смокинов лист за корупционните решения.

На 15 юни Екатерина Захариева ще посети детска градина „Сонце” в община Ново село. От името на МВнР тя ще връчи дарение от компютърна техника за детското заведение. По-късно същия ден г-жа Захариева ще отпътува за град Струмица. Там тя ще присъства на постановката „Железния светилник“ на Театър „Българска армия“,  за която нашето издание вече писа. От 11-ти до 16-ти българският театър представя една от своите най-знакови постановки, по едноименния роман на Димитър Талев в няколко града на Р. Македония, сред които е и Струмица. Турнето започна на 11 юни с представление в Скопие и ще завърши на 16 юни в Щип.

Сега, разбирам, че Виетнамчева никога не е сънувала, че ще седи в стола, в който са седяли Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Петко Каравелов, Петко Славейков и т.н., и е нормално да се чувства благодарна към човека, който й е осигурил тоя стол, но е хубаво да прочете Конституцията, само за информация поне, че депутатите могат да изразяват, каквото искат мнение от трибуната на НС, включително и да обиждат (според Виетнамчева) премиера, а то си има съд, ако премиерът се е почувствал толкоз обиден, че някой му държи сметка защо не ходи в парламента в държава с парламентарна форма на управление.