72 лидери на различни страни от Европа, Америка, Азия и Африка, сред които президентите Еманюел Макрон, Доналд Тръмп, Владимир Путин, канцлера Ангела Меркел, монарси и премиери, участваха днес във възпоменателна церемония в Париж, във връзка с 100-годишнината от края на Първата световна война. На церемонията присъства и българският президент Румен Радев, който се видя преди това във Версай с американския президент Доналд Тръмп.

“Комерсанть” съобщи, че според Протокола от заседанието на Подкомисията по сътрудничество във финансовата сфера двете държави са обсъдили “бариерите, препятстващи своевременното извършване на междубанкови плащания и откриването на кореспондентски сметки”. Това заседание е било на 27-28 септември в Шънчжън.
“Изтеклата” информация от него, поместена във всички руски медии, вероятно е била израз на недоволството на Москва, че въпреки изминалия месец проблемите не са се решили, и своебразен сондаж за евентуална публична реакция от Китай. А последвалото мълчание след сензацията говори, че проблемът въобще не е решен.
Факт е, че той не е от тези дни, а прогресира във времето.

Авторите на писмото до премиера заявяват, че ДАБЧ е ненужна институция, която излишно натоварва държавния бюджет, както и, че “Към момента не съществува ефективна държавна политика към българите в чужбина!”. Според тях, една от основните причини да няма такава ефективна държавна политика е структурата, на която е поверена тази стратегическа задача, а именно ДАБЧ.
Те предлагат на мястото на ДАБЧ да бъде формирана нова организация – “Национално представителство на българите по света”, която да включва Обществените съвети към дипломатическите и консулските представителства.
Припомняме, че Държавната агенция за българите в чужбина е структура с нисък институционален ранг. С този си състав и бюджет – 22 души и около 90 000 лв. на година, дори да не бяха тези фрапантни злоупотреби с даването на удостоверения за български произход и скандала, който гръмна сега, Агенцията не би могла да се справи с подобна мащабна задача –  държавна политика към емигрантските и историческите български общности по света.

Сред основните теми на разговора бе въпросът за включване на България в Програмата на САЩ за безвизови пътувания. „САЩ ще продължат да подпомагат страната ни в процеса на намаляване на броя на отказаните американски визи за български граждани, който е един от критериите за включване в Програмата“, заяви министър Захариева. „Разбира се, ние също полагаме усилия, като в тясно сътрудничество с посолството на САЩ в София информираме българските граждани за условията, на които трябва да отговарят, за да получат виза“, допълни тя. Българският вицепремиер постави и въпроса за сключване на спогодба за социална защита. „САЩ имат социална спогодба с редица европейски страни, но не и с България“, припомни тя. „Подобна спогодба ще помогне много на живеещите в САЩ 400 000 българи…”

В последвалата дискусия българските граждани, живеещи във Вашингтон, демонстрираха подчертан интерес към развитието на външната политика на България. Представителите на българската общност зададоха и много въпроси по важни и актуални теми, сред които Брекзит, темата за миграцията, запазването на приоритета за европейската перспектива на страните от Западните Балкани и други – се казва още в прессъобщението на МВнР.

В проекта за Държавен бюджет на Р. България за 2019 г. се предвиждат средства по програмите за българските училища в чужбина, за български лекторати зад граница и за разследваната ДАБЧ. Пари за български организации и медии зад граница не се предвиждат. Това се разбра на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при Народното събрание, провело се на 31 октомври, на което представители на различни министерства говориха за своите бюджети. В бюджета на Външно министерство също няма, традиционно, някакво отделно перо или пък откроен приоритет, който да е свързан с българските общности зад граница.

Но ИМА едно огромно историческо ПРОТИВОРЕЧИЕ, специално за България. Тук се намира една основна разлика с другите сателити. Съветската армия НЕ беше водила бойни действия в България, нито България беше участвала във войната срещу Съветския съюз. Напротив, България се отказва през август 1944 г. от участието си с Германия и се присъедини към Съюзниците, подобно на Италия, ПРЕДИ руските танкове да влязат в страната. Съветските войски бяха посрещнати в България като съюзническа армия. Те не изстреляха нито един куршум в България. Обявяването на война бе само на книга, без реални действия.
Функцията на войските в България също бе различна. България не беше повече съюзник на Германия и не представляваше опасност за Москва. Задачата бе изтърбушването на страната и превръщането й в съветски сателит, както и осигуряването на снабдяването на войските на фронта. За това бяха отделени и изпратени войските на НКВД.

На 19 септември 2018 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: “1. Актуални въпроси за развитието на сътрудничеството в областта на средствата за масова информация в съответствие с Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония; 2. Разни”. На заседанието присъстват представители на БНТ, БНР, БТА, СЕМ, Държавната агенция за българите в чужбина. Стенограмата от това заседание на Комисията, която е качена в сайта на НС, може да се види по-долу.

На 4 октомври чествахме 44 години от започването на магистрала “Хемус” (първа копка – 4.10.1974 г.), която още не е довършена. Оказа се, че Хеопсовата пирамида, мостът Голдън гейт, Международната космическа станция и 7500 км немски магистрали са построени за по-кратко.

Днес бих искала да засегна друга много важна тема – каналите за разпространение на информация и кой ги контролира. Джим Морисън беше казал, че: „Който контролира медиите, контролира ума“. Чрез контрола на медиите имате…

Можем да изброяваме безкрай, но тук ЕС не се интересува ни дали има демокрация, ни дали има действително правов ред.
Ще кажете, че преувеличавам, защото съм обидена.
Може и така да е, но усещам, че за ЕС България е все едно арабска страна, в която демокрацията може да бъде само нещо уродливо и те са се примирили с това. Фасадната демокрация, както и фалшивата принадлежност към ЕС не помага на българите. Тя само може да ни направи евроскептици, след като ЕС мери с двоен аршин по отношение на правилата за различните държави.