За малките първокласници, усетили силата на буквите, неделният училищен ден се превръща в празник, ученето на български – в нещо реално, оставащо в съзнанието им, а България – във вълшебна приказка. Декламирането на „омайната и сладка”, „Родна реч” от Ран Босилек беше посрещнато с вълна от аплодисменти и стигна до всяко българско сърце. Децата продължиха с изпълнение на вълнуващи стихове за Кирил и Методий.

Да не говорим за чудесната пиеса „Пейката”, която нашият преподавател в гимназиалния ни курс – поет и писател, г-жа Здравка Момчева, написа специално за учениците ни. Сюжетът е младежки, езикът е на нашите деца – проблемите ни – български, но преди всичко на родителите, а не на децата. Актьорите ни – прекрасни, готови за сцена. И на финала имаше една песен по текст на Здравка, изпълнена от Йоанна, но музиката написа Николас от 9 клас (голям талант).
Децата ни са истински творци и затова този концерт беше преди всичко за тях.
А венецът на вечерта – бяха нашите прекрасни изпълнители от ансамбъл „Загорче”. И нашата Деси Стефанова е тръгнала от този състав, който явно създава звезди!

На 21 май 2018 г. , един от най-добрите детски фолклорни ансамбли на България „Загорче“, гостува на учениците от БУ „Пейо Яворов“ в Брюксел с нова програма – пъстър, весел и свеж спектакъл, представен с много енергия и настроение от талантливите деца, които са едновременно певци, танцьори и музиканти. Повече от час тези деца (половината 8 и 9-годишни) танцуваха, пяха и свириха, от душа, въпреки умората. Фигури, сложни и майсторски изпълнени движения, красиви и неусетни преходи, богат аранжимент на многогласния хор, това трябва се види, а не да се описва. Браво на ръководителите и децата! Благодарим на Загорчетата за техния ентусиазъм, за тяхното вдъхновение, за любовта и верността към българският фолклор.

Празникът на буквите е един от най-обичаните в нашия календар. Празнува се с особена любов от малки и големи. Но може би с най-голям трепет и вълнение – от българите, живеещи далеч от Родината. Така е и в Аржентина, където съотечествениците ни, в преобладаващата си част наследници на емигранти, съставляват една от най-големите наши общности на латиноамериканския континент. Интересът сред тях към всичко българско е изключителен.
Това е причината интернет радио „Моята България“ – гласът на българите в Аржентина, да излъчи специална едночасова емисия за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Културно-информационен център „Босилеград”, Столична община, Олимпийски клуб – Босилеград и Граждански комитет „Западни покрайнини“, в босилеградското село Извор, пред църквата „Света Троица“ тържествено и емоционално, във възрожденски дух отбелязаха Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май.
С камбанен звън започна тържеството, на което дойдоха…

Г-жа Ангела Канон представи вълнуващо и увлекателно някои от най-интересните и редки български издания, които са част от фонда на Конгресната библиотека. Като „Неделник“-а на Софроний Врачански, Рибния буквар на д-р Петър Берон, „Хайдути-те“ на Георги Раковски, „Любословие“ на Константин Фотинов, „Песни и поучения“ на Иван Богоров, Дневник на българското Народно събрание, започващ от 1880 г., издаден през 1894 г., и др. Сред всички тези не само важни и редки, но и сакрални за българската култура и история заглавия, извадени и наредени на голяма дълга маса специално за събитието, бяха и новите заглавия, които днес станаха част от Българската секция на Библиотеката. Като поредния брой на алманаха „Любослов“, издание на СБП в САЩ и по света, като двата тома с разкази и стихотворения от литературния конкурс „Изящното перо“, проведен миналата година в Чикаго, като третия литературен сборник, създаден от нашия редакционен екип и приятели – „Читател до поискване“.

Направите ли крачка извън кулата си от слонова кост обаче, се натъквате на друга, жестока реалност. Реалността на тъмната и невежа България, реалността на безпътната провинция, на управлението на маймуните. Много прилича на България от XVII-XVIII век. Села и паланки, вратове и ниски чела. Разликата е, че сега простотията е войнстваща и е на площ почти колкото държавата. Предстои ни, струва ми се, ново Възраждане, нова нелека борба. И е ясно, че държавата нехае или направо пречи. Но възрожденци не липсват. Тук някой будител крачи из свлачището, там се носи гласът на учител. На фона на всички нашествия, които се случиха и има да се случват обаче, действията в сферата на културата все още изглеждат оскъдни. Трябва ни културно нашествие. Трябва ни организирана култура, ако щете – по примера на организираната престъпност, с подобен размах и безкомпромисност. Имаме нужда от умни фанатици, от пионери, от дързост. Имаме нужда от съзнанието, че правим история.

Думи, вий идвате с лица от звук (Христо Фотев) и смисъл (Аристотел).
„В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог.“ – са първите думи, изписани през 855 г. с български букви от Св. Кирил – Константин Философ.
Възхитително! Ние вече 1163 (хиляда сто шестдесет и три) години изписваме мисли и чувства с българска азбука, първоначално с Глаголицата, след това с Климентица и Наумица – на името на Св. Климент и Св. Наум – днес популярна по света като Cyrillic alphabet /Кирилица. С нея Св. Паисий Хилендарски написа „Славянобългарска история“, Иван Вазов – „Аз съм българче“, Пейо Яворов – „Две хубави очи“, Христо Фотев – „Бях на самия връх на мойта младост“, проф. Коста Костов – „Няма грозни думи! Има грозен контекст, породен от безсмислено подреждане на думите“.

За поредна година химнът „Върви, народе възродени“ призова стотици деца, учители и родители да почетат делото на светите братя Кирил и Методий. Станалата традиционна манифестация на Малко българско училище започна точно в 12:30 ч. и отбеляза края на учебната година и началото на тържествата, с които училището чества празника 24 май. Шествието премина тържествено, бавно, патриотично, шарено като българска черга, изтъкана от багрите на знамена, цветя и носии.

На 19 май се състоя тържественият концерт на БУ “Джон Атанасов“, посветен Деня на българската просвета и култура – 24 май, който бе грандиозен апотеоз на цялостната работа на учители и ученици, на труда, таланта и професионализма, натрупани като капитал през годините, който се множеше, обогатяваше, за да изплува в целия си блясък като всичко най-добро и най-въздействащо на сцената по време на концерта.

В рамките на една календарна година в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ за втори път гостува легендарният български тенор Калуди Калудов. Сега Калуди Калудов пристига във Виена, за да поздрави с 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост българите в Австрия, и техните австрийски приятели.
Освен със солови изпълнения, той ще участва в програмата и със съпругата си Ана Дитри-Калудова. Съпроводът на пиано ще бъде от Ермила Швайцер. В тържествената програма за първи път ще участва и хорът към Културно-просветното дружество „Св. св. Кирил и Методий“, с диригент маестро Божидар Абрашев.