Home » Archive

Articles tagged with: наука

Авторски страници, българи зад граница »

[29 юли 2019 | No Comment | ]

Извод: Всяко по-горно ниво може да управлява по-долните нива, но по-долно ниво не може да управлява по-горно ниво, защото по-горното ниво разполага с по-мощен инструментариум.

Авторски страници »

[20 май 2019 | No Comment | ]

Петият МСАА се проведе на 1–4 май 2019 г. в Мерида, щата Юкатан, Мексико. Симпозиумът бе организиран от Universidad Nacional Autonoma de Mexico (UNAM) и Universidad Autonoma de Yucatan (UADY), в сътрудничество на Българското дружество по клетъчна биология. In vivo veritas (в живото е истината) – учени от Мексико, Италия, България, Канада, Полша, САЩ и Бразилия се събрахме отново да споделим нови резултати и хипотези.

Авторски страници »

[9 апр. 2019 | No Comment | ]

В Черноморския регион се преплитат в сложен възел различни икономически интереси, очертава се една трудна дилема с две актуални послания за 2019 година: Посланието на четвъртото Българско председателство на ОЧИС „Море от възможности” и посланието на 55-та конференция по безопасност в Мюнхен „Мюнхен – пъзелът”. Участието в тези процеси изисква от Република България достойно и равноправно да отстоява своите национални интереси, за което ще способства и разработването и приемането на Национална морска стратегия.
Изказаните нови идеи могат да ползват академичните и индустриалните среди, енергетиците, икономистите, фирмите, търговците, политиците, държавниците, офицерите от Българската армия, Военноморските сили, Търговското корабоплаване и други.

Авторски страници »

[1 апр. 2019 | One Comment | ]

Но не само идеята за смъртта и за физическата ни тленност подържа жива трансцеденталността през всички епохи на човешката история. Трябва да се добави и потребността от инстанция, по-висша от земната, способна като никоя друга да направи живота поносим и по-справедлив.

Авторски страници »

[1 февр. 2019 | One Comment | ]

Първо, орязваш рязко ресурсите за наука и висше образование.
Второ, унищожаваш всякакви стандарти и норми за качествена оценка на продукта, произвеждан от науката и висшето образование.
Трето, даваш управлението на науката и висшето образование в ръцете и в краката на една мрежа от взаимосвързани лица с биографии, все по някакъв начин свързани с бившата ДС – пряко, организационно, финансово или роднински.
Четвърто, приемаш закони, които превръщат науката и висшето образование в далавера, в поле за нахлуване на дилетанти по политическа, бизнес, непотистка, корупционна и любовчийска линии, и те се напълват с легион малки и големи доктори, доценти и професори, така че такива като мен да ги е срам дори да се наричат професори…

Избрано »

[13 ян. 2019 | No Comment | ]

Нека преди да настояваме за правото си на мнение по въпрос, изискващ обективни знания, внимателно да преценим дали нашата компетентност е адекватна. Ще живеем в един по-добър свят, ако всеки прави това, което умее най-добре, и се…

Авторски страници »

[10 сеп. 2018 | No Comment | ]

Казано с други думи, български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка (Табл. 1), отколкото принос в българската наука. Погледнете много от нашите хабилитирани учени и преподаватели (често представяни в медиите с 300-400 публикации) в „огледалата на науката“ – електронните бази данни Pubmed, Scopus и Web of Science. И ще видите голямото разминаване с техните западни колеги. Нобелистите по физиология или медицина Джордж Паладе, Кристиан де Дюв, Рита Леви-Монталчини и Алберт Клод имат съответно „само“ 236, 174, 135 и 91 публикации (по данни на Pubmed). Разбира се, те са професори без “минимални национални изисквания“ за „доктор на науките“.

Авторски страници »

[26 юни 2018 | No Comment | ]

През есента на 1997 г. беше публикувана статията ми „Един американски професор не трябва да струва 1795 български”. Тогава обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Казано с други думи, български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука. Така, когато български академик, член-кореспондент или професор ви каже, че е „автор на над 470 научни публикации”, не му вярвайте. Погледнете го в „огледалата на науката“ – електронните бази данни Pubmed, Scopus и Web of Science – и ще видите голямото разминаване. Нобелистите по медицина Джордж Паладе, Кристиан де Дюв, Рита Леви-Монталчини и Алберт Клод имат съответно „само“ 236, 174, 135 и 91 публикации (по данни на Pubmed). Разбира се, те са професори без “минимални национални изисквания“ за „доктор на науките“.

Авторски страници »

[5 мар. 2018 | No Comment | ]

ВИДА и ВЕДА са названията в езика БХАДЖА от древността, за двата начина за придобиване на знания и оценката на тяхната значимост.
От ВИДА е останал коренът на някои съвременни български думи: вид, видя, виждам, видно, видимо, видимост и др. Точно такова е и значението на ВИДА.
Всичко, материално проявено в природата и поради това възможно да бъде възприето от човека, чрез сетивата.
Възприетото чрез сетивата знание.
МЪДРОСТТА ВЕДА също е останала като дума в съвременния български език чрез корена вед, в думите: изкуствовед, музиковед, стоковед, учебно заведение, неведомо. Точно такова е и значението на ВЕДА.
Неведомо, невидимо – материално непроявено в природата и поради това невъзможно да бъде възприето от човека чрез сетивата.

Авторски страници, политика »

[5 февр. 2018 | No Comment | ]

Всички изброени предикати и аргументи свидетелстват не само за нарастващата значимост и актуалност на темата за Черно море, но и поставят пред българските политици и всички държавни институции дилемата да работят за зашита на нашите национални интереси в Черно море. Това изисква от нас, независимо от членството ни в НАТО и Европейския съюз, да не се противопоставяме на нито една черноморска държава.
В Р. България, по традиция през февруари 2018 г. предстоят годишните конференции на началника на отбраната и командирите на видовете въоръжени сили, на които като правило се водят съдържателни дискусии по актуални проблеми на националната сигурност. Добре би било на тези конференции да се обсъди и темата „Черно море като източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие”.
Изразявам своето убеждение и увереност, че в хода на дискусиите Българската армия, Военноморските сили, държавните институции и бизнесът могат да намерят своето място в решаването на тази сложна дилема, в интерес на националната морска идея и националната сигурност на Р. България.

Авторски страници »

[20 дек. 2017 | No Comment | ]

Медицинската история на есенния минзухар (Colchicum autumnale) е описвана от преди хиляди години като лекарство, облекчаващо силните болки от остър артрит при хора с подагра. Напредъкът в познанията за (i) цитоскелетните микротубули (МТ) и (ii) клетъчните ефекти на колхицина откри нови терапевтични приложения на това много старо лекарство. Тук представям накратко българския принос към възможния потенциал на разграждащи МТ химически вещества (антитубулини), като колхицин, за терапията на сърдечносъдови болести – остри коронарни синдроми, периферна атеросклероза, предсърдно мъждене, перикардит, системен некротизиращ васкулит, сърдечна недостатъчност, свързана с миокардна хипертрофия, и исхемичен инсулт.