Има заплаха за нова голяма финансова криза. Но също така предстои и криза в хранителната верига на хората по земята. Наличното производство на плодове и зеленчуци на закрити площи – почвено и безпочвено, няма възможност да осигури необходимото количество пресни плодове и зеленчуци в глобален мащаб.

В „Произход на видовете”, на страница 36 над неговото първо „дърво на евюлюцията”, Дарвин е написал: “I think” (“Аз мисля”).
Ние трябва да се замислим „Кои сме?”: Изправени маймуни или падащи ангели? Извисява ли се или пропада човекът – става Homo altruisticus или остава Homo necans (убиващият човек)?

“Психология на глупостта”, под редакцията на Жан-Франсоа Мармион. Една – как да я определя… Една елегантна книга. Чете се леко, а съдържа есета на мъдри учени от различен род и сой за глупостта.
За Ефекта на Дънинг и Крюгер съм писал и аз – и във Фейсбук, и на своя сайт, и в последната си книга “Рискът – новото име на Сигурността”. Един от елементите на този Ефект е следният – некомпетентните хора надценяват нивото си на компетентност, те не могат да осъзнаят колко много са некомпетентни.

През 1963 г. проф. Мъри Гел-Ман (1929-2019) – „човекът с пет мозъка“* – открива нови свойства на елементарните частици – „странност“ и „чаровност“. Той е откривател на най-малките частици на материята – нарича ги „кварки“ от една фраза в „Бдението над Финеган“ на Джеймс Джойс: „Три кварка за мистър Марк“. Мъри Гел-Ман получава Нобелова награда за физика през 1969 г. Тридесет години по-късно, на симпозиум в Коимбра, Португалия, Гел-Ман изнася лекцията „Плектика: наука за простотата и сложността“ (Plectics: The study of simplicity and complexity), публикувана в Europhysics News, 2002.
Индоевропейската дума plek, през гръцката plektos, идва в българския като „сплетен“, „плетка“. Съответно simplex означава „единично сплетено“ (просто), complex – „взаимно сплетено“ (сложно), multiplex – „много сплетено“ (много сложно).

Италианците казват: „Campa cavallо che l’erba cresce“ (“Яж, коньо, докато тревата е зелена”) – ние казваме: „Трай, коньо, за зелена трева“.
Американците казват: „Който работи, той ще яде“ – ние казваме: „Който не работи, няма да яде“.
Децата ни пеят: „Зеленчуци, който не яде, той голям няма да порасте…“ – вместо да пеят „Зеленчуци, който яде, той голям ще порасте…“.
Ние се различаваме от другите предимно във философията на действието – оплакваме се от лошото, но не правим хубавото място за живот.

От патент на класическата либерална идеология, човешките права (human rights) сега са само тяхна фасада, keep smiling, усмиховци, росенплевнелийци. Несправедливости, осъществявани чрез идеологически доктрини, наричана с различни имена – комунизъм, фашизъм, колониализъм, неоколониализъм (soft colonialism, cultural colonialism), неолиберална демокрация.
Има и контрапункт на тези доктрини – трите латински P (People, Planet, Profit – Народ, Планета, Печалба) изглеждат като обнадеждаващо начало на концепцията за устойчиво, антропоцентрично общество и икономика: “Човекът е централно звено при разглеждане на въпросите за устойчиво развитие, което е ориентирано към опазване на здравето на човека и към осигуряване на пълноценен живот в хармония с природата”.

Днес, две десетилетия по-късно, всеки може да постави в своята библиотека книга с Историята на Своята ДНК. Това стана възможно благодарение на инициативата на една от водещите световни генетични компании със символичното име „23andMe.com“. През месец септември 2019 г. компанията съобщи на своите клиенти (които са приблизително 10 000 000), че чрез подизпълнителят Blurb Books издава във PDF формат „The story of Your DNA“

Защо големият британско-австралийски учен Джофри Бърнсток – откривател на пуринергичната невротрансмисия ПАК, не получи Нобелова награда за физиология или медицина???
Тази несправедливост се отнася и за румънците Виктор Бабеш през 1901 г. – за ваксини, Николае Паулеску през 1923 г. – за откриването на инсулин, Георге Бенга през 2003 г. – за аквапорини (молекули, които изграждат водните канали на клетките), и за хондураско-британския фармаколог Салвадор Монкада през 1998 г. – за мултифункционалната активност на азотен оксид (NO).

Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации.

Извод: Всяко по-горно ниво може да управлява по-долните нива, но по-долно ниво не може да управлява по-горно ниво, защото по-горното ниво разполага с по-мощен инструментариум.

Петият МСАА се проведе на 1–4 май 2019 г. в Мерида, щата Юкатан, Мексико. Симпозиумът бе организиран от Universidad Nacional Autonoma de Mexico (UNAM) и Universidad Autonoma de Yucatan (UADY), в сътрудничество на Българското дружество по клетъчна биология. In vivo veritas (в живото е истината) – учени от Мексико, Италия, България, Канада, Полша, САЩ и Бразилия се събрахме отново да споделим нови резултати и хипотези.