Home » Archive

Articles tagged with: българи в Сърбия

Авторски страници, българи зад граница »

[29 окт. 2018 | No Comment | ]

Всичко останало, свързано с изборите за Национален съвет на българите, беше един добре изигран сценарий, в който, под режисурата на Белград, марионетките на Сръбската прогресивна партия в Босилеград и Цариброд блестящо изиграха ролята си на „супер сръбски патриоти“.
Оттеглянето на листата „Съединение на българите в Сърбия“ в последния момент, мигновеното „обединение“ на кметовете на Босилеград Владимир Захариев и Владица Димитров в една листа „Това сме ние“, отказът на Стефан Костов да изтегли листата „Да върнем достойнството на народа“, с цел да спаси изборите и да легитимира убедителната победа на Захариев, ясно показва, че всичките участници в изборите играят в екипа на Сръбската прогресивна партия срещу интересите на българите в Западните покрайнини.
Не може и да бъде другояче с оглед на това, че Зоран Гюров, Владица Димитров и Стефан Костов са членове на Сръбската прогресивна партия, а Владимир Захариев и официално бе подкрепен от нейното ръководство и от останалите силови държавни структури.

Авторски страници, българи зад граница »

[24 окт. 2018 | No Comment | ]

След изненадващото оттегляне на листата за изборите за Национален съвет на българското национално малцинство “Уједињење Бугара – Съединение на българите” на Зоран Гюров и формирането на листата “Това сме ние – природно движение”, начело с кметовете на Босилеград и Цариброд Владимир Захариев и Владица Димитров, в Босилеград се появи силно съмнение, че управляващата Сръбска напредна странка иска да упражни пълен контрол над Националния съвет на българите, и че изборите са предрешени в полза на сегашният председател на Националния съвет Владимир Захариев.

Авторски страници, българи зад граница »

[15 окт. 2018 | No Comment | ]

Тържествената програма продължи в 19 часа с вълнуващ празничен концерт в Голямата зала в Културния център. Изненадата на вечерта беше награждаването на председателя на КИЦ “Босилеград” Иван Николов с почетния знак “Златна лаврова клонка” на Министерството на външните работи, за особено големи заслуги за защита на правата и интересите на българското национално малцинство в Сърбия и по повод 20-та годишнина от основаването на КИЦ “Босилеград”

Авторски страници, българи зад граница »

[11 окт. 2018 | No Comment | ]

В рамките на отбелязването на 20 години от откриването на Културно-информационен център „Босилеград“, правителствена делегация, начело с вицепремиера Валери Симеонов, ще посети Босилеград. Заедно с тях ще пристигне и делегация на Народното събрание. На организираните събития във връзка с юбилея на КИЦ “Босилеград”, се очакват и други гости от България.

Авторски страници, българи зад граница »

[2 окт. 2018 | No Comment | ]

През изтеклите две десетилетия КИЦ „Босилеград“ се утвърди като авторитетна културно-просветна, информационна и хуманитарна институция. Освен това разви и мащабна информационна дейност, благодарение на която българското малцинство, след десетилетия отсъствие, отново излезе в публичното пространство в България, Сърбия и Европа. Огромен принос за това дадоха българските национални телевизии, печатни издания и информационни сайтове и агенции, каквито са БТА, ФОКУС, БГНЕС, ЕВРОЧИКАГО и много други.

Авторски страници, политика »

[21 сеп. 2018 | 2 коментара | ]

По указание на министъра на външните работи Екатерина Захариева, българският посланик в Белград Радко Влайков е изразил остър протест в Министерството на външните работи на Р. Сърбия, съобщи пресцентърът на МВнР. Повод за него е възмущението на българската страна от поругаването на военния паметник-костница „Ледена стена” край Ниш. В мемориала почиват костите на 2 015 български войници, загинали за освобождението на Югославия в завършващата фаза на Втората световна война.

Авторски страници, българи зад граница, политика »

[18 сеп. 2018 | No Comment | ]

Полицията в Босилеград не разреши провеждането на публично събрание в центъра на Босилеград, организирано от Стефан Костов, частен бизнесмен и водач на листата „Да върнем достойнството на народа“ на изборите за Национален съвет на българското малцинство в Сърбия, които ще се проведат на 4 ноември.
С това в Босилеград бе засегнат чл. 54 от сръбската Конституция за свободата на събранията. Потвърдиха се опасенията, че изборите за Национален съвет на българското малцинство в Босилеград ще се проведат под натиск на кметската власт, полицията и управляващата партия.

Авторски страници, българи зад граница, политика »

[15 сеп. 2018 | No Comment | ]

По силата на чл. 27, 36 и 37 от Ньойския договор, носител на права и задължения е съответно Сръбско-Хърватско-Словенската държава и България. Като страна по Договора, по силата на чл. 36, България признава, както това са сторили Съюзните и сдружени сили, Сръбско-Хърватско-Словенската държава, създадена на 1 декември 1918 г., като единствена държава на западната граница, а не Сърбия, която престава да съществува!
На фона на така очертаните факти и действащата правна уредба, определящи статута на Западните покрайнини и правата на граничещите с тях държави, остава само отворен въпрос за безотговорната външна политика, провеждана от всички български правителства през последните 28 години, по отношение на бивши и настоящи съюзници, и в частност по отношение на Сърбия, която възкръсна през 2006 г. и за втори път, за по малко от век, съвсем незаконно и без никакво основание в международните договори, реокупира Западните покрайнини след заличаването на субекта на международното право, комуто бе предоставена тази българска земя по силата на международен договор.

Авторски страници, българи зад граница, политика »

[12 сеп. 2018 | No Comment | ]

Докато чета тия горчиви и страшни думи, се измъчвам с въпроса: Какво ни очаква нас? През паметта ми минават километрични ленти от всякакви срещи и разговори, на които сме обсъждали проблемите на българите в Западните покрайнини. Спирам се на последната кръгла маса за медиите на българското малцинство, организирана от БТА и Сдружение „ГЛАС“ в Босилеград. Г-жа Драгана Сотировска, журналистка на РТС, неформална пиарка на кмета Захариев и началник на Нишката областна управа, не е българка и не знае български език, но пък е председател на Комисията по информиране към Националния съвет на българското малцинство!? След повече от два часа стойностни разисквания за проблемите на българите в Сърбия, тя взе думата и в лицето на българския посланик постави въпрос за положението на „сръбското малцинство“ в България!? За миг осъзнах, че всичко, казано дотогава, бе обезсмислено. Щом като търси „сръбско малцинство“ в България, ясно е, че и ние в нейните очи сме „сърби“ и всичко казано за образование, медии на български език, култура, официална употреба на български език и писмо и пр. – всичко това не се брои!

Авторски страници, българи зад граница, политика »

[10 сеп. 2018 | No Comment | ]

С подобни антибългарски мероприятия представителите на крайния великосръбски национализъм и комунизъм в Босилеград продължават да се отнасят към България като към вражеска страна и да насаждат антибългарски настроения срещу българите в Сърбия, при това без никакво историческо покритие. Да се говори за „българска фашистка окупация” на Босилеград по време на Втората световна война, при положение, че по същото време под фашисткото управление на генерал Милан Недич, Белград е обявен за единствената европейска столица, освободена от евреи („judenfrei”), е безочна и вулгарна подмяна на историческите факти.
Още по-безсрамно е това, че тази провокация се прави от хора, които и лично са се облагодетелствали от същата тази „фашистка и окупаторска” България – децата им завършиха образованието си по Постановление № 103, а самите те се ползват с привилегиите и предимствата на българското (и европейско) гражданство като карат коли с български регистрационни номера.

Авторски страници, политика »

[1 сеп. 2018 | No Comment | ]

Така е било в миналото, така е и днес. Някога непримиримите врагове Вучич и Тачи сега проявяват учудващо разбирателство и заедно търсят международна подкрепа за корекция на границите, размяна на териториите или каквото вече там трябва да се случи.
Напоследък тази идея често се коментира в публичното пространство, което е неестествено и заради факта, че някои балкански страни вече са членки на ЕС, а другите се стремят да станат такива, за което едно от условията е да се зачитат съществуващите граници, добросъседството и регионалното сътрудничество. Един от принципите на ЕС е не да се променят границите, а да се създават предпоставки за съвместен живот в мултиетнически, вместо в моноетнически общности. Животът в Европейския съюз обезсмисля границите.
Само че всички си знаем, че така прокламираните европейски цели остро се разминават с Балканската действителност.