Рускоговорящото малцинство в България бързо се превръща във важен фактор, формиращ обществени нагласи, възприятия както вътре, така и извън страната, оказвайки влияние върху решенията на българското правителство. В едно фрагментирано общество, посветените малцинства са способни да определят темпото и посоката на вътрешната и външната политика на България.
B райони…

България е известна с многовековните си връзки с Русия. Много е популярно и нашето Национално движение „Русофили“. В страната ни живеят много хора, които имат близки или далечни руски корени. Обръщам се към всички истински русофили да….

“Филмът ни не е свързан само с това, което наистина се случи в Беслан през септември 2004 г. Но също и с това как и защо страната се съгласи бързо да забрави случилото се. За това как всички приехме правилата на играта, предложени ни от държавата след атаката. И как цялата настояща политическа система на Русия израсна от трагедията в Беслан.”
Филмът на “Новая газета” може да се види във видеото по-долу.

С възгласи “Русия ще бъде свободна”, “Долу властта на чекистите”, “Русия без Путин” и носейки плакати с надписи “За Русия без произвол и корупция”, “Нужни са ни промени”, “Путин трябва да си тръгне” и др., хиляди граждани на руската столица изразяват своето желание за демократизация на политическия живот в страната.

Ясно е като бял ден, че посрещането на Путин нямаше за цел да впечатли самия Путин и русофилските му приятели в Сърбия и на Балканите. Целта беше с руската мечка да се изплашат организаторите на гражданските протести и да се укрепи разклатеното самочувствие на управляващите в Белград.
Вучич вече се паникьосва пред все по-шумните площади в сръбските градове, на които гражданите скандират за неговата оставка. Пространството му за маневриране е доста ограничено.

Гражданско движение “БОЕЦ” изпрати вчера официално писмо до Посолството на Руската федерация в България. Писмото е относно “Публикувано в официалния профил на Посолството на Руската Федерация във Facebook „мнение”, в което български граждани са определени като „олигофрени и малоумници“ и като „платени жълтопаветни русофоби“. Писмото е изпратено и до Външно министерство и Министерски съвет.

“Комерсанть” съобщи, че според Протокола от заседанието на Подкомисията по сътрудничество във финансовата сфера двете държави са обсъдили “бариерите, препятстващи своевременното извършване на междубанкови плащания и откриването на кореспондентски сметки”. Това заседание е било на 27-28 септември в Шънчжън.
“Изтеклата” информация от него, поместена във всички руски медии, вероятно е била израз на недоволството на Москва, че въпреки изминалия месец проблемите не са се решили, и своебразен сондаж за евентуална публична реакция от Китай. А последвалото мълчание след сензацията говори, че проблемът въобще не е решен.
Факт е, че той не е от тези дни, а прогресира във времето.

Ден по-рано Тереза Мей обвини руското военно разузнаване (ГРУ), че стои зад покушението. Според Лондон, атаката е дело на двама агенти на ГРУ, идентифицирани от британската полиция като руските граждани Александър Петров и Руслан Боширов**. Полицията смята тези имена за псевдоними. Издадена е заповед за арест на двамата.

Германският външен министър Хайко Маас коментира, че е важно САЩ и Русия да продължават да разговарят и след срещата. “Не можем да си позволим мълчание между Москва и Вашингтон за Сирия, Украйна, контрола върху оръжията и намаляването на оръжията”, заяви Маас, цитиран от БТА. По думите му диалогът е важен за международните отношения, така както и “надеждността, последователността и упоритата работа, дори и далеч от светлината на прожекторите”. Ден по-рано той предупреди, че предвид последните действия и изказвания на Тръмп, Белият дом вече не е надежден съюзник на Европа.

Но какво бе учудването ми, че след края на парада, моите оценки за видяното и чутото се различаваха от тези на някои мои Фейсбук приятели. Наложи се да се защитавам и да доказвам, че не съм русофоб.
Ето какво написах набързо тогава: Оценявам подвига на руския войник…

Митингът в памет на загиналите в Кемерово продължи и в късните часове местно време днес, хората продължиха да стоят на площада в студа, въпреки че вече бе тъмно и късно, и да скандират: “Ние искаме истината” и “Няма да забравим, няма да простим”. Протестът на Пушкинския площад в града се предаваше на живо в социалната мрежа от MБХ медиа. Хората, излезли на площада, не вярваха, че официалните средства за масова информация ще им кажат истината. Нито, че на управляващите им пука за тях.