Днес Българската национална платформа за обединение и развитие излезе с декларадия, по повод ескалацията на напрежението между Сърбия и Косово. Декларацията е приета след разширено заседание на Управителния съвет и активисти на организацията в България и Северна Македония.

Та и ББ, да не остане по-назад, стигна дотам да обвинява Радев в… корупция. (Апропо, най-рядко ползваната дума от самия ББ.) Защото инвестициите били паднали рекордно ниско, заради… президентската корупция. В случая изненадата е в това, колко ниско мнение има самият ББ за своя електорат – единствен таргет на децибелния му монолог.

Приятелю, ще дойде ден, когато
при мойте корени ще се завърна,
Родината е мойто злато,
аз искам него да прегърна.

– Всъщност, благодарен съм на съдбата. Кръвно, диабет… Това са бошлаф работи. Поне езикът ми още си е на мястото. От него да не тръгнат да ме спасяват, че… напоследък, май…
– Ох, тати…
– Страх ме е отново, бе моето момиче. Представяш ли си, какви времена дойдоха. Отново ме е страх да приказвам.
– Тати…
– Само си помисли! Писател го е страх да пише…

Да се чудиш защо тези славни наши пилоти изобщо се осмеляват да летят. Ако приключат полета успешно, никой няма да го забележи. А, ако се случи беда, изводът накрая, след като се пращат доказателства и материали от разследването безчетен брой дни по света и у нас, ще се окаже пилотска грешка. Чудно ли е тогава, че най-добрите ни пилоти напускат пилотските кабини и се прехвърлят в политическите кабини?

България е все още в периода на първоначално натрупване на финансови средства (това не е капитал), които се добиват основно чрез кражби, измами и т.н. Основно усвояването на финансови средства става чрез фабриките за писане на проекти, работещи под девиза „усвояваме заедно“, като процентите, които „фабриките“ усвояват, са около 50… Тук има и „къщи за тъщи“. Съществуват и средства за иновации, раздадени на персони…

Днес (б.р.: вчера) разни хора в Брюксел се учудили как така Гешев не знаел нищо за Мата Хари. Горките. Преди една година, на 24.09.2020 г., съм написал ей това писмо. Отговор нямам 365 дни, а тия в Брюксел какво искат след само едно питане?

Желанията се сбъдват, в това е тяхното проклятие. Мечтите са нещо, което човек трябва да пази. Мечтите за здраве и за щастие са толкова мимолетни и бързотечни – като Майски дъжд на двайсет и четвърти май в България или като летен порой в Индиана. Радвайте се на дъжда деца, пазете го в душите си, защото той идва бързо и неочаквано, и още по-неочаквано си отива…

.
“Non ducor, duco.” (“Не ме водят, аз водя.”)
Манифест към българския народ документира Независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. четиридесет мъченици“ в старата столица Велико Търново. Ето част от Манифеста, обявен от княз Фердинанд: „Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък…. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля…. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой… Аз …

И така, споделям личен опит: Имам назначена от ортопед водна гимнастика и плуване. Добре. Питаме в рехабилитационния център за условията. Само с ваксина! С тест не може! Преболедувалите в болница имат специални “паспорти”. Няколко дни се колебая кое е по-лошо – да осакатея или да се ваксинирам. Взимам решение да се ваксинирам, за да си ползвам гимнастиката. Говоря с лекар. Обяснява ми, че всичко е на моя отговорност и никой не дава гаранция…

Защото още утре отново ще бъдем обратно тук, в нашите нелеки дни, в държавата на не-тата. В територията на неистините, които ни карат да рецитираме до повярване. При неправдите, с които се справяме като свикваме с тях. Ще сме си тук, задавени от несбъднали се обещания. Недоволни. Несмели. Непроменящи. Нетърсещи. Несмеещи. Невярващи в себе си.

Там, където родил съм се нявга,
там, където земята боли,
мойте стъпки, отдавна забравени,
да се върнат във родни земи…