Прекариатът е и първата обществена класа в историята, в която типичното ниво на образование надхвърля необходимото за вида работа, която може да се очаква че ще получи. И той трябва да работи и се труди извън определените работни места и извън стандартните работни часове, както и вътре в тях.
Прекариатът съществува в повечето професии и на повечето нива в корпорациите. Например, в рамките на легалните професии има елити, малоброен салариат, и пара-легален прекариат. Подобна фрагментация съществува в медицинските и преподавателските професии, където има парамедици и “частни” медици и преподаватели (т.е. такива, които получават заплата само за част от пълното работно време). Прекариатът се разпространява дори в корпоративното управление с концепцията за “междинни мениджъри”, някои от които са добре платени професионалисти (изобразени от Джордж Клуни във Up in the Air), а други от тях попадат в прекариата.

var pfHeaderTagline = ‘Българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме’;
var pfdisableClickToDel = 0;
var pfHideImages = 0;
var pfImageDisplayStyle = ‘center’;
var pfDisablePDF = 0;
var pfDisableEmail = 0;
var pfDisablePrint = 0;
var pfCustomCSS = ”;
var pfBtVersion=’1′;
(function(){var js, pf;pf = document.createElement(‘script’);
pf.type = ‘text/javascript’;
if(‘https:’ == document.location.protocol)
{js=’https://pf-cdn.printfriendly.com/ssl/main.js’}
else
{js=’http://cdn.printfriendly.com/printfriendly.js’}
pf.src=js;document.getElementsByTagName(‘head’)[0].appendChild(pf)})();

“Българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме”, заявява за списание “Мениджър” Стойне Василев, който е независим финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на книгата „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните …

75% от субсидиите при директните плащания през изминалия програмен период на практика са разпределени сред 1 процент от българските фермери. У нас има регистрирани близо 100 000 земеделски производители.

Според Евростат, през 2016 г. изложени на риск от бедност и социално изключване са 2.89 млн. българи. Това е 40.4% от населението на страната. С други думи, ако в един асансьор влязат петима българи, на двама от тях бедността ще диша във врата. Този процент е най-висок в Европейския съюз, при средно 23.5% изложени на риск от бедност в ЕС.
Рискът е рисковано нещо – може да обеднеят, може да не обеднеят. Затова да видим данните за хора, живеещи под границата на бедността. За 2016 г. броят им е 1.639 млн. души, което е 22.9% от населението. В примера с асансьора, от петима българи един е наистина беден, а втори е застрашен от бедност.

Нарастването на заплатите в България не е опасност за икономиката и не влияе нито на конкурентоспособността, нито на инфлацията.
Това резюмира Европейската комисия в своя доклад “Развитие на пазара на труда и работната заплата”, който излезе на 13 октомври.

Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in July 2017 totaled 15,677 homes sold, down 4.3 % from 16,375 in July 2016.
The statewide median price in July was $210,000, up 5.8 % from July 2016, when the median price was $198,500. The median is a typical market price where half the homes sold for more and half sold for less.

Голяма част от българите, избрали да работят и живеят в чужбина, избягаха не само поради безработица, а поради нищожно заплащане, с което не можеш да си гледаш семейството. Избягаха от мутренски порядки, които свеждат наемния работник до безправно същество в отношенията му с работодателя. От неспазване на трудово законодателство, работа без трудов договор, заобикаляне на социално осигуряване и т.н. Зная, че много бизнесмени ще оспорят тези констатации като неверни за тяхната собствена работа. Но тези факти не могат да бъдат скрити от картината на трудовия пазар през последния четвърт век и са съществена част от обезлюдяването вследствие емиграция.
Сега бизнесът алармира за бедствено състояние на пазара на труда и предлага отваряне на пазара за имигрантска работна ръка. Това, разбира се, ще бъде част от решението, но при определени условия.

SPRINGFIELD, Ill. — Homes sold faster and prices rose, but home sales slowed in April with seasonally low inventory levels, according to Illinois REALTORS®.
Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in April 2017 totaled 13,958 homes sold, down 3.4 % from 14,453 in April 2016.
The statewide median price in April was $200,000, up 7.5% from April 2016, when the median price was $186,000. The median is a typical market price where half the homes sold for more and half sold for less.

Когато кредитите за населението растат, това означава необходимост от пари за него, въпреки растежа на депозитите му. Т.е. имаме задълбочаване на неравенството, защото най-бързо растат бързите заеми.
А когато кредитирането за бизнеса се свива, стопанската ситуация въобще не е розова, каквото и да ви говорят и убеждават.
Тя говори за стагнация.

Фрийдман смята също, че държавното регулиране на труда и минималната заплата не защитават отделния работник, а точно обратното, те пречат на бизнеса да създаде достатъчно работни места, за да няма безработица. Какво, според него означава, че бизнесът има отговорности? Как корпорациите и бизнесът могат да имат наистина отговорности относно безработицата или обедняването на населението, ако няма никакви регламенти, които да ги ограничават в желанието им за възможно повече печалби, реализирани без значение на каква социалната цена? Вероятно и затова в книгата си „Капитализъм и свобода” Милтън Фрийдман определя социалната отговорност като “фундаментално подривна доктрина” за едно свободно общество, и заявява, че в такова общество “има една и само една социална отговорност на бизнеса и тя е да използва ресурсите и да участва в дейностите, целящи да увеличи печалбата си, стига тя да остава в рамките на правилата на играта, което ще рече, да участва в открита и свободна конкуренция, без заблуда или измама”. Всъщност, дори и да отрича социалната отговорност на бизнеса, Фрийман апелира за честна конкуреция, „без заблуда и измама”. А нима присъщите за бизнеса, и особено за големия бизнес, корупция в симбиоза с политическата класа, са му били непознати? Не звучи ли това твърде наивно за икономист, уж познаващ в дълбочина процесите в световната икономика?

Турският бизнес, говорим за големия, загуби милиарди. Народът още не го бе почувствал напълно, понеже икономиката се движеше на самотек и на резервите на едрия капитал, които разбира се, когато нямат реални постъпления, бързо се стопяват. Ако не беше това събитие (инсценирано или не, засега не уточняваме), съвсем скоро цените на продуктите щяха да почнат да се покачват, лирата да губи от стойността си, безработицата да се увеличи, раздразнението от двата милиона бежанци, които получават помощи, а турските граждани – не, както и много други социални проблеми, щяха да нагнетят самото общество и тогава недоволството и последвалите ги размирици, прераснали в истинския преврат, биха били неминуеми. А така засега Ердоан печели няколко месеца, в които да има оправдания за всичко негативно, случващо се в икономиката.