Европейската сметна палата ще проверява как са харчени у нас европарите за пътища!
Делян Пеевски не се яви на делото във Върховния административен съд*, и адвокатът му не се явил, но изпратили становище, че са съгласни с ЦИК, че Делян има адрес в България.
Папата си замина и спират Шоуто на Слави, но на Пловдивския владика шоуто остава.
Да излезе сега и Неофит да похвали Бойко за магистралите и мостовете, и ще сме превъртели новините!

Ето в това се превръща България – в нещо подобно на социална система, в която правилата се спазват само от онези, които още – въпреки здравия разум и инстинкта за самосъхранение – не могат да се пречупят и да престанат да ги спазват. Общество, в което спазването на правилата е въпрос на индивидуален избор, а не системна норма и потребност, както казват в Пернишко: “Пишù го бегàло…”.

Изпразненият от съдържание трябва да покаже, че е щастлив, защото така му казват медиите и всички наоколо.
Трябва да покаже, че просперира, което значи, че е алчен.
Но това не е най-важното!
Най-важното е робът да е послушен!
И знаете ли как се разбира това?

Но и при нещонеправенето нещата си вървят. Към по-лошо.
Нищонеправене, докато всичко кадърно и талантливо, знаещо и можещо се изнесе от страната.
Нищонеправене, докато големите бизнесмени с дължими пари към държавата не си купят за лична полза каквато все още не е разпродадено докрай – власт, влияние, безнаказаност, телевизии.
Нищонеправене, докато висшето ни образование се превърне най-сетне в печатница на дипломи, чиито притежатели пишат тОризъм, сигОрност, акЪдемия, риЗк…

Сега като барон Мюнхаузен трябва да се хванем за косите и да се изкараме сами от блатото! И тук изрично подчертавам, че не пари и вещи са нужни, за да излезем от летаргията, от тоталното безразличие, в което ни набутаха байганьовците от Народното събрание! Нужен ни е дух, нужна ни е вяра в едно по-добро утре! Нужни са ни читави водачи, а не мутри, измекяри на чужди държави и предатели да стоят отпред в съдбините ни! Трябват ни живи люде с достойнство и морал! Повярвайте, не всички са маскари в България! Завистта и омразата на никого не са помогнали! Въпросът е да прескочим егото си и, оглеждайки се, да избутаме напред истинските българи за водачи на народа! Една работа не става, докато не е започната!

Докога само ще приказваме и пишем по форумите? Кога най-после ще избухнем като капсул-детонатор, за да взривим чудовищната гавра с нас? Способни ли сме изобщо на нещо радикално, защитаващо гражданските ни права и свободи?
Що за кошмарно нарушаване на всякакви писани и неписани закони са кражбите от депутати, митничари, ченгета и съдии? Цели милионерски села и комплекси, каквито можем да видим единствено в Холивуд, се издигат, защитени от яки дувари, камери и добермани. Хотели на самия плаж стоят несанкционирани, въпреки че не отчитат доходи, продават се наркотици в техните ресторанти, барове и дискотеки, проститутки и сводници дебнат като лешояди, а чуждестранният турист немее от безогледната анархия.

За първи път за тези 30 години се демонстрира – и то не само сега, но и съвсем наскоро с друго високопоставено лице във властта – пълна липса на осъзнаване на прегрешението, тотален непукизъм какво ще си помисли обществото, абсолютна демонстрация на “перде”, колосална доза арогантност по отношение на фактите, мегаувереност, че всичко ще се размине, хиперлипса на чувство за отговорност, просто наглост и наплевателско отношение към ценностите на демокрацията и елементарната норма на порядъчност!
Господи, в какво се превърнахме като държава!

Все тая е дали ще си продадеш възстановеното парцелче от лозето на дядо и ще купиш с парите последната “Х 6” или два мезонета – кутийки в сградата, построена в лозето на дядо ти, която скрива слънцето и не пуска въздуха до съседната кооперация.
Превърнаха ни в сардели, натъпкани в градовете и живеещи като кокошки в птицекланица, която банките толерират.
Дядовите къщи и земя на село забравихме и се натикахме в панелни кутийки да мишкуваме пред телевизора – болни и псуващи, вечно безпарични и мразещи целия свят!

Онзи ден слушах за младежи, които изобретили приложение за администратор, който говори с няколко клиенти едновременно!
Откакто взеха решение в Давос, че ще дадат зелена светлина на изкуствения интелект, вероятно родителите, които могат да посъветват децата си каква професия да си изберат и да имат право, се броят на пръсти.

Станахме зла държава, държава само с кучешки зъби, даже направо вълчи. Това да не си обикновен човек, ще ти прегризе гърлото! Няма живот тук! И така се получава – който не отиде да живее в друга държава, остава осъден на смърт в нашата!
Опитвам се да й дам кураж, но тя е отчаяна. Едвам се държи на краката си. Двама мъже и една девойка й хвърлят поглед. Но продължават да седят на своите места. Мъжете обсъждат Роналдо, девойката цъка на телефона си…

Ние сме държавата на абсурдите!
Отборът по право на студенти от Юридическия факултет на Софийския университет е трети в най-голямо състезание по право на ЕС – European Law Moot Court Competition (фактическо световно първенство), а Цецка ни е министър, а пък Дани (б.р.: Даниел Кирилов) – шеф на Правна парламентарна комисия!