Онзи ден слушах за младежи, които изобретили приложение за администратор, който говори с няколко клиенти едновременно!
Откакто взеха решение в Давос, че ще дадат зелена светлина на изкуствения интелект, вероятно родителите, които могат да посъветват децата си каква професия да си изберат и да имат право, се броят на пръсти.

Станахме зла държава, държава само с кучешки зъби, даже направо вълчи. Това да не си обикновен човек, ще ти прегризе гърлото! Няма живот тук! И така се получава – който не отиде да живее в друга държава, остава осъден на смърт в нашата!
Опитвам се да й дам кураж, но тя е отчаяна. Едвам се държи на краката си. Двама мъже и една девойка й хвърлят поглед. Но продължават да седят на своите места. Мъжете обсъждат Роналдо, девойката цъка на телефона си…

Ние сме държавата на абсурдите!
Отборът по право на студенти от Юридическия факултет на Софийския университет е трети в най-голямо състезание по право на ЕС – European Law Moot Court Competition (фактическо световно първенство), а Цецка ни е министър, а пък Дани (б.р.: Даниел Кирилов) – шеф на Правна парламентарна комисия!

След 1990 година емиграцията потече като ручейче, което постепенно се превърна в река и после стана вълна. Все българи боклуци – несправили се с живота в България, не успяли там, не оправили се. И ето – палачинката се обърна и вече един селски хитрец хвърли фразата за „лошия мат’риал“, който бил останал в България. Интересно виждане, защото и той е останал. Останал формално, номинално и временно. Останал да затвори кепенците може би.
Ако бяхме пазили слабите, вместо да се радваме, че ние сме силни, оцеляващи и успяващи, днес щяхме да имаме група. Българска група. Племе, род, народ, а кой знае, може би и империя.

А увереността ми отдавна е, че всичко това отново и отново ще трае не повече от ден, че всичко ще затихне след воя на сирените и празничните фойерверки и илюминации. Болката ще се уталожи, а гневът ще потъне и ще се успокои във водите на послушанието, в нежните и меки води на забравата, над водовъртежа на потъналия кораб на държавата ни. Властта ще е спечелила за пореден път. Вечната ВЛАСТ, която никога не умира. Тя пада, за да възкръсне отново от пепелта си, дори да мислим, че сме я победили с бунт и революция, или с клане, което наричаме революция. И ето я отново, непокътната, но различна само по цвят – ту червена, бяла, розова, оранжева или зелена. А народът приема – или търпи и се приспособява.

Политическата ситуация в България се превърна във фабрика, която 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата произвежда скандали. Суровините за това производство са липсата на стратегическа визия и съвременно лидерство, откъснатостта на елита от реалните проблеми на обществото, местастазите на корупцията, парализата на съдебната система, загубата на управляемост на страната, господството на олигархията над медиите.
Случващото се в обществения ни живот прави средата на нашия живот жалка, уродлива, унила и безпросветно тъжна.

Всички тези мощни и в значителна степен автономни сфери се нуждаят от координация. Непомерно разрасналата се държавна бюрокрация се нуждае също от своя си вътрешна власт и тя не се конституира като официално и формално признати органи на държавната власт. Тя се формира от най-различен род хора – лобисти, PR-и, лични секретари, съветници в различни направления и въобще всички тези, които организират и осъществяват скрития аспект в държавното управление. Какви са мащабите на тази дейност и нейното финансирането, е невъзможно да се узнае. Публичната власт не прави и крачка, без да се съобрази със скритата. Тук влизат множество хора, представляващи частни интереси, лобисти, мафиотски групи и лични приятели. Това е КУХНЯТА НА ВЛАСТТА.

Когато уволниха колеги, защото бяха несъгласни с началството, аз мълчах; не бях несъгласен с началството.
Когато издевателстваха над една жена, заради някаква история с подкуп, аз мълчах; не бях имал когато и да било история с подкуп.
Когато се гавриха с родителите на деца с увреждания, аз мълчах; не бях родител на дете с увреждания.

Вредните последствия от негативното ни мислене се простират отвъд международната икономика. Негативизмът ни разяжда и отвътре като нарушава самочувствието ни и личната ни мотивация. Вярата, че страната ни е безнадеждно нефункционираща и хората са изначално корумпирани, дава морално „право“ на гражданите да се държат зле. Ако всички мамят и лъжат, измамата се превръща в норма. Ако всички са корумпирани, приемането и даването на подкуп също е приемливо.

На “Вардар” до мен буквално се сплескват двама на моя възраст. Не искам да ги слушам, пречат ми на четенето, но няма къде да се дяна, чувам ги.
– Епа краднем си ток, та стой, та гледай! Политическият башибозук краде милиони, аз крадем ток.
– А съседите, те нали страдат от твоето краднене?
– Хич не ми пука, нека плащат по 200-300 лева, щом гласуват за това крадливо племе и мълчат!
На слизане на “Орлов мост” ме посрещат все така спрели ескалатори. Хората пъплят по стълбите – кой както може.

Ако Ботев беше жив днес…
Борисов щеше да го обяви за “гад, която иска да ми вземе властта и клати стабилността”.
Цацаров щеше да го обяви за терорист.
Пламен Георгиев и Гешев щяха да го преследват като сериен убиец.