Пеперуди може би  има и в нашето: “Денят се познава от сутринта.” Но не и в начина на мислене и действие на ГЕРБ-овите, червените, догановите и „царските“ политици. Те нямат предвидимост за събития, които предстоят – например, сещат се за профилактика и реформи, когато бедствията са нанесли тежки щети на здравето, образованието, науката и на къщите, дворовете и стопанствата на хората. Защото вниманието им е насочено в надпревара за власт-и-пари.

“Не стига глобалната политика, глобалното затопляне и глобалното затлъстяване, сега настъпи и глобална хипоксия и аноксия, Земята и Човек все по-трудно дишат, задушават се” – каза д-р Веселин Джендов, гръден хирург от Бургас.
“Хипоксия и аноксия има и в човешката Душа” – каза д-р Георги Попов, професор по психиатрия от Варна.

Та, моля, внимавайте с това “ново нормално”, не го ползвайте с повод и без повод. Помнете, че по същество то е напълно ненормален, много осакатен и непълноценен вариант на общество. Можем да го понесем за известен период от време, но можем, само защото по подразбиране го смятаме за нещо кратко, което ще отмине, както е дошло.

Човек е душа, която си служи с тялото. (Сократ)
Политиката (особено на “великите сили”) е тяло, което няма душа. Политиката търси първо парата (Cherchez l’argent), след това – жената (Cherchez la femme).
За всичко хубаво, правено от човека, е необхо­димо poco di matto (малко лудост). И duende (душа, огън) – като тези в телата на андалузките момичета…

Особено във време на криза – като тази с коронавирусната пандемия и ваксинодемия, „емпатията е сила, която поддържа обществото цялостно, и ние трябва да се научим да я прилагаме“. 

Остава само да позволим на учителите и учените свободно да размахват крилете на любознанието. Те ще могат да дадат отговор на въпросите: учениците и студентите излизат ли от Alma mater studiorum наистина „нахранени със знания”? Политиците знаят ли, че истинското училище и истинският университет са състояние на знания, дух и разум?

Тук, в Америка, има надежда за развитие на “Народната топка” в средите на политическата класа, потомствените социално слаби и организации от сорта на “Black lives matter” или LGBT. В тези среди също не се срещат много хора, способни да се огледат в огледало. Така че надежда има американците да овладеят първите два спорта от националния български триатлон – “Оцеляване”, “Виновна топка” и “Изтрещяване”.

Колкото и да си любознателен, пак ти е нужен Будител, който да насочи таланта ти по пътя на позитивната евристика. Да бъдеш любознателен и човеколюбив. Да знаеш, че знанието и добротата правят Човека. Да следваш дидактичната каскада: от информация към знание, към начин на мислене. Да чувстваш знанията като майчиния си език. Да развиваш моралните си рефлекси. Да имаш куража да си независим и достоен.

Нищо не става в Америка, приятели, защото всичко, което има да става, е вече станало. Харпията е тук и вече изпи кръвчицата на над четвърт милион американци. За съжаление, хората не се учат от грешките си.

Странен народ сме, българите – уж смачкан, кротък, а с достойнство на нормален човек, в една нормална система.
Ето това е едно от чудесата в нашата България. Ограбиш народа, ошушкаш го, изхвърлиш го, а той се връща на площада. Единственото ОБЩЕСТВЕНО МЯСТО, което му остана в Родината непродадено и незаграбено.

Нека дадем главните отговори на основните въпроси. Те ще очертаят нова перспектива пред България. Защото, каквито и несимпатични отделни действия да има на отделни протестиращи, те са 10 000 пъти по-безобидни от арогантното поведение, циничния език, корупционните далавери и погазването на демократичните норми и стандарти от властта. Затова да отсеем зърното от плявата и да видим отвратителната греда в безочието на тази власт, вместо да се отвращаваме от сламката в отворените очи на протестиращите…