Малка съм и не зная как е било при социализма, но днешната Оруелска България надмина Бай-Тошовската.
Безразличието Ви смачква повече от тях, незаинтересоваността и апатията, сметкаджийството и скатавките са по-страшни от снимки в “ПИК”…

БКП била паднала от власт. Вижте Графа. Няма такова нещо. Властта си има различни имена, била е и като мъдите на коча от времето на Добри Терпешев и Тодор Живков, такава е и днес. Клати се, не пада. Защото е една и съща. Плоди и твори грозотия, за да оправдае с нея по-грозното от себе си, ако има такова. (Спомням си разказ на Хайтов, че никой не иска да гледа коч в селото. От него файда няма.) Борба на дяволи. Или на нещастници с власт; но то е същото. БКП ли падна сама или това, което я направи обществено болна и грозна? Грозното от нея остана метастазно, изолирано, Държавна сигурност е демиург на псевдодемокрацията у нас. Тя, преодоляла химиотерапията на фалша, руши държавността като рак, приел нахално болестта за лек на собственото си несъвършенство. Тя създаде фалиралите банки, тя съчлени непохватно приватизацонните фондове, обсеби ги и ги разграби. Имаше модел за това. Днес тя управлява чрез мутренски похвати отпреди трийсетина години обществени поръчки, внася поръчкови закони, отнема имущества, твори беззаконие. И се справя без проблеми.

Гешев щял да надгражда над Цацаров. Че то може ли повече да се даде на прасетата? Има ли откъде? А, да, сега и колите ще имат паспорти и не може да си сменяш гумата извън лицензиран (плащаш, комуто трябва) автосервиз.
След като няма да гледаме прасета, а скоро и домати, и няма да може да си сменяме гумите, къминг суун и да не може лично да си пазарим. Ще плащаме на някого, който плаща на подходящите хора, за да ни пазари хляб и сирене, ако имаме толкова пари, че да му платим да ни ги купи.

Тази селекция сега показва конкретното си опасно лице, но ще е заблуда, ако си мислим, че тя се изчерпва с това конкретно лице. Не е до конкретното лице. Не е. Става дума за социален феномен.
Те идат. Те нямат търпение. Те смятат, че настъпва техният час. Те скърцат с острите си зъби и искат власт. Искат властта!
Затова първи трябва да се изплашат от тях днешните властници. Аз се учудвам как не го осъзнават! Вероятно защото не четат книги. А можеха да прочетат някоя и друга. На първо време поне “Цар Плъх”…

По-накратко, простият или, не дай Боже, просташки език на властта се трансформира в прост или, не дай Боже, просташки език, на който мисли и говори за проблемите си обществото.
Ето защо властта не може, писал съм многократно, да използва подобен език: пунта мара, простаци, шестаци, кюфтаци, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, българите са като моите кучета, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), вие сте прости и аз съм прост, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари…
Защото този език се превръща в норма и рамка за управлението и обществото ни.
Ето днес един отговорен фактор е изпростял недопустимо с хващането за шлифера. Лошият пример е заразителен. Тъпият пример се прихваща дори неволно.

Това не е подаване на оставка. Времето за подаването й отдавна изтече.
Това е късане на опашката.
Само че опашките си късат гущерите. А не хамелеоните.
Това не е подаване на оставка. Това е прегризване на лапата.
Само че лапите се прегризват в капана не чакалите, а вълците.
Все пак, макар да не е подаване на оставка като в нормалните държави, случилото се е с една положителна страна.
Следващият дебелокож ще знае, че и най-дебелата кожа понякога не е достатъчно дебела, за да удържи на всеки срам и позор.

Изглежда загубена битка изборът на главен прокурор, но е важно кой от коя страна ще се позиционира и как ще живее после с мисълта какво е можел, а какво е сторил!
Ще ми се да вярвам, че в недържавата орките са по-малко!
Живи бъдете, защото децата Ви гледат и ще станат същите като Вас. Ако Вие целувате зад*ици, и те ще го правят!

Големият смисъл на Sapere aude е стремежът да бъдеш мъдър, да знаеш, да си независим, да не оставаш непълнолетен, незрял, nonage – да имаш куража да изричаш мислите и разбиранията си публично – нещо, особено важно за нас, българите, защото страдаме от агорафобия – „страх да говорим на площада“.
Имануел Кант използва Sapere aude за мото на есето си “Отговор на въпроса: Какво е Просвещение?”. Ето част от него: „Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някого другиго. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго…”

Власт на заслужилите – и преди, и сега – не е избирана в нашата страна. Тук има медиокрация (френски, mediocre – посредствен) – власт на необразованите, на Дънинг-Крюгеровците. От такава власт настъпват бедствени последици – тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават Знания, Поезия, Театър, Музика.
Това е най-тревожният проблем на прехода „диктатура – демокрация”.
Все пак, имаме престижни постижение на учили в България и след това емигрирали в САЩ и други страни, където се ценят Знанията – най-големият човешки потенциал, на който се базират всички дейности и постижения.

var pfHeaderTagline = ‘Време е да се върнем в нормалността’;
var pfdisableClickToDel = 0;
var pfHideImages = 0;
var pfImageDisplayStyle = ‘center’;
var pfDisablePDF = 0;
var pfDisableEmail = 0;
var pfDisablePrint = 0;
var pfCustomCSS = ”;
var pfBtVersion=’1′;
(function(){var js, pf;pf = document.createElement(‘script’);
pf.type = ‘text/javascript’;
if(‘https:’ == document.location.protocol)
{js=’https://pf-cdn.printfriendly.com/ssl/main.js’}
else
{js=’http://cdn.printfriendly.com/printfriendly.js’}
pf.src=js;document.getElementsByTagName(‘head’)[0].appendChild(pf)})();

Когато един-единствен човек в държавата се е превърнал във всьо и вся, когато се бърка навсякъде и във всичко, когато взема несъмнено мъдри и безспорно обмислени решения в културата и спорта, строителството и туризма, науката и добива на урожая, стоманодобива и производството на полупроводници, геополитиката и галактополитиката, то всяко негово скандално …

Ценностите у нас са подложени на безмилостна деградация. За първи път за моите 63 години аз виждам власт, на която ценностите са сякаш оперативно отстранени. Затова тази власт не само реди и редува безнравственост след безнравственост, но и е безсилна да разбере собствените си прояви на безнравственост и затова не се срамува от тях. Това презиране на ценностите у властта се изражда в метастази надолу в обществото и ние затъваме в цинизъм, агресия, безхаберие и зла апатия.