Странен народ сме, българите – уж смачкан, кротък, а с достойнство на нормален човек, в една нормална система.
Ето това е едно от чудесата в нашата България. Ограбиш народа, ошушкаш го, изхвърлиш го, а той се връща на площада. Единственото ОБЩЕСТВЕНО МЯСТО, което му остана в Родината непродадено и незаграбено.

Нека дадем главните отговори на основните въпроси. Те ще очертаят нова перспектива пред България. Защото, каквито и несимпатични отделни действия да има на отделни протестиращи, те са 10 000 пъти по-безобидни от арогантното поведение, циничния език, корупционните далавери и погазването на демократичните норми и стандарти от властта. Затова да отсеем зърното от плявата и да видим отвратителната греда в безочието на тази власт, вместо да се отвращаваме от сламката в отворените очи на протестиращите…

Господа политици, докато  злословите един-срещу-друг, поддържате съществуването на „Двете Българии“ – опасно е, не помните ли, че „Двете Испании“ (Las dos Españas) доведоха Гражданската война през 1936–1939 г.?
Господа политици, докато  злословите един-срещу-друг в битката за преразпределение на финансите, в България настъпи демографска катастрофа…

И отново – хем твърдо са заявили, че или се включват тези 6 предложения, или няма да си дадат подписите, хем всяко от техните предложения е въпрос на политически търг…
Колко по-добре би било, ако лидерът на тази партия, пък и на всяка една партия от управляващата коалиция, преди явяване в студиото на техен партийно подчинен човек, му дават листче с ясно и категорично написано съдържание какво той да говори в предаването…

Време е някой политик да бъде Homo Bulgaricus ex machinа*, осъзнал, че реципрочната емпатия е висша човешка ценност, която може да се приложи за доброто на обществото и държавата.
Тогава много българи ще излязат от подземията на бедността и ще имат нещо за мечтаене: „Да живея!”.

Последните, влезли в дадена партия, най-активно се бутат в първите ѝ редици, най-злословно критикуват иначемислещите, най-горещо зоват за отлюспване на алтернативните виждания в партията, най-силно и най-кресливо се стремят да демонстрират своето идеологическо кинжалство.
Да добавим и еничарите, чиято памет за род, рода, народ, родина е изчегъртана и те стават най-смелите и саможертвоготовни бойци на султана…

Vicious circle (порочен кръг) или virtuous circle (добродетелен кръг) – това е въпросът на нашата народопсихология. И политика.
В политиката има престъпления, но няма наказания.
Няма Equal Game нито във футбола, нито в политиката.

Това, че между днешното време, днешните млади, днешните идеи, днешните приоритети, днешните каузи, днешните менталности, днешните манталитети, днешните възгледи, днешните светоусещания и всичкото това, което имаме като режим, като власт, като управляващи, като премиер има цивилизационна пропаст…

Иначе и тримата президенти (ЖЖ, ПС и ГП) устроиха „лъчезарно погребение“ за Христо Фотев. Япония и други културни държави се грижат за своите талантливи хора на живо и се отнасят към тях като национални светини. А ние – приятели, държава и третата съпруга на Поета – не повярвахме на стиховете му…

Протестите слагат черта под тези 30 години. Те искат не просто промяна на премиера и партията на властта, а промяна на начина, по който съществува и функционира България.
В този смисъл те са новата революция. Следващата след 1989-1990 г. българска революция.

Каква жестока ирония в „триъгълника на властта“: Евгени е студент по право в Нидерландия, Димитър работи в медиите, Живко има агенция за прогнози за човешкото здраве. Правото, медиите и здравето в България са в комоцио – държавата е пребита. Големият политически въпрос сега е: Какво ще се случи, ако Премиерът подаде оставка и Президентът направи второто си служебно правителство?