4. Ще напише ли някой книга „2034“ и тя ще бъде ли подобна на „1984“ на Джордж Оруел, в която „Големият брат те наблюдава“ и „Полицията на мисълта“ следи за всяко отклонение от официалната идеология?
5. Биометричните данни за телесната температура, пулс и кръвно налягане, събирани от правителствата, ще се превърнат ли в тоталитарен надзор над гражданите (“under the skin” surveillance)?
6. Има ли връзка между Homo economicus, „дълбоката държава“ (the deep state), СЗО и коронавирусната пандемия?

Когато коронавирусите ни предлагат да се замислим и за лечението на пандемията от алчност, агресия, арогантност и аномия – Deadly Quartet (не само) на съвременното българско общество, много политици и журналисти станаха коронавирусолози – „инфодемията е по-опасна от коронавируса“ – каза д-р Александър Семидчиев, член на Медицинския експертен съвет.

Вярвам, че много хора в България и света се питаме: ще настъпи ли Metanoia – лична и социална промяна на мисленето. И политическа – държавата да финансира приоритетно здравеопазването, образованието, науката и културата. За да има по-голяма духовна, финансова и (макро- и нано-) икономическа стабилност. И възможности за превенция и лечение на епидемии от вируси на алчността, агресията и аномията.

Нямам автомобил, нито часовник. (Казвам го за тези, които след думата Църква винаги ехидно добавят нещо и за скъпи коли, и за маркови часовници.) Движа се с градския транспорт. Всеки ден ми се налага да прекося почти цяла София. В последните три седмици, докато стигна до храма, средно дневно по четирима непознати ме псуват, като ме видят. В метрото, в рейса, на спирките, по улицата или от домовете си, провиквайки се през балконите…

Освен от вируси, ние сме колонизирани и от повече от 100 трилиона бактерии в кожата, устата, ушите, очите и най-много в червата. В червата живеят около 40 000 различни вида бактерии – приятели или врагове – това е един от въпросите на съвременната биомедицина. Суперорганизъм – сбор от човешки, бактериални и вирусни гени – какво точно означава да си човек? Иска ми се отговорът да е: Човек означава да си реципрочно емпатичен – защита от коронавирусите. Защото „емпатията е сила, която поддържа обществото цялостно и ние трябва да се научим да я прилагаме“. Съвременният свят спешно се нуждае от възстановяване на парадигмата на хуманизма, от изграждане на антропоцентрични общества.

Ей, маргинали, защо не плащате осигуровки?
С какво ще даде той 50 милиона на пенсионерите, а?
Не, няма да си плащате наема! Вие кръстници нямате ли?
Искате и да ядете, а?
Ами купете си ресторант! Сега никой не търси, тъй че ще Ви излезе евтино…

Строшеният гръбнак на народа не е зараснал. След никоя от войните, които е преживял. Всяка победа е правела народа по-слаб. И по-беден. Какво очаквате от такъв народ? И какво – от гръбнака на този войник?
Кой и кога го е строшил – не знам. Питайте умниците, професорите. Може и партиите в парламента. Особено едната, упоритата. Тя от строшени гръбнаци разбира. Донякъде. Уждемокрация, ужсоциализъм, ужцаризъм, уждемокрация на ужнарод в уждържава. Каква прекрасна и безропотно превзета територия е тази България! Превзета ли? – Не. Подарена, може би. Завещана донякъде. Но най вече отнета. Без съпротива. Като властта на дванадесетте цезари, описани от Гай Светоний Транквил в края на първи век след Христа: всичко е във волята на съдбата, ние плуваме в нея. Та и ние в нашата така.

Векове преди Дънинг и Крюгер, „Старият младенец“ Лао Дзъ казал: „Знаещият не е всезнаещ, всезнаещият не е знаещ.” Сократ допълнил: „Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е най голямото незнание.”
Модифицира­но, това звучи така: „Да не можеш, а да мислиш, че можеш, е най-голямото неможене.” И Алберт Айнщайн „участвал“ в разговора: „Само две неща са безкрайни − Вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурен.“.

Знаете онази приказка за хитрите търговци на платове, дето се правели, че кроят на царя от най тънкия и ефирен плат… костюм ? И го оставили гол, но всички царедворци щастливи аплодирали “новите дрехи на царя”. Е, за мен от 30 години “обличат назначените за политици” с такива дрехи, а те крадат от нас, за да си платят “новите дрехи”?

Изолираната, сама по себе си, война с неорганизираната престъпност винаги или поне най-често води само до едно – тя бива изтласквана в сектора на организираната престъпност, тя започва да се самоорганизира и да става организирана престъпност. Лъки Лучано и Ал Капоне знаят защо. Ето защо вероятното обяснение на ставащото е деморализацията на обществото и слабостта на властта, отказът от правосъдие и липсата на политическа воля да се произвежда сигурност за всички. Когато целта е да се произведе несигурност за някой отделно взет бизнесмен, бос, политик, лидер, при това с користна и-или пропагандна цел, ефектът е повече несигурност за всички.

Заради тях и тяхната отдаденост на професията, както и заради самите нас, ние трябва да ги защитим и уважаваме, защото иначе ще стигнем до “министерство на истината, което отговаря за лъжата”!
Нека не забравяме, че за тяхната работа всеки ден трябва гръбнак!
За всички останали, които са предпочели храната пред изправения гръб, е презрението на мислещите!