Илюзия е да се чакат спасители отвън. Които и да дойдат, ще попаднат в една неспасяема блатна среда, в една мафиотска среда и всред едно лесно манипулируемо общество – и те ще бъдат завлечени на дъното и удавени в блатната тиня.
Трябват общи усилия, насочени към промяна на обществото, и те започват с образованието. Както е започнало всичко през Възраждането – наличие на заможна средна класа, самоуправление на местно ниво и мощно всенародно просвещение, училище във всяко българско селце и паланка. Така се създава българският национален елит и се създава в продължение на 150 години. Нито едно от трите неща (стабилна и заможна независима средна класа, качествено основно образование и опит в местно самоуправление) ги нямаме сега в нужния размер.

Когато австралийският алфа вълк отиде при овцете, на които къщи и гори изгоряха, австралийските овце го изгониха. Когато българският алфа вълк отиде при овцете, които нямат вода за пиене и миене, българските овце го посрещат усмихнати.
Любомъдри читателю, нарушена е моралната и духовна стабилност. Явлението е глобално, но рикошетът му в България е много тревожно изявен.
Антропокрацията (aнтропоцентрична демокрация) може да спаси Земята, превръщаща се в планета на пари, посредственици и крадци…

Излишно е да казвам, че тогава онези, т.нар. “седесари”, които дойдоха при нас доста по-късно, когато замириса на власт и приватизация, още не знаеха, че са седесари. Скатаваха се по домовете.
Да не говоря за другите, които ни управляват сега – те дори още не знаеха и не подозираха, че ще станат демократи за европейско развитие…
Но това е друга тема. И ние сме виновни, че те ни налазиха, напъплиха и награбиха, защото мислехме някога, че сме отворили вратите и прозорците на България за свеж, демократичен, европейски, нормален и солидарен въздух, а се оказва сега, че тогава сме отворили кутията на Пандора и от нея постепенно изпълзяха всичките гадости, които е имало да се случат на страната ни.

Всъщност – това е тяхната рецепта, така минават вече 10 години на безвремие:
Управлява се некомпетентно, пораждат се беди и кризи, разтичват се постфактум, източват се пари от данъкоплатците и се изсипват в пясъка на безхаберието. Един милион, два милиона, пет милиона, тридесет милиона…
Изпитана формула – не се вземат мерки, например, по отношение на хвостохранилище, става бедствието, загиват хора, властта слага загрижената, небръсната уж от тревоги физиономия, обува ботуши и отива при пострадалите, раздава им пликове с по 100 лева като за Бог да прости – и то с пари, взети от данъкоплатците и връчени на онези от тях, които са останали живи след собствената ѝ немарливост.

Парадигмата е „ако кърви, води“ (if it bleeds, it leads) – това често са медии, базирани на “свободата” на страха, парите, рекламите, фалшивите новини, шоу и риалити програми. Те опосредстват негативните имитации и се достига до побоища на лекари от пациенти, на учители от ученици и родители. Ако това се случи в Япония, би предизвикало глямо “земетресение” – там към лекари, учители, писатели и други образовани хора се обръщат с почтеното „сенсей“, което на японски означава „човек, роден преди друг“, „човек, от който се учиш“.
Всичко това и други подобни действия са прояви на прогресираща деморализация на обществото ни, медиирана от мозъчните огледални неврони.

Днес скачащите, за да не бъдат заподозрени в „червеност“ овци, на свой ред стават Пенсионера Снегов. Жалки, смешни и най-обидното – ненужни. Както сме и ние – отломъците на соца, така и те – отломъците на прехода; ще се обединим в кръчмата на горчивите размисли и несбъднатите надежди, ще си налеем по едно „Я да не ти пука“, ще се засмеем на себе си и един на друг. Най-вече ще се засмеем на младите агнета, които днес блеят: „Толерантност, Европа, религиозен плурализъм, екология, здравословен начин на живот, ЛГБТ, джендър образование, глобализъм, либерализъм, свободен пазар, бее, беее, бееееее…“. Айдее в кошарата, да Ви стрижем. Ей ония там ги отдели настрана – утре ще ги колим. Ставай, старче. Новият овчар е тук. Мина ти времето.

У нас върви процес на прегрупиране (политическо и ментално) към разделение не по принципи и позиции, убеждения и ценности, а към разделение За и Против Статуквото. Вече бяха направени редица опити да се промени или отслаби Статуквото, но те всичките завършиха с неуспех. Това кара мнозина да се прехвърлят от страната на Статуквото. Те си казват: “Тези ще са още дълго, по-спокойно и печелившо е да минем към тях.”
Така бе и при соца. Което в една или друга степен му позволи да пусне дълбоки корени в обществото. Защото ако първото поколение се прилепва към редиците на Партията на властта по принуда, казвайки си, че го прави заради оцеляването (но прилепването е не само по принуда, а и по изгода), то второто поколение, духовните деца на първите прилепили се, вече си е намерило различен спектър от оправдания…

Тези молекулни аспекти на диабета, пренесени в българската политика, звучат така: когато цялостните хора не се допускат в управлението на държавата, настъпва политически диабет тип 30. Този диабет е с тежки социални, образователни, културни и икономически последствия за България.
През есента на 1989 г. много българи излязоха възторжени на площадите в Русе, София, Бургас, Варна, Пловдив и други градове и запяха „Комунизмът си отива“ и „45 години стигат, времето е наше!“. Демократично избраните правителства, обаче, предадоха ценностите на демократичния възторг и обезвериха много българи. Тогава разбрахме, че сме били наивни участници в отвратителния сценарий на уж-отиващия-си-комунизъм. И песента се промени: от „45 години стигат, времето е наше!“ стана „30 години не стигат, времето е тяхно!“

През 1963 г. проф. Мъри Гел-Ман (1929-2019) – „човекът с пет мозъка“* – открива нови свойства на елементарните частици – „странност“ и „чаровност“. Той е откривател на най-малките частици на материята – нарича ги „кварки“ от една фраза в „Бдението над Финеган“ на Джеймс Джойс: „Три кварка за мистър Марк“. Мъри Гел-Ман получава Нобелова награда за физика през 1969 г. Тридесет години по-късно, на симпозиум в Коимбра, Португалия, Гел-Ман изнася лекцията „Плектика: наука за простотата и сложността“ (Plectics: The study of simplicity and complexity), публикувана в Europhysics News, 2002.
Индоевропейската дума plek, през гръцката plektos, идва в българския като „сплетен“, „плетка“. Съответно simplex означава „единично сплетено“ (просто), complex – „взаимно сплетено“ (сложно), multiplex – „много сплетено“ (много сложно).

Тук, в емиграция не срещнах нито дъщерята на Борисов, нито Горбачов и семейството му, нито децата на Корнелия Нинова. Не видях на живо Барак Обама или Доналд Тръмп. Не се сблъсках на улицата с децата на Лавров или Путин. Някак си не ни се пресякоха пътищата с тези хора, които толкова много обичат глобалната икономика, атлантическото единство, руския глобален свят и отвореното общество. Очевидно е, че те не живеят в моя свят, нито аз в техния. Техният свят е глобално удобен за тях самите. Те могат да пътуват навсякъде без визи, да купуват жилища и даже острови къде ли не, да превеждат непроследявани огромни суми на кого ли не.

Когато го закъсат, за да се спасят:
Гущерът къса опашката си…
Вълкът прегризва лапата си…
Царят жертва пешките си…
Босът изгаря бушоните си…
Временно се измъкват сухи от водата и спасяват кожата си.
Но само временно.