Изолираната, сама по себе си, война с неорганизираната престъпност винаги или поне най-често води само до едно – тя бива изтласквана в сектора на организираната престъпност, тя започва да се самоорганизира и да става организирана престъпност. Лъки Лучано и Ал Капоне знаят защо. Ето защо вероятното обяснение на ставащото е деморализацията на обществото и слабостта на властта, отказът от правосъдие и липсата на политическа воля да се произвежда сигурност за всички. Когато целта е да се произведе несигурност за някой отделно взет бизнесмен, бос, политик, лидер, при това с користна и-или пропагандна цел, ефектът е повече несигурност за всички.

Заради тях и тяхната отдаденост на професията, както и заради самите нас, ние трябва да ги защитим и уважаваме, защото иначе ще стигнем до “министерство на истината, което отговаря за лъжата”!
Нека не забравяме, че за тяхната работа всеки ден трябва гръбнак!
За всички останали, които са предпочели храната пред изправения гръб, е презрението на мислещите!

В съвременната невронаука изживяването на удоволствие (хедоните на Епикур) и съпричастността (емпатия) започват да се оглеждат в екрана на мозъка, нарисувани със цветовете на молекули, които участват в тяхната изява. В проекта „Когнитивното и емоционално здраве“, провеждан в американския Национален институт за психично здраве, образи на неврони (neuroimaging), получени чрез фунционален магнитен резонанс (fMRI), показват, че при съпричастност се активират онези мозъчни области, които са отговорни и за изживяването на удоволствие.

Кои фактори – природата или опитът (nature or nurture), биологичните гени и/или гените на културата (меми) – мотивират изявата на eмпатия (емоционална и когнитивна)? Защо са ни дадени „най-скъпите подаръци“, когато еволюционната теория на Чарлз Дарвин е обобщена като естествен подбор, който гарантира оцеляването на ”егоистичните гени”, на най-приспособените (survival of the fittest), а не оцеляването на най-добрите? Пренесено в съвременното общество, това означава брутална конкуренция за пари и власт…

Кажи ми, Георги, как държавата, която е ограбила собствения си народ и го е запратила в чужбина, ще мисли за тези, които са останали тук? Може да е пак българска, но няма да е тази. Тази ще ни дере кожата, ще ни продава и раздава като земя, вода, без да ѝ мигне окото. Тя е оплескана с този грабеж и не ѝ пука от нищо. Крепят я отвънка и се чувства силна. Морално е паднала в очите на всички, на съюзниците ни и на тези, дето ѝ дърпат конците отвън и отвътре. Все доволни от собственото си дередже. И политика. Историята е ходене в неизвестното и ние не знаем какво още ни чака. Ние не ходим, ние чакаме. Ще трябва да походим по улиците и площадите на нашата Родина, защото нещата стават дебели, както казва народът…

Нека Ние, гражданите на България, се вслушаме в мъдростта на Харуки Мураками*: „Всички сме човешки същества, крехки яйца, изправени пред солидна стена, наречена Системата. Не трябва да позволяваме на Системата да ни експлоатира. Не трябва да позволяваме на Системата да придобие собствен живот.“
През последните 10 години в България „Системата“ се нарича ГЕРБ.

Илюзия е да се чакат спасители отвън. Които и да дойдат, ще попаднат в една неспасяема блатна среда, в една мафиотска среда и всред едно лесно манипулируемо общество – и те ще бъдат завлечени на дъното и удавени в блатната тиня.
Трябват общи усилия, насочени към промяна на обществото, и те започват с образованието. Както е започнало всичко през Възраждането – наличие на заможна средна класа, самоуправление на местно ниво и мощно всенародно просвещение, училище във всяко българско селце и паланка. Така се създава българският национален елит и се създава в продължение на 150 години. Нито едно от трите неща (стабилна и заможна независима средна класа, качествено основно образование и опит в местно самоуправление) ги нямаме сега в нужния размер.

Когато австралийският алфа вълк отиде при овцете, на които къщи и гори изгоряха, австралийските овце го изгониха. Когато българският алфа вълк отиде при овцете, които нямат вода за пиене и миене, българските овце го посрещат усмихнати.
Любомъдри читателю, нарушена е моралната и духовна стабилност. Явлението е глобално, но рикошетът му в България е много тревожно изявен.
Антропокрацията (aнтропоцентрична демокрация) може да спаси Земята, превръщаща се в планета на пари, посредственици и крадци…

Излишно е да казвам, че тогава онези, т.нар. “седесари”, които дойдоха при нас доста по-късно, когато замириса на власт и приватизация, още не знаеха, че са седесари. Скатаваха се по домовете.
Да не говоря за другите, които ни управляват сега – те дори още не знаеха и не подозираха, че ще станат демократи за европейско развитие…
Но това е друга тема. И ние сме виновни, че те ни налазиха, напъплиха и награбиха, защото мислехме някога, че сме отворили вратите и прозорците на България за свеж, демократичен, европейски, нормален и солидарен въздух, а се оказва сега, че тогава сме отворили кутията на Пандора и от нея постепенно изпълзяха всичките гадости, които е имало да се случат на страната ни.

Всъщност – това е тяхната рецепта, така минават вече 10 години на безвремие:
Управлява се некомпетентно, пораждат се беди и кризи, разтичват се постфактум, източват се пари от данъкоплатците и се изсипват в пясъка на безхаберието. Един милион, два милиона, пет милиона, тридесет милиона…
Изпитана формула – не се вземат мерки, например, по отношение на хвостохранилище, става бедствието, загиват хора, властта слага загрижената, небръсната уж от тревоги физиономия, обува ботуши и отива при пострадалите, раздава им пликове с по 100 лева като за Бог да прости – и то с пари, взети от данъкоплатците и връчени на онези от тях, които са останали живи след собствената ѝ немарливост.

Парадигмата е „ако кърви, води“ (if it bleeds, it leads) – това често са медии, базирани на “свободата” на страха, парите, рекламите, фалшивите новини, шоу и риалити програми. Те опосредстват негативните имитации и се достига до побоища на лекари от пациенти, на учители от ученици и родители. Ако това се случи в Япония, би предизвикало глямо “земетресение” – там към лекари, учители, писатели и други образовани хора се обръщат с почтеното „сенсей“, което на японски означава „човек, роден преди друг“, „човек, от който се учиш“.
Всичко това и други подобни действия са прояви на прогресираща деморализация на обществото ни, медиирана от мозъчните огледални неврони.