Ей, маргинали, защо не плащате осигуровки?
С какво ще даде той 50 милиона на пенсионерите, а?
Не, няма да си плащате наема! Вие кръстници нямате ли?
Искате и да ядете, а?
Ами купете си ресторант! Сега никой не търси, тъй че ще Ви излезе евтино…

Строшеният гръбнак на народа не е зараснал. След никоя от войните, които е преживял. Всяка победа е правела народа по-слаб. И по-беден. Какво очаквате от такъв народ? И какво – от гръбнака на този войник?
Кой и кога го е строшил – не знам. Питайте умниците, професорите. Може и партиите в парламента. Особено едната, упоритата. Тя от строшени гръбнаци разбира. Донякъде. Уждемокрация, ужсоциализъм, ужцаризъм, уждемокрация на ужнарод в уждържава. Каква прекрасна и безропотно превзета територия е тази България! Превзета ли? – Не. Подарена, може би. Завещана донякъде. Но най вече отнета. Без съпротива. Като властта на дванадесетте цезари, описани от Гай Светоний Транквил в края на първи век след Христа: всичко е във волята на съдбата, ние плуваме в нея. Та и ние в нашата така.

Векове преди Дънинг и Крюгер, „Старият младенец“ Лао Дзъ казал: „Знаещият не е всезнаещ, всезнаещият не е знаещ.” Сократ допълнил: „Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е най голямото незнание.”
Модифицира­но, това звучи така: „Да не можеш, а да мислиш, че можеш, е най-голямото неможене.” И Алберт Айнщайн „участвал“ в разговора: „Само две неща са безкрайни − Вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурен.“.

Знаете онази приказка за хитрите търговци на платове, дето се правели, че кроят на царя от най тънкия и ефирен плат… костюм ? И го оставили гол, но всички царедворци щастливи аплодирали “новите дрехи на царя”. Е, за мен от 30 години “обличат назначените за политици” с такива дрехи, а те крадат от нас, за да си платят “новите дрехи”?

Изолираната, сама по себе си, война с неорганизираната престъпност винаги или поне най-често води само до едно – тя бива изтласквана в сектора на организираната престъпност, тя започва да се самоорганизира и да става организирана престъпност. Лъки Лучано и Ал Капоне знаят защо. Ето защо вероятното обяснение на ставащото е деморализацията на обществото и слабостта на властта, отказът от правосъдие и липсата на политическа воля да се произвежда сигурност за всички. Когато целта е да се произведе несигурност за някой отделно взет бизнесмен, бос, политик, лидер, при това с користна и-или пропагандна цел, ефектът е повече несигурност за всички.

Заради тях и тяхната отдаденост на професията, както и заради самите нас, ние трябва да ги защитим и уважаваме, защото иначе ще стигнем до “министерство на истината, което отговаря за лъжата”!
Нека не забравяме, че за тяхната работа всеки ден трябва гръбнак!
За всички останали, които са предпочели храната пред изправения гръб, е презрението на мислещите!

В съвременната невронаука изживяването на удоволствие (хедоните на Епикур) и съпричастността (емпатия) започват да се оглеждат в екрана на мозъка, нарисувани със цветовете на молекули, които участват в тяхната изява. В проекта „Когнитивното и емоционално здраве“, провеждан в американския Национален институт за психично здраве, образи на неврони (neuroimaging), получени чрез фунционален магнитен резонанс (fMRI), показват, че при съпричастност се активират онези мозъчни области, които са отговорни и за изживяването на удоволствие.

Кои фактори – природата или опитът (nature or nurture), биологичните гени и/или гените на културата (меми) – мотивират изявата на eмпатия (емоционална и когнитивна)? Защо са ни дадени „най-скъпите подаръци“, когато еволюционната теория на Чарлз Дарвин е обобщена като естествен подбор, който гарантира оцеляването на ”егоистичните гени”, на най-приспособените (survival of the fittest), а не оцеляването на най-добрите? Пренесено в съвременното общество, това означава брутална конкуренция за пари и власт…

Кажи ми, Георги, как държавата, която е ограбила собствения си народ и го е запратила в чужбина, ще мисли за тези, които са останали тук? Може да е пак българска, но няма да е тази. Тази ще ни дере кожата, ще ни продава и раздава като земя, вода, без да ѝ мигне окото. Тя е оплескана с този грабеж и не ѝ пука от нищо. Крепят я отвънка и се чувства силна. Морално е паднала в очите на всички, на съюзниците ни и на тези, дето ѝ дърпат конците отвън и отвътре. Все доволни от собственото си дередже. И политика. Историята е ходене в неизвестното и ние не знаем какво още ни чака. Ние не ходим, ние чакаме. Ще трябва да походим по улиците и площадите на нашата Родина, защото нещата стават дебели, както казва народът…

Нека Ние, гражданите на България, се вслушаме в мъдростта на Харуки Мураками*: „Всички сме човешки същества, крехки яйца, изправени пред солидна стена, наречена Системата. Не трябва да позволяваме на Системата да ни експлоатира. Не трябва да позволяваме на Системата да придобие собствен живот.“
През последните 10 години в България „Системата“ се нарича ГЕРБ.

Илюзия е да се чакат спасители отвън. Които и да дойдат, ще попаднат в една неспасяема блатна среда, в една мафиотска среда и всред едно лесно манипулируемо общество – и те ще бъдат завлечени на дъното и удавени в блатната тиня.
Трябват общи усилия, насочени към промяна на обществото, и те започват с образованието. Както е започнало всичко през Възраждането – наличие на заможна средна класа, самоуправление на местно ниво и мощно всенародно просвещение, училище във всяко българско селце и паланка. Така се създава българският национален елит и се създава в продължение на 150 години. Нито едно от трите неща (стабилна и заможна независима средна класа, качествено основно образование и опит в местно самоуправление) ги нямаме сега в нужния размер.