Власт на заслужилите – и преди, и сега – не е избирана в нашата страна. Тук има медиокрация (френски, mediocre – посредствен) – власт на необразованите, на Дънинг-Крюгеровците. От такава власт настъпват бедствени последици – тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават Знания, Поезия, Театър, Музика.
Това е най-тревожният проблем на прехода „диктатура – демокрация”.
Все пак, имаме престижни постижение на учили в България и след това емигрирали в САЩ и други страни, където се ценят Знанията – най-големият човешки потенциал, на който се базират всички дейности и постижения.

var pfHeaderTagline = ‘Време е да се върнем в нормалността’;
var pfdisableClickToDel = 0;
var pfHideImages = 0;
var pfImageDisplayStyle = ‘center’;
var pfDisablePDF = 0;
var pfDisableEmail = 0;
var pfDisablePrint = 0;
var pfCustomCSS = ”;
var pfBtVersion=’1′;
(function(){var js, pf;pf = document.createElement(‘script’);
pf.type = ‘text/javascript’;
if(‘https:’ == document.location.protocol)
{js=’https://pf-cdn.printfriendly.com/ssl/main.js’}
else
{js=’http://cdn.printfriendly.com/printfriendly.js’}
pf.src=js;document.getElementsByTagName(‘head’)[0].appendChild(pf)})();

Когато един-единствен човек в държавата се е превърнал във всьо и вся, когато се бърка навсякъде и във всичко, когато взема несъмнено мъдри и безспорно обмислени решения в културата и спорта, строителството и туризма, науката и добива на урожая, стоманодобива и производството на полупроводници, геополитиката и галактополитиката, то всяко негово скандално …

Ценностите у нас са подложени на безмилостна деградация. За първи път за моите 63 години аз виждам власт, на която ценностите са сякаш оперативно отстранени. Затова тази власт не само реди и редува безнравственост след безнравственост, но и е безсилна да разбере собствените си прояви на безнравственост и затова не се срамува от тях. Това презиране на ценностите у властта се изражда в метастази надолу в обществото и ние затъваме в цинизъм, агресия, безхаберие и зла апатия.

Политици, родители и учители, в една от поемите си в “Proverbios y Cantares” (“Поговорки и песни”) Антонио Мачадо пише за Las dos Espanas (Двете Испании) – това е противопоставянето на републиканското и монархичното мислене на испанците, което по-късно се превърна в Гражданска война. Безпокои ме, че виждам подобен раздорен заряд и в „двете лица на българите” – демократичното и комунистическото. „Разделяй и владей“ (Divide et impera) е опасна идеология. Не я пренасяйте в учебниците!
Ученици, запомнете: Да си учител е голяма отговорност…

Корупцията вече убива. А тя е по-опасна от некадърността, безотговорността и безнаказаността, защото те са резултат от нея. Можеш чрез корупция, макар и да си некадърен, да прилапаш държавна поръчка или европроект. Можеш чрез корупция най-безотговорно да не спазваш никакви норми и стандарти. Можеш чрез корупция да се спасиш от всякакво наказание и да не ти бъде потърсена никаква сметка.
Корупцията е валутата, с която у нас всичко се продава и купува. Корупцията е черната слуз, която тече по атрофиралите вени на българската държавност. Корупцията е зло, заради което на обикновените хора им става все по-зле. Корупцията е другото име на нашата политическа система.
От тоталитаризма на социализма, ние се натресохме на диктатурата на корупцията.

“Днес, ако нещо изглежда много хубаво, трябва – за съжаление – да проверите дали е истинско или фалшиво” – писа ми млад колега и приятел…

Ердоган загуби Истанбул, за втори път за три седмици, този път разгромно! Преди това загуби столицата Анкара и бастиона на Ататюрк и модерна Турция – Измир. Това е най-голямата загуба на новия падишах на Ислямизма за последните 20 години.
В България… Всичко е Ахмед Демир Доган, не Ердоган, но доста подобно! А маската на тайната власт е символичен ГЕРБ. Народът (понеже гражданско общество явно няма) гледа отблизо как всеки ден ограбват свободата му, ограничават правата му и крадат парите му, в големи размери. И си пие ракията кротко.

Вече почти окончателно администрацията е превърната в гръбнак на Партията на властта. Тя става негова социална база, в негов избирателен потенциал. За първи път след времената на соца ние имаме партия, кото разполага с почти пълен монопол над кадровия подбор и кариерното развитие на администрацията. Това кара всеки в администрацията да се оглежда и ослушва как се отнася към него Партията на властта, докато качеството на работата му е на заден план. Именно този социумен гръбнак, тази социална база, този социетален фундамент на Партията на властта й рекрутира нови функционери, комисари, членове и поддръжници, печели й избори, обезпечава й огромни финанси и депресира и демотивира нейните опоненти, а понякога ги купува на килограм живо месо.

Настъпи ликокрация – власт на вълците (гръцки, lykos – вълк, kratos – власт), ликантропичното общество, където правата на човека-вълк са по-защитени от правата на човека-човек. В книга си Naturalis historia Плиний Стари (23-79 г.) описва ликантропията като превръщане на човека във вълк. Вълците имат много строга йерархия, всички се подчиняват на Алфа вълка и Алфа вълчицата. В тази йерархия има и Бета вълк, който се грижи за всички, друг – който се грижи за болните, и най-накрая стои Омега вълкът – жертвата, върху която всички в глутницата си изливат гнева. Йерархията на глутницата е моделът, по който е изградена демокрацията в България.

След разказа ми – вече много сериозна – журналистката ме попита: „Като психолог какви качества мислите, че трябва да притежава един бъдещ премиер на България, ако е различен от сегашния?”
Ето накратко отговорът ми, който май я ужаси и я накара да се откаже от интервюто по-късно. Казах й буквално следното, защото преди да дойде четях статия от в. “Гардиън”: “В нашата токсична политическа система от психологическа гледна точка – започнах отговора си, – е напълно обяснимо, как и защо се възнаграждават най-лошите черти. Такава система няма как да не произвежда непрекъснато най-лошите възможни лидери”.

Да създадеш колективен орган за вземане на решения, някакъв съвет, например, е безкрайно недостатъчно, ако в него заседават страхливи, примирени, апатични и-или дезинтересирани хора. С тях колективният орган за отговорност се превръща в орган за колективна безотговорност, който узаконява волята на онзи отгоре.
Така става още по-зле. Едно, че всичко наистина е имитация и симулация на демократичност, с което се дискредитира демократичността; второ, че онзи отгоре си измива ръцете – всичко е направено по законния ред! – и по този начин още повече се снемат задръжките му и се развихрят апетитите му.