2024-04-29

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Къде е Българската държава?

    Отвратителна гавра с Българка – държавата бездейства, медийте мълчат

    Източник: Български Национален Съюз


    Гръцки съд се гаври с брутално изнасилено Българско момиче, женски организации и медии в южната ни съседка се вдигат в нейна защита, Българската държава мълчи четири години

    Тези дни, сред всеобщия информационен поток в някой медии се появи и съобщение за поредната отвратителна гавра с Българка в чужбина. На новината не бе отделено почти никакво внимание. Явно журналистите са били прекалено заети да скърбят по нелепо отишлият си от този свят полски президент, или пък вулканичните изригвания твърде сериозно са ги стреснали. Каквато и да е причината, недопустимо е да се отнасят с такова пренебрежение към подобна нечовешка гавра с наши сънародници.

    В оповестената информация става ясно, че преди месец е приключило делото заведено срещу четирима гръцки младежи, изнасилили 15-годишно Българско момиче. Насилниците получават оправдателна присъда, но Българката е заплашена от повдигане на дело за клевета. И всичко това при наличие на явни доказателства за изнасилване. Този фарс предизвика бурна реакция на редица женски организации в Гърция и бе отразен от водещи медии. Нещо, което у нас не се случи. Не последва и реакция на Българската държава.

    Историята

    Трагедията на това момиче започва преди четири години. През 2006 година Гърция е разтърсена от учителски протести. Хиляди ученици и преподаватели окупират гръцките училища за няколко дена. Едно от тях се намира в селцето Амаринтос на остров Евбея. Именно в него е извършено това отвратително престъпление. В разгара на протестите четирима изроди от горните класове решават, че могат да се „позабвляват” с 15-годишното Българско момиче. Тя е натикана в тоалетната на училището, където е брутално изнасилвана. Четиримата уроди се гаврят с нея повече от час. И всичко това става пред погледите на още три момичета, две от които снимат извращенията с телефоните си.

    След тази ужасяваща случка, Българката събира смелост и търси помощ от полицията.Медицинската експертиза потвърждава, че става въпрос за изнасилване. Властите започват разследване и повдигат обвинения срещу момчетата (едно от които е син на местен полицай). Обвинения за съучастие са повдигнати и срещу момичетата, които изтриват записите от телефоните си. Полицията се обръща за съдействие към чуждестранни експерти, за да бъдат възстановени кадрите. На случая се дава широка публичност и гръцкото общество е потресено. Нашенката получава моралната подкрепа на гръцкия президент и на гръцкия патриарх. Момичето получава съчувствието на голяма част от гърците. Но не и на диваците от остров Евбея. Нито пък на Българската държава. Населението на о-в Амаринтос се вдига като един и защитава изродите. Гаврата с 15-годишната Българка още не е приключила.

    В защита на извергите се явяват над 40 човека. На страната на момичето застава само майка й. Започва едно отвратително очерняне и оплюване на жертвата. Едно тихо и скромно дете, което до преди това е известно като отлична ученичка с поведение за пример, работещо след училище, за да помага на майка си, изведнъж е обявено за някаква невръстна нимфоманка със садо-мозохистични наклонности, която сама си го е търсела. Изродите, гаврили се с момичето, буквално са изкарани жертви! Това звучи нелепо за всеки здравомислещ човек. Но явно не и за гръцкия съд. Последното става очевидно от оправдателната присъда за насилниците.

    Но гаврата не приключва и до тук. Почти сигурно е, че сега това изстрадало момиче ще бъде съдено за клевета. Наглостта на извергите е безкрайна. Тук трябва да си зададем въпроса:

    Къде е Българската държава?

    Ясно е, че Българската държава сега я няма, докото една майка (като милиони свои сънародници) е принудена да потърси изход от мизерията в страната ни, като емигрира в чужбина. Ясно е, че държавата никава я няма и когато това 15-годишно момиче се е нуждае от помощ и подкрепа по време на този съдебен фарс. Питаме – къде е държавата ни сега?! Крайно време е да се окаже натиск над гръцката страна, за да получи справедливост това изстрадало момиче! Крайно време е и тази вече млада жена да получи подкрепа, за да бъдат прекратени гаврите с нея веднъж и завинаги! Свидетели сме как всяка нормална европейска държава защитава със зъби и нокти гражданите си зад граница. Дори когато това са откровени престъпници като Майкъл Шийлдс. Толкова ли е неадекватна, слаба и безхаберна Българската държава, че да не може да защити достойнството на едно измъчено момиче? И ако за гръцките и Българските жени това е въпрос на солидарност, то за нас, Българските мъже, това е въпрос на чест! Въпрос на чест е за всеки истински мъж да защити една жена, когато тя е в опасност, когато я малтретират или се гаврят с нея! НИЕ ПИТАМЕ – има ли мъже в държавната власт?! За четири години не се намери и един! Да видим ще се намери ли такъв сега?! Ако отново не се намерят такива, то със сигурност ще се намерят достатъчно свестни хора и истински Българи, които не са забравили значението на думи като чест, дълг, достойнство и справедливост! Истински Българи, които няма да позволят гаврите с това момиче да продължат! Честта, която за днешните ни политици е празна дума, нашите предци са я плащали с кръв! Наш дълг, като Българи, е да защитим достойнството на това момиче и да припомним на всички, какво означава думата чест!

    По повод на тази гнусна гавра с нашия народ, ниe от Български Национален Съюз изпращаме следното Протестно писмо към отговорните Български институции, които трябва да реагират по този случай.

    http://bg.bgns.net

  • Бъдещето на обществените медии в България

    Новият ръководител на Съвета за електронни медии /СЕМ/ Георги Лозанов заяви, че идеята му за обединяване на държавните медии се ползва с подкрепата на националната телевизия.

    Лозанов каза за държавното радио БНР, че по време на проведена среща с ръководството на БНТ е получил подкрепа за идеята си за обединяване на медиите така, както е във Великобритания или Германия.

    В същото време, новият ръководител на СЕМ подчерта, че идеята му е все още предварителна и ще бъде обсъдена не само с журналистите, но и с цялото общество.

    Георги Лозанов подхвърли идеята за обединяване на държавното радио, държавната телевизия и телеграфната агенция БТА по примера на Би Би Си или Дойче Веле.

    В същото предаване директорката на държавната телевизия Уляна Пръмова заяви, че икономическата криза налага сериозни промени в тази институция.

    Пръмова съобщи, че свиването на държавното финансиране на БНТ не позволява тя да работи нормално и да произвежда предавания.

    Тя нарече „абсурдна“ ситуацията в България, при която обществени медии са финансирани с държавни средства.

    Обществени медии като Би Би Си са финансирани пряко от данъкоплатците без посредничеството на британското правителство.

    Всяко британско семейство, което притежава телевизионен приемник, плаща около 120 паунда /265 лева/ годишно директно в касата на Би Би Си.

    В замяна на това Би Би Си публикува всяка година подробен отчет за това, как са изразходвани средствата.

  • Торнадо погуби 10 души в Мисисипи

    Торнадо с ширина близо 1.6 км премина през централната част на Мисисипи убивайки 10 души, сред които три деца и ранявайки десетки други, съобщиха щатските власти.

    Торнадото е ударило най-малко 13 окръга, разрушавайки домове и заклещвайки хора в тях.

    Бурята нанесе сериозни щети на бизнеси, блокира магистрали и прекъсна електрозахранването за хиляди жители.

    Петима души са загинали в окръг Чоктау, четирима в Язу и един – в окръг Холмс, според говорителя на агенцията Грег Флин. Губернаторът Хейли Барбър обяви извънредно положение след това първо голямо торнадо в САЩ през тази година.

    Има хора, които властите все още се опитват да освободят от разрушените им домове.

    Според губернатора по всяка вероятност бедствието е причинило щети и още смъртни случаи на север от същия град.

    Агенцията за извънредни ситуации съобщи, че окръг Хайндс изпраща около 20 души и 100 затворници за оказване на помощ за преодоляване на последствията от торнадото в окръг Язу и при разчистване на разрушенията, причинени от него.

    Буреносното време се премести към Тенеси, Алабама и Кентъки, заяви Грег Гарбин, говорител на Националната океаноложка и атмосферна администрация на САЩ.

    Източник: БГНЕС

  • Нови банкови фалити в Илинойс

    Федералната агенция за гарантиране на банковите влогове (FDIC) съобщи, че е затворила седем банки в Илинойс, с което фалиралите банкови учреждения в САЩ от началото на годината стават 57. Агенцията уточни, че е постигнала споразумения с други банки в този щат да поемат депозитите и в някои случаи и активите на затворените банки. Фалитът на тези седем банки допълнително намалява ресурсите на нейния гаранционен фонд, който е подложен на тежко изпитание от кризата. Сто и четиридесет американски банки затвориха врати през 2009 г. Това е годината с най-голям брой банкови фалити в САЩ от 1992 г. Очакванията за 2010 г. за още по-лоши. Броят на досега регистрираните фалити е почти двойно по-висок отколкото през същия период на миналата година. /АФП /

  • ВОЛЕН СИДЕРОВ: АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ Е НАЗНАЧЕН В СЛУЖБИТЕ ЧРЕЗ РЕКЕТ

    Миналата седмица лидерът на “Атака” Волен Сидеров стана председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС. Специално за “ШОУ” политикът, който в понеделник навърши 54, прави анализ на случващото се в страната в типичния си стил – от упор и без недомлъвки.

    – Г-н Сидеров, наистина ли сега се доближаваме до ситуацията по времето на Виденов? Иван Костов го каза миналата седмица…

    – Пълна нелепост. Костов го смятам за интелигентен човек с опит… Как може да прави такива сравнения?! Няма прилика нито в ситуацията, нито в управлението на единия и другия. Прилича ми на рекетиране това – дали пък не искат техни хора да заемат министерски кресла?! Тези изказвания ми приличат на някаква яневщина.

    Самият Костов иска да се направи по-забележим. Мисля, че това не му помага. Хората много добре разбират, че Борисов няма алтернатива, още по-малко такава може да се извади в лицето на Костов. Защо прави такива саботажи?! Да казва, че Борисов няма воля за реформи, не е коректно. Други кусури можеш да намериш на Борисов, но че няма воля за реформи, просто не е така! Дори е готов да се раздели с хора от екипа си именно защото има воля за реформи. Виждаме го как той задобрява като държавник. Трябва да му се даде възможност.

    – Алексей Петров дори не изчака да поемете комисията за контрол на ДАНС и ви написа писмо, в което иска да разсекретите неговото изслушване пред депутатите. От него ставали ясни схемите как специалните служби са действали за отстраняване на неудобни хора, дори за тяхното ликвидиране… Ще направите ли нещо по въпроса?
    – Четох текста на неговото изслушване в комисията. Това е повече литература. Никакви схеми не разкрива в него. Просто Алексей Петров си търси трибуна, изгражда си някаква защитна теза, иска де се представи като политически репресиран. Добре, Иван Костов не му е разрешил, аз ще видя как стоят нещата и ако не противоречи на правилник и закон, не виждам причина да не се разсекрети. Но не разбирам защо Алексей Петров не каже каквото иска на медиите, защо не си го напечата в собствените медии? Дори от килията той има колкото си иска трибуни – като напише нещо, то веднага излиза… На прокуратурата да го каже! Но според мен в този текст нямаше нищо особено. Не мисля, че там имаше някакви разкрития, които да са безкрайно ценни и уникални.

    – Не се ли споменават някакви имена?
    – Ставаше въпрос как по време на предизборната кампания през 2009 г. Атанас Атанасов подхвърля в Благоевградски избирателен район на негови врагове от ъндърграунда кой ги е “изпържил”, казано разговорно, и по този начин е застрашил живота му…

    – А вие първото нещо, което се каните да питате ДАНС, е кой е назначил Алексей Петров като агент под прикритие там. Толкова ли е важно?
    – Има подхвърляния, има медийни изяви, но аз искам официална информация – кой го е назначил, като какъв и кога – трябва да има документи. Костов не пожела да се занимава, защото подобна информация щеше да вкара в полезрението негови хора – Атанасов, Емануил Йорданов… Казвали са ми каква е историята с назначаването на Алексей Петров.

    Неформално, разбира се. Емануил Йорданов има брат, към когото е приложена обичайната гангстерска схема: първо рекет и заплашване, после се появява който трябва и казва: “Аз ще оправя нещата!”. В случая е ставало дума за някакви парцели около басейна “Спартак”.

    Натискали брата на вътрешния министър Емануил Йорданов да ги продаде.

    Той му се оплаква, разбира се. Надка Михайлова, която пък е близка с Алексей Петров, казва: „Тук имаме един човек, който може да оправи нещата!” И се появява Алексей, който най-вероятно е забъркал всичко, и оправя нещата. В отплата обаче иска да го назначат в службите. Това е простата история, която са ми разказвали.

    – Заявихте, че ще обърнете по-сериозно внимание дали службите защитават българските национални интереси?
    – По-активна можеше да бъде ДАНС в областта на контраразузнаването.

    По линия на пантюркизъм и панислямизъм почти не се е работило през последните години…

    Досега ДПС е било във властта и е оказван натиск да не се работи в тази област. Аз гледам много внимателно на тези теми, за разлика от лидера на РЗС Яне Янев. Той скочи с двата крака в тях като слон в стъкларски магазин. Аз съм против грубо и некомпетентно вмешателство в райони, които наричаме смесени. Там отношенията са деликатни и често взривоопасни и затова държавното ръководство трябва да има пълна и точна информация какво се случва. Точно за това са служби като ДАНС.

    Преди време Яне Янев забърка голям скандал. Тогава изслушахме кмета на Рибново и учителя, който е бил прибран посред нощ със специална силова акция, с джипове, от специалното звено от ДАНС, начело с въпросния Велин Хаджолов, човек на Алексей Петров в агенцията, който сега работи при Яне Янев. Те описаха неща, които открито бяха нарушения на човешките права. Тази организирана акция на РЗС и ДАНС беше направена, за да се вдигнат акциите на Яне Янев. Янето да изземе неща, които аз и “Атака” сме правили, да се настани на нашето място… Алексей Петров е помак и има представа какво става в такива райони…
    Между другото, знакови фигури от ъндърграунда също са помаци – Маргините, Маджо, Румен Пашата. Те обикновено произхождат от бедни семейства. Системата навремето ги е взимала и ги е правела командоси, изпълнители на силови акции. След 1990 г. точно такива хора станаха ядра на силовите групировки и на гангстерските образувания.

    – Казахте, че ще искате да видите каква е била ползата от агентите под прикритие или от т. нар. гангстери с карти от службите за сигурност?
    – Чувал съм, че знакови фигури от гангстерския свят – Димата Руснака, Косьо Самоковеца, Маджо – са имали карти от БОП-а, от НСС, някои и по две – от различни служби. Ако е така, кой им ги е давал, срещу какво и как? Те бяха главатари на структури. Години наред тяхната дейност ощетява държавата, ограбва хора, нанася щети, разваля имиджа на България – каква е цената на такова агентство? За Куйович също говореха, че бил агент на полицията… Той 9 години извършва наркотрафик, кой знае какви милиони са се правили през това време. Като е агент на полицията, какво последва от това? Да ми кажат какво свърши неговата агентурна работа под прикритие?!

    – Нали изнесоха официално, че само Поли Пантев и Карамански са сътрудничили на службите?
    – Поли Пантев беше забъркан в трафик на 600 кг кокаин. Какво е допринесло това, че е бил агент?! Просто има страшно преплитане между МВР, служби и престъпност, те са били едно цяло по това време. Цялата ненаказуемост и арогантност на силовите групировки можеше да съществува само със съдействието или бездействието на полиция и служби.

    – Ще питате и какво се направи до този момент за разкриването на извършителите и поръчителите на зверския побой над Огнян Стефанов?..
    – Ще искам да видя всички полицейски и следствени данни. Защо това разследване не доведе до поне едно задържано лице по покушението. Ако трябва, ще настоявам да се поднови това разследване. Има много улики, които сочат към Хамстера, дясната ръка на Алексей. Но всичко това трябва да се види – какво са установили полиция и служби. Хора са ми казвали: “Знаем кои пребиха журналиста, но няма да дойдем да го кажем!”. У нас ъндърграундът се знае много добре – ако имаш властта на полицията и на службите, за една седмица ще разплетеш чорапа!

    – Твърдите, че в пресата изтичат документи с класифицирана информация…
    – Това е голяма тема – за движението, съхраняването и играта със секретни документи. Виждаме, че такива документи изтичат и се появяват в определени вестници. Говоря специално за в. “Галерия”, който беше създаден от Алексей Петров. Там първо беше сложена Зоя Димитрова – бивш говорител на ДАНС, официален агент по времето на Сертов и Алексей Петров. После я смениха с лицето Патрашкова, която вече съвсем го удари през просото. В този вестник се появяват секретни документи. Това е нарушаване на закона! Станишев в момента го разследват за това, Патрашкова не я разследват! Какъв е този двоен стандарт?! Това е един вестник, който е създаден за активни мероприятия, за оплюване и оклеветяване, поръчково създаден вестник с много пари.

    Искам също да се разбере с какви пари този вестник беше шумно и скъпо рекламиран по телевизии, с билбордове… Патрашкова говори, че теглила кредит! Да не се и опитва даже да говори такива неща, защото е ясно, че не е възможно. После заговори за някакви еврейски пари… Няколко от тези израелски бизнесмени, свързани с “Лев инс” и обръчите на Алексей Петров, бяха заловени за пренос на незаконна валута на българо-гръцката граница.

    Източваха навремето карти от терминалите на хотела на Пламен Хранков.

    Това са хора, които и в Израел ги преследват за валутни измами. Като говори Патрашкова за еврейски пари, аз се сещам за тези хора. Ако наистина са точно тези пари, значи на 100 процента трябва да се разследва “Галерия” и за пране на пари, и за укриване на доходи, освен за публикуване на класифицирана информация…
    Разбрах, че в Бургас, ако се абонираш за тв СКАТ до края на годината, получаваш и абонамент за в. “Галерия”.

    Ето къде е връзката между тези медии, които не спират да плюят и охулват.
    За тв СКАТ какво да говоря – те всяка вечер се упражняват на мой гръб! Хората вече разбраха, че това са просто едни озлобени комплексари. Единият, Велизар Енчев, е ченге на ДС. Другият – Валентин Касабов, е алкохолик и нещастник бургаски, който за 1000 лв. ще продаде и майка си… Самият Симеонов пък е толкова заплетен в далаверки, че… Те са работили с Алексей Петров до неговия арест. Идеята е била да се направи медиен пул, включващ СКАТ, “Галерия”, в. “168 часа” и един или два сайта.

    – Нали не искате да кажете, че сега ще тръгнете да си връщате на всички, които са ви засегнали?
    – Не е въпросът във връщането, а за двойните стандарти. Има един жълт вестник-фантом, който беше пуснал измислени интервюта с майка ми. Абсолютно измислени!

    Майка ми е възрастна жена, с почти 100 процента глухота,

    живее изолирано, има различни болести, категорично не може да се вземе от нея интервю. В него тя обяснявала уж, че аз съм имал психически проблеми. В следващия брой имаше материал, в който се обясняваше, че аз имам сестра и я крия в лудница. Отиваш в общинския регистър в Ямбол и виждаш – родители, двама братя сме, сестра никога не съм имал… Но, както се казва, иди доказвай, че нямаш сестра!

    Това е терор! Но те поне нямат претенции, че са големи журналисти. За разлика от този вестник, чиито издатели се крият, главната редакторка на “Галерия” Кристина Патрашкова излиза да дава акъл по телевизията… Това е вестник-престъпник. Той написа преди два броя, че съм придобил апартамент за 240 000. Категорична лъжа! Никакъв апартамент не съм купувал, придобивал, получавал като дарение, никакъв! Това са хора, които претендират, че са водещи журналисти… Няма разлика между медия на мафията и наемник, килър на мафията!
    И единият, и другият стрелят по теб! Не е по-безобидно да се стреля с лъжа и клевета, които ти после да чистиш. Много хора си казват: “Ето, виж този как се облажи, влезе във властта и се налапа!”. Като казвам, че някои медии са част от мафията, имам предвид това. Поне си признайте, че сте наемници на Октопода. Кажете си: “Така ни е заръчано, смятаме, че ще направим удара с това!” Но да ми се прави Явор Дачков на журналист?! Ми ти мина през Иван Костов, сега го плюеш, вероятно защото не те писа депутат; уж си срещу ченгетата и комунистите, а години наред работиш във вестник “Про анти” на доказания агент на ДС Васил Станилов, след това отиде в радио “Инфо” на червения олигарх Петър Кънев от БСП. Сега си се хванал във вестника на Октопода и обясняваш демокрацията, Бойко, Волен и т.н.

    Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
    http://www.blitz.bg/

  • Четем по 0,5 книжка на година, превръщаме се в полуидиоти

    Българите сме сред най-нечетящите граждани на света. Това ни превръща и в едни от най-безпросветните. У нас за година се издават около 6 000 заглавия. През първите месеци на 2010 г. процентно положението е още по-трагично в сравнение с предните две години.

    Общият тираж на издаваните книги за година е около 4 млн, според Националния статистически институт. Това прави по-малко от половин книжка на калпак. Средният тираж на една книга у нас е 700 бройки, което ни нарежда на едно от последните места в Европа.

    Фалшиви са елейните слова за Международния ден на книгата и четенето 23 април, категорични са книгоиздатели. Те са обезсърчени от липсата на държавна политика в този тъй важен за духовното състояние на нацията бизнес. Според тях четенето на „Дон Кихот” на Сервантес в цял свят на днешния ден у нас ще е формално мероприятие, което няма да намери много последователи. Инициативата дори не била разгласена предварително и повечето хора у нас са узнали за нея от медиите в самия ден.

    В Скандинавия годишно на един човек се издават 1,8 книги. В Русия – 1,9. В Англия за година излизат на пазара над 80 000 нови заглавия.

    В същото време сме отличници в издаването на вестници и списания. По данни на НСИ отпреди година у нас се печатат 438 вестника и 775 списания. В Швеция и Белгия например количеството заглавия е с пъти по-малко. Подобно е положението в Чехия, Унгария и Полша. В България смущаващи са и аномалиите. Изданията за секс, мода и клюки са над 120. В същото време за детско-юношеска литература е само 1. За художествена литература има 6 периодични издания, някои от които се издават почти на магия, защото никой не инвестира средства в тази дейност. Рекламодателите наливат пари в тв шоута, но книги – не. Само около 110 заглавия на книги са спосорирани от фирми.

    Анкета сред студенти в САЩ от януари 2010 г. показва, че 11 на сто от отговорилите на въпроси, свързани с книгите, твърдят, че четенето на произведение от любим автор е близко като емоция до правенето на секс. Според психолога Васил Деянов у нас този процент не би бил повече от 1-2. Той обаче дори не е сигурен в искренността на анкетираните в български ВУЗ.

    В Европа пък все по-често се срещат случаи на зависимост от четене, което не се е случвало от началото на ХХ век, когато киното едва е прохождало, а телевизията е била още непозната. Според английският професор Майкъл Крюгер дори Интернет бил причина много хора да се върнат към доброто старо четене на книги. Става въпрос за онлайн информацията за автори, нови заглавия, съдържание на произведения и пр., които стимулират четенето.

    Такива тенденции у нас не се забелязват. Дори обратно: намаляват тиражите, намаляват продажбите, намаляват и заглавията. Дори световни автори на бестселъри като Дан Браун, Паоло Коелю, Джоан Роулинг, Джон Гришъм и др. в момента се продават в бутикови тиражи в сравнение с предишни години, категорични са издатели. Те смятат, че положението може да се пормени, ако правителството намали ДДС за издаване на книги, както е в редица европейски страни и се наложи контрол върху пиратските издания и незаконните продажби на книги по вестникарските сергии, което обогатява единствено „сивия сектор” в книгоиздаването и лишава държавата от приходи. През 2008 г. тогавашният премиер Сергей Станишев бе обавен за „Рицар на книгата“ от Съюза на книгоиздателите, защото бе обещал да намали облагането с ДДС. Той обаче получи наградата и след това забрави обещанието.

    Фрогнюз

  • Б.Димитров: Българското малцинство в Македония се увеличава всяка седмица с по около 500 души

    Божидар Димитров, министър без портфейл, отговарящ за българите зад граница, пред Агенция “Фокус”.

    Фокус: Г-н министър, колко са новите български граждани от началото на годината?

    Божидар Димитров: Днес се състоя поредното седмично заседание на Съвета по българско гражданство. На него български паспорти получиха 458 граждани на Македония и 30 граждани на Сърбия (българи от т.нар. Западни покрайнини). С това от началото на годината броят на получилите българско гражданство стана 5773 души. От тях 4200 са от Република Македония, останалите – от Молдова, Сърбия, Украйна и Израел.
    Около 6000 души станаха български граждани станаха през цялата 2008 г. През 2009 г. бяха 9040 души.
    Това означава, че ако се запази същият темп на работа, през тази година се очаква около 18 000 души от чужбина да станат български граждани.
    През последните 20 години българско гражданство са получили около 75 000 души. Преобладаващата част са от Македония – над 50 000 души. Но напоследък с бързи темпове расте броят и на новите български граждани от Молдова, където законът позволява двойно гражданство. Близо 15 000 души от Молдова вече имат българско гражданство; цялата българска диаспора там е от около 90 000 души. Това означава, че вече всеки шести българин в Молдова има българско гражданство.

    Фокус: По колко молби остава да се произнесете?

    Божидар Димитров: Въпреки всичко – все още над 40 000 молби, подадени от 2006 г. насам, очакват Съветът по гражданството да се произнесе. Ако моите колеги са наследили стотици милиони левове задължения по неразплатени договори и анекси по тях, аз съм наследил 60 000 човешки съдби. Защото толкова бяха молбите за българско гражданство при формирането на правителството на ГЕРБ. Въпреки че постъпват хиляди нови молби, при подобрената работа в момента броят на чакащите е намален с една трета. Тенденцията се запазва. Преобладаващият брой молби са от Македония и Молдова. В последно време е силен интересът към българско гражданство от Израел, Армения, колкото и странно да звучи – Съединените американски щати, Великобритания и т.н.

    Фокус: Коя е най-екзотичната държава, от която сте получавали желание за българско гражданство?

    Божидар Димитров: Гвинея. Касае се за закупили имоти и преселили се граждани на европейски, африкански и азиатски държави. Много от тях нямат нужда от български паспорт, за да пътуват, както американците да речем. Но това го правят под натиска на съпругите си: „Жена ми каза, че трябва да получа българско гражданство”. Петима американци получиха българско гражданство напоследък. В страната има 7000 трайно заселени англичани, част от които също получиха българско гражданство.

    Фокус: Казахте миналата седмица, че българите ставали второто по големина малцинство след албанското в Македония…

    Божидар Димитров: Това наистина е така, ако се гледат официалните статистики в Македония. Като най-голямо малцинство са посочени албанците – няколкостотин хиляди души. След това – сърбите 38 000 души. Българите, които са получили българско гражданство в Македония, отдавна надминаха тази цифра. Разбира се, трябва да се има предвид, че една част от тях са се заселили в България, а други тръгнаха по света. Преобладаващата част – около 40 000 – 45 000 души си живеят в Македония. След албанците българите са второто малцинство в страната. Това отдавна се знае от македонските власти и аз не виждам защо те се притесняват от този факт. Българите са лоялни граждани на Р Македония. Престъпността сред тях е много по-ниска, отколкото сред други малцинства. Македония само трябва да се гордее с факта, че в нея живеят европейски граждани и че броят им се увеличава седмично с около 500 души. Няма нищо страшно в това. Не разбирам притесненията им. И за всеки случай – не са верни твърденията на Бранко Цървенковски (СДСМ), който на пресконференция в България каза, че броят на желаещите за български паспорт намалява след падането на визите. Не, не е намалял, дори има тенденция за увеличаване. Може би ще намалее, след като Македония стане член на Европейския съюз и аз искрено се надявам това да стане скоро.

    Фокус: Какво следва от увеличаващия се брой български граждани?

    Божидар Димитров: Увеличаващият се брой на българските граждани, живеещи в Македония, поставя и въпроса – за обучението на децата на тези български граждани на български език. Може би, както в Западна Европа, Съединените щати, Украйна и Молдова, вече трябва да се мисли за откриване на български училища. Такива имаме вече по света 135, и един университет в Тараклия, Молдова. При такова огромно българско малцинство в Македония, може би на първо място трябва да се открият неделни училища, за да могат българчетата там да изучават литературен български език, който ще им помогне при кандидатстване във висши учебни заведения в България. В момента всяка година между 200 и 300 млади българи от Македония учат в български висши учебни заведения, по силата на две постановления на Министерски съвет – 103 и 228.

    Фокус: Откъде трябва да дойде инициативата за неделни училища – от България или от местните?

    Божидар Димитров: Не, нищо не се прави насила. Инициативата трябва да дойде от средите на самите българи. Всички 135 български неделни училища са формирани от местните български общности, които се събират, решават да открият неделно училище. България подпомага този процес чрез т.нар. програма „Роден език”, по която за миналата година бяха отпуснати 3,6 милиона лева. Миналата година по силата на тази програма всички 53 кандидатствали училища получиха между 30 000 и 100 000 лева в евро, за да могат да си купят учебни пособия, учебници, да платят наеми, заплати на учители и т.н. През тази година програмата също действа и въпреки кризата, са предвидени около 3 милиона лева. Общностите ни по света, а вече и в Македония, могат да се възползват по нея, за целта трябва да формират училищни настоятелства, да намерят стаи, където децата да учат. Засега подобни училища имаме в Сърбия, в Бяло блато, в българските села, в Босилеград и Цариброд в държавните сръбски училища има паралелки с изучаване на български език. А в Сърбия само 3000 българи имат българско гражданство, докато в Македония – над 50 000. Време е българската общност по места да се раздвижи, да прояви активност и да създаде на първо време неделни училища. Следейки протоколите, по които даваме българско гражданство, виждаме, че преобладаващия брой желаещи са от източномакедонските общини – Струмица, Щип, Радовиш, Куманово. За някои градове като Струмица се съмнявам да е останал човек без българско гражданство, тъй като преобладаващите молби са от Източна Македония, Струмица и Струмишко. Местните българи биха могли да се организират и да създадат неделни училища, макар че в Източна Македония диалектът е много слаб и се говори почти български език.

    Денка КАЦАРСКА

  • Критикари се мислят за Господ

    С министъра на културата Вежди РАШИДОВ разговаря Вера Чалъкова (trud.bg)

    – Г-н Рашидов, чуха се упреци, че във време на криза сте се ангажирали с екстравагантен по мащаби проект – Българския Лувър, който ще глътне над 20 милиона лева. С какви аргументи ще оборите скептиците?

    – Интересно е да се вгледаме кои са тези, които критикуват и защо. Тъжно е, когато критиката е от хора, които живеят с мисълта, че Господ ги е определил непрекъснато да наставляват обществото, да казват кой “да” и кой – “не”. И то хора, които не са посадили дори едно дръвче, освен в собствения си двор. Подлостта не е порок – тя е човешко качество, но е неприятно, когато се превърне в свинщина и затова по хигиенни съображения няма да коментирам. Предпочитам да говорим за нещо по-важно и по-градивно.

    – Гаф ли беше репликата ви, че бихте поставили бюстовете на хората, допринесли за осъществяването на проекта, на фасадата на Българския Лувър?

    – Защо не? Ако тези хора са създали и изградили нещо за поколенията? Но нека построим това, което сме започнали, и тогава да обсъждаме подробности от живота. Да не забравяме, че близо 20 години върху съдбата на тази сграда (б. р. бившето ВМЕИ) се упражняваха какви ли не словесни и активни мероприятия – то не бяха апетити за банки, за бизнес учреждения, турски хотели и какво ли още не… Какво по-хубаво от това, че най-накрая има общо разбиране това да бъде един голям, прекрасен музей на нашата култура завинаги. По стените му да стоят най-хубавите произведения на българския талант от ХII век досега. Проектът бе подкрепен с овации и от великия архитект Жан Нувел. Убеден съм, че мястото на едно произведение на изкуството е на стената, където има визуален контакт с публиката, а не в мазета и депа, във влажни и тъмни помещения. Докато във всички световни столици царски дворци, замъци и огромни сгради са предоставени за музеи на пластичните изкуства, единствено ние сякаш по презумпция сме против създаването на музей с особена важност за обществото. Има една максима: Без значение какво е времето и кога, докато животът е жив, по-добре е да създадеш нещо – дори и малко, отколкото нищо.

    – На какъв етап е проектът?

    – Има решение на правителството с ясното разбиране какви ще бъдат дивидентите от създаването на музея. Обявен е конкурс за първата фаза, готово е и заданието за конкурса за идеен проект. Всички следващи етапи, както изисква законът, също ще бъдат с конкурс, който ще бъде обявен в сайта на Агенцията за обществени поръчки.

    – Заявихте решимостта си да направите радикална реформа в културата. Ще успеете ли да стигнете докрай при мощния отпор на различни гилдии?

    – Когато говорим за реформи в културата, нека не си въобразяваме, че те трябва да бъдат направени заради самата реформа. Според мен реформа не означава да бъде унищожено нещо, а да се промени онова, което е закостеняло във времето и не може да се вмести в новите изисквания. Реформата трябва да гарантира такива условия за развитието на таланта, че нивото на продукта в културата да бъде високо. Бих могъл да кажа, че в културата голяма част от сферите са се самореформирали – например пластичните изкуства от 20 години са на реалния пазар и не случайно се увеличава броят на частните галерии. Литературата, издателствата – също. За киното има закон и то реално е на творческия пазар. Единственото обезпокоително като факт е голямото количество театри и различната им продуктивност. Това притеснение съществува в средите на самите творци и тъй като реформата засяга живота и съдбата на много хора, аз в никакъв случай не бих позволил тя да се направи недобросъвестно. Точно обратното – трябва самите театрални и музикални дейци да имат куража, достойнството и смелостта да направят тези промени. Реформата се отнася до тяхното бъдеще и до тяхното развитие като големи творци.

    – Как ще изглежда българският театър след реформата?

    – Ще ви отговоря с един пример: Театърът на Балтимор, който не кадрува кой да му е директор или колко да получават артистите, за които е немислимо да получават колкото колегите си на Бродуей, играе сърцато с голямата цел – да бъде забелязан и поканен на Бродуей. Бих се радвал, ако след реформата видим нещата и в България така.

    – Голям смут в театралната гилдия внесе идеята театрите да станат държавни културни предприятия.

    – Държавните предприятия са само една от формите, които са практика в европейските държави. Вариантите са много, нека бъде избран най-добрият според исканията на нашите творци. В 12-милионна Гърция има една опера, 3 национални театъра, 10 общински театъра и 185 частни.

    Ще дам и друг пример, за да бъда по-ясен: Италия със своите 60 милиона жители, има 5 опери, 3 национални театъра, общински и частни театри. Да погледнем и себе си – в една 6-7 милионна България имаме 41 държавни театъра, 2 държавни опери, една държавна оперета, 4 държавни оперно-филхармонични дружества, 3 държавни музикално-драматични театъра, 5 държавни филхармонии и немалко частни театрални формации. И всички държавни сценични институти лежат на гърба и върху данъците на хора, които по осем часа на ден работят за заплата от 400 лева. Всеки би се притеснил от това статукво.

    – След Музикалния театър и Старозагорската опера си позволи да гони новоназначения си директор. Докъде се простират правата на артистите и защо позволихте това да се случи?

    – Аз изпълних задълженията си точно както повелява законът. А самоуправството принуди законно избрания директор да дойде и да си подаде оставката. Странното е , че и в двата случая нямаше синдикални искания – артисти не стачкуваха за заплати и издръжка, които са им осигурени от държавата, а решиха да играят ролята на принципала, който единствен може да решава кой да е директор. За мен е важно тези артисти да не стават известни с крясъците си по улицата, с които да бъдат забелязани и от медиите, а с играта си на сцената. За съжаление второто е като че ли по-трудно. Мисля,че е редно тези артисти да си отворят трудовите договори и да видят какво са подписали – че имат ангажимент да играят, да пеят, да танцуват на сцената, а не да кадруват. Но какво да се прави – домашни истории…

    – Колко свои творби ще изложите в Българския Лувър?

    – Откакто съм завършил Академията, Националната галерия притежава всичко на всичко 3 мои мънички скулптури от най-ранните ми години – те са моя първи “опит за летене”… Така че нека никой да не е обезпокоен. Аз съм един от известните български скулптори, чиито творби не са купувани от Националната галерия от близо 40 години насам, за разлика от други, както и нямам нито един паметник в собствената си страна, за разлика от други и както се надявам,че и в бъдеще няма да имам, за разлика от други. Онова, което е хубаво, е че емоционалният ми изблик да нарека бъдещия музей Българския Лувър бе не за друго, а защото България може да се сдобие с над 23 хиляди кв. метра изложбена площ и да извадим от депата над 70 хиляди творби, за да ги “подарим” на хората, които обичат изкуството. Да гарантираме на идните поколения, че са потомци на талантлив народ. А колкото до името на музея – ще има време да изберем за него звучно българско име.

    – Надделява ли министър Рашидов над твореца Рашидов?

    – Успелият министър е творец. Най-важното е, когато си отивам, да видя създаденото от мен, очите ми да го “пипнат”. Националният музей не е за мен, Вежди Рашидов няма къде да го отнесе. Когато съм приел тези две казарми (един мандат е два войниклъка), съм стиснал ръката на моя премиер и съм казал: Да, споделям с теб тази отговорност.

    Да, има битка между министъра и твореца кой да надделее, често се карат. Понякога министърът удря едно рамо на артиста, който е по-фриволен: “Стой, спазвай законите. Чакай, ще те бият през главата”.

    Артистът напъва напред, министърът казва: “По-бавничко, яваш”. За 8 месеца усетих, че станах по-екипен, по-дисциплиниран. Сега нося отговорност за много хора и не си позволявам да говоря както говореше свободният Вежди. Но каквото имам да кажа, го казвам. Просто не мога да бъда толкова красиво арогантен, колкото би се искало на един читател.

  • МИСИЯ ЛОНДОН

    Ай ми врътнеш един биг бен!

    Автор: Владо Трифонов

    „Мисия Лондон” счупи всички рекорди по посещаемост…, филмът се хареса от всички…, бляскав филм…, бляскава премиера… (bТВ)

    „Пригответе се за катаклизъм, който и маите не успяха да предскажат! Болезнен, шокиращ, патриотичен, смешен”.(рекламен анонс)

    „Безумно смешен химн на човешката глупост и суета”. (синопсис)

    „Най-очакваният български филм на всички времена”. (официалната страница на филма)

    „Отзивите от филма са изключително позитивни”. (новинарски сайт)

    „Аз смятам, дори и да прозвучи нескромно, че той е на едно световно ниво в техническо отношение. Ако тази история сме успели да я направим достатъчно конвертируема, аз съм сигурен, че този филм може да намери място и да бъде разпространяван навсякъде по света“. (режисьорът Митовски)

    Ще се опитам да поразсъждавам по горните бомбастики, с уговорката, че аз също се надявам ние, българите, да бъдем разпространявани навсякъде по света; ако не чрез качествени политици, то поне чрез качествени творци.

    И така: хареса ли филмът на всички? На мен и на човека, с когото го гледах – със сигурност не. На неколцина мои приятели и познати, с вкус към талантливите и изпипани неща – също.

    Бляскав филм ли е това? По-скоро шумно и агресивно рекламиран. Ако една незначителна част от предварително изречените и изписани суперлативи да отговаряше на реалността, тогава можеше и да заблести.

    Безумно смешен химн на човешката суета и глупост? Да, суета и глупост има доволно, но от художествените типажи тя прескача в екипа на реализаторите и този „безумно смешен химн” се превръща в химн на едно силно подозрение: прави се филм срещу някакви хора, които посрамват България, но и онези, които го правят, изглежда също не са стока.

    Смешен? Тук трябва да изясним, за какъв смях става дума. Говорим ли за смешка, породена от външния вид на актьорите (дебилно-мутренския визаж на Павел Чернев или касапския финес на Любомир Нейков), то тогава имаме един разтеглен във времето виц и нищо повече.

    Ако целта е била да се създаде сатирична комедия за човешките нрави в конкретно социално и политическо време, то тогава е редно да има пълноцени образи и хуморът да е следствие от тяхното вътрешното развитие. Това, което се е получило, са ескизни разработки навързани в хаотичен сюжет и натоварени с претенцията за „катаклизъм”, който, видите ли, и маите не били успяли да предскажат! Пар екселанс перчене от сорта „булгар”, „булгар”, което срива и малкото хубаво в тази 104-минутна лента.

    Разпространяван навсякъде по света? Възможно е, ако под световно разпространение се разбират републиките от бившия Съветски съюз и Югославия. За филмовия свят с изисквания за стил и запомнящо се екранно присъствие „Мисия Лондон”ще си остане поредния източен ерзац.

    “Е сеа си е*а майката!”

    цепи екранно Любомир Нейков и тряска слушалката.

    И пак майката.

    И отново за майката.

    В този филм се псува на килограм.

    Колкото повече псувни, толкова по-сатирично и патриотично – може би така си е мислил режисьорът. И май се оказва прав – единствените неща, на които двайсетината души в киносалона се оживяват, са псувните.

    Но и с тях нещо не е наред.

    Иначе сочни и непосредствени на пет ракии в бара, на екрана звучат изкуствено и преиграно. Защо ли? Защото едно е да псуваш когато на теб ти се прииска, друго е да го правиш по нечия заявка. А когато не си от най-добрите, съвсем естествено е да се провалиш дори в такова просто нещо като псувнята.

    С което не искам да кажа, че провалът е единствено по вина на актьорите. За да принадлежиш към „най-добрите”, трябва да си обучаван от най-добрите. Ако искаш изговорът ти да е естествен и да си впечатляващ като Робърт де Ниро, трябва да са ти преподавали Лутър Джеймс и Лий Страсбърг. Когато мотивацията избликва от най-дълбоките кътчета на душата, а не от носа или задника на актьора, тогава се раждат истинските постижения. Тогава и псувните ще звучат като псувни, а не като недомаслени копия на уличния оригинал.

    Спомняйки си лично преживени ситуации, артистът не представя измислени емоции, а ги преживява и се идентифицира с тях, учи Страсбърг. Преди това е възприел от Станиславски, че творческите сили на един актьор трябва да бликат отвътре. Fuck yourself perverted bastards!” – фучи А.Пападопулу с ужасно произношение, и ти се чудиш откъде бликат творческите й сили в този момент. Умен режисьорски ход щеше да е, ако тя и проваленият политик Чернев в ролята на руски шарлатанин не си отваряха устата през целия филм, а Ернестина Шинова като първа дама беше минала опреснителни упражнения по дикция. За жалост това не се случва.

    Доброто в цялата работа е, че има нова българска творба. Лошото е, че Митовски и сие са повярвали, че са сътворили „най-очакваният български филм на всички времена”. Още по-лошото е, че с всички средства се опитват да внушат същото и на зрителя, който, за зла врага, лесно се подава на внушения.

    „Мисия Лондон” е поредния опит на българското кино да се измъкне от провинциалното си сетре и донякъде успява: с технически овладяната картина; със звука, който макар да е количествено раздут и стилово претрупан, създава илюзия за първа лига, както и с няколко добри попадения на артистите, когато се опитват да минат отвъд примитивността на своите герои. Оттам нататък идват диалозите – неловки и високопарни като в клип за кремвирши „Леки” и сбърканият подход при опита да се покаже какви какви жалки типове са българските политици и протежетата им.

    – „Ае ми врътнеш един биг бен, ма” – изрича култовата си реплика актьорът Нейков, разпльокал култови телеса в реквизитната постеля.

    – Не моа, боли ма главата” – култово отвръща актрисата Стефка Янорова.

    В заключение: можеше да бъде показан само трейлъра, съдържащ всичко, на което човек имаше да се засмее в този филм, а останалото да се прочете в книгата.

    П.П. Най-доброто актьорско постижение? На Коцето Калки, който дори не е актьор. Затова пък умее да създаде образ с два щриха.

  • ДАНС е подслушвала и следила незаконно

    Силвия Георгиева /СЕГА/
    http://www.segabg.com

    Служители на ДАНС са прилагали незаконно специални разузнавателни средства (СРС) и са използвали събрана информация не според функциите на агенцията. Това изненадващо разкри вчера шефът на ДАНС Цветлин Йовчев, след като излезе от заседание на парламентарната подкомисия за контрол над използването на СРС. Той заяви, че данните за тези нарушения вече са предадени на прокуратурата, но отказа да посочи колко са въпросните служители, кога са били хванати в нарушение и как са били санкционирани. От Върховната касационна прокуратура обясниха, че днес ще проверят в деловодството си дали от ДАНС има сигнали и какви.

    В момента прокуратурата разследва арестувания като бос на престъпна група при операция „Октопод“ бивш служител на ДАНС Алексей Петров за издаване на държавна тайна.

    Обявено бе, че в офисите му на басейна „Спартак“ са открити секретни материали от ДАНС. Все още обаче Петров няма обвинение за злоупотреба с класифицирана информация.

    Най-големият скандал, свързан с ДАНС и използвани от нея специални разузнавателни средства, бе през 2008 г. заради информационното дело „Галерия“. Тогава шеф на агенцията бе Петко Сертов, а негов съветник – Алексей Петров. Макар че целта на разработката е била да се намери информатор в самата служба, се оказа, че са вземани разпечатки и са подслушвани политици, депутати и журналисти. На няколко пъти бе обещавано разработката да бъде разсекретена, но това не се случи дори и с изрично разпореждане на премиера Бойко Борисов. Шефът на ДАНС Цветлин Йовчев обясни, че не може да стават публично достояние СРС, които не са използвани като доказателство по дело, което важи и за телефонните разпечатки. При евентуално разсекретяване на лични данни пък били застрашени интересите на хората, попаднали в разработката.

    Софийската военна прокуратурата първоначално отказа да започне разследване по казуса „Галерия“, защото не откри данни за престъпление. Военно-апелативната прокуратура обаче отмени отказа и прати преписката в Софийската градска прокуратура. Миналия ноември там бе образувано досъдебно производство за злоупотреба със служебно положение във връзка с доклада на комисията за контрол на ДАНС за делото „Галерия“. Обвинения още не са повдигнати.

    Шефът на подкомисията за СРС Веселин Методиев съобщи пред „Сега“, че Йовчев не е засегнал проблема за злоупотребата с подслушване пред депутатите. Но обещал да прати писмен отчет на ДАНС за това как са се прилагали специални средства от служителите в агенцията през 2009 г. „Засега няма жалби до подкомисията, свързани с нерегламентирано прилагане на специални средства, въпросът стои открит за нас“, каза още Методиев.

    На заседанието на комисията дълго се е обсъждало как да се съхраняват и унищожават данни, събрани със СРС. Депутатите са се съгласили, че са необходими различни критерии за съхраняване на подобни данни в зависимост от това кой е заявителят – дали е за криминална ситуация или за нуждите на контраразузнаването. Сред другите законодателни промени, които са обсъждали 6-те членове на подкомисията и Йовчев, е евентуалното намаляване на срока за съхранение на данни от СРС, обясни Веселин Методиев. „Сроковете, които съм виждал в публични архиви за дадени хора, са били от порядъка на десетки години. Може би е добре да се помисли за намаляване на сроковете за дадени случаи. Но когато те са от важни от гледна точка на националната сигурност, може да се разпише и по-дълъг от сегашния срок“, коментира Методиев.

    Разследване

    Вчера се разбра, че ДАНС е подала поисканата от депутатите информация за досието на Алексей Петров. Шефът на комисията за контрол над ДАНС Волен Сидеров обясни, че Петров е назначен като кадрови служител с чин „капитан“ в Национална служба „Сигурност“ (НСС) през 2001 г. от министър Емануил Йорданов по предложение на тогавашния шеф на службата Атанас Атанасов. През всичките години до 2009 г. той е бил кадрови служител. „По същото време той отчита годишен доход от близо 4 млн. лв.“, отбеляза Сидеров. По думите му има доста неизяснени моменти как точно се е водил и какви функции е изпълнявал Петров, докато е бил в ДАНС през 2008-2009 г.

    Комисията е взела решение да изслуша Атанас Атанасов, Емануил Йорданов, Иван Чобанов, който също е ръководил службата. Атанасов би трябвало да изясни с какви мотиви е предложил Петров да бъде назначен. Чобанов трябва да даде информация за опитите да бъде освободен Петров. Според Сидеров би трябвало да бъде разпитан и Георги Петканов по случая с Алексей Петров.

  • 23 април – Международен ден на книгата и авторското право

    а 23 април – Международния ден на книгата и авторското право е традиционното продължително международно четене на романа „Дон Кихот“, съобщиха от Институт Сервантес в България.

    Четенето всяка година се организира от Кръга по изящни изкуства в Мадрид. В това празнично събитие чрез видеоконферентна връзка любители на романа от всички краища на света изчитат целия роман на Мигел де Сервантес.

    Непрекъснатото четене продължава три дни, включват се изтъкнати представители от областта на културата и образованието в цял свят, в това число и в България, припомнят от Институт Сервантес.

    Стартът на традиционното четене на „Дон Кихот“ в Мадрид бе даден на 22 април от мексиканския поет Хосе Емилио Пачеко, на когото днес кралят на Испания Хуан Карлос ще връчи най-голямата награда за литература на испански език „Мигел де Сервантес“.

    Международният ден на книгата и авторското право (portal.unesco.org) се отбелязва на 23 април по решение на Организацията за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) от ноември 1995 г.

    Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова отправи специално послание за случая.

    Тя съобщи, че ЮНЕСКО сформира надзорен орган за борба срещу пиратството в книгоиздаването, след като новите технологии в цифровизацията на книгите създават все по-голяма опасност от посегателства върху авторското право.

    „Пред лицето на новите форми, които приема книгата, и на промените в тяхното създаване, отпечатване и в достъпа до съдържанието им, е спешно необходимо да се припомни, че развитието на книгоиздаването е невъзможно без зачитането на авторското право“, заяви генералният директор на агенцията на ООН за образование, наука и култура.

    „Това е още по-вярно в момент, когато цифровизацията прави книгата още по-уязвима за незаконното й използване“, добави тя.

    Надзорният орган, чиято база данни ще бъде актуализирана редовно, ще предоставя извадки от законодателни текстове в борбата с пиратството по отношение на авторско право, както и информация за най-добрите практики на държавите в това отношение.

    Идеята за Деня произхожда от Каталуния, където на тази дата честват Свети Георги и всяка продадена книга е съпровождана от цвете, а книжарниците изнасят книгите си за един ден на тротоара.

    Датата не е избрана случайно. На 23 април 1616 г. умират Уилям Шекспир (1564-1616), Мигел де Сервантес (1547-1616) и Инка Гарсиласо де ла Вега (1539-1616). А Шекспир е и роден на този ден.

    Това е и денят, в който са родени двама от класиците на XX век – Владимир Набоков (1899) и Морис Дрюон (1918).

    Произведения от Шекспир и Сервантес ще звучат в оригинал и в превод днес във всички книжарници „Хеликон“ в страната.

    От 11 ч. до вечерта ще бъдат отбелязани и 90-годишнината от рождението на Джани Родари, както и годишнини на Александър Блок (130), Сергей Есенин (115), Пеньо Пенев (80), Иван Вазов (160), Йордан Йовков (130), Константин Константинов (120), Чудомир (120), Лев Толстой (100 г. от смъртта на писателя).

    Източник: VESTI.bg

  • Успелите деца на България – 2009 с церемония на 1 юни

    На 1 юни ще се проведе церемонията по връчване на наградите за „Успелите деца на България” 2009
    Във връзка с провеждането на церемонията по връчване на наградите за „Успелите деца на България” 2009 на фондация „Димитър Бербатов”, организаторите са публикували информация на вниманието на номинираните деца и техните родители.

    Информацията е в секция „Новини” на уеб-сайта на проекта и е съществена за присъствието на церемонията.
    http://dberbatov.org/projects/nagradi/news/9

    Номирани деца от българските училища в чужбина по условията на проекта „Награди за успелите деца на България” – 2009, организиран от фондация „Димитър Бербатов”:

    1. Александра Паунова 10 г., Великобритания, Лондон – Литература
    2. Амори Жан-Луи Трибулен 11 г., Франция, Париж – Шахмат
    3. Анастасия Суслина – Елена Николаева (дует) 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Народно пеене
    4. Анна Атанасова 10 г., Испания, Палма де Майорка – Литература
    5. Анна-Моника Георгиева 14 г., Канада, Аврора, Онтарио – Фолклорно пеене, Изобразително изкуство
    6. Антъни-Стенли Георгиев 12 г., Канада, Аврора, Онтарио – Футбол, Хокей
    7. Ваяна Скабрин 13 г., Великобритания, Лондон – Литература
    8. Виктория Марчева 17 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Пеене
    9. Виктория Марчева 17 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Български език, Физика
    10. Виктория Пометкова 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Народно пеене
    11. Георги Котев 8 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Пиано
    12. Георги Пенелов 9 г., Великобритания, Лондон – Математика
    13. Дарко Алексов 17 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Физика
    14. Дарко Стаменов 15 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Химия
    15. Денис Иванов 14 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Футбол
    16. Десислава Стаматова 12 г., САЩ, Чикаго, Илинойс – Математика
    17. Десислава Стаматова 12 г., САЩ, Чикаго, Илинойс – Синхронно плуване
    18. Деян Стаменов 8 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Лека атлетика
    19. Диана Панова 11 г., Ирландия, Дъблин – Литература
    20. Елена Станева 13 г., Украйна, с. Ореховка, Болградски район, Одеска обл. – Приложни изкуства
    21. Емилия Бонева 12 г., Испания, Барселона – Синхронно плуване
    22. „Здравец“ (ансамбъл) 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Народно пеене
    23. Иван Павлов 11 г., Великобритания, Лондон – Литература
    24. Илиана Велкова 18 г., Германия, Хамбург – Социален проект
    25. Ирен-Антоанет Георгиева 13 г., Канада, Аврора, Онторио – Пиано, Изобразително изкуство
    26. Катерина Николов 8 г., Германия, Мюнхен – Лека атлетика
    27. Катрин-Глори Петров 8 г., Великобритания, Лондон – Изобразително изкуство
    28. Мануела Тонева 12 г., Великобритания, Лондон – Лека атлетика
    29. Мария Вълкова 14 г., Великобритания, Лондон – Литература
    30. Марко Тодоров 13 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Театър, Поезия
    31. Марко Тодоров 13 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Бойни изкуства
    32. Милица Тодорова 16 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Физика, Математика
    33. Милош Бранкович 14 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Социален проект
    34. Наталия Николова 11 г., Испания, Сеговия, Кастиля и Леон – Лека атлетика
    35. „Придунавие“ (състав) 9 г., Украйна, Измаил, Одеска обл. – Народни танци
    36. Селина Бахчеванска 12 г., Великобритания, Лондон – Литература
    37. Спасена Илиева 15 г., Великобритания, Лондон – Изобразително изкуство
    38. Таня Илич 15 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Литература
    39. Таня Илич 15 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Химия
    40. Теодора Кръстева 14 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Лека атлетика
    41. Тома Манолов 6 г., Франция, Париж – Изобразително изкуство
    42. „Хитрите гимназисти“ (състав) 17 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Театър
    43. Цветана Мокан 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Физика, Български език
    44. Цветана Мокан 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Народно пеене
    45. Яна Христозова 18 г., Испания, Хатива, Валенсия – Литература
    46. Ясен Батев 8 г., Германия, Мюнхен – Литература

    Забележка: Броят на номинациите не съответства на броя на децата: от една страна има групови номинации, а от друга – някои деца са номинирани в повече от една от четирите възможни области.

    Пълният списък на всички номинирани деца (не само от чужбина) може да намерите – тук (линк)

  • Близо 2 хил. лева за издръжка на семейство в България

    Рязко поскъпване на живота отчете през първото тримесечие на 2010 г. Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

    На семейство с две деца вече са необходими по 1 956 лв., за да посреща нормално разходите си към март т.г.

    С три лева се е вдигнала и линията на бедност. Вместо 183 лв. на човек от домакинство, необходими през декември за задоволяване на жизнено важни потребности вече трябват 186.15 лв.

    Около 22% от наблюдаваните към 2 млн. домакинства живеят с доходи на човек около и под линията на бедност. А 36 на сто оцеляват с под 240 лв.

    Едва 11% пък могат да си позволят нормален живот, тъй като разполагат с по 489 лв. и повече на лице. Забелязва се незначителен ръст на процентите на бедните семейства и леко намаляване на тези с повече доходи, призна Виолета Иванова от института на КНСБ.

    Притеснителното е, че скокът на цените на най-важните хранителните стоки и услуги, които влизат в потребителската кошница на най-бедните, растат най-бързо – с 3.1 на сто за тримесечие. Храните са поскъпнали средно с 2.4% спрямо декември м.г.

    Въпреки че при средната работна заплата за 2009 г. от 591 лв. е отчетен ръст с 8.5% и с 5.5 на сто реално, тя продължава да е най-ниската в Европейския съюз, а на Балканите само в Албания вземат по-малко – 242 евро при 302 евро в България.

    В Словения заплатата е около 5 пъти по-висока, а в Хърватия – 3.5 пъти по-голяма от тази в България.

    Kafene.net

  • Българите и другите: какво показва сравнението?

    Дойче Веле

    За пръв път Световната банка даде свободен достъп до статистическите си данни за общо 209 страни в света. Какво откриваме за България? Данните сравни кореспондентката във Вашингтон Соня Каникова.

    Световната банка съобщи вчера, че осигурява безплатен достъп до хиляди статистически данни за човешкото развитие в 209 държави до 2008 година. Някои от данните покриват период от 50 години.

    Те са с разнообразен характер – финанси, здраве, продължителност на живота, икономика, образование, околна среда и много други.

    Състоянието на човешкото развитие е документирано чрез използването на над 900 показатели.

    Досега информацията на Световната банка беше достъпна само чрез платен абонамент. Тази база данни е най-обхватният съществуващ източник на информация за човешкото развитие.

    Българите – сред най-образованите в света

    България е една от 209-те държави в базата данни. Профилът на страната дава основна информация като например брой на населението, ниво на бедността, продължителност на живота и среден годишен доход.

    Сравнителният преглед на данните показва, че българите са една от най-образованите нации в света – 98.3 на сто от населението е грамотно. Продължителността на живота е средно 73 години, при средна продължителност на живота за света 69 години.

    Много често чуваме, че България е една от най-бедните страни-членки на ЕС. Базата данни на Световната банка ни кара да се убедим, че това е точно така.

    Средният годишен доход на глава от населението в България през 2008 година е бил 5 490 долара. Данните показват, че средният годишен доход в западноевропейските страни-членки на ЕС се движи от 44 000 до над 50 000 долара годишно. Държави като Чехия, Полша и балтийските републики имат средни годишни доходи от около 15 000 долара.

    В Словения средният доход е над 24 000 долара. Доходите в България са подобни на тези в Беларус и Сърбия, а годишните доходи в Черна гора са с 1 000 долара по-високи. Румъния също е по-богата със средни годишни доходи от 8 280 долара.

    България и Лихтенщайн – на светлинни години разстояние

    В Европа с най-високи доходи са гражданите на Лихтенщайн (почти 100 000 долара), Люксембург (69 390), Норвегия (67 340), Дания (58 800), Швейцария (55 510), Швеция (50 910) и Холандия (49 340).

    Най-бедната европейска държава е Молдова със среден годишен доход на глава от населението 1 500 долара. Най-бедните държави в света са Бурунди със 140 долара годишен доход и Демократична република Конго със 150 долара.

    Данните на Световната банка показват, че разходите за здравни нужди в България също са много различни от тези в останалите страни-членки на ЕС. За здравни нужди през 2008 година България е давала по 384 долара на глава от населението.

    Подобни на нея са Маршалските острови, Намибия и Румъния. И по използване на интернет България не е на челните места. 35% от българите използват интернет – подобна е цифрата в Кувейт, Босна и Турция.

    Водеща по този показател е Исландия, където 90% от хората ползват интернет.

  • Citigroup: Еврозоната е обречена без създаването на Европейски щати

    Без създаването на по-тясно политическо и данъчно сътрудничество между страните от ЕС, Еврозоната няма да оцелее и ще се разпадне, считат експерти от една от водещите банки в САЩ – Citigroup. В разпространен в лондонското Сити доклад на Citigroup се отбелязва, че „за ЕС е настъпило времето да реши готов ли е Съюзът да прерасне в Европейски Съединени Щати, или ще продължи съществуването си под формата на съвкупност от независими държави. Ако ЕС предпочете втория вариант, Еврозоната е обречена на провал, даже и в случай, че дълбоката икономическа криза в Гърция бъде преодоляна, считат експертите на Citigroup. На подобно мнение е и известният американски финансист Джордж Сорос. По-рано този месец той предупреди, че без установяването на значително по-тесни връзки в сферите на политиката и данъчното облагане Еврозоната е обречена. /БГНЕС /

  • България разчита на търговски бум, за да се измъкне от кризата

    Изданието “Блумберг” коментира, че България се надява на търговски бум, за да се измъкне от кризата.
    Tърговски вериги като Карфур (чийто първи магазин отвори днес в София), немската Lidl и словенската Меркатор компенсират за намаления оборот в своите страни като отварят магазини в България, най-бедната страна в ЕС.

    Парадоксално, но в България има повече възможности за растеж отколкото в съседните по-богати страни, чиито пазари са пренаситени. Тук разходите и заплатите са по-ниски. «На това разчитаме», казва Лоран Бендавид, изпълнителен директор на Карфур България. «Въпреки кризата, нещата вървят добре в София», добави премиерът Бойко Борисов при откриването на The Mall, където е и магазина на Карфур. “Надявам се икономиката да се стабилизира, за да могат хората да купуват повече.”

    Двайсет години след падането на комунизма средната заплата в България е $411, в сравнение с над $1,100 в Чехия и Полша. БВП на глава на население е $5,916 спрямо $18,194 в Чехия и $17,989 в Полша. “Оптимист съм за развитието на търговията на дребно в България,” коментира Алекс Папагергу, изпълнителен директор на Assos Capital, един от инвеститорите в The Mall. “Започваме от ниска база, така че пътят е само нагоре.”

    Според изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции (БИА) Стоян Сталев чуждестранните инвестиции в страната могат да достигнат 3 млрд. евро тази година. “България трябва да влезе в 21-ви век. Липсва съвременна инфраструктура,” добавя той. The Mall е петият мащабен търговски център в София. Той предлага на своите посетители магазини на световноизвестни марки като New Yorker, Bershka, Zara, Gap и Marks & Spencer. В Прага и Будапеща има над 12 мола.

    Фрогнюз

  • Правителството на Станишев изхарчило милиарди „непрозрачно“

    Кабинетът „Станишев” е харчил средства по един изключително непрозрачен начин, каза за частната телевизия PRO.BG депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев.

    Мавродиев е председател на комисията, която проверява разходите, назначенията и сделките в последната година на правителството на Тройната коалиция.

    Комисията „Анти-Станишев“ е установила редица нарушения на предишния кабинет, които ще бъдат представени пред депутатите тази седмица.

    Според Мавродиев, всички сделки, които са изброени в доклада, са за прокурор.

    Само сделките за „Цанков камък“ и АЕЦ Белене са стрували над 3 милиарда лева без публичен ефект и нещо полезно за обществото, даде пример той.

    Депутатът нарече „потресаващо“, това, което е видял на площадката на АЕЦ Белене, на която няма нищо, но има постройка за „медиен център“.
    Установени са над 2.2 млрд. лева необезпечени разходи в над 150 сделки на 14 министерства на кабинета „Станишев“, даде пример той.

    Чиновниците са поемали много задължения за разходи без никаква идея за приходи.

    Фалшива теза от страна на БСП, защото те нямат нищо сериозно да кажат в оправдание за тези сериозни злоупотреби, нарече Стефан Мавродиев обвиненията от страна на червените, че настоящият кабинет се занимава с оправдание с предишните и разследвания вместо да прави реформи.

    Ние правим и двете неща едновременно. Макар и трудно, нито една от реформите не е спряна, категоричен е депутатът.

    Борисов ще сменя министри, за да не крадат

    Аз ще сменям на два месеца министри, ако трябва, заяви премиерът Бойко Борисов.

    Борисов е категоричен, че всеки, който попадне под ударите на прокуратурата, ще бъде отстраняван от поста му.

    Това е правилната политика и хората това очакват у нас, каза още министър-председателят. Било каквото било – няма да крадат повече, добави той.

    Борисов е напълно убеден, че в рамките на днешния ден директорът на НЗОК Жени Начева ще подаде оставка.

    Тя със сигурност ще си подаде оставката, иначе парламентът ще я изгони, обясни още Борисов.

    Премиерът призна, че не е лесно да се намерят хора, тъй като “кадровият потенциал в България е малък и всички, които са минали през различни нива, по един или друг начин, са се оцапали”.

    Правителството арестува всеки ден тези, които са похарчили на българите парите. Това трябва да направи едно правителство, за да може парите да се върнат при хората, каза министър-председателят.

    Борисов изтъкна, че бившият премиер Сергей Станишев трябва да отговаря за неговите съветници, за неговите министри и за всичко, което е направил.

    Няма сфера, в която като пипнеш и да не излизат далавери, каза той и посочи като пример случая с бившия председател на УС на НЗОК Емил Райнов и началника на политическия кабинет на Станишев Веладин Битолски.

    Всички това сме го знаели, но не сме го доказали, а сега хората започват да говорят и да си признават, обясни още Борисов по случая.

    Източник: Кафене.нет
    http://kafene.net

  • Райна Княгиня на прехода?

    Най-после! След 20 години преход българските ученици имат своя герой! По-точно – своята героиня!
    И тази героиня не е мутреса с грамаден черен джип, нито получленоразделна кукла Барби, нито някоя горда и преуспяваща с тъпотата си блондинка, нито поредната знойна попфолк дива от породата на едрогърдестите, силиконово напращели чалгаджийски икони и мафиотски примадони.
    Не. Истината е възможно най-неочакваната.
    Тази героиня е учителка. Поли от Славяново. Миловидна и лъчезарна, учителка по български език и литература, английски и информационни технологии, с три висши образования и 500 лв. заплата. Която отмъкна (открадна, ограби) 20 000 лв. от една банка. Въоръжена с детски пистолет, купен от улична сергия за 1 лев, скрита под руса перука (светлокестенява или леко рижава), маскирана с големи слънчеви очила с бели рамки, заметнала артистичен розов шал.
    Свенливите медии моментално я етикетираха като „даскалицата бандитка и грабителка, класната крадла и обирджийка”. От интернет форумите се носят възгласите: „Браво, маце!”, „Много яка мадама!”, „Точно така!”. Учениците са възхитени. Същите ученици, които ненавиждат „гадното даскало”, презират „тъпите даскали”, замерят ги с помийни думи и с каквото имат под ръка, връхлитат върху тях с юмруци или за по-сигурно викат дебеловратите охранители на дебеловратите си бащи с цел вразумяване на „тъпите даскали”, на тия „дрипльовци и простакеси”.
    Единственият разстроен е министърът Цвъ. Цвъ. Според когото „става страшно, щом хора с три висши обират банки”. Ако са с едно – не е страшно, ако са безграмотни добитъци – е направо желателно.
    Така излиза.
    Обаче излиза и още нещо:
    Ако учителите ограбват банки – това е страшно и противоестествено. Но ако банките ограбват учителите (и всеки друг) – това е нормално, естествено и дори задължително. Ако утре, вдъхновени от примера на Поли, банда аспиранти и докторанти, под научното ръководство на професори-главатари (може и академици) ограбят банка – това ще е страшно и скандално. Но когато 20 години отношението на държавата към образованието и науката е презрително, безотговорно и грабителско – това не е страшно, нито скандално, а е прескръбен факт.
    За учителката Поли тия жалки 20 000 лв. са колосална сума, но за всякоя невежествена мутра, за всеки овластен мафиот туй е цената на една „делова” закуска, на която се решават важни „държавни” дела в смисъл: „кого ще гръмнем днес”, „кого ще арестуваме утре”, „коя партия (депутат, министър, магистрат) ще си купим в петък” и „колко ще ни струва журналиста (вестника) Хикс, радиото Игрек, телевизията Зет”.
    В нашата история има учители-поети, учители-писатели, учители-композитори, учители-председатели на революционни комитети, апостоли, въстаници, четници и опълченци.
    Достатъчно е да споменем Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Георги Раковски, Иван Вазов, Петко Славейков, Добри Чинтулов, Панайот Волов, Павел Бобеков, Бачо Киро, Добри Войников, Гоце Делчев, Васил Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Райна Княгиня, братя Миладинови, Панайот Пипков, Райно Попович, Паисий, Софроний, Климент Охридски, светите братя Кирил и Методий.
    В последните 20 години, обаче, имаме учители-куфарни търговци, учители-таксиметрови шофьори, учители-берачи на портокали и маслини, учителки-миячки чинии в някоя гнусна кръчма, учителки-чистачки на стълбите във вашия блок, учителки-бавачки на дечицата на някоя мутра, учителки-продавачки на семки по стадионите. Това не смущава никого. Включително Цвъ. Цвъ. Защото това някак си не е страшно. Не е скандално. Не е противоестествено.
    В последните 20 години децата припознаваха своите герои сред мутрите и техните възпевачки. Мутрите – заради екшъна, певачките – заради фешъна. Защото виждаха в мафията онази тайна власт, която хем се противопоставя на явната, хем всъщност управлява държавата. Сега тайната власт си е напълно явна. И децата аплодират всеки, който се изправи срещу нея.
    Не знам дали акцията на учителката Поли е заради отчаяние и безизходица, дали е авантюра или хазарт. Но знам, че истинският престъпник не обира банка с детски пистолет, за да си върне дълговете, не действа сам и не се прибира в къщи с градския транспорт.
    Истинският престъпник не обира банки. Той ги притежава. Както притежава партии, министри, магистрати, медии. Както притежава властта.
    Не знам какво виждат децата в учителката Поли. Може би Райна Княгиня на прехода. Ако са си научили урока за Априлското въстание, разбира се.

    Велислава Дърева
    www.zonabg.info

  • Дереджето ни е като в началото на 90-те!

    В масовото съзнание на българите се оформя една нова и фалшива дилема. Едно срещу друго застават две коренно противоположни мнения. Но и двете съдържат в дъното си една и съща груба грешка, пише в коментара си А. Райчев.

    Част (все още по-голяма от другата) от публиката твърдо вярва, че “арестите” са единственият правилен път и както се изрази оня ден самият премиер -“те са най-важната антикризисна мярка”. Обратното мнение също вече е широко разпространено: правителството е некомпетентно и дори неадекватно, кърпи бюджета, вместо да бори кризата, издига абсурдни кадри, делят ни месеци от реална икономическа катастрофа. А въпросните “арести” са камуфлаж, смокиново листо. Тази дилема е фалшива, защото колкото и противоположни да са тези възгледи, те съдържат в дъното си една и съща груба грешка, едно дълбоко разминаване с действителността.

    Какво проспиваме

    И привържениците на г-н Борисов, и растящата по обем група на неговите противници не вземат предвид факта, че България се намира принципно в нова икономическа (а скоро ще казваме и политическа) ситуация. От тази ситуация тривиален изход няма. От тази ситуация нито едно правителство не може да извади страната. Защото не като управление, а като дередже сме върнати в началото на 90-те години, когато единствено консенсусни решения и усилия спасяваха държавата и печелеха време.

    Главният факт (който засега всички проспиват) е, че “златният дъжд” над България спря. Доскоро можехме да гадаем дали и с колко ще намалява. Сега знаем: спря, престана.

    Ето огрубени фактите за чуждите инвестиции в страната през първите два месеца на последните три години: 2008-а: почти 1 млрд. евро; 2009-а: половин милиард; 2010-а: няма и 30 млн. Преди 2008 г. този “златен дъжд” валя дълго и натрупа – някои казват 50, други по-малко, но не съм чул да се споменава число под 30 млрд. евро рекапитализация на България.

    През последните 5 години не само самите българи, но и нашата икономика “свикнаха” с факта, че годишно над страната се изливат поне 5 млрд. евро. От тях половината в индустрията, а другата половина в джобовете на населението – за земи и недвижимост.

    Оня ден един приятел ми направи комплимент за изречението, че у нас въпросът “какво да се прави” е подменен с “кой е виновен”. Тук съм принуден да се коригирам. За спирането на “златния дъжд” нито някой в България е виновен, нито можем нещо да направим. Единственото, което можем да сторим, е да осмислим последствията от този факт.

    Но първото, което ни пречи, е, че масовият българин не отдава двойно порасналото си благосъстояние за последните години на “златния дъжд”. Масовият българин искрено не признава, че сега живее пъти по-добре. Дори през 2008 г. той пищеше на “горно до”, че е станало непоносимо!

    Накъде без пари?

    Но да оставим илюзиите – и без това дълго ще ги плащаме. По-важното е, че българите и елитът сега трябва сериозно да си поговорят за това как България занапред ще живее в тази нова ситуация, без обичайната инжекция от 5 млрд. евро годишно.

    Бедствието е съизмеримо по сила със спирането на индустрията ни в средата на 90-те години. Последицата му обаче – не. Защото първо, за разлика оттогава, имаме резерви. Второ – сме интегрирани в Европа. Трето – не сме вече онези бройлери, които навремето имаха чувството, че светът непонятно защо се срутва.

    Но и с тези предимства – няма да минем без общонационална стратегия и без консенсус. Тогава се справихме: макар и много трудно СДС и БСП изградиха консенсуси по цяла серия най-важни национални въпроси – от пътя към Европа до приватизацията и реституцията. Сега не виждам дори кой от намиращите се на политическата сцена би предложил подобен разговор.

    Автор: Андрей Райчев,
    Редактор: Александър Андреев
    http://www.dw-world.de

  • Невероятно! Премиерът опроверга шегаджийски блог, МВнР пита Папандреу

    Автор: Георги Николов /Е-вестник/

    Майтапчийски блог на неизвестен софиянец беше опроверган лично от премиера Борисов и Външно министерство. Измислена новина за изречени обидни за българите неща от гръцкия премиер Папандреу беше цитирана от различни български медии. По-късно агенции я съобщиха като изчетена по гръцко радио. Най-вероятно гръцки медии са я цитирали, преведена от български. В шоуто на Иван и Андрей журналистката Соня Колтуклиева възмутено запита – как може никой в България още да не е реагирал на това изказване на гръцкия премиер? Премиерът Борисов реагира, а Външно министерство официално запитало кабинета на Папандреу, откъдето отрекли гръцкият премиер да е казвал такова нещо.
    Всъщност информацията от блога neverojatno.wordpress.com – “Истината такава, каквато можеше да бъде!?” звучи изключително автентично и впечатлява с логиката си като политическо изказване.

    Ето целия текст:

    “Гръцкият премиер предупреди своите сънародници, че ако не са съгласни с антикризисните мерки на правителството ги чака съдбата на България:
    „Нима – каза той – вие искате да получавате български заплати, където въобще не са чували за великденски и коледни премии, а какво остава за 14-та заплата? Нима – обърна се той към пенсионерите – вие искате да получавате пенсии от по 50–100 евро вместо сегашните 600-700 ? Нима искате да си плащате изцяло цената на лекарствата, а не както досега само 25%? Нима искате да живеете като в лунно бунище – защото точно на това прилича България с нейните дупки и боклуци, разхвърляни навсякъде – от претендиращите за по-висока интелигентност българи? Нима искате децата ви да пушат, пият и вземат наркотици под зоркия поглед на полицията? Това ли искате? Аз знам, че ние винаги сме били по-цивилизована нация от нашите северни съседи и винаги сме успявали да се обединим в трудни моменти. Затова и сега съм убеден, че в този труден момент ще застанем един до друг, ще прежалим трийсетте процента от допълнителните възнаграждения, които получаваме и след няколко години, ще можем отново да се наредим сред страните с най-добър жизнен стандарт, докато българите ще си останат на положението в което са и сега. Защото нашата нация е изградена на основите на православната вяра и християнските добродетели, а българите са учени атеисти, сменящи на всеки четири години политическото си верую. Но намират ли там там спасение? Нека да се стегнем и да не позволим нашата младеж да напусне страната, така както българите напускат своята? И ще видите, че след 50 години, ние все още ще сме тука, а за българите ще се носят само легенди. Аз много се смях, когато разбрах, че управляващите в България плашат народа си, че щели да стигнат до нашето положение ако не вземат мерки! Та те нашето ниво могат само да го сънуват! Жалко за българите, че се оставят така лесно да ги манипулират, за да могат да ги грабят безпрепятствено! Но това си е техен проблем. Нека ние да решим нашите, пък те да се утешават, че не са ни стигнали.“
    Кое е по-страшно – „Гръцката криза“ или „Българската стабилност“?

    ––––––––––––
    Най-отгоре на страницата на блога пише: “Истината такава, каквато можеше да бъде!? (Или частна теория на НЕвероятностите!)”. Вдясно на страницата е написано следното: “Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността. Съвпадението с реални събития, свързани с действително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена както героите в изложените писмени текстове е случайно и неволно. Всеки читател и посетител на тази страница приема безусловно гореизложеното.

    Източник: e-vestnik.bg