2024-03-29

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Лаура Чуканов: Щастлива съм, когато помагам на моята родина

    Миналата седмица в Солт Лейк Сити (Юта, САЩ) неправителствената организация One Heart Bulgaria организира благотворителен концерт.


    Месеци преди събитието в помощ на българските домове за сираци Лаура Чуканов, Мис Юта ‘2009, участваше в популяризирането на благородната инициатива. Лаура беше и водещ на концерта. Това е причината да я потърсим за интервю след еуфорията от събитието:

    Концертът пожъна огромен успех. Голяма част от публиката вече имаше установена връзка с България – чрез далечни и не много далечни роднини, дошли от Балканите или чрез приятели-българи. Други дойдоха, за да научат нещо повече за мистичната България и нейните деца – разказа Лаура пред Dnes.bg.

    „Моята задача беше да водя тържеството, да представям гостите, да разкажа за себе си и за родината ми, да давам информация.

    Гости на концерта бяха музикантите Critter, Mindy Gledhill, Sam Payne и Peter Breinholt.

    Sam и Mindy споделиха впечатленията си от миналогодишното им пътуване до България. Много трогателно разказаха за срещите им с деца от домовете за сираци, за радостта, която са подарили и получили с изнесените концерти в домовете“ – сподели Мис Юта 2009.

    „С мои български приятели от Солт Лейк Сити бяхме направили 100 мартенички, които също се продадоха в помощ на българските деца без семейства.

    Към края на концерта бяха показани снимки от българските домове за сираци. Нямаше човек в залата, който да не се просълзи. Естественото желание на американците да помагат на изпаднали в беда като вълна заля залата. Хората искаха да разберат как и с какво могат да променят живота на българските сираци“ – разказва Лаура.

    А кой стои зад една толкова благородна идея?

    „Организацията “One Heart Bulgaria” е основана от една невероятно всеотдайна жена – Дебора Гарднър.

    Цялата й дейност е насочена към изпълнение на обикновена и огромна мечта – да направи света по-щастлив. Аз съм много благодарна на Дебора за труда й, за желанието й да подобри живота на българските сираци.

    Щастлива съм да бъда част от тази мисия. Смятам, че лично аз съм била облагодетелствана с възможности и късмет в живота си. Вярвам, че е мое морално задължение да помагам според силите си на хората от моята родина.

    Надявам се отново да мога да посетя България в най-скоро време и да отделя повече време за домовете за сираци“ – споделя Лаура.

    1larka

    2larka

    3larka

    4larka

  • „Семейството“ като таен октопод (Америка и тайните й)

    Семейството? Малцина са чували за него. Книгата на разследващия журналист Джеф Шарлет „Семейството: таен фундаментализъм в сърцето на американското могъщество“ разкрива мащабите на влияние на тази невидима организация.

    Заглавието на тази книга може да ви накара да мислите за нова конспиративна теория. Джеф Шарлет обаче представя само факти. Неговите проучвания на американската религиозна субкултура го отвеждат преди няколко години до бивш манастир, разположен на крачки от сградата на Конгреса. Превърнат в луксозна резиденция, бившият манастир е обитаван от някои от най-влиятелните сенатори. Те се оказват членове на „Семейството”, или „Задругата”, която е собственик на струващата милиони резиденция и осигурява жилища за верните си хора срещу символичен наем. Шарлет успява да заживее в резиденцията, където събира материал за книгата си. В началото на тази година книгата стана един от бестселърите в САЩ.
    Християнство за елита
    Джеф Шарлет описва „Семейството” като християнска фундаменталистка група, чиято главна цел обаче няма нищо общо с пропагандирането на християнските идеи. „Семейството” е в политически план една от най-влиятелните американски организации. Тя не вярва в идеите за мир, любов, състрадание и помощ за бедните. Тя вярва във властта и могъществото на група „избрани”. Шарлет пише, че Семейството практикува „елитарен фундаментализъм”, а не някакъв плебейски телевизионен евангелизъм. Идеите тръгват от основателя на групата, каза Шарлет в интервю наскоро: „Основателят на групата Ейбрахам Верейди твърди, че Бог се появил пред него една нощ през април 1935 година и му казал: „Християнството се занимава с неправилните хора: с бедните, страдащите, обезправените. Аз искам да станеш мой мисионер и да представляваш хората с власт, тези на върха; те ще разпрострат моите благословии надолу.”
    В същия дух членовете на групата и нейният мистериозен лидер Дъглас Коу са далеч от идеите на демокрацията. Ръководещи идеи за дейността на Семейството са капитализъм и власт, пише Шарлет. Те вярват, че елитът на обществото е избран по воля Божия и че Бог го използва за целите си. „Христовото царство не е демокрация”, вярват членовете на Семейството. „Ние може да избираме нашите лидери, но Христос избира своите.” „Кръстът не е хоризонтален, а вертикален – и показва посоката на властта.” Или с други думи: организацията се интересува само от хората с власт и влияние – както в САЩ, така и по света.
    Безпрецедентно влияние
    В организацията членуват влиятелни сенатори и конгресмени, бивши и настоящи висши служители в администрацията на САЩ, асове на петролната и на авио индустрията, висши бизнесмени, глави на религиозни и хуманитарни организации, президенти, дипломати, многобройни бивши и настоящи диктатори по света. Връзките на организацията се простират до най-висшите нива на американското правителство и в критично важни агенции като ЦРУ, а влиянието й се разпростира почти навсякъде по света. Според бившия специален помощник на президента Джордж Буш, Дейвид Куо, „влиянието на Семейството в правителства навсякъде по света е невъзможно да бъде надценено, нито пък е възможно да се разберат мащабите му.”
    A Майка Тереза е била винаги сред почетните гости на така наречените молитвени закуски
    Никой не знае колко голяма е неговата членска маса, пише Джеф Шарлет в книгата си. Според единственото съществуващо изчисление в Задругата членуват около 20 хиляди души само в САЩ – всички те са хора от елита. В политическите и бизнес кръгове по света организацията има над 350 членове и „близки приятели”, както и клонове в някои европейски държави: например Германия и Великобритания, където има групи, практикуващи типичните за Семейството молитвени закуски.
    Невидима организация
    Въпреки видните си членове и въпреки факта, че съществува от 1935 година, Семейството е опазило в тайна своите дейности и убеждения. То пази в строга тайна имената на членовете си. Много членове на групата публично отричат, че Семейството изобщо съществува. Задругата е нещо като невидима организация. Джеф Шарлет цитира Дъглас Коу, който от 1969 година е лидер на групата: „Колкото по-невидима е една организация, толкова повече власт има тя”.
    Една от формите, под които групата оперира, са т. нар. молитвени закуски. Тези закуски се провеждат на много места в САЩ, като най-голямото такова събитие е националната молитвена закуска, която е спонсорирана от Семейството. Само преди седмица във Вашингтон се състоя 58-та национална молитвена закуска. За събитието се събират над 3 000 души от цял свят, сред тях държавни глави, министри, религиозни лидери. В миналото главен гост е била, например, Майка Тереза. През последните десетина години в събитието винаги е участвала делегация от България, включваща висши политици, местни обществени и религиозни лидери. От 1953 година досега всеки американски президент е присъствал на събитието заедно с най-висшите представители на държавната власт – това илюстрира мащабите на влиянието на Семейството.
    Семейството, Обама, Клинтън и Маккейн
    Постоянно присъствие през всички тези години е Дъглас Коу, който сега е на 79 години, и който се смята за един от най-важните религиозни лидери в САЩ, въпреки че никога не е бил ръкополаган за свещеник. Коу е човекът зад провежданите всяка седмица молитвени закуски в Сената, в Пентагона и къде ли още не из Вашингтон – Коу присъства на много от тях, а участници казват, че на такива молитви са били също Джон Маккейн, Барак Обама и Хилари Клинтън. Клинтън има най-дълга история с Коу, датираща още от времето, когато тя беше първа дама на САЩ. Клинтън споменава Коу в автобиографията си, където го описва като „изпълнен с истинска любов духовен наставник на много хора”. По време на годините й в Белия дом Коу е бил „извор на сила и приятелство”, казва Клинтън.
    Хитлер, Сталин и Мао – избрани от Бога лидери
    Убежденията на Семейството са крайно консервативни. Те са против абортите, против хомосексуалните и пропагандират „библейски капитализъм” – свободен пазар без регулации, „ръководен свише”, с акцент върху защитата на интересите на елита. Целта, според Шарлет, е „невидима световна организация, предвождана от Христос”. „Ние искаме да видим лидери, водени от Бог”, се казва в поверителен документ, цитиран в книгата. „Искаме да видим лидери от всички слоеве на обществото, ръководени от Светия Дух.”
    Въпреки тези позовавания на християнството, идеологическата платформа на Семейството няма много общо с познатите ни християнски идеи. Основно убеждение на групата е, че повечето от нас четат неправилно Новия завет; главното послание на Исус не е за любовта, състраданието, справедливостта и опрощението, а за властта. „Те мислят, че Христос е имал едно послание за вътрешния си кръг и съвсем друго послание за всички нас от „външния кръг” – на нас Христос е разказвал приказчици, защото не сме в състояние да понесем истината”, казва Шарлет. Според лидера на групата Дъглас Коу само трима души през 20-ти век са разбрали правилно посланието на Исус: Хитлер, Сталин и Мао. Независимо от техните дела, те знаят какво е да имаш власт и да си могъщ, казва Коу. Не е важно дали си „добър” или „лош”, а дали си „избран”: „когато си избран, правилата за обикновените хора не важат”.
    Коу и членовете на „Ядрото” – най-вътрешния кръг на Семейството, забулен в още по-непроницаема тайнственост, изповядват, според Шарлет, почти ницшеански идеи: те вярват, пише той, в създаването на политическия Свръхчовек, който е над обикновения морал. Секс скандалите, в които бяха замесени няколко видни членове на Семейството, показаха тъкмо това: губернаторът на Южна Каролина Марк Санфорд, например, отказа да подаде оставка, защото постъпките му нямали значение – той бил „избран” да управлява.
    Политически интервенции
    В конкретен план Семейството прави всичко възможно, за да прокарва своите религиозно-политически идеи. Сред по-новите примери: негови членове от Сената внесоха поправка към проектозакона за здравното осигуряване, която прави невъзможно покриването на аборт от медицинската застраховка.
    Държавният глава на Уганда: близък приятел на Задругата
    Семейството действа не само в САЩ. Намесата се простира във всички точки на света, твърди Шарлет. Най-новата интервенция, която доби широка известност, е проектозаконът в Уганда, който не само забранява хомосексуализма, но предвижда затвор и дори смъртно наказание за „прегрешилите”. Семейството прокарва този проектозакон чрез своя член парламентариста Дейвид Бахати и чрез „близкия си приятел” президента на Уганда Мусевени. Според книгата на Шарлет Семейството е „привлякло” Мусевени още през 1986 година, когато го е обявило за „ключова фигура в Африка”. Мусевени не само подкрепя проектозакона против хомосексуалността, казва Шарлет, но смята и следното: „Този закон е необходим, защото европейците вербуват хомосексуални в Уганда. Европейците нахлуват и се опитват да направят нашите хора хомосексуални!” Дейвид Бахати, който е внесъл за разглеждане проектозакона против хомосексуалността, е член на „Ядрото” на Семейството и организира редовни молитвени закуски в Уганда.
    Всичко това са обаче само дребни примери за влиянието на Семейството. Международната експанзионистка идеология на групата, пише Шарлет, се осъществява чрез мрежа от членове и „близки приятели”, повечето от които са главорези, превратаджии и диктатори. Сред тях са фигурирали Сухарто в Индонезия, Хайле Селасие в Етиопия, Фердинанд Маркос във Филипините, генерали и министри на отбраната от Източна Европа, кралят на Йордания Абдула, а сенатори от групата са били инициатори на интервенции в Албания и Грузия.
    Управлява ли Семейството света?
    Едва ли, а и книгата на Джеф Шарлет не дава отговор на този въпрос, нито пък твърди нещо подобно. Но няма съмнение, че тази книга описва една от най-могъщите групировки на християнската десница. Групировка, която е с почти фашистки убеждения (по думите на Шарлет) и с амбиции за контрол върху световната политика. Не случайно първото напътствие, което получават новите членове на Семейството, гласи: „Вие сте тук, за да се научите как да управлявате света”.

    Автор: Соня Каникова, Редактор: Д. Попова-Витцел

  • 67-та годишнина от спасяването на българските евреи

    Автор: Ваня Вълкова, Никола Миладинов

    С възпоменателна церемония пред паметната плоча до сградата на НС беше отбелязана 65-та годишнина от края на Холокоста и 67 години от спасяване на българските евреи.

    На днешния ден 10.03. българските евреи най-силно, в сравнение с другите дни на годината, казват своето голямо „Благодаря“ на българския народ. Каза го днес и председателят на организациите на евреите у нас „Шалом” Максим Бенвенисти: „Един благороден народ, който подаде ръка на своите съграждани евреи в един много тежък момент за тях.“

    За България 10 март е нашият ден на преклонение пред дадените жертви, присъедини се и председателят на НС Цецка Цачева: „Не можем да отминем този ден, онези 11 343 жертви, които са изпратени в концлагерите на смъртта.“

    За да почетат паметта им политици, дипломати и граждани сведоха глави. И ако за по-възрастните онази тъмна част от историята е част и от техния живот, то за много от младите българи днес евреите са хора като всички нас.

    Милостина Кръстева е ученичка в столичното 134-то училище и изучава иврит вече няколко години. „Те са наистина един страхотен народ, но за жалост са били гонени и мразени от много други народи и все пак ние сме успели да спасим част от тях, за което се радвам изключително много,“ казва Милостина.

    България трябва да направи повече за поемането на отговорност и почитане на паметта на евреите от Тракия и Македония, депортирани от българските власти в концентрационния лагер „Треблинка”. Това каза заместник-посланикът на Израел у нас Гилад Нол пред представители на академичната общност, които се събраха в БАН по повод 67-та годишнина от предотвратяването на Холокоста в България.

    Въпреки спасяването на по-голямата част от българските евреи в тази история има и тъмно петно, свързано с депортирането на 11 343 души от териториите в Тракия и Македония през Втората световна война, за което носят отговорност тогавашните български власти, коментира израелският заместник-посланик: „Президентът Първанов призна по време на посещението си в Израел през 2008 година, че България е отговорна за съдбата на евреите от Тракия и Македония, но трябва да се направи повече за отбелязването на този факт.“

    Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев в силна реч пред гостите наблегна на това да извлечем поуки от историята днес: „Но да помним и тези, които с крясъци натикваха евреите във вагоните в Тракия и Македония, за да поемат пътя, от който връщане нямаше. Да не се самообобщаваме, че сме винаги толерантни. Историк съм, но много ми се иска актът за спасяването на българските евреи да не е акт от миналото, защото смелостта и човечността на Димитър Пешев ни трябват сега, защото кому е нужно спасението – на нас самите ни е нужно.“

    Източник: БНР

  • Думи, продиктувани от болка и тревога

    В-к Дума 10 Март 2010, брой 57

    България се нуждае от силна, единна, обновена БСП

    Свидетели сме на прояви и процеси в БСП, които я заплашват с разпад и самоунищожение. Една изборна загуба е нормално да възбуди духовете и предизвика оживени разисквания. Но това, което наблюдаваме, далеч надхвърля тези рамки и прераства във взаимна непоносимост и крайно ожесточение между отделни личности и групировки в партията. Хора, които довчера са вървели заедно в ръководството й, сега не просто се разминават в своите мнения, а враждебно се противопоставят един на друг. Това създава тежка, заредена с разрушителна сила атмосфера, която дезориентира членската маса, подхранва центробежни тенденции, злепоставя партията пред обществото, отнема й възможността да бъде активен фактор в политическия живот на страната. Върху оголения по този начин политически терен паразитира ГЕРБ, формация с неясен произход и още по-неясна физиономия, но с недвусмислено изявени себични, авторитарни, репресивни амбиции. Ето защо ние, писатели социалисти с дългогодишно партийно членство, преживели и преминали през много изпитания и огорчения, но съхранили вярата си в мисията на партията, не можем да стоим повече встрани и да наблюдаваме безучастно протичащите в нея тревожни явления.
    Коренът на възникналата ситуация е в обстоятелството, че осем месеца след изборите, още нямаме откровен, ясен, убедителен отговор какъв е балансът от управлението на коалицията, в която активна позициа имаше БСП. Ако той е положителен, как да си обясним тежката изборна загуба, ако е отрицателен, какви са неговите характеристики. И в двата случая – какви са изводите в идейно-политически и личностно-структурен план, които се налагат.
    При сегашното състояние на партията до такъв отговор – става очевидно – няма да се стигне и това налага коренен обрат в нея.
    Далеч сме от мисълта да отричаме постигнатото при мандата на коалиционното правителство, оглавявано от Сергей Станишев, но едновременно с това не можем и да си затваряме очите пред проблемите, които то не реши, а някои дори задълбочи. Достатъчно е само да споменем, че правителството не прояви воля и енергия за борба с корупцията и престъпността, с което подхрани подозренията към чистотата на намеренията му; показа неспособност да следи и се съобразява с нагласите и очакванията на обществото, което беше израз на ограничен управленски капацитет; в социалната сфера беше нерешително и непоследователно, което разколеба вярата на нуждаещите се в привързаността му към принципите на обществената солидарност; и най-непростимото, допусна Еврокомисията да спре полагаемите се жизнено необходими на България парични фондове, което хората възприеха като знак на недоверие, и това срина окончателно авторитета му у нас и в чужбина.
    Справедливо или не, в представите на обществото основната отговорност за тези неблагополучия носи БСП и затова то оттегли така драстично доверието си от нея в деня на парламентарните избори и продължава да е резервирано след тях. Такива са за жалост реалностите и пренебрегването им означава само по-нататъшно задълбочаване на пропастта между партията и хората с всички, произтичащи от това, гибелни последици за нея.
    В областта на духовната култура – най-близката до нас, наблюдаваме крещяща незаинтересованост и невнимание от страна на партийното ръководство. Партия като нашата, създадена от високо образовани, социално чувствителни, с безупречен морал хора, самите те изявени публицисти и оратори, признати в обществото, с мисълта и идеите си влияли върху художествените процеси, тази партия днес драстично се разминава със сферата на духа. Интелигенцията ни е изоставена на произволите на пазарната стихия, а нейният нравствен и интелектуален капацитет е безразсъдно пропиляван национален капитал. Липсата на разбиране и грижа към културата отблъсква интелектуалците и допълнително накърнява публичния образ на партията, която никога през едновековното си съществувание, включително през периодите на репресии и кървав терор, не е била така отчуждена от интелигенцията, включително и от своята, лявата, не е подценявала нейните възможности за изразяване и формиране на обществените нагласи.
    Нелогично е да се мисли, че лицата, независимо от степента на собствената им отговорност, допуснали това състояние, ще могат да намерят начините за преодоляването му. И при най-добро желание, и при най-искрени усилия от тяхна страна в представите на обществото те са персонално обвързани с провалите, което им пречи да стигнат до категорични изводи и смели решения, да не говорим за трудно поправимите публични резерви към тях, които, така или иначе, те самите формираха и които ще обричат дълго време на недоверие всяка тяхна инициатива.
    Има един-единствен изход от тази драматична ситуация и той е извънреден конгрес на БСП в най-кратък срок.
    Конгресът е съдбовно необходим, за да се прекратят безплодните раздори и пресекат центробежните тенденции; да се спре разпадът на цели структури от рода на Федерацията на левите интелектуалци; да се даде път на лица, неизхабени и необременени от допуснатите неблагополучия; да се изчисти образът на партията от наслоените към нейни дейци подозрения и съмнения; да се даде нов простор и нова енергия на колективната мисъл и инициатива.
    България се нуждае от силна, единна, обновена БСП.

    АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН

    БОРИСЛАВ БОЙЧЕВ

    ПРОФ. ИВАН ЦВЕТКОВ
    КОЛЬО ГЕОРГИЕВ
    НИКОЛА ИНДЖОВ
    ПЕТЪР КАРААНГОВ
    ПРОФ. СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ
    ПРОФ. ТОДОР АБАЗОВ

  • „Сините“ предлагат икономическа програма за излизане от кризата

    СДС със съжаление отчита факта, че почти две години след проявлението на световната финансова криза върху българската икономика, страната ни все още няма ясна и цялостна програма за излизане от кризата. Изолираните, едни от други, усилия на отделни институции, макар и похвални се обезсмислят без генерална идея, която да ги обединява. България има спешна нужда от цялостна антикризисна програма, а не от провеждането на отделни, често несвързани помежду си мерки.

    1. Макроикономическа стабилност

    Примерът на Гърция показва как влошената макростабилност може да съсипе една страна, дори когато целият свят се възстановява от кризата. България не бива да допуска подобно развитие. Поддържането на балансиран бюджет или минимален бюджетен дефицит, стабилна финансова политика и стабилен валутен борд е задължителна основа за по-лесно излизане от кризата.

    Правителството трябва да предприеме незабавни мерки за влизането на България в Шенгенското пространство, като гаранция за чуждестранните инвеститори и улесняването на българския бизнес. Това ще е гаранция също така за реализацията на другия основен приоритет – влизането на  България в еврозоната. Отлагането на тези приоритети от тройната коалиция се отрази крайно негативно. Влизането в еврозоната значително ще намали и лихвите по кредитите.

    2. Актуализация на бюджета и радикалното съкращаване на всички излишни и неефективни разходи.

    За да се прекрати неефективното и непрозрачно харчене на парите от държавния бюджет СДС предлага:

    2.1. Създаване на Национален антикризисен щаб, който да включва представители на синдикатите, работодателските организации, парламентарно представените партии и неправителствени организации. Щаба следва да изработи:

    • Анализ за ефективността на всички програми от програмните бюджети на министерствата.
    • Предложения за съкращаване на неефективните разходи

    2.2. Всички анализи на ефективността да се публикуват и да минат през публично обсъждане, включително в парламентарните комисии.

    2.3. Всички анализи да включват възможни алтернативи за по-ефективно постигане на поставените цели.

    2.4. Неефективните програми да се закрият, ефективните да получат повече финансиране, ако им е необходимо.

    2.5. За харченето на парите от националния бюджет да се въведат същите изисквания, каквито са за усвояване на еврофондовете.

    По времето на предишното правителство бе наложено мнението, че ако за европейските фондове може да има правила, то българския бюджет може да се харчи, както хрумне на правителството. Крайно време е между българските и европейските пари да спре да се прави разлика. Харченето и в двата случая трябва да е еднакво прозрачно и еднакво ефективно.

    3. Спиране на проекта АЕЦ „Белене”.

    В условията на финансова и икономическа криза България не може да си позволи да инвестира милиарди евро в икономически неизгоден и създаващ тежки зависимости инвестиционен проект.

    Именно по тази причина много важна антикризисна мярка, която СДС ще отстоява е спирането на проекта АЕЦ „Белене”.

    Това е безумна авантюра, която ще доведе до огромна финансова и политическа зависимост на държавата. В същото време липсва отговор на основни въпроси – При какви условия ще се вземе и връща заема за строежа на АЕЦ „Белене”?; Кога ще бъде връщан заема?; Колко ще струва цялата централа?; Колко ще струва произведения ток?; Има ли пазар за произведения ток?.

    Отговорите на тези въпроси всъщност биха показали, че инвестирането на тези милиарди лева в българската икономика биха имали в пъти по-голям ефект отколкото наливането им в предварително обречен икономически проект като АЕЦ „Белене”.

    4. Спиране на фалитите и запазване на работните места

    4.1. Насърчаване на заетостта и икономиката чрез намаляване на осигуровките с 1-3 процентни пункта в средата на 2010 година, ако приходите в бюджета го позволяват.

    Безработицата в България продължава да расте и реално вече е преминала границата от 10%. Почти 200 хиляди българи загубиха работата си през 2009-а.

    Намаляването на осигуровките с 1-3 процента ще доведе до по-висока заетост и ще има позитивен ефект върху икономиката,  увеличавайки конкурентността й. Същевременно мярката, доказано води, до намаляване на стимулите за укриване на доходи, което ще има позитивен ефект върху приходите в бюджета.

    Този бонус да важи за фирми, които запазят числеността на персонала си по списъчен състав. Облекченията ще важат за фирми, който запазват размер на персонала не по-малко от 90% в сравнение със средносписъчния състав за предходната година за малките фирми и не по-малко от 95% за средните и 97% за големите фирми, като за това всеки месец фирмите прилагат справка-декларация за своя списъчен състав.

    СДС отчита вдигането на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица с 60% като изключително голяма грешка!

    4.2. Всички средства от приватизация и концесии трябва да постъпват в Сребърния фонд. Изключително важно е Сребърният фонд да започне да се управлява от БНБ, за да се постигне професионално управление, доходност, стабилност и високо ниво на сигурност на натрупаните средства.

    5. В подкрепа на бизнеса

    В момента държавата дължи около 1,5 млрд. лв. на бизнеса и около 0,5 млрд. лв. под формата на невъзстановен ДДС. Тази порочна практика трябва да бъде прекратена!

    5.1. Затова ние от СДС настояваме за незабавно изплащане на всички натрупани задължения по редовно сключени и коректно изпълнени договори.

    5.2. Дължимият ДДС трябва да бъде възстановяван навреме. В тази връзка настояваме за създаване на публичен регистър на всички сключени договори от държавните органи.

    5.3. Предоставяне на 700 – 800 млн. лева под формата на нисколихвени инвестиционни и оборотни кредити от Българска банка за развитие. Банката ще осигури тези средства чрез привличане на частен финансов ресурс (от други български и чуждестранни банки).

    Средствата ще се отпускат целево като нисколихвени кредити за малки и средни предприятия. При определена горна граница на кредита от 500 хил. лева тази мярка ще подпомогне развитието на около 1500 български предприятия.

    5.4. Рязко подобряване на бизнес средата в България.

    Чуждите инвеститори вече започват да се съвземат от кризата, но за да дойдат в България страната трябва да предложи по-добри условия, по-малко бюрокрация и административни пречки, по-малко корупция и затруднения. Крайно време е дълго отлаганата административна реформа да се случи.

    Необходимо е:

    –        Намаляване на данък дивидент от 5 на 1 процент, което ще насърчи значително чуждестранните инвестиции.

    С 10 процента Корпоративен данък печалба и 1 процент данък дивидент България ще стане една от най-атрактивните за инвестиции страни членки на ЕС.

    Първата цел е до края на годината България да отбележи значимо подобрение (поне 5 места нагоре в класацията) по всички индекси за икономическа свобода, бизнес среда, конкурентност.

    –        Намаляване на данъка на едноличните търговци от 15 на 10 на сто

    6. Мерки за изсветляване на българската икономика.

    В България електронните плащания са много малко, значителна част от плащанията са в брой. Като идеи за изсветляване на българската икономика СДС предлага увеличаване на електронните и банковите разплащания. За целта е нужно:

    6.1. Въвеждане на електронно правителство – повечето държавни услуги да се предлагат и по интернет, а не само на гише

    6.2. Плащанията на всички държавни и общински такси и данъци да могат да се правят чрез системи за електронни плащания по интернет

    6.3. На всички гишета на държавни и общински органи да има POS-терминали, чрез които всякакви такси и глоби да могат да се платят чрез банкова карта

    6.4. Таксите за ползване на държавни и общински административни услуги да са двойно по-ниски, ако се ползват по електронен път

    6.5. Всички фирми с голям оборот или голям риск от укриване на обороти да бъдат задължени да осигурят възможности за плащане по интернет и плащане чрез банкова карта във всичките си офиси

    6.6. Стимули за плащане чрез банкова карта или по електронен път (бонуси и облекчения)

    6.7. Програма “таен клиент”, чрез която НАП да проверява доколко фирмите осигуряват възможност за електронни плащания и издават касови бонове

    Колкото повече се ползват електронни плащания и колкото по-ниски са данъците и осигуровките, толкова по-малка е сивата икономика в съответната страна.

    7. Заплащане на заменките по пазарна цена към датата на придобиване.

    През годините държавата бе системно ощетявана от замени на земи и гори под тяхната пазарна стойност в името на съмнителни инвестиционни интереси. В момента българският данъкоплатец е заплашен да плати допълнително за тази практика под формите на глоби към Европейската комисия.

    Затова СДС предлага приемане на поправки в закона за държавната помощ, които да гарантират, че ако Европейската комисия обяви заменките за държавна помощ, съответните облагодетелствали се лица ще заплатят на държавния бюджет разликата до пазарната цена.

    Така едновременно ще се осигурят средства в бюджета, ще се възстанови справедливостта и ще се избегне голямата глоба от Европейската комисия.

    8. Оценка на въздействието на всички закони и процедури.

    Всички закони и процедури, които предстои да се приемат да минават задължително през анализ на въздействието и публично обсъждане.

    СДС е неприятно изненадано от изключителното упорство, с което този прост механизъм за подобряване на качеството на българското законодателство продължава да не се въвежда в практиката на Министерски съвет и Народното събрание.

    За целта е важно да се въведат глоби за служители и министри, които не спазват изискването.

    Нужно е да се направи и постепенна оценка на въздействието и на вече приети закони, за да се облекчат ненужно тежки бюрократични пречки и да се премахнат ненужни режими.

    9. Административна реформа.

    За да се подобри инвестиционния климат и бизнес средата в България е нужно сериозна и задълбочена административна реформа.

    СДС предлага това да започне с

    Реформа в системата за изплащане на бонуси, 13-ти заплати, допълнително материално стимулиране в държавния сектор.

    За целта предлагаме:

    9.1. Обвързване на заплащането с постигнатите резултати.

    9.2. Забрана за плащане на бонуси на всички.

    9.4. Да се оптимизира щата на държавната администрация. Целта е да се намали броя на хората, работещи в държавната администрация, но те да са по-компетентни, по-мотивирани и с по-високо заплащане

    10. Инвестиции в инфраструктура, като средство за създаване на работни места и за подпомагане на българския бизнес. Крайно време е България да има завършена магистрала

    11. Инвестиции в енергийна ефективност.

    Желанието да се осъществи строежа на АЕЦ „Белене” е все едно да се иска построяването на нов язовир, когато се спука една водопроводна тръба. В този смисъл е в пъти по-продуктивно България да инвестира в подобряване на своята енергийна ефективност, отколкото да се впуска в строежа на нова централа.

    12. Стимулиране на развитието на иновациите, новите технологии и изследователската работа.

    13. Назначаване на вицепремиер по еврофондовете, заедно с цялостен нов екип, който да носи отговорност за качеството на проектите, за осигуряване на условия за честно състезание и за по-добро усвояване на европейските фондове.

    През 2010 става все по-критично България да започне усвояването на по-голямата част от европейските фондове. Това няма как да се случи с кадрите, които до този момент не са успели да постигнат това. Крайно време е да се създаде нов, компетентен и некорумпиран екип за всяка една оперативна програма, който да се заеме с тази задача.

  • Борисов носи оставката на правителството в джоба

    Премиерът Бойко Борисов заяви, че е написал оставката на правителството и тя е в джоба му. Повод за думите му е нарастващото напрежение в редица професионални общности, които от месеци не са получавали предвидените за тях пари от държавата.

    „Правя всичко възможно с това правителство да изкараме тези тежки месеци. По-тежко не е било от войната. Моля ви, когато ме репресирате, да знаете, че съм написал оставката на правителството в джоба си”, каза Борисов. Той отново напомни, че заварил държавата в тежко положение.

    Повод за заплахата с оставката бе протестът на личните лекари, които не са получили от държавата полагащите им се средства за януари. Премиерът увери, че вече са им преведени 25 млн. лв.

    Председателят регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари в Разград д-р Селиме Карагьозова поиска извинение от Бойко Борисов. „Отказваме да поемем вината за предстоящото двупроцентно увеличение на здравните вноски. Не ние правим бюджета на страната”, каза тя на протеста на джипитата.

    Заради липсата на достатъчно приходи в хазната кабинетът обяви в понеделник, че здравната вноска ще се увеличи от 8 на 10 процента от април.

    Източник: Кафене.нет

  • Македонска версия на световната история в Youtube

    Десетминутен запис с изпълнение на танцов ансамбъл „Никола Карев” от Австралия е на път да предизвика скандал в световната мрежа You Tube. Сагата с македонския прочит на биографията на Александър Македонски е покъртителен, коментират тези, които вече са успели да се запознаят с клипчето .
    Зрителите могат да видят „уникалното” хореографско решение, в което младежи с гръцки шлемове, ризници и мечове, със слънцето на Вергина на гърдите и девойки в дълги гръцки пеплоси и хламиди играят македонски хора, в голямата си част заети от хореографията на Ансамбъл „Пирин”.
    В друга сцена антични македонци и перси се бият до смърт с мечове във вариант на „Танц със саби” на Арам Хачатурян под звуците на българска ръченица.
    В края на „спектакъла” Александър, който е преживял вече смъртта на своя баща и призивите на преторианците „Не е важно како ке се вика кралот!”, изпива поднесената му чаша с отрова и с патос констатира „Обиколих целата населена и ненаселена земя, но не можах да я избегна судбината.” И още сакралното „Македония ке пребиде!”
    Модерният спектакъл очевидно е част от вълната за популяризиране на тезата за античния македонски произход и връзката с древните македони. На сцената, която наподобява читалище, е поставен плакат „Македонско младинско дружество Никола Карев. 30 години посланици на македонския фолклор”.
    Тезата за връзката с Александър Македонски не е приета от нито една сериозна европейска или световна историография. Въпреки това обаче в последните години масово в австралийските висши учебни заведения се развиват тези и се печелят проекти, които доказват античния македонски произход. За последното съобщиха и български студенти в Австралия.

    © Информационна агенция „Фокус“

  • Тема за разпускане / Don’t Worry Be Happy

    Изпратено от приятели на Еврочикаго:


    .

    .

    .

    .

    .

    .

  • Феминокрацията у нас е привидна

    Автор: Валери Найденов /24 часа/

    ТЕМАТА за феминокрацията, т.е. небивалото навлизане на жените в българското управление, се роди и проходи във в. “24 часа”. После тя се разходи по другите медии, докато накрая дори стигна до “Ню Йорк Таймс”. Но като придоби широчина, тя изгуби всякаква теоретична дълбочина. Да, жените във властта са повече. Но какво ни говори това за българската политика? Дали сме свидетели на някакво революционно изменение?

    Нека да се опитаме да вдигнем полата и на тази блудна тема. Знаем, че в кариерите на дамите има някои особености. Едни се издигат чрез собствените си способности, други по-скоро чрез някой мъж. Едни са експертки, други са украшения. Едни са лидерки, други са по-скоро домакинки, които замитат разпиляното от мъжете. Кой точно тип жени преобладава в българското управление днес? Изводът може да ни каже много за днешната ни политическа система.

    Очевидно е, че ако до възхода на ГЕРБ във властта преобладаваха жени украшения, то днес на мода са жените експертки. За истински лидерки обаче още е много рано да се говори.

    Разбира се, и при предишните управления имаше компетентни бюрократки като например Лидия Шулева и Меглена Плугчиева. Но ударението бе по-скоро върху дамите, които украсяваха властта – Чилова, Хюсменова, Етем, Масларова… Донякъде сред тях бих сложил и Гергана Грънчарова, тъй като нейната кариера съпътства кариерата на съпруга й. Както и Надежда Михайлова, която така и не успя да се утвърди като самостоятелен владетел.

    Днешните властови дами вече не са украшения, а компетентни домакини. Мястото им не е в будоара, а в кухнята. Те са надеждни и верни изпълнителки на волята на мъжествения лидер. Най-видните сред тях са Цецка Цачева, Искра Фидосова и Йорданка Фандъкова. Те ще дърпат много повече конци от своите орнаментални предшественички, но едва ли бележат настъплението на феминокрацията в България. Защото и те светят с отразената светлина на своя лидер.

    Къде сгреши Румяна Желева? Тя не усети, че са дошли нови времена. Вместо да влезе в ролята на компетентен бюрократ, тя взе да играе ролята на украшение – да събира очите с все по-елегантни костюми, да танцува във VIP Dance, да говори за красиви мъже. Но не си написа домашното. А това при новото управление вече не е на мода.

    При новото управление са на мода жените служителки. Причината, естествено, е в Бойко Борисов – той е доминиращ мъжкар, така че край него трудно могат да виреят други доминиращи мъжкари със своите дамски украшения. И в природата е така – алфа кучето е заобиколено от кучки, похотливите песове стоят встрани, примъкват се небрежно, но са винаги готови да хукнат. Жените са по-изпълнителни, по-организирани и по-старателни в детайлите. Затова те са идеалните допълнения на мъжествения лидер, какъвто е Бойко Борисов.

    С други думи, привидната феминизация на управлението всъщност обслужва доминиращия мъжкар. Ако на върха на властта бе жена, веднага под нея вероятно щяха да преобладават младите мъже, както бе в СДС при Надежда Михайлова. Но засега няма никакви изгледи в България да се появи Маргарет Тачър, Екатерина Велика, Беназир Бхуто.
    А защо на върха се настани такъв доминиращ мъжкар?

    Причината е в срива на българските партии, пълното размиване на понятията ляво и дясно, консервативно и либерално, мъжко и женско. Когато избирателното тяло загуби своята рационална структура, то се превръща в тълпа. А както казва Мусолини: “Тълпата обича силните мъже… Тълпата е като жена!”

    Женският характер на българската избираща тълпа я прави капризна, емоционална, непредсказуема. В същото време тази дама се стреми към подчинението, към благочестивата пасивна роля. С други думи, тя търси лидер. И в лицето на Бойко Борисов го е намерила. Истинската сила на г-н премиера е в съблазняването – той съблазнява тълпата с неясния си ергенски статут, с мускулите си, с небрежно-повелителната си интонация, с шеговито-заплашителните си изявления. Всичко това поддържа дамата България в постоянна емоционална възбуда.

    В този смисъл Осми март ене само празник на жените, той е и празник на съвкупния български избирател. Той е непостоянен, понякога малко вятърничав, но пък винаги готов да приюти една юношеска политическа главица в топлата си пазва. Наполеон е казал: “Имам само една страст, една любовница – това е Франция. И си лягам с нея.”

    Кой обаче си ляга с България? По принцип това би трябвало да е президентът. В класическата политология длъжността на министър-председателя се нарича “кастратска”, тъй като царският министър не произлиза от знатен род, който да може да наследи престола. А и в по-древните общества, като например в Египет, Рим, Китай, тази длъжност е заемана предимно от евнуси. Но мъжествената фигура на Бойко Борисов, на това отгоре генерал-лейтенент, автоматически отхвърля подобна роля. И също така автоматически го сблъсква с президента ловец.

    С други думи, днешният сблъсък между правителството и президентството е всъщност битка за сърцето на дамата България. Която по принцип няма нищо против да спи и с двамата.

  • Раздадоха Оскарите – The Hurt Locker (Войната е опиат) е големият победител

    07.03.2010

    Преди минути завърши най-звезданата вечер на киноиндустрията на САЩ. Под диригенството на двамата водещи Стив Мартин и Алек Болдуин, които оправдаха големите очаквания, бяха раздадени всички златни, и в буквален, и в преносен смисъл, Оскари.
    Носителите на наградите на филмовата академия на САЩ са:
    Оскар за най-добър филм – „The Hurt Locker “ („Войната е опиат“) Режисьор: Катрин Бигълоу (Kathryn Bigelow). Филмът взе общо 6 статуетки!
    Оскар за най-добра актриса – Сандра Бълок (Sandra Bullock in The Blind Side), която вчера взе и наградата „Златна малинка“ за участието си във филма „Всичко за Стив“.
    Оскар за най-добър актьор – Джеф Бриджес (Jeff Bridges in “Crazy Heart”)
    Оскар за най-добър чужд филм –  The Secret in Their Eyes (El Secreto de Sus Ojos) Аржентина

    Пълният списък  „Оскарите“

    Best Picture

    The Hurt Locker

    Kathryn Bigelow, Mark Boal, Nicolas Chartier and Greg Shapiro

    Actress in a Leading Role

    Sandra Bullock

    The Blind Side

    Actor in a Leading Role

    Jeff Bridges

    Crazy Heart

    Actor in a Supporting Role

    Christoph Waltz

    Inglourious Basterds

    Actress in a Supporting Role

    Mo’Nique

    Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire

    Animated Feature Film

    Up

    Pete Docter

    Art Direction

    Avatar

    Rick Carter and Robert Stromberg (Art Direction); Kim Sinclair (Set Decoration)

    Cinematography

    Avatar

    Mauro Fiore

    Costume Design

    The Young Victoria

    Sandy Powell

    Directing

    The Hurt Locker

    Kathryn Bigelow

    Documentary Feature

    The Cove

    Louie Psihoyos and Fisher Stevens

    Documentary Short

    Music by Prudence

    Roger Ross Williams and Elinor Burkett

    Film Editing

    The Hurt Locker

    Bob Murawski and Chris Innis

    Foreign Language Film

    The Secret in Their Eyes (El Secreto de Sus Ojos)

    Argentina

    Directed by Juan José Campanella

    Makeup

    Star Trek

    Barney Burman, Mindy Hall and Joel Harlow

    Music (Original Score)

    Up

    Michael Giacchino

    Music (Original Song)

    Crazy Heart

    „The Weary Kind (Theme from Crazy Heart)“

    Music and Lyric by Ryan Bingham and T Bone Burnett

    Short Film (Animated)

    Logorama

    Nicolas Schmerkin

    Short Film (Live Action)

    The New Tenants

    Joachim Back and Tivi Magnusson

    Sound Editing

    The Hurt Locker

    Paul N.J. Ottosson

    Sound Mixing

    The Hurt Locker

    Paul N.J. Ottosson and Ray Beckett

    Visual Effects

    Avatar

    Joe Letteri, Stephen Rosenbaum, Richard Baneham and Andrew R. Jones

    Writing (Adapted Screenplay)

    Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire

    Screenplay by Geoffrey Fletcher

    Writing (Original Screenplay)

    The Hurt Locker

    Written by Mark Boal

    Източник: www.Eurochicago.com

    –––––––––––––––––––––––––––

    Списък на номинираните:

    Academy of Motion Picture Arts and Sciences

    – MOTION PICTURE NOMINATIONS – 82ND AWARDS

    – NOMINATIONS BY PICTURE –

    (This list does not include Short Films or Documentary Short Subjects)

    „Ajami,“ an Inosan Production (Kino International) (1 nomination)
    Best foreign language film (Israel)

    „Avatar,“ a Lightstorm Entertainment Production (20th Century Fox) (9 nominations)
    Art direction
    Cinematography
    Directing
    Film editing
    Original score
    Best picture
    Sound editing
    Sound mixing
    Visual effects

    „The Blind Side,“ an Alcon Entertainment Production (Warner Bros.) (2 nominations)
    Sandra Bullock – Performance by an actress in a leading role
    Best picture

    „Bright Star,“ a Jan Chapman/Bright Star Films Production (Apparition) (1 nomination)
    Costume design

    „Burma VJ,“ a Magic Hour Films Production (Oscilloscope Laboratories) (1 nomination)
    Documentary feature

    „Coco before Chanel,“ a Haut et Court Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
    Costume design

    „Coraline,“ a LAIKA Production (Focus Features) (1 nomination)
    Best animated feature film

    „The Cove,“ an Oceanic Preservation Society Production (Roadside Attractions) (1 nomination)
    Documentary feature

    „Crazy Heart,“ an Informant Media/Butcher’s Run Films Production (Fox Searchlight) (3 nominations)
    Jeff Bridges – Performance by an actor in a leading role
    Maggie Gyllenhaal – Performance by an actress in a supporting role
    Original song – „The Weary Kind (Theme from Crazy Heart)“

    „District 9,“ a Block/Hanson Production (Sony Pictures Releasing) (4 nominations)
    Film editing
    Best picture
    Visual effects
    Adapted screenplay

    „An Education,“ a Finola Dwyer/Wildgaze Films Production (Sony Pictures Classics) (3 nominations)
    Carey Mulligan – Performance by an actress in a leading role
    Best picture
    Adapted screenplay

    „El Secreto de Sus Ojos,“ a Haddock Films Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
    Best foreign language film (Argentina)

    „Fantastic Mr. Fox,“ an American Empirical Production (20th Century Fox) (2 nominations)
    Best animated feature film
    Original score

    „Food, Inc.,“ a Robert Kenner Films Production (Magnolia Pictures) (1 nomination)
    Documentary feature

    „Harry Potter and the Half-Blood Prince,“ a Warner Bros. Production (Warner Bros.) (1 nomination)
    Cinematography

    „The Hurt Locker,“ a Voltage Pictures Production (Summit Entertainment) (9 nominations)
    Jeremy Renner – Performance by an actor in a leading role
    Cinematography
    Directing
    Film editing
    Original score
    Best picture
    Sound editing
    Sound mixing
    Original screenplay

    „Il Divo,“ an Indigo Film/Lucky Red/Parco Film/Babe Films Production (MPI Media Group through Music Box) (1 nomination)
    Makeup

    „The Imaginarium of Doctor Parnassus,“ a Poo Poo Pictures Production (Sony Pictures Classics) (2 nominations)
    Art direction
    Costume design

    „In the Loop,“ a Loop Film/BBC Films and UK Film Council in association with Aramid Entertainment Production (IFC Films) (1 nomination)
    Adapted screenplay

    „Inglourious Basterds,“ a Weinstein Company/Universal Pictures/A Band Apart/Zehnte Babelsberg Production (The Weinstein Company) (8 nominations)
    Christoph Waltz – Performance by an actor in a supporting role
    Cinematography
    Directing
    Film editing
    Best picture
    Sound editing
    Sound mixing
    Original screenplay

    „Invictus,“ a Liberty Pictures Production (Warner Bros.) (2 nominations)
    Morgan Freeman – Performance by an actor in a leading role
    Matt Damon – Performance by an actor in a supporting role

    „Julie & Julia,“ a Columbia Pictures Production (Sony Pictures Releasing) (1 nomination)
    Meryl Streep – Performance by an actress in a leading role

    „The Last Station,“ an Egoli Tossell Film/Zephyr Films Production (Sony Pictures Classics) (2 nominations)
    Christopher Plummer – Performance by an actor in a supporting role
    Helen Mirren – Performance by an actress in a leading role

    „The Lovely Bones,“ a Wingnut Films Production (DreamWorks in association with Film4, Distributed by Paramount) (1 nomination)
    Stanley Tucci – Performance by an actor in a supporting role

    „The Messenger,“ an All the King’s Horses Production (Oscilloscope Laboratories) (2 nominations)
    Woody Harrelson – Performance by an actor in a supporting role
    Original screenplay

    „The Milk of Sorrow,“ a Wanda Visión/Oberon Cinematogràfica/Vela Production (1 nomination)
    Best foreign language film (Peru)

    „The Most Dangerous Man in America: Daniel Ellsberg and the Pentagon Papers,“ a Kovno Communications Production (1 nomination)
    Documentary feature

    „Nine,“ a Weinstein Brothers/Marc Platt/Lucamar/Relativity Media Production (The Weinstein Company) (4 nominations)
    Penélope Cruz – Performance by an actress in a supporting role
    Art direction
    Costume design
    Original song – „Take It All“

    „Paris 36,“ a Galatée Films Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
    Original song – „Loin de Paname“

    „Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire,“ a Lee Daniels Entertainment/ Smokewood Entertainment Production (Lionsgate) (6 nominations)
    Gabourey Sidibe – Performance by an actress in a leading role
    Mo’Nique – Performance by an actress in a supporting role
    Directing
    Film editing
    Best picture
    Adapted screenplay

    „The Princess and the Frog,“ a Walt Disney Pictures Production (Walt Disney) (3 nominations)
    Best animated feature film
    Original song – „Almost There“
    Original song – „Down in New Orleans“

    „The Secret of Kells,“ a Cartoon Saloon/Les Armateurs/Vivi Film Production (GKIDS) (1 nomination)
    Best animated feature film

    „A Serious Man,“ a Working Title Films Production (Focus Features) (2 nominations)
    Best picture
    Original screenplay

    „Sherlock Holmes,“ a Warner Bros. UK Services Production (Warner Bros.) (2 nominations)
    Art direction
    Original score

    „A Single Man,“ a Fade to Black and Depth of Field Production (The Weinstein Company) (1 nomination)
    Colin Firth – Performance by an actor in a leading role

    „Star Trek,“ a Bad Robot Production (Paramount and Spyglass Entertainment) (4 nominations)
    Makeup
    Sound editing
    Sound mixing
    Visual effects

    „Transformers: Revenge of the Fallen,“ a Don Murphy/Tom DeSanto/di Bonaventura Pictures/Ian Bryce Production (DreamWorks and Paramount in association with Hasbro, Distributed by Paramount) (1 nomination)
    Sound mixing

    „Un Prophète,“ a Why Not/Page 114/Chic Films Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
    Best foreign language film (France)

    „Up,“ a Pixar Production (Walt Disney) (5 nominations)
    Best animated feature film
    Original score
    Best picture
    Sound editing
    Original screenplay

    „Up in the Air,“ a Montecito Picture Company Production (Paramount in association with Cold Spring Pictures and DW Studios) (6 nominations)
    George Clooney – Performance by an actor in a leading role
    Vera Farmiga – Performance by an actress in a supporting role
    Anna Kendrick – Performance by an actress in a supporting role
    Directing
    Best picture
    Adapted screenplay

    „Which Way Home,“ a Mr. Mudd Production (1 nomination)
    Documentary feature

    „The White Ribbon,“ an X Filme Creative Pool/Wega Film/Les Films du Losange/Lucky Red Production (Sony Pictures Classics) (2 nominations)
    Cinematography
    Best foreign language film (Germany)

    „The Young Victoria,“ a GK Films Production (Apparition) (3 nominations)
    Art direction
    Costume design
    Makeup

    Източник: www.oscars.org

    –––––––––––––––––––––––-

    История на наградите „Оскар“

    Най-бляскавата церемония в света на киното – връчването на наградите „Оскар“, води началото си от далечния 4 май на 1927 г.

    Тогава 36 кинематографисти, представители на различните професии във филмовото производство, учредяват Академията за кинематографично изкуство и наука.

    На 11 май 1927 г. на банкет в холивудския хотел „Амбасадор“ президентът на компания „Метро Голдуин Майер“ предлага да бъдат учредени специални награди за най-добри постижения в света на киното.

    Така се ражда най-печелившото начинание на Холивуд, най-гледаното шоу в света на киното, което събира пред телевизионните екрани по света над 1 милиард зрители.

    В банкетната зала на хотел „Амбасадор“ е и художественият ръководител на компанията Седрик Гибсън.

    Докато слуша, на малко листче той бързо нахвърля скица на рицар, гордо изправен върху кутия с филмова лента. Основателите на академията още на банкета горещо прегръщат идеята, а заедно с нея и ескиза на Гибсън.

    Първата награда на академията е връчена на Емил Дженингс, при това предсрочно – още през февруари 1929 г.

    Самата церемония се е състояла на 15 май 1929 г. на банкет в хотел „Холивуд Рузвелт“.

    По време на нея са раздадени 15 отличия. Церемонията обаче останала незабелязана за широката общественост. Не я удостоили с внимание и журналистите, които не пожелали да напишат и ред. Чак на следващата година местна радиостанция направила репортаж от мястото на събитието.

    През 1945 г. церемонията била излъчена за пръв път в чужбина – за американските войници в Европа.

    През 1953 г. дошъл ред и на предаването на живо по телевизията, а през 1966 г. зрителите вече започнали да получават образа цветен и да гледат звездите в целия им блясък. Напоследък оскарите превзеха и глобалната мрежа. Стотици са сайтовете, където може да се види церемонията на живо или да се научи нещо за нея, дори да се участва в гласуване, което да определи симпатиите на зрителите.

    След първите 15 отличия Американската киноакадемия постепенно започва да намалява броя на наградите, за да достигне той цифрата 7.

    След това обаче начинанието се разраства, а заедно с това се увеличава постепенно и броят на отличията, за да стигне до сегашните 24. Последните попълнения са за най-добри костюми и за анимационен филм. Церемонията е отлагана само 3 пъти. През 1938 г. Лос Анджелис пострадал тежко от наводнения, които наложили едноседмично забавяне.

    От уважение към Мартин Лутър Кинг при убийството му през 1968 г. само няколко дни преди раздаването на наградите датата била сменена за 2 дни по-късно. През 1981 г. в деня на церемонията стреляли по президента Роналд Рейгън и тя била отложена.

    От 2002 година „Оскар“-ите се раздават в „Кодак тиътър“ с неговите около 3500 места. За построяването му преди време бяха отпуснати 94 милиона щатски долара. „Кодак тиътър“ бе създаден, за да предложи постоянен дом на наградите „Оскар“ след 70-годишно странстване.

    Театърът се намира съвсем близо до холивудския хотел „Рузвелт“, където през 1929 година се е състояла първата церемония по връчването на наградите на Американската киноакадемия, продължила само 15 минути.

    Входът на „Кодак тиътър“ откъм Хайленд авеню е внушителен, издържан в типично холивудски стил. Архитектурата е вдъхновена от пищната продукция от 1916 г. Intolerance на Д. У. Грифин.

    Атмосферата във вътрешността е задушевна. Четирите нива са просторни, а балконите на три нива са разположени достатъчно близо до широката 36 метра сцена.

    В специална зала над 1500 журналисти отразяват най-голямото събитие в света на киното.

    Източник: в-к Дневник (www.dnevnik.bg)

  • Големите бунтове на прехода не бяха дело на будните граждани

    Време е да признаем, че народните вълнения през последните 20 години бяха користно дирижирани

    Автор: Диян Божидаров /Сега/

    Прави бяха хората, които твърдяха, че Алексей Петров ще пренапише най-новата история на България. И я почна. Но не криминалната, а една друга, доста по-важна и също толкова оперативно интересна.

    Петров каза, че е предотвратил нахлуването на таксиджиите в парламента на 16 март 2001 г. Помним датата, нали? Хиляди жълти коли обсадиха Народното събрание, гневни от безсилието на държавата срещу престъпността. 3-годишният син на таксиметров шофьор изчезна и хората искаха наказание и мъст. Търсеха ги от властта, тъй като все още полицията не бе съобщила, че детето не е отвлечено, а убито от майка си.

    Тогава страната бе залята от битови и мафиотски престъпления и т.нар. бунт на таксиджиите изглеждаше като знак за изчерпано народно търпение. Това бе втората подобна мащабна гражданска реакция след десетоянуарските събития. Носеше огромен политически подтекст, чието послание бе, че народът повече не може да търпи беззаконието на тия, които дойдоха по сходен начин на 10 януари. И може да им посегне. Няколко месеца по-късно царят триумфално се завърна в родината си.

    Сега Алексей Петров твърди, че е спрял таксиджиите
    Иван Костов пък го обвинява, че ги е организирал. Истината не я знаем. Но научихме, че офицерът под прикритие, лоялният гражданин е бил там.

    Много хора имаше пред парламента и на 10 януари 1997 г. Всякакви – под и извън прикритие. Спорът дали щурмът срещу Народното събрание бе инспириран, или бе спонтанна атака на гладни гневни българи, вероятно ще е вечен. Но събитията е добре да се преценяват от дистанцията на времето. Хората, които трошиха прозорците на парламента, много приличат на лумпените, които опорочиха митинга срещу тройната коалиция на 14 януари миналата година. И в двата случая това не бяха обикновени съвестни граждани, чието смело отчаяние носи добрини и прогрес. А просто участници в едно активно мероприятие.

    И на 16 март 2001 г., и на 10 януари четири години по-рано, както и в други сходни масови прояви, протестираха десетки хиляди добри, умни и мирни хора. Изкарани на площада от най-добри чувства и отговорност към България и децата си. Но и световната история е пълна с примери как безкористният човешки гняв може да бъде користно направляван. Революциите обикновено протичат с огромен

    масов ентусиазъм и хладна конспирация

    между тесен кръг умни, но непочтени люде. Просто трябва да мине време, за да се разбере кой и защо е направлявал масите. И от кои учебници за масова манипулация е чел.

    Макар и да не е признато от властта официално, вече се знае, че палежът на Партийния дом през 1990 г. е умишлено провокиран.

    10 ноември година по-рано се случи без участие на гражданството. Но имаше море от граждански вълнения след това. За които непрекъснато научаваме, че са били оглавявани от щатни и нещатни сътрудници, от офицери и старшини под прикритие. Те говореха от трибуните, пълнеха телевизията, създаваха образи, очаквания, направляваха… А западните медии ги представяха като будната гражданска съвест в преродената българска демокрация.

    Има ли въобще гражданско общество в България? И ако да, откога почва то? Признанията около участието на Петров в едно такова „гражданско събитие“ през 2001 г. разкриват грозните истини. В България имаше искрени и недирижирани протести – за въздух, училища, пътища…. Но големите събития, чрез които т. нар. гражданско общество „съзряваше“, се случваха под видимото и недотам наставничество на лоялното гражданство.

    Подобна група от „будни и загрижени“ българи
    дори ходи до Мадрид през 2000 г., за да покани царя. Официално. Неофициалното не се знае, но се подразбира. При гражданите за европейско развитие конспирация няма, при тях всичко се вижда и не се крие. От което България не става нито по-гражданска, нито по-европейска.

    Стотици интернет потребители скочиха наскоро срещу ограничаването на свободата в глобалната мрежа. В някои искания успяха, в други – не. Хиляди българи не искат ГМО, битката им все още не е приключила. Продължава войната на Зелена България срещу бетона. Нека не сме наивни, тук нейде също има или ще покълне корист. Но вероятно това са истинските наченки на гражданското общество, това са първите му битки. Защото са срещу парите, олигархията, кражбите на свободи и природа, но не след революции, а еволюция. Не по пътя на метежи, които прикриват оперативно интересните неудобства, а чрез законен граждански натиск.

    Много хора не са съгласни с текущите граждански вълнения. Считат ги за глупави, закостенели и не признават, че това е авангардът на гражданската енергия. Всеки има право на мнение. За България е важно, че това, поне засега, не са активни мероприятия. Което е от значение с оглед на гореописаните факти и събития. Точно обратното – срещу тях са в ход дезинформации и манипулации от дежурните „говорители на обществото“, станали символ на досегашната бутафория.

    Ще видим. Другото е история за поука.

  • Новата 100-доларова банкнота в САЩ

    Новата 100-доларова банкнота ще бъде официално представена на гражданите на САЩ и целия свят на 21 април т.г. В тържествената презентация ще вземат участие министърът на финансите на САЩ Тимоти Гайтнър, главният ковчежник Роза Риос и шефът на Федералния резерв Бен Бернанке. Новият купюр се въвежда в обръщение с цел обновяване на системата за защита от фалшификатори. По този повод в САЩ се провежда мащабна информационна кампания, запознаваща американците с новата банкнота. Счита се, че около 2/3 от всички 100-доларови банкноти в света е в обръщение извън пределите на САЩ. Дизайнът на банкнотата с образа на Бенджамин Франклин се е променял над 10 пъти, като последното изменение е било през 1996 г. Очакваше се поредното обновление да бъде през 2008 г., но то се случва едва сега. /АП /

    Източник:БГНЕС

  • Една българка от Чикаго: Репресирана съм в САЩ

    ВАШИНГТОН – Трима американски сенатори са изпратили писмо до президента Барак Обама в защита на родената в България Ангела Бонева, на която отнемат US гражданството.

    Реакцията дойде три дни след публикация във в. “Чикаго трибюн”, в която подробно се разказва за борбата й с бюрокрацията в САЩ. Ангела Бонева (34 г.) е родена и израства в Русе, но баща й – Стийв Бонев (80 г.), е роден в САЩ, и през 1981 г. тя получава US гражданство. През 1997 г. Ангела се мести в Америка. Съпругът й Георги Петров (36 г.) има US гражданство от 2008 г. Двамата имат син – Раян (7 г.)

    Неволите на Бонева почват през 2003 г., когато й съобщават с писмо, че е получила гражданство погрешка. Според разпоредбите към 1981 г. баща й трябвало да е живял в САЩ 10 г., за да получи гражданство по рождение, а той живял в САЩ до 6-ата си година, след което се преместил в България. През 1986 г. обаче срокът бил намален от 10 години на 5 г.

    Заради казуса сенаторите републиканци Ричард Бър и Хауърд Кобъл и демократът Кай Хейгън пишат до Обама: “Ангела Бонева е лишена от документи, които е притежавала в миналото. Защо? Защото Държавният департамент е направил грешка преди години. Но няма причина тя да бъде наказвана. Не тя е извършила грешката.”

    – Г-жо Бонева, как “американската мечта” се превърна в кошмар за вас?

    – Оказа се, че след 29 г. живот като американска гражданка вече не съм такава.

    – Имате ли официален документ за гражданство?

    – Имам документ, наречен Consular Report of Birth Abroad, на който пише, че това е доказателство за американското ми гражданство.

    – Баща ви е трябвало да живее 10 г. в САЩ, преди да се родите, а той е бил там само 6 г. Защо?

    – Моят баща е роден в САЩ през 1929 г. Майка му си идва с него в България, когато е дете. Но дядо ми остава в САЩ. Когато баща ми става пълнолетен, той почва да прави опити да се прибере в Америка. Но идва 9 септември и “народната власт” отказва да му разреши да напусне страната. Малко след като през 1956 г. излиза разрешението, го арестуват и изпращат без съд и присъда в трудовите лагери в Белене и в Ловеч. Причината е, че е американски гражданин и като такъв е посетил US легацията, за да се върне в САЩ. В лагера баща ми е мъчен, бит и изтезаван само защото е роден в Америка. Ако на другите лагерници са им удряли по двадесет камшика за “превъзпитание”, за баща ми, или “американеца”, както са го наричали, те са били двойно повече. По същата причина братът на баща ми е убит от бой само когато е на 20 г., от властите в тогавашна България.

    – Как разбрахте тогава, че не сте американска гражданка?

    – През 2003 г. изтече американският ми паспорт и отидох да го подновя. Тогава изведнъж се оказа, че вече не съм гражданка на САЩ. Наех адвокати и властите казаха, че ми възстановяват гражданството. Но през 2004 г. имиграционните власти пак ми съобщиха, че нямам гражданство.

    От тогава до днес съм в една безкрайна битка с бюрократичната система. Не мога да разбера каква държава е Америка, щом третира собствените си граждани като нелегални имигранти?

    – Колко грешки са допуснати досега?

    – Безкрайно много. През 1981 г. ми дават документ за гражданство, след това ми издават паспорт. През 1993 г. го подновявам. През това време се омъжвам и съпругът ми получава зелена карта въз основа на това, че аз съм гражданка на САЩ. През 2002 г. в Америка се ражда детето ми, което също е гражданин на САЩ. През 2003 г. ми изтича паспортът и оттогава започва този кошмар.

    – Според вас кой е виновен за случилото се?

    – Американските власти, но не искат да си го признаят. Как може от 1981 до 2003 г., не един, а два пъти да ми подновяват паспорта и изведнъж да се окаже, че не съм гражданин на страната. Имам чувство, че някой се опитва да скрие или унищожи документи, свързани с моя случай, за да прикрие нечия грешка. Свързах се с представителя на европейския отдел, към Държавния департамент Ричард Доуел и единственото, което той ме посъветва, е да си наема адвокат, сякаш вината е в мен. Но тя не е.

    Чувствам се като затворник, излежаващ присъда, без вина. Заради проблемите с моя статут в момента не мога да почна работа. А от август тази година може би вече няма да мога и да си карам колата, защото ми изтича шофьорската книжка. Чувствам се репресирана от американската държава. Моята семейна трагедия продължава. Оказа се, че семейството ми, освен че е тормозено в България, сега това продължава и в САЩ.

    Симеон ГАСПАРОВ (в-к Труд)

  • Първанов : Дянков – какъв ще бъде резултатът?

    Първанов си върна на Дянков, сразявайки цялото правителство

    Автор: Никола Лалов
    5 Март 2010

    Президентът Първанов най-накрая намери повод и нанесе удар в гръб на вицепремиера Симеон Дянков, изваждайки стенограма от „помирителния“ им разговор на „Дондуков“ 2 в петък. Дянков отиде там с намерението да изчистят „недоразуменията“ между институциите, но, както стана ясно, е бил принуден да се обяснява като „провинил се“ ученик.

    На влизане той заяви, че „недоразуменията между институциите по всяко време, особено по време на криза, не са хубави за една държава“. След около половин час напусна „Дондуков“ 2 с лаконичното обяснение, че разговорът бил „конструктивен“.

    От стенограмата обаче става ясно, че разговорът е преминал по-скоро като „другарски съд“, в който Първанов, началникът на кабинета Никола Колев и съветникът на президента Кирил Ананиев търсят сметка на Дянков за скорошни и по-отдавнашни „провинения“ спрямо президента.

    На Дянков не се спестява и признанието, че държавният глава не би го приел, ако за срещата не е бил помолил лично премиерът. Бойко Борисов, който вече коментира, че „и на двете фигури не им прави чест да занимават със спора си обществото“ и заяви, че няма да се меси в него, в петък се измъкна с обяснението, че не е оказал влияние върху Дянков да поиска срещата с Първанов.

    При така устроения му капан, за който и не подозира, вицепремиерът се придържа към добрия тон и към конкретната тема на разговора, изпадайки в многословни оправдания и обяснения. Първанов обаче е подготвен за съвсем друга среща – с обществото – и знаейки, че всяка дума ще се тиражира в медиите, си е намислил не само обвинителна реч срещу вицепремиера и правителствената политика, но и собствения си политически реванш.

    Повод за всичко това стана участие на Дянков в забавно телевизионно шоу, по време на което водещият се опита да го въвлече в разговор за притежавани от „младия милиардер“ Първанов луксозни имоти у нас и в чужбина, но министърът отбеляза, че не е говорил такива неща. На следващия ден обаче президентът поиска от Дянков или да докаже твърденията си, или да си подаде оставката.

    Министърът отговори чрез пресцентъра си, че не е набеждавал държавния глава и показа стенограма от разговора в тв шоуто.

    Скандалът избухна в момент на помирение и ренесанс на добрите отношения между Борисов и Първанов, което явно е причината Дянков да тича да се обяснява с президента.

    Многократните му опити да убеди държавния глава, че цитатът с „младия милиардер“ не е негов, не минават. Далеч по- обиграният в политиката Първанов отвръща, че не му вярва, защото, според него, имало сценарий за дискредитирането му.

    Той дава задача на вицепремиера: „Концентрирайте се върху това как да опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер“.

    Първанов завършва с послание към публиката, казвайки патетично, че не иска извинение, а истината. И затова институцията му ще направи всичко, за да потърси „пълна прозрачност за годините на прехода“ – кой какви сметки, банки, имоти и предприятия има.

    Първанов, който има досие на агент от ДС, отново повтаря идеята си за изваждане на „икономическите досиета“.

    На финала той призовава Дянков да се извини за политиката си на безработните, на науката, на хората с увреждания, на армията, на МВР и пр.

    Първанов дава знак за край на срещата с думите „Това е, което имах да ви кажа“. Дянков отвръща с „Благодаря“.

    Вицепремиерът влезе на „Дондуков“ 2 в 10 ч. със стенограма от тв шоуто, а три часа по-късно на сайта на държавния глава бе публикувана стенограма от разговора с Дянков.

    От стенограмата става ясно, че на срещата са присъствали началникът на кабинета на президента Никола Колев и секретарят по финансовата политика Кирил Ананиев. Ето пълния текст на стенограмата:

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Да, слушам Ви.

    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време.
    Аз след известен размисъл реших, че ще е полезно и благодаря, че откликнахте на молбата ми да се срещнем и да изчистим това, според мен, недоразумение, което се получи след появата ми в „Шоуто на Иван и Андрей“. Понеже, според мен, наистина това е недоразумение. Донесъл съм и стенограма от цялото шоу. Предполагам, че Вие вече сте я виждал, за да покаже, че не е имало някаква зла умисъл, въобще не е имало нещо от моя страна, което да предполага лош обрат на нещата.
    Исках да кажа две неща:
    Първо, че цитатът, който ми беше подаден, определено не е мой цитат. Дотогава никога не бях чувал този цитат. Не съм казвал нищо от този род, когато и да било.
    И второ, че, според мен поне, е имало някаква, може би непълна информация, от Вашия екип точно какво съм казал по време на шоуто. Именно аз се опитвах да кажа, че това не е мой цитат. Два пъти съм го казал това. Не е точно това, което се казва, не си спомням да съм го казвал, и просто да изляза от темата.
    Понеже шоуто беше забавно шоу, може би не съм успял да изляза по най-добрия начин, поне може би според коментарите на Вашия екип, но това ми беше идеята. Идеята ми беше да е явно, че това не е мой цитат, не съм казвал нищо от този род и да искам да изляза от него. Така че се надявам, че това е наистина вече като сте видели, може би, пълния текст, може би и от Ваша страна се надявам да има разбиране, че това е недоразумение.
    И в интерес, понеже сме и в криза, то във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите, но особено в криза, където имаме такива големи теми като приходи, като ERM- 2, за което Ви благодаря, между другото, че миналата седмица помогнахте много в разговорите Ви в Европа. За мен това са главните теми и този тип недоразумения просто ме отделят от и моята цел, и целта на правителството, и, разбира се, Вашите цели.
    Това исках да кажа.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Благодаря.
    Първо, предлагам да изясним един по-стар въпрос, тъй като не сме се виждали.
    Вие, г-н министър, излъгахте по отношение на изтеглените пари на президентската администрация и там също влязохме в един 10-дневен спор в медиите и бяхме предмет на доста сериозни инсинуации и коментари. Имахме един спор, връщам нещата назад, за който историята ще покаже кой е бил прав, но определено Вие и тогава си позволихте доста груби оценки и думи по отношение на моя екип.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Извинете, става въпрос за бюджета?
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    За доклада първо. (б.р. – икономическия доклад за Президента)
    А сега въпросът ми е, защо излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Не, аз не съм излъгал за това. Тогава пътувах, както знаете. Въпросите излязоха като бях в страната, в Пловдив. Аз питах екипа си. Екипът това отговори. Аз не смятам, че съм излъгал, нито пък че екипът…
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Вие казахте, записано е в медиите, че не са изтеглени парите, просто не са постъпили. Имаме електронната разпечатка, която ясно показва кога какво е постъпило и какво е изтеглено.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Аз разчитам на екипите си. Екипите ми това казват.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Само че, Вие тогава казахте, че президентът е подведен, а не че Вие сте подведен. Аз, първо, помня много добре, и второ, преди тази среща отново съм направил справка с публикациите.
    Тоест, наслагват се, г-н министър, серия от факти, които показват, че Вие имате определено отношение към институцията.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Което не е така.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Вие и в този последен случай провокирате конфликт между институциите.
    Аз съм гледал внимателно този материал. Не приемам категорично постановката, че някой от екипа ме е подвел. Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването и съм наясно с този род предаване. Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака. Тъкмо заради това аз категорично държа, настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално – може да е малко емоционално, но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено. С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Това го разбирам.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Ами като го разбирате, защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него, защо влизате по такъв начин и вкарвате институциите в този проблем?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    А Вие защо смятате, че аз съм част от този сценарий? Той по никакъв начин не ми помага.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Защото става ясно от онова, което съм видял, г-н министър. Защо Вие коментирате президента в контекста на проверката на сметки, милиардери и т.н.? Коментирате единствено името на президента.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Опитвам се, виждате, в целия разговор там да се измъкна.
    Казахте, че сте виждали самия разговор. Там се надявам, че става ясно, че това е изненада за мен. Аз казвам: не, това не е нещо, което съм казал, не е точно, за други неща сме си [говорили].
    Аз пък не приемам, че Вие смятате, че това е някаква атака срещу Вас, където и аз участвам. Аз нямам никакъв интерес да участвам в такива атаки, защото Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Покрай кризата аз така или иначе на толкова теми, на които трябва да се спрем, по никакъв начин това не може да се приеме, че аз съм част от това.
    Вие виждате, че на мен ми пречи в момента много това, вместо да се занимавам с работата си, аз прекарвам дълго време, подронвам авторитета на Министерство на финансите… Не, просто моля, разберете, че това не е нещо, където аз съм участвал. Бях изненадан явно от този цитат. Не е мой цитат, никога не съм казвал нещо от този род. Той по никакъв начин не ми помага. Много ми вреди, вреди ми много повече, отколкото на Вас. И аз съм тук за името си. Както знаете, аз съм бил извън България дълго време, семейството ми е извън България. Аз дойдох, за да помогна на България и понеже във финансови кризи аз съм работил по много държави в света и тази тема я разбирам много. Всяка друга тема на мен ми е от минус.
    Така че моля…
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Сериозно ли говорите, че на Вас Ви вреди това повече, отколкото на мен?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Аз признавам, че не мога… (б.р. – прекъсва мисълта си) в момента ми вреди. Да, смятам, че в момента ми вреди много повече, защото аз, вместо да се фокусирам върху това, за което съм дошъл и което мога – именно финансите, това е голяма изненада за мен. И както виждате, вече от няколко дни, вместо да се занимавам с финанси, просто моля, разберете, това не е нещо, което на мен нито ми трябва, нито аз се опитвам…, не съм част от това.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Какво показа Вашата проверка за сметките на милионерите и милиардерите в България?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    В смисъл?
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Това беше темата на Вашия разговор там.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г., не са се документирали, не са се регистрирали по ДДС. Тази проверка върви, някъде около 1000 души вече са се регистрирали, които не бяха, но това е проверката. Няма проверка за милионери и милиардери, има проверка за регистрация по ДДС, но тя е за около 5 хил. души – 4 950 хил. души. Това ще ни отнеме поне още 2 месеца да минем през нея.
    Но Вие имате много по-голям опит от мен в този тип и въобще във всички видове медии. Аз до влизането си в България съм бил, макар че съм работил за голяма институция, и разбира се, съм участвал в медии и съм бил в ролята си на експерт, тук съм в смисъл финансов експерт. Тук съм в ролята си и на финансов експерт, и на част от правителството, така че нямам опита, който Вие имате и други хора имат в България. И моето честно отношение от гледна точка на това е, аз бях много изненадан, не беше мой цитат, никога не може да е било мой цитат. Аз се опитвах по най-бързия начин да се измъкна от това. Те ме връщаха към темата. Както виждате тук, три пъти ме връщаха в темата, а аз се опитвах да се измъкна. Може би не беше по най-елегантния начин, но аз се опитвах да се измъкна.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Защо трябва да се измъквате, г-н Дянков?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Защото те ме питаха: какво мислите по този цитат? Аз казах: Този цитат не е мой.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Но аз истината няма начин да я знам, понеже просто не е моя тема. Нали, какво мога да кажа, тъй като ми четат някакъв цитат? Истината аз я казвам веднага. Това не е нещо, което аз съм казал. Това е истината.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    И в същото време какво отговаряте на въпроса за „младия милионер“?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Че не е млад, просто е шоу и аз се опитвам да се измъкна по някакъв начин, защото те на три пъти ме връщат към него.
    Пак казвам, може би това не е, но това не е злонамереност и аз се надявам, че поне на това ще ми повярвате. Това е начин да се измъкна от неочакван и тежък за мен въпрос, защото аз явно съзнавам, че това е тежък въпрос за мен. И аз казвам истината: не е мой цитат. Два пъти го казвам: Не е точно това, не е мой цитат, не си спомням, не сме говорили за такова нещо. Това поне се надявам, че ще ми повярвате. Просто нямам никакъв интерес…
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Не Ви вярвам.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Добре.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Не Ви вярвам, първо, защото знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай, но по-важното е друго – Вие сте министър на финансите.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Така е.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Когато има зададен такъв въпрос за институции, независимо дали става дума за президент, премиер или някой друг, Вие имате много по-верен от професионална гледна точка отговор – да или не, и би трябвало да имате тази позиция. Отговорът, който сте дали, практически хвърля съмнения.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Аз трябва да съм честен.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Нещо повече, този отговор хвърля петно върху моето име.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Аз не смятам така.
    Вие казвате, че трябва да съм честен. Те ми дават цитат, аз казвам: Това не е мой цитат. Това е истината. Вие може би се съмнявате, че това е бил мой цитат. Аз не разбирам точно къде е съмнението?
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Да Ви вадя ли сега стенограмата?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Ето я стенограмата.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Вие продължавате да бягате от коментар по финала на този отговор.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Аз финалът го разбирам, но Вие пък не ми казвате дали смятате, че това е мой цитат, защото от там почна. Те питаха, ето го тук коментара: „Вашият цитат, Вие продължавате ли да …“ Аз казвам: това не е мой цитат, нямам никакво отношение към този цитат, което е така.
    В смисъл, Вие ми казахте, че трябва да има честен отговор.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    За да се помъча и да Ви помоля да изчистим това недоразумение, защото то удря…
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Как, като ме убедите, че цитатът не е Ваш?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Като намерим истината. Цитатът определено не е мой.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    За това ли дойдохте?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Не. Ако тръгнем от…, понеже Вие казахте, че не ми вярвате и аз се опитвам да разбера за какво не ми вярвате, защото, ако ми повярвате, че цитатът не е мой, ако успеем, макар че, това явно ще е трудно да ми повярвате, че аз не съм бил част от някаква схема, аз бях изненадан напълно от този коментар.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    И сега какво следва от това? Сега вече не сте изненадани, има едноседмичен дебат. Какво следва?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    В смисъл за мен какво следва?
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    За изчистването на този проблем.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Това е, че аз се надявам от този разговор, за мен лично аз какво си научавам от това, че по този тип шоута аз не трябва да се появявам. Това е от личностна гледна точка, макар че това не помага за конкретната тема. Но виждам, че нямам достатъчно опит да участвам в такива…
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Аз Ви прекъсвам с извинение, но това е последното нещо, което аз мога да претендирам към Вас. Вие участвайте в каквото си искате шоу. Тук става дума за нещо друго.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Не, това е просто за мен…, да, разбирам, че става въпрос за нещо друго и благодаря пак за отделеното време.
    НИКОЛА КОЛЕВ:
    Тук става въпрос за две различни неща.
    Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш.
    Втората част остава впечатлението, че независимо, че цитатът не е Ваш, Вие имате съмнение и може би и да не е Ваш цитатът, президентът е милиардер, стар или млад, няма значение. Така че това са две различни неща. Вие на място не се разграничихте.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Ето това трябва да бъде опровергано.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Да, да, разбира се. Това го разбирам.
    НИКОЛА КОЛЕВ:
    Това са две различни неща.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Според мен има три различни неща, ако си говорим. Второто от които е цитатът. Просто цитатът не е мой, аз не мога да кажа такова нещо.
    Първото нещо, което сега излезе от Вас, е, че по някакъв начин това е било с мое участие, в смисъл, че това е било премислена тактика.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Не, Вие ако казвате, че аз още от началото един вид съм отишъл в това шоу с идеята, че ще кажа такива неща и не ми вярвате за това, вече за третото – то според мен няма смисъл да се коментира, защото Вие вече сте предубеден, че аз там съм отишъл с идеята да кажа нещо от този род.
    Така че, ако има поне някакво съмнение във Вас, че това не е така и това за мен е пълна изненада този въпрос, което е, и че цитатът не е мой, вече третият коментар – да, съзнавам, че може би това не беше най-добрият начин да изляза от положението, макар че аз се стараех да изляза от положението, и предполагам, тук можем да говорим какъв е допълнителния начин това да стане ясно. Понеже аз нямам…
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Вие сигурно имате идея, щом сте дошъл при мен, как ще опровергаем това внушение?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Аз имам желанието да опровергаем това внушение и въобще това недоразумение да го изчистим, просто понеже ми пречи и на мен, и то много. И се надявам, че Вие ще ми дадете някои предложения и съвети, по-скоро, не предложения. Но аз искам да изчистим и темата, която Вие загатнахте, че Вие смятате или поне имате някакво съмнение, че това е станало нарочно с мое участие. Ако това е така…
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването? Оттам-нататък започва разговорът. Всичко друго са подробности. Дали сте го направили съзнателно или не, аз тук няма да гадая. За мен е ясно, че трябва да се направи изявление, трябва да се даде някакъв публичен знак, че Вие съжалявате за това, което се е получило.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Аз се опитвам да разбера Вашето мнение за какво точно се е получило. Вие казвате, доколкото разбирам, че това се е получило нарочно. Аз не мога да се извиня за нещо и да съжалявам, което не е така. Тогава пък няма да бъда честен.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Само си губим времето, г-н Дянков.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Не, аз дойдох тук с открити намерения и честно.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Открити намерения за какво, да ми четете стенограмата?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Не, Вие имате стенограмата. Просто да кажа, че това наистина е недоразумение и че аз бях поставен в ситуация, от която по стенограмата е явно, че аз се опитвам да се измъкна. Да, може би не се измъкнах по най-добрия начин. Готов съм това да го…
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Как се извинихте на един журналист, когото по същия начин така характеризирахте в движение?
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Да, помня, но тогава имаше…, тогава казах нещо, за което наистина съжалявах. Тук не смятам, че съм казал нещо, за което да съжалявам, просто понеже нито цитатът, нито самото ми участие в шоуто беше от мен. И аз съм готов след разговор, защото разбирам, че това е тежко и за Вашата институция, това го съзнавам, да намерим с Ваша помощ, аз да намеря начин това да го кажа на обществото, но виждам, че Вие се съмнявате въобще за…
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Вижте, каква помощ от мен искате? Вие не сте искали помощ от мен, когато отивахте в шоуто. Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    И тя е честна, открита и аз я поддържам.
    КИРИЛ АНАНИЕВ:
    Г-н Президент, докато министър Дянков мисли върху това как ще излезе от ситуацията, аз да Ви подсетя за още един случай, който се случи в края на миналата година след превода, за който Вие посочихте.
    Знаете, че в Народното събрание се постави едно допълнително искане за допълнително намаляване бюджета на Администрацията на президента с 1 млн. лв., като бяха използвани аргументи, които бяха много тежки за нас – за ефективността на институцията, за това какво прави президентът, за това какво правят неговите съветници и неговата администрация. Мисля, че това също беше един много некоректен акт спрямо нашата администрация и не трябва да го пропускаме и него. Става въпрос за гласуването на бюджета за 2010 г. на Администрацията на президента, където, ако бяха намалени тези 1 млн. лв., тогава той щеше да стане някъде около 50% от бюджета за 2009 г. – прецедент, който го няма никъде. Разбирам кризата, но това не беше свързано с кризата, а пак с някакво отношение, според мен.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Което дойде от парламентарна група, не от Министерство на финансите.
    КИРИЛ АНАНИЕВ:
    Вие го подкрепихте от трибуната на НС.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Като част от парламентарна група и като финансов министър. И то не беше 50%, а допълнителният милион, който не стана, и видяхте, че в крайна сметка правителството не подкрепи.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Не стана въпреки Вас, г-н Дянков, а не защото Вие имахте такава позиция.
    Добре, слушайте ме внимателно, г-н министър. Вие поискахте тази среща.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Да, и съм Ви много благодарен.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Нещо повече, аз бях против да се провежда. И, ако не се беше обадил с молба да стане контактът, министър-председателят, аз нямаше да Ви приема. И нито за миг аз не съм мислил, че Вие ще имате по-различна позиция от сегашната.
    Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си. Оттук-нататък аз искам всичко да бъде на скенер за президент и премиер, за министри, за бивши президенти и премиери. И аз ще направя всичко, което е по силите на институцията, за да потърся такава пълна прозрачност за годините на преход. Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото. Това беше всъщност и част от моята идея за икономическите досиета. Всички знаем, че няма досиета. За съжаление, никой не е събирал тази информация, не я е систематизирал. Но, макар и с голямо закъснение, ние ще трябва да направим публична цялата тази информация.
    И понеже аз няма от какво да се притеснявам, нямам и един лев повече от онова, което е обявено в тази декларация в Сметната палата, аз тази битка ще си я водя с всички правила и по всички изисквания на закона. Нещо повече, аз съм предложил, но този път ще го направя още по-настойчиво – предложение да се увеличат правомощията на Сметната палата. Защото Сметната палата в момента само може да констатира и да направи сравнение между една или друга декларация. Правомощията на Сметната палата трябва да бъдат увеличени с възможност да направи проверка, пълен контрол, партийните финанси и имуществено състояние, свързано с лидери – институционални и партийни.
    Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Не, това не е така.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика, която…, между другото да се извините, ако щете, и на Вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете.
    Сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук-нататък, имахте достатъчно време, не 100 дни, много повече, и този дебат ние ще си го проведем при цялата публичност. Няма да занимаваме хората с лични отношения.
    Разбира се, аз няма да оставя нито една Ваша персонална реплика без отговор, отново ще кажа, защото такива неща са недопустими. Не може един вицепремиер в държавата да се шегува по такъв начин за сметка на държавния глава, който и да е той. Утре ще се сменим и няма да ни има и нас, и вас, но нямаме право да оставяме такива правила в отношенията между институциите.
    Това е, което имах да Ви кажа.
    СИМЕОН ДЯНКОВ:
    Благодаря.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Довиждане.

    –––-=–––

    Отзиви

    Първанов застреля парламентьора на Борисов

    Автор:  ИВО ИНДЖЕВ

    Първанов публикува разговора си с вицепремиера Дянков – уникален жест на прозрачност в пълния с непрозрачни, задкулисни и направо мрачни ходове политическия живот на този политик! Текстът е достъпен на сайта на президента (желаещите могат да го видят на много места в медиите) и най-общо казано представлява ехо от колективен побой над самотен човек – може и виновен да е, но без адвокатска защита и с вързани ръце.

    С други думи, парламентьорът на Борисов беше застрелян при изпълнение на мисията си в момент, когато развя бялото знаме. Ще има ли ответна реакция? Ще има ли нарушаване на примирието или “на война, като на война , не може без жертви”?

    Ходът със стенограмата е като да пуснеш в интернет клип на сритания от твоята тайфа противник, заснет със скрита камера. Нов случай на домашно порно в мрежата!

    Каква безпрецедентна скорост в задоволяването на любопитството на публиката – явно това е най-важният акт в кариерата н Първанов, защото досега не се беше случвало нищо подобно. Не пледирам за обратното на прозрачността. Само отбелязвам очевидното: толкова му е изгодно на Първанов, че е нямал търпение да се наслади на ефекта час по-скоро! С което за пореден път доказва колко обича да рита паднали.

    Имало ли е уговорка между двете страни в срещата да се оповестява случилото се по този буквален начин? И откога Първанов се превърна в борец за пълна прозрачност на конфиденциалните шушукания из коридорите на властта? Щеше да е отлично като проява на осъзнал се стар интригант, който вече иска да е борец за пълна прозрачност. Но е в пълно противоречие с онзи Първанов, когото познаваме: лукавия, потайния, способния да мълчи седмици насред всякаква криза.

    Спомнете си само как Първанов изчезна цял месец в най-тежките седмици на януари 1997 г., за да се появи на 4 февруари в ролята на спасител, връщащ мандата за управление на БСП, но след като това забавяне доведе до световен рекорд по хиперинфлация, унищожаване спестяванията на българите и забогатяване на една шепа от тях, известни днес като “олигарсите”. Къде му беше тогава стремежът към пълна прозрачност?

    Прозрачно ясно е, че Първанов цели да унижи, да накаже противника си . Знаел е как ще прозвучи неубедителната отбрана на неподготвения за такава агресия Дянков, съзнателно го е вкарал в спиралата на оправдаването с пълното съзнание как ще изглежда такъв текст след публикуването му.

    Дянков би се държал различно, макар и под същата тази колективна преса, която му оказват на чужд терен, ако е знаел, че резултатът от нея ще бъде използван по този начин. А най-вероятно и не би отишъл на такава среща, ако знаеше как ще бъде проведена и употребена. Със сигурност е бил изпроводен “да се оправя” сам, но едва ли е очаквал да се натъкне на такава организирана канонада в кръстосания разпит на главнокомандващия, неговия генерал от артилерията Колев и останалите – цял взвод президентски екзекутори ( най-малко трима срещу един, както става ясно от стенограмата)!

    Изпращайки вицепремиера си на заколение, давал ли си е сметка Борисов какво го очаква? И защо го пуска сам – нали е мъжкар и биткаджия? Моя скромна милост, който няма претенции да е такъв мъжкар и биткаджия, никога не е оставял свой репортер в битността си на главен редактор или директор да се пържи сам в отстояването на позиция, която ангажира редакцията. Никога. И смятам това за правилно – командирът или наказва подчинения провинението, или застава пред него, поема огъня върху себе си.

    Сега Дянков е изваден на показ в стенограмата като мрънкащ, оправдаващ се ученик, който в един момент дори започва да моли Първанов за съвет как да постъпи, за да се измъкне от положението. Неговите “доброжелатели” тържествуват. А Борисов от кои е? Или това е форма на наказание за Дянков от страна на самия Борисов за провинението на негов подчинен да нарушава табуто за Първанов да говори само и единствено само той – нещо, което вмени на учредителите на ГЕРБ още в деня на създаването на партията?

    Самият Първанов твърди, че Дянков участва в сценарий срещу него. Ако е така, той едва ли е дело на подчинени на вицепремиера. А единственото ниво над него е Борисов. Той съгласен ли е с твърдението на Първанов? И нима поне по този въпрос Борисов няма да реагира? Или вече е ясно, че след като го изпровожда сам, не се смята за обвързан?

    Как ще се отрази унизяването на финансовия министър, постигнато не на последно място чрез дистанцирането на Борисов, на целия ръководен екип в правителството? Първанов и в това отношение пуска интрига, като говори от името на министрите, които са сърдити на колегата си за отказа му да отговори на техни искания. Без да е упълномощен от тях заявява на Дянков, че трябвало да им се извини. Какъв покровител на несправедливо засегнатите подчинени на Борисов!

    Чий нос разкървави всъщност Първанов – само този на Дянков ли ( който не успя да я докара до под кривата круша, но може лично винаги да си обере крушите обратно в Америка), или постига това със самия Борисов – уж непобедимия биткаджия?

    И последно, между многото още възможни питания: как ще реагира Борисов в ситуацията, при която трябва да избира да работи с един нахокан като куче свой заместник, или да отвърне подобаващо? Има ли изобщо такъв избор, след като го прати в капана на Първанов и с това му стана съучастник?

    Да, ясно ми е, че мнозина ще кажат – каквото е надробил Дянков, да си го сърба. Или : търсеше си го и си го получи. Ако е така обаче това означава Борисов да признае, при това доста болезнено този път, че се проваля в избора на съотборници. Защото Дянков просто беше размазан и това го делегитимира като част от един екип с претенцията да бъде силен.

    Прекършването на волята на жертвата е основната предпоставка за изнасилването й. Да се очаква сега воля за реформи, начело с мрънкащ вицепремиер, обвинен от държавния глава в дълъг списък от престъпления ( срещу институциите, безработните и народа изобщо), също е сценарий, но на ръба на фантастиката.

    Това обаче вече не е само битка за рейтинги, а за оцеляване. И сто пъти да е виновен Дянков за началото на този скандал, започнал с усмивки в едно шоу, егоистичният начин, по който го отиграва Първанов, го разкрива в истинската му светлина на политически хищник с неутолим, макар и дълго прикриван апетит за власт. Власт на всяка цена, ако ще камък върху камък да не остане от борбата за нея.

    –––-=–––


    Цветанов: Президентът да се оттегли от поста

    Източник: Vesti.bg


    Срещу министъра на финансите се води война, която е „предизвикана от президентската институция“.

    На днешната среща с него държавният глава е нарушил чл. 32 от Конституцията, като е записал и публикувал разговора си със Симеон Дянков.

    Това заяви в предаването на БНТ „Панорама“ вицепремиерът Цветан Цветанов. Той нарече случилото се след разговора между Дянков и Първанов безпрецедентно.

    „Това, че веднага излезе стенограмата, е вече провокация. Аз вече ще се замисля, когато трябва да отида при президента… Ние ще поискаме аудиозаписа (от срещата Първанов – Дянков, бел.ред.) чрез председателя на парламента.

    Борисов като премиер се обади на президента, за да стане тази среща, а какво стана“, попита реторично Цветанов. Той допълни, че когато държавният глава има подобни срещи, няма практика да излизат стенограми

    Чл. 32 от Конституцията гласи:

    (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

    (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

    „Ако прочетете стенограмата, виждате, че там има тенденция за определен сценарий, така че Дянков да каже определени неща, които след това да бъдат тиражирани в медиите“, каза Цветанов.

    По думите му Първанов върви към подготовката на нов политически проект.

    Той допълни, че ако по този начин – чрез такива провокации и такова говорене – президентът ще прави пиар на този проект, е по-добре да напусне поста си.

    Той добави, че ако трябва, ГЕРБ ще се откажат от властта и ще се върви към предсрочни парламентарни избори, вместо да чакат поведението на Първанов да доведе страната ни до ситуацията в съседна Гърция.

    По време на интервюто в „Панорама“ Цветанов нито веднъж не нарече държавния глава с името му.

    Водещият Бойко Василев го попита дали думите му не задълбочават още повече войната, на което вътрешният министър отвърна, че не трябва да се говори за войни, а за личности в институциите.

    Той коментира, че добронамереността на Симеон Дянков не е срещнала съответното позитивно отношение от страна на президента.

    „В момент на икономическа криза, с тежкото наследство от предишните управляващи, къде беше президентът с неговата позиция… Когато говорим за просперитета на държавата, няма нужда от подобна война между институциите… Какво иска президентът, да станем като Гърция“, заяви Цветанов.

    Президентът ми заби нож в гърба

    С тези думи премиерът Бойко Борисов коментира резултата от срещата между Първанов и Дянков и изрази съжаление, че държавният глава не оценява желанието му да се сложи точката на този конфликт.

    Мислех, че е дребнаво спречкване, но не е.

    „Първанов почва война с атака, каквато не е водил срещу правителството на тройната коалиция. Време е да се извини за всичко, което тя направи“, коментира за в. „24 часа“ Борисов.

    По-рано през деня прессекретарят на президента Бойка Башлиева заяви пред в. „Дневник“ (Dnevnik.bg), че от всяка среща на държавния глава се прави стенографски протокол и е право на президента да прецени коя стенограма да огласи.

    Тя допълни, че е присъствала на разговора и че Дянков е знаел, че се води протокол, защото стенографката стояла срещу него.

    –––-=–––

    Няколко извода и няколко въпроса от една стенограма
    Автор: Ясен Бояджиев

    6 Март 2010

    Един министър отива при един президент, за да изрази съжаление, че неволно името му е било замесено в накърняващи достойнството на президента приказки. Министърът наивно смята, че посещението му „на добра воля“, макар и да не е доброволно, ще е достатъчно, за да се изчистят „недоразуменията между институциите“ и с това случаят да приключи.

    За негова изненада обаче, нещата се оказват далеч по-сложни и неприятни. А най-неприятната изненада, очевидно предварително замислена и подготвена, е въпросната стенограма на „конструктивния“ разговор.

    Като изключим епизодичната, но добре подготвена поява на сцената на двамата съветници-„оръженосци“ на президента, в пиеската има и трето главно действащо лице, което обаче присъства задочно.

    Как изглежда целият спектакъл:

    Президентът, явяващ се и постановчик, е избрал за себе ролята, в която той е решил, че трябва да бъде видян от публиката. Като един всесилен цар-самодържец той стоварва „справедливия“ си гняв върху провинилия се министър. Гневът е очевидно несъразмерен на „прегрешението“, което подсилва характерната за образа злопаметност и отмъстителност. Преиграването обаче е нужно на героя, намерил удобен повод за реванш, с един удар да разпръсне всички многобройни слухове за себе си, приятелите и спонсорите си и за пореден път да развие любимите си тези, с които се опитва да се разграничи от тъмните епизоди на прехода, сякаш не е участвал в тях.

    Накрая президентът, нито веднаж не поискал оставка или обяснение, не казал и една лоша дума за безобразията на нито един министър през последните 8-9 години, иска от днешния министър, кърпещ тези безобразия от седем месеца, да се извини на бизнеса, безработните, хората с увреждания, науката, армията и МВР за положението, до което ги докарал.

    Това е кулминацията, след която зрителят се пита откъде героят намира основания и от какво черпи сила да разиграва тази роля. При това от инстанцията на „абсолютната истина“ – президентът ще извади наяве всичко за всеки през всичките години на прехода.

    Главен носител на драматизма обаче е образът на министъра.

    Демонстрираното от него добро възпитание, не може да обясни изцяло почти пълната безропотност, с която се подлага на това изтезание. Той приема да го навикват и наритват за нещо, което отрича да е направил, и да го назидават какво трябва да прави. Държи се като ученик, заплашен с изключване. Или като войник, запътил се направо в дисципа, ако не успее да изпроси прошка от накърненото величие.

    Свикналият с високото самочувствие и категоричните оценки на героя зрител, се пита каква необходимост го кара да забрави личното си достойнство.

    Така стигаме до отсъстващото действащо лице – министър-председателя. Неговата роля засега предизвиква само въпроси.

    По принцип той отбягва и се изнервя от въпросите за странното му и внезапно пламнало съгласие с президента по всички въпроси. Тъй че и сега едва ли ще пожелае да обясни защо, всъщност, му трябваше да организира срещата, провела се, както се оказа,“по негова молба“.

    Още по-странно ще бъде обаче, ако сега пропусне да защити най-големия „отличник“ сред министрите си. И още повече – ако не защити подложената на охулване заедно с министъра политика на собственото си правителство.

    –––-=–––

  • 10/03/03
  • Проект за партия с име ОТОМАН

    В началото на този месец в един интернет форум* (в който участва и Юзеир Юзеиров, един от станалите известни в публичното пространство братя Юзеирови), се появи следното съобщение: “V kraia na mesest mart v eski cuma (tirgovi§te) 6te se provede u4reditelno sibranie na partia OTOMAN vsi4ki jelae6ti mogat da prisitvuvat…”. Става въпрос за т.нар. Обединение за толерантност, отговорност, морал и алтернативен напредък (ОТОМАН), двигатели на което са същите хора, които учредиха през септември м.г. в с. Славяново, Търговищка област, нерегистрираната впоследствие партия Мюсюлман демократичен съюз (МДС).

    В една от темите на споменатия форум (http://smart.freesmfhosting.com/index.php/topic,807.0.html) може да се види учредителната декларация на новия политически проект на Юзеирови. (Написана в демократичен и благовиден дух, с какъвто бяха, между впрочем, и учредителните документи на Мюсюлман демократичния съюз.) Както и проектът за знаме на новото обединение, представляващ нещо като връх на бомба в зелен цвят на бяло поле, на който пише “ОТОМАН”. В тази тема може да се види и снимка на Юзеир Юзеиров пред РПУ Търговище, където той се усмихва, може би защото е с фес (така е отишъл изглежда в съответното учреждение).  http://img3.imageshack.us/i/afb022k.jpg/

    Това пък е поредният паметник, дело на братя Юзеирови – http://img189.imageshack.us/i/afb028.jpg/ .

    Не само някои паметници, но и някои политически проекти се повтарят с очевиден оттенък на фарс. Жалкото е обаче, че от повече, и то искрени толерантност, отговорност и морал наистина има нужда в България. И ако думи като тези се използват само за да може като се съберат началните букви, да се получи името “ОТОМАН”, какви  ли точно “толерантност”, “отговорност”, “морал” и пр. може  да ни очакват?  Може ли въобще с евтини, ясни и за децата трикове, да се прави политика?

    И макар че става дума разбира се за сериозни неща, това, което ще си позволя да кажа накрая, е един стар виц. В него става дума за това как жената на един работник от завод “Арсенал” все му натяквала, че й трябва шевна машина. Всеки ден или почти всеки човекът домъквал след работа по някой чарк от завода. Мъчил, тъкмял, опитвал се да сглоби шевна машина, но така или иначе, колкото и да се мъчил, не излизала шевна машина, а автомат “куча марка” – не е ясно дали може да стреля, но че не може да шие е съвсем ясно. 

     

    Мариана Христова

     ––––––––––––––

    *  http://smart.freesmfhosting.com/index.php

  • Белене – картинката се изяснява

    Офертата на Русия да строи със свои средства АЕЦ „Белене“ предизвика серия от противоречиви изявления и дори парламентарно изслушване. Какво стана ясно от тях?

    Гледна точка на Ясен Бояджиев (Deutsche Welle):


    Едва ли някой вече е в състояние да си спомни всички превъплъщения, през които премина българската позиция за „Белене” през последните шест месеца. А обилното говорене през последната седмица като че ли бе специално предназначено да отегчи и откаже от темата и най-упоритите и любопитните.

    Сякаш се опитват да ни внушат, че тая работа е сложна за нас, простосмъртните, пък и не ни засяга много-много, защото, каквото и да става, не рискуваме нищо и сметката ще я плаща някой друг.

    За целта министрите на финансите и на енергетиката разиграват модерната напоследък сценка с „доброто” и „лошото” ченге. Според единия, „ако няма европейски инвеститор, няма да има „Белене“, ако има – ще има“.

    Според другия обаче – дори и да няма, пак ще има. На многобройните въпроси, започващи с „ако”, той отговаря със свой въпрос: „Ами ако луната падне?“ След което ни засипва с куп приказки „около луната”.

    Зле прикрито отстъпление

    Понеже обаче е сигурно, че такава скъпа, сложна и потенциално опасна работа като една атомна електроцентрала по един или друг начин засяга и нас, и децата, и внуците ни, е добре да не губим интерес въпреки усиленото баламосване.

    При това и за най-несведущите, струва ми се, има ориентири, по които да разберем накъде отива работата. Просто трябва да си спомним как започна всичко.

    Преди шест месеца новодошлото тогава правителство като част от тоталното си разграничаване от своите предшественици обяви, че замразява и подлага на ревизия подхванатите от тях енергийни проекти, в това число и АЕЦ „Белене”.

    За нея многократно бе повторено, че от гледна точка на сегашния ни и бъдещия ни енергиен баланс, не е и няма да ни бъде нужна. Затова ни уверяваха, че няма да кажат „да” или „не” на проекта преди да имат ясен отговор на два основни въпроса: колко ще струва и ще бъде ли печеливш?

    Днес отговори на двата въпроса все още няма, а и никой не се сеща за тях. Въпреки това обаче на проекта е казано „да”. Както винаги най-ясно го формулира самият премиер: „Продължаваме да работим по проекта за АЕЦ „Белене“ и накрая ще кажем дали може да стане икономически изгоден”, каза той. Тъй че вече е ясно – централата ще се строи, печеливша или не.

    Силово наложена и съзнателно приета зависимост

    Това е ключово отстъпление от първоначалната позиция. Прави се опит то да се прикрие в приказки за нови хипотетични инвеститори, финансови модели и всевъзможни варианти на бъдещи дялови участия.

    Въпреки това обаче е съвсем сигурно в чий интерес е това отстъпление. „Последните шест месеца страната се опитва да отстоява интересите си пред Москва”, каза министърът на икономиката. Българските интереси обаче така си и остават неформулирани, а през това време ясно се вижда как един по един се реализират руските интереси.

    Осигурява се пазар за руските машиностроене и технологии и за руското ядрено гориво. Освен това Русия няма да е само изпълнител, а и инвеститор и акционер в бъдещата централа – засега с 20 или 49-процентен дял.

    Съвсем няма да е изненада, ако стане и мажоритарен собственик, както й се иска. Така или иначе вече е ясно, че ще стъпи и на електроенергийния пазар на Европа. А България ще се сдобие със съмнителна геополитическа уникалност – като приемник на първата руска АЕЦ в Европейския съюз.

    Българската карма

    Тези дни по темата се включи и прословутата българска гадателка на Берлускони, като обяви, че в „Белене“ главен инвеститор ще е Русия. „Това е карма – съдба. Просто по някакъв начин сме свързани с Русия и това е предопределено”, каза тя.

    Рискът пророчеството й да не се сбъдне вече изглежда минимален. Това обаче в никакъв случай няма да се дължи на съдба и предопределение, а на силово налагана и съзнателно приемана тотална енергийна зависимост. Днешното правителство има всички шансове да сподели отговорността за нея.

    Цената на тази зависимост далеч надхвърля похарченото и евентуалните неустойки по един проект. А последиците се разпростират далеч извън енергийната сфера. И съвсем не са „около луната”.

    Гледна точка на Едвин Сугарев:

    www.svobodata.com


    Българският министър на икономиката, енергетиката и туризма отново насърчи оклюмалите от много преход българи – с уверението, че предложението на Москва за отпускането на заем от 2 млрд.евро за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене“ без държавни гаранции и гаранции от Националната електрическа компания е „уникално“. Сиреч: братушките мислят за нас, не бойте се, няма да ни оставят с недостроен АЕЦ, та да станем за смях на гаргите и да си светим с газена лампа.

    Мъдра реч, смели метафори, неудържими оксиморони. Гаче ли не български министър ни дума от синия екран, а рекламен агент на “Росатом”. Русия и уникалност? Бива – че тя цялата си е уникална. Като сътвореното от старши сержант Михаил Калашников средство за международен диалог и вътрешна употреба, изписано на националния флаг на Мозамбик – като символ на революцията.

    Че е уникално, уникално е. Дават ни цели два милиарда просто ей тъй, бадева – зарад черните ни очи. Как да не се възрадваш и да ги вземеш? Щели сме да ги плащаме, като намерим чужд инвеститор, който да ги плаща вместо нас.

    Или още по-благодатния за нас вариант – построяваме я там, тая гяволия, централата, харизваме я сетне за известно число години на руснаците, да си произвеждат ток и да си го продават, като с парите покриват направените харчове.

    Връщат ни я някой ден – ако не гръмне междувременно – възправяме се гордо на брега на тихата бяла Дунава, тупаме космати гърди – Булгар! Булгар! След което тържествено я погребваме – като за харчовете по погребението (почти същите, каквито за строежа) вземаме реален заем от Газпром, срещу който залагаме примерно българските газопроводи.

    Като всичко русофилско – радостна и ведра работа, сияеща в недалечното бъдеще, което си прилича с хоризонта само по едно – че понечиш ли да го доближиш, то се отмества.

    “Има ли безплатен обяд?” – питаме българският министър Трайчо Трайков. “Има!” – вика той и сочи къмто Кремъл.

    Не само сочи, но и привежда аргументи в областта на финанциите. Трябва да има – смисля той – защото инак голям зян на финанций се очертава. По решение на Политбюро нашите достойни прадеди изкопали край Белене дупка и заровили в нея един милиард валутни лева.

    Ние, по наше си решение – царствено при това – сме направили там няколко нови първи копки, сме се консултирали с този и онзи, сме докарали малко кранове и изляли малко бетон, но пък сме сварили да вградим в основите му нови два милиарда.

    Е – трябва ли сега всички тези милиарди да отидат зян? Не трябва! Затова влагането трябва да продължи. Ако си нямаме наши – ще влагаме руски, а ще отдаваме проценти дялово участие. (И не четете руски вестници. Не са 80 процентите – най-много 50 са – и това ви го гарантира сам Трайчо Трайков.)

    И когато с руска помощ довложим и новите два милиарда, вече съвсем няма да има път назад – ни за правителството, ни за България. Никой няма и да си помисли дори да зяноса цели четири милиарда. И следващото правителство – ще не ще – ще трябва да се бръкне и да извади още четири. Ако ги няма – ще вложи бъдеще. Примесено с малко национална независимост и идентичност.

    Та това е тя – логиката Трайчо Трайкова. Ведра и окуражаваща – като съветска власт плюс електрификация. Ядрена този път, за да сме в крак с времето. Засега финанцовия министър нещо прави сечено и не ще да дава финанций, ама нищо – ще го сменим, а Бойко Борисов и Путин ще си разменят черните пояси в знак на вечна дружба.

    Бог да пази България!

  • Арестуван е главният секретар на Агенцията за българите в чужбина

    Арестуван е главният секретар на Агенцията за българите в чужбина Стефан Николов, съобщиха източници в прокуратурата, предаде БТА.

    Според запознати той е поредният обвиняем по делото за разбития канал за уреждане на молдовци и украинци с българско гражданство. Той е задържан вчера следобед в следствието. Бил е обискиран кабинетът на Николов и жилището му.

    Повдигнато му е обвинение за престъпление по служба. Твърди се, че е издавал удостоверения за български произход на молдовци, с които те кандидатствали за гражданство в България.

    Николов е обвинен в длъжностно престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс, представляващо особено тежък случай. В хода на разследването станало ясно, че двамата с Христов са уреждали чужденци с български документи по втория начин.

    Христов е ходатайствал на молдовката Мария Богданова за издаване на разрешителни за работа и постоянно пребиваване у нас на молдовци и украинци. А Николов е уреждал молдовци с българско гражданство, отново след намесата на Богданова.

    Според министър Божидар Димитров промените в Закона за българското гражданство ще пресекат паспортната мафия. “Паспортната мафия ще пореве и ще си отиде. Първата дума, която чуваше всеки кандидат за българско гражданство, беше дай 300, дай 500 евро, да ти оправя документите”, каза пред агенция “Фокус” Димитров.

  • Бате Бойко, какъвто си го пожелахме

    Премиерът като движеща сила

    Всичко ми просветна, когато разбрах, че г-н Борисов е от зодията на близнаците. Зад хайдушко-мутренската фасада следва да очакваме един многолик играч, който не взима света чак толкова на сериозно, пише Ивайло Дичев.

    Трябва да си призная, че в този ракурс персонажът започна да ми става симпатичен. Има нещо забавно в това превръщане на политиката в суматохата на Радичков, в която героите се втурват с възгласи: „Кво става там?“, „Стой!“, „Дръж!“ и „Ах, майка му стара!”. Във всеки ресор артистичен министър започва едни много радикални промени, после се завърта на пети и също така радикално се затичва в обратната посока. Наместо да се закрие БАН, въпросното свърталище на „феодални старци” може да стане университет, макар министърът уж беше почнал реформата и за да намали университетите.

    Здравният министър всяка седмица се вижда с някоя от застрашените провинциални болници, за да я увери, че точно тя покрива критериите и значи остава. По-рано финансовият министър пък излезе с шеметна идея да се залага резервът в търговски банки, която лично премиерът трябваше да оттегли. Министърът на „външните българи” Димитров пък заяви, че ще шантажираме Турция с 20 милиарда за еврочленство, за което беше скастрен. Г-жа Желева изложи партията и страната си пред Европарламента, а един вицепремиер и един икономически съветник бяха предложени и мигновено оттеглени. Лобизмът в случаи като закона за ГМО поражда скандали, а в други като промяната на закона с цел легализирането на собствеността над бТВ на Красимир Гергов раздразва само шепа информирани експерти. Върхът е отказът от забрана за пушене на публични места, обяснено в недомлъвка с това, че акцизът върху цигарите бил основно перо в държавния бюджет и ако пушим по-малко, няма да имаме пари.

    Обичан от народа

    Тайната на феномена „Борисов“

    Какво следва от тази забележителна серия? Непоколебима подкрепа за г-н Борисов! Феноменът заслужава анализ. Работата не е просто в гениалната способност на премиера да задава интерпретативен ключ на всяко събитие (Желева се оказа атакувана от антибългарски сили и т.н.). За пръв път ни управлява правителство, което така леко е готово да се отмята от решенията си. Досегашните, и особено тези от двата идеологически полюса, се чувстваха длъжни да отстояват (тъпо и упорито?) някакви позиции. Новият стил – мигновено съобразяване с повеите на общественото мнение – е сякаш заимстван от ТВ риалити формат. Хората недоволстват, че мнението им няма значение, те искат незабавно да се изкажат, да изпратят СМС, да гласуват за изхвърлянето на несимпатичния участник от политическия Big Brother и нямат търпение да чакат до следващите избори. Ами ще им дадем, каквото искат!

    При старата политика да отстъпиш, значи да загубиш престиж (спомнете си средновековните рицари, които се срещат на моста и никой не помръдва встрани). При новата въпросът е в това да се гледа шоуто. Някакви хора протестират срещу теб? Толкова по-добре, значи участват, значи спектакълът е успешен.

    Новият политик, както е разбрал интуитивно г-н Борисов, не е автор на твърдения или позиции – той се превръща в информационен поток. Този стил владеят хиперактивни лидери като Блеър и Саркози, макар тяхната работа да е по-трудна заради по-структурираните им стари демокрации. Успехът на г-н Борисов е подпомогнат от пълното ликвидиране на българската интелигенция през последните години и дискредитираната за дълго опозиция. Така, за разлика от Обединеното кралство или Франция, ситуацията в България е изчистена от всякакви посредници – имаме източник на съобщения и публика. Колкото повече и по-противоречиви съобщенията, толкова по-голям интересът.

    Удивително високата подкрепа за г-н Борисов налага в персонажа да залегнат определени двусмислия. Иначе как толкова разнопосочни интереси могат да се пресекат в една точка? При споменатите двама европейски майстори на политическия пи ар операцията се състоеше в ловкото заличаване на идеологическите разлики. При г-н Борисов има и едно специфично за българската ситуация измерение: двусмисленото отношение към комунизма.

    Колкото по-двусмислено, толкова по-добре

    Няма световна агенция, която да не съобщи репликата му в деня на изборите за това, че посвещава победата си на своя дядо, убит от комунистите „като куче” на Девети септември. Но няма и такава, която да не отбеляза стажа му като бодигард на Живков. Той е за отварянето на досиетата, всеки да чете, да види какво е било. От друга страна, уважава постигнатото в онова време. Всеки може да се идентифицира с онази страна на образа, която му е по-близка. Доносниците са жалки, но офицерите са служили на родината. НС приема правилник за лустрация на бивши агенти, но в акт на царска милост той издига за министър един бивш агент (споменатия г-н Димитров), защото му е приятел. Тази безпринципност го направи, парадоксално, още по-популярен именно поради неизговореното, амбивалентно отношение към комунизма в България.

    И това е Бойко

    Тодор Живков беше обвеян в една такава двусмисленост – комунист или агент на Гешев? Правешки селянин или незаконен син на Борис? Слуга на Москва или хитър прагматик? Марксист-ленинец или балкански националист? Спомнете си и как диктаторът се хвалеше, че бил най-критичният в държавата, как окрупняваше и разкрупняваше, сменяше на всеки две години неоправдали доверието свои съперници, пускаше цветисти фрази, които тогава се разпространяваха не по медиите, а като слухове. Тъкмо тази неопределеност го правеше близък на всекидневния българин. В известен смисъл г-н Борисов иска да е нов Тато – народен човек, който ни брани от самозабравили се бюрократи.

    Турската тема е в сърцевината на комунистическото двусмислие: насилията на режима през 80-те бяха осъдени с половин уста заради „Европа”, само че неофициално повечето етнически българи са убедени, че Възродителният процес е ОК. Неизкоренимият израз „турско робство” е тайната, неразбираема за чужденците парола за това, което само ние тук си знаем. Играта с тънката граница в отношението към турското малцинство става все по-мощен генератор на емоции. ДПС беше превърнато от ГЕРБ в символ на корупцията. После – подхвърлената реплика на г-н Борисов за Възродителния процес, който бил правилен по идея, но лошо изпълнен. После – подкрепата за абсурдната идея да се прави референдум за новините на турски… И всеки път залп от емоции, заглавия с огромни букви, попържни във форумите, умишления на експерти по медиите. Докато г-н Борисов се появи и с многозначителна лаконичност успокои духовете.

    Народът – в хипнотичен унес

    Но най-важното двусмислие, в което се крие тайната на феномена Борисов, е превръщането на борбата срещу престъпността в спектакъл. Много други неолиберални политици тръгнаха по този път: Буш и Путин с техния тероризъм, Саркози и Берлускони – защитници на народа от имигранти-престъпници. Престъпността в развития свят не се е увеличила драматично – нараснало е чувството за несигурност в глобалния свят. Загубил опора в националните граници, в традиционния морал или политическата воля на нацията, човекът все по-отчаяно се оглежда за жестове на твърдост и ред. Тази несигурност стигна до кресчендо у нас след скоростното, престъпно и безсмислено разрушаване на държавата през 90-те.

    Г-н Борисов, политическо животно с невероятна интуиция, усети, че държи печеливша карта и сложи всички чипове на нея. Политиката изцяло беше изместена от криминалната хроника. Всеки ден някой е арестуван, окован с белезници и проснат на земята пред камерите, всеки ден се разкриват злоупотреби и се разклащат политически величия. А ние искрено се радваме и в някакъв почти хипнотичен унес искаме още и още. Казвам го искрено за самия себе си, макар с разума си да разбирам, че тая работа с арести и сплашване на съдиите по телефона няма да ни доведе далеч. Че за да има траен оздравителен ефект, трябва да се променят законите и институциите. И въпреки това, когато ми кажат, че поредният министър на предишните ще бъде даден на прокурор, ми става някак хубаво. Един приятел каза: „Знам, че нищо няма да излезе, но поне няколко дни ще поживеем с чувството, че има справедливост”.

    Майстор на импровизациитеНаблюдатели почват да се питат ще падне ли правителството, ако се провали акцията срещу Алексей Петров (може би вдъхновена от съюзническите тайни служби). Според мен ще се случи съвсем друго: разбуненото чувство за мъст на медийните маси ще се пренасочи върху съдиите на принципа „аз ги хващам, те ги пускат”. Добре, ще почне акция срещу корумпираната съдебна власт. И изведнъж ще се окаже, че сега пък Европа пречи – хайде ново преориентиране на емоциите, нови врагове…

    Дори Алексей Петров да извади компрометиращи документи за г-н Борисов от 90-те, това може да изиграе точно обратната роля: виж на какъв риск се е решил премиерът в името на националния интерес! Българските граждани не само ще му простят, а дори ще го възлюбят още повече. В политически план печалбата тук е ни повече, ни по-малко ликвидирането на БСП плюс дискредитирането на всички управлявали през прехода партии. За един играч като (близнака) г-н Борисов рисковият залог е най-добрата политика – блъфираш, запазваш каменно лице, утрояваш пода и печалбата идва мигновено, без да са нужни дълги, търпеливи усилия, които рискуват да ти омръзнат.

    „Обичам да мразя“

    Ако в близките месеци акциите завършат успешно и заживеем нормално, тези редове са излишни. Страхувам се обаче, че започваме да свикваме с медийната полицейщина, която е изместила всяка по-дълготрайна стратегия на държавата. По-старите ще си спомнят темата за несвършващата „извънредна ситуация” при сталинизма, когато непрекъснатата битка с класови врагове, диверсанти и саботьори огрубява душите, отменя нормалните норми, вдига прага на психологическа допустимост и прави възможни чудовищни насилия. Е, сега чак дотам няма да стигнем. Но си заслужава да се питаме какво скрива от общественото внимание зрелищната битка срещу престъпността? Безработицата? Разгрома на социалната система? Лобистките закони?

    За борбата срещу престъпността не бива да се говори – не само заради секретността, но защото тези неща травмират, отприщват опасни за обществото енергии. Съдът в европейската цивилизация по определение се е развил като място безстрастно, невидимо, отвъд коментар и дискусия. Само така тази институция може да слага точка на конфликтите, да осъществява студена справедливост, която прекратява цикъла на индивидуалните отмъщения.

    С безпогрешна интуиция

    Новата медийна констелация прави все по-лесно инструментализирането на агресивните енергии. Това е стара тема – нали тъкмо лидерът е онзи, който посочва врага и ни кара да го мразим. Днес обаче омразите преминават от телевизията във вестника, от блога във форума; и в крайна сметка се изгубва следата на онзи, който ги е породил и отговаря за тяхното успокояване. Омразите са се превърнали в продукт, който можем сладостно да консумираме отвъд моралните си принципи. Налагането на специална дума за тази наслада – хейтърство – е показателно („обичам да обичам”, беше казал св. Августин; „обичам да мразя”, казва съвременният хейтър).

    И тук интуицията на г-н Борисов го води право в психологическата цел: у нас невероятно обичат да гледат унижението на онези, известните горе. Като наследници на османската и комунистическата империи, ние сме уверени, че всяка власт е лоша и чужда, така че колкото по-зле за нея, толкова по-добре за нас (затова сме и на този хал, но нейсе). Ако така интерпретираме изминалата половин година, зад хаотичната повърхност на новото дясно управление ще открием система. Атакуват се елити от всякакъв вид – най-вече политици и чиновници, но също не платили данъците си чалга звезди, ТВ водещи (двама от най-известните бяха мистериозно свалени от екран), съдии, публично обвинявани, че сътрудничат с бандитите, „малоумни” държавни учени, корпоративно мотивирани лекари… А тъкмо за това жадува зрителят на българския политически спектакъл.

    Ето ви я учебникарската дефиниция на популизма: властта буни у гражданите антивластови чувства, властта крепне, самоотричайки се.

    Автор: Ивайло Дичев

    Редактор: Александър Андреев (www.dw-world.de)

    Текста от в. „Култура“ публикуваме без съгласието на автора, с надеждата да ни прости в празничния ден.

  • Румънците смятат, че Баба Марта е тяхна

    Aвтор: Милан Николов

    Баба Марта – празникът, който ни окичва с червено и бяло и го смятаме за типично българска традиция, се празнува и в други страни, които имат своите обичаи. Румънците също смятат, че този празник е свързан с типичните за северната ни съседка традиции.
    В румънския фолклор 1 март е официалното начало на пролетта. Още преди да настъпи тази дата, пазарите в Румъния се изпълват с амулети, наречени Martenitzas. В румънските мартеници важен елемент е цветето или малкото животно, което се приема като символ на късмет.

    Според писанията в Румъния, мартениците идват от Даките, които ги слагат на гърдите си преди боевете с Римската империя. Тогава древните румънци слагали малко злато, сребро или метални монети с въже от прежда, като в дрвеността цветовете били черно и бяло. Даките носили тогавашните мартеници на китката или закачени до сърцето, като вярвали, че това е знак за късмет в сериозните битки, които водили. Те също така вярвали, че именно тези мартеници хармонизират баланса между зимата, лятото и смъртта. Древните румънци смятали, че този символ подобрявал и плодовитостта. Подобно на нашата традиция, румънците още тогава започвали да връзват мартениците по дърветата в началото на пролетта, за да може природата да им носи повече плодове.

    Най-интересната легенда в Румъния за мартениците е, че слънцето е поискало да се нарадва на човешкия живот, като е напуснало мястото на небето и се е превърнало в млад човек. Той, обаче бил отвлечен и хвърлен в затвора, а така много хора загубили надеждата, че ще видят пак някога слънцето, че птиците отново ще пеят. Че цветята ще цъфнат отново.
    Тогава един войн сторил всичко възможно да освободи слънцето и пролял кръвта си върху снега, а една червена роза израстнала на това място. Така цветовете на мартениците станали червено и бяло и до днес се раздават на мъже, жени и деца, за да носят късмет и обич.

    Румънците вярват, че този подарък носи късмет и богатство. Те смятат, че червеното е символ на пролетта, а бялото на зимата, затова традицията се провежда точно между двата сезона. На двата цвята се гледа още като на любов и искреност. Цветята в Румъния също се свързват с тази традиция, като най-вече кокичетата са символ на Баба Марта.

    Северните ни съседи твърдят, че имат и археологически доказателства, според които се вижда, че традицията на този празник е с история от над 8 000 години.

    Справка на frognews.bg показа, че освен в Румъния и България, подобни традиции имат и в Македония и Албания.