А колко от това, което ни казват, че иска ЕС, е истина?
Обаче никой в ЕС не е с нарушени граждански права, даже Северин не искаха да ни пратят, преди да са сигурни, че арестите в нашата страна отговарят на европейските стандарти и Цецка потвърди на немците.
Обаче на никого в ЕС не му хрумва да тормози с конфискация и вечни обвинения, не влизащи в съда свои политически противници и “непослушни” собственици на медии.
На никой в ЕС не му хрумва да каже на техните върховни съдилища, че тълкувателните им решения пречат на законодателството на управляващите там.

Можем да изброяваме безкрай, но тук ЕС не се интересува ни дали има демокрация, ни дали има действително правов ред.
Ще кажете, че преувеличавам, защото съм обидена.
Може и така да е, но усещам, че за ЕС България е все едно арабска страна, в която демокрацията може да бъде само нещо уродливо и те са се примирили с това. Фасадната демокрация, както и фалшивата принадлежност към ЕС не помага на българите. Тя само може да ни направи евроскептици, след като ЕС мери с двоен аршин по отношение на правилата за различните държави.

1. РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/954 НА КОМИСИЯТА от 4 юли 2018 г., за установяване на определени защитни мерки с оглед на предотвратяване на разпространението на чумата по дребните преживни животни в България (нотифицирано под номер С(2018) 4374).
Препоръки и изисквания за избиване на животните в Странджа НЯМА!
2. НАУЧНО СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО “ОЦЕНКА НА ЕПИЗООТИЧНАТА СИТУАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪЗНИКНАЛИТЕ ОГНИЩА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ЧУМА ПО ДРЕБНИТЕ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ (PPR) И БЪРЗА ОЦЕНКА НА РИСКА“, съгласно Заповед РД-11-63/25.06.2018 г. на Директора на ЦОРХВ.
Препоръки и изисквания за избиване на животните при чума по дребните преживни (в Странджа) НЯМА!
3. Официален вестник на Европейския съюз L161. Законодателство. Година 61. 05.07.2018
Препоръки и изисквания за избиване на животните в Странджа НЯМА!

Всички тези новини водят до предположението, че Ангела Меркел може вече да се е споразумяла с Бойко Борисов и с други ръководители на държави в ЕС, за връщането на мигранти от Германия в първата страна член на ЕС, където са били регистрирани. Което означава, че хиляди мигранти трябва се върнат в България – страна с външна граница на ЕС, и в други първи приемащи страни, ако с тях има вече сключени такива споразумения.
Има ли вече двустранно споразумение между Германия и България за връщане на мигрантите, които са били регистрирани първо в България, и ако е така, защо българското правителство мълчи за него? И защо преди три дни, на същия този 30 юни, от която дата са почти всички цитирани тук информации, Борисов се кле, че в България няма да бъдат връщани мигранти?

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск разкритикува американския президент Доналд Тръмп в речта си по време на срещата на върха на ЕНП в София, която предшества Европейския съвет утре.

Защо мегалоцентризмът преобладава в отношенията на Брюксел със София? Има ли, както в “Произход на видовете” на Дарвин, реципрочен алтруизъм в “произход на европейските общества”? Колко позитивно реципрочни хора има на глава от населението във всяка от страните в ЕС? Кое доминира – политическият и финансов егоизъм или равноправното сътрудничество и разбирателство? След като България, като член на ЕС, има правото да не бъде унижавана (дерогация; от англ. derogation) да приема централизирани решения, които накърняват нейното достойнство и интереси, защо „централата“ пресира нашите политици и манипулира обществото ни? Например, да ратифицираме Истанбулската конвеция на Съвета на Европа. И още, на планираната за 26 март 2018 г. среща между лидерите на ЕС, България и Турция във Варна, българският лидер ще поиска ли от ЕС милиарди евро*, за ограничаване на българската емигрантска вълна на Запад (около три милиона бежанци по време на преходната демокрация)? Както този същият съюз дава на Турция за потенциалната бежанска вълна от юг** (около три милиона и половина сирийски бежанци).

Петицията на Асоциацията на българските училища в чужбина бе посрещната с аплодисменти на заседание на Комисията по петиции на Европейския парламент. Евродепутатът Светослав Малинов поиска продължение на дебата в пленарна зала в Страсбург. 
Петицията намери изключителна подкрепа и в лицето на Европейската комисия. Представителите на ЕК в залата заявиха, че тя идва в точния момент, тъй като на европейско ниво се подготвят сериозни предложения именно по тези въпроси.

От 9 март до 5 април в Чикаго, във филмовия център Gene Siskel, се провежда 21-вият Годишен кинофестивал на Европейския съюз. Този най-голям фестивал в Северна Америка показва жизнеността на европейското кино с 61 премиери в Чикаго, представляващи всичките 28 държави от ЕС.
Според традицията на Фестивала, началната нощ се ръководи от страната-председател на Европейския съюз и тази година България имаше тази чест. Вечерта бе открита от Генералния консул на Р. България в Чикаго Иван Анчев. Българската презентация за откриването бе дръзката драма “ПОСОКИ” (“DIRECTIONS”) на известния режисьор Стефан Командарев. 

Зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев изнесе на 5 март лекция в градския университет на Синсинати, съобщи пресцентърът на МВнР. Темата на лекцията бе “Приоритетите на България по време на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.”. Георг Горгиев разговаря и с представители на българската академична общност, които работят в университета на Синсинати

– Как си обяснявате този абсурден пропуск – като недоглеждане или липса на елементарна далновидност?
– Въобще не си го обяснявам, истината е, че умът ми не го побира, защото Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура и на славянската писменост е един от най-обичаните празници у нас и навсякъде по света, където живеят българи. В този смисъл пропускът е наистина абсурден, но той е и абсолютно недопустим, който и да е редил календара на българското европредседателство, просто няма право да го пропусне с лека ръка.
Още повече на фона на факта, че кирилицата е световно културно наследство, това е българската азбука в рамките на ЕС, най-ценното ни достояние, което ни е отредило заслужено място в Европа още през 9 век, много преди редица други просветени народи, много преди Реформацията.

Според Евростат, през 2016 г. изложени на риск от бедност и социално изключване са 2.89 млн. българи. Това е 40.4% от населението на страната. С други думи, ако в един асансьор влязат петима българи, на двама от тях бедността ще диша във врата. Този процент е най-висок в Европейския съюз, при средно 23.5% изложени на риск от бедност в ЕС.
Рискът е рисковано нещо – може да обеднеят, може да не обеднеят. Затова да видим данните за хора, живеещи под границата на бедността. За 2016 г. броят им е 1.639 млн. души, което е 22.9% от населението. В примера с асансьора, от петима българи един е наистина беден, а втори е застрашен от бедност.