Защо отварянето на преговорните глави за членството на Сърбия в ЕС се бави толкова много?
Сръбското общество по принцип е патриархално и националистическо, а начинът, по който властта чрез медиите комуникира с обществеността, допълнително подклажда евроскептичните настроения, които не са от вчера.

Екатерина Захариева призова колегите си от Европейския съюз да осигурят безпрепятствено преминаване през вътрешните граници на всички европейски граждани, които искат да се приберат в родните си държави, съобщи пресцентърът на МВнР. Сред тях са стотици български граждани. Захариева отправи призива си по време на редовното заседание на Съвет „Външни работи“, което се проведе чрез видеоконферентна връзка.

България предоставя 200 000 лв. допълнителна хуманитарна помощ за Албания, в рамките на организираната от Европейския съюз в Брюксел донорска конференция – съобщи пресцентърът на МВнР. Средствата, събрани чрез конференцията, са за възстановяване и рехабилитация след тежкото земетресение в Албания на 26 ноември 2019 г. За преодоляване на щетите Европейската комисия реши да отпусне 100 000 000 евро.

Годишната статистика на Европейския съд за правата на човека потвърди водещата позиция на България в Европа по незачитане на човешките права. В годишния доклад, представен от председателя на съда Линос Александрос Сицилианос (Гърция), се забелязват две тенденции: броят на осъдителните решения намалява, но България се откъсва от другите по относителна тежест на нарушенията спрямо броя на населението.

Вестник “Монд” публикува наскоро статия за установяването на минимална работна заплата в Европейския съюз, за което Европейската комисия започна консултации. Вестникът публикува и таблица на Eurostat за минималните работни заплати в страните-членки на ЕС през 2009 г. и 2019 г. От данните се вижда, че нивото на минималните възнаграждения се разминава драстично, а България “води класацията” с минималната си работна заплата и сега, и преди 10 години – съответно 123 и 286 евро. Най-високата минимална работна заплата е била и е тази в Люксембург – съответно 1683 и 2071 евро. Следва коментар по темата на Христо Буцев.

Тези данни са върхът на айсберга. Защото трудно може да се контролира колко тона боклук влиза в страната, основно с кораби. 736 000 тона представляват като обем композиция от около 50 000 железопътни вагона. Вероятното количество отпадъци, внесено в България за 5 години, е над 1 млн. тона. Данните са за вноса от Третия свят. От страни от ЕС не е ясно какво е количеството, защото няма митнически контрол в рамките на ЕС.
Но в Третия свят няма европейски стандарти и изисквания, няма европейски инспектори, агенции и контрол. Именно затова години наред европейски страни изнасяха там отпадъците си. Дойде време България да внася боклук от Африка.

На 28 ноември 2019 г. Европейският парламент издаде новата си „резолюция“, която „призовава Съвета на ЕС незабавно да приключи процеса на ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция“. Резолюцията призовава единадесетте държави членки на ЕС – България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Великобритания – които все още не са ратифицирали Истанбулската конвенция, да го направят без отлагане. За да се прекрати насилието над жените – човеколюбиво, ако не служи като фасада, прикриваща джендър идеологията и практика, рушащи традиционните семейни ценности – мъж-жена-деца.

Българската общност в Чикаго е дълбоко обезпокоена от случилото се по време на последната среща на Европейският съюз, провела се на 17 и 18 октомври 2019 г. в Брюксел. Това събиране трябваше да ознаменува началото на присъединителните преговори на Република Северна Македония, с които тя да стане част от семейството на останалите европейски народи. Вместо това, срещата завърши с отказ от последващо разширяване на съюза, наложено от делегацията на Франция и лично от нейния президент Еманюел Макрон.

Като българин с корени в Македония, никак не ми е весело от развитието на последните събития в Европейския съюз и Европейската комисия.
Но едно ми прави силно впечатление – само преди десетина дни висшите ни власти (президент и премиер), с трогателен консенсус се биеха в гърдите, че [Северна] Македония ще види членството в ЕС през крив макарон, ако не (ни) клекне по едни исторически въпроси. А днес със същия трогателен консенсус висшите ни власти ронят едри крокодилски сълзи, че на [Северна] Македония ѝ подадоха въпросния крив мак(а)рон!

“Време е лидерите в Европейския съюз да спрат да мислят само за вътрешнополитическите си проблеми, а да бъдат смели и да решат да започнат преговори за членство в ЕС с Република Северна Македония и Република Албания” – заяви вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева. Тя говори в Ню Йорк на форума на високо равнище на Международния център „Низами Ганджави“…
По отношение на буксуващата работа на съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси между София и Скопие, тя се обърна към премиера Зоран Заев: “Понякога политиците са по-смели от историците. Зоран, ние имаме обща история с Вас, а с останалата част от света имаме споделена история – това е нещо различно.”

При набирането на необходимите подписи, Европейската комисия ще разгледа внимателно инициативата. В рамките на 3 месеца след получаването на инициативата:
• представители на Комисията ще се срещнат с организаторите, за да могат те да обяснят подробно повдигнатите в инициативата въпроси;
• организаторите ще имат възможност да представят инициативата си на публично изслушване в Европейския парламент;
• Комисията ще приеме официален отговор, в който ще посочи какви действия ще предложи в отговор на гражданската инициатива, ако изобщо смята да предложи такива, както и причините за своето решение.