Днес Босилеград и околните села пустеят, а нашите бивши и сегашни общински управници и съграждани се чудят, оплакват и не могат да разберат защо младите напускат родния си град и масово бягат, накъдето им видят очите. Рано или късно всички ще разберат, че причината е във великосръбската шовинистична политика, чиито цели са да ни изгони от завоюваните български земи. За успеха на тази политика допринесоха и самите граждани на Босилеград, които, кой от страх, кой от кариеризъм или от глупост, и до ден-днешен, с малки изключения, послушно обслужват политиката, която ни унищожава.

Вероятно, по примера на македонските, и босилеградските управници много се дразнят, когато им се припомнят срамните дати от историята. Защото окупацията на Босилеград и подписването на Ньойския договор безспорно са срамни дати не само в българската, но и в сръбската история. Удиви ме само малодушието на управниците, които нямат сили да погледнат една черна забрадка…

Въпреки пандемичната обстановка, КИЦ „Босилеград”, Сдружение ГЛАС и Демократичният съюз на българите, на 6 ноември, от 12.00 часа местно време, пред паметника на Левски в Босилеград, символично ще отбележат Деня на Западните покрайнини и 100 години от окупацията, с минута мълчание за жертвите, загинали на границата.

След „забравянето” за 8 септември (надявам се да е завинаги), нека да помислят дали да не възстановят името на Гимназията, да променят името на Основното училище „Георги Димитров”, имената на главните улици „Маршал Тито” и „Георги Димитров”, да премахнат „антифашистките” плочи в Долна Любата и Горно Тлъмино. Това нищо няма да им струва, а значително може да подобри позицията на Босилеград в България.

След две десетилетия игра на котка и мишка със сръбските служби и продажния кмет, КИЦ-ът все пак оцеля. Босилеград, за съжаление, не можа. Не защото не можеше да бъде спасен, а защото самите босилеградчани го предадоха в ръцете на най-големия си враг – зловещите останки от някогашната УДБ-а и консервативния великосръбски национализъм.
След разпадането на Югославия се разпадна и икономиката в Босилеград и остави хората без работа. Имаше не малко шансове икономиката да се трансформира и отново да се изправи на крака…

Босилеградското общество е свикнало да бъде лъгано. Но тоя път не става въпрос за откраднатите пари за плувния басейн или за спортната хала. Става въпрос за живота и здравето на хората и техните деца, и те имат право да знаят истината.

В Босилеград завесата беше смъкната! Апокалипсисът предстои. Един кмет, етнически българин, извърши престъпление спрямо местното българско население. Самоназначил се като ръководител на създадения от самия него кризисен щаб за борба с Коронавирус инфекцията, той взриви епидемиологичната сигурност в града.

Положението се усложнява още повече, предвид че от 16 юли ГКПП „Рибарци – Олтоманци” край Босилеград отново е затворен за българите от Босилеград и те могат да влязат в България само с отрицателен ПСР тест. Освен, че струва около 100 лева, ПСР тест не може да се направи в близките в Сърбия болници и се обезсмисля, поради дългото чакане на резултатите от пробите.

През юли и август специалисти по физическо възпитание и спорт и възпитаници на Национална спортна академия „Васил Левски”, на лагерен принцип в две групи ще обучават около 100 деца от Босилеград и Райчиловци в нравствени добродетели, дух на толерантност, зачитане на културните традиции, солидарност през свободното време и здравно и двигателно развитие…

КИЦ „Босилеград”, Сдружение ГЛАС и Демократичният съюз на българите ще почетат паметта и ще положат венци и цветя на гробовете на петима български офицери в Босилеградското гробище – полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов, поручик Асен Минков, подпоручик Контев и вахмистър Христо Владов, пленени и разстреляни от сръбската армия на 28 юни 1913 г., противно на всички международни конвенции за отношение към военнопленници.

Очевидно става въпрос за нещо съмнително, ако се знае, че концентрираният галенит изпуска силно токсичен и канцероген прах от оловен сулфид, който няма как да не се вдигне при извозването, изтоварването, складирането и товаренето на рудата, и то почти в самия център на Босилеград! Миналата есен, в двора на същата фабрика, бе инсталирана подвижна бензиностанция, в която се точи гориво, напук на всички законови предписания. На по-малко от 600 метра се намира бунар с питейна вода, която влиза във водопровода, с който се снабдяват Босилеград и село Райчиловци. Същата фабрика се използва и за гараж, и за склад на всякакви други опасни материали…