Парадоксално е, че по повод Националния празник 3-ти март, български знамена и знакови сгради от Турция до Ниагара бяха осветени с цветонете на българския трибагреник, и никой не направи въпрос от това. Миналата година, пак по случай 3-ти март, емблематичните Бранков мост, мостът на Ада, както и Палатата “Албания” в Белград, бяха осветени с цветовете на българското знаме. Очевидно само в Босилеград и РС Македония е проблем да си българин и да изявяваш българщината си…

Независимо от мерките за защита от Ковид-19 и повече от един месец затворената граница на ГКПП „Олтоманци”, в Босилеград скромно, но искрено и от сърце отбелязахме Националния празник на България 3-ти март.

Затова пък КИЦ „Босилеград” и Граждански комитет „Западни покрайнини” проведоха онлайн среща с една трогателна програма, направена от председателя на Олимпийски клуб – Босилеград, г-н Желко Насев. От името на КИЦ „Босилеград” слово изнесе Иван Николов. Приветствия отправиха зам.-председателят на ГК „Западни покрайнини” д-р Валентин Янев, представителят на Българското посолство в Белград г-н Ивайло Кашканов и…

Днес Босилеград и околните села пустеят, а нашите бивши и сегашни общински управници и съграждани се чудят, оплакват и не могат да разберат защо младите напускат родния си град и масово бягат, накъдето им видят очите. Рано или късно всички ще разберат, че причината е във великосръбската шовинистична политика, чиито цели са да ни изгони от завоюваните български земи. За успеха на тази политика допринесоха и самите граждани на Босилеград, които, кой от страх, кой от кариеризъм или от глупост, и до ден-днешен, с малки изключения, послушно обслужват политиката, която ни унищожава.

Вероятно, по примера на македонските, и босилеградските управници много се дразнят, когато им се припомнят срамните дати от историята. Защото окупацията на Босилеград и подписването на Ньойския договор безспорно са срамни дати не само в българската, но и в сръбската история. Удиви ме само малодушието на управниците, които нямат сили да погледнат една черна забрадка…

Въпреки пандемичната обстановка, КИЦ „Босилеград”, Сдружение ГЛАС и Демократичният съюз на българите, на 6 ноември, от 12.00 часа местно време, пред паметника на Левски в Босилеград, символично ще отбележат Деня на Западните покрайнини и 100 години от окупацията, с минута мълчание за жертвите, загинали на границата.

След „забравянето” за 8 септември (надявам се да е завинаги), нека да помислят дали да не възстановят името на Гимназията, да променят името на Основното училище „Георги Димитров”, имената на главните улици „Маршал Тито” и „Георги Димитров”, да премахнат „антифашистките” плочи в Долна Любата и Горно Тлъмино. Това нищо няма да им струва, а значително може да подобри позицията на Босилеград в България.

След две десетилетия игра на котка и мишка със сръбските служби и продажния кмет, КИЦ-ът все пак оцеля. Босилеград, за съжаление, не можа. Не защото не можеше да бъде спасен, а защото самите босилеградчани го предадоха в ръцете на най-големия си враг – зловещите останки от някогашната УДБ-а и консервативния великосръбски национализъм.
След разпадането на Югославия се разпадна и икономиката в Босилеград и остави хората без работа. Имаше не малко шансове икономиката да се трансформира и отново да се изправи на крака…

Босилеградското общество е свикнало да бъде лъгано. Но тоя път не става въпрос за откраднатите пари за плувния басейн или за спортната хала. Става въпрос за живота и здравето на хората и техните деца, и те имат право да знаят истината.

В Босилеград завесата беше смъкната! Апокалипсисът предстои. Един кмет, етнически българин, извърши престъпление спрямо местното българско население. Самоназначил се като ръководител на създадения от самия него кризисен щаб за борба с Коронавирус инфекцията, той взриви епидемиологичната сигурност в града.

Положението се усложнява още повече, предвид че от 16 юли ГКПП „Рибарци – Олтоманци” край Босилеград отново е затворен за българите от Босилеград и те могат да влязат в България само с отрицателен ПСР тест. Освен, че струва около 100 лева, ПСР тест не може да се направи в близките в Сърбия болници и се обезсмисля, поради дългото чакане на резултатите от пробите.