Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[19 окт. 2019 | No Comment | ]

А на човека му било добре така, имал свободно време, но започнал да го прахосва и започнал да мечтае, да има все повече свободно време. Затова искал животните да му дават все повече мляко и месо. Започнал да строи огромни ферми, в които да гледа своите далечни събратя – прасета, крави и всякакви животни, дори и заради кожите им.
Човекът ставал все по-лош, а понеже душата му нашепвала това, подсъзнателно умът му го карал да мечтае за красота. Видимо изглеждал и ставал все по-красив от преди хиляди години, но умът му бил объркан и се занимавал с хиляди други неща, но не и с обещанието, което дал в древността…

Авторски страници, литература »

[15 окт. 2019 | No Comment | ]

Пред очите ми оживява картината, когато ти почти на годинка спеше в щайга, увит в шала на мама. Възкресявах този миг безброй пъти… Тя и татко беряха маслини. Чудех се как се провират между клоните с торби на врата. Сестра ни се катереше, по-ловко и от тях, а нямаше дванадесет години. Моята задача бе да се грижа за теб. Мама умираше от тревога да не ти се случи нещо лошо, защото наоколо гъмжеше от змии. Не биваше да отделям поглед от теб. Затова веднага забелязах жената на чорбаджията, която се стрелна към щайгата. Тя те отви и те сграбчи. И двамата едновременно наддадохме писък. След секунди мама долетя, след нея и татко. Плитката на сестра ми се закачила на клон и това я забави. Но и тя дотърча. И стана, каквото стана! Чорбаджиите те отнесоха със себе си. На следващия ден се върнаха за мен, защото не си спирал да плачеш. Останах, докато посвикна… Защо мълчиш? Искам да ти кажа, че те обичам като син, като брат, повече и от себе си.

Авторски страници, литература »

[13 окт. 2019 | One Comment | ]

Баба Ката я погледна подозрително.
– Коя е тая… Ме… Меди…
– Френска кралица. От най-големия италиански род – на Медичите.
– Може да ми викаш така – кимна доволно баба Ката.
„И е тровела враговете си…“ – добави на ум Дария и се сепна – за какво всъщност старицата непрекъснато искаше отрова за мишки…? И когато си тръгнаха с Иво, в колата го попита:
– Не ти ли е хрумвало, че майка ти може да трови котенцата?

Авторски страници, литература »

[12 окт. 2019 | No Comment | ]

Какво празнува този град?
Отсъствието на децата си,
на внуците
и корабите,
които тъй и не пристигнаха
в измислените му пристанища.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[11 окт. 2019 | No Comment | ]

Тази нощ посъбра свойте черни поли
и си тръгна със смесени чувства,
подир нея полека се зазори,
по небето – следи от обуща
на набързо изгряващ езически бог,
хвърлил злато във всички посоки,
горд и щедър, и светлоок,
много, много значима особа.

българи зад граница, Избрано, литература »

[10 окт. 2019 | No Comment | ]

Оре Чоре беше селският идиот, един от онези селски идиоти, които имаше навремето във всяко село и всяка паланка, и тези идиоти придаваха на селището си един своеобразен колорит. Имаше навремето идиоти много и днес ги има, но днес идиот може да бъде всеки. Навремето идиотите бяха личности, каквито са сега кметовете и другите селски първенци. Ако в моето село беше Оре Чоре, то в Банско беше Лаганчо. Като някой ти рече на тебе: “Какъв си Лаганчо”, то значи той ти вика, че приличаш на банскалия. Но рече ли ти “Оре Чоре”, сто процента бъди сигурен, че ти съобщава за някоя черта на човек от Добринище. Подобно нещо беше и с Коста от Осеново (звучи това като някоя графска или баронска титла, нали, нещо като Гердхард фон Вестфален), Йопата, Джибата и така нататък.

Авторски страници, литература »

[6 окт. 2019 | No Comment | ]

На 21 октомври т.г., от 18.00 ч. местно време, в София ще се състои премиера на книгата на Генадий Велчев “ЖИВОТА ЧЕСТЕН”. Авторът и изд. “Никола Вапцаров” канят приятели и почитатели на литературата на събитието, което ще се състои на адрес…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[1 окт. 2019 | No Comment | ]

Преди да припомня на Гудрун, че аз също съм чужденка, която допринася за разцвета на тази държава, че тя самата раздаваше диплянки за оставане на Кралството в Европа, вдъхновена от съгражданката ни Тереза Мей преди референдума, и после ентусиазирано гласува за настоящите общински съветници (усещате ли неизказания ми поток на съзнанието), малка червена кола, разтресена от хард-рок децибели, наби спирачки и раздуха боклука помежду ни. Нахакана мацка, с луничаво, чипоносо лице, стръвно захапала фас, изтика вратата с наперени рокаджийски гърди и завря износената си маратонка право в монолога на съседката ми:
– Виж к’во, Гудрун – със силен ирландски акцент изплю цигарата тя, – дойдох лично да ти кажа, че напускам. Ако ся ще ме питаш защо, направо ще ти кажа – писна ми. Юркаш ме по цял ден да ти чистя, а заплащането е малко. Брекзит, you know, и като няма сделка, намери си някой друг да ти бачка за жълти стотинки…

Авторски страници, литература »

[23 сеп. 2019 | No Comment | ]

Ю не го беше разбрал добре това с клиничните пътеки и с болничните листове. Подвързваше книги в един малък цех. От изпадналите листи правеше свои книги. Тях ги съшиваше с машината и така си твореше собствени вързопчета – някаква амалгама от различни хартиени истории, които, разединени, се обединяваха от едно – че миришат на мастило и на говор. Да, книгите говорят. Като него. Мълчаливо. И толкова по-хубаво му ставаше, когато си въобразяваше, че долавя говора по страниците, в диалозите – макар и разнопосочен, непоследователен, вярваше, че чува всичко чрез този диалог и че приказливите хора всъщност не могат да мълчат, защото се страхуват да не бъдат чути.
Но работодателят му – напротив, със сигурност знаеше, че този неблагодарен младеж е влязъл в далавера с националната здравноосигурителна каса. За да клинчи от работа. Или за друго. Все едно – не ставаше за длъжността.
– За нищо не става! – така рече, подписвайки заповедта за уволнението. – Дори и книги не може да подвързва. Само ги чете.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[21 сеп. 2019 | No Comment | ]

Когато Даниела Петрова идва в Америка, тя почти не владее английски език. 25 години по-късно, списанията на Опра, “Тайм”, телевизия NBC и много други пишат суперлативи за нейната книга и…

Авторски страници, литература »

[16 сеп. 2019 | No Comment | ]

Но все пак… Но един ден… Когато… Знам, че той ще бъде без мен…
Ще се вдигнат.. .Страхотни… Децата… Наследили нашия ген.
И пребродили чужди посоки…. Ще се върнат пак у дома.
Да целунат коравата… Черната… Родната своя земя.