Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[9 дек. 2019 | One Comment | ]

– Наистина ли си магьосница?
– Не. Ала когато се моля, небето ме чува. Със сърцето си слуша молитвите ми. Виждаш ли онази голяма пулсираща звезда? Какво искаш да сторя за теб?
Това странно момиче говореше с небето по начин, различен от неговия, и висините долавяха повика на духа й, тъй както помагаха на неговия полет към звездите… Небето имаше свой особен, нечакан и чуден начин да отвърне на копнежа на човека… Смирен пред безкрая на тази неизследима нежност, Звездоброеца промълви смутено:
– Помоли се звездите, които открих, да слязат върху моята карта на точните си места. Не мога да си купя необходимото. Затова картите ми изглеждат неграмотни. Бих искал да позная това небе…

Авторски страници, литература »

[9 дек. 2019 | No Comment | ]

Не искам. И не вярвам. Не живея.
Отдавна съм застинал като лед.
Душата ми несретна ветрове я
разкъсаха на късчета безчет.
Не мога да я събера. И няма.
Ненужна ми е повече душа.
Мъждука само споменът за мама
един единствен да се утеша.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[8 дек. 2019 | One Comment | ]

Ронят се сълзи и листи
сякаш част от есента.
Тихо от сълзите чисти
в теб се ражда нежноста…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[5 дек. 2019 | No Comment | ]

Тук всеки е чужденец (с изключение на аборигените). В България, Китай, Франция се знае кой е гостът от чужбина. В Австралия един от първите въпроси към събеседника е: “Откъде сте?”.
В красивия дом на Дейвид хващат очите един дървен долап и един дървен стол до камината – от бащината къща на Анна в Дания. В просторния хол на Анита има изящни мебели и порцелан от Виена. Лана и Алекс наливат чай със самовар от царска Русия. Консуело и Антонио имат чудна керамика от Перу. Сутрин и вечер в 6 чувам ку-ку часовника на Франк от Австрия. Писалището с тайни чекмеджета на Ивон е от Англия. Това не са сувенири. Това са “от баба и дядо”, “от мама и татко”.

Авторски страници, литература »

[29 ное. 2019 | No Comment | ]

Наближава големият празник… В студа
суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града,
триумфално поглеждайки Господ.

Авторски страници, литература »

[27 ное. 2019 | No Comment | ]

Видео “триптих” на Дарина Проданова по стихове на Мариана Христова:
“Горчива цигара”
“Влажно и тихо е…”
“Бяла измислица”

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[23 ное. 2019 | No Comment | ]

– Боре, право да ти кажем – наша Тана е вeрно магесница! Не са туй само слухове! Видех я преди време да прай магии у градината. Маха рЪце и мърмори нещо. И снощи пак я видех! И да знаеш, кога е пълна луната, тогаз ги върши тя тез мискинлъци! Оня, мъж й, вие отгоре на вук, а она вещерствува! – стрина Цръна се бе въодушевила и чак изчервила от зор, докато разправяше на свой Боре какви ги вършат далечните им роднини.
– Цръно, ти си луда, ма! Още ли верваш на врели-некипели?! Яд те е на Танка, щот те нашамари оня път, кога нахока внук й. Нищо им нема на хората, малко са урсузести, ама са читави иначе. Бат‘ Миле ми е втори братовчед от бащината рода! Не смей да кажеш на някой друг – убих те! – скастри я Боре и излезе из къщето. Пообиколи из двора и незнайно защо се вгледа в пощръклялата градина на Вуците..

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[12 ное. 2019 | 6 коментара | ]

ПЪРВА награда за СТИХОТВОРЕНИЕ се присъжда на ”Песента на скитника“ на Димитър Христов. С еднакъв брой точки също за ПЪРВА награда са и „Пътят” на Анжела Димчева и „Просто жена…“ на Калина Томова от Чикаго.
ВТОРА награда за стихотворение – „Емили и поднебесната пчела“ на Маргарита Мартинова. С еднакъв брой точки за Втора награда е и „В началото, след края ” от Сава Василев и „Еднакви“ от Мариета Иванова – Лом.
ТРЕТА награда получава стихотворението „Спасение“ на Красимира Стойнова – Калъмбъс, САЩ. С еднакъв брой точки за Трета награда са и „Отмъщение” от Теа Кондева – Япония и „Мъка“ на Николета Моралес – Чикаго.

Авторски страници, литература »

[6 ное. 2019 | No Comment | ]

– Депутат не, бабо Гицо. Само съветник.
– Че то, не е ли същото?
– Почти, ама не съвсем.
– Викам им аз на тези нашите, тука в махалата: „Ако ни оправи, само докторът ще ни оправи, викам. Той, викам, що шафрантии оправи.“
– Бабо Гицо…
– Ми, не е ли тъй, бе докторе? И викам, на моравата ги оправи, а сега кабинет ще си има.

Авторски страници, литература »

[5 ное. 2019 | One Comment | ]

– Аз само за един печат, за детето! – с умолителна усмивка отвръща майката.
– И ние само за нещо! Ще чакаш на опашката! – изкряква старица, изключително подходяща за прототип на баба Яга.
– Нямат никакво възпитание! – изпъшква като парен локомотив дебел, плешив старик, заел половината пейка в коридора до вратата.
– Но аз не влизам за преглед! – опитва да се оправдае майката, а в това време бебето заплаква.
– Не влизаш, ама времето на доктора отнемаш! Те не могат да пишат на компютър, нито докторът, нито сестрата, и сега има два часа да се бавят с твоите документи! – включва се суха като коричка хляб бабка отстрани.

Авторски страници, литература »

[5 ное. 2019 | No Comment | ]

Но блусът е бавен, маестрото – стар.
И всички мълчания – наши.
Най-тъжен спектакъл в най-тъжния бар.
С най-тъжната чаша.