Home » Archive

Articles in the литература Category

In English, Авторски страници, литература »

[30 май 2020 | No Comment | ]

And all who cast their eyes on you
They will forever cry
That in your shade and in your dew
They can not sweetly die.

Авторски страници, литература »

[27 май 2020 | No Comment | ]

Този дъжд
не е просто
течаща вода.
Това са сълзите
на подранилия юни…

Авторски страници, литература »

[25 май 2020 | No Comment | ]

– Дяволчето е виновно – засмива се сестрата. – Дяволът може само да обърква нещата, нали затова е дявол. И затова го вадя с иглата. – Приятна усмивка грейва на лицето й. – След два часа елате да си вземете резултата и не си въобразявайте някои неща, моля Ви!
Тръгвам с наведена глава към вратата. Преди да я отворя, сестрата ме спира.
– Така ли ще си тръгнете, без да ми кажете нищо?

Авторски страници, литература »

[22 май 2020 | No Comment | ]

Боже, дай на България слънчеви дни,
дай на децата ни бъдеще светло –
вярата в нас и след нас да кълни,
както пшеницата расне в полето.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[18 май 2020 | No Comment | ]

“Идеята на този албум е да събира тук стиховете на нашите украински поети, които мислят и пишат на родния си български език, като тези стихове да бъдат допълнени с моите снимки по темата.” – пише нашият сънародник Александър Барон, който е роден и израснал в Украйна.

Авторски страници, литература »

[18 май 2020 | No Comment | ]

Кучетата лаят отстрани. Най-отзад върви Ташо и размята гегата. Тази музика залива като вълна нивите и ливадите. Цялата земя кънти. Песента на чановете се люлее на талази и ехото я отнася надалече. Пред очите на Милуш се залюляват светли кръгове, люлеят се чановете, люлеят се боровете, цялата земя се люлее…
Същият ден Милуш излезе сам отвън на двора. Болката като че ли го напусна. След малко Севда го намери край градината, опрян на оградата. Тя се приближи до него и тръпки я побиха.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[13 май 2020 | No Comment | ]

Под дъжд студен и облаци оловни,
протягаш клоните си тъжно и любовно,
английска слива в скъпата градина –
уж у дома, а винаги в чужбина.

Авторски страници, литература »

[11 май 2020 | No Comment | ]

Детето извика от другата стая, че е гладно. Викам му: Напиши едно писмо на Сачева, че майка ти е маргинал, и ако не отпусне пари, ще звъннеш на норвежците да дойдат да те вземат. Обади се и в общината да те включат към “топъл обяд”. А, звънял си значи? Кога, викаш? След две седмици щели да те включат. Звънни тогава на Ангелкова за ваучер за почивка, че иначе ще ни го дадат през ноември да ходим на Слънчака. Естествено, че нямам пари за почивка. Ще го продадем на някой чиновник, който има отпуск.

Авторски страници, литература »

[7 май 2020 | No Comment | ]

Докато една нощ – беше след втората събота, в която прави деветини на Васко, пелената се разстъпи в нещо като коридор, и тя се опита да пристъпи в него, въпреки страха си, но още ненаправила и крачка, и се вцепени от изненада – към нея от бялата мъгла пристъпваше пъргаво, засмян и с протегнати ръце, синът й, Васко. “Ами нали си мъртав бе, сине!” – искаше да каже тя, но сълзите я задавиха, протегна и тя ръце, та го прегърна и го притисна до сърцето си. Мина й през ума, че щом са се срещнали, сигурно и тя вече е умряла, и затова шепнеше прималяла от щастие в ухото на сина си: “Слава Богу, сбрахме се, сине, слава Богу…”. А той я целуна още веднъж, отдръпна се, както я държеше за ръцете, та я погледна в очите, все така засмян, и каза онази дума, която тя мислеше, че завинаги е погребала под камъка на дедо Васил…

Авторски страници, литература »

[4 май 2020 | One Comment | ]

– Събирал си се с хора?
– Единият си беше живо говедо.
– Татко, навярно си бил и без маска!
– Пробвай да пиеш водка с маска.
– Ох, ужасен си. Колко пъти да ти казвам да не се срещаш с никого и да не ходиш без маска?
Докато се усетя, зет ми довтаса с трети термометър. Отново последен писък на технологиите.

Авторски страници, литература »

[2 май 2020 | No Comment | ]

Животът – лунна въртележка
върти ме като спънат кон.
Върти ме като черна пешка –
танцьор без маска на пилон.