Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[18 авг. 2019 | No Comment | ]

Изборът за семейството на доктора беше лесен – ЮАР. В посолството, когато ги интервюираха, ги осведомиха, че пътят до там и хотел-пансиона ще бъде осигурен от държавата. Но ги предупредиха, че европейците там живеят отделно от цветните хора и интимните контакти между расите са забранени от закона. Времето, необходимо за обработване на документи около емигрирането, беше 3-4 месеца.
Докторът си намери временно работа в една болница като санитар.
Миеше подове, тоалетни, сменяше чаршафи на леглата. Един ден бе повикан в кабинета на дежурния лекар да почисти пода, понеже болно дете бе повърнало дадения му панадол. Детето беше там за преглед със силно главоболие и температура.

Авторски страници, литература »

[13 авг. 2019 | No Comment | ]

В началото на дейността си членовете на комисията по изписване на скъпоструващи лекарства, в която бях десет и повече години, преглеждахме едновременно деца и възрастни, болни от артрит. На едно от първите й заседания бащата го въведе – ниско, слабо дете, с изкривени от артрита ръце и подути колене, високо не повече от метър.
– На колко си години, моето момче? – попитах.
– На деветнайсет – отговори то.
С усилие прикрих изненадата си – синът ми, тогава на десет години, беше по-висок от него.

Авторски страници, литература »

[11 авг. 2019 | No Comment | ]

Много народ имаше тогава. А сега… опустял градът, народът го няма. Младите, ако са живи, са у чужбина, а старите – са на оня свят, га че ли този им е станал тесен… Много народ на тези гробища, бе… Много… Объркаха го тоя народ, прокудиха го или го умориха… Толкова малък град, а толкова много умрели… – нареждаше дядо Петър и очите му гледаха в линията на хоризонта, търсейки отговор там…
След това сведе поглед, загледа гумения накрайник на бастуна си и започна да почуква леко с него… сякаш отмерваше времето, което никога нямаше да се върне…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[10 авг. 2019 | No Comment | ]

Ясен чу виковете на заптиетата, които бяха открили бягството му. Заобиколи селото, но не отиде в къщи, защото там щяха да го търсят най-напред. Трябваше да се справи сам. В една хралупа си беше скрил оръжието: пушка, два пищова, арбалет, колчан със стрели, ятаган, кремък и прахан, барут, куршуми, конопено въже. Там беше и подарената вчера от дядо му кама със сребърната меча паст… някой беше идвал тук съвсем наскоро! Нарами торбата с оръжието и тичешком, ориентирайки се по звездите, се отправи към прохода горе в планината, където смяташе да причака турците. Сам срещу двадесет и пет човека. Надяваше се на бързината и познанието на гората, но шансът да им надвие бе почти несъществуващ. Нищо, ако трябваше да умре заедно с Иглика… ще са заедно завинаги!

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[9 авг. 2019 | No Comment | ]

И там появи се красива девойка,
изящна и нежна – същинска сърна.
След нея пристъпяше царската дойка,
защото княгиня не ходи сама.
И днеска, когато замръкнеш в гората
и сенки се спуснат над бял водопад,
сякаш че някой ти хваща ръката
и кани те долу в бучащата хлад.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[3 авг. 2019 | No Comment | ]

На този бряг не срещнах враг,
не срещнах и приятел,
и знам – ще бъда, съм и бях
предимно непозната.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[20 юли 2019 | No Comment | ]

Дрипавата хубавица
с фалшива златна огърлица –
това е моята Родина.
Хубавице без очи,
погледни ме –
аз съм едно от твоите деца.

Авторски страници, литература »

[19 юли 2019 | No Comment | ]

Пусни в гъдулката златна парà – хорото да продължи!
Играе селото – и старо, и младо ръка за ръка се държи.
…От пресъхнало гърло песента ни възкръсва… Тоя мегдан,
завързан с пътека до всяка врата, с хоро през сълзи е чертан.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[11 юли 2019 | No Comment | ]

– Това беше хазайката ми – мрачно и съвсем направо казва Дора. – Иска си наема за софата, върху която живея в антрето й вече десет години. Петдесет лири. Точно днес. А аз ще взема заплата след три дни. Не е склонна да чака. Това е.
– Ккакво…? – заеквам. – Как така живееш на софа в антре? Защо ми пробутваш тази тъпа шега?
– То е голямо антре – някак оправдателно обяснява любимата ми продавачка. – А софата се намира зад параван. Много е хубав. С щамповани слонове и златни чадъри.
Всички бои, здравословни храни, вълшебни мазила и аромати така ми се врътват пред очите, че получавам усещането за помия в центрофуга.

Авторски страници, литература »

[9 юли 2019 | No Comment | ]

Де гиди море, голготнице наша,
кръстът е тежък. Гробът – висок.
Пълна с отрова е звездната чаша.
Има ли нейде живот по-жесток?

Авторски страници, литература »

[6 юли 2019 | No Comment | ]

Тихи дюни и бели вълни.
Одисей би забравил Итака.
Ще остана тук седем луни.
Мен морето отдавна ме чака.