Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[11 февр. 2020 | No Comment | ]

Мъглата е сезон на любовта –
един към друг вървяли сме сред всички,
минавайки странично от целта.
И двама сме. А всъщност сме самички.

Авторски страници, литература »

[31 ян. 2020 | No Comment | ]

Един ден видя малко, сополиво циганче, да му тараши колата. Успя да го хване и веднага звънна на кварталния цигански бос в града. Щом той дойде, си поговориха, а малкото цигане отговори на всички зададени въпроси. Оказа се, че е незаконният син на Хасан, от изнасилената някога негова братовчедка. Кръгът на съдбата се затвори. Една топла вълна заля гърдите на Хасан. Почувствал се горд, той заяви на всеослушание:
– Ей, няма да пропаднем ние, циганите, да знаете! Щом е такъв малък, а краде като депутатин, ще се издигне моят син! Ще стигне и надмине баща си, стига да има все още за крадене…! Я ела моето момче, да ти покажа кабинета си! Да видиш и един ден да станеш президент на таз държава…

Авторски страници, литература »

[29 ян. 2020 | No Comment | ]

На късната обвързаност в затвора
ноември
с листопада се сбогува.
Тежи ми, че не мога да говоря
за теб и за това,
че те сънувам…

Авторски страници, литература »

[28 ян. 2020 | No Comment | ]

Хванаха се за ръка
страхът и свободата.
Страхът в черни дрехи,
свободата – гола.

Авторски страници, литература »

[26 ян. 2020 | No Comment | ]

– Катина… – обади се и мръсен селяк, полужив, полуумрял вече. – Катина… Я… Надуй кемането, Катина.
– Трябва да прибера козите – чу се и глас на старица, някъде в дъното.
– Бе, мамито им и кози – подскочи пияницата. – Те, децата ни… че…
Отново видях Женева, Белведере и Версай… В селската кръчма. Те са там… разположени на върха на лъка на старицата Катина. Който не вярва, да иде и да провери.

Авторски страници, литература »

[26 ян. 2020 | No Comment | ]

Кой, кой твърди за някаква национализация? Някакви фирми не си платили таксите, агенция, държавна агенция написала доклад, някой го дал на Гешев, а разбрали-недоразбрали медии вдигат шум. Тихо, че Гешев ходи навсякъде! Каква национализация? Ние фирмите ще им оставим. Е, само бизнеса ще им вземемЕ! Защо фенове на “Левски” клатят стабилността? Спокойно! Пак ще Ви намеря олигарх да Ви издържа клуба!
Нали знаете, че аз издигам, аз свалям в тази държава!
Болен левскар съм аз. Като дойде време, ставам болно канарче или каквото трябва!

Авторски страници, литература, политика »

[22 ян. 2020 | No Comment | ]

Какви са ми плановете ли?
Ами да се свържа с китайците и да подпиша с тях за боклук. Голяма нация – много работа.
Айде, Дони, не плачи. И ти ще измислиш нещо. Ето, Борис направи така, че сега всички гледат Мегзит и никой не пита за Брекзит. Да, знам, че нямаш кралица, ама вземи си, ако ти трябва. Колко му е?! Ето Вова сменя конституцията и главния прокурор. Стига с тая Декларация за независимост. Прати един клошар да запали музея, за две години ще забравят, че я е имало.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[21 ян. 2020 | No Comment | ]

– На мен ми останаха само тези две гърди – тъжно приключи Наташа.
– Страхотни са – рекох, да я ободря позитивно, – колко струват? Ама той и “Мазерати”-то ли смени?!
– Колкото едногодишната ти заплата – отвърна бившата съпруга. – Да, и “Мазерати”-то.
Подписах препоръката на Наташа. Дадох й две лири за кафе. Яко натиснах газта. Забих в перфектния мрак като в перфектна депресия…

Авторски страници, литература »

[20 ян. 2020 | 2 коментара | ]

– Крадци ли идват? – ококори се Яна.
– Обирите са най-малкото – обади се жената. – Карат хора… бият ги до смърт, после ги захвърлят нагоре в дебрите… Дори не ги заравят, само нахвърлят сухи клонаци отгоре им…
– Ловците понякога намират изсъхнал труп, завързан за дърво – добави мъжът. – А кучетата разнасят кости или от крак, или от ръка…
Иво мълчеше вцепенен, очите на Яна се напълниха със сълзи.
– Какво е станало с нашия приятел? – запита с треперещ глас.

Авторски страници, литература »

[19 ян. 2020 | No Comment | ]

Малък народ.
Вековен, виновен.
Виновен пред другите.
Вековен за себе си.
Вината поделяме.
Вековете живеем.

Авторски страници, литература »

[14 ян. 2020 | No Comment | ]

Намериха го на следващата сутрин зад кофите с боклук – вкоченен, свит, покрит с току-що навалял пухкав сняг. Отиваха на просия на Централна гара. Някой каза, че го е виждал и друг път да обикаля около гарата, но не беше сигурен. Друг каза, че живеел в някакво наводнено мазе. Трети го прекъсна – каза, че спял в изоставена барака зад гарата и се завърза кратък спор къде бе живял покритият със ситен снежец бездомник. Защо е лежал зад кофите, след като е имал покрив над главата? – зачудиха се останалите. Един от тях промърмори, че замръзналият е учител, защото го е учил някога да чете и пише, и разтри посинелия си нос. После замълча. И той не беше сигурен като другите.