Всички авторски страници

Авторски

• Журналистика със сведен поглед, вместо с човешко лице

  Автор: Иво Инджев

  Като журналист под карантина изчаках едноседмичния срок, през който имаше опасност да “заразя” българските медии с една истина: че президентът Първанов е вечерял на 7 юли 2003 г. “поне” с един от оперативно най-интересните хора в България Младен Михалев- Маджо. По мои данни там са били и братята Маргини.

  Има и проговорил свидетел – бившият председател на парламентарната група на БСП Красимир Премянов декларира пред мен (както и пред сайта BNews), че е видял на тази вечеря Маджо. А домакинът на тържеството, организирано от него по случай 50 годишнината му в сградата на Интерпред в София, бившият шеф на ГУ Митници , и настоящ висш функционер в БСП Евгений Узунов, потвърди пред BNews, че президентът Първанов е бил на тази вечеря.

  Българските медии обаче са имунизирани срещу прихващането на опасни истини. Устояха на заразата и този път. Вече точно седмица нито ред, нито звук не изтече по въпроса в нито една българска медия извън интернет (ако не броим в. “Седем”). Може и да има някакво изключение нейде, но в това си качество то потвърждава правилото: медийната омерта около Първанов е всеобхватна.

  Впрочем, във в. “168 часа” неведнъж задават въпроси за ловната пушка на Първанов на стойност десетки хиляди евро, или за внезапната демонстрация на “заможност” на синовете му. Но и на това останалите медии отвръщат с мълчание. Как така ще правят реклама на конкуренцията – със сигурност възкликват с облекчение по редакциите, където всъщност не е позволено да се пишат неприятни неща за н.пр. Президента.

  И ако на епизодичните подмятания за Първанов в жълтия печат държавният глава отговоря с презрително мълчание, защото са “сензационни”, то статутът на в. “168 часа” като достоен за отговор беше узаконен с реплика на президентската канцелария на една – само на една – от няколкото публикации, свързани със семейството на президента (макар синовете му да са пълнолетни и да могат сами да се обяснят с вестника, ако преценят за нужно).

  Този отговор до “168 часа” легитимира вестника като “достоен” за разговор с президентската институция. Официалният отговор показа, че в президентството четат, но отговарят избирателно само, когато се чувстват достатъчно уверени в своята теза. За всичко останало – само четат. Така косвено потвърждават верността на написаното, щом не отговарят.

  Ето защо верноподаническото отношение на останалите медии е толкова важно- отказвайки да “тиражират” такава информация, те на практика стават част от президентската цензура, придават един вид “недостоверност” на публикации, които са “недостойни” за цитиране .

  Разбирам, че аз, като източник на информацията за тайната вечеря на Първанов с (поне) с Маджо , имам своята “вина” пред медиите – първо, кой съм аз и какво си въобразявам! Да ме цитират?! А и съм решил отново да задавам въпроси за недосегаемия ни президент, след като на всички беше показано как се постъпва с такъв като мен, който си го позволява. И съответно – не си го позволява повече почти никой. Операция “наказание за назидание” от октомври 2006 г., когато напуснах Би Ти Ви след публичното ми заклеймяване от “най-високо място” в държавата и заплахата от уволнение от моето началство заради въпрос, който зададох за Първанов, очевидно свърши отлична работа.

  А Премянов – и той ли е недостоверен и недостоен да бъде цитиран? Едва ли. Обаче как да го цитират, като ще трябва да споменат…моето име. Не става. Това е прекалено…

  Разбирам също и “вината си” да критикувам ситуацията в медиите, с което съм ядосал мнозина в самите медии. Едни са се разпознали в моите критики като лакеи на властта, други се смятат за несправедливо заподозрени като такива (но грешат), трети със сигурност не заслужават тази участ. На тях съм готов винаги да се извиня, ако съм ги засегнал. Но не мога всеки път, когато описвам характерната за българските медии жалка картинка на подчинение, страхливост и безхарактерност да уточнявам за кого именно и поименно не се отнася това.

  Но всички вкупом, дори и личните приятели, с които инцидентно се виждам и си говорим, се правят, че ме няма – в смисъл, като източник на АБСОЛЮТНО СИГУРНАТА ИНФОРМАЦИЯ, че Първанов и Маджо са празнували заедно. Не е опровергана и информацията ми за присъствието там и на Маргините, както твърди мой източник- нищо, че за тях Премянов не си спомня, а Узунов отрича.

  Отгоре на всичко Премянов назова и още имена на участници в тържеството, публични фигури, които биха могли да бъдат попитани – като Николай Камов и Станка Шопова. Но и те не са “интересни” на медиите. Как да ги питат, като ще трябва да споменат откъде тръгва историята.

  Ако имаше начин, аз също бих се бойкотирал. Нямам желание да пиша от първо лице: “написах”, “казах”, “разкрих”. “Аз” не звучи добре, знам. Но от чие лице да напиша истината? Има ли изобщо днес българската журналистика лице?

  Това се опитвам да кажа: България има нужда ако не от бунт на журналистическата съвест, то поне от “журналистика с човешко лице”. Което означава – да има доблестта да погледне хората в очите като техен обществен партньор и сподвижник, а не да се крие от проблемите със сведен поглед, за да си няма неприятности с началството, както прави в момента.

• Протестите отрезвиха управляващите за следенето в интернет

  Протестът на над 300 души пред парламента срещу поправките в закона за електронните съобщения не остана незабелязан от властта вчера. След обществена дискусия по темата стана ясно, че ГЕРБ ще направи отстъпки и по втория вариант на закона. Според новия проект интернет и мобилните оператори трябва да пазят по 1 г. трафичните данни и разпечатките на клиентите си и при поискване от МВР да му ги предоставят до 2 часа.
  Протестът бе подкрепен от 38 организации. Организаторите му раздаваха картички, на които вътрешният министър Цветан Цветанов бе изобразен с две сателитни чинии вместо уши. На гърба на карикатурата бяха изписани и няколко перифразирани строфи от известната песен на Валди Тотев „Вдигни очи“: „Вдигни уши, виж тоз анфас! Цветан следи и нас, и вас, но май не ще да влезе в час.“ В същото време на дискусията в сградата на НС операторите разкритикуваха 2-часовия срок за предоставяне на справки на МВР, който според тях е непосилен. Те поискаха исканията на вътрешното ведомство да идват само от една дирекция, а справките да се подреждат по важност. „При специални случаи бихме могли да реагираме и до 4 часа, но в други – до 10 часа“, обясниха от „Глобул“. От „Мобилтел“ пък пожелаха срок от 3 до 5 дни за предоставяне на данни. Шефът на вътрешната комисия Анастас Анастасов заяви, че голяма част от предложенията на оператори и НПО са разумни и ще бъдат взети под внимание. От думите му стана ясно, че почти сигурно 2-часовият срок ще бъде удължен, както и че ще бъде намален броят на престъпленията, за които ще се иска достъп до данни. В сегашния вариант са записани тежките престъпления и още 30 вида други, които ще бъдат сведени до около 10.
  ЗА ПОДПИС
  След края на протеста организаторите му внесоха „за подпис“ в МС готово решение от името на премиера Бойко Борисов, с което той предлага на депутатите си да оттеглят целия законопроект. Ако това не се случи, те обявиха, че ще се обърнат за помощ към омбудсмана и Испания, която временно председателства ЕС.

  Източник: Segabg.bg

• Обама към банкерите: „Искаме си парите обратно!“

  Шефовете на финансовите институции в САЩ даваха показания в Сената

  От Велизар Узунов /Дневник/

  „Станахме прекалено самодоволни – прецедент, който няма да се повтори след последвалите събития“
  Лойд Блакфайн, главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“

  Президентът на САЩ Барак Обама ще наложи специален данък, който ще засегне 50 финансови компании в САЩ, съобщи агенция „Блумбърг“. Целта е да бъдат набрани до 90 млрд. долара в следващите 10 години. Новината съвпадна с изслушването в Сената на ръководителите на големите американски банки, които признаха, че са допринесли за кризата с прекалено рисковото си поведение.

  Новият данък ще бъде базиран на задълженията на банките. Подробности за него ще бъдат включени в проектобюджета за 2011 г., който ще бъде представен през следващия месец. Ако данъкът бъде одобрен от Конгреса, той ще влезе в сила в края на юни.
  Обама възнамерява по този начин да събере част от средствата за ограничаване на бюджетния дефицит на страната, който достигна 1.4 трлн. долара.

  „Oбама смята, че този данък е справедлив. Той ще постави тежестта за възстановяване на икономиката върху банките, чиито действия допринесоха за кризата. Освен това финансовите институции се завърнаха към големите печалби именно благодарение на парите на данъкоплатците“, каза съветничката на Обама Валери Джарет.

  Късно в сряда пък бароните от „Уолстрийт“ дадоха показания пред сенатската комисия за оценка на финансовата криза (FCIC), целта на която е да определи произхода на икономическото забавяне. Тя беше създадена, за да отговори на общественото неодобрение, породено от агресивното поведение на финансовите институции във времена на криза.

  Ръководителят на комисията Фил Ангелидис започна с нападка към главния изпълнителен директор на „Голдман Сакс“ Лойд Блакфайн относно практиките на подопечната му компания в годините преди кризата. Той насочи вниманието към порочните практики на банката, свързани с търговията с ипотечни ценни книжа.

  Заедно с Бланкфайн пред комисията се изправиха главният изпълнителен директор на „Джей Пи Морган“ Джейми Даймън, ръководителят на Банк ъф Америка Брайан Мойнихан и Джон Мак от „Морган Стенли“. След изслушването говорителят на Белия дом Робърт Гибс заяви, че извинението е най-малкото, което обществото очаква от изпълнителните директори на големите банки.

  Четиримата банкери признаха, че не са успели да се справят с управлението на риска във финансовата система в годините преди кризата. „Станахме прекалено самодоволни – прецедент, който няма да се повтори след последвалите събития“, каза Бланкфайн.

  Мак от „Морган Стенли“ призна за проблеми, свързани с търговията с ипотечни книжа. Според него те са изиграли лоша шега не само на неговата компания, но и на останалите финансови институции в страната.

  Даймън от „Джей Пи Морган“ на свой ред коментира проблема с банкерските бонуси. Според него те са допринесли за увеличаване на рисковите инвестиции. Все пак той защити практиките на подопечната му банка.

• В Хаити има българи

  Четирима или петима българи има понастоящем на територията на Хаити – това съобщи за Агенция “Фокус” Ралица Константинова, докторант по Антропология от Университета в Питсбърг, САЩ, която пребивава в Хаити повече от година, работейки над изследване свързано с докторската й теза по културна антропология.

  Това са – Ралица Константинова, неин гост, пристигнал за коледните празници (Александър Сейменов, 28 г., от София).

  Двама български служители в умиротворителната мисия на ООН в Хаити – Иван Радев и Васил (фамилията му не ми е известна) – и двамата жители на София.

  „Всички тези лица се намираме в засегната столица Порт-о-Пренс. Има информация и за 5–ти българин, който работи и живее в пострадалия от миналогодишните урагани град – Гонаив. Нямам сведения дали този господин е все още в страната, както и какви са имената и заниманията му. При всички положения той не е в засегната част”, пише Ралица.

  В писмото й се казва още:

  Аз и моят гост сме на сигурно мястото. Къщата ни не е пострадала от земетресението и разполагаме с вода, храна, електричество и инетрнет.
  Телефоните са прекъснати за момента. И двамта сме във връзка със семействата си.

  Двамата служители в ООН – Васил и Иван, не са работили в пострадалата ООН сграда, а в далеч по сигурната главна база до летището. Нямаме контакт с тях, но се надяваме са на сигурно място в базата на ООН.
  Трусът удари в работно време, така че предполагаме и двамата са добре.

  Като жители на ЕС ни беше отправена покана за евакуация от представителството на Европейската комисия в Хаити. Засега отхвърлихме предложението тъй като сме на сигурно място и мислим, че бихме могли да помогнем с нещо в кризисния момент.

  Бяхме уверени че ще има и други опции за евакуация в случай, че нещата се влошат.
  Засега магазините не работят. Телефоните не работят. И няма подаване на вода и ток от държавните служби. Тълпи от бездомни и изплашени хора се движат из града през целия ден…

  Като български граждани се надяваме, че и нашата страна ще допринесе за подпомагане на кризата в Хаити. Необходими са пари, медикаменти, храна и всякакъв специализиран персонал, пише Ралица Константинова

  Източник: Kafene.net
  .
  
  .
  Десетки хиляди души са загинали и десетки хиляди сгради са били разрушени при земетресението в Хаити, съобщи американският държавен секретар Хилари Клинтън.

  Тя описа като „невъобразими“ щетите, причинени от труса с магнитуд 7 по Рихтер в най-бедната държава на американския континент.

  Първият US дипломат допълни, че САЩ работят в тясно сътрудничество с властите в карибската държава в опит да помогнат на хилядите пострадали – и обеща помощ в дългосрочен план на Хаити.

  Хаитянският премиер Жан-Макс Белрив предположи вчера, че броят на жертвите може да надхвърли 100 хиляди.

  Сред жертвите са и 16 служители в Мисията на ООН за стабилизиране на Хаити, обяви на пресконференция в Ню Йорк генералният секретар на организацията Бан Ки-мун.

  Разрушителните последици от земетресението в Хаити са резултат от неблагоприятно географско положение и повече от 20 години силни кризи, които поставиха на колене икономиката на страната – а не толкова от проклятията, които редовно застигат острова, пише Франс прес, като се позовава на експерти.

  Това е ужасна катастрофа за Хаити – държава, на която само това й липсваше, заяви вчера френският външен министър Бернар Кушнер.

  Най-бедната страна на американския континент,

  на два часа със самолет от Маями, с голям прираст на населението, се намира в признат туристически район, Карибите, с топло си море и плажове от ситен пясък.

  Но Хаити има неблагоприятно географско положение, тъй като се намира върху пукнатина на земните пластове, предразположена към трусове.

  Освен природните катастрофи, нещастията на Хаити се обясняват и с историята, изтъква високопоставен френски дипломат, смятан за голям специалист по Хаити, но пожелал да запази анонимност.

  Той отхвърля израза „прокълнат остров“ и смята, че населението е трябвало да реагира преди този огромен тежък удар, като обвини правителството – а не да се отнася към станалото с фатализъм.

  След 30 години диктатура на фамилия Дювалие страната през 1986 г. навлезе в период на силни вълнения с повтарящи се политически кризи, прекъсвани от кървави държавни преврати.

  Период, който продължава 20 години

  Хаити затъна в бедност, а населението, което днес наброява близо 10 млн. души, сече дървета и храсти от хълмовете и планините, за да прави дървени въглища, необходими за приготвянето и на най-простите ястия.

  Наложените международни санкции се превърнаха във всекидневие за държава, където корупцията покварява институциите и където хората за зла участ сутрин трябва да мислят как да се нахранят поне веднъж за деня.

  Дивото обезлесяване още повече засили уязвимостта на страната, често на първа линия в периода на урагани и циклони, които възникват в Атлантическия океан между юни и ноември.

  Нищо не спира дъжда и при хълмистия терен наводненията често следват едно след друго.

  Столицата Порт-о-Пренс е най-очевидният пример в страната за неприспособимостта й към лошото време. Градът е обраствал през годините с бидонвили,

  колиби от камък, чакъл и гофрирана ламарина

  Буквално накацали по склоновете на хълмовете, тези колиби не издържат на силен дъжд и се разпадат на картонена къща. Земен трус, като този във вторник, има същите последици.

  При най-малкия дъжд в бидонвила Мартисан загиват 10 души и всяка година положението се влошава, тъй като става все по-нестабилно, обяснява дипломатът.

  Днес страната разчита на международна помощ (финансова, политическа и дипломатическа). Тя продължава да бъде на дъното на безкрайна дупка от бедност, а липсата на силна държавна власт облагодетелства трафика на наркотици.

  Страната е на кръстопът между Латинска Америка и полетата с кокаин и САЩ – основният пазар за тази дрога.

  През 2008 г. четири урагана и тропически бури отнеха живота на близо 800 души, а 300 изчезнаха. Цената на възстановяването след това достигна 15% от БВП на страната.

  От началото на XX в. Хаити е бил жертва на стотици циклони, тропически бури, смъртоносни наводнения и земни свлачища.

  Източник: БТА

• Борисов да оттегли Желева и да издигне Стефан Тафров за еврокомисар
  

  Посланик Стефан Тафров председателства Съвета за сигурност на ООН, 2004 г. Източник e-vestnik, автор: А.Грънчаров

  
  

  Б. р. – В България има десетки личности, които имат повече опит и по-добра квалификация от Румяна Желева за еврокомисар. Премиерът Борисов обаче по непонятни причини заложи твърдо на нея, въпреки многото сигнали, че кандидатурата й е неадекватна. Най-срамно се държаха българските медии, които трябваше да осветлят случая Желева още преди месеци, когато кандидатурата й беше издигната. Но комфортът, който създават за премиера Борисов, се обърна и срещу него, и срещу България. Вместо да извадят на показ противоречивите факти около нея и да създадат обществени настроения и стимул премиерът да номинира друг кандидат за еврокомисар, вестници и телевизии мълчаха, така че за проблемите около Желева се разбра от европейските медии, а скандалът гръмна на самото прослушване на кандидатката.

  По-долу пускаме текст от един от известните блогъри в България – Ангел Грънчаров, който предлага премиерът Борисов да номинира за еврокомисар Стефан Тафров, полиглот, бивш посланик на България в Рим, Париж, Лондон и ООН, също и бивш зам.-външен министър (виж тук интервю с него). За неговата кандидатура вече има група във Фейсбук. Оказва се, че блогърите са по-авторитетен източник на мнения от официалните медии в България.

  ***
  Най-големият гаф на настоящото българско правителство вече е факт и достигна континентални измерения – и това е издигането на Румяна Желева за еврокомисар от България. Спомням си, че когато Бойко Борисов я предложи, писах в този блог: очевидно е, че тя за български министър не става, та за еврокомисар ли?! Ала нашият супергерой си въобрази, че както е накарал България да му играе по свирката, така ще принуди и Европа да прави същото: да има много здраве, но тая просто няма да стане.Байганьовщината в Европа не се пласира много-много, нищо че у нашенско все още се цени твърде високо и носителите й стават дори премиери. Има обаче разумен изход от ситуацията: правителството спешно да снеме кандидатурата на Желева и да издигне една наистина достойна кандидатура за български еврокомисар, тази на г-н Стефан Тафров. Крайно време е да спрем да се излагаме като кифладжии: Стефан Тафров, личност с доказан европейски манталитет и дипломат от висока класа трябва да стане български еврокомисар, а мутресата Желева да иде да си приглежда фирмичките.

  Стефан Тафров. Снимка: e-vestnik

  Всички вече видяхме и се насладихме на резила с Желева вчера в Парламента на Европа. Крайно недобро начало е това за един еврокомисар и Желева, ако имаше малко акълец, трябваше отдавна сама да се е отказала. Борисов пък следва да поправи гафа, и то най-спешно: българският инат не е нещото, с което можем да се похвалим пред Европа. Българското нахалство също не е много квалитетна стока, с която си струва да се гордееш. Аман от простотия: какво друго да възкликне човек като гледа тая мила родна картинка!

  Изложихме се като кифладжии и даже повече от тях – и е крайно време главният кифладжия да се вразуми или да бъде вразумен. Гафът с Желева може да бъде поправен по един-единствен начин: крайно неуместната кандидатура на Желева да бъде заменена с престижната кандидатура на един безупречен човек, дипломат и личност от висока класа, с европейско възпитание и манталитет. Не знам как е с вас, но ако Желева все пак и на инат остане български еврокомисар, мен като български гражданин много ще ме е срам от този факт. А може да се очаква тепърва и цяла поредица от най-пищни гафове от нейна страна: разбира се, че една педагожка е некомпетентна за поста, за който Бойко Борисов се мъчи да я натрапи на цяла Европа! Излагацията за да не стане пълна, Желева трябва да бъде спешно свалена като българска кандидатура. Поводи за това предостатъчно. Иска се само малко разум и гафът може да бъде поправен.

  Вече е учредена Фейсбук-група или кауза (не знам, много не ги разбирам тия фейсбуковски разграничения), наречена Стефан Тафров за еврокомисар. Там можете да прочетете факти от впечатляващата биография на г-н Тафров. В сравнение с него Желева прилича на кръчмарска чалга-певачка, докато той е нещо като Павароти или Карерас на дипломатическото поприще.

  Борисов може много да обича кръчмарските изпълнения на наперени моми и невести, ала в случая трябва да се съобрази с изискванията на разума и потребността да се брани престижа на България. Ето един малък тест, който ще покаже що за човек мнозинството от българите ни натресе за премиер. Ала Бойко Борисов има право да се учи. Безгрешни хора няма. Политици също. Но оцеляват ония, които признават грешките си, спешно ги поправят, учат се, и не са инатливи с един тъп балкански инат; воля и инат не са едно и също нещо.

  Със съкращения. Виж целия текст в блога на Ангел Грънчаров.

• Г. Иванов: Искаме църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго да е към Светия Синод

  За историята на българския православен храм „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, неговото бъдеще и значението му за българите в Чикаго Информационна агенция КРОСС разговаря с Георги Иванов, бивш член на Финансовата комисия към Църковното настоятелство.

  
  

  Георги Иванов е завършил Висшия химико-технологически институт в София. От доста години е в Чикаго. Работи като старши инженер в изследователския сектор на голяма частна компания и като хоноруван професор в Илинойс Institute Of Technology. Има множество научни публикации и патенти в областта на полимерните материали и технологии.

  
  Интервю на Цвети Георгиева

  .
  – Как беше създадена българската църква „Св. Иван Рилски“ в Чикаго и какво е значението й за българската общност?

  – Нека първо да уточня. В Чикаго има две православни църкви. Другата църква е „Света София“. Основана е през 1937 година. Чак през 1976 г. започва да функционира като църква – със свещеник и църковна сграда – една къща, преустроена на църква, с олтар и иконостас. Преди няколко години беше построена нова черковна сграда. Църквата е под юрисдикцията на Българската Патриаршия и е в състава да Българския диоцез с епископ Йосиф.
  А сега на въпросът Ви. Ролята на църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго е същата като ролята на всички църкви, които българските емигранти са създавали по света. Основната цел е да бъдат обединени българите и преди всичко да имат къде да изповядват православната си религия, да слушат светата литургия на родния си език, а също и храма да бъде място за социални контакти, културно-просветни и образователни мероприятия. Това е било основното предназначение на църквите и предполагам, че все още е.
  Наред с църковните служби, към църквите има училища, които някога са се наричали неделни училища. В тях е било преподавано вероучение и основни познания по български език, опознаване и съхраняване на българските обичаи и традиции. Сега тяхната функция е променена, изучават се български предмети по програма на министерството на образованието и на успешно завършилите ученици се издават дипломи, които се признават в България. Неделното училище вече е светско училище, което дава много по-широк кръг от знания. В Чикаго има няколко български училища. Не всички от тях ползват черковната база за учебни занятия. Така че ролята на църквата „Св. Иван Рилски“ за българите в Чикаго е изключително важна, за съхраняването на българската национална идентичност. Това може да стане единствено, ако тя запази българските си корени.
  

  – Как е построен храмът? Под чия юрисдикция се намира той?

  – Църковната община „Свети Иван Рилски“ в Чикаго е създадена в началото на 1996 г. Дарители на по-големи суми пари за закупуване на черковна сграда са: Георги и Зор Иванови – 13 000 долара; Кирил и Станка Кушлиеви – 7 500; семейство Крум и Катя Гъркови и дъщерите им – 5 250 долара; Шефкет Чападжиев – 5 000 долара ; семейството на Нинко Цалов – 3 500 долара; Даниела Христова – 3 000 долара; Борис и Диди Кулов – 2 000 долара ; Камен Антонов – 1 000 долара; Василка и Петър Големански – 600 долара ; Гроздан и Мери Антонови – 500 долара; Мария Иванова – 500 долара; Митко и Диди Велкови – 500 долара. Църковните служби са провеждани в детската градина на моя съименник, Георги Иванов. Нека да отбележа, че от няколко години само едно семейство от изброените по-горе се черкува в църквата „Св. Иван Рилски“. Останалите бяха прогонени от там.
  Храмът е придобит по-късно. Бил е лютеранска църква, която през 1998 г. е обявена за продан на търг. В него участват създателите на църквата – Георги Иванов, Крум Гърков и техните съпруги. Търгът е спечелен от българите. Цената е 283 000 долара. като са внесени 20 000 долара. След това се набавят останалите пари, за да стане тя собственост на малката тогава българска общност. В наличност има малко над 80 000 долара. Останалите 200 000 долара се вземат с банков заем, за който Георги Иванов, основният дарител на църквата, който по-горе посочих, залага собственото си имущество. Това е началото на църквата. В последствие същият Георги Иванов субсидира изработването на иконостаса.
  Трудно е да се каже към каква юрисдикция принадлежи църквата към момента, както и по време на създаването си. Няма документи, които еднозначно да посочват това. Така или иначе се приема духовно общение с покровителство от страна на епископ Кирил Йончев, български свещеник издигнат в епископски сан от една руска църква. Той е в основата на един разкол в българските църкви в Америка, в резултат на което е бил разпопен от Светия Синод на БПЦ.
  Разколът датира от 1963 г. Някои дават обяснение за него, че разколът имал политически характер – че Кирил Йончев и още няколко свещеници около него са искали да откъснат църквите в САЩ от Светия Синод в София, тъй като са били под влияние на комунистическото правителство по онова време. Това е нещо, което не отговаря на истината. Тя е съвсем друга и е документирана. Не трябва да се дава никакъв политически оттенък на това, което извършва Кирил Йончев с група свещеници около него. Българските църкви в Америка се разделят на такива, които признават юрисдикцията на Светия Синод в София, и други, които не го признават. Вторите създават и диоцеза, начело с епископ Кирил Йончев, който в своя устав е записал, че те са неразделна част от Българската православна църква, но докато в България съществува комунистическата власт, те няма да приемат никакви административни разпоредби от страна на Светия Синод. Ето вече 20 години комунизмът като политическа система не съществува в България. Предпоставките, които са наложили създаването на диоцеза, който се откъсна от Българската патриаршия, вече не са налице. Съвсем естествено би било църквите от този диоцез да се върнат отново към Светия Синод на Българската православна църква.
  Това се опитваме да направим в момента – да върнем църквата „Св. Иван Рилски“ към българския Синод и тя да запази българския си национален характер.
  

  – Каква е причината за борбите и разногласията в ръководството на храма?

  – Църквата „Св. Иван Рилски“ е спорна църква в момента. Другата страна, ако мога така да разделя нещата, се опитва да създаде впечатлението в българската общност в Чикаго, че ние искаме да присвоим църквата, да я направим частна и едва ли не да я продадем. Това е версията, която се разпространява от низвергнатия, разпопен свещеник, който продължава да извършва църковни служби в пълно противоречие с православните канони. На него така му изнася. В негова услуга волно или неволно са българските медии в Чикаго. Нямам обяснение защо те държат антибългарска позиция по отношение на църквата „Св. Иван Рилски“.
  Причината за „борбите“ и разногласието могат да се дефинират така: Ние искаме църквата „Св. Иван Рилски“ да принадлежи към Българската православна църква, с което ще запази българският си национален характер и ще обслужва духовните потребности на българите в Чикаго, на родния български език. Другите, сегашното ръководство на храма, под внушения на разпопения свещеник, искат църквата да бъде към Православната църква в Америка, с което ще загуби българския си национален характер.
  

  – Какви действия сте предприели?

  – Единствените възможни. В момента водим съдебно дело, което продължава вече четири години и половина. Въпросът можеше да бъде решен и без съд, но за това се искаше добра воля от страна на настоящите църковни настоятели, шестима на брой, и преди всичко тяхната любов към страната от където са дошли – България. През това време вашите колеги в Чикаго, собственици на вестници, услужливо мълчат по темата, или дават думата на другата страна, която тегли църквата извън нейните български корени.
  

  – Може ли съдебното дело да реши съдбата на църквата?

  – Естествено. Съдът може да постанови, че църквата „Св. Иван Рилски“ принадлежи на Православната църква в Америка, както и че не принадлежи. Нека тук да внесем малко яснота каква е тази църковна юрисдикция. Това е отделилата се в резултат на революцията от 1917 година от Московската патриаршия Митрополия, съставена от руски черкви в САЩ. За дълги години тя се нарича Руска – Гръко католическа православна църква. Непризнавана от православния свят, тя иска и през 1970 година получава „Томос“ от Москва, с което се определя като „автокефална“ – самостоятелна. Скоро след това сменя името си на Православна Църква в Америка (ОСА). Православните църкви от източна Европа, подканени от Москва, признават тази самостоятелност. Но не и останалите православни църкви. След политическите промени, някои от призналите я църкви преосмислят решението си. Така че Православна Църква в Америка не се признава като самостоятелна, а като дъщерна на Московската Патриаршия. Нещо повече, за да се приведе статута на Православната Църква в Америка към каноните се обсъждал вариантът тя да стане отново Епархия към Московската Патриаршия, каквато е била някога. След като настоящият свещеник е низвергнат от Светия Синод на Българската православна църква и е под възбрана от Православната църква в Америка да служи , то ако съдът постанови, че църквата е на Православна църква в Америка, то те в пълното си право могат да назначат свещеник от каквато и да е националност в тази църква. Вероятността тогава свещеникът да бъде от български произход е почти минимална. Ако все пак приемем, че свещеникът ще е българин, и тръгнем в йерархията нагоре, тази църква няма да е българска, след като владиката и прелатът не са българи. Тоест Църквата „Св. Иван Рилски“ е нещо като Шипченския проход, който трябва да бъде бранен в полза на България.
  

  – Какво трябва да се направи, за да се върне храмът към лоното на Българската патриаршия?

  – Това искаме да обсъдим с настоящото църковно настоятелство. Нека Ви върна малко назад към перспективата ОСА да стане епархия към Московската патриаршия. Тогава църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго ще стане енория към Руската църква. Не звучи ли абсурдно и страшно? Предишното настоятелство, в което бяха създателите и най-големите дарители на църквата, бяха прогонени от този разпопен свещеник. Той създаде едно подчинено на неговите интереси църковно настоятелство. Църквата „Св. Иван Рилски“ сега обслужва лични интереси за сметка на обществените. Търсим контакт с църковното настоятелство, което беше назначено, а не избрано, както е и според устава. Те като цяло отказват да разговаряме. Опитвахме се да ангажираме българските вестници в Чикаго, но в тях не намери място нашата тема. По този начин българската общност се манипулира и заблуждава. Тя е лишена от възможността демократично да реши собствения си черковен проблем.
  Една църква извън България е българска територия. Не мога да приема изказванията, че държавата е отделена от църквата. Това важи в България и е така по Конституция. Но не важи извън рамките на България. Ако нещо се случи с една българска църква извън България, трябва да бъдат ангажирани всички държавни институции и ресурси за нейната защита и запазването й като българска. В Румъния имаше такъв случай и тогава външно министерство се намеси. Подобно нещо имаше в Сърбия. И там държавата се намеси. А в Чикаго не могат да се намесят. Защо? Ние не се притесняваме от решението на съда. Ние защитаваме богоугодна кауза – запазване на черквата като българска за българите. Ако търсим намеса „отвън“, то е за да седнем и разговаряме с шестимата при пълна информираност на българската общност в Чикаго. Нека народът да реши!
  В Америка църквата също е отделена от държавата по Конституция. Ако българската държава се намеси да защитава една църква в Америка, на входа, на която пише „българска“, никой няма да я спре, стига да използва законови средства.
  

  – Какво ще предприемете спрямо мълчанието на българските институции?

  – Можем само да изразим възмущението и огорчението си от тяхното поведение. Най-вече на министър Божидар Димитров. Неговите зачестили изказвания по вестниците, че това в Чикаго било „крамола“ между отделни групи българи, не му правят чест като историк и като член на правителството. Той трябва да проумее, че едната група българи в чужбина защитава българските национални църковни интереси. За другите ще кажа, че са в дълбока заблуда и някой трябва да им отвори очите. Те са на път да извършат една непоправима злина на българите в Чикаго и на България, ако съдът присъди църквата „Св. Иван Рилски“ в тяхна полза.
  Държавната политика на България към българите в чужбина е същата, каквато е била преди 20 години, с тази разлика, че сега не разнасят списание „Славянка“ и не убеждават емигрантите в предимствата на социалистическата система. Каква е политиката на Държавната агенция за българите в чужбина не е ясно. Каква е политиката на министъра за българите в чужбина е ясна от неговите изявления – „където има двама българи започват разправиите“, или нещо подобно беше казал Божидар Димитров.
  Църквата „Св. Иван Рилски“ в момента е разколническа църква, непризнаваща нито Максим, нито Инокентий. Тя не иска да бъде към българския Свети Синод. Кой е главата на тази църква, при когото отива президентът на Р. България и министър-председателят? Кои свещеници освещават знамената на българската армия? Тези, които принадлежат към Синода на Патриарх Максим. Да сте видели Бойко Борисов или Георги Първанов при Инокентий?
  В Америка обаче такива случаи има. Ще видите на обществено място посланикът или консулът, застанал до свещеника, който е под друга църковна юрисдикция и не признава БПЦ, от която е низвергнат. Това е липса на координация между българското Външно министерство и Светия Синод и религиозните общности. Не може държавен служител официално да се показва със свещеници, които са се отцепили от Българската православна църква или да им закачва ордени, както направи бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова. Свидетели сме на посещенията и мили срещи на депутати, та дори и на бившият председател на българския парламент, с разколническия свещеник.
  

  – Как българската общност в Чикаго реагира към всичко това?

  – Много бихме искали да знаем как. Един от пътищата да се разбере, е публична анкета чрез електронното издание www.Eurochicago.com и другите медии, но след публикуване във всички тях на нашите аргументи. Само така хората ще могат да вземат отношение. Като чуят и двете страни. Не както сега – само версията на низвергнатия свещеник и малобройната група около него. Сега хората не знаят какво става. Вашите колеги в Чикаго не дават възможност да бъде чута и нашата позиция. Иначе нашата кауза среща широка подкрепа.
  

  – Не разговаряте ли с тях?

  – В Чикаго живеят 100 000 българи, от които само 10 процента посещават църквата. С толкова много хора могат да разговарят единствено медиите. Медиите и журналистите са за това – да поставят обществено-значими проблеми, те имат някакъв етичен кодекс, нали така. Няма по-голям проблем за българите в Чикаго от този за църквата „Св. Иван Рилски“ и нейното съхраняване като българска. Нека да кажа едно друго развитие на нещата, което се отнася за хората от български произход и самосъзнание. Ако църквата бъде оставена на Православната църква в Америка, ако съдебното решение постанови това, и те докарат свещеник, който ще изнася църковната служба на английски или руски език, защото е американец или руснак – българите ще започнат да се отдръпват от тази църква, защото няма да разбират Светата литургия. Не всички българи владеят английския достатъчно добре, за да могат да общуват на религиозно ниво. Те ще търсят други славянски църкви. Така хората, които посещават тази църква, ще сменят националната си принадлежност. В един момент надписът „българска църква“ ще стои, но хората, които ще се черкуват в нея, няма да бъдат българи. Това може да звучи пресилено, но не е лишено от вероятност да се случи.
  Предполагам става ясно, че независимо какво ще постанови съдът, разпопеният свещеник ще бъде заменен с каноничен такъв. Това осъзнава и той, но умело се възползва от ситуацията и облагите, докато може. Допустимо ли е заради една личност българската общност в Чикаго да загуби храма „Свети Иван Рилски“?!

  12.01.2010 г.

• Евродепутати: Продадохте ли онази фирма, г-жо Желева?

  Продадохте ли фирмата си, г-жо Желева? Това настояваха да узнаят евродепутатите повече, отколкото идеята й за борба с хуманитарните кризи при изслушването на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева в ЕП.

  Едва започнало, изслушването създаде прецедент и Желева е първият кандидат-комисар, от когото бе поискано да изясни проблем около евентуален конфликт на интереси още преди да е направила встъпителното си изявление.

  По-рано през деня от БСП съобщиха, че са открили конфликт на интереси при Желева, тъй като през 2007 г., когато е избрана за евродепутат от ГЕРБ, тя е била и управител на търговското дружество „Глобал консулт“.

  Това е противоречие на Закона за избор на членове на Европарламента, тъй като те нямат право да извършват едновременно с това друга дейност.

  Справка в търговския регистър (BRRA.bg) показва, че до 22 април 2009 г. Румяна Русева Желева е била едноличен собственик и управител на фирма „Глобал Консулт“. На тази дата тя е продала дяловете си в дружеството, които са на обща стойност 5000 лв. (минималния капитал за ООД по това време), на Ивета Колева и Светослав Донев.

  Тогава е сменено и името на компанията – сега тя се казва „Ауто Спа“.

  Холандският депутат от Партията на европейските социалисти Тайс Берман попита Желева конкретно защо не е обявила в декларацията си за конфликта на интереси, че е запазила фирмената си дейност и след като е била избрана за евродепутат, което е в противоречие със законодателството.

  От групата на Зелените веднага също поискаха информация по темата, а германският депутат Франческа Келер попита Желева дали смята, че е достатъчно прозрачна.

  Желева се защити, като заяви, че няма какво да крие, декларирала е каквото е трябвало, когато е трябвало и това може да бъде проверено. Освен това, заяви тя, в България действат финансови институции, които биха ме санкционирали, ако имаше такова нарушение.

  Този отговор обаче не беше задоволителен и въпросът отново бе повдигнат от евродепутатът от Зелените Джудит Саргентини.

  Желева обясни, че е очаквала въпроса и е приготвила голямо досие с официални документи на български и на английски език, с което евродепутатите биха могли да се запознаят.

  Изпитването очевидно я изнерви и тя няколко пъти премина на български. Дори предложи сама да заведе всеки желаещ в България, за да проверят регистрите и дори да се запознае със съпруга й.

  От обясненията на Желева стана ясно, че по времето, когато е избрана за евродепутат, въпросната фирма не е извършвала никаква дейност, а цялата дискусия около възможният конфликт на интереси е провокирана от писмо, изпратено от българския евродепутат Антония Първанова до ЕК, заяви Желева.

  Тогава изслушването излезе от установените рамки и думата беше дадена на Първанова, която присъстваше в залата в качеството си на зам.-председател на група на Алианса на либералите и демократите за Европа и евродепутат от НДСВ.

  Това, което казва Желева, просто не е вярно. В документите, които предоставя, се казва, че е работила за фирмата до 2007 г., когато всъщност е била нейн управител до 2009 г., което в България е противозаконно, заяви Първанова. Фирмата не е била продадена, а само преименувана и Желева все още държи 60% от нея, заяви евродепутатът.

  Дискусията за евентуалният конфликт на интереси отне около час от иначе тричасовото изслушване.

  След неколкократно повторение на едни и същи въпроси и отговори председателстващата заседанието Ева Жули се съгласи с Желева, че целта на събирането е друга, а именно – да се оценят познанията й по ресора, за който кандидатства – международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

  Имало ли е или не конфликт на интереси ще проверява междупартийна група в парламента. Тя ще поиска от Европейската комисия всички документи за бизнес интересите на Желева и ще ги анализира.

  Това решение нанася тежък удар върху нейната кандидатура, пише ДПА.

  Първите коментари на евродепутатите от комисията, изслушала Румяна Желева, са, че представянето й е било крайно незадоволително

  „Тази вечер няма да изпратим писмо с препоръка до председателя на парламента Йежи Бузек за одобрението на Желева. Все още очакваме изяснения от нея, защото отговорите й бяха незавоволителни“, коментира Тайс Берман.

  Според Джудит Саргентини представянето на Желева не било достойно за еврокомисар и българското правителство би трябвало да номинира друг за поста.

  Други депутати от комисията са окачествили представянето й като „недоброто“ заради неубедителни, общи отговори по въпроси, свързани с професионалните качества и годност като комисар.

  БТА цитира участник в изслушването, според когото „по въпросите, по които трябваше да говори, мога да кажа, че голяма част от евродепутатите в комисията изслушаха много трудно и мъчително нейните обяснения по задаваните въпроси“.

  Междувременно парламентарният лидер на ЕНП Жозеф Дол заяви, че продължава да има доверие в Желева.

  В. „Дневник“ пък цитира депутата от ЕНП Михаел Галер, според когото партията продължава да стои зад кандидатурата на българката. „Изслушването протече в отровна атмосфера, която не беше благоприятна за Желева. В крайна сметка обаче тя изрази достатъчно готовност да изчисти подозренията, беше взела със себе си и огромна папка с документи. Обнадежден съм, че ще бъде одобрена“, е казал Галер.

  След изслушването Румяна Желева даде кратка пресконференция, на която отбеляза, че за нея то е било „демократично упражнение от висока класа“, че е уверена в положителния резултат и че ако бъде утвърдена за комисар, ще има много възможности да работи заедно с Европейския парламент по въпросите на хуманитарната помощ и реагирането при кризи.

  Какво ще стане, ако не одобрят Желева

  Разширено бюро на комисията по развитието трябва да изготви писмено становище по кандидатурата й до председателя на Европейския парламент. Бюрото обаче обяви, че отлага решението си с 24 часа.

  В това време евродепутатите ще очакват от председателя на ЕК Жозе Барозу и от юридическите служби на европарламента да се запознаят с фактите и документите за евентуален конфликт на интереси на Желева.

  Ако становището е отрицателно, кандидатурата автоматично ще бъде отхвърлена.

  В такъв случай съветът на председателите (на политически групи) на ЕП ще решат как да се процедира по-нататък.

  Една възможност е да се поиска от председателя на ЕК да представи друг кандидат. Той може или да смени ресори, или иска да му бъде предложена друга кандидатура от страната, предложила неудачната.

  Днешният ден е труден за председателя на Европейската комисия. В един ден двама кандидат комисари се показаха много слаби, заяви зам.-председателят на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Ханес Свобода.

  Освен Румяна Желева той имаше предвид и Алгирдас Шемета от Литва, на когото бе предложен ресорът митническа и данъчна политика и борба с измамите. Състоялото се днес негово изслушване също не мина добре.

  Окончателната позиция на Европейския парламент по кандидатурите ще стане известна най-рано в началото на идната седмица.

  Източник: VESTI.bg

• Ускоряват възстановяването на българско гражданство

  Правителството ще ускори процедурата по възстановяване на българско гражданство, каза премиерът Бойко Борисов по време на срещата си с българската еврейска общност в Тел Авив, съобщи „Дневник“.

  Откакто сме на власт два пъти сме съкращавали административните срокове, необходими за възстановяване на българското гражданство. Ще направим всичко възможно този въпрос да бъде уреден в най-скоро време, заяви премиерът.

  Единственото ни желание е българите да се чувстват добре, дори, когато живеят извън родината, добави той.

  В момента процедурата по възстановяване на гражданството на родените в България израелски граждани отнема повече от четири години, уточниха от пресцентъра на кабинета.

  В края на миналата година министърът, отговарящ за българите в чужбина, Божидар Димитров предложи Съветът по гражданството да се произнася в тримесечен срок по предложения за получаване на българско гражданство.

  Тогава той добави, че 435 души от Израел са подали молби да получат такова.

  По предварителна информация днес премиерът ще се срещне с президента на Палестинската автономия Махмуд Абас и с премиера Салям Фаяд.

  www.Kafene.net

• Махат здравните осигуровки за гурбетчиите

  Силвия Николова (в-к Монитор)

  12 Януари, 2010

  Гурбетчиите ни вече няма да внасят задължително здравни осигуровки, както се изискваше досега. Улеснението влезе в сила от този месец с промяна в Закона за здравното осигуряване, съобщи завеждащата отдел „Осигурителна методология“ в НАП Катя Кашъмова. Това се отнася за българите, които живеят в която и да е страна членка на Европейския съюз повече от 183 дни в една календарна година и се осигуряват здравно там. Те ще имат право на безплатно лечение и у нас, но преди това трябва да подадат заявление, в което да декларират датата, от която са напуснали България.

  Ако, например наш гурбетчия във Великобритания е с изрядни вноски, но по време на годишния си отпуск в родината се разболее, ще бъде лекуван безплатно у нас, независимо, че осигуровките му са внасяни в чуждестранен фонд. Той ще удостоверява, че е изряден само с електронната си европейска здравна карта, която предварително трябва да си извади от фонда в страната, от която идва, обясни Багряна Маркова от Националната здравноосигурителна каса. Традиционната електронна карта с чип, от която чуждестранните лекари разбират кой е плащал и кой не за здраве, у нас не важи, тъй като нашите доктори все още нямат четящи устройства за тях, добави Маркова и припомни, че се предвижда картите с чип и устройствата за четенето им да се въведат у нас от 2012 г.

  До март всички безработни, както и хората, които се самоосигуряват, трябва да подадат декларация в НАП, че са платили здравните си вноски, съобщи още Катя Кашъмова от агенцията. Това обаче не се отнася за упражняващите свободни професии, занаятчиите, едноличните търговци, собствениците и съдружниците в търговски дружества, регистрираните земеделски и тютюнопроизводители, както и моряците. Изискването не важи за безработните, които получават обезщетение, тъй като техните здравните осигуровки се поемат от държавния бюджет.

  Близките на гражданите могат да подават документа вместо тях, като за това не се изисква пълномощно. Той може да се изпраща и по пощата. Глобата за неподадена декларация обаче е от 300 до 500 лева.

  http://www.monitor.bg/

• БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984! (14 януари, 11:00)

  Призив за участие

  В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си.

  КАНИМ всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, граждани, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене в на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет.

  Протестът ще се състои отново на 14 януари, отново на площад „Народно събрание“ и отново от 11:00 часа, под наслов:

  „БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!“

  Каним всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, който взима отговорни и демократични решения, в името на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста:

  14 януари, 11:00 ч.,площад „Народно събрание“.

  На 12 януари от 11 часа в БТА ще се проведе пресконференция, където ще се обяви нашата позиция за протеста. Участници в пресконференцията:

  Асен Генов – ПП “Зелените”, председател на Щаба; Минчо Спасов – НДСВ; Мария Капон – ЕНП; адв. Иван Груйкин – Гражданска инициатива “Справедливост”; Константин Павлов – “Електронна граница”; Петко Ковачев – ПП “Зелените”.

  Позицията и исканията ни са много кратки и ще бъдат обявени утре по време на пресконференцията.
  http://svobodata.org/

• Детройт – ток или лукс?

  Автомобилният бранш в САЩ гледа с оптимизъм към бъдещето. Това може да се долови и на автомобилното изложение в Детройт, което отваря врати за широката публика на 16 януари. На 11 януари изложението отвори врати за журналисти

  

  
  

  „Отново сме тук“ – гласи централното послание в панаирната палата „Кобо“ в Детройт. Синдикалният бос Рон Гетълфингър твърди, че през последните години работниците от американската автомобилна индустрия са направили достатъчно отстъпки: „Мисля, че браншът ще продължи отново да расте“.

  Германските автомобилостроители в Детройт отново залагат непоколебимо на автомобилите от висш клас. Мерцедес например представя новия си кабриолет Е-клас. Черешката на тортата е новият спойлер, който позволява и на пътниците на задната седалка да запазят фризурите си неразрошени.

  За 2010 г. браншът очаква ръст от 10 на сто за северноамериканския пазар, обяснява членът на управителния съвет Томас Вебер. Мерцедес залага и на алтернативните двигатели, например при моделите Смарт и Б-клас. Също и за А-клас скоро се очаква вариант с редуцирано изпускане на вредни газове, защото хибридната техника имала бъдеще:

  „Ще тръгне наистина бавно, но шансовете за тази концепция на двигателите оценявам като неимоверно добри, особено в най-гъсто населените световни региони, където е особено важно да се намалят емисиите и шумът, а именно в това отношение тази концепция предлага невероятни шансове. Добре сме се подготвили за целта.“

  При Ауди са на мнение, че и електромобилите трябва да притежават едно главно качество, както подчертава Руперт Щадлер: „Сексапил, а перфектната техника така и така я очакват от нас“.

  Ауди представя в Детройт спортния вариант на поредицата си Е-трон.

  БМВ също залага на електромобилите – мюнхенците презентират прототип на Консепт Актив Е, който през следващата година ще бъде подложен на изпитание след производство в малка серия.

  Крайслер демонстрира скромност на изложението. Управляваният междувременно от Фиат концерн наистина излага моделите си, но се отказа от провеждането на пресконференция – за разлика от втория спасен от държавата автомобилопроизводител – Дженеръл Мотърс, който също драстично сви производството си, но гордо представя най-новите си достижения. Като Буик и Шевролет.

  Автор: К. Бергман, В. Шопов

  Редактор: Б. Михайлова /Донче Веле/

• От глад са яли децата си…

  От 1958 до 1960 г. 20 милиона души загиват в Китай от глад. Със своя налудничав „Голям скок напред“ Мао Дзедун хвърля страната в жестока криза. Един функционер от тогавашните сили за сигурност сега нарушава мълчанието.

  Разследващ екип от висши функционери не може да повярва на очите и ушите си, когато пристига в селата в окръг Минхе, в източната част на провинция Ксинжай. Този окръг минава за житница на провинцията. 140 хиляди селяни прибират добри реколти пшеница, картофи, ечемик и плодове. Когато през пролетта на 1961 година по поръчение на новоназначения партиен шеф на Ксинжай групата пристига в селата в този район, една четвърт от жителите са мъртви.

  Цифри на ужаса

  Три години след започналата през 1958 по заповед на комунистическото ръководство масова кампания за „Големия скок напред“ от глад в този район умират 35 хиляди селяни. Най-жестоко е засегната производствена бригада в народната комуна Гушан. 601 от 1.318 жители не успяват да оцелеят през тези три години. Мнозина полудяват. Има 33 случая на канибализъм. Разследващият екип трябва да вписва колко хора са били „сготвени“ /38/ и колко от техните собствени и чужди деца /8/ са били убити за същата цел.

  Със селяни, които се съпротивляват, се действа по бързата процедура – арест и изпращане в трудов лагер. Чрез „Големия скок напред“ Китай трябва да построи комунизма, за да покаже на Съветския съюз на какво е способен. Управниците в Пекин са наясно, че селяните няма да се оставят без съпротива да бъдат натъпкани в т. нар. народни комуни и няма безропотно да се превърнат в стоманолеяри, за да изпълняват утопиите на Мао. Терорът трябваше да ги държи в шах. 23-годишният тогава милиционерски функционер Ин Цюшенг е член на такава следствена група. Половин век след като кампанията на Мао за народни комуни води до жестока катастрофа, Ин Цюшенг нарушава своето мълчание за престъпленията, чиито истински размери управляващите в Пекин отричат и до днес.

  Човекът като бурен

  Само в провинция Анхюи от глад умират 4 милиона души. В 1.289 случаи се стига до канибализъм. Покъртителният разказ със стотици никога непубликувани цифри на ужаса излиза сега в пекинско реформаторско издание. Гладът, който между 1958 и 1960 г. взима над 20 милиона жертви, не се дължи на природни бедствия. Катастрофата е последица от безумната утопия на Мао.

  Управниците в Пекин не само знаят съвсем точно за размера на страданията, но и ликвидират всяка наченка на евентуално осветляване. И до днес комунистическата партия в Китай забранява каквото и да било ровене в миналото. Ин Цюшенг направи своя отчет, за да може идните поколения да узнаят, че в Китай на хората и на техния живот се е гледало „като на бурени“.

  dw-world.de

• Детето на Дянков е с девет счупени ребра

  Петгодишният Марко, синът на финансовия министър Симеон Дянков е със девет счупени ребра, предаде агенция БГНЕС.

  Момченцето пострада нелепо днес при детска игра.

  Марко паднал от втория на първия вътрешен етаж в семейното жилище на Дянкови.

  Направени са му изследвания със скенер, които са установили съчетана травма – черепна и коремна.

  Детето е настанено в детската реанимация на „Пирогов“, като към момента изследванията продължават.

  Състоянието на Марко е стабилно; няма опасност за живота му, съобщи на пресконференция началникът на секцията „Детска хирургия“ в „Пирогов“ проф. Огнян Бранков.

  Той изрази опасения за възможни увреждания на белия дроб, за които ще стане ясно през следващите 24 часа.

  Марко е в полусъзнание, реагира, но не е контактен, уточни проф. Бранков. Детето приема успокоителни, правят му се изследвания на всеки шест часа, посочи той.

  Вицепремиерът Симеон Дянков е женен за американката Керълайн Фройнд, която също е икономист и работи в Световната банка като специалист по валутите при криза.

  Двойката има двама сина – 8-годишния Андрей и 5-годишния Марко.

  Източник:БГНЕС

• Испанецът Висенте дел Боске най-добър национален селекционер на 2009 г.

  Международният институт за футболна статистика и история (IFFHS) в Кьолн обяви най-добрите национални треньори по футбол на 2009 година. Членовете на журито бяха от 85 държави в света, научи www.Eurochicago.com.

  59-годишният испанец Висенте дел Боске (Vicente del Bosque), който бе най-добър кубен треньор през 2002 г. след седем години печели и наградата за най-добър селекционер на национален тим със 185 точки.  Сред първите 25 най-добри треньори в света – 14 са европейците, пет латиноамериканци,  двама африканци, а другите са от КОНКАКАФ, от Азия и от Океания.

  Ето и класирането:

  1. Висенте дел Боске (Испания) 185 т.

  2. Фабио Капело (Англия) 151

  3. Карлос Дунга (Бразилия) 149

  4. Марсело Алберто Биелса (Чили) 82

  5. Роберт Брадли (САЩ) 32

  6. Берт Ван Марвийк (Холандия) 28

  7. Отмар Хицфелд (Швейцария) 23

  8. Ото Рехагел (Гърция) 18

  9. Радомир Антич (Сърбия) 17

  и Гус Хидинк (Русия) 17

  Победителят Висенте дел Боске ще бъде награден на 1 февруари 2010 г. в Лондон.

• И тинейджърски банди

  Заловиха престъпна група, извършвала улични грабежи в Плевен. Членовете на групата са 17-годишен и 15-годишен от село Дисевица, 18-годишен от село Божурица, двама 16-годишни от село Търнене, съобщават от ОД на МВР. В различна степен на съучастие и сговор младежите извършвали нападения през месец януари в града. На 9 януари около 21.20 часа на бул. «Христо Ботев» те пресрещнали 54 годишна жена и и издърпали 3 полиетиленови плика, в които носела хранителни продукти и лични документи – две лични карти, шофьорска книжка, дебитни карти, мобилен телефон и 200 лева. На 10 януари около 2 часа на улица „Радецки“ те нападнали 18 годишен младеж и му взели маратонки марка „Пума“, черно яке от плат с надпис „Джънкърс „, черен кожен колан, черен суитчър, кожен черен портфейл със сума от 1,70 лв., два мобилни телефона „Нокиа“ и „Водафон 527“ със сим карти, метална черна табакера, бензинова запалка „Зипо“ и осемграмов златен синджир. Причинени са и множество наранявания на потърпевшия, който е освидетелстват от лекари от Катедра «Съдебна медицина» – Плевен. Полицейското разследване установило, че младежите са извършили още престъпления на територията на Плевен. На 9 януари около 22.30 часа на кръстовището между улиците «Васил Левски» и «Любен Каравелов“, издърпали от 57 годишна плевенчанка черна дамска чанта с мобилен телефон „Сименс“, портмоне със сума от 10 лв. и очила с диоптър. На 7 януари около 20:30 часа в района на градската градина чрез използване на физическа сила отнели от 73 годишна жена чанта с 22 лв. , лична карта и мобилен телефон „Моторола“. Също на 7 януари около 20:10 часа в градската градина в центъра на Плевен, съборили на земята 20 годишна и задигнали дамската й чанта със следното съдържание: лична карта, дебитна карта, два мобилни телефона „Нокиа“ и „Сименс“, ключове и пари. На 8 януари около 5:15 ч. на кръстовището на улиците „Цар Самуил“ и ул.“Александър Стамболийски“, отново повалили на земята 46 годишна жена и със сила отнели дамската й чанта с 25 лв, паспорт и дебитна карта. Грабителите са задържани с прокурорско постановление за 72 часа и са приведени в следствения арест. Криминалистите продължават работата за изясняване съпричастността на групата към други тежки престъпления. От задържаните само 18 годишният от село Божурица има три криминални регистрации и пет заявителски материала. Осъждан е на пробация за кражби. Докуметирането на престъпната дейност продължава. /БГНЕС /

• US банки откриват сезона на бонусите

  Сезонът за изплащане на бонуси на банковите мениджъри започва тази седмица, а размерът на сумите ще бъде внушителен въпреки кризата, пише в. „Ню Йорк Таймс“. Независимо от това, че правителството призова за ограничаване на допълнителните пари, банките се готвят да си раздадат суми като в годините на разцвет. Говори се за милиарди долари, което вероятно ще вбеси хиляди обикновени американци, които се борят за оцеляване. „Голдман Сакс“ например най-вероятно ще раздаде на служителите си средно по 595 000 долара на човек за 2009 г. Това бе една от най-успешните години в 141-на годишната история на компанията. Служителите в „Джей Пи Морган“ ще получат средно по 463 000 долара средно. Някои банкери се тревожат, че подобно на Великобритания, САЩ може да въведат допълнителни данъци за банковите бонуси. Вече дори се предлага законопроект в тази насока. Въпреки това много малко банки предприемат спешни мерки за намаляване на допълнителните възнаграждения за служителите им.

  в-к „Стандарт„

• ГЕРБ избра Борисов така, както БКП избираше Т. Живков

  Бойко Методиев Борисов беше избран за председател на ГЕРБ от 1227 делегати на второто национално събрание на партията. Други предложения за този пост нямаше.

  За заместник-председател беше избран Цветан Цветанов. До сега Цветанов беше председател, тъй като при учредяването на ГЕРБ през 2005 г. Борисов беше все още кмет на София и по закон нямаше право да ръководи партия.

  „Оттук нататък ни чака много работа. Истински можем да се зарадваме не на третия, а на петдесетия успех на изборите“, заяви в края на националното събрание Бойко Борисов.

  Председателят и зам.-председателят са членове на Изпълнителната комисия според промените в устава. За членове бяха избрани и:

  Красимир Велчев – който и до момента е член на комисията и заемаше поста „организационен секретар“,

  Искра Фидосова – съпредседател на Папрламентарната група на ГЕРБ, която и до момента е член на Изпълнителната комисия,
  Румен Иванов – областен ръководител на ГЕРБ за Добрич,
  Димитър Николов – кмет на Бургас,
  Иван Тотев – областен управител на Пловдив , когото Цветанов определи „като добър кандидат за кмет на града“,
  Пламен Нунев – депутат и областен ръководител за Русе,
  Живко Тодоров – депутат и активист на младежката организация на партията,
  Павел Димитров – областен ръководител за Варна,
  Косьо Хаджигаев – областент ръководител за Благоевград.

  1303 делегати участваха във Второто национално събрание в НДК.

  Те одобриха единодушно политическа резолюция. В документа се посочва, че партията „споделя и ще работи за осъществяването на четирите основни стълба на социалната пазарна икономика“.

  Това са индивидуалната свобода, личната отговорност и частната автономия спрямо държавата, свободните пазари и функциониращата конкуренция, солидарност и субсидиарност с цел зачитане на човешкото достойнство и запазването на социалния мир, както и уважение към създаденото, съхранявано за бъдещите поколения и като общо наследство.

  Националното събрание гласува промени в устава на партията. Националните и регионалните органи на партията вече ще са с четиригодишен мандат, а не както беше досега – с тригодишен.

  Новост в основния партиен документ е създаването на общинско ръководство като част от партийната структура. Общинското ръководство ще може да одобрява или освобождава секретарите на местните клубове на партията.

  Според промените такива клубове ще могат да се създадат най-малко от трима членове на партията. Одобряването на кандидатите за членове на партията ще става, след като комплектованите им документи се изпратят до Изпълнителната комисия на партията от общинското й ръководство.

  Изключването на членове на партията ще става също от Изпълнителната комисия по предложение на общинското ръководство.

  Народните представители и депутатите от ЕП, министрите, областният управител, които са членове на общинската партийна структура, ще участват по право в общинските събрания на партията.

  Веднъж на три месеца трябва да има областни събрания, предвижда друга промяна в устава.

  С промените в основния партиен документ ГЕРБ вече има председател и заместник-председател. Националното събрание на партията трябва да се свиква най-малко веднъж на четири години, а не както беше досега – на три.

  Източник: VESTI.bg

  –––––––––-

  Единственият противник на ГЕРБ в момента е самия ГЕРБ

  Това заяви премиерът Бойко Борисов минути след като бе избран официално за председател на ГЕРБ, предаде репортер на БГНЕС. ГЕРБ трябва да успее да запази доверието на хората. Хората се начакаха на „светло бъдеще“, заяви още Борисов. „Трябва да бъдем всеки ден така ангажирани, сякаш утре са изборите“, категоричен бе той. Това е като в един университет. Отличниците може един ден да не са си написали домашното, но преподавателите знаят, че те учат, обясни той. Новият председател на партията заяви, че ще се занимава максимум 99 % от времето с правителството. Цветанов ще се занимава с партията, аз ще се намесвам, когато трябва да се намери необходимия баланс между областните управители и депутатите, каза още Борисов. Трябва да направим точна оценка на кадрите в средните ешелони, подчерта той. „Не мога да не съм радостен, че за разлика от другите партии ние не на думи, а на дела дадохме на жените сериозно признание и жена стана председател на Народното събрание и жена е кмет на София“, заяви Борисов, Много работа и много очаквания има в момента. Само след няколко дни Румяна Желева има тежък изпит. За нея се изговориха много лъжи, каза премиерът. Той благодари на всички гости за поздравленията и подчерта надеждата си, че те ще направят така, че излъченият от ГЕРБ и България кандидат за еврокомисар да се справи отлично пред Европейския парламент./БГНЕС /

• ЯЯЯ, ОКТАЙ?!

  Хора, нещо става в нашата държава- най-злият вътрешен враг на Доган беше допуснат до национален ефир и изведнъж всички “прозряха”, че това , което той говори от години, е достойно за цитиране! Новинарските емисии бяха превзети подозрително бързо и единодушно от предупреждението на Осман Октай, някогашната дясна ръка на Доган, според когото ръководството на ДПС почти е минало в нелегалност, но не е от свян, а в подготовка на “ уж социални бунтове”. Уж социалните бунтове са възможно най-големият кошмар на властта. И не са съвсем “уж”, нищо че подстрекателите биха се възползвали от тях за собствени цели. Явно това е обяснението за внезапното позволение Октай да се появи в националния телевизионен ефир и да повтори неща, на които досега никой не обръщаше внимание в “сериозните” медии.

  Октай наистина познава отвътре ДПС и е бил толкова близък до Доган, че представлява от доста години най-интересният източник на “вътрешна информация” за полуконспиративната организация ДПС. Той говори с лекота и с желание- стига да го поканят. Но го канят обикновено жълтите вестници. Там има почти постоянни рубрики с негови описания на начина на живот на Доган с нощните запои като основна причина да не ходи на работа. Просто жълтите вестници са по-свободни и могат да си позволят лукса да повдигат тази завеса.

  Ето че Октай е пуснат в националния ефир и някак чудотворно се оказа много интересен, достоен за цитиране и от други медии дори! Получи се нещо като във вица за “изненадания” от горския с глиган на рамо бракониер: “ яяя- глиган”?!

  Яяяя, Октай?!

  Ще доживеем ли позволение да бъдат задавани въпроси и за президента Първанов – например за познанството му с Маргините, за което “водещите медии” се правят , че не са научили още от моето скромно, но категорично заявление за това явление?

  Ако преди съм бил упрекван, че съм задал неудобен въпрос за Първанов от анонимен източник ( макар това да НЕ противоречи на етичния кодекс, в който има изискване само анонимният източник да бъде упоменат като анонимен, за да няма подвеждане на публиката), то сега няма никаква анонимност.

  Източникът на твърдението, че Първанов е вечерял с Маргините по случай рождения ден на бившия шеф на митниците Евгений Узунов на 30.07. 2003 г., съм аз. Защото знам, че това е станало. Има много свидетели- не по-малко, отколкото при конфузния президентски излет край Симитли през 2008 г., за който все пак той беше попитан след “изтичане “ на информация и нямаше как да го скрие.

  Свидетелите в този случай обаче не са анонимни охранители, шофьори, колячи на магарета за вълча стръв. Имат си имена и не са кои да е- посочил съм някои от тях. Те биха могли да бъдат попитани – присъствал е на вечеринката, освен юбилярът Узунов (който по-късно направи шеметна партийна кариера в БСП по предложение на Румен Петков), също и бившият виден деец на БСП Красимир Премянов. Тях могат да попитат медиите, ако не им се отваря вратата за подобна възможност спрямо недосегаемия ни президент. А пък разпитващите могат да попитат Маргините, ако им стиска да подхванат такава “версия”.

  Не се кандидатирам за “национален ефир” с повдигането на този въпрос. Ако исках, щях да си кротувам и още можех да съм там. Но и няма да им поднеса на тепсия “печен президент” ( едва ли не с лимонче в устата) – това ли искат, да им извадя нотариално заверени документи със самопризнания на уличените?

  Така че, ако преодолеят забраната, да питат не мен ( каквото съм преценил за възможно, без да вкарвам в беля други хора, съм написал вече), а присъствалите на вечерята. Премянов и Узунов им стигат за начало. Как ли биха отрекли – ако го направят, ще излъжат. Ако “не коментират”, направо си потвърждават, че има защо. Мъчна работа. И затова най-лесно е никой нищо да не пита с презумпцията, че някакъв си блогър твърди едни недоказани неща.

  Не мога да гарантирам, че очерталата се по случая омерта няма да бъде нарушена от чужда медия – имам честта в чужбина да бъда цитиран. Само че как ли ще се почувстват тогава колегите ми сънародници, които няма да могат да прескочат “новината”, щом е съобщена от чужбина? Проблемът щеше да си е лично техен, ако не ставаше дума за обществения интерес, все пак. Същият, който препраща към жълтите вестници читателите заради “забранените” теми, които другаде не е позволено да се обсъждат. До второ нареждане, когато изведнъж чудодейно ги “откриват”.

  Не само скрита – жалка картинка е това!

  Иво Инджев, www.Ivo.bg

• Проф. Ив. Славов: Слави, Вачкова и Ути са кичът в телевизиите

  Турските сериали връщат българина към ценности, с които отдавна трябваше да се разделим, с възмущение констатира кичолог номер едно в интервю за Frognews.bg

  Иван Славов е професор, доктор на философските науки. Дълги години е преподавал в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е посланик на Република България в Словакия (1994 – 1998). Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя интелектуалния снобизъм. Творчеството му е посветено на острите и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Неговите изследвания на явлението „кич“ се свеждат до простото му и разбираемо за всички твърдение: „Кич е всичко, което не се харесва на Иван Славов, в противоположност на истинското изкуство, което е всичко, което се харесва на Иван Славов“. Потърсихме професор Славов, за да разкаже какви са актуалните прояви на кича у нас и кои са новите му превъплъщения.

  – Като че ли алкохолните купонджии станаха значително повече у нас, а статистиките сочат, че броят им се увеличава. Имате ли си собствено обяснение защо българинът се пропи?
  
  – Обяснението е много елементарно. Ние винаги се намираме в някакво мътно време, което официално се представя като „преход”. Преход обаче означава преодоляване на някакви трудности и замяната им с нещо, което трябва да е по-добро. Ние обаче от една мътилка влязохме направо в друга. На българина вече му липсва цел, на която да се опре, за която да живее. Хората живеят от днес за утре и между другото, ако остане нещо да хапне и да пийне, алкохолът освен това, поне до преди няколко години беше по-евтин. До голяма степен това е психоза. но вземете например и една Русия, където пиянството си е национално бедствие. Защо? Защото Русия е била хиляди пъти по-зле от България. Били са в сталинизъм, болшевизъм, а и сега не са много добре. Руснакът търси утеха, компенсация, едно замайване, едно откъсване, което се превръща в традиция. Дори е странно, ако си трезвен в такова общество – всички наоколо са пияни, а ти се правиш на много трезвен.
  
  При младите хора причините са различни – първо за тонизиране, второ отново от отчаяние. Те виждат, че въпреки труда си, пред тях няма перспектива. Учи, прави, струва насам-натам, но не може да намери една линия, по която да върви.
  
  
  
  – Това по някакъв начин има ли отношение към появата на кича или създаването на нови „тенденции”?
  
  – Пряка връзка няма. Кичът вирее в една социо-психологическа среда, в която има размиване на критериите. Пак ще се върна към този „преход”. Ние сме такава страна, в която непрекъснато се преобразуват ценностите, доколкото ги имаме. Първо влиянието беше изцяло от Русия – всичко, което идваше оттам беше база за сравнение. После се намеси Америка, особено в масовата култура, която е за средния и посредствен вкус. Тя никога не дава истински ценности. Широки маси от населението „погражданяха” съвсем набързо, с примитивно схващане се взеха външните атрибути на градския живот – облеклото, прическите, маниерите. Но това нещо е пришито. Ние нямаме критерии дори за изискана среда, която в България е нещо относително. Заговорим ли за елит, всички избухват в смях. Оттук нататък кичът първо се изпробва, а след това се превръща в нормално състояние на обществото, както е в момента. Първо той е поголовен. Няма сила, която да го елиминира или ограничава. Преди беше главно в политика и в бита. Но с годините навлезе в онези профанни форми на развлечение, каквито са попфолкът, зле разбраният рап и т.н. Всичко онова, което дава възможност да се консумира неограничено на базата на една първична сетивност. Смесицата на вносното с местното води до еклектика и до размиване на отделните жанрове. Преди се знаеше кое е класика, кое е за средното ниво и кое е посредственото. Понякога се получава интересен микс, но в повечето случаи води до еклектика. Освен това българинът по натура си е със селски манталитет. При първото му запознанство с друг човек използва безпардонност и една селска форма на общуване. Обърнете внимание на държавната телевизия, която бълва само пошлотии и кич. Да вземем Марта Вачкова, която е типичен пример за одомашняване на телевизията. Това означава почти махленско, по-просто казано. Събира 50-тина клявки, представя им една елементарна тема. Наскоро попаднах именно на предаването й и чух следния анонс: „Днес темата е „как да започнем Новата година?” С превземките си, с облеклото, тя няма място в национална телевизия. Тя може да играе отлично в някакъв вид селски национални сцени. няма култура, няма интелект, това е един битов кич. не се обсъждат важните теми, а само „дайте да си поговорим по нашенски”.
  
  Но не е само тя. Вижте говорителките! „Аммм, Миче, Пенче, Иванке, к’о ста’а там? Пешо, определено имаме новина, която ще ти хареса!” Новините винаги са били една институция. Погледнете и злощастното предаване на Ути. Това е един вулгарен, елементарен и брутален наглец. Всеки ден ръси глупости и експлоатира суетността на някои наши хора, които отдавна не са виждали екран. Наскоро гледах семейство Софиянски, които се правеха на много фамилиарни. „Ха-ха-ха, ха тука мезенце, ха тука да опитаме”. След това импровизират ловджийска среща с водещ Димитър Цонев, който е пълен кичман – той е къс, дебел, с тия ужасни мустаци, непохватен човек, какъвто впрочем е и Тодор Батков.
  
  Вземете този вестник „168 часа”, който до миналата година аз уважавах, имаше интересни неща, но вече изцяло е отдаден на порното. Имаше един такъв материал за големите лизачи, със снимки, с всичко. Включително и на някакъв, който лизал 8 часа и езикът му бил подут. За такива неща си има долнопробни вестници като „Чук-чук”. Ти си все пак официоз… Или например статии, озаглавени „Сложете члена на Дядо Коледа под елхата”, „Голите Снежанки” със снимки на някакви лесбийки. „Искам секс с холивудски мачо”, „Тъмното минало на Дядо Мраз” – това е културата на ежедневието, пълно падение. Главният редактор е мой студент. Ще му пратя едно писмо, за да го попитам може ли така да се прави уж сериозен вестник. (Разлиствайки изрезки от вестници, попадаме на Слави Трифонов) Ето го и главният кичман на държавата. Вижте какво е казал в предаването си: „Искаш ли да ти го тресна на масата?” Това е най-голямата ценност в момента – да се представиш за някой мачо или пък за ненаситница.
  
  
  
  Друго, което прави отвратително впечатление, е историята с Дядо Коледа. Та това е кич. По телевизиите показват цели тълпи от хора, които още от пролетта репетират за Дядо Коледа заради някакви игри и търговски манипулации. Но ако се върнем в България, едно от най-опасните неща, които тласкат към кича, е манията, че всички сме ерудити, че сме най-интелигентните на света, че сме най-големите свалячи и т.н. В тази връзка се сещам за едно интервю на Божидар Димитров, министър без портфейл, в което отново говореше за демографския срив. Тогава заяви, че българският народ имал толкова сперма, че можело да се изнася навън…От неговата уста съм чувал още, че прекарал 3 000 жени в леглото си, та чак дъщеря му се хвалела с това пред приятели. Това са пошли изказвания.
  
  В българина живее много еснафщина! Предложението на Симеон Радев „Дебалканизирайте се!” важи и днес с пълна сила. Тази част на Балканите е извън културата – има битовизъм, консерватизъм и еснафлък. Какво прави българинът, когато се прибере вкъщи вечер? Гледа турски сериали. Вземете сюжета, артистите. Какъв свят гледа? Свят, който трябва да остане зад гърба ни, а не да се връщаме отново към него. Стига с тези евтинии, кавги и разправии, от които не можем да се цивилизоваме. Това е един ориент, една азиатщина.
  
  – На какво се дължи постоянното развитие на кича в България?
  
  – Ние не сме създали една култура, която да е на по-високо ниво и която не се разлага от преходните моменти. Спомням си Исак Паси, който навремето ми беше писал от Англия следното: „Иване, и тук има кич, но има и нещо друго”. Въпросът е, че това, което има Англия е толкова голямо и толкова велико, че 100 000 вълни на пошлотията да го залеят – не могат да го засегнат. А една страна, която няма такива устойчиви ценности, без фамилии, без замъци, без музеи, въобще неща, които са непоклатими много лесно може да се превърне във вихрушка от пошлост. Липсва и институцията, която да бъде като коректив за глупостта.
  
  – Съществувала ли е преди такава институция?
  
  – Преди 9-ти септември 1944 г. България се е развивала като една по-цивилизована страна. Малка държава, която копира западни образци, така че културата е била по-регламентирана. Има една голяма част българи, завършили в чужбина, които се връщат с променен манталитет и маниер. Но това уви е по-сложното поведение, кичът е елементарност, която най-малкото освобождава от напрежението. Правиш всичко, както си искаш, без задръжки. Има една система на всеобща разпуснатост. Няма една „програма”, успоредна на кича, която да ти покаже другия път, да ти отвори очите, че все пак има ценности, с които също може да се забавляваш. С тях получаваш удоволствие, но и култура. Ще ви дам пример с нашумелите шоу-програми за танци. Хубава идея, но лошо изпълнена. Гледах в САЩ как наистина преобладава истинският вкус. Журито се състоеше от супер интересни хора, не са интелектуалци, но великолепни хореографи с отношение към кандидатите. Правеха с участниците репетиции, нивото беше много по-високо от тукашното издание на „Денсинг старс”.
  
  – Има ли кичът своето дъно или крайна точка, след която вече няма накъде повече?
  
  – Кичът и глупостта нямат дъно. Ограничаването и противопоставянето не могат да станат с официални мерки. Кичът и глупостта винаги ще съществуват, както у нас, така и по целия свят. Важното е да се промени съотношението. Например, ако България имаше възможността да произвежда по-качествени стоки на по-ниски цени, нямаше да се налага да купуваме трето качество продукти. Едно е да притежаваш една автентична икона с история, рисувана от художник, а съвсем друго – да си купиш евтина имитация от сергиите, окичени с какви ли не шарении. Едни нацапани дъски, изложени пред манастирите, което е срамота, че сме християни.
  
  За съжаление обаче единственото, което си представя българинът винаги се намира в сферата на пожеланието. Ние не виждаме реално факторите и възможностите това да се осъществи. Обърнете внимание на абсолютните стереотипи в българското мислене. „Дано да стане” – който го е казал, знае, че няма да стане, но „дано”. „Трябва да се вземат мерки…” – нещо безадресно. Кой да ги вземе?
  
  – Вие се занимавате от години и с глупостта. Глупави ли са младите хора в България?
  
  – В никакъв случай. Но лошото е, че много кадърни младежи отидоха да следват в чужбина, тъй като в България нямат нужните условия за развитие. Сега виждам, че се понижават критериите за кандидатстване в нашите висши учебни заведения. Донякъде в това има смисъл, тъй като тенденциите са към закриване на университетите ни. няма желаещи кандидати. Нямаме голям запас от хора, малка страна сме. Някои от по-будните бизнесмени казват: „Трябват ми млади специалисти.” Наскоро гледах по новините един репортаж, в който такива младежи с необходимото образование искат минимум 2 000 лева, за да се върнат в България. Младият човек може да се върне тук компромисно, но не може да се развива на нивото на модерната наука. неслучайно Америка в това отношение е притегателен център не за периферни страни, а дори за държави със стабилна и развиваща се икономика като Швеция, Франция, Германия. Нека не си правим илюзиите, че някои български специалисти ще се завърнат заради някаква носталгия или патриотизъм в българската действителност, която е в момента.

• Новини с марка BG (има и добра новина)

  Отваряме интернет и ето какво намираме там:

  Депутат краде електричество

  Депутатът и общински лидер на ГЕРБ в Горна Оряховица Мирослав Петков крадял ток от уличното осветление в града, съобщава „Труд“.

  Той закачил електрическа инсталацията на свой търговски обект към общинското осветление в железничарския град.

  Незаконната инсталация е засечена в четвъртък.

  Разкритието било направено, след като граждани алармирали, че ул. „Княз Борис Първи“ в центъра на града тъне в мрак.

  Винтовият предпазител се оказа преправен. Автоматичният прекъсвач в таблото на уличното осветление изключва заради претоварване от незаконните осветителни тела, пише в докладна записка до кмета на Горна Оряховица инж. Йордан Михтиев.

  Ще бъде съставен акт на нарушителя и ще му се търси наказателна отговорност. Нямаме намерение да толерираме подобни деяния, заяви кметът.

  Общината дължи на фирма „Хит“ 130 хил. лева за поддръжка на уличното осветление и е недопустимо да се трупат суми за сметка на данъкоплатците, заради такива своеволия, коментира инж. Михтиев.

  Той е подготвил документите срещу депутата за прокуратурата.

  –––––––––

  Задържаха 29-годишен наркопласьор в Стара Загора

  
  

  29-годишен наркопласьор е задържан при полицейска акция в Стара Загора,съобщиха от ОД на МВР в града. На 08.01.2010г. около 18.00 ч. старозагорските криминалисти са заловили 29-годишния Б.Г. от Стара Загора, който направил опит да се укрие в избени помещения на бул. “Цар Симеон Велики”. При извършената проверка у лицето са намерени и иззети 11 полиетиленови пликчета – всяко с по 10 таблетки с лого “камила” (с общо тегло около 50) грама и 13 хартиени пакетчета с около 20 грама бяло прахообразно вещество. При направения полеви наркотест таблетките са реагирали на амфетамин, а съдържанието на хартиените пакетчета – на кокаин. Б.Г., който е осъждан и е изтърпял наказание лишаване от свобода за разпространение на наркотици, е задържан за 24 часа. По случая е образувано досъдебно производство. /БГНЕС /

  –––––––––

  Откриха и втори труп край София

  Втори труп е открит в покрайнините на София.

  Тялото е намерено след показанията на Ивайло Евтимов-Йожи, член на разбитата неотдавна група за отвличания „Наглите“.

  Предполага се, че намереното тяло е на Иван Петров-Сапата, за когото се смята, че е доставил автомобил за отвличането на бизнесмена Киро Киров, съобщава БТА.

  Според източници от прокуратурата след признанията си Евтимов е сключил сделка. Така срещу него ще отпаднат обвиненията за участие и организиране на престъпна група, а ще останат само тези за отвличане.

  Трупът на Юлиан Лефтеров-Кунгфуто беше намерен вчера също край София, в землището на село Железница.

  Лефтеров бе отвлечен преди година и е бил регистриран в полицията за кражби на автомобили

  ––––––––––

  21-годишен е в кома, след като е бил отвлечен

  На 08.01.2010 г. в 19.35 ч на тел. 112 в РУ – Стара Загора е получено съобщение от граждани, че в близост до телевизионната кула край Стара Загора са намерили мъж в безпомощно състояние, а изпратеният на място полицейски екип установил, че се касае за 21-годишен старозагорец, с тежки травми след нанесен побой, съобщиха от ОД на МВР в Стара Загова. Въпреки влошеното си здравословно състояние, пострадалият успял за обясни, че около 18.00 ч на същата дата в района на заведение в Стара Загора е бил отвлечен от три неизвестни лица, които го качили принудително в лек автомобил и го откарали в гориста местност. Там похитителите му нанесли побой и го завързали за дърво. След известно време потърпевшият успял да се освободи и с пълзене достигнал до мястото, където е бил открит. Откаран е в ЦСМП – Стара Загора, опериран е по спешност и в момента е настанен в ОАРИЛ на МБАЛ – Стара Загора в кома, с опасност за живота. В резултат на незабавно предприетите оперативно-издирвателни мероприятия, старозагорските криминалисти са установили, че деянието е извършено от М.Н. (23), В.Н. (22) и Р.Н. (23) и тримата от Стара Загора – всички известни на органите на реда. Издирен е автомобилът, с който е извършено престъплението – “Рено Лагуна”, собстваност на бащата на М.Н. Около 22.00 ч. снощи М.Н. е задържан в РПУ – Стара Загора. В ранните часове на 09.01.2010 г. са издирени и задържани и двамата му съучастници. Образувано е досъдебно производство. Полицията изяснява мотивите за случая, като се предполагат неуредени отношения във връзка с разпространение на наркотици. /БГНЕС /

  ––––––––––

  Разкрит е нелегален цех за производство и бутилиране на фалшив алкохол от известни марки

  Служители на ГД “Криминална полиция” съвместно с мобилна митническа група са предприели проверка на сигнал за нелегално производство на марков алкохол, съобщиха от МВР. Екипите се насочили към проверка на промишлено помещение в кв.”Княжево”. При предприетите действия проверяващите разкрили нелегален цех за производство и бутилиране на фалшив марков алкохол. На място са открити около 250-300 литра наливно уиски в пластмасови туби от по 10 литра, облепени с указателни етикети за разпознаване на марка. Намерени са също около 1500 запечатани бутилки уиски и водка. По-голяма част от тях били разпределени в 50 кашона и подготвени за дистрибуция. Бутилките с вместимост 0,7 и 1 литър са от популярни марки като “Джей енд Би”, “Чивас Ригал”, “Тюламор Дю”, “Джони Уокър”, “Джак Даниелс”, “Паспорт” и други, а водката е от марките “Абсолют”и “Финландия”. В помещението проверяващите се натъкнали и на машина за подмяна на дозатори, празни бутилки, тапи и есенции. В хода на процесуалните действия са открити и 5000 фалшиви бандероли. Освен тях в насипно състояние са намерени и голямо количество бандероли за високоалкохолни напитки – втора употреба. На място са открити и документи, които също са иззети. По първоначални данни, помещението е наето от 31-годишен ливански гражданин Ф.Д., постоянно пребиваващ в България, неизвестен досега на органите на МВР. По случая е образувано досъдебно производство. Инкриминираните вещи са иззети. Продължава работата за изясняване на организаторите и съучастниците в нелегалното производство./БГНЕС /

  –––––––––––

  И накрая нещо радващо:

  
  

  .

  Източници: Vesti.bg, Кафене.нет

• <<
• 1
...
• 395
• 396
• 397
• 398
• 399
• 400
• 401
• 402
• 403
• 404
• 405
...
• 414
• >>