Авторски
- Живеещият в САЩ Захари Карабашлиев взе награда „Хеликон“
Захари Карабашлиев е новият носител на наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (Helikon.bg) за 2009 г. за сборника с разкази „Кратка история на самолета“.
Това е втора за тази година престижна награда за автора, който през май беше отличен с „Аскеер“ за драматургия за пиесата „Неделя вечер“.
Мотивацията на журито е, че „Кратка история на самолета“ се отличава за достигащото до всяко сърце послание за съдбата на емигранта и стегнатото и реалистично пресъздаване на това как в капката на семейния микросвят са отразени топлината и студът на Вселената“.
Председател на журито тази година беше проф. Цветан Ракьовски от Югозападния университет в Благоевград, а членове – писателите Златомир Златанов, Михаил Вешим, Иво Сиромахов и критикът Йордан Ефтимов.
Всеки от тях прочел по 131 книги – романи, сборници с разкази и новели, мемоари и биографии, излезли през годината.
На четири етапа са били номинирани 12 книги: „Дневникът на една пеперуда“ от Красимир Дамянов (изд. „Факел Експрес“), „Будистки плаж“ от Васил Георгиев (изд. „Жанет 45“), „Скука. 3 романа“ от Мария Станкова (изд. „Жанет 45“), „Безпризорни ангели“ от Светослав Терзийски (изд. „Жанет 45“), „Фотографът: Obscura Reperta“ от Галин Никифоров (изд. „Сиела“), „2084-та“ от Владимир Левчев (изд. „Жанет 45“), „Тя е тук“ от Елена Алексиева (изд. „Колибри“), „Кратка история на самолета“ от Захари Карабашлиев (изд. „Сиела“), „Project Dostoevski“ от Радослав Парушев (изд. „Сиела“), „Има ли кой да ви обича“ от Калин Терзийски (изд. „Жанет 45“), „Вселената според Гуидо“ от Любомир Канов (изд. „Рива“) и „Da capo“ от Александрина Пендачанска (изд. „Сиела“).
Наградата „Хеликон“ се връчва за осми път. Носителите й досега са Алек Попов, Константин Илиев, Деян Енев, Виктор Пасков, Елена Алексиева, Емил Андреев и Момчил Николов.
Отличието представлява статуетка на бронзов орел, изработена от скулптора Евгений Кузманов, и е придружена с 3000 лв.
Захари Карабашлиев (18ProcentaSivo.com) бе номиниран за първи път за наградата „Хеликон“ през миналата година със станалия много популярен свой дебютен роман „18% сиво“.
Той е завършил българска филология в Шуменския университет, от 1997 г. е емигрант в САЩ, където работи като барман и фотограф.
Източник: VESTI.bg
- Американците обръщат гръб на света
Нагласата към изолационизъм във външната политика на САЩ е достигнала най-високото си ниво за последните 40 години, според проучване на „Пю“
Американците обръщат гръб на останалия свят, разкрива проучване на изследователския център „Пю“.
Нагласата към изолационизъм във външната политика на САЩ е достигнала най-високото си ниво за последните четири десетилетия, сочат резултатите, дали името на доклада за ролята на страната в световен план.
Според почти половината анкетирани – 49%, американците „трябва да си гледат своята работа“ и да оставят другите държави да се оправят както намерят за добре със собствени сили. За сравнение през декември 2002 г. на това мнение са били само 30 на сто от американците.
Само 32 на сто днес са съгласни с увеличаването на американското военно присъствие в Афганистан, а 40 на сто предпочитат военният контингент на САЩ в тази страна да бъде начален.
41% от анкетираните смятат, че в момента САЩ играят по-незначителна и слаба роля като глобален лидер, отколкото преди едно десетилетие. За сравнение непосредствено преди нападенията от 11 септември 2001 г. на това мнение са били 25 на сто от американците.
Според председателя на центъра „Пю“ Андрю Кохът засилването на изолационистките нагласи се дължи най-вече на тежкото състояние на икономиката, както и на общественото недоволство от водените от САЩ две войни в Ирак и Афганистан.
Мнозинството запитани – 63%, все още смятат, че САЩ са водещата военна сила в света.
В икономическо отношение обаче 44 на сто от американците дават първото място на Китай, а само 27% на САЩ. За сравнение през февруари 2008 г. 41% смятаха, че американците са водещата икономическа сила.
Относно Близкия изток 51 на сто от анкетираните изпитват повече съчувствие към Израел, а 12 на сто – към палестинците. 14% не подкрепят нито една от двете страни, а 19% нямат мнение по въпроса.
Образът на Франция в очите на американците се е подобрил значително след разногласията между тях за войната в Ирак. Изследването показва, че сега 62 на сто имат благосклонно отношение към страната в сравнение с 29% през 2003 г.
Източник: БТА
- Американският университет в България гостува на училище “Джон Атанасов” – Чикаго
На 21 ноември т.г, гост на училище “Джон Атанасов” беше заместник-ректорът на Американския университет в България (АУБ) Уилям Киршке, който беше в Чикаго за среща с българската общност и бивши студенти на университета. Той представи университета пред ученици и родители; отговори на множество въпроси.
АУБ се намира в Благоевград. Акредитиран е както в САЩ, така и в България. Завършилите получават американска диплома и българска държавна диплома с европейски приложения. АУБ е признат за един от най-добрите университети в Източна Европа и в момента университетът привлича най-добрите студенти от повече от 30 държави от целия свят.
АУБ предлага обучение в стил “liberal arts”, което включва общообразователна подготовка и специализация по обявена основна и/или допълнителна специалност. Обучението е на английски език. Предлаганите основни специалности са: Бизнес администрация, Компютърни науки, Икономика, Европеистика, История и цивилизации, Журналистика и масови комуникации, Математика, Политология и международни отношения.
Особено полулярни са класовете по английски език, широко отворени както към възрастни, така и към деца. Светът наистина е малък: оказа се, че 8-годишната дъщеря на Стоян Дечев – преподавател по история и география на България в училище “Джон Атанасов”, е в класа по английски към Американския университет в България., а съпругата на г-н Киршке, пък преподава там английски език. “Попитайте дъщеря си дали мис Кели не е нейна учителка” – отбеляза г-н Киршке.
Общежитията на АУБ са разположени сред красив парк, който се намира на 10 минути пеша от главната сграда на АУБ; разполагат с фоайета с телевизори, с помещения за учене; с фитнес оборудване. Има столови и малки ресторанти, които предлагат разнообразие от месни и вегетериански храни.
Университетската библиотека е най-голямата англоезична академична библиотека на Балканите. Цялата колекция от 100 000 тома е картотекирана в електронен каталог. Тази година в АУБ е открита нова сграда за библиотеката с площ 2000 квадратни метра, намираща се в студентския кампус, която предоставя удобна, приветлива и безопасна среда за обучение, проучвания, спокойно размишление и съвместна работа.
“Сам ли живееш в стая или имаш roommate?” – попита Джонатан, който явно вече мисли за своето бъдеще. “Всеки студент има един roommate – обясни г-н Киршке. – Той може да е от Монголия, от Албания, Беларус…”
“Какви спортове се практикуват – български или американски?” – интересуваха се учениците. АУБ предлага голямо разнообразие от възможности за практикуване на спорт: бейзбол, тенис, бокс, шахмат, ски, фитнес, танци, футбол, американски футбол, плуване и аеробика. Първият бейзболен тим в България е тимът на университета.
“Организират ли се пъувания из България” – питаха учениците. Пътувания се организират, организират се и летни програми по български език, история и култура. Ваня – ученичка от 8-ми клас, вече обмисля план да посети летните класове, съчетани с пътувания из България, със своята американска приятелка и съученичка.
Много български емигранти, прекарали години в Америка, се завръщат в България или правят планове за завръщане. Американският университет в България е идеалното място за техните деца, където те могат да продължат образованието си по познатата американска система и в същото време да са в родината. От тази година, университетът предлага и безплатен SAT.
Накрая заместник ректорът на АУБ беше така любезен да напише няколко реда за училище “Джон Атанасов”: “We enjoyed visiting your fine school and meeting the students – who seem very happy to learn.. Congratulations to your steps. William Kirschke.” А на въпроса от колко време той е в България и дали има определен мандат, той отговори: “От две години сме в България и се надяваме да останем дълго.”
Жана М. Кобиларова
- Все още без шансове за отпадане на визите за САЩ
Високопоставен представител на американските власти заяви, че България ще стане член на програмата за безвизово пътуване на туристи в САЩ, когато намалее броят на нелегалните имигранти.
Генералният консул на САЩ в България Ерик Алекзандър заяви в интервю за българска телевизия, че когато намалее броят на нелегално пребиваващите българи в САЩ, ще отпаднат визите.
Засега все още има много българи, които искат да работят нелегално в САЩ, обяви пред държавната БНТ генералният консул на САЩ.
Прагът на нелегално пребиваващите трябва да падне на 3%. Над 80% от онези българи, които са подали молба за виза, я получават, заяви Алекзандър.
Кандидатите трябва да докажат, че ще се върнат в България, но и ще спазват имиграционните закони на САЩ. Всяка една молба се разглеждала индивидуално.
При просрочване на визите пък се налагала глоба, но вече растял броят на хората, които спазват законите, заради което наказанията намалявали.
България е силен съюзник и приятел на САЩ, поради което имало силен интерес визите да отпаднат, добави консулът.
По въпроса за студентските бригади консулът осведоми, че квота няма, следователно всички, които искат, могат да кандидатстват по тази американска програма.
Източник: www.Kafene.net
За студентските бригади в САЩ
На спасителите у нас може да плащат малко, затова пък американските плажове плачат за тях. Това е само едно от местата, на които българските студенти могат да работят през лятото на 2010 година, съобщи вчера новият генерален консул на САЩ у нас Ерик Алекзандър.
От началото на следващата година започва приемането на молби от наши студенти, които искат да работят там. „Очакваме тази година да бие всички рекорди и студентите ви да бъдат повече дори и от лятото на 2007 г., когато през страната ни са минали 11 000 души по тази програма“, каза Алекзандър. По броя на хората, които вече са се обърнали към консулството и лицензираните фирми за студентски бригади, той съдел, че тази година напливът ще надмине всички очаквания.
Въпреки кризата младежите ще получават заплати, равни на тези в предишните години и дори малко по-високи. Най-ниската сума, която българите могат да заработят, е 7 долара на час.
„При петдневна работна седмица това прави около 1000 долара месечно“, каза консулът. „Страната ни започна да се измъква от кризата и вече има браншове, които изнемогват за работна ръка, така че вашите студенти са добре дошли. Заплащането е базирано на минималната заплата у нас и тъй като тя е нараснала леко, и доходите на българите ще се повишат“, допълни той. Според него свободни места има най-вече в туризма и развлекателната индустрия, тоест нашенците могат да се пробват като келнери, бармани, аниматори, спасители не само на плажовете, но и край басейните в летните лагери. „Говорил съм с много българи, работили по тази програма, и не открих такъв, който да не се е върнал от САЩ поне с айпод или лаптоп“, каза консулът. Освен за подобни придобивки, по негови наблюдения нашенците харчели припечеленото, за да пътуват из САЩ и да разгледат страната.
САЩ нямат определена квота за кандидатите, което означава, че одобрените след интервю получават виза и заминават без ограничения и допълнителен подбор. Необходимо е те да бъдат студенти редовно обучение в акредитирани от МОМН университети и да им предстои завършване на магистърска или бакалавърска степен. Така се гарантира, че студентите ни няма да останат там, а ще се върнат у нас, за да си вземат дипломата. „Всяка година има единици, които се опитват да останат, но повечето студенти спазват законите ни. Предупреждаваме, че онези, които не се завърнат в България до 1 октомври, ги чака арест, депортиране и забрана да стъпват повторно на територията на САЩ“, уточни консулът.Стела Стоянова /в-к Стандарт/
- Избираме „Българските събития на 20-ти век“
Кампанията „Българските събития на 20-ти век” стартира на 3 декември
На 3 декември от 20:50 ч. стартира кампанията „Българските събития на 20-ти век”. Тя ще се излъчва на живо по БНТ1, БНТ САТ, както и онлайн на сайта http://vek.bnt.bg .
Преди началото на кампанията БНТ поръча на агенция „Алфа рисърч” да извърши представително социологическо проучване, което да определи 100 номинации за събития на века. Към тях беше добавено и експертното мнение на екип от водещи български историци.
Резултатите са разпределени в 10 категории, които покриват много исторически факти и области на живота. В откриващото предаване ще бъдат обявени събитията, номинирани в първата категория Българските Военни успехи на ХХ век. Водещият Георги Тенев ще разговаря в студиото с четирите групи гости – историци, политици, кинорежисьори и учители по история.
Линиите за гласуване ще бъдат отворени по време на живото предаване. Зрителите ще могат да гласуват в 7 поредни дни до следващия четвъртък, 10 декември. Тогава ще стане ясно и кое е събитието победител в категорията „Българските Военни събития на 20-ти век”.
Водещ на кампанията е Георги Тенев. Режисьори са Лъчезар Аврамов и Христо Живков. Сценарист – Димитър Стоянович, отговорен оператор – Стефан Куцаров.
Според регламента гласуването за всяка категория става само с телефонно обаждане, изпращане на съобщение или писмо по пощата. По време на цялата седмица, в която зрителите имат право да гласуват, БНТ ще излъчва клипове, които представят всяко от номинираните събития. Финалното гласуване за всяка категория ще се провежда в четвъртък по време на живите предавания. Българското събитие на ХХ век ще бъде избрано от десетте най-значими във всяка категория. То ще бъде обявено на 4 март, когато е финалът на кампанията.
Категории:
1. Военни успехи
2. Научни постижения
3. Културни събития
4. Революции в бита
5. Политически събития
6. Спортни събития
7. Любовни истории
8. Строежи
9. Атентати
10. Абсурди и куриози - Министърът на културата за културата
Из пресконференция на министъра на културата Вежди Рашидов, след като двамата с премиера Бойко Борисов се срещнаха с представители на творчески съюзи в Министерството на културата.
За премиера и парите
„Без пари успех трудно се прави. Премиерът Борисов често обяснява, че ако ги има парите, що да не ги дадем на хората. Може би тази фраза му е точна и правилна, защото и тука е така. Аз съм артист човек, ако имахме 150 млн. лева бюджет, щяхме да направим големи дейности. За радост или съжаление нашият бюджет не е безкрайно недостатъчен, но не и достатъчен. Той е малък бюджет.“
„България има нужда от култура, защото единственото, което можем да изнесем е това. Ясно и точно казвам – не, не работи нито едно производство.“
„За съжаление, кризата не е прищявка нито на нас хората на културата, нито на държавата. Тя дойде отвънка. Тука малко сме поизточили, малко през просото сме карали и се случила една беда. Просто в касата в момента няма ги тези пари.“
„Трябва оттук нататък материала, както казва колегата Борисов, живите ни творци, духовния ни материал – думата нито е обидна, нито е… Този материал е много важен за духовния продукт. И аз докато съм министър ще работя творците да се почувстват добре.“
„Премиерът беше много отворен, той е много диалогичен човек. Ние с него сме имали добро и лошо. Помните. Дори ме арестува един път, стиснахме си ръцете в името на по-големите цели.“
„Говорили сме дълго за културата и Дянков не е лош. Ситуацията е лоша. Е така е, от Америка идва, пиперлия, пука му на шапката и той като мен. Готов е да си отиде. На такива хора им е по-лесно да говорят.“
За киното
„Колкото повече средства имаме, толкова по-добре за развитието на киното. Всички знаете напоследък българското кино се размърда, носи награди, носи ни самочувствие. Сега отново знам, че пак някаква награда сме спечелили, което е престиж и е много добре. Слава Богу, че най-после и кинаджиите разбраха, че няма да ги трепем, да ги колим и погребем, напротив.“
За театъра
„Има проблеми, разказвам ви едно по едно. Значи имаме проблеми …, единствено театрите не са ни реформирани. Не значи, че ще убиваме театрите, напротив да ги направим оптимални, работещи. Да, хората да боравят с парите си и като са спечелили с труд 1000 лева, да вземат 1000. Защо трябва да му взема 1000, за да му дам 100 лева заплата. Ако не си е изкарал, да натисне малко педалите да изкара.
И днес казах и пред колегите и пред вас ще кажа… Бяхме снощи на Калин Донев, (б.р. След подсказване от залата)… Камен Донев. Ами, аз просто изумен бях – зала номер 1, 5000 човека, сам човек прави един спектакъл. Трябва просто да събудим провинциите, айде софийските театри правят – пълни са им залите. Варна, Бургас, това ясно по-големите градове работят, имат. Понеже Людмила Живкова ги нацвъка навремето, за да правим втори златен век – във всяко градче по една театърче, да има много култура, но капиталист бе държавата, нали. Всички равни и в София и там равни. Лошо няма, аз не намирам нищо лошо.“
„Ще се предложа срещу дребно заплащане театрите да ме вземат, така да се коригират по мене дали е скучна пиесата или не, защото ми се доспива по някое време. Ако не ми се доспи, значи пиесата е много готина. Разбира се, в рамките на шегата.“
„Нищо няма да закрива Министерството на културата, това трябва да е ясно“.
За нещата от живота
„Да, ще излезем от социализма. Ламбо не го е направил, не знам защо. Най се полагаше на него, той беше артистът, не да се падне на мене – художника. Да, без консултации, без разговор с творческите съюзи нищо няма да се прави. Всеки добре знае и най-добре какво му трябва, за да живее добре.“
„Така че много положителни неща има направени в културата, целта е още повече да има. Целта е да мине тази чумава година и дай боже да излезем на някакъв по-нормален път и да продължим.“
„И затова още в началото, докато всички се оплакваха колко нарушения има, как така БМВ-та се показваха. Аз тука имаше един джип конфискуван не ви го показвах. Що? Дадох го на Народния театър да го джиткат, поне файда да прави, да вършат нещо“.
„Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко…ме хвана така…“
За културното наследство
„Първото министерство, което вкарахме най-тежкия законопроект за културното наследство. От Чилова до нас – четири години. Що го е въртял министърът в ръката, та не го е вкарал закона? Защото е горещ. Да не го псуват на майка. Аз имах дупето да седнем с екипа и да го вкараме този закон. Какво стана с този закон? Светът ли гръмна? Сега няма да трепем ни Черепа, нито Чилова. Да, ама аз имам нужда да имам колекционери, защото моите колеги трябва да живеят. Не искам да изгоня колекционерите, а напротив. Това са хората, които инвестират в консервация и реставрация. Искам те да имат отношение и свободно да легитимират хобитата си, парите си, инвестициите си. Така е и по света. Само че някой трябва да е походил по света.“
За медиите
„Може би и вие ни дължите, но и ние ви дължим някаква информация. Мисля, че културата и медиите сме едно и също нещо – един и същи духовен хляб носим в себе си. Културните отдели биха били добре, ако наистина отразяват и се интересуват много повече. Навремето имаше журналисти, с които заедно пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло. Не случайно в Париж Дора Валие, сестрата на Петър Увалиев, лека и пръст…Ми тя беше печата на всеки художник в Париж. Ми тя беше и интимна приятелка на Пикасо, и на Матис. Живя в ателиетата им, споделяше съдбата си с тях. И тя беше най-голямата изкуствоведка във Франция. Съдбовна изкуствоведка!“
За реформата
„Ще седнем заедно като мъдри мъже да го измъдруваме, как да го направим, как да не боли. Ако аз бях един диктатор, утре да ви направя това – голям праз какво ще стане с мен, вие ще излезете на улицата. Въпросът е как да го направим мъдро – като хора, които се себеуважаваме.“
Въпрос от залата: „Извинете, нещо конкретно решихте ли?“
„Да, решихме, почваме реформа. Как се прави реформа? Дълго, умно, продължително, със смяна на закони. Уверението на министър-председателя е, че след 4-5 месеца ще отмине кризата и ние ще започнем да работим с пълна сила. Театрите ще излязат на пазара. Малко ли е това? 54 театъра в цяла България. Решихме да започнем да правим българския Лувър. Много неща решихме.“
„Като мъдри хора трябва да излезем от кризата по един елегантен начин и да правим култура и вие всеки ден да сте на театър.“
http://www.mediapool.bg
- О, достолепни генерале, поведи ни…
Автор: Едвин Сугарев
Онзи ден вечерта срещнах на улицата едно симпатично изглеждащо старче, което моментално ме разпозна, за да ми зададе обичайните при подобни срещи въпроси – за грешките на СДС, за това как са ги излъгали, колко са разочаровани и прочее. За капак: защо Филип Димитров бил съсипал селското стопанство? Трябвало да остави ТКЗС-тата, както били направили в Полша.
Додето обяснявах, че първо Филип Димитров никакво селско стопанство не е съсипал, защото то си беше съсипано – и от самата колективизация, която прекъсна връзката на селяните със земята, и от последвалата я индустриализация, която обезлюди селата и напълни градвете с хора без корен; и че в Полша никакви ТКЗС-та не са запазвали, щото там беше запазена частната собственост върху земята, старчето ме тушира със следващия си въпрос: смятам ли, че Бойко Борисов ще оправи България?
Не, казах му – не смятам. Никога няма да забравя чистосърдечната, абсолютна изненада, с която той посрещна този отговор. Очите му се облещиха, ченето му увисна, даже почна да заеква – толкова беше смаян. „Ама как” – каза той – „как така не вярвате? Цял народ вярва, само вие не вярвате!”
Тази абсолютна, нетърпяща никакви възражения увереност, че Бойко Борисов е новият ни национален спасител, че всички вярват и – което е по-важното – трябва да вярват в това, е колкото комична, толкова и тягостна.
Комична е, защото просто няма как да не звучи комично една нова национална религия, избрала за свой месия фигура като Бойко Борисов – само си го представете с нимба и ще започнете да се смеете.
И тягостна, защото това не се случва за пръв път. Точно със същото безусловно, абсолютно преклонение беше посрещнат Симеон Сакскобургготски – и при неговото първо идване в България след десетилетията изгнанание – и когато заяви мераците си да ни „оправи” за осемстотин дни.
Може би това преклонение имаше някакво оправдание – все пак става дума за цар, а националната памет още съхранява възгласа, който нарежда царя редом с Бога: „За Бога, Царя и Отечеството!” Само че сега вече не става дума за царя, а за неговия бодигард. Но преклонението е същото.
Сигурно ще кажете, че преувеличавам, че разказаната от мен случка е просто хипербола. Хубаво, но днес пък ми изпратиха линк към една публикация, която звучи по същия хиперболичен начин. Ето я – и съдете сами:
Венета Бакалова посвети стихосбирка в знак на благодарност към ГЕРБ
В израз на дълбока благодарност към областната структура на политическа партия ГЕРБ – Русе поетесата д-р Венета Бакалова издаде стихосбирка сакрална лирика, наречена „Звезда от Витлеем”. Поводът за появата на поредната и книга е благополучно приключила офталмологична операция, върнала зрението на възрастната дама.
Операцията се случи благодарение финансовата подкрепа на ГЕРБ – Русе. Партията отдели средства и за появата на стихосбирката, която е пета поред в творчеството на магистъра по музика и доктор на филологическите науки. Стихосбирката е обединила 63 творби и двугласна детска песничка, разделени в 9 части. Нейна цел е приобщаване към християнската вяра на онези, които не са приели Христос за свой личен Спасител.
„Поетесата на Христовата вяра”, както я нарича теологът Филип Калинов, не забравя да се спре и на човешката същност с недостатъци и положителни черти.
Специално място в книгата е отделено на две стихотворения – едното е посветено на министър – председателя Бойко Борисов, а друго – „Човечност” – на народния представител от ГЕРБ в 19-и МИР – Русе Пламен Нунев. Така звучи част от стихотворението „Премиер, избран от народа”:
„О, достолепни Генерале, поведи ни!Ний вярваме във твоя свят обет!
От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!
Проправяй бъдния ни път напред,
За да застане нашата България
Във Европейския съюз със чест,
Да заблести като небесна лъчезария
Да я приветстват всички! Светла вест!
Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!”
Най-лесно от всичко е да кажем: е, какво толкова, стихоплетци дал Господ, не е нужно да вземаме писанията им на сериозно. Проблемът е, че публикацията не е от някой блог или някое провинциално вестниче, а от партийния сайт на ГЕРБ в Русенска област.Всеки може да я прочете ето тук:http://www.gerb.bg/bg/cityevents/
Та според мен, когато широките народни маси припознаят в лицето на някой генерал своя спасител и го въздигнат на пиедестал с почти религиозно преклонение, това е и смешно, и тъжно.
Но когато самата партия – и не дай боже, самият генерал – повярват в подобна месианистична мисия, тогава нещата не са тлкова прости. Тогава освен тъжно и смешно, може да стане и страшно.
http://www.svobodata.com/
- Обама изпраща още войници в Афганистан
Президентът на САЩ Барак Обама нареди изпращането в Афганистан на още 30 хил. американски войници, но предупреди, че изтеглянето на войските ще започне през 2011 година.
Разполагането на войските ще бъде осъществено през следващите 6 месеца и общият им брой в Афганистан ще достигне повече от 100 хил. души.
Обама предупреди, че става дума за сигурността на целия свят, като призова съюзниците на САЩ от НАТО да изпратят още войници.
Тяхната цел, каза той, остава поражението на Ал Каида в Афганистан и Пакистан.
Обама взе решението за разполагане на нови сили след повече от три месеца на обсъждания и дискусии с представители на военните и свои съветници.
Командирът на силите на САЩ в Афганистан ген. Стенли Маккристъл приветства словото на президента, като заяви, че е получил необходимите ресурси.
Около 32 хил. чуждестранни войници служат в Афганистан, но съюзниците от НАТО не желаят да изпратят нови подкрепления.
Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обаче заяви, че е уверен, че могат да бъдат осигурени още 5 хил. войници.
Правителството на Афганистан също така приветства решението на президента Обама за изпращане на нови подкрепления.
Появиха се обаче сериозни съмнения около посочването на крайна дата за изтегляне на войските на САЩ от Афганистан.
Според експерти, това ще окуражи талибаните, докато повечето афганистанци не желаят изпращане на подкрепления, а преки преговори с бунтовниците за слагане край на конфликта.
Kafene.net
- И посланикът в САЩ подал оставка
И посланикът в САЩ подал оставка, Първанов ще я подпише до утре
И посланикът в САЩ Лъчезар Петков е подал оставка, съобщи президентът Георги Първанов след срещата си с премиера Бойко Борисов и шефа на парламента Цецка Цачева на „Дондуков“ 2 днес.
Уведомлението е пристигнало преди часове и днес или утре указите за освобождаване на Петков, както и на подалия оставка преди близо три седмици оставка посланик в Турция Бранимир Младенов, ще бъдат подготвени и подписани, уточни държавният глава.
Освобождаването на двамата дипломати създаде напрежение между правителството и президента. В началото на ноември кабинетът предложи отзоваването им с аргумента, че са допуснали сериозни нарушения на изборния процес на парламентарния вот през юли. Президентът, който по Конституция има последната дума за кадровите решения при посланиците, обаче отказа да подпише указите, като заяви, че не е изпълнена предварителната съгласувателна процедура и че не е получил достатъчно информация и доказателства за извършените нарушения.
В отговор ДСБ заговори за започване на процедура по отстраняване на държавния глава от поста му с решение на Народното събрание. Към преговорите се присъединиха СДС и „Атака“. Първоначално премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов също даде знак, че би подкрепил инициативата, но ден по-късно смекчи тона към президента.
Първанов, от своя страна, обяви, че посланиците практически не могат да останат на постовете си, тъй като вече били дискредитирани.
След това изявление ДСБ, СДС и „Атака“ престанаха да говорят за т.нар. импийчмънт и дори се отказаха да обсъждат планираната декларация на парламента по повод отказа на президента да подпише указите за освобождаване на посланиците.
Днес, след срещата, на която обявиха, че са обсъждали единодействието на институциите, премиерът Бойко Борисов заяви, че след като указите бъдат подписани, парламентът няма да се занимава повече с този въпрос.
www.dnevnik.com
- Награди за успелите деца на България
Скъпи сънародници!
Във връзка с протичащия проект „Награди за успелите деца на България”, обявен от фондация „Димитър Бербатов” и чийто организационен партньор е Държавната агенция за българите в чужбина, напомняме, че тази година и българските деца от чужбина могат да участват в него.
Целта на включването в проекта на деца от чужбина е да се чувстват приобщени към българчета в България, допълнително да ги мотивира да посещават българските училища зад граница, както и повече хора в Отечеството да научат за техните успехи.
По причина възникнали до този момент въпроси и необходимостта от допълнителни разяснения, касаещи участието на българските деца от чужбина в проекта, предоставяме следната уточняваща информация:
- Най-важните условия за участие в проекта на българчета от чужбина са:
-
-
- да имат поне едно постижение през 2009 г., удостоверено с документ (грамота, протокол, служебна бележка и др. подобни);
- да посещават българско училище (става въпрос за всички образователни звена зад граница: български държавни училища в чужбина, неделни училища, създадени към български организации, църкви, към посолствата на Република България, паралелки с изучаване на български език).
-
- Българските деца от чужбина ще се съревновават помежду си, ще се класират отделно и ще получат отделни награди.
- Номинирането се осъществява онлайн чрез сайта на фондацията www.dberbatov.org
- Номинирането може да се извършва както от самите ученици, така и от техни родители, близки, учители, приятели, съседи. Един човек може да номинира повече от едно дете.
- Номинациите се разпределят в четири области на изява: наука, изкуства, спорт, социален проект.
- Изискванията към снимките: JPG формат с размер от 300 до 650 КВ, но не по-малки или по-големи от тези параметри.
- Номинациите се приемат до 31 декември 2009 г.
Подробна информация за участие в проекта е изложена на сайта на фондацията www.dberbatov.org, в което ще се убедите при по-внимателен прочит.
По повод постъпили въпроси, свързани с избора на победители сред одобрените номинанти, както и критерии, изисквания и условия, които трябва да покрият номинираните от чужбина деца, уточняваме:
„Награди за успелите деца на България” е проект на състезателна основа, поради което е логично, че не всички номинирани деца ще получат първи отличия. Ще бъдат наградени 9 деца от български училища зад граница: по едно във всяка възрастова група (от І до ІV клас, от V до VІІІ клас и от ІХ до ХІІ клас) за всяка съответна област на изява – наука, изкуства, спорт. Отделно ще бъдат наградени двама участници в социални проекти.
Точковата система се използва като един от инструментите за оценяване, но наред с нея се отчита преценката на журито и експерти от всяка област, направена след детайлно запознаване с конкретна изява на съответен номинант.
Всички валидно номинирани деца ще бъдат включени в книгата „Успелите деца на България 2009”, която фондацията ще издаде и тази година.
Отличените българчета от чужбина ще получат специална покана от фондация „Димитър Бербатов” да присъстват на церемонията по награждаването, която ще се проведе в София. Организаторите поемат разноски по пътуване и настаняване в хотел на дете и негов придружител, като желанието е отличените в този проект български деца от чужбина да дойдат на гости в България, да бъдат участници в един истински празник на техните успехи заедно с децата от България, а на свой ред Родината да научи повече за тях.
Драги сънародници, при влизането в сайта на фондация „Димитър Бербатов” в горния десен ъгъл има мото на УСПЕЛИЯ ни футболист”:
„Няма успех без първа крачка …
След нея идват стъпалата нагоре,
за които талантът има нужда
от усилия и характер”.
Нека с общите ни усилия чрез участие на деца в подобни проекти да възпитаваме в тях нагласа на уважение към успеха, дължащ се на талант и упоритост, да затвърждаваме вярата им в себе си и в свои способности, да ги подкрепяме да не се отказват след направената първа крачка, да ги мотивираме да проявяват НАШИЯ характер. Успелите български деца зад граница са и успелите деца на България, нека в Родината да научат повече за тях.
За допълнителна информация:
Димитрина Ходжева
Директор на Фондация „Димитър Бербатов“
+ 359 884 466 602
E-mail: [email protected]
Лана Мумджиева
Държавна агенция за българите в чужбина
старши експерт за връзки с обществеността
+ 359 2/935 06 57
E-mail: [email protected]
Димитър Манлиев
Publicis Consultants MARC
+ 359 2/434 07 90
E-mail: [email protected]
- Американският университет в България получи дарение от 4 000 000 щ. д.
Американският университет в България получи дарение от 4 000 000 щ. д. от фондация „Америка за България” за построяването на Студентски център
Строителството на модерния Студентски център ще започне през май 2010г.
30 ноември 2009г., Благоевград. Американският университет в България получи ново дарение от 4 милиона долара от фондация „Америка за България”. Дарената сума е в допълнение към 1 000 000 долара, които фондацията отпусна за стипендии за най-добрите български студенти, приети в университета. Новото дарение е предназначено да подпомогне изграждането на модерен Студентски център в университетския комплекс „Скаптопара” в Благоевград.
Студентският център ще разполага с офиси на студентските клубове, студентски стол, фитнес, спортна зала, съобразена с най-съвременните изисквания за спорт и отдих. Построяването на студентския център е още една стъпка към изпълнението на амбициозната строителна програма на АУБ. Това ще бъде петата сграда в комплекса, където вече функционират две общежития (третото ще влезе в експлоатация през пролетта на 2010г.), академична сграда и библиотека „Паница”, която е най-голямата англоезична библиотека на Балканите.
„Американският университет в България е дом на общност от студенти от различни националности, култура и религия, притежаващи изключителен потенциал и съзидателност, които живеят и учат заедно в динамична и взискателна академична среда. Условията за обучение, настаняване, извънкласни и спортни дейности са на световно ниво. Това дарение ще ни позволи да предложим на нашите студенти единствена по рода си среда за получаване на висококачествено образование, израстване и общуване извън класната стая, което е една от най-важните характеристики на образованието в стил liberal arts”, каза президентът на АУБ д-р Дейвид Хюуайлър.
Фондация „Америка за България” е основана през 2008 г. с цел да подпомогне прехода на България към успешна и конкурентна пазарна икономика. Фондация „Америка за България” е плод на успеха на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ), основан от САЩ чрез Американската агенция за международно развитие. Даренията, които фондацията ще предоставя в различни сфери, са доказателство за желанието за подкрепа, и приятелството, което съществува между САЩ и България.
„Ние искаме АУБ да продължи да бъде конкурентноспособен международен университет и да привлича студенти от цял свят. Вярваме, че нашата подкрепа за амбициозната му строителна програма ще помогне на АУБ да се превърне в еталон за университет на 21-ви век, който предоставя на студентите си най-модерната база за живот и обучение, стимулираща академичните постижения на своите студенти”, каза президентът на фондацията Франк Бауер.
- Как българските деца празнуваха Halloween в Чикаго (video)
Автор: Мария Илиева (Mutzuna)
.
- Другата цензура
Автор: Едвин Сугарев
Спря re:tv. България остана без дясна телевизия. Ще допълня: България остана без нормална телевизия. Остана си с чалгата, воайорските шоута и телевизионните ченгета. С вездесъщата простащина, която вече ни залива отвсякъде и се превръща в сърцевина на обществото ни.
Голяма работа, ще кажете. Спряла някаква си телевизия… Само че спирането на re:tv е наистина проблем. И е проблем дори не толкова за собствениците и журналистите, които работеха там – колкото е граждански проблем – е симптом на придобитата гражданска недостатъчност, която ни сполетя по време на изродения преход към демокрация.
Защото re:tv не беше просто поредната кабеларка, готова да направи всичко, за да се докопа до рекламния пазар. Не беше угодническа телевизия – ако трябва да се изразя по-точно. Занимаваше се с това, което наистина се случва, а не с неговата подмяна.
Беше новинарска телевизия, която информира за реалните събития и проблеми, вместо да ви замазва очите с пикантни скандали, черни хорники или сълзливи социални “репортажи”. Без тенденциозност и без пристрастия, но и без табута и свещени крави. Беше канал, на който можете да превключите без опасност срещу вас да цъфне някой шебек или някоя тъпоумна миска. Можеше да присъствате на реални дебати – и да разберете наистина защо се случват нещата – вместо някой всезнайко от рода на Бареков или Милен Цветков нагло да ви натяква неоспоримите си истини. Можете ли да посочите друга такава телевизия? Аз не мога.
В този смисъл спирането на re:tv е и проблем на вечно неслучващото се гражданско общество в България. Би трябвало да потърсим отговор на въпроса защо единствената нормална телевизия в страната не можа да оцелее – и дали наистина българите предпочитат да гледат примерно Азис и Венета Райкова – и умират от скука пред предаванията на Иван Бедров. И дали наистина впечатляващото видиотяване на нацията ни, култивирано чрез синия екран, не е част от стратегиите на прехода. Не този към демокрация – какъвто не се случи и никога не се е имал предвид – но този за трансформацията на политическата власт в икономическа – и на старата комунистическа парткокрация и нейните родови кланове в съвременна олигархия.
Някой трябваше да менажира този процес, да го направи приемлив или поне допустим за масовото съзнание. И това беше стратегическа задача за кукловодите на прехода – не по-малко важна от първоначалното натрупване на капитали, култивирането на мафиотски групировки и дискредитацията на демократичните структури. Някой трябваше непрекъснато да внушава, че всички са маскари, че моралните ценнисти са глупост и отживелица, че животът е цирк и скандал – и че успява не можещият и знаещият, а наглият и силният.
Това беше ролята, отредена на медиите – първо на вестникарската журналистика Блъсков тип, а сетне и на нароилите се електронни медии. Те култивираха чалга-културата – която не е само и просто обществен или естетически феномен. Тя е превантивна мярка срещу създаването на гражданското общество – и необходимото условие за съществуването на корпоративната, мафиотизирана държава, скрита зад декоративното демократично лустро.
Важно беше да се живее ден за ден, важно беше да се смята, че политическото е просто мюзевирджилък и маскарлък – и че който мисли за общото благо, е изкопаемо, лузър, непоправим балък. Важно беше събитията да се четат през кода на дълга, нерекъсната верига от скандали, при което всеки скандал захлупва другия, а обществото деградира до публика, която се дзвери на ставащото, псува и дюдюка отстрани – като на нещо, което не я засяга. Важно беше – защото когато няма хляб, трябва поне да има зрелища. И защото подобно отношение към общия наш живот култивира обществената амнезия, която позволява отново и отново да се гласува все по същия инфантилен начин – за тези, които вече са доказали възможностите си, докарвайки България до национална катастрофа – или за докарани от тях подставени “спасители” на нацията.
Това бе и целта на медийния монопол, наложен някак неусетно – но вече присъстващ като неоспорима реалност: монопола на простащината, необходимият климат, гарантиращ съществуването на удобната за олигархията псевдо-държава. И при този монопол става дума не за нещо друго, а за нова цензура – действаща по принципа на икономическата принуда.
Да, истина е – тази нова цензура няма институционални измерения. Всеки може да говори каквото си иска – и да показва каквото си иска. Стига да има къде да го прави. Може – но това можене на практика вече е ограничено само в някакви маргинални интернет пространства и издъхващи малотиражни издания – не може да се прави например в една телевизия – там истината такава, каквато е, просто не може да бъде казана, или поне не може да бъде говорена последователно и систематично.
И не може, защото системата е разработила перфиден, но безукорно действащ механизъм за изхвърляне на “различните” и непокорни медии. Телевизията е скъпа медия – трябват милиони предварителни инвестиции, за да стартира една телевизия, трябват и милиони, за да се подържа нейното излъчване. Възможният източник за въпросните милиони е един единствен – рекламният пазар. И именно върху него в България е наложен наистина впечатляващ монопол – от страна на бивши кадрови ченгета от ДС – като Красимир Гергов например. Тъкмо от такива фигури зависи кой каква реклама ще получи – и ги получават, естествено, медиите, притежавани от големи инвеститори като Болкан Нюз Корпорейшън, на които той е главен консултант и делови партньор.
Освен това: реклами се дават при наличието на определен рейтинг на съответната телевизия, изчисляван в зависимост от зрителския интерес. Кой определя този рейтинг? Основно двама човека – на базата на социологически допитвания: Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Как го определят? Ами както си искат. Резултатите от едно допитване за това кой какво гледа са и относителни, и лесно манипулируеми, и непроверими.
Да не говорим и за още един аспект, свързан с оцеляването на една телевизия – за да има реклами, трябва да има кой да поиска да ти ги даде. Тъй като в България бизнесът продължава да зависи от държавата и “своите хора” в управлението, големите рекламодатели естествено нямат интерес да дават реклами в медия, която е критично настроена спрямо управляващите – каквато де факто беше re:tv по времето на тройната коалиция. И именно затова тя не беше допусната до рекламния пазар – беше целенасочено и систематично задушавана. Нейните собственици – Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев, Които освен всичко друго имаха и много рядкото достойнство да не се намесват в нейната редакционна стратегия, губеха всеки месец по около 150 000 евро, за да я поддържат. Наляха един куп милиони и спряха – гражданската телевизия в България се оказа мисия невъзможна.
Дали не се отнася същото и за гражданското общество? Редно е да се замислим върху това. Да зарежем уюта с ракийката и салатката пред синия екран, да отнемем гласа на идиотите, които ни залъгват оттам – и наистина да направим нещо, за да не бъде така и за в бъдеще.
www.svobodata.com
- НОВОГОДИШНА ВЕЧЕР
Гала Парти!
Подходяща за Авторитетни българи в Чикаго, организирана от специализираната компания VANIA’S Wedding flowers & wedding planner.
VANIA’S
Ви предлага
да отпразнувате настъпването на 2010 година в стилна и вълнуваща обстановка
в банкетна зала Grazie! Ristorante & banquets, Des Plaines.Подарете си неповторима атмосфера, прекрасно настроение, забавни игри и много музика и танци.
Цена на куверта $99Насладете се на вкусни апетайзери, салата, официална вечеря и десерт.
Пет часа “ОТВОРЕН БАР”, от 20.30 до 1.30 часа.
Новогодишна вечер от 20.30 до 3.00 часа
31 декември 2009, четвъртък1050 East Oakton st., Des Plaines, IL 60018
За повече информация и резервация моля обадете се на:
Tel (224) 392-8293 - НОВОГОДИШНО ПАРТИ 2010
НОВОГОДИШНО ПАРТИ 2010
в църквата “Св. София”
Куверт $85 (Деца над 10г. с място—$30)
За децата до 10г. се подсигуряват учителки,
които да се грижат за тях в новогодишната нощ.Кувертът включва:
- Три вида салати, топли и студени предястия в изобилие,
бадеми и фъстъци,
- Основни ястия—пълнени агнета, печени прасета, скара, BBQ ребърца, пилешки гърди на скара, и много други изненади от българската национална кухня,
- Разнообразни десерти,
- OPEN BAR: уиски Chivas Regal и Johnnie Walker, водка Absolut и Gray Gouse, шампанско и изобилие от други алкохолни и безалкохолни напитки, еспресо и капучино.
За вашето добро настроение ще се грижат:
Оркестър Петрови, DJ Grand Master “Z”, световно известния evergreen певец Делян и клавирни инструменти Недко.Поради ограничените места,
моля закупете си предварително куверти в църквата
“Св. София” (тел. 847-827-3201).
- Три вида салати, топли и студени предястия в изобилие,
- Най-добре e да си имигрант в…
Търсите си работа в чужбина? Тръгвайте към Канада, Австралия или Тайланд, съветват авторите на изследване, според които засегнатата от рецесия Великобритания е едно от най-лошите места за живот, ако сте чужденец, предаде Ройтерс.
Става дума за второто годишно изследване „Животът на чужденеца“ (Expat Experience), изготвено по поръчка на банка Eйч Ес Би Си (HSBC Bаnk International) сред 3146 души, работещи в 30 отрасъла в 50 страни.
Най-високо качество на живот имат чужденците, избрали да работят в Канада. Тя е посочена и като страната, където е най-лесно да се интегрираш в обществото.
Сред първите три страни в класацията са и Австралия и Тайланд, макар Тайланд да е сред страните, където чужденците са най-засегнати от рецесията.
От проучването става ясно, че не винаги най-важното е голямата заплата, защото в Канада и Тайланд те не са толкова високи.
Работещите в чужбина ценят не толкова увеличените си доходи, колкото това дали лесно се вписват в живота на новото място.
През 2008 г.
като най-добри страни за чужденците бяха посочени Германия, Канада и Испания.
Тази година Великобритания е на едно от последните места в класацията, ако става дума за начин на живот.
Тя е посочена като една от най-скъпите места за чужденците и това до голяма степен се дължи на рецесията.
Около 44% от имигрантите във Великобритания обмислят варианта да се върнат в родината си. За сравнение, в световен мащаб такива мисли спохождат само 15 на сто от чужденците.
Друга част от изследването
е поверена на компанията Фрешмайндс (FreshMinds). Тя показва, че в Русия има най-много чужденци, печелещи над 250 хил. долара годишно – 30% от работещите там чужденци имат такива доходи.
На второ място са Хонконг и Япония. Най-нископлатени са чужденците в Австралия и Белгия – повечето от тях (съответно 63 и 61%) печелят под 100 хил. долара годишно.
Източник: БТА
- 10-и ноември е срам за българите
Ж. Желев каза : “Аз много добре знам, че без БСП не мога да стана президент, но ще го направим по нашенски – под масата”
Петър Бояджиев *
На 10 ноември тази година някои членове от т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството се събраха да празнуват. Между тях – Желю Желев, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев, Петко Симеонов, Велислава Дърева, Йордан Василев, Копринка Червенкова, Николай Василев. Не се споменават имената на Искра Панова, Чавдар Кюранов, Анжел Вагенщайн, Стефан Продев и някои други, твърде активни на времето. Не знам кои са сред живите, природата е неумолима пред всички ни. Но думата ми е, имат ли основание да празнуват? Отговорът е, безусловно “Да”. Те имат основание да празнуват, българите нямат основание да се гордеят с тази дата, а по-скоро да се срамуват от нея.
Много от горепосочените лица наистина имат основание за тържество, защото вече 20 години техните идеи триумфират. Те искаха гласност – имат я. Искаха преустройство – имат го. Държавната собственост се преустрои и разпредели на различните кланове, така че България е наистина преустроена, а и гласността е налице.
В България обаче проблемът е, че не дойде демокрацията, защото отсъства най-важният атрибут – правовата държава. Последните 20 години, както и предходните 45, страната се управлява от хора, а не от закони. България не е демократична, а е преустроена държава. Ето по какво тя се различава от другите бивши комунистически страни. Не е вярно, че съществуването на партии и избори са атрибути, които определят и гарантират една държава като демократична или не. Основният атрибут е правовата държава. Няма съмнение, че днес Европа и преобладаващото мнозинство от гражданите у нас са единни в констатацията си, че България е преустроена комунистическа държава, но не и демократична, защото не се управлява от закона, а от каприза на власт имащите. А гореспоменатите перестройчици и много други като тях, искаха точно това – получиха го. Затова на всяка годишнина от 10 ноември 1989 година те имат основание да празнуват, но да не вмъкват в тази заблуда и българския народ цяло.
Всеки, който обещава, че ще изведе България от синьо – червената мъгла, а забравя да упомене тази реалност, и не излиза с предложение за реформа, или своеобразна революция към постигане на правовата държава, лъже безогледно. Не можеш да строиш къща, ако нямаш терен, а правовата държава е теренът за демократичната държава.Сигурно много хора ще ми зададат по естествен път въпроса :
“Добре, дори и да не го осъзнаваме с такава точност, то понасяме на гърба си всеки ден последиците от това. Kакво трябва да направим за да излезем от този капан?”
Архивна снимка от затворническото досие на Бояджиев
Излизането от това блато днес е много по-трудно от преди 20 години. Тогава перестройчиците от синьо-червената мъгла успяха. Днес ще е по-трудно, но разбира се е възможно. Първо трябва реализъм и прагматизъм. Българите сами нямат достатъчен вътрешен ресурс, за да се противопоставят на злото. Харесва се или не, но това е реалността. Трябват ни съюзници. Ако се обърнем към историята си, ще видим, че важни национални проблеми са намирали решение, превръщайки се в европейски проблем. Далече съм от мисълта да се молим и хленчим. Това няма да даде резултат. Положението в страната сега заплашва и интересите на другите европейци. Тук не трябва да се бие самарът, а магарето, както казва народът. От собствен интерес европейците, вън от България не разбират от молби и хленчове. Това е дълга и сложна тема, но тук само я маркирам. Все пак за да се излезе от батака, трябва яснота как и защо се е влязло в тази тиня. Защо перестройчиците от синьо-червената мъгла успяха в своя замисъл?
Почти всички хора, чиито имена споменах в началото на текста познавам, а и те ме познават. Това не изключва факта, че ме мразят, но с тяхната любов, или с тяхната омраза, все ми е едно!
Решението България да остане във фазата на перестойката се взе още по време на Великото народно събрание и тогава не беше тайна за определен кръг хора. Те дори се опитаха да въвлекат в ниските си комбини известният френски конституционалист, сенаторът Робърт Бадинтер, когото бяха поканили за съвет, а всъщност със скритата мисъл искаха да използват името му. Да, ама замисълът им не стана! Той им разкри намеренията, каза им го очи в очите, и си тръгна и повече не пожела и да чуе за територията България. Същият, Робърт Бадинтер- сенатор през 2006 година заяви следното пред комисията в Сената: “България е белязана от не функционирането на съда и от корупцията. Аз мога да свидетелствам, че никой в Европа няма доверие в българското правосъдие.” След него друг сенатор, председател на комисията каза: “Аз отбелязвам, че някои комунисти са се трансформирали в бандитизма.”
Перестройчикът Желю Желев с дългия си перестроечен път от върл сталинист до заклет либерал, много добре знаеше този момент, но интересът на едно подставено лице е едно, а интересът на българите – съвсем друго нещо. Какво имам предвид използвайки понятието “подставено лице”?
Годината бе 1991, есента, предстояха първите преки избори за президент. Аз, отдалечил се години от българските нрави, въпреки огромното ми недоверие се опитвах с нещо да помагам. (Глупакът- наивник от Запад!) Късно една вечер стояхме с Желев в президентския му кабинета. Бяхме изпили поне три четвърти от бутилка уиски, (тогава още можех да пия, нямах повишена захар в кръвта). Говорех на Желев за изборите, за комуникацията и т. н. Опитвах се да обсъждам въпроса, как да се привлече час от лутащия се избирател и т.н.
По едно време Желев се умори и изтърси дословно : “Абе, Петьо, много сложни ми ги приказваш, аз много добре зная, че без БСП не мога да стана президент, но ще го направя по нашенски – под масата.” И Желю си мушна двете ръце под масата и явно започна да ги върти… Повече нямаше нужда да подразбирам, вече знаех и то от извора, както и за станалото с Тодор Живков бях научил от извора.
За мен, от този момент нататък, всичко беше ясно. Но ясно ли беше и на българите ? Бяха ли хората в състояние да възприемат и осъзнаят реалността в онзи момент? Едва сега, 20 години по-късно, Димитър Луджев прибави към понятието “мирен преход” и думичката “договорен”. И стана “мирният договорен преход към перестройката”.
И така българите се разминаха с демокрацията, но останаха в перестройката. Влязоха в блатото на взаимните безсмислени обвинения – този лош , онзи добър”, и забравиха, че само законът и гарантираното му прилагане може да ги направи свободни човеци, а не човекът, който и да е той. Подведоха ги да гонят живковизма, за да скрият под кревата комунизма и показваха само вчесаната му опашка, наречена преустройство.
За излезлият от нищото комплексиран човечец, какъв по-голям връх в живота – говоря за Желев. Разбира се, тук мога да добавя много подробности, но не смятам, че е нужно да се претрупват читателите, те сами могат да отидат по-далеч, да преосмислят, да преценят, защото никакво действие от тяхна страна не би имало стойност, ако не е резултат на осмисляне и лична преценка.
До тази разговор с Желев аз подозирах, както много други, но от тогава вече знаех, че “желязната завеса” като неефективна в България беше на път да се замести от червено-синята мъгла.
До тогава аз допусках, че Желев и много други като него, могат и имат право да
еволюират. Но вече бях убеден, че еволюцията е невъзможна, а лъжата се превръща в царица на положението в България. А какво се криеше зад тази нова завеса наречена червено-синя мъгла? Как и кой можеше да проникне отвъд тази нова невидима стена? Входът за вълци беше забранен, там имаше само стада послушни овце и техните пастири. Пастир не можех да бъда – вълк бях. Единственото, което ми оставаше при тази невъзможна ситуация бе да навлека овча кожа с надеждата, че няма да ме разпознаят. Надежда, която имаше много малко основание, но все пак успях да надникна много по-надълбоко зад тази мъгла.
Колкото се вглеждах по-навътре, само получавах нови и нови факти в същата посока, но нищо принципно ново. Сменяха се имената, но пиесата течеше с все нови и нови епизоди.
Дошло е време, има подмяна на генерациите. На младите трябва да предадем истината и то цялата за това мръсно и трагично време. Това е единственият начин, по който честните хора от нашата генерация, която се провали безусловно, могат да помогнат на идващите поколения.
Мога да разказвам много и много в тази посока, но има ли смисъл? Размислите, които представям сега са част от подготвяната мемоарна книга “Петър Бояджиев и приятели”. Да и приятели, защото българите не са само нищожества, като техния подставен – договорен първи президент и следващите го двама – също подставени лица. Българите са и достойни, живяли са, и живеят, но скривани от прожекторите на лъжата. И най важното – в момента те нямат достатъчно сила за да изземат от ръцете на управляващата ги 20 г. сган прожекторите и да ги насочат смело без задръжки към самозванците кланящи се единствено на Бога на лъжата.
С друг герой от участващите в празненството на 10-и ноември ме срещна съдбата в очи по негова молба още през ранната есен на 1991 година. Става дума за дългогодишния лейтенант на Ж. Желев – Димитър Луджев.
Въпреки опита му да напише една относително обективна историческа хронология за събитията забелязах, че около 10 ноември 2009 този човек отново е затънал в полуистини отиващи до откровени лъжи. Ще си позволя да му кажа моето мнение – мисията е невъзможна. Излъгахте за кратък период вашето поколение. Това се нарича една малка запетайка във историята. Срещнах се с теб Митко през месец август тази година по моя инициатива. Казах ти дословно“Всеки който е грешил оставайки честен или стремейки се да остане честен трябва да има правото да осъзнае, признае и коригира грешките си, а ако е невъзможно, какъвто е случаят, поне да има куража да каже: “В ТОЗИ МОМЕНТ АЗ СГРЕШИХ”. За това ви съветват младите в лицето на Любомир Пожарлиев, защото “дошло е време за истината до кокал”.
Бояджиев в скандален разговор с покойния министър на МВР Николай Добрев в парламента.
Разправията е заради отказа на власта, французинът Алфред Фосколо
да бъде допуснат в страната на 24 октомври
С друг герой участник в празненствата, съдбата ме срещна за първи път в края на май 1989 година в Париж. Изпълнени с надежда и добри чувства на толерантност, заедно с моите приятели Алфред Фосколо, Панайот Панайотов и други, бяхме поканили една група инакомислещи, и една група явни опозиционери на комунистическия режим за участие на конференция за правата на човека в Париж. Инакомислещите бяха Блага Димитрова, Петко Симеонов и Копринка Червенкова. Подготвихме всичко на доброволни начала – пътувания, хотели и т.н. Уведомихме за пристигането им и френски журналисти, приятели, с които ги чакаме на летището.
Самолетът кацна, но тях ги нямаше. Е, обясняваме на журналистите, че това явно е поредната манипулация на ДС, но ще изясним случая, и ще им съобщим. Още тогава нещо ме глождеше. Същата вечер разбираме, че “инакомислещите” пристигнали в Париж, но с правителствения самолет, заедно с бъдещия перестройчик – външния министър Петър Младенов. Ужас, срам – единствен в европейската история ! Представете си Солженицин да пристигне на летище Вашингтон заедно с Громико в правителствен самолет!
Ако зависеше от мен – да вървят по дяволите ! Но приятелите ми бяха по-дипломатични и тъй на другия ден се запознах с българските звезди, наричани“инакомислещи”. Преди да прочетат текстовете си на конференцията, ги консултираха с перестройчика и бъдещата нова ръка на Москва за България – Петър Младенов.
Тогава Петко Симеонов ми сподели : “Абе, Петре, вие сте качествени и способни хора, но ви липсва информация.” Искаше да каже, че не знаем какво са си хортували с Петър Младенов. Отговорих му: “Петко, има една поговорка – Умният знае какво казва, а глупакът казва каквото знае”. В този момент те бяха убедени, че имайки зад себе си Съветския съюз, КГБ и т. н. , успехът на перестройката им е в кърпа вързан, и че ще ни изиграят без проблем, нас наивните западняци. Новият български бай Ганьо, пардон, Петко Симеонов, и на сън не можеше да допусне, че перестройката им няма да мине в Европа. Е той сбърка, но за България поне успяха а я спасят – перестройката искам да кажа.
Затова и той има право да празнува оставката на Живков. Както те се изразяват, отношенията им с Държавна сигурност били “особени”. Дори математическото ми образование не ми помогна до ден днешен да разбера два термина – “особени отношения с ДС” и “интелектуалец-български вариант”. Но затова ще говоря по-подробно в мемоарите си.
Тези хора бяха по-големи врагове на българите, желаещи демокрация и правова държава от най-върлите комунисти. Ужас ги обземаше тогава от разкриването на двойната им роля. Нощем се координират с комунистите-перестройчици, денем си играят ролята на дисиденти, и така докато ги изстискаха като лимон и ги изоставиха.
Другият празнуващ е Ивайло Трифонов, представител на печално известната “Мултигруп” в президентството. Съдружник в много инициативи на генерал Чавдар Чернев. Този човек получи генералски пагони, въпреки че през 1981 година, когато ДС го е била натоварила да ме разработва под кодовото име “ДЕМОКРАТА” е бил само старши лейтенант от ДС-София. Каква шеметна кариера е постигнал под крилото на перестройчиците Желев-Трифонов.
Как няма да ме мрази, да ни мрази Ивайло Трифонов? Той би направил и повече, ако можеше.
Искам да подчертая, че с всяко от споменатите лица съм готов където и да е, и когато и да е, да застана очи в очи пред публика. Не да се крия с анонимни писания и т.н. Далеч съм от мисълта, че с тази статия се изчерпва кохортата от подставени лица за демокрацията. Смъртна заплаха за тях е излизането от перестройката и поставянето на България в рамките на правовия Европейски ред. В тези рамки, те остават и ще останат в историята, като изпълнителите на най-мръсните поръчки за жълти стотинки.
В тази връзка бих искал да засегна и един друг важен момент от мозайката. В продължение на 20 години мълчах и все чаках някой от моята генерация, но не така заинтересован и вътре в нещата, да го изложи по един честен и сериозен начин. За съжаление до сега – не би ! Едва тази година, няколко млади журналисти, които през 1989 година са били по на 4-5 години, започнаха сериозно и обективно да работят по темата. Уверен съм, че други ще ги последват и те ще доведат работата до успеха, полезен за българите като общност.
Развитието на България е зле, но въпросът е можеше ли да бъде много по-добре ? Надявам се, че от изложеното се подразбира, отговорът е – Да !
Но съществува и друг въпрос – можеше ли да бъде и по-зле ? Отговорът е също – Да !
Ако в България от 1987 година не започна да се изявява явната и ясно организирана съпротива към тоталитарния режим под девиза “Човешки права”, в унисон с европейските тенденции, наистина развитието в България щеше безусловно да тръгне в много по-лоша посока. Това не е риторичен дебат. Осъзнаването на тази истина е важна стъпка по пътя към излизането от лъжата, в която българите живеят и плащат последиците от това всеки ден и час.
По време на разговор с Христофор Събев
И тъй, през 80-те години започна да се организира право-защитната опозиция в синхрон с европейската (Хелзингска) тенденция. Тази тенденция, разбира се беше продължение на стари традиции, но в нова форма, съобразена с новите разбирания в Европа. Тези групи хора виждаха избавлението на България чрез срива на комунизма (Берлинската стена) и приобщаването на България и Източна Европа към западната свободна част.
Сред този тип организации на първо място се нарежда “Независимото дружество за правата на човека”. Това е единствената от съществуващите в България организации, международно призната в цяла Европа, САЩ и най-много във Франция. Единствената организация, легитимно призната не само от западните медии, но тя бе и член на Международната Федерация за правата на човека със седалище Париж. Приемането на тази организация за член на Федерацията стана много преди 10 ноември и не съм срещнал някой в България да упомене този изключително важен исторически факт. Имената на активистите на Дружеството бяха широко известни във френското общество чрез медиите. Скоро ще издадем сборник от публикации под надслов “Българската демократична опозиция във френското медийното пространство преди 1989 година” и там ясно ще се очертаят контурите. Към това течение по-късно се вляха и други. И тъй, това течение беше автентично, беше обърнато на Запад и ДС не успяваше да вземе контрола, въпреки многобройните опити, кога успешни, кога неуспешни, за инфилтрация на агенти.
Другото течение, това на “инакомислещите”, имитирайки другите източноевропейски страни се нарекоха дисиденти.
Има обаче една много голяма разлика между източно европейските дисиденти и самонареклите се български дисиденти. Всички източноевропейски дисиденти бяха обърнати на Запад, и виждаха освобождението си чрез излизането от Съветската империя, докато т. нар. български дисиденти бяха обърнати към Москва, Горбачов и виждаха бъдещето си в перестройката и в рамките на преустроената Съветска империя. Тази огромна разлика се скрива и премълчава, вече 20 години !
Събарянето на Берлинската стена от берлинчани и провалът на перестройката в останалата част от Източна Европа обърка за известно време българските перестройчици, нарекли се дисиденти. Мисля, че този проблем е ясен, да не кажа очевиден, за по-голямата част от хората, но ще си позволя да спомена няколко малко известни факта.
Веднага след създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, организаторите му превеждат тяхната Декларация не на немски, френски или на английски език, а на руски ! На френски я преведохме ние, живеещите в свободна Франция българи, но след като я представихме на приятелите журналисти, имахме големи трудности да им обясним, всъщност какво искат тези от България. Всеки може да се запознае с този документ и ще види какво искат – искат гласност и преустройство Горбачово и нищо повече!
В края на декември 1988 година журналистът Ален Шевралиа, бе изпратен от нас нелегално в България, на след като се върна ми казва : “Но, Петре, тази жена има огромен портрет на Горбачов във всекидневната си и ми каза, че цял свят трябва да благодари на този гениален човек и трябва да сме му благодарни”. Ален говореше за Блага Димитрова.
Пред същия журналист, Желев пък побързал да подчертае, че е марксист, че не искали да участват във властта, а само гласност и преустройство, по Горбачовски ! И двете интервюта са звуково съхранени в моя архив и са на път да бъдат качени в блогове в Интернет, за да не ме обвиняват в злонамереност и голословие. (В края на текста, чуйте автентичния глас на д-р Желев)
Тази втора тенденция беше пусната от КГБ с цел противодействие на организираното правозащитно движение след като ДС и руските съветници не успяха да сложат под контрол Независимото дружество на Илия Минев.
Дотук стана дума кой поведе хорото към капана, но бих искал да благодаря на историка Искра Баева, която в интервю пред Frognews.bg, на 18 11 2009 казва :“Българските дисиденти са тясно свързани със съветските и реално се оказаха другият особено важен фактор за промените в България. Неформалните организации се създадоха още в началото на 1988 година”.
Макар че не подобава на един сериозен историк да прави такава амалгама, все пак най-после тази реплика открехва малко врата.
Първо Независимото Дружество на Илия Минев няма и не е имало каквито и да са директни контакти със съветски дисиденти, а именно то е официално обявено в началото на 1988 година, въпреки че организаторите му поставят основите много по-рано чрез АПЕЛА, който успяха да внесат във Виенската конференция, и който бе разгледан на заседанията.
Второ Клубът на Желев и перестройчиците край него е обявен едва на 3. 11. 1988 година след консултации не със съветските дисиденти, а след сондажи и инициатива на официалното представителство на КГБ-СССР с МВР на НРБ. Съвсем скоро стана и официално известно, че това представителство е действало съвсем законно до самото разтуряне на КГБ от Елцин през1991г., но българите нямат информация днес за този исторически факт.
В светлината на казаното от историка Баева да се върнем пак към Клуба-преустройчик. Той беше обявен малко преди посещението на Президента Митеран в България. Ако не бяха обявили тази организация нали щат не щат трябваше да пуснат на закуската с френския президент автентичните опозиционери от Дружеството на Илия Минев. Тук наистина темата е много по-сложна и в България се знае и говори по този въпрос малко или нищо.
Тази френска визита за Тодор Живков беше от изключителна важност. В контекста на отношението на Горбачов, в начина на мислене на Т. Живков това беше последната му карта, с която се надяваше да успее да постигне промяна на съветската позиция за неговото предстоящо отстраняване. В този план той беше готов да даде и мило и драго, но посещението и срещата на уж инакомислещи с Митеран да се осъществи. Ние обаче също знаехме този изключителен факт от неговия начин на виждане на нещата в онзи момент. От друга страна президентът Митеран по вътрешно политически причини не можеше да си позволи това посещение без да бъдат изпълнени определени условия от Т. Живков. Така че бих посъветвал г-жа Баева – по кротко да говори за клуба или клубаджиите. 90-те г. са пиянството на един народ, но сега идва времето да се плаща фактурата за лъжата, а не да се величае. Имам чувството, че имат затруднения да отчетат, че за 20 години в България вече има генерационна смяна, или по точно е започнала.
Искам също да напомня на Искра Баева, че по онова време съветските дисиденти бяха тук от тази страна на завесата, тоест при нас, а КГБ се опитваше да разиграва само картата Сахаров във големия покер. Все пак това макар и объркано признание и откровението на “инакомислещия” Петко Симеонов, че чакали “знак отгоре”, защото знаели, че отдолу не може нищо, ще подпомогне постепенно мислещите българи да видят истината за прехода.
За себе си, за сетен път се убедих до каква степен самото минаване през сталинизма уврежда ценностната и мисловна система за цял живот. Как този пасаж
oт живота на един човек го поставя в състояние на затвор, от който дори и при
желание той не е в състояние да се освободи.
Това е истината – мъчителна, жалка. Това са изгубени български човешки души, а всички родени на тази земя са българи и не можем да вземем само доброто и да кажем както комунистите: “Това са гадове”. Не, колкото и да не ни се харесва и това са българи. Няма нужда да ги хулим, достатъчно е да казваме истината за техните дела, тя е достатъчно красноречива. Тези прожектори на истината ометоха комунизма от лицето на нашият континент. Е останаха тук там дребни метастази, една от тях е България и естествено за тези, които са там това не е дребна работа, но истината и само истината до кокал, ще ги освободи и ще им посочи правия път.
Завършвам размишленията си с казаното от Малина Петрова – авторката на филма „Приключено по давност“ – за подпалването на Партийния дом от комунистическите ръководители Андрей Луканов и компания: Ние сме живели в едно огромно лицемерие и тотална лъжа.
* Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти – емигрант, работил през последните години от Франция за свалянето на комунистическия режим. Разработван е от тайните служби под името „Демократа“.
Роден е на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС.
Чрез Петър Бояджиев Frognews.bg получи от Марсилия части от уникално интервю правено с д-р Жельо Желев в комунистическа София в края на 1988 г., малко преди посещението у нас на Франсоа Митеран. Автор е френският журналист ALAIN CHAIVELARIAS, който пристига у нас с финансовата подкрепа на български емигранти във Франция. Прави 7 интервюта с несъгласни с комунистическия режим, а Желев е един от събеседниците му. Записите са изнесени тайно от България и са излъчени по световни медии.Източник: ФрогНюз
- Желева и Хилъри стягат среща Обама-Борисов до края на годината
Обвинителните актове срещу двама бивши министри и разследването на шестима магистрати са сред най-силните аргументи на страната ни, че тече усилена борба с корупцията.
САЩ предлагат допълнителна експертна помощ на България в борбата с корупцията. Това стана ясно след срещата снощи между американския държавен секретар Хилари Клинтън и министъра на външните работи Румяна Желева, предаде пратеник на БНР. Освен приветствие за българския принос в Афганистан, бе съобщено още, че след седмица американският пратеник по енергийните въпроси ще пристигне у нас с конкретни предложения за съдействие и в сферата на енергетиката. Българската страна се надява на инвеститори от САЩ в проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“.
Министър Румяна Желева е представила списък с конкретни действия на новото правителство за борба с корупцията, като са били посочени обвинителните актове срещу двама министри на земеделието и отбраната от предишното правителство до съдебните производства до други двама – сваления депутатски имунитет на бившия премиер Станишев и разследванията срещу шестима магистрати. Американската страна е предложила и експертна помощ в съдебната реформа. „Приветствах българските усилия за изкореняване на корупцията да се търси отговорност на всеки и да се прекрати без ненаказаността на държавните служители“, заяви Клинтън. Американският държавен секретар се ангажира лично с подкрепа на българските усилия за влизане в американската програма за безвизово пътуване. Тя обаче ясно даде да се разбере, че въпросът не може да се политизира и за никого няма привилегии.
Все още страната ни няма паспорти с биометрични данни, а процентът на отказаните визи е много над 3%. Затова е нужна законодателна програма на този праг с гласуване в Камарата на представителите и Сената, което изисква силно лобиране сред конгресмените.
По визовия въпрос българската делегация в американската столица проведе среща с влиятелния републикански сенатор Ричард Лугар, зам.- председател на Комисията по външна политика в Сената. Днес предстоят разговори с конгресмена Робърт Уекслър – председател на подкомисията за Европа и на комисията по правосъдие, както и с Елизабет Шерууд-Рандал – специален помощник на президента на САЩ по европейските въпроси.
На въпрос на БНР дали САЩ ще поискат увеличаване на българското военно присъствие в Афганистан, държавният секретар отговори, че се обсъжда какви са възможностите за приноса на България както във военната, така и в цивилната сфера. По време на визитата на българския външен министър стана ясно, че се подготвя среща между президента Барак Обама и премиера Бойко Борисов може би още преди края на тази година.Източник: FrogNews.com
- Архивни снимки от войните попълниха рубриките на сайта „Българските бойни знамена“
Уникални снимки от фронтовете на Балканските войни и Първата световна война, както и пощенски картички от началото на века, попълниха рубриките на сайта „Българските бойни знамена” (www.boiniznamena.com).
Паралелно с материалите, изпратени от читатели, в сайта са допълнени нови снимки и от архива на Агенция “Фокус”. Актуализирана и допълнена е информацията за българските инженерни войски, както и за пехотните полкове. Как каталогът „Българските бойни знамена – За честта и славата на България” стигна до Виена, читателите могат да прочетат тук -линк.
Архивни снимки и спомени за българската бойна слава може да изпратите от интернет страницата на сайта „Българските бойни знамена”, както и на адреса на Агенция “Фокус” – [email protected].Източник: Агенция „Фокус“
- Желева притисната от въпроси за отстранения посланик в САЩ
Външният министър Румяна Желева бе засипана от въпроси за отстранения български посланик в САЩ Лъчезар Петков. Това се случи по време на нейна среща с живеещи във Вашингтон сънародници, съобщи БНР.
Някои от тях изразиха мнения, че Петков е добър дипломат, помогнал на много българи, когато работел като консул в Ню Йорк.
Желева обаче отговори, че посланикът е нарушил закона за дипломатическата служба, след като не е създал организация за опазване на изборните книжа. Преди време стана ясно, че те са били изхвърлени от служител на посолството.
Министърът допусна, че сънародниците в САЩ не знаят колко голяма обществена чувствителност има по този проблем в България. Желева разказа, че се води разследване и е сезиран Конституционния съд за изборните нарушения.
Заради разгорещения спор за посланика българите не успяха да поставят други вълнуващи ги въпроси, тъй като срещата бе прекъсната от временно управляващия мисията в САЩ.
Въпреки че президентът Георги Първанов все още не е подписал указа за отзоваването на Петков, доверието от него е снето и затова Желева се придружава при посещението си във Вашингтон от втория човек в посолството Тихомир Стойчев.
Външният министър ще се срещне с държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън. Според официално съобщение акцент в разговора им ще бъдат усилията на българското правителство в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Източник: www.Kafene.net
