Всички авторски страници

Авторски

• Началото на израелската атака срещу кораба „Мармара“ (видео)

  Израелците открили огън, след като били нападнати от пътниците на кораба въоръжени с метални пръти и ножове, а един от командосите бил изхвърлен през борда:

  Като резултат – най-малко 9 убити сред пътниците и над 10 ранени сред израелците. И светът отново се раздели в оценките за събитието.

  Докато светът не е единен в оценките си, тероризмът (индивидуален или държавен) винаги ще си намира  почва.

  ––––––

  Алекс Алексиев: Събитията около „Флотилията на свободата” са много успешна пропаганда на ислямистките организатори

  Алекс Алексиев, научен сътрудник в Хъдсън институт във Вашингтон, пред Агенция “Фокус”.

  Фокус: Г-н Алексиев, като анализатор на радикалния ислям от много години, какво е Вашето мнение за събитията около т.нар. „Флотилия на свободата”?
  Алекс Алексиев: Това събитие без съмнение е много успешна пропаганда на ислямистките организатори. Освен това, то има много по-големи и по-важни последствия за бъдещето на Турция, за ролята на западната преса и увеличаващото се сходство между европейското ляво пространство и ислямизма.
  Фокус: Какво доказателство имате, че това събитие, или както някои го наричат провокация, всъщност е организирано от ислямисти?
  Алекс Алексиев: Доказателството, че флотилията е организирана от радикални ислямисти, е толкова явно, че само нарочно може да бъде отказано да бъде видяно. Голяма част от него вече е публикувано от по-сериозните медии, но нека да ви дам няколко примера. Турската организация Фонд за хуманитарна помощ (IHH), която спонсорира тези действия, е не само ислямистка, а всъщност спонсорира тероризма и има връзки с „Ал Кайда” и „Хамас”. Тя е член на финансираната от Саудитска Арабия ислямистка група Съюз на доброто, която има още около 50 други групи, оказващи подкрепа на „Хамас”, която е включена в списъка с международни терористични организации. Съюз на доброто се ръководи от известния салафистки гуру и поддръжник на самоубийствени атентати Юсуф ал Карадауи. През 1997 г. турското правителство проведе обиски в офиси на Фонд за хуманитарна помощ и откри експлозиви, оръжие, джихадистка литература, както и списък с хора, които са вербувани за джихад. Има още доказателства, че тази организация е била въвлечена в т.нар. терористичен план „милениум” за взривяване на летището в Лос Анжелис през 2000 г. Израелците забраниха Съюз на доброто като терористична организация през 2008 г., така че със сигурност трябва да е ясно на организаторите на флотилията от IHH, че те никога няма да бъдат допуснати в близост до Израел, което според мен доказва, че цялата работа е създадена като пропагандно упражнение, на първо и най-важно място, и няма нищо общо с каквато и да е хуманитарна дейност.
  Фокус: Споменахте, че има проблем с отразяването на събитието в западната преса. Какво имате предвид?
  Алекс Алексиев: Първоначалната реакция на пресата, особено в лявата част от спектъра, бе истерично антиизраелска и проислямистка, без ни най-малък интерес към вглеждане във фактите. Публикация след публикация, от „Лос Анжелис таймс” до „Гардиън” в Лондон, продължаваше да се говори за израелски престъпления и оправдаване на ислямистките организатори като „стремящи се към мир и справедливост” в още един пример за оруелски заблуждаващи думи, които са превзели западните медии. Ситуацията се подобри сега, след като фактите станаха известни, но щетите вече са нанесени.
  Фокус: Какво имате предвид със „засилващото се сближаване на европейското ляво и радикалния ислям”?
  Алекс Алексиев: Имам предвид точно това, което казвам и това е забележима тенденция към сътрудничество между лявото пространство, не само в Европа, и радикалния ислям. Преди няколко години имаше оживена дискусия на страниците на „Америкън грийн джърнъл”, дали зелените не трябва да се съюзят с радикалния ислям, за да победят капитализма и отговорът бе, че подобна коалиция е много обещаваща. На същата основа, дори по-рано, постмодерните леви философи като Фуко и Бодрияр извиняваха смъртоносния режим на Хомейни заради неговия възприеман за антизападен и антикапиталистически потенциал. Фактът, че Хомейни имаше навик да екзекутира хомосексуалисти, каквито са били тези двама джентълмени, очевидно ни най-малко не ги е притеснявал.
  В този частен случай, ако погледнете към списъка със западни участници във флотилията, мнозинството от тях, които не са ислямисти, са представители на крайната европейска левица като германската Лява партия.
  Фокус: Накрая, какво ни казва този инцидент за Турция и правителството на Ердоган?
  Алекс Алексиев: Той ни казва много и същевременно нищо хубаво. Според мен, това събитие ще отбележи „излизането наяве” на ислямисткия режим на Ердоган и ПСР (Партия на справедливостта и развитието), прогресивно ислямско правителство. Това е логичната кулминация на един дълъг процес, в който Ердоган и ПСР се опитват да намалят влиянието на турското светско общество и наследството на Ататюрк стъпка по стъпка и да трансформират Турция в още един близкоизточен ислямистки бастион. С неминуемата победа на ПСР в назначаването в последната светска опора в страната, висшите съдилища, на ислямисти и сплашването на армията с пародията на правосъдието, наречена „Ергенекон”, ислямистите вече не чувстват, че трябва да крият своите истински цели. По отношение на флотилията, например, кристално ясно е, че тя не може да е била организирана без директна или индиректна правителствена подкрепа. Трите кораба, които Фонд за хуманитарна помощ е придобил, са били закупени от истанбулското кметство, разсадник на ислямизъм, който води назад към мандата на Ердоган като кмет. Оказа се, че 50 ислямски активисти на борда на Мави Мармара не са имали паспорти. Кое правителство в тази епоха на терор би позволило на лица без паспорти да пристигат и да си тръгват, когато поискат, освен ако не симпатизира на тяхната кауза.
  В крайна сметка имаме много проблематично развитие на турската демокрация, Балканите и Европа. Злополучна Европа, която продължава да демонизира малкия Израел, за това че се е осмелил да се защити, а същевременно е забравила за огромната ислямистка заплаха на входната си врата.

• Честит празник, деца!

  Децата научават това, което са изпитали

  Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

  Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

  Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

  Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

  Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

  Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

  Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

  Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

  Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

  Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

  Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

  Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

  Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

  Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

  Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

  Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

  Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

  Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

  Как живеят вашите деца?

  Дороти Л. Нолт

  Ден на детето в Чикаго – заповядайте на пикник на 06.06.2010 (за подробности вижте тук – линк)

• „За“ и „против“ интернет гласуването обсъждаха експерти

  Да се въведе ли интернет гласуване, какви ще са последиците от това и има ли наистина политическа воля за промяна на функционирането на изборната система – това бяха основните въпроси, които обсъдиха участниците в конференция „Интернет гласуване и гласуване без граници“. Организатори са клубът на стипендиантите към фондация „Конрад Аденауер“ и „Гласуване без граници“.

  Българи, които живеят отдавна в чужбина или са били дълго време зад граница, застъпиха идеята за въвеждане на вота по интернет. Според фондация „Гласуване без граници“ мотивацията на избирателите на запад от България чрез възможност да дадат вота си по интернет е най-доброто средство за компенсация на гласовете от българските граждани в Турция.

  Антоний де ла Реа и Валентина Иванова от „Гласуване без граници“ напомниха идеята си да се даде възможност на българите в чужбина да избират свои депутати. Идеята им, представена през март в комисията за подготовка на нов изборен кодекс, е 12 депутати да бъдат избирани от сънародниците ни зад граница.

  Позицията им защити и Божидар Чеков, който е роден в Лондон и от 42 години живее във Франция. Тук се търси формулата за аспирина, която вече е измислена, във Франция и Германия гражданите гласуват там, където работят – французи и германци, които са извън страната си, имат свое квотно представителство в националните парламенти, обясни той. Ако българите избират своите представители, където работят, няма да има нужда от изборен туризъм, смята Чеков.

  Темата за изборния туризъм на българите, живеещи в Турция, постави председателят на софийската организация на ВМРО и столичен общински съветник Ангел Джамбазки. Той коментира, че гласуването без граници трябва да има някакви граници. Не е логично на местните избори хора, които не живеят на територията на една община, да определят кой и как да я управлява, посочи Джамбазки.

  Гласуването по интернет е добър вариант, но има няколко важни въпроса – кой ще е собственикът на софтуера, защото той вероятно ще има възможност да оказва сериозни внушения по време на изпълнение на програмата си, по нейното атакуване и подобряване, отбеляза Джамбазки. Според него гласуването в Турция задължително трябва да бъде в дипломатическите ни мисии с представител на външно министерство и избирателната комисия.

  Валентина Иванова му опонира, че според конституцията всеки българин има право на глас и държавата е длъжна да му осигури възможност да гласува, където и да се намира той. Вотът по интернет е една възможност по сравнително лесен и евтин начин да се реши въпросът с гласуването в чужбина, смята тя.

  Интернет гласуването помага за увеличаване на избирателната активност, коментира Ееро Еленурм от Естония, който представи опита на страната си при въвеждането на интернет гласуване. Естония пилотно е изпробвала вота по интернет през 2005 г. и е първата, която допуска електронния вот за парламентарни избори – през 2007 г.

  Еленурм обясни, че такива избори са по-евтини в сравнение с традиционния начин на гласуване, защото, веднъж разработен, софтуерът се използва многократно. Трябва да се отчете обаче фактът, че личните карти с чип, които се използват за идентифициране на потребителя, вече съществуват в Естония, уточни той.

  Там интернет гласуването е допустимо между 3 и 7 дни преди изборите и в самия изборен ден, като е разрешено да се гласува повече от веднъж, но се взема предвид само последният глас. Освен това е допустимо да се даде глас и по традиционния начин, но тогава се обезсилват електронните гласувания. Преброяването и резултатите обаче се отчитали след края на изборния ден и така се предотвратявали възможностите за манипулации на вота.

  Еленурм посочи, че чрез интернет гласуването се връщат гласоподаватели, които иначе не биха отишли до урните – според изследване 16.3 на сто от анкетираните, които са гласували електронно, не биха участвали в изборите, ако нямаха опция за дистанционен вот или биха се колебали дали да гласуват.

  За софтуера Еленурм обясни, че той е собственост на специалната комисия по електронно гласуване. Всички партии имали възможност да се следят изборния процес стъпка по стъпка и да се уверят, че не се допускат нарушения.

  Според Асен Генов от партия „Зелените“ и участник в мониторинга по изработването и приемането на нов изборен кодекс основният въпрос е има ли наистина политическа воля за промяна на изборната система. По думите му никоя от парламентарните партии във временната комисия за подготовка на нови изборен кодекс няма визия за това как трябва да функционира политическата система, а работата им повече прилича на боричкане в какъв вид и под каква съвременно звучаща форма да се запази статуквото. Някои партии имат свои райони на влияние и се стараят да не ги загубят, обобщи той.

  http://dnevnik.bg

• Учени откриха ваксина срещу рак на гърдата

  Daily Telegraph съобщава за сензационно откритие в областта на медицината – в рамките на една година ще бъде изпитана ваксина срещу рак на гърдата. Ако ваксинацията даде добри резултати, то ще бъдат ваксинирани всички жени над 40, когато риска от заболяването е по-голямо.
  Ваксината ще предотврати появяването на ракови клетки в млечните жлези на жените, а също така ще унищожава вече появилите се ракови клетки. Ако бъде внедрена, ваксината ще намали със 70% заболяванията от рак на гърдата по целия свят.
  Ваксината е създадена от учени в кливландската клиника в Охайо. Тя ще стимулира работата на имунната система на жените, като по този начин не само няма да допусне появата на ракови клетки, но и ще ги унищожава. Така, че тя ще може да се използва не само за лечение, но и за профилактика. Предишните опити да бъде създадена ваксина против рака нямаха голям успех заради факта, че раковите клетки могат да имитират здрави клетки и организма не успява да „разпознае“ врага. В резултат на това, вкараните с ваксината антитела започваха борба със здравите клетки, като в това време раковите успешно рушаха организма. Сега, американските учени твърдят, че са преодолели този проблем. Но сложността на изпитанието и участието на голям брой жени в тестването на новата ваксина означава, че масовото прилагане на новата ваксина ще започне не по- рано от 10 години.

  Източник: Информационна агенция КРОСС
  http://www.cross-bg.net/

• В „Час по България“: Райна Манджукова и Пламен Павлов

  На 28 май в предаването „Час по България“ на телевизия „Скат“ на гости на домакините и историка доц. д-р Пламен Павлов бе Райна Манджукова. Предлагаме ви запис от разговора им, в който се говори за българите в Чехия и за причините за уволнението на досегашната председателка на ДАБЧ. Ще чуете и мнението на Ели Мандаджиева от Чехия, издател на едно от двете чудесни български списания там.

  Всички части от предаването може да намерите тук (линк).

• Как Цветелина Бориславова стана толкова богата

  Държавата налива 40 милиона лева за 3 месеца в СИБанк по време на криза, където новата премиерша – Цветелина Бориславова е шеф

  Автор: Светослава Банчева
  Източник: Е-вестник.бг

  СИБанк, в която Цветелина Бориславова е съдружник и шеф на надзорния съвет, е в мощен възход. Депозитите на държавни фирми в банката са се увеличили двойно само за 3 месеца. В края на миналата година в “Цветелинбанк”, както шеговито я наричат в интернет форумите, има 41 милиона лева държавни средства. На 31 март 2010 година те вече са 80 милиона лева. От шесто място сред българските банки по този показател СИБанк за няколко седмици заема втора позиция след Корпоративна търговска банка. Това се случва по време на криза, докато общият размер на депозити от държавни фирми в банки намалява. Отделно “Цветелинбанк” процъфтява с високи комисионни от данъци, винетки, здравни вноски, такси за издаване на нови паспорти, глоби от МВР и др.
  Според финансови анализатори парите на държавата се депозират на принципа “всички сме братовчеди”. В България държавните компании не избират обслужващи банки с конкурс по Закона за обществените поръчки. Прилагат се “собствени критерии”. Това изкривява пазара и води до внезапен просперитет на определени банки за сметка на други, твърдят финансисти.
  През 2009 година Цветелина Бориславова е в топ 10 на най-богатите българи с лично състояние, което неофициално се оценява на повече от 300 милиона лева. Според Бойко Борисов половинката му сама е постигнала този финансов успех. Той нямал нищо общо с бизнеса й. Дали е така?

  Как Цветелина срещна Бойко

  и от външнотърговски представител стана съдружник на СИК-аджията Румен Николов – Пашата?

  Някогашният охранител на Тодор Живков, който по-късно се издига до главен секретар на МВР, кмет на София и настоящ премиер на България – Бойко Борисов среща дамата на сърцето си в автосервиз. Той е женен, тя е омъжена, но между тях пламват чувства. Развеждат се и от 1992 година заживяват на семейни начала. Преди демократичните промени бащата на Цветелина – Борислав Карагьозов е служител на Първо главно управление на Държавна сигурност. Работил е в посолствата на България в САЩ, Индонезия и Румъния. Бившият й съпруг Стефан Абаджиев, от когото има две дъщери, е син на Иван Абаджиев, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и посланик в Румъния.

  През 2006 година Цветелина си спомня с носталгия за първите романтичните години с Бойко Борисов пред вестник Труд: “В началото имаше много силна любов. В първите години Бойко не искаше нито за миг да се отделяме един от друг. Бяхме постоянно заедно – и в работата си, и в свободното си време. Но след това всеки тръгна по своите задачи, по самостоятелна пътека на своето развитие и някак си се раздалечихме.” Преди 1989 година Цветелина е учила в Букурещ философия, а в България е завършила английска, испанска филология и международни икономически отношения. Работила е във външно-търговското дружество “Инко” и е била представител за Балканите в Международната комисия за автоматични системи.

  След като се свързва с Бойко Борисов, той я прави съдружник в редица фирми с мутренска репутация. Така дамата с няколко висши образования се оказва съсобственик и управител на “Интерпрайм тобако” ООД, заедно със СИК-аджията Румен Николов – Пашата. Тя става и съдружник на Бойко Борисов във фирмите “ИПОН”, “ИПОН – 2”, съсобственик и управител на“Сириус -2”, на разни офшорки и др. През 1997 година джипът й е взривен, а Цветелина оцелява, той избухнал, докато го отключвала с дистанционното, претърпява операции. В резултат на преживените травми, изпада в депресия.

  Как Цветелина става шефка на СИБанк

  През 1996 година 9 български банки, сред които Стопанска банка, (сегашната СИБанк) фалират. Тогавашният премиер Жан Виденов пада от власт и на негово място идва Иван Костов. Новият министър-председател е в тесни приятелски връзки със Славчо Христов, ресторантьор, близък до СИК и Бай Миле. От ресторанта на Славчо Христов – “Олимп” идва името на т. нар. приятелски кръг “Олимп” – хора от ръководството на СДС, които се събират в ресторанта. Там те обсъждат и впоследствие приватизират държавни фирми, купуват курорти, печелят най-големите конкурси за обществени поръчки и усвояват предприсъединителни фондове на ЕС. С кръга “Олимп” са свързани и някои фигури от мутренската групировка СИК. По времето на Костов СИК измества ВИС-2 от лидерските позиции в охранителния и др. бизнес.

  Бойко Борисов и Цветелина, които са бизнес партньори с един от босовете на СИК – Румен Николов-Пашата, добре познават Славчо Христов. А по времето на Костов фирмите на бившия ресторантьор са във възход. Той става собственик в курортите Златни пясъци, Пампорово и на “Бороспорт”, която стопанисва Боровец. През 2000 година Славчо Христов притежава чрез офшорни дружества над 40% от БРИБанк и е председател на надзорния й съвет. Същата година БРИБанк приватизира фалиралата Стопанска банка, двете се обединяват и получават името “СИБанк”.

  Къщата на Цветелина Бориславова на ул. “Славянска” в София, където тя живее отскоро с дъщеря си. Къщата е и консулство на Исландия, на която Бориславова е почетен консул. Снимка: e-vestnik
  През банката започват да минават всички държавни плащания – на НОИ, БТК, НЕК, МВР, митници и др. След скандалната приватизация на “Нефтохим – Бургас” банката започва да обслужва и парите на “Лукойл”. Малко след това охранителната фирма на Бойко Борисов и Цветелина “Ипон” (която охранява обекти на Славчо Христов) сключва договори за охрана с “Лукойл”, “Мобилтел” и фирми, близки до властта.

  През 2001 г. правителството на Иван Костов е дискредитирано. Бойко Борисов става охрана на новия кандидат за премиер на България Симеон Сакскобургготски, а Цветелина Бориславова, която знае испански, придружава царица Маргарита на различни събития. Цветелина е член на управителния съвет на “Бентонит” Кърджали и ОЦК Кърджали, които са акционери в СИБанк на Славчо Христов. След идването на Симеон Сакскобургготски на власт, Цветелина Бориславова е издигната за председател на Надзорния съвет на СИБанк – основният източник на доходи за предишната власт. Целта е банката да запази приходите от държавни учреждения, уредени по времето на Иван Костов. Несметно богатият по това време Славчо Христов решава, че е разумно да се оттегли. Така половинката на Бойко Борисов поема управлението на банката, в която много от акционерите са офшорни фирми и е спрягана като една от най-големите перачници на пари в държавата.

  Бойко – главен секретар на МВР, Цветелина – шефка на СИБанк

  След назначаването на Цветелина за шефка на надзора, СИБанк се освобождава от офшорките, вдига капитала няколко пъти, продава дялове, купува компенсаторки, строи хотели, финансира ВЕЦ-ове и изложби, продава основния пакет акции и просперира. Много от държавните плащания минават през СИБанк и при премиера Симеон Сакскобургготски, и при Сергей Станишев.

  Офшорните фирми излизат окончателно от банката през май 2003-а, когато Цветелина изкупува от „Ванкарем Лимитед” 4.065% от капитала на СИБанк. Още толкова придобива и Светослав Божилов (бивш главен прокурист и основател на банката, заедно с Емил Кюлев). Делът от 8.895% на друга офшорка -„Бидефорд трейдинг” се разпределя между членове от ръководството на банката. Казанлъшкото предприятие „Руно” (собственост на Цветелина) купува 4.825%, притежавани преди това от „Менцел трейдинг лимитид”. С още няколко врътки чрез фирма „Катекс” – Казанлък Цветелина придобива нови дялове в банката.

  Правителството на НДСВ управлява България, а Бойко Борисов е главен секретар на МВР. Предизборните обещания, че далаверите на кабинета Костов ще се разследват, не се сбъдват. Голяма част от бизнеса на кръга “Олимп” е преминал в ръцете на Цветелина Бориславова. СИБанк е основен кредитор и акционер в „Пампорово” АД, приватизирано чрез подставена фирма от Славчо Христов. През 2004 г. банката започва да финансира строителството на нови писти, лифтове и луксозни хотели в курорта. Същата година „Мултигруп” преотстъпва на СИБанк бившата резиденция на Тодор Живков „Перла” в Приморско. Банката придобива 5% от Ти Би Ай (която е мажоритарен собственик на “Булстрад”, “Доверие” и др.) и започва да предлага комбинирани банкови, пенсионни и застрахователни услуги.

  Въпреки успехите в бизнеса, Цветелина е нещастна в личния си живот. Тя се оплаква пред медиите, че отношенията й с Бойко охладнели. “Откакто той стана главен секретар на МВР, нещата между нас доста се промениха. Явно новите предизвикателства го вкараха в друга посока. Имахме доста тежки периоди. Чувствала съм се през цялото време пренебрегната и доста самотна. Бих казала, че на моменти той се е отнасял жестоко към нас и към нашите отношения. Дори имаше въпроси, които са ме вълнували, отговорите на които съм чела през медиите. Защото това бяха дълги периоди, през които ние въобще не сме общували. Той не разговаряше вкъщи, дори не се прибираше”, казва Цветелина.

  Къщата на Бориславова, гледана отстрани. Двете сгради са свързани със стъклена конструкция, а от другата страна има градина и още една постройка. Цената на имота и ремонта според някои оценки достига 4 млн. евро. Снимка: e-vestnik
  През 2006 година Цветелина Бориславова пряко и косвено притежава вече 46,78% от капитала на СИБанк. Другият голям акционер си остава Светослав Божилов. Покрай приватизацията на БТК “Цветелинбанк” прави финансов удар, за който се говори, че е използвала вътрешна информация. Когато исландският милиардер Тор Бьорголфсон приватизира 65% от БТК, СИБанк започна бясно да изкупува компенсаторки на безценица. Хората ги продават за жълти стотинки на брой, защото са загубили надежда, че някога ще могат да им вземат реалната цена от 1 лев. Изведнъж правителството на НДСВ обявява, че 35-те останали процента от БТК ще се продават срещу компенсаторки. Цената на брой надхвърля левче за една нощ. Хората са прецакани, а СИБанк става акционер с 35% в БТК. Говори се, че СИБанк е само посредник в тази сделка, а реалният купувач пак е Тор Бьорголфсон. Впоследствие милиардерът придобива 34% от СИБанк. Месеци по-късно увеличава дела си до 49%, като плаща подобаващо на досегашните акционери, тоест и на Цветелина Бориславова.

  Бойко Борисов – кмет на София, Цветелина инвестира 1 милиард лева

  В края на 2007 година Бойко Борисов е кмет на София. Мажоритарният пакет от 75% от капитала на СИБанк е продаден на белгийската КВС (собственик и на ДЗИ) за 295 млн. евро, но Цветелина пак остава собственик на 22,3% и шефка на Надзорния съвет. Същата година тя е избрана за почетен посланик на Исландия в България и става един от основателите на Сдружение “Глобална България”. В него членуват Светослав Божилов (банкер, съосновател на БРИБанк и СИБанк, близък с Емил Кюлев), Франк Бауер (финансист, шеф на Българо-американски инвестиционен фонд), Красимир Гергов (рекламен бос, консултант и неофициален собственик на бТВ по онова време), Венелина Гочева (главна редакторка на “24 часа”), Сашо Дончев (шеф на “Овъргаз”, фирмата на “Газпром” в България), Валентин Златев (шеф на “Лукойл” – България), Иван Кръстев (политолог), Стефан Попов, Иво Прокопиев (бизнесмен, издател на “Капитал” и “Дневник”, Красен Станчев (икономист, анализатор), Левон Хампарцумян (банкер, шеф на “Булбанк”), Огнян Шентов (шеф на Центъра за изследване на демокрацията) .

  За да противодейства на еколозите, които протестират срещу унищожаването на природата, Цветелина учредява и “Асоциация за устойчиво развитие на планините”, заедно с други големи инвеститори в курортите. В нея влизат Кирил Асенов – ски комплекс “Перелик”, Георги Крумов, управляващ съдружник в “Екуест”, ангажиран с проекта “Супер Боровец”, Симеон Пешов – президент на “Главболгарстрой”, Цеко Минев и др. По това време са започнали прокурорски проверки по големите проекти “Супер Боровец”, “Паничище” и “Перелик”.

  През февруари 2008 година фондът на Цветелина Бориславова Си Ес Ай Еф (CSFI) обявява, че ще вложи близо 1 милиард лева във възобновяеми енергийни източници, промишленост, финансови услуги и имоти. Част от проектите са свързани с биомаса, изграждане на вятърни паркове край Каварна и строителство на банков център на “Цариградско шосе” в София с обща площ от 100 хил. кв.м.
  Фондът Си Ес Ай Еф е собственик и на 47% от “Пампорово” АД и възнамерява да изгради ваканционно селище в село Стойките до Пампорово.

  Министър на икономиката по това време е Петър Димитров от БСП. Той напада Бойко Борисов с твърдението, че инвестициите, които Цветелина се готви да направи, имат връзка с неговата дейност: “Погледнах регистрацията на фирмите, в които кметът на София Бойко Борисов е участвал. Той почти навсякъде е с Цветелина. Тоест, там юридически декларира, че са заедно. А когато става въпрос за бизнес начинанията, Цветелина е нещо отделно и различно. Аз нямам нищо против модерните семейства. И когато става въпрос за мижави пари, вероятно не си струва да се споменават. Но тук официално в медиите беше обявено, че ще се правят инвестиции за 1 милиард лева. Разбирате за какво си говорим? Как изведнъж се намира в България такъв инвеститор и се оказва, че той няма никакво отношение към семейството на Бойко Борисов? Това просто не е сериозно”. Той приканва финансовото разузнаване и агенцията за национална сигурност да се самосезират и да направят проверка, но това не се случва.

  В началото на 2009 година Цветелина Бориславова продава още 4% от СИБанк за 29.3 млн. лв. и остава с дял от 18.3%. Но в личния живот на банкерката проблемите с Бойко Борисов се задълбочават. В типичния си стил кметът признава пред медиите, че му се е случвало да кръшка на Цветелина. В друго интервю споделя: „С Цветелина не сме се разделяли, няма и да се разделяме, просто живеем в две отделни къщи.” По жълтите вестници тръгват клюки за интимните му връзки с поп фолк певицата Ивана, с разни журналитски и др., а Цветелина започва да посещава коктейли и събития в компанията на други мъже.

  Но бизнесът си върви. Вестник “Струма” публикува информация, че Стоян Сарийски – Стенли, който е приятел на по-голямата дъщеря на Цветелина Бориславова – Ралица, е участвал в поръчка за 50 млн. евро за изграждането на софийското метро. Стоян Сарийски е съдружник в разложката фирма “Буллес строй” заедно с Иван Стойчев и Антон Гешев. В отговор Бойко Борисов се сопва на медиите, че лично набил въпросния Стенли, защото заварил веднъж дъщеря си да плаче, и допълва: „Ако идете и проверите, ще видите, че няма такова участие“ на фирма на Стенли в строежа на метрото.

  Вестник “Дума” прави проверка и доказва, че Бойко Борисов лъже. Фирмата на Стоян Сарийски-Стенли “Буллес строй” ООД съвсем реално участва в строежа на софийското метро. Камиони и техника на дружеството се виждат в цяла София. Проверката във фирмения регистър ДАКСИ показва, че Стенли е собственик на 32% от “Буллес строй” ООД, която е сред големите доставчици на бетон за строежа на метрото. Отделно Стенли и и Цветелина Бориславова са свързани индиректно чрез повече от десет търговски дружества. Според вестник “Дума” поръчките на Стенли с общината са се договаряли пряко, без конкурс по Закона за обществените поръчки. Фирмата “Буллес строй” участва още в “разчистване в районите “Искър”, “Панчарево”, “Кремиковци” и “Слатина” и в “отстраняване на остров в язовирна чаша” на яз. “Мрамор”. Само чрез тези две кметски поръчки “Буллес строй” ООД заработва от столичната община още 637 373 лв.

  Бойко Борисов става премиер, още държавни пари тръгват към СИБанк

  Няколко месеца, след като Бойко Борисов става премиер на България, СИБанк удвоява приходите си от депозити на държавни фирми и печели конкурса за разпространение на винетните стикери през следващите 4 години. Междувременно “Цветелинбанк” събира от гражданите нереално високи комисионни при плащане на различни държавни такси. Форумите в Интернет са пълни с примери от различни институции. Хората се възмущават: „В КАТ за около 20 лв. глоба се дължат 2 лева комисионна на СИБанк”; „КАТ Велико Търново – 1 лев такса за издаване на талон „без нарушение“ към шофьорска книжка и три лева банкова такса. 18 лв. за преиздаване на книжката и още три лева такса. Не може с един превод – трябва с два отделни, за да вземат два пъти комисионната. СИБанк – 6 лв за две минути”.

  В София година всички данъци и осигурителни вноски се плащат през СИБанк още от 2006 година. Тогава банката на Цветелина печели конкурс на НАП с обещанието изобщо да не удържа на гражданите такса за превод на суми към държавния бюджет. По-късно обаче (удобно настанена в монополна позиция) СИБанк едностранно въвежда такса за гражданите. Ръководството на НАП безмълвно приема промяната в условията на договора, с което узаконява принудата над гражданите да плащат надутите комисионни на Цветелина.

• Непоносимата държава

  
  Ако можеха, 2/3 от българите биха емигрирали още днес. Този път, за да оцелеят, не за да живеят по-добре
  
  Автор: НОРА СТОИЧКОВА /Новинар/

  Вероятно няма държава в света, която да не е мащеха и да не мародерства гражданите си, често и с откровено незаконни способи. Най-често мародерствана е онази част от бизнеса, от богатите и преуспели хора, които откупуват с данъци възможността да организират и развиват различни производства. И на чиито усилия се крепи цялата човешка цивилизация. Без преувеличение.

  Но колкото и да е хищна една държавна администрация, като всеки паразит и тя гледа да се храни за чужда сметка, но не и да убива приемника.

  Нашата държава обаче е уникат. Със сигурност на пръсти се броят държавите и правителствата изобщо, които да допускат 2/3 от гражданите им да определят живота си на тяхната територия като непоносим. Така мислят обаче точно толкова българи за положението в татковината: като за непоносимо. Останалата 1/3 вероятно не е била питана поради това, че или е в сенилна, или – в кърмаческа възраст.

  Няма значение бедни или богати, високо образовани или по-малко учени – почти всички у нас мразят статута си на български граждани.

  Нещо повече. Според института „Отворено общество”, който огласи това изследване, половината от българите по принцип оценяват положението у нас като непоносимо. И без да сме в криза. А „непоносимо” е онази психологическа граница, отвъд която идва гневът. И този път, ако има кой да изследва този показател, ще се окаже, че гневът на жертвата ще бъде насочен навътре: ние си го избрахме, срещу ръжен не се рита и т.н. Което е далеч по-разрушително – всеки психолог ще ви го каже, отколкото пак да наизлезем по централните софийски площади, да обръщаме колите край парламента и да се бием с полицаите.

  Любимата „О-став-ка!” отдавна никого не грее.

  Запитаните в анкетата обясняват черногледството си с кризата. Наистина българите масово са влошили финансовото си състояние през последната година и имат сериозни затруднения при обслужването на кредитите си. Неочаквано висок процент – 85 на сто, са категорични, че не биха понесли допълнителни лишения и дори 5-процентно орязване на доходите им. Оцеляват на ръба, буквално.

  Ето фактите – кризата пряко е ударила 60% от българите. Над 30% са теглили банков кредит и 2/3 от тях имат сериозни проблеми с погасяването. Което означава следното: изчакват ви 60 или 90 дни да не плащате, след което банката започва да ви налага наказателни лихви, да ви отнема жилището, колата, компютъра… Отбелязват си в кредитното ви досие, че сте ненадежден платец, та утре, ако пак ви потрябват пари, никоя банка не само у нас, но и на територията на ЕС, САЩ и Канада да не може да ви отпусне кредит.

  Няма значение, че затрудненията са временни, че утре можете да се хванете на още една работа, да правите бизнес или да се набъркате в политиката, вместо да цъкате депресивно с дистанционното в хола. Но това е утре, а днес – маса българи са неизрядни платци. Защото в най-честия случай са останали без работа. А са останали без работа – също в най-масовия случай, поради безпрецедентния фискален натиск върху работодателите у нас. Които бяха рекетирани от финансовото министерство като гаражен търговец от сикаджия-застраховател. Дай 10%, иначе няма да ти върнем ДДС! Що за държава е това?!

  Ето и един друг пример: една заплата от 1000 лв. чисто струва реално над 1600 лв. на работодателя. 600 лв. са авансов ДОД, социални и здравни осигуровки. Нищо чудно, че бизнесът още от 2008 г. масово започна да посивява. А днес вече е направо в дълбокия мрак. С нищо няма да помогне онази тъпа реклама от щастливи млади хора, които се радват, когато бизнесът излиза на светло. Защото сивата икономика ги ограбва.

  Сивата икономика се бори с разумна данъчна политика и ясни правила, устойчиви във времето законови разпоредби. И сигурност, разбира се. Не с реклами – кой знае какви луди пари плаща правителството и за тях. Никой не е луд да чака данъчните да му отнесат скалпа. Всеки бизнесмен – а в тая среда тъпаците нямат шанс, взима мерки отдалеч. Там не разчитат на прогнозата за времето от БАН.

  Бизнесът освобождава персонал до санитарния минимум, съкращава заплатата на останалите 2-3 пъти, докато стигне стотина евро, че и по-малко. И почва да се разплаща на ръка, за да крие данъци. Това е. Не напразно, ако днес потърсите кредит от банката, служителката ви пита веднага – можете ли да докажете доход от поне 1500 лв. До тук я докарахме с дянковщините.

  Е, как да са щастливи хората. Какво направи това правителство за икономиката? Актуализация, че да закърпи бюджета за 2010-а. Сякаш от 1 януари 2011 г. вкупом ще емигрира.

  Според изследването едно от най-печалните резултати от икономическия хаос днес е ниската производителност на труда – най-ниската в Европейския съюз. Означава, грубо казано, че разходите за труд у нас са много по-високи в сравнение с ефективността на производството. В едно изследване на Българската стопанска камара от миналата година се дава сравнение между „благоденстващата” 1985 г. и 1989 г., когато ножицата е била над 33% средно. След 1990-а този процент пада на 20, а през последните 10 години дори има обратна тенденция – производителността да е по-висока, особено във водещите сектори в икономиката.

  Отделно от това – човек днес и да работи, не знае за какво. И не знае докога. Единственото, което му остава, е да вдигне мерника на държавата, чиято администрация, между другото, остава непокътната в кризата. Дори с актуализацията на бюджета, пак общо разходите за администрацията са около 6 млрд. лева – 1,2 млрд. лв. за заплати; 2,2 млрд. лв. за издръжка и около 1 млрд. лв. текущи разходи. В същото време очакваните приходи от данъци са около 13 млрд. лв. Първоначално бяха даже 17-18 млрд. лв. при бюджет около 60 млрд. лева. Но дори тези 13 млрд. лв. са имагинерни. Защото, дори и при по-евтиното евро износът да се увеличи, българският бизнес ще продължава да скатава данъци и да се движи по ръба, за да оцелее.

  Масовото черногледство сред народа днес се дължи не толкова на перманентната мизерия – живели сме далеч по-бедно от днес, а по-скоро от усещането, че няма измъкване. Че масовите заблуди се изчерпаха, както и т.нар. политически проекти. Обществото все повече осъзнава факта, че правителството тъй извърта нещата, че пак обикновените хора да платят цялата сметка на опосканата от други трапеза. Защото, ако правителството е работещо, то би свило веднага администрацията до санитарния минимум.

  А досега – уж реформи, уж съкращения, а накрая се оказа, че в Министерството на здравеопазването работят 400 служители, а пък 509 получават пари по граждански договори за експертни услуги. Каквото и да означава това. По тази схема един чиновник можел да си докарва по 3-4 заплати месечно. И то за работа, която се съдържа в служебната му характеристика. И то за разработването на европроекти, по които МЗ и едно евро не е докарало от Брюксел.

  Ако правителството беше работещо, би закрило начаса МЗ. За какво ни е тоя скъп министър? За какво са ни 400 хрантутници, които само произвеждат скандали и тероризират болници, лекари, болни.

  За да заприлича на нещо изобщо, здравеопазването трябва да стане частно. Не платено, а частно и съответно – платено. А не докторите да работят хем в държавната болница, хем в частния си кабинет, а болните да са принудени да си плащат на и под масата, за да бъдат лекувани изобщо. Не говорим дори за качествено лечение, а за да им обърнат внимание. Да им сменят превръзката, подлогата. Наистина гадно риалити.

  Същото е и с прословутата реформа в пенсионната система. Ще доживеем ли изобщо деня, в който плащаме социални осигуровки и ще спестяваме за собствената си пенсия.

  Въпросното проучване на „Отворено общество“ сочи, че общественото мнение в страната е поляризирано по отношение на антикризисните мерки на правителството. 30% от анкетираните ги одобряват, а 25% – не. Дори нещо повече, голям е процентът на тези, които смятат, че до този момент управляващите не са предприели никакви реални мерки за излизане от кризата. Факт. Единственото, което видяхме от тях, е да пипат фискалния резерв. И да предложат актуализация на бюджета. Чийто най-голям проблем формулира точно единствен Георги Кадиев от БСП – няма приходи в тоя бюджет. А контрабандата и сивият сектор се разрастват напук на всички правителствени прогнози. Не може да не го виждат.

  Сега с актуализацията правителството ще закърпи бюджета за 2010 г. от фискалния резерв и после? Нали само след няколко месеца ще трябва да се прави проектобюджет за 2011 г. Пита се на какво разчитат.

  Ето една гатанка за домашно:

  – разчитат на заем от МВФ;

  – разчитат на приходи от увеличен с 4-5% ДДС;

  – разчитат на увеличен бюджетен дефицит за 2011 г.

  – разчитат на развързване на борда и девалвация на лева.

  Еврозоната вече не е опция. Всъщност, никога не е била. Нека поне днес си го кажем честно в очите.

• Щастието е… работа

  Автор: ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА /Новинар/

  Пак – щастието. По-точно – нещастието. Нови данни отново показали, че сред изследваните 60 държави хората в България се чувстват най-нещастливи. Не че не го знаем, това е третото или може би четвъртото проучване с подобен резултат.

  В търсене на обяснение се появи доводът, че причината е народопсихологическа. Има народи, за които щастието не е сантиментална дреболия. Според най-новите изследвания на американските психолози щастието е дори икономическа категория.

  „Всъщност щастието е толкова важно, че цяла една страна, разбира се, много малка страна, с размерите на Швейцария, си поставила за цел да увеличи щастието на своите граждани. Кралят на Бутан, последното будистко кралство в Хималаите, разположено между Индия и Китай, решил, че най-добрият начин да подпомогне развитието на икономиката би бил да повиши общото вътрешно щастие на нацията си, което означавало да се фокусира върху Брутното вътрешно щастие вместо върху Брутния вътрешен продукт.

  Наблягането върху щастието на хората в Бутан над всичко останало докарва всеобщо разпространени печалби. Въпреки че повечето хора в тази мъничка страна са фермери и едва задоволяват нуждите си от първа степен, те имат онова, от което се нуждаят – храна на масата и всеобхватна здравна грижа. Те отказват да печелят пари от търговска дейност, която би изложила на риск красивата природа и здравословния въздух, в които живеят, както и социалното равенство между всички в Бутан” – това пише в изследването си за щастието д-р Соня Любомирски, професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд.

  У нас щастието е личен каприз, лична приумица, личен въпрос. Ние сме нещастни, защото: много е топло, много е студено, много е дъждовно, политиците са крадливи, съдиите са корумпирани, работодателите са гадни, учителите са тъпи, докторите са алчни, пътищата са продупчени, здравната система е скапана, опашката за смяна на паспортите е дълга, новолунието ни влияе, пълнолунието… И т.н.

  За ужас на всички намиращи утеха от нещастието в мърморенето и критикуването трябва да съобщя: последните научни изследвания доказват, че само десет, само някакви си десет процента от причините за щастие/нещастие се съдържат в житейските обстоятелства.

  В каква държава живеем, при какъв климат, колко сме бедни, кой ни управлява, в каква панелка спим, по какви пътища караме… Всичко това влияе само на десет процента от чувството, че сме щастливи или нещастни.

  Петдесет процента зависят от генетичната ни предразположеност. Цели петдесет процента се съдържат в ДНК-то, с което идваме на този свят. Лоша новина. Добрата обаче е, че остават цели четиридесет процента от чувството за щастие/нещастие, които са във властта на съзнателната ни дейност. Тези четиридесет процента са нашата територия – на нея можем да полагаме усилия да бъдем щастливи. Или пък усилия да бъдем нещастни – въпрос на избор.

  Ако сте избрали да бъдете нещастни, няма смисъл да четете по-нататък. Но ако сте решени да запълните тези четиридесет процента с намерение да бъдете щастливи, останете. Защото ще ви кажа какви са според последните американски проучвания (сериозни психологически проучвания, не от онези книжки за самопомощ с красивите картинки на лъскавите корици) начините да работите за щастието си.

  Неблагодарните и песимистичните хора са по-нещастни. Практикувайте благодарност. Инвестирайте в социалните си взаимоотношения – инвестирайте време, внимание, подкрепа, комуникативни умения, чувства. Разработете си стратегии за справянето със стреса, страданието и травмата.

  Рецепта, която винаги работи във ваша полза: прощавайте. Винаги, за всичко. И да не знаете как, поискайте да простите – то ще стане. Живейте в настоящето, осъзнато. Поставяйте си цели, това ще осмисли всеки ваш ден и усилие. Грижете се за тялото си и за духовното си израстване. Може би знаете как да мотивирате другите. Не е достатъчно, трябва да се научите да мотивирате себе си.

  И както казва Кърт Вонегът в една знаменита своя реч: Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

• Избирателна система „8/32″ – нова методика за пресмятане на изборните резултати

  Автори: проф. д-р Любомир Гаврилов и д-р Стефан Mанов

  Предлагаме подобрения на настоящата методика за пресмятане на изборните резултати, които без да я променят по същество, усъвършенстват нейното функциониране. Подобренията са взаимствани от френската система за регионални избори (която е пропорционална).

  Основните елементи на нашето предложение са :

  – окрупняване на настоящите многомандатни избирателни райони (MИР) до 6 Регионални MИР съгласно европейските райони за планиране, София оформя отделен 7-ми РMИР, чужбина съставлява 8-ми РMИР;
  – кандидатските листи са по РMИР, но с обособени областни под-листи (съответсващи на сегашните MИР), които служат на етапа персонифициране на мандатите. По този начин не се нарушава традицията партиите да регситрират кандидати във всяка област (MИР). С други думи, настоящите 31 МИР в страната се съхраняват.
  – в 8-ми РMИР-чужбина се регистрират кандидатски листи, както в страната;
  – броят мандати полагащ се на всеки РMИР се определя според избирателната активност в деня на избора (плаващи мандати) ;
  – броят на мандатите спечелени от всяка партия на национално ниво и на ниво РMИР се определя по методиката залегнала в сега действащия закон за изборите.

  Основните предимства на предложените подобрения на избирателната система са:

  – запазване на автентичността на вота на избирателите;
  – премахване на изкривяванията на сегашната система, водещи до изборни абсурди
  – стимулиране на избирателната активност;
  – поощряват се местните кампании;
  – утвърждаване в избирателя на чуство за справедливост и смисъл от гласуването
  – системата позволява лесно въвеждане на преференциален вот като избягва евентуалните дисбаланси между областите, които неминуемо ще възникнат при сегашното райониране
  – системата е еволютивна и позволява по-нататъшно адаптиране към политическите параметри зададени от Народното Събрание

  Ще намерите описание на новата методика, както и илюстративна математическа симулация на база изборните резултати от юли 2009 tот тук  –> Izbiratelna sistema 8/32 (Gavrilov, Manov)

  ––––

  Още материали по актуалната тема може да намерите в нашия обзор – линк.

• Писмо на българския редактор на Еврочикаго до Райна Манджукова
  Уважаемa г-жо МАНДЖУКОВА,

  От името на редакцията на българския медиен портал www.Eurochicago.com  искам да ви благодаря за отзивчивостта и за съдействието ви при съвместната ни дейност, през наистина краткото време, през което заемахте поста Председател на ДАБЧ.

  Читателите от Чикаго, които ни се обадиха и ни писаха считат, че вие вложихте много сили и старание да се укрепи значението на диаспората, на българите зад граница.

  Ето защо от наше име и от името на читателите ни, ние ви благодарим за свършеното и се надяваме, че където и да сте, ще продължим да работим съвместно по стартирали и бъдещи проекти.

  С уважение,

  Петър Стаматов – българският редактор на Еврочикаго.ком

  26.05.2010 г.
• 10/05/27
• България: елитът остава зад граница

  Къде и защо заминаха българите

  Проучване на тема “Миграция и вътрешна сигурност” на Центъра за изследване на демокрацията с автор Денислава Симеонова сочи, че след 1989 г. 65% от българите, завършили университет, напускат страната. Наред с безработицата и ниския жизнен стандарт се очертава и един нов мотив за емиграция – повишената престъпност.

  Първата голяма мигрантска вълна от България се насочва към САЩ и Канада. САЩ остават и до днес предпочитана дестинация за висококвалифицирани специалисти и млади български семейства. Лесната интеграция, възможностите за реализация и високото заплащане СА основните предимства на САЩ. Западноевропейските общества се оказват не така гостоприемни. Но Западна Европа привлича с лесно достъпното образование, с по-добрите доходи в сравнение с българските, както и с географската близост до България.

  Резултатите от всички проучвания на миграционните процеси от последните години сочат, че 1/3 от желаещите да напуснат България са на възраст между 20 и 29 години. Търсенето на работа доминира като мотив за емиграция, за разлика от началото на прехода, когато водещ е бил романтичният мотив. Нагласите на младите българи вече са твърде икономизирани – парите са универсалният израз на успех.

  Германия – най-предпочитана за живот и работа

  Най-голяма част от българите, избрали за място за живеене страна от ЕС, се насочва към Германия – около 23%. Според изследването на магистъра по международни отношения Денислава Симеонова, младите българи избират Германия и Австрия заради сравнително евтиното висше образование и възможността успоредно с ученето да работят. Половината от българските студенти там желаят да останат да живеят и работят в Германия.

  Тази седмица от германската Статистическа служба съобщиха, че имигрантите от България са пети по численост, след поляците, румънците, американците и турците. През 2006 г. в Германия са се установили 7 500 души от България. За 2009 г. броят на „новите” българи е 29 000.

  Как Европа гледа днес на българите?

  Германия, Австрия, Италия и Гърция имат като цяло гъвкава политика за привличане на икономически имигранти и за легализиране на незаконно пребиваващите. За разлика от Белгия и Холандия, които запазват негативното обществено отношение спрямо българите. Между 2001 и 2002 г. двете страни дори заплашваха България с връщане на визовите ограничения. Но противно на очакванията, че източноевропейците ще „залеят“ Западна Европа, 2/3 от имигрантите в ЕС днес са мюсюлмани.

  Автор: Антоанета Ненкова
  Източник: Дойчевеле

• Лъжливият всезнайко

  Все повече хора търсят научна информация не в енциклопедиите и книгите, а в „Гугъл“. Според ново изследване обаче отговорите на мегатърсачката невинаги са верни

  Събирането на информация в интернет става чрез търсачките и едва ли има нужда да споменаваме коя е най-голямата и най-използваната от тях – мегатърсачката „Гугъл“ (Google).

  Отговорите на този „всезнайко“ могат обаче да бъдат подвеждащи, тъй като отклоняват търсенето в неподозирана, а и неправилна посока, казват учени от Висконсинския университет, цитирани от „Дойче веле“.

  Те са автори на съвсем ново изследване, което анализира Гугъл като главен инструмент за събиране на научна информация в интернет.

  Заключенията на учените са, че системата, по която Гугъл „отговаря“ на търсенията, позволява на юзъра достъп само до една част от съществуващата по дадена тема информация, като много често тази информация бива представяна под определен ъгъл.

  Гугъл избира какво да прочетем

  В интернет вече има много полезна и ценна информация, но проблемът е, че Гугъл определя какво виждаме, казва Дитрам Шойфел, един от авторите на изследването.

  Ученият пояснява, че чрез препоръките (Google Suggest), които ни подхвърля, търсачката безотказно ни насочва встрани от най-точната информация, като ни отвежда към най-популярната.

  Изследването дава за пример отговорите на Гугъл по ключовата дума „нанотехнологии“.

  В този конкретен случай търсачката отвежда до съдържание, от което не може да се научи нищо за самите технологии. Препоръките и класирането на съответните показани страници са зависели от „популярността“ на дискусиите по тази тема, което пък се променяло на всеки няколко месеца.

  Същото се случва с търсенията по почти всяка научна тема, казват авторите на изследването. Те са категорични: на резултатите не може да се разчита!

  Стесняването на перспективата само до най-популярните резултати насочва избора на информацията и оказва сериозно влияние върху знанията и мисленето на потребителя, предупреждават американските учени.

  Който търси, намира?

  Резултатите от това изследване са неприятни за „Гугъл“. Говорителят на корпорацията Джейк Хубърт реагира с изявлението, че когато препоръчва връзки и подрежда резултатите, „Гугъл“ се ръководи „единствено от обективни критерии“.

  И действително, конспирация няма, няма и човешка намеса: тези „обективни критерии“ са изведени от търсещия алгоритъм на „Гугъл“, който ги определя, грубо казано, според броя на кликовете.

  В крайна сметка „Гугъл“ е замислен като машина за търсене, която сортира резултатите според популярността на даден сайт, а не според качеството на предлаганата информация.

  Да не забравяме, че дори според шефа на „Гугъл“ Ерик Шмит корпорацията е свързана преди всичко с рекламната индустрия. Така че „Гугъл“ знае отговора на всеки зададен въпрос, но не дава гаранция, че този отговор ще е валиден и утре.

  Под въпрос е също дали отговорът е изобщо верен. Дали е заслуга на търсачката и появилото се наскоро в американската преса твърдение, че в България се говори „кирилски“ език…?

  Колко са дезинформираните?

  64% от всички заявки за търсене в интернет минават през „Гугъл“ – става дума за над 1 млрд. заявки на ден.

  В САЩ 77% от потребителите използват интернет като главен източник за търсене на научна информация, като повечето от тях прибягват до услугите на „Гугъл“.

  Мегатърсачката доминира и в световен план – само 16,3% от търсенията минават през „Яху“ (Yahoo).

  Соня Каникова, „Дойче веле“

• Отстраниха Райна Манджукова от поста преседател на Агенцията за българите в чужбина. Защо?

  Критика към управлението коства поста на шефа на агенцията за българите в чужбина

  Нелоялно отношение към държавата е причината председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова да бъде отстранена от поста, заяви пред Дарик министърът без портфейл Божидар Димитров, отговарящ за българите зад граница. Той отказа повече коментар, защото „спецификата на работата“ не позволявала това.

  Пред Дарик Манджукова отрече обвинението. По думите й причината за отстраняването е посещение в Чехия между 21 и 23 май, в което участвала и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. При срещи с българи, Манджукова си позволила на два пъти да отправи критика към правителството с думите, че „не можем да им бъдем полезни, защото липсва координация между държавните институции“.

  „Имах неблагоразумието да повярвам, че има демокрация. Ако това, което съм казала в Чехия може да бъде изтълкувано като неуважение към държавата, тогава бих приела, но аз не мисля, че това е неуважение към държавата. Г-жа Цачева още там ми каза, че това ще бъде отнесено до най-високо ниво. Другото, което ми каза е, че „тъй като се оплаквате, че никой не ви чува, ще бъдете чута от най-високо място“. Това за съжаление не се изпълни, защото все пак бих искала някой да ме чуе, тези, които ме отстраниха“, коментира Манджукова.

  Източник: Дарикнюз

• ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАДЕН ЖИВОТ?

  Prof. Ivan Kanev, University of Nebraska – Lincoln, USA

  (към „Българският ДНК проект”, дискутиран на „Български дни в Чикаго – пролет 2010”)

  John Craig Venter, който заедно с Francis Collins стана известен през 2000 година с проекта по картирането на генома на човека пусна на 20 май, 2010 година статия, в която съобщава, че е конструирал, синтезирал и сглобил нова синтетична клетка, в която структурите и функциите се управляват от изкуствено сглобена хромозома, в която вместо истинските и гени са монтирани дигитални записи на тяхните секвенции. Тази клетка функционирала и се репликирала нормално.
  Опонентите му го критикуват яростно и обвиняват, че той си играе на Бог и създава нови форми на изкуствен живот, което е неморално и чиито последици са неизвестни и крият огромни опасности.
  Привържениците му го величаят и смятат, че той прекроява едновременно хилядолетните философии и доктрини за произхода и еволюцията на живота и в църковните догми и писания и в научните трудове и теории.
  Спорът около тази негова публикация се очертава да е тежък и дълъг. Той вече раздели Craig Venter от Francis Collins и ги направи учени от две различни школи с две принципно различни визии и философии за произхода и еволюцията не само на гените от двойната спирала на ДНК но и на живота, като цяло.
  Francis Collins, който е директор на държавна организация-The National Institute of Health се придържа към официалните визии на правителството и църквата и дори написа и публикува през 2006 година монография със заглавиe “The Language of God”. В нея той развива тезата, че генетичния код на живота е толкова съвършен и опростен, че само Бог би могъл с четири аминокиселини да сътвори всичките форми на живот в животинското и растителното царство. За тази му теза лично папата-Бенедикт XVI го предложил и той е избран за член на The Pontical Academy of Science.
  John Craig Venter е независим от държавата и църквата. Той сам си набавя парите и с тях е построил до сега три научни звена за работа с генома. Те са Celebra Genomics, The Institute for Genomic Research и институт с неговото име-John Craig Venter Institute с два екипа-единият работи в Калифорния, другият е в Ню Йорк. Учени от тези институти вече прокарват идеята, че произхода на живота и неговата еволюция не протичат стъпка по стъпка, като се смяташе до сега, а се развиват на тласъци и скокове чрез внезапни и бързи промени в които секвенции от генома на по-низши организми, които паразитират в по-висши организми се вкарват и записват в гените им и предизвикват промени.

• Защо Алеко не е „Нещастника“?

  Иво Инджев – http://ivo.bg/

  Както обикновено реката от думи за думите и буквите се лее в България неудържимо на празника на писмеността. Решавам да отделя капка от нея. Насред пълноводието вадя микроскопа за непретенциозна дисекция на тема : “ Как буквите ни спасиха от емиграция”.

  Звучи като заглавие на доклад или на ученическо есе. Но си е буквално така: буквите спасиха мнозина от нас от съдбата на емигранта. Просто ни попречиха да бъдем “умни”. Нали се твърди, че умните българи отдавна са избягали в чужбина. Така ние, които работим с българските букви, си останахме по призвание “глупави”.

  Не се наемам да кажа колко сме. Но сами преценете: учители, писатели, библиотекари, журналисти ( с извинение), редактори, коректори, актьори. Не просто хора на словото, а именно на българското слово. Всички сме “закрепостени” тук защото българският език е нашето “средство за производство”. За огромната част от нас е невъзможно да правим в чужбина същото, което с дългогодишни усилия сме постигнали тук.

  За начинаещите може и да има шанс да се преквалифицират и да се преборят с конкуренцията в чужбина, но и за тях е доста вероятно да трябва да се откажат от “езиковото състезание”, т.е. да изберат поприще, което не изисква да си по – добрия сред равните в боравенето с езика. Този подвиг се отдава на малцина, на единици сред хилядите емигранти. А какво да правим ние, които не искаме просто така да захвърлим натрупания багаж – хубав или лош, но наш, събиран с годни?

  Министърът без портфейл Божидар Димитров твърди, че извън България живеят 4 милиона българи. Някои от тях са там от поколения Поради това не попадат автоматично и вкупом в категорията на умните от новата вълна, още повече, че мнозина от тях не са прокопсали кой знае колко в не особено богатите земи на Молдова, Украйна и други подобни. Но и да изключим потомствените емигранти от задължението да са умни по презумпция, пак ще остане някой милион от въпросните 4 милиона. Дай Боже! Защото един милион гарантирано умни българи би сбъднал мечтата за Велика България, където и да се намира тя чрез своите чеда. Така ли е обаче?

  Емигрирането и изобщо мигрирането е част от древния ни нагон, стар като Стария завет, че и повече. Човек по природа е откривател и го прави с мисъл, целенасочено, което прави хората различни от прелетните птици. В този смисъл, макар и малко черногледо на пръв поглед, може да се каже, че недоволството е двигател на прогреса. Така сме се разселили по земното кълбо – не от единия авантюризъм, а едновременно тласкани от порива на любопитството и от принудата на бита в търсене на новото.

  Оспорвам баналната мъдрост “ по – добре пръв на село, отколкото последен в града”, но не съвсем. Жилавостта на баналностите, които иначе трябва да бъдат подлагани периодично на съмнение, е в това, че са издържали проверката на времето. Има ли нещо по – банално от силата на любовта например? Но в крайна сметка, ако има място за малко ведрина в тази депресираща за мнозина тема, то би трябвало да е в осъзнаването на факта, че имаме шанса да живеем във време, когато личният избор е по – важен от хегемонията на държавата.

  Делението между нас не минава по ръба на пропастта между “умни” и “глупави”, в зависимост от местоживеенето, а е свързано с много обстоятелства, включително и с нагласата за това какво е щастието. Както знаем, често умните и богатите са доста по – нещастни от бедните и не особено интелигентните. Ще спра дотук, за да не се оплета в нравоучения като един глупак.

  Но , за да не кажете, че не съм защитил ясна позиция, ще се осмеля да вметна: все пак ми се вижда по – добре да съм щастлив глупак, отколкото нещастен умник. Иначе Алеко, един несъмнен талант, щеше да се подписва с “ Нещастника”.

• СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В USA И ПО СВЕТА УЧРЕДЕН В ЧИКАГО

  ВАЖНО КУЛТУРНО СЪБИТИЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В САЩ И ПО СВЕТА!

  БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ЗАД ГРАНИЦА Е ЖИВА И ЖИЗНЕНА!

  СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В USA И ПО СВЕТА  УЧРЕДЕН В ЧИКАГО

  В дните на най-светлият празник на българската писменост и култура,Св.Св. КИРИЛ И МЕТОДИИ, в столицата на българите в Америка, Чикаго,бе учреден и регистриран по законите на щата Илинойс,първият зад граница СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА.С това Чикаго се превръща в една културна столица на българите извън България.Учудващо е или по-скоро не е за чудо,че в САЩ,Европа,Австралия и навсякъде по света,където живеят българи има от тях хора надарени с богатството на СЛОВОТО БЪЛГАРСКО,с чувствително перо,остро,но и преливащо от любов към род и Родина.И не е за чудо,защото само допреди двадесетина години писаното слово в обичната ни страна бе „Сладко и опасно…“,бе само за „избрани“ и „верни“,пишещите машини бяха прд строг контрол от Службите,а незаконното разпространение на писано слово поднадлежеше на наказание по същия член на Наказателният кодекс,както и незаконното носене и притежание на оръжие.Защо ли и днес в обичното ни Отечество се прокрадват мисли,че имената на собствениците на издания и медии не трябва да са анонимни?!!! Защото всички познаваме силата на думите ОБИЧАМ и МРАЗЯ.Силата на дивите думи и питомните думи.Злите думи и добрите думи.Но знаем и приказката за дърваря с брадвата,мечката и лошата дума.“Дума дупка не прави – но тежко му който удари“И още:“Блага дума – железни врати отваря“ Защото словото е семе: ако семето е добро – ражда най-вкусните плодове.Но лошо ли е – никнат бурени…
  Учудващо бе и това,че от юли 2009г.по инициатива на ревностната родолюбка г-жа Юлия Данчева в едно кафене,собственост на сърби в Чикаго започнаха да се събират хора пишещи и хора четящи – петимни за българско слово и любопитни към неговите автори.Тия месечни литературни четения продължават и до днес.Те са ярък показател,че писаното бългаско слово,милите на сърцата ни нашенски думи сред емигрантският ни чуждоезичен свят е живо и жизнеутвърждаващо.Те са необходимата доза антиносталгин за неизлечимата носталгия на емигранта,чието сърце често и в бурни пристъпи плаче за дома от където идва.За кривата круша на село, за смока в шипока,за красивата,ненагледна гледка към Витоша,Пирин,Рила и Родопа.На тези сбирки ,постоянни посетители и гости са увърдени имена на писаното слово,с ярък творчески талант поети , белетристи и публицисти като Симеон Гаспаров,Климент Величков,Георги Витанов Богат,д-р Севделин Панев,Илия Консулов,Снежана Галчева,Николета Кравченко,Дик Дерек,Калина Томова,Маргарита Иванова,Минчо Минчев,Елена Димитров – поетесата бард,Стайка Должева,Елена Калева и много други.Този неформален литературен клуб наречен по-късно “ Българско слово“ бе ярък показател за необходимостта от създаването на „СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА“,като обединител,творческа лаборатория,издателска и преводаческа подкрепа на писателите емигранти.Но устава и приамбюла на това творческо обединение говорят,че в него могат да членуват не само емигранти по света,но и писатели от Родината ни България.Нима и днес ,20 год.след демократичните промени в Отечеството ни не е валидна крилатата фраза“ България – страната на убитите поети“?!Или „Пророк в селото си не е пророк“ Или закона на еднооките силни „Избоди на двуокия едното око и той да стане като нас“
  Но какво значи писател емигрант!Ако се надникне в историята на българската литература и слепият ще види,че най-знаковите,най-свидните литературни произведения на титаните на българската литература са писани далеч от Родина. Иван Вазов – „Под игото“,“Немили – недраги“ Одеса,Русия.Христо Ботев – Браила,Румъния.Любен Каравелов – Румъния,Георги Раковски – Сърбия,Петко Рачов Славейков – Цариград,д-р Петър Берон – Париж,Добри Чинтулов,Стоян Михайловски,Добри Войников,Йордан Джинот,Братя Миладинови,Григор Пърличев и кого ли още не.Даже Кирил и Методии са съчинили буквите на които пишем в чужбина,а и Паисии Хилендарски – също.Съществува мнение,че тия български писатели също би трябвало да бъдат включени като почетни членове на един такъв писателски съюз или те да бъдат негови птарони,защото сигурно е,че тяхната любов към Отечеството,тяхната носталгия е била главния двигател за написването на нетленните им,вечни книги на България.

  УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА
  ВАСИЛЕН ВАСЕВСКИ – главен секретар
  СИМЕОН ГАСПАРОВ – зам.председател
  ГЕОРГИ ВИТАНОВ БОГАТ – председател
  секретари:
  КАЛИНА ТОМОВА,
  НИКОЛЕТА КРАВЧЕНКО

  “ Написаната дума
  кават,вече мъртва е…
  А според мен,
  тя почва да живее
  от този ден.“

  Емили Дикинсън

  –––––––––-

  Наскоро в пощенската кутия на чикагското ми жилище получих пожълтял лист,откъснат от
  бележник,адресирана до СБП -София,ул.“Ангел Кънчев“№5 със следния текст:
  “ Братя мои, български писатели!
  Аз ви помня! Помня стиховете на даровитите
  и „стиховете“ на бездарните,които бяха по-много.
  На изуст знам разказите ви – хубавите,звучни
  разкази на даровитите и скудоумията на бездарните.
  Аз дойдох и като дете с цвете в ръка,носех
  моите стихове да ги видите и оцените,
  но вие ме погледнахте,извърнахте очите си
  и не ме познахте,че съм един от вас.
  Още се питам ЗАЩО?!“

  Текста не е подписан.Моля автора на тези редове,който явно живее в Чикаго
  да се свърже с мен на следния имейл адрес: [email protected]
  Георги Витанов БОГАТ

• Какво е да бъдеш издател на българска поезия в САЩ?

  Интервю на Даниела Горчева с Людмила Попова – Уайтман, издател и преводач на българска поезия

  Вие не само да превеждате българска поезия, но и издавате стихосбирките – и то на двата езика – на български и на английски. Какво е да бъдеш издател на българска поезия в САЩ?

  Приключение. Идеята дойде от Блага Димитрова. Една немска преводачка имаше издателство, което публикуваше книгите й в Германия. Печатането беше в България, чрез издателството на поета Ангел Боянов – „AngoBoy”, който като мене беше започнал без опит, но с много ентусиазъм. Появата на такива издателства разби монопола. Знаем, че имаше прекрасни български писатели, които в продължение на много години чакаха благоволението на апаратчиците в “Съюза на писателите”, доминиран от агенти на Държавна сигурност (ДС) да им разрешат да издадат книгите си. И след като Блага ме свърза с Анго Боянов, аз се прибрах в Принстън, отворих библията на американските издатели „The Chicago Manual of Style” и следвайки указанията им, приготвих за печатане ръкописите на «Вик на едно бившо куче» на Константин Павлов и на «Забранено море» на Блага Димитрова. И двете книги (Cry of a Former Dog и Forbidden Sea) излязоха най-напред само с английския текст. За корицата на Блага избрах един акварел, рисуван от моята редакторка, Лоис Харод, а корицата на Коста Павлов сама си я измислих. Тук ще спомена, че учени в рода ми няма, но затова пък има художници: един иконописец от Тресонче (Македония – бел. ред.) и баща ми — архитект и художник на акварели. Какво щастие бе да държа в ръцете си книги създадени от мене! И така започна. Следващите ми книги вече бяха двуезични, което ги направи интересни и за българските читатели, особено като се има предвид, че с изключение на „Забранено море”, това са нови книги — те не бяха издавани преди това на български, не и в този подбор на стихотворенията.

  Разкажете за себе си?

  Аз съм физик по образование, но започнах да превеждам в университета — моят пръв превод беше от френски, за изпита трябваше да преведем цяла книга. Аз преведох Анатол Франс. После заедно с първия ми съпруг Иван Тодоров* преведох от руски книга на Айнщайн. Голям професионален превод беше преводът на книгата на Боголюбов от руски на английски и книгата все още се продава. Този превод бе направен заедно със Стив Фулинг.
  Преди повече от 30 години (как лети времето!) започнах да превеждам Блага Димитрова. Ръкописа на «До утре» го пазя още. Трябва да кажа, че имаше нужда от много малко промени преди да го включа в «Scars». Първото стихотворение на Коста Павлов, което преведох бе знаменитото «Капричио за Гоя». Исках приятелите ми, на които го четох, да почувстват какво е да се живее без свобода.
  Една от причините, че работата ми провървя беше, че имаше с кого да споделям преводите: става дума за една група поети от Ню Джерси, които се събират всеки вторник да си четат новите стихотворения. След прочитането всеки от присъствуващите казва мнението си за прочетеното и критиката често е много полезна. Трябва да кажа, че втората (или третата ми професия — освен като физичка във Дубна на големия ускорител, аз работих и като библиотекарка) ми достави може би най-голямото удоволствие. Освен това тя ме срещна и сприятели с нашите най-големи поети.

  Превели сте и сте издали Блага Димитрова, Константин Павлов, Данила Стоянова, Александър Шурбанов и Едвин Сугарев. Защо точно тях?

  Това са поетите, които са ми говорили най-много.

  С какви мъчнотии се сблъсквахте при превода от български на английски?

  Първата е словоредът и модерната тенденция в Щатите да се избягват инверсии, които много от нашите поети използват. Що се отнася до словореда — английският има много твърди правила, с които мисля, че говорителите на английски са родени. Следващата разлика са глаголите — българският език е много богат на глаголи, особено глаголи с приставки, които менят смисъла и нямат еквивалент на английски. Блага Димитрова, която си играе с езика, употребява, например, много глаголи и съществителни с представките «без» («безбурие», «безветрие»), «до», («доузрея») и т.н. Ясно е, че всеки нов писател създава своите трудности, но понеже превеждах в течение на години един поет, свиквах с езика и проблемите. Едвин Сугарев, от по-младите поети, има най-богат език. Той е поетът, който най-много е работил над стила и езика си. И във известен смисъл, той беше най-труден за превеждане. В последната му поема „Аляска” синтаксисът му е изключително нов, много интересен.

  А кои са любимите ви поети?

  От българските — тези, които съм превеждала и разбира се — Ботев, Яворов, Димчо Дебелянов… От английските — Йейтс, Елиът, Хийни…

  Вие сте член на асоциацията на преводачите от САЩ и Канада. Веднъж годишно тези преводачи се събират, за да представят новите си преводи, канят и авторите, които са превели. Разкажете за тези сбирки?

  Аз съм член на АЛТА (Съюза на преводачите на художествена литература). Конгресите на АЛТА всяка година са на различно място: от Лас Вегас, Невада до Пасадина, Калифорния през 2009. Изнасят се интересни лекции, има дискусии и четене на поезия. Когато поетът, който е преведен присъствува, четенето е на два езика: първо поетът чете оригинала, после, преводача – преводите си. Едвин Сугарев взе участие в конференцията през 2006, която беше в Монреал, Канада. И четенето мина с голям успех. Когато приключихме четенето на стихотворението «Теология», публиката стана на крака, ръкопляскайки!

  Върху какво работите в момента?

  Истината е, че в последните няколко години съм запуснала преводачеството — съпругът ми страда от Алцхаймер и рак и доста време минава в грижи за него. Сега успях да организирам по-добре нещата и в момента имам една готова стихосбирка на Едвин Сугарев — «Калейдоскоп». Корицата е готова и може да се види на моя сайт (www. ivypressprinceton.com), и текстът също е почти готов, макар че кога ли нещо е готово, ако се стремим към това нещата да бъдат перфектни? Но да се надяваме, че през пролетта книгата ще излезе. И че аз отново ще имам време и вдъхновение за преводи на поезия.

  Как посрещат американските читатели книгите с българска поезия, които издавате?

  С интерес. Правила съм много четения. И книгите са рецензирани без мое участие, по инициатива на хора, които са ги чели. Една от дългите рецензии излезе в едно голямо списание за критика – Parnassus, също и в the Bloombsbury Review, Slavic and East European Journal и т.н.

  *Иван Тодоров е известен физик, брат на писателя и литературоведа Цветан Тодоров, който живее във Франция и е един от най-превежданите автори в света

  PS Бел. ред. Двуезичните издания може да купите оттук:

  http://www.ivypressprinceton.com/home.html

• СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

  ДУХОВНИ УЧИТЕЛИ И ПОКРОВИТЕЛИ НА ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА

  Автор: Пламен Павлов

  “Който смята България за някаква нова държава (…), който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа. Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (…) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите…”
  Тези думи са казани преди четири десетилетия от известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от многото европейски учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Основите на тази християнска, славянска като език, старобългарска като генезис цивилизация са положени от двамата монаси, писатели, книжовници и християнски мисионери Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и Методий (815-885 г.).
  Братята Методий и Константин са родени в Солун (Тесалоники) – вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. “И по майка, и по баща – четем в Пространното житие на Методий – те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)…” Братята са синове на византийския висш офицер Леон/Лъв и Мария, произлизаща от местната българо-славянска аристокрация. Споровете за произхода на Светите братя, заредени с много страсти през ХІХ и ХХ в., надали ще стихнат скоро. В българската традиция още от Средните векове Кирил и Методий се възприемат категорично като “свои”. Тази “българизация” по правило събужда своеобразна ревност в други страни – Гърция, Русия, Чехия, Сърбия и т.н., та чак до комичните опити за съвременната македонистка пропаганда да ги представия като “македонци”…
  В политически план Солунските братя без съмнение са били “ромеи” (“римляни”, византийци), поданици на византийския (източноримския) император. Матерният им език обаче е бил “славянски”. И тъй като абстрактен “славянски език” не съществува нито през ІХ в., нито по-късно, става дума за широко засвидетелствания в района на Солун старобългарски език. Присъствието на български славяни, заселили се през VІ-VІІ в. в Мизия, Тракия и Македония, в района на Солун в онази епоха е твърде значимо. Византийския император и интелектуалец Константин VІІ Багренородни отбелязва: “Пославянчи се цяла Елада…. В Житието на Константин-Кирил се подчертава, че жителите на Солун “… говорят чисто славянски”…
  През VІІ-Х в. в елита на империята навлизат личности и цели фамилии от българо-славянски произход: патриарх Никита (средата на VІІІ в.), въстаническия водач Тома Славянина, дворцовият сановник Василица (началото на Х в.), знатните родове Глава, Врана, Радини и др. От друга страна, Византия следва прагматичната линия нейните дипломати и мисионери в различни страни да са хора със същия етническия произход или лица от смесени бракове, близки по език и манталитет на съответните народи. Случаят с братята Константин-Кирил и Методий се вписва напълно в тази вековна византийска практика.
  Методий е роден около 815 г., дванадесет години преди Константин. Той получава образование в Солун, прави военна кариера и е назначен от императора за “архонт” на една “Славиния” (славянско княжество) на византийска територия – най-вероятно племето смоляни в Родопите. Този факт потвърждава българо-славянското потекло на братята, както и връзките на тяхното семейство с императорския двор. На младини Методий е красив и представителен мъж, който е имал семейство и деца. След десет години служба, станал по неволя свидетел “…. на много смутове и престъпления в този живот…”, той се оттегля в манастир. Допуска се, че това е станало по политически причини. Бъдещият апостол се заема “… усърдно с книгите”. Със своите интелектуални и морални достойства Методий придобива авторитет, като му е предлаган сан на митрополит (архиепископ). Той отказва, а по-късно става игумен на известния манастир “Полихрон” в Мала Азия.
  Константин е седмото, най-малко дете на Лъв и Мария. Роден е през 827 г., учи в родния Солун, където “… от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, а всички му се удивляваха…” По височайша воля постъпва в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол – единственият университет в тогавашна Европа. Като ученик на прочутите в онази епоха Лъв Математик и Фотий, Константин изучава “… граматиката, Омир и геометрията (…), диалектиката и всички философски науки, реторика и аритметика, астрономия и словесност, и всички елински изкуства…” След завършването на това елитарно образование е преподавател в Магнаурската школа и библиотекар („пазител на свещените книги“) на патриаршеския храм „Св. София“. Константин отказва предложенията за държавна кариера, предпочитайки интелектуалните занимания.
  Правителството на империята използва младия теолог, философ и филолог в дипломатически мисии при арабите и хазарите. В хода им той участва в религиозни и научни диспути, в които надделява над своите ислямски и юдейски опоненти. Във втората мисия участва и Методий. След 851 г. Константин се оттегля в манастира на Методий и се посвещава на създаването на славянската азбука и старобългарския литературен език. Според житийния разказ задачата е поставена от император Михаил ІІІ и неговите съветници. Византия се стреми да приобщи българските славяни на своя територия, както и да разполага с духовно влияние в България, руските земи и целия славянски свят. Усилията на Константин и Методий, независимо дали са инициатива на императора, на църквата или тяхна собствена идея, са в съзвучие с политиката на Византия. Дълбоко погрешно е обаче Светите братя да бъдат схващани като изпълнители на “политическа поръчка”. Над всичко стои тяхната убеденост в силата на Христовото учение, осъзнатата им воля да се трудят за “спасението на славянския род”, с когото са свързани по рождение.
  През 855 г. Константин създава т.нар. глаголица, в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант. Вероятно именно тази азбука първоначално е наричана “кирилица” – “азбуката на св. Кирил”. Така понятието “кирилица” става синоним на “азбука”, поради което по-късната българска графична система “отнема” името… Днешната кирилица е регистрирана за първи път в старобългарски надпис от 921/922 г. и се утвърждава най-вече по линия на българската царска канцелария в столиците Велики Преслав и Охрид. Впрочем в българските земи векове по-рано е създадена още една азбука – старогерманската на епископ Вулфила (310-383), предназначена за заселилите в Мизия готи. Подобно на Кирил и Методий, през 369 г. в Никополис ад Иструм (до Велико Търново) Вулфила превежда Евангелието и някои библейски текстове.
  Независимо от важността на въпроса за азбуката, същността на Кирило-Методиевото дело е езикът! На основата на родния им солунски диалект, с елементи и от източните български говори, Константин-Кирил и Методий създават богослужебния и книжовен старобългарски език. Макар все още да е наричан по света “старославянски”, няма обективен учен, който да не признава, че в основата си този език е българска.
  С помощта на кръг от ученици Светите братя започват усилена преводаческа и книжовна дейност. Конкретната политика води до неочаквано решение – през 863 г. Византия изпраща Константин, Методий и учениците им във Велика Моравия – възникналата в през ІХ в. славянска държава на територията на днешните Чехия, Словакия и отчасти Унгария. Княз Ростислав подкрепя мисията, въпреки резервите на западната църква и враждебността на силното в Централна Европа немско духовенство. През 867 г. Константин-Кирил и Методий разширяват дейността си и в Блатненското княжество в Панония (днешна Унгария). Междувременно са поканени в Рим. Апостолите и учениците им преминават през Венеция, където участват в разгорещен диспут. Константин Философ побеждава привържениците на ширещата се на Запад „триезична догма“ (според нея Христовата вяра може да се проповядва единствено на латински, гръцки и еврейски). Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и други народи от векове имат свои азбуки и славят Бога на собствените си езици), Константин оборва своите опоненти.
  В Рим мисията и “славянските книги” са благословени от папа Адриан ІІ, а проповедта на старобългарски език огласява храмовете на «Вечния град». За нещастие Константин се разболява тежко, приема монашеска схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата „Св. Климент“ („Сан Клементе“). Пред гроба му всяка година на 11 май се отдава почит от български правителствени делегации, интелектуалци, българи, живеещи и работещи в Италия и други страни.
  На смъртния си одър Кирил прошепва: “Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си…”
  Методий неотклонно следва поетия път. Като архиепископ на Великоморавия той среща ожесточената съпротива на немското духовенство. В споровете Методий не отстъпва по жар и красноречие на Кирил. В безсилието си немските епископи стигат до груби заплахи: “Понеже буйно говориш, зле ще си изпатиш!” На саркастична забележка на немския крал Методий дръзко отговаря с анекдота за изморения философ, който се е изморил, защото е спорил «…. с глупаци…»
  Заточен в продължение на три години в Швабия, Методий е освободен едва след намесата на папския Рим. Верен на апостолските завети, св. Методий полага усилия да разшири обсега на мисията към Южна Полша и Хърватия. Той положително е поддържал връзки и с България – надали е случайно, че Климент, Наум, Ангеларий и другите участници в Моравска мисия «… копнеели за България…»
  Държавните власти във Великоморавия не осъзнават в пълна степен значението на Кирило-Методиевото дело. Въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и създава оригинални творби до самата си смърт (6 април 885 г.). За мястото на гроба му се спори, но местната моравска традиция го свързва с градището Микулчице. Резултатите от археологическите проучвания, особено изследванията на проф. Зденек Кланица, потвърждават мнението, че св. Методий е завършил земния си път именно в Микулчице. От 2000 г. българи от Чехия, Словакия, Австрия и други страни на 11 или 24 май всяка година извършват поклонение в Микулчице, за да отдадат своята почит на апостола на българското слово. През 2009 г. на забележителен по своя дух български събор чешките българи поставиха паметник на Светите братя, дело на даровития скулптор Емил Венков – български творец, който от дълги години живее и работи в Словакия.
  Смъртта на Методий е последният акорд на Моравската мисия. Участниците в мисията са прогонени, по-младите – продадени в робство… Св. св. Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България. Монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на старобългарската цивилизация. Борис-Михаил и неговия син, царят-интелектуалец Симеон Велики (893-927) поставят културната и религиозна реформа в центъра на държавната идеология и политика. Настъпва “Златния век” на България, в изградените културните средища във Велики Преслав и Охрид кипи творческа дейност, която има световноисторически измерения. България, една от трите военни и политически „Велики сили“ в ранносредновековна Европа, с бързи темпове се превръща във „Велика сила“ и на европейската християнска култура. В резултат на мощното българско духовно и културно излъчване в православна Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва) старобългарският се превръща в третият класически език на средновековна Европа.
  По този повод преди много години френският учен проф. Роже Бернар казва следните точни и силни думи:
  “Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…”
  Заслуженото въздигане на Светите братя като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици (886 г.). Кирил и Методий са упование за българите вече повече от хиляда и сто години. В мрачната епоха на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа – остава “Държавата на духа”, както я нарече големият руски учен акад. Дмитрий Лихачов. Нейните устои са поставени от азбуката и езика на Кирил и Методий. Светите братя са еманация на българската борба за църковна и политическа независимост. Още през 1851 г. техният ден – 11/24 май, от църковен празник прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
  Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. През вековете те се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Светите братя са знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Без да са популярни във Византия, под влияние на българския култ са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ ги обяви за “покровители на Европа”. Десетки народи, особено в руското културнополитическо пространство през ХХ в., възприемат кирилица като писменост на своите национални езици. И на това не бива да се гледа през призмата на идеологическите предубеждения, а обективно. “Контрапримерът” е в славянските народи, които използват латиницата, а и в православните власи и молдавци (днешните румънци), отказали се по политически причини от кирилицата. Дори една бегла съпоставка показва предимствата на българската азбука в сравнение с всевъзможните запетайки, ударения и т.н., приложени към латинските букви, за да бъдат обозначени типичните славянски звуци… По същата причина появяващите се, макар и рядко, мнения и нятяквания за отказ от кирилицата са не само израз на осъзнат или не нихилизъм, но и на неразбиране на същността на една вековна културна традиция. Впрочем, българите в западния свят са категорично доказателство, че кирилицата не е пречка за перфектното усвояване на чужди езици, а и на западната култура като цяло – така, както собствените графични системи не пречат ни най-малко на гърци, евреи, китайци, японци, араби, грузинци и други народи, които пазят своите традиции и културна идентичност.
  Днес денят 11/24 май се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. В България и никъде другаде! И единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест на държавата към заслужили личности, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички…
  В България същестува феномен, който надали има аналогия някъде другаде в Европа и по света – ние, българите, имаме своя песен, която не остъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство… И това не е някоя старинна песен (от онези, които днес са познати на целия свят с “магията на българските гласове”), нито военен марш, а именно “Химнът на Кирил и Методий”…
  Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”

• 10/05/23

• <<
• 1
...
• 378
• 379
• 380
• 381
• 382
• 383
• 384
• 385
• 386
• 387
• 388
...
• 414
• >>