Home » Избрано

Искра Фидосова: Има неща, които трябва да бъдат коригирани в Конституцията по отношение на изборите и българите в чужбина

2010.06.22 Няма коментари
Spread the love

Интервю на Аделина ГЕОРГИЕВА със съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова

Трябва ли българите в чужбина да могат да гласуват? За кои избори? Какви са възможните алтернативни начини за гласуване? Ще могат ли българите, които живеят в чужбина и имат друго гражданство, да бъдат избирани за депутати? Ще бъде ли променена Конституцията? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с Искра Фидосова – председател на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс в Народното събрание. Нека припомним, че Eurochicago.com бе сред първите, които задаваше тези въпроси, а интервюто ни с министър Божидар Димитров (линк)  бе стартовият сигнал за промени в изказванията, нагласите и надяваме се, на политическата воля в България.

Фокус: Г-жо Фидосова, като председателя на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс в Народното събрание, смятате ли, че българите в чужбина трябва да могат да гласуват? За кои избори?
Искра Фидосова: Всички български граждани имат избирателно право, т. нар. активно избирателно право по българската Конституция. Българите в чужбина – и сега, и това, което ще попадне и занапред в Изборния кодекс – те ще имат право да гласуват и за президентските, и за националните парламентарни избори, както и на изборите за членове на Европейския парламент. Там условността е, че гласуването е само в рамките на страните-членки на Европейския съюз. Предвиждаме в Изборния кодекс една много сериозна и подробна уредба на организацията и провеждането на изборите в чужбина – такава, каквато нямаше до този момент и това обикновено ставаше с едни методически указания, издадени допълнително седмица преди изборите с изпращани писма от външно министерство – това в момента го разписваме. Имаме нов начин, който ще предвидим за формиране на избирателните комисии. Имаме консенсус по темата да пуснем пилотен проект за електронно гласуване в чужбина, т.е. по интернет, както и много други промени, които предвиждаме.
Фокус: Предвижда ли се в новия Изборен кодекс българите в чужбина да гласуват на местни избори?
Искра Фидосова: Не. За местни избори няма как да гласуват българите в чужбина. За местните избори българските граждани, които имат и ще имат право да гласуват, община независимо коя е и къде на територията на страната и с държавата – Република България. Няма как иначе да упражняват вота си. Ние запазваме изискването за уседналост, което беше прието преди предишните местни избори и промяна преди около две години и половина в Закона за местните избори. Тогава това, което не можа да се случи – да се гласува в пленарна зала и в преходните разпоредби да се опише подробно дефиниция за това що е уседналост, как трябва да се разбира „живял през последните 10 месеца…”. В момента имаме такива текстове и се надявам, че ще минат в пленарна зала. Всички български граждани са с еднакви права. Не може някой да е привилегирован по отношение на друг. защо трябва български граждани от Турция да гласуват за местни избори, а останалите, които са в други страни, да не могат или обратното?
Фокус: Какви промени, касаещи българите в чужбина, ще залегнат в Изборния кодекс?
Искра Фидосова: За българите в чужбина много подробно разписваме правилата, въвеждаме и в момента коментираме възможността за създаване на секционни избирателни комисии извън консулските и дипломатическите представителства, но само при много ясно и подробно разписани правила. Предвиждаме едни по-дълги срокове за създаването и разкриването на тези секционни избирателни комисии, като нашето предложение е при формирането на тези комисии да се прилагат същите дейности и условия, които прилагаме за секционните комисии в страната, т.е. да се спазва пропорционалният квотен принцип на парламентарно представените в българския парламент партии и коалиции, както и тези, които имат представители в ЕП. Ако в срока, който предвиждаме някоя от тези формации, партии или коалиции не е представила свои кандидати, да може съответният дипломат, на когото е възложено организирането и формирането на тези секционни избирателни комисии – по негово предложение да се направи съответното назначение за член на секционната избирателна комисия. Друго много важно, което среща подкрепа от комисията, е, че тези назначения трябва да бъдат най-късно до 5-7 дни преди изборния ден, за да не може да се получи това, което в момента става – часове преди изборния ден се формира комисия и то без участието на представител на държавата. Задължително трябва да има представител на държавата в секционната избирателна комисия. Това, което предвиждаме с оглед на това да няма манипулации на изборните резултати, предложихме на предишното заседание на нашата комисия – протоколите след приключване на преброяване на резултатите от съответната СИК незабавно, в рамките до 2-3 часа след приключване на изборния ден, след като бъдат обработени, да се сканират и да се изпращат към Централната избирателна комисия. Досега се изпращаше само една грама. Грамата ще остане, ще се изпраща пак и ще съдържа всички данни. Ние искаме и самият протокол да бъде изпратен, като смятаме, че е гаранция за това да няма фалшифицирани и подменени протоколи. Това е, което видяхме от практиката и работата на временната анкетна комисия. Важно е да бъде разбрана правилно тази уседналост с оглед на това да няма различни тълкувания. Говорим за местните избори, за дефиницията „живял най-малко през последните 10 месеца”. Ние имахме идея да направим и 12, но това е въпрос, който ще бъде решен с гласуване в парламента. Идеята е, че поради това, че местните избори са свързани с територията на съответната община или кметство и на местни избори не се гласува в чужбина, се предлага само лицата, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, да могат да участват в местни избори. По този начин запълваме една празнота в действащия Закон за местни избори и нито един гражданин на Република България или на държава-членка на ЕС, който е живял към дата – приемаме в момента 10 месеца – на нейната територия и има постоянен и настоящ адрес, независимо от това дали са в една и съща община или кметство или адресът на пребиваване съответства за гражданите на ЕС, няма да бъде лишен от правото да избира и да бъде избиран. Този подход е възприет от почти всички държави-членки на ЕС. Това беше идеята преди две години и половина, когато е направена и приета тази норма за 10 месеца уседналост, но в пленарна зала се спира и не се гласува – става някаква разправия. Този текст остава в закона, но без да има легална дефиниция що е то „живял най-малко през последните 10 месеца” и на практика ни доведе до това, което се целеше с него като резултат.
Фокус: Споменахте, че може да се въведе електронното гласуване за сънародниците ни зад граница. Какви са възможните алтернативни начини за гласуване в новия Изборен кодекс?
Искра Фидосова: Ние възложихме на експерти и търсим опита на страни, които вече имат такава възможност – с гласуване по интернет да могат да упражнят правото си на глас. Това, което до този момент сме намерили като най-удачна форма – има един вариант, който дава най-малко отклонения и като софтуер, и като възможност за манипулация и контролиране на вота. В срок, определен като кампания – 20 или 30 дни в предизборния ден, да могат по интернет да гласуват българските граждани, които имат право на съответния вид избор. Единият вариант предлага това да става до три пъти, като всеки си има код, за да бъде идентифициран, като влезе и гласува. До три пъти означава, че той може дори да смени в тези, да кажем, че дадем 20 дни за гласуване по електронен път, до три пъти може да смени това, което е дал като вот. Като меродавност ще бъде последното му гласуване. Идеята е, че дори по някакъв начин избирателят да бъде манипулиран първоначално за кого да гласува електронно, отивайки някой до неговия компютър и задължавайки го, той в последствие има възможност да го коригира. Това, което ще бъде меродавно и ще се отчете като вот, е последното в изборния или предизборния ден. Гледаме много внимателно нещата. Имаме притеснения, тъй като никога досега не сме тествали и правили опит за такова електронно гласуване. Затова говорим единствено и само за пилотен проект за следващите избори, за да видим има ли пропуски някъде в това, което ще предложим, самото обезпечаване – като софтуер, като организация така, че да гарантираме сигурност на изборния процес.
Фокус: Сегашният член 65 на Конституцията забранява депутат да става лице, което има друго гражданство, освен българското. Ще могат ли българите, които живеят в чужбина и имат друго гражданство, трябва да могат да бъдат избирани за депутати?
Искра Фидосова: Наистина има такова ограничение по Конституция. Аз също ще маркирам какъв ни е проблемът в тази посока и не само за този въпрос. Ние не получихме мандат в нашата Временна комисия за изработване на Изборен кодекс да подготвим промяна на Конституцията. Поставях няколко пъти този въпрос и във Временната комисия, защото има неща, които трябва да бъдат коригирани в нашата Конституция по отношение на изборното законодателство и те са безспорни. Ние се опитахме да отделим безспорното от спорното и поне това, което е безспорно. Ако има политическа воля от останалите парламентарни групи – да седнем и да подготвим една рамка за такава промяна, аз лично се надявам и очаквам да се прояви такава воля от колегите, да седнем и да обсъдим какви промени бихме могли да направим, около какви промени бихме се обединили, защото ако нямаме предварително такъв консенсус, няма как да тръгне промяната. Трябва да имаме подкрепата на всички. Спорните неща са факт – и това, че евроизборите ги няма в Конституцията, и други текстове, които сме предложили, включително и това, за което вие питате – може ли с двойно гражданство, от които едното задължително разбира се българско, да се кандидатира за депутат. Това вече е политически въпрос, на който всяка една парламентарна група трябва да вземе своето политическо решение. Все още имаме време да успеем да постигнем съгласие за започване на разговори за промяна на определени текстове от Конституцията, а които след това да бъдат съобразени текстовете на Изборния кодекс.
Фокус: Доколкото знам, за промените в Конституцията трябва да се свика Велико народно събрание?
Искра Фидосова: Не за всички. Има промени, които могат да се направят от това народно събрание, само, че е необходимо мнозинство от две трети от общия брой на народните представители, т.е. най-малко 161 народни представители, които да гласуват за съответните промени.
Фокус: Тези промени, които обсъждахме, от тях ли са, от тези, за които не е необходимо свикването на Велико народно събрание?
Искра Фидосова: Повечето от тях – да. Ние говорим за тези, които могат да станат във формат този парламент.
Фокус: Може ли да се приеме по презумпция, че международно правен акт като Лисабонския договор е по-важен документ от Конституцията и стои над нея?
Искра Фидосова: Интерпретации в тази посока не можем да правим. Силата като акт и като задължение на Лисабонския договор е ясно определена по отношение на всички страни-членки на ЕС. По отношение на изборното законодателство няма нито директиви, нито какъвто и да било друг акт в ЕС, който да задължава всяка една държава-членка да предприеме съответните действия за транспониране и въвеждане на такива норми. Това е само един протокол, мисля, че беше от 2007 година. Преди това имаше един междинен от 2002 година на Венецианската комисия, които очертават само основни принципи по отношение на изборното законодателство. Оттук нататък всяка страна-членка сама според Конституцията и вътрешното си законодателство определя правилата и нормите в изборното законодателство.
Фокус: Скоро ви предстои среща с министъра за българите в чужбина – Божидар Димитров. Какво ще обсъждате?
Искра Фидосова: Министър Димитров преди няколко дни ми се обади и поиска такава среща. Най-вероятно следващата седмица ще направим такава среща. Очаквам, че ще коментираме всички проблеми, които касаят българите в чужбина, не само изборното законодателство, защото има други проблеми, които засягат други нормативни актове. При всички положения ще коментираме правата на българите в чужбина по отношение на упражняване правото им на глас.
Фокус: Министър Димитров посочи, че сред българите зад граница има такива, които искат да се включат в политическия живот на страната. Според вас редно ли е това и ще стане ли възможно?
Искра Фидосова: Да се включват е редно. Аз съм твърдо за това нещо, подкрепям тази идея, но с уговорката, че в тази посока е необходима промяна в Конституцията – нещо, което на този етап не можем да гарантираме, тъй като нямаме мнозинство за такава конституционна промяна. Надявам се и инициирам срещи в тази посока с всички парламентарни групи. Ще се опитаме и аз, и колегите да намерим условията на диалог, добрия тон и чуваемост, за да заяви всеки от нас политическа воля за такава промяна.

Източник: Агенция „Фокус”

————

Още материали по актуалната тема може да намерите в нашия обзор – линк.


Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.