Всички авторски страници

Авторски

• Посланици за България

  Какво казаха посланиците на САЩ и Испания пред медиите

  Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик: Натискът срещу журналистите е голям

  Някои медии за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове. Натискът срещу журналистите е голям, а това в провинцията е още по-страшно, каза посланикът на САЩ Джеймс Уорлик

  Пред форум, посветен на проблемите на медиите в България той заяви, че трябва да има закон за собствеността и свободата на медиите.

  В САЩ не разчитаме само на Конституцията. Има законова норма кой е собственикът на медията. Потребителят трябва да бъде информиран кой стои зад медията и да има информирано съгласие какво си избира, заяви Уорлик.

  Трябва да бъде ясна прозрачността на капиталите на медиите, включително и на интернет, каза в изказването си посланикът на САЩ в България.

  Като цитирам „Репортери без граница“, България е на последно място в Европа по прозрачност на капиталите в медиите и оттам и на свободата на медиите. Аз искам България да успее пред „Репортери без граница“ в конкуренция с европейските държави, а не с Танзания, каза посланикът.

  Кафене.нет

  ––––––––––

  Посланикът на Испания Хорхе Фуентес: Ако България расте със сегашното си темпо, ще й трябват между 30 и 50 години, за да достигне средния европейски стандарт

  Интервю на Милена Бордън (Капитал)

  Вашето председателство беше първото, което тази година работи паралелно с новия президент на ЕС? Не се ли дублират тези институции?

  По принцип, няма нужда от двете. Ние бяхме в ролята на първата страна, която чрез председателство на ЕС помогна да се установи новата президентска институция под ръководството на Херман ван Ромпой. Вероятно, унгарското председателство през първата половина на 2011 ще бъде последното от този тип. Смята се, че до тогава външната политика на ЕС начело с Катрин Аштън ще бъде установена напълно.

  Но този преходен период мина много добре по една причина. Испания си постави точна цел – да работи в услуга на президента на Европа, а не да търси да блести в името на себе си. Разбира се в типа ротационно председателство, което приключва, имаше елемент на национална гордост, който ще отстъпи на по-високи интереси.

  Но освен това, в съответните европейски столици например, нашето председателство имаше точни функции. В София, както и във всички столици на ЕС, Испания, председателства от името на ЕС. В България, а също така и във всички страни членки на ЕС, няма делегация на ЕК. Има само представителство, което няма политически функции. Ние имаме отлични връзки с него. Аз, испанският посланик, до този момент водя нещата в политическо отношение. Тук в София, моята функция е много ясна. Ние координираме и водим европейската политика, като провеждаме политическия диалог с лидерите на страната.

  Икономическият проблем в Испания подобен ли е на кризата в Гърция?

  Не, за щастие. В Испания не може да стане като в Гърция. Защото Испания няма структурните проблеми, които Гърция има, нито има такъв дефицит. Дори няма такъв, какъвто има много важна и голяма страна като Великобритания.

  Испания има друг сериозен проблем. Това е безработицата, която е 20% – два пъти по-висока от средната в Европа – жесток проблем с човешко измерение, който засяга социалната стабилност на страната, но не е от финансов характер, като този в Гърция. Въпреки това, факт е, че кризата в Гърция е първата истински голяма криза на еврото и може да засегне всички.

  Наблюдатели по европейски въпроси смятат, че Европейската комисия е знаела за гръцките проблеми отдавна, но по политически причини не ги огласява. Има ли според Вас такова нещо?

  Не мисля, че ЕК е разбирала за какъв мащаб става въпрос. Сега, обаче положението е ясно. Но все пак, Гърция е средна по големина страна и затова не беше толкова трудно да се спре кризата. Ако подобно нещо се случи в голяма страна като Испания или Италия, положението може да излезе напълно извън контрол. Това е което искаме да предотвратим на всяка цена. Има идея в Европа да се направи нещо като МВФ – например с 500 милиарда евро бюджет като мярка за подобни кризи.

  Отразява ли се кризата на еврото на бизнес отношенията между България и Испания?

  Първата промяна е в инвестициите в търговията с недвижими имоти. В момента има застой в този бизнес от страна на испанските фирми. Те не продават, но и не купуват. Втората засяга българската имиграция в Испания. Смята се че от половин милион емигранти, които са пребивавали в различни моменти в Испания, в момента броят им е спаднал под 300 000 поради безработицата в Испания.

  Къде виждате мястото на България във външната политика на ЕС?

  България е стара европейска страна и нов член на ЕС. Тя е средна по големина, подобна на Чехия, Швеция, Португалия. Въпреки това, което се говори за ЕС, че големите страни имат голяма роля, а по-малките – по-малка, не е точно така. В историята на Съюза, Лисабонският договор носи името на една средна страна, както и Копенхагенските критерии. Има известност за всички.

  България може да има ясно определена роля в Съюза. Това е на балканска страна, която може да „изнася“ стабилност на Балканите. Тя е регионална сила и може да използва тази възможност да има роля във външната политика на ЕС – да помогне на другите балкански страни в европейската им интеграция.

  В същото време, България има един специфичен проблем като балканска страна. Това са отношенията с бившата югославска република Македония. Аз бях първият испански посланик в независима Македония и разбирам, че за всяка страна съседите й са много важни, както в търговско, така и в културно отношение. Испания също е имала проблеми например с Португалия и Франция. Но „България и Македония“ е специален случай. Бих препоръчал това „специално“ да стане конструктивен елемент в отношенията. Знам, че в България се оплакват, че от Скопие не винаги са конструктивни. Но и България трябва да направи повече в това отношение.

  Как другите балкански страни да се учат от България за Европа? Може ли например Хърватия да приеме сериозно подобно предложение?

  Има нещо противоречиво в идеята, защото Хърватия е много развита страна. Но реалността е, че България, а не Хърватия е член на ЕС. Има някои неща, които може да се научат от тук. В същото време, ясно е, че България има много да направи за да стане истински развита европейска страна.

  Как виждате бъдещето на Западните Балкани в ЕС?

  Отношението на Испания към западните Балкани се определя от това, че ние сме южна страна. Искаме, както ЕС, така и НАТО, да балансират отношенията между север и юг в Европа. В процеса на разширяването на ЕС, Испания настояваше България и Румъния да бъдат приети и заради този регионален баланс. Това много не се знае тук. Подобно е и отношението ни към Западните Балкани. Освен това, Испания има разбиране към проблемите на Сърбия. Ние смятаме, че Сърбия има много потенциал – човешки и политически. Тя беше много ударена от серия кризи и войни, както и от режима на Милошевич. Ние в Испания смятаме, че стабилна Сърбия е много важна за региона.

  Защо Испания не признава независимостта на Косово?

  За да се запази единния характер на принципите в развитието на Европа. От една страна ЕС се федерира в някакъв смисъл, а от друга – много федерации и страни се разпаднаха, Югославия и Чехословакия например. Косово се отдели, но ние не може да знаем точно нито бъдещето на Република Сръбска в Босна, нито на Войводина в Сърбия. В Испания, нашите отделните региони имат автономия и ние сме предпазливи към такива разпадания. Смятаме за риск внезапното обявяване на независимост в европейски страни както стана с Косово.

  Как виждате „Турция в ЕС“? Демокрация ли е Турция според Вас?

  Виждаме Турция като наистина много особен случай. Не само че тя е географски само 20% в Европа, но самата Турция като държава не е точно това, което наричаме европейска държава. Тя е друга цивилизация, много красива, но друга култура, друга религия, друг начин на живот. Ако я сравним например с Русия, за която също се казва, че не е напълно европейска страна, виждаме колко по-малко европейска е Турция. Русия е част от историята на Европа. С Турция положението е обратното. Нямаме имена, който може да свържем с Европа по същия начин. Може би Ататюрк.

  От друга страна, ако Турция като член на НАТО може да защитава европейците, защо да не може да бъде и в ЕС? Сигурността на Европа и ролята на Турция в нея е от огромна важност. Затова, аз лично, както и испанската позиция, сме за Турция в Европа. Но със съзнанието, че това е много комплициран въпрос.

  Кой е най-големият успех на България в Европа?

  Влизането в ЕС. Членството в НАТО също беше много важно. Но там имаше причини и фактори около сигурността и Вашингтон имаше влияние. Но членството в ЕС е наистина друго измерение. България получава и ще получи много помощ. Аз го виждам като огромен успех. Защото България влезе въпреки че не беше напълно готова, с 35% брутен национален продукт от средния европейски. Испания влезе със 75%. Но България трябва да абсорбира много повече от сегашните 4% европейски фондове, на които има право (почти 1 млрд. евро на година). И да покаже растеж два пъти повече от средния европейски. Да намери някаква формула, по която да растете много бързо. Ако расте със сегашното темпо ще й трябват между 30 и 50 години да достигнете средния европейски стандарт. А това е прекалено много време.

  * Милена Бордън е преподавател в University of Reading, Великобритания

• ПРИУЧЕНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ Е ПСИХОСОЦИАЛНА РЕАЛНОСТ!?

  Много от гражданите на страната имат нужда от спешна психологична помощ

  Интервю на Мария Филева с Пламен Димитров – председател на Дружеството на психолозите

  Г-н Димитров, защо в България не се случват големи протести въпреки недоволството, въпреки антикризисните мерки, които няма как да не ощетяват някакви групи от населението, за разлика от Гърция и Румъния. И при най-малкия повод нашите южни съседи излизат да защитават свои прави, големи протестни демонстрации имаше и на север от Дунав. Защо при нас такава мащабност просто няма? Опитът на учителите отпреди година се превърна във фиаско – и заради тяхната неорганизираност и липса на единство, и защото обществото се обърна срещу тях.

  Много обяснения има. Може би най-меродавното е, че хората са достигнали тази точка, която психолозите наричаме „приучена безпомощност”. Те знаят за себе, понеже са правили опити да манифестират трудностите си, че от техните протести не са произтекли конструктивни неща и удовлетворителни изходи. Тоест, много хора у нас са загубили усещането за инструментална ефикасност на гражданските и съсловни протести и не вярват вече, че по този начин преживяванията, исканията и предложенията им ще бъдат чути, разбрани и превърнати в обществена политика.

  Какво означава терминът „приучена безпомощност”?

  Представете си куче, което ту награждаваш, ту наказваш, ту игнорираш по неритмичен начин, несъобразен с полезността на действията му. То скоро придобива приучена безпомощност и тя води до невротично поведение, което може да има широк спектър – от автоматична агресивност и озлобеност до необяснима пасивност и дезориентация. За съжаление, на национално ниво ние сме твърде дълго време с дълбока невротичност на поведението; не сме убедени, че можем да конструираме целенасочено поведение, социална солидарност и колективна ефективност, за да подобрим положението си. Затова всеки се е затворил в своята малка защитена общност – в семейството или в рода си, в тесен кръг от приятели и колеги, но е твърде сам в собствените си проблеми и тревоги, което води до това, че трудно се ориентира към организирани социални действия. Всяко осъзнато действие е резултат от връзката между усилията на хората и резултатите, които са получавали. Например – не сме се борили много за демокрация, но я получихме. Но това не ни помогна да научим урока, че за да сме ефективна, а не фасадна демокрация трябва ежедневно гражданско действие. От друга страна, мнозинството от хората полагат много усилия в трудовия си живот, но доходите им не се качиха сериозно, за да придобият усещането за сигурност. Сменя се властта, т.е. гласува се, а социално-икономическият и психосоциален статус на огромна част от българите не се променя. Социалната неинформираност и психосоциалната некомпетентност допринасят до това огромна част от българите да се задържат съзнателно или не в пасивна и агресивна форма на защитно поведение, което обаче не е конструктивно и не води до удовлетвореност и социална организираност и интеграция на социалния капитал.

  Това ли е причината да нямаме силни синдикати? В крайна сметка те присъстват само в държавните предприятия, в частните фирми не се съобразяват с тях.

  И те са част от този институционален механизъм, който поражда безпомощност. Самите те сигурно под повърхността си се чувстват объркани, екзистенциално тревожни и дори безпомощни, защото не могат да променят базисни неща като условия на труд или икономическите параметри на социалния договор. Когато имат възможност да изпълнят основната си работна задача, те или въобще не работят по нея, или се занимават с нещо различно, служещо само за намаляване на напрежението. Това е основен закон на психосоциалната динамика, но той не може да бъде разбран от хората, които говорят на езика на макроикономиката, политическата икономия и сервилната рейтингова социология.

  Политиците възползват ли се от тези особености на електората си?

  Къде съзнателно, къде не, те извличат вторични ползи от масовата безпомощност, защото могат да продължават да правят това, което сами решават, че е полезно, но без да получават корекцията на публичния диалог при правенето на политики, стратегии и институционални модели

  Но те не са паднали от Марс, те са едни от нас.

  Да, но все пак във всяка една голяма общност има различни подгрупи и групи. Една част от тях, придобивайки властови и лидерски правомощия след избори в общността, имат макиавелистко, „преведено” това означава използваческо и чисто егоцентрично мислене, нарцистични нагласи и стил на поведение, които искат да се превърнат в оперативна норма на общността. Много от тях са успели щом сега говорим за масова приучена безпомощност в обществения ни живот. Без пълноценна връзка с хората, концентрацията на власт в малки и твърде партизански групи от политици стимулира именно това – лицемерие, корупция, заместващи реалните удобни задачи и приоритети, което от своя страна води до възможността определени хора, добрали се до нея, да се облагодетелстват за сметка на другите и самообслужвайки се да играят драматично роли, имитирайки политическа отговорност. Не са автентични, не са адекватни, но това не им пречи, имайки несподелена власт в ситуация, в която всички са хронично затруднени и в дистрес, те да се облагодетелстват съзнателно или не. Уви, така е не само у нас. Ето, миналата седмица Барак Обама говореше за това как се бори да прокара промени в законите и регулациите, така че да спре алчните банки и финансови институции да се възползват безотговорно от страданието на милиони хора в една богата Америка и да играят безконтролно спекулативните си “хазартни игри’ със създадените от обществото блага.

  И как пребивава един българин в състояние на психосоциална некомпетентност и приучена безпомощност, пазещ патриархалните си взаимоотношения, в един постмодерен свят? Справяме ли се иначе казано?

  Някои отделни хора и групи – да. Но не бива да се слагат всички под един знаменател. Всъщност именно това говорене – българите, България, е типичен пример за деформиран, манипулативен модел на мислене. Хората са много по-различни и индивидуалните различия във всеки народ и във всяка голяма социална група са много съществени, много по-големи от различията между отделните нации. Т.е. може да се каже, че и у нас има хора, подгрупи, социални мрежи, които са градивно мислещи и действащи, конструктивни, социално отговорни и интегрирани в стремежа си към удовлетвореност и напредък. Те, разбира се, сигурно не са тези, които ни ръководят, и често не могат да бъдат чути, но намират своите начини да действат в обществена полза. Има обаче и крайно деструктивни при това големи обществени групи, т.е. обществото ни не е едно цяло, което еднакво се държи – като море от хора, реагиращи по един и същ начин. Нека да не забравяме, че данните от европейските сравнителни изследвания показват, че през последните 5-7 години, въпреки че е част от европейското семейство българското общество си остава с най-ниските показатели за доверие в политическите институции, удовлетвореност от публичните услуги, социална интеграция и психично благополучие.

  Току-що отрекохте народопсихологията като наука. И все пак, да оставим настрана Гърция, но с румънците имаме доста сходен исторически опит. Десетки хиляди се събраха в столицата, пък и в цялата страна, за да протестират срещу съкращенията, предприемани от тяхното правителство като антикризисна мярка.

  Първо, не отричам нищо като наука. И второ, на румънците все пак сериозно им редуцираха неща, които им бяха дадени, при тях има директна намеса на МВФ. Ние поне от това сме се опазили засега. Пък и знаете как румънците си убиха Чаушеску… При нас такава „цивилизованост” и „напредналост” никога не се появи. Ако трябва да говоря с езика на това, което нарекохте народопсихология, българинът е видял много през годините и в колективното му безсъзнателно този тип шумна уличност на поведението е запечатан като невинаги носещ прагматични придобивки. Помните, че той, българинът, ако пак говорим обобщено, беше много ентусиазиран и ангажиран, когато се събираше на първите митинги след промените, помните морето от сини знамена в София, милиони се събираха на спонтанни, от никого неорганизирани митинги, за да израят волята си за промени. Много скоро тези неща зачезнаха, защото се видя, че финансово-политическата олигархия движи политиците и институциите и се променят местата, където се организира гражданското мислене и действие. Днес площадите са онлайн. Дори сериозни неправителствени организации изчезнаха като масови, всичко се надроби и се подчини на един финансово мислещ административен апарат, който не бих казал, че се отрича от нуждаещите се от централизираност и етатизъм европейски модели на обществено строителство. Европа за съжаление не е много гражданска, тя е по-скоро административно-банкова когато говорим за начините на финансирани на инициативи и проекти. И ние сме част от тази случваща се “отгоре-надолу” Европа. Затова ви казвам – много българи имат историческа памет, че такива протестни и метежни действия не са го довели до напредък, не са направили кой знае какво за неговата сигурност и благополучие.

  Миналата седмица имаше конференция в Брюксел, където се говореше за промяна на мисленето и на начина, по който се вземат решения и се формират политиките в ЕС. Включително и водещи икономисти се съгласиха с психолозите, че не може да се мисли и прави политика, както досега, заговори се за т. нар. „емоционална икономика”, т.е. за субективното усещане за благополучие, защото показателите само за последните две години са паднали средно с 5 % за целия ЕС, а ние сме сочени от всички като най-дълбокото дъно по обективни и субективни показатели за психосоциално благополучие заедно с кандидатите за членство Македония и Турция. Това трябва да коментират медиите и лидерите у нас, а те дирижирано мълчат.

  Кажете къде сме ние според данните на европейски изследователски институти?

  Всички знаят, че сме на дъното по икономически показатели, но сме там и по психично здраве, по усещане за субективно благополучие и удовлетвореност от живота. Разберете, ние сме на самото дъно, някои бивши соцстрани са с по 20 пункта над нас. Т.е. българинът се чувства безпомощен и това е системно през последните години.

  Това не е нещо ново, винаги „водим” класациите по песимизъм…

  То не е точно песимизъм, а е хронична приучена безпомощност, постоянно прикривана болка и невъзможност да се намери изход, превръщащи се в травматична идентичност, усещане, че все си жертвата и губещият в сравнение с онези общества, които използваме нато модели и желани еталони. При положение, че имаме 3-4 пъти по-ниски доходи от гърците, виждате, че хората поемат цени, които са същите, каквито са там. Скърцат със зъби, самозаблуждават се, крият, каквото могат, защото са се научили да се спасяват по единично и по „андрешковски”. И бизнесът ни в голямата си част е такъв, и битът ни е такъв. По тази причина хората не са убедени, че по политически път нещо може да се поправи. Няма друга страна в ЕС с толкова устойчиво ниско доверие в партиите, правителството и парламента си. Нашите партии според хората не правят ефективни обществени политики, което означава създаване на стратегии и модели на действие в диалог с гражданското общество и неговите организации, а се занимават с партизански контрол върху разпределителните функции на властта – кой ще приватизира повече власт и ще има повече влияние върху разпределянето на чужди средства, които не са на нито един избран или назначен администратор или политик, а са на народа и европейските данъкоплатци и трябва да се управляват с негово участие. Хората са не само икономически, но и обществено депривирани. Депривация означава, че усещането за лишение от възможности и системи за овластено действие е системно. Усещането, че не може да се излезе от това състояние, е вече хронично. Начинът, по който хората са депривирани, ги прави пасивни, дезинтегрирани и неориентирани като общности, накрая дори има огромен сегмент от направо неадекватни в поведението си хора. Те не могат да си формулират постижими цели, да изградят системен модел за осмисляне и отстояване на собствените си интереси, реагират фрагментарно, ситуативно, параадаптивно и няма как да бъдат част от организирано социално действие или програма. Дори да ги призовават да правят протести и подкрепят каузи, те не могат да се вдигнат и не са готови да се инвестират граждански.

  Вижте, даже хора, които успяват да се справят битово, не могат да се обединят, та те дори си пречат, нарояват се в паралелно действащи микро-проекти и атомизирани организацийки. И това е само един фрагмент от общата картина на едно дезинтегрирано гражданско общество. Най-общо казано, хората не се чувстват съавтори на собствената си съдба, отчуждени са от ангажираното затъпничество за каузата на публичния интерес и това не е свързано само със злокачествения нарцисизъм на политическата ни система. Такива изследвания правя от 1985 г. и показателите не са се променили много-много. Преди ни беше страх от ДС, милицията и партийния апарат на БКП, сега това става чрез съвсем други механизми за икономическа принуда и социална дезинтеграция, но практически ефектът е абсолютно същият – прегаряне на обществената, гражданска ангажираност.

  Не мислите ли, че все пак се прави опит за измъкване от тази печална ситуация – на всички избори досега, българите не дават доверие на управляващата партия, а все ги сменяме, т.е. търсим варианти…

  Ще ви опровергая. Основната група, за която социолози, политолози и политици не искат да говорят, е тази на негласуващите. Те са толкова повече от другите, че просто е плашещо. Само по себе си това е показателно и говори за мащаба на пасивната агресия на българите като избиратели.

  Понякога избираме нетрадиционни решения…

  Когато си в обществена невроза, правиш всякакви глупости и ерзац-решения. Някои от защитните ни механизми “решават” задачите ни само парадоксално като отричането на реалните проблеми, изтласкването им извън потока на общественото съзнание и действие, успокоението чрез заместващи драматизации, символното, а не целенасоченото действие.

  … избрахме бившия си цар за премиер, Бойко Борисов, той сам подчертава това, е пример за нетипичен политик.

  Изборът и на сегашните управляващи, и на предходните, и на по-предходните е все израз на тази психосоциална безпомощност и невротичност на мисленето и поведението. Когато една общност, а това може да е малка работна група или семейство, в процесите на взаимодействие между членовете й не може да си формулира ясна работна задача, тя изпада в невротично състояние, което минава през много фази и етапи. Едно от допусканията в това състояние е, че ще дойдат да ни спасят и оправят специалните месии и силните лидери. Ние още не сме изживели този процес и продължаваме да реагираме невротично на социалната си задача като общност, която е само тази – да имаме конструктивни национални проекти и да ги преследваме организирано и солидарно при привличане и овластване на повече от членовете на общността. Това води до най-различни компенсаторни и заместващи решения, които се представят за избори на обществото, а те са по-скоро статистически артефакти. И тези хора дори да не са случайни, са удобни невротични символи. Обикновено в невротизираните от неблагополучието и неефективността си общности се търсят лидери, които се самопровъзгласяват за месии и спасители, зад това обаче стоят или се формират кохорти със „специални” интереси, както ги нарича Обама, политически тарикати и случайни фюрери, които манипулират тези невротични нагласи и поведения, които очевидно са симптоми на обществена безизходица и незрялост. Те преднамерено или интуитивно използват объркаността, грижите на хората, но не работят за тях, не им помагат, защото всъщност не могат да направят това, което самото общество не прави. Едно е да се бориш с това колко отпуска ще имаме, друго е да създадеш модерна здравна система. Ще правиш реформи в образованието и науката, но не използваш науката за тази цел, а счетоводители. Искаш да направиш един народ отговорен за икономическото си развитие, а даваш това да се прави не от иноватори и предприемачи, а от финансови анализатори, което прави успеха невъзможен. С това трябва да се занимават хора, които са изобретателни и са правили успешни предприятия, а не са работили само пред компютър с таблици в закъсали страни от Третия свят.

  Властта поражда лицемерие, безпомощността – посредственост. Комбинацията им – масови самозаблуди и фрагментация на общественото поведение. Това се отнася за всички институции и за всички опити за реформи, които са ялови, преди да започнат, защото се правят без широко и компетентно гражданско участие. Тук вече става дума за организационно-управленческата некомпетентност на тези, които се борят за власт и разпределителна мощ, без да осъзнават задачата си да са обединители и овластяващи лидери. Много хора, които искат да заемат лидерска позиция, водеща до вземане на отговорни решения, нито са готови експертно за това, нито пък са човешки готови като емоционална и социална чувствителност и интелигентност, за да правят това. Те имат свои нарцистични и егоистични фиксации и самозаблуди за призванието си и трябва да минат през лична терапия. Деформацията, която властта усилва, укрепва и ускорява, обикновено води до грешки, до непутизъм и до социална депривация на другите, които изглеждат враждебни и резистентни. Стига се до параноята на властта – или другите са ти все виновни, или се чувстваш неразбран въпреки пиара. Това пък налага те, другите, обществените зрители, публиката да бъдат артистично впечатлявани, респектирани или санкциониращо игнорирани. Става дума за т.нар. функционална личностна психопатология. Психолозите имаме много работа. Истината е, че много от гражданите на страната ни имат нужда от системна, а някои и от спешна психологична помощ, от гражданско възпитание, а не от лозунги, пиар кампании или всякакви други имитации на колективна ефективност. Дори да са частично убедителни, в крайна сметка тези техники не водят до подобряване на социалния ни проект за промяна и устойчиво развитие.

  Източник: http://www.vsekiden.com

• Кой кредитира САЩ?

  Американското правителство хвърля безпрецентно количество пари, за да стабилизира икономиката на страната. Тези пари обаче трябва да бъдат осигурени по някакъв начин и поради тази причина редовно се организират аукциони за пласиране на правителствени облигации с различен матуритет.

  От страна на инвеститорите, американските държавни ценни книжа се разглеждат като сигурен финансов инструмент, защото имат гарантирана възвръщаемост, базирана на доверието в данъчните приходи, които се събират в САЩ, пише CNBC.

  Кризата накара правителството на САЩ да заеме огромни суми, което увеличи държавния дълг до 13 трлн. долара. Прогнозите са, че до няколко години тази сума ще набъбне до 19,6 трлн. долара.

  Голяма част от този дълг се дължи от частни инвеститори, но около 40 на сто е в ръцете на държавни организации, включително е собственост на някои правителства. Разгледайте галерията към класацията, за да видите кои са най-големите кредитори на Америка.

  http://www.investor.bg/news/article/101254/337.html

  Кредитор №1

  Федералният резерв, правителствените агенции на САЩ, държавните компании

  Може би е доста изненадващо, но най-големият притежател на американски държавен дълг се намира в САЩ. Това са системата от банки на Федералния резерв, както и някои от правителствените агенции.

  Те притежават общо 5,529 трлн. долара под формата на американски правителствени облигации, което е близо 40% от целия държавен дълг. За сравнение, преди десетина години те са притежавали облигации за 2,5 трлн. долара.

  Според анализатори огромното количество облигации, собственост на Фед, е резултат от програмите за наливане на ликвидност във финансовата система, при които централната банка изкупи ценни книжа от банките в страната.

  Попадащите в графата „други инвеститори“ в американската статистика притежават още 1,193 трлн. долара.

  Ето, че още над 1 трлн. долара се намира в САЩ. В тази група инвеститори попадат физически лица, спонсорирани от правителството на САЩ компании, брокери и дилъри, тръстове за доверително управление и т.н., се казва в материала на CNBC.

  Позициите на тази група инвеститори остават почти непроменени за последното десетилетие, но са се увеличили четворно след постигнатото през декември 2007 година историческо дъно.

  Кредитор №2

  Китай – позиция в американски облигации – 900,2 млрд. долара
  Основен търговски партньор на САЩ през последните години, Китай инвестира все повече средства в американски ДЦК. Причина за това са огромните доларови излишъци от търговията, които на този етап карат Китай да инвестира в американски облигации въпреки желанието за диверсификация на активите си.

  Кредитор №3

  Япония – 795,5 млрд. долара под формата на американски облигации

  Страната е основен търговски партньор на САЩ и традиционно е сред най-големите притежатели на американски държавни ценни книжа. Това се дължи на големия износ за САЩ, който дава в ръцете на Япония и нейните компании голямо количество долари, които трябва да бъдат инвестирани.

  Кредитор №4

  Поглед назад в историята пък показва, че сумата от около половин трилион долара е доста под върховете, регистрирани през годините.

  Взаимните и пенсионните фондове

  Според данните на Федералния резерв петият по големина кредитор на САЩ и съответно – притежател на правителствени облигации, са взаимните фондове. Това е така въпреки факта, че от декември 2008 година насам позицията на фондовете е намалена със 105 млрд. долара.

  Най-актуалните данни за паричните фондове, взаимните фондове и затворените фондове, която е от края на 2009 година, показват, че те заедно притежават 663,9 млрд. долара под формата на американски държавни ценни книжа.

  Пенсионните фондове пък управляват държавни ценни книжа на стойност 513,1 млрд. долара. Причината е, че те се смятат за относително сигурна и стабилна инвестиция и затова са подходящи като инвестиционен продукт.

  Кредитор №5

  Американското правителство и местните власти

  Американското правителство и местните власти в САЩ разполагат с държавни облигации на стойност 531,3 млрд. долара, показват данни на Фед. Това означава, че за последните години сумата остава стабилна, без да се наблюдават резки изменения.

  Кредитор №6

  Великобритания

  Великобритания притежава американски дългови книжа на стойност 321,2 млрд. долара, което представлява драстичен ръст само в рамките на две години. За сравнение, през юни 2008 година страната притежаваше американски правителствени облигации на стойност „едва“ 55 млрд. долара.

  Самата стойност от над 321 млрд. долара е рекордна за Великобритания

  Кредитор №7

  Износителите на петрол

  Да притежаваш петрол означава да притежаваш пари. Групата от големи износители на петрол – Венецуела, Еквадор, Индонезия, Бахрейн, Катар, Иран, Ирак, Кувейт, Оман, Саудитска Арабия, ОАЕ, Алжир, Габон, Либия и Нигерия, притежава американски правителствени облигации на стойност 220 млрд. долара.

  Кредитор №8

  Застрахователните компании и депозитарните институции

  Данните на Федералния резерв на САЩ показват, че застрахователните компании в страната притежават държавни ценни книжа, емитирани от правителството на САЩ, на стойност 235,7 млрд. долара.

  Депозитарните институции, към които се причисляват търговските банки, спестовните банки и кредитните компании, притежават американски ДЦК на стойност 206,6 млрд. долара

  Кредитор №9

  Бразилия, Хонконг и Тайван

  Актуалните данни показват, че Бразилия притежава американски ДЦК на стойност 164,3 млрд. долара. Още 151,8 млрд. са собственост на Хонконг, което означава, че за последната година страната почти е удвоила позицията си. Тайван пък разполага с правителствени облигации на САЩ на стойност 126,9 млрд. долара.

  Кредитор №10

  Банковите центрове от Карибския басейн

  Финансовите институции от Бахамите, Бермуда, Каймановите острови, Панама и Вирджинските острови разполагат с американски ДЦК за 153,2 млрд. долара. Това представлява спад с близо една четвърт спрямо сумата от 213,6 млрд. долара, регистрирана преди година

• ДЕКЛАРАЦИЯ

  На Инициативен комитет в подкрепа на Райна Манджукова,
  Председател на Държавната агенция за българите в чужбина при Министерския съвет на Република България от 12 август 2009 до 26 май 2010 г.

  На 26 май 2010 г. Министерския съвет изненадващо освободи от длъжност Райна Манджукова, председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Необоснованото отстраняване на доказан експерт, обществено ангажиран, енергичен и честен човек като г-жа Манджукова, получи широк отзвук в медиите и структурите на изграждащото се в страната и по света българско гражданско общество. В изявленията и коментарите по този грозен случай, противоречащ на демократичните промени в България и европейските етични норми, решително преобладава одобрението за дейността на Райна Манджукова през краткото време, в която тя заемаше отговорния държавен пост. Само за десет месеца тя показа качества на експерт и ръководител, което бе оценено подобаващо от редица организации, дружества, училища, медии и изявени личности на българската диаспора в много страни (Испания, Франция, Украйна, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Чехия, Израел, САЩ, Нова Зеландия и др.). Под ръководството на Райна Манджукова ДАБЧ излезе от дългогодишната летаргия, стартира нови проекти, обнови кадровия си състав.

  Отстраняването на първата бесарабска българка на висока административна и политическа длъжност след 1989 г. е неприятно свидетелство за неуважение към задграничните български общности, посрещнали с одобрение и надежда назначаването на Райна Манджукова за председател на ДАБЧ. Демонстрираният в случая команднобюрократичен стил е в разрез с декларираната от ПП “ГЕРБ” нова политика към българите извън пределите на Родината.
  Инициативният комитет, създаден от съмишленици от различни граждански сдружения в България и извън страната, призовава за отменяне на неподкрепеното с реални аргументи, прибързано и погрешно решение на българското правителство. Комитетът настоява да бъде потърсена политическа отговорност от председателя на парламента и министъра без портфейл, въвели в заблуда министър-председателя и останалите членове на правителството. Изразяваме своята убеденост, че незабавното връщане на Райна Манджукова на заемания от нея до 26 май т.г. държавен пост е в интерес на работата с българите извън пределите на Родината и продължаването на позитивните промени в тази насока, започнати от правителството на г-н Бойко Борисов.

  Тася Тасова, Сидни, Австралия – председател на комитета

  Членове:
  Лазар Петканчин, председател на дружество “Родина”, Сидни, Австралия
  Петър Стаматов, интернет портал Еврочикаго, САЩ
  Лабро Королов, Председател на МПО „Македония – Швейцария на Балканите”, Торонто, Канада
  Иван Абажер, председател на дружество “Отец Паисий”, автономна република Крим, Украйна
  Георги Стаменов, председател на културно – просветно дружество “Огнище”
  Даниел Беловарски, Швеция
  Владо Тренески, Охрид, Македония
  Людмила Радева, в-к “Извор”, Автономна република Крим
  Мурвета Исмаили, Председател на Друж. на младите горанци, нашенци и българи, Албания
  проф. Тодор Петров, Консерватория на гр. Сус, Тунис
  Таня Мангалакова, журналист
  Пламен Павлов, историк
  Даниел Панчев, общественик

• Краят на една инвестиционна ера в България

  Бизнес в България 2010 – преглед за инвеститори и мениджъри”, това е заглавието на публикуван във Вашингтон доклад. Негов автор е международният финансов консултант Уилям Съливан, а целта му е да представи на американските инвеститори подробна картина на България като дестинация за инвестиции.

  
  Автор: Соня Каникова, САЩ (Дойче Веле)

  Оценката на бизнес климата в България в доклада на Съливан започва с обсъждане на корупцията – „от началото на пост-комунистическия период през 1989 година до сега корупцията определя средата за вършене на бизнес в страната”, подчертава той. Корените на тази корупция, казва той, са в неразчистената в началото на 90-те години комунистическа номенклатура. Създадените от нея структури не само контролират трайно страната и бавят развитието й, но поддържат една „култура на корупция” на всички нива. Така че всеки потенциален инвеститор в България, съветва американският анализатор, трябва да гледа на корупцията като на изключително сериозен елемент от бизнес климата.

  Ниските заплати на висшите държавни служители не помагат за намаляване на коруцията, пише в доклада си Съливан. Лошото заплащане логично води към корупция, твърди той и добавя: „Не може да плащате на някого само 800 лева на месец и да очаквате да разпределя почтено 200 милиона евро.”.

  Анализът на корупцията в България е придружен от цял черен роман съдържащ подробни описания на престъпност, ненаказуемост, скандали по върховете, отклоняване на европейски средства, транзит на всякакви видове престъпен трафик. И въпреки борбата на сегашното правителство с корупцията, несигурността остава, казва авторът. Дори бизнес общността в страната е в изчакване, твърди той, „тъй като намира управляващата партия за непредвидима”.

  В описанието на инвестиционния климат са включени всички най-нови рискове, включително неотминалата според анализатора опасност от финансово заразяване от Гърция и остри проблеми в банковия сектор поради неплатежоспособност на заемателите.

  Докладът не съдържа съвети в какви сектори в България е добре да се инвестира. Той по-скоро описва атмосферата на голяма несигурност, пред която биха били изправени потенциалните инвеститори и изрежда многото въпросителни, под които се намира бъдещето на българската икономика.

  Хищни чужди инвестиции в миналото

  Бъдещите инвестиции едва ли ще се насочат към търговията с недвижими имоти и строителството. Докладът цитира анкета с американски инвеститори, които са били категорични, че България изобщо не е в списъка на местата, които представляват интерес за тях в това отношение. Главна причина е „оголената инфраструктура”, на която според цитирани оценки ще й трябват поне 20 години, за да бъде развита.

  Съливан смята, че намаляването на този вид инвестиции може да е за добро. Предишната висока инвестиционна вълна, дошла в климат на корупция, е оставила подире си хаос от зле планирани и бързо губещи стойност постройки от всякакъв род. Във всички случаи, когато интересите на чуждите инвеститори и бъгарското общество не са съвпадали, твърди американският анализатор, губещи са били българите. От изобилните чужди капиталови постъпления е останало „наследство” от построени по най-евтиния възможен начин инфраструктурни проекти – включително болници, пътища и важни обществени сгради.

  България да привлече качествени пари

  Авторът пояснява, че поради лошия си опит с голяма част от предишните чужди инвестици, насочени към правене на бързи и лесни пари, България е пострадала и сега се нуждае не просто от увеличаване на количеството на инвестициите, а на тяхното качество. Ако т. нар. „интелигентни пари” останат в България, икономиката ще издържи, казва анализаторът. Сред „интелигентните пари” са инвеститори като IBM, GE и AES, които създават работни места и насърчават реалния икономически растеж.

  Докладът приключва все пак на положителна нота: при всичките си грижи, България разполага с най-важното: качествен човешки капитал, но трябва да успее да го задържи.

  Източник: www.dw-world.de

• ЕП потвърди: Има проблеми с ядреното гориво за Козлодуй, както заяви физикът Георги Котев за първи път пред Eurochicago.com

  Европейският парламент е изпратил доклад, от който стана ясно, че в периода 2004–08 г. в АЕЦ ”Козлодуй” е използвало ядрено гориво, което не е било експериментирано и лицензирано.

  

  Това съобщиха за www.Eurochicago.com и Frognews.bg от Комитета за защита на Георги Котев и Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”. Те са инициатори на изпратената до Европейския парламент и Европейската комисия Петиция за скандала в българската АЕЦ.

  В документа от ЕП се казват с една дума: Софтуерът, който е използван от 2004 до 2008 г. е показал отклонения от параметрите. Те не сочат кои и какви са параметрите, а че има отклонения. От тук нататък според ЕП работата на Агенцията за ядрено регулиране е да установи и изясни целия скандал, допуснатите нарушения и съответните рискове за обществото, коментира Петър Пенчев, член на двата обществени комитета.

  Скандалът със съмнителното ядрено гориво избухна през лятото на 2008 г., след като българският ядрен физик, щатен експерт „Реакторно-физични анализи” в АЕЦ, напусна страната и от Виена направи сензационните разкрития, че горивото, с което работи нашата централа, най-вероятно е отработено от западни централи, рециклирано в Русия и върнато обратно за употреба у нас. Читателите добре помнят, че първи за разкритията съобщи Еврочикаго, където Георги Котев имаше блог (линк1). След като сайтът ни бе реконструиран, всичко за физика, които живее на собствени разноски в Италия, за да се спаси от натиск и евентуално преследване, може да откриете в неговия нов блог (линк2)

  Според Котев, руснаците използват България като евтина база за ядрени експерименти. Щетите за държавата са за над 500 млн. евро, а опасностите за хората непредвидими. Разкритията на Котев са били обект на разследване от страна на ДАНС, но по-късно проверката е прекратена.

  Очаква се Административен съд – София да даде ход на дело, заведено от Комитета за защита на Георги Котев и Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” срещу Министерството на икономиката и енергетиката. То е за отказ по Закона за достъп до обществена информация (линк към закона)

  Frognews.bg и Еурочикаго припомнят, че след 23 дни Георги Котев, който сега живее в Италия ще започне гладна стачка (линк), в знак на протест срещу тоталното блокиране на разследването и заради отказ от прозрачност по проблеми на ядрената безопасност.

  Източници: Frognews.bg , Кафене.нет, Еврочикаго

  

• Шефът на БП: Преди разлива – поредица от грешки

  Компанията спира изплащането на дивиденти, за да може да обезщети пострадалите от екологичната катастрофа
  
  Генералният директор на „Бритиш петролиъм“ (BP.com) Тони Хейуърд призна, че разливът в Мексиканския залив е резултат от безпрецедентна поредица от слабости, става ясно от подготвения от него текст за изслушването му през комисия на Конгреса.

  Разбирам, че хората искат да имат прост отговор за това какво се е случило и кой е отговорен, казва той в текста.

  „Истината обаче е, че се касае за едно сложно произшествие, което е предизвикано от комбинация от безпрецедентни слабости. Няколко компании са свързани с това“, казва директорът на БП.

  Хейуърд ще се яви в четвъртък пред подкомицията за надзор и разследвания в Камарата на представителите.

  Конгресмени обвиняват компанията, че е пренебрегнал нормите за сигурност на петролната платформа от съображения за икономии.

  Платформата „Deepwater Horizon“ потъна на 22 април, след като два дни по-рано на нея имаше експлозия и последвал пожар.

  Това предизвика най-тежката екологична катастрофа в Мексиканския залив и в цялата история на САЩ.

  Американският президент Барак Обама заяви, че ръководството на БП е приело да изплати 20 млрд. долара за покриване на щетите, предизвикани от петролния разлив.

  Обама даде да се разбере, че това не е крайната сума, която компанията ще трябва да изплати.

  Дължимите суми заради разлива са значителни, каза Обама пред репортери. Той обаче описа компанията като силна и жизнеспособна.

  Аз съм абсолютно уверен, че BP ще съумее да изплати своите задължения за петролния разлив по крайбрежието на Мексиканския залив и към американския народ, каза той.

  Председателят на борда на директорите на „Бритиш петролиъм“ Карл-Хенрик Сванберг обяви, че компанията ще суспендира изплащането на дивиденти за второто тримесечие на годината, за да може да обезщети пострадалите от петролния разлив в Мексиканския залив.

  Петролният гигант е отменил пакет от дивиденти на стойност 2,6 милиарда долара, които трябвало да изплати на 21 юни и няма да обявява дивиденти за оставащите две тримесечия от годината.

  Сванберг обяви също така, че „Бритиш петролиъм“ ще задели първоначална сума от 20 млн. долара за компенсация на засегнатите от екокатастрофата.

  След като разговаря с американския президент Обама Сванберг се извини публично на американците за разлива.

  Впоследствие му се наложи да се извини и заради извинението си, тъй като в изказването си той заяви, че „Бритиш петролиъм“ е загрижена за „малките хора“, пострадали по един или друг начин от екокатастрофата.

  Думите му бяха посрещнати с гневна реакция от американците от южното крайбрежие, които обвиниха шефа на петролния гигант във високомерие.

  Сванберг е швед и е възможно причината за гафа да е била чисто езикова, отбелязва Асошиейтед прес.

  Говорителят на „Бритиш петролиъм“ Тоби Одоун защити Сванберг, като поясни, че недоразумението се е получило заради неточен превод.

  Източник: БТА

• Германия: Бедните – все по-бедни, богатите – все по-богати

  Пропастта между бедни и богати в Германия става все по-голяма. По време на най-голямата икономическа криза богатите германци стават все по-богати, а бедните – още по-бедни. Средната класа се явява най-голямата „жертва“.

  В Германия през последните десет години се е увеличил броят на домакинствата, които разполагат с по-малко от 70 процента от средния за страната доход. За едно семейство с две деца под 14 години това означава: приходи под 1800 евро нето. От друга страна при все повече домакинства се отчита доход, който е със 150 процента по-висок от средния индекс, т.е. 3870 евро нето.

  Бедните плащат, богатите остават невредими

  Заключението: от една страна се е увеличил броят на хората, живеещи в лукс, а от друга страна все повече германци трябва да свързват двата края с ниски доходи или дори минават за бедни. Тази тенденция бива подсилвана от германското правителство чрез пакета за икономии, който щади високите и натоварва ниските доходи, критикуват икономистите.

  Сред германците от средната класа този развой буди големи страхове. Те се опасяват, че могат да изпаднат от средната в ниската класа.

  Поляризацията в доходите не бива да бъде игнорирана като някакъв несъществен фактор, тъй като, както се подчертава в студията, „стабилността на средното съсловие е важна предпоставка за стабилността на демократичните процеси”.

  Бедните германци – 22 на сто

  Според изследването през 2004 година 19 процента от германските домакинства са принадлежали към групата с ниски доходи. През 2009 година този дял е почти 22 процента. През същата година близо 62 процента от домакинствата в Германия са разполагали със среден доход и над 16 процента са спадали към групата на богатите.

  Експерти твърдят, че социалното равновесие в Германия излиза от релси и че причината за това е най-вече погрешната политика на правителството.

  Източник: Дойче Веле

• Подлагат на психотест американец, тръгнал да убива Осама бин Ладен

  Американецът, задържан в планински район в Северен Пакистан, където, както казал, търсел Осама бин Ладен, за да го убие, ще бъде подложен на психиатрични тестове, съобщиха от пакистанската полиция, цитирани от Франс прес.

  Петдесетгодишният строителен работник Гари Брукс Фокнър, който според брат му владеел корейското бойно изкуство хапкидо и когото печатът в родината му нарича иронично „американския нинджа“, бил арестуван в нощта срещу понеделник в гора в областта Читрал. Той бил въоръжен с пистолет, кинжал и сабя, а също с очила за нощно виждане. Откакто е задържан, Фокнър се намира в арест в Пешавар, посочи за АФП представител на разследването. Той заявил, че е предприел соловата си мисия да убие Осама, след като Господ му наредил да отмъсти за атаките от 11 септември 2001 г. Строителният работник казал, че Господ му се явил насън и му казал да замине за Пакистан и да търси водача на Ал Кайда.

  Читрал е разположен северно от племенните райони в Северозападен Пакистан – владение на пакистанските талибани, главно убежище на Ал Кайда и тилова база на афганистански талибани. Областта граничи с афганистанската провинция Нурестан, където според полицията Фокнър се опитал да проникне, отбелязва БТА.

  Никой в действителност не знае къде се крие Осама бин Ладен, но упорити слухове твърдят, че скривалището се намира някъде по пакистанско-афганистанската граница.

  Дарик радио

• Първата изненада на световното първенство по футбол в Южна Африка (FIFA World Cup 2010)

  Предлагаме ви видео от чудесния гол на Швейцария срещу сочените за фаворити футболисти на Испания (краен резултат 1:0):

  Цялата програма на първенството (оригинално направена) може да намерите тук – линк

  И малко настроение от официалното откриване:
  

• Завърши първият випуск осми клас на училище „Джон Атанасов”- 2002/2010

  Е Д И Н     Н Е Р А З Д Е Л Е Н     К Л А С

  Елена Липкова

  Когато преди осем години по идея на г-жа Б. Иванова, директор на у-ще „Д. Атанасов”, няколко колеги – съмишленици и ентусиасти, положихме основите на нашето училище, ние не подозирахме, че запълваме една огромна празнота в живота на бързо увеличаващата се емигрантска общност в Чикаго. Жаждата на българина за знания е пословична, а стремежът му да запази родния си език и да го предаде на децата си се оказа осъзната необходимост. С тези от тях, които ни повярваха и ни се довериха, изминахме дълъг път, за да се радваме днес на първия випуск осмокласници, които завършиха българското училище „Джон Атанасов” в Чикаго. Ади, Софи, Криси, Преслав, Тошко, Павел, който бе с нас до седми клас – това са първите ни ученици, които колежката Антоанета Дичева обгърна с любов и обучава с жар и вдъхновение.

  

  Съвсем спонтанно Ади сподели, че още помни уроците по родолюбие на г-жа Дичева, която продължава да се радва на тяхното внимание и уважение.
  Ади признава, че макар и родена в Америка, тя е и ще си остане българка. Раздвоението между двете страни Ади изрази в стих:
  „Не винаги ми върви по вода,
  Да се сетя на един език за дума една,
  и да не успея да се сетя за другата.
  Да бъда разкъсана на две –
  една част там – една част тук.
  Езикът ми два танца да танцува.
  Да постигна едно, а друго да рискувам.
  Характерът ми да е малко оттук и малко оттам,
  но бъдещето ми какво ще представлява – не знам!
  Съветваш ме прозореца към успеха да отворя
  и точно това аз ще сторя.
  Ще събера в едно културите ми две!
  Мислиш, че това е невъзможно –
  НЕ – НЕ Е !!!”
  Да посещаваш второ училище в почивния си ден след натоварена учебна седмица, е своеобразен подвиг. А за град като Чикаго, където разстоянията са огромни, подобно усилие буди възхищение и уважение. Ваня, която е вече ученичка в средно училище, се връща у дома само през почивните дни. Единият от тях тя отделя, за да учи в българското училище. „Аз искам да зная родния си език!“ – споделя Ваня. Уравновесена, отстояваща личното си мнение, тя е готова всяка литературна тема да превърне в стих, макар на моменти той да звучи по детски наивен:
  „Едно дете в България родено
  и от Родината си рано разделено.
  Всяка събота засмяно,
  на у-ще отива рано, рано.
  Езикът роден да научи,
  и в живота да сполучи.
  Пораснал е вече целият клас.
  Да знаете – това дете бях аз!”
  Всяка събота повече от 130 ученика прекрачват прага на у-ще “Джон Атанасов”, водени от желанието да знаят своя роден език и история. През изминалите осем години се създадоха трайни приятелства, всички идват на училище с радост и желание, защото са щастливи да бъдат заедно.
  За доброто настроение в класа най-голяма бе заслугата на Тошко. Лъчезарната му усмивка и весел характер разведряваха атмосферата в часовете. А каква е съкровената му мечта, той сподели без колебание.
  „Българското училище ми помага много, защото мога да общувам свободно с моите близки и приятели, когато през ваканциите се връщам в Родината. Ако зависеше от мен, аз бих останал в България, защото там се чувствам най-щастлив. Винаги се завръщам тук, изпълнен с тъга от раздялата, затова с нетърпение очаквам всяка следваща ваканция.”
  За Анжелика това бе третото училище, което посещава. С баща българин и майка полякиня, тя усърдно изучава и двата езика:
  „Много е хубаво да знаеш повече от един език. Сега вече говоря три езика: български, полски и английски. Това много ми помага в общуването с моите родители, както и когато съм в България или Полша. Езиците са богатство и затова с удоволствие отделям от свободното си време за да ги изучавам. Нашето училище “Джон Атанасов” в Чикаго е като една малка България.
  Ето какво най-силно мотивира и другите ни ученици:
  Криси: Аз посещавам това училище, за да науча езика на моите прадеди, както и историята и културата на моята Родина. Искам не само да се наричам българка, но и да се чувствам българка. Много съм щастлива, че всички ние имаме нещо, което ни свързва – нашия роден език.
  Стефан: Забавно и интересно минава времето за мен в българското училище. Тук намерих много приятели и успявам да поддържам родния език. Понякога в общуването си неволно преминаваме на английски, смесваме двата езика, но винаги се намира някой да ни напомни, че сме тук, за да говорим и учим български.
  Наистина, да говорят само на български език, е трудно за нашите ученици, които цяла седмица посещават американско училище. Още по-трудно е за тези, които са родени и израснали тук, в Америка. Софи – балерината в класа, също е родена в Чикаго.
  Всяка събота след репетиции тя идваше на училище и тихо се присъединяваше към занятията. Софи е с удивително интересна, прозорлива мисъл и винаги с удоволствие участваше в дискусиите по литература.
  „Много ми е трудно, защото не съм родена в България, не съм живяла там, не съм ходила на училище. Трудно ми да се изразявам на български, но когато ме питат каква съм, без колебание отговарям: Българка съм! Не съм американка!”
  През всичките тези години пред погледа ми израсна и се оформи едно ново поколение българи – високоотговорни, мотивирани, упорити и целеустремени. Те носят самочувствието на граждани на света и знаят, че усилията им ще бъдат възнаградени. За тях завръщането в България не е утопия, а реална възможност. Връзката с родината е жива, ваканциите с приятелите и близките са най-щастливото време, а носталгията след завръщането в Америка всеки преживява по своему. Паола я чувства най-осезателно, защото нейното емигрантство бе разкъсано от една учебна година, прекарана в родния Сливен.
  „Носталгията – не знам откъде произхожда тази дума, но знам, че сърцето от нея боли. Носталгията по нещо далечно в пространството… спомен някакъв, който те кара да мислиш не за деня, в който ежедневието те е потопило, а да мислиш за онова, което го няма.Носталгия по родния дом, носталгия, която всеки път, когато говоря с баба и дядо, ме кара да искам да полетя за България.Носталгия по всичко онова скъпо и безкрайно мило, останало в миналото и мечта за бъдещето.”
  Откровенията на Преслав и Ади са не по-малко вълнуващи и затрогващи:
  Преслав: „Един ден в бащината къща да се върнеш,
  да те попитат, да отвърнеш:
  Къде е по-добре?
  Тука или там?
  Имате ли си в Америка море?
  Аз ще кажа: и тук, и там!
  Вървя по тротоара сам,
  и светът прекрасен
  цял в сърцето ми е сбран.
  Искам да се върна в бащината къща!
  Да отида там и да се не връщам!”
  Ади: „За много хора думата Родина означава мястото, където си роден и където си преживял най-изключителните мигове от живота си. Аз съм родена в Америка, но чувствам България като моя истинска родина. Там се намират всичките ми роднини и приятели. Живея в Америка, но съм и ще си остана българка.
  На всички мои приятели и съученици, с които съм прекарала толкова щастливи мигове в това училище, желая много успехи и щастие. Ще ми липсвате!
  Преслав: „Изпращам ви всички с надеждата да се видим отново. Ако това не се случи, искам да знаете, че винаги ще бъдете част от моите спомени.”
  Паола: „Приятели, нека животът ви да бъде пълен с приключения и неповторими преживявания!”
  Криси: ”Бих искала да благодаря на моите великолепни учители, защото те ме научиха на моя роден език и култура. Искам само да ви кажа колко съм щастлива и благодарна, че вие бяхте мои учители!

  И ние ви благодарим, скъпи приятели! Запазете младежкия си порив и дръзновение, и никога не забравяйте, че сте потомци на горд и свободолюбив народ!
  Специално за вас е и поздравът на госпожа Боянка Иванова: „Нека знанието на българския език ви направи уникални в днешния глобален свят, по-свободни в избора си на място за реализация и по-силни с принадлежността си към две култури и два езика.”
  Очакваме ви отново следващата учебна година!

  Филмът за нашите осмокласници: „ Едно средище на българщината в Чикаго”, направен със съдействието на Мария Илиева (mutzunabg):

  
  Поздрав от първия випуск осми клас в Чикаго!

  Eurochicago.com

• Държавния департамент на САЩ: България без големи успехи в борбата с трафика на хора

  Държавният департамент на САЩ публикува десетия си годишен доклад за трафика на хора. България остава в групата на държавите, които не покриват минималните стандарти за борба с трафика.

  Автор: Соня Каникова, САЩ (Дойче Веле)

  Десетият годишен доклад на Държавния департамент за трафика на хора в света беше представен вчера от държавния секретар Хилари Клинтън. Докладът съдържа оценки за 177 държави. За първи път сред тях са и САЩ. Въпреки, че са една от държавите, които полагат най-големи усилия за спиране на трафика на хора, САЩ също имат сериозни проблеми свързани с престъпната търговия.
  Според доклада над 12 милиона души в света страдат от последиците на трафика на хора, а над 700 хиляди годишно са новите жертви на тази форма на модерно робство. „Зад тези статистики се крият страданията на реални човешки същества, подложени на тази най-страшна форма на експлоатация”, каза в речта си Хилари Клинтън. „Този доклад е каталог на трагедии, които светът не може да продължи да приема”, заяви държавният секретар на САЩ.
  Клинтън отбеляза, че една от новите тенденции в престъпния трафик е все повече хора да бъдат трудово ескплоатирани.
  Напредъкът на отделните държави в борбата срещу незаконната търговия с хора остава неравномерен. Само 30 държави от 177 оценени са в първа група, на държавите, които покриват напълно критериите за борба с трафика на хора.

  България изостава след другите членки на ЕС

  „Правителството на България не се съобразява напълно с минималните стандарти за елиминиране на трафика на хора, но прави значителни усилия в тази посока”, казва се в доклада на Държавния департамент. Това оставя България във втората от три възможни категории.

  Както в почти всички други международни доклади, страната отново не успява да се класира в една и съща група с останалите държави-членки на ЕС. Вместо това, заедно с Румъния, България се нарежда до Косово, Сърбия, Албания и Македония. Дори Босна и Хърватия вече имат достатъчно успехи и съответно са в първата група. България никога не е напускала тази втора група през 10-те години на съществуване на доклада за трафика на хора.

  Страната остава преди всичко източник на хора за трафик. Тя е и транзитна държава, а в редки случаи е и дестинация за търговията на хора. В България има вътрешен трафик, посочва се в доклада на Държавния департамент. Жертви стават най-вече жени и деца, които са подлагани на сексуална или трудова експлоатация. Главните западноевропейски държави, които приемат трафик на хора от България за сексуална експлоатация са Холандия, Белгия, Франция, Австрия, но и много други. Трудова ескплоатация на български жертви има най-вече в Гърция, Италия, Испания и Великобритания. Около 15 процента от жертвите са от ромски произход.

  Осъдените трафиканти да си излежават присъдите

  В доклада на Държавния департамент се отчитата значителните усилия на българското правителство за борба с престъпната дейност. Споменават се промени в Наказателния кодекс, с които се увеличават наказанията за участие в трафик на хора, както и усилията за разследване на участие на държавни служители.

  Държавният департамент препоръчва България да продължи усилията за съдебно преследване на държавни служители, замесени в човешки трафик, както и на самите трафиканти. В доклада се препоръчва също осъдените трафиканти действително да излежат наказанията си в затвора. Прави се забележка България да не стига до ситуации, в които вместо трафиканти жертви на трафик биват съдени за престъпления, пряко произтичащи от тяхната ситуация – миналата година в България е имало 2 такива случая. Отправена е и препоръка България да положи специални усилия за прекратяване на педофилския сексуален туризъм в страната.

  Източник: www.dw-world.de

• Българинът е мъжкар, затова обича метъла

  Проф. Дина Уайнстайн преподава социология на рок музиката в университета “Де Пол” в Чикаго. Тя е първият в света учен, въвел изучаването на музикалния и културен феномен “хевиметъл” като отделна дисциплина в социологическата наука. Освен с преподавателска и изследователска дейност проф. Уайнстайн се занимава с рок критика. Сред най-известните научни трудове на проф. Уайнстайн е книгата “Хевиметъл музиката и нейната култура”, която днес се изучава в катедрите по социология в САЩ и по света.

  – Проф. Уайнстайн, как и кога се заражда жанрът “хевиметъл”?

  – В края на 60-те и началото на 70-те г. на миналия век имаше движения в рок музиката като блус рок и хард психеделик рок, които заинтригуваха младежта, произлизаща най-вече от работническата класа, и по-специално в централните и северните части на Англия. Този жанр бе формиран в Англия, но наименованието “хевиметъл” дойде от музикалните критици в САЩ. Няколко са факторите за неговото зараждане. Първо – феновете на ранния метъл бяха деца на работническата класа. Второ – голямата икономическа рецесия в началото на 70-те, която удари Англия и разруши възможностите за по-добра реализация на същите тези млади хора. Феновете на метъла също спомогнаха за неговото популяризиране. Причината той да се развие в Англия е, че там хората се събират по пъбовете, пият от по-ранна възраст и има много групи, които свирят на живо.

  – Освен музикален жанр какво друго е хевиметълът?

  – Хевиметълът е приятелство между феновете. Той изразява мъжественост, мъжкарство. В ранния си стадий метълът бе слушан само от мъже, които заедно ходят на концерти, говорят за тази музика, взаимно се палят по нея. Метъл културата се появи и като отричане на 60-те години, когато имаше оптимизъм, надежда, че всичко е възможно. Хевиметълът, обратното, показва, че в живота съществуват злото и омразата. Метълът не е само жанр, а мегажанр от няколко производни жанра, които се различават един от друг. От класическия метъл на 70-те през началото на 80-те се зароди трашметълът в лицето на групата “Венъм”. Той стана популярен в САЩ чрез банди като “Металика”, “Антракс”, “Мегадет” и моята любима група “Слейър”. В трашметъла има силни социални коментари, повлияни от пънк рока. Същевременно, когато трашметълът достигна своята зрялост, се появиха два нови поджанра. Единият е детметъла, в който хората не пеят, а ръмжат. Неговият акцент пада върху смъртта, страданието и упадъка. По същото време музикалната телевизия MTV придоби голяма популярност в САЩ. Тази телевизия не се интересуваше толкова много от звученето, колкото от това как изглеждаха музикантите. Така се отвори място за другия клон на хевиметъла, т. нар. хеърметъл (или “дългокосия” метъл, включващ групи като “Пойзън”, “Мотли Крю”, “Ратт”, “Куайът Райът” – б. а), който си бе хардрок, наследил традицията на групите “Кис” и “Аеросмит” от 70-те, но постепенно стана важна част от хевиметъла.

  – Хевиметълът има ли цел, програма?

  – Ако иска да има програма или цел, то трябва хеърметълът да бъде изхвърлен от жанра. Хеърметълът казва: “Хей, любовната авантюра, сексът е всичко, което има значение”. Докато посланието във всички останали жанрове на метъла е: “Хей, ние искаме да говорим за истината. Искаме да говорим за властта. Искаме да говорим за истинското зло. Искаме да се наслаждаваме на нашето приятелство.” Трашметълът се интересува от политиката, от опазването на околната среда, от ядрената заплаха. Детметълът отива към по-фантастичното, търси произхода на злото, има сантименталност към старата религиозност. Преди 90-те години този стил бе изключително популярен на Запад, дори успя да пробие “желязната завеса” и да проникне в Източна Европа. След 90-те заля целия свят. Разбира се, в метъла има издънки, като в Норвегия, където някои правят прекрасна музика, но вършат недопустими неща, например горят прекрасни, стари дървени църкви.

  – Какво знаете за България и как виждате мястото на страната ни в този вид рок култура?

  – Моят съпруг е преподавател по политическа философия и е споделял с мен, че едни от най-добрите му студенти, които правят докторатите си при него, са от България. Следя много внимателно кои групи изнасят концерти в страната ви и знам, че България е голяма част от съвременната рок култура. За това говори фактът, че не къде да е, а точно у вас ще бъде фестивалът “Сонисфиър”, където четирите най-големи групи в жанра – “Металика”, “Антракс”, “Мегадет” и “Слейър”, ще изнесат съвместен концерт. Това означава, че хевиметъл общността е много силна в България.

  – Има ли научно обяснение защо хевиметълът е толкова популярен в България?

  – Според мен в България, както и в останалите страни от Балканите, има изключително силно развита мъжественост, мъжко приятелство и другарство. А в това е есенцията на метъла. Също така има бунтовно, воинско минало. Тук, както в останалите страни от региона, е имало много потисничество, гнет, робство, тиранство и репресии, които също са характерни за хевиметъла. От друга страна, като отидеш на хевиметъл концерт, ти ставаш свободен не чрез въртене на ханша, а чрез резки движения (клатенето с глава или т. нар. куфеене – б. а.), имитирането на свирене на китара, вдигането на юмрук във въздуха… На метъл концерт се чувстваш като в битка, като на война. Но по-добре е да ходиш на концерт и с жестове да изразиш насъбралото се в теб, отколкото да водиш истинска война, нали?

  – Има ли причина хората да се страхуват от хевиметъла?

  – О, не, за Бога! В цялата Вселена няма по-мили хора от хевиметълите. Те са такива, защото изливат цялата си агресия в музиката, а не върху останалите хора. Наблюдавала съм реакциите на хората, отиващи на хевиметъл концерт. Преди шоуто всички изглеждат сурови, напрегнати, грубовати. Когато излязат от концерта, изглеждат щастливи като малки деца. В това отношение смятам, че хевиметълът може и да спаси света.

  ЧИКАГО

  Симеон ГАСПАРОВ

  Специално за „Труд“

• Не се произнесоха срещу Спаска, нарекла съдии „удбаши”

  За следващия понеделник отложиха произнасянето на присъдата по делото за обида, заведено срещу Спаска Митрова, съобщиха от Районния съд в Кавадарци.

  Заседанието продължи около 3 часа.

  Срещу българката Митрова съдът заведе дело, защото обидила състава в Гевгели с думата „удбаши“, което обозначава сътрудници на сръбските тайни служби (УДБА).

  „Едва днес съдът в Кавадарци прие да запише моите доводи, три години как ме съдят, това беше невъзможно“, каза пред БГНЕС Спаска при завръщането си тази вечер в Благоевград.

  „Смешното бе, че искаха да ми превеждат от македонски на български, аз отхвърлих това предложение, каза Спаска“.

  в-к „Труд“

• Стефан Краев: Правилна теза, изречена от „грешна“ уста

  След като публикувахме актуалното и важно (не само според нас)  интервю с министър Божидар Димитров, в което той заяви:

  Подкрепям искането диаспората да избира свои представители в парламента, но решението ще е на НС (линк)

  с редакцията на Eurochicago.com се свързаха по телефона и по имейл българи от цял свят. Последователно ще се опитаме да публикуваме и съберем най-главното, което получаваме, в обзорната ни тема –  Изборното законодателство и българите зад граница.

  Предлагаме на вашето внимание поредната публикация, изпратена ни този път от Виена. Там от дълги години живее известният български емигрант Стефан Краев. С тези редове искаме да ви информираме за неговия нов блог, чийто адрес ще намерите най-долу на страницата ни. Приятно (и полезно) четене!

  ––––––––

  Правилна теза, изречена от „грешна“ уста

  Автор: Стефан Краев

  От няколко дни в българската Интернет общност и по специално между българите живеещи в чужбина се дискутира едно изявление на министъра без портфейл – г-н Божидар Димитров, относно принципният въпрос, трябва ли да има парламентарно представени депутати, избрани из между постоянно живеещите извън страната българи. До тук добре – във всички случаи, при положение, че около 1,5-2 милиона истински българи живеят в чужбина и никой не защитава техните интереси, а напротив, на тях се гледа, като на овце за стрижене до кръв, такъв въпрос не може да не е актуален.

  Ама не, не е това, което ме вълнува, а друг, съвсем страничен факт. Въпросния “загрижен” за българите в чужбина министър (между другото и бивш агент на ДС), определя таргет групата на последните доста фриволно и не лишен от налудничава “научна” фантазия. Казвам ‘налудничава фантазия’, защото това е в пъти по-добре от другата алтернатива, а тя е именно, че се замисля поредната схема за подмяна на вота при гласуване. Според г-н Димитров, българите извън границите на България се състояли от две групи – цитирам извлечение от статията във Фрогнюз:

  “По думите му броят на българите по света е между 3 и 4 млн. Те можело да бъдат разделени на две основни групи – на български граждани, които са напуснали страната в последните 100 години и на такива, които са останали в пределите на друга страна вследствие на загубени от България територии.

  Първата група живее и работи по цял свят, като най-значими са общностите в ЕС, САЩ, Канада, Южна Африка. Тази група по различни оценки наброява 1 – 1,5 млн. души. Цифрата не случайно е в толкова широки граници, защото е трудно да се каже колко българи са се установили трайно да живеят в чужбина и колко са заминали да работят само временно.”, споделя министърът без портфейл. По думите му втората голяма група българи се намират най-вече в Турция, Гърция, Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна, Казахстан и т.н. “

  Да ме извинява г-н министъра, ама втората му група е изсмукана от (ДС) пръстите му. Дори да приемем, че тези хора са с български етнически корен (ако се заровим дълбоко в анализирането на казуса, ще стигнем може би до заключението, че всички произлизаме от Адам и Ева и по някакъв начин сме в роднинска връзка, ама това е друг въпрос), то социално-политически те са на светлинни години далеч от проблемите в България, а единствено към което се стремят е получаването на българско гражданство, заради преимуществата, които лично за тях, произтичат от това… Тази ужасно голяма група от евентуални гласоподаватели може безпроблемно да бъде не само манипулирана, но ще кажа нещо повече – задължена да гласува, както пожелае добродетеля им… – тоест този, който е издействал гражданството им. За да придам тежест на думите ми бих вметнал факта , че сега за български паспорт се дават до 100.000,- лв., а какво остава за някакво си гласуване и то за кауза и държава, която е далеч от самосъзнанието на тези хора… Ясно, че под строй, ще гласуват за посочената партия и ще пеят на туй отгоре, че са си спестили сума ти пари…

  Олее, май сега разбуних духовете на свръх патриотично настроените ми съграждани. Спокойно, няма страшно – ножът е дървен и решение за всичко се намира. Разбира се, че принципно не съм против тези наши евентуални нови сънародници, ама тъй като те не са и не могат да бъдат запознати със социално-политическото статукво в новата си Родина, предлагам да им се наложи един 5 годишен срок за опознаването му, като след това ще могат да гласуват. Това мое предложение е продиктувано от следния хипотетичен аргумент. Дори и да иска, партията, която ‘сега’ е на власт (в момента, когато дадения човек получава гражданството си), да не може да го насили да гласува за нея на следващите избори, тъй като само един Бог знае кой ще е на власт след като изтекат 5 години и кой ще държи тогава в ръце моркова и камшика…

  И на края, като заключение ще задам един реторичен въпрос: Защо винаги бивши агенти на ДС правят съдбоносни предложения с които да останат в най-новата ни история? (Подобен е момента и с Доган относно отварянето на досиетата на ДС, за което не агент Сава има принос, а редовите граждани, които наддадоха глас, ама за това друг път ще пиша, защото и там много легенди и притчи от политици се разправят, а аз лично съм водил* мейл-кореспонденцията (от мое име) с отговорните за натиска върху правителството, лица от ЕС и ми е напълно ясно как всичко стана…, докато на редовите граждани, та дори и на медиите, не им е абсолютно ясно, това.)

  *) Една не малка част от мейловете още пазя и мога, ако се наложи, винаги да по

  ПП. Единствената промяна, която си позволих да направя в цитирания от мене текст на онлайн изданието “Фрогнюз”, беше да поправя 1-2 правописни грешки, (предполагам) неволно допуснати от редактора, които обаче мен лично ме дразнеха и някак си оптически не изглеждаха добре.

  Източник: http://www.viennainvest.com/

• БОЖИДАР ЧЕКОВ: ПАСПОРТ ЗА РАЗУМА

  След като публикувахме актуалното и важното (не само според нас)  интервю с министър Божидар Димитров, в което той заяви:

  Подкрепям искането диаспората да избира свои представители в парламента, но решението ще е на НС (линк)

  с редакцията на Eurochicago.com се свързаха по телефона и по имейл българи от цял свят. Последователно ще се опитаме да публикуваме и съберем най-главното, което получаваме, в обзорната ни тема –  Изборното законодателство и българите зад граница.

  Започваме с публикация изпратена ни от един български патриот от Франция – Божидар Чеков, който многократно е писал по темата, както сами ще се убедите, още от преди поне 15 години.

  –––––––––-

  ПИСМО ОТ ПАРИЖ: ПАСПОРТ ЗА РАЗУМА

  Политически плъхове дърпат струната на българщината

  Автор: БОЖИДАР ЧЕКОВ

  Поради географското ни положение и незавидната историческа съдба най-светлото и най-мрачното в паметта ни е свързано с „чужбина“. Официално се смята, че България е загубила окончателно около 30 % от територията си, а около 20 % от населението й е пръснато извън страната.
  Българският народ е преминал през най-трудните изпитания благодарение на последното богатство, което никой не е могъл да му отнеме – националното му съзнание. В настоящата икономическа и морална криза по празните рафтове на хлебарниците се появиха политически плъхове, които безскрупулно задърпаха последната струна, която ни остава: струната на българщината.
  Говори се за поданство, пише се за гражданство, спори се за народност, претендира се за националност. Кой бил българин по рождение, кой по место“ рождение, кой по произхождение … Тесногръди интереси дърпат дрипавата черга, без да си дават сметка, че братораздорът води до всеобщо отслабване и обедняване.
  Повече от десет века границите на България са мърдали като акордеон. Колко нашествия, колко насилие и кръв е изтърпяла земята ни! Родени на важен геострагегически възел, българите са нещо като трън в очите на доста международни диригенти. Всеки път, когато сме се събирали под една стряха, световните кумчовълчовци са ни пръскали като пилци. Страната ни е приказна, историята – кошмар.
  След падането на стената унгарците от Америка заработиха активно със сънародниците си. Поляците от цял свят заинвестираха в Полша. Дори и внуците на белогвардейците подадоха ръка на новите руски „бизнесмени“. Само българите, на опашката на Европа, се замерят с конституцията! Република България нито е самостоятелна планета, нито континент. Тя е една от най-рядко населените страни в Европа. Дълговете ù са огромни. Възможности-те за оправяне – малки, но реални. Всичко зависи от далновидността на законодателите ù. Третата световна война е икономическа. В страните, които са начело, паспортът е документ, който дава еднакви права и еднакви задължения на всички и на всеки … Той е част от „равния старт“. Произходът е без значение. Разлики има, но те са резултат на дейността, на качествата и на способността. Няма място за тълкуване, за празни приказки и разхищение на вестникарска хартия. Бившият френски министър-председател Едуард Баладюр за малко не стана президент. Никой никога не упрекна Баладюр, че е роден турски гражданин и че пристига в Марсилия на десет годишна възраст.
  Първият съдия-следовател на Френската република се казва Ева Фразет Жоли. Прочула се със следствието около бившия министър Бернар Тапи, тя вкара в затвора за нуждите на ново следствие президента на най-мощното френско предприятие – петролната групировка „Елф Акитен“. Петдесет и пет милиона французи следят с възторг действията на смелата жена. Нито един упрек не се чу, че е родена в Норвегия и че добива френско гражданство чрез женитба…
  Джими Голдшмит е френски депутат в Европейския парламент в Страсбург. Той е с две поданства – френско и английско. Двете велики сили се надпреварват коя да го спечели, за да работи за нея. Възможно ли е да бъде иначе, като се знае, че „златният“ Джими е един от най-богатите хора в света!
  Страните от Западна Европа премахнаха границите, премахнаха митниците и уеднаквиха законите си. Повече няма френски, няма немски, нито италиански паспорти. Всички граждани пътуват с паспорта на общността. Испанци могат да притежават имоти в Германия и французи могат да кандидатстват за кметове в… Италия. Създадени бяха съединените щати на Европа.
  Докато богатите страни се обединяват, за да стават още по-богати, изнемогваща България дели децата си на парчета. Има български граждани с червени паспорти, има със зелени. Има постоянно живеещи и временно пребиваващи. С ЕГН и без ЕГН. Всички имат право да гласуват, но не всички имат право да бъдат избирани! Дори и месторождението стана обект на свади. Грозни препирни около отживели понятия. Как може в края на ХХ век да се гледа сериозно на „месторождението“ като ценз за политически права? Ако се върви в тази посока, днес хора като Гоце Делчев, Евлоги Георгиев, Симеон Радев, Г. М. Димитров, Димитър Талев, Никола Генадиев, Димитър Благоев, Никола Петков, Димитър Списаревски, Трайчо Костов и хиляди други не биха могли да ползват същите права както останалите членове на българската нация! В такъв случай какво означават защитата на българите от Западните покрайнини и отказът да се признае „македонската нация“, ако не се дават еднакви права на всички, които се чувстват българи.
  Между 1948 и 1990 година задграничните паспорти бяха монопол на номенклатурата и на хората, които се въртяха около нея. Простолюдието и опозицията или трябваше да си налягат парцалите, или да бягат от тоталитарния казан. Днес на Запад живеят стотици хиляди българи, снабдили се по силата на обстоятелствата с „чужди“ паспорти. Фактът,че те притежават „чужд“ документ за самоличност, не означава, че те са по-малко българи. Всички граждани на Израел са с двойно поданство. Това им позволява да пътуват без визови препятствия, да установяват връзки по целия свят и да увеличават влиянието на Израел. Една „тапия” не прави човека нито по-добър, нито по-лош. В даден момент тя му дава нови възможности.
  Преди няколко месеца почина най-голямата фигура на гръцката политика -Андреас Папандреу. Живял дълги години в САЩ, той беше и американски гражданин. Това не му попречи нито да бъде избран, нито да защитава докрай и навсякъде единствено интересите на Гърция. Между българите на Запад има неуспели, но има и успели .. Има скромни, но има и хора с възможности. Единственият български представител, който им хлопа на вратата, е просешката тояга на „Мати Болгария“. В това време българският законодател прави всичко възможно, за да ги държи настрана от приватизацията, далеч от политическия живот.
  Съвременният човек може да пътува със скоростта на звука, а българската конституция изисква 5-годишен престой в България за кандидат-президентите. Единствени в света нашите законодатели предпочитат „местоживеенето“ пред реализираното, доказаното и полезното. Приложен на Запад, законът за 5-годишния престой би лишил Франция от Де Гол, Испания от Фелипе Гонсалес и Португалия от Марио Суареш. Ролята на конституцията е да гарантира единство на нацията и хармоничното ù развитие. Разликата между Балдуиновата кула и нашата конституция е, че едната е от камъни, а другата от думи. Първата е вечна, втората може да се промени. Българските законодатели пътуват, виждат и четат. Те би трябвало вече да са разбрали, че България ще влезе реално в Европейската общност само когато законите ù се приобщят към европейските, а не обратното.
  Нищо не минава по-бързо от времето и „за глухите камбаните два пъти не бият“. От 1 януари 1996 година задейства митническа спогодба между ЕС и Турция. От тази дата най-активният инвеститор в южната ни съседка са европейските граждани от турски произход. Ако притокът на пари продължава, в 2000 година първият инвеститор в Турция ще бъдат турците от Европа!
  В заключение – аз, авторът на настоящата статия, прибавям кратка биографична бележка. Имам двойно гражданство и се гордея с него. Вторият ми паспорт ми позволи да пътувам по целия свят като свободен и равноправен човек. Да избирам и да бъда избиран. Благодарение на него открих в Егейска Македония къщата на дядо и прадядо ми. В нашия дом е имало стая за Гоце Делчев. След убийството на комитата прадядо ми и прабаба ми са натоварени на кораб за Диарбекир. Те никога не са си получили българските паспорти, защото умират по пътя.

  Вестник «ДУМА»
  23 август 1996 г.

  Допълнение: Това «Писмо от Париж» е изпратено и до редакцията на «Демокрация», но не е намерило място на страниците на вестника.

  
  

• 26-ият по богатство в Хонконг купи БТК

  До няколко седмици „Виваком“ най-вероятно ще стане притежание на един от най-богатите хора в Азия – милиардера от Хонконг Ричард Ли, научи „24 часа“ от няколко независими източника. Според списание „Форбс“ личното му богатство е 1,3 млрд. долара, което му отрежда 26-о място в Хонконг,пише в днешното си издание вестникът.

  В сряда бизнесменът е бил на посещение в България и е имал среща при премиера Бойко Борисов, за да му представи инвестиционните си планове. А те включват изкупуване на задълженията на AIG, с които американският застраховател финансира покупката на „Виваком“, придобиване на самия оператор и инвестиране на 500 млн. евро в него през следващите 5 г. От „Виваком“ не коментираха евентуалната сделка. Според запознати банките кредитори, сред които са RBS, Deutsche Bank, RZB, били съгласни с преструктурирането на задълженията и влизането на новия собственик. Всъщност сделката е стартирала още през март, когато Pacific Century Group на Ричард Ли купи управляващото дружество на компанията, собственик на „Виваком“.

  В момента собственик на телекомуникационната компания е „Неф телеком България“, която се държи от едноименната фирма, регистрирана в Холандия. В нея дял имат няколко инвестиционни фонда, а с най-голям е компания от групата на AIG. През 2007 г. AIG Investments плати около 1,4 млрд. евро за „Виваком“. Според изявление на представители на купувача около 75% от сумата е финансирана чрез кредити, което означава над 1 млрд. евро. На толкова се оценява и сделката с Ричард Ли. Между половината и една трета от тях са в баланса на българския телеком, който редовно ги изплаща.

  С приключване на сделката с Ричард Ли за първи път след приватизацията си „Виваком“ ще стане собственост на компания от телекомуникационния сектор. Досега собственици бяха три инвестиционни фонда. Ричард Ли е основен акционер в PCCW – най-големият оператор в Хонконг, който присъства в Европа, Близкия изток, Африка и др. най-вече с кабелни и сателитни услуги. С придобиването на „Виваком“ китаецът ще стъпи на телекомуникационния пазар в ЕС.

  Почти сигурно било, че Ричард Ли ще запази сегашния мениджмънт на българския оператор.

  Платил $ 1 млн. заради договор на съпругата му

  Ричард Ли е женен за 22-годишната хонконгска актриса Изабел Леонг, която стана известна с ролята си във филма „Мумията: гробницата на императора дракон“. Според неофициална информация милиардерът платил 1 млн. долара заради предсрочното разтрогване на 10-годишния договор на Леонг с агенция Emperor Entertainment Group. Съдебната сага между Леонг и агенцията се проточи почти през цялата 2008 г. и приключи с извънсъдебно споразумение. Ричард Ли и Изабела Леонг имат 1-годишен син, който се казва Ли Шанг Жи. Като сватбен подарък Ли купил на съпругата си две имения в Сан Франциско. Леонг разполагала с 5-има бодигардове, 4 лични асистентки и 5 бавачки за сина си.

  Баща му има $ 23 млрд

  Ли Ка-шин – баща на Ричард Ли, има състояние от 23 млрд. долара и се смята за най-богатия човек в Азия. Списание „Форбс“ пък го нарежда на 9-о място в света по богатство. Ли Ка-шин е роден в китайската провинция Гуангдонг през 1928 г. През 1940 г. семейството му бяга в Хонконг. Бащата на Ли умира от туберкулоза и той е принуден да напусне училище на 15 г., за да издържа семейството си. Започва работа в компания за пластмаса. На 21 години създава собствена компания за пластмасови цветя, която за сравнително кратко време се превръща в най-големия производител в Китай, а Ли натрупва състояние.

  Следващата инвестиция е в недвижимо имущество. По-малко от 10 г. след като отваря компанията си за производство на изкуствени цветя, Ли започва да инвестира в земя. И скоро фирмата му Cheung Kong има милиарди долари активи. През 1979 г. купува компанията Hutchison Whampoa от английската банка HSBC и новата придобивка се превръща във флагман на империята му. Hutchison Whampoa притежава дялове в компании от почти всички сектори на индустрията. 12% от складовете в световните пристанища се контролират от Ли. На въпроса дали се чувства късметлия отговаря: „Не, не бях късметлия. Работих здраво, за да постигна целите, които поставих пред себе си“. (24часа)

• Пропуски на властите в САЩ позволили на българин 15 г. да живее с чужда самоличност

  Арестуваният в САЩ българин Дойчин Кръстев, който се представял със самоличността на убития като дете Джейсън Евърс, е получил работата си на инспектор в комисията на щата Орегон за контрол върху алкохола, като е представил доста богата, но невярна автобиография, пише орегонското издание Орегониън, като цитира представители от комисията за контрол върху алкохола.

  В автобиографията си Кръстев е посочил, че е имал 4-годишен опит като инспектор, извършващ под прикритие проверки в барове и нощни клубове. Точно заради този опит той бил нает на работа в комисията на щата Орегон.

  „Смятахме този човек за много добър служител, а открихме, че той е подправил самоличността си, както и автобиографията си и молбата си за кандидатстване при нас. Това направо ни потресе“, казва Кристи Скот, говорителка на комисията на щата Орегон.

  В края на май федерални агенти разкриха, че мъжът, който се представял за Джейсън Евърс, всъщност е българинът Дойчин Кръстев. Те го обвиниха, че е откраднал самоличността на Евърс, убито през 1982 г. дете от Охайо, за да се сдобие със свидетелство за раждане на името на Евърс, със социалноосигурителна карта и с паспорт на името на Евърс.

  Изданието припомня, че Кръстев е бил арестуван още на 27 април, но в началото отказвал да съобщи истинското си име. За известно време федералните власти смятали, че неговото истинско име било Джон Дий. Едва през май, когато властите разпространили съобщение със снимката му, била разкрита самоличността на Кръстев, припомня изданието, цитирано от БТА.

  Кръстев постъпил на работа в комисията за контрол върху алкохола на Орегон на 3 юли 2002 г. Тогава под името Евърс Кръстев успял да премине през проверка за съдебното му минало и на пръстовите му отпечатъци, извършена от комисията. Политиката на щатската комисия изисквала при наемане на служител на работа, да се проверят и всички посочени в биографията на кандидата данни за предходни работодатели или за лица, които могат да дадат препоръка за него. Понякога обаче това не се правело, когато хората за връзка, посочени в биографията, не можели да бъдат открити, казва директорката на отдела за човешки ресурси на комисията Гейл Парнъл.

  В автобиографията си Кръстев е посочил като като предишни заемани от него длъжности тези на барман или на касиер във фирма за доставка на храни за ресторанти. В биографията най-голямо впечатление правело твърдението, че в периода 1996-2001 г. Кръстев е работил като инспектор под прикритие за фирма в Денвър, извършваща проверки в барове и нощни клубове. Посочената компания се казвала Ласт ризърт, а началникът на Кръстев във фирмата бил някой си Рик Валентино. От комисията по контрол върху алкохола на Орегон се опитали да проверят тези данни. Успели обаче само да установят, че Валентино се бил преместил в Ню Йорк, така че не могли да се свържат с него. Проверка на Орегониън обаче показала, че човек с такова име изобщо не е имал нещо общо с фирма, като цитираната от Кръстев в биографията му.

  Фирма с подобно име всъщност изобщо не фигурирала в регистрите, а посоченият й телефонен номер, бил този на закрит ресторант, в Денвър, който се казвал като мнимата фирма, цитирана от Кръстев в автобиографията му. Проверката на Орегониън показала, че ресторантът никога не е наемал инспектори, които да извършват каквито и да е било проверки под прикритие.

  От самата комисия за контрол върху алкохола на Орегон не си спомнят дали изобщо е била направена проверка, подобна на тази, извършена сега от Орегониън относно миналото на Кръстев. Пък и дори да е била правена, данните от нея според правилника на комисията са били унищожени след 2 години, казват от щатската комисия.

  Със сигурност се знае, че Кръстев, под името Евърс, през 1998 г. се включил във фирма, наречена „Dine-in-delivery“ (в превод Доставки на храна), която доставяла храна за множество ресторанти в района на Денвър. Този факт е потвърден и от директорката на фирмата Керълайн Ръсел. Ръсел разказа пред Орегониън, че мъж, който се представил за Джейсън Евърс, станал касиер на фирмата и вложил в нея и хиляди долари, за които твърдял, че е наследил. Ръсел описва Евърс като учтив и умен и разказва, че той бил като голям брат за нейния 10-годишен син.

  Евърс изградил и поддържал и компютърната мрежа на фирмата на Ръсел. Седем дни в седмицата, в интервала 16-23 часа, Евърс дори се включвал в доставките на храни за ресторантите в района на Денвър.

  Пред Орегониън за Кръстев говори и негова бивша позната – Кристи Сандерсън, която също работела във фирмата за доставки на храна за ресторантите в Денвър. Кристи била и съквартирантка на Кръстев. Пред Орегониън тя описва Кръстев като тайнствен мъж, който й казал, че родителите му са починали и че поддържал единствено връзка с чичо си, когото преди това не бил виждал много дълго време, и който в крайна сметка също починал. Кристи описва мъжа, който за нея бил Джейсън Евърс, като отличен шахматист и тенисист. Той нямал телевизор, четял философски книги и бил последовател на будизма.

  Кристи си спомня, че съквартирантът й не ходел по баровете и предпочитал да бъде сам. Той работел и на друго място, освен в фирмата за доставки на храни, което Кристи описва като офис с тъмни стъкла, собственост на възрастен мъж.

  Съквартиранството на Кристи с Евърс приключило, когато той получил работата в щатската комисия на Орегон. Веднъж Кристи му ходила на гости в новия му апартамент, а за последно имала новини от него на 3 април, когато той й пратил SMS, в който й казвал, че си търси работа на Хаваите.

  Сега Кръстев се намира в затвора на окръг Мълтнома, в Потрланд, в щата Орегон и срещу него могат да бъдат предявени федерални обвинения за фалшиви данни в молбата за издаване на паспорт, както и обвинения, че е откраднал самоличността на Джейсън Евърс.

  Федерален съдия от Портланд одобри искане от страна на адвоката на Кръстев за отлагане на явяването на българина в съда, за да чуе какви обвинения ще му бъдат повдигнати. Българинът трябваше да се яви в съда в понеделник. Заседанието беше отложено, за да се даде шанс на адвоката му и на прокурорите да договорят евентуално извънсъдебно споразумение за Кръстев, съобщава Орегониън.

  http://www.mediapool.bg

• Рекордни жеги в пет български града

  В пет български града в събота са били регистрирани температурни рекорди, съобщиха метеоролозите от НИМХ, цитирани от АСН.

  В Русе живакът стигна 35,7 градуса, докато старият рекорд е 35,6 от 2003.

  В Плевен е измерена температура 35,5 (старият рекорд е 35 градуса от 1942 година), в Пазарджик – 34 градуса (старият рекорд е 33,8 градуса и е от 1999 година).

  В град Ловеч е измерена температура от 34,4 градуса при старт рекорд 32,8 градуса от 2004 година, а във Велико Търново – 33,3 градуса при стар рекорд от 33,2 от през 1956 година.

  В София съвсем малко не достигна за рекорд. Температурата в събота е била 32 градуса, а рекордът е 32,2 от 1891 година.

  Източник: Кафене.нет

• „КОЛЕКТИВНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ” В ПОМОЩ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

  Въведение

  В помощ на есенната сесия на Българо-Американски Асоциация (БАА), през време на Фестивала „Български дни в Чикаго – есен 2010” (начало 3 октомври 2010), се предвижда да бъде използван метода на „Колективната интелигентност”. Пролетните и есенни сесии на БАА са единствените за сега ЕНЦИКЛОПЕДИЧНИ ДИСКУСИОННИ ФОРМИ на Българската общност в Чикаго (а вероятно и в българската имиграция по света), които използват подобни методи. Ефективността на двете сесии е с мултипликационен ефект, който отлично се експонира с дефинирането на на понятието „Колективна интелигентност”. На вниманието на българите по света предлагаме публикация, озаглавена

  „КАК ХОРАТА СА ПОСТИГНАЛИ СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО?”

  EkipNews.bg

  Човешката еволюция продължава да бъде неразрешен ребус. Нищо не обяснява достатъчно убедително неочакваните събития през последните 45 000 години. По някакви причини поредната относително рядка хищна маймуна се превръща в господар на цялата планета, притежаващ бързо прогресиращи технологии. Защо по това време, след като всички атрибути на човешкия успех – правенето на инструменти, културата, големия мозък и дори речта, изглежда са били налице още преди 500 000 години, а тогава нищо не се е случило? Тези проблеми (тук със съкращения) се анализират в статията на Мат Ридли за „Уол стрийт джърнъл“ (Matt Ridley for the Wall Street Journal).

  Инструментите на пра човеците са правени почти по един и същ, еднообразен начин в продължение на стотици хиляди години. Изведнъж регистрираме културен бум в Африка. Защо там и защо тогава?Вероятно отговорът се крие в една нова идея, заимствана от икономистите, известна като “КОЛЕКТИВНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ”. Това е означение на зависимостта на изобретателността и честотата на културните промени от интензивността на взаимодействията между индивидите. Тази концепция има своите потвърждения още в праисторията, но е особено привлекателна днес. В съвремието, когато идеите непрекъснато “се оплождат” взаимно, тя дава още по-големи надежди за бързо развитие.Колкото повече открития се правят, толкова по-заплетен става еволюционният пъзел. Способността да се използват инструменти “е избутана” вече до 2 000 000 години назад, а основните видове оръдия на труда са на лице в Африка още преди 300 000 години. Същевременно за неандерталците е известно, че са имали голям мозък, правели са подобни инструменти и са притежавали същите генетични особености, предполагащи развитието на говорния апарат. Въпреки че са оцелели допреди 30 000 години, те не успяха да изнамерят някои важни видове оръдия на труда, фермите, градовете и други културни форми. Неандерталците са добър пример, че е възможно интелигентни същества с въображение (те са погребвали ритуално своите мъртви) да не преживеят културен и икономически прогрес.До сега учените търсят на погрешно място обяснението на човешкия успех, а именно – вътре в главите ни. Повечето очакват някакви забележителни неврални или генетични открития, обясняващи “пробива” във възможността ни за говорене, комуникация и по-добро планиране. Сложността на съвременния свят обаче, не се крепи на индивидуалната интелигентност. Знанията как се правят най-различни неща са разхвърляни между милиони глави. Затова веднъж стартирал, прогресът вече не е ограничаван от възможностите на единичния мозък.Процесът на иновиране и обновяване е колективно действие, базирано на обмена. Разрешаваме си да забравяме, че търговията и урбанизацията са огромен стимул за изобретателността, много по-важен от управлението, парите или индивидуалния гений. Търговията води и до централизиране на институциите. Урук отпреди 5 200 години е първият известен град, надхвърлил население от 50 000 жители, оградили се с 10 километрова стена. Градът, процъфтял заради земеделските оси, подсилени със сложна напоителна система, стана средище на зараждане на първата “средна класа” – прослойката на търговските посредници. Търговската мрежа на Урук постепенно нараснала до нещо като колониализъм. Постепенно данъците и робството започнали да показват грозните си лица.От своя страна земеделието, което е изнамерено много отдавна, вероятно е процъфтяло в общества, които също са имали известни търговски връзки, както доказват земеделските оазиси в Сирия, в които са намерени обсидианови сечива от Кападокия. Когато преди 9 000 години земеделците са колонизирали гръцките острови, те са ползвали вносни инструменти.Ако погледнем още по-назад, ще видим, че ловните умения са се разпространили силно в Западна Азия преди 45 000 години в общества на ловци – събирачи, т. е. представляващи по-голям “колективен мозък”.Схващането, че обменът стимулира иновациите провокира паралел между културната и биологичната еволюции. Така както при половото размножаване се обединяват различни наследствени белези, търговията се явява културен медиатор. Търговията за културата е като сексът за биологията. И двата феномена се базират на принципа на обмяната. Логично тя е най-интензивна в многобройните или сгъстени популации. Показателно е, че обменът между хората не влияе на развитието на други видове животни, защото само хората са изложени на системни и продължителни контакти с най-различни, често напълно непознати други хора. Това е и отговорът на неочаквания човешки възход: Той е предпоставен от изобретателността на колективния ум, самата тя станала възможна след “изнамирането” на размяната.Веднъж започнали да обменят предмети и мисли, хората извели на преден план аспекти на труда, които водят до взаимно изгодно умение. Специализацията се оказва средството, чрез което обменът окуражава иновацията. Тя прави продукта и доставката му по-добри и стимулира създаването на нови неща. От този момент човешката история е в процес на постепенно разпространяване на специализацията и обмена.Теорията за обмена обяснява някои странни научни факти. Например Австралия, която е колонизирана 20 000 години преди повечето части на Европа, никога на изнамира фермерството и има сравнително слаб технологичен напредък. Обяснението е, че сухият и суров климат там не е разрешил обществата на ловците – събирачи да достигнат необходимата гъстота за достатъчно интензивни контакти. Има примери дори за деградация: жителите на Тасмания, които преди 25 000 години са правели костни инструменти, дрехи и рибарско оборудване, са “забравили постепенно” тези умения, след като преди 10 000 години Тасмания е станала остров, изолиран от надигащото се море. Джо Хенрих от Университета на Британска Колумбия обяснява това с факта, че популацията от 4 000 тасманийци е твърде малък “колективен ум”, за да съхрани или развие наличните технологии. Жителите на Огнена земя, които имат същите климатични дадености, не изпитват подобен регрес, тъй като са в системен контакт с основния южноамерикански материк.Друго доказателство на тезата идва от останките от неандерталците. Според намерените техни артефакти те не са търгували въз основа на това някои специалисти застъпват позициите, че формирането на широки мрежи за обществени контакти се оказва по-важно за прогреса, отколкото технологичните иновации и нарасналите ловни възможности”.Казаното води до един радостен извод: неумолимият характер на прогреса с нарастващия обмен и специализация между хората, съчетани с глобализацията и Интернет, са предопределени да осигурят страхотен икономически ръст на човечеството през следващия век въпреки случайните спадове, причинявани от войни, бедствия, лошо управление и кризи. Процесът на кумулативна иновация вече увеличи средната продължителност на живот двойно, намали детската смъртност с три четвърти и умножи в пъти средния доход на глава от населението само за век в световен мащаб. Всичко това се дължи на “сексът между идеите”.

  Bd10e-KI

• <<
• 1
...
• 376
• 377
• 378
• 379
• 380
• 381
• 382
• 383
• 384
• 385
• 386
...
• 414
• >>