2024-07-14

3 thoughts on “Началото на израелската атака срещу кораба „Мармара“ (видео)

  1. Из една по-стара публикация в същото издание, „Монд Димпломатик“
    http://bg.mondediplo.com/article579.html

    „ВЪПРЕКИ опитите Ясер Арафат да бъде сравняван с Адолф Хитлер, а Бейрут – с нацистки Берлин, и въпреки подновяването на реториката за „нов Холокост“, операцията срещу ООП и нейните ливански съюзници поставя началото на асиметричните конфликти, в които Израел се оказа изправен пред партизански формирования. В една от най-добрите книги, писани за тази война, двама израелски специалисти по военните въпроси, Зеев Шиф и Ехуд Яаари, изтъкват: Замислено от един вироглав и безразсъден човек [Шарон], нашествието в Ливан през 1982 г. се основаваше на заблуди и лъжи и беше неминуемо да завърши катастрофално (…) За тази скъпа и абсурдна война няма никакво извинение. Най-доброто нещо, което може да се направи, е да се извлекат поуки от нея [4].

    За съжаление нито един израелски ръководител не направи това. Напротив, наложи се силова логика, лишена от каквато и да било дългосрочна стратегическа мисъл. През октомври 2008 г. чухме изявлението на командващия Северния израелски военен окръг генерал Гади Айзенкот във връзка с бомбардирането на политически и културни обекти на „Хизбула“ през 2006 г. (от тях остана само купчина камъни): Това, което се случи в Бейрут, ще се повтори с всяко селище, откъдето се стреля срещу Израел… Ще приложим несъразмерна сила… [5].

    Изредилите се през последните трийсет години правителства предприемат нови военни нападения: смазването на Първата интифада през 1987–1988 г. ; операцията „Гроздовете на гнева“ срещу Южен Ливан и „Хизбула“ през 1996 г.; операцията „Защитен щит“ през 2002 г. по време на Втората интифада; войната срещу „Хизбула“ през 2006 г.; нападенията срещу „Хамас“ в Газа през юни 2006 г. и през ноември 2007 г., а след това през декември 2008 г. с операция „Закалено олово“.

    Какво определение да бъде дадено на новия противник, обект на тези нападения? За израелските военни има само две категории противници: войник и терорист. И тъй като Израел не се сблъсква с редовна армия,следователно неговият противник е терорист. Израел не признава на противника си качеството на участник в съпротива, защото такова признание ще му придаде – както и на каузата, която защитава – неоспорима легитимност и ще направи насилника нелегитимен.

    Този семантичен подход, който в същността си е политически, се използва най-вече за да придаде легитимност на израелската кауза и да създаде представата за „застрашаваща живота опасност“, която всъщност е недействителна.

    Истина е, че никога окупационна сила не е признавала на своите противници статут на участник в съпротивително движение, независимо дали става дума за Алжир по време на френското колониално господство, или за Южна Африка по време на апартейда. Противникът винаги е терорист.“

    –––––––

    Без да умаловажам ни най-малко това, което се случва благодарение на един тип тероризъм, свързан с ислямски фундаментализъм, както е прието да се нарича, си мисля, както вероятно и немалко други хора по света, че десетилетното силово „решаване“ на Близкоизточния конфликт може само да увелачава напрежението не само в този раойн. То допринася за повече конфликтност далече извън границите му.

  2. Из http://bg.mondediplo.com/article594.html

    „В навечерието на тази военна операция, проявявайки пророческата си дарба – едно от безбройните му качества, Бернар-Анри Леви заяви в Тел Авив: Никога не съм виждал толкова демократична армия, която си задава толкова морални въпроси [1]. И сякаш затова по време на скорошната война философът се изпъчи на един израелски танк, с който нахлу в територията на Газа. Реагирайки на сегашното нападение, Леви го окачестви според АФП като глупаво, защото има риск да очерни образа на Израел. Нито една осъдителна дума, никакво съжаление за убитите…

    Единственият въпрос, които стои днес, е каква цена ще трябва да плати израелското правителство за това престъпление. От години ООН е приела десетки резолюции [2], Европейският съюз е гласувал безброй текстове, настояващи Израел да спазва международното право или поне хуманитарното право, като вдигне например блокадата на Газа. Никакъв ефект от тези текстове. Напротив, Европейският съюз и САЩ възнаграждават Израел.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *