СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В USA И ПО СВЕТА УЧРЕДЕН В ЧИКАГО

ВАЖНО КУЛТУРНО СЪБИТИЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В САЩ И ПО СВЕТА!

БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ЗАД ГРАНИЦА Е ЖИВА И ЖИЗНЕНА!

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В USA И ПО СВЕТА  УЧРЕДЕН В ЧИКАГО

В дните на най-светлият празник на българската писменост и култура,Св.Св. КИРИЛ И МЕТОДИИ, в столицата на българите в Америка, Чикаго,бе учреден и регистриран по законите на щата Илинойс,първият зад граница СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА.С това Чикаго се превръща в една културна столица на българите извън България.Учудващо е или по-скоро не е за чудо,че в САЩ,Европа,Австралия и навсякъде по света,където живеят българи има от тях хора надарени с богатството на СЛОВОТО БЪЛГАРСКО,с чувствително перо,остро,но и преливащо от любов към род и Родина.И не е за чудо,защото само допреди двадесетина години писаното слово в обичната ни страна бе „Сладко и опасно…“,бе само за „избрани“ и „верни“,пишещите машини бяха прд строг контрол от Службите,а незаконното разпространение на писано слово поднадлежеше на наказание по същия член на Наказателният кодекс,както и незаконното носене и притежание на оръжие.Защо ли и днес в обичното ни Отечество се прокрадват мисли,че имената на собствениците на издания и медии не трябва да са анонимни?!!! Защото всички познаваме силата на думите ОБИЧАМ и МРАЗЯ.Силата на дивите думи и питомните думи.Злите думи и добрите думи.Но знаем и приказката за дърваря с брадвата,мечката и лошата дума.“Дума дупка не прави – но тежко му който удари“И още:“Блага дума – железни врати отваря“ Защото словото е семе: ако семето е добро – ражда най-вкусните плодове.Но лошо ли е – никнат бурени…
Учудващо бе и това,че от юли 2009г.по инициатива на ревностната родолюбка г-жа Юлия Данчева в едно кафене,собственост на сърби в Чикаго започнаха да се събират хора пишещи и хора четящи – петимни за българско слово и любопитни към неговите автори.Тия месечни литературни четения продължават и до днес.Те са ярък показател,че писаното бългаско слово,милите на сърцата ни нашенски думи сред емигрантският ни чуждоезичен свят е живо и жизнеутвърждаващо.Те са необходимата доза антиносталгин за неизлечимата носталгия на емигранта,чието сърце често и в бурни пристъпи плаче за дома от където идва.За кривата круша на село, за смока в шипока,за красивата,ненагледна гледка към Витоша,Пирин,Рила и Родопа.На тези сбирки ,постоянни посетители и гости са увърдени имена на писаното слово,с ярък творчески талант поети , белетристи и публицисти като Симеон Гаспаров,Климент Величков,Георги Витанов Богат,д-р Севделин Панев,Илия Консулов,Снежана Галчева,Николета Кравченко,Дик Дерек,Калина Томова,Маргарита Иванова,Минчо Минчев,Елена Димитров – поетесата бард,Стайка Должева,Елена Калева и много други.Този неформален литературен клуб наречен по-късно “ Българско слово“ бе ярък показател за необходимостта от създаването на „СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА“,като обединител,творческа лаборатория,издателска и преводаческа подкрепа на писателите емигранти.Но устава и приамбюла на това творческо обединение говорят,че в него могат да членуват не само емигранти по света,но и писатели от Родината ни България.Нима и днес ,20 год.след демократичните промени в Отечеството ни не е валидна крилатата фраза“ България – страната на убитите поети“?!Или „Пророк в селото си не е пророк“ Или закона на еднооките силни „Избоди на двуокия едното око и той да стане като нас“
Но какво значи писател емигрант!Ако се надникне в историята на българската литература и слепият ще види,че най-знаковите,най-свидните литературни произведения на титаните на българската литература са писани далеч от Родина. Иван Вазов – „Под игото“,“Немили – недраги“ Одеса,Русия.Христо Ботев – Браила,Румъния.Любен Каравелов – Румъния,Георги Раковски – Сърбия,Петко Рачов Славейков – Цариград,д-р Петър Берон – Париж,Добри Чинтулов,Стоян Михайловски,Добри Войников,Йордан Джинот,Братя Миладинови,Григор Пърличев и кого ли още не.Даже Кирил и Методии са съчинили буквите на които пишем в чужбина,а и Паисии Хилендарски – също.Съществува мнение,че тия български писатели също би трябвало да бъдат включени като почетни членове на един такъв писателски съюз или те да бъдат негови птарони,защото сигурно е,че тяхната любов към Отечеството,тяхната носталгия е била главния двигател за написването на нетленните им,вечни книги на България.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА
ВАСИЛЕН ВАСЕВСКИ – главен секретар
СИМЕОН ГАСПАРОВ – зам.председател
ГЕОРГИ ВИТАНОВ БОГАТ – председател
секретари:
КАЛИНА ТОМОВА,
НИКОЛЕТА КРАВЧЕНКО

“ Написаната дума
кават,вече мъртва е…
А според мен,
тя почва да живее
от този ден.“

Емили Дикинсън

–––––––––-

Наскоро в пощенската кутия на чикагското ми жилище получих пожълтял лист,откъснат от
бележник,адресирана до СБП -София,ул.“Ангел Кънчев“№5 със следния текст:
“ Братя мои, български писатели!
Аз ви помня! Помня стиховете на даровитите
и „стиховете“ на бездарните,които бяха по-много.
На изуст знам разказите ви – хубавите,звучни
разкази на даровитите и скудоумията на бездарните.
Аз дойдох и като дете с цвете в ръка,носех
моите стихове да ги видите и оцените,
но вие ме погледнахте,извърнахте очите си
и не ме познахте,че съм един от вас.
Още се питам ЗАЩО?!“

Текста не е подписан.Моля автора на тези редове,който явно живее в Чикаго
да се свърже с мен на следния имейл адрес: [email protected]
Георги Витанов БОГАТ