Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Работата по новия Изборен кодекс влезе в глуха линия
Проектът се обсъжда на тъмно, при неясни критерии и политическа рамка казва Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда в интервю на Таня Петкова (MEDIAPOOL)

Г-жо Цонева, следите работата на временната комисия за новия Избирателен кодекс. Според вас ще успеят ли управляващите, както обещаха, да приемат до края на тази сесия на първо четене кодекса?

Няма как да бъде приет на първо четене до края на тази сесия. Законопроектът за изборен кодекс още не е разглеждан в цялост от временната комисия. Не е гласуван от нейните членове. Не е подписан от вносителите и не е внесен в Народното събрание. След това предстои гледане от комисиите.

При тази процедура е ясно, че кодексът няма как да мине на първо четете до края на тази сесия. До края на юли могат да успеят да го внесат в деловодството на НС, но ще влезе за гледане в комисиите през септември и едва след това може да върви на първо четене. Освен това искам да припомня, че в своя доклад от 29. 03. 2010 г. ПАСЕ препоръчва проектът за кодекс да се консултира с Венецианската комисия – нещо което трябва да бъде направено, за да има пълни гаранции, че този толкова важен акт гарантира спазването на стандартите за провеждане на свободен и честен изборен процес и защитата на демократичните правата на гражданите.

Институт за Развитие на публичната среда прави независим граждански мониторинг на начина, по който ще бъдат изработени и приети новите изборни правила. Какво всъщност се случи, след като НС взе решение да се прави ново изборно законодателство?

При конституирането на 41-то НС политическите сили декларираха готовността си да започнат работа по единен изборeн кодекс, който да бъде приет в първата година от работата на новия парламент. В своя декларация от 22 юли 2009 г. НС заяви, че цели “гарантиране на стабилност на демократичната политическа и партийна система чрез честен изборен процес и приемане на ново изборно законодателство и промени в Закона за политическите партии и Закона за допитване до народа”. Преди няколко дни се навърши една година от това обещание.

В състоялите се веднага след изборите дебати, депутатите твърдяха, че обществото не вярва, че в България има честен изборен процес и това налага създаването на временната анкетна комисия, която като политически орган да даде политически отговор какви са причините за това и да зададе посока на бъдещата работа по Изборен кодекс.

Септември 2009 г. бе сформирана Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за НС от 5 юли 2009 г. декември тази комисия приключи работа. Вместо Бяла книга на изборния процес в България, която да предизвика широк обществен дебат, да определи политическата рамка и принципите, които ще следва новото изборно законодателство комисията, след тримесечна работа „достигна до извода за неотложна необходимост от изработването и приемането на ново изборно законодателство със съответни гаранции за законосъобразното протичане на изборния процес“. И до днес докладът не е публикуван на сайта на парламента.

От подробния анализ на съдържанието на доклада става ясно, че комисията не е успяла да достигне до ясен и систематизиран списък на проблемите, които новото изборно законодателство трябва да реши, т.е. политическият отговор, задаващ рамката на предстоящата реформа в изборното законодателство, не беше даден.

През февруари 2010 г. бе сформирана временна комисията от 15 депутати, по трима от всяка политическа група, за изработване на Изборен кодекс. Мандатът на комисията е 6 месеца.

Последните три месеци временната комисия работи закрито, тъй като заседават само работните групи по отделните глави на кодекса. Така работата не става ли непрозрачна?

Бисмарк е казал „Колкото по-малко знаят хората за това как се правят салами или закони, толкова по-здрав ще бъде сънят им“. Въпреки това ние се опитваме да проследим как и от какви парчета ще бъде направен изборния кодекс – един от най-важните за политическата ни система закони. Проследяването на процеса се затруднява, защото комисията от 4 май 2010 г. не е имала открито заседание. Нито медиите, нито неправителствените организации знаят какво се случва, какви предложения се разглеждат, какви са аргументите на различните политически партии. Работи се в групи, чиито заседания не са открити.

Правилникът на НС указва, че временните комисии работят по правилата на постоянните комисии. Не е предвидено с каква честота следва да заседава една комисия – това тя си решава, но 3 месеца без да има публичен дневния ред, от общо 6 месеца мандат, според мен е абсолютно неприемливо. Твърдеше се, че юни ще започне обсъждането и гласуването в комисията на текстовете от проекта, глава по глава – това не се случва, защото няма готовност.

Каквото и да се работи в тези групи, липсата на публичен дебат за същността на предложенията, техния смисъл и философия ограничава възможността за всякакво участие в този процес и поддържане на публичния интерес и информираност по този толкова важен за демократичното управление акт. За нас е много важно публично да се обявява какъв резултат се цели с всяко едно предложение и какво ще се постигне с неговото прилагане за политическата система.

Ние сме дали предложение например за намаляване на броя на застъпниците с цел ограничаване на легитимното купуване на гласове и прерязване на престъпните мрежи за упражняване на контрол при купуване на избори, по-строги механизми за финансова отчетност на кампаниите на местно ниво, въвеждане на преференциален вот и др. Нямаме обратна връзка как се възприема това и не получаваме възможност да го представим и аргументираме поред комисията, защото тя няма заседания през последните месеци. Това е само един пример.

Вижте какво се случва във Великобритания. Там започват политическа реформа. Ще бъде променена избирателната система с въвеждане на алтернативна система за гласуване. Волята на избирателите за промяна в изборната система ще бъде проверена чрез референдум и публични обсъждания. На сайта на британския парламент можете да видите апел към гражданите да изпращат своите мнения по реформата.

Председателят на парламентарната комисия, натоварена с промените, казва, че иска да получи гледните точки и мненията на колкото може повече граждани, включително и чрез използването на новите медии. Подходът, както виждате, е доста различен между британския и българския законодател.

Временната комисия организира две обществени обсъждания, през декември и март, с ангажимент за още едно през май, което не се състоя. Предстои да видим какво от предложенията на неправителствените организации е намерило място в кодекса. Ако комисията се интересува и насърчава участието на гражданските структури в дебата по новите изборни правила, би следвало в доклада към законопроекта да се сложи резюме на постъпилите предложения от заинтересованите организации и становището на комисията по тях.

Има ли според вас съгласие между отделните парламентарни сили единомислие по основните проблеми, свързани с унифицирането на изборното законодателство?

Оставаме с впечатлението, че комисията работи без ясна политическа рамка. Този парламент имаше изключителната възможност да приеме изборния кодекс през първата година от своя мандат, но това не се случи, въпреки шумно заявените ангажименти. Причините могат да са различни – липса на истинска воля да се направи промяна, липса на капацитет или пък други наложени приоритети на мнозинството.

Партиите са изключително единни по отношение на невъвеждането на преференции на местни избори. В този смисъл законодателството няма да е до край унифицирано, тъй като на парламентарни и евроизбори ще има преференция, а на местни избори избирателят няма да може да посочва своите предпочитания. Точно там, където хората се познават и елементът на мажоритарност има смисъл, това няма да се случва.

Още не е ясен и прагът, при който преференцията ще се зачита. В началото всички партии бяха категорични, че той следва да е нисък, за да действа. Сега какво се е получило предстои да видим.

Понякога в комисията има комични моменти – внася се нещо за разглеждане, но не е ясно кой стои зад него, коя партия го предлага, за да го защити и аргументира. Работата зацикли, изглежда поддържането на статуквото надделя.

Страхувам се, че ще видим една леко модифицирана компилация от съществуващите досега четири изборни закона – за парламент, за евродепутати, за местни избори и за президентски избори, обединени в изборен кодекс. Каквато не беше целта на това усилие.

Очаква ли се промяна на многомандатните райони?

Макар, че има нужда от сериозно прекрояване на многомандатните райони, в тях няма да има промяна. Сегашното състояние е несправедливо спрямо избирателите. Заради това, че някои от районите се различават в пъти по брой на населението, се изкривява представителството на регионално ниво. Гласовете в отделните МИР- ове тежат по различен начин. Някъде един депутат се избира с 3000 гласа, а другаде с 20 000. Тази несправедливост няма да бъде премахната. Твърди се, че се изчака преброяването през март 2011 г. и тогава пак да се гледа кодекса в частта за избирателните райони, но на мен не ми изглежда достоверно. Така една от ключовите задачи на кодекса остава нерешена.

Успоредно с Изборния кодекс трябваше да вървят и промените в други закони, свързани с изборите – в Закона за политическите партии, НК и НПК. В Наказателния кодекс бе направена промяна, която позволява използването на специални разузнавателни средства при купуването на гласове, но законът за политическите партии не е пипан.

Остава открит въпросът за обжалването на резултатите от изборите в административните съдилища. Сега при парламентарни и европейски избори и при избори за президент и вицепрезидент оспорването е пред Конституционния съд. Комисията обсъждаше да изпрати запитване до КС по този въпрос, но мисля, че това така и не се случи.

Изключително важно е гражданите да бъдат много добре информирани техните политически представители какво са направил в рамките на дискусията за Изборния кодекс, колко последователни са били в отстояването на определени принципи и какво предлагат, за да се гарантира честността на изборния процес. За това по проекта, който осъществяваме, с подкрепата на Балканския тръст за демокрация, чрез портала „Граждански форум за нов изборен кодекс“, предоставяме информация за това, което излиза в медиите, документи на комисията, позициите на партиите.

Един от тези проблеми, които мнозинството иска да ограничи, е т. нар. корпоративен вот и купуването на гласове. Ще успеят ли да го пресекат?

Предлага се регистрация преди изборите в определен срок и регистриране на листи на партиите и коалициите най-малко в 50 – 100 общини на местни избори или в цяла област или регион за планиране. Не виждам това как ще спре корпоративния вот. Според вас т. н. бизнес партии ще успеят ли да се регистрира в 50 общини за изборите? Според мен да. Ако не могат да се регистрират коалиции с имена като МОРЕ, ФАР, „Заедно за….“ на 100 места, то корпоративният вот и купените гласове ще се използват за завладяване на местната власт, чрез взета под наем или прекупена партия, която отговаря на условията на кодекса и на конкретното място ще бъде ракета носител за престъпните интереси.

Този подход драстично ще се увеличи броя на независимите кандидати. Ще се купуват отделни „независими“ кандидати – преминаването на общинската избирателна квота ще осигурява участието в общинския съвет. Няколко независими кандидати, вкарани в местната власт и престъпните интереси отново ще са задоволени. Наличието на многото кандидати разпиляват силно вота и така се улеснява допълнително купуването на гласове.

Трябваше да има специален дебат за купуването на гласове, много широк с участието на експерти, НПО, партии. Това е ключовият за решаване въпрос в кодекса. Проблемът с изборите за продан нарежда България до страни като Конго, Колумбия, Филипините, Еквадор, Мавритания, Мароко.

Ще бъде ли въведено, поне експериментално, електронното гласуване?

Да, кодексът ще предвижда пилотно електронно гласуване. Знам, че „Гласуване без граници” внесоха конкретно предложение до комисията как това да се случи. Обмисляше се да бъде въведено пилотно гласуване през Интернет и регионален преброителен център на частичните кметски избори в Габрово. За да се направи такъв експеримент беше нужна промяна в закона за местните избори, тя обаче не беше направена и идеята с експериментиране на двете идеи пропадна.

Сред мнозинството имаше идеи и интернет-медиите да бъдат „приравнени“ с останалите по време на изборната кампания.

Принципно, терминът „медия“ и „интернет – медия“ няма легална дефиниция. Усилието на комисията да получи точна дефиниция на понятията интернет сайт, собственик на интернет сайт, социална мрежа, предизвика бурен дебат сред интернет общността. Разгоря се дискусия блоговете медии ли са, която мисля, че е полезна.

В крайна сметка след множество обяснения от страна на председателя на комисията като че ли стана ясно, че разпоредбите в Изборния кодекс ще засягат електронните версии на вестниците и информационните агенции, без блоговете и мрежите.

Проблемът възникна от това, че няма достатъчна публичност за съдържанието на проекта за кодекс и от това, че вносителите на различни идеи не ги представят и защитават пред обществото. Специално за тези текстове имаше скандал в комисията – искане на извинения, за това кой бил ги внесъл и какво всъщност е целял с тях.

Между другото, в закона за избор на президент и вицепрезидент от 2006 г. има текст: „Общите правила за предизборната кампания, включително тези за електронните медии, се прилагат и за всички интернет сайтове”.

Източник: http://mediapool.bg/
Емигранти
В България има неконтролируемо изтичане на мозъци, на специалисти, на инженерен потенциал, на научно-технически кадри, въобще всичко, което е нужно на България като нация да съществува и да развива своя собствена икономика, каза за „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Според него – откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., годишният брой на емигрантите се увеличава непрекъснато.
Икономическата ситуация в страната подтиква много българи да си търсят работа в чужбина.
В същото време министърът, отговарящ за българите в чужбина, проф. Божидар Димитров каза, че общият брой на новите български граждани от началото на годината става 11 351.

Агенция „Фокус”
Жителите на община Белица емигрират най-често в Канада
Жителите на община Белица, където ръстът на безработицата е най-висок, емигрират най-често в Канада. Това каза за радио “Фокус”-Пирин кметът на общината Ибрахим Палев. Той допълни, че освен в Канада, българите се отправят на гурбет и в Гърция. Кметът каза още, че повечето от емигрантите се занимават със земеделие. Той уточни, че през летните месеци по-голямата част от гастарбайтерите се завръщат по родните си места.
На въпрос има ли чужденци, които да са се заселили през последните години в община Белица, Ибрахим Палев заяви, че няма желаещи, които да се установят да живеят в общината.
Цветелина ПИШИКОВА

Агенция „Фокус”
Масово имигрират жителите на карловското село Богдан
Масово изтичане на хора се наблюдава от карловското село Богдан. Това съобщи за радио „Фокус” – Пловдив кметът на селото Димитър Дечев. Той нарече процеса „изтичане на хора, което е пълна трагедия“. В началото на мандата му, селото е наброявало 1027 души, било е част от индустриален център. То се е населявало предимно от бивши работници на ВМЗ Сопот, с къщи на по два етажа, с интелигентни хора, с повече деца. Сега, обаче, около 300-400 души са напуснали село Богдан. Кметът също се кани, когато му свърши мандата, да замине за Австралия. Богданци са по цял свят – Англия, Италия, Испания, Гърция. Дори и тези хора, които са били заминали на тримесечни договори вече са се настанили трайно в чужбина, каза Дечев. Няма случаи жителите на Богдан да се връщат и да възстановяват имоти в района. В момента в селото има много пустеещи и изоставени имоти на емигранти. Много от изоставените къщи вече застрашават съседите и селото. Те са се превърнали в развъдник на змии и гущери. Кметът се страхува, че скоро ще плъзнат из цялото село. Основната причина за емигрирането е безработицата, която е особено голяма. Това е валидно особено за ромските квартали. Там всички са бивши работници на ВМЗ Сопот. Сега вече не работят в завода, тъй като има изискване работниците да са със завършено средно образование. Навремето тези хора са взимали по 400 -500 лв. и са строяли големи къщи, всичко са влагали в строителство, каза Дечев.
Цветана ТОНЧЕВА

Агенция „Фокус”
Около 350 семейства са емигрирали през последните години от община Якоруда
Официална статистика на жителите на община Якоруда, които емигрират не се води по простата причина, че има голяма динамика, заради кризата, която е обхванала и Италия, Испания и Португалия. Пред радио “Фокус”-Пирин кметът на община Якоруда Нуредин Кафелов заяви, че не по-малко от 300-350 са семействата, които са емигрирали през последните години от община Якоруда. Най-честите дестинация, на които се отправят емигрантите са южните райони на Италия, Португалия, Испания. „Имаме малко хора и в САЩ, Турция и Гърция”, каза кметът. Емигрантите от община Якоруда търсят възможности за установяване в страната, в която са емигрирали.
Кафелов посочи, че жителите на общината, които се завръщат по родните места след гурбет, не закупуват имоти. По думите му, единствената инвестиция, която предприемат, е да ремонтират и модернизират домовете си.
Цветелина ПИШИКОВА

Агенция „Фокус”
Жителите на Община Струмяни най-често емигрират в Испания, Гърция и Италия
Струмяни. Не водим статистика колко са жителите от Община Струмяни, които са емигрирали в чужбина, но техният брой определено не е малък. Това каза за радио “Фокус”-Пирин кметът на Валентин Чиликов. Той допълни, че хората от общината емигрират най-често в Испания, а за сезонна работа жителите на общината предпочитат Гърция и Италия.
Чиликов допълни, че емигрантите се прибират в Струмяни не само през месец август. „По-голямата част от тях си идват, за да прекарат почивките си тук, а другите, които работят в Гърция, се прибират всеки уикенд”, каза още Чиликов и допълни, че през последните четири години има засилен интерес за закупуване на имоти в община Струмяни. „През изминалите години имоти купуваха и хора, които не са свързани с нашата община”, каза още градоначалникът и посочи като пример жители на община Плевен и Централна България като цяло, които са закупили имоти в общината, което според Валентин Чиликов е радващо.
На въпрос има ли чужденци, които да са се заселили през последните години в община Струмяни, Валентин Чиликов заяви, че има няколко семейства англичани. „Едното от семействата е в Струмяни. В село Микрево също има едно семейство, което закупи имот, но все още не са се установили трайно. Също така в село Илинденци има също две семейства, отново от Англия, които живеят трайно там”, каза още градоначалникът. И от Норвегия няколко семейства са закупили къщи в община Струмяни.
Цветелина ПИШИКОВА

Агенция „Фокус”
Емигранти от великотърновските села Самоводене и Балван са се занимавали главно със земеделие в чужбина
От великотърновското село Самоводене емигранти е имало най-вече в Америка. Те обаче отиват да работят там и след това се връщат в селото. Това каза за радио „Фокус” – Велико Търново кметът на селото Николай Милаковски. Според него, самоводчани не са бягали в чужбина. Ходели са в Америка за по 2 – 3 години, но след това се връщат в селото и купуват земя. Поради тази причина и землището на селото е много голямо. Когато са отивали в чужбина жителите на Самоводене са се занимавали само със земеделие, поясни кметът. При връщането си в родното място, спечелените пари те са инвестирали отново в земеделие.
Не е имало емигранти от село Балван, Великотърновско, каза за радио „Фокус” кметът Радослав Христов. Според него, има само хора отишли временно на работа в чужбина – за по 2 – 3 месеца и се връщат. Държавите, към които те се ориентират най-често са Гърция, Белгия, Холандия и Германия. В тези страни повечето от жителите на Балван са се занимавали със селско стопанство, информира Радослав Христов.
Даниела СТОЯНОВА

Агенция “Фокус”
Рязко се е увеличил броят на сватбите през летния сезон в сатовчанското село Кочан
Рязко се е увеличил броят на сватбите през летния сезон в сатовчанското село Кочан, съобщи кметът Румен Орачев, предаде кореспондентът на радио „Фокус”-Пирин . Една от основните причини за тази тенденция е идващите си през лятото емигранти от селото, които предпочитат да сключат брак в Кочан. Кметът разказа, че не са единица случаите, при които и булката и младоженецът живеят в чужбина, но се връщат в Кочан, за да се оженят в родното си село. През последните години това е станало масова практика в сатовчанското село. Доказателство за това е фактът, че преди години, сватбите там са се правели предимно в зимните месеци, когато няма полска работа, докато напоследък има множество сватбени тържества и през лятото.
Даниела КРАНТЕВА

Агенция “Фокус”
15 бебета на емигранти от дупнишкото село Бистрица са родени зад граница
Повече от 150 жители на дупнишкото село Бистрица са заминали да работят в чужбина през последните години. Това съобщи пред радио „Фокус” – Кюстендил секретарят в общинската администрация в селото Марияна Антова. Тя посочи, че цялото население на селото е около 2000 души. Тенденцията за работа в чужбина е още от 1992 година, като заминават както отделни хора, така и цели семейства. Само през последните пет години по тази причина извън страната са се родили общо 15 бебета. Най-много са родените в Италия – 11 бебета, по две са в Испания и САЩ. По думите на Антова, в последния месец се наблюдава тенденция гурбетчиите да се завръщат в родното си място. „Оказа се, че и там няма работа и затова хората предпочетоха да се върнат обратно в селото. Аз съм една от тях, тъй като съпругът ми остана без работа”, допълни Антова. Според нея, най-много жители на село Бистрица работят в Италия и по-точно в градовете Монца и Римини. Основното, с което се занимават, е строителство, монтажни дейности и работа в заводи. Жените най-често работят като чистачи и сервитьори. „Има и едно успяло младо семейство, което живее в САЩ, но като цяло и в чужбина хората са зле”, допълни Антова.
Милена СТОЙНЕВА

Агенция “Фокус”
Най-голямото емигрантското средище във Великотърновско е в село Поликраище
Най-голямото емигрантското средище в област Велико Търново се намира в село Поликраище, община Горна Оряховица. Това каза за радио „Фокус”-Велико Търново кметът на селото Тодор Найденов. Много от хората там са се изселили, по-малко са тези, които отиват временно на работа в чужбина и после се връщат. „Има над 800 души от селото в чужбина. Част от тях вече са се слели с местното население и са се стопили”, заяви Найденов. По думите му, това са хората, подгонени от немотията. Най-често хората са се изселвали в Австрия, Унгария, Словакия, Чехия, Аржентина. Няколко семейства има в Германия, както и в Нова Зеландия, Австралия, информира кметът. В чужбина изселниците от село Поликраище са се занимавали предимно с градинарство, обясни той. През последните пет – шест, до 10 години няма хора, които са отишли временно в друга държава и после да се върнат в родния край, каза още Тодор Найденов. „Сега има такива, които ходят до Испания, Гърция, Кипър, но това са нови – работят една година, идват си тук, купуват си имоти и пак заминават. Така правят по-младите. По-възрастните са се устроили трайно там”, каза Найденов. В неделя е празникът на селото и има повече от 100 души – гости, дошли заедно с жените си, с децата си. Според кмета те си пазят и българското гражданство, искат си българския паспорт. Тодор Найденов допълни, че от селото поддържат връзки с българите в чужбина. Имат няколко договора за подкрепа за сътрудничество с едно македонско село Колешино, което се намира до град Ново село на 20 км от границата. Дългогодишни връзки имат и с колонията в Унгария. „Поддържаме си връзките най-много с Унгария. Тази година, от 17 до 22 август, имаме покана заедно с кмета на общината сме канени на тържеството по случай обявяването на Халасцелек за град”, заяви Найденов. Това е едно селище на около 15 км от Будапеща, обясни той. Поканата е от българското самоуправление, което наброява около 200 души, голямата част от които от Поликраище. По думите на кметския наместник, унгарският град е известен с това, че българи са го заселили, основателите са от Поликраище. Българи и унгарци си гостуват над 15 години. Според Найденов, българите там имат голям интерес към родни книги, вестници, учебници. „Не пропускаме случай, когато отиваме да им занесем някоя книга, особено от историческото минало”, категоричен е той. Те имат българска библиотека в самоуправлението, също и в Културния дом, каза още Тодор Найденов. Според него, децата на българи в Унгария се интересуват от наши книги, хората поддържат българския си корен.
Даниела СТОЯНОВА

Агенция “Фокус”
Около 30 жени от пловдивското село Труд работят в Гърция
Около 20-30 жени от село Труд, община Марица, работят земеделска работа в Гърция. Това съобщи за радио “Фокус” – Пловдив кметът на селото Костадин Кирков. Процентът на хората, заминали зад граница, е незначителен на фона на населението от около 5000 души. Освен сезонната работа по прибирането на реколтата има и жени, които гледат възрастни хора в чужбина, уточни Кирков. Той уточни, че за Англия и Испания също са заминали няколко младежи с надеждата да спечелят повече пари и отново да се върнат в България. По думите на Кирков, безработицата в село Труд не се усеща толкова осезаемо в сравнение с други села, отдалечени от големите градове. Според кмета на село Труд повечето хора отиват в чужбина временно, за да припечелят определена сума и отново се връщат. Кирков уточни, че от село Труд няма случаи на емигрирали семейства.
Димитър ВЛАДИМИРОВ

Агенция “Фокус”
Около 30 чужденци, предимно белгийци и холандци, живеят в поповското село Помощица
Традиционно в село Понощица се провежда сбирка на чужденците, живеещи в района. Това съобщи за радио „Фокус”-Шумен Илия Илиев, кметски наместник в населеното място. На събитието се изнася обикновено фолклорна програма. Чужденци в селото са се заселили през 2005 година, обясни Илиев. За разлика от друг път тази година празникът ще е по-скромен, но все пак ще се продължи традицията. Около 30 чужденци пребивават към момента в селото, като те са закупили и собствени имоти. Илиев обясни, че около 70 къщи са притежание на чужденци. Те закупуват стари къщи и после ги възстановяват. Преди всичко селото привлича хората с това, че е отдалечено от пътни артерии, тихо и спокойно е, а и природата е изключително чиста. Сред чужденците има, както възрастни, така и деца. Край селото има доста гори, в североизточната част е разположени липова гора. На много места има полски чешми, които са възстановени, има и четири места обособени за пикник. Самият празник в Помощица тази година ще започне в 19.00 часа в събота в центъра на селото.
Йоанна ВЛАДИМИРОВА

Агенция “Фокус”
Много жители на Добрич търсят препитание в Германия
През последните години потокът от граждани, които търсят работа в чужбина, не намалява. Оказва се, че голяма част от добричлии търсят препитание в Германия и това се отнася за голяма част от ромското население, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. От териториалното статическо бюро в града заявиха, че няма точна статистика колко души са напуснали града и са предпочели да живеят в чужбина, но справка в туристическите агенции, където се продават билети за самолет и автобус, както и в чейнджбюрата на града, показва, че много добричлии избират Германия, като място за работа. Данните за парични преводи в обменните бюра, където се извършва тази услуга, показват, че в Добрич около 42% от парите, сънародниците ни изпращат именно от тази държава. Добруджанци работят и в други европейски страни, като Испания, Италия, Норвегия, Полша. След Германия обаче, най-голям е потокът от добруджанци, емигрирали в Гърция и Кипър. Това твърдят агентите от фирми, продаващи билети за чужбина. В последните години в Добричка област броят на фирмите, които извършват производствена дейност, намаля значително. Стагнация се усеща и на пазара на услуги и търговия на дребно. Тази година дори сезонната заетост в сферите на туризма и земеделието не редуцираха цифрата на безработица в региона. В това уверяват местните синдикати. Всички тези фактори са причина процесът на емиграция да продължава. Няма и точни данни за чужденците, избрали да живеят в Добричка област. От агенциите за недвижими имоти твърдят, че в момента основно имоти у нас купуват руснаци, а в предишни години и англичани. Някои от чужденците се заселват трайно, други прекарват само част от годината в нашата страна.
Жулиета НИКОЛОВА

Агенция “Фокус”
Много хора в община Камено преживяват благодарение на емигрантите, според кмета
От 90-те години на миналия век е започнала икономическата миграция от община Камено. Това каза за радио „Фокус”- Бургас кметът Стефан Бонев. Гастарбайтерите от региона се насочват предимно към съседна Гърция. В последните години с облекчаването на режима на пътуване има жители на общината, които се ориентират и към Италия и Испания. „Благодарение на тези икономически емигранти много хора около тях преживяват”, обясни Бонев. С парите, изкарани от гурбет, те си купуват или строят къщи в Камено. „Не се увеличава броят на емигрантите, то е едно постоянно число. Хората, които са си направили пътеката, продължават тази си дейност. Някои от емигрантите в Гърция се връщат”, обясни кметът на Камено. Голяма част от емигрантите са ниско квалифицирани и образовани и работят предимно в селското стопанство. Те не се връщат по родните места през лятото, а предимно по Коледните и Великденските празници. Емигрантите са предимно от Камено, Кръстина, Винарско и Трояново. Това са роми и копанари, етническите българи са много малък процент от емигрантите, посочи Бонев.
Виолета ДИМОВА

Агенция “Фокус”
Татяна Велева: Около 70% от проституиращите момичета в холандския град Грьонинген са от Сливен
Около 70% от проституиращите момичета в холандския град Грьонинген са от Сливен. Това каза пред радио „Фокус” – Сливен Татяна Велева, секретар на местната комисия за борба с трафика на хора. Това е един от градовете, в който сливенското присъствие на момичета, предлагащи плът е най-голямо. Всички момичета работят легално и по собствено желание. Татяна Велева коментира, че комисията има за цел да предотврати сексуалната експлоатация на момичета от сводници. Според нея проблемът не е във факта, че проституират, тъй като са направили избора сами за себе си. Проблемът идва, че много често момичетата стават жертва на сводници, които ги принуждават да работят по 10 часа с 10 – 15 клиенти, а след това взимат по-голямата част или всичките заработени пари. Часовете на работа не се следят, което е предпоставка за именно такава експлоатация. За разясняване на легалната проституция в Холандия, Комисията за борба с трафика на хора в Сливен е издала брошури, за да информира жертвите именно на такава експлоатация. Всяко момиче работи легално и се регистрира само. Въпреки това съществува и нелегално предлагане на сексуални услуги. Регистри се водят единствено на момичетата, които упражняват тази професия легално. Според Велева, проституиращите са от различни класи на обществото, има такива от добри семейства и с висше образование. Всички те си плащат социалните и здравни осигуровки. Татяна Велева информира, че наемът на витрината на ден е средно по 100 евро. Освен Холандия, масово присъствие на сливенски момичета, предлагащи сексуални услуги, има в Белгия и Германия. Голяма част от работещите се били насочили към Норвегия, но държавата е криминализирала консумирането на сексуални услуги и по тази начин донякъде се справила с проблема, добави Велева. През миналата седмица Татяна Велева е посетила няколко града в Холандия, тъй като местната комисия работи в тясно сътрудничество с холандските власти и различни неправителствени организации. От българска страна участие в срещата са взели различни представители на съдебната система, полицията и различни организации.
Валя МАРЕВА

Агенция “Фокус”
Собствен квартал с училище и детска градина са си създали във Валенсия гурбетчии и изселници от девинското село Стоманово
Собствен квартал с училище и детска градина са си създали гурбетчии и изселници от девинското село Стоманово в едно от предградията на Валенсия в Испания. Това каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на селото Сергей Хаджиев. Той посочи, че в последните десет години жителите на селото масово емигрират в Испания заради високата безработица. Най-много хора са си заминали от селото през 2003 година. Хаджиев обясни, че тогава се е закрило местното училище и хората с децата си се принудили масово да търсят препитание другаде. Освен липсата на училище, хората са били отчаяни и от ниското заплащане на труда си и липсата на перспектива в селското стопанство. В момента 120 от жителите на Стоманово живеят в Испания, като си идват веднъж годишно за традиционния събор- среща на родовете от населеното място в края на август. Всички са с децата си, а когато е било закрито училището в селото, учителите заминали заедно другите гурбетчии и в момента обучават децата на емигрантите им. Хаджиев каза още, че десет семейства от Стоманово са се заселили в Холандия, още толкова в Италия и няколко в Германия, които са заминали преди десет години. Кметът разказа, че вече на изселниците им се раждат деца, които не учат български, а испански и немски, а българският им става като втори език, не майчин. Емигрантите от селото са вече адаптирани и са свикнали със средата и начина на живот. В последно време те приютяват и дават работа и на други емигранти от девинския край. Хаджиев каза още, че повечето жители на селото владеят турски език, който много им е помогнал, за да започнат работа в чужбина. Много им подават ръка и турските гастарбайтери, които са по Германия, по Испания, защото има изселени още от времето на нашите деди и те като са доста напреднали държат такива отношения с всички. Кметът обясни, че девинската колония в Испания е много сплотена и си помагат. В селото вече е прокаран интернет, благодарение, на което българите тук и във Валенсия поддържат връзка. През 2003 г. в селото са живеели около 700 души, а сега са не повече от 250. Броят на населението е поддържал благодарение на цеховете за шиене и техничен завод, които вече са закрити.
Елисавета СИРАКОВА

Агенция “Фокус”
Голяма част от жителите на Цар Калоян на възраст от 25-45 години работят в чужбина
Близо 50% от жителите на Цар Калоян на възраст от 25-45 години са потърсили работа в чужбина. Това каза за радио „Фокус”-Шумен кметът Ахмед Ахмедов. Основно предпочитани са трудовите пазари в Белгия, Испания, и Англия, като гурбетчиите са намерили работа в сферата на услугите. Мнозина жители на Цар Калоян са започнали и сезонна работа в Гърция. Не са малко и тези, които плават под различни флагове като моряци или помощници по корабите. „Има местни хора, излезли в чужбина още от 90-те години, има хора с вече 10 години зад граница на гурбет” заяви Ахмед Ахмедов. Много от жителите на града са работили в големите градове у нас, предимно в строителството, но заради кризата в сектора сега и те излизат в чужбина. „На хората не им е лесно, всеки гледа по-някакъв начин да оцелее, да изгледа дете”, каза Ахмед Ахмедов. Безработицата в Цар Калоян по официални данни е 26%. Ахмедов заяви, че вече по-голяма част от емигрантите работят легално и ползват отпуск, която прекарват в родното място. Наблюдава се тенденция в последните две-три години гурбетчиите да си купуват жилища в страните, в които работят.
Ивелина ИВАНОВА

Агенция “Фокус”
Българи мамят сънародниците си, които работят в Чехия, предупреди чешка организация
Организация Мост за правата на човека в Пардубице (източна Чехия) предоставяща помощ на чужденци, предупреждава кандидатите за работа да се пазят от измамници, които предлагат нереални условия. В съобщение до медиите се посочва за българин, който води в Чехия работници от София, Варна и главно от Силистра, с шестместен микробус. В офисите му кандидатите подписват договор, според който те трябва да заплатят по 25 евро за транспорт, а от първата заплата ще им бъдат удържани по 100 евро като комисионна за посредничеството. Обещани са им 800 – 1000 евро на месец, а дефакто тези хора не получават пълен трудов договор за неограничено време, а само договор за персонално изпълнена дейност, според който имат право на работа до 150 работни часа, като им се заплаща по 52 крони на час (около 2€ ), без никакви бонуси (премии). Имат платено спане, но само за дните, в които работят (когато не работят, те си го плащат сами, или им се удържа от заплатата по100 крони на ден = 4€), също така им обещават и здравни осигуровки, което всъщност е лъжа. Когато работниците не са подписали трудов договор, а само споразумение за изпълнена работа, те дори нямат право на здравно осигуряване. Измамените обикновено ги водят да работят в град Пардубице, който е промишлен център за Източната част на Чехия. Друг такъв човек (мошеник), който дава подобни обещания срещу заплащане от 100 – 150 € на човек, за да му осигури работа, се подвизава в Прага на автогара Флоренц. Организацията Мост за правата на човека по искане на заинтересованите лица осигурява информация за възможностите за работа в Чешката република и положението на пазара на труда.

Агенция “Фокус”
Цели семейства от карловското село Климент емигрират в Англия и Испания
Цели семейства емигрират в чужбина и този процес започна отпреди близо 10 години. Това съобщи за радио “Фокус” – Пловдив кметът на карловското село Климент Мано Манов. Населението на селото е около 1400 души, но вече 100 от тях са напуснали родното си място заради безработицата. Според Манов, престоят на заминалите за чужбина семейства не е толкова продължителен, тъй като повечето от тях се връщат през летните месеци, като някои се прибират само за почивка и да се видят с близките си, а други, за да направят подобрения на своите къщи. Децата на емигриралите в чужбина семейства не се връщат докато не приключат образованието си, а и след това не е сигурно дали ще искат да се приберат в България. В село Климент има и няколко къщи, закупени от чужденци – англичани и ирландци, но хората вече не искат да продават къщите си, каза Манов. През миналата година младо английско семейство, закупило имот в с. Климент, е направило сватба в селото, като в деня на сключването на гражданския брак англичаните са искали да има от старите каруци и типичните за българския фолклор орнаменти. След сватбата обаче английското семейство не се в върнало в село Климент, каза още кметът и уточни, че има около осем-девет къщи, закупени от чужденци, но те рядко ги посещават.
Димитър ВЛАДИМИРОВ

Агенция “Фокус”
Преди 12 години от видинското село Кошава са емигрирали 50 семейства в Италия
Преди 12 години от видинското село Кошава са емигрирали 50 семейства в Италия. Това съобщи за радио “Фокус”- Видин Галина Николова, кмет на населеното място. Над 100 жители на селото работят в Испания, Гърция, ЮАР и Америка. “Почти цялото средно поколение е емигрирало извън страната. Те се водят с постоянен адрес във Видин заради децата им”. Във всяко едно домакинство има по един емигрант – родители или деца. Николова коментира, че хората пращат пари на родители си за закупуване на дърва. Местното население работи в строителството като градинари и във фирми. Жените чистят домовете или гледат възрастни хора. Със спестените пари хората ремонтират къщите си. Кметът на Кошава обясни, че досега нито един от жителите не се е върнал да живее в селото, идват само по време на отпуските си.
Десислава МЕТОДИЕВА

Агенция “Фокус”
Емигрантите от Карнобат са създали колония в Португалия
Емигранти от Карнобат са създали своя колония в Португалия, съобщи пред радио „Фокус” – Бургас кметът на община Карнобат Георги Димитров. По думите му сред останалите предпочитани дестинации за работа са Испания и Гърция. Според него хората, които заминават за там, си изкарват прехраната с работа в сферата на строителството и селското стопанство. Не липсват и специалисти, които заминават на работа извън страната, но предимно в Централна Европа. Точна статистика за техния брой обаче няма. „В последно време има някакво задържане, дори някои от хората вече се връщат. Специално в Испания се оказа, че кризата не е по-малка и безработицата, и може би там остават само тесните специалисти. Потокът зад граница вече не е толкова, колкото беше както преди няколко години”, коментира Димитров. По думите му хората се завръщат, защото зад граница няма достатъчно работа. Според неговите наблюдения завърналите се си купуват в България предимно апартаменти и коли, но това е било преди разгара на кризата.
Калина ЕНЧЕВА

Агенция “Фокус”
Емигрантите от сатовчанското село Кочан са над 1000 души
Сатовчанското село Кочан е едно от населените места в Гоцеделчевско с най-голям брой емигранти в чужбина, съобщи кметът на селото Румен Орачев, предаде кореспондента на радио “Фокус” – Пирин. Грубата сметка показва, че хората, излезли трайно от селото и установили се в чужбина, са над 1000 души. Най-много от тях са съсредоточени в момента в Испания, докато преди години основната група е била в САЩ. Един от интересните и куриозни факти за село Кочан е, че около 300 души оттам са спечелили зелени карти и живеят трайно в САЩ, като основно населяват двата щата – Пенсилвания и Ню Джърси. Според кмета на Кочан Румен Орачев, емигрантите от Кочан в САЩ поддържат добри отношения помежду си, събират се често на празници, а мнозина от тях имат вече развит сериозен бизнес на американска земя. Малцина обаче са направили опит да създадат свой бизнес в родното си село Кочан, но повечето са се отказали, тъй като не им е потръгнало.
Даниела КРАНТЕВА

Агенция “Фокус”
Рязко са спаднали покупките на имоти в Гоцеделчевско от емигранти
Много от емигрантите от Гоцеделчевския район до преди две години влагаха спечелените от тях средства в чужбина в закупуването на имоти, предимно в Гоце Делчев, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. Тенденцията бе ясно изразена особено по отношение на емигрантите от селата в района. Те масово купуваха жилища ново строителство, което доведе и до бум на строителството в Гоце Делчев. Откакто започна финансовата криза в света и в България обаче, тези покупки рязко са спаднали, коментираха брокери на недвижими имоти. По техни наблюдения, почти никой в момента не купува имот или жилище като инвестиция, а само по необходимост. Хиляди са емигрантите от община Гоце Делчев, които са напуснали родните си места в последните години. Основната част от гурбетчиите живеят в Испания, Португалия, САЩ и Гърция, но има и доста в Италия, Великобритания и други страни.
Даниела КРАНТЕВА

Значително са намалели покупките на имоти във Великотърновско от завърнали се български емигранти
Значителен спад на закупуването на недвижими имоти от завърнали се български емигранти отчитат във Великотърновско. Това съобщи за радио „Фокус” – Велико Търново Ивайло Славов, брокер на недвижими имоти в града. Докато преди около три-четири години, около 35 % от купувачите на имоти във Велико Търново и района са били именно българи, живеещи в чужбина, сега такива сделки се правят рядко. Като една от причините за това Славов посочи понижената платежоспособност на българите, работещи извън границите ни, заради световната финансова криза. „Освен това, много от тях са принудени да се върнат в страната, поради това, че са изгубили работата си”, отбеляза брокерът. Тези, които се завръщат в страната и купуват недвижими имоти, около 90 % от тях предпочитат да градските. Най-често целта е инвестиция или отдаване под наем. „Българи, живеещи трайно в чужбина, купуват жилище, което отдават под за пет-шест години и след като се завърнат, го използват като собствен дом”, каза още Славов.
Катерина АСПАРУХОВА

Агенция “Фокус”
10 семейства и още 80 души са емигрантите от видинското село Гомотарци
10 семейства и още към 80 души са емигрантите от село Гомотарци, които работят предимно в Италия, Испания и Кипър, каза за радио “Фокус”- Видин Любен Стоянов, кмет на населеното място. „Селото не е от най-малките във Видинска община, 700 души живеят, но младите хора избягаха в чужбина защото за тях работа няма тук”, допълни кметът. Той посочи, че мъжете работят в строителството, във фабрики и получават между 1200 и 1700 евро месечна заплата. Жените гледат възрастни хора за 600 – 800 евро на месец или работят в оранжерии, където заплатата е малко по-висока до 1000 евро. Повече от 10 години емигрантите от Гомотарци работят в чужбина. „Никой от тях не се е върнал, никой!”, категоричен е кметът Любен Стоянов. Според него причината е липсата на работа и достойно заплащане, което да осигури стандарт на семействата им. „Между 100 – 200 евро изпращат на родителите си всеки месец, за да преживяват. Лятото, като се върнат в отпуска, правят ремонти на къщите си – изолация, нови дограми, хубави огради. Купуват домакинска техника. Така и родителите им живеят в добри условия и са сигурни – утре и да се разболеят, децата им ще изпратят пари за лечението им”, допълва Стоянов. Преди кризата много от емигрантите са си купили жилища във Видин, ремонтирали са ги с надеждата, че един ден ще се върнат да живеят в родния си край. „Не вярвам да се върнат, във Видин няма работа, така ще стоят апартаментите заключени”, допълва гомотарският кмет. Той обясни, че емиграцията продължава – учениците, които завършват веднага отиват при родителите си в чужбина. Вече почнаха и хора на средна възраст да се изселват – трудно се преживява във видинския край, обобщава кметът на Гомотарци.
Анна ЛОЗАНОВА

Агенция “Фокус”
От 110 регистрирани семейства в неделинското село Кундево, 102 са емигрирали
От 110 регистрирани семейства, само осем живеят за постоянно в неделинското село Кундево. Това каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на селото Стоян Козуев. Той обясни, че младите и работоспособни семейства масово напускат селото и се установяват в чужбина и работят на полето, където търсят препитание в областта на селското стопанство. Козуев обясни, че хората се насочват основно в Испания, Германия и Англия. По-голяма част обаче са се преселили в района на Пазарджик, Първомай, Мъглиж, Орешец и други, където взимат земеделска земя под наем и сеят тютюн и зеленчуци. Кметът обясни, че тези, които са в чужбина, си идват в годината веднъж. Тези, които работят на полето, се прибират в края на месец ноември и в края на февруари изчезват отново. Като причина за високата емиграция, кметът посочи липсата на работни места. „В цялата община Неделино няма никаква работа, абсолютно всички цехове и предприятия са ликвидирани”, обясни Козуев и добави, че има само три-четири шивашки цеха, които плащат нищожни заплати и работят от време на време. Другата алтернатива за хората от Кундево е отглеждането на тютюн, но земята в района не може да се обработва механично, което оскъпява стойността на продукцията и за това хората предпочитат да сеят тютюн, но на полето. Фермери от селото дори са си закупили трактори и къщи във вътрешността на страната. Има такива, които взимат големи блокове земя, за чиято обработка набират бригади от селото, но има хора, които наемат по стотина декара земя, засаждат я с тютюни, и ги обработват сами. Кметът бе категоричен, че ако управниците не вземат спешни мерки за Родопите, нещата ще се влошат, защото хората един ден ще спрат да се прибират. „Трябва да се намери алтернатива и малко, или много да се задвижи някаква промишленост, защото тези алтернативи, които ни предлагат – да сеем билки е вятър работа. Ще се налива от пусто в празно и това е”, категоричен е кметът на селото. По думите му най-големият проблем на селото в момента е, че община Неделино е фалирала и вече два месеца в Кундево не са виждали улично осветление. „Ако от София не се помисли за Родопите, не знам кой ще помисли. Трябва да се прибегне към времето, когато социализмът мислеше, имаше постановление 22, 31-во не знам си кое, създаваше поминък по общините погранични. А сега по време на демокрацията тези неща са изхвърлени много далеч”, припомни Стоян Козуев.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

Агенция “Фокус”
80 души от видинското село Антимово са емигрирали в чужбина
80 души от видинското село Антимово са емигрирали в чужбина, за да търсят препитание. Това съобщи за радио “Фокус”- Видин Светослав Флоров, кмет на населеното място. Той заяви, че хората са се ориентирали към Гърция, Испания и Италия. Работата на жените е свързана с гледането на възрастни хора, заплатата им е между 700 и 800 евро. Повече пари получават мъже, заети в сферата на строителството – 1200 евро. “Около 400 – 600 евро са разходите за плащане на наем и храна, затова и малко спестяват. Въпреки това емигрантите помагат на родителите си и им изпращат пари. Някои от местните хора работят като работници във фабрики и заводи, малко от тях имат осигуровки”, посочи Флоров. Повечето от тях със спестените средства ремонтират жилищата си в селото. “Аз имам син, който от 13 години е в Италия, миналата година искаше да започне работа във Видин, но така и не намери. Емигрантите идват във видинското село Антимово за по няколко седмици и пак се връщат в чужбина. Преди 5 години в село Антимово центърът беше пълен с деца, сега всички се отправиха да работят в София и или чужбина”, коментира Светослав Флоров. Според него проблемът с обезлюдяването в селото е сериозен.
Десислава МЕТОДИЕВА

Агенция “Фокус”
Божидар Димитров: 424 нови българи ще има днес
Още 424 нови българи ще има след днешното заседание на Съвета по българско гражданство, това съобщи за Агенция “Фокус” Божидар Димитров, министър без портфейл. 281 от тях са от Македония, 76 – от Сърбия, 34 – от Русия, 11 – от Израел и трима – от Украйна.
Общият брой на новите български граждани от началото на годината става 11 351.

Агенция “Фокус”
Над 100 са емигрантите от гоцеделчевското село Мусомища
Над 100 са в момента емигрантите от гоцеделчевското село Мусомища. Това каза кметът на селото Иван Ламбрев, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. Емигрантите са пръснати в различни страни, като част от тях са в Испания, Португалия, Гърция, Великобритания и САЩ. Преди няколко години броят на емигрантите от селото е бил много по-голям и предимно съсредоточен в Португалия. В последните две години обаче, с настъпването на икономическата криза, много от хората са се прибрали по домовете си в Мусомища. Малцина от тях инвестират в имоти, тъй като повечето имат свои жилища, които с припечелените пари подобряват. Няколко са и местните хора, завърнали се от гурбет, които са развили собствен бизнес.

Даниела КРАНТЕВА
Агенция “Фокус”
Почти половината население на доспатските села Црънча и Бръщен работи в чужбина
Почти половината население на доспатските села Црънча и Бръщен работи в чужбина, каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на село Црънча Юли Делибашев. Той обясни, че от близо 700 души население над 300 работят във Великобритания в областта на селското стопанство. Кметът обясни, че гурбетчиите стоят по 6 месеца в чужбина идват си за малко, като на тяхно място веднага заминава друга група работници от селото. Масовата емиграция от селото към чужбина е започнала преди четири години, когато няколко човека са заминали да работят във Великобритания. Доволни от труда на родопчаните, английските им началници поискали още работници и така за четири години всички трудоспособни жителите са работили в Англия. Хората работят в три големи ферми, но има и берачи на ягоди. Работниците стоят по шест месеца във Великобритания, идват в България за един месец, след което заминават за Гърция, където берат чушки и маслини. В село Црънча има само един цех, който осигурява работа на 40 шивачки. Другият работодател е кметството, което дава заплата само на кмета и един секретар. Делибашев посочи, че основната причина хората да работят в чужбина е липсата на перспектива не само в Доспатко, но в страната като цяло. „Въпреки тежкия живот на село няма хора, които да са емигрирали за постоянно от селото. Работят, връщат се, почиват малко и отново поемат на път, но няма такива, които, след като спестят пари от гурбет да се преместят да живеят в големите градове на страната, обясни Делибашев. Той каза, че това е добре за селото, защото спечеленото в чужбина се влага в населеното място. Хората, които остават да живеят в Црънча се занимават основно с производството на тютюн. Кметът обаче е категоричен, че след като от тази година спрат държавните субсидии, емиграцията от района ще е още по-голяма. „Всеки в момента чака субсидиите си от миналата година, като дори са обезверени, че ще ги дочакат до края на месеца, подчерта Делибашев.
Подобно е положението и в съседното село Бръщен. От 800 души население 400 души работят в чужбина. Хората се трудят във Великобритания, Гърция и село Първомай, като отново се занимават със земеделие.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

Агенция “Фокус”
Проф. Трендафил Митев: Спирането на емиграцията е най-важната национална задача
Най-важната национална задача, която стои пред българските правителства, е спирането на емиграцията и връщането на определени контингенти хора в страната на базата на осигурена перспектива. Това каза за Агенция „Фокус” проф. д.и.н. Трендафил Митев, преподавател по политология в УНСС. „Статистиката съобщава, че от емиграцията са пристигали ежегодно 1 – 1,5 – 2 млрд. евро приходи. Но тези приходи ще идват към България още 10 – 15 години, докато емигриралите семейства имат живи родители. След това хората ще преустановят този процес и загубата ще бъде невъзвратима. За съжаление, нито една от политическите партии не поставя този проблем в периметъра на своето централно внимание, а това е най-важният проблем, който трябва да се превърне в база за консенсус, независимо от ценностната система, която изповядва една или друга политическа партия. Ако този процес продължи, ако ние не създадем 3 – 4 направления на високотехнологични производства, които да създадат възможност за реализация на потенциала на младите поколения, за да могат хората да получават прилични доходи, за да може България да оцелее като конкурентоспособен фактор в европейската и световната икономика, то ние няма как да спрем миграционните процеси. Затова ако има национално отговорни политически партии, проблемът със спирането на емиграцията, да бъдат върнати определени контингенти обратно на базата на осигурена перспектива – това е най-важната национална задача, която стои пред българските правителства. За съжаление, аз съм песимист, защото не виждам нито една от политическите партии да поставя този въпрос в центъра на своето внимание”, каза проф. Митев. Според него ако въпросът с емиграцията продължава да стои, България не може да очаква нищо положително като перспектива. „Емиграционният процес ще продължава да изсмуква жизнените сили на нацията, ще се влошава възрастовата и демографската структура на нашето общество. Дано съм лош пророк, но не е изключено в една перспектива от половин или един век българската нация да се превърне в демографска рядкост, защото нека да не забравяме, че само преди 500 години Европа трепереше от такива силни и организирани народи като хуните, татарите, печенегите, а къде са сега те. Изчезнаха.
Българската нация е заплашена от изчезване. Това нещо трябва да се каже на много висок глас. Все още, ако не е късно, след 10-15 години ще стане фатално. Как да ги върнем тези хора, ако не създадем перспектива най-малкото сходна с тази, която те са открили в чуждите държави? Това е задачата на политическите партии и на правителствата, които те излъчват. Аз съм много разтревожен от тази перспектива, защото ги наблюдавам тези процеси. Това е проблемът на България!”, заяви проф. Трендафил Митев.
Весела БАРЪМОВА

Агенция “Фокус”
Съсипана икономика и изоставане във високите технологии гони интелектуалните поколения, според проф. Трендафил Митев
В момента на базата на емиграционните процеси, България преживява уникални демографска криза, която, по мои изчисления, след десетилетие – десетилетие и половина, ще прерасне в безпрецедентна демографска катастрофа за България. Днес не имигрират отделни личности, а цели семейства. Поради тази причина ние губим етнически потенциал. Това каза пред Агенция “Фокус” проф. д.и.н. Трендафил Митев, преподавател по политология в УНСС.
По думите му – статистиката дава сведение, че в емиграция се намират около един милион българи. „На практика обаче, това са хората, за които знаем, че са си купили билет, качили са се на влака самолета или автобуса, и са заминали. Но голяма част от тези българи са в детеродна възраст. Заминавайки с цялото си семейство в САЩ, Германия и т.н., в тези държави се родиха още по едно – две дечица, които ние въобще нямам представа какъв контингент са. По приблизителни данни, в градове като Чикаго, като Лос Анджелис, Торонто и редица други големи градове, имаме около 100-хилядна българска емиграция. По мои изчисления, ние в емиграция вече имаме над 2 – 2,5 млн. българи. Това, сравнено със 7-те милиона в рамките на нашата държава, означава, че ние за две десетилетия, загубихме близо една трета от етническия потенциал на нашето отечество”, коментира проф. Трендафил Митев.
По думите му – вече не емигрират само хора на черния физически труд, които отиват да поработят малко и да направят известен капитал. „Ние днес губим високоинтелектуални поколения. Тъй като България е деиндустриализирана държава, икономиката е съсипана, високите технологии на практика започват да са изчезващ вид в икономиката, инженерите, химиците, хората, които се занимават с кибернетика, с автоматика нямат поле за приложение в рамките на нашата индустриална реалност. На второ място – рязко спада работоспособният контингент в структурата на нашата нация. Това правителство е първото, което се сблъсква жестоко с проблема – как да се осигуряват финансови средства за финансирането на пенсионната система. Очертава се перспектива, при която при тази загуба на млад етнически потенциал, след 10 – 15 години ще се окажем в ситуация, в която един работещ ще трябва да осигурява най-малко един-двама пенсионери, което е изключително неблагоприятно като съотношение. Очертава се перспективата възрастните поколения в България да не могат да имат спокойни старини. Третата много тежка последица е рязкото влошаване на съотношението на демографските пластове. По статистически данни към 2040 г. в България ще живеят някъде към 5,3 млн. души, от които около 3 млн. българи християни, около 2 млн. роми и около 1,5 хора с мюсюлманско вероизповедание”, коментира проф. Трендафил Митев.
Весела БАРЪМОВА

Агенция “Фокус”
Росица Янакиева: В последните години броят на населението на Перник остава стабилен
През `90-те години на миналия век имаше вълна от хора от Перник, които отиваха да работят в чужбина. Но сега не се наблюдава тенденция за емигриране. Това каза пред Агенция „Фокус” кметът на Община Перник Росица Янакиева. В последните години броят на населението остава стабилен. „Много от населението на Перник живее в общината, но работи в София. През втората половина на миналата година и началото на тази година имаше намаляване на броя на работещите в София. Но сега, на базата на брой автомобили, които пътуват към столицата всеки ден, тенденцията е преустановена или поне се задържа на едно постоянно равнище”, каза още тя.
Няма интерес от страна на чужденци за закупуването на имоти в района на Перник. „По-скоро хора от София закупуват имоти в Славница, Драгичево, Рударци и другите вилни зони. Не се наблюдава тенденция чужденци да закупуват имоти и да се установяват в Перник”, каза още кметът на общината.
Росица ГЕОРГИЕВА

Агенция “Фокус”
Красимир Кръстев: Има възобновен интерес за закупуване на парцели в община Шабла
В последните дни, след постигането на напредък по устройствения план на Шабла, има възобновен интерес за закупуване на парцели в общината. Това каза пред Агенция „Фокус” кметът на Община Шабла Красимир Кръстев. Той каза, че интересът е за изграждането на туристически обекти, ваканционни селища, лагери за деца и за изграждане на скъпи индивидуални имоти. „За последните два дви съм провел срещи с хора от Норвегия, Русия, Белгия, Швеция и България, които заявяват интерес да инвестират. Постоянно има заявяван интерес. Румънците обаче си правят плажа при нас, а не ползват услуги”, каза още той. Кръстев каза, че румънците купуват имоти за фамилни нужди.
Росица ГЕОРГИЕВА

Агенция “Фокус”
Заради финансовата криза, варненци масово търсят варианти за емиграция в чужбина
Икономическата ситуация в страната подтиква варненци масово да си търсят работа в чужбина, установи репортерска проверка на радио „Фокус” – Варна . Скъпият живот и ниските заплати са сред основните причини жителите на областта да намират начин за работа в чужбина.
Независимо от тежката икономическа ситуация в съседна Гърция, варненци се насочват именно натам. Причините за това са, че преходният период за нашенците отпадна, и те могат спокойно да работят там с всички необходими документи. Освен това в повечето случаи офертите за работа са с включена храна и спане, като по този начин заплатите на работещите там остават чисти. Заплатите в съседна Гърция са от порядъка на 600 до около 1100 евро.
Най-ниско платена е работата на т.нар. домашни помощнички. Работата обикновено включва гледане на възрастен човек и съответната домакинска работа. През лятото варненци най-често обаче си търсят работа в сферата на туризма – сервитьори, бармани, камериерки, продавачи. Заплатите в тази сфера са доста по-високи, от 800 евро.
Обикновено работните места са по островите на Гърция. Лошото в случая е, че много често тези оферти не включват почивен ден. Тази година заради огромния наплив от българи по гръцките графии (трудови борси) критериите на гръцките работодатели са се вдигнали рязко – те търсят предимно млади хора, владеещи гръцки и английски език. Впечатление прави, че много от нашенците предпочитат да не сключват трудови договори, защото по този начин не им се удържат данъци от заплатите.
Последните една-две години много варненци са се насочили и към Германия. Там осигуряването на работата обаче е доста по трудно, тъй като са необходими определени разрешителни за работа. Именно за това във Варна има и доста фирми, които сътрудничат за осигуряване на трудов договор за работа в Германия. За тази държава обаче заминават предимно мъже, които се работят в сферата на строителството или авто-монтьорството. Заплатите са от 1200 евро на горе, но съответно работата е доста уморителна, според нашите работници. Освен това варненци сами заплащат храната и жилището, в което живеят. Обикновено договорите за Германия са от 3 до 9 месеца, според нуждите на работодателя.
Англия и Ирландия традиционно си остават сред най-предпочитаните от варненци държави за работа. За съжаление обаче това са и двете държави, в които най-често варненци се връщат измамени от фирми обещали им работа там. Много често трудови посредници обещават легална работа в Англия, като комисионните им за съдействие са в рамките на най-малко 1000 лева. Истината е обаче, че стотици варненци се оказват излъгани, когато отидат на място в Англия и установят, че работата, която им е обещана не отговоря на истина. Повечето от варненци работят там във ферми или парници. Заплатите им са в рамките на 800-900 паунда, но от тях се плащат квартири, които са около 50-60 паунда на седмица, консумативи и храна.
Заради кризата Испания мина по-назад в местата, където варненци търсят работа. Високата безработица се оказа основната причина хората да избягват средиземноморската държава, която само допреди няколко години бе на първо място по избор за работа на варненци, но и не само. В момента там се предлага работа предимно в сферата на туризма и селското стопанство, но заплатите са около 400-500 евро, което е „недостатъчно” за варненци.
Икономическата ситуация повлия и на Италия, която доскоро предлагаше работа предимно в сферата на селското стопанство, туризъм и домашни грижи. В момента жителите на морския град избират оферти предимно в южна и централна Италия, като повечето от работните места са в села, а не в градовете. Заплатите са в рамките на 600-700 евро, според това дали работниците знаят италиански или английски език.
Кипър предлага много оферти в сферата на туризма. Работата в островната държава привлича целогодишно стотици варненци, но най-големия наплив от наши работници е през лятото, когато е туристическия сезон. Заплатите са около 700 евро, като много често хотелските комплекси предоставят на работниците си стаи, в които да живеят през летния сезон, както и храна.
Несъмнено варненци търсят и опции за работа в Скандинавските държави, Австрия и в Швейцария. Там обаче наемането на работа става изключително трудно. Така например варненци, които искат да работят във Финландия се налага да намерят семейство, което да гарантира, за човека да се изкара курс за езика и едва след това има някаква минимална възможност за намиране на работа. Офертите за тези държави са насочени предимно към специалисти в дадени области – строителство, информационни технологии, кораби и т.н. Съответно заплащането там е от 2000 евро на горе.
Освен в Европа много българи търсят възможност за работа и в САЩ и Канада. За САЩ обикновено младите заминават със студентски бригади, като част от тях остават там. За да работят хората трябва да разполагат със специален осигурителен номер – Social security number (SSN), който им дава правото на работа. В случай, че нямат такъв номер българите са обречени да работят нископлатена работа, като озеленители, разносвачи на пица и то само в случай, че работодателят се съгласи да наеме лице без необходимите документи. Иначе хората разполагащи с всички необходими документи имат възможността да работят абсолютно всичко. Най-много българи има в Чикаго, Вашингтон, Лос Анджелис и Сиатъл. Българите там са заети предимно в сферата на услугите или информационните технологии.
Голяма част от хората решили да работят в чужбина, остават да живеят и там. Причината е, че след като отминат емоционалните и културните различия, българите закупуват имоти или се женят за чужденци. Въпреки това обаче голяма част от парите на работещите в чужбина варненци се връщат в България.
Тази част от българите, които пък се завръщат в родината си оползотворяват парите по различен начин. Част от тях започват собствен бизнес, други си закупуват имот или правят ремонти на жилищата си.
Десислава СТОЯНОВА

Агенция “Фокус”
Костадин Костадинов: Има цели общини, в които дори кметовете не живеят в тях
Има цели общини, в които дори кметовете не живеят в тях. Това каза за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Според него процесът на емиграция е един от основните фактори за много сериозния отрицателен прираст, който България отбелязва всяка година. По думите на Костадинов България е на второ място в света по прогресивно намаляване на нацията и по прогресивно обезлюдяване. „Ние имаме минус 11 промила годишно. Според националната статистика е по-малко, но тя не отчита именно този процент на емигрантите – няколко стотин хиляди души, които реално не живеят в България. Ако отчитаме в настоящия момент, че България има приблизително около 7,5 млн. души, реално те са малко над 7,1 млн. души. А догодина преброяването в България не се знае какво точно ще отчете – може да паднем дори под 7 млн. души, защото този процес на емиграция не спира. В рамките на ЕС, вместо България да започне да се изравнява като заплати, като стандарт и ниво на живот, разликата се запазва и даже в някои сектори се увеличава. При условие, че вече нямаме никакви пречки, какъв е проблемът за един компютърен специалист да си намери работа в Германия на заплата, която ще е в пъти по-голяма, от тази в най-добре платените фирми в София? А какво да говорим за по-малките градове или малките общини:, каза Костадинов.
Според него продължава процесът на неконтролируемо изтичане на мозъци от България – на специалисти, на инженерен потенциал, на научно-технически кадри. „Не може България да разчита само на туризъм, селско стопанство и услуги. На такъв тип икономика разчитат най-вече държавите, за които ние във времето преди 1989 г. говорихме като за държави от Третия свят. Реално погледнато България се движи към Третия свят по този начин. Липсата на политика към българите в България, към потенциала на нацията води до това всички можещи хора да гледат по някакъв начин да се реализират извън България. Това вече се вижда в по-малките общини. Примерно, идете в някоя община с под 5000 души население и ще видите как един автобус минава всяка вечер и обира всички служители в общината и ги води в областния център, защото те не живеят там. Малките общини нямат свои собствен кадрови, управленски, административен потенциал. Това е проблем, който не е от вчера или от днес, а от последните 20 години. Най-лесно при нас проблемите се решават като ликвидираме общината. Преди време се заговори за административна реформа – имало общини, които не можели да съществуват самостоятелно. Задаваме си въпроса – как можеха да съществуват преди 20 години, а сега не? Като сме тръгнали по този начин, след време ще дойдем до момента, в който ще закрием и държавата. Има цели общини, в които дори кметовете не живеят в тях вече. При всички положения този проблем е изключително сериозен и ако не се вземат сериозни мерки ще стигнем до там, че ние самите няма да имаме свои собствен научен, технически, инженерен, икономически потенциал. Държавите в света, която разчитат единствено и само на сектора на услугите са от Третия свят – бананови републики. Аз мисля, че България определено не е такава държава”, заяви Костадинов.
Весела БАРЪМОВА

Агенция “Фокус”
Около 3000 са емигрантите от община Сатовча
По груби сметки около 3000 души са емигрантите от община Сатовча. Това каза кметът на общината Арбен Мименов, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. По думите на Мименов, почти от всички по-големи села в общината има хора, напуснали страната и живеещи и работещи в чужбина. Най-голям обаче е техният брой в селата Кочан, Вълкосел, Слащен и Сатовча. Предпочитаните страни, в които са се устроили повече от емигриралите жители на община Сатовча, са Португалия, Испания, Гърция, САЩ и Норвегия. На места в тези страни дори има цели колонии от местни хора, които са се събрали да живеят в един и същи град. Процентът на завърналите се по родните си места емигранти вследствие на кризата е малък, но въпреки това го има. Повечето хора, работещи в чужбина, влагат спечелените от тях пари в имоти. Не липсват и инвестиции, чрез които се развива някакъв вид бизнес, но той е по-скоро семеен и не осигурява по-голям брой работни места, коментира кметът на общината.
Даниела КРАНТЕВА

Агенция “Фокус”
Костадин Костадинов, ВМРО: Непрекъснато се увеличава броят на емигрантите, откакто България стана член на ЕС
В България има неконтролируемо изтичане на мозъци, на специалисти, на инженерен потенциал, на научно-технически кадри, въобще всичко, което е нужно на България като нация да съществува и да развива своя собствена икономика. Това каза за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Според него – откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., годишният брой на емигрантите се увеличава непрекъснато.
„Много трудно може да се каже колко точно българи напускат страната годишно, защото статистиката, която се обявява от Националния статистически институт, до голяма степен е нереална, тъй като не може да обхване с пълна достоверност абсолютно всички хора, които действително в момента не са в България и нямат намерение да се връщат, каза Костадинов. Според него една от причините за негативната тенденция е икономическото състояние, в което се намира страната. По думите на Костадинов тази година за първи път България е успяла да постигне положителен баланс в икономическите си взаимоотношения с ЕС – „тоест за първи път тази година ние получихме повече пари от спечелени проекти, фондове и т.н., отколкото даваме всяка година като членски внос, защото всяка държава в ЕС си плаща членския внос“.
„Миналата година, когато започна световната икономическа криза, имаше публикации в различни медии, че в България емигрантите започнали да се завръщат, защото нямали вече работа в чужбина. Най-вече даваха примери с Испания, но това се отнасяше само за Испания. Голяма част от хората, които работиха в Испания, бяха свързани най-вече със строителния бизнес, тъй като там също имаше огромен строителен бум, който приключи по едно и също време със строителния бум в България. В резултат на това фирмите започнаха да съкращават работници и много българи бяха принудени да се върнат. В Гърция обаче няма такъв проблем, тъй като там хората отидоха да работят като селскостопански работници или в сектора на услугите в големите градове. Дори в момента, въпреки огромната икономическа криза, в която се намира Гърция, ние не сме забелязали случаи на завръщащи се от Гърция. Напротив, стоят си там и даже продължават да отиват“, каза Костадин Костадинов.

Автор: Весела БАРЪМОВА

Източник: Агенция Фокус
http://www.focus-news.net
Защо американците не признават успехите на Обама
Барак Обама е президент на САЩ от 18 месеца. Равносметката на постигнатото от него не може да се нарече скромна. Въпреки това американците недоволстват, четем в статия под заглавие „Парадоксът Обама“ в „Ди Цайт“.

В рамките на тази година и половина Барак Обама предотврати опасността от дълга и дълбока депресия и върна САЩ към пътя на растежа с конюнктурния пакет за 800 милиарда долара. Наложи здравната реформа, възпираща експлодиращото нарастване на разходите по здравеопазването през последните години и интегрира близо 47 милиона неосигурени досега в системата. През 2009 година американският президент се възползва от овакантилото се място във Върховния съд, за да назначи за пръв път жена от латиноамерикански произход, Соня Сотомайор, на мястото на конституционен магистрат. Още преди лятната ваканция тази година Сенатът ще одобри и второто му новоназначение във Върховния съд, Елена Каган, третата жена сред деветимата съдии.

Одобрението намалява

Три големи законодателни успеха и две нови конституционни съдийки, безчет задгранични пътувания и срещи на върха, а също и справянето с неочаквани кризи – след 18 месеца в Белия дом постиженията му вдъхват респект. Мнозина президенти и след четиригодишния си мандат можеха да се похвалят с по-малко. Избирателите обаче не са особено впечатлени. Те избраха Обама с немалко резерви през 2008 г. При всътпването му в длъжност през януари 2009 той срещаше съгласно анкетите 67 % одобрение. Днес приемащите и отхвърлящите го са с равен брой – по 47 процента. Вече едва 32 процента от гражданите смятат, че страната е на верен път, 61 на сто смятат, че посоката е погрешна.

Слаба утеха е, че Конгресът се ползва с още по-малка популярност. Само 22 % от американците оценяват работата на парламента позитивно, а негативните оценки са 71 %. Републиканците не са по-добре от демократите, но това е, разбира се, правило с вечна валидност. Когато популярността на Джордж Буш младши падна под 30 на сто, признанието за Конгреса, където демократите имат мнозинство от 2006 г., беше още по-малка, а именно на около половината от сегашната.

В Белия дом не си правят илюзии с оглед на изборите за Конгреса след три месеца и половина. Демократите, заемащи досега 257 от 457-те места в Камарата на представителите и 59 от 100-те мандата в Сената, очакват болезнено поражение на 2 ноември. Въпросът е дали ще запазят малко мнозинство или ще се превърнат в малцинство.

Американците негодуват

Защо Обама не успява да срещне съгласието на гражданите за видимите си успехи? Част от обяснението е, че те все още не изпитват положителния ефект от реформите, а освен това се съмняват, че такива изобщо ще се появят. Въпреки възобновения икономически ръст броят на безработните стагнира на 9,5 процента, което е необикновено много за САЩ. Здравната реформа, въпреки ударената спирачка за разходите, предизвика нарастване на здравно-осигурителните вноски. Само малцина разбират, че заслугата на Обама е, че без реформа те биха растяли още по-бързо.

Финансовата реформа обаче не променя нищо във факта, че средностатистическият американец усеща отлив на средства при поглед към портмонето си или банковата си сметка. Драматично растящият държавен дълг предизвиква страх от бъдещето. Петролният разлив в Мексиканския залив и това, че високотехнологична Америка не успя да се справи с проблема в продължение на три месеца допълнително нагнетяват атмосферата.

http://www.dw-world.de/
Ще подадат ли оставки министър Трайков и неговият зам. Маринов?
България не е щата Луизиана, нито Южното ни Черноморие е Мексиканския залив, където тропическите бури са често явление. Въпреки това трето денонощие почиващи, работещи и местни жители живеят в мрак и се хранят с консерви, все едно крайбрежието ни е връхлетяно от тропическата буря „Бони”.

Всъщност то наистина е връхлетяно от нещо подобно на циклон, но с името „Трайчо” и се характеризира не с шеметни ветрове и вълни, а с безхаберие и корпоративни интереси.

Местният фолклор веднага роди шегата, че новият химн на австрийската компания ЕВН ще е „Омръзна ми да гасна като крушка” на Милена. Повече от 48 часа курортисти щъкат по улици, алеи и плажове със свещи в ръка като в Средновековието.

Авария на 110-киловолтов далекопропровод към компанията ЕВН потопи в мрак летовниците на Север от Бургас: Сарафово, Поморие, Ахелой, Слънчев бряг та чак до Обзор и околоните селища.

За спирането на тока съобщиха първо от ЕВН, който обслужва Югоизточна България, потърпевши са обаче и клиенти на Е.ОН, снабдяваща североизточната част на страната. Проблемите ще продължат до края на съботния ден, когато се очаква аварията да бъде отстранена, информираха от ЕСО днес.

Туристи от страната и чужбина изпаднаха в шок от тъмнината. Притихнаха дори дискотеките. През първите часове на мрака местното енерго въобще не беше разбрало какво става.

Подобни грандиозни повреди в разгара на летния сезон се случват не за първи път, спомнят си потърпевши, и в гнева си отправят „благопожелания” към австрийците от ЕВН и към министър Трайчо Трайков, който е бил служител на компанията преди ГЕРБ да го издигне в новата роля.

Емоциите са си емоции, но проблемът изисква сериозен анализ, защо се случва така.

Към 2001 година в курорта Слънчев бряг са продадени всички хотели и в собственост на акционерното държавно дружество остава само инфраструктурата, част от която е и електропреносната мрежа. Както и останалата инфраструктура и тази част е неподновявана и лошо поддържана поради факта, че дружеството е в приватизация от март 1994 година и с решение на Агенцията по приватизация се забраняват всякакви търговски дейности.

През май 2001 година влиза в сила новият ЗРП и възниква неотложното възстановяване на инфраструктурата като цяло с цел развитието на курорта. След проведени разговори с принципала – Министерство на икономиката, се започва цялостна адаптация на инфраструктурата в т.ч. и електропреносната мрежа към новия застроителен план.
В продължение на 2 години това е било реализирано и дадена възможност хотелите на територията на Слънчев бряг – изток да се подновят.

Легловата база на хотелите в Слънчев бряг изток се увеличава съгласно действащия нов ЗРП почти два пъти. С допълнителни разрешения от Община Несебър достига цифрата от 71 000 легла. Това е в нормата, отговаряща на световни курорти.

Не така обаче е другаде. Започва бурно строителство, с разрешението на Община Несебър, в западната част на комплекса, където никога не е било разчитано за такава огромна леглова база.

Подстанцията Слънчев бряг обаче е била построена само за нуждите на Слънчев бряг отпреди години. В последствие се включват и другите селища от Общината, но никога не е била разчетена да захранва всички допълнителни обекти. А и не е възможно.

През периода 2002 0 2007 г ръководството на „Слънчев бряг” АД многократно алармира за проблема Електроразпределение – Стара Загора, НЕК, Община Несебър и в последствие компанията ЕВН, но никой не си мръдва пръста по проблема.

В един момент се стига до определяне на парцел в западната зона за строителство на подстанция само за комплекса, но НЕК не отказва да се ангажира. По-късно все пак е започнато строителството на подстанция в с. Кошарица. То обаче е прекъснато без аргументи. Докато не бе продадено ЕРП Слънчев бряг дружеството изгражда допълнителна трафомашина в подстанцията с изричното условие, че е само за нуждите на курортния комплекс и винаги се е отстоявало задължителното условие елетрозахранването на комплекса да не се прекъсва по никакъв начин.

Разрешителни по време на голямото строителство в община Несебър са се издавали с ясното съзнание, че не са обезпечени по никакъв начин със съответните мощности.

Липсата на компетентно управление от страна на Община Несебър с издаването на подобни разрешения е престъпно деяние, с което все някой ден ще се заеме прокуратурата. Всички обекти в Слънчев бряг изток са обезпечени със съответните мощности но за тяхна сметка се сроят нови, и безотговорността на всички кметове, особенно на сегашния, довеждат до сегашната ситуация.

Предложенията за курорта не срещат покрепа през годините и от Министерството на икономиката.

Със ситуацията са запознати и сегашният министър Трайчо Трайков и неговият заместник, който отговаря пряко за туризма Иво Маринов. Реакция обаче няма.
Което води до влошаване на статистика за спирания на тока и загуби за хотели и ресторантьори.

Преди 2 години Слънчев бряг и Южното Черноморие се разминават с един единствен ден без ток. През 2009 г. електричеството спира само за няколко часа.

Тази година до тази авария спиране на тока е имало вече два пъти. Последната ситуация пък е направо невиждана…

Слбънчев бряг е 75 % държавно дружество. МИЕТ обаче няма разработена при форсмажорни обстоятелства. Няма условия, гарантиращи туристическото пребиваване и сигурността на хората. Нарушен е изцяло ритъма на посрещане, настаняване и изхранване на туристите, да не говорим за приятното изкарване на отпуската, защото те са тук не да спят и се хранят а преди всичко за отдих и развлечение.

Създалата се ситуация е предпоставка за множество криминални действия. На прага на фалита са не един и два хотела вследствие на неустойки и компенсации, а катастрофата касае и бъдещ туристически отлив, който се възстановява много бавно и несигурно.

След продажбата на ЕВН бе променена цялостната организация на работа и комплекса Слънчев бряг бе приравнен почти до статута на село.

Има зам.-министър по туризма, но липсва координация с другите министерства. При възникване на подобни ситуации Имо Маринов носи пряка отговорност за цялостното пребиваване на туристическия контингент. Въпреки възникването на бедствени ситуации обаче през последните 3 години и до момента не е разработена програма със съответните органи за овладяване на ситуацията. Едностранчиво се прехвърля вината на съоветните преки изпълнители, от които зависи пускането на тока, а проблема не се разглежда в глобален мащаб. И сега сисугрно ще го отнесат някакви работници и специалисти по аварии, а не хора от министерството. Няма изградени щабове за действие и липсва синхрон между ръководителите на туристически обекти и съответните административни структури.
В борда на „Слънчев бряг” АД са и зам.-министър Маринов и зам.-областния управител на Бургас. И какво от това?

Личната морална и професионална отговорност би трябвало да се изразява не само в заемането на отговорен пост, а преди всичко във водещата роля, в навременното компететно разрешаване на проблеми като сегашния.

В сегашната ситеация се видя, че липсва всякакъв професионален и организационен опит за разрешаване на подобни ситуации. Не се познава техническото състояние на системите и съоръженията, обслужващи комплекса. Не се познават слабите места, които водят до рискови ситуации.

24 часа след възникването на проблема липсваше каквото и да било фициално изявление от страна на ръководството на комплекса или друга туристическа държавна организация. Не се посочват истинските причини, което е задължително с цел избягване на огромните неустойки, които ще се дължат на туроператорите.

Характерна черта на ситуацията е всеки сам да се справя, както може без да се вижда и елементарното държавническо отношение към възстановяване на туристическия ритъм.

Няма как да не се появят и съмнения за мудните действия, като се има предвид, че министър Трайков е бил прокурист в структурата на ЕВН – България, което придоби електропреносната мрежа в Слънчев бряг. От ЕВН очевидно не влагат никакви инвестиции и се задоволяват със смяна на електомери с цел събиране на пари и минимални разходи. Липсват аварийни групи. Двете подстанции са закрити и превърнати в леглова база за охранителната фирма.

При подобно положение е резонен въпросът: ще поемат ли вината и ще подадат ли оставки министър Трайков и заместникът му Маринов? Знаем българската традиция в това отношение, но не е ли време тя да бъде разчупена?

Автор:Мария Демирева /Фрогнюз/
http://frognews.bg
Цветанов: Янко Попов-Туци поръчал убийството на Галев
С тази операция исках чисто политически да отговоря на всички тези, които всякак ме притискат да съкращавам от МВР, няма да го направя, заяви Бойко Борисов

Премиерът Бойко Борисов каза днес, че след разбиването на групата „Килърите“, в хода на разследването, ще излязат данни за още много убийства и подготовка за такива.

Борисов посочи, че хората от групата са имали позиции „от бригадите на Бай Миле, наркопазар, проституция, дърводобива, туризъм“.

Вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов съобщи на специалната пресконференция, че на петима от задържаните общо 20 души при операция „Килърите“ е повдигнато обвинение.

Те са организатори на убийството на Юри Галев.

Поръчител на убийството е Янко Попов с прякор Туци, роден през 1964 г., от Самоков.

Янко Попов е известен ресторантьор, държи заведението „Черния тигър“ в курорта Боровец, според информация на „Стандарт“.

Туци се замогнал, след като успял да си уреди каравана пред хотел „Рила“ в Боровец през 1991 г. По-късно успял да построи ресторанта си.

За него се говорело, че от началото на прехода в бизнеса му инвестира пари местният силовак Жоро Илийн.

Сумистът Петър Стоянов е настанен в болница защото при задържането му е изпаднал в хипертонична криза, съобщи Цветанов.

Той каза, че Стоянов имал предишни регистрации в полицията за сводничество и изнудване.

Петър Стоянов и Васил Костов-Васко Кеца са организаторите

на дейността по убийството, каза още вътрешния министър.

Васил Костов е бивш охранител на бай Миле и е пострадал при убийството му. Името на Костов е замесено при убийството на Румен Рачев в Шумен, посочи още Цветанов.

По убийството бяха установени фактическите му извършители, но те са в неизвестност, предполагаме, че те са ликвидирани с цел да не се разплете схемата, каза Цветанов.

При задържането на Методи Иванов в дома му са открити автомат „Калашников“ със сгъваем приклад, на който е назначена експертиза дали е оръжие на убийството на Галев. Открити са и 4500 патрона от различен калибър.

Цветанов посочи, че Иванов е с „тежкото наказание“ пробация.

В Червен бряг е бил задържан стрелецът срещу Галев – Георги Петков Дачин. Бяхме много внимателни в действията си в Червен бряг, заради съпричастност на един полицай към Костов при предишно убийство. Служителят е задържан и към него са повдигнати обвинения за лихварска дейност, посочи Цветанов.

По думите на вътрешния министър МВР разполага с безспорни доказателство, че е правена подготовка за убийството на Галев още на 13 юни, когато групата е била подготвена да извърши убийството по тъмно, но заради промяна в поведението на Галев и излизането му от бара на зазоряване, са се отказали.

Подготовка за убийството е правена и преди това – през май, допълни Цветанов.

Хипотезите по отношение на мотива за убийството са доста, от МВР знаят, че Попов и Галев са имали личен конфликт помежду си.

Всеки, който е познавал Юри Галев, трябва да знае, че за да му посегне, трябва да бъде с много силен характер, каза премиерът.

Той оцени високо работата на МВР, прокуратурата, ДАНС.

С тази операция исках чисто политически да отговоря на всички тези, които всякак ме притискат

да съкращавам от МВР, няма да го направя,

защото хората работят много, мотивирани са и всякакъв стрес в системата би предизвикал обратна реакция, каза премиерът.

С подобни действия следващият доклад на Европейската комисия ще бъде още по-добър, посочи той.

„Кой съдия има тази морална воля, човекът който държи взрив и автомати, да отиде на порбация в обществото? Сега искам моят приятел Лазар Груев да излезе и да каже, сгрешихме с тази пробация“, така Бойко Борисов коментира присъдата „пробация“ на Методи Иванов, в жилището на когото са намерени голям брой боеприпаси и оръжие.

Източник: БГНЕС,Агенция „Фокус“,БТА
Епидемия в България – грип в окото!
Епидемия от вирусен кератоконюнктивит – грип на окото, върлува в страната, предупреди акад. Петя Василева, шеф на очната болница “Акад. Пашев”.

Вирусите са доста прилепчиви, улеснява ги жегата. Заболяването започва внезапно с дразнене, смъдене, усещане за чуждо тяло в окото, силно зачервяване, придружени от изтичане на воднист секрет. Клепачите се подуват, а очите кървясват.

90% от контактните се заразяват, каза акад. Василева. Инфекцията се предава с ръкуване или дори чрез банкноти. Пациентите са от всички възрасти. Малките вдигат температура и имат болки в гърлото. Антибиотиците не помагат.

Грипът на окото се причинява от 30-ина щама аденовируси. Живеят до 10-15 дни върху мебели, дрехи, играчки и всякакви повърхности. “Изтече ми окото!”, оплаква се болна. Вирусът поразява наред цели семейства. При някои болни протича тежко. Както при сезонния грип, така и при този вирус имунитетът трае само известно време.

Лечението е за облекчаване на симптомите – студени компреси и капки. Болестта трае 10 дни, пикът е на 7-ия-8-ия ден. След острата фаза, задължително се засяга роговицата. Болният се оплаква от замъгляване и зрението леко отслабва, макар и временно. След като се върнем вкъщи, трябва да сменим дрехите.

Източник: 24 часа
http://www.24chasa.bg
Екс-посланик Добрев: В Лондон заварих разруха, мръсотия и некомпетентност
Bалентин Добрев е роден на 21 ноември 1955 г. във Варна. На работа в Министерството на външните работи от 1981 г. по специалността Международно право. В периода от 1991 до март 1993 г. е зам.-министър на външните работи. Секретар по външна политика на президента Петър Стоянов 1997-1998г. Посланик на България в Женева и в Лондон. Владее английски, френски, руски и испански. След мисията си в Лондон, която продължава 7 години, започва собствен бизнес. Женен е за шведска гражданка и живее между България и Швеция.

„Мисия Лондон“ се превърна в най-успешния български филм. Познавате ли ли се с автора на книгата и сценариста на филма Алек Попов?

Засякох го в българското посолство в Лондон за около 3 месеца. Още не бях връчил акредитивните си писма, така че започнах активната си дейност като посланик там след отпътуването на Алек Попов за България. Разбира се, той трябва да е имал някакви впечатления от мен.

Каква беше неговата работа?

Той беше аташе по културните въпроси и по печата, изпратен като външно назначение, както много други по негово време. И сега има такива, не бих ги нарекъл точно политически назначения, но сред тях има активисти от различни партии, роднини, хора, назначени по чисто приятелска линия. Не всички са били неподходящи, но г-н Попов не бе от най-сполучливите попадения.

Защо мислите така?

Завършването на дипломатически школи и доброто владеене на чужди езици не прави автоматично някого добър дипломат, макар че помага. Докато обратното – незнаенето на езици, неумението и нежеланието да се общува, автоматично води до лош резултат. Има хора, които по природа са интровертни, трудно установяват контакти, не владеят дипломатическия език и поведение, това ги изключва от възможността да общуват на равна основа със своите колеги от други държави.

Той имаше ли такъв проблем?

До голяма степен да. И мисля, че го съзнаваше. За жалост има немалко подобни случаи в нашите посолства. Тези хора се оказват аутсайдери и гледат на случващото се около тях като наблюдатели, а не като участници в събитията. Като писател, който живее в свой собствен свят, той изглежда се е чувствал доста изолиран сред своите колеги дипломати.

В продължение на близо една година там не е имало посланик. В същото време на аташето по културните въпроси е била възложена задачата за създаване на нов имидж на страната в културната сфера. При липса на средства и какъвто и да е било опит и умения от страна на г-н Попов, това се оказва непосилна задача за него. След като гледах филма, мога да си представя как този човек, поставен в условия на сериозен психологически дисконфорт, е стигал до тези странните идеи на своята книга за организацията на културни събития и осигуряването на участие на високопоставени гости от британска страна.

Какво си спомняте от личните си контакти си с Алек Попов от онова време?

От няколкото срещи си спомням по-ясно само един прием в посолството с негово участие – мисля, че бе представяне на туристически справочник за България, след който му обърнах му внимание, че човек не е нужно да е професионален дипломат, за да да знае, че на официални прояви се ходи с черни обувки и с тъмен костюм, а не с джинсова риза, тиранти и плетени жълти обувки. Ако не беше причудливото му облекло на този прием едва ли щеше да има с какво да го запомня.

Асоциирате ли се с образа на Варадин?

Ако има нещо, с което се асоциирах след гледането на филма, това е сцената с пристигането на посланика. Разруха, мръсотия и некомпетентност, първата сцена бе доста близо до положението, което заварих. Действително Посолството бе превърнато в ООД за контрабанда на алкохол и цигари. В така наречения кооператив, наред с всички останали участваше и господин Попов. Затова не намирам за твърде етичен начина, по който авторът на Мисия Лондон описва своите колеги.
Закрих „кооператива“ още в първите дни след пристигането си. Нямаше как колегите от посолството да се зарадват на това. С тази си дейност те си докарваха по още една заплата, а заплатите по него време бяха доста ниски – средната заплата бе от порядъка на 700 паунда месечно. Заплатата на посланика беше най-висока, но пак беше доста по-ниска от това, което си докарваше една чистачка в Лондон.

Колко ви беше заплатата?

Това вече не е държавна тайна – 1200 паунда. А целият бюджет на посолството за представителни цели за една година (вечери, обяди, посещения, задължителните приеми по случай 3 март и 24 май и др.) се равняваше на половината от това, което други посолства даваха за един прием по случай техен национален празник. В момента мисля, че заплатите са чувствително по-високи.

Как успявахте да организирате приеми с толкова малко пари?

Главно с пари от благотворителност, отдаване на залите под наем, спонстворство и средства, събирани от продажба на билети от различните български организации. Освен благотворителни приеми и вечери, организирахме и множество културни прояви – концерти, фестивали на българския театър и филмово изкуство, изложби на български и чужди художници и др. На най-голямото събитие, организирано от Посолството в Алберт хол и то без никаква помощ от правителството, присъстваха около 4000 души.

Артистите и художниците са доста иронизирани във филма. Наистина ли бяха толкова неадекватни?

Не знам с какви хора е общувал г-н Алек Попов преди моето пристигане. Не мога да свържа сюжета на филма с някакви реални събития, в които съм учасвал. Не познавам добре и средите на местните българи, сред които се е движил и които е описал във филма. Изглежда, че е живял под доста голям стрес за да стигне въображението му до болезнено макабарните картини на пожара и рязането на глави във финалния епизод на филма.

Флиртът на посланика със студентката-стрийптизьорка истински ли е? Имаше ли момичета, които живееха в посолството и чистеха, вместо да плащат наем?

Слава богу, не ми се е налагало да прибягвам до услугите на такива девойки, вероятно тези епизоди отразяват пак някакви скрити фантазии на автора на книгата. Наистина в Лондон от много години е била установена практиката студенти да живеят в посолството безплатно срещу задължение да чистят помещенията. Скоро разбрах, че повечето от тях бяха синове и дъщери на достатъчно заможни хора, но никой не плащаше, нито се чистеше. Посолството бе запуснато и мръсно. Накарах студентите да плащат макар и с някаква отстъпка, а с получените средства наехме професионални чистачки.
През първите години се издържахме изцяло от наеми и приходи от консулски услуги, дори внасяхме средства в държавния бюджет.

Наистина ли имаше агенция, която предлага двойници на известни личности?

Вярвате ли в това? Може би на някои дипломати, поставени пред невъзможността да се справят с поставените задачи, им се е искало да има такава възможност. Има, разбира се и доста мошенически ПиАр агенции, които живеят от суетата на някои политици и бизнесмени или техните съпруги.

Какво мислете за филма като цяло?

Във филма има доста забавни ситуации и изключително добри попадения като актьорска игра (искрено съм се смял на изпълнението на готвача). Сценарият обаче, остави в мен особен привкус на „интелектуална чалга“. На това вероятно се дължи и голямата му популярност.

Може би съм пристрастен, но не ми харесва пораженческата идея на автора, че българите, техните политици и дипломати не могат да бъдат равноправни партньори в европейското общуване, налага им се да си създават поредните ментета, този път във външната политика. Внушенията на филма ми напомнят твърде много за творбата на Давид Черни, описваща България като „турска тоалетна“.

Имаше ли дипломати, които реално са били в тази ситуация?

Доста непочтено ще бъде да обсъждам бившите си колеги, за мен е по-страшно, когато наши политици излагат държавата със свята необразованост и неумение да общуват. И това не опира само до незнание на езици. Така например, обсъждането на първата кандидатура за европейски комисар на България в Брюксел в началото на тази година ме накара да се почувствам страшно неудобно като бивш представител на тази страна. Именно това СиЕнЕн нарече „унижение за българската нация“. Като прибавим към тези прояви разкритията за корупция с евпропейските фондове, виждаме как имидж, граден с години, може да се срине за минути само от едно-две събития.

Не мисля, че този филм ще допринесе за добрия имидж на държавата в чужбина, но факт е, че в България много се харесва, в това число и на тези, които осмива. У нас, както навсякъде по света, хората не обичат своите политици, дипломатите също не са сред техните любимци. В представите на обществото това са тунеядци, живеещи охолно за сметка на данъкоплатеца. Може би тези представи в повечето случаи са близко до истината. Спомням си как един латиноамерикански колега с голяма доза цинизъм формулира това отношение: „Ние сме хора, които ядат, пият и се забавляват в интерес на своята държава“. И наистина – ефектът от работата на много дипломати, и наши и чужди, се оказва твърде съмнителен. Понякога е по-добре да нямаш представител в дадена държава, отколкото да изпратиш некадърен дипломат, който да създава лош имидж на страната. А такива имаме в излишък.

Докато вие бяхте в Лондон, какво се промени в българо-британските отношения?

Не би трябвало аз да съм човекът, който да напомня за стореното през този период, но изглежда, че паметта на нашите медии е твърде къса.

Осъществи се първото посещение на британски премиер в България в историята на българо-британските отношения, имаше две посещения на британския престолонаследник Принц Чарлс, също за първи път в нашата обща история. Подготвяхме и посещение на кралицата, но заради политическите промени у нас то се отложи. Изредиха се практически всички основни министри в двете посоки по няколко пъти. Осъществихме и две официални посещения във Великобритания на най-високо ниво, в това число и при Кралицата в Бъкингамския дворец /не мисля, че беше от агенцията за двойници на Алек Попов/. Броят на британските туристи се увеличи от 60 000 през 1998 година, до 360 000 през 2005 година. Великобритания стана втори по важност инвеститор в България. Благодарение на британските инвестиции се раздвижи и пазарът на недвижими имоти в България. Всеки може да провери какво казват статистиките от този период.

Според „Мисия „Лондон“ вие сте бил протеже на президентшата. Така ли беше?

Посланикът във филма е представен като човек, който е готов с цената на всичко да гради своята кариера. Мандатът в Лондон не бе начало, а край на моята кариера. Преди това съм бил заместник – министър на външните работи в три правителства, посланик в Женева, външнополитически съветник на Президента, не съм имал нужда да се доказвам нито да търся протекции за изпращане на задгранична работа.
Начинът, по който във филма са представени Президентът и неговата съпруга намирам за незаслужено оскърбителен. Явно Алек Попов е таял много негативни емоции спрямо тях, не знам по какви причини. Може би, защото неговият мандат приключи преждевременно. Много лично е приел своя провал като дипломат. Това е човек с талант и творческо мислене, но в дипломацията се искат и други умения.

Защо го махнаха?

По негово време всички служители в посолството се назначаваха за една година и договорите им не се удължаваха автоматично, а след преценка за работата им. Това даваше възможност хора, които не се справят, да бъдат освобождавани. Така стана и в неговия случай в средата на 1998 г..

Разкажете някоя по- необикновена случка, която сте имали в Лондон

Имал съм немалко истински случки, които ще ви се сторят по-странни и абсурдни от тези във филма, ще ви разкажа обаче нещо, което се вписва по-добре в начина на мислене от „Мисия Лондон“. Синът ми беше 8 годишен и току що беше пристигнал за първи път в Лондон. Същия ден мой приятел, председател на Кралския клуб по поло, ме беше поканил да присъствам на финала за кралската купа по поло. От летището отидохме директно в клуба.

Нашият Цар Симеон (по това време още в изгнание) също присъстваше на тази среща. По тази причина и ние също бяхме поканени в кралската ложа. Обикновено кралицата идва в последните 5 минути от срещата, връчва купата, пие чай с гостите и разговаря с всеки от тях поотделно. Дойде и нашият ред. Царят имаше любезността да ни представи лично. Най- интересна в случая бе реакцията на сина ми, който ни най-малко не се притесни от тази среща.

Той още не говореше английски, но знаеше френски и на въпросите на кралицата започна да отговаря съвсем непринудено на този език, държа се като човек, който всеки ден се среща с царе и кралици. Бях много учуден, но скоро разбрах причината за това поведение. На връщане в колата синът ми ме погледна хитро и попита: „Това, всъщност, не бяха истинските Цар и Кралица, нали? Къде им бяха короните?“

През цялото време той си бе мислил, че участва в някакъв странен театър на двойници, също както в Мисия Лондон. Подобен начин на мислене очевидно имат и други хора на доста по-късна възраст.

Източник: Галерия
В Русия заплашват правозащитници
Декларация на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” разпространена до медиите

До Съвета при Президента на Руската федерация по съдействие развитието на институциите на гражданското общество и правата на човека

До Катрин Аштън – Върховен представител/Зам.-председател
на Европейската комисия

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” – България, ПОДКРЕПЯ Обръщението от 20.07.2010 г. на Съвета при Президента на Руската федерация по съдействие развитието на институциите на гражданското общество и правата на човека, до президента на Руската федерация.
Скандални са заплахите за убийство срещу сътрудниците на Правозащитния център «Мемориал» и неговия председател Олег Орлов, обявени за “врагове на народа, врагове на закона, врагове на държавата” от Рамзан Кадиров, президент на Република Чечня.
Българските правозащитници подкрепят гражданското общество на Русия в неговата борба за защита на член 31 от Конституцията на РФ, човешките права на войнишките майки и спасяването на езерото Байкал.
ИСКАМЕ от властите правосъдие за вдъхновителите и убийците на Анна Политковская, Наталия Естемирова и другите правозащитници, загинали за демокрация.
СОЛИДАРНИ сме с оценката и действията, изразени от г-жа Катрин Аштън, Върховен представител/Зам.-председател, в отговора на 31.03.2010 г. от името на Европейската комисия пред Европейския парламент, за оказаната значителна подкрепа на редица руски неправителствени организации в областта на правата на човека, включително свободата на сдружаване и свободата на събрания.
Това становище на г-жа Аштън ни бе изпратено в отговор на петицията до Европейския парламент от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” – България, в която изразихме тревога от бруталното нападение над дойаена на руските правозащитници 82-годишната Людмила Алексеева, председател на Московската Хелзинска група.

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
РЗС: Очакваме Милен Велчев да бъде арестуван и осъден да възстанови на държавата 1 милиард лева
Политическият съвет на РЗС припомня на гражданите и медиите, че днес се навършват осем години от 23.07.2002 г. – датата, на която Яне Янев внесе сигнал до Главния прокурор на Република България във връзка с незаконната суапова сделка, извършена тогава от видното царско „юпи” Милен Велчев. Освен неизгодна за държавата и обричаща българските граждани да изплащат огромни лихви по външния дълг за десетилетия напред, суаповата сделка донесе многомилионни комисионни за котилото на Сакскобургготската фамилия и лично за тогавашния финансов министър.
През 2001 г. преди парламентарните избори цените на българския външен дълг по брейди книжата бяха 75 за долар/номинал. След спечелване на изборите от НДСВ определени кръгове получиха вътрешна информация, че България се готви да изкупува своя външен дълг, а именно брейди книжата. На базата на тази информация те извършиха покупка на брейди книжа по цена от 75 до 80 цента за долар, които след това препродадоха на министерство на финансите или при операциите за обратно изкупуване, или на самата суапова сделка по обратно изкупуване на брейди книжа, направена от България през месец март 2002 г., при цена 92 цента за долар. Така печалбата им беше от 12 до 17 цента за долар/номинал.
Експертните оценка на РЗС сочат, че от спекулациите по суаповите сделки по външния дълг от март 2002 г. до момента държавата ни е ощетена в размер над 1,5 млрд лева.
Тъй като в живота и политиката има логика и справедливост, която рано или късно възтържествува, Политическият съвет на РЗС изразява увереност, че скоро тежката ръка на правосъдието ще достигне и до един от най-големите престъпници в царския екип – Милен Велчев. Замяната на краткосрочните нисколихвени брейди книжа с дългосрочни глобални и еврооблигации, съчетана с целенасочено изтичане на предварителна информация към определени финансови кръгове на Лондонската борса, е най-голямото престъпление, случвало се някога във връзка с финансите на страната. И то трябва да бъде тежко наказано.
„Ред, законност и справедливост” държи да види най-после Милен Велчев задържан под стража, разследван и осъден с наказание, което да съответства на изключително тежките за Република България и нейните граждани вреди, които той и принц Кирил са нанесли на държавата ни.

Пресцентър на РЗС
Интервю с Лабро (Лари) Королов – Торонто
Интервю с Лабро (Лари) Королов – председател на МПО „Швейцария на Балканите“ – Торонто (взето от Час по България – Македонската патриотична организация – МПО – забележителна история и тревожно настояще)

Прочетете интервюто с Лари Королов (Канада) – МПО се разпада. Имаме нужда от българщина (линк)
85 доброволци от Корпуса на мира на САЩ са готови да започнат работа в БГ
На 23 юли 85 американски доброволци ще имат честта да положат клетва в присъствието на посланика на САЩ в България Джеймс Уорлик и представители на български министерства. Така те ще станат двайсет и шестата група доброволци от Корпуса на мира, която ще работи в Република България. Клетвената церемония ще се проведе във Враца, в Концертната зала на Общината от 10.30 часа. Преди да започнат работата си като доброволци, американците преминаха единадесетседмична интензивна подготовка в обучителни центрове в 17 селища около гр. Враца. Там те изучаваха български език и култура, живяха у български семейства и разработваха малки местни проекти. През следващите две години доброволците ще живеят в около 80 градове и села из цялата страна и в партньорство с различни организации ще подпомагат местното развитие. Някои от тях ще преподават английски език в средни и основни училища, други – ще сътрудничат на общини, кметства, неправителствени организации, социални институции и читалища, ще споделят опит и знания и ще насърчават духа на творчество и сътрудничество с българските си колеги. Доброволците от Корпуса на мира получават месечна издръжка и медицинско обслужване, но не получават заплата. Те живеят като обикновените хора в България, интегрират се в българските общности, изграждат разбирателство и дълготрайни връзки и приятелства. Много от тях дават своя уникален, дългосрочен и стойностен принос за развитието на тези общности. След 23 юли, когато тези осемдесет и пет нови доброволци положат клетва, в България общо ще работят 173 доброволци в областта на образованието, местното и младежкото развитие. Корпус на мира е основан през 1961 г. от президента Джон Ф. Кенеди с цел да предостави техническа помощ на други държави. Втората цел е да запознае другите нации с американската култура, както и да предостави възможност на американците да научат повече за други държави и култури. Оттогава до днес около 200 000 доброволци са служили в 139 страни по света. В момента около 8 000 доброволци работят в 76 страни в области като земеделие, бизнес развитие, образование, опазване на околната среда, здравеопазване и младежко развитие. /БГНЕС /
Най-добрите математици от цял свят на олимпиада в Американския университет в България
Най-добрите математици от цял свят ще решават задачи в Американския университет в България (АУБ). 17-тата Международна олимпиада по математика за студенти ще се проведе от 25 до 30 юли в университета. Тя се организира от Юнивърсити колидж – Лондон в сътрудничество с АУБ. Официалното откриване на олимпиадата ще бъде на 25 юли, неделя, от 10:30 часа в Аудиториума на АУБ.

В надпреварата ще вземат участие над 350 студенти от 44 страни от цял свят, сред тях: Индонезия, Иран, Бразилия, САЩ, университети от почти всички европейски държави и много други. Над 120 университета ще имат свои представители в олимпиадата.

Олимпиадата се осъществява с помощта на АУБ, спонсор и официален домакин на събитието, както и със съдействието на Принстън юнивърсити прес, Волфрам рисърч и др.

Състезанието ще се проведе в два кръга, първи кръг – 26 юли, понеделник, и втори кръг – 27 юли, вторник. Задачите ще бъдат определени непосредствено преди започване на олимпиадата.

Церемонията по закриване на олимпиадата ще бъде на 29 юли, четвъртък, от 18:00 часа в Аудиториума на АУБ, когато ще се раздават и наградите. Те са осигурени от Волфрам рисърч, Springer Publishing и др.

Според д-р Хрисина Драганова, преподавател в Юнивърсити колидж – Лондон и координатор на състезанието, победителите от олимпиадата получават летящ старт, независимо от сферата, в която са решили да се реализират – да продължат образованието си в докторски степени в престижни университети, или да започнат работа в световноизвестни компании от ранга на DEShaw. Една от победителките, Мариана Чорни от Унгария, например, е станала професор на 25 годишна възраст, което е изключително постижение.
Почина писателят Дончо Цончев
Той е автор на близо 60 книги, сценариите на четири игрални филма, пет театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика

Пет дни преди да навърши 77 години почина писателят Дончо Цончев.

Той е автор на близо 60 книги с проза и публицистика. Сценарист е на четири игрални филма, написал е пет театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза.

Пише и разкази, новели, повести, драми, сред които „Мъже без вратовръзки“, „Роман на колелета“, „Червени слонове“, „Опасни типове“, „Почти любовна история“, „Принцовете“, „Ако можехме да ги чуем“, „Звезден прах“, „Къщата на песните“.

Дончо Цончев е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва гимназия в София и геология в СУ „Климент Охридски“ (1959 г.).

Той е бил завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-главен редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ в списание „Съвременник“ (1973-1989).

Бил е и директор на списание „Лов и риболов“, основател и директор на вестник „Наслука“.

Цончев е депутат в 40-то Народно събрание (2005-2009).

През 2004 г. е награден с орден „Стара планина“ – първа степен, за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата седемдесетгодишнина.

На 14 декември 2007 г. става носител на голямата награда за литература на Софийския университет.
Град в САЩ легализира отглеждането на марихуана без ограничения
Общинският съвет на калифорнийския град Оукланд откри пътя към легализацията отглеждане на марихуана без ограничения. „Предложението бе прието от общинския съвет на първо четене с 5 гласа срещу двама против и един въздържал се. Сега то трябва да бъде разгледано на второ четене на 27 юли, заявиха от общината. След нейното окончателно приемане мярката трябва да влезе в сила от 1 януари 2011г. Разрешавайки масовото отглеждане на марихуана за медицински нужди /единственият законен начин за отглеждането й/ град Оукланд разчита да събере голямо количество приходи. Предложението обаче срещна сериозни опасения от страна на дребните производители, че с навлизането на големите, те ще бъдат изместени от сектора. През ноември калифорнийците ще трябва да се произнесат по проект за пълното легализиране на канабиса, чиято продажба за терапевтични цели и разрешена от 14 години. Новият закон ще позволява на лица над 21 години да притежават до 1 унция /28 грама/ канабис, да го отглеждат за собствени нужди на площ максимум два квадратни метра. Общините и областните управи ще имат право да налагат данък върху консумацията му. /АФП /

Източник:БГНЕС
Шоу не се подиграва на българите!
За оръжията и човека…

„Българската“ пиеса на Бърнард Шоу, комедията „Оръжията и човекът“, се радва на огромен успех на американска сцена. При това пиесата далеч не се възприема като подигравка с българския манталитет…

„Оръжията и човекът”, анти-романтичната и анти-военна комедия на Бърнард Шоу, чието действие се разиграва в България, през този месец събира многочислена публика в щата Ню Джърси в близост до Ню Йорк. Пиесата е поставена от Шекспировия театър на Ню Джърси, режисьор е Джо Дишър.

Поставената за първи път в Лондон през 1894 година пиеса е едно от най-известните комични изображения на България и Балканите. По-важното послание на пиесата – анти-военното, често остава на заден план – поне в някои от българските интерпретации, които звучат почти обидено, защото Шоу правел за смях българите.

Криворазбраната българска нишка

Място на действието е българско градче по време на Сръбско-българската война от 1885 година. Много от героите са българи и много от тях са наистина доста комични фигури. Но в американската постановка (и това не е далеч от идеята на Шоу, който твърди, че в тази пиеса мястото на действието и темата са без значение) българите и България са по-скоро условност.

Сатирата е насочена към илюзиите за войната и абсурдността на романтичния героичен идеал. Постановката следва Шоу, деконструирайки стереотипната военна мелодрама, а и целия мелодраматичен стил на 19-ти век. Героините например играят в оперетен стил, като всеки жест и емоция са силно преувеличени. Покрай това сатирата на „криворазбраната цивилизация”, т.е. претенциозните балкано-български имитации на западната „цивилизованост”, се възприема по-скоро като присмех на „европейските” идеи, които изглеждат зле заченати и още по-зле имитирани.

Американският режисьор коментира, че брилянтността на комедийните ситуации лесно може да отклони вниманието от по-дълбокото послание на „Оръжията и човекът”. „Публиката без съмнение ще се забавлява от комедийността, но също толкова важни в пиесата са темите, които се отнасят до всеки човек”, пише той за постановката си.

Овации от всички страни

„Оръжията и човекът” е първият комерсиален успех на Бърнард Шоу, а над 110 години по-късно неговата „българска” пиеса отново жъне успехи – този път пред американска публика. Постановката стана повод за необикновено голям брой рецензии, играят се представления извън официалната програма.

Театралният критик Стюарт Дънкан пише: „Новата постановка на „Оръжията и човекът” е най-добрата и най-комичната постановка на Шоу, която съм гледал през моите 60 години театрален живот и 30 години като театрален критик”, пише критикът и добавя: „За жалост пиесата свършва след само два часа и ни оставя в залата гладни за още.”

Автор: Соня Каникова
http://www.dw-world.de/
Геноцидът над българите
Автор: Паула Лайт

Имало едно време една „земя като човешка длан”, както я зовял поетът. И тази длан, с жажда и копнеж, се протягала към света за докосване, за ласка, за прегръдка. Народът й искал тя да бъде нормална част от планетата, а хората, нормална част от човечеството.

След кървава война и още по-кървави пазарлъци около маси, за които се вярвало, че са кръгли, „великите” си поделили Европа като торта. И станало така, че малката топла длан на България попаднала под съветския ботуш.

Вместо балади, загърмели маршове. Вместо замислени речи, крясъци. Вместо разум, безумие, а вместо развитие, живуркане в блатото.

Червените господари принудили дланта да се свие в юмрук и, под тържествения гръм на военна музика, борците за световен мир строили народа ни в стадо. Оня, който извисявал глава над останалите, бивал обезглавен.

Между земята ни и нормалния свят била издигната стена от недоверие и омраза, от лозунги и лъжи, желязна завеса.

Светът не ни забравил, но извърнал лице от нас. Европа запушила уши, та да не чува стоновете на робите, за чийто затвор се била спазарила.

Джони свирел своето кънтри, Жан се радвал на слънцето по Шанзелизе, а Уйлям забърквал шотландското си уиски и си мислел за поредната партия голф. А бе, светът зад стената си гледал кефа.

А в клетката червените господари пророкували сияйно бъдеще, земен рай и море от блага. Нещастните овце блеели възторжено и пляскали с предните си копита.

Така изминало половин столетие. После задухал вятърът на промяната и стената на затвора рухнала под тържествените акорди на Одата на радостта.

Повярвали в свободата клетите овчици, повярвали в зелените поля и светлината и припнали като луди. Свитите нищожества, навлечени в опърпана конфекция, социалистическо производство, сияещи се назовавали един друг „госпожо” и „господине”, веели сини знамена, размахвали сини балони и плачели от радост.

А от двете страни на някогашната стена охранени плешиви политици се чудели как да държат робите далеч от свободните хора, мизерията, далеч от благоденствието, а злощастието, далеч от свинското благополучие. Никой не искал из блестящите му градове, изградени за лукс и комфорт да плъзнат жалките източни голтаци. Страхували се за разкоша си, за спокойствието, за сладката дрямка, за самодоволството си. Измъдрили Шенген, печати, визи, условности, лицемерни обещания за „постепенно приобщаване”.

Камък по камък, горещо подкрепяли някогашните си червени врагове в градежа на нова стена, която да спира нашествието. Някогашната стена била задържана със сила, окови и куршуми, а бегълците рухвали като простреляни птици. Сегашната била циментирана с бюрокрация, банкноти и бутафория.

Иначе България тържествено била назована „демократична”, влязла в НАТО и в голямото европейско семейство. Обаче обикновените българи влезли така, както тъмнокож лакей на коктейл в Южните щати, преди войната между Севера и Юга. Те влезли с празни джобове, безезични и безсловесни, с наведени гръбнаци и смазани души.

Навред из Европа протестирали против „емигрантите от изток” и им се искало да бъдем изолирани като колония от прокажени.

Сигурно, точно така са се държали някога римляните в началото на варварското нашествие.

На цветущия свободен свят му било писнало от гладуващи деца в банановите републики, от хленчове и просия. Те просто хич не ни щели на прага си!

Междувременно, мастити политици и бюрократи гръмко възхвалявали „стабилната икономика” и „предвидимото политическо поведение” на България, като, само под сурдинка и от време на време, споменавали по някое изречение, че трябва да се справим с корупцията във високите етажи на властта. Правели го само, когато трябвало да аргументират отказ за финансирането ни от европейските фондове.

Още в началото на прехода господата Ран и Ът, със самодоволството на Архимедовци, открили какъв е изходът и каква е рецептата за българската икономика. Ние просто трябвало да бъдем „намалени” и от осем милиона да станем четири-пет. Тогава, огризките след комунистическата разруха щели да бъдат достатъчни за прехраната ни. А единственият начин камара гладни хора да бъдат „стабилни” и „предвидими” е бърз преход към гробищата. Господата Луканов и с-е, всъщност, всичките разноцветни политически чакали радостно възхвалили тази брилянтна идея и запретнали ръкави да реализират намаляването ни. Не мога да не призная, че и до ден днешен го правят с невероятен успех.

Не ме разбирайте погрешно, мои приятели на Запад. Не ви виня, нито си позволявам да ви съдя. Робът сам трябва да си строши оковите, а овцата следва да се реши да не позволява да бъде повече доена и стригана. Вие не сте наши опекуни или попечители. Ние сами трябва да си почистим двора и да си прекопаем градинката.

Но, в името на Бог, който е общ за всички хора, спрете с това лицемерие! Престанете да потупвате нашите политици по рамото и да ги хвалите за „мирния преход”! Махнете от лицата си фалшивите усмивки, а от устните си, фалшивите обещания! Бъдете така добри да наведете глави в почит към един загиващ народ.

Ние, голите, бедните и умиращите, сме упорити същества. Някои от нас нагло нахлуват в земите ви. Те най-нахално ви слугуват и чистят за половин заплата, грижат се за болните ви старци и за невръстните ви деца. Не ги презирайте! Те са емисари на глада и отчаянието, посланици на гибелта. Простете им за натрапничеството.

Защото аз, която живея в изпепеления Мордор, земята на мрака и злото, ще ви разкажа една страшна приказка. И няма да шепна. Ще крещя!

Има един народ, който, в изпълнение на плана Ран – Ът, е намалял вече от осем до пет-шест милиона. Тук градовете са призраци, земите – пустош, а производствените сгради са в развалини.

Сред сметището бродят цигани, това клето, вечно скитащо и вечно оцеляващо племе и оглупели от немотията старци. Подобно на възрастните ескимоси, излезли сами сред снежната виелица, те чакат да умрат. Но смъртта не идва лесно. Те цял живот са внасяли осигуровки, но пенсионните фондове са източвани няколко пъти и средствата се озовават в нечии лични банкови сметки в Швейцария.

Пенсиите на клетите ни старци са такива, че, ако се хранят, няма да могат да се топлят, а, ако се топлят, няма да се лекуват. Най-жизнените някак кретат и, все още, работят. В нашето черно царство на злото ще видите седемдесет и дори седемдесет и пет годишни старци и старици, които зъзнат на пазара, за да продават старите си дрехи или да се трудят в кухни на заведения и цехове. Работодателите на грохналите мумии са доволни, защото не трябва да им плащат осигуровки и, при необходимост, винаги могат да се отърват от тях. Ония, които нямат никаква силица да робуват, ровят в контейнерите за някакви отпадъци. Но и контейнерите са празни. Така, те тихо гаснат от глад или от студ в своите жалки дупки или в ужасяващия пъкъл, сякаш материализирал се от платната на Бош, който тук, в България, се нарича старчески дом. За тях, онази с Косата е върховното милосърдие.

Малцината останали в творческа и съзидателна възраст, ако не са безработни и на мижави социални помощи, работят по дванадесет часа за доходи, десетократно по-ниски от своите връстници със същото образование и квалификация на Запад. Те, клетите, са роби. Роби на банките, заради кредитите; на монополистите – електрокомпании, ВиК, ТЕЦ, мобилни оператори. Приличат на циркаджийски жонгльори, засипвани непрекъснато от трудни за погасяване сметки. Отвсякъде чуват крясък „Дай!”. Доходите им намаляват, а разходите се увеличават. Не получават редовно заплати, не им внасят редовно и осигуровки. Те треперят дали и утре ще има хляб за тях. Клетниците хранят не само децата си, а и родителите си, ако са нравствени и отговорни хора, защото пенсиите не достигат дори за мизерно съществуване. Месомелачката се върти на все по-високи обороти, а силите им се изчерпват. И хората се поболяват. На челните места сме по инфаркти, инсулти, диабет. Според една печална статистика, тук, в страната на ужаса, всеки четвърти има някакви психически проблеми, мании, фобии, депресии и неврози. Много често граждани в разцвета на годините си гаснат като свещици. Така, с високата си смъртност, стимулират проекта Ран-Ът. А внасяните им с кървава пот пенсионни осигуровки потъват в калната яма на колективната безотговорност. Никой не предоставя тези средства на наследниците им, въпреки че не са получили и една пенсия.

Друга прелест тук, в черния Мордор, е отрицателното демографско развитие. Раждат се все по-малко дечица, а родените са обречени на страдание от първия си вик. Държавата-мащеха предоставя детски надбавки, недостатъчни дори за памперси за един месец. Една месечна работна заплата не стига да се купят на ученика учебници и тетрадки. Малките същества се хранят с ерзаци, токсини и канцерогени, дишат отрови и живеят в кошмарен психоклимат. Сред тях бушуват всякакви проблеми, от туберкулоза, заради недохранването, до агресия, наркомания или самоубийства, заради невъзможното битие.

Налице е поголовно затъпяване. Отчаянието и безнадежността водят до умствена и социална апатия. Почти никой не чете книги. Над 20% от младите хора са неграмотни. Гърми чалга и крещи безпардонната безвкусица. Средствата за мозъчна лоботомия и промивки са безброй: тъпи „риалити шоу”, състезания и сапунени сериали. Почти всяка жена въздиша по сиропираните глупости на „Листопад” или на 1950-я епизод от „Дързост и красота”. Звездите са „миски”, манекенки и певачки с изкуствени цици и мозък като таблетка валидол. Крещят безумни реклами, които ни зоват да купим, да спечелим, да пуснем SMS. Бог е стоката, а светци – бездушните бакали. Сигурно повече от половината българи си мислят, че Яворов е футболист, а Дебелянов нашумял бос от сенчестия бизнес, чиито афери се разследват от храбрия рицар Цветан Цветанов.

Интелигенцията, за пореден път в тъжната ни история, се гърчи на дъното. Обезумели гимназиални учителки по литература се опитват да обират банки с пищовчета-играчки. Сигурно скоро по улиците ще забродят освирепели глутници от университетски преподаватели с по 200-300 евро месечни заплати и ще се конкурират с пенсионерите за контейнерите с боклук. Поетите пишат тъжна лирика, която никой не чете. Художниците предлагат платната си за жълти стотинки на отегчени туристи по Черноморието или рисуват танурчета за мустакати бизнесмени за по 50 стотинки парчето. Музикантите гладуват, ако не създават креслива чалга, а актриси чистят канцеларии за половин работна заплата. Бледи и обезверени, облечени с вкус и стил в протрити дрешки втора употреба, народните будители със сълзи на очи пропускат концерти, театрални постановки и изложби, защото не могат да си ги позволят. Погледите им бавно гаснат в тъпота и мрак, защото дори и Музите трябва да се хранят. Иначе, отлитат към други брегове.

Често да попаднеш в лапите на родното здравеопазване е равносилно на това да си в ръцете на Джак Изкормвача.

Тук угаснало детенце, защото не му дали медицинско направление и не го взели в болница навреме. Там отрязали нечий крак, защото безплатна операция при флебит или тромбоза се полага само веднъж. Наложи ли се втора, струва 1200 лева. А, дори и пациентът да си заложи, например, къщата и да ги даде, няма гаранция, че ще бъде опериран навреме. Другаде пък се правят ненужни операции, за да се вземат средствата по клинична пътека. Или се вадят здрави зъби, с цел по-добро финансиране на стоматолога. Ако страдаш от по-рядка болест, просто си пиши завещанието. Здравната каса е пропуснала да предвиди клинична пътека за нея и няма как да се лекуваш.

На един здравно осигурен човек се пада по ½ преглед от специалист годишно и по 1.40 лв. за лабораторно изследване, като само едно по-обикновено струва над 1.60 лв. Плащай си или мри!

Лекарите са озлобени, уморени и безразлични, защото броят за труда си жалки грошове.

Сигурно, здравната каса има договор на консигнация с погребалните агенции. Същевременно, медиите съобщават за липсата на 400 милиона от нея като за някаква дреболия.

Да продължавам ли?

Откога ядем псевдосирене, псевдомляко и псевдомесо? От кога ни тровят със странни мутанти, заменили нормалните плодове и зеленчуци?

Горите ни са изсечени, а живописни крайморски местности, застроени и бетонирани. Не само човекът, а и много растения и животни са в графа „изчезващи видове”

Стоя в изпепелената си, ограбена страна клетия си, смазан и обезумял народ и питам: Защо?! Докога?!

Джони, Жан и Уилям мълчат. Ханс свива рамене. Европейското ни семейство единодушно ни е отписало от семейния си албум.

А група корумпирани негодници две десетилетия нагло и безнаказано крадат. Две десетилетия те грабят залъка от устата ни, градят си замъци, изпращат котилото си в западни колежи, отпускат по хавайски плажове и, като бъбреци в лой, плуват в море от самодоволен разкош.

Не, господа, не съм ляв радикал, нито анархо-комунист и, по принцип, нямам нищо против богатите.

Стига да са забогатели по почтен начин и ние да можем да проследим зад парите им поне две поколения почтен бизнес и труд. Останалите са долни лешояди и мародери, виновни в най-кървавото престъпление, геноцид над собствения си народ.

Проклинам ли ги? Не, но те са се прокълнали сами. Пожелавам им само едно:

Когато милват децата си, да виждат гладуващи деца. Когато говорят с майките си, пред очите им да са костеливите, дрипави старици, които срещаме всеки ден. Когато се тъпчат с чер хайвер, трюфели и кюфтаци (израз на Бойко Борисов), да се сещат за туберкулозно болните. Когато се смеят, да чуват плача на нещастните и смазаните. Нека не знаят що е покой! Нека имат толкова здрав сън и човешка радост, колкото са щедрите им и добри дела.

Мнозина ще ме укорят за този мрачен материал. Ще ме назоват черногледа песимистка.

Не мисля, че е така. Вярвам, че да видиш цялата, неукрасена истина е полезно. Убедена съм, че трябва да спрем да се опитваме да лекуваме проказа с фон дьо тен. Да разбереш, че си на самото дъно, вече си е извор на оптимизъм. Защото има само две алтернативи за народа български: да промени нещата или да умре!

Нещата ще се променят с много кръв и пот, с нов светоглед, с повече сила и саможертва, с решимост да изтръгнем плевела от земята си.

Ако не намерим смелост да сторим това, ще продължим да гаснем, презрени и низвергнати от света, а земята ни ще стане колективна гробница на умрелите ни надежди.

Източник: http://www.svobodata.com/
Цар Григор I иска да управлява България, настоява Първанов да си ходи
Столичанин се провъзгласява за цар на България в края на 2007 г. с писмо до вътрешния министър, главния прокурор и петима посланици.

Те не реагирали и така били легитимирали възцаряването на Григор I. Монархът поискал президентът да си отиде, за да няма двувластие, а парламентът да се разпусне. Григор I завел дело в Конституционния съд за отмяна на референдума от 1947 г. и да му бъдат върнати царските имоти.

Поискал месечна заплата от парламента, защото е бездомен и безработен. Не му отговорили ясно, обидил се и съди държавата за 1 млн. лв. обезщетение. Общо 17 съдии са писали решения по жалбите му.

12 ноември 2007 г. е паметен за 49-годишния тогава софиянец Григор Иванов* – самопровъзгласява се за цар на България. Прави го с писмо до вътрешния министър Румен Петков и петима посланици – на Чехия, Великобритания, Франция, САЩ и Германия.

Месец по-късно информира още прокурор №1 Борис Велчев, председателя на парламента Георги Пирински и президента Георги Първанов.

Всички уведомени български институции „погледнаха благосклонно на Нашето възцаряване, не предприеха предвидените от закона съответни антимонархически мерки и по този начин официално и те ни признаха за свой ЦАР“, категоричен е Григор Първи.

Решаващо за легитимирането му като цар е поведението на Борис Велчев, убеден е монархът. „Според законите на България той бе длъжен в 30-дневен срок да ме санкционира за провъзгласяването ми за Цар на България, защото то бе противоконституционно, но той не го направи поради неизвестни на мен причини, не го направи и по-късно, изобщо не го направи и така узакони провъзгласяването ми за Цар на България.“

Но държавните институции не вземат на сериозно Григор I, не изпълняват желанията му. Той води продължителна кореспонденция с тях, често ги съди.

Малко след възцаряването си се обръща към президента: „На основание на писмото ни до вътрешния министър и посланиците на пет държави ние, Григор Първи, по божията воля, сме Цар на България. Този факт поражда двувластие в управлението на България. Ето защо ви призоваваме да освободите поста президент, за да можем безпрепятствено да изпълняваме длъжността си цар на България“, пише той до Първанов на 3 декември 2007 г.

Две седмици по-късно призовава Георги Пирински да разпусне парламента и да освободи председателския пост.

„Както вече сте уведомени от президента, главния прокурор и министъра на вътрешните работи, от 12 ноември ние, Гриша Първи, сме Цар на България.

Ние не признаваме незаконно натрапената конституция от републикански режим, признаваме върховенството на монархията.“

По повод първата година от царуването му Григор I иска от Конституционния съд да отмени референдума от 1947 г. „като незаконен и нелегитимен и по този начин да възстанови предишното статукво – именно България отново да стане царство“.

В молбата от 20 октомври 2008 г. той посочва и аргументите защо в никакъв случай референдумът от 1947 г. не може да бъде определен като законен и легитимен. „Бе проведен в условията на поголовно незачитане на законите, на насилие и терор, извършван от комунисти и отечественофронтовци. Бяха избити над 300 хил. българи, дори бяха екзекутирани всички депутати от монархическия парламент. Такова масово избиване на българи от други българи българската история не помни.“

Освен отмяна на референдума Григор I моли съда да бъде въведен във владение в двореца „Врана“ и останалите царски имоти. „Тези имоти са определени за лицето, което е цар, и именно поради това се наричат царски имоти. Моите предшественици Фердинанд и Борис са ги ползвали именно в качеството им на царе, а не в друго качество. Желая двореца „Врана“ и останалите царски имоти да станат Наша собственост, в момента сме безработен и бездомен.“

12-те конституционни съдии, над които е само Господ, не само че не разглеждатмолбата на Григор I, но дори не му предоставят входящ номер за нея. Високомерието им не попарва устрема на царя – той завежда дело срещу тях и иска да му платят 20 хил. лв. компенсация за нанесените му „голяма обида и политическа дискриминация.“

Административният съд в София отказва да нареди на 12-те топюристи да дадат входящ номер на жалбата, защото по закон КС сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност. Освен това в конституцията изрично пише, че обикновени граждани не могат да го сезират.

Недоволен от решението, Григор I го атакува пред трима висши административни съдии. Те обаче го потвърждават и също на една страница пишат аргументите си. Тричленния състав оглавява Андрей Икономов – един от съдиите с „бедни“ роднини.

С това неволите на Григор I не приключват, предишният парламент не проявява разбиране към житейските му проблеми (виж текста долу). Освен това главният прокурор не взама присърце атаките, на които го подлагат наши и чужди тайни служби.

* Името на софиянеца е сменено. Текстът е без редакторска намеса.

В писма до шефа на предишното Народно събрание и социалния министър: Дайте ми заплата, знам, че сме република. Засега

Въпреки че не признава републиканското управление в страната и иска парламентът да бъде разпуснат, Григор I не се притеснява в началото на 2009 г. да поиска от председателя на тогавашното НС Георги Пирински да мубъде определено месечно възнаграждение в качеството му на цар на България. На 23 февруари обаче получава писмен отказ.

Тъй като „е очевидно, че става въпрос за недостатъчна информираност на председателя на парламента по въпроса, изпращам и някой по-важни документи, свързани с царуването ми“, продължава кореспонденцията си Григор I.

„Моята длъжност е политическа и е възстановяване на длъжност (цар), съществувала в България до 1943 г. От Закона за политическите партии не мога да се ползвам, защото там още не е предвидена функцията цар. Ето защо парламентът е длъжен или да създаде Закон за Царя, или да направи допълнение в Закона за политическите партии, включвайки съответния текст. Другата възможност е парламентът да ме изгони от България“, пише той на 9 март 2009 г. до Пирински и тогавашния социален министър Емилия Масларова.

Монархът е категоричен, че „правото празноти не признава и което е нерегламентирано, е незаконно. Моето провъзгласяване за цар бе прието без възражение от главния прокурор и останалите власти и сега, оставяйки ме без месечно възнаграждение или възможност за финансиране чрез Закона за политическите партии, те открито нарушават Конституцията на България и човешките ми права, гарантирани от Хартата за правата на човека, ратифицирана от България.“

Според Григор I, след като вече е запознато с този политически и юридически казус, социалното министерство пък е длъжно да изисква обяснение по случая от председателяна парламента и евентуално от главния прокурор.

От писмото на монарха става ясно, че е запознат с действащите в страната закони. „От Конституционния съд не може да се изисква нищо задължително.“

Григор I изтъква, че неговият казус е единствен в цялата световна история.

„Аз съм монарх и не признавам републиката, но това не променя нищо и тя си остава република. Засега. Поради това, макар и да звучи странно, в момента е правилно да бъда наричан Григор I Цар на Република България. Надявам се да предприемете необходимото за разрешаването на този проблем и да не се стига до намесата на европейски институции и съдилища“,завършва той писмото си.

Тъй като парламентът остава безмълвен, Григор I се обажда по телефона на секретарката на Пирински. От нея научава, че няма да му отговорят на писмото по повод политическата и социалната му дискриминация и че остава в сила писмото от края на февруари до него на служител на парламента.

На 21 април Григор I препоръчва на Пирински да прочете писмото, написано от служителя на парламента, защото имало голяма неяснота.

„Аз помолих парламента да ми определи месечно възнаграждение. Помолих, а не отправих искане, както пише служителят. В отговора той ме осведомява, че България е република с парламентарно управление и нищо съществено не добавя. Той не отговаря на молбата ми нито положително, нито отрицателно. Вместо това обяснява каква държава е България, нещо, което всички знаем. Това е все едно аз да питам колко е часът, а да ми се отговори, че времето е чудесно. Очевидно служителят е пропуснал след всичко написано от него да добави – ето защо ще ви определим еди-каква си заплата или няма да определим заплата, или ще предложим писмото ви за разглеждане от депутатите. Варианти за отговор има достатъчно.

Писмото на служителя не може да бъде окончателен отговор и на писмото ми от 9 март 2009 г., поради факта, че то не отговаря на нищо. Освен това до приключване на делото в КС освен Цар на България съм и държавен глава“, завършва Григор Първи и отново иска парламентът да му определи месечна заплата.

Липсата на конкретен отговор Григор I определя като политическа дискриминация и нарушение на основните му човешки права. „Чувствам се обиден и унизен в качеството ни на Цар на България, Държавен глава и в качеството ми на гражданин на България.“

Затова на 26 юни 2009 г. той иска Софийският градски съд да осъди държавата да му плати 200 хил. обезщетение и да приеме Закон за царя. Оттам препращат жалбата към компетентния съд – административния в София. Междувременно Григор I обжалва препращането пред трима апелативни съдии, които го потвърждават.

Административният съдия, на когото е възложен казусът, дава 7-дневен срок на Григор Първи да конкретизира вредите и юридическото лице, от което иска компенсацията. Тъй като Царят не отстранява нередностите в определения срок, делото е прекратено на 1 март т.г. Григор I обжалва и това решение – пак пред трима висши административни съдии, които го потвърждават.

Монархът не се отчайва – – дни по-късно завежда дело за 1 млн. лв. обезщетение. Но пак попада на „неразбран“ софийски административен съдия – и новият връща жалбата му, защото „не влиза в задълженията на председателя на парламента и социалния министър да отговарят на писмата му.“.

Тайни служби го преследват, прокурор №1 не прави нищо

Силни са симпатиите на Григор I към главния прокурор, който според думите му едва ли не го е легитимирал като цар на България. Още преди да се самопровъзгласи за такъв, той му се оплаква от бездействието на българската полиция. Ето какво му пише на 31 юли 2007 г.:

„Г-н Прокурор, на 24 април 2007 г. заминах за Прага, Чехия, при адвокат, посочен от чешкото посолство в София, с който да заведа дело срещу държавата България за политическото ми преследване, на което съм подложен вече 17 г. Това политическо преследване включва незаконно използване на специални средства от МВР срещу мен – следене, подслушване, побой, обгазяване, изтезания, убийство на майка ми, опити за убийството ми и т.н.

В Прага обаче българското Министерство на вътрешните работи съвместно с чешкото продължи това преследване. Проведоха редица покушения срещу здравето ми, а на 11 май 2007 г. откраднаха парите, паспорта, личната ми карта и документи.

Точно след един месец, на 11 юни 2007 г., чрез нова акция ми откраднаха и раницата с цялото ми имущество, включващо и дипломи, и документи, свързани с делото, което смятам да заведа в Международния съд за правата на човека в Страсбург, както и ценности.

В тези акции срещу мен участваха и други тайни служби, като тези на Великобритания и Германия. Възможно е да са участвали и други тайни служби. Големият интерес към това предстоящо съдебно дело в Страсбург на български и чужди служби освен на всичко друго се дължи и на големия размер на иска ми – около 170 млн. лева. Ето защо се обръщам именно лично към вас.

Чешките власти не предприеха нищо по жалбите ми, затова след като се върнах в България, се обърнах с писмо до министъра на вътрешните работи Румен Петков и към чешкия посланик, с което поисках откраднатото да ми се върне. До днес нямам отговор.

Сега се обръщам към вас със същата молба – да съдействате всичко откраднато от българската и чешката полиция да ми бъде върнато.“

Обвинител №1, зает със сериозни дела срещу мафията и корупцията, явно не е имал време да съдейства на още гражданина Григор. Царят обаче му напомня за проблема си:

„Ние, Григор Първи, сме Цар на България. Ние сме удовлетворени от подкрепата, която ни оказвате досега, от подкрепата за монархията и се надяваме, че така ще е и занапред, ще вложите всичките си сили за събаряне на омразния на всички българи републикански режим и за отмяна на незаконно натрапената републиканска конституция, която, ние Цар Григор Първи, не признаваме.

В същото време искаме да ви обърнем внимание, че не изпълнявате професионално задълженията си. Все още не сте предприели абсолютно нищо по повод жалбата ни от 31 юли 2007 г., касаеща голямо престъпление на МВР начело с министър Румен Петков спрямо нас.

Вярвам, че ще предприемете необходимото и няма да станете съучастник на МВР в престъпленията му срещу нас.“

Източник: в-к „24 часа“

http://www.24chasa.bg/
По-твърда ръка или вечно блато
Много хора се правят, че искат промяната, която саботират

Автор: Мартин Карбовски

Евродокладът на Брюксел отново трябва да бъде превеждан от сухия език до онова, което се случва в България. Точка по точка.
От нас искат „нова съдебна стратегия“, за да се стигне до „дълбока реформа на съдебната власт“. Това означава нов начин на назначаване на магистратите. И строго прилагане на наказателни мерки срещу търговията с влияние и корупция. Преведено на нормален език – знаем, че сте още там, и знаем, че сте същите. Това са предателите в четата на Темида, респективно предателите на усилията съдебната власт да заприлича на истинска такава. Това се казва на Б.Б. в прав текст – оценяваме усилията да си войвода, обаче
продължаваш да имаш предатели
в четата
Между другото тук идва идеята за избираемост на съдиите, която вече не е чужда на българите. И това е вариант. Скъп, но истински.
От нас искат да се подобри съдебната практика в прокуратура и съд чрез коментар на слабостите с помощта на външни експерти. Това е нещо, за което наоколо никой не говори. Като за вечното дерби, на което ще ни трябва неподкупен съдия отвън. Защото у нас логиката не е част от обичайното правораздаване, поведението на прокурори и съдии също – затова ни трябва външен поглед. Но погледнете – на това системата отвръща с яростни обвинения за загуба на суверенитет. Това е примерно намесата на френското посолство при делото „Борилски“. Обидно е, но трябва.
От нас искат съвместни екипи между прокуратура и комисията „Кушлев“, така че да може да се конфискува и запорира имущество по време на следствената фаза. Но тук вият вълци – на това у нас се гледа като отнемане на граждански права. А
палатите на хората с 600 лева заплата
са единственото разгърнато строителство по време на криза. Реално политици, митничари и катаджии да имат такива къщи и възможности, е отнемане на граждански права и крадене от джоба на данъкоплатеца, но у нас адвокатите на тези хора са навсякъде.
От нас се иска да се продължи реформата в полицията, за да бъде тя компетентна като в други страни членки на ЕС. Това е все едно да изискваш всичко в полицията да е като в култовия сериал „От местопрестъплението“. Няма да е лошо. Но у нас на това отговарят – „много филми гледате!“. А и откъде пари, за да работи полицията като Грисъм и Хорейшо – нали първо трябва да хванем лошите и да им вземем парите. Омагьосан кръг.
От нас искат да се засили законодателството за конфискациите – „следвайки принципа на неосъдително основана гражданска конфискация“. Това звучи като пролетарски лозунг и с това се спекулира непрекъснато. А всъщност ЕС говори за „твърда ръка“. Който не може да докаже доходи, равни на имущество,
ще му се вземат къщи
и коли
Жестоко, нали. Но на това се крепи цялата американска икономика.
От нас се иска подобрение на съдебната практика, когато става дума за корупция на високо ниво. Просто искат от нас реални високи присъди за корумпираните във властта. А не миене на ръце и имиджи. От нас се иска орган, който да предотвратява, търси и намира конфликт на интереси. Обаче конфликтите на интереси са навсякъде от последните две правителства – като интерпретация на стария филм – роднина, хотел, роднина, хотел. Затова и правителството явно не знае откъде да започне. От нас се иска да няма корупция при обществените поръчки и да се пестят европари. Обаче в Брюксел не знаят, че единствената работеща икономика у нас е тази на племенните обществени поръчки, правени с европари. Това е една верига, по която до потребителите на евросубсидии стигат само стотинки, а понякога стигат само празните бандероли на пачките. От нас се иска най-нормалното – да създадем държава, основана на логиката и обществения интерес. Но всички, сякаш всички днес са гракнали как това не бива да се случва, защото някой ще бъде наранен, обиден, съсипан несправедливо. А между редовете се чете – хората, за които никой не казва нищо лошо, са тези, които мачкат смисъла на това, България да е в Евросъюза. Ние нямаме смелост дори да ги назовем, камо ли да ги съдим. И сме бавни. Много воля, малко резултат. Това е, защото у нас никой не иска промяна. А всички се правят, че я чакат.

Източник: в-к Стандарт
http://paper.standartnews.com
Празнуваме Илинден
На 20 юли Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела“, „ангел в плът“ и „предтеча на второто Христово пришествие“.

Той живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.

Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснява и името на Илия, което означава сила господня.

Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.

Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.

Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител.

Именници – Илия (от евр “Йели аху” – божия сила) Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.

На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
В семейството на именник се коли най-стария петел и се готви яхния, задължителен е обредния хляб, както и многото сладки за радост на децата. В отделни райони на България срещу Илинден в сушаво време се извършва така нареченото обредно гонене на змей.
В планинските райони на Южна България където празникът се чества много тържествено, се прави курбан от мъжко животно – бик или овен и се устройват сборове. Жертвоприношението трябва да омилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения. Прави се молебен за плодородие. Във фолклорното съзнание Свети Илия е наследникът на старогръцкия митологичен Бог-слънце – Хелиос. Пророк Илия е свързан и с огъня и с водата.
Вярва се че св.Илия може далекува, затова мнозина държава осветената му икона до болния – дано се вдигне и да оздравее. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии, керимидари огнеборци и пивовари.
В София има два храма посветени на Свети Пророк Илия – единият е в квартал “Княжево” и е строен в края на ХІХ век. В двора му има една необичайна сграда – гробницата на Бали Ефенди, известен мюсюлмански духовник и лечител, живял и лекувал тук през ХVІ век. Мястото се почита от мюсюлмани и християни, които идват да се поклонят най-вече на 2 август, когато е Илинден по стар стил.

Този празник в България носи и друг знак, свързан с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г. – връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.

През есента на 1893 г., на 23 октомври в Солун Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров, Христо Батанджиев основават ВМРО с първоначално название „Български Македоно-Одрински революционен комитет“. През 1902 г. тя се преименува в „Тайна Македоно-Одринска революционна организация“ (ТМОРО), през 1905-а става „Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация“ (ВМОРО), а след 1913-а – само ВМРО.

Цел на революционната организация е пълната политическа автономия на Македония и Одринско и присъединяването им впоследствие към България.

През 1902 г. избухва Горноджумайското въстание. Организирано и проведено от Върховния македонски комитет без сериозна подготовка и обхват, въстанието е жестоко смазано от турските власти.

През януари 1903 г. на конгрес на ТМОРО е взето решение за избухване на ново въстание. Възприема се тактиката на перманентната революция: в Битолски окръг то да избухне на Илинден, в Одринско – на Преображение, а в Серски революционен окръг – на Кръстовден.

На 2 август (Илинден по стар стил) въстанието избухва. Освободени са планинските райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кааза. На 18 август започват и бойните действия в Одринско. Освободени са Василико и Ахтопол, турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В станалите 239 сражения срещу 350-хилядната турска армия се сражават 26 хил. въстаници. Загиват 994 от тях, опожарени са 201 села, убити са 4600 души мирно население, а други 25 000 емигрират в Княжество България.

Източник: Eurochicago.com / Pravoslavieto.com / VESTI.bg
Лари Королов (Канада) – МПО се разпада. Имаме нужда от българщина
Разговаряме с Лари Королов, Председател на МПО „Швейцария на Балканите” (Торонто, Канада) и все още член на Борда на директорите и Централния комитет на МПО в САЩ и Канада.

– Здравейте, г-н Королов, надяваме се, че ви намираме в добро здраве! Сърдечни поздрави от България и благодарности за Вашата народополезна дейност! Преди да започнем разговора, ще Ви помолим да се представите накратко. Знаем, че вашият род е от Костурско, Егейска Македония. Кажете няколко думи за фамилната cи история. Кога вашите близки пристигат в Канада?

– Понеже гръцките власти преследваха всичко българско, баща ми бе принуден да напусне родното си село Дреновени, Костурско в 1924 година и отиде в град Варна у вуйчо си. Но нямаше работа и в 1929 година се преселва в Торонто, Канада.

– Знаем, че сте спонсорирали книгата на проф. Шклифов от БАН за българските егейски диалекти. Какъв беше мотивът да направите това? Какво мислите за необходимостта от такива изследвания и популяризирането им в наши дни?

– Българските диалекти в югозападна Македония съхраняват много архаични старобългарски думи и са на изчезване. Исках да помогна на българската наука да опише тия интересни български диалекти. Но има и друго. След 1944 година македонистите в Скопие почнаха да пишат, че тия диалекти са били “македонски”, а не български. Благодарение на задълбочените изледвания на покойния Благой Шклифов всеки интересуващ се може да види, че в много отношения тия диалекти са по-близки до българския книжовен език отколкото така наречения македонски език, скалъпен от Блаже Конески след 1944 година.

– Разкажете накратко за МПО в Канада и САЩ – кога е създадена, каква е членската маса в миналото и днес? Кога станахте член на ръководството на МПО?

– Съюзът на Македонските патриотични организации е създаден в град Форт Уейн, щата Индиана, САЩ на 1 октомври, 1922 година от македонски българи, повечето от югозападна Македония- Костурско, Леринско, Ресенско, Битолско, Прилепско и Охридско. Пръв председател е Атанас Стефанов от село Лаген, Леринско, а пръв касиер е Аргир Лебамов от село Вишени, Костурско – баща на Георги Лебамов. МПО издаваше вестник Македонска Трибуна, доскоро вписвана на чист български език със стария правопис.

Аз съм член на МПО от 1967 година и член на централния комитет от 2007 година.

– Какво символизира името на Вашето местно дружество „Швейцария на Балканите”?

– След катастрофите, които България претърпя след балканските войни и Първата световна война, не можеше реално да се мисли България да присъедини Македония. Тодор Александров създаде нова стратегия, която да бъде по-приемлива за Великите сили: Свободна и независима Македония, където правата на всички народности – българи, власи, албанци, гърци, да бъдат гарантирани, както Швейцария гарантира правата на всички.

И както в Швейцария няма „швейцарски“ език и народност, така и Македония няма „македонски“ език и народност. Така всички народности в една свободна и независима Македония да бъдат македонци.

– Каква дейност извършва МПО след създаването си? С какво би трябвало да се занимава в наши дни според официалната си мисия, отразена в уставните си документи на организацията?

– Всяка година МПО имаше своите конгреси, където се очертаваха плановете за дейност на съюза за следващата година. Също така на банкетите имаше говорители от американското или канадското правителство или видни професори от американски университети. Всека година МПО пращаше меморандуми до правителствата на Великите сили, където се описваше преследването на македонските българи от гръцките и сръбските власти.

В миналото МПО подкрепяло ли е македонски българи? Тогава МПО под чие ръководство беше? Доколкото си спомняме май последният случай беше, когато бившият президент Георги Лебамов изпрати писмо в знак на солидарност с Мирослав Ризински?

– Точно така. Георги Лебамов е наясно за неговия български произход. Той ни насърчаваше да помогнем на Мирослав Ризински. Писахме писмо, което изпратихме навсякъде. Даже Георги Лебамов писа до македонския амбасадор във Вашингтон, но не успяхме и Мирослав е още в затвора.

– Как се зароди идеята Ви да се подкрепи Спаска Митрова и през какви перипетии премина реализирането на тази благородна инициатива?

– Как да не помогнем на Спаска? Да затвориш в Идризиво една жена, защото не приема бившия и съпруг в къщата си и да лишиш една майка от чедото си в 21-ви век, е просто варварщина. И всичко това, защото е българка!

– Защо централното ръководство на МПО в лицето на Андрея Алушев отказа писмена подкрепа на Спаска Митрова?

– Госпожа Алушева е много проста жена. Разбира от македонския въпрос, колкото магарето от музика. На миналия конгрес се изрази пред всичките делегати, че българският език е бил употребяван от МПО в миналото! Открито заяви, че не е българка. И защото Спаска е българка, Алушева не искаше да й помогне.

– Кой ръководи днес прославената МПО? Как въобще се стигна до избора на г-жа Алушев за председател и способна ли е тя да се справи със съвременните предизвикателства и натрупващите се проблеми? Доколкото разбрахме Централният комитет се състои главно от група близки роднини на председателката.

– Днес, за жалост, славното МПО се ръководи от една отявлена македонистка. МПО няма да съществува за дълго. Внуците на основателите на МПО са вече асимилирани. Посещението на конгресите намалява и днес МПО има проблеми с финансите. Алушева е неспособна да подобри положението.

Щастлив съм, че баща ми е вече покойник и не може сега да види неговото мило МПО.

– Оптимист ли сте за бъдещето на МПО и на българските общности по света? Как МПО би възстановило патриотичната си ориентация? Напоследък българската диаспора в САЩ и Канада е нарастнала значително и мнозина от новите емигранти са фамилно свързани с Македония. Как виждате перспективите за привличане на младото поколение българи в МПО? Какво може да се направи по този въпрос ?

– За бъдещето на МПО не съм оптимист. За съжаление, много малко от македонските Българи, които дойдоха тук след 1990 г., станаха членове на организацията. Те можеха да дадат нов живот на МПО. Правнуците на основателите вече са напълно асимилирани и у тях няма никакъв интерес към миналото, особено в САЩ. Организацията има нужда от пари но нужните суми не могат да се събират от продаването на свещи и бисквити както мисли г-жа Алушева.

– Каква практическа помощ бихте желали да получите от българските неправителствени организации и държавата за съживяването на българския дух в Северна Америка?

– Тук в Канада нашата организация ще продължава да се старае да се бори за заветите на нашите бащи и деди доколкото са нашите възможности. Ние знаем, че по произход сме българи от Македония и югославския македонизъм никога няма да хване корен сред нас.

Но повечето сме вече англоговорящи и ни трябват материали за нашата история на английски език.

Източник: АРГОменти (www.argobg.net)

...

Всички авторски страници

Авторски

В писма до шефа на предишното Народно събрание и социалния министър: Дайте ми заплата, знам, че сме република. Засега

Тайни служби го преследват, прокурор №1 не прави нищо

You may have missed

Наша сънародничка в Испания: Никой не очакваше такъв апокалипсис

Лом, щата България

Българските награди на BgFACE бяха връчени в Лос Анджелис

Дарения за децата на бесарабските българи в Молдова. Събитие в София