Home » Авторски страници, българи зад граница

Нихал Йозерган: Българската диаспора има нужда от обща консолидирана мрежа

2015.02.11 3 коментара

_W9I1302Нихал Йозерган е известна като българският глас в Турция. Тя е кореспондент и коментатор на основни български медии, за които работи повече от 20 години. Била е автор на сп. „Балканите +” , сп. „Мениджър”, всекидневниците „Стандарт”, „24 часа” и „Труд”, телевизиите TV7 Bulgaria и TV+. Предавала е дълги години за БНР, а сега за Дарик радио.  Зад гърба си има 3 документални филма: „Истанбул – срещата на цивилизациите” (2002), „Сирия – геополитическата игла на Близкия изток” (2007), излъчени нееднократно по БНТ, за която тя работи като кореспондент в Турция повече от 10 години до 2008 г. Последният й документален филм „Толерантност”, създаден в съавторство с турския режисьор Семих Диндар, разказва за българския етнически модел на толерантност и „възродителния процес”, по време на който 350 000 български турци са прогонени от комунистическия режим. Лентата  печели втората голяма награда на международния филмов фестивал „Антакя – среща на цивилизациите” и е излъчена по частния турски “Канал 24”. В момента Нихал Йозерган е докторант на Институт „Диалог Европа” към СУ „Климент Охридски”. Обект на нейното изследване е новият външнополитически курс на Анкара и отразяването му във всекидневниците „Милиет” и „Заман”.

Във връзка с изслушванията на кандидатите за поста председател на ДАБЧ, както и с политиката на българската държава към диаспората, се обърнахме и към г-жа Йозерган. Излезлите преди това други интервюта по темата можете да прочетете тук  – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов, тук – интервю с Петър Пунчев, тук – интервю със Спас Ташев,  тук – интервю с Константин Пенчев, тук – интервю с Борис Борисов, тук – интервю с Иван Николов, тук – интервю с Лазар Младенов, тук – интервю с Ангел Маринков, тук – интервю с доц. Анна Кръстева. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.

 ——————————————————————————————————————————————-

.

1. Смятате ли, че изискванията и условията на конкурса за председател на ДАБЧ бяха добре огласени и достатъчно ясно формулирани? Осигурена ли е според Вас достатъчна прозрачност на изслушванията?

– По мое мнение конкурсът не беше достатъчно осветлен. Много мои познати и приятели, български граждани, които живеят отдавна извън България (в Испания, САЩ, Канада, Русия, Турция), изобщо не бяха осведомени за провеждането на такъв конкурс, а камо ли за неговите предварителни условия и изисквания за кандидатите, които евентуално биха искали да участват. Това може да означава само две неща. Първо, че пиарите на ДАБЧ не работят достатъчно добре за популяризирането и публичността на този конкурс. И второ, означава липса на нужния интерес от страна на родните медии към този конкурс. Друг важен фактор според мен е отсъствието на консолидиран нетуърк между всички български граждани, живеещи в чужбина, във всички страни извън България. Тоест, обща мрежа или платформа, която да обхване поне половината от българската диаспора в света, за да могат те да бъдат информирани за случващото се у нас и да разменят информация и контакти помежду си. Много е важно министърът, който отговаря за външните българи, да се ангажира не само с бесарабските българи и българите в Македония, а с комплекса от въпроси – от социален, културен, бизнес и политически характер на тази огромна маса от български граждани, които са напуснали страната, но вкупом правят половин България зад граница.

2. Запозната ли сте с концепциите на кандидатите за поста председател на ДАБЧ и ако да – какво е мнението Ви за тези концепции?

– Трябва да призная, че не съм запозната с концепциите на кандидатите, затова не бих могла да изразя мнение.

3. Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) предложиха в комисията, която ще изслушва кандидатите, да бъде предвидено експертното участие на живеещи извън страната българи, както и на специалисти и видни общественици в областта, които не са държавни служители. Управляващите не приеха предложението, заявявайки, че и така правят голяма крачка напред. Вашето мнение по въпроса?

– Тази „голяма крачка напред” е твърде закъсняла, но все пак е положителна. Намирам предложението на ВОС за твърде уместно, защото участието на експерти и видни общественици, ангажирани морално с България, но живеещи извън страната, би допринесло доста за прозрачността на конкурса. Най-малкото защото тези хора се очаква да бъдат по-безпристрастни при избора. Те могат да бъдат коректив срещу излишното политизиране на конкурса и назначаването на поставени лица отгоре. Неодобрението на идеята от страна на управляващите само потвърждава битуващите в публичното пространство опасения, че има вероятност служителите или ръководството на Агенцията да обслужват определени партийни интереси.

4. Има ли според Вас пълна яснота за компетенциите и за правомощията на Агенцията преди изслушванията на кандидатите за поста председател на ДАБЧ?

– Няма как да има яснота, при положение, че липсва достатъчно информация и прозрачност както за работата на ДАБЧ, така и за провеждането на избора за председател, който да я оглавява, което предполага или поне буди съмнения, че в конкурса ще участват „свои хора”, „вътрешни лица”.

5. Сегашният статут на Агенцията позволява ли според Вас тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

– Бих предпочела този статут да бъде съгласуван с мнението и допълненията на ВОС, и едва след реформата да бъде рамкиран отново. За целта може да се проведе социологическо проучване сред представители на диаспората в страните, където най-компактно живеят българските граждани, за да се осигури представителната извадка сред респондентите – и след анализ на резултатите статутът на Агенцията да бъде ревизиран така, че наистина да отговаря адекватно на интересите на диаспората и да работи енергично в тяхна полза, което ще осигури важен принос и за България на много нива, защото ще се създаде „гореща връзка” между хората навън и тези в страната, в името на една обща кауза за благото на родината. В този смисъл, колкото обратната връзка между Агенцията и диаспорите е по-активна, динамична и прозрачна, толкова по-добре и за двете страни.

6. Има аргументи и съмнения за това, че е било по-добре първо да има дебат за това как Агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия. Вашето мнение по въпроса?

– Подкрепям това мнение, защото докато липсва широк консенсус по този въпрос, човекът, който ще застане на този пост, ще бъде затруднен в работата си, защото няма да има нужната представителност и няма да му се гласува необходимото доверие сред диаспората, поради изброените вече горе проблеми. Съмнявам се, че той ще може ефективно да изпълнява функциите си и да създаде необходимата репутация. А българите в чужбина, на свой ред, няма да проявяват очаквания интерес и да се включат с ентусиазъм, за да подкрепят инициативите на ДАБЧ и фигурата, която ще оглавява Агенцията.

7. В Р. Турция живеят около 400 хиляди изселили се български граждани и техни потомци. Някои от емигриралите от България през 1989 г. и след това, по-късно заминават в Германия, Белгия и други европейски страни и се установяват да живеят там (по приблизителни сметки те са към 100 хиляди души). Освен това в Турция има българска православна общност, наброяваща около 600 души Мислите ли, че дейността на ДАБЧ трябва да има отношение и към тези над половин милион български граждани и техните наследници? Имаме по света и доста български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има внимание, отделено и на тези общности?

– Самото разделение на българските граждани по етнически или религиозен признак е недемократично и е проява на дискриминационно отношение към тези, които на са българи по произход. Това разделение априори игнорира гореизброените общности, които ако са поданици на Р. България, изконно и конституционно трябва да се приемат като равностойни сънародници. Ако ДАБЧ се ограничава само в рамката българите в чужбина, тази Агенция губи своята легитимност в моите очи, защото изначално допуска сегрегацията на турци, евреи, арменци, роми, което пък ги категоризира като „втора ръка” български граждани. Смятам, че е наложително в ръководството на Агенцията да участват представители от всички общности. Тъкмо тяхната липса е още едно доказателство за необходимостта от предефиниране на работата, функциите и структурата на ДАБЧ, която вместо да интегрира, приобщи и работи в интерес на всички български граждани в чужбина, алиенира представителите на етническите и религиозни малцинствата. Да припомня още, че 350 000 български граждани от турски произход бяха изгонени от родината си по време на разпада на комунистическата система и режима на Тодор Живков. Тези хора не напуснаха страната по свое желание, тъкмо затова имат двойно гражданство, и за разлика от много други българи, които чисто географски са по-отдалечени от България, те много често пресичат границата. След като се пенсионираха, много мои познати се установиха трайно в България, върнаха се по родните краища, спретнаха къщите или си купиха апартаменти, други въртят някакъв бизнес между двете страни. Децата на повечето прекарват летните и зимните ваканции при роднини, баби и дядовци или почиват по българските курорти. Отблъскването на близо половин милион наши сънародници от ДАБЧ, поради обстоятелството, че не са българи християни по произход, звучи твърде нелогично и антидемократично, и реално не може да бъде оправдано с никакъв аргумент.

8. Според нас, в концепциите на кандидатите и в досегашната политика на ДАБЧ е подценена ролята и мястото на българските медии зад граница. Какво е мнението Ви по този въпрос?

– Без да съм запозната с концепциите, както вече споменах, мога да посоча, че този вид медии (електронни и печатни) са доста специфични и до голяма степен представляват трибуна на диаспората в съответната страна. Според мен те са информационен мост между българските граждани в чужбина и вестите от родината. Независимо ,че в ерата на интернет и глобализацията всеки съвременен и що годе интелигентен човек може да чете, слуша и гледа каквото и където поиска, и да бъде информиран винаги – както от класическите, така и от новите медии… По мои наблюдения, по-голямата част от българите в чужбина са абонирани за печатните издания на български, които издават диаспорите, заради вътрешните новини от диаспората; или са включени в отделни групи в социалната мрежа, в които се идентифицират и самоопределят като българи или български граждани. Така че ДАБЧ трябва да се модернизира и ъпдейтва спрямо ерата на дигиталните и социалните медии.

9. Какви основни приоритети трябва да има според Вас българската държава към диаспората, и в частност – какви основни приоритети трябва да има ДАБЧ? Не смятате ли, че с удостоверенията за български произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието?

– Държавата трябва да работи приоритетно по въпроса да се запази жива връзката между българските граждани в чужбина и България. Би било полезно в тази насока да се организират годишни срещи в различни български градове на видни представители на диаспората от всички страни, подобно на инициативата „Българският Великден”, но може и с ново име и слоган. Може да се провеждат срещи на на всички ВОС-ве и ДАБЧ, семинари, панели и др. инициативи за „сверяване на часовника” между външните българи и Агенцията. Откриването на български училища или поне на курсове на български език примерно в края на седмицата за децата на емигриралите от България, както и за други желаещи да научат езика, ще бъде полезно за изграждане на българското лоби в чужбина занапред. Забравянето на родния език е един от най-големите проблеми на второ и трето поколение български граждани, живеещи в чужбина. Държавата или съответно Агенцията трябва да може да осигури учебници, книги, райони с българска литература в градските или общински библиотеки на съответната страна, и преди всичко да командирова учители за обучението на тези деца – подобно на командированите свещеници от Светия Синод с договори за няколко години. Също така може да се организират детски лагери в България през ваканциите за децата на нашите в чужбина, на принципа „опознай родината, за да я обикнеш”.  Въвеждането на електронно гласуване смятам, че също ще допринесе за укрепване на демократичния процес и по-високата избирателна активност по време на избори в България. Изграждането на дългосрочна и добре аргументирана държавна политика и стратегия за интегрирането на тези хора ще осигури обратния поток на „изтеклите мозъци” и вярвам, че ще върне голяма част от невъзвращенците. Независимо от смяната на управляващите в страната, такава политика е предусловие за успешната работа на ДАБЧ, която въпреки че е създадена през 1992 г. към Министерски съвет, много малко хора навън знаят за нейното съществуване. Ако има такава база, не е от голямо значение, дали Агенцията ще бъде към вътрешното или към правосъдното министерство, по-важно е да функционира така, както се очаква. Пресичането на корупцията и излишната бюрокрация и тромавата процедура при даването на българско гражданство трябва да бъде приоритет за управляващите. Децата на българските граждани зад граница трябва да могат да получават много по-лесно българско поданство, защото тъкмо те са бъдещето, в което трябва да инвестира ДАБЧ.

10. Какъв трябва да е бюджетът на ДАБЧ?

– Не мога да изразя компетентно мнение по въпроса.

11. Какво е мнението Ви за:

а) Създаването на Обществени съвети на българите и българските граждани зад граница на ниво консулски окръг?

– Твърде положително като идея, която ще работи за консолидирането на членовете на диаспората в различните страни, където живеят български граждани, независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност. Всички тези хора ще бъдат живият мост между съответната страна и родината им България. Те могат да съдействат и за по-добрата работа на дипломатическите ни мисии и спомагат за окуражаването на чуждестранните инвестиции у нас, за провеждане на малки и по-големи културни събития.

б) Изборен Национален съвет на българите в чужбина?

– Подкрепям учредяването на такъв Съвет, който ще допринесе и за по-ефективната работа на ДАБЧ.

в) Многомандатен избирателен район “Чужбина” (изравняване на активното избирателно право)?

– По-висока избирателна активност, по-облекчена процедура на гласуване и по-голяма резултатност на вота, което ще се отрази положително на политическия живот у нас.

г) Българските граждани в чужбина (с двойно гражданство) да се кандидатират за депутати в Народното събрание (изравняване на пасивното избирателно право)?

– Подкрепям изцяло това предложение, защото според мен от това ще спечели България, тъй като много качествени хора с чувство за мисия, които живеят навън към момента, може да бъдат привлечени да работят тази кауза чрез политиката на „отворени врати” към българските граждани и входен билет за влизането им в политиката.

д) Въвеждането на гласуване онлайн за българските избиратели в чужбина?

– Да, като част от реформата за въвеждане на електронното гласуване и в страната, и преминаване към е-държава. Електронното гласуване може да облекчи много избирателите в чужбина, за повечето от които се знае, че ежедневно ползват интернет. Електронното гласуване е въведено окончателно засега само във Великобритания, Естония и Швейцария, в които се използва освен при общи избори, също така и при провеждане на референдуми. Системата за електронно гласуване в Канада и Бразилия се използва само при местни избори. А в САЩ и Франция е прието като метод при гласуване на вътрешнопартийни избори – партийни конгреси. Отличително за Естония е, че тя се нарежда сред страните, които са въвели най-успешно електронните услуги и са преминали към Е-държава. Всеки естонски гражданин разполага с електронно ID (е-самоличност, лични документи). Тези електронни лични карти за самоличност приличат на кредитна карта с чип, на който са въведени всички данни на гражданина, което позволява на лицето да гласува на изборния ден всеки един момент от всяко едно място. Електронното гласуване може да не попречи на купуването и продаването на гласовете у нас, но със сигурност ще мотивира избирателите, живеещи постоянно в чужбина, да гласуват.

3 коментара »

  • Виктор said:

    Докато умните умуват… Днес за стотен път изтрих реклама в Е-маила ми “Купете ваучер на Била – помогнете на родителите си в България” Немската компания Била печели от паричните потоци, които текат от чужбина за България. Разберете, ние емигрантите сме най-големите ви инвеститори в този нов и объркан свят. И докато българската държавна администрация прави това, което прави най-добре а именно краде и взима подкупи чуждите банки и магазинни мрежи трупат за пореден път богатство от мизерията на бългаския народ. Трупат долари от разделението ни. Как може разумни хора да смятат, че това разделение е въпрос на личен избор и стремеж към някакъв цивилизационен код. Това е просто бизнес и ние не сме печелившата страна в него. Предлагам ДАБЧ да спре работа. Тя е импотентмна и затова ненужна. Има ли богат българин в България или в Чужбина, който да иска да направи милиони помагайки на Родината си? Направете банка за парите на емигрантите. Направете я в България, предложете добри условия и печелете. Няма кой… Глас в пустиня. Знаете ли защо? Ами защото не сте бизнесмени, не сте и мъже. Вие сте просто кокошкари и номенклатурни издънки. Отивам да си куп

  • Любо said:

    Ами право казва Нихал. И да допълня: кой е срещу избирателен район в Чужбина? ДПС и Атака, защото това не устройва тясно-партийните им интереси. Който не вярва, моля:

  • Лила said:

    Искам да я попитам не вижда ли Нихал разделящата роля в съществуването именно на турска етническа партия – дпс, която на всичко отгоре се съюзи с бсп, която си е бКп и 21 години от всичкия преход ни управляват двете в мир и съгласие. Защо тези изгонени насила хора от България подкрепяха всичките тези години дпс? Изоставиха децата си да не учат дори български, сега искат български паспорти, за да ходят в Европа.
    Моеро мнение е, че и турските изселници имат голямо участие в сегашния хал на България. Заради подкрепата си за дпс. Ако не бяха те – дпс нямаше да съществува днес.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.