Home » Авторски страници

Проф. Пламен Павлов: ДАБЧ се нуждае от кардинална промяна

2015.02.03 4 коментара
Проф. Пламен Павлов. Снимка: glasbgmk.eu

Проф. Пламен Павлов. Снимка: glasbgmk.eu

Един от най-добрите ни специалисти по темата за политиката на българската държава към диаспората и за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина, проф. Пламен Павлов, бе потърсен от нашето издание във връзка с предстоящите изслушвания на кандидатите за председател на ДАБЧ. Пламен Павлов е професор по история, автор на книги по история и литература, водещ на телевизионното предаване “Час по България”. В периода 1992-2002 г. той е бил председател на ДАБЧ. (За повече инфо вж. линк.)

——————————————————————————————————————————————————————————–

 

1. Смятате ли, че изискванията и условията на конкурса бяха добре огласени и достатъчно ясно формулирани?

– Ако все пак се стигна до определена степен на разгласяване на т.нар. конкурс, това не е заслуга на неговите организатори. Обективността изисква да подчертая, че разгласяването е факт благодарение на обществените съвети, на издание като вашето, въобще на гражданската инициатива. За мен е куриозно как политици, които градят биография и кариера, говорейки за гражданското общество, за „гражданското” като философия и т.н., в случая безапелационно игнорираха елемента на гражданско участие и контрол! На този фон е най-малкото странно, да не кажа и некрасиво, да се тръби за поредната (получила благословия „отгоре”?) „гражданска платформа”. Тя, доколкото мога да чета между редовете, e замислена като надзорен орган над агенцията и нейния председател, който и да е той… Струва ми се, че се очертава такава перспектива след приключването на този странен за моите разбирания конкурс. Ако бъде създаден такъв „орган по надзора”, въпреки декларираните намерения, той ще бъде абсолютно нелегитимен. Такъв „борд”, максимално граждански при това, може да бъде предвиденият в закона Национален съвет. Би могло да има, хубаво е да има консултативен съвет по проблемите на българите извън България и при Президента на републиката. Иначе създаването на такъв „борд”, „платформа” или нещо друго, свързано с конкретни министри и политически формации, е неправилно, погрешно решение.

2. Осигурена ли е според Вас достатъчна прозрачност на изслушванията?

– При създадените условия желаната прозрачност надали е възможна. При отказа да бъде допуснат вариант на гражданско участие по време на т.нар. изслушвания, как ще стане това? С въпроси, които някой друг ще препредава на кандидатите? Още нещо, което за мене е по-важно – кой, моля Ви, ще „изпитва” кандидатите за такъв отговорен пост? Според мене при създалата се ситуация е по-добре въпросните кандидати да бъдат изслушани от самия Министерски съвет, от самите министри, начело с премиера Борисов. В крайна сметка, те ще носят отговорността за дейността на ДАБЧ, а не чиновниците, одобрени от вицепремиера.

3. Какво е мнението Ви за концепциите на кандидатите?

– Концепциите са неравностойни, меко казано. И с просто око може да се забележи кой има опит, компетентност и широк поглед върху сложната картина на „Българския въпрос”* в чужбина, както го наричам аз.
За съжаление, в някои от концепциите има наивни моменти, непознаване или недооценка на цели сектори в тази трудна проблематика. Още нещо – какво означава някой да представи концепция, когато нямаме гаранцията, че държавата в лицето на правителството ще осигури условия и действени механизми за подкрепа? И, че представените идеи, дори те да са брилянтни, супермодерни и т.н., могат да бъдат поне отчасти реализирани.

4. Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) предложиха в комисията, която ще изслушва кандидатите, да бъде предвидено експертното участие на живеещи извън страната българи, както и на специалисти и видни общественици в областта, които не са държавни служители. Управляващите не приеха предложението, заявявайки, че и така правят голяма крачка напред. Вашето мнение по въпроса? Самите Вие, ако бяхте поканени, бихте ли се съгласили да участвате в изслушванията?

– Съгласен съм с казаното в писмата на Еврочикаго и ВОС. Отговорът, даден от г-жа Кунева, и то не директно, а някак си между другото по БНР, не е никакъв отговор… Не приемам нито подхода, нито високомерния и ироничен тон на вицепремиера. Трябва ли да напомняме, че и в чужбина, и в самата България съществуват граждански сдружения, организации, личности, които от много години работят с нашите общности по целия свят? Такива са Асоциацията на българите по света, създадена от акад. Григор Велев, Фондация „Тангра ТанНакРа”, представлявана от Петко Колев и Димитър Димитров, Фондация “Българска памет” с председател д-р Милен Врабевски, „Родолюбец” (за връзки с бесарабските, таврийските и кримските българи), „Огнище” (ориентирана към българите от Албания), Българският културен клуб – Скопие с председател Лазар Младенов, културният център в Босилеград начело с Иван Николов, списанието „България – Македония” на журналиста Николов, или пък доказаните български медии в САЩ, Канада, Унгария, Украйна, Великобритания, Франция… Могат да бъдат изброени десетки имена на сдружения, медии и личности, свързани с културния и обществен живот на нашите сънародници в отделни страни, региони… Да не забравяме в никакъв случай Асоциацията на българските училища в чужбина, която обединява на практика огромен потенциал от активни и сърцати хора от целия свят.

Не, не бих участвал в комисия от рода на тази, която очевидно ще бъде определена за конкретната процедура на 9 февруари. Нямам чак такива претенции, но не мисля, че ще бъда в състояние да намеря общ език с антуража на г-жа Кунева и нейните служебно назначени екзаминатори. Самата ДАБЧ се нуждае от кардинална промяна, от преориентирането й към гражданската инициатива в най-широкия смисъл на думата. Това по презумпция означава, че избраният механизъм за избор на неин председател е погрешен.

5. Има ли според Вас пълна яснота за компетенциите и за правомощията на Агенцията преди изслушванията на кандидатите за поста председател на ДАБЧ?

– Този въпрос трябва да бъде зададен на правителството, на самия премиер дори. Не мисля, че „отговорните фактори”, казано с усмивка или не, съзнават в пълна степен колко важна е не самата ДАБЧ, а „Българският въпрос” в чужбина. И вероятно именно заради това неразбиране и недооценяване на темата „българи извън България” стигаме и до Вашите въпроси… И до планината от проблеми, които не могат да бъдат решени с един конкурс и от една конкретна личност.

6. Сегашният статут на Агенцията позволява ли според Вас тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

– Категорично не. Агенцията е създадена с добри намерения, но с крайно недостатъчно правомощия. От нея се иска да координира държавната политика, а къде е тази политика? Дори и приетата наскоро Стратегия явно не е достатъчно позната на организаторите на този конкурс, както ми се струва…

7. Има аргументи и съмнения за това, че е било по-добре първо да има дебат за това как Агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

– Напълно съм съгласен с Вас. Това впрочем кореспондира и отговора ми на предишния Ви въпрос, но това е голяма тема, от която съзнателно или не управляващите продължават да бъдат дистанцирани. ДАБЧ трябва да бъде преизградена на нова основа, много повече гражданска, „не”, „над” и дори „извън”-партийна. Нейният председател трябва по мое мнение да бъде избиран с необходимия обществен и граждански консенсус, с мандат примерно от 7 години, със свободата да събере екип от експерти, с които да може да работи устойчиво в продължение на дълъг период от време и, доколкото е възможно, без намесата на управляващите във всеки конкретен момент, но при ясна система на координация с президент, вицепрезидент, премиер, министри, ръководители на конкретни държавни институции. И при нов или значително усъвършенстван закон за българите извън Република България, създаден фонд за подкрепа на конкретни дейности и инициатива, какъвто би могъл да бъде например Фонд „13 века България” от съществуващите, още по-добре нов фонд, изграден на такава основа.

8. В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от емигриралите от България през 1989 г. и след това по-късно заминават в Германия, Белгия и други европейски страни и се установяват да живеят там (по приблизителни сметки те са към 100 хил. души). Мислите ли, че дейността на ДАБЧ трябва да има отношение и към тези над половин милион български граждани и техни наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има внимание, отделено и на тези общности?

– Агенцията е правила опити да работи с организациите на т.нар. изселници, в които участват български турци и българи с ислямско изповедание. Не мисля, че проблемът е бил в ДАБЧ, поне не само в нея. От друга страна, аз съм категорично против разделението на „български граждани” и българи, които нямат българско гражданство. Не може да има „равни” и „по-равни”, крайно неприемливо е да делим нашите сънародници. Всичко това обаче следва да бъде регламентирано ясно и най-вече да се работи. Освен това, що се отнася до Република Турция, нужна е настойчивост от наша страна тя да признае историческата истина, че няма народност или етническа категория „помаци”, а българи мюсюлмани, при това не само от територията на днешна България, а и от Гърция, Македония, Косово, Албания. Тези хора също трябва да получат права и свободи, вкл. да учат своя майчин български език. Става дума за стотици хиляди българи, от които ние нямаме право да се отказваме. А към групите наши съотечественици, които имат по-специфична етнокултурна природа, наред с евреи, арменци, роми, бих прибавил и потомците на т.нар. белогвардейци, които имат най-често руски или украински корени. Не на последно място, задължително е да търсим и реализираме контакти с потомците на волжските българи от Татарстан, Чувашия и други страни, както и с колкото се може повече възпитаница на български висши училища, българисти и българофили по целия свят.

9. Според нас в концепциите на кандидатите и в досегашната политика на ДАБЧ е подценена ролята и мястото на българските медии зад граница. Какво е мнението Ви по този въпрос?

– Уви, така е… Подкрепата за българските медии по света за мен е един от приоритетите, които трябва да бъдат следвани от ДАБЧ и нейния пореден председател. Съгласете се обаче, че отново става дума за широкообхватна подкрепа, вкл. логистична и финансова, т.е. отново за фонд, прерогативи и компетенции – и на ДАБЧ, но и на държавните институции в много по-голяма степен.

10. Какви основни приоритети трябва да има според Вас българската държава към диаспората, и в частност – какви основни приоритети трябва да има ДАБЧ? Не считате ли, че с удостоверенията за български произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието?

– Мисля, че вече отговорих на част от тези въпроси. Не мисля, че към заветните удостоверения, с които толкова се спекулира от някои хора, може да се подходи толкова лесно. Има случаи, и то много, в които доказването на български произход е практически невъзможно. Затова и преди години се наложи именно ДАБЧ да потвърждава, че конкретни хора от Македония, Молдова и Украйна (oсобено общността на българите гагаузи), Косово и Албания (преди всичко онези, които са мюсюлмани), и т.н. имат български родови корени. Нямам стопроцентова „рецепта”, но без координация с ДАБЧ едва ли Министерството на правосъдието, моите уважения към неговите експерти, би могло само да се справи достатъчно убедително. Крайно време е обаче да се разбере, че е нередно, да не кажа нещо по-остро, някой „свише” да определя националността на отделни личности и цели групи с българска етнокултурна природа, особено, когато безцеремонно я отрича… Това за мене граничи с престъпление. Разбира се, когато става дума за нередни действия, документи с невярно съдържание, едни или други форми на корупция – такова поведение следва да се наказва с цялата строгост на закона. Не може обаче покрай сухото да гори и суровото! Историческа истина и самосъзнанието на самите хора трябва да ни мотивират да приобщаваме българите извън скромните граници на днешната ни държава към нея като тяхна родина, защото тя е такава. Не е само наша, на родените в България, на онези, които имаме българска лична карта, а и тяхна!

11. Какъв трябва да е бюджетът на ДАБЧ?

– Това може да се каже, когато се изработи истинската, максимално до близката до естеството на задачите й, организационна структура. И когато се набележат близките, средно- и дългосрочните цели на агенцията. Проблемът не е само в парите, а и в тяхното правилно и целесъобразно използване. Днешният бюджет доказва пренебрежението на управляващите не само към ДАБЧ, а към важността на проблемите, които са й поверени от същата тази държавна власт.

12. Какво е мнението Ви за:

а) Създаване на Обществени съвети на ниво консулски окръг?

– Положително, разбира се… Разбира се, в случая вероятно е необходима по-прецизна нормативна основа и конкретна организация на избора. В тези Обществени съвети, държа да подчертая, трябва да влизат не само хора с българско гражданство, естествено, при определен ред.

б) Изборен Национален съвет?

– Самият аз по гражданска линия в рамките на Асоциацията на българите по света съм избиран начело на нейния Световен български парламент. Какво пречи тогава да бъде изработен и реализиран подобен механизъм в още по-широк формат?

в) Многомандатен избирателен район “Чужбина” (изравняване на активното избирателно право)?

– Разбира се, и то повече от един район, ако съдим по реалната ситуация.

г) Българските граждани в чужбина (с двойно гражданство) да се кандидатират за депутати в Народното събрание (изравняване на пасивното избирателно право)?

– Да, категорично.

д) Въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?

– Не съм експерт в тази материя, но не приемам обичайните аргументи „против”. Казано иначе, аз съм „за” и съм убеден, че при добра воля ще се намери достатъчно инструментариум за максимална защита от външни посегателства.

13. Допишете и отговорете на въпрос, който смятате за важен, а не е сред зададените.

– „Никой не може да обхване необхватното…”, ако цитирам един почти „класически” израз… Връзките на България като държава с българските организации, медии и други граждански структури по света са недостатъчни и хаотични. Бих препоръчал – не толкова на ДАБЧ и неговия, дай Боже, достоен председател, а на отговорните институции в България да се свиква на няколко години Световен български събор (или конгрес, или форум, названието няма решаващо значение), който да избира или утвърждава споменатия от Вас Национален или Световен български съвет, да приема конкретни инициативи. През далечната вече 2000-а година беше поставено едно добро начало със събора на Рожен, и толкова! Крайно време е тази инициатива да бъде възобновена и да получи своето развитие в съвременните условия.

.

———————————————————————————————————————————————-

* “Българският въпрос” – http://frognews.bg/news_31799/Balgarskiiat_vapros/

4 коментара »

  • Виктор said:

    Чудя се дали непрекъснатото увеличаване на американското население се дължи на работата на някакви специални агенции за демографска политика? Аз за такива не съм чувал. Създава се впечетлението, че населението на Америка си расте някак си така, от само себе си. Даже има проблем с непрекъснатото нарастване и затова се налага създаването на специален отдел INS, който да се занимава с този проблем. Съществуването на този отдел в никой случай не забавя имиграционните процеси. То само разделя имигрантите на легални и нелегални такива. Започва преследване и депортиране на нелегалните имигранти. Стотици хиляди чиновници имат сега “важна” работа, създават се нови работни места и като следствие нужда от още имигранти. Чудя се ако прекахнем в България всички ДАБЧ, всички заети с демографските въпроси комисии, подкомисии и специалисти, ако премахнеме надбавките за майчинство и ненормално дългите майчински отпуски дали демографската криза няма да се реши ей така, от само себе си. Много баби, хилаво бебе.

  • Мариана said:

    Годишният бюджет на ДАБЧ е значително по-малък от годишния наем само за сградата, в която се помещава институцията на националния омбудсман например, и много по-малък от сумата за възнаграждения, които се дават на депутати допълнително за участие в една парламентарна комисия. Парите, които се дават за ДАБЧ, са смешно малко дори за бедна страна като България и говорят сами по себе си за отношението на държавата към многобройната й диаспора. А, за разлика от САЩ и други страни, България е донор на емигранти, не приемник, както е добре известно.

  • Лила said:

    Много съм очудена, че не познавах досега този умен човек! Да го направим наш депутат? 🙂

  • Спирдон Спирдонов said:

    БРАВО !!!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.