Всекидневно милиони хора се обръщат към Google.com по различни поводи и с различни запитвания и въпроси. Но трябва ли да се вярва на отговорите на този най-търсен сайт?

С риск от репресии и в отсъствието на каквито и да било официални лица от България, около 30 души от различни краища на западната ни съседка се събраха в катедралата “Успение на Пресвета Богородица” в града, за да се преклонят пред националния ни герой. Да запалят свещ за Дякон Игнатий в деня на неговото обесване бяха пропътували километри македонци, които определят себе си като българи. Имаше хора от Скопие, Тетово, Богданци, Валандово. От София беше дошъл Мирослав Ризински, лежал 3 години в затвор заради българското си самосъзнание. Там беше и Никола Коцев, учител по математика, който пък е прекарал 3 години в концентрационния лагер в Югославия “Голи Оток”.

Последната, безвъзвратна пауза се разтваря в улични гласове, писък на клаксони, плисък на дъжд. Внезапно за себе си, паркирам и тръгвам край Темза. Аз съм правнучката на отец Тома. Не ме е страх да зина срещу света. Защото моят предтеча му е глътнал страшното. Измълчал е освобождението ми. Затова ще го изприказвам този живот. Ще го изпиша. Ще го издъвча. И ще го издишам. Колкото и да ми замахва с брадвата си насреща!