Лазар Младенов: Ако Сърбия беше на мястото на България, мнозинството македонци щяха да имат сръбски паспорти

Лазар Младенов е роден през 1956 г. в гр. Струмица. Завършва гимназия в родния си град, следва архитектура в Скопие. Ангажира се с политическа дейност от началото на прехода в Р. Македония. Учредява първата плуралистична партия в Струмица. Поради несъгласия с тогавашното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ, заедно със съмишленици, основава ВМРО – Татковинска партия. След нейното разпускане се оттегля от политическия живот. През 2008 г. учредява неправителствената организация „Български културен клуб – Скопие“, която се превръща в най-активната българска организация в Македония. Председател е на тази организация от нейното основаване досега. Г-н Младенов е семеен, има деца и внуци. Преследван е през годините, та до наши дни, от службите, които защитават сръбската идея в Р. Македония. 

Във връзка с предстоящите изслушвания на кандидатите за председател на ДАБЧ и политиката на българската държава към диаспората, се обърнахме с въпроси и към г-н Лазар Младенов. Излезлите преди това други интервюта по темата можете да прочетете тук  – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов, тук – интервю с Петър Пунчев, тук – интервю със Спас Ташев,  тук – интервю с Константин Пенчев, тук – интервю с Борис Борисов, тук –  интервю с Иван Николов. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.

 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

.

1. Смятате ли, че изискванията и условията на конкурса за председател на ДАБЧ бяха добре огласени и достатъчно ясно формулирани?

– Прозрачността при избиране на хора на ръководни постове е процес, значим за консолидацията на една нация и необходим сам по себе си. Дали условията на конкурса бяха добре огласени и достатъчно ясно формулирани, е въпрос на гледна точка и сигурно има двоен отговор. Тези, които не са директно въвлечени в самия процес, сигурно не са и забелязали, че се случва нещо около Агенцията, а директните участници в конкурса и така са били запознати, ако не заради друго, заради собствените аспирации за председателското място. Вероятно общото впечатление е, че не е имало достатъчна гласност.

2. Осигурена ли е според Вас достатъчна прозрачност на изслушванията?

– Очаквам да го кажат самите кандидати. Прозрачно би било да е пред комисия от независими експерти, добре познаващи темата. От години говорим, че за дейности, свързани с българите зад граница, трябва да се назначават хора които имат „сенс”, чувствителност към самата проблематика, които усещат флуида и магнетизма между българите in и българите out България. А доста често в миналото сме били свидетели, че такива позиции са заемали нарцисоиди, злобни и суетни хора, които са вредни за самата българщина като цяло.

3. Какво е мнението Ви за концепциите на кандидатите?

– Не знам дали обществото е на това равнище да може да се вярва на концепции. Често се случва някой функционер едно да говори преди избора, и да действа съвсем противно след като го изберат. Затова ще изчакам първите крачки на новия председател и тогава да формулирам оценката си. Много е важно да няма двоен стандарт при експертизите на преписките за българско гражданство. Недопустимо е при едни и същи условия, при едни и същи доказателства, да има различни решения.

4. Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) предложиха в комисията, която ще изслушва кандидатите, да бъде предвидено експертното участие на живеещи извън страната българи, както и на специалисти и видни общественици в областта, които не са държавни служители. Управляващите не приеха предложението, заявявайки, че и така правят голяма крачка напред. Вашето мнение по въпроса? Самият Вие, ако бяхте поканен, бихте ли се съгласил да участвате в изслушванията?

– А кой повече от нас познава проблематиката? Много често се сблъскваме с проблеми, които не могат да се разрешат чисто бюрократски. Затова и по-горе споменах необходимия sens, т.е. усет, чувствителност при разрешаване на определени проблеми. Има доста примери, но бих изложил само един. В Македония има села, населени навремето от сръбски колонисти. Доста от тях, отпреди десетина години, по кой знае какъв начин са получили българско гражданство. Сега, когато лека-полека започват да отслабват стегите около българщината, има хора, които искат да получат българско гражданство, не за да пътуват извън страната, ами заради самите себе и заради дедите си, които са били участници в революционните и възрожденските процеси в Македония. За съжаление, тези хора не са си запазили документи от това време, по познатите причини, че тук имаше Закон за „запазване на националната чест”, и сега остават в една абсурдна ситуация – съселяните сърби да имат български паспорти, а българите да не може да ги получат?! По-голям абсурд от това няма. Затова е нужно сътрудничество между самата Агенция и организациите на българите, членки на Агенцията, представляващи българската общност в друга страна. За съжаление, в последно време имаше съвсем обратни примери и ситуации в това отношение.

5. Има ли според Вас пълна яснота за компетенциите и за правомощията на Агенцията преди изслушванията на кандидатите за поста председател на ДАБЧ?

– От моя гледна точка – няма. И по този въпрос е потребно да се чуе гласът на българите извън страната. А отговорът на този въпрос го има и в предишните отговори. Но да напомним, че Агенцията трябва да е в услуга на българите в чужбина. Тя трябва да помага, а не да „съди” хората и да им определя съдбата. По-голямата част на младите българи от Македония не са виновни за това, което се е случвало тук през десетилетията на комунистическото владичество, и защо сега да са жертви? Напоследък, след отказите и прекратяването на преписките на кандидати за българско гражданство, нараства разочарованието при младежите, които очакват да потвърдят изгубения си идентитет. Как да им обясним този абсурд? От една страна сме най-романтичната част от българската история, а от друга трябва да го доказваме това с куп документи, които вече не съществуват.

6. Сегашният статут на Агенцията позволява ли според Вас тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

– Без ясно определена Национална стратегия не може да се очакват добри резултати за диаспората. Това специално се отнася за Македония и Западните покрайнини, Молдова и Украйна.

7. Има аргументи и съмнения за това, че е било по-добре първо да има дебат за това как Агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия. Какво е Вашето мнение по въпроса?

– Да, дебат трябва да има и реформи трябва да има, но това никак не означава, че не трябва да има промени вътре в самата Агенция. В момента там се случват странни неща, които са вредни за каузата. Дадох един пример, а ги има безброй и разочарованието расте. Бяха ни потребни две десетилетия и половина да построим някаква позиция – и някой отвътре иска да я срине. На кого му е в полза това? Скоро бях написал един статус на Фейсбук: да бяха сърбите на мястото на България, сега в Македония огромната част от населението щеше да има сръбски паспорти, не и македонски. Знаете ли защо е така? Щото те водят грижа за „собствените” хора тук. Впрочем, затова и почти няма безработни сърби и сърбомани в Македония, докато ние, декларираните българи, сме маргинализирани до крайния минимум. Може някой да каже, че не това е темата. Може, но все пак е! Погледнете днес македонските медии и самата култура. Имаме наплив от сръбска продукция, а българската почти я няма. Не може ли тук да се намери някаква „функция” за самата Агенция? Това би била огромна помощ за българската кауза и за България като държава.

8. В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от емигриралите от България през 1989 г. и след това по-късно заминават в Германия, Белгия и други европейски страни и се установяват да живеят там (по приблизителни сметки те са към 100 хил. души). Мислите ли, че дейността на ДАБЧ трябва да има отношение и към тези над половин милион български граждани и техни наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има внимание, отделено и на тези общности?

– Това трябва да произлезе от Националната стратегия, която би била общоприета и би определила националните интереси. Аз сега не бих говорил по темата.

9. Според нас, в концепциите на кандидатите и в досегашната политика на ДАБЧ е подценена ролята и мястото на българските медии зад граница. Какво е мнението Ви по този въпрос?

– Сами трябва да се преборим за нашите позиции. И вие, журналистите, и ние, обикновените българи зад граница, организирани в сдружения по етническа линия. Днес в Македония и телевизиите с държавна концесия са натоварени със сръбска продукция. Не говоря за самите сръбски телевизии, присъстващи чрез кабелните оператори. Сериозни български телевизии няма. Няма и никакви гости от България по македонските телевизии. Но има сръбски политически анализатори, които и сега в момента отработват общественото мнение по темата ПУЧ!? Самите те, а и водещите приемат това като нещо нормално. Но е ненормално да има гост българин, който би говорил откровено за политическия момент в Македония. Ето тук трябва да насочим вниманието. И ние, и Агенцията, и самата власт в България.

10. Какви основни приоритети трябва да има според Вас българската държава към диаспората, и в частност – какви основни приоритети трябва да има ДАБЧ? Не смятате ли, че с удостоверенията за български произход трябва да се заеме Министерство на правосъдието?

– Българите от и българите извън България са едно и също! Кой е този, който ще направи разлика между нас? Кой би си позволил да раздели националното тяло на българите? България е там, където сме ние всички. На няколко пъти ми се случва някакви си да ми кажат: „Отиди си в България, щом си българин“. Но моя отговор винаги е бил: „Тук е моята България!“. Това трябва да е основният приоритет на българската държава, а подразбира се и на ДАБЧ – да защитава и подкрепя българите там, където са.
Ако построим собствените национални позиции, така, както трябва, както го описахме, да не предаваме самите себе, ами да въздигнем българщината на най-високия пиедестал, не би имало значение кой би издавал удостоверенията за български произход, дали ДАБЧ или Министерство на правосъдието.

11.  Какъв трябва да е бюджетът на ДАБЧ?

– Бюджетът трябва да е спрямо определените цели и задачи. Това е една бъдеща задача.

12. Какво е мнението Ви за:

а) Създаване на Обществени съвети на ниво консулски окръг?

– По-скоро посолски окръг, отколкото консулски. В една относително малка държава като Македония би имало два съвети, което смятам, че не би било продуктивно.

б) Изборен Национален съвет?

– Да, разбира се.

в) Многомандатен избирателен район “Чужбина” (изравняване на активното избирателно право)?

– Потребно е добро да се обмисли, за да няма аномалии, както в Македония. Тука има трима представители на диаспората, избрани с изключително малък процент гласоподаватели.

г) Българските граждани в чужбина (с двойно гражданство) да се кандидатират за депутати в Народното събрание (изравняване на пасивното избирателно право)?

– Естествено. Споменах няколко пъти – разлика между нас out и българите in няма. Защо тогава да нямаме правото да участваме в българската политика? Хайде помислете си колко успешни политици македонци са участвали в българската политика в историята. Време е да се завърнем там, където ни е мястото.

д) Въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?

– Ако се устрои системата, що да не.

12) Допишете и отговорете на въпрос, който смятате за важен, а не е сред зададените.

– Въпроси безброй, желания – още повече. Но да не излизаме от темата. Пожелавам на бъдещия председател на ДАБЧ успешна работа и отворена врата за сътрудничество – само така може да се решават проблемите и да се реализират цели и задачи, свързани с българската кауза.