Home » Авторски страници, българи зад граница

Лазар Младенов: Ако Сърбия беше на мястото на България, мнозинството македонци щяха да имат сръбски паспорти

2015.02.07 5 коментара

dabch014lazarЛазар Младенов е роден през 1956 г. в гр. Струмица. Завършва гимназия в родния си град, следва архитектура в Скопие. Ангажира се с политическа дейност от началото на прехода в Р. Македония. Учредява първата плуралистична партия в Струмица. Поради несъгласия с тогавашното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ, заедно със съмишленици, основава ВМРО – Татковинска партия. След нейното разпускане се оттегля от политическия живот. През 2008 г. учредява неправителствената организация “Български културен клуб – Скопие”, която се превръща в най-активната българска организация в Македония. Председател е на тази организация от нейното основаване досега. Г-н Младенов е семеен, има деца и внуци. Преследван е през годините, та до наши дни, от службите, които защитават сръбската идея в Р. Македония. 

Във връзка с предстоящите изслушвания на кандидатите за председател на ДАБЧ и политиката на българската държава към диаспората, се обърнахме с въпроси и към г-н Лазар Младенов. Излезлите преди това други интервюта по темата можете да прочетете тук  – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов, тук – интервю с Петър Пунчев, тук – интервю със Спас Ташев,  тук – интервю с Константин Пенчев, тук – интервю с Борис Борисов, тук –  интервю с Иван Николов. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.

 ———————————————————————————————————————-

.

1. Смятате ли, че изискванията и условията на конкурса за председател на ДАБЧ бяха добре огласени и достатъчно ясно формулирани?

– Прозрачността при избиране на хора на ръководни постове е процес, значим за консолидацията на една нация и необходим сам по себе си. Дали условията на конкурса бяха добре огласени и достатъчно ясно формулирани, е въпрос на гледна точка и сигурно има двоен отговор. Тези, които не са директно въвлечени в самия процес, сигурно не са и забелязали, че се случва нещо около Агенцията, а директните участници в конкурса и така са били запознати, ако не заради друго, заради собствените аспирации за председателското място. Вероятно общото впечатление е, че не е имало достатъчна гласност.

2. Осигурена ли е според Вас достатъчна прозрачност на изслушванията?

– Очаквам да го кажат самите кандидати. Прозрачно би било да е пред комисия от независими експерти, добре познаващи темата. От години говорим, че за дейности, свързани с българите зад граница, трябва да се назначават хора които имат „сенс”, чувствителност към самата проблематика, които усещат флуида и магнетизма между българите in и българите out България. А доста често в миналото сме били свидетели, че такива позиции са заемали нарцисоиди, злобни и суетни хора, които са вредни за самата българщина като цяло.

3. Какво е мнението Ви за концепциите на кандидатите?

– Не знам дали обществото е на това равнище да може да се вярва на концепции. Често се случва някой функционер едно да говори преди избора, и да действа съвсем противно след като го изберат. Затова ще изчакам първите крачки на новия председател и тогава да формулирам оценката си. Много е важно да няма двоен стандарт при експертизите на преписките за българско гражданство. Недопустимо е при едни и същи условия, при едни и същи доказателства, да има различни решения.

4. Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) предложиха в комисията, която ще изслушва кандидатите, да бъде предвидено експертното участие на живеещи извън страната българи, както и на специалисти и видни общественици в областта, които не са държавни служители. Управляващите не приеха предложението, заявявайки, че и така правят голяма крачка напред. Вашето мнение по въпроса? Самият Вие, ако бяхте поканен, бихте ли се съгласил да участвате в изслушванията?

– А кой повече от нас познава проблематиката? Много често се сблъскваме с проблеми, които не могат да се разрешат чисто бюрократски. Затова и по-горе споменах необходимия sens, т.е. усет, чувствителност при разрешаване на определени проблеми. Има доста примери, но бих изложил само един. В Македония има села, населени навремето от сръбски колонисти. Доста от тях, отпреди десетина години, по кой знае какъв начин са получили българско гражданство. Сега, когато лека-полека започват да отслабват стегите около българщината, има хора, които искат да получат българско гражданство, не за да пътуват извън страната, ами заради самите себе и заради дедите си, които са били участници в революционните и възрожденските процеси в Македония. За съжаление, тези хора не са си запазили документи от това време, по познатите причини, че тук имаше Закон за „запазване на националната чест”, и сега остават в една абсурдна ситуация – съселяните сърби да имат български паспорти, а българите да не може да ги получат?! По-голям абсурд от това няма. Затова е нужно сътрудничество между самата Агенция и организациите на българите, членки на Агенцията, представляващи българската общност в друга страна. За съжаление, в последно време имаше съвсем обратни примери и ситуации в това отношение.

5. Има ли според Вас пълна яснота за компетенциите и за правомощията на Агенцията преди изслушванията на кандидатите за поста председател на ДАБЧ?

– От моя гледна точка – няма. И по този въпрос е потребно да се чуе гласът на българите извън страната. А отговорът на този въпрос го има и в предишните отговори. Но да напомним, че Агенцията трябва да е в услуга на българите в чужбина. Тя трябва да помага, а не да „съди” хората и да им определя съдбата. По-голямата част на младите българи от Македония не са виновни за това, което се е случвало тук през десетилетията на комунистическото владичество, и защо сега да са жертви? Напоследък, след отказите и прекратяването на преписките на кандидати за българско гражданство, нараства разочарованието при младежите, които очакват да потвърдят изгубения си идентитет. Как да им обясним този абсурд? От една страна сме най-романтичната част от българската история, а от друга трябва да го доказваме това с куп документи, които вече не съществуват.

6. Сегашният статут на Агенцията позволява ли според Вас тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

– Без ясно определена Национална стратегия не може да се очакват добри резултати за диаспората. Това специално се отнася за Македония и Западните покрайнини, Молдова и Украйна.

7. Има аргументи и съмнения за това, че е било по-добре първо да има дебат за това как Агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия. Какво е Вашето мнение по въпроса?

– Да, дебат трябва да има и реформи трябва да има, но това никак не означава, че не трябва да има промени вътре в самата Агенция. В момента там се случват странни неща, които са вредни за каузата. Дадох един пример, а ги има безброй и разочарованието расте. Бяха ни потребни две десетилетия и половина да построим някаква позиция – и някой отвътре иска да я срине. На кого му е в полза това? Скоро бях написал един статус на Фейсбук: да бяха сърбите на мястото на България, сега в Македония огромната част от населението щеше да има сръбски паспорти, не и македонски. Знаете ли защо е така? Щото те водят грижа за „собствените” хора тук. Впрочем, затова и почти няма безработни сърби и сърбомани в Македония, докато ние, декларираните българи, сме маргинализирани до крайния минимум. Може някой да каже, че не това е темата. Може, но все пак е! Погледнете днес македонските медии и самата култура. Имаме наплив от сръбска продукция, а българската почти я няма. Не може ли тук да се намери някаква „функция” за самата Агенция? Това би била огромна помощ за българската кауза и за България като държава.

8. В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от емигриралите от България през 1989 г. и след това по-късно заминават в Германия, Белгия и други европейски страни и се установяват да живеят там (по приблизителни сметки те са към 100 хил. души). Мислите ли, че дейността на ДАБЧ трябва да има отношение и към тези над половин милион български граждани и техни наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има внимание, отделено и на тези общности?

– Това трябва да произлезе от Националната стратегия, която би била общоприета и би определила националните интереси. Аз сега не бих говорил по темата.

9. Според нас, в концепциите на кандидатите и в досегашната политика на ДАБЧ е подценена ролята и мястото на българските медии зад граница. Какво е мнението Ви по този въпрос?

– Сами трябва да се преборим за нашите позиции. И вие, журналистите, и ние, обикновените българи зад граница, организирани в сдружения по етническа линия. Днес в Македония и телевизиите с държавна концесия са натоварени със сръбска продукция. Не говоря за самите сръбски телевизии, присъстващи чрез кабелните оператори. Сериозни български телевизии няма. Няма и никакви гости от България по македонските телевизии. Но има сръбски политически анализатори, които и сега в момента отработват общественото мнение по темата ПУЧ!? Самите те, а и водещите приемат това като нещо нормално. Но е ненормално да има гост българин, който би говорил откровено за политическия момент в Македония. Ето тук трябва да насочим вниманието. И ние, и Агенцията, и самата власт в България.

10. Какви основни приоритети трябва да има според Вас българската държава към диаспората, и в частност – какви основни приоритети трябва да има ДАБЧ? Не смятате ли, че с удостоверенията за български произход трябва да се заеме Министерство на правосъдието?

– Българите от и българите извън България са едно и също! Кой е този, който ще направи разлика между нас? Кой би си позволил да раздели националното тяло на българите? България е там, където сме ние всички. На няколко пъти ми се случва някакви си да ми кажат: “Отиди си в България, щом си българин”. Но моя отговор винаги е бил: “Тук е моята България!”. Това трябва да е основният приоритет на българската държава, а подразбира се и на ДАБЧ – да защитава и подкрепя българите там, където са.
Ако построим собствените национални позиции, така, както трябва, както го описахме, да не предаваме самите себе, ами да въздигнем българщината на най-високия пиедестал, не би имало значение кой би издавал удостоверенията за български произход, дали ДАБЧ или Министерство на правосъдието.

11.  Какъв трябва да е бюджетът на ДАБЧ?

– Бюджетът трябва да е спрямо определените цели и задачи. Това е една бъдеща задача.

12. Какво е мнението Ви за:

а) Създаване на Обществени съвети на ниво консулски окръг?

– По-скоро посолски окръг, отколкото консулски. В една относително малка държава като Македония би имало два съвети, което смятам, че не би било продуктивно.

б) Изборен Национален съвет?

– Да, разбира се.

в) Многомандатен избирателен район “Чужбина” (изравняване на активното избирателно право)?

– Потребно е добро да се обмисли, за да няма аномалии, както в Македония. Тука има трима представители на диаспората, избрани с изключително малък процент гласоподаватели.

г) Българските граждани в чужбина (с двойно гражданство) да се кандидатират за депутати в Народното събрание (изравняване на пасивното избирателно право)?

– Естествено. Споменах няколко пъти – разлика между нас out и българите in няма. Защо тогава да нямаме правото да участваме в българската политика? Хайде помислете си колко успешни политици македонци са участвали в българската политика в историята. Време е да се завърнем там, където ни е мястото.

д) Въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?

– Ако се устрои системата, що да не.

12) Допишете и отговорете на въпрос, който смятате за важен, а не е сред зададените.

– Въпроси безброй, желания – още повече. Но да не излизаме от темата. Пожелавам на бъдещия председател на ДАБЧ успешна работа и отворена врата за сътрудничество – само така може да се решават проблемите и да се реализират цели и задачи, свързани с българската кауза.

 

5 коментара »

  • Пламен Павлов said:

    Много хубаво, компетентно изложено и наистина полезно е казаното от г-н Лазар Младенов, поздравления!

  • Спирдон Спирдонов said:

    БРАВО !!!

  • никола said:

    подобни разговори с лица от Македония би трябвало да ги има и в националната преса.В агенцията за българите в чужбина да се изчистят всички комунисти ,от типа на Г.Димитров.т.е.тия които ни предадоха под натиска на Сталин.

  • никола said:

    Ако Вашата медия желае да помогне в ориентацията на българите в Македония,трява задължително да им се пратят материали,исторически документи,в които те да разберат ролята на Русия за разкъсването на България ,ролята на Сърбия под натиска на Русия още от 1830 година.Мога да ви посоча такива-документи.

  • Мариана said:

    Изпратете ако искате линкове към публикации на подобни документи или факсимилета от тях, ако разполагате с такива, на редакционния ни мейл – [email protected], а можете да ги изпратите ако искате и на Българския културен клуб в Скопие – http://www.bkks.org/contacts

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.