Home » Авторски страници, българи зад граница

Ангел Маринков: ДАБЧ натрупа опит в различаването на истински от фалшиви документи за произход

2015.02.08 Един коментар
Тараклия

Ангел Маринков в гр. Тараклия, Молдова, по време на провеждането на изнесен прием на документи за получаване на удостоверения за български произход. 2010 г.

Ангел Маринков e роден през 1975 г. в София. Средното си образование завършва в Националната гимназия за древни езици и култури “Св. Константин Кирил философ”. През 1999 г.  завършва История в СУ “Св. Климент Охридски”, а през 2002 г. и Право. През 2009 г. завършва магистратура по Национална сигурност и отбрана във Военната академия “Г. С. Раковски”. От 1996 до 2000 г. работи като сътрудник на отдел “Международен” на ВМРО и отдел “Македония и българи зад граница”. От октомври 2000 г. до април 2014 г. работи в Държавната агенция за българите в чужбина, заемайки последователно длъжностите от младши експерт до началник на отдел “Административно-правно обслужване”.

Потърсихме г-н Маринков в качеството му на един от кандидатите за поста председател на ДАБЧ. Нашето издание се обърна към всички кандидати за този пост (г-н Маринков не е отговорил на всички зададени към кандидатите, едни и същи въпроси), както и към други личности, имащи отношение към темата за ДАБЧ и политиката на българската държава към диаспората. Публикуваните преди това други интервюта по темата можете да прочетете тук  – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов, тук – интервю с Петър Пунчев, тук – интервю със Спас Ташев,  тук – интервю с Константин Пенчев, тук – интервю с Борис Борисов, тук – интервю с Иван Николов, тук – интервю с Лазар Младенов. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.

———————————————————————————————————————

.

1. Какво Ви накара да зарежете всичко и да се явите на едно подобно изслушване за място, ветровито и неособено високо платено за отговорностите, които се поемат? (Място, от което при това може да бъдете уволнен, по думите на вицепремиера М.Кунева, по всяко време, дори след 3 месеца.)

– Има още много работа за вършене. В случая не съм „зарязал” нищо, а по-скоро се стремя да се върна към обичайната си дейност. Практически целият ми професионален опит е свързан с работата с българите зад граница. През последните 14 години съм работил в ДАБЧ, заемайки последователно различни длъжности, от младши експерт до началник на отдел. Преди това 4 години – от 1996 до 2000 г. съм работил като сътрудник на Международния отдел на ВМРО и отдел „Македония и българи зад граница”. В този смисъл предизвикателствата пред Агенцията и проблемите й не са нещо ново за мен. Позицията на председател на ДАБЧ би ми осигурила необходимия властови ресурс, за да мога да действам на стратегическо ниво. Що се отнася до продължителността на заемането на поста, то длъжността на практика е мандатна*. Обикновено със смяната на правителството се сменя и председателя на ДАБЧ. Важното е бъдещият председател на ДАБЧ да се стреми за времето, през което е на поста, да свърши, колкото се може повече народополезна работа.

2. Предвижда се българските граждани извън страната да избират свои представители на ниво консулски окръг, като се организират в Обществени съвети, които да ги представят. По какъв начин ДАБЧ (под Ваше ръководство) ще допринесе за тяхното сформиране, популяризиране и работа?

– Създаването на обществени съвети е един качествено нов етап в развитието на организационните структури сред българските общности зад граница. Досега създаваните организации на българите в чужбина бяха предимно с културно-просветна насоченост. Този нов вид структури са заявка за развиване на дейност и обществено-политически план. Главното за тях е да могат да идентифицират проблемите на съответната българска общност и да се ангажират сериозно с тяхното решаване. Засега такива съвети се формират основно сред общностите на новата българска емиграция, но аз се надяват този процес да стане всеобхватен и да получи развитие и сред историческите български общности. Според мен това трябва да бъдат обществени съвети не само на българските граждани, а въобще на българите, които живеят на територията на даден консулски окръг.

ДАБЧ би могла да способства на формирането на обществените съвети, като съдейства за изграждането на стабилни контакти и динамична връзка между тях и българската държава в лицето на нейните институции. Това би стимулирало и осмислило тяхното формиране като организационни структури на българските общности, които да имат необходимия авторитет и обществена значимост.

3. Българите по света следва да бъдат представени на държавно ниво чрез изборен Национален съвет. Смятате ли, че ДАБЧ трябва да има по право свой представител в Националния съвет, и как ще участва в неговата работа?

– Според мен не само ДАБЧ, а и всички институции, които имат отношение към държавната политика към българите извън България, би следвало да имат представители в този съвет. Такъв например е гръцкият опит с техния Съвет на задграничния елинизъм. За съжаление в сега действащия Закон за българите, живеещи извън България, концепцията за този съвет не е прецизирана**. Причината за това е, че този закон е всъщност компилация от три законопроекта. Идеята за Национален съвет присъстваше само в единия от тях и тя беше лансирана единствено с цел чрез създаването на Национален съвет да отпадне необходимостта от съществуването на тогава Агенция за българите в чужбина и тя да бъде закрита. Лично аз бях участник в преговорния екип, като представлявах единия от посочените три законопроекта и защитавах тезата за необходимостта от съществуването на Агенцията като самостоятелен държавен орган.

Според мен, представителите на ДАБЧ и другите институции трябва да участват в работата на Националния съвет, но без да го суброгират.

4. При разискванията на Изборния кодекс от 42-то Народно събрание (февруари 2014 г.), в пленарна зала бе внесено предложение за създаване на избирателен район – Чужбина (МИР “Чужбина”), в който българските граждани извън страната да могат да избират свои народни представители.

а) Какво е отношението Ви към изборното представителство на българските граждани извън страната чрез свои депутати в Народното събрание?

б) Смятате ли, че опитът в балканските държави (Румъния, Хърватска, Македония), както и опита на Франция, Испания, Италия, Португалия при създаване на избирателни райони в чужбина е уместно да бъде използван в България?

– Да, мисля, че би било добре да се създаде отделен избирателен район, за да се избегне преливането на гласове отвън. Що се отнася до възможността българските граждани извън страната да имат свой депутати в Народното събрание – не мисля, че е необходимо да се създава отделно политическо представителство за тях.

Чуждият опит в това отношение може да бъде използван като ноу-хау само след като бъде внимателно проучен. Всяка държава си има специфика.

5. Подкрепяте ли въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?

– Подкрепям напълно въвеждането на гласуване онлайн. Това би спестило много време, усилия и разходи на хората, за да отидат до избирателните секции, които в някои случаи са отдалечени на десетки и дори стотици километри.

6. В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от преселилите се през 1989 г. и след това в Турция български и двойни граждани по-късно заминават за Германия, Белгия и други държави в Европа (по приблизителни сметки те са към 100 хиляди души). Кажете своето мнение по отношение на работата на ДАБЧ с тези над половин милион български граждани и техните наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има специално внимание, отделено и на тези общности?

– Това са специфични български общности, съставени от бивши и настоящи български граждани, представители на различните етнически групи, които живеят в България. Много от техните представители имат силна емоционална нагласа и се стремят да запазят жива връзката с България, и да я предадат на техните потомци. По отношение на тях трябва да се работи целенасочено, предимно в областта на културата. За това трябва да бъдат разработени конкретни програми. Особено важно значение има от страна на българската държава да бъдат осигурени съответните възможности за изучаване на българския език.

7. Много българи зад граница, включително и временните Обществени съвети на българите в чужбина смятат, че е необходима качествена реформа в работата на ДАБЧ.

а) Сегашният статут на агенцията позволява ли тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

б) Не трябваше ли първо да има дебат как агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия?

в) Знаете ли, че за период от една година само по удостоверенията за гражданство шефът на агенцията би трябвало да постави над 50 000 подписа? Това ще рече, за един работен ден, освен всичко останало, той би трябвало да отвори (евентуално да прочете) и да подпише към 250 страници! Не смятате ли, че с удостоверенията за български произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието? Залегнал ли е във Вашата концепция въпросът за компетенциите и правомощията на ДАБЧ?

– Споделям разбирането, че е необходима качествена реформа в ДАБЧ. Тази необходимост е преди всичко по отношение на кадровия потенциал и не толкова по отношение на структурата. Служителите на ДАБЧ трябва да са хора знаещи и можещи. Освен това работата в ДАБЧ е почти апостолска дейност. Който няма сърце за това, не му е там мястото.

Позволете ми и аз да Ви задам един въпрос: Какво съдържание влагате в понятието диаспора? Много често то се употребява неточно. Както е известно, диаспора от гръцки означава разпръскване, отделяне на част от цялото. В случая не всички български общности са диаспора. Това понятие е приложимо най-вече за част от българските исторически общности и старата емиграция в Западна Европа, Северна и Южна Америка и Австралия. Българите, които живеят на етническите територии на българския народ, намиращи се по силата на конкретни политически и исторически обстоятелства извън сегашните граници на България, не са диаспора. Те живеят върху част от българското землище. По отношение на най-новата българска емиграция понятието диаспора също е неточно, предвид на нейните динамични характеристики. Впрочем, използвам случая да отбележа, че не харесвам и понятието „чужбина”. То има определена емоционална, предимно негативна смислова натовареност и по отношение на редица български общности е неточно. В каква чужбина живеят например българите в Македония или в Западните покрайнини? Те живеят на същата земя, на която са живели и предците им от векове. Къде да отидат, за да не са в „чужбина”? Нали се стремим да направим границите формални, а не да издигаме нови Берлински стени. Считам, че на официално ниво би следвало да се използват понятията „българи зад граница” или „българи извън България”. В този смисъл би следвало да се помисли да се промени и названието на Агенцията.

Иначе статутът на ДАБЧ си е достатъчно добър. Провеждането на обществен дебат би било само загуба на време. Трябва да се работи, за да се възстанови нормалното протичане на дейностите на ДАБЧ, които са и определени със закон. Една от тях е установяването на българския произход. Посочената от вас бройка от 50 000 удостоверения ме кара да се усмихвам. Никога бройката на образуваните преписки на отделни лица не е надхвърляла 16-18 000 на година. Друг е въпросът, че по една образувана преписка на едно и също лице могат да се издадат няколко удостоверения, адресирани до различни институции. Това увеличава броя на издадените удостоверения като отделни документи, но преписката, по която се издават, е една. Така бройката на удостоверенията надвишава значително броя на образуваните преписки.

В моята концепция, както можете да се убедите, отделям значително място на проблемите, свързани с установяването на българския произход. Тази дейност е и следва да остане в ресора на ДАБЧ. Министерство на правосъдието няма необходимия ресурс да я извършва, а така не би могло да се гарантира и сигурността на цялостния процес по придобиване на българско гражданство и разрешаването на статут на пребиваване в страната. Това би могло да породи и конкретна заплаха за националната сигурност. Какво имам предвид? Преди измененията в Закона за българското гражданство през 2010 г се допускаше лица, които притежават документ с вписани в него данни за етническата му принадлежност, да подават директно документи за българско гражданство в Министерство на правосъдието. Такива документи притежават единствено гражданите на страните от бившия СССР. В резултат за период от около 7 години от 2003-2010 г. в процеса по придобиване на българско гражданство влязоха над 10 000 /десет хиляди/ чужди граждани от небългарски произход, опитвайки се докажат такъв с неистински или подправени документи.

Осъзнавайки, че има проблем, Министерство на правосъдието поиска от ДАБЧ да потвърди с писмени становища по всяка една преписка дали съответният кандидат за гражданство е от български произход, въпреки че по закон не беше необходимо. Липсата на подготвени кадри обаче принуди Министерство на правосъдието да се обърне за помощ към ДАБЧ. Така с течение на годините ДАБЧ изгради необходимия ресурс, а експертите, заети с тази дейност, натрупаха необходимите познания и се учеха в движение. Сега в ДАБЧ работят хора, които освен, че задълбочено познават етноопределящите характеристики на всяка една българска общност като именна система, местонахождение и пр., са обучени да разпознават истинските от фалшивите образци на представяните пред тях документи в оригинал. По такъв начин ДАБЧ изпълнява и филтрираща функция по отношение негативните явления, съпътстващи процеса на придобиване на българско гражданство.

Да установяваш български произход не означава само да четеш дали някъде в документа не пише българин или българка, а да разглеждаш и анализираш всички данни, които се съдържат в него в тяхната съвкупност.

Що се отнася до броя на подписите, то разпределени във времето при добре конституирани срокове на административното обслужване, те не се усещат като натоварване.

8. Избройте например 10 приоритета на ДАБЧ, но посочете примерни срокове за тях и някакъв проектен бюджет за тези срокове?

– Приоритетите в работата ми като евентуален ръководител на ДАБЧ са изложени в представената от мен концепция за дейността на институцията пред Министерски съвет. Ще посоча само някои от тях:

1. Разработване на конкретни програми за дейност, свързани с противодействие на асимилационните процеси сред историческите български общности.

2. Иницииране на спешни промени в нормативната база, регламентираща държавната политика към българите извън Р. България. Без тази промяна не може да говорим за адекватна политика към българите зад граница.

3. Нормализиране на дейността по издаването на удостоверения за български произход. Срок: един месец

4. Подкрепа на всички форми на изучаване на българския език сред българските общности. Тясно взаимодействие с Министерство на образованието и науката по този въпрос.

5. Подкрепа на всички форми на организационно изграждане сред българските общности, в това число и формирането на Обществени съвети.

6. Издирване и опазване на паметниците на българското културно-историческо наследство, които са дело на българските общности зад граница, съвместно с Министерство на културата.

9. Залегнала ли е в концепцията Ви за ДАБЧ сътрудничество и подкрепа на медиите в чужбина?

– Аз разглеждам българските медии зад граница като вид организации на българската общност. Разбира се работата с тях е специфична и изисква съответната организация. Един добър израз на сътрудничество през годините между ДАБЧ и българските медии е електронния портал “Родина”***, създаден към интернет сайта на ДАБЧ. Друг ползотворен подход би било реализирането по конкретен повод на съвместни инициативи между ДАБЧ и българските медии в извън България.

10. Били ли сте свързан със службите на ДС (имате ли картонче, досие)?

– Не съм, а и няма как. Роден съм през 1975 г.

11. Как според Вас българите от Р. Македония и Р. Сърбия следва да доказват българския си произход?

– Чрез свидетелство за раждане. В случай на необходимост може да се поиска и такова на съответния възходящ, по чиято линия се доказва българския произход. Това е напълно достатъчно.

 

—————————————————————————————————————————————–

Бел.ред.:

* Това, че досега всички председатели на ДАБЧ се назначаваха и уволняваха според това дали са удобни на тази или онази политическа сила, спечелила едни или други избори, не значи мандатна длъжност на председателя на Агенцията. Значи пълна зависимост на председателя, който и да е той, от политическата конюнктура. И избраният след това изслушване председател може също да бъде сменен по всяко време, именно защото длъжността “председател на ДАБЧ” не е мандатна.

** Националният съвет на българите в чужбина влезе като описание, структура, начин на избор и пр. в Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света, която бе разработена за първи път с участието на самите българи зад граница и без приета от МС през 2014 г. В тази Стратегия един от основните акценти е институционалното представителство на българите извън страната. Г-н Маринков не споменава за заложеното в този официално приет държавен документ, в контекста на въпроса за Националния съвет и не само. Що се отнася до и сега действащия Закон за българите в чужбина, за който говори г-н Маринков, той е приет през 2000 г. Опитите този закон да бъде сменен с друг не излязоха сполучливи. Ако има нов законопроект за българите зад граница, той не бива да се прави, без да се отчита гласа и мнението на българите зад граница, както и заложено в Националната стратегия институционално представителство.

*** Държавната агенция за българите в чужбина неколкократно вече обновява сайтовете си, в един от които има само регистър на българските медии зад граница, но подкрепа за българските медии в чужбина няма нито от страна на ДАБЧ, нито от страна на държавата. Подкрепата се разбира може би само като информационно сътрудничество, но дори и информационно сътрудничество не винаги има. Сайтът “Родина” не е разбира се българска медия в чужбина.

One Comment »

  • Любо said:


    За съжаление в сега действащия Закон за българите, живеещи извън България, концепцията за този съвет не е прецизирана**. Причината за това е, че този закон е всъщност компилация от три законопроекта. Идеята за Национален съвет присъстваше само в единия от тях и тя беше лансирана единствено с цел чрез създаването на Национален съвет да отпадне необходимостта от съществуването на тогава Агенция за българите в чужбина и тя да бъде закрита.

    ДАБЧ се страхува от собствената си сянка, но този страх е силно преувеличен. Националният съвет е замислен като представителен орган на българите в чужбина: изразител и защитник на техните интереси. А какво е ДАБЧ? Инструмент в ръцете на държавата, чрез който администрацията прокарва държаваната политика в чужбина. Как едното може да замени другото, г-н Маринков? С такъв анти-продуктивен подход, наистина ще ни убедите, че ДАБЧ трябва да бъде закрита.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.