2022-12-03

2 thoughts on “Спас Ташев: ДАБЧ трябва да се реформира и преструктурира

  1. Съмнителни схеми на Каракачанов, скрити зад патриотизма

    В коалиционното правителство на премиера Бойко Борисов за първи път бе проведен конкурс за заемането на един сравнително висок пост – председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Доколкото става въпрос за национална надпартийна политика, идеята бе добра. Поради тази причина ресорният вицепремиер Меглена Кунева дори обяви конкурса за публичен, предаде репортер на БГНЕС.

    В конкурса обаче е трудно да се забележи друг елемент на публичност освен публикуването на концепциите на деветимата кандидати за развитие на дейността на ДАБЧ. Въпреки обещанието, налице бе не публично, а закрито изслушване, като дори се бави обещаното публикуване на стенографския протокол от него. Неясни останаха както компетенциите на членовете на комисията, така и критериите за оценка на кандидатите. Не стана ясно как е преминала процедурата по допускане на кандидатите с оглед на покриването на критериите по издадената заповед да са български граждани, да са с доказан професионален опит в областта на българите в чужбина, да са с висше образование и да владеят писмено и говоримо поне един чужд език.

    Всичко това навява на мисълта, че зад неспазеното обещание за публичност стои задкулисието като един от бичовете на нашето общество. По този повод председателят на Френско-българския форум Стефан Манов заяви още миналата седмица, че се очертава поредният нагласен конкурс. Пред БНР Манов сподели, че според него постът ще бъде даден на член на Патриотичния фронт и по-конкретно на ВМРО, което той знаел още на 5-ти февруари. Парадокс, защото конкурсът се проведе на 9-ти февруари. Поради тази причина от Франция решиха да изпратят на омбудсмана в писмо името на нагласения победител и той да намери за необходимо или не да го афишира публично пред медиите.

    От преглед на публикациите и коментарите в медиите през последния месец е известно, че кандидатът на ВМРО се нарича Борис Вангелов Борисов, областен координатор на партията за Велико Търново. В това си качество бе водач на листата на Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ за Габровския район. Слуховете, че мястото е спазарено и че върху министър-председателя Бойко Борисов се оказва огромен натиск да назначи за председател на ДАБЧ човекът на ВМРО и на Красимир Каракачанов вече се разпространяват публично. На Каракачанов се приписват думите, че правителството пада, ако не стане това назначение. Много жалко, ако не професионализма и патриотизма, а тънките партийни сметки са цената за оцеляване на правителството.

    Поради липса на стенограма, все още не е ясно как се е представил на изслушването пред комисията човекът на Каракачанов, но от написаната от него малко повече от 4 страници концепция, половината текст е посветен на сух анализ на нормативната база, а не на вижданията му за бъдеща дейност на ДАБЧ. Не е ясно и по какъв начин е доказал професионален опит в областта на българите в чужбина, след като при преглеждане на регионалната преса през последните няколко години навсякъде е представен като областен организатор на ВМРО. Това ли са неговите управленски умения, за да поеме една държавна агенция? Парадоксален е и начинът му на доказване за владеене на чужд език. По наша информация е предоставено удостоверение за завършен на 9 януари 2015 г. краткосрочен курс по руски език. А датата на издаването на заповедта на М. Кунева за публичния конкурс е 12 декември 2014.

    По-интересен обаче е въпроса защо ВМРО настоява толкова много да поеме под свой контрол ДАБЧ? Още повече, че ПФ декларира, че няма да предлага свои кандидати за ръководни длъжности. Ако неспазването на дадената дума е характерно явление за политическия живот, то в конкретния случай се крият по-дълбоки цели. Не е тайна, че в България съществува паспортната мафия с няколко десетки хиляди лева дневен оборот. Пак от подробна информация в медиите е известно, че един от офисите за подобна дейност е в централата на ВМРО. За всичко това би трябвало да има достатъчно материали в ДАНС. Връзката на Каракачанов с въпросния посредник е доказвана многократно, защото лицето с инициали В. Я. присъства на всички прояви, които ВМРО организира в Смилево и Скопие за честване на Илинден и подвигът на Мара Бунева. По-интересен обаче е фактът, че според информация на свидетели, въпросното лице се явява информатор на македонските служби. От тази гледна точка съвсем логичен е разиграващият се политически екшън с извиването на ръцете на премиера Бойко Борисов, целящ разрешаването на проблемите, които Министерството на правосъдието създаде на същата тази мафия, поради издаваните от ДАБЧ Удостоверения за български произход, в нарушения на закона и без представянето на необходимите съобразно неговите изисквания доказателства за българския произход на кандидата. Зад привидно благородната цел да се уреди онази част от закона, касаеща доказването на български произход на хора, живеещи извън страната, се крият опасни последици. В началото на февруари от ПФ бе внесен опасен проект за изменение на Закона за българите, живеещи извън България, в който се предвижда произходът да се доказва и с документ, издаден от компетентен български държавен орган, който удостоверява родство; българско гражданство; български произход и др., включително и български документ за самоличност. Чрез поставянето на знак за равенство между българско гражданство и български произход се отваря вратата за кандидатстване и получаване на българско гражданство от стотици хиляди потомци на изселници в Турция по преселнически спогодби, които чрез сега действащата нормативна база не можеха да кандидатстват за българско гражданство. Не е ясно дали това не е цената на партнирането на ПФ с РБ и дали с подобно действие не се прави опит да се заличат изказванията на Борис Вангелов Борисов против членството на Турция в ЕС и против новините на турски език по БНТ? Няма да е излишно да се припомни, че за подобно поведение премиерът Бойко Борисов отстрани своя министър Божидар Димитров, който в много по-мека форма се бе изказвал срещу Турция.

    След тези факти някак нелогично звучи твърдението на хора от ВМРО, че не всички, които доказват своя български произход, кандидатстват за гражданство. Защото българският произход е една от входните врати към гражданството. Всъщност партията на Каракачанов затваря своя обръч и създава монопол около процеса за придобиване на българско гражданство като овладя още една входна врата – Дирекция „Миграция“ на МВР. Неин директор стана дългогодишният шофьор на Каракачанов Йотко Андреев.

    Ето, че пъзелът вече се сглобява и зад декларирания патриотизъм започват да прозират съмнителни и доходоносни схеми. Сега на ход е премиера Борисов. /БГНЕС

  2. Ето какво е написал на ФБ страничката си г-н Ташев

    ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТ ЕДИН КОНКУРС (ПО-СКОРО СЪБЕСЕДВАНЕ)

    Както обещах, с оглед на идеята за публичност при изслушването на кандидатите за председател на ДАБЧ, качвам на стената си зададените въпроси и отговорите ми, които успях да си конспектирам след излизане от залата.
    Трябва да споделя, че бе правен запис на събеседването и поради наличието на звуков файл не съм си водил подробни бележки. Поради тази причина може да има известно разминаване между казаното и конспектираното, но при всички случаи смисълът на отговорите ми е запазен.
    1. Какви са мотивите да се кандидатирам за председател на ДАБЧ? Какви ще са първите три стъпки, ако бъда избран за председател?
    – Споделих, че поддържам дългогодишни контакти с българите в чужбина, познавам техните проблеми, притежавам доказан професионален опит в областта съгласно издадената заповед за публично изслушване на кандидатите. Отговарям и на останалите изисквания в заповедта. Освен това се занимавам и на академично ниво с проблемите на българите в чужбина. Автор съм на редица научни разработки по този проблем. През м. януари защитих в БАН докторска дисертация по статистика и демография. Един от мотивите ми е да приложа на практика академичните познания поради констатираното разминаване между наука и практика. Освен това някои организации на българи в чужбина по собствена инициатива изразиха подкрепата си за кандидатурата ми. (Тук приложих издадения ми от БАН документ за придобита на 22 януари 2015 г. образователна и научна степен „доктор“ по статистика и демография и защитена докторска дисертация „Имиграционна политика и демографски перспективи на България“, а също така писмо на Българското културно дружество „Иван Вазов“ в Берисо, Аржентина).
    Първите три неща, които бих направил, ако бъда избран за председател на ДАБЧ са:
    • Да се запозная лично с всеки един от бъдещите си колеги.
    • Да помоля двамата директори да подготвят доклади за дейността , проблемите и препоръки при изпълнението на задачите на двете дирекции.
    • На базата на получените доклади и моята концепция да информирам ресорния заместник министър-председател за състоянието на държавната политика към българите в чужбина и да подготвя и предложа тезиси за нова държавна политика към българите в чужбина с варианти за решения, на базата на които да стартира съгласувателна процедура за изменение на нормативната база и устройствения правилник като начало на реформа в сектора.
    2. Смятам ли, че създаването на Многомандатен избирателен район – Чужбина ще се отрази положително на държавната политика към българите в чужбина?
    – В момента гласовете от чужбина се разпределят по сложна система в отделни избирателни райони в страната. Това на практика води до частична подмяна на регионалния вот, срещу което бе предизвикано силно обществено недоволство в редица избирателни райони в България. Поради тази причина смятам, че е редно да се образува отделен МИР – Чужбина. Ако тази идея се реализира, няма да се наблюдава повече прехвърлянето на голям брой гласове от чужбина към други избирателни райони. В същото време това ще бъде справедливо от гледна точка на националния вот. При евентуално въвеждане на смесена избирателна система в подобен МИР – Чужбина ще могат да се избират както пропорционални, така и мажоритарни кандидати. Мисля, че е в интерес на самите политически партии в избирателните листи в този МИР – Чужбина да бъдат представени български граждани, живеещи извън страната. С подобна практика ще се засили връзката между българите в чужбина и България и ще могат по-лесно да бъдат решавани техните специфични въпроси.
    3. На какви критерии трябва да отговарят кандидатите от български произход, за да получат удостоверения за произход? Има ли необходимост от законодателни промени?
    – До 2010 г. удостоверения за български произход са предоставяли единствено лицата, които не са могли да удостоверят българската си принадлежност с документ. След 2010 г. това удостоверение става задължително за всички желаещи да придобият българско гражданство, с което ДАБЧ, без да разполага с необходимите специалисти, получава монопол върху този процес.
    Във връзка със сигнали за редица нарушения и корупция, след 2010 г. са правени проверки от Прокуратурата и Главния инспекторат към МС, дадени са конкретни препоръки, в това число и за начина на установяване на българския произход.
    Съгласно становището на Прокуратурата и Главния инспекторат към МС, българският произход може и трябва да се потвърждава основно по два начина:
    Тъй като произходът е биологична връзка между две лица, той може да се установява на базата на документи, удостоверяващи съгласно изискването на закона, че поне един възходящ на заявителя е от български произход;
    Български произход може да се установява въз основа на документи и удостоверение за членство в организации на българи, живеещи извън Република България, признати от ДАБЧ за поддържане на връзки с тях, като в уставът им изрично е записано, че в тях членуват само българи.
    Очевидно е, че тези два начина не създават затруднения за кандидатстването за българско гражданство на основание на български произход, а улесняват процедурата. Необходимо е да се направят такива промени в ЗБГ, които да възстановят процедурата, съществувала преди 2010 г. По този начин продължителността на целия процес по кандидатстване ще се съкрати с една година.
    Личното ми мнение обаче е, че при бъдещи по-сериозни промени в ЗБГ трябва да се обсъди варианта за въвеждането на точкова система при получаването на българско гражданство, за да могат да се отсеят кандидатите, например да се откроят лицата с патриотични подбуди пред тези, кандидатстващи единствено по прагматични съображения.
    4. Смятам ли, че административният капацитет и заложеният бюджет на ДАБЧ са достатъчни за осъществяването на идеите и концепцията ми за развитие на агенцията. Имам ли конкретни предложения? С огледа капацитета на ДАБЧ, какъв брой преписки за български произход годишно смятам, че агенцията може да разглежда?
    – В предложената концепция изхождам от сегашния административен капацитет и заложен бюджет на ДАБЧ. Залагам основно на прагматични идеи, а не на увеличаване на щата и бюджета.
    Според мен ДАБЧ категорично трябва да се заеме да изпълнява основната си координираща роля, а дейността по установяване на българския произход да бъде поета от МП. Съгласно становището на прокуратурата и главния инспекторат към МС документите, с които се удостоверява българският произход, са ясни. Тези документи могат да се внасят направо в МП, за да стартира процедурата за кандидатстване за българско гражданство, каквато е била практиката до 2010 г. МП разполага с необходимите специалисти, които могат да установят дали въпросните документи отговарят на подписаните международни спогодби за превод и легализация, а също така да установят и тяхната истинност.
    В случаите, когато български произход се установява въз основа на документи и удостоверение за членство в организации на българи, живеещи извън Република България, признати от ДАБЧ за поддържане на връзки с тях, МП трябва да разполага със списък на утвърдените от председателя на ДАБЧ на базата на ясни правила и включени в регистъра по смисъла на ЗБЖИРБ организации на българи зад граница (заедно със спесимени с печатите и подписите на техните председатели).
    5. Смятам ли, че за нуждите на ДАБЧ следва да бъде съставена обективна демографска статистика за всички български общности по света? Как ще стане това и кой ще актуализира тази статистика?
    – Налични са три различни по своите характеристики, но взаимно свързани статистики, които дават отговор на въпроса:
    • Статистика на българските граждани, пребиваващи в чужбина;
    • Статистика на етническите българи зад граница, произлизащи главно от историческите компактни български общности зад граница;
    • Статистика на лицата от български произход;
    Данни за първата група се подават ежегодно от Текущата демографска статистика, която съгласно изискванията на Закона за гражданската регистрация отразява промените при смяна на настоящия адрес от България в чужбина и обратно. Тази статистика е непълна, тъй като не всички декларират подобна смяна на адреса. Затова данните трябва да се допълват с информации от националните статистики на държавите по пребиваване. При тях с оглед на задължителния регистрационен режим за чужденците данните са много по-достоверни. На ниво ЕС обобщени достоверни данни може да предоставя ЕВРОСТАТ.
    Данни за втората статистика се получават основно от преброяванията на населението в отделните държави. Получените данни са сравнително обективни за държавите, където етническите българи не са подложени на асимилация, т.е. налице е правото на личностно самоопределение.
    Значително по-трудно е набавянето на данни за статистиката на лицата от български произход, тъй като те може да не се декларират като етнически българи, но в родословието си имат възходящ българин, напр. при смесени бракове. В този случай е полезно да се използва опита на други европейски държави като Унгария и Гърция например, които въведоха издаването и употребата на лични карти на лица съответно от унгарски и гръцки произход. По този начин историческата родина има възможност да съхрани и развива връзките си с лицата от свой произход.
    Обобщаването на трите вида статистики би дала една достоверна представа за броя на българите зад граница и от тук да се правят изводи за бъдещата държавна политика към тях.
    Подобна обобщена статистика може да бъде направена от ДАБЧ съобразно нейната координираща роля, като тук се включат НСИ, Дирекция „Миграция“ при МВР, служба ГРАО и др.
    6. Предвид ситуацията в Украйна, каква подкрепа трябва ДАБЧ да окаже за проблемите на етническите българи там?
    – Към настоящият момент в българските медии информация за положението на българите в Украйна пристига главно от самите българи. Част от тази информация е с противоречиво съдържание. Ако бъда избран за председател на ДАБЧ, ще се обърна към МВнР за детайлно запознаване с актуалната обстановка.
    Тъй като следя реакциите на други държави, които имат свои малцинства в Украйна и поради сходността на казуса, ще предложа провеждането на срещи с аналогичните институции на ДАБЧ в Румъния, Унгария и Полша. На базата на тези срещи и постигнатите резултати ще предложа съвместна инициатива на четирите държави на европейско ниво, в т.ч. и търсене на възможност за европейско финансиране при провеждането на обща политика на ЕС към малцинствата на държави членки, живеещи на територията на Украйна.
    Разбира се, това не изключва възможността за изпращането на хуманитарна помощ от България за нашите сънародници по линия на БЧК и държавния резерв.
    Освен тези, бяха зададени и уточняващи въпроси при представянето на концепцията ми. Мисля, че ще бъдат отразени в стенограмата от протокола.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *