Home » Авторски страници

Спас Ташев: ДАБЧ трябва да се реформира и преструктурира

2015.02.05 2 коментара
Спас Ташев. Снимка: Frognews.bg

Спас Ташев. Снимка: Frognews.bg

Спас Ташев е докторант по демография и статистика към БАН, магистър по международно икономическо сътрудничество от УНСС, има завършен курс по дипломация от Дипломатическия университет към МВНР, бил е директор на българския Културно-информационен център в Скопие, както е зам. председател на ДАБЧ, автор е на множество публикации.

Потърсихме г-н Ташев в качеството му на един от кандидатите за поста председател на ДАБЧ. Нашето издание се обърна със същите въпроси към всички кандидати за този пост, както и към други личности, имащи отношение към темата за ДАБЧ и политиката на българската държава към диаспората. Публикуваните преди това други интервюта по темата можете да прочете тук  – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов и тук – интервю с Петър Пунчев. Линк към сборната ни тема “Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР “Чужбина” – тук.

——————————————————————————————

 

1. Какво Ви накара да зарежете всичко и да се явите на едно подобно изслушване за място, ветровито и неособено високо платено за отговорностите, които се поемат? (Място, от което при това може да бъдете уволнен, по думите на вицепремиера М. Кунева, по всяко време, дори след 3 месеца.)

– Първо да кажа, че според мен не е редно по принцип избирането на лица за такъв пост да бъде чрез конкурс, защото има опасност да се размие политическата отговорност. В конкретния случай обаче, когато става въпрос за държавна политика към българите в чужбина, тя трябва да е националноотговорна, неконюнктурна и надпартийна, и от тази гледна точка конкурсът е оправдан. Разбира се, много е важно избраният кандидат (който би трябвало да е победилият кандидат, ако се изхожда от декларирания принцип за публичност на конкурса), да успее да се впише в управленския екип на държавата.
Аз самия съм безпартиен, но три години бях съветник в предишното правителство на премиера Борисов и споделям дясноцентристките идеи на сегашното правителство. Иначе години наред се занимавам с проблематиката за българите зад граница. В момента работя като асистент по демография в БАН, а плановата ми тема за следващите три години е едно бяло петно за нашите държавни институции – „Миграционен натиск и потенциални демографски ефекти“. В миграционния баланс се занимавам както с емиграцията, така и с имиграцията на население с български произход. Основният ми мотив да се кандидатирам за председател на ДАБЧ е констатираното разминаване между наука и практика, откъдето произтичат и неудачите в държавната политика към българите в чужбина, последица от което е нерешаването на част от проблемите на диаспората. Държавната политика не би трябвало да се възприема като даденост, спусната за изпълнение от ДАБЧ. Вярвам, че ако бъда избран за председател на ДАБЧ, ще мога, заедно с екипа си, да инициирам редица промени, включително и законодателни, които да превърнат агенцията от орган, осъществяващ държавната политика, в орган, изграждащ тази политика съвместно с всички правителствени институции и неправителствени организации. Чрез координиращата роля на ДАБЧ би могло да се повлияе върху институциите за взимането на такива решения, които да доведат до реално сближаване на държавата с българите по света, така че те, макар и далече, да усещат, че България ги смята за част от себе си. Както и те да възприемат България като част от самите себе си. Не само в родово-семеен смисъл. Тук е видна за всички ролята им на загрижени и всеотдайни синове и дъщери. А като компетентни и активни строители на Отечеството. Поради тази причина нищо не зарязвам, а надграждам чрез преминаването от натрупани академични знания към тяхното практическо прилагане. Иначе не виждам смисъл от науката.

2. Предвижда се българските граждани извън страната да избират свои представители на ниво консулски окръг, като се организират в Обществени съвети, които да ги представят. По какъв начин ДАБЧ (под Ваше ръководство) ще допринесе за тяхното сформиране, популяризиране и работа?

– Поддържам контакти с някои от вече създадените временни Обществени съвети сред българите зад граница. Тъй като съгласно статута си общественият съвет не получава инструкции от държавни организации, ДАБЧ може да бъде стратегически партньор, в т.ч. и застъпник на интересите на обществения съвет пред различни български институции. Изхождайки от идеята, че обществен съвет може да се формира към всяко българско дипломатическо или консулско представителство, ДАБЧ чрез своите контакти може да бъде особено полезна в държави, където Р. България няма свои дипломатически мисии. При доказан интерес и постигнати добри резултати, в рамките на своята координираща роля, ДАБЧ може съвместно с МВнР да бъде и инициатор за разкриването на нови дипломатически представителства, ръководени основно от нещатни консулски длъжностни лица.
В моята концепция освен това предвиждам създаването на постоянно действащ обществен съвет към ДАБЧ чрез включването в него на авторитетни обществено значими личности, които да подпомагат нейната дейност. Това ще бъде своеобразното лоби на ДАБЧ и ще съдейства за популяризирането и постигането на обществено съгласие по най-значимите въпроси на диаспората.

3. Българите по света следва да бъдат представени на държавно ниво чрез изборен Национален съвет. Смятате ли, че ДАБЧ трябва да има по право свой представител в Националния съвет, и как ще участва в неговата работа?

– Анализирал съм ролята на Националния съвет още при приемането на ЗБЖИРБ. Смятам, че в онзи си вид отпреди 15 години той е нефункционален, затова и остана само като едно пожелание. Тъй като ДАБЧ провежда държавната политика към българите по света, законодателят трябва да реши ролята и мястото на такъв бъдещ съвет с действащ нормативен акт. Ако това стане, приемам идеята, залегнала в концептуалния проект* за Национален съвет на българите, живеещи извън Република България, според която той може да участва във формирането и провеждането на единна държавна политика спрямо българите живеещи извън страната. Разбира се, трябва много прецизно да се определят ролята и функциите на този съвет.
Според мен ДАБЧ трябва да има свой представител в този Национален съвет, за да може по този начин да се улесни целия процес от обмен на идеи и дискусии до взимането на решения като механизъм на взаимодействието между Националния съвет и отделните държавни институции, координирани от ДАБЧ.

4. При разискванията на Изборния кодекс от 42-то Народно събрание (февруари 2014 г.), в пленарна зала бе внесено предложение за създаване на избирателен район – Чужбина (МИР “Чужбина”), в който българските граждани извън страната да могат да избират свои народни представители.

а) Какво е отношението Ви към изборното представителство на българските граждани извън страната чрез свои депутати в Народното събрание?

– На въпроса мога да отговоря по-скоро като гражданин, а не като кандидат за председател на ДАБЧ, тъй като подобен елемент не е наличен в съществуващата до момента държавна политика към българите зад граница. Да, смятам, че е редно да се образува отделен МИР „Чужбина“. Ако тази идея се реализира, няма да се наблюдава повече прехвърлянето на голям брой гласове от чужбина към други избирателни райони, което на практика води до подмяна на регионалния вот и срещу което бе предизвикано силно обществено недоволство в редица избирателни райони в страната. В същото време това ще бъде справедливо от гледна точка на националния вот. Мисля, че е в интерес на самите политически партии в избирателните листи в този МИР „Чужбина“ да бъдат представени български граждани, живеещи извън страната.

б) Смятате ли, че опитът в балканските държави (Румъния, Хърватска, Македония), както и опита на Франция, Испания, Италия, Португалия при създаване на избирателни райони в чужбина е уместно да бъде използван в България?

– Ценното от този опит е уместно да бъде ползвано. Аз самия съм изследвал политиките на редица западни държави за поддържане на контакти със своите диаспори, като част от този анализ е отразен в научната разработка „Репатриране на диаспората в миграционната политика на някои европейски държави“ (сп. “Население”, София 2000).

5. Подкрепяте ли въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?

– Категорично подкрепям въвеждането на електронно гласуване за всички български граждани, не само за тези в чужбина. С оглед на възможността за по-масово гласуване, избраното чрез такъв начин на гласуване правителство ще има и по-голяма обществена подкрепа, която ще му дава допълнителна стабилност. Чрез електронния вот се преодоляват и някои пречки, като например несъгласието на дадена държава да се разкрият избирателни секции извън дипломатическите мисии.

6. В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от преселилите се през 1989 г. и след това в Турция български и двойни граждани по-късно заминават за Германия, Белгия и други държави в Европа (по приблизителни сметки те са към 100 хиляди души). Кажете своето мнение по отношение на работата на ДАБЧ с тези над половин милион български граждани и техните наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има специално внимание, отделено и на тези общности?

– Да, българският произход се установява на базата на наличието на възходящ, който е българин. В България обаче живеят и други етнически групи, които имат равни права и са част от модерното схващане за българската политическа нация. Според мен е необходимо да се предложи на законодателя лицата, които в родословието си имат възходящ, починал като български гражданин, и ако неговите потомци при установяването си зад граница не са получили чуждо гражданство на основание на чужд произход, да могат да кандидатстват при по-облекчени условия от общия режим за натурализация. Този подход позволява да се загърби тясното разбиране за етнонацията и по този начин се създават мостове и към други общности, свързани с България.
Тези специфични български общности също трябва да бъдат обект на внимание и грижа от страна на българската държава. Специално на българските евреи съм посветил редица мои изследвания и публикации, в т.ч. и книга на английски език, издадена от Европейския парламент.

7. Много българи зад граница, включително и временните Обществени съвети на българите в чужбина смятат, че е необходима качествена реформа в работата на ДАБЧ.

– ДАБЧ трябва да се реформира и преструктурира, подобна идея отстоявам и в написаната от мен концепция. Заявявал съм го във всички мои медийни изяви по въпроса**.

а) Сегашният статут на агенцията позволява ли тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

– Редица държави по света имат структури за контакти със своята диаспора, аналогични на ДАБЧ, и развиват успешна дейност. В други държави органът е с по-висок ранг – на министерство. Към настоящият момент статутът (мястото в държавната йерархия) на ДАБЧ е задоволителен, но трябва да се обнови остарялата нормативна база и промени структурата съобразно приоритетите.

б) Не трябваше ли първо да има дебат как агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия?

– След десетилетия на национален нихилизъм, държавната ни политика към българите зад граница все още няма традиции. Съгласен съм – ДАБЧ трябваше да се реформира, обаче остана без ръководство, така че нямаше кой да задвижи процеса. Защото за да се осъществи промяната, трябва да се познават слабостите, да има идеи за преодоляването им, за свеждането до минимум на корупционния риск и корупционните практики, и разбира се някой да поеме отговорност. Според мен ако този подход залегне в критериите за оценка и на базата на обещанието за публичност и прозрачност на конкурса, стига да бъде спазено, може да се постави началото на реформирането на ДАБЧ.

в) Знаете ли, че за период от една година само по удостоверенията за гражданство шефът на агенцията би трябвало да постави над 50 000 подписа? Това ще рече, за един работен ден, освен всичко останало, той би трябвало да отвори (евентуално да прочете) и да подпише към 250 страници! Не смятате ли, че с удостоверенията за български  произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието? Залегнал ли е във Вашата концепция въпросът за компетенциите и правомощията на ДАБЧ?

– В моята концепция е залегнало разбирането, че произходът е правна категория, по цял свят се доказва по един и същи начин, и с неговото удостоверяване трябва да се заеме Министерство на правосъдието, което разполага с необходимите специалисти за преглед и оценка на прилаганите документи. Ролята на ДАБЧ в този процес може да бъде само спомагателна, като указва на сънародниците ни зад граница по какъв начин могат да се сдобият с информация, удостоверяващи българския им произход. Тук също виждам координиращата роля на ДАБЧ и сътрудничеството й с ДА „Архиви“ с цел дигитализиране и възможност за онлайн търсене в тази част от архива, която може да послужи за удостоверяване на българския произход. Изненадан съм, че след толкова скандали, обществено напрежение и уронване на доброто име на ДАБЧ, а в крайна сметка и на България, никой не е направил това.

8. Какви според Вас трябва да бъдат приоритетните цели на ДАБЧ и средствата за тяхното изпълнение?

– В разработената от мен концепция като стратегически цели на ДАБЧ, произтичащи от българския национален интерес, съм посочил: съхраняване на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи по света с България, българските общности да играят ролята на мост на сътрудничество между България и държавите, в които пребивават, и изграждане на български лобита в чужбина. Това може да бъде постигнато чрез участието на българските общности чрез ръководствата на техните организации в дейността на ДАБЧ и изработване на програми за работа с всяка общност, партньорство на ДАБЧ с неправителствени организации, чиято дейност е ориентирана към контакти и подкрепа на българските общности зад граница, съдействие на българските общности и техни представители за достъп до обществена информация, и постоянен контакт с българските общности, в т.ч. и отчетност пред тях на ДАБЧ при изпълнение на своите политики.

9. Избройте например 10 приоритета на ДАБЧ, но посочете примерни срокове за тях и някакъв проектен бюджет за тези срокове?

– Приоритетите ще бъдат подредени според тяхната значимост, а не по отделни общности. Имало е периоди в ДАБЧ, когато акцентът в дейността й е поставян ту върху историческите български общности (Украйна, Молдова, Румъния, Македония и т.н), ту върху емигрантските структури (САЩ, Канада и Западна Европа). Аз ще търся баланс. Отдели ли се внимание на един тип общност, устойчивостта е разклатена. Всички българи са еднакво важни за България и не бива да се допускат приоритети, които да разклащат. Приоритетите трябва да заздравяват.

Ето някои от конкретните приоритети, залегнали в моята концепция:

• Познаване на българските общности зад граница – изучаване и разбиране на техния манталитет в зависимост от продължителността и характера на формирането им, идентифициране на конкретните проблеми и потребности и осигуряване на възможност за двупосочна връзка и въздействие;
• Дейност за улесняване на българите зад граница в областта на административните услуги, в т.ч. постигане на добър баланс между използваните ресурси и постигнатите резултати;
• Създаване на условия за равни възможности за достъп на всички българи по света – леснодостъпни услуги, включително и правото им да гласуват. Особено внимание да се отделя на представителите на българските общности със специфични потребности с оглед на тяхната отдалеченост или състояние на човешките права;
• Осигуряване на публичност и прозрачност в дейността на ДАБЧ и най-вече при взимането на ключови решения;
• Създаване на издание на ДАБЧ, популяризиращо достиженията и тенденциите в различни сфери на обществения живот в България и акцентите на държавната политика към българите по света;
• Партньорство с българските общности зад граница – ползване на специфичния опит на организиране и функциониране на всяка отделна българска общност;
• Водене на актуален регистър от страна на ДАБЧ както на организации на българи в чужбина по смисъла на ЗБЖИРБ, така и на други български организации (църкви, училища, културно-просветни клубове, фолклорни сдружения и др.) – своевременно актуализиране на базата с данни с цел улесняване на контактите по между им;
• Създаване на актуален регистър на българските медии по света и захранването им с информация по проблематиката на българските общности по света;
• Да се създаде регистър на влиятелните българи зад граница – с актуална база данни на влиятелните българи по света като хора на изкуството, учени, бизнесмени, спортисти, държавници и политици. Интензивният контакт с тях може да допринесе за засилването на българското лоби в чужбина и да инициира участието им в интелектуалния и финансовия живот в България;
• Издирване, документиране и популяризиране на български материални, писмени и духовни паметници на културата зад граница;
• Издирване на млади и талантливи българи – творци зад граница и съдействие да разпространяват творбите си в цялостното българско културно пространство;
• Подпомагане на българските неделни училища по света и помощ за основаване на нови;
• Подпомагане разпространението на български печатни и периодични издания сред компактните български общности в чужбина;
• Сътрудничество с научни институти в България и чужбина с цел проучване на нагласите, тенденциите и протичащите процеси сред българите в чужбина.
• Ефективно партньорство с гражданите и НПО в България – включване на гражданите и неправителствените организации (НПО), занимаващи се с проблематиката на българите в чужбина, в процеса на обсъждане чрез кръгли маси, конференции и симпозиуми на ключови въпроси за българите в чужбина и взимането на решения по тях;

Тъй като ДАБЧ е на бюджетна издръжка, дейността по реализацията на тези цели ще се осъществява независимо от размера на отпускания бюджет. Когато се конкретизира всяка отделна проява, тогава ще е възможно да се изчисли и необходимия или възможния бюджет за осъществяването й. За постигането на някои приоритети е нужно само разбиране и добра воля.

10. Залегнала ли е в концепцията Ви за ДАБЧ сътрудничество и подкрепа на медиите в чужбина?

– Да, този въпрос е включен в приоритетите, залегнали в концепцията ми. Аз самият съм автор на редица материали, публикувани в издания на българите по света.

11. Били ли сте свързан със службите на ДС (имате ли картонче, досие)?

– Преследван съм от ДС заради моето участие в тайна организация, отстояваща истината за българското минало на Македония. След изпращането на анонимно протестно писмо до ЦК на БКП заради провежданата политика на национален нихилизъм, през 1984 г. бях арестуван от ДС като непълнолетен ученик, срещу мен бе образувано дело по линия на „промакедонски национализъм“ с окраска „противодържавна агитация и пропаганда“. Една година бях подлаган на профилактиране, изразяващо се в системни разпити и физически и психически тормоз.
През 1995 г. като кандидат за общински съветник минах през проверка за чисто минало. През 2001 г. подадох молба за достъп до архива на ДС. Бе ми отговорено, че бившата ДС е събирала за мен информация, открила е срещу мен дело за оперативна проверка с псевдоним „Патриота“, водено по линия на „промакедонски национализъм“ с окраска „противодържавна агитация и пропаганда“, и че ДС ме е профилактирала.
Малко след това Комисията по досиетата ме обяви за сътрудник и то за периода, когато съм следствен за противодържавна агитация и пропаганда. Пълен абсурд. След проверка по моя инициатива се установи, че ми е създадено досие, в което е приложена декларация за сътрудничество, каквато аз никога не съм подписвал. Заведох дело, наложено бе провеждането на съдебно-графологична експертиза, която по безспорен начин установи, че декларацията е манипулирана и не е моя. Експертизата бе изцяло кредитирана от съда и с влязло в сила съдебно решение бе обявена за фалшива.
За защита на честта и доброто си име по тази тема съм написал две книги: „Покаянието на жертвите. ДС и македонския въпрос“ (София 2001) и „Агентът и марсианците“ (София 2008). След запознаването с моя случай, Македонската патриотична организация в САЩ и Канада ме награди със своята специална награда за приноса ми в македонското освободително движение. Предговорът към втората книга е написан от един изстрадал българин зад граница – Панде Евтимов от Скопие, а послесловът – от зам. председателя на МПО в САЩ и Канада и главен редактор на в. „Македонска трибуна“ проф. д-р Любомир Тодоров.
Преди време по този въпрос бе публикувана и статия в Еврочикаго „Спас Ташев – агент или борец срещу ДС“*** и подзаглавие „Заиграване с истината и човешкото достойнство“, в която са приложени и споменатите по-горе документи.

12. Допишете и отговорете на въпрос, който смятате за важен, а не е сред зададените.

– Бих добавил следния въпрос: по какви критерии ще бъдат признавани и вписвани в регистъра на ДАБЧ организациите на българи по смисъла на ЗБЖИРБ? И бих отговорил така: Основният критерий трябва да бъде уставът, с който е направена съдебната регистрация на съответната организация. В него изрично трябва да е записано, че за членове се приемат само българи. Именно затова предвиждам в моята концепция тези организации да отчитат всяка година пред съответното българско дипломатическо представителство и ДАБЧ както дейността си, така и членската си маса. Само по този начин България ще придобива истински български граждани, а не кандидати за паспорт, които след получаването му забравят за нея.

——————————————————————————————————————————————————-

* Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света, в която става дума и за споменатия от г-н Ташев Национален съвет на българите в чужбина, е официално приет държавен документ, след много обсъждания. Ако г-н Ташев е имал някакви резерви към това какъв да бъде и какви точно функции да има Националния съвет за българите в чужбина, може би е трябвало да ги изрази преди приемането на тази стратегия, която мина през няколко варианти на обсъждане преди на бъде внесена за приемане и по-късно след обществен натиск приета от МС (бел.ред.).

** Например тук:
http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2015-01-29/spas-tashev-nuzhno-e-vatreshno-preustroystvo-na-darzhavnata-agentsiya-za-balgarite-v-chuzhbina
http://frognews.bg/news_85081/S-Tashev-kandidat-za-shef-na-DABCH-za-Frog-Koruptsiiata-i-skandalite-shte-sprat!/

*** Линк към статията:
https://www.eurochicago.com/2012/06/zaigravane-s-istinata-i-tchoveshkoto-dostoynstvvo/

2 коментара »

  • Peter S said:

    Ето какво е написал на ФБ страничката си г-н Ташев

    ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТ ЕДИН КОНКУРС (ПО-СКОРО СЪБЕСЕДВАНЕ)

    Както обещах, с оглед на идеята за публичност при изслушването на кандидатите за председател на ДАБЧ, качвам на стената си зададените въпроси и отговорите ми, които успях да си конспектирам след излизане от залата.
    Трябва да споделя, че бе правен запис на събеседването и поради наличието на звуков файл не съм си водил подробни бележки. Поради тази причина може да има известно разминаване между казаното и конспектираното, но при всички случаи смисълът на отговорите ми е запазен.
    1. Какви са мотивите да се кандидатирам за председател на ДАБЧ? Какви ще са първите три стъпки, ако бъда избран за председател?
    – Споделих, че поддържам дългогодишни контакти с българите в чужбина, познавам техните проблеми, притежавам доказан професионален опит в областта съгласно издадената заповед за публично изслушване на кандидатите. Отговарям и на останалите изисквания в заповедта. Освен това се занимавам и на академично ниво с проблемите на българите в чужбина. Автор съм на редица научни разработки по този проблем. През м. януари защитих в БАН докторска дисертация по статистика и демография. Един от мотивите ми е да приложа на практика академичните познания поради констатираното разминаване между наука и практика. Освен това някои организации на българи в чужбина по собствена инициатива изразиха подкрепата си за кандидатурата ми. (Тук приложих издадения ми от БАН документ за придобита на 22 януари 2015 г. образователна и научна степен „доктор“ по статистика и демография и защитена докторска дисертация „Имиграционна политика и демографски перспективи на България“, а също така писмо на Българското културно дружество „Иван Вазов“ в Берисо, Аржентина).
    Първите три неща, които бих направил, ако бъда избран за председател на ДАБЧ са:
    • Да се запозная лично с всеки един от бъдещите си колеги.
    • Да помоля двамата директори да подготвят доклади за дейността , проблемите и препоръки при изпълнението на задачите на двете дирекции.
    • На базата на получените доклади и моята концепция да информирам ресорния заместник министър-председател за състоянието на държавната политика към българите в чужбина и да подготвя и предложа тезиси за нова държавна политика към българите в чужбина с варианти за решения, на базата на които да стартира съгласувателна процедура за изменение на нормативната база и устройствения правилник като начало на реформа в сектора.
    2. Смятам ли, че създаването на Многомандатен избирателен район – Чужбина ще се отрази положително на държавната политика към българите в чужбина?
    – В момента гласовете от чужбина се разпределят по сложна система в отделни избирателни райони в страната. Това на практика води до частична подмяна на регионалния вот, срещу което бе предизвикано силно обществено недоволство в редица избирателни райони в България. Поради тази причина смятам, че е редно да се образува отделен МИР – Чужбина. Ако тази идея се реализира, няма да се наблюдава повече прехвърлянето на голям брой гласове от чужбина към други избирателни райони. В същото време това ще бъде справедливо от гледна точка на националния вот. При евентуално въвеждане на смесена избирателна система в подобен МИР – Чужбина ще могат да се избират както пропорционални, така и мажоритарни кандидати. Мисля, че е в интерес на самите политически партии в избирателните листи в този МИР – Чужбина да бъдат представени български граждани, живеещи извън страната. С подобна практика ще се засили връзката между българите в чужбина и България и ще могат по-лесно да бъдат решавани техните специфични въпроси.
    3. На какви критерии трябва да отговарят кандидатите от български произход, за да получат удостоверения за произход? Има ли необходимост от законодателни промени?
    – До 2010 г. удостоверения за български произход са предоставяли единствено лицата, които не са могли да удостоверят българската си принадлежност с документ. След 2010 г. това удостоверение става задължително за всички желаещи да придобият българско гражданство, с което ДАБЧ, без да разполага с необходимите специалисти, получава монопол върху този процес.
    Във връзка със сигнали за редица нарушения и корупция, след 2010 г. са правени проверки от Прокуратурата и Главния инспекторат към МС, дадени са конкретни препоръки, в това число и за начина на установяване на българския произход.
    Съгласно становището на Прокуратурата и Главния инспекторат към МС, българският произход може и трябва да се потвърждава основно по два начина:
    Тъй като произходът е биологична връзка между две лица, той може да се установява на базата на документи, удостоверяващи съгласно изискването на закона, че поне един възходящ на заявителя е от български произход;
    Български произход може да се установява въз основа на документи и удостоверение за членство в организации на българи, живеещи извън Република България, признати от ДАБЧ за поддържане на връзки с тях, като в уставът им изрично е записано, че в тях членуват само българи.
    Очевидно е, че тези два начина не създават затруднения за кандидатстването за българско гражданство на основание на български произход, а улесняват процедурата. Необходимо е да се направят такива промени в ЗБГ, които да възстановят процедурата, съществувала преди 2010 г. По този начин продължителността на целия процес по кандидатстване ще се съкрати с една година.
    Личното ми мнение обаче е, че при бъдещи по-сериозни промени в ЗБГ трябва да се обсъди варианта за въвеждането на точкова система при получаването на българско гражданство, за да могат да се отсеят кандидатите, например да се откроят лицата с патриотични подбуди пред тези, кандидатстващи единствено по прагматични съображения.
    4. Смятам ли, че административният капацитет и заложеният бюджет на ДАБЧ са достатъчни за осъществяването на идеите и концепцията ми за развитие на агенцията. Имам ли конкретни предложения? С огледа капацитета на ДАБЧ, какъв брой преписки за български произход годишно смятам, че агенцията може да разглежда?
    – В предложената концепция изхождам от сегашния административен капацитет и заложен бюджет на ДАБЧ. Залагам основно на прагматични идеи, а не на увеличаване на щата и бюджета.
    Според мен ДАБЧ категорично трябва да се заеме да изпълнява основната си координираща роля, а дейността по установяване на българския произход да бъде поета от МП. Съгласно становището на прокуратурата и главния инспекторат към МС документите, с които се удостоверява българският произход, са ясни. Тези документи могат да се внасят направо в МП, за да стартира процедурата за кандидатстване за българско гражданство, каквато е била практиката до 2010 г. МП разполага с необходимите специалисти, които могат да установят дали въпросните документи отговарят на подписаните международни спогодби за превод и легализация, а също така да установят и тяхната истинност.
    В случаите, когато български произход се установява въз основа на документи и удостоверение за членство в организации на българи, живеещи извън Република България, признати от ДАБЧ за поддържане на връзки с тях, МП трябва да разполага със списък на утвърдените от председателя на ДАБЧ на базата на ясни правила и включени в регистъра по смисъла на ЗБЖИРБ организации на българи зад граница (заедно със спесимени с печатите и подписите на техните председатели).
    5. Смятам ли, че за нуждите на ДАБЧ следва да бъде съставена обективна демографска статистика за всички български общности по света? Как ще стане това и кой ще актуализира тази статистика?
    – Налични са три различни по своите характеристики, но взаимно свързани статистики, които дават отговор на въпроса:
    • Статистика на българските граждани, пребиваващи в чужбина;
    • Статистика на етническите българи зад граница, произлизащи главно от историческите компактни български общности зад граница;
    • Статистика на лицата от български произход;
    Данни за първата група се подават ежегодно от Текущата демографска статистика, която съгласно изискванията на Закона за гражданската регистрация отразява промените при смяна на настоящия адрес от България в чужбина и обратно. Тази статистика е непълна, тъй като не всички декларират подобна смяна на адреса. Затова данните трябва да се допълват с информации от националните статистики на държавите по пребиваване. При тях с оглед на задължителния регистрационен режим за чужденците данните са много по-достоверни. На ниво ЕС обобщени достоверни данни може да предоставя ЕВРОСТАТ.
    Данни за втората статистика се получават основно от преброяванията на населението в отделните държави. Получените данни са сравнително обективни за държавите, където етническите българи не са подложени на асимилация, т.е. налице е правото на личностно самоопределение.
    Значително по-трудно е набавянето на данни за статистиката на лицата от български произход, тъй като те може да не се декларират като етнически българи, но в родословието си имат възходящ българин, напр. при смесени бракове. В този случай е полезно да се използва опита на други европейски държави като Унгария и Гърция например, които въведоха издаването и употребата на лични карти на лица съответно от унгарски и гръцки произход. По този начин историческата родина има възможност да съхрани и развива връзките си с лицата от свой произход.
    Обобщаването на трите вида статистики би дала една достоверна представа за броя на българите зад граница и от тук да се правят изводи за бъдещата държавна политика към тях.
    Подобна обобщена статистика може да бъде направена от ДАБЧ съобразно нейната координираща роля, като тук се включат НСИ, Дирекция „Миграция“ при МВР, служба ГРАО и др.
    6. Предвид ситуацията в Украйна, каква подкрепа трябва ДАБЧ да окаже за проблемите на етническите българи там?
    – Към настоящият момент в българските медии информация за положението на българите в Украйна пристига главно от самите българи. Част от тази информация е с противоречиво съдържание. Ако бъда избран за председател на ДАБЧ, ще се обърна към МВнР за детайлно запознаване с актуалната обстановка.
    Тъй като следя реакциите на други държави, които имат свои малцинства в Украйна и поради сходността на казуса, ще предложа провеждането на срещи с аналогичните институции на ДАБЧ в Румъния, Унгария и Полша. На базата на тези срещи и постигнатите резултати ще предложа съвместна инициатива на четирите държави на европейско ниво, в т.ч. и търсене на възможност за европейско финансиране при провеждането на обща политика на ЕС към малцинствата на държави членки, живеещи на територията на Украйна.
    Разбира се, това не изключва възможността за изпращането на хуманитарна помощ от България за нашите сънародници по линия на БЧК и държавния резерв.
    Освен тези, бяха зададени и уточняващи въпроси при представянето на концепцията ми. Мисля, че ще бъдат отразени в стенограмата от протокола.

  • Спасе, кажи си said:

    Съмнителни схеми на Каракачанов, скрити зад патриотизма

    В коалиционното правителство на премиера Бойко Борисов за първи път бе проведен конкурс за заемането на един сравнително висок пост – председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Доколкото става въпрос за национална надпартийна политика, идеята бе добра. Поради тази причина ресорният вицепремиер Меглена Кунева дори обяви конкурса за публичен, предаде репортер на БГНЕС.

    В конкурса обаче е трудно да се забележи друг елемент на публичност освен публикуването на концепциите на деветимата кандидати за развитие на дейността на ДАБЧ. Въпреки обещанието, налице бе не публично, а закрито изслушване, като дори се бави обещаното публикуване на стенографския протокол от него. Неясни останаха както компетенциите на членовете на комисията, така и критериите за оценка на кандидатите. Не стана ясно как е преминала процедурата по допускане на кандидатите с оглед на покриването на критериите по издадената заповед да са български граждани, да са с доказан професионален опит в областта на българите в чужбина, да са с висше образование и да владеят писмено и говоримо поне един чужд език.

    Всичко това навява на мисълта, че зад неспазеното обещание за публичност стои задкулисието като един от бичовете на нашето общество. По този повод председателят на Френско-българския форум Стефан Манов заяви още миналата седмица, че се очертава поредният нагласен конкурс. Пред БНР Манов сподели, че според него постът ще бъде даден на член на Патриотичния фронт и по-конкретно на ВМРО, което той знаел още на 5-ти февруари. Парадокс, защото конкурсът се проведе на 9-ти февруари. Поради тази причина от Франция решиха да изпратят на омбудсмана в писмо името на нагласения победител и той да намери за необходимо или не да го афишира публично пред медиите.

    От преглед на публикациите и коментарите в медиите през последния месец е известно, че кандидатът на ВМРО се нарича Борис Вангелов Борисов, областен координатор на партията за Велико Търново. В това си качество бе водач на листата на Коалиция “Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” за Габровския район. Слуховете, че мястото е спазарено и че върху министър-председателя Бойко Борисов се оказва огромен натиск да назначи за председател на ДАБЧ човекът на ВМРО и на Красимир Каракачанов вече се разпространяват публично. На Каракачанов се приписват думите, че правителството пада, ако не стане това назначение. Много жалко, ако не професионализма и патриотизма, а тънките партийни сметки са цената за оцеляване на правителството.

    Поради липса на стенограма, все още не е ясно как се е представил на изслушването пред комисията човекът на Каракачанов, но от написаната от него малко повече от 4 страници концепция, половината текст е посветен на сух анализ на нормативната база, а не на вижданията му за бъдеща дейност на ДАБЧ. Не е ясно и по какъв начин е доказал професионален опит в областта на българите в чужбина, след като при преглеждане на регионалната преса през последните няколко години навсякъде е представен като областен организатор на ВМРО. Това ли са неговите управленски умения, за да поеме една държавна агенция? Парадоксален е и начинът му на доказване за владеене на чужд език. По наша информация е предоставено удостоверение за завършен на 9 януари 2015 г. краткосрочен курс по руски език. А датата на издаването на заповедта на М. Кунева за публичния конкурс е 12 декември 2014.

    По-интересен обаче е въпроса защо ВМРО настоява толкова много да поеме под свой контрол ДАБЧ? Още повече, че ПФ декларира, че няма да предлага свои кандидати за ръководни длъжности. Ако неспазването на дадената дума е характерно явление за политическия живот, то в конкретния случай се крият по-дълбоки цели. Не е тайна, че в България съществува паспортната мафия с няколко десетки хиляди лева дневен оборот. Пак от подробна информация в медиите е известно, че един от офисите за подобна дейност е в централата на ВМРО. За всичко това би трябвало да има достатъчно материали в ДАНС. Връзката на Каракачанов с въпросния посредник е доказвана многократно, защото лицето с инициали В. Я. присъства на всички прояви, които ВМРО организира в Смилево и Скопие за честване на Илинден и подвигът на Мара Бунева. По-интересен обаче е фактът, че според информация на свидетели, въпросното лице се явява информатор на македонските служби. От тази гледна точка съвсем логичен е разиграващият се политически екшън с извиването на ръцете на премиера Бойко Борисов, целящ разрешаването на проблемите, които Министерството на правосъдието създаде на същата тази мафия, поради издаваните от ДАБЧ Удостоверения за български произход, в нарушения на закона и без представянето на необходимите съобразно неговите изисквания доказателства за българския произход на кандидата. Зад привидно благородната цел да се уреди онази част от закона, касаеща доказването на български произход на хора, живеещи извън страната, се крият опасни последици. В началото на февруари от ПФ бе внесен опасен проект за изменение на Закона за българите, живеещи извън България, в който се предвижда произходът да се доказва и с документ, издаден от компетентен български държавен орган, който удостоверява родство; българско гражданство; български произход и др., включително и български документ за самоличност. Чрез поставянето на знак за равенство между българско гражданство и български произход се отваря вратата за кандидатстване и получаване на българско гражданство от стотици хиляди потомци на изселници в Турция по преселнически спогодби, които чрез сега действащата нормативна база не можеха да кандидатстват за българско гражданство. Не е ясно дали това не е цената на партнирането на ПФ с РБ и дали с подобно действие не се прави опит да се заличат изказванията на Борис Вангелов Борисов против членството на Турция в ЕС и против новините на турски език по БНТ? Няма да е излишно да се припомни, че за подобно поведение премиерът Бойко Борисов отстрани своя министър Божидар Димитров, който в много по-мека форма се бе изказвал срещу Турция.

    След тези факти някак нелогично звучи твърдението на хора от ВМРО, че не всички, които доказват своя български произход, кандидатстват за гражданство. Защото българският произход е една от входните врати към гражданството. Всъщност партията на Каракачанов затваря своя обръч и създава монопол около процеса за придобиване на българско гражданство като овладя още една входна врата – Дирекция “Миграция” на МВР. Неин директор стана дългогодишният шофьор на Каракачанов Йотко Андреев.

    Ето, че пъзелът вече се сглобява и зад декларирания патриотизъм започват да прозират съмнителни и доходоносни схеми. Сега на ход е премиера Борисов. /БГНЕС

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.