.
В системата на Калифорнийския университет (University of California / UC) – най-голямата и влиятелна публична университетска система в САЩ – се разгаря един от най‑значимите образователни дебати през последното десетилетие. Въпросът дали да бъдат върнати стандартизираните тестове SAT и ACT като задължителна част от приема на студенти изправи един срещу друг социалните инженери и академичната общност.
Сред най‑силните, чуваеми и аргументирани гласове в подкрепа на връщането на изпитите е българката проф. Звезделина Станкова. Тя е преподавател по математика в престижния Калифорнийски университет в Бъркли и световно признат експерт в областта на математическото образование. Проф. Станкова стана първият преподавател от Бъркли, подписал отвореното писмо за възстановяване на стандартизирания прием – документ, който вече е подкрепен от над 1 000 нейни колеги (особено от STEM факултетите по науки, технологии, инженерство и математика) в цялата UC система. Разбира се инициативата за това писмо не е дело на един човек, а е плод на мащабни екипни усилия на изтъкнати учени. В основата на ключовия документ стоят още трима професори по математика и един професор по право: проф. Мина Аганагич, проф. Светлана Житомирская, проф. Джон Лот и проф. Крис Хуфнагъл.
Хронология на казуса: От пандемичен компромис до „свободно падане“
През 2020 г., в разгара на пандемията от COVID-19, ръководството на Калифорнийския университет взе решение (първи сред останалите реномирани университети) да премахне изискването за изпитите SAT и ACT. Основният политически аргумент тогава бе, че тези изпити са елитарни и поставят в неблагоприятно положение учениците от малцинствата и семействата с по-ниски доходи, които нямат средства за скъпи подготвителни курсове.
Шест години по-късно обаче реалността в аулите се оказа стряскаща. В авторитетна публикация за The Wall Street Journal – WSJ (в съавторство със Світлана Житомирська) и в интервюта за медийната платформа The Hill, проф. Станкова открито заяви, че липсата на обективен критерий за оценка при приема е довела до сериозен срив в математическата грамотност на новоприетите студенти. По нейни наблюдения, в университетските курсове по Калкулус около 25-30% от студентите се оказват в „свободно падане“, тъй като нямат реална базова подготовка и не могат да издържат на академичното ниво, въпреки отличните си оценки от гимназията.
.
.
Какви са аргументите на Звезделина Станкова?
Според българския професор, пълното премахване на SAT/ACT е довело до три основни дефицита в американското висше образование:
– Невъзможност за прогнозиране: За университетите е станало изключително трудно да предвидят успеваемостта на студентите в първите курсове и да преценят дали те ще се справят с тежките инженерни науки.
– Инфлация на оценките: Налице са огромни различия между учениците от различните училища. Оценките от средното образование в САЩ вече не са съпоставими, тъй като критериите варират твърде много.
– Липса на диагностика: Изгубен е обективният инструмент, който навреме да идентифицира студентите в риск, за да може университетът да им предложи допълнителна академична подкрепа още в началото.
Проф. Станкова категорично отхвърля тезата, че стандартизираните тестове са инструмент за „елитарност“. Напротив – тя ги определя като възможност за равен шанс, особено за способни ученици от по‑слаби училища или бедни райони, които нямат достъп до напреднали извънкласни програми или силни преподавателски препоръки, но притежават висок интелект и заложби.
„Математиката е обективна. И приемът трябва да има поне един обективен компонент“, аргументира се Станкова пред американските медии.
Коя е Звезделина Станкова – българският ум зад инициативата
Зад тази твърда и авторитетна академична позиция стои биография на истински математически феномен. Родена в Русе, Звезделина Енчева Станкова израства като едно от „златните деца“ на българската математическа школа. Тя защитава честта на България, печелейки два сребърни медала от Международната олимпиада по математика в Куба (1987 г.) и Австралия (1988 г.).
Малко известен, но забележителен факт е, че Станкова е била сред малкото успели да решат най-емблематичната и трудна задача в историята на олимпиадата – легендарната Задача №6 (свързана с метода Vieta jumping). Благодарение на феноменалното си решение на тази задача, тя получава пълна стипендия за бакалавърска програма в САЩ. Сред единиците ученици, получили тогава максимален брой точки за решаването и, освен Звезделина Станкова, изпъкват имената на и Нго Бао Тяу, Рави Вакил и Никушор Дан. Емануил Атанасов ( също таант от България) решава задачата в рамките на един абзац и получава специална награда.
След като заминава за САЩ, Звезделина Станкова завършва бакалавърска и магистърска степен в колежа „Брин Мор“, а по-късно защитава докторат (Ph.D.) в емблематичния Харвардски университет.
От дълги години тя е водещ преподавател в катедрата по математика на UC Berkeley – един от най-елитните държавни университети в света. Студентите я описват като изключително взискателен, но и изключително структуриран лектор. Станкова пренесе изпитания източноевропейски модел на извънкласно обучение в САЩ, като през 1998 г. основа прочутия Математически кръжок в Бъркли (Berkeley Math Circle) – днес най‑влиятелната структура за подготовка на математически таланти в Америка, чиито възпитаници редовно стават медалисти от международни олимпиади или студенти в Ivy League.
За съжаление кръжокът за по-горните класове (Berkeley Math Circle-Upper за 5-12 клас), основан и ръководен от професор Станкова в кампуса на UC Berkeley в продължение на 27 години, бе принуден да затвори врати през май 2025 г. поради нови изисквания на кампуса, задължаващи единствено вземането на пръстови отпечатъци от гост-лекторите. За своята история BMC-Upper е създал редица гениални деца, включително и най-новата голяма гордост на школата – Хана Кайро.
За своите педагогически постижения проф. Станкова е удостоена с Haimo Award – най‑високата и престижна награда за преподаване по математика в САЩ, и е автор на множество учебници и програми.
Защо този дебат е съдбоносен за САЩ и какво следва?
Дебатът, воден от проф. Станкова, докосва самата сърцевина на американската образователна философия и повдига фундаментални въпроси: Какво всъщност означава „справедлив“ прием? Достатъчни ли са оценките от училище? Как да се измери академичната готовност в различни социални среди и какво е истински „равен шанс“ в образованието?
Тъй като University of California е най‑голямата публична университетска система в страната, нейните решения имат ефекта на доминото. Когато UC премахна тестовете през 2020 г., стотици други колежи последваха примера. Сега, ако под натиска на преподавателите изпитите бъдат възстановени, това ще доведе до мащабен национален обрат в политиките за прием в САЩ.
Предстои петицията за връщане на SAT/ACT, инициирана от академичните среди, да бъде официално разгледана от Управителния съвет на университета (UC Board of Regents). Независимо от крайното решение, проф. Звезделина Станкова (Zvezdelina Stankova) остава един от най‑видимите, смели и логични гласове в този процес – и ярък пример за това как българските учени и мислители зад граница оформят ключови политики и задават стандарти в световното образование.
.
.
Следва пълният текст на отвореното писмо.
.
To the UC Regents, UCOP, Academic Senate leadership, and the people of California:
We write as University of California mathematics faculty, joined by faculty from other STEM
disciplines. UC has long served students from every background and has been a powerful
engine of social mobility for the people of California. That public trust must be protected for
future generations. Today, UC’s mission is at risk. To preserve that mission:
We call for the reinstatement of the SAT/ACT mathematics requirement for applicants to
STEM majors beginning with the 2027 admissions cycle, alongside STEM faculty
oversight of readiness standards and admissions practices affecting those majors.
Over the past five years, we have seen a widening divergence in mathematical preparation
levels within the same classroom. This trend indicates that current admissions practices do not
provide a sufficiently reliable check on mathematical readiness for STEM majors. The UC San
Diego Senate–Administration Workgroup on Admissions report documents this crisis in stark
terms: in the last five years, the number of students whose mathematics skills fall below high
school level increased nearly thirtyfold; moreover, 70% of those students fall below middle
school levels, reaching roughly one in twelve members of the entering cohort. These findings
are corroborated by data across our campuses. For example, for three consecutive years, 20
30% of UC Berkeley first-semester calculus students who participated in mathematical
diagnostic testing displayed severe preparation deficits.
Basic mathematical fluency is analogous to literacy; without it, success in university-level STEM
becomes structurally unattainable for students. We now observe preparation gaps so severe
that instructors must reteach middle-school mathematics while simultaneously teaching the
material students need for sciences, engineering, economics, and other quantitatively
demanding fields. UC has been a national leader in supporting under-resourced students to do
well in mathematics. However, UC has finite resources and can help only so many students,
and only when the preparation deficits they need to overcome are within reach.
Furthermore, the widening spread between underprepared and well-prepared students creates
polarized courses, weakening the foundation available to many students and making it harder to
teach at the level required for advanced STEM work. UC is increasingly unable to provide its
students with the education needed to become leaders in California’s scientific, technological,
and economic future. We are already seeing the warning signs: longer pathways through
prerequisite material, reduced readiness for advanced coursework, and growing pressure to
dilute quantitative rigor. Left unaddressed, these trends will lead to declining graduation rates,
longer time to degree, and reduced completion of STEM majors, with consequences for
California’s highly skilled STEM workforce.
California’s public higher-education system is a coordinated pathway through community
college, CSU, and UC that aligns students with the instruction best suited to their preparation.
The current admissions system is undermining this structure by admitting students directly into
STEM UC programs without a reliable measure of whether they are prepared to succeed. This
serves no one well.
И още…
Заглавие: Чикагският университет и границите на институционалната неутралност: случаят с Лабораторната школа
В Чикагския университет — една от крепостите на академичната свобода в САЩ — отново се тестват границите на свободното слово. Този път дебатът е провокиран от решението на Лабораторната школа (Lab School) да не издигне ЛГБТ-флага по време на месеца на прайда. Залогът тук е много по-голям от едно парче плат: става въпрос за свободата на словото, идеологическата пропаганда и това кой има право да говори от името на институцията.
1. Принципът на Калвен: основата на „чикагската традиция“
През 1967 г. Чикагският университет приема така наречения Доклад на Калвен (Kalven Report) — един от най-значимите документи в съвременната история на академичната свобода. В него се формулира радикална за времето си позиция: университетът като институция не трябва да заема официални становища по спорни социални, политически и морални въпроси.
Според Калвен университетът трябва да бъде форум за свободен обмен на идеи, а не политически актор. Той защитава максимално пространство за индивидуален спор, като поема минимум „институционална реч“. Този принцип на институционална неутралност е правопропорционален на днешния „уокизъм“ (woke culture). Съвременната прогресивна идеология настоява, че „мълчанието е насилие“, и изисква от институциите непрекъснато да доказват своята морална чистота чрез декларации и издигане на флагове. Затова уокистите категорично отхвърлят принципа на Калвен.
2. Лабораторната школа: „професорското гето“ и лявото изключение
Лабораторната школа към Чикагския университет е създадена първоначално като практическа необходимост — да осигури адекватно образование за децата на университетските преподаватели, тъй като самият университет се намира в проблемен квартал на Чикаго. Високият ѝ рейтинг не се дължи на педагогическо чудо, а на елитния контингент от ученици.
За разлика от самия университет обаче, Лабораторната школа никога не е приемала принципите на Калвен. Под влиянието на силен учителски профсъюз тя се превръща в дълбоко ангажирана прогресивна институция. Разработва собствени стандарти, които формално се позовават на „чикагската традиция“, но на практика налагат задушаващ ляв конформизъм, при който е позволено да се говори само в рамките на одобрената морална линия.
Университетът дълго време толерира това разминаване. Търпението обаче се изчерпва, когато идеологическият натиск в школата става толкова непоносим, че започва да предизвиква отлив на кадри — младите професори започват да се изнасят в други квартали, за да не записват децата си там. Става ясно, че така повече не може да се продължава.
3. Текущият конфликт и завръщането към неутралността
През април 2026 г. временният директор на Лабораторната школа, проф. Итан Буено де Мескита, прави първия сериозен опит да върне училището в общата рамка на университета. Той разпространява нови стандарти, които изискват образователен процес, неутрален по отношение на гледните точки.
Конкретният повод за обществено напрежение е решението да не се издигне ЛГБТ-флагът на училищния флагщок. Проф. Мескита аргументира това с факта, че флагът се възприема като глас на самата институция, а не просто като студентско изказване. Това решение предизвиква остра реакция и обвинения от страна на профсъюза на учителите, които твърдят, че новата бюрократична неутралност задушава академичната им свобода в класната стая.
4. Структурният проблем: може ли неутралността да се делегира надолу?
Най-дълбокият въпрос, който случаят поставя, не е за самия флаг, а за разпределението на властта в институцията. Ако Докладът на Калвен е конституционен принцип за университета като цяло, до каква степен отделни негови подразделения имат право да го отхвърлят?
Може ли едно подразделение да се позовава на авторитета на Калвен, когато му е удобно, и да го игнорира, когато не му харесва?
Ако Лабораторната школа може да отхвърли неутралността, какво пречи на отделен факултет, програма или дори конкретен преподавател да обяви, че създава свой собствен идеологически кодекс?
Ако всяко звено може по свое усмотрение да пренаписва базовите норми, тогава идеята за институционална неутралност просто се разтваря. Тя престава да бъде реален принцип и се превръща в удобна фасада за селективен контрол, при който противниците на свободното слово използват легитимен жаргон, за да го задушават вътрешно.
5. Заключение
Спорът около Лабораторната школа е критичен тест за жизнеспособността на калвеновския принцип днес. Чикагският университет е изправен пред фундаментален избор: или да утвърди Доклада на Калвен като реално действащо правило за всички свои структури, или честно да признае, че той вече е просто пиар измислица и показуха.
В този контекст действията на администрацията през 2026 г. заслужават уважение. Рядкост е сериозен учен като проф. Мескита да прояви такава смелост и административна хватка, за да защити класическите академични граници в епохата на политическия активизъм.