Home » Авторски страници

Борис В. Борисов: ДАБЧ трябва да се трансформира в Министерство за българите в чужбина

2015.02.06 Няма коментари

dabch011vangelovБорис Вангелов Борисов е магистър по право и по история и география към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Понастоящем е докторант към ВТУ по специалността „Конституционна история на Балканските държави“. Той е главен редактор на културно-просветния вестник „Охридска България“, организатор на събития за историческите български общности, юрист-консулт на Фондация ВМРО. Борис Борисов е на 42 години.

Потърсихме г-н Борисов (по-известен с бащиното си име Вангелов) в качеството му на един от кандидатите за поста председател на ДАБЧ. Нашето издание се обърна със същите въпроси към всички кандидати за този пост, както и към други личности, имащи отношение към темата за ДАБЧ и политиката на българската държава към диаспората. Публикуваните преди това други интервюта по темата можете да прочетете тук  – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов, тук – интервю с Петър Пунчев, тук – интервю със Спас Ташев,  тук – интервю с Константин Пенчев. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.

 —————————————————————————————————————————–

.

1. Какво Ви накара да зарежете всичко и да се явите на едно подобно изслушване за място, ветровито и неособено високо платено за отговорностите, които се поемат? (Място, от което при това може да бъдете уволнен, по думите на вицепремиера М. Кунева, по всяко време, дори след 3 месеца.)

– През целия си съзнателен живот съм се интересувал от съдбата на българските исторически общности зад граница. Имам стотици приятели и познати от Украйна, Молдова, Македония, Албания и др. В началото не подозирах, че към българите зад граница ще се добавят още 2 млн. наши сънародници от т.нар. „нова” или „млада” емиграция. Тяхната съдба също не ми е безразлична, тъй като много от моите приятели, колеги, съседи по стечение на житейските обстоятелства, са част от тази емиграция. Знам, че мястото е „ветровито” и не особено високо платено, както вие казвате, но не това е мотивът ми да се явя на изслушването. Ако търсех спокойно и добре платено местенце – въобще нямаше да кандидатствам за председател на ДАБЧ. Ще се опитам да направя каквото мога и каквото смятам, че е необходимо за нашите сънародници зад граница, и ако евентуално бъда освободен след няколко месеца, уверявам ви, няма да остана без работа.

2. Предвижда се българските граждани извън страната да избират свои представители на ниво консулски окръг, като се организират в Обществени съвети, които да ги представят. По какъв начин ДАБЧ (под Ваше ръководство) ще допринесе за тяхното сформиране, популяризиране и работа?

– Идеята за Обществени съвети е много добра и аз категорично я подкрепям. Тяхното съществуване е предвидено и в приетата от Министерски съвет на Република България Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света. ДАБЧ може да допринесе за тяхното сформиране като използва широките си контакти с ръководствата на стотиците български организации зад граница, като ги призове активно да се включат в образуването на тези съвети. Би трябвало ДАБЧ да приканва нашите сънародници и да гласуват, когато съответното дипломатическо представителство на България в чужбина организира произвеждане на избори.

3. Българите по света следва да бъдат представени на държавно ниво чрез изборен Национален съвет. Смятате ли, че ДАБЧ трябва да има по право свой представител в Националния съвет, и как ще участва в неговата работа?

– Изборен Национален съвет е предвиден във внесения в Народното събрание на Република България проект за Закон за българите и българските общности извън Република България*, като независим консултативен орган на обществени начала с представителни и съвещателни функции за изразяване волята на организационни структури на българските общности извън Република България за провежданата държавна политика. Законопроектът борави с наименованието „Национално представителство” и предвижда негови органи да са Общо събрание и Национален консултативен съвет, като Общото събрание, според чл. 45, ал. 1, се състои от представители на организациите, вписани в регистъра на ДАБЧ. В Националната стратегия също е предвиден Национален съвет като независим консултативен орган на обществени начала. Дискусионен е въпросът дали той трябва да се изгради към Президента на Р. България или към Народното събрание, или да бъде самостоятелен. В действащия ЗБЖИРБ също е регламентиран Национален съвет, но като юридическо лице на бюджетна издръжка, състоящ се от 9 членове. Народното събрание избира за срок от 5 години председателя на Националния съвет и 6 от неговите членове като 5 от тях се избират измежду българите, живеещи извън Република България. Предложението за състава се прави от председателя на Народното събрание. Президентът назначава един от членовете на Съвета, а Министерски съвет определя един от министрите за такъв (чл. 18 и чл. 19).
Това са три съвършено различни подхода** за конституиране на Национално представителство на българите зад граница.
Нито един от гореспоменатите вариант не предвижда ДАБЧ да има по право свой представител в Националния съвет. Би било полезно, ако Агенцията е представена в този съвет, но това зависи и от волята на представителите на българските общности зад граница, които може да предпочетат изграждането на представителство, в което не участват държавни институции. При всички положения обаче, ДАБЧ и Националния съвет трябва да развиват най-тясно сътрудничество.

4. При разискванията на Изборния кодекс от 42-то Народно събрание (февруари 2014 г.), в пленарна зала бе внесено предложение за създаване на избирателен район – Чужбина (МИР “Чужбина”), в който българските граждани извън страната да могат да избират свои народни представители.

а) Какво е отношението Ви към изборното представителство на българските граждани извън страната чрез свои депутати в Народното събрание?

б) Смятате ли, че опитът в балканските държави (Румъния, Хърватска, Македония), както и опита на Франция, Испания, Италия, Португалия при създаване на избирателни райони в чужбина е уместно да бъде използван в България?

Отговор на а) и б): Смятам, че е абсолютно необходимо формирането на изборен район „Чужбина”, и че опитът на другите държави по този въпрос трябва да бъде внимателно проучен като не се допусне механично и безкритично пренасяне на чужди модели.

5. Подкрепяте ли въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?

– Въпреки че и този начин на гласуване може да бъде опорочен, аз го подкрепям, но ако обхваща всички български граждани, както в чужбина, така и в Република България.

6. В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от преселилите се през 1989 г. и след това в Турция български и двойни граждани по-късно заминават за Германия, Белгия и други държави в Европа (по приблизителни сметки те са към 100 хиляди души). Кажете своето мнение по отношение на работата на ДАБЧ с тези над половин милион български граждани и техните наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има специално внимание, отделено и на тези общности?

– ДАБЧ трябва да работи освен със старите общности и с всички български граждани, които постоянно пребивават зад граница, без оглед на това в коя държава живеят. Доколкото съм информирам, преди време ДАБЧ е изпратила български учебни пособия на проявили интерес български граждани в Република Турция.

7. Много българи зад граница, включително и временните Обществени съвети на българите в чужбина смятат, че е необходима качествена реформа в работата на ДАБЧ.

а) Сегашният статут на агенцията позволява ли тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

б) Не трябваше ли първо да има дебат как агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия?

Отговор на а) и б): По смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за администрацията, ДАБЧ е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политиката на страната към българите в чужбина, тъй като за тази политика не е създадено министерство. Съгласно чл. 19, ал. 4 от З. Адм., Председателят на ДАБЧ е орган на изпълнителната власт, а според чл. 4, ал. 1 от УПДАБЧ, той ръководи, координира и контролира провеждането на държавната политика по отношение на българските общности извън Република България. За да провежда по-сериозна, по-обезпечена и съответно по-качествена политика към българите извън граница Агенцията трябва да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Бюджетът й, който сега е под 700 хил. лв., значително да нарасне, както и да се промени УПДАБЧ в посока увеличаване на личния състав, който сега не може да надвишава 25 човека, а това е крайно недостатъчно предвид големия брой българи, живеещи в чужбина. Правомощията на председателя на Агенцията трябва да бъдат увеличени, за да дават възможност за по-голяма оперативна самостоятелност и въздействие върху процеса по провеждане на държавната политика. Само по този начин и след вътрешно преструктуриране ДАБЧ ще може да задоволи очакванията на българската диаспора.

в) Знаете ли, че за период от една година само по удостоверенията за гражданство шефът на агенцията би трябвало да постави над 50 000 подписа? Това ще рече, за един работен ден, освен всичко останало, той би трябвало да отвори (евентуално да прочете) и да подпише към 250 страници! Не смятате ли, че с удостоверенията за български произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието? Залегнал ли е във Вашата концепция въпросът за компетенциите и правомощията на ДАБЧ?

– В точка а) и в точка б) ви отговорих за компетенциите и правомощията на председателя на ДАБЧ, като орган на изпълнителна власт. Вече споменах и, че Агенцията трябва да бъде вътрешно преструктурирана като след съответните промени в УПДАБЧ, приети от Министерски съвет, в структурата на ДАБЧ да бъде обособена трета дирекция „Български произход”, която да приема, обработва и придвижва преписките на лицата от български произход, които желаят да получат удостоверение. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство, в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издадено от ДАБЧ. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българския произход. Удостоверението по ал. 2 се издава в едномесечен срок (ал. 3). Не виждам никаква причина този ред да бъде променян.

8. Какви според Вас трябва да бъдат приоритетните цели на ДАБЧ и средствата за тяхното изпълнение?

– Според Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, ДАБЧ реализира държавната политика за българите в чужбина, съгласувано със зам.-министър председател, отговарящ за политиката за българите и българските общности в чужбина. Съгласно функциите и задачите й, заложени в нейния Устройствен правилник, ДАБЧ координира дейността на държавните институции в тази област.

Пак според Стратегията, Агенцията трябва да поддържа контакти и да подкрепя дейността на гражданските структури на българските общности в чужбина, да удостоверява българския произход на лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, постоянно и/или продължително пребиваване на територията на република България, да съхранява и актуализира база от данни, както и да извършва анализи за състоянието и тенденциите сред българските общности в чужбина. Тази дейност на Агенцията трябва да доведе до реализиране на нейните стратегически цели, които са съхраняване на българското етнокултурно пространство, духовно единение на всички българи по страната и света, изграждане на български лобита в чужбина. Естествено, както целите, така и средствата за тяхното изпълнение, трябва да бъдат съобразени с вътрешното законодателство на Република България и основните международноправни актове в тази сфера.

9. Избройте например 10 приоритета на ДАБЧ, като посочете примерни срокове за тях и някакъв проектен бюджет за тези срокове.

1. ДАБЧ да способства за създаването на единна и непротиворечива нормативна уредба, регулираща обществените отношения на държавата с българските граждани и българските общности в чужбина.

2. Реализиране на предвиденото институционално представителство на българите в чужбина, с което ДАБЧ следва да развива най-тясно сътрудничество.

3. Заедно с МОН ДАБЧ да работи за разширяване мащабите и повишаване ефективността на провежданата образователна политика на България по отношение на сънародниците ни в чужбина.

4. ДАБЧ следва да поддържа, задълбочава и разширява връзките с българите и техните структури в чужбина, като координира дейността на останалите държавни органи да бъде насочена към реално подпомагане на българските организации, медии, училища, читалища и религиозни общини в чужбина. Това подпомагане трябва да разширява своя обхват и мащаб, съобразно миграционните процеси.

5. ДАБЧ трябва значително да разшири информационното обслужване на българите в чужбина, но съчетано с действия, повишаващи информираността на обществото в България за миналото, настоящето и бъдещето на българите зад граница.

6. ДАБЧ да продължи проучването и анализа на състоянието на българските общности по света, както и прогнозиране перспективите и предизвикателствата, пред които те са или ще бъдат изправени.

7. Подпомагане и стимулиране на процеса на реимиграция, който да обхване и младата българска квалифицирана емиграция.

8. Участване в създаването на проекти за нормативни актове, улесняващи заселването на лица от български произход в България. Проучване на европейския опит, особено в страни като Германия, Унгария и др.

9. Разширяване на издателската дейност на ДАБЧ.

10. Залегнала ли е в концепцията Ви за ДАБЧ сътрудничество и подкрепа на медиите в чужбина?

– Да.

11. Бил ли сте свързан със службите на ДС (имате ли картонче, досие)?

– Не, когато падна режимът на Тодор Живков бях на 17 години.

12. Допишете и отговорете ако искате на въпрос, който смятате за важен, а не е сред зададените.

Въпрос: Трябва ли ДАБЧ да се трансформира в Министерство за българите в чужбина?

Отговор: Да, това е толкова естествено и логично, защото извън границите на България живеят милиони етнически българи и български граждани.

.

——————————————————————————————————————————–

* Г-н Вангелов вероятно има предвид законопроектът за българите и българските исторически общности извън Р. България, за чието прокарване бе направен опит през 2011 г., когато председател на ДАБЧ беше Росен Иванов, а вицепремиер, отговарящ за българите в чужбина – Симеон Дянков. Този законопроект беше неудачен, занимаваше се повече с ДАБЧ, отколкото с българите в чужбина, и беше спрян накрая, с цената на големи усилия от страна на представители на Временните обществени съвети на българите в чужбина.

** Временните Обществени съвети на българите в чужбина от години се борят за това националното представителство на диаспората да не се назначава, а да се избира. Избираемостта на членовете на Националния съвет залегна в Стратегията за българите в чужбина, приета миналата година от МС, но тази принцип – българите зад граница сами да избират своите представители в Националния съвет – не е гарантиран нито от членовете на и сега действащия Закон за българите в чужбина, приет през 2000 г., нито в законопроекта от 2011 г., който вицепремиерът Дянков и Росен Иванов се опитаха да прокарат. Необходимо е разбира се актуализиране на законодателството в тази сфера, но промените в законодателството не бива да игнорират заложения и приет в Стратегията за българите в чужбина принцип на избираемост, а не на назначаемост от страна на държавата, на членовете на Националния съвет на българите зад граница. Държавата ще има разбира се свои представители в този Национален съвет, но представителите на диаспората в съвета не бива да се избират или назначават от държавата.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.