Иван Николов: Сегашният статут на ДАБЧ е изчерпан

Иван Николов е роден през 1959 г. в село Ресен, Босилеградско, на стотина крачки от Ньойската граница. Един от създателите на българското движение в Западните покрайнини през 90-те години на миналия век.  Занимава се с публицистика, поезия и журналистика. Има четири издадени стихосбирки, книга „Българите в Югославия – последните версайски заточеници“ и няколкостотин статии за драмата на българите в Западните покрайнини. Той е председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“, както и редактор на списанието, което издава центъра, „Бюлетин“.

Във връзка с предстоящите изслушвания на кандидатите за поста председател на ДАБЧ, както и с политиката на българската държава към диаспората, се обърнахме и към г-н Иван Николов. Излезлите преди това други интервюта по темата можете да прочетете тук  – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов, тук – интервю с Петър Пунчев, тук – интервю със Спас Ташев,  тук – интервю с Константин Пенчев, тук – интервю с Борис Борисов. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

.

1. Смятате ли, че изискванията и условията на конкурса бяха добре огласени и достатъчно ясно формулирани?

– За този конкурс разбрахме от изтекли информации в пресата, но не и от държавните институции, които го разписаха и които би трябвало да държат сметка за мнението на българските организации в чужбина, нали все пак става дума за Държавна агенция за българите в чужбина. Изискванията и условията също са доста конфузни и будят недоумения. Какво всъщност се търси – най-подходящият човек, който чрез ДАБЧ да провежда една предварително утвърдена и преточена в закони държавна политика към българите в чужбина, или човек който по свое усмотрение да предложи най-подходящата политика или концепция за самата ДАБЧ? Българите в чужбина, българите в България, българската държава имаме нужда от Национална доктрина, след това от Национална стратегия, след това от Стратегия за българите в чужбина, след това от отделни стратегии за всяка българска общност и българите в диаспората, и най-накрая от държавни органи, силни личности и професионалисти със съответните ресурси, които да поемат не само служебна, но и лична отговорност за провеждането на тази национална политика. И разбира се, от граждански контрол, имам предвид контрол чрез българските организации в чужбина.

2. Осигурена ли е според Вас достатъчна прозрачност на изслушванията?

– Не мисля. Имаме ли възможност да поставяме въпроси, да изискваме отговорност, да упражняваме контрол? Пък и самите ние, българите в чужбина, сме толкова хетерогенни по състав, прозападни, произточни, християни, мюсюлмани и пр., и едва ли можем да постигнем консенсус по всички въпроси. В крайна сметка ДАБЧ не е частна компания, а държавен орган, и изслушването би трябвало да се проведе пред Министерски съвет.

3. Какво е мнението Ви за концепциите на кандидатите?

– С тях се запознах благодарение на Еврочикаго и с едно-две изключения, съм разочарован. В повечето случаи това са концепции на статуквото, на зазубрените клишета, на някакви копипейст концепции и живуркане на жълтите павета. Проблемите на българите в чужбина не могат да се решат от политиката, която непрекъснато произвежда нови българи в чужбина, вместо да ги привлича обратно в България. Това трябва да бъде концепцията, но тя не е по силите на някакъв си кандидат за шеф на ДАБЧ, а на коренно преустройство на държавата. И на една коренно нова ДАБЧ, много по-отворена за гражданските инициативи на българските организации в чужбина. Колкото и парадоксално да звучи, в този си вид ДАБЧ не привлича, а по-скоро отблъсква българите в чужбина от намерението им да се завърнат и интегрират в българското общество. И не последно място, тя вместо да си сътрудничи и координира държавните институции като Министерството на правосъдието, Министерство на образованието, Министерство на културата, Президентската институция и други институции, имащи отношение към българите зад граница, все повече се конфронтира и разминава с тях. Често пъти прехвърчат искри и между ДАБЧ и българските организации зад граница.

4. Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) предложиха в комисията, която ще изслушва кандидатите, да бъде предвидено експертното участие на живеещи извън страната българи, както и на специалисти и видни общественици в областта, които не са държавни служители. Управляващите не приеха предложението, заявявайки, че и така правят голяма крачка напред. Вашето мнение по въпроса? Самите Вие, ако бяхте поканен, бихте ли се съгласил да участвате в изслушванията?

– Самият факт, че управляващите изслушват самите себе си, а не българите в чужбина и техните организации, заради които съществува ДАБЧ, показва, че българската държава все още е много далече не само от нашите, но и изобщо от проблемите на българската нация.
Не бих участвал нито в изслушването, нито в избирането на председател по този начин. Защото и по този начин може да се избере същият председател. Това просто е загуба на време. С удоволствие бих участвал в създаването и провеждането на нова политика към българите в чужбина. По-скоро Правителството и ДАБЧ трябва да ни изслушват нас.

5. Има ли според Вас пълна яснота за компетенциите и за правомощията на Агенцията преди изслушванията на кандидатите за поста председател на ДАБЧ?

– Вече казах, че това трябва да бъде въпрос на доктрина, на стратегия за развитието на България, за привличане на българите в чужбина обратно в България, а не на изгонването им от България в чужбина. Ние изпадаме в парадоксалната ситуация да чакаме помощ от ония, които по един или друг начин са ни оставили или натирили в чужбина. Смешно е да се мисли, че този огромен проблем може да се реши с изслушването и избирането на нов шеф на ДАБЧ, независимо от това кой ще задава въпросите.

6. Сегашният статут на Агенцията позволява ли според Вас тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

– Сегашният статус на Агенцията е изчерпан. В момента тя е само орган, който е благословен да издава удостоверения за български произход и го прави по начин да отлага и усложнява процедурата за придобиване на българско гражданство, вместо да я облекчава. Първоначално, тя трябваше да координира държавната политика за българите в чужбина, а се оказа, че такава политика няма. Вицепрезидентката г-жа Попова се зае със създаването на Национална стратегия за българите в чужбина, което е едно добро начало, но този документ не е достатъчно известен.

7. Има аргументи и съмнения за това, че е било по-добре първо да има дебат за това как Агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия. Какво е Вашето мнение по въпроса?

– Това би било по-правилното решение, отколкото да се търси „идеалният“ човек, който по някакво свое усмотрение да реформира Агенцията върху същата нормативна база, при същата политика, със същите ресурси и същите чиновници, и след няколко месеца отново да отчетем поредния провал, за който да стоварим вината на шефа и после да дирим друг. Колко пъти?

8. В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от емигриралите от България през 1989 г. и след това по-късно заминават в Германия, Белгия и други европейски страни и се установяват да живеят там (по приблизителни сметки те са към 100 хил. души). Мислите ли, че дейността на ДАБЧ трябва да има отношение и към тези над половин милион български граждани и техни наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има внимание, отделено и на тези общности?

– Разбира се. И не само на тях. Без оглед на това дали имат или нямат българско гражданство, без оглед къде се намират, българите в чужбина са най-големият ресурс, който може да спаси днешната изтощена България. И в този смисъл, българската държава трябва да се пребори за тяхното доверие и да им даде шансове и възможности те да се завърнат и да бъдат добре посрещнати в България. Но не така, както се посрещат днес – с недоверие, с подозрение, с корупция, с надуто чиновническо поведение.

9. Според нас, в концепциите на кандидатите и в досегашната политика на ДАБЧ е подценена ролята и мястото на българските медии зад граница. Какво е мнението Ви по този въпрос?

– А именно те поддържат българския език, културата, живата връзка с България. Даже понякога приемащите държави заделят много повече средства за българските медии от самата България. В България има едно доста разпространено, егоистично, провинциално разбиране, че едва ли не нямаме нужда от българите в чужбина, че те там са си добре, какво ни интересуват техните медии. Колко пъти съм чувал мърморене от типа: оправихме се ние нас, та сега и българите в чужбина! А не е така, българските медии трябва да се помагат, да се насърчават и да се популяризират, както в България, така и в чужбина.

10. Какви основни приоритети трябва да има според Вас българската държава към диаспората, и в частност – какви основни приоритети трябва да има ДАБЧ? Не считате ли, че с удостоверенията за български  произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието?

– За общите приоритети, поне на този етап, нещата са казани в Националната стратегия за българите в чужбина. Нужен е обаче и диференциран подход към отделните български общности в чужбина, защото, както споменах, те са толкова различни. Що се отнася до удостоверенията за български произход, ДАБЧ държи абсолютен монопол за тяхното издаване и както с всеки монопол, той се изражда и вманиачава. Ако кандидатите за българско гражданство имат достатъчно надеждни документи, доказващи наличието на българският им произход, какъв е смисълът да ги носят в ДАБЧ? И какъв е смисълът от удостоверението на ДАБЧ, когато след няколкомесечна процедура го получат, когато Министерството на правосъдието не го признава и допълнително търси документите, на базата на които е издадено? Междувременно, тия документи са потънали в архивите на ДАБЧ и иди ги намери! Що за глупост е това? Задава ли си някой въпроса: на колко допълнителни разноски е подложен този кандидат, ако живее някъде в Украйна или Казахстан? Задава ли си някой въпроса за впечатлението на кандидатстващия задграничен българин за българската държавна, при това и „европейска“ администрация, и то не някъде в провинцията, а в центъра на София? Това в случай, когато кандидатстващият има изрядни документи за български произход.
Въпросът е какво правим с кандидатите за българско гражданство, за временен или продължителен престой, или за обучение в България, които имат български родови корени, но нямат документи за български произход (гагаузите, гораните)? Точно тука трябваше да се произнесат учените, експертите на ДАБЧ, да се изровят българските архиви… Или да се направят промени в Закона за българското гражданство. То нали граждани на Р. България могат да бъдат и хора от небългарски произход, защо тия „арийски“ условия само за задграничните българи? Да безспорно е, че има и фалшифицирани документи, корупция и пр. Но не бива с лека ръка да се отрича българския произход на хора, които са изстрадали българщината си именно заради грешките на българските политици в миналото, и са оцелели до днес.

11. Какъв трябва да е бюджетът на ДАБЧ?

– Бюджетът се прави в зависимост от поставените цели, задачи и структура. Но не би трябвало бюджетът за нелегалните имигранти да бъде несравнимо по-голям* от този на ДАБЧ. И би трябвало да се държи сметка, че постъпленията на задграничните българи в българската икономика никак не са малко.

12. Какво е мнението Ви за:

а) Създаване на Обществени съвети на ниво консулски окръг?

– Винаги, когато това позволяват условията и вътрешното законодателство на приемащите държави.

б) Изборен Национален съвет?

– Да, ако се изнамери успешна формула за избирането му.

в) Многомандатен избирателен район “Чужбина” (изравняване на активното избирателно право)?

– Да, и не само един.

г) Българските граждани в чужбина (с двойно гражданство) да се кандидатират за депутати в Народното събрание (изравняване на пасивното избирателно право)?

– Да.

д) Въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?

– Не само за задграничните, но и за българите в България.

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Бел.ред.: Годишно ДАБЧ обслужва и издава толкова удостоверения за български произход, колкото нелегални бежанци посреща Държавната агенция за бежанците /ДАБ/. Но бюджетът на ДАБЧ за 2015 г. е около 10 пъти по-малък от този на ДАБ.