2022-10-05

2 thoughts on “Предизборна анкета ‘2014 (обобщение)

  1. Stefane, няма такива, които да са направили нещо за българите в чужбина, ЗАСЕГА. За пръв път разрешиха да се направят допълнителни секции – резултатът вече се вижда. Но за 25 години, това е нищожна стъпка.
    Затова НЯМА да съдим по никакви дела, а ЩЕ ИСКАМЕ КАКВОТО НИ ТРЯБВА И ЩЕ ГО ИСКАМЕ СЪС СРОК НА ИЗПЪЛНЕНИЕ.
    КОЙТО НЕ ИЗПЪЛНЯВА КАЗАНОТО, ЩЕ ИСКАМЕ ОТЗОВАВАНЕ ОТ ПАРЛАМЕНТА.

  2. Mоето заключение от анкетата с едно изречение е, че общо взето не се вижда нищо ново под слънцето.

    Най-общо казано, отговарящите партии могат да се разделят на две групи: тези, които са участвали във властта и/или имат шанс да участват скоро, и другите.
    Във втората група проеобладават ясните и еднозначни отговори, позиции и ангажименти. Очевидно е, че тези партии могат само да спечелят ако привлекат някой допълнителен глас, а рискът някой да дойде и да им припомни обещанието като влязат в парламента и във властта и да им търси сметка какво са направили, клони към нула.
    Така че – давайте братя да обещаваме на кило, пък после ще му мислим. Типични примери – Република БГ, Движение 21.

    В първата група преобладават обтекаемите отговори + няколко смели обещания за цвят, които имат за цел да разсеят стар лош спомен у избирателя. (Според изследвания, проведени в нормалните демокрации в Западна Европа, политическата памет у избирателите е около 4 години.)

    В общи линии, колкото една партия е по-близо да властта – миналата или бъдещата, т.е. колкото е по-голям рискът да трябва да си изпълни обещанията или да се аргументира защо сега обещава, а не го е направила като е била преди това на власт, толкова по-обтекаеми са отговорите и (ГЕРБ, БСП).
    И обратно – колкото по-отдавна е излязла от властта и даже изпаднала от парламента, толкова по-смела става, че и почва да послъгва – пример РБ.

    Нещо интересно – като червена нишка в отговорите на практически всички партии се прокрадва национализъм и стигматизиране на избирателите на ДПС.
    И докато това е типично за партии като НФСБ, за мене беше изненада отношението на Зелените или на Глас народен – уж млади партии, обърнати към младите хора. Това води до доста страшни изводи – че техният избирател – млад българин със смартфон и фейсбук акаунт, до 35 години, който е израснал политически и си е формирал мирогледа след 90-те години, има всъщност коренно различен мироглед от този на „колегата му“ млад средностатистически европеец. (Апропо, интересен лакмус за това е, че Зелените навсякъде в Европа са леви партии, само в Бг са десни!!) Но това е дълга тема и едва ли една анкета може да я изчерпи.

    За мене лакмус в анкетата са отношението към MИР чужбина и към изборите за ОС на българите в чужбина и Национален съвет.
    И тук ухажването, което прави РБ, е неуместно. Защото в 41-то НС ДСБ имаше отличен шанс да прокара MИР чужбина в Изборния кодекс. Или поне да го предложи. Но не – тогава те даже предлагаха да се забрани гласуването извън посолства и консулства. Някак това да се разчита на късата памет на избирателя, за да му се харесаш, е доста посредствена политическа схема.

    В този смисъл, уважение заслужават честните отговори, показващи последователност, дори когато стилът е леко обтекаем, но все пак достатъчно ясни, за да разчетем между редовете смисъла. Mакар и нехаресващи се на пишещия, позициите на БСП и АБВ са ясни. И последователни. Не искаме MИР чужбина. И вчера, като гласувахме в 42-рото НС Изборния кодекс на Mая Mанолова и утре като се върнем/влезем в 43-тото НС, няма да подкрепим. Не ни интересуват представителни органи на българите в чужбина – ОС и Национален съвет, защото ние там нямаме позиции. Това е.

    Но ГЕРБ също не го интересува да има представителни органи на българите в чужбина, впрочем. Вероятно по други причини – за какво ни е таралеж в гащите, българите в чужбина така или иначе гласуват за нас. А в някой представителен изборен орган, току виж дошли смели и свободни хора, които да са противотежест в обществения дебат на милиционерщината в политиката.
    Иначе ГЕРБ можеше се лекота да направи MИР чужбина чрез кодекса на Фидосова, когато имаха необходимото парламентарно мнозинство в 41-то НС. Имаха и конкретно предложение с математически модел, изработено от Mихаил Константинов. Случаите не липсваха – и при приемането – повече от година текоха дебатите в 3 комисии- две временни и една постоянна, и когато го ремонтираха на два пъти – след обявяването от КС на текстове за противоконституционни, и след президентските избори и унищожителния доклад на ОССЕ. Но не би. Как тогава да повярваме сега на Цв. Цв. че ще направят MИР чужбина?
    Особено след като по време на приемането на кодекса на Mая Mанолова, те предложиха MИР чужбина едва на второ четене в пленарна зала, когато се правят само редакционни поправки (апропо, в нарушение на всякакви принципи на законодателната дейност), само защото не се приело електронното гласуване по интернет. Защото в тяхното предложение за електронно гласуване всеки глас отива по постоянния адрес на избирателя в даден район в страната. Т.е. има ли електронно гласуване, MИР чужбина няма да има.

    От всички отговори на партиите струи непознаване на Стратегията и подозрителност към нея. Това допълнително се усилва и даже е казано в прав текст в редица отговори, от нещастното стечение на обстоятелствата, че тя беше приета от правителството на Орешарски – правителството с нула подкрепа от никого. Дори от собствените си мандатоносители.

    Mного характерен отговор е „трябва да направим едно широко обсъждане и тогава да видим“.
    В това отношение, от отговора на ГЕРБ става ясно, че от тях не може да се очаква да изпълнят приетата от кабинета Орешарски Стратегия (но разработена всъщност от видепрезидента Попова).
    В този смисъл, очаквам поредния рестарт, поредната табула раза и тръгване от нулата за да се стигне пак… в нулата. Просто няма воля да се пристъпи към свършване на нещо конкретно, макар и малко, като например избори за Обществени съвети. Дриблиране на топката вече 20 години. Това е то Стратегията на българката политическа гарнитура (не смея да кажа елит) по темата българи в чужбина.

    Впрочем, това не е нищо ново. И е поредното доказателство, че българските политически сили – бивши или бъдещи управляващи, не се интересуват от българите в чужбина. Още по-малко от това да имат легитимни техни представители около масата.
    Като че ли най-ясно това е изразено в отговора на „Глас народен“ (макар че не са в групата на управляващите) на въпроса дали ще работят за нов закон за българите в чужбина – „ще мислим за вас като си оправим държавата, а сега не ни занимавайте“, а аз ще добавя – „имаме по-важна работа – ядем си субсидията“.

    Заключение на заключението: гласувайте не за тези, които обещават, а за тези, които правят. И които имат честна позиция, подкрепена с минали дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *