Предизборна анкета на Еврочикаго: Отговорите на БСП Лява България

Традиционно преди избори Еврочикаго се обръща с въпроси към партиите и коалициите, участници в тях. И преди тези предсрочни избори за български парламент се обърнахме с Анкета към участниците в политическата надпревара. Тя съдържа 12 задължителни и 6 допълнителни въпроса. На първите може да се отговори само с „ДА“ или „НЕ“. Отговорите на допълнителните въпроси е по желание.

Отговорите на партиите и коалициите ще бъдат публикувани по реда на тяхното получаване. Тази публикация съдържа отговорите, получени от коалиция БСП Лява България.

.

1. Според Вас, активни ли са българските граждани зад граница в националния живот?

– Обликът и привлекателността на България се формира до голяма степен и от активността на българските граждани, живеещи извън нейните граници. Тя може да бъде разглеждана в различни посоки. От една страна, това са действия за съхраняване и презентиране на българската култура, изкуство, обичаи, език. В тази връзка, българските училища, университетите със специализация на български език, българските медии зад граница, всички неправителствени, доброволчески и културни организации са инструментите за по-качественото опазване и развитие на българската култура и образование в чужбина.

От друга страна, не бива да пропускаме и допълнителните възможности за реализиране на българския бизнес в чужбина, създавани и от живеещите извън пределите на страната ни съграждани.

Не на последно място, с възможностите за реализиране на активното и пасивно избирателно право българските общности зад граница могат да оказват съществено влияние върху представителността на българските избираеми институции – НС, президент/вицепрезидент, членове на ЕП.

2. Временните Обществени съвети на българите в чужбина излязоха с обръщение към политическите партии и коалиции, участници в изборите на 5 октомври, и към кандидатите за народни представители. В обръщението се призовава партиите да направят конкретни послания към българските граждани и избиратели зад граница. Вие запознахте ли се с това обръщение?

– Ръководството на НС на БСП е запознато с обръщението. То е изключително навременно и важно с оглед стимулиране активността на българските политически партии да представят не само политическите си послания към българите в чужбина, но и да запознаят сънародниците ни с политиките, които предлагат.

3. Смятате ли, че направихте достатъчно, за да вдигнете избирателната активност на българските граждани зад граница?

– БСП Лява България проведе последователна разяснителна кампания в посока информиране на българските граждани зад граница за възможностите съгласно изискванията, разпоредбите и сроковете на Избирателния кодекс за разкриване на избирателни секции в населени места извън страната. Съгласно действащия Изборен кодекс, приет по инициатива на БСП, възможността за подаване на заявление за гласуване извън страната по електронен път и сформирането на секции при определен подаден брой заявления, улесни в значителна степен самоорганизацията на всички желаещи да упражнят правото си на глас зад граница. Бяха разкрити много допълнителни секции в различни по големина населени места с концентрация на български граждани. Това от своя страна неминуемо разшири обхвата и числеността на сънародниците ни с възможност да гласуват.
Ние проведохме своята разяснителна кампания, използвайки предимно социалната мрежа и контактите, които поддържаме с представители на български диаспори и организации в чужбина. Създадена бе нарочна фейсбук страница „Гласът ти няма граници“, популяризирана предимно в периода до изтичане на срока за подаване на заявления за разкриване на секции, която се оказа доста ефективна и предостави достатъчно информация към всички граждани, които са имали желание за разкриване на допълнителни секции.
Освен това, БСП разработи и допълнителна фейсбук-страница „БСП без граници”, която в периода на кампанията ежедневно публикува информация и новини относно развитието на процеса.

4. Смятате ли, че естественият прираст сред диаспората, т.е. броят на родените в чужбина българчета, подобрява демографската картина в България?

– Прирастът на диаспората ни в чужбина е позитивен момент, тъй като независимо къде се намират тези хора, те са българи. Ние като политическа партия винаги сме се борили и ще продължаваме да полагаме усилия за създаване на по-добри условия за живот в Република България, което да направи възможно завръщането им обратно в страната.

5. Смятате ли, че паричните преводи на българите в чужбина към България, изчислявани на стойност между 1 и 2 млрд., са жизнено важни за българската икономика?

– 1.5 млрд. евро са приблизително 4% от БВП на Република България (по данни за 2013 г.), което само по себе си говори за важността на тези средства. Един от положителните моменти е, че тези средства увеличават ликвидността и стабилността на българските банки. Освен това, те подпомагат вътрешното потребление, увеличават покупателната способност на семействата, които са подпомагани, и им осигуряват им по-сигурен и спокоен живот.

6. Запознати ли сте Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която бе обсъдена с представители на диаспората и бе приета от правителството преди няколко месеца?

– Да. В подготовката на Стратегията се включи и екипът на МВнР, ръководен от секретаря на Националния съвет на БСП и в този период министър на външните работи Кристиан Вигенин. При приемането на финалния вариант на стратегията са взети предвид мнението и коментарите на организации и сдружения на българите в чужбина, както и на отделни представители на българските общности, имащи отношение към разглежданата проблематика.

7. Ще работите и гласувате ли за създаване на нов, адекватен на съвременните условия Закон за българите в чужбина, въз основа на тази Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света?

– Законът за българите, живеещи извън Република България, е в сила от 2000 г., но до момента не е приет Правилник за неговото прилагане. Ето защо трябва да бъде помислено и в тази посока. От друга страна, съвременните реалности са доста различни от момента на приемане на този закон. Ето защо според нас е необходима сериозна дискусия дали е необходимо изменение и допълнение на този закон и разработване на Правилник за неговото прилагане, или приемането на изцяло нов закон. При всички положения е необходим консенсус между основните политически сили и институциите, отговарящи за защита правата и интересите на българите зад граница, отчитане на значително променените обстоятелства и създаване на механизми за по-доброто гарантиране на потребностите на българите и българските общности в чужбина, и тяхното представителство на територията на Република България.

8. В Националната стратегия, а и в Закона за българите в чужбина от 2000 г., са предвидени представителни органи на българите извън страната, които да изразяват легитимно техния глас на институционално ниво. В тази връзка, съгласни ли сте в следващите общонационални избори да бъдат проведени и избори за Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства на Република България, както и за Национален съвет на българите в чужбина?

– Има различни варианти за формиране на Национален съвет на българите в чужбина и съответно за Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства на Република България. Провеждане на избор за такива органи в деня на следващите национални избори е реалистична възможност, но е необходимо първо да се обсъдят промени в Закона за българите в чужбина.

9. Избирателите в чужбина са лишени от опцията „преференция“ в кандидатски листи, а също така те не могат да гласуват за независими кандидати, както избирателите в страната. Справедливо ли е това според Вас?

– При отсъствието на МИР „Чужбина” няма техническа възможност за преференциално гласуване. Отсъствието на единна листа прави невъзможно гласуване с преференция. Гласовете, които българите в чужбина са подали за конкретна политическа партия или коалиция, се добавят към националния резултат на съответната партия/коалиция и определят общия брой на избраните депутати, както и оказват влияние при избор на президент/вицепрезидент. В този смисъл, справедливо/несправедливо не е категория, с която може да се тълкува невъзможността за упражняване на преференциално гласуване към момента.

10. При последните обсъждания на Изборния закон, от ГЕРБ предложиха на гласуване идеята за създаване на МИР „Чужбина“, която остана неприета. Ако бъдете избрани за депутати, ще гласувате ли в Народното събрание за създаване самостоятелен избирателен район, в който да се събира вотът на избирателите зад граница, за да знаят те за кого отиват техните гласове?

– БСП не отхвърля такава възможност, счита, че идеята си заслужава да бъде обсъдена задълбочено, като се вземат предвид различните аргументи „за” и „против”. При това обсъждане би трябвало да бъде взето предвид и мнението на организациите на българите в чужбина.

11. Бихте ли подкрепили отпадането на забраната българските граждани, имащи и друго гражданство, да се кандидатират за народни представители? (Постановена в чл. 65 ал. 1 от Конституцията на Р. България.)

– Това е деликатен момент и за да бъдат реализирани подобни промени е необходим внимателен анализ и широка дискусия в българското общество. Членството на България в ЕС би било аргумент подобна забрана да отпадне за български граждани, които имат гражданство в страните членки на ЕС.

12. Необходима ли е нова Конституция?

– Необходими са допълнителни механизми за реализиране и гарантиране на заложените в Конституцията права и задължения на българските институции и граждани. Това не е въпрос, към който трябва да се подхожда конюнктурно и емоционално. БСП изрази готовност да започне широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни по промени в действащата Конституция, които обаче да не засягат фундаментални въпроси – например формата на държавно управление, за да се постигне устойчиво решение.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.:  За повече информация за изборите в чужбина вж. сборна тема Парламентарни избори ’2014