Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Проблеми на българската общност в Украйна. Българските медии в Украйна и българските медии зад граница

2019.04.26 Няма коментари

На 10 април 2019 г. се състоя заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: 1. Проблемите на българската общност в Украйна; 2. Разни. На заседанието присъстваха представители на Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на туризма и Президентството. Това заседание бе продължение на предишно, което завърши с поставяне на конкретни задачи на Външно министерство – да осъществи контакт, да намери начини и да координира с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, и Министерството на туризма, за финансово подмагане на две наши медии в Украйна, които след законови промени там бяха лишени от държавните украински субсидии. 

От казаното по време на това заседание стана ясно, че поетото при предишното заседание на Комисията обещание от представител на Външно министерство, че ще бъде намерен начин да бъде подпомогнат от българската държава вестник “Роден край” в Украйна, сякаш не е било обещано и отново се разчита само на това, което би направила евентуално украинската държава за подпомагането на този вестник и на други български медии в тази страна.

На заседанието стана дума и за една друг въпрос, която не се повдига за първи път, а е бил обсъждан на различни заседания и при този, и при предишния състав на Комисията по политиките за българите в чужбина, и при 44-ия, и при предишния, 43-ти парламент – а именно въпросът за подпомагането от българската държава на българските медии в различни страни по света. За съжаление досега по този въпрос не е направено нищо, въпреки че имаше опити за това и при този, и предишния състав на ресорната парламентарна комисия. И въпреки че дори има конкретна Мярка 42 в правителствената програма за управление на кабинета “Борисов 3”, обявена още в началото на мандата му, която касае българските организации и медии зад граница.

Повече по темата за несъстоялото се подпомагане от българската държава на българските медии зад граница може да се протече в предишни публикации в Еврочикаго:

Възможности за подпомагане на БГ организации в чужбина – заседание на КПБЧ

Бюджет ‘2017 – ще има ли фонд за български организации зад граница?

18 от 240 или на кого в 43-то НС му е пукало за българите зад граница

Българите в Бабушница, промени в ЗБГ, подпомагане на БГ организации и медии – заседание на КПБЧ

Проект за изменение на ЗБГ, подпомагане на БГ организации и медии – заседание на КПБЧ

Български медии в чужбина до президента, НС, парламентарни комисии, ДАБЧ и АБМС

Бюджетната комисия към 44-ото НС не подкрепи, както и при 43-ото, българските организации и медии зад граница

Държавен бюджет ‘2019 и българите зад граница

Пак няма средства за БГ организации и медии зад граница. Депутати от ГЕРБ изненадани от Мярка 42 в управленската си програма

На заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина, проведено на 10 април т.г., беше взето решение за още едно заседание по темата за българските медии в Украйна, което да бъде закрито. 

Следва текстът на стенограма от заседанието на 10 април, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 30

На 10 април 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проблемите на българската общност в Украйна.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Здравейте колеги, уважаеми гости!
Поводът за днешното заседание е поставеният въпрос преди две седмици на последното наше заседание към Външното министерство за решаване на определени задачи и проблеми, свързани с българите в Украйна.
Дневният ред е следният:
1. Проблемите на българската общност в Украйна.
2. Разни.
Който е „за” дневния ред, моля да гласува.
За – всички, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

По точка първа:

1. ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В УКРАЙНА

Днес гости на нашето заседание са: от Министерството на външните работи – господин Ганчо Ганчев – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“; от Министерството на труда и социалната политика – госпожа Станислава Парапунова – началник отдел в дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество“, госпожа Милена Георгиева – заместник изпълнителен директор на Агенция по заетостта, госпожа Лиляна Георгиева – директор на дирекция „Международна трудова миграция и посредничество“ в Агенция по заетостта; от Министерството на образованието и науката – госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница“; от Министерството на туризма – госпожа Ани Хараламбиева – директор на дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма“; от Президенството – госпожа Милена Димитрова – главен експерт в Комисията за българско гражданство в Администрацията на президента и от Държавната агенция за българите в чужбина – госпожа Дилайла Михайлова – директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“.
Днешното заседание е продължение на заседанието от преди две седмици, което завършихме с поставяне на конкретни задачи на Министерството на външните работи – да осъществи контакт и да намери начини и способи, и да координира с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката и Министерството на туризма за финансово подмагане на две наши медии в Украйна, които след промените в закона в Украйна бяха лишени от държавните украински субсидии. В този ред давам думата първо, на господин Ганчо Ганев от Министерството на външните работи, да каже какво е изпълнено от поставените от предното заседание на Комисията задачи.

ГАНЧО ГАНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Мисля, че Вие всички сте добре информирани за ситуацията. Информацията е била предоставена по време на предишните две заседания. Има малко неща, които аз мога да добавя. Основното е следното: на 28 март бяха проведени политически консултации в Киев на равнище заместник-министър на външните работи и основните въпроси, поставени от наша страна бяха посветени на проблемите на българското национално малцинство в Украйна.
Един от въпросите беше за финансирането за издаването на вестниците на националните малцинства и конкретно на българското национално малцинство. Отговорът, който получихме от заместник-министъра Васил Боднер гласеше следното: „да, действително приет е закон, който е влязъл в сила окончателно, прекратено е финансирането от страна на държавата и на областните структури на тези вестници на националните малцинства, но създаден е нов механизъм, според който след влизането в силата на закона, тоест след 1 януари, вестниците следва да се пререгистрират в Министерството на правосъдието. След това могат да кандидатстват отново за държавно финансиране пред Държавния комитет за радио и телевизия, така нареченото ГосТелеРадио“. Горната информация предполага, че вестник „Роден край“, а също така и другият вестник „Българите, вчера, днес, утре“ могат отново да кандидатстват и да получат държавна субсидия. Информацията е сведена до знанието на госпожа Дора Костова от посолството ни в Киев и от Генералното консулство в Одеса. Тя е казала, че ще кандидатства за финансиране. Това е което мога да кажа. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря господин Ганев.
Искате да кажете, че на практика отпада необходимостта от наша помощ и намеса, от страна на България, поне за временно подпомагане докато не получат някакво финансиране от украинска страна, защото разбираме, че това може да се проточи доста дълго като процес.

ГАНЧО ГАНЕВ: Нямам представа и според мен никой няма такава, какви биха били сроковете. Трябва по възможно най-бързия начин да бъде извършена пререгистрацията и да се кандидатства. Не знам, средствата може да са ограничени, но изданията на националните малцинства не са много на брой, така че своевременното кандидатстване би означавало доста сериозна възможност да се получи финансиране.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Доколкото аз лично съм запознат с проблема, редакцията на вестник „Роден край“ вече е получила пререгистрацията, тоест е факт.

ГАНЧО ГАНЧЕВ: Въпросът е да проявят същата инициатива и да кандидатстват, а вече след това ако тази субсидия не е достатъчна може би трябва да мислим за начин за помощ.
Мисля, че колегата, който е бил на предишните заседания е заявил, че пряка държавна помощ не е възможна.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Точно затова обсъждахме косвени варианти чрез останалите институции, които са поканени, но да разбирам, че от това което сме дискутирали на практика не сте предприели някакви мерки и начин за намиране на финансиране, така както бяхме обсъждали.
Давам думата на господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Аз много се радвам, когато Външното министерство има с какво да се похвалят и ги окуражавам в момента да се похвалят сериозно по темата, която вече е на три заседания. Едната тема е за вестниците, другата е с проблема на промяната на областния център – изместване от Волгоград в Измаил, а знам, със сигурност, и че по тази тема Външното министерство има с какво да се похвалят.
Дайте да се похвалим с тези срещи, които са проведени в Украйна, както и от резултатите на активната работа на новия посланик – има новини и в тази посока. Така че предлагам да ми отговорите на въпроса, дали има информация, която колегите трябва да научат в Комисията.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Ганев, ако можете да отговорите.

ГАНЧО ГАНЧЕВ: Споделих това което имаме, въпреки че ние от Външното министерство сме скромни хора. Както Ви, казах всички въпроси и проблеми, които са свързани, които има българското малцинство, бяха поставени на вниманието на украинската страна и смятам, че се получи добър диалог. Разбира се, по-важно е какви ще бъдат практически резултати след време. Основният въпрос за нас като държава е за изучаването и обучаването на български език. Тук навлязох в територията на Министерството на образованието, но беше постигната договореност и отправена покана за провеждане на работна експертна среща и тя да бъде ръководена от заместник-министър на образованието, на която да бъдат разгледани абсолютно всички въпроси.
Основният въпрос е подписването на нов протокол за сътрудничество, в който все пак би трябвало да бъде регламентирано правото на изучаване и обучение на български език, което принципно залегна в декларацията на двамата министри на образованието, подписана миналата година. Това е един от въпросите. Беше поставен въпросът за изучаването на български език за приемането на повече студенти по българска филология, което е сериозен проблем, тъй като не можем да имаме добри училища и добро преподаване на български език, без да имаме подготвени специалисти в тази област.
Въпросът за българската гимназия, беше поставен, където имаше съмнения и пусната информация, не знам преднамерено или не, че предстоят законови промени, които да ограничат достъпа на деца от българското национално малцинство до тази гимназия, тоест да не бъде областно училище, а да се ограничи само в рамките на български район. Това беше отхвърлено, отречено от украинска страна. Беше ясно заявено, че нямат никакво намерение да правят такива промени. Мисля, че това бяха основните проблеми, за които говорихме.

МАНОИЛ МАНЕВ: Много Ви благодаря за тези факти и мисля, че в едно следващо заседание ще се срещнем отново. Ще Ви поканим от Външното министерство, за да ни информирате за продължаващите към моменти допълнителни разговори в Украйна, тъй като явно информацията която се движи към Комисията трябва да започнем да я официализираме по-често, тоест да я получаваме по каналите от Външното министерство, за да сме по-спокойни, тя да не е двупосочна или разнопосочна. Благодаря Ви за дадената информация в момента.

ГАНЧО ГАНЕВ: Само една малка добавка по отношение на българския район, тъй като знам, че този въпрос винаги вълнува българите и конкретно Вашата комисия. Беше поставен въпросът за запазване за статута и на границата на български район. Официалната позиция на украинската страна си остава същата, че български район, въпреки провеждащата се административно-териториална територия ще бъде запазен в досегашните си граници. Разбира се, ще си позволя да кажа, че все пак трябва да бъдем внимателни и да имаме предвид, че текат процеси, които са доста по-сложни и понякога въпреки доброто желание може да има някои негативни последици. Имам предвид, че някои административни функции вече са преместват на други места, засега не е толкова страшно, но този процес трябва да се следи внимателно от всички. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Ганев.
Колеги, имате ли въпроси по темата?
На мен все пак не ми е ясно какво правим и как да помогнем на редакцията на вестник „Роден край“. В случая знаем, че от Нова година досега вече минаха доста месеци и практически се разпада екипът и са останали двама-трима човека, които на собствена издръжка, без абсолютно никакво финансиране, продължават да работят в медията.
Заповядайте, госпожо Михалевска.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Позволете ми да Ви кажа две неща. Първо, след като участвах в няколко заседания и тук, и в Президентството, и Министерския съвет за българите в чужбина през последните две-три седмици се концентрирахме върху въпроса за изданията, дойде време в което Министерският съвет одобри националните програми за средното образование и те от вчера са публикувани. Една от тях е „Роден език и култура зад граница“. По тази национална програма, 63 български неделни училища в Одеска област, кандидатстват за финансово и организационно-методическо подпомагане на проектен принцип. От перата, по които могат да поискат средства аргументирано, разбира се, от българската държава е за абонаменти на издания, които са свързани с български език. Ако считаме, че тези издания, за които говорим са такива, те могат да поискат финансиране.
Миналата година около един милион и 200 хил. са дадени само на училищата в Одеска област, тоест те могат да отделят от бюджетите си, ако намерят това за целесъобразно. Миналата година обаче нито едно от тези български неделни училища не е поискало това в своите проектни предложения и не е осигурено. В този смисъл бих могла да предложа, ако има нужда от технологично време за кандидатстване, да си подновят лицензите, те могат да кандидатстват до 8 май с искане за частично финансово подпомагане, така че да бъдат в полза и на изданията на българската общност там. Да добавя, че преговорите с Украйна са много интензивни през последните седмици и освен всичко Ви информирахме по въпроса за създаването на, да не кажа на държавно българско училище, но двуезично българско училище в Одеса. Затова експертите, които чакаме от тяхното министерство на образованието, вероятно в началото на месец май, ние ще може да обсъдим подробности по учебния план, програмите и документите, които ще получават децата, завършвайки това училище. Ако имате въпроси, съм готова да отговаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Много Ви благодаря затова, което казвате, защото то е прагматично и практично, а това е много добре когато в Комисията се говори и се предлагат такива неща.
Имам една официална молба към Вас и смятам, че всички до един колеги, ще ме подкрепят нека като проведете разговорите затова толкова чакано двуезично училище да получим информация в Комисията навреме и официално, за да можем и ние да сме информирани и ако се налага някакво съдействие да помогнем. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря господин Манев.
Все пак трябва да помислим по въпроса как бихме могли да стимулираме училищата в Украйна да се абонират, да им се подсили желанието от наша страна, защото ако не се получава доброволно, може би да го включим като някакво изискване в тяхната дейност. Не мислите ли, че има някакъв смисъл в едно такова действие от страна на министерството?

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Имаме начини да направим това, но се опасяваме от риска дали няма обстоятелства, за които не знаем в техните отношения. Неслучайно споменах факта, че досега те не са поискали от нас за абонамент за тези вестници.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви госпожо Михалевска.
Към Министерството на туризма бяхме подхвърлили идеята, за която не знам дали са запознали колегите от Външното министерство, че би могла самата програма за маркетинг и информация на туризма да подпомогне някои наши медии в Украйна чрез пласиране на някои рекламни материали, карета, пропагандиране на България като туристическа дестинация. Бихте ли ни осведомили доколко е възможен такъв подход и би ли могло да се намери финансиране, като не говорим за някакви големи суми?

АНИ ХАРАЛАМБИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на туризма популяризира туристическа дестинация на България на пазар Украйна чрез провеждането на интегрирана информационна кампания, в това число и в печатни медии. Както всички знаят, всички рекламни, маркетингови дейности и активности са заложени в годишна програма за национално-туристическа реклама, която се приема в средата на предходната година. Целият бюджет за тези дейности също е определен през предходната година. В тази връзка няма как допълнително и без провеждане на съответните процедури съгласно Закона за обществените поръчки да излезем извън рамките на програмата и на бюджета ни. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Колеги, някой има ли въпроси и предложения?
Заповядайте, господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря господин Председател.
Дами и господа, драги гости! Второ и трето заседание се занимаваме с този проблем и чухме добри нови от Украйна, но аз съм силно обезпокоен от това, че българските институции казват винаги, че няма как да стане. Това не е вярно. Самото Министерство на туризма може да предложи на Министерския съвет да се гласуват допълнително средства с постановление и така нататък, Външното министерство по същия начин. За мен е важно когато идват институции на нашата комисия, хората които са идвали един-два пъти по този проблем, да дойдат пак същите, защото всеки пък идват различни и различно се говори. Поемат се едни ангажименти, след това хората, които са поели ангажименти ги няма.
От Външното министерство трябваше да ни дадат информация как Унгария е решила този проблем. Аз не чух такава информация, защото има унгарски издания и медии, за които Унгария е поела ангажимент и го е свършила, което означава, че има възможност. Това не е нещо сложно – да се провери по какъв начин го е направила Унгария.
Положителните новини, които казахте – добре, но в крайна сметка не е нужно българските институции всеки път да ни казват как не може да стане нещо. Винаги може да се намери начин и това знаем всички и то законов начин. Във всяко министерството има определени средства, фондове и така нататък, които могат да се ползват по предназначение когато се наложи. Даже за съответни министерства може да се иска от Министерския съвет подкрепа за определено подпомагане. Ние за трети се виждаме, но няма нищо насреща.
Тук не трябва да говорим за едно издание в Украйна, защото те са няколко. Въпросът е как българската държава да намери начин да подпомага не конкретно за Украйна, а навсякъде по света където има български издания, български общности, без значение дали е в Украйна, Испания или където и да е. Не чух предложения и от никоя институция, освен от Министерството на образованието. Това може би ще реши някакъв проблем, но тези доходи за абонаменти са нещо минимално за редакцията и понякога може да се окаже, че е по-скъпо да изпращат съответното издание до абоната, отколкото да му го подарят. Надявах се да чуя конкретни предложения – не чух, за съжаление.
Надявам се все пак по някакъв начин институциите, от които зависи това да потърсят решение, защото днес е Украйна, утре може да е друга държава, но трябва да се намери механизъм, по който тези въпроси да се решават, било то и през Държавната агенция ако е необходимо, да финансира, да подпомага, защото доколкото знам те нямат право да го правят. Ако следва да се направи промяна в правилника на Агенцията с директно финансиране от Министерския съвет или институцията която ще го прави занапред да се отпускат средства и да се решава въпроса. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Ангелов.
Напълно на същото мнение съм, което Вие споделихте. За съжаление, за пореден път сме свидетели на липса на действие и желание да се направи нещо очевидно от страна на институциите. (Реплики.)
Господин Манев, заповядайте.

МАНОИЛ МАНЕВ: Господин Председател, аз не мога да се съглася с такъв извод от днешната, а и от трите срещи, които проведохме – липса на желание, на действие при условие. Всички поканени са дошли със свои предложения, проекти, не мога да приема и да определя това по този начин.
Съгласен съм становището, което изказахте – колегата, а и Вие, че всъщност решаването на този проблем е доста по-кардинално и по-общо, не е само Украйна, не е само вестник „Роден край“ или, които и да е било друго. Решенията трябва да бъдат с план за бъдеще и за широкото подпомагане на всички възможни такива издания в общностите ни зад граница. В тази връзка може би е добре, след три заседания, които проведохме с представителите на всички – вестниците, институциите и така нататък, е време да се съберем само в състава на Комисията и да обсъдим това което правим.
В крайна сметка има неща, които ние вътре в Комисията трябва ясно и точно да си зададем сами на себе си като народни представители, да си дадем отговори, че чак тогава да правим кардинални изводи дали администрацията е свършила своите задачи и своята работа. Това може да го приемем като предложение – по тази тема да проведем заседание на самата Комисията, където да проведем дебат по вижданията. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Манев, аз съм свикнал да съдя за всеки резултат и решение от получените резултати. На практика имахме три заседания, правилно констатирахте, посветени на един и същ въпрос, в които резултатът е точка нула, тоест все едно не сме провеждали тези заседания – резултатът е никакъв. Говорили сме, обсъждали сме, имали сме добри намерения, даже господин Валери Симеонов беше поставил конкретно задачата на Външното министерство, много силно беше изказването, записваше се пред различни медии, снимаха го, но виждаме, че в крайна сметка не е ясно кога ще има финансиране или по-скоро за мен е ясно, че от страна на Министерския съвет не може да очакваме. (Реплики.)
Има ли други, колеги?
Заповядайте, господин Ганев.

ГАНЧО ГАНЕВ: Няколко думи да кажа в края.
Първо, защо аз съм тук, а не колегата, който е бил преди това – той отсъства от България, така че съжалявам, но съм невинен, че съм тук.
Второ, мисля, че е постигнато решение на въпроса до определена степен с това, че е възможно възстановяване на финансирането на тези вестници от страна на украинската държава. Не мисля, че това е нищо.
Трето, не е възможно пряко държавно финансиране на издания на национални малцинства в Украйна. Всяко едно такова финансиране ще доведе до попадането на тези издания и хората, които работят в тях, в полезрението на други институции.
Четвърто, няма издание на национални малцинства в Украйна, което да се финансира от чужда държава, включително и от Унгария. Унгарската държава не финансира пряко своите издания. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Биков, заповядайте.

ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! За мен темата е интересна от гледна точка на това да намерим някакъв общ механизъм, не толкова да решим проблема на един конкретен вестник или на две издания. Това е повод, за да мислим затова дали е възможно да съществува такъв механизъм, по който да има определено финансиране не само в Украйна, но и в различни страни.
Ясно е, че държавата пряко не може да го направи, обаче според мен трябва – тук огънят е в грешната посока, защото това са хора, които трябва да изпълняват задачи, които им се поставят политически. Това е много политически въпрос. Аз съм съгласен с колегата Маноил Манев, затова че трябва да обсъдим темата и ако искате ние да предложим такъв политически механизъм, като не знам дали ние сме в състояние да измислим всичко. Въпросът е, че ние не може да го изпълняваме. Това се изпълнява от изпълнителната власт. Доколко е възможно да получим политически ангажимент, защото в момента такъв не може да се поеме от тези институции поради това, че няма политически лица. Политически ангажимент може да се поеме от заместник-министри и министри. Да видим да поканим министри и да знаем кое министерство би отговаряло за това, защото аз и до момента не мога да разбера кое е това министерство, което да питаме при нужда. И Министерството на образованието има политика, и Външното министерство, и министерствата на културата и на туризма виждаме, че има, но въпросът е да знаем ние кой е този телефон, на който можем да звъннем и да питаме какво се случва и оттам нататък вече те да се координират и да се занимават един с друг – това не мога да разбера. Факт е, че това не е лесен въпрос, не може да го измислим така хоп, не може да измислим това финансиране, но факт е, че трябва имаме някаква политика в тази посока. Затова ако искате на следващо заседание да видим кой отговаря за тази политика. Имаме Агенцията за българите в чужбина, тя пък няма право на някакви действия. Да решим този политически въпрос, след това административните и координационните въпроси, те ще си ги решат сами. Не мисля, че има липса на желание по отношение на това да се реши този въпрос, но трябва да поставим по-ясно задачите и по-адекватно въпросите преди да търсим адекватните отговори.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Биков.
Аз мисля, че ние с Външното министерство доста обсъждахме този въпрос на заседанията и общо взето на думи бяхме намерили решение. Могат да се използват механизмите от една страна на Министерството на образованието чрез програмата за образование да се отделят допълнителни финанси към училищата и чрез тях да се препрати, чрез тяхното посредничество някакво финансиране към вестниците. Второто беше чрез програмата на Министерството на туризма – маркетинг и реклама на туризма. Мисля, че това беше поставено като задача – да се заделят средствата и да се осигурят каналите за да стигнат до предназначението, да се спаси тази редакция. Не съм убеден, че разчитайки, на финансиране от украинската страна ако това се проточи още 3 – 4 месеца вестникът въобще ще може да се възстанови след години.
Някой друг колега ще вземе ли отношение по въпроса? (Реплики.)
Добре, колеги разбирам, че ще трябва да мислим по въпроса за допълнително заседание, което да бъде закрито по тази тема. Ние сме канили министри и заместник-министри, въпросът е кой идва.

ТОМА БИКОВ: Въпросът е на закрито заседание да поканим и заместник-министри и да видим в цялост как стоят нещата, а не да говорим с някои недомлъвки, защото този въпрос е нададминистративен. Това е политически въпрос, не е въпрос, дали да отпуснем 20 хил. лв. или не.
Въпросът е, имаме ли устойчив механизъм и кой отговаря за него. Два въпроса имам аз и да питаме министри, сега да питаме директори на дирекции и така нататък, те ще ни кажат може да Ви предложим техническо решение. Ние искаме да имаме политическо решение.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря господин Биков.
Давам думата на господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Имам предложение първо, да обясним, че нито аз, нито господин Биков, нито който и да било от Комисията искаме закрито заседание, за да спрем информацията към хората, към гражданите и така нататък.
Желанието на всички е за закрито заседание, защото темата е изключително сериозна на фона на това, че за тази държава, за която говорим се проведоха, говорим за политики, свързани с това какви административни и законови решения се вземат. Има неща, които ние може да чуем от нашите представители на Външното министерство и на другите структури само във формата на закрито заседание.
Това е основанието да поискаме закрито заседание, господин Председател. Можете да приеме, че внасям предложение за такова заседание за следващия път по темата, когато и да е, на което вече може да прецените кого да поканите.
Хубаво е да можем да зададем въпроси, които както каза и колегата Биков, свързани с политически решения, които обаче са съвсем не само вътрешнополитически, и това е основание да поискаме такова заседание.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря господин Манев.
Да Ви кажа, че поканите по принцип винаги отправяме към министри и не мисля, че министрите, които днес не присъстват не са били наясно, че ще дискутира не само технически, но и политически въпроса. Самият факт, че ги няма говори донякъде за отношението към поставената тема.

ТОМА БИКОВ: Закритото заседание решава този проблем, защото на него могат да присъстват хора с достъп до класифицирана информация и то с определен достъп. Опитваме се да помогнем на процеса.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, някой друг от гостите или колегите имат ли да допълнят?
Не виждам желание за изказване.
С това предлагам да приключим първа точка.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Министерството на образованието, както миналия път за Болгоградската гимназия Ви носим сборник, който направихме за 30-годишната олимпиада в Молдова. Ние сме съинициатори. Българската държава издава и разпространява този сборник, и по много други начини подкрепя участниците. В тази олимпиада участват не само средните училища в Молдова, но и университетите, в които се учи български език и техните преподаватели.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Да завършим оптимистично, защото ние имаме пример как трябва да работи една държавна институция с българи зад граница, особено в историческите общности и това е МОН, която има две програми пряко насочени, с пряк ефект, върху организациите и българите в тези райони. Само отварям вратата открехната за размисъл, че нещо подобно трябва да измислим при закритото заседание. Имам предвид практиката на МОН и двете програми „Роден език и култура зад граница“ и… (Реплики.)

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: От 400 училища зад граница – 90% от тях получават устойчиво финансиране и те не кандидатстват всяка година, а само актуализират данни.
Същевременно Министерският съвет прие за пръв път, разбира се, по инициатива на министъра на образованието акт, с който се командироват лекторите в чуждестранните висши училища – досега не е имало такъв. Ние считаме, че за пръв път се определя мониторинг върху работата и специални задачи се поставят на лекторите в чужбина. Тази процедура започва и при нас.

ПРЕДС. БОРИС ВАНГЕЛОВ: Чудесно! Затова посочих като положителен пример работата Ви и оттам нататък тя е в нашето поле.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, колеги.
Приключваме първата точка на заседанието.

Ако няма предложения по втора точка, може да закрием заседанието.
Благодаря Ви за участието.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.