Home » Авторски страници, политика

18 от 240 или на кого в 43-то НС му е пукало за българите зад граница

2017.01.23 Няма коментари

3

На 30 ноември 2016 г. се провежда пленарно заседание на Народното събрание, на което се гласува на второ четене Законопроектът за Държавния бюджет на Р. България за 2017 г. Към края на това заседание е гласувано и предложение за промяна в раздел II “Разходи” на Законопроекта, подписано от петима народни представители – Стефан Кенов (БДЦ), Юлиан Ангелов (ПФ), Борислав Миланов (РБ), Станислав Станилов (“Атака”) и Борис Станимиров (РБ), членове на Комисията по политиките за българите в чужбина. За съжаление не всички членове на тази комисия, а само пет, застават зад това предложение.

До това предложение, впрочем, се стига след съвместно писмо на Еврочикаго и в. “Български хоризонти” – Канада до Комисията по политиките за българите в чужбина и до Комисията по културата и медиите. И след като темата за създаване на програма за подпомагане на български организации и медии зад граница е разглеждана неведнъж на заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина, която възлага на Държавната агенция за българите в чужбина изготвянето на такава програма с критерии за подпомагане.

Предложението е внесено между първо и второ четене на Законопроекта за Държавния бюджет, чрез председателката на парламента Цецка Цачева, до Комисията по бюджет и финанси. То касае заделянето на сумата от един млн. лева в бюджета за подпомагане на български организации и медии зад граница. Как изглежда това предложение, което публикуваме не за първи път, може да се види по-долу.

Предложението, което внасят между първо и второ четене на Законопроекта за Държавния бюджет за 2017 г. депутати от Комисията по политиките за българите в чужбина. Снимка: Еврочикаго

Предложението, което внасят между първо и второ четене на Законопроекта за Държавния бюджет за 2017 г. депутати от Комисията по политиките за българите в чужбина.

Предложението не е одобрено от Комисията по бюджет и финанси. При неговото представяне на заседание на тази комисия, провело се на 29 ноември 2016 г., въобще не става дума, че то е за заделянето на един млн. лева за подпомагане на български организации и медии зад граница. Председателката на комисията Менда Стоянова казва, че това е предложение за увеличаване бюджета на МС в частта на бюджета за ДАБЧ с 1 млн. лв., като за приходи /?!/ никъде не става дума. Т.е. не е обезпечен този “колосален” за Държавния бюджет на Р. България разход от 1 млн. лв., с приходи. Г-жа Стоянова въобще не споменава, че този един млн. е за подпомагане на български организации зад граница. Може би председателката на тази много важна парламентарна комисия е хвърлила само един поглед на предложението и това, което е разбрала е, че става дума за повече разходи за ДАБЧ. Или пък се е направила, че не е разбрала, не знаем. Но така или иначе, какво подпомагане на български организации и медии зад граница, какви пет лева, кой ли се интересува от това… Няма приходи за този разход от един милион, казва обаче на заседанието г-жа Стоянова.

Следва извадка от стенограмата от това заседание на Комисията по бюджет и финанси. Все пак, се намират трима народни представители, които да гласуват “за” споменатото предложение, но всички останали се въздържат и то не е прието. Не знаем кои точно са тези трима членове на комисията, за да им благодарим. А иначе тази парламентарна комисия е в доста интересен състав. В нея, освен председателката й Менда Стоянова (ГЕРБ), членуват и зам.-председателят на парламента Димитър Главчев (ГЕРБ), Румен Овчаров (БСП), Алиосман Имамов (ДПС), Пламен Орешарски (БСП), Йордан Цонев (ДПС), Павел Шопов (“Атака”), Асен Агов (РБ), Ердоан Ахмедов (ДПС) и др.

44

“МЕНДА СТОЯНОВА: …Член 6 – предложение на Стефан Кенов и група за увеличение на бюджета на Министерския съвет в частта на бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина с 1 млн. лв. За приходи няма източник, само разходи.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Няма източник и де факто се предлага удвояване бюджета на Агенцията за следващата година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Удвояване бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина.
КИРИЛ АНАНИЕВ: 943 хиляди е тази година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на Стефан Кенов и група.
За – 3, останалите се въздържат.
Предложението не е прието.”

На следващия ден, 30 ноември 2016 г., при гласуването на Законопроекта за Държавния бюджет в пленарна зала, предложението на петимата народни представители не е подкрепено. И там не става ясно за това за какво всъщност става въпрос при самото представяне на предложението. Приема се предложението на вносителя на Законопроекта, което не съдържа такова добавяне на един млн. лв. в раздел “Разходи” на МС, в частта ДАБЧ, за подмагане за български организации и медии зад граница.

Впрочем, председателят на ДАБЧ Борис Вангелов бе споделил пред представител на нашето издание преди да стане ясна съдбата на това предложение, че ако то се приеме от парламента, в ДАБЧ са готови не само с критериите за подмагане на български организации и медии зад граница, но и за това много бързо да се задействат за неговото конкретно изпълнение. Но не би… Програмата на ДАБЧ с критерии за подпомагане на български организации и медии зад граница, която впрочем бе изготвена и с помощта на двете български емигрантски медии, които писаха преди време на две парламентарни комисии в 43-то Народно събрание, може спокойто да бъде хвърлена в коша.

По-долу може да се види извадка от стенограмата от пленарното заседание на 30 ноември. Извадката отразява именно гласуването по споменатото предложение – първо на петимата депутати, после на вносителя на Законопроекта за Държавния бюджет. В това гласуване участват 81 народни представители. При първото гласуване “за” са 18, “против” – 15, “въздържали се” – 48. При второто гласуване, с което се одобрява вариантът на вносителя, “за” са 70, “против” – 1, “въздържали се” – 10. Тези гласувания се председателстват от зам.-председателя на парламента Димитър Главчев, който, както споменахме по-горе, е и член на Комисията по бюджет и финанси. 

В текста на стенограмата, впрочем, предаденото от докладчика какво съдържа предложението буди недоумение. Защото там пише следното: “Член 6 се изменя така: 1. В ал. 1, Раздел II „Разходи“ числото „88 хил. 270 лв.“ се заменя с „89 хил. 270 лв.“; 2. В ал. 2, т. 7.1 числото „25 хил. 60 лв.“ се заменя с „26 хил. 60 лв.“ А това, за което става дума, е добавянето на 1 млн. лв. към споменатите две числа в ал. 1 и ал. 2 от чл.6, както може да се види в показаното по-горе факсимиле на предложението на петимата депутати до Комисията по бюджет и финанси.

untitled2

“ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По чл. 6 има предложение от народния представител Стефан Кенов и група народни представители:
„Член 6 се изменя така:
1. В ал. 1, Раздел II „Разходи“ числото „88 хил. 270 лв.“ се заменя с „89 хил. 270 лв.“.“
2. В ал. 2, т. 7.1 числото „25 хил. 60 лв.“ се заменя с „26 хил. 60 лв.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Кенов, Юлиан Ангелов, Борислав Миланов, Станислав Станилов и Борис Станимиров, което не се подкрепя от Комисията.

Гласували 81 народни представители: за 18, против 15, въздържали се 48.
Предложението не е прието.

Гласуваме текста на вносителя за чл. 6, подкрепен от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 10.
Член 6 по доклада на Комисията е приет.

Заповядайте за отрицателен вот.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа народни представители, гласувах „против“ поради факта, че тези средства, които бяха предложени от група народни представители именно за подпомагане на българските организации зад граница и българските медии, бяха отхвърлени от българското Народно събрание, което според мен е недопустимо, защото в крайна сметка ние, като български парламент, сме длъжни да осигурим средства за съществуване на тези български организации зад граница, без значение къде се намират те по света. До момента по никакъв начин, през нито една институция няма как те да бъдат финансирани. Тези средства от 1 млн. лв., които бяха предложени, бяха именно за това да се подпомогнат българските организации и медии зад граница, а както знаем, по-голямата част от българския народ, не само българските граждани, живее зад граница.
Затова гласувах „против“ и се надявам, че при един следващ парламент и друг бюджет ще бъдат отделени много повече средства за българите зад граница.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.”

————————–

Гласуването по парламентарни групи – първо, на предложението на Стефан Кенов и група народни представители, и второ, на предложението на вносителя, може да се види по-долу. То е извадено от данните за гласуванията по парламентарни групи за целия пленарен ден – вж. тук.

В това гласуване участват участват 61 депутати от ГЕРБ, 1 от ДПС, 7 от РБ, 6 от ПФ, 2 от БДЦНС и 4 от АБВ. Предложението на Кенов, Ангелов, Миланов, Станилов и Станимиров е подкрепено от шестима депутати от Реформаторския блок, шестима от Патриотичния фронт, четиримата присътващи депутати от АБВ и двама депутати от Българския демократичен център. Нито един депутат от ГЕРБ не гласува за него. Въздържат се 46 депутати от ГЕРБ, един от ДПС и един от РБ. 15 депутати от ГЕРБ гласуват против. За депутати от БСП няма данни да са участвали в това гласуване, но пък се появява един веднага след това, в следващото гласуване.

untitled2

При гласуването на предложението на вносителя то е подкрепено от 60 депутата от ГЕРБ, 7 от РБ (6 от които преди това са подкрепили другото предложение), 1 от ПФ и 2 от БДЦНС. Въздържат се един от БСП, 4 от ПФ, 4 от АБВ. Против гласува един от ПФ. Това е Юлиан Ангелов – стенограмата съдържа неговото обяснение за отрицателен вот относно предложението на вносителя:

“…тези средства, които бяха предложени от група народни представители именно за подпомагане на българските организации зад граница и българските медии, бяха отхвърлени от българското Народно събрание, което според мен е недопустимо, защото в крайна сметка ние, като български парламент, сме длъжни да осигурим средства за съществуване на тези български организации зад граница, без значение къде се намират те по света. До момента по никакъв начин, през нито една институция няма как те да бъдат финансирани. Тези средства от 1 млн. лв., които бяха предложени, бяха именно за това да се подпомогнат българските организации и медии зад граница, а както знаем, по-голямата част от българския народ, не само българските граждани, живее зад граница.”

————————————————–

Какви изводи може да си извадим от данните, отразени в цитираните стенографски протоколи и приложени статистики?

Първо, че Комисията по бюджет и финанси не е приела в Държавния бюджет на Р. България да бъде добавена “колосалната сума” от един милион лв. за подпомагане на български организации и медии зад граница.

Второ, че при представянето на това предложение на заседание на тази комисия, провело се на 29 ноември, въобще не е станало дума за това, че то е за подпомагане на български организации и медии зад граница. Но пък е било казано, че за този разход от един милион няма предвидени приходи.

Трето, че към края на пленарното заседание на 30 ноември 2016 г., когато се гласува Законът за бюджета за 2017 г., присъстват само част от народните представители. Що се отнася до споменатото гласуване, те са само 81.

Четвърто, че когато предложението на петимата народни представители се изчита от докладчика Диана Йорданова в пленарна зала, също не се споменава за какво точно е това предложение – какви български организации и медии зад граница, какви пет лева? За тях става дума едва след като предложението не е прието, и то заради изказването на един народен представител, който споменава за тях.

Пето, че или в стенографския протокол от това пленарно заседание има грешка, защото в него въобще не се споменава сумата от един милион, която трябва да се добави към двете числа в ал. 1 и ал. 2 на чл. 6 от Раздел II “Разходи”; или, че докладчикът е докладвал предложението на петимата депутати доста странно, цитат: “Член 6 се изменя така: 1. В ал. 1, Раздел II „Разходи“ числото „88 хил. 270 лв.“ се заменя с „89 хил. 270 лв.; 2. В ал. 2, т. 7.1 числото „25 хил. 60 лв.“ се заменя с „26 хил. 60 лв.“

Шесто, че повечето от участвалите в това гласуване 81 депутати подкрепят предложението на вносителя на Законопроекта, а не предложението на петима членове на Комисията по политиките за българите в чужбина. За предложението на Стефан Кенов и други негови колеги от Комисията по политиките за българите в чужбина, гласуват “за” само 6 депутати от Реформаторския блок, 6 от Патриотичния фронт, 4 депутати от АБВ и 2 депутати от БДЦНС.

Седмо, обобщено – че и този състав на българския парламент, който скоро ще бъде разпуснат и след няколко месеца ще има нов, не показа като цяло, че се вълнува особено от това какви политики ще има или няма да има българската държава към една твърде значителна част от българския народ, която се пръсна в последния четвърт век по света. Комисията по култура и медии и Комисията по политиките за българите в чужбина обеждаха през миналата година да организират специално съвместно заседание, което да е посветено на българските медии зад граница. Такова заседание никога не се осъществи. Когато се гласуваха промените в Изборния кодекс, пак никой не се интересуваше от тази част от българския народ, която се разпиля по света.  Когато членове на Комисията по политиките за българите в чужбина направиха предложение, касаещо българските организации зад граница (което бе следствие от проведени заседания в тази комисия и възложена от нея задача на ДАБЧ да изготви програма за подпомагане на тези организации), по-голямата част от състава на комисията не се подписа под него. Когато се мислеха и се мислят каквито и да било политики, кодекси, законопроекти и пр. в национален мащаб, това как те биха се отразили на българите зад граница винаги е последно по важност, ако въобще се вземе предвид. И макар че има и нещо положително, и това е фактът, че в 43-то Народно събрание въобще се създаде, за първи път, Комисия по поликите за българите в чужбина, на тази комисия се гледаше негласно през цялото време като на последна по-важност в българския парламент. 

————-

Благодарим на Стефан Кенов,  Юлиан Ангелов, Борислав Миланов, Станислав Станилов и Борис Станимиров – за това, че са се намерили петима от 18-те членове на Комисия по политиките за българите в чужбина, които да направят такова предложение. На останалите 13 члена от тази комисия разбира се не можем да благодарим.

Благодарим на тези 18 български народни представители, които са гласували за предложението на петимата членове на КПБЧ. Защото, макар и доста малко и недостатъчно, са се намерили все пак 18 депутати от всички 240 в 43-то Народно събрание, на които да им пука за българите зад граница и техните организации.

На останалите, които или послушно са гласували от партийна солидарност, или защото са решили, че щом Комисията по бюджет и финанси не е одобрила едно предложение, няма защо да го одобряват и те, или защото не са и разбрали за какво точно става дума; както и на онези, които въобще не са били в залата, въпреки че се е гласувал Държавният бюджет на Р. България – не пожелаваме да ги изберат пак за народни представители. А ако все пак някои от тях станат депутати и в 44-то Народно събрание, им пожелаваме да не излагат повече в очите на своите сънародници зад граница институцията български парламент.

——————————————————————————————————————————–

Бел.ред.: Поименното гласуване от всички предложения и гласувания през този пленарен ден е в такъв вид, че е много трудно, да не кажем невъзможно, да се разбере кой как е гласувал за предложението на Стефан Кенов и четиримата негови колеги от КПБЧ. Списъкът е направен по азбучен ред на всички депутати, не по реда на гласуванията, които са много в този ден. Освен това на различните гласувания присъстват различен брой депутати. (Файлът с поименното гласуване за целия пленарен ден може да бъде изтеглен оттук.) Ние все пак ще се опитаме да разберем кои точно депутати точно как са гласували, защото отговорността на народните представители за техните гласувания винаги e лична. Независимо от това дали те гласуват или не гласуват за нещо поради партийно поръчение или солидарност, поради това, че не са разбрали за какво става това, поради това, че не ги е интересувало за какво става дума, или поради това, че просто ги е нямало, за да гласуват Държавния бюджет на страната.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.