Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Български медии в чужбина до президента, НС, парламентарни комисии, ДАБЧ и АБМС

2017.11.20 Няма коментари
Spread the love

На 14 ноември 2017 г. представители на български медии зад граница изпратиха писмо до Президента на Р. България, Министерски съвет, Народното събрание, Комисията по политиките за българите в чужбина, Комисията по културата и медиите, Държавната агенция за българите в чужбина и Асоциацията на българските медии по света. Писмото е свързано с разглеждана още при предишния, 43-ти парламент, инициатива за създаване на програма или фонд за подпомагане на български организации и медии зад граница, която бе обсъдена на заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина и при 44-тия парламент.

В писмото, подписано от издателя на EuroChicago.com Петър Стаматов (Чикаго, САЩ), издателя на в. “Български хоризонти” Максим Божилов (Торонто, Канада), Светла Кьосева, главен редактор на сп. „Хемус“ (Унгария), Елица Ценова, редактор на Melange Bulgaren (Виена, Австрия), Александър Димитров, ГЛАС ПРЕС (Босилеград, Сърбия), Евилина Швидченко, редактор и водещ на ТВ предаване “На Буджакска вълна” (Кишинев, Молдова), Мария Попова, главен редактор на в. „Обозрение плюс“ (Украйна), се казва:

“Българското Народно събрание в предишния си състав не подкрепи, за съжаление, подпомагането на български организации и медии зад граница. Тогава предложението бе за 1 млн. лв., които, ако бъдат отпуснати в Държавния бюджет за 2017 г., за тях да кандидатстват на проектен принцип за финансово подпомагане български организации и медии по света.
И след като същата идея бе разгледана отново в Комисията по политиките за българите в чужбина при 44-ия парламент, не на едно, а на три нейни заседания, и след като преди това настоящият кабинет излезе с правителствена програма, в която тази идея бе отразена и залегна, не е ясно не само това дали тези два милиона този път (2 милиона, по предложение на самата ДАБЧ) ще бъдат отпуснати в Държавния бюджет за 2018 г. Не е ясно и дали, ако бъдат отпуснати, това няма да се случи, за да се решат някакви проблеми на самата Държавна агенция за българите в чужбина, включително и по отношение на издаването на удостоверения за български произход. А тези проблеми на ДАБЧ не би трябвало да смесват така директно с идеята за държавна политика към българските организации и медии зад граница. Каквото политика бихме искали да има, да има и подпомагане от страна на държавата майка към българските организации и медии в чужбина, по ясни критерии, правила и гаранции за отпускането и изразходването на средствата.”

Отговор на това писмо е получен засега само от Приемната на Министерски съвет. На 15 ноември началникът на отдел “Приемна” на МС, г-жа Соня Божикова, изпраща до Министерството на външните работи, Министерството на културата и Държавната агенция за българите в чужбина, с копие до представителите на български медии зад граница, писмо с изх. № 859/14, в което се казва, че в Министерски съвет по електронната поща е получен сигнал от изброените по-горе в тази публикация представители на български медии зад граница.

(Според законовия административен ред, на писма, изпратени от Министерски съвет до други институции, сезираните ведомства са задължени да отговорят.)

Следва целият текст на писмото на EuroChicago, в. “Български хоризонти”, сп. “Хемус”, Melange Bulgaren, ГЛАС ПРЕС, ТВ предаване “На Буджакска вълна”, в. „Обозрение плюс“ до българските институции.

———————————————————————————————————————-

.

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р. БЪЛГАРИЯ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ПРИ НС
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ ПРИ НС
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ ПО СВЕТА

Уважаеми Дами и Господа,

Пишем Ви това писмо във връзка с разглежданата още при предишния, 43-ти парламент, инициатива за създаване на програма или фонд за подпомагане на български организации и медии зад граница, която бе обсъдена на заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина и при 44-тия парламент.

Българското Народно събрание в предишния си състав не подкрепи, за съжаление, подпомагането на български организации и медии зад граница. Тогава предложението бе за 1 млн. лв., които, ако бъдат отпуснати в Държавния бюджет за 2017 г., за тях да кандидатстват на проектен принцип за финансово подпомагане български организации и медии по света.

И след като същата идея бе разгледана отново в Комисията по политиките за българите в чужбина при 44-ия парламент, не на едно, а на три нейни заседания, и след като преди това настоящият кабинет излезе с правителствена програма, в която тази идея бе отразена и залегна, не е ясно не само това дали тези два милиона този път (2 милиона, по предложение на самата ДАБЧ) ще бъдат отпуснати в Държавния бюджет за 2018 г. Не е ясно и дали, ако бъдат отпуснати, това няма да се случи, за да се решат някакви проблеми на самата Държавна агенция за българите в чужбина, включително и по отношение на издаването на удостоверения за български произход. А тези проблеми на ДАБЧ не би трябвало да смесват така директно с идеята за държавна политика към българските организации и медии зад граница. Каквото политика бихме искали да има, да има и подпомагане от страна на държавата майка към българските организации и медии в чужбина, по ясни критерии, правила и гаранции за отпускането и изразходването на средствата.

Каква е хронологията?

Както вече споменахме, тази инициатива беше обсъждана в Комисията по политиките за българите в чужбина към 43-то НС. Две парламентарни комисии – Комисията по културата и медиите и Комисията по политиките за българите в чужбина обещаха, в отговор на писмо на главните редактори на две български медии зад граница – в. „Български хоризонти“ – Канада и сайтът EuroChicago.com – Чикаго, да направят съвместно заседание, посветено на българските медии зад граница, което за съжаление никога не се състоя. (https://www.eurochicago.com/2015/07/zasedanie-v-ns-medii/) Но се стигна до предложение за отделяне на 1 млн. лв. от Държавния бюджет на Р. България за настоящата 2017 г., които чрез бюджета на МС и Държавната агенция за българите в чужбина да отидат за подпомагане на български организации и медии зад граница. Предложението не бе подкрепено тогава нито от Бюджетната комисия, нито в пленарна зала. За него гласуваха само 18 народни представители (https://www.eurochicago.com/2017/01/18-ot-240/).

След като бе сформиран 44-тият парламент и третият кабинет на ГЕРБ с министър-председател г-н Бойко Борисов, кабинетът излезе официално с управленска програма за периода 2017-2021 г. (https://www.eurochicago.com/2017/08/programa-2017-2021/), в която инициативата за подпомагане на български организации и медии в чужбина бе отразена в т.нар. Мярка 42: „Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България“.

А Комисията по политиките за българите в чужбина при 44-ия парламент обсъди пак тази идея на две свои заседания, както и на трето заседание, посветено на проекта за Държавен бюджет на Р. България за 2018 г. На всички тези заседания имаше и представители на Държавната агенция за българите в чужбина.

Първото заседание на тази парламентарна комисия, с точка от дневния ред „Обсъждане на възможности за целево подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина“ се проведе на 27 септември 2017 г. (http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2597/steno/ID/4733).

На това заседание зам.-председателят на ДАБЧ г-н Димитър Владимиров запозна членовете на Комисията с предложението на Агенцията за финансиране на българските организации зад граница и мотивите към него. Ето част от казаното на това заседание от г-н Владимиров:

„Предвид числеността на българските сдружения и медиите в чужбина, динамиката на тяхното развитие и формите на културната им дейност е необходимо да се предвидят около 2 млн. лв. за една календарна година, в това число и за мониторинг. Сумата не е достатъчна за удовлетворяване на същите нужди на организациите и българските медии в чужбина. Тя би могла да бъде обаче минимален долен праг при стартиране на финансирането. Финансовото подпомагане трябва да бъде съобразено със спецификата в развитието на сдруженията, с формите и степента на тяхната активност; с приоритетите на българската държава по отношение на българските общности в един или друг регион по света, възможност да се помисли за вътрешно разпределение на средствата, като се има предвид, че относителният дял на българските медии в чужбина е сравнително малък спрямо дела на културно-просветните дружества, към които следва да се прибавят и културните формации – певчески, танцови, театрални.“
„Българските медии зад граница изпълняват една не само информативна, но и интегративна функция. Те са средище за специфичен информационен обмен, в който влизат новини, събития и проблеми на местната българска общност и на страната, в която тези общности живеят. Затова те не могат да бъдат заменени нито от медиите в съответните страни, в които съответните български общности живеят, нито от българските медии в Родината. Българските медии в чужбина са печатни вестници, списания, сайтове, електронни медии, телевизии и радиа, както и радиопредавания от българи на български редакции.
За разлика от дружествата, за българските медии зад граница не е подходящо финансиране на отделни инициативи или проекти, а подпомагане в подходяща форма на основната й дейност. В такъв случай могат да бъдат поети разходи за технически средства и материално осигуряване.“
„Като цяло, ние сме предвидили, освен тези два милиона, които искаме за тази програма за финансиране по принципа на Програмата „Роден език и култура зад граница“, може да е програма, може да е с постановление, може да е към бюджета на Агенцията, има различни варианти, които могат да се обсъдят, сме предвидили допълнителни бройки за Агенцията. Подготвили сме нов устройствен правилник с увеличен щат на Агенцията, който да може да отговори на нуждите и необходимостите на нашите сънародници зад граница.“

Зам.-председателят на ДАБЧ г-н Владимиров каза, т.е., на заседанието на 27 септември, че „освен тези два милиона, които искаме за тази програма за финансиране…“ „сме предвидили допълнителни бройки за агенцията“ и „нов устройствен правилник с увеличен щат“, който да може да отговори на нуждите на българите зад граница.

На второто заседание на Комисията, проведено на 11 октомври 2017 г. (http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2597/steno/ID/4753), с точка втора от дневния ред „Обсъждане на възможности за целево подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина“, председателят на Комисията, г-н Андон Дончев, представи доклад, в който се предлагаше:

„1. Да бъде създадена Програма за „Финансово подпомагане на българските организации и медии зад граница“. Що се отнася до организациите, това са културни клубове и сдружения, фолклорни състави, църковни общини и др. Що се отнася до медиите – медии и на емигрантските, и на историческите общности, които имат важна роля за съответните общности и нужда от такава подкрепа.
2. Предвид числеността на българските организации и медии в чужбина, динамиката в тяхното развитие и различните форми на родолюбива дейност, да се предвидят около 2 000 000 лв. за една календарна година. (Сумата не е достатъчна за удовлетворяването на насъщните нужди на българските организации и медии в чужбина. Тя би могла да бъде, обаче, минималният долен праг при стартирането на финансирането.)
3. Отпускането на средствата да стане чрез постановление на Министерския съвет, по механизма на постановленията, действащи в Министерството на науката и образованието.
4. Целевите средства да бъдат разпределени за реализация към Държавната агенция за българите в чужбина;
5. ДАБЧ да инициира подготовката, съгласуването и представянето на проекта за постановление на МС.
6. ДАБЧ да подготви и представи за обсъждане в Комисията по политиките за българите в чужбина на критерии и механизми за кандидатстване за финансиране по програмата. В тях да бъде заложено конкурсно-проектното начало и възможности за обществен и ведомствен контрол, осигуряващи публичност и прозрачност.
7. За българските медии в чужбина да се разработят отделни критерии, отчитайки тяхната специфика. (За оценяването на техния реален характер и принос за съответната българска общност и за запазването на връзките с родината, да бъдат привлечени и външни специалисти от професионални журналистически организации.)
8. Отчитането на финансовите средства да се извършва в съответствие с изискванията на българското законодателство.“

Този доклад, както се разбира от думите на председателя на Комисията, отразени в стенограмата от заседанието, е бил изпратен предварително на народните представители – членове на Комисията.

Председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев каза по време на същото заседание от 11 октомври:

„…още на 26 септември сме пратили в синтензиран вариант обосновка, наричаме я програма за целево финансиране. Не сме влизали в крайните детайли, но там са описани защо се предлага това нещо, описани са стратегически, оперативните цели, основните резултати, размер на средствата, обхват на финансовото подпомагане, финансиране на сдруженията, учредени по определен начин, различните видове инициативи, целевото разделение, подпомагане на академичните сдружения. В смисъл доста сериозно подготвено, кратко, десетина страници, описано. Въпросът е, че нашето предложение, което е направено, е да се мисли, разбили сме всички дейности, които се извършват на базата на марша, който имаме ние.
Идеята ни е да се запознаете с нашето предложение и вече на базата на нашите предложения, анализът, който правим какво се случва сега и как го работим, структурирайки го, да се излезе вече с конкретни предложения как да се случват нещата. Сега, разбира се, в следващия етап ще може да прецизираме още по-сериозно тези идеи, за да могат вече да добият един по-конкретен вариант. Разбира се, ще ползваме и външни експерти за да може добре подготвено предложението, но в конкретните детайли може много трудно да бъде подготвен. Принципите са, че се ползва, както казах и практиката, която е установена по отношение на европейските програми и проекти – по същия начин ще се работи, а вече това което сме го пратили ще помоля господин Дончев да го препратите на всички колеги да се запознаят, защото интересно е описано за да добиете общата представа. Ние ще се постараем за следващия път да сме още по-конкретни вече чисто по отношение на технологията за разработване на това нещо, предлагането на бюджета и вече от тук насетне да вървим към реализиране на конкретни стъпки, които да са на базата на това какво е направено, как да се развива и да постигаме общите цели.“

Третото заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, на което е засегната същата тема, е когато тази парламентарна комисия разглежда проекта за Държавен бюджет за 2018 г. То се провежда на 1 ноември 2017 г. (http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2597/steno/ID/4784)

На това заседание представителят на ДАБЧ Красимир Томов казва:

„Като начало тъкмо мислех да поискам тези два милиона да ни бъдат дадени към бюджета на Агенцията. В момента все още взимаме решение какъв точно да бъде модела въобще на цялото това финансиране и разходването на тези пари, защото общо взето съществуват два варианта.
Единият да бъде под формата на някакъв фонд.
Другият, който според мен, ще бъде доста по флексибилен и по-бързо действащ, е да бъдат отпуснати директно към бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина, като бъде вкарана промяна в Устройствения правилник и да бъдат разширени малко правомощията на председателя, тъй като самият Устройствен правилник е правен много отдавна, в едно друго време и част от нещата не са съвсем релевантни към днешно време.
Но мисля, че точно този вариант би могъл да даде един по-кратък път до всички тези организации и медии на наши сънародници зад граница, тъй като там решението ще бъде взимано много бързо и ще бъде реагирано много адекватно, защото при наличието на някаква друга форма, където ще има примерно Междуведомствена комисия или някакъв друг по-широко обхватен орган, винаги биха могли да възникнат едни спънки на съгласие и забавяне във времето. Естествено, това ще доведе и до по-голяма отговорност на председателя, но пък мисля, че той би могъл да я поеме.“

На същото заседание народният представител Юлиан Ангелов казва:

„В предходния парламент бюджета на Агенцията беше 600 хиляди. Тогава го увеличихме с 300 хиляди, въпреки че това беше внесено в залата, така че това не пречи. Но тези средства два милиона лева всъщност не са само за това да бъдат финансирани проекти на български организации зад граница, а част от тези средства трябва да отидат и за издръжката на самата агенция, която трябва да разкрие Дирекция „Български произход“, защото Агенцията в момента от 22-ма души няма достатъчен капацитет да поеме всички молби – десетки хиляди молби подават годишно, за да получат български произход. Така че част от тези средства трябва да бъдат насочени към самата Агенция, а другата част от средствата, без значение дали са един или два милиона, колкото, разбира се, успеем да договорим и ние като народни представители между двете четения на бюджета, да могат да покрият именно проекти на български организации зад граница.“

И така някак си се оказа, че инициативата за създаване на програма или фонд за подпомагане на български организации и медии зад граница и средствата, които биха могли да бъдат отпуснати за нея „не са само за това да бъдат финансирани проекти на български организации зад граница, а част от тези средства трябва да отидат и за издръжката на самата агенция, която трябва да разкрие Дирекция „Български произход“.“

Оказва се също и, че Държавната агенция предпочита тези два милиона, ако бъдат отпуснати, да й бъдат отпуснати директно и да няма междуведомствена комисия, от която да зависи тяхното разпределение.

Уважаеми Дами и Господа,

Ние разбираме необходимостта от това Държавната агенция за българите в чужбина да има по-голям финансов и човешки ресурс, за да отговори на предизвикателствата, поставени пред нея, във връзка с многобройността, разпръснатостта и разноликостта на българските емигрантски и исторически общности по света. Но не разбираме защо този принципен проблем на Агенцията трябва да се решава през евентуалното отпускане на средства за българските организации и медии зад граница. И още по-малко – че ако такива средства се отпуснат, част от тях трябва да отидат за създаването на дирекция „Български произход“ в ДАБЧ.

Отпускането на средства за подпомагане на български организации и медии зад граница можеше да стане, впрочем, чрез едно Постановление на Министерски съвет, което да регламентира несъществуващата досега държавна политика към българските организации и медии по света. Подобно на начина, по който преди време бе регламентирана държавната политика към българските неделни училища в чужбина.

13.11.2017 г.

С уважение:

Петър Стаматов,
издател на www.EuroChicago.com
Чикаго, САЩ

Максим Божилов,
издател на в. „Български хоризонти“
Торонто, Канада

Светла Кьосева,
главен редактор на сп. „Хемус“ – Унгария

Елица Ценова,
редактор на Melange Bulgaren, блогът на българите в Австрия
Виена, Австрия

Александър Димитров,
ГЛАС ПРЕС – Босилеград, Сърбия

Евилина Швидченко,
редактор, водещ на ТВ предаване “На Буджакска вълна”
Кишинев, Молдова

Мария Попова,
главен редактор на вестник „Обозрение плюс“ – Украйна

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.