Home » Archive

Авторски страници, българи зад граница »

[8 ное. 2018 | No Comment | ]

Пиесата по разказите на Николай Хайтов “Лодка в гората” и “Мерак” ме грабна от първото изречение. Не усетих кога измина времето и актьорите-самодейци Радост Павлова и Димитар Илчев вече се поклониха. Една театрална постановка, режисирана и поставена изцяло със собствени ресурси, средства и колективен труд. Постановчик и режисьор Емил Стоев, който участва в пиесата с монолог на разказа “Мерак”. В този моноспектакъл Радост и Димитър, в ролята на Гина и Марин, с пестеливия диалог, в който имаше много подтекст, ни разсмиваха на глас. Всеки беше прав за себе си и всеки защитаваше собствената си територия. От една страна – пазителят на закона, защитаващ гората с пушка, макар и срещу жена; и, от друга – младата, самотна майка, търсеща начин да се справи по мъжки с битовите проблеми. Героите са чувствителни души, но прикриват емоциите си, защото всеки се е парил от живота и не иска да бъде нараняван. Кой кого ще победи, кой е по-убедителен? Неочаквано от вражески, диалогът преминава в приятелски, за да завърши с…

Авторски страници, литература »

[7 ное. 2018 | No Comment | ]

Сашо Сариев е автор, непознат за широката публика, част от чието творчество вече представихме на читателите, публикувайки няколко от неговите истории. Сашо пише и стихове, някои от които са в стистистиката на народните песни, но са негови собствени, авторски творби. В тази публикация може да се види част от поетичното творчество на Сариев.

Авторски страници, българи зад граница »

[6 ное. 2018 | No Comment | ]

Подготовката: децата и родителите посрещнаха идеята с ентусиазъм, цял месец правиха маски от всякакви подръчни материали като „чанчета“ от консервени кутийки и пирончета.
Резултатът: в уречения ден и час се събрахме в двора на училището, надянахме маските и под ритъма на кукерски песни изгонихме злите сили. Беше забавно, пъстро и много весело.

Авторски страници, литература »

[5 ное. 2018 | One Comment | ]

Тугава адин день то са мерекландисалу и утишло нах училищену с дицана ваннаш, зам да види кина е айнва училище. И ага даскален гу пупитал: “Ти на колку си гудини, копельче?”, то рекло: “Ни знам”; та айтувань трева да ви кажем, че то гальба е било на 6 г. и некав месец. “Ами ищеш ли да учиш?” Пак то малчелу, ама си личелу, че му е било мерак. Тугава даскален рекал: “Яла утре и донеси 2 лава за учебници и ше си ученик.” То за зарадвалу еце и тарчешкум утишло у дума му, ка казалу на ана му, кина рекал даскален. Убаву, ама ут каде да найде тя 2 лв.? Тугава нашну пумаче са разплакалу, пак на ана му сарце ни давалу да гледа детену да плаче, станала и утишла, та зела на заем парине ут нехин брат ут Караминискана махала. И анай нашну пумаче тарлу на училище, след 20 дене по-назать ут другине дица. И айтува да ви кажем, чи ду сига то не е знаелу ниту кина е кинига, ниту татрадка, камо ли нещу другу ут сичкине рабути, дену треват за писане и учене.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[3 ное. 2018 | No Comment | ]

– Искам да го видя! Не разбирате ли какво значи това за мен! Къде е главният лекар?
– Госпожо… моля ви, не настоявайте…
– Пуснете ме! Дори не сте сигурни къде е! Как не ви е срам?…
Той се замисли. Лицето му придоби особен израз:
– Вижте, аз може и да мога да уредя това… Но и вие ще трябва да ми помогнете… разбирате ли?…
Не разбирах. Двете ми висши и многото книги, които бях изчела, не помогнаха. Взирах се в него и не можех да проумея за какво ми намеква.
– Вижте, госпожо Драганова… и ние тук имаме семейства да храним…

Авторски страници, българи зад граница »

[2 ное. 2018 | No Comment | ]

Видях обаче българи, които въпреки тази ситуация и отношението на собственика на сградата към тях, продължават да организират свои културни мероприятия, да извършват дейността, която са вършили досега. И повечето от тези, с които разговарях, въпреки всичко някак си искат да се надяват, че разумът ще надделее и че тяхната матична държава се държи така с тях, защото е далече и не си е направила труда на провери на място какво точно се случва тук. Има ли културна и родолюбива дейност в дома, какво са вложили в тази сграда като средства, доизграждане, усилия членовете на Българската културно-просветна организация, сега Асоциация на българските сдружения в Чехия, какви са тези хора, които са част от Асоциацията, от Българския културно-просветен клуб в Прага, от Българската православна общност, от хор “Гласове от България”, от списание “Роден глас”…

Авторски страници, история »

[1 ное. 2018 | No Comment | ]

Оттогава си мисля често – колко ли са били онези хиляди, незнайни смели българи, които са полагали без страх костите си пред олтара на майка България, за да оцелее през тези тринадесет века?
Мисля си още, че не сме направили почти нищо, за да увековечим с трайни знаци паметта на героите, за да могат идните поколения да знаят повечко за героичното ни минало.
Стрико ми Марин почина точно на сто години. Отиде си ей така, кротко, без претенции.

Авторски страници, българи зад граница »

[31 окт. 2018 | No Comment | ]

Постепенно картината ми от детството избледня. Над Тирол се беше стъмнило. Отворих очи и пред мен отново се показаха заспиващите Алпи. Една продължителна въздишка се изтръгна от устата ми и се смеси с песента на вятъра от север. Той вероятно я понесе със себе си и мислено им пожелах да минат над София и да достигнат до Черното море. Усетих, че очите ми се замрежиха и една тънко ручейче проблясна за кратко по лявата ми буза. Въпреки това се опитах да скрия от себе си тези сакрални нотки на духа. След дългите години в странство научих, че тъгата и носталгията са като лютата ракия – знаеш, че ще те изгори отвътре и ще те напие, но въпреки това жадно я поглъщаш… Затова доскоро считах, че емоциите са нещо, което само може да навреди на целеустремения човек… Но този път бе различно.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[26 окт. 2018 | No Comment | ]

Тези стъпки, тихите, безгласните
съдържат всичко друго. И думите
и жълтите павета, и очите ти, неясните. Ръцете ми,
безкрайни, неразлистени притискат въздуха, пак
древно поетичен. Довчера
бяхме само песен, скитаща
по сънните артерии, тревожна. А днес
минути нескончаеми все още искат, искат
още.

Авторски страници, българи зад граница »

[22 окт. 2018 | No Comment | ]

Умението да бъдеш уязвим се превърна в рядко изкуство, което все по-малко хора владеят… от страх да свалят маската, да покажат човешкото, да съблекат душата си гола в името на истината, те тлеят, просто тлеят в своя затвор на измислен “хермафродизъм”… и това е една много тъжна за гледане самота.
В крайна сметка, нека си признаем: „Всички сме счупени. А оттам влиза светлината.“ (Ърнест Хемингуей).
На мен просто не ми е нужно да доказвам колко мога сама. И без това светът е пустиня, и хората, с които можеш да имаш истински диалог по предначертание, са малко и идват веднъж на десет години. За какво да прибавям към тази самота?

Авторски страници, българи зад граница »

[22 окт. 2018 | One Comment | ]

За българската общност в Лондон бе от голямо значение фактът, че г-н Радев пожела да се срещне лично с тези, които имаха желание да споделят с него мисли и вълнения.
За българските съботно-неделни училища тази визита доби и по-голямо значение, защото г-жа Десислава Радева – съпруга на президента Радев и председател на фондацията „Живата вода на България”, пожела да се срещне с ръководители на нашите училища в Лондон.