Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Издаването на “Роден край” – Украйна, БГ училищата по света и др. Заседание на парламентарна комисия

2019.03.16 Няма коментари

На 6 март 2019 г. Комисията по политиките за българите в чужбина при Народното събрание проведе заседание при следния дневен ред: 1. Проблем с издаването на „Роден край“ – единственият български вестник в Украйна; 2. Мониторинг на българските училища в Украйна; 3. Обсъждане на необходимостта от посочване на постоянен адрес при получаване на българско гражданство от лица с български произход; 4. Разни. На заседанието присъстваха представители на Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за българите в чужбина, Асоциацията на българите по света.


По време на заседанието бе взето решение за отпускане на финансова помощ за в. “Роден край” от българската държава, засегнат бе и въпросът, че това не е единствената българска медия зад граница, която се нуждае от помощ, но никой не засегна въпроса за това, че има специална, конкретна Мярка 42 в програмата на управляващата коалиция, огласена още в началото на мандата на кабинета “Борисов 3”, която е за подпомагане на български организации и медии зад граница.

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧКА ПЪРВА – ЗА В. “РОДЕН КРАЙ”

ПЕТКО ДОЙКОВ: В Министерството на външните работи въпросът се следи много внимателно. Поддържаме постоянен контакт с двете наши дипломатически представителства в Украйна, съответно с посолството ни в Киев и Генералното консулство в Одеса. Има промени, които настъпват от началото на тази година, които създават повод за опасение. Това, което имаме като анализ от нашето посолство, ни дава основание да приемаме нещата в малко по-положителна светлина. Факт е, че има взети решения, които в момента се прилагат. Анализът на нашите колеги в Киев потвърждават, че спирането на финансирането не е в съответствие с приетите изменения в законовата база. Казано по друг начин, те предполагат, че става въпрос за нещо, което е свързано с изпълнение на взети вече решения на местно ниво.

МАКСИМ СТРАХИЛОВ: Вестникът тази година чества юбилей 30 години. Финансирането е спряно в края на годината. До този момент вестникът продължава да излиза в еднократен тираж над 8000 броя, това са над 400 хиляди броя годишно, като се ползват различни заеми от места – тези парички, трябва да се връщат. На този етап те не са работили на принципа реклама и не са разчитали на парите от абонамента, защото са били финансирани от украинското правителство. При това положение може би трябва да преразгледат начина си на работа. За това нещо се иска един гратисен период от време, в който те да влязат в нова схема, за да може да излиза този вестник. Вестникът е чакан в цяла Украйна. Нашите българи настройват часовниците си на базата на това, което говори тази 30-годишна трибуна. Искам да Ви информирам също, че главният редактор на вестник „Роден край“ е заместник-председател на Асоциацията на българите по света. Тоест, член на ръководството на Върховния управителен съвет на Асоциацията на българите по света. Ние бяхме първите, които получихме информация за проблема.
Проблемът е много сериозен, тъй като има абонамент и те се задължават към хората, към своите читатели, с този абонамент. Проблемът е много сериозен. Трябва да излиза вестникът, а средствата, с които разполагат, не стигат. Доколкото ми е известно издръжката, която е получавал вестникът за цяла година, е 120 хил. лв., казвам го в лева – 60 хил. евро.

ЗОРКА ГЕОРГИЕВА: От редакционния екип, който беше от 11 човека, сега са останали двама. Един вестник с двама човека не може да се издава дългосрочно. Освен това, те трябваше да плащат наем за мястото, където се помещаваше цялата редакция. Спрели са плащането на този наем и рискуват да го загубят като място. Дора казва, че загубвайки го, те много трудно биха се върнали на това място и няма да могат да го ползват, а е крайно удобно за редакцията да бъде в тази сграда. Това също не трябва да се забравя, защото тези средства, дори за издаването на вестника няма да покриват като средства за наема и заплащането на труда на хората. Журналистите вече са започнали да си търсят други работи и са започнали да се преместват. Отглежда се един екип 30 години, трудна работа е после като го загубиш, отново да започнеш наново.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Става въпрос за една българска медия, един български вестник, а то се оказва, че не само един български вестник, който е в предсмъртно състояние, в агония. И ние сега в момента, доколкото чувам, първо няма никакви конкретни предложения, второ, представителят на Външно министерство ни призовава да сме викали, още веднъж да говорим с главния редактор, да сме обследвали обстановката, да сме направили връзка с областната управа и така нататък. Значи, ситуацията е повече от ясна. Дайте да кажем, да изброим фактите такива, да ги подредим каквито са. Явно, че украинското правителство има притеснения по отношение на изданията на малцинствата в Украйна, че ще вземат някаква страна или че ще ориентират съответните малцинства към определена политическа сила или кандидат. Това е повече от ясно. Затова от 1 януари са спрели финансирането. Унгарците финансират техните три издания, нали така? Това беше казано. Значи те са намерили начин. Какво правим ние сега в момента тук? Какво правим ние в момента тук? Прехвърляме си топката от институция на институция, от агенцията на Външно Министерство, на асоциацията и така нататък.
Аз смятам, че тук спешно трябва да решим какво се правим. Първо, не става въпрос само за „Роден край – те са три издания за българите. Три издания има и трите са спрени. В смисъл, не са спрени – и трите карат на акумулатори. Те загиват. Значи, от 1 декември тези хора си плащат наем, издържат се вероятно с някакви – колко издържат, какви заплати плащат един Господ знае. Аз идвам от бизнеса и знам колко време може да издеяни един вестник, особено такъв вестник, който е с чисто родолюбива насоченост, а не с комерсиална насоченост. Вероятно толкова са му и рекламите на този вестник, доколкото аз съм го разгръщал набързо. Тук трябва спешно да изработим позиция, съобразно която ние да вземем спешни мерки за спасяването на тези издания. Това е въпрос на оцеляване, ако щете на духовността на тази българска общност, която е най-голямата извън граница. Какво правим сега?
…В тази връзка, какво предлагате от Външно министерство? Вие трябва да подготвите съответното решение на Министерския съвет и да го придвижите към Министерския съвет – никой няма да направи на въпрос Познавам колегите, познавам българския Орбан – министър-председателят Бойко Борисов, който в никакъв случай няма да остави това издание да загине, както е направила унгарската страна. Абсолютно съм сигурен, че този вестник, тъй като поддържа и гагаузите и така нататък, ще получим пълната сърдечна подкрепа на колегите от ДПС.

ПЕТКО ДОЙКОВ: Факт е, че по наша информация става въпрос за нещо, което е ограничено във времето. Също така до момента в нашите дипломатически представителства официално искане за съдействие не е получено, а, естествено, отчитам идеята за вземане на решение на Министерския съвет за временно финансиране. Единственото, което трябва да направим преди това, е да направим анализ на украинското законодателство – доколко то би позволило нашият вестник и други издания да бъдат финансирани от българската… (Реплики.) Това ще го проучим, но със сигурност това е нещо, което трябва да направим преди да внесем проекта и този анализ съответно ще бъде част от нашето предложение за вземане на такова решение. В случай че няма противоречие с действащата законова база на украинската държава, естествено, че ние можем да вървим в тази посока.

АНДОН ДОНЧЕВ: Ще помоля все пак да уточним срок, за който да очакваме реакция.

ПЕТКО ДОЙКОВ: В нашата служба срокът е възможно най-бързо. Това означава, че още утре ще бъдат изпратени съответните указания до дипломатите ни в Киев и в Одеса. След получаване на анализа, изготвянето на пакета, който се внася в Министерския съвет, нашите експерти го правят в рамките на един ден. Така че трудно ми е в момента да Ви кажа една седмица или два дни. Но това, което мога да Ви кажа, е, че след прибирането ми във Външно министерство, посланието е ясно, повече от ясно – пристъпваме към работа.

АХМЕД АХМЕДОВ: Миналата година имахме един сериозен проблем също в Украйна. Ставаше въпрос за изучаване на българския език и тогава една делегация от България посети Украйна, до Одеса ходихме и там се запознахме с този случай.
Ние считаме, че в момента украинската държава тепърва оформя своята национална доктрина. Тепърва ще имаме проблеми с изучаването на българския език, с разпространението на литературата ни. Ние от ДПС най-добре познаваме тази ситуация и сме я изживели през годините. Според мен е редно и нормално ние да направим или най-малко да предложим на Министерския съвет една по-друга концепция, като Министерският съвет се ангажира с цялостното финансиране, не само на този вестник, а на всички вестници извън България. Мисля, че това е държавнически подход. Ако разчитаме Украйна да финансира, мисля, че ще имаме още по-сериозен проблем.

АНДОН ДОНЧЕВ: Съгласен съм с Вас, но тук става дума за нещо, което трябва да го решим в идните дни буквално, максимум седмици две-три. До седмица трябва да имаме някакво решение на този проблем.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Мислех да не вземам думата, но с оглед на това как да се реши проблемът с финансирането на тези три издания в Украйна, дори украинското законодателство да не позволява чужда държава да финансира такива издания, има начин – бих Ви предложил един. България всяка година отделя бюджет за рекламиране на България като туристическа дестинация. От тези средства спокойно може на трите издания да се отпусне за реклама на България като туристическа дестинация пари и така ще бъде осигурено и спокойствието на тези три издания – това е най-лесният и бърз начин. Никой не може да забрани да се публикуват такива материали срещу заплащане.

АНДОН ДОНЧЕВ: Напълно съм съгласен с господин Ангелов, че когато има желание нещо да стане, винаги ще се намери начин да се реши проблемът, а когато няма желание, винаги ще се намери оправдание. От името на всички народни представители тук присъстващи, молим да имаме максимум до една седмица писмен отговор на това как се решава…

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не молим, а заповядваме.

ПЕТКО ДОЙКОВ: Потвърждавам – разпореждането е прието за сведение. По него ще бъдат предприети незабавни действия.


АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧКА ВТОРА

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Има 354 функциониращи училища на шестте континента – български неделни училища, без държавните училища в чужбина, които се финансират от Министерството на образованието и науката. Тази година са разпределени над 11 млн. лв. за обучението по български език и литература, по история и география на България и за извънкласните дейности, свързани със съхраняване на национална идентичност, както и, разбира се, за подготовка на кандидат-студенти. От 354 – в Украйна има 75 училища, които са финансирани по Националната програма и по Постановление № 7 на Министерски съвет…
Общият брой на децата в Украйна, които учат в нашите училища през последната година, са около 10 хиляди – 9209 в различни класове, а финансирането е 1 млн. 612 хил. 976 лв. Концентрацията е в Одеска област – 59; Запорожка – 8; Николаевска, Киевска и Озловска област по едно училище…
За Болградската гимназия Министерството на образованието направи сборник с есета от децата от целия свят за Болград и диск на техния химн. Сега ще Ви раздам на всички екземпляр от този сборник, но ние не можахме два месеца да го прехвърлим в Болград за децата и за родителите, за които беше предназначен. Тоест те наистина имат затруднения.
И последно, по отношение на мониторинга бих казала нещо много важно – министърът на образованието и науката, съгласувано, разбира се, и с Министерския съвет, два пъти предлага на министъра на външните работи да се направят финансови трансфери към някои от задграничните ни мисии, за да се създаде възможност на дипломатите по места да наблюдават реалното функциониране на училищата донякъде, защото техните функции не позволяват изцяло това. Но все пак такова беше предложението за финансов трансфер към консулството в Одеса, Испания (б.р.: вероятно има някаква грешка в стенограмата относно названието на града, Одеса не е в Испания), където имаме 50 училища, Гърция и на още две места по света. Затова ние очакваме отговор от Министерството на външните работи за възможността за сключване на споразумение между двете министерства. Разбирате, че не могат 75 училища да бъдат посетени на място, но затова пък чрез електронен мониторинг и чрез мониторинга на дипломатите ни това може да бъде подкрепено.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Във връзка с образованието искам да Ви информирам, че почти сме на финала за сключването на споразумение с украинската държава за откриване на българска гимназия в Одеса. Там обаче има две неща, които трябва да се ускорят, госпожа Михалевска си знае ангажимента. Доколкото знам, Вашият анекс е изготвен.

МАКСИМ СТРАХИЛОВ: Тук една от точките по това писмо касае Министерството на образованието. Писмото е изпратено до ръководството на Асоциация на българите по света от дружество „Св. Св. Кирил и Методий“, град Болград, Украйна. Те са хората, които са го адресирали до нас, а зад него стоят и други представители на българи, участващи в украинската администрация.
„Уважаеми господин Станев – това е до председателя на АБС Младен Станев – към Вас се обръщат членовете на работна група за административна реформа в Украйна по запазване на Болградски район и Дружеството на бесарабските българи „Кирил и Методий“ в град Болград, Одеска област, Украйна. Ще Ви бъдем благодарни да ни съдействате за организиране на работна среща на 11 март 2019 г. с председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина, господин Дончев, с кмета на град Варна господин Портних и с ръководството на Асоциация на българите по света по следните въпроси:
1. Административна реформа в Украйна и мерки за запазване на българското общество в Бесарабия. Икономически връзки и права на бесарабските българи в Украйна.
2. Програми на МОН за подпомагане на българското възраждане в Болградски район – проблеми и решения.
3. Интегриране на българите в икономиката, образованието и културата, независимо от тяхното местоживеене.
4. Създаване на логистика, подпомагаща взаимното опознаване и развитие на българското гражданско общество в региона, където то е компактно съсредоточено.
5. Списък на представители на Болградски район, участници в работната среща.“

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧКА ТРЕТА

ТАНЕР АЛИ: По българската Конституция и по българското законодателство всеки български гражданин трябва да има адресна регистрация по лични документи. Този проблем имахме с гражданите от Македония, които доказаха, че са български граждани, взеха си български паспорти. На тези, на които са починали родителите, изгубили са имотите, имаше определен адрес в определен квартал на София. (Реплики.) Това може да се получи единствено и само с решение на Министерския съвет по места или по области да има такива, които нямат роднини, или не искат да ги приемат, и подпишат декларация за съвместно съжителство примерно. Да им дадат адресна регистрация, защото знаете, не всички граждани или роднини дори дават адрес, поради простата причина, че идват от полицията, проверяват имота. Знаете, като се появи полицай в един дом, какво е притеснението по населените места. Поради тази причина не искат да дават адреса, дори и да са роднини. В тази връзка може би идеята е във всяка една общинска администрация гражданите, които имат законово основание за български адрес, ако нямат роднини или пък не могат да си намерят адрес, да бъдат регистрирани в общината на служебен адрес във всеки един областен град. Не говоря за всяка една община. Това може би е най-доброто решение.

АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Али, ще си позволя да не се съглася с Вас относно вменяването на задължение по Конституция българските граждани да имат постоянен адрес в България. Не знам в Конституцията ни да има такова изискване. (Реплики.) Смятам, че тази чиста формалност, след като може да се назначи на служебен адрес, няма нужда да се вкарват недействителни и фалшиви данни за лицето в личните му документи, тъй като формалният адрес на практика няма нищо общо с това лице и не съответства на истината. Това е фалшива информация.
Затова стичам, че по принцип трябва да помислим как да освободим, да премахнем изобщо изискването за постоянен адрес в България. Постоянният адрес трябва да е реално постоянен, на който човекът да може да бъде намерен, да се кореспондира с него. Не виждам причина той да бъде задължително в България. Много наши сънародници са прекъснали, за съжаление, всякаква имотна връзка с родината си, разполагат с реални адреси другаде по света, но не и в България. Трябва да им дадем възможност да посочат адрес в чужбина, където живеят.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Наистина изискването българите зад граница, които придобиват българско гражданство по натурализация да посочват постоянен адрес на територията на страната, е абсолютно неправилно. Подкрепям това, което каза председателят на Комисията Андон Дончев, че тази формалност трябва напълно да отпадне, тъй като дори и да извърши престъпление, на служебния адрес и да го търсиш, той там не живее. После, как ще разберем кой е постоянният му адрес? Ами много ясно – от документа от държавата от която идва. Примерно българин от Охрид взема българско гражданство и в личната му карта пише „местоживеене град Охрид, република Македония, улица еди коя си“. Данните се вземат от македонската му лична карта и паспорт. Това отговаря и на истината, че този българин наистина живее там, а не на измислен адрес, примерно „Леге“, 6 както беше или в някоя община. Като при извършване на престъпление съвсем не ни е от помощ този служебен адрес, тъй като човекът го няма там, той е фиктивен адрес. Мисълта ми е, ние очевидно няма да имаме спор, очевидно е, че трябва да облекчим тази работа. Струва ми се, че трябва да поканим представители на надлежната институция, да им се постави срок и да се внесат необходими промени в закон, в подзаконов акт, в наредба. Това трябва да се реши, защото това стимулира и друго – тукашни български граждани злоупотребяват – за да ти даде да се запишеш на неговия адрес, трябва да му даваш някакви суми. Така трупат по 10-20-100 души в кавички „живеещи“ на някакъв адрес.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, повтарям думите на Борис Вангелов: да извикаме няколко институции, от които зависят тези неща, за да има по-експертно говорене. (Шум и реплики.) Аз също съм за това този проблем да се реши. Той не касае само българи по произход, които са взели гражданство, това касае и българи, които са емигрирали зад граница и са си продали имотите в България, после новите собственици са ги отписали от адресната регистрация и те не могат да си подадат документите. Трябва да се прецени, защото тук говорим за услуги, които общините извършват, услугите, които извършват регионалните подразделения на МВР, които са по постоянен адрес. Тук проблемът е по-голям и трябва да се намери формулата как тези хора могат да бъдат обслужени след това, включително за шофьорската книжка къде ще вадят. Ако дойде в България и иска да си извади шофьорска книжка, няма да може, защото няма да се води към никоя област. Има проблем и трябва да се реши, но трябва да се вземе решение след като всички институции дадат правилния начин, за да не стане още по-голям проблемът. (Реплики.) Иначе всички сме „за“.
Другото, което трябва да се предложи, е хората без постоянен адрес в България, ако се стигне до там… (Шум и реплики.) Ако се стигне до там българите в чужбина да нямат възможност за постоянен адрес в България, ако не живеят тук, тогава трябва да се помисли и за това, че, когато дойдат в България и стоят повече от един месец, задължително трябва да се регистрират по настоящ адрес. Задължително е да имат регистрация по настоящ адрес. (Шум и реплики.) Сложен е проблемът и трябва да се потърси мнението на всички институции. Да се направи може би работна група, за да се направи всичко. Регистрацията касае абсолютно всичко в живота на човека. За съжаление е така.

НАДЕЖДА ТЕРЗИ: Етническа българка съм. За да добия статут на постоянно пребиваване на мен ми трябваше да посоча постоянен адрес. Господин Вангелов и господин Ангелов са запознати и знаят, че българите от общностите от Сърбия, Македония, Украйна и така нататък посочват „Леге“ № 6. Това е адрес, на който хората могат да се подпишат, за да извадят след това статут на постоянно пребиваване и впоследствие – на българско гражданство. Добре, че имаше хора, които ми помогнаха с постоянния адрес, това искам да кажа.

МАКСИМ СТРАХИЛОВ: Искам да посоча конкретен случай. Във Варна се намира наш бесарабски българин, жител на Кировград в Украйна, който не може да докаже своя български произход. Родът му е от Крим край Севастопол. По време на Втората световна война селото е изравнено със земята и вече го няма. Същият е член на организацията на нашите хора в Кировград, световно известен художник, регистриран в ЮНЕСКО, с диплома от ЮНЕСКО. Притежава уникална изложба, която е събирал в продължение на 35 години. Тя наистина е уникална и два пъти е номинирана от ЮНЕСКО. (Реплика: „Три пъти.“) Да, три пъти. Този човек иска да стане български гражданин. Изложбата му в момента е в България и се охранява във военен обект, защото струва милиони. Не може да си докаже българския произход и не може да стане… (Шум и реплики.) Игор Шатохин се казва. През 2017 г. във Варна по повод 100-годишнина от създаване на Военноморска авиация на България неговата изложба бе открита от контраадмирал Митко Петев, със съдействието на община Варна. Изложбата мина при страхотен успех. (Шум и реплики.) Той не иска да върне изложбата в Украйна. Казва: „Аз съм българин, тази изложба трябва да остане в България!“. (Шум и реплики.) Още нещо искам да поставя на вниманието на Комисията. Имаме предложение от нашите хора в Украйна и Молдова да се вземе примерът на Полша, от преди 20 години на Словения и Чехия за издаване на лични карти за произход, с които наши сънародници могат да идват в България да работят, да престояват известно време… (Шум и реплики.) Не се отнася за Шенген. Не става въпрос да вземе български паспорт и да бяга в Европа.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Искам да отговоря на този въпрос. Лично аз и колеги сме изработили промяна в Закона за личните документи, карта за българина в чужбина, както направиха Полша и други държави. Предстои въпросът да се съгласува с другите парламентарните групи, за да се направи по облекчен режим тези хора да идват в България, да работят, да учат, както го правят поляците и други държави.

Следва пълният тест на стенограма от това заседание на Комисията, която е качена в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 28

На 6 март 2019 г., сряда се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проблем с издаването на „Роден край“ – единственият български вестник в Украйна.
2. Мониторинг на българските училища в Украйна.
3. Обсъждане на необходимостта от посочване на постоянен адрес при получаване на българско гражданство от лица с български произход.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам днешното заседание със следния дневен ред:
1. Проблем с издаването на вестник „Роден край“ – единственият български вестник в Украйна.
2. Мониторинг на българските училища в Украйна.
3. Обсъждане на необходимостта от посочване на постоянен адрес при получаване на българско гражданство от лица с български произход.
4. Разни.
Имате ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Предлагам да гласуваме за така предложения дневен ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. (Председателят изчита списъка с гостите.)

Нека да започнем с първа точка:
ПРОБЛЕМ С ИЗДАВАНЕТО НА „РОДЕН КРАЙ“ – ЕДИНСТВЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИК В УКРАЙНА.
Както предполагам сте чели в писмото, което беше изпратено до всички членове на Комисията в Украйна се спира финансирането на медии, представляващи малцинствата. Във тази връзка възниква проблем с финансирането на най-популярният и единствен български вестник там, което е огромна загуба за българското малцинство. Затова ще помоля първо от Министерството на външните работи да чуем какви мерки евентуално бихме могли да предприемем и как бихме могли да въздействаме евентуално на украинските власти за защита интересите на нашето малцинство?
Давам думата на господин Дойков.

ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви, много.
В Министерството на външните работи въпросът се следи много внимателно. Поддържаме постоянен контакт с двете наши дипломатически представителства в Украйна, съответно с посолството ни в Киев и Генералното консулство в Одеса. Има промени, които настъпват от началото на тази година, които създават повод за опасение.
Това, което имаме като анализ от нашето посолство, ни дава основание да приемаме нещата в малко по-положителна светлина. Факт е, че има взети решения, които в момента се прилагат. Анализът на нашите колеги в Киев потвърждават, че спирането на финансирането не е в съответствие с приетите изменения в законовата база. Казано по друг начин, те предполагат, че става въпрос за нещо, което е свързано с изпълнение на взети вече решения на местно ниво.
Както знаете вестникът, неговият екип са ситуирани в Одеса. Финансирането в продължение на дълги години е било по линия на Министерството на културата и местната администрация. В момента е спряно това финансиране. Факт е, че вестникът продължава да излиза. Ние се запознахме с информацията, която е стигнала до Вас, на Вашето внимание е. Информацията, с която ние разполагаме е, че от началото на годината досега, вестникът продължава да излиза. Както знаете той излиза всяка събота. Общо взето няма прекъсване в периодичността на неговото разпространяване. Това, което в момента може да се констатира, е, че вестникът продължава да изпълнява своите ангажименти – имат много абонати. Продължава неговото разпространение. Факт е, че ако нещата продължат по същия начин, те могат да изпаднат в ситуация, в която няма да бъдат в състояние да издават вестника.
От друга страна, имаме също така информация – нашите колеги в Киев са проучили въпроса, говорили са с дипломати от други посолства, които са в сходна ситуация. Предположенията са, че става въпрос преди всичко за една предизборна ситуация в рамките, на която е преустановено временно финансирането. Говорим не само за българския вестник, има общо пет вестника на малцинствата, които се финансират от украинската държава. Предполага се, че след като приключат изборите, това финансиране ще бъде възстановено отново.
Факт е, че както българският вестник, така и вестникът на румънското и унгарското малцинство продължават да бъдат разпространявани и печатани. Всяка една от страните има, разбира се, свой подход за решаване на проблема, но всички са обединени около това, че въпросът може би ще приключи с приключването на изборната ситуация.
От друга страна това, което Външно министерство би могло да направи, естествено, е да установим контакт отново. Контактът на практика е постоянен с главния редактор на вестника госпожа Дора Костова и заедно с нея отново да бъде изяснена цялата ситуация, включително фактологията, фактите.
На следващо място, може да се потърси съдействие от областната администрация в Одеса, там където е редакцията на вестника и там откъдето е била една част от финансирането. Съответно колегите от унгарското посолство са подали информация, че в момента трите издания на унгарското малцинство продължават да излизат, като те са намерили алтернативни източници на финансиране.
Нашите очаквания са, че след евентуален разговор с местната администрация в Одеса и съответно с Министерството на културата в Киев може да се намери решение на въпроса.
Пак искам да кажа още веднъж: настъпилите законови промени в никакъв случай не изключват предоставянето на финансиране за вестника и за вестниците на други малцинства. Както знаете те в момента са потърсили съдействие, като усилията са колективни. В никакъв случай госпожа Костова не действа самостоятелно. Изпратени са от нея и от колегите от другите четири вестника на малцинствата съответно да президент, премиер, също така до омбудсман. Самата промяна в законовата уредба не изключва предоставянето на финансиране. Нашето разбиране към момента е, че това е решение на местно ниво и е свързано с въпроса, за който Ви казах.
Със сигурност Външното министерство може да има своята роля в осъществяването на такива разговори с представителите, както в центъра в Киев, съответно с Министерството на културата, така и на място в Одеса. Това е, което бих могъл да споделя от наша гледна точка към 14,00 следобед днес. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Дойков.
Има те ли някакви въпроси, колеги? Някакви идеи? От другите ведомства? От Асоциацията на българите по света също видях господин Страхилов.

МАКСИМ СТРАХИЛОВ: Искам да допълня. Всичко това, което казахте, е вярно. Само да допълня: вестникът тази година, чества юбилей 30 години. Финансирането е спряно в края на годината. До този момент вестникът продължава да излиза в еднократен тираж над 8000 броя, това са над 400 хиляди броя годишно, като се ползват различни заеми от места – тези парички, трябва да се връщат.
На този етап те не са работили на принципа реклама и не са разчитали на парите от абонамента, защото са били финансирани от украинското правителство. При това положение може би трябва да преразгледат начина си на работа. За това нещо се иска един гратисен период от време, в който те да влязат в нова схема, за да може да излиза този вестник.
Вестникът е чакан в цяла Украйна. Нашите българи настройват часовниците си на базата на това, което говори тази 30-годишна трибуна.
Искам да Ви информирам също, че главният редактор на вестник „Роден край“ е заместник-председател на Асоциацията на българите по света. Тоест, член на ръководството на Върховния управителен съвет на Асоциацията на българите по света. Ние бяхме първите, които получихме информация за проблема.
Проблемът е много сериозен, тъй като има абонамент и те се задължават към хората, към своите читатели, с този абонамент. Проблемът е много сериозен. Трябва да излиза вестникът, а средствата, с които разполагат, не стигат. Доколкото ми е известно издръжката, която е получавал вестникът за цяла година, е 120 хил. лв., казвам го в лева – 60 хил. евро.

РЕПЛИКИ: 60 хил. евро, да точно така, потвърждавам го.

ЗОРКА ГЕОРГИЕВА: Искам да допълня още нещо, което ние пропускаме. От редакционния екип, който беше от 11 човека, сега са останали двама. Един вестник с двама човека не може да се издава дългосрочно.
Освен това, те трябваше да плащат наем за мястото, където се помещаваше цялата редакция. Спрели са плащането на този наем и рискуват да го загубят като място. Дора казва, че загубвайки го, те много трудно биха се върнали на това място и няма да могат да го ползват, а е крайно удобно за редакцията да бъде в тази сграда. Това също не трябва да се забравя, защото тези средства, дори за издаването на вестника няма да покриват като средствата наема и заплащането на труда на хората. Журналистите вече са започнали да си търсят други работи и са започнали да се преместват. Отглежда се един екип 30 години, трудна работа е после като го загубиш, отново да започнеш наново.

ПЕТКО ДОЙКОВ: Абсолютно съм съгласен с това, което казвате и в момента работят в ситуация, която не е нормална ситуация. Тяхното планиране до края на годината, практически до месец ноември, когато всъщност е било взето решението да се продължи финансирането, е било насочено към продължаване на нормалния ритъм на работа, след което почти в третата десетдневка на декември се взима решението, което отменя предшестващото решение. В тази ситуация според мен те правят всичко с единствената цел вестникът да продължи да излиза и е безспорно това, което правят и това, което никой не го отрича, е важно, това е вестник с 30 годишната история – 1 ноември тази година ще бъде отбелязано.
Това, което можем да направим, аз пак Ви казвам, и Външно естествено ще го направи – ще се проведе отново разговор с главния редактор, след което, като се изяснят позициите, можем да окажем и съдействие по линия на Министерството на културата. Съответно на базата на извършения правен и международноправен анализ, което подсказва, че няма нормативна уредба в момента, която да бъде във вреда на финансирането, която да пречи на това финансиране. Тоест има взети решения за промяна във финансирането, но те изключват случаи като нашия, когато става въпрос за защита на издания на националните малцинства. В такъв смисъл едни разговори в Министерството на културата и след това на местно ниво в Одеса с местната администрация, откъдето идва част от финансирането, биха могли да ни дадат повече светлина върху това как да излезем от тази ситуация. Очакванията – нищо категорично в момента не може да бъде направено като извод, но не само нашето посолство, но и другите дипломатически мисии, които споменах, е, че след като приключи ситуацията около изборите, това ще бъде възстановено със задна дата, включително и за броевете, които са били издадени и за които в момента няма финансиране.
Тежкият момент е, ако изгубим помещенията, където е ситуирана редакцията и съответно ако не можем да възстановим екипа от 11 души – абсолютно съм съгласен с това, но това са нещата, които ние можем да направим. На по-следващ етап вече можем да вървим към съответно търсене на съдействие от мониторингови механизми, но аз мисля, че е най-добре да не се стига дотам, просто това е процес, който може да отнеме доста време.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Дойков, благодаря на госпожа Георгиева и на господин Страхилов.
Виждам, че господин Русинов също иска да вметне нещо.

ДИМИТЪР РУСИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Искам с няколко думи да Ви запозная с мнението на Агенцията от тази гледна точка, че съм свързан с издаването на информационния портал „Родина“ на Държавната агенция за българите в чужбина, където има информационни бюлетини, има рубрики, от които може да се проследи общуването на българските общности по света.
Само да вметна тук по темата. Много неща бяха казани, но от началото на годината в интернет няма информация, че медията излиза с какъвто и да е брой. Иначе до края на миналата година редовно в интернет се появяват в PDF формат страниците на медията, на печатната медия. Освен това в интернет няма обявена позиция на редакцията, за да разберем как тя схваща ситуацията и как ще се осъществят промените.
Няколко бележки от гледна точка на дейността на Държавната агенция за българите в чужбина, свързани с „Роден край“, ако ми позволите.
Съхраняването на българската национална идентичност, сънародниците ни в чужбина е свързано с тяхното отношение към родина, роден език, роден край, традиции, фолклор.
Независимо от времето, по което те са заминали извън България, отношението им страната ни е свързано с интереса им как тя се развива и променя. Интересът им е свързан с провеждани реформи и развитие на обществото. Ако трябва да погледнем и към фразата, че България е там, където има и един неин гражданин, можем да се съгласим, че това е точно така, защото където и да е сънародникът по света, до него ще стига консулската подкрепа и услуга.
От друга страна, не е ли по-реалистично да видим фразата „България е там, където са организациите на българите в чужбина“, самостоятелни, самофинансиращи се организации? Тези организации са създадени в годините на либералната демокрация, когато идеите и плановете, които заявяват, не са консултирани оттук. Реално именно тези организации изучават или могат да изучават проблемите и настроенията на хората, на сънародниците ни извън България, близо са до тях, стигат по-лесно до квартала, където сънародниците живеят и до компаниите може би, в които се развива общуването им.
В Организацията на българите по света има четири важни функции – образование или родно слово, култура и духовност, информация и социална функция. Опредено първите две функции към момента са определящи при развитието им. В същото време медиите са живата връзка на идеите с общността. Те отразяват развитието на общността. Представителни инициативи и дейности изясняват смисъла на общуването от взаимодействие към съвместни инициативи.
Медиите на българите в чужбина възникват в резултат на традиции и реалности, начин на възникване и заявен хоризонт, зависими са от идеи и позиции на сънародниците към промени и реформи, към културно общуване. Развитието им понякога и в много случаи е въпрос на идентификация спрямо общността и гражданското общество. Желаят да отразяват развитието на общността или да са в услуга на хората.
В този смисъл, за разлика от много медии в Европейския съюз или Северна Америка, медиите на българите в Украйна по-плътно са свързани с духовност и традиции, с отразяването на развитието и общуването в родния край. В тези медии е видимо желанието да бъдат съпричастни с празниците и празничния календар на българите, с подробности отразяват народните обичаи и традиции.
Вестник „Роден край“ излиза от лятото на 1989 г., но реално хоризонтът на неговото развитие ще се определя от друга дата – 9 ноември 1991 г. На тази дата Върховната рада на Украйна взима решение за издаване на приложение на националните малцинства към парламентарния вестник „Голос Украины“ или „Гласът на Украйна“. С този статут излизат шест вестника на румънски, кримско-татарски, полски, арменски, еврейски и български етнос.
На вестника е възложена мисията да обединява всички българи от Украйна, да буди в тях националното им самосъзнание, да пропагандира в тях българщината – заявяват за своето издание от медията. От април 1995 г. главен редактор на „Роден край“ е Дора Костова – заслужил журналист на Украйна. На сайта на медията стои информация, че съучредители на вестник „Роден край“ са Министерството на културата на Украйна, Одеския областен съвет и редакцията на вестник „Роден край“.
През годините „Роден край“ публикува официална хроника и информация за България и Украйна, за организационния живот на българите, за културни прояви, правни консултации, повдига проблеми свързани с обучението по български език и литература, фолклор, история, етнография, традиции, география на България….

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Русинов, прощавайте, че Ви прекъсвам, но не е конкретно по темата в момента и проблемите. Всичката тази информация – историята и развитието на вестника – може да ни я пратите по електронна поща.

ДИМИТЪР КАРАРУСИНОВ: Да. Само да уточня, че излизат и други медии, разбира се, като „Обозрение плюс“, не на български език. Затова предпочитанията при нас е да казваме не български медии в чужбина, а медии на българите в чужбина, защото примерно „Обозрение плюс“ се издава от името на една политическа формация, свързана с депутат във Върховната рада на Украйна, а като влезете във вестника и прочетете, той смята че представлява интересите на 180 хиляди, които са гласували за него. Но, медията не е на български език – просто това да се има предвид. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Симеонов, заповядайте.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги представители на институциите, в случая за какво говорим в момента, за какво сме се събрали?! Става въпрос за една българска медия, един български вестник, а то се оказва, че не само един български вестник, който е в предсмъртно състояние, в агония. И ние сега в момента, доколкото чувам, първо няма никакви конкретни предложения, второ, представителят на Външно министерство ни призовава да сме викали, още веднъж да говорим с главния редактор, да сме обследвали обстановката, да сме направили връзка с областната управа и така нататък.
Значи, ситуацията е повече от ясна. Дайте да кажем, да изброим фактите такива, да ги подредим каквито са. Явно, че украинското правителство има притеснения по отношение на изданията на малцинствата в Украйна, че ще вземат някаква страна или че ще ориентират съответните малцинства към определена политическа сила или кандидат. Това е повече от ясно. Затова от 1 януари са спрели финансирането.
Унгарците финансират техните три издания, нали така? Това беше казано. Значи те са намерили начин. Какво правим ние сега в момента тук? Какво правим ние в момента тук? Прехвърляме си топката от институция на институция, от агенцията на Външно Министерство, на асоциацията и така нататък.
Аз смятам, че тук спешно трябва да решим какво се правим. Първо, не става въпрос само за „Роден край – те са три издания за българите. Три издания има и трите са спрени. В смисъл, не са спрени – и трите карат на акумулатори. Те загиват.
Значи, от 1 декември тези хора си плащат наем, издържат се вероятно с някакви – колко издържат, какви заплати плащат един Господ знае.
Аз идвам от бизнеса и знам колко време може да издеяни един вестник, особено такъв вестник, който е с чисто родолюбива насоченост, а не с комерсиална насоченост. Вероятно толкова са му и рекламите на този вестник, доколкото аз съм го разгръщал набързо.
Тук трябва спешно да изработим позиция, съобразно която ние да вземем спешни мерки за спасяването на тези издания. Това е въпрос на оцеляване, ако щете на духовността на тази българска общност, която е най-голямата извън граница. Какво правим сега? Аз много благодаря на господин Дончев, че е подхванал тази тема. Чудесно, че сте я подхванали, даже малко сме закъснели.
Какво може да се направи от тук нататък? Спешно трябва да се подготви едно решение на Министерския съвет, което принципно да поеме финансирането от 1 януари до края на изборите. Защото ясно е, че до края на изборите няма да има финансиране от украинска страна. Това е позицията на българската държава.
В тази връзка какво предлагате от Външно министерство? Вие трябва да подготвите съответното решение на Министерския съвет и да го придвижите към Министерския съвет – никой няма да направи на въпрос Познавам колегите, познавам българския Орбан – министър-председателят Бойко Борисов, който в никакъв случай няма да остави това издание да загине, както е направила унгарската страна. Абсолютно съм сигурен, че този вестник, тъй като поддържа и гагаузите и така нататък, ще получим пълната сърдечна подкрепа на колегите от ДПС.
Така че какво става? Дайте, подготвяйте го това решение и да минава през Министерски съвет. Става въпрос за едни мърляви 150 хил. лв. сигурно. Затова става въпрос.

РЕПЛИКА: Сто и двадесет.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не са 120, имаше още две издания там. Хайде да бъдем малко по българи. Аз не виждам за какво сме се събрали, за какво губим време.
Пак още веднъж благодаря за чудесната тема, че я поставяте, но тя се решава много бързо, за нула време се решава. Дали ще е от бюджета на Външно, дали ще е от бюджета на Културата, или на Образованието ще бъде – не мисля, че има някакво значение. Не се притеснявайте, България не е чак толкова бедна държава, че да си зареже сънародниците и на нашите братя и сестри да ги им теглим кръста.
Това е, което аз мога да Ви предложа. Поемете ангажимент тук пред представители от Народното събрание за колко време ще подготвите решението, внасяйте го, да го подписва Захариева или там кой ще го подписва, ще съдействаме доколкото можем и съм сигурен, че този въпрос може да бъде решен много бързо. Защото още малко като се помотаме ще започнат да уволняват хора, ще спрат, защото аз съм чел тези писма на госпожа Костова – те са не зов за помощ, а те са предсмъртен хрип. Това мога да Ви кажа. Ако се помотаме още малко и си прехвърляме топката нищо няма да направим. Това е. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Абсолютни адмирации за енергичната Ви позиция. И аз в ръката си държа също така едно свидетелство за това, че някога през далечната 1951 г. с постановление на Министерския съвет тогава е отпускана съответна сума за поддръжка на вестник „Народен глас“ в Америка. Така че имаме прецедент по случая.
Мисля, че е редно да дам отново думата на Министерство на външните работи.

ПЕТКО ДОЙКОВ: Съвсем накратко – в продължение на досегашните дискусии. Факт е, че по наша информация става въпрос за нещо, което е ограничено във времето. Също така до момента в нашите дипломатически представителства официално искане за съдействие не е получено, а, естествено, отчитам идеята за вземане на решение на Министерския съвет за временно финансиране. Единственото, което трябва да направим преди това, е да направим анализ на украинското законодателство – доколко то би позволило нашият вестник и други издания да бъдат финансирани от българската… (Реплики.)
Това ще го проучим, но със сигурност това е нещо, което трябва да направим преди да внесем проекта и този анализ съответно ще бъде част от нашето предложение за вземане на такова решение. В случай че няма противоречие с действащата законова база на украинската държава, естествено, че ние можем да вървим в тази посока. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ще помоля все пак да уточним срок, за който да очакваме реакция.

ПЕТКО ДОЙКОВ: В нашата служба срокът е възможно най-бързо. Това означава, че още утре ще бъдат изпратени съответните указания до дипломатите ни в Киев и в Одеса. След получаване на анализа, изготвянето на пакета, който се внася в Министерския съвет нашите експерти го правят в рамките на един ден. Така че трудно ми е в момента да Ви кажа една седмица или два дни. Но това, което мога да Ви кажа, е, че след прибирането ми във Външно министерство, посланието е ясно, повече от ясно – пристъпваме към работа.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата отново на господин Симеонов.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Бих Ви препоръчал да се свържете с Вашата колежка, която владее чудесно български език, Текла Харангозу – посланик на Унгарското посолство, да я питате и съм сигурен, че от 24 часа ще Ви каже как са решили въпроса унгарците – да не откриваме топлата вода.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Али, имате думата.

ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Не съм запознат с вестника, но имам няколко въпроса, за да ми стане малко по-ясна картината. Явно тук, както и господин Симеонов каза: явно става въпрос за политически акт, някакъв предизборен ход.
Проблемът е, че ако се случат нещата, както съм сигурен, че всички ще подкрепим този вариант, но ако се случат нещата дали няма да спрат изданието, дори да има финансиране заради точно… (Реплики.) Има ли някаква цена вестника? Тоест, продава ли се вестника или безплатно се раздава? (Реплики.) Има ли някакви собствени приходи в самия вестник? Тоест, раздава се безплатно, добре. Това ми беше въпросът.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, господин Ахмедов, заповядайте.

АХМЕД АХМЕДОВ: Много благодаря.
Миналата година имахме един сериозен проблем също в Украйна. Ставаше въпрос за изучаване на българския език и тогава една делегация от България посети Украйна, до Одеса ходихме и там се запознахме с този случай.
Ние считаме, че в момента украинската държава тепърва оформя своята национална доктрина. Тепърва ще имаме проблеми с изучаването на българския език, с разпространението на литературата ни. Ние от ДПС най-добре познаваме тази ситуация и сме я изживели през годините. Според мен е редно и нормално ние да направим или най-малко да предложим на Министерския съвет една по-друга концепция, като Министерският съвет се ангажира с цялостното финансиране, не само на този вестник, а на всички вестници извън България. Мисля, че това е държавнически подход. Ако разчитаме Украйна да финансира, мисля, че ще имаме още по-сериозен проблем. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Съгласен съм с Вас, но тук става дума за нещо, което трябва да го решим в идните дни буквално, максимум седмици две-три. До седмица трябва да имаме някакво решение на този проблем.
Господин Симеонов, заповядайте отново.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само да Ви направя една реплика, понеже виждам, че не следите общуването на българската държава с българската общност в чужбина, просто да Ви информирам, че лично аз организирах посещението на господин Борисов, министър Вълчев и представители на други български институции, Агенцията за българите в чужбина и така нататък в Украйна. Срещнахме се с Порошенко и начертахме една много сериозна стратегия.
Никакъв проблем няма в изучаването на българския език в Украйна. Напротив, все по-добре ще стават нещата. С оглед на Вашите изключително топли връзки на юг, направете и Вие една такава инициатива, грабнете се, закарайте Борисов при Ердоган, договорете се там, вижте какво ще става, какво няма да става.

АХМЕД АХМЕДОВ: Не мисля, че имаме нужда.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, драги гости, мислех да не вземам думата, но с оглед на това как да се реши проблемът с финансирането на тези три издания в Украйна, дори украинското законодателство да не позволява чужда държава да финансира такива издания, има начин – бих Ви предложил един. България всяка година отделя бюджет за рекламиране на България като туристическа дестинация. От тези средства спокойно може на трите издания да се отпусне за реклама на България като туристическа дестинация пари и така ще бъде осигурено и спокойствието на тези три издания – това е най-лесният и бърз начин. Никой не може да забрани да се публикуват такива материали срещу заплащане.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Напълно съм съгласен с господин Ангелов, че когато има желание нещо да стане, винаги ще се намери начин да се реши проблемът, а когато няма желание, винаги ще се намери оправдание.
От името на всички народни представители тук присъстващи, молим да имаме максимум до една седмица писмен отговор на това как се решава….

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не молим, а заповядваме.

ПЕТКО ДОЙКОВ: Потвърждавам – разпореждането е прието за сведение. По него ще бъдат предприети незабавни действия. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, на мен ми се струва, че общо-взето първата точка от дневния ред е изчерпана.

МЛАДЕН СТАНЕВ: От една година съм председател на Асоциацията на българите по света – от есента. Благодаря на всички за оказаното разбиране за един такъв 30-годишен вестник. Тук не става въпрос за самия вестник като вестник. Тук става въпрос за една българщина.
Препоръчвам на всички, които не са ходили по тези места да присъстват, да видят за какво става дума, да им настръхнат косите буквално. Сигурно цялата Комисия ще получите официални покани за един хубав български събор, който съвместно е организиран от вестник „Роден край“, Асоциацията на българите по света, на гроба на хан Кубрат. Както казва професор Николай Овчаров, единственият гроб на български владетел, който се знае къде е. За другите се предполага, но за този се знае. Той е намерен там. Благодаря Ви още веднъж за разбирането.
Вярвам, че приехте присърце проблема и ще се намери решение, защото наистина си заслужава и този, който не е ходил там, когато види за какво става дума, как са написани, че те не са избягали, не са заминали хората – те са отишли да запазят своя род и духовност. Благодаря Ви още веднъж и вярвам във Вашите мъдри решения, така че с дружни усилия, се надявам да се случат нещата.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Станев.

Да пристъпим към втората точка от дневния ред:

МОНИТОРИНГ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА И ТЯХНАТА ДЕЙНОСТ В УКРАЙНА.
Ще предоставя думата на госпожа Михалевска.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Уважаеми дами и господа, позволете ми първо да кажа, че има 354 функциониращи училища на шестте континента – български неделни училища, без държавните училища в чужбина, които се финансират от Министерството на образованието и науката.
Тази година са разпределени над 11 млн. лв. за обучението по български език и литература, по история и география на България и за извънкласните дейности, свързани със съхраняване на национална идентичност, както и, разбира се, за подготовка на кандидат-студенти.
От 354 – в Украйна има 75 училища, които са финансирани по Националната програма и по Постановление № 7 на Министерски съвет. Какво значи това?
Националната програма „Роден език и култура зад граница“ се финансират училища за определени дейности. В този смисъл Националната програма предвижда специално за Украйна там, където се изучава български език в украинските училища, да могат да откриват такива само за извънкласни дейности, свързани с култура, фолклор и други.
Общият брой на децата в Украйна, които учат в нашите училища през последната година, са около 10 хиляди – 9209 в различни класове, а финансирането е 1 млн. 612 хил. 976 лв. Концентрацията е в Одеска област – 59; Запорожка – 8; Николаевска, Киевска и Озловска област по едно училище.
Каква е спецификата на обучението в Украйна? От една страна, в част от украинските училища се изучава български език е нашите неделни училища само допълват обучението по български език. Подкрепят го по наши учебни програми, като се включва и модул „български език“ като втори и трети по ред на изучаването в живота им. Тоест те могат да компенсират езиковите си дефицити, чрез тези програми.
От друга страна, в Украйна – там, където има по-силно изучаване в украинските училища по български език, те развиват извънкласни дейности, които също обаче са свързани с усвояването на езика. Има проблеми, разбира се, ние сме ги идентифицирали и затова може би и е Вашият въпрос и темата за мониторинга.
Една част от проблемите са свързани с това, че дружествата са много и понякога на две дружества се дават училища в едно и също населено място. Създава се известна конкуренция между тях и вторият голям проблем е свързан с броя на децата. Тогава, когато има 100 деца в украинското училище, които учат български език, в неделното училище те могат да бъдат по-малко от 100 и има констатирани несъответствия между броя на заявените деца и тези, които реално посещават отделните училища. През 2017 г. – февруари месец, има такова посещение на място в Одеска област, в резултат на които за няколко училища Министерството на образованието спира финансирането.
Един от начините е проверка на място, разбира се, това е много трудно да се случи. След това, декември месец 2018 г. нашите експерти не можаха да стигнат до Украйна, поради обективни причини за втора проверка на място, и сега в края на март, заедно с Министерството на външните работи предстои следваща такава.
Междувременно със съдействието на господин Симеонов са направени конференции в Одеса и след това – посещението на министъра на образованието и премиера в Одеса, където се поставяха други големи въпроси и се начертаха следващи мерки, свързани отново с мониторинга.
Въведе се електронната система за въвеждане и отчитане на данни и финансови документи на училищата в чужбина, в Украйна – също. Там са засечени деца, които се дублират от едно училище в друго. Проведени са разговори, консултации и този въпрос е решен. Електронната система въвежда и данни за квалификацията на учителите и това също е проблем. Една част от учителите се нуждаят от допълнително обучение.
По време на посещението в Одеса с министъра на образованието, премиера и господин Симеонов се пое този ангажимент и той вече е в изпълнение за допълнително обучение на учителите по български език в Украйна, както и за езикови летни лагери на децата от Болградската гимназии и от други гимназии в България през лятото.
Друга част от мониторинга е свързана с документите, които получаваме – там също сме констатирали несъответствия най-вече свързани със снабдяването с учебници и учебни помагала.
Ако 80% от сумата, която ние предоставяме, отива и се изразходва за лекторски часове на учителите по българска история и география и извънкласни дейности, то една немалка част се предоставя за учебници и учебни помагала.
Ние считаме, че децата в неделните училища на Украйна трябва да учат български език по нашите програми и с нашите учебници, а не по украинските учебници и украинската програма, за да изпълняват задачата за надграждане на знания по български език.
Констатирани са трудности по-скоро на границата с пренасянето на учебниците, които се закупуват от България. Те документално ги отчитат пред нас от издателствата, но трудно ги прехвърлят и този проблем, за съжаление, продължава.
За Болградската гимназия Министерството на образованието направи сборник с есета от децата от целия свят за Болград и диск на техния химн. Сега ще Ви раздам на всички екземпляр от този сборник, но ние не можахме два месеца да го прехвърлим в Болград за децата и за родителите, за които беше предназначен. Тоест те наистина имат затруднения.
И последно, по отношение на мониторинга бих казала нещо много важно – министърът на образованието и науката, съгласувано, разбира се, и с Министерския съвет, два пъти предлага на министъра на външните работи да се направят финансови трансфери към някои от задграничните ни мисии, за да се създаде възможност на дипломатите по места да наблюдават реалното функциониране на училищата донякъде, защото техните функции не позволяват изцяло това. Но все пак такова беше предложението за финансов трансфер към консулството в Одеса, Испания, където имаме 50 училища, Гърция и на още две места по света. Затова ние очакваме отговор от Министерството на външните работи за възможността за сключване на споразумение между двете министерства. Разбирате, че не могат 75 училища да бъдат посетени на място, но затова пък чрез електронен мониторинг и чрез мониторинга на дипломатите ни това може да бъде подкрепено.
Сега, през март 2019 г. предстои проверка на място на седем дружества, които, ако имате интерес, след това мога да Ви предоставя като информация.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Михалевска.
Колеги, някои от гостите предполагам, че ще се изкаже също по темата.
МЛАДЕН СТАНЕВ: Благодаря за изчерпателната информация.
Наистина това беше предложението и на нашите училища, които са зад граница – да има електронен регистър и да може да се прехвърлят част от функциите за проверка и за мониторниг към съответните дипломатически мисии, които са в най-близък район, тоест съответните консулски отдели, там все има някой, който има по-малко работа, да провери няколко училища.
Защото по този начин, ще Ви дам един пример: когато се въведе електронната система за българските училища, в един момент се оказа, че училища, които са имали до преди няколко месеца 300 деца, се оказа, че са със 150 деца. Понеже това ми е работата, работя в тази сфера и в един момент всичко излезе наяве. (Реплики.)
Моделът си беше нашенски – балкански.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: В началото на учебната година е въведена системата, към 15 октомври всичките тези 54 училища са внесли своите данни. Към 15 октомври имаме актуална информация за стартирането на учебната година. Наистина имаше такъв проблем.
В крайна сметка сега, когато започват вече да публикуват и финансовите си документи, тя ще стане още по-пълна и по- ефективна – до края на учебната година.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Още някой иска ли думата по втора точка?
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Само да допълня – преди дни министърът на образованието и науката се върна от среща с българските училища в Испания. Присъстваха от осем други държави, от Украйна също на тази конференция. Поети са два ангажимента, които в момента са в ход на изпълнение.
Единият от тях е Национална програма за обучение на българските учители по света. В момента тя се изработва. Разбира се, ще бъде приета с акт на Министерския съвет, както и другите национални програми в средното образование.
И електронна платформа, на която те да могат да обменят своите практики, своята дейност и да могат да си партнират по целия свят.
Също българските неделни училища са училища за роден език, а не за майчин език, затова с актовете на Министерския съвет се подкрепят училищата в Истанбул, в Одрин, в Йерусалим – там, където има интерес за съхраняване на езика с каквато и да е цел.
ЗОРКА ГЕОРГИЕВА: Вие казахте преди малко, че ще има летни лагери. Преди имаше такива летни лагери, на които децата се обучаваха, включително и учителите. След това някак си местата, където се правеха тези лагери, се позагубиха за известно време. И сега питат нашите хора там в Сърбия, и в Македония, и в Украйна, и в Молдова: къде ще бъдат лагерите тази година за български език?
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Тези детски летни лагери не съм ги заварила, но сега за децата от Болградската гимназия ние сме поели този ангажимент и те ще бъдат в някоя от нашите бази – не всички са много добри.
Ако това се окаже успешно – те са доволни, все пак ние трябва да направим и екип от учители – това са езикови лагери, не просто летни лагери, тогава може би ще разширим и към Сърбия, и всички, които имат интересно от диаспорите.
ЗОРКА ГЕОРГИЕВА: Такъв лагер имаше в бившия Институт за усъвършенстване на учители, който беше към Шуменския университет после. Там се правеха достатъчно много такива групи, периодично през цялото лято идваха, през 15 дни, през 20 дни, мисля, че се сменяха. Сега обаче това нещо го няма.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Затова Ви отговарям, че ние ще възстановим това в някоя от нашите бази. Тази година – за Болградската гимназия, защото имаме осигурено финансиране, след това и за други.
Летните курсове, които правят университетите, са по-скоро за обучение на учители и на студенти от лекторатите по света.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Али искаше думата.
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Аз веднага ще Ви дам пример за национални лагери – примерно комплекса „Ястребино“ в Антоново, почти всяка година. (Реплики.) Да, 850 души средно на година идват от Украйна, от Молдова. Ремонтирани стаи има, мисля, че бяха 100 стаи. Имат страхотна база, организират им се турове, така че го проучете. Поддържа се стадион и туристически обекти също.
Зелено училище за украински, за молдовски деца. Всяка година има организирани групи, които идват там със заявка. Това го проверете. Благодаря.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Разбира се, ще направим проверка. На много места в България има къде, въпросът е да осигурим, как да кажа, да е полезно тяхното пребиваване в България, да осигурим учители и програма.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Страхилов, искахте да вземете думата.
МАКСИМ СТРАХИЛОВ: Тук една от точките по това писмо касае Министерството на образованието. Писмото е изпратено до ръководството на Асоциация на българите по света от дружество „Св. Св. Кирил и Методий“, град Болград, Украйна. Те са хората, които са го адресирали до нас, а зад него стоят и други представители на българи, участващи в украинската администрация.
„Уважаеми господин Станев – това е до председателя на АБС Младен Станев – към Вас се обръщат членовете на работна група за административна реформа в Украйна по запазване на Болградски район и Дружеството на бесарабските българи „Кирил и Методий“ в град Болград, Одеска област, Украйна. Ще Ви бъдем благодарни да ни съдействате за организиране на работна среща на 11 март 2019 г. с председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина, господин Дончев, с кмета на град Варна господин Портних и с ръководството на Асоциация на българите по света по следните въпроси:
1. Административна реформа в Украйна и мерки за запазване на българското общество в Бесарабия. Икономически връзки и права на бесарабските българи в Украйна.
2. Програми на МОН за подпомагане на българското възраждане в Болградски район – проблеми и решения.
3. Интегриране на българите в икономиката, образованието и културата, независимо от тяхното местоживеене.
4. Създаване на логистика, подпомагаща взаимното опознаване и развитие на българското гражданско общество в региона, където то е компактно съсредоточено.
5. Списък на представители на Болградски район, участници в работната среща.“
Подписано от председателя на Дружеството Иван Палавнюк и секретаря на Дружеството – Димитър Крушков.
Това е съгласувано с господин Дончев. Срещата ще се състои на 11 март.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ако има желаещи от Комисията, заповядайте във Варна на 11 март. Планираме за 16,00 ч. срещата, нали така? (Реплики.)
Господин Симеонов, имате думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Във връзка с образованието искам да Ви информирам, че почти сме на финала за сключването на споразумение с украинската държава за откриване на българска гимназия в Одеса. Там обаче има две неща, които трябва да се ускорят, госпожа Михалевска си знае ангажимента. Доколкото знам, Вашият анекс е изготвен.
Не знам къде избяга човекът от Външно министерство. (Шум и реплики.) Те трябва да ускорят придвижването и подписването на този документ.
На финала сме по отношение на помещенията, вече сме се спрели на две помещения, хубави са. Предоставени са от украинската страна, ние пък сме предоставили алтернативно. И в тази връзка да се надяваме до изборите да имаме подписан документ. Това е много важно, защото не знаем какво ще стане след това.
В този дух бих Ви препоръчал да изчакате със срещата на 11 март, но Вие сте я насрочили. Няма лошо да си направите срещата, но е много важно при следващото ръководството на държавата Украйна какво ще бъде и кой ще бъде. В този дух ние можем да продължим с практиката на много положителна мисия към всички български общности извън България. На Босфора можем да открием българска гимназия. Алтернативно имаме чудесен имот в центъра са София. Има два свободни етажа на Раковска 134, може да ги предложим примерно за нуждите на турската държава, съответно да получим правото на една хубава гимназия на брега на Босфора да направим, да учат българчетата български език, да знаят да четат, съответно да гласуват и така нататък. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Има ли други желаещи за изказване по втора точка? Няма, приключваме с нея.

Преминаваме към трета точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОСОЧВАНЕ НА ПОСТОЯНЕН АДРЕС ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЛИЦА С БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, трета точка е свързана със законодателството. Всички знаете, че в момента при получаване на български лични документи е необходимо да се посочва постоянен адрес в България. От българите, живеещи в чужбина, знаем, че не всеки от тях разполага с постоянен адрес в България.
Предлагам да обмислим дали не е възможно да се промени това изискване и да има възможност хората да посочат постоянен адрес в чужбина, където реално имат постоянен адрес и живеят там.
Давам думата на господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Колеги, това няма как да се получи. По българската Конституция и по българското законодателство всеки български гражданин трябва да има адресна регистрация по лични документи.
Този проблем имахме с гражданите от Македония, които доказаха, че са български граждани, взеха си български паспорти. На тези, на които са починали родителите, изгубили са имотите, имаше определен адрес в определен квартал на София. (Реплики.) Това може да се получи единствено и само с решение на Министерския съвет по места или по области да има такива, които нямат роднини, или не искат да ги приемат, и подпишат декларация за съвместно съжителство примерно. Да им дадат адресна регистрация, защото знаете, не всички граждани или роднини дори дават адрес, поради простата причина, че идват от полицията, проверяват имота. Знаете, като се появи полицай в един дом, какво е притеснението по населените места. Поради тази причина не искат да дават адреса, дори и да са роднини.
В тази връзка може би идеята е във всяка една общинска администрация гражданите, които имат законово основание за български адрес, ако нямат роднини или пък не могат да си намерят адрес, да бъдат регистрирани в общината на служебен адрес във всеки един областен град. Не говоря за всяка една община. Това може би е най-доброто решение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Али, ще си позволя да не се съглася с Вас относно вменяването на задължение по Конституция българските граждани да имат постоянен адрес в България. Не знам в Конституцията ни да има такова изискване. (Реплики.)
Смятам, че тази чиста формалност, след като може да се назначи на служебен адрес, няма нужда да се вкарват недействителни и фалшиви данни за лицето в личните му документи, тъй като формалният адрес на практика няма нищо общо с това лице и не съответства на истината. Това е фалшива информация.
Затова стичам, че по принцип трябва да помислим как да освободим, да премахнем изобщо изискването за постоянен адрес в България. Постоянният адрес трябва да е реално постоянен, на който човекът да може да бъде намерен, да се кореспондира с него. Не виждам причина той да бъде задължително в България.
Много наши сънародници са прекъснали, за съжаление, всякаква имотна връзка с родината си, разполагат с реални адреси другаде по света, но не и в България. Трябва да им дадем възможност да посочат адрес в чужбина, където живеят.
ТАНЕР АЛИ: Ако няма адрес в България, при престъпление – защото е свободно движението на хора, капитали, знаете – българско гражданство, влиза, излиза – в един момент аз мога да си посоча навсякъде настоящ адрес и никой да не ме намери и да си направя…
Аз не казвам, че може да е на хиляда едно или на сто хиляди едно, но при престъпление, ние как ще открием този човек, ако не търсим отговорност от хората, при които е регистриран човекът – роднини, по адрес.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Господин Председател, колеги, наистина изискването българите зад граница, които придобиват българско гражданство по натурализация да посочват постоянен адрес на територията на страната, е абсолютно неправилно. Подкрепям това, което каза председателят на Комисията Андон Дончев, че тази формалност трябва напълно да отпадне, тъй като дори и да извърши престъпление, на служебния адрес и да го търсиш, той там не живее.
После, как ще разберем кой е постоянният му адрес? Ами много ясно – от документа от държавата от която идва.
Примерно българин от Охрид взема българско гражданство и в личната му карта пише „местоживеене град Охрид, република Македония, улица еди коя си“. Данните се вземат от македонската му лична карта и паспорт. Това отговаря и на истината, че този българин наистина живее там, а не на измислен адрес, примерно „Леге“, 6 както беше или в някоя община. Като при извършване на престъпление съвсем не ни е от помощ този служебен адрес, тъй като човекът го няма там, той е фиктивен адрес.
Мисълта ми е, ние очевидно няма да имаме спор, очевидно е, че трябва да облекчим тази работа. Струва ми се, че трябва да поканим представители на надлежната институция, да им се постави срок и да се внесат необходими промени в закон, в подзаконов акт, в наредба. Това трябва да се реши, защото това стимулира и друго – тукашни български граждани злоупотребяват – за да ти даде да се запишеш на неговия адрес, трябва да му даваш някакви суми. Така трупат по 10-20-100 души в кавички „живеещи“ на някакъв адрес.
Всичко това е изкривяване. В цялото това изкривяване се получава, защото ние въведохме това абсолютно ненужно формално изискване – те да посочват адрес в България, при положение че родното им място е, защото ние говорим за българите по натурализация, не за някакви от Виетнам или от друга точка на света. (Реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вангелов.
Господин Али.
ТАНЕР АЛИ: В избирателните списъци как ще влязат без адрес в България?
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Те си имат адрес, където реално живеят. Ще могат да гласуват там.
ТАНЕР АЛИ: Избирателните списъци… (Реплики.)
Без адресната регистрация излизаме от избирателните списъци, специално когато има уседналост. Какъв адрес ще пише: македонски адрес в избирателния списък?! Примерно дошъл и иска да гласува?! (Реплики.) Нещо не ми се връзва. Ако Вие дадете идеята да ме убедите, няма проблем. (Реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, повтарям думите на Борис Вангелов: да извикаме няколко институции, от които зависят тези неща, за да има по-експертно говорене. (Шум и реплики.) Аз също съм за това този проблем да се реши. Той не касае само българи по произход, които са взели гражданство, това касае и българи, които са емигрирали зад граница и са си продали имотите в България, после новите собственици са ги отписали от адресната регистрация и те не могат да си подадат документите.
Трябва да се прецени, защото тук говорим за услуги, които общините извършват, услугите, които извършват регионалните подразделения на МВР, които са по постоянен адрес. Тук проблемът е по-голям и трябва да се намери формулата как тези хора могат да бъдат обслужени след това, включително за шофьорската книжка къде ще вадят. Ако дойде в България и иска да си извади шофьорска книжка, няма да може, защото няма да се води към никоя област. Има проблем и трябва да се реши, но трябва да се вземе решение след като всички институции дадат правилния начин, за да не стане още по-голям проблемът. (Реплики.) Иначе всички сме „за“.
Другото, което трябва да се предложи, е хората без постоянен адрес в България, ако се стигне до там… (Шум и реплики.) Аз всички Ви слушах, не знам защо ме прекъсвате.
Ако се стигне до там българите в чужбина да нямат възможност за постоянен адрес в България, ако не живеят тук, тогава трябва да се помисли и за това, че, когато дойдат в България и стоят повече от един месец, задължително трябва да се регистрират по настоящ адрес. Задължително е да имат регистрация по настоящ адрес. (Шум и реплики.)
Сложен е проблемът и трябва да се потърси мнението на всички институции. Да се направи може би работна група, за да се направи всичко. Регистрацията касае абсолютно всичко в живота на човека. За съжаление е така.
На мен ми предстои да си вадя шофьорска книжка – да си я подменя, и трябва да се прибера до Русе. Не мога да отида в София да си подам документите, което е абсурд. (Шум и реплики.) Това трябва да е за всички български граждани, без значение дали си в чужбина, или в България. Защо трябва да отида до Русе, до Бургас или докъдето и да е, когато мога да отида във всеки един полицейски участък или КАТ и да си подам документите.
Проблемът е сложен и трябва да се намерят оптималните решения, а не да направим батак.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Съгласен съм с Вас, господин Ангелов.
Считам, че е крайно време държавата да действа в насока улесняване живота на гражданите. Ако виждаме проблем, както е в случая с постоянния адрес на хората и след това ще е проблем подновяването на шофьорската книжка, трябва да помислим не за това да ги лишаваме от възможността да посочват постоянен адрес в чужбина, а трябва просто да им предоставим възможност да могат шофьорската книжка или какъвто и да е друг документ да го вадят например някъде в София или във всеки един град в България. Със съвременните информационни технологии въобще не би трябвало да има никакъв проблем да получиш всяка една административна услуга където и да си в България. (Шум и реплики.) Явно на тази точка ще се наложи да посветим друго наше заседание, при което да повикаме всички. (Шум и реплики.)
ТОМА БИКОВ: Според мен е резонно да го обсъждаме въпроса, защото очевидно е важен. Нека следващия път да извикаме може би МВР, ДАНС и … Може би няма да можем да изслушаме всички, но основно… (Шум и реплики) Или на части да го направим, защото ако тръгнем да изслушваме… (Шум и реплики.)
Сега да ги пратим, защото им трябва технологично време. Да ги чуем какво мислят, защото имат вероятно техни аргументи. Тогава наистина да намерим разумното решение. Нека сега да го формулираме и да си ходим. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Ще видите, че последният вариант ще е този, който е за служебен адрес за тези, които нямат възможност. Дори да отиде на екскурзия или на море, знаете – регистрацията е задължителна в хотел. Мисля, че е 14-дневен срокът, за да се регистрираш. Ако отида в друг град, съм длъжен да се регистрирам, ако ще престоявам в този град. (Шум и реплики.) Има си го в закона, разбира се.
Не може! Камо ли в чужбина да е регистриран и тук да няма адрес. Това е абсурдно, ще видите. Правосъдието ще Ви го каже.
МЛАДЕН СТАНЕВ: Едно от предложенията, които получихме от българите в общностите в Украйна и Молдова, беше точно това: да има служебен адрес за кореспонденция, а не да се изисква постоянен адрес. Те по същия начин изхождаха от това, че така или иначе трябва да се регистрират някъде. (Шум и реплики.)
НАДЕЖДА ТЕРЗИ: Етническа българка съм. За да добия статут на постоянно пребиваване на мен ми трябваше да посоча постоянен адрес. Господин Вангелов и господин Ангелов са запознати и знаят, че българите от общностите от Сърбия, Македония, Украйна и така нататък посочват „Леге“ № 6. Това е адрес, на който хората могат да се подпишат, за да извадят след това статут на постоянно пребиваване и впоследствие – на българско гражданство. Добре, че имаше хора, които ми помогнаха с постоянния адрес, това искам да кажа.
МЛАДЕН СТАНЕВ: Във връзка с гражданството нашите приятели и нашите българи от тези диаспори поставят още един проблем. Това е проблемът с доказване на произхода. Не всеки има в акта си за раждане дали е българин някой от родителите. Те предлагат както в България се приема констативен нотариален акт с двама свидетели българи или (реплики) съответната организация, която е местна, наистина е българска или училище да бъдат с нотариално заверена декларация и да бъде изпълняваща функцията на този документ. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, мисля, че по тази точка стигнахме до някакъв консенсус.
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Да допълня нещо – почти във всички държави, в които има български малцинства, има организации, които са регистрирани и помагат на хора, които не могат да намерят документи. Самата организация познава общността, включително и в Украйна и в Молдова има такава… (Реплики.) И една да е, включително има такава.
Аз примерно ще се обадя в съответното село и ще проверя дали човекът е оттам и ще разбера дали е българин, или не. Не е толкова сложно.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Страхилов.
МАКСИМ СТРАХИЛОВ: Искам да посоча конкретен случай. Във Варна се намира наш бесарабски българин, жител на Кировград в Украйна, който не може да докаже своя български произход. Родът му е от Крим край Севастопол. По време на Втората световна война селото е изравнено със земята и вече го няма. Същият е член на организацията на нашите хора в Кировград, световно известен художник, регистриран в ЮНЕСКО, с диплома от ЮНЕСКО. Притежава уникална изложба, която е събирал в продължение на 35 години. Тя наистина е уникална и два пъти е номинирана от ЮНЕСКО. (Реплика: „Три пъти.“) Да, три пъти.
Този човек иска да стане български гражданин. Изложбата му в момента е в България и се охранява във военен обект, защото струва милиони. Не може да си докаже българския произход и не може да стане… (Шум и реплики.)
Игор Шатохин се казва. През 2017 г. във Варна по повод 100-годишнина от създаване на Военноморска авиация на България неговата изложба бе открита от контраадмирал Митко Петев, със съдействието на община Варна. Изложбата мина при страхотен успех. (Шум и реплики.)
Той не иска да върне изложбата в Украйна. Казва: „Аз съм българин, тази изложба трябва да остане в България!“. (Шум и реплики.)
Още нещо искам да поставя на вниманието на Комисията. Имаме предложение от нашите хора в Украйна и Молдова да се вземе примерът на Полша, от преди 20 години на Словения и Чехия за издаване на лични карти за произход, с които наши сънародници могат да идват в България да работят, да престояват известно време… (Шум и реплики.) Не се отнася за Шенген. Не става въпрос да вземе български паспорт и да бяга в Европа.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Искам да отговоря на този въпрос. Лично аз и колеги сме изработили промяна в Закона за личните документи, карта за българина в чужбина, както направиха Полша и други държави.
Предстои въпросът да се съгласува с другите парламентарните групи, за да се направи по облекчен режим тези хора да идват в България, да работят, да учат, както го правят поляците и други държави. Той пак трябва да докаже, че е българин, няма да е без документ. Въпросът е, че няма да чака няколко години за гражданство, а по всяко време ще може да дойде да живее в България, да учи, да работи, ако ще на почивка, но няма да му се налага да вади виза примерно. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да се надяваме, че ще влезе скоро да го разглеждаме. (Шум и реплики.)
Колеги, ако няма други мнения по въпроса, предлагам да закрием и трета точка от дневния ред. Обсъдихме извън програмата въпроси в леко отклонение, но ако имате предложения за точка РАЗНИ, заповядайте.
МАКСИМ СТРАХИЛОВ: Извън програмата искам да поставя въпрос на уважаемата Комисия.
Преди няколко дни представители на ръководството на Асоциация на българите по света бяха на коктейла на българския посланик в Букурещ, Румъния по повод празника на България – 3 март. Там присъстваха представители на нашите три големи български землячески организации. Това са представители на банатските българи, на Българската земляческа организация в Търговище и Федерацията на българите под ръководството на Антон Канчев и проф. Лука Велчов от Букурещ. (Шум и реплики.)
Искам да сведа до знанието на уважаемите членове на Комисията, че след смъртта на Николай Миркович – българин, представител в румънския парламент, беше председател на Камарата на румънските депутати два мандата. След неговата кончина настанаха неприятни събития в голямата организация на българите в Украйна при банатските българи.
Румънското правителство официално е признало, че в Румъния живеят около 8000 българи, което не е вярно. Само от две села можем да съберем толкова хора. В Румъния законодателно са признати 18 национални малцинства. Всяко от тях има представител в румънския парламент.
След смъртта на Миркович новият български представител в румънския парламент е госпожа Чокани. Тя е на 50% унгарка, 50% българка, но с нейното влизане в румънския парламент започнаха неприятностите за българската общност в Румъния. Първо бяха открити финансови нарушения, поради което бюджетната издръжка на българското малцинство беше блокирана за финансова проверка. Финансовата проверка е спряна и правото на българското малцинство да получава определени средства за култура, за образование и за други неща са прекъснати. Банковите сметки на банатските българи са блокирани и цял мандат нашите българи не могат да предприемат нищо съществено в Румъния.
Поради това структурата на банатските българи почти се е разпаднала. В момента Търговище се опитват да изземат функциите на организацията на банатските българи или да се даде правото на Търговищката организация да бъде финансирана от правителството, да се деблокира сметката. На този етап нищо не е постигнато.
Предстоят избори догодина в Румъния. Един цял мандат българското малцинство е лишено от своите законни права да получава субсидии от бюджета на румънското правителство.
Разбрахме, че българският посланик е информиран за това нещо, но до този момент не са предприети никакви мерки. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Специално исках да се повдигне този въпрос, защото на 14-и ще имаме среща – нашата Комисия, с представители на аналогичната комисия и други членове на румънската комисия, на която би било редно (реплики)… Да, другата седмица. (Реплики.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Въпреки че господин Симеонов е против да говорим по тази тема, защото наистина е огромна, аз мисля, че имам немалък опит с българската общност в Румъния. Обиколил съм почти всички села. Там основният проблем е това, че българите католици в северната част са много по-малко, отколкото православните българи във Влашко, но са по-организирани.
Затова всеки път на избори печелят и вкарват народен представител от тази общност. Затова не са виновни те, а другите, които са много, но не са организирани. (Шум и реплики.)
Само около Букурещ са 30 села с българи. Някои са вътре в самия град. Просто не се преброяват, не участват в живота на българските организации. Това е основният проблем.
Вярно е, че нашите дипломати трябва да намерят начин да подпомогнат хората да се организират.
Знаете, на няколко места се въведе обучение по български език. Въпросът е голям, само във Влашко сме изчислили за селата, които знаем и ги има изписани в историята, че са половин милион хора с такъв произход.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, това е голяма тема. Ще посветим заседание на Румъния. Ще поканим Външно министерство, за да видим какво може да предприемем.
МАКСИМ СТРАХИЛОВ: Още веднъж благодарим за прекрасната среща, а и за Румъния можем да помогнем.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Закривам заседанието.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.