Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Бюджетната комисия към 44-ото НС не подкрепи, както и при 43-ото, българските организации и медии зад граница

2017.11.28 Няма коментари
Spread the love

На 23 ноември 2017 г. се провежда заседание на Комисията по бюджет и финанси при Народното събрание. В дневния ред на тоза заседание влиза обсъждане на:

1. Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г., № 702-01-39/30.10.2017 г. – второ гласуване.
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 702-01-40/30.10.2017 г. – второ гласуване.
3. Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2018г., № 702-01-38/30.10.2017 г. – второ гласуване.

По точка трета от дневния ред е подложено на гласуване и предложение на народния представител Юлиан Ангелов за отделяне на 2 млн. лв. в Държавния бюджет за следващата година за Държавната агенция за българите в чужбина. Това предложение, за което нашето издание е писало неведнъж, е свързано с подпомагането на българските организации и медии зад граница. И е второ поред, след като при миналия 43-ти парламент имаше предложение за отделяне, тогава на 1 млн. лв. в Държавния бюджет за 2017 г., за същата цел. Предложението не е подкрепено от Бюджетната комисия при този парламент, както не бе подкрепено от същата комисия и при предишния парламент. Според информация, която стигна до нашето издание, членовете на Бюджетната комисия, които не са подкрепили сега това предложение, са от ГЕРБ и ДПС.

Ето извадка от стенограмата от заседанието на Бюджетната комисия, провело се на 23 ноември 2017 г., която е публикувана в сайта на НС.

“Гласуваме предложението на Юлиан Ангелов, това е другото му предложение за два милиона на Държавна агенция на българите в чужбина.
За – 10, въздържали се – останалите.
Предложението не е прието.”

Припомняме, че предложението за отделяне на 2 млн. лв. от държавния бюджет за следващата година за ДАБЧ, което да послужи за подпомагане на български организации и медии зад граница, бе обсъждано при този парламент на три заседания на друга парламентарна комисия – тази за политиките за българите в чужбина. Както и, че ако това предложение беше минало по друг път – а именно като Постановление на Министерски съвет, то би могло по-лесно да се случи. 

Възможно е да има промяна в Закона за българите, живеещи извън Р. България, приет още през 2000 г., което да направи възможно след време приемането на такова министерско постановление. Понеже текстът на Мярка 42, залегнала в прогамата на кабинета “Борисов 3”, която касае подпомагане на български организации и медии зад граница, е обвързан с този закон. Без да се помисли, когато мярката е била заложена в Правителствената програма, че самият Закон се нуждае от допълнение, за да може да отговори на обективни нужди и обстоятелства, свързани с българите зад граница, които не са били същите преди 17 години.

Но засега, след като Бюджетната комисия и в този парламент не подкрепи предложението за отделянето на тези 2 млн. в Бюджет ‘2018, както и при миналия парламент същата Комисия не одобри предложения тогава 1 млн. лв. в Бюджет ‘2017, едва ли и в пленарна зала това предложение ще мина, както не мина и при предишния парламент.

Като цяло, ако можем да обобщим, тази инициатива, за подпомагане на български организации и медии зад граница, за която се проведоха няколко заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина и при 43-тия, и при 44-тия парламент, и която продължава да е доникъде, не изглежда да интересува особено нито българския парламент, нито правителството, въпреки че в своята управленска програма за 2017-2021 г. то е предвидило отделна мярка за нея, която гласи: “Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България”. Въпросът с тези програми се оказва свързан по някакъв начин и със специфични проблеми на Държавната агенция за българите в чужбина, която има нужда от по-голям финансов и човешки ресурс, но този принципен въпрос би трябвало да реши отделно.

Освен това се оказа в последния момент, според изказани пред представител на нашето издание мнения на председателя на ДАБЧ Петър Харалампиев и на народния представител Юлиан Ангелов, че медиите изобщо не можели да бъдат включени в тези бъдещи програми, понеже за това пречели изисквания на Европейския съюз към правителствата на страните членки, че не могат да подпомагат медии.

Може би си струва да припомним във връзка с това, че българските медии зад граница имат специфични функции и цели, които не могат да бъдат заменени нито от българските медии в страната, нито от медиите в съответните страни, където има български общности. Както и това, че повечето от българските медии зад граница са всъщност вид обществени медии на практика. Те имат специфична родолюбива, обществена роля не само за самите общности, но и за връзката на българите зад граница с родината, и за съхраняването на идентичността им. Заради което всъщност тръгна идеята за подпомагане на български организации и медии зад граница от страна на българската държава, както се подпомагат например българските съботно-неделни училища в чужбина.

Тази идея и инициатива обаче, както вече споменахме, въпреки усилията на поне част от народните представители в Комисията по политиките за българите в чужбина и при предишния, и при сегашния парламент, продължава да бъде стопирана, неразбирана, неподкрепяна, от Бюджетната комисия и при 43-тото, и при сегашното НС, от народните представители от ГЕРБ (нито един от тях не подкрепи в пленарна зала при предишния парламент предложението тогава за отделянето на 1 млн. от Държавния бюджет), от депутатите от ДПС (които не са покрепили сега при гласуването в Бюджетна комисия предложението, този път за 2 млн. лв.), от мнозинството депутати, от законодателната и изпълнителната власти.

Ще добавим накрая, че за да тръгне тази идея, да намери своя адекватна форма на осъществяване, и изпълнителната, и законодателната власти трябва най-накрая да разберат, че организациите и медиите на българите зад граница са спефична мрежа, опасваща различни страни и континенти, в които живее вече една значителна част от българския народ. И тяхната роля за съхраняването на идентичността, езика, връзката с Родината, и без правителствени програми с мерки, които не се изпълняват или са написани така, че изискват априори промени в законодателството, ще продължи. Но жалко за такава държава, която още не е разбрала, че за такава значителна спрямо населението в страната емиграция и историческа диаспора, трябват не партийни боричкания и пазарлъци тип “Аз на тебе, ти на мене”, незаинтересованост, търсене на причини нищо да не се случи – с което повечето управленци се справят добре. Трябва компетентност, ангажираност, политическа воля не на думи, а на дела, и съвсем друг вид държавна политика.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

в предишни публикации на Еврочикаго: 

Програма на кабинета „Борисов 3“ за 2017-2021 г. Частта за българите в чужбина

Проект за изменение на ЗБГ, подпомагане на БГ организации и медии – заседание на КПБЧ

Закопроект за промяна на ЗБГ, подпомагане на БГ организации и медии – стенограма от заседание на КПБЧ

Български медии в чужбина до президента, НС, парламентарни комисии, ДАБЧ и АБМС

18 от 240 или на кого в 43-то НС му е пукало за българите зад граница

Заседание в НС: Достъпът до медии на българските общности зад граница

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.