Home » Избрано

Eто защо казах, че БСП е посткомунистическа

2010.08.04 Няма коментари
Spread the love

ГЕОРГИ КАДИЕВ

Една моя реплика при среща с кмета на Берлин г-н Воверайт според в. “24 часа” потресла парламентарната група на БСП. Репликата е, че БСП е посткомунистическа партия.

Хубаво е, че групата реагира. Хубаво щеше да е, ако не беше анонимно и с реплики от типа “Кадиев да си ходи от бюрото”.

Хубаво щеше да е, ако имаше аргументация, обясняваща потреса. За да направим дебат, който е много важен. Защото е въпрос за същността на БСП и за най-голямата й отговорност- за демокрацията в България. Голямата част от партиите в България са посткомунистически. Произлизат от БКП, членовете им са бивши членове на БКП, много от тях вегетират само и единствено на анти-БКП говорене. Държат се като посткомунистически партии, структурират се така и говорят така. Защо имаме толкова много лидерски партии и не е ли това наследство от онези времена? Защо например екопартиите неизвестно защо се обявяват за антикомунистически? Не са ли посткомунистически националистическите партии? Но тъй като репликата ми бе за БСП, пък и по естествен начин тя ме интересува най-много, давам моите аргументи защо мисля така за нея:

Първо, защото все още е партия на прехода. Вярно, България вече почти привърши с прехода. Член сме на ЕС, член сме на НАТО, имаме пазарна икономика. Но при БСП нещата стоят по друг начин. Тя няма да завърши този преход, докато не смени поколенията. Няма как 45% от членовете в София да са над 70 години – а така е в цялата страна – и да няма естествена тежест към миналото. Трябва масирано навлизане на нови млади хора, чийто съзнателен живот е минал след 10 ноември и разбиранията им са формирани в нова съвременност. Един от основните упреци за БСП е капсулиране и трудно отваряне на път на нови хора в ръководните органи. И това трябва да се промени не със смяната на един или двама висши функционери, а с нахлуване на млади
хора на всички нива.

Второ, защото е партия на вътрешното статукво. Което в момента изцяло устройва външното статукво, налагано от ГЕРБ.

БСП не може и не бива да печели избори, разчитайки само и единствено на спада на популярността на ГЕРБ. Изборите в Габрово показаха много ясно – спадът на доверие в ГЕРБ отива в негласуващите, не при нас. БСП не бива да спира стремежа към промяна с аргумента “да се концентрираме върху местните и президентските избори сега, после ще видим”.

БСП трябва да се обновява като членска маса, ръководен състав, структура, начин на управление, начин на правене на политика, опозиционно поведение. Тогава ще печели, защото е реална алтернатива, на вълната на собствената си сила.

Трето, защото продължава да залага на процедури и бюрокрация, за да държи промяната под контрол. Колко конгреса трябва да минат, за да разберем, че истинските лидери се избират от хората, не от пленуми и конференции?

Кога ще направим преки избори за кандидатите за изборни длъжности? Това отваря енергия, създава настроение, създава усет, че нещо зависи от обикновените членове на БСП. Вярно, може и да не спечели “правилният” човек. Може и избраният да се окаже провал, риск винаги има. Но това е демокрацията в действие.

Четвърто, защото не стимулира творческо създаване на политика. Една партия е силна, когато нейните основни политици творят, мислят, имат различни мнения и визии, създават алтернативност в партията си, която след това да стане алтернатива на другите партии. ГЕРБ например е лидерска партия от силов тип – едно изключително опасно за демокрацията явление. БСП не бива да е такава. Още по-малко трябва да е лидерска партия от интригантски тип.

Тя трябва да е нелидерска партия от демократичен тип. Нейният председател трябва да е пръв сред равни. Ръководството й трябва да събира политиците с най-голям капацитет и авторитет. Което означава отказ от сегашния екипен принцип при избор на изпълнително бюро. Трябва моментално въвеждане на изискването за несъвместяване на постове, за мандатност.

И пето, защото все още не се изразява ясно по щекотливи теми. Все едно се навеждаме, докато отмине вятърът, както ни учеха по време на перестройката. Кога например ще имаме ясна позиция по създаването на политически движения от президента
Първанов и Татяна Дончева?

Партньори ли са ни, конкуренти ли, отваряме ли се към тях, затваряме ли се? Променяме ли коалиционната си политика, която има очевидни недостатъци? Искаме ли нова конституция, ако приемем, че преходът е завършил и настоящата вече не е достатъчно адекватна на ситуацията? И ред други въпроси.

Ето това в общи линии са нещата, които бих искал да дискутираме в БСП. Ако има аргументи против, готов съм да слушам и да променя мнението си. В края на краищата аз искам БСП да е по-силна. И по-различна. За да има бъдеще пред нея. За да имаме един силен политически гарант на демокрацията в страната. От която зависи животът на всички нас.

Публикувано в 24 Часа
http://www.24chasa.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.